Даровита

Епилог

Изплуваха от тунела — Катса и По в черния пещерен въздух. Изкатериха се върху скалите и изцедиха водата от дрехите си.

— Дай ми ръка — каза По и я поведе по грапавия склон.

Катса не виждаше нищо в тъмнината; не различаваше никакви форми. Препъна се и изруга.

— Къде точно отиваме?

— На пясъка.

Той спря и я повдигна над невидим зъбер. Когато я пусна, краката й докоснаха нещо ситно и меко. Пясък.

Отвън дърветата зеленееха в края на пролетта, а слънцето огряваше света. В пещерата обаче цареше вечен студ. Седнаха върху пясъка и се сгушиха един в друг, за да се стоплят. Треперейки, започнаха да се боричкат на шега. Не след дълго се смееха, вкопчени в истинска схватка. Косите и дрехите им се напълниха с пясък. Най-сетне, притиснат под нея, По прошепна, че се предава, и прокара длан по крака й по начин, който не издаваше никаква войнственост. Битката се превърна в нещо бавно и нежно и двамата се стоплиха, погълнати един от друг.

Звуците в пещерата бяха странни — влажни и мелодични. Лежаха един до друг, запазили топлината там, където телата им се допираха.

— Вдишах пясък — закашля се По. — Ти също, разбира се, но явно не те притеснява.

— Да — отвърна разсеяно Катса, втренчена в чернотата. Пръстите й проследиха белезите по рамото й, а после по гърдите й. — По?

— Мммм?

— Вярваш ли на мъжете, които ще станат съветници на Битърблу?

— Да. На повечето.

— Надявам се да е добре. Никога не споменава смъртта на майка си, но знам, че още сънува кошмари.

— Нормално е да я мъчат кошмари. Съвсем млада е, а носи такова бреме — убита майка, луд баща.

— Мислиш ли, че е бил луд?

По се поколеба.

— Не знам. Беше жесток, но е трудно да се каже къде свършва той и къде започва Дарбата му. Разбираш, нали? Сигурно никога няма да научим откъде е дошъл. И какво всъщност е целял. — Той вдиша и издиша бавно. — Поне чувствата на хората се променят. Усещаш ли го? Няма да го запомнят с добро.

— Това ще помогне на Битърблу.

— Знаеш ли? Тя се чуди дали не съм четец на мисли. Ала въпреки това ми се доверява и не настоява да издам тайните си. Невероятно!

Катса се вслуша в тишината, възцарила се в пещерата след думите на По.

— Да — съгласи се тя. — Битърблу не е като другите.

— На коронацията Скай ме укори, че отказвам да се оженя за теб — сподели По и тя долови усмивка в гласа му. — Нахока ме не на шега.

Катса въздъхна.

— Ол ми натякваше същото. Мисли, че е опасно да си даваме толкова свобода и да кроим смътни планове как ще пътешестваме заедно и ще работим за Съвета, без да се обвързваме с обещания. Обясних му, че няма да се омъжа за теб и да увисна на врата ти като котва, само и само да те задържа за себе си и да ти попреча да се влюбиш в друга.

— Не е необходимо другите да ни разбират.

— Тревожа се.

— Недей. Ще се справим. Някои все пак ни разбират. Рафин, Бан…

— Да. Предполагам.

По потрепери и тя го прегърна да го стопли. Някакво чувство изпълни неочаквано сърцето й. Прошепна:

— Наистина ли искаш да заминеш веднага за Лиенид?

Той помълча малко, преди да отговори.

— Мама ще се разплаче, когато й кажа, че съм ослепял. Честно казано, най-много се страхувам от това.

— Ще дойда с теб.

— Не, Катса, ще се справя. Искам да й кажа и да сложа точка. А ти не бива да променяш плановете си.

Катса смяташе да замине за града на Битърблу и да обучава момичета да се бият. Щеше да обиколи всичките седем кралства, но да започне от Монсий, както я умоляваше горещо Битърблу след коронацията. По я подкрепи, защото така Катса щеше да има извинение да наглежда Битърблу още известно време.

— Ще остана в Монсий няколко месеца, но обещавам следващите уроци да проведа в Лиенид.

— Значи ще се надявам да те видя преди края на есента. Ще се преструвам, че раздялата е кратка.

— Няма да тръгна на запад — каза Катса. Поколеба се и призна: — Първо ще се отбия в Мидлънс, По. Трябва да се изправя срещу още един крал.

По ахна изненадано.

— Но ти вече се изправи срещу него.

Катса въздъхна.

— Да. Но тогава се страхувах от себе си. И от него. Вече не се страхувам. По… Искам Ранда да разбере, че ще идвам и ще си отивам, когато пожелая. Няма да се крия като престъпник и няма да се страхувам да гостувам на приятелите си. Раф вече ми липсва. Хелда също. Решила съм да я убедя да се премести в Монсий. Битърблу се нуждае от нея.

По я прегърна и я притисна към себе си. Пръстите му погалиха косите й и усетиха пясъка в тях.

— Добре — прошепна й той, — но внимавай. Ще те чакам, след като се изправиш срещу краля.

Полежаха мълчаливо в пясъка един до друг. Катса отпусна глава върху гърдите му. Чуваше плискането на водата и ехото й. Чуваше как пулсира кръвта под кожата му.

— Знаеш ли? — отрони той. — Иска ми се да видиш моята пещера.

— Как изглежда?

Той замълча.

— Красива е.

— Опиши ми я.

И По разказа на Катса какво се крие зад чернотата в пещерата. Отвън светът ги очакваше.