Господин Неустоим

Господин

неустоим

Сюзън Елизабет Филипс

Превод: Вера Паунова

Издава: © Издателство „Ибис", 2016 г.

Анотация

В градчето Уайнет, Тексас, се подготвя грандиозна сватба – събитието на века. Обичаният от всички кмет и най-виден гражданин Тед Бодин, самият господин Неустоим, се жени за Луси Джорик, дъщеря на първата жена президент на Съединените щати. Съвършената двойка, нали?

Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…

Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…

Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!

„Никой не може да разказва истории както Сюзън Елизабет Филипс. Нейното уникално умение да съчетава колоритни герои с неповторим хумор ги прави единствени по рода си.“

Романтик Таймс

„Любовните истории на Сюзън Елизабет Филипс на мига завладяват сърцето на читателя и остават незабравими завинаги.“

Оукланд Прес

На Ирис, госпожица Неустоима

.

„И преди Теди да се усети, майка му го прегръщаше, а баща му прегръщаше нея. Тримата стояха насред коридора пред офиса на охранителите на Статуята на Свободата и се прегръщаха, и плачеха като големи глупави бебета."

Из „Мис Каприз"

1.

Не бяха малко жителите на Уайнет, Тексас, които смятаха, че Тед Бодин встъпва в неравен брак. Все пак майката на младоженката вече не беше президент на Съединените щати. Корнелия Джорик бе напуснала Белия дом преди повече от година. А Тед Бодин си беше... ами Тед Бодин.

По-младите жители на града искаха той да се ожени за рок звезда, но той вече бе имал възможност да го направи и й беше отказал. Също както бе станало и с една прочута актриса. Повечето обаче смятаха, че би трябвало да си избере някоя от света на женския професионален спорт и по-точно - от Женската професионална голф асоциация. А ето че Луси Джорик дори не играеше голф.

Това не попречи на местните търговци да отпечатат лицата на Луси и Тед върху специална партида топки за голф. Само че заради трапчинките по топките те изглеждаха малко кривогледи, така че повечето от туристите, надошли в града, за да зърнат празненствата, които щяха да продължат през целия уикенд, предпочитаха по-представителните кърпи за голф. Други популярни продукти бяха възпоминателните чинии и чаши, които се произвеждаха в огромни количества от възрастните жители на градчето (постъпленията от продажбите щяха да отидат за ремонта на пострадалата от пожар Обществена библиотека на Уайнет).

Като родно място на двама от най-великите голфъри, за Уайнет, Тексас, не беше нищо ново по улиците да се разхождат знаменитости, макар и не чак бивш президент на Съединените щати. Всеки хотел в радиус от осемдесет километра беше пълен с политици, спортисти, филмови звезди и държавни глави. Навсякъде бяха плъзнали агенти на тайните служби, а прекадено много журналисти заемаха ценно място в местния бар „Роустабаут". Ала тъй като уайнетската икономика разчиташе на един-единствен сектор и градчето преживяваше тежки времена, жителите му приветстваха настъпилото оживление. От благотворителната организация „Киуанис" бяха проявили особена находчивост, като продаваха места по трибуните срещу презвитерианската църква на Уайнет по двайсет долара парчето.

Обществото бе изумено, когато булката предпочете за церемонията малкото тексаско градче пред столицата Вашингтон, ала Тед беше тексасец до мозъка на костите си и местните жители не бяха и допускали, че може да се ожени някъде другаде. Той бе възмъжал под зорките им погледи и те го познаваха така добре, както и собственото си семейство. Никой в града не можеше да каже дори една лоша дума против него. Даже бившите му гаджета можеха единствено да въздишат със съжаление. Ето какъв човек беше Тед Бодин.

С Ау акар и дъщеря на холивудски знаменитости, Мег Коранда беше останала без пукната пара, бездомна и отчаяна, което определено не я изпълваше с възторг пред перспективата да бъде шаферка на най-добрата си приятелка. Особено след като подозираше, че приятелката й е на път да допусне най-голямата грешка в живота си, като се омъжи за любимия син на Уайнет, Тексас.

Луси Джорик, бъдещата младоженка, кръстосваше апартамента си в хотел „Уайнет Кънтри Ин”, който видното й семейство бе ангажирало за предстоящите празненства.

- Никога няма да ми го заявят в лицето, Мег, ала всички в този град смятат, че не съм достатъчно добра за Тед!

Луси изглеждаше толкова разстроена, че на Мег й се прииска да я прегърне, а може би самата тя имаше нужда от утеха. Зарече се да не прибавя собственото си нещастие към тревогите на приятелката си.

- Интересно заключение от страна на местните селяндури, при положение че ти си най-голямата дъщеря на бившия президент на Съединените щати. Едва ли може да се каже, че си никой.

- Осиновена дъщеря. Еоворя сериозно, Мег. Хората в Уайнет ме подлагат на същински разпит всеки път щом си покажа носа навън.

Това едва ли би могло да се нарече нова информация, тъй като Мег се бе чувала с Луси по няколко пъти седмично, но

разбира се, телефонните разговори нямаше как да й покажат напрегнатите бръчици, които се бяха врязали сякаш за постоянно над свода на малкия нос на Луси. Мег подръпна една от сребърните си обици, която може да беше, а може и да не беше от епохата на древнокитайската династия Сун, в зависимост от това, дали можеше да се вярва на водача на рикша в Шанхай, от когото ги беше купила.

- Сигурна съм, че не се даваш току-така на добрите жители на Уайнет.

- Толкова е обезсърчаващо - каза Луси. - Опитват се да не го правят чак толкова явно, но не мога дори на улицата да изляза, без някой да ме спре, за да ме попита дали знам през коя година Тед е спечелил голф шампионата за аматьори или колко време е минало между бакалавърската и магистърската му степен, като уловката тук е, че е взел и двете едновременно.

Мег беше зарязала колежа, без да вземе дори една степен, така че идеята да защитиш две едновременно й се струваше повече от откачена. Разбира се, самата Луси също бе доста амбициозна.

- Просто изживяването да не ти се подмазват всички е ново за теб, това е всичко.

- О, повярвай ми, няма такава опасност. - Луси прибра кичур светлокестенява коса зад ухото си. - На едно парти миналата седмица някой ме попита, съвсем небрежно, сякаш всички водят подобни разговори, докато похапват сирене, дали знам какъв е коефициентът му на интелигентност, за което нямах и представа, но предположих, че и тя не знае, така че отговорих сто трийсет и осем. Обаче не... Оказа се, че съм направила огромна грешка. Очевидно последния път, когато се е тествал, резултатът му бил сто петдесет и едно. А според бармана тогава Тед бил болен от грип, иначе би се представил още по-добре.

На Мег й се искаше да попита приятелката си наистина ли е обмислила както трябва този брак, но за разлика от нея Луси никога не действаше импулсивно.

Двете се бяха запознали в колежа, когато Мег бе бунтарски настроена първокурсничка, а Луси - интелигентна, ала самотна второкурсничка. Тъй като и тя бе израснала с известни родители, Мег разбираше подозрителността на Луси към всяко ново приятелство, но постепенно двете се бяха сближили въпреки коренно различните си характери и Мег бързо бе успяла да забележи онова, което убягваше на другите. Скрита под твърдата решимост да не изложи по никакъв начин семейството си, у Луси се спотайваше истинска бунтарка. Не че някой би се досетил по външния й вид.

С деликатните си черти и гъсти мигли като на малко момиченце тя изглеждаше по-млада от своите трийсет и една години. Беше оставила лъскавата си кестенява коса да израсте и понякога я прибираше назад с кадифени ленти за коса, каквито Мег за нищо на света не би си сложила, така както не би облякла елегантната й бледосиня рокля по тялото, съчетана с черен рипсен колан. Вместо това Мег бе обвила дългото си слабо тяло в изобилие от лъскава коприна, която бе усукала и завързала на едното си рамо. Черни гладиаторски сандали (трийсет и девети номер) обгръщаха прасците й, а между гърдите й почиваше пищен медальон, който сама си бе направила от една старинна кутийка за бетелови орехи¹, която си бе купила от един открит пазар в Централна Суматра. Беше допълнила вероятно фалшивите си обици от династията Сун с множество гривни, които бе купила за шест долара в „Ти Джей Макс"² и бе украсила с африкански мъниста. Модата й беше в кръвта.

„И се предава по криволичещ път", както бе отбелязал чичо й, прочут нюйоркски дизайнер.

Луси докосна скромната си перлена огърлица.

- Тед е... Той е най-сполучливият опит на Вселената да съзт даде съвършения мъж. Кой младоженец подарява на булката си църква?

- Трябва да призная, че е впечатляващо.

По-рано същия ден Луси бе завела приятелката си да види изоставената дървена църква, сгушена в края на една тясна уличка в покрайнините на града. Тед я беше купил, за да попречи да бъде съборена, след което се бе настанил в нея за няколко месеца, докато строяха къщата, в която живееше сега. Въпреки че в момента бе празна, църквата бе очарователна стара постройка и на Мег не й беше трудно да разбере защо Луси толкова я харесва.

- Каза, че всяка омъжена жена се нуждае от място, което да е само нейно, за да не полудее. Можеш ли да си представиш нещо по-мило?

Самата Мег имаше доста по-цинично обяснение. Каква по-добра стратегия за един заможен женен мъж, ако възнамеряваше да направи подобно местенце и за себе си?

- Направо невероятно - отвърна тя. - Нямам търпение да се запозная с него.

И тя прокле поредицата от лични и финансови кризи, които й бяха попречили да се метне на самолета още преди месеци, за да се запознае с годеника на Луси. Обстоятелствата обаче се бяха стекли така, че бе пропуснала моминското парти на приятелката си и се бе видяла принудена да пристигне от Лос Анджелис в раздрънканата таратайка, която бе купила от градинаря на родителите си.

Луси въздъхна и се настани на дивана до Мег.

- Докато двамата с Тед живеем в Уайнет, никога няма да съм достатъчно добра.

Мег повече не можеше да се сдържа и я прегърна.

- Ти се справяш съвършено с абсолютно всичко в живота си. Собственоръчно спаси себе си и сестра си от детство в приемни домове. Без проблем свикна с живота в Белия дом. А що се отнася до интелекта ти... имаш магистърска степен.

Луси скочи от дивана.

- Която получих едва след като взех бакалавърска степен.

Мег не обърна внимание на това откачено изказване.

- Работата ти в помощ на децата е променила много животи и според мен това струва повече, отколкото един астрономично висок коефициент на интелигентност.

Луси въздъхна.

- Обичам го, но понякога...

- Какво?

Луси размаха ръката си с бледорозов маникюр, който рязко контрастираше с изумруденозеления лак на Мег.

- Нищо сериозно. Просто предсватбена треска. Няма значение.

Тревогата на Мег се усили.

- Луси, дванайсет години сме най-добри приятелки. Всяка от нас знае най-съкровените тайни на другата. Ако нещо не е наред...

- Не може да се каже точно, че не е наред. Просто съм нервна заради сватбата и цялото внимание, което привлича. Пресата е навсякъде. - Луси приседна на ръба на леглото и стисна една възглавница пред гърдите си, както правеше в колежа, когато нещо я е разстроило. - Само че... Ами ако е прекадено добър за мен? Аз съм умна, но той е по-умен. Аз съм хубава, но той е смайващо красив. Аз се опитвам да бъда добър човек, но той на практика е светец.

Мег си заповяда да потисне бързо надигащия се у нея гняв.

- Промили са ти мозъка.

- И тримата сме отраснали с известни родители. Ти, аз и Тед... Ала Тед е натрупал свое собствено състояние.

- Не е справедливо да правиш подобно сравнение. Ти работиш в благотворителна организация, което едва ли може да се нарече стартова площадка за мултимилионери. - Въпреки това Луси изкарваше достатъчно, за да се издържа, нещо, което Мег никога не бе успяла да постигне. Тя бе прекадено заета да пътува по целия свят под предлог, че изучава природозащитните им проблеми и се запознава с местните занаяти, ала всъщност просто се забавляваше. Обичаше родителите си, но не и начина, по който бяха спрели издръжката й. И защо точно сега? Може би ако го бяха направили, когато навърши двайсет и една, а не трийсет години, нямаше да се чувства такава неудачница.

Луси подпря малката си брадичка на ръба на възглавницата, така че материята се набръчка около бузите й.

- Родителите ми го боготворят, а ти знаеш как се държат обикновено с мъжете, с които излизам.

- С далеч по-малко неприкрита враждебност, отколкото моите родители към онези, с които излизам аз.

- То е, защото ти излизаш с първокласни загубеняци.

На това Мег нямаше какво да възрази. Последните в този списък от загубеняци бяха шизоиден сърфист, с когото се беше запознала в Индонезия, и австралийски инструктор по рафтинг, който имаше сериозни проблеми с овладяването на гнева си. Някои жени се учеха от грешките си. Очевидно Мег не беше една от тях.

Луси метна възглавницата настрани.

- Тед е натрупал състоянието си, когато бил на двайсет и шест години, като изобретил някакъв гениален софтуер, който помага на населените места да пестят електричество. Голяма стъпка напред към изграждането на национално ефективно електроснабдяване. И сега може да си избира консултантски проекти по свой вкус. Когато си е вкъщи, кара стар пикал с водородна горивна клетка, която сам си е направил, както и захранвана от слънцето климатична система, и още цял куп неща, които не разбирам. Имаш ли представа колко патента притежава? Не? Е, аз също не знам, но съм сигурна, че и последният продавач в хранителен магазин в града го знае. А най-лошото от всичко е, че нищо не го ядосва. Нищичко!

- Звучи, сякаш е самият Исус Христос. Само дето е богат и сексапилен.

- Внимавай, Мег. В този град шеги по адрес на Исус Христос могат да ти докарат куршум. Никога не си виждала толкова много въоръжени вярващи. - Разтревоженото изражение на Луси говореше, че самата тя се бои да не я застрелят.

Много скоро трябваше да тръгват, за да отидат на сватбената репетиция, и Мег нямаше време да бъде деликатна.

- Ами сексуалният ви живот? Ужасно си стисната откъм подробности, ако не се брои онзи глупав тримесечен мораториум, който ти си наложила.

- Искам първата ни брачна нощ да бъде специална. Луси прехапа долната си устна. - Той е най-невероятният любовник, когото някога съм имала.

- Списъкът ти за сравнение не е особено дълъг.

- Теди е легендарен. Не ме питай откъде знам. Мечтата на всяка жена. Абсолютно неегоистичен. Романтичен. Сякаш знае какво иска една жена, още преди самата тя да го е разбрала. - Луси въздъхна. - И е мой. За цял живот.

Изобщо не прозвуча толкова щастлива, колкото би трябвало. Мег подви колене под себе си.

- Все трябва да има поне един недостатък.

- Нищичко.

- Носи бейзболна шапка с козирката назад. Събужда се с лош дъх. Тайно си пада по Кид Рок³. Не може да няма все нещо.

- Ами... - По лицето на Луси се изписа безпомощност. - Той е съвършен. Това е недостатъкът му.

И тогава Мег разбра. Луси не можеше да рискува да разочарова хората, които обичаше, а сега бъдещият й съпруг се бе превърнал в поредния човек, за когото трябваше да се окаже достойна.

Майката на Луси, някогашен президент на Съединените щата, избра точно този момент, за да надникне в стаята.

- Време е да вървим.

Мег скочи от дивана. Въпреки че бе отраснала, заобиколена от знаменитости, и досега не бе успяла да се отърси напълно от страхопочитанието, с което я изпълваше президент Корнелия Кейс Джорик.

Спокойните аристократични черти на Нийли Джорик, медночервената коса и дизайнерските й костюми бяха известни на всички от купища фотографии, ала малко от тях показваха истинската личност зад значката с американския флаг на ревера, многоликата жена, която веднъж се бе измъкнала от Белия дом, за да се впусне в приключение, отвело я до Луси и сестра й Трейси, както и до обичния й съпруг, журналиста Мат Джорик.

Очите на Нийли се спряха върху тях.

- Да ви видя заедно... Сякаш едва вчера бяхте в колежа. - Сантиментални сълзи омекотиха стоманените сини очи на жената, която някога бе стояла начело на Съединените щати. - Мег, ти винаги си била толкова добра приятелка на Луси.

- Все някой трябваше да бъде.

Нийли Джорик се усмихна.

- Съжалявам, че родителите ти не могат да присъстват.

Мег обаче не съжаляваше.

- Не понасят да бъдат далеч един от друг, а това е единственият период, в който мама можа да се измъкне от работа, за да се присъедини към татко, докато той е на снимки в Китай.

- Нямам търпение да видя последния му филм. Толкова е непредсказуем.

- Сигурна съм, че биха искали да присъстват на сватбата - отвърна Мег. - Особено мама. Знаеш какви са чувствата й към Луси.

- Същите, като моите към теб - каза Нийли Джорик, което бе прекалено мило, тъй като в сравнение с Луси, Мег се бе оказала истинско разочарование. Сега обаче не беше моментът да се отдава на мисли за миналите си провали и плашещото си бъдеще. Не, сега трябваше сериозно да обмисли засилващото се убеждение, че най-добрата й приятелка е на път да извърши най-голямата грешка в живота си.

Луси беше решила да има само четири шаферки - трите си сестри и Мег. Бяха се събрали пред олтара, докато чакаха пристигането на младоженеца и неговите родители. Холи и Шарлот, биологическите дъщери на Мат и Нийли, бяха застанали до родителите си, заедно с Трейси, осемнайсетгодишната полусестра на Луси, и Андре, техния осиновен тъмнокож брат. В популярната си колона във вестника Мат бе написал: „Ако семействата имаха породи, нашето би било смесена американска". Мег усети как гърлото й се свива. Колкото и непълноценна да я караха да се чувства нейните братя, в този момент те й липсваха.

Изведнъж вратата на църквата се отвори рязко. И ето го и него, силуетът му - очертан от лъчите на залязващото слънце. Тиодор Дей Бодин.

Отекна мелодия от тромпет. Истински хор от тромпети, славещи небесата.

- Исусе - прошепна Мег.

- Аха - прошепна Луси в отговор. - Непрекъснато му се случват такива неща. Той твърди, че е случайно.

Въпреки всичко, което бе слушала от Луси, Мег не беше подготвена за мига, в който за първи път видя Тед Бодин. Той имаше съвършено изваяни скули, безупречно прав нос и квадратна челюст на филмова звезда. Сякаш бе слязъл от билборд на Таймс Скуеър⁴, с изключение на това, че не притежаваше изкуственото излъчваше на фотомодел.

Пое по пътеката между пейките с широка нехайна стъпка; тъмнокестенявата му коса проблясваше с меден оттенък. Светлината, струяща през стъклописните прозорци, осейваше пътя му със скъпоценни камъни, сякаш обикновен червен килим не бе достатъчно добър за мъж като него. Мег почти не забеляза прочутите му родители, които вървяха зад него. Не бе в състояние да откъсне очи от годеника на най-добрата си приятелка.

Той поздрави семейството на годеницата си с нисък, приятен глас. Мелодията на тромпетите, които се упражняваха в галерията за хора, се извиси до кресчендо, той се обърна и на Мег й се стори, че някой я удари в корема.

Тези очи... Златист кехлибар с оттенък на сладък мед и обточен с кремък. Очи, в които горяха интелигентност и проницателност. Очи, които стигат до най-дълбоката ти същност. И докато стоеше пред него, Мег почувства, че Тед Бодин се взира в нея и вижда всичко, което тя полагаше толкова големи усилия да скрие - липсата й на цели, неспособността й, неуспеха й да заеме достойно място в света.

„И двамата знаем, че си пълен провал - казваха очите му, - но съм сигурен, че един ден ще го надраснеш. Ако ли не... Ами... Колко може да очаква човек от едно разглезено холивудско дете?"

Луси ги представяше един на друг:

- .. .толкова се радвам, че най-сетне се срещнахте. Най-добрата ми приятелка и бъдещият ми съпруг.

Мег се гордееше с хладнокръвието си, ала този път едва успя да кимне механично.

- Време е да започваме - обади се свещеникът.

Тед стисна ръката на Луси и се усмихна срещу вдигнатото лице на своята булка, усмивка на доволство и привързаност, която обаче не успяваше да наруши спокойните води на кехлибарените му очи. Тревогата на Мег нарасна. Каквито и чувства да изпитваше този мъж към Луси, нито едно от тях не беше необузданата страст, която най-добрата й приятелка заслужаваше.

Родителите на младоженеца даваха предсватбената вечеря - разточително барбеюо в местния кънтри клуб, място, което въплъщаваше всичко, което Мег ненавиждаше: презадоволени богаташи, прекадено погълнати от собственото си удоволствие, за да се замислят дори за миг за вредата, която тяхното отровено от химикали, прахосващо огромни количества вода игрище за голф нанасяше на планетата. Дори обяснението на Луси, че клубът е само наполовина частен и че всеки би могъл да ползва игрището, не променяше мнението на Мег. Агенти на тайните служби удържаха настрани представителите на международната преса, които се бяха скупчили пред входа заедно с тълпа любопитни зяпачи, надяващи се да зърнат някое известно лице.

А известни лица имаше навсякъде, не само сред гостите на булката. Родителите на младоженеца бяха световноизвестни.

Далас Бодин бе легенда в професионалния голф, а майката на Тед, Франческа, бе прочута със своите телевизионни интервюта на знаменитости. Богатите и известните бяха изпушили задната веранда на клуба и стигаха чак до първия тий⁵ - политици, филмови звезди, най-добрите спортисти в света на голфа и цял куп местни жители на всякаква възраст и от всякаква раса: учители и магазинери, механици и водопроводчици, местният бръснар и един доста страшен на вид рокер.

Мег наблюдаваше как Тед се движи между хората. Правеше го ненатрапчиво и скромно, ала въпреки това сякаш се намираше под светлината на прожектор, където и да отидеше. Луси беше до него, буквално трепереща от напрежение, докато гостите се надпреварваха да ги спират, за да си поприказват. Тед си оставаше все така несмутим и въпреки че помещението жужеше от щастливо бърборене, Мег почувства, че й е все по-трудно да задържи усмивката върху лицето си. Той й приличаше повече на мъж, изпълняващ внимателно подготвена мисия, отколкото на изпълнен с любов младоженец в навечерието на сватбата си.

Тъкмо беше приключила един напълно предсказуем разговор с бивш телевизионен водещ за това, как изобщо не прилича на невероятно красивата си майка, когато Тед и Луси изникнаха до нея.

- Какво ти казах! - Луси грабна третата си чаша с шампанско от минаващия наблизо сервитьор. - Не е ли невероятен?

Без да обръща внимание на комплимента, Тед се вгледа изучаващо в Мег с очи, които сякаш бяха виждали всичко, макар че едва ли бе посетил дори половината от местата, из които Мег бе пътувала.

„Наричаш себе си гражданка на света - шепнеха очите му, - ала това означава единствено, че нямаш свое място в него."

Трябваше да се съсредоточи върху неприятностите на Луси, а не върху своите, и да направи нещо възможно най-бързо. И какво, ако му се стореше безцеремонна? Луси бе свикнала с нейната откровеност, а доброто мнение на Тед Бодин не означаваше нищо за нея. Тя докосна възела на роклята върху рамото си.

- Луси пропусна да спомене, че си кмет на Уайнет... освен дето си и неговият светец покровител.

Той не изглеждаше нито обиден, нито поласкан, нито стреснат от сарказма й.

- Луси преувеличава.

- Не е вярно - възрази Луси. - Кълна се, че онази жена, която беше застанала до шкафа с трофеите, коленичи, когато ти мина покрай нея.

Тед се ухили и дъхът на Мег секна. Усмивката, разляла се бавно по лицето му, му придаваше опасен момчешки вид, на който Мег не се хвана нито за миг. Тя се хвърли с главата напред:

- Луси е най-скъпата ми приятелка... сестрата, която винаги съм искала... но имаш ли представа колко много дразнещи навици притежава?

Луси се намръщи, но не се опита да промени темата, което казваше страшно много.

- Нейните недостатъци бледнеят в сравнение с моите. - Веждите му бяха по-тъмни от косата, ала миглите му бяха светли, със златисти връхчета, сякаш бяха топнати в звезди.

Мег пристъпи малко по-близо.

- И какви по-точно са тези недостатъци?

Луси, изглежда, се интересуваше от отговора не по-малко, отколкото Мег.

- Понякога съм малко наивен. Например оставих да ми тръснат кметските задължения, макар че дори не ги исках.

- Значи, гледаш да угодиш на всички. - Мег дори не се опита да придаде на думите си звучене на друго, освен на обвинение. Може би щеше да успее да поразклати невъзмутимостта му.

- Не бих се изразил точно така - меко отвърна той. - Просто ме хванаха неподготвен, когато името ми излезе начело в гласуването. Би трябвало да го предвидя.

- Е, всъщност наистина си склонен да угаждаш на хората - обади се Луси колебливо. - Не мога да се сетя дори за един човек, който да не е доволен от теб.

Той я целуна по носа. Сякаш беше домашният му любимец.

- Стига само ти да си доволна от мен.

Мег заряза и последната следа от учтивост.

- Значи, си наивен угаждач. Какво още?

Тед дори не мигна.

- Опитвам се да не бъда скучен, но понякога се отплесвам в теми, които не представляват интерес за повечето хора.

- Сухар, значи - заключи Мег.

- Именно - потвърди той.

Луси му остана вярна.

- Аз нямам нищо против. Ти си много интересен мъж.

- Радвам се, че мислиш така.

Той отпи от бирата си, все така обмисляйки грубостта на Мег.

- Ужасен готвач съм.

- Вярно е! - Луси изглеждаше, сякаш се бе натъкнала на златна мина.

Удоволствието й го развесели и бавната усмивка отново се разля по лицето му.

- Няма да вземам уроци по готвене, така че ще се наложи да свикнеш с това.

Луси придоби замечтан вид и Мег си даде сметка, че собственоръчно съставеният списък с недостатъците му правеше Тед още по-привлекателен, затова реши да промени стратегията си.

- Луси се нуждае от мъж, който ще й позволи да бъде самата себе си.

- Не мисля, че Луси се нуждае от мъж, който да й позволява каквото и да било - тихо възрази той. - Тя прави каквото си поиска.

Което показваше колко малко разбира жената, за която възнамерява да се ожени.

- Луси не е имала възможност да прави каквото си поиска от четиринайсетгодишна - заяви Мег. - Тя е бунтарка. Родена е, за да създава неприятности, ала не смее да разбуни кошера, за да не причини неудобство на хората, които обича. Готов ли си да се справиш с това?

Тед реши да не го увърта повече.

- Изглежда, че храниш съмнения по отношение на нас с Луси.

Луси потвърди всички опасения на Мег, като се заигра с тъпите си перли, вместо да се впусне да защитава решението си да се омъжи. Така че Мег се залови за работа.

- Очевидно си страхотен тип. - Изобщо не прозвуча като комплимент. - Ами ако си прекалено страхотен?

- Боя се, че не те разбирам.

„Което трябва да е нещо ново за някого, който е толкова невероятно умен."

- Ами ако си прекалено добър за нея? - попита тя направо.

Вместо да възрази, Луси си лепна своята усмивка стил „Белия дом" и продължи да си играе с перлите, сякаш бяха молитвена броеница.

Тед се засмя.

- Ако ме познаваше по-добре, щеше да разбереш колко абсурдно е това. А сега, ако ме извиниш, искам Луси да се запознае с някогашния ми скаутски водач.

С тези думи той обви ръка около раменете на Луси и я отведе.

Мег трябваше да събере сили за нова атака, затова забърза към тоалетната само за да бъде хваната натясно от жена с фигура на противопожарен кран и яркочервена коса с изтънени краища и изобилие от грим.

- Казвам се Бърди Китъл - представи се тя и очите й, нацапани със солидно количество спирала, се плъзнаха изпитателно по Мег. - Ти трябва да си приятелката на Луси. Изобщо не приличаш на майка си.

Бърди вероятно беше между трийсет и пет и четиресетгодишна, което означаваше, че е била дете, когато Фльор Савагар Коранда бе на върха на кариерата си като модел, ала забележката й изобщо не изненада Мег. Всеки, който се интересуваше дори бегло от знаменитости, бе чувал за майка й. Фльор Коранда отдавна бе оставила модната кариера зад гърба си, за да основе една от най-влиятелните агенции за таланти в страната, но за повечето хора тя винаги щеше да си остане Бляскавото момиче.

Мег изкопира усмивката стил „Белия дом” на Луси.

- Това е, защото майка ми е една от най-красивите жени в света, а аз не съм.

Което си беше самата истина, въпреки че Мег и майка й имаха немалко общи черти, най-вече - лошите. Мег беше наследила дебелите вежди на Бляскавото момиче, големите й длани и стъпала и само няколко сантиметра я деляха от близо сто и осемдесет сантиметровия й ръст. За сметка на това с мургавата кожа, кестенявата коса и не особено правилните черти, които беше наследила от баща си, изобщо не можеше да се мери с екстравагантната красота на майка си, макар че очите й бяха интересна смесица от зелено и синьо, която променяше цвета си според светлината. За съжаление, не беше наследила нито таланта, нито амбицията, които и двамата й родители притежаваха в изобилие.

- Е, ти си привлекателна по свой собствен начин - продължи Бърди, прокарвайки грижливо оформения маникюр на палеца си по пищно украсената закопчалка на черната си чантичка. - Някак екзотична. Напоследък така наричат всеки, който застане пред камерата. Ала Бляскавото момиче - тя беше несравнима. И как само се превърна в преуспяла бизнес дама. Самата аз съм бизнес дама и няма как да не й се възхищавам.

- Да, тя е забележителна. - Мег обичаше майка си, но това не й пречеше да си мечтае Фльор Савагар Коранда от време на време да се препъне - да изгуби важен клиент, да провали важни преговори, да й излезе пъпка. Ала всичкият лош късмет на майка й я беше споходил рано в живота, преди Мег да се роди, оставяйки за дъщеря й титлата „Провал на семейството".

- Предполагам, че повече приличаш на баща си - продължи Бърди. - Кълна се, че съм изгледала всичките му филми. Освен депресиращите.

- Като онзи, за който спечели „Оскар"?

- О, този го гледах.

Бащата на Мег беше тройна заплаха. Световноизвестен актьор, сценарист, удостоен с наградата „Пулицър”⁶, и автор на бестселъри. С такива невероятно преуспели родители кой би могъл да я вини, че е такава? Никое дете не би могло да израсне, без да бледнее пред подобни постижения.

Освен двамата й по-малки братя.

Бърди оправи презрамките на черната си права рокля със сърцевидно деколте, която доста й стискаше на кръста.

- Приятелката ти Луси е хубавичко момиче. - Думите й не прозвучаха като комплимент. - Надявам се, че оценява онова, което получава в лицето на Теди.

Мег трябваше да положи усилие, за да запази спокойствие.

- Сигурна съм, че го цени толкова, колкото и той нея. Луси е много специален човек.

Бърди начаса се обиди.

- Не колкото Лед, но естествено, за да го разбереш, трябва да си живяла тук.

Мег нямаше намерение да се хваща за гушата с тази жена, независимо колко й се искаше да го направи, затова упорито продължи да се усмихва.

- Живея в Лос Анджелис. Разбирам повече от достатъчно.

- Казвам просто, че само защото е дъщеря на президента, не означава, че може да се мери с Тед или че заслужава специално отношение. Той е най-чудесният млад мъж в този щат. Тя ще трябва да спечели уважението ни.

Мег с усилие се овладя.

- Луси не трябва да печели ничие уважение. Тя е мила, интелигентна и изискана жена. Тед е този, който е извадил късмет.

- Да не искаш да кажеш, че той не е изискан?

- Не. Просто изтъквам...

- Уайнет, Тексас, може и да не ти се струва нищо особено, но в действителност е много изискан град и никак не ни харесва разни пришълци да цъфнат тук и да започнат да ни съдят само защото не сме важни клечки от Вашингтон. - Бърди затвори рязко чантата си. - Или пък холивудски знаменитости.

-Луси не е...

- Тук хората трябва да се докажат. Никой няма да вземе да се слага на някоя си само заради това, кои са родителите й.

Мег не бе сигурна дали Бърди говори за нея, или за Луси, а и не я интересуваше.

- Била съм в малки градчета по целия свят и онези, които нямат какво да доказват, винаги посрещат външните хора много топло. Единствено най-закъсалите места, които отдавна са изгубили някогашния си блясък, виждат заплаха във всяко ново лице.

Изрисуваните с червеникавокафяв молив вежди на Бърди подскочиха високо.

- Уайнет не е закъсал. Тя така ли мисли?

- Не, така мисля аз.

Бърди сви устни.

- Е, това говори много.

Вратата се отвори рязко и една поотраснала тийнейджърка с дълга светлокестенява коса подаде глава.

- Мамо! Лейди Ема и останалите те търсят за снимките.

С един последен враждебен поглед към Мег, Бърди изхвърча от помещението, изгаряща от нетърпение да повтори разговора им на всички, които бяха готови да я изслушат.

Мег направи гримаса. В опита си да защити Луси, май й беше навредила, вместо да й помогне. Нямаше търпение този уикенд да свърши. Оправи възела на роклята върху рамото си,

прокара пръсти през късата си щура прическа и си заповяда да се върне на партито.

Докато тълпата се веселеше край барбеюото и на верандата се лееше смях, Мег като че ли бе единствената, която не се забавляваше. Когато се оказа насаме с майката на Луси, знаеше, че трябва да каже нещо, но въпреки че подбираше думите си много внимателно, разговорът определено не протече добре.

- Да не се опитваш да кажеш, че Луси не трябва да се омъжи за Тед? - попита Нийли Джорик с глас, който обикновено пазеше за представители на противниковата партия.

- Неточно. Просто...

- Мег, знам, че преживяваш труден период, и искрено съжалявам за това, но не допускай емоционалното ти състояние да хвърли сянка върху щастието на Луси. Тя не би могла да избере по-добър мъж от Тед Бодин. Уверявам те, че съмненията ти са неоснователни. И искам да ми обещаеш, че ще ги запазиш за себе си.

- Какви съмнения? - разнесе се глас с едва доловим британски акцент.

Мег се обърна рязко и видя майката на Тед до себси. Франческа Бодин приличаше на съвременна Вивиан Лий⁷ със сърцевидното си лице, изобилието от махагонова коса и зелената рокля, която обгръщаше все още стройната й фигура. В продължение на цели трийсет години, откакто се излъчваше предаването й „Франческа днес", тя оспорваше първенството на Барбара Уолтърс⁸ като кралица на интервютата със знаменитости. Докато Уолтърс беше по-добрата журналистка, Франческа беше по-забавна.

Нийли побърза да изглади положението.

- Шаферски тревоги... Франческа, вечерта е прекрасна. Не мога да ти опиша колко се забавляваме с Мат.

Франческа Бодин не беше глупачка. Тя изгледа Мег хладно и преценяващо и поведе Нийли към една групичка, която включваше червенокосата жена от тоалетната с фигура на противопожарен кран, както и Ема Травълър, съпругата на шафера на Тед, Кени Травълър, още една от голф звездите.

След това Мег отиде при най-неподходягция гост, за когото можеше да се сети - рокер, който твърдеше, че е приятел на Тед, но дори гледката на страхотните му мускулести гърди не можа да оправи настроението й. Вместо това видът на рокера я накара да си помисли колко биха се зарадвали родителите й, ако тя доведеше у дома някой, който дори бегло да прилича на Тед Бодин.

Луси беше права. Той беше съвършен. И едва ли би могъл да бъде по-неподходящ за нея.

Независимо как нагласяше възглавниците, Луси не можеше да се намести удобно. Сестра й Трейси спеше тихичко до нея, след като беше настояла тази вечер да сподели

леглото й.

„Последната нощ, в която сме просто две сестри..."

И все пак Трейси не беше тъжна заради сватбата. Като всички останали, и тя обожаваше Тед.

Луси и Тед трябваше да благодарят на майките си, задето ги бяха срещнали.

„Той е невероятен, Луси - бе казала Нийли. - Само почакай да се запознаете."

И той действително беше невероятен... Защо й беше на Мег да посее всички тези съмнения в главата й? Само че съмненията си бяха там от месеци насам, колкото и Луси да се мъчеше да ги пропъди. Коя жена с всичкия си не би се влюбила в Тед Бодин? Той я възхищаваше.

Луси изрита чаршафа надолу. Мег беше виновна. Това й беше лошото на Мег. Тя обръщаше всичко надолу с главата. Луси може и да беше най-добрата й приятелка, но това не означаваше, че е сляпа за недостатъците й. Мег беше разглезена, безразсъдна и безотговорна, търсеща цел в живота зад всеки следващ планински връх, вместо в себе си. Освен това беше добра, състрадателна, лоялна и най-добрата приятелка, която Луси някога бе имала. И двете бяха открили свой начин да живеят в сянката на прочутите си родители: Луси - като се приспособяваше, а Мег - като кръстосваше света, опитвайки се да изпревари тяхната слава.

Мег не познаваше собствените си силни страни - интелигентността, която беше наследила от майка си и баща си, ала никога не се бе научила да използва в своя полза; издължената й необикновена красота, която я правеше далеч по-поразителна, отколкото немалко по-традиционно хубави жени. Мег я биваше в толкова много неща, че бе заключила, че не я бива в нищо. Вместо това се бе примирила, че не притежава никакви истински качества, и никой, нито родителите й, нито Луси можеха да разклатят тази нейна убеденост.

Луси зарови лице във възглавницата, мъчейки се да прогони спомена за ужасния момент, след като се прибраха в хотела тази вечер, когато Мег я бе притеглила в прегръдките си и бе прошепнала:

- Луси, той е прекрасен. Точно както го описа. И за нищо на света не бива да се омъжиш за него.

Още по-стряскащ от предупреждението на Мег бе собственият й отговор:

- Знам - чула се бе да прошепва тя. - Но въпреки това ще го направя. Твърде късно е да се откажа.

Мег я беше разтърсила с всичка сила.

- Не е твърде късно. Аз ще ти помогна. Ще направя всичко по силите си.

Луси се бе откъснала от прегръдката й и бе побързала да се прибере в стаята си. Мег не разбираше. Тя бе дете на Холивуд, където скандалното беше нещо най-обикновено. Луси обаче бе дете на Вашингтон и прекрасно познаваше консервативното сърце на страната. Обществото се вълнуваше от тази сватба. Децата Джорик бяха израснали пред очите им и хората ги бяха подкрепяли през не една от грешките на младостта им. Журналисти от цял свят се бяха стекли, за да отразят събитието, и Луси не можеше да отмени сватбата по причина, която дори не бе в състояние да обясни. Освен това, ако Тед действително бе толкова неподходящ за нея, нямаше ли все някой да го забележи досега? Родителите й? Трейси? Нямаше ли Тед, който виждаше всичко толкова ясно, да го забележи?

Това напомняне за непогрешимата преценка на Тед Бодин й вдъхна достатъчно увереност, за да може да потъне в лек, неспокоен сън. До следващия следобед обаче от тази увереност не бе останала нито следа.

2.

Предцверието на презвитерианската църква на Уайнет миришеше на стари псалтири и отдавна забравени угощения. Отвън цареше организиран хаос. Мястото, отделено специално за пресата, беше претъпкано с репортери, трибуните бяха пълни със зрители, които преливаха и по страничните уличгръ Докато антуражът на булката се готвеше да влезе в кораба⁹ на църквата, Мег хвърли поглед към Луси. Съвършено прилягащата й дантелена рокля подчертаваше дребната й фигура, но дори изкусно положеният грим не можеше да скрие напрежението й. През целия ден беше толкова неспокойна, че на Мег сърце не й беше дало да каже каквото и да било за тази неразумна сватба. Не че би имала възможност да го направи, при положение че Нийли Кейс Джорик следеше всяка нейна стъпка.

Камерният ансамбъл изсвири последните ноти от прелюдията и отекнаха тромпети, оповестяващи началото на сватбената процесия. Двете най-малки сестри на Луси вървяха начело, следвани от Мег и накрая - осемнайсетгодишната Трейси, която беше главната шаферка на Луси. Те всички носеха простички рокли от копринен крепдешин с цвят на шампанско, допълнени с опушени топазени обици, които бяха подаръкът на Луси за шаферките й.

Тринайсетгодишната Холи тръгна по пътеката. Когато стигна до средата, сестра й Шарлот пристъпи напред. Мег се усмихна през рамо на Луси, която бе избрала да влезе в църквата сама. Родителите й щяха да я чакат по средата на пътеката - символ на начина, по който се бяха появили в живота й. Мег зае мястото си пред Трейси, готова да прекрачи прага, но преди да успее да направи първата си крачка, зад гърба й се разнесе шумолене и една ръка улови нейната.

- Трябва да говоря с Тед. Сега - прошепна Луси панически.

Трейси, чиято руса коса бе оформена в сложен кок, ахна задавено.

- Луси, какво правиш?

Луси не й обърна внимание.

- Доведи ми го, Мег. Моля те.

Мег едва ли би могла да се нарече робиня на условностите, но това бе прекадено дори за нея.

- Сега? Не мислиш ли, че можеше да го направиш няколко часа по-рано?

- Права беше. За всичко, което каза. Беше напълно права. - Дори под купищата тюл лицето на Луси изглеждаше бледо и съкрушено. - Помогни ми. Моля те.

Трейси рязко се обърна към Мег.

- Не разбирам. Какво си й казала? - И без да дочака отговор, тя сграбчи ръката на сестра си. - Луси, просто имаш пристъп на паника. Всичко ще бъде наред.

- Не. Аз... трябва да говоря с Тед.

- Сега? - повтори Трейси думите на Мег. - Не можеш да говориш с него сега.

Ала Луси трябваше да го направи и Мег го разбираше, дори ако Трейси не можеше. Тя стисна още по-здраво букета от миниатюрни кали, който държеше, лепна усмивка на лицето си и пристъпи върху снежнобелия килим.

Хоризонтална пътека разделяше предната и задната част на кораба. Бившият президент на Съединените щати и нейният съпруг чакаха там с овлажнели очи и изпълнени с гордост, за да съпроводят дъщеря си в последните й стъпки като неомъжена жена. Тед Бодил стоеше пред олтара заедно с главния си шафер и останалите трима шафери. Един слънчев лъч падаше върху главата му и я обгръщаше в - какво друго? - ореол.

По време на репетицията предишния ден Мег бе получила учтиво скастряне, задето върви прекалено бързо по пътеката, ала сега това не беше проблем, защото обикновено широките й крачки бяха заменени от съвсем ситни стъпчици. Какво беше направила? Гостите се бяха обърнали в очакване да видят приближаването на булката. Мег стигна до олтара прекалено бързо и вместо да заеме мястото си до Шарлот, спря пред Тед.

Той я погледна въпросително. Тя впери поглед в средата на челото му, за да не й се налага да срещне смущаващите му кехлибарени очи.

- Луси би искала да говори с теб - прошепна.

Тед наклони глава на една страна, докато осмисляше чутото.

Всеки друг на негово място би попитал нещо, но не и Тед Бодин. Недоумението му отстъпи място на тревога. С решителна стъпка и без следа от смущение, той пое по пътеката.

Президентът и съпругът й се погледнаха, когато той мина покрай тях, и незабавно го последваха. Откъм гостите се разнесе шепот. Майката на младоженеца се изправи, изправи се и баща му. Мег не можеше да остави Луси да посрещне всичко това сама, затова забърза обратно по пътеката. С всяка стъпка обзелото я чувство на ужас се засилваше.

Когато стигна до притвора, зърна бухналата горна част на воала на Луси над рамото на Тед. Трейси и родителите й се бяха скупчили около нея. Двама агенти на тайните служби стояха нащрек край входа. Родителите на младоженеца се появиха точно когато Тед дръпна Луси настрани от малката групичка. Стискайки я здраво за ръката, той я поведе към една малка врата встрани от тях. Луси се обърна, търсейки някого с поглед. Откри Мег и дори през водопада от тюл молбата й беше ясна.

Помогни ми.

Мег се втурна към нея, ала в този миг винаги приветливият Тед Бодин я стрелна с поглед, който я накара да се закове на място. Поглед не по-малко заплашителен и от най-големите страхотии във филмите на баща й. Луси поклати глава и Мег разбра, че приятелката й не я беше помолила да се застъпи за нея пред Тед. Не, тя искаше Мег да се оправи с бъркотията, която оставяше след себе си, сякаш Мег имаше представа как да го направи.

Когато вратата се затвори зад булката и младоженеца, съпругът на някогашния президент на Съединените щати пристъпи към Мег.

- Мег, какво става? Трейси каза, че ти знаеш.

Мег стисна шаферския си букет. Не можеше ли Луси по-рано да освободи бунтарката в себе си?

- Ами... Луси искаше да поговори с Тед.

- Това е ясно. За какво?

- Тя... - Съкрушеното лице на Луси изплува пред очите й. - Има известни съмнения.

- Съмнения? - Франческа Бодин, побесняла в светлобежовата си рокля на „Шанел", пристъпи рязко напред. - Ти си виновна за това. Чух те снощи. Ти го направи.

И тя се спусна към стаята, в която бе изчезнал синът й, ала спря, задържана в последния миг от съпруга си.

- Спри, Франческа - обади се Далас Бодин; провлаченото му тексаско произношение рязко контрастираше с отсечения британски акцент на съпругата му. - Сами трябва да изяснят отношенията си.

Шаферките и шаферите се втурнаха в притвора. Андре, братът на Луси, и трите й сестри, Шарлот, Холи и Трейси (която мяташе убийствени погледи на Мег), се скупчиха заедно. Свещеникът се приближи до Нийли Джорик и двамата бързо размениха няколко думи, след което свещеникът кимна и се върна във вътрешността на църквата, където Мег го чу да се извинява за „краткото забавяне", молейки гостите да останат по местата си.

Камерният ансамбъл отново засвири. Вратата, зад която бяха изчезнали Луси и Тед, си оставаше затворена. Мег почувства, че започва да й се гади.

Трейси се отдели от семейството си и се насочи към нея, розовите й устни бяха изкривени от ярост.

- Луси беше щастлива, докато не се появи ти. Ти си виновна!

Баща й се приближи до нея и сложи ръка на рамото й, отправяйки студен поглед към Мег.

- Нийли ми разказа за разговора ви снощи. Какво знаеш за всичко това?

Родителите на младоженеца чуха думите му и също се приближиха. Мег знаеше, че Луси разчита на нея, и потисна порива да избяга.

- Луси... всячески се опитва да не разочарова хората, които обича. - Тя облиза пресъхналите си устни. - Понякога се случва. .. да забрави да бъде вярна на себе си.

Мат Джорик беше от онези журналисти, които обичат нещата да се казват без заобикалки.

- Какво точно имаш предвид? Кажи го направо.

Усетила как очите на всички се впиват в нея, Мег още по-силно стисна букета от кали в ръцете си. Независимо колко й се искаше да се махне от тук, трябваше да се опита да направи всичко това поне малко по-лесно за Луси, като. положи основите за трудните разговори, които я очакваха. Тя отново облиза устните си.

- Луси не е толкова щастлива, колкото би трябвало да бъде. Има известни съмнения.

- Глупости! - възкликна майката на Тед. - Нямаше никакви съмнения. Не и докато ти не й ги внуши.

- За първи път чуваме за каквито и да било съмнения - заяви Далас Бодин.

За миг Мег се поколеба дали да не се престори, че не знае нищо, но Луси бе сестрата, която тя никога не бе имала, така че можеше да направи поне това за нея.

- Луси осъзна, че е възможно да се омъжва за Тед не по правилните причини. Че той... може би не е подходящият мъж за нея.

- Това е абсурдно! - Зелените очи на Франческа хвърляха отровни стрелички. - Имаш ли представа колко много жени биха дали всичко, за да се омъжат за Теди?

- Цял куп, сигурна съм.

Това изобщо не укроти майка му.

- В събота сутринта закусвах с Луси и тя ми каза, че никога не е била по-щастлива. Ала това се промени, когато ти пристигна. Какво си й казала?

Мег се опита да избегне въпроса.

- А може би не е била толкова щастлива, колкото е изглеждала. Луси много я бива да се преструва.

- Аз имам известен опит с хора, които се преструват - сопна се Франческа. - Луси не се преструваше.

- Тя е страшно добра в това.

- Нека си представим един друг сценарий. - Дребничката майка на младоженеца заприлича на прокурор, държащ обвинителна реч. - Не е ли възможно по причини, които единствено ти си знаеш, да си решила да се възползваш от един най-обикновен пристъп на предсватбена треска?

- Не. Не е възможно. - Мег въртеше бронзовата панделка на букета между пръстите си. Дланите й бяха овлажнели. - Луси знаеше колко много всички вие искате този брак, затова беше убедила сама себе си, че ще се получи. Ала не това искаше в действителност.

- Не ти вярвам! - Сините очи на Трейси се напълниха със сълзи. - Луси обича Тед. Ти ревнуваш! Ето защо си го направила.

Трейси открай време боготвореше Мег и от враждебността й сега Мег изпита болка.

- Не е вярно.

- Тогава защо не ни кажеш какво си й наговорила - настоя Трейси. - Нека всички чуят.

Една от панделките в букета се разпадна между влажните пръсти на Мег.

- Не съм направила нищо друго, освен да й напомня, че трябва да бъде вярна на себе си.

- Тя беше вярна на себе си! - извика Трейси. - Ти развали всичко.

- Искам Луси да е щастлива не по-малко, отколкото го искате и вие. А тя не беше щастлива.

- И ти го разбра само след един разговор вчера следобед? - попита бащата на Тед с опасно нисък глас.

- Познавам я много добре.

- За разлика от нас? - студено каза Мат Джорик.

Устните на Трейси потръпнаха.

- Всичко беше прекрасно, докато не се появи ти.

- Не беше прекрасно. - Мег почувства, че между гърдите й се стичат капчици пот. - Просто Луси е искала да мислите така.

Президент Джорик я изгледа дълго и изпитателно и най-сетне наруши мълчанието си:

- Мег - тихо каза тя. - Какво направи?

Мекият й укор потвърди онова, за което Мег би трябвало да се досети от самото начало. Щяха да обвинят нея. И може би с основание. Никой друг не смяташе, че бракът е толкова ужасна идея. Откъде накъде една всепризната неудачница като нея смяташе, че знае повече от тях?

Мег се сви под силата на метличеносините очи на президента.

- Аз... нямах предвид, че... Луси не беше... - Да види подобно разочарование върху лицето на една жена, на която толкова много се възхищаваше, бе дори по-ужасно от това, да слуша укорите на собствените си родители. С тях поне беше свикнала. - Аз... съжалявам.

Президент Джорик поклати глава. Майката на младоженеца, която беше сравнила със земята не една и две надути знаменитости по време на своите интервюта, се приготви да сравни със земята и Мег поне докато не се разнесе по-спокойният глас на съпруга й:

- Нищо чудно да се тревожим напразно. Те вероятно вече са оправили всичко.

Ала те нищо не бяха оправили. Мег го знаеше, знаеше го и

Нийли Джорик. Майката на Луси познаваше дъщеря си достатъчно добре, за да е сигурна, че никога не би ги подложила на нещо такова, ако не е взела окончателно решение.

Един по един те всички обърнаха гръб на Мег. Четиримата родители. Братът и сестрите на Луси. Шаферите. Тя сякаш бе престанала да съществува. Първо нейните родители, а сега и това. Всички, на които държеше, всички, които обичаше, я бяха отписали.

Тя не беше от плачливите, но в очите й запариха сълзи и тя разбра, че трябва да се махне от тук. Приближи се до входната врата, незабелязана от никого, завъртя дръжката и се измъкна навън само за да осъзнае грешката си прекадено късно.

Светнаха прожектори. Забръмчаха телевизионни камери. Неочакваната поява на една от шаферките тъкмо когато младоженците би трябвало да произнасят брачните си клетви, предизвика огромно оживление. Някои от зяпачите, насядали по трибуните срещу църквата, се изправиха, за да видят какво става. Репортери се втурнаха напред. Мег изпусна букета, обърна се рязко и улови тежката метална брава с две ръце. Тя отказа да се завърти. Разбира се. Беше заключено от съображения за сигурност. Беше хваната в капан.

Репортерите се спуснаха към нея, притискайки се към загражденията на охраната в подножието на стълбището.

- Какво се случва там вътре?

- Нещо не е наред ли?

- Да не е имало нещастен случай?

- Президент Джорик добре ли е?

Мег долепи гръб до вратата. Въпросите им станаха по-силни, по-настойчиви.

- Къде са булката и младоженецът?

- Церемонията приключи ли?

- Кажете ни какво става?

- Аз... не се чувствам добре, това е всичко...

Виковете им заглушиха немощния й отговор. Някой изкрещя на всички да млъкнат. Мег се бе оправяла с мошеници в Тайланд и улични крадци в Мароко, ала никога досега не се бе чувствала по-беззащитна. Отново се обърна към вратата, настъпвайки падналия си букет, но бравата не помръдваше. Или никой вътре не си даваше сметка за затруднението й, или бяха решили да я хвърлят на вълците.

Тълпата на трибуните се беше изправила. Мег се огледа отчаяно наоколо и зърна две тесни стъпала, отвеждащи до пътека, която завиваше зад църквата. Спусна се по тях, като почти се препъна. Зяпачите, които не бяха успели да се уредят с място на трибуните, се бяха скупчили на тротоара зад оградата на църквата, някои от тях - бутащи детски колички, други - понесли хладилни чанти. Мег повдигна роклята си и се затича по неравната тухлена пътека към паркинга отзад. Несъмнено все някой от охраната щеше да я пусне обратно в църквата. Ужасна перспектива и все пак - за предпочитане пред това, да се изправи пред пресата.

Едва бе достигнала асфалта, когато забеляза един от шаферите, обърнат с гръб към нея, да отваря вратата на тъмносив мерцедес-бенц. Церемонията определено беше отменена. Мег не можеше да си представи как се връща в хотела в лимузината на останалите от сватбената процесия, затова се втурна към мерцедеса и отвори вратата откъм мястото до шофьора тъкмо когато двигателят запали.

- Ще ме оставиш ли в хотела?

- Не.

Мег вдигна очи и срещна хладните очи на Тед Бодин. Един поглед към упорито стиснатата му челюст й бе достатъчен, за да разбере, че той никога, за нищо на света не би повярвал, че вината за случилото се не е нейна, особено след разпита, на който го беше подложила на вечерята снощи. Понечи да каже, че съжалява за болката, която случващото се му причинява, ала той не изглеждаше така, сякаш изпитва болка. По-скоро - лек дискомфорт. Беше емоционален робот и Луси с основание го беше зарязала.

Мег събра полите на роклята около себе си и отстъпи, препъвайки се.

- Ъъъ... Ами добре тогава.

Той излезе от паркинга, без да бърза. Нямаше свистене на гуми, нито рев на двигател. Дори помаха на двама души на тротоара. Току-що дъщерята на бившия президент на Съединените щати го беше зарязала пред очите на целия свят и въпреки това по нищо не му личеше, че се бе случило нещо монументално.

Мег се довлече до най-близкия служител от охраната, който най-сетне я пусна обратно в църквата, където появата й предизвика точно онази враждебна реакция, която тя очакваше.

Навън прессекретарят на президента направи кратко изявление, което не съдържаше никакви подробности, само лаконично съобщение, че церемонията се отменя. След задължителната молба обществото да прояви разбиране към двойката, прессекретарят влезе обратно в църквата, без да отговаря на никакви въпроси. В последвалото вълнение никой не забеляза дребната фигурка, облечена в светлосиня хорова роба и бели сатенени обувки, която излезе от страничната врата и се изгуби из задните дворове на квартала.

3.

Ема Травълър никога не беше виждала Франческа Бодин толкова разстроена. Бяха минали четири дни, откакто Луси Джорик беше изчезнала, и те седяха под перголата¹⁰ в сенчестия двор зад къщата на семейство Бодин. Сребърната декоративна топка, сгушена между розите, караше Франческа да изглежда още по-дребна, отколкото беше. Ема никога не бе виждала приятелката си да плаче, ала под едното от изумрудените й очи имаше издайническо петънце от спирала, кестенявата й коса беше разчорлена и по сърцевидното й лице се бяха очертали бръчки на умора.

Въпреки че Франческа беше на петдесет и четири, близо петнайсет години по-възрастна от Ема и много по-красива, дълбокото им приятелство се крепеше на общите им корени. И двете бяха англичанки, и двете бяха омъжени за прочути професионални голфъри, и двете определено предпочитаха да потънат в интересна книга, отколкото да стъпят на голф игрище. И най-вече - и двете обичаха Тед Бодин; Франческа - с пламенна майчинска любов, Ема - с непоколебима лоялност от деня, в който се бяха запознали:

- Тази отвратителна Мег Коранда е направила нещо ужасно с Луси. Знам го. - Франческа се взираше невюкдащо в една пеперуда, която прехвърчаше между лилиите. - Изпитвах съмнения към нея още преди да я срещна, въпреки възторжените думи на Луси. Ако наистина са толкова близки приятелки, защо се появи едва в деня преди сватбата? Каква приятелка е, щом не можа да отдели време, за да присъства поне на едно от моминските партита на Луси?

Ема също се бе чудила за това. Благодарение на интернет, не особено ласкателни клюки за безцелния начин на живот на Мег Коранда бяха започнали да достигат до тях още щом бяха оповестени имената на шаферките. Все пак Ема не беше от онези, които съдят другите без достатъчно доказателства, затова бе отказала да вземе участие в одумването. За съжаление, този път клюките като че ли се бяха оказали истина.

Кени, нейният съпруг и най-добър приятел на Тед, не бе в състояние да разбере защо всички са много по-враждебно настроени към Мег, отколкото към булката беглец. Ема обаче разбираше. Жителите на града харесваха Луси, поне доколкото им беше възможно да харесват един външен човек, който бе спечелил техния Тед, и бяха готови да я приемат до вечерята преди сватбата, когато тя се беше променила пред очите им. Беше прекарала повече време с Мег Коранда, отколкото с годеника си. Беше рязка с гостите, разсеяна и едва се бе усмихнала дори на най-забавните тостове.

Франческа извади направена на топка кърпичка от джоба на измачкания бял панталон, който носеше заедно със стара тениска, италиански сандали и неизменните си диаманти.

- Срещала съм предостатъчно разглезени холивудски лигльовци, за да ги разпозная, когато ги видя. Момичета като Мег Коранда не са работили и ден през живота си и смятат, че известната фамилия им позволява да правят каквото им скимне. Точно затова двамата с Дали се погрижихме Тед да научи, че ще трябва да си изкарва прехраната с труд. - Тя докосна носа си с кърпичката. - Ще ти кажа какво мисля. Мисля, че в мига, в който видя Тед, тя го е поискала за себе си.

Макар да бе истина, че жените губеха здравия си разум, когато се запознаеха с Тед Бодин, Ема не вярваше, че дори Мег Коранда би сметнала развалянето на сватбата на Тед за най-добрия план да го спечели за себе си. С това си мнение обаче тя беше малцинство. Ема подкрепяше далеч не толкова популярната теория, че Мег бе развалила щастието на Луси, защото й завиждаше, че е успяла в живота. Не можеше обаче да разбере как бе успяла да го постигне толкова бързо.

- Луси ми беше като дъщеря. - Франческа сплете пръсти в скута си. - Вече бях изгубила надежда, че той ще открие някоя, която да е достатъчно специална за него. Ала тя беше съвършена. Знаеше го всеки, който ги видеше заедно.

Топъл ветрец полюшна листата, които засенчваха перголата.

- Само ако се опиташе да поговори с Луси и да я разубеди - продължи Франческа. - Ала той отказва. Знам какво е гордостта. Бог ми е свидетел, че и двамата с баща му я притежават в огромни количества. Но ми се щеше Теди да забрави гордостта си. - Нови сълзи рукнаха от очите й. - Трябваше да го видиш като малък. Толкова тих и сериозен. Толкова миличък. Беше невероятно дете. Най-невероятното дете, раждало се някога.

Ема смяташе собствените си три деца за най-невероятните деца, раждали се някога, но не възрази на Франческа, която се засмя печално.

- Беше толкова некоординиран. Не можеше и стаята да прекоси, без да се препъне. Вярвай ми, атлетичният му талант се прояви едва в късното му детство. И слава богу, че надрасна алергиите си. - Тя си издуха носа. - Освен това беше невзрачен. Отне му години, докато се разхубави. И беше толкова умен, по-умен от всички наоколо (определено беше по-умен от мен), но никога не се е държал снизходително с другите. - Франческа се усмихна през сълзи и това разби сърцето на приятелката й. - Открай време вярва, че от всекиго може да научи нещо.

Ема се радваше, че Франческа и Дали скоро ще заминат за Ню Йорк. Франческа живееше, за да работи, и записът на следващата й поредцца интервюта щеше да отвлече мислите й от станалото. След като се върнеха в къщата си в Манхатън, можеха да се потопят в живота на големия град, което бе много по-здравословно, отколкото да останат в Уайнет.

Франческа се надигна от пейката и потърка бузата си.

- Луси беше отговор на молитвите ми за Теди. Мислех, че най-сетне е срещнал жена, достойна за него. Интелигентна и Добра, жена, която разбира какво е да имаш привилегировано детство, но въпреки това не е била разглезена от начина, по който е била отгледана. Мислех, че притежава характер. - Лицето й придоби сурово изражение. - Е, заблуждавала съм се, нали така?

- Всички се заблудихме.

Кърпичката се разпадна между пръстите на Франческа и следващите й думи бяха толкова тихи, че Ема едва ги чу:

- Така отчаяно искам внуци, Ема. Аз... сънувам ги... стнувам как ги държа, как вдъхвам уханието на малките им нежни главички. Децата на Теди...

Ема познаваше историята на Франческа и Дали достатъчно добре, за да е наясно, че приятелката й изразява нещо повече от копнежа на една петдесет и четири годишна жена за внуче. Дали и Франческа бяха отчуждени един от друг през първите девет години от живота на Тед, до деня, когато Дали бе научил, че има син. Едно внуче би запълнило тази празнина в живота им.

Сякаш прочела мислите й, Франческа продължи:

- Двамата с Дали не можахме да видим заедно как Теди прави първите си стъпки, не чухме заедно как изрича първите си думи. - В гласа й се промъкна горчивина. - Мег Коранда ни открадна децата на Тед. Открадна ни Луси, открадна и внучетата ни.

Ема не бе в състояние да понесе тъгата на приятелката си. Стана от пейката и я прегърна.

- Все още можеш да имаш тези внучета, миличка. Ще се намери и друга жена за Тед. Много по-добра от Луси Джорик.

Франческа не й повярва. Ема го видя съвсем ясно и в този миг реши да не й казва най-лошото. Че Мег Коранда все още бе в града.

- Имате ли друга кредитна карта, госпожице Коранда? - попита красивата русокоса рецепционистка. - Тази системата я отхвърля.

- Отхвърля? - Мег се престори, че дори не разбира думата, ала всъщност отлично знаеше какво става. С тихо шумолене последната й кредитна карта изчезна в средното чекмедже на рецепцията на „Уайнет Кънтри Ин".

Служителката срещу нея дори не се опита да прикрие задоволството си. Мег се беше превърнала в обществен враг номер едно в Уайнет, когато изопачената история за ролята й в сватбената катастрофа, унижила техния кмет светец пред очите на целия свят, се бе разнесла като предавана по въздуха зараза из градчето, където все още имаше представители на пресата.

Неимоверно преувеличен разказ за спречкването й с Бърди Китъл от предсватбената вечеря също беше станал обществено достояние. Ако само бе успяла да се махне незабавно от Уайнет, Мег щеше да избегне всичко това, ала то се бе оказало невъзможно.

Семейството на Луси си беше тръгнало от Уайнет в неделя, двайсет и четири часа след като Луси беше избягала. Мег подозираше, че и досега щяха да са тук с надеждата тя да се върне, ако Нийли Джорик не трябваше да присъства на международната конференция на Световната здравна организация в Барселона, заедно със съпруга си, който беше домакин на това събиране на медицински журналисти от цял свят. Мег единствена бе разговаряла с Луси след бягството й.

Беше получила обаждането в събота през нощта, горе-долу около времето, когато булката и младоженецът би трябвало да си тръгват от тържеството, за да поемат на меден месец. Сигналът беше слаб и тя едва бе разпознала гласа на Луси, който бе изтънял и неуверен.

- Мег, аз съм.

- Луси? Добре ли си?

От другата страна на линията се разнесе задавен, полуистеричен смях.

- Въпрос на гледна точка. Сещаш ли се за онази моя необуздана страна, за която все ми говориш? Е, мисля, че я открих.

- О,миличка...

- Аз... аз съм страхливка, Мег. Не мога да се изправя очи в очи със семейството ми.

- Луси, те те обичат. Ще те разберат...

- Кажи им, че съжалявам. - Гласът й изневери. - Кажи им, че ги обичам и знам, че забърках ужасна каша, и ще се върна, за да я оправя, но... още не. Все още не мога да го направя.

- Добре. Ще им кажа. Но...

Луси затвори, преди Мег да успее да каже още нещо.

Мег повика на помощ цялата си сила и каза на родителите на Луси за обаждането.

- Сама е решила да го направи - заявила бе майка й, спомнила си навярно собственото си бунтарско бягство преди много години. - Засега е най-добре да й дадем личното пространство, от което се нуждае. - След което бе накарала Мег да обещае да остане в Уайнет още няколко дни, в случай че Луси се върне. - Това е най-малкото, което можеш да направиш, след като забърка тази каша.

Обременена от прекадено силно чувство за вина, Мег не бе могла да откаже. За съжаление, нито президентът, нито съпругът й се бяха сетили да покрият разноските по допълнителния й престой в хотела.

- Много странно - каза Мег на рецепционистката. В добавка към естествената й красота, косата на кичури, съвършеният грим, ослепително белите зъби и изобилието от гривни и пръстени говореха, че тя е жена, който посвещава много повече време и пари на външния си вид от Мег. - За съжаление, у себе си нямам друга карта. Ще ви напиша чек. - Което беше невъзможно, тъй като още преди три месеца беше изпразнила чековата си сметка и оттогава се издържаше със скъпоценната си последна кредитна карта. Мег порови из чантата си. - О, не. Забравила съм си чековата книжка.

- Няма проблем. Зад ъгъла има банкомат.

- Отлично. - Мег грабна куфара си. - Ще го оставя в колата, докато отивам натам.

Служителката изскочи иззад рецепцията и издърпа куфара от ръцете й.

- Ще ви чака, когато се върнете.

Мег й отправи най-изпепеляващия си поглед и изрече думи, които никога не бе вярвала, че ще допусне да излязат от устата й:

- Знаете ли коя съм?

„Никоя. Абсолютно никоя."

- О, да. Всички го знаят. Но си имаме правила.

- Много добре. - Мег преметна ръчната си чанта през рамо (,,Прада'', която беше получила за износване от майка си) и излезе от фоайето. Докато стигне до паркинга, по тялото й беше избила студена пот.

Петнайсетгодишният й буик сенчъри, който гълташе бензин като змей, стоеше като ръждива брадавица между лъскав нов лексус и кадилак CTS. Въпреки че неведнъж беше минавай с прахосмукачка, ръждомобилът все още миришеше на цигари, пот, евтина храна и мухъл. Мег свали прозорците, за да пусне малко свеж въздух. Тънък слой пот се беше образувал под мрежестата блуза, която носеше над дънките си, допълнени от чифт обици от ковано сребро, които си беше изработила сама от няколко катарами, които бе намерила в Лаос, и старовремска шапка клош от морав филц, за която любимият й магазин за препродажба в Лос Ащрселис твърдеше, че е принадлежала на Джинджър Роджърс¹¹.

Мег отпусна глава на волана, ала колкото и усърдно да мислеше, не й хрумваше начин да се измъкне. Извади мобилния си телефон от чантата и направи онова, което се бе зарекла никога да не прави. Обади се на брат си Дилън.

Въпреки че беше с три години по-малък от нея, той вече беше преуспяващ финансист. Когато брат й заприказваше за онова, което върши, Мег бързо губеше интерес, но знаеше, че го прави наистина добре. Понеже той отказваше да й даде служебния си номер, тя набра мобилния му телефон.

- Здрасти, Дил. Обади ми се веднага. Спешно е. Сериозно. Трябва да ми се обадиш веднага.

Нямаше смисъл да звъни на Клей, близнака на Дилън. Клей все още беше гладуващ актьор, който едва успяваше да си плаща наема, макар че това нямаше да продължи още дълго, защото той имаше диплома от драматичната школа на Йейлския университет, бързо нарастващ списък с роли в театрални постановки в Ню Йорк, както и талант, достоен за името Коранда.

Телефонът на Мег иззвъня и тя го грабна.

- Обаждам ти се единствено от любопитство - заяви Дилън. - Защо Луси развали сватбата си? Секретарката ми твърди, че според някакъв сайт за клюки ти си я убедила да не се жени. Какво се случва там при теб?

- Нищо добро. Дил, имам нужда от заем.

- Мама каза, че това ще се случи. Отговорът е „не".

- Дил, не се шегувам, Изпаднах в неприятно положение. Взеха ми кредитната карта и...

- Кога най-сетне ще пораснеш, Мег. Вече си на трийсет години. Време е да се оправяш сама.

- Знам. И ще направя някои промени. Но...

- В каквото и да си се забъркала, и сама можеш да се измъкнеш. Много по-умна си, отколкото предполагаш. Имам вяра в теб, дори и ти да нямаш.

- Оценявам го, но се нуждая от помощ сега. Наистина. Трябва да ми помогнеш.

- Исусе, Мег. Никаква гордост ли нямаш?

- Това беше адски гадно.

- Тогава не ме карай да го казвам. В състояние си да се оправиш със собствения си живот. Хвани се на работа. Нали знаеш какво е това?

-Дил...

- Ти си ми сестра и аз те обичам, и именно защото те обичам, сега ще затворя.

Мег остана да се взира в замлъкналия телефон, ядосана, но не и изненадана от това доказателство за семеен заговор против нея. Родителите й бяха в Китай и недвусмислено бяха дали да се разбере, че повече няма да я спасяват. Шантавата й баба Белинда не даваше нищо даром. Тя би накарала Мег да се запише в курс по актьорско майсторство или нещо също толкова отвратително. Що се отнася до чичо й Майкъл... Последния път, когато му беше отишла на гости, той й беше дръпнал язвителна лекция на тема лична отговорност. Луси бе избягала, така че й оставаха другите й три близки приятелки - всяка от тях беше богата и би могла да й заеме пари.

Или пък? Там беше работата. Джорджи, Ейприл и Саша бяха независими, непредсказуеми жени, които от години й повтаряха, че трябва да престане с глупостите и да се захване с нещо. Все пак, ако им обяснеше колко отчаяно беше положението й...

„Никаква гордост ли нямаш?"

Наистина ли искаше да даде на своите преуспели приятелки още едно доказателство за собствената сй безполезност? От друга страна, какви възможности имаше? В портмонето си нямаше повече от стотина долара, никакви кредитни карти, празна чекова сметка, по-малко от половин резервоар с бензин и кола, която всеки миг можеше да сдаде багажа. Дилън беше прав. Колкото и да й беше неприятно, трябваше да си намери работа... при това възможно най-бързо.

Зае се да обмисли ситуацията. Като враг номер едно в Уайнет, никога нямаше да си намери работа тук, но до Сан Антонио и Остин имаше по-малко от два часа път, точно толкова далеч, колкото можеше да стигне с половин резервоар. Там несъмнено щеше да успее да си намери работа. Това би означавало да се измъкне, без да си плати сметката, нещо, което никога досега не беше правила, ала нямаше избор.

Стиснала волана с изпотени длани, тя излезе от паркинга.

Ревът на разваления заглушител я накара да закопнее за хибридния нисан ултима, от който се бе наложило да се откаже, когато баща й престана да плаща вноските. Притежаваше единствено дрехите на гърба си и съдържанието на чантата си. Чувстваше се ужасно, задето трябваше да зареже куфара си, но тъй като дължеше на „Уайнет Кънтри Ин" над четиристотин долара за трите нощи, които бе прекарала там, не можеше да направи кой знае какво. Щеше да им плати с лихвите веднага щом си намереше работа. Каква точно щеше да бъде тази работа, Мег и представа си нямаше. Нещо временно и можеше само да се надява, добре платено, докато измисли какво да прави занапред.

Някаква жена, бутаща бебешка количка, спря и зяпна кафявия буик, който бълваше облаци гъст пушек. В съчетание с ревящия заглушител, това едва ли правеше ръждомобила най-подходящата кола за бягство от местопрестъплението. Мег се сниши в седалката и подмина сградата на съда и Обществената библиотека, докато отиваше към покрайнините на града. Най-сетне видя табелата на изхода на града.

НАПУСКАТЕ УАЙНЕТ, ТЕКСАС

Кмет Тиодор Бодин

Не беше виждала Тед след ужасната им среща на паркинга зад църквата и беше сигурна, че никога няма да й се наложи да го види отново. Готова бе да се обзаложи, че жени от цялата страна вече се редят на опашка, за да заемат мястото на Луси.

Пронизителен вой на сирена се разнесе зад нея и когато погледна в огледалото за обратно виждане, Мег видя примигващата червена светлина на полицейска кола. Пръстите й се вкопчиха във волана. Отби встрани от пътя, като се молеше проблемът да бе шумният й заглушител, и се проклинаше, задето не го беше оправила, преди да тръгне от Лос Анджелис.

Със свит от ужас стомах, тя изчака двамата полицаи да проверят регистрационния й номер. Най-сетне този зад волана се появи и тръгна към нея. Имаше червендалесто лице, голям нос, рунтава сива коса, която стърчеше изпод фуражката му, и бирено шкембе, надвиснало над колана.

Мег свали стъклото на прозореца и залепи усмивка на лицето си.

- Здравейте, Господин полицай.

„Моля те, Господи, нека да е само заради разваления заглушител, а не заради неплатената сметка."

Подаде му шофьорската си книжка и документите на колата още преди той да ги поиска.

- Проблем ли има?

Той се вгледа в шофьорската книжка, а после - във филцовата й шапка. За миг на Мег й хрумна да му каже, че някога е принадлежала на Джинджър Роджърс, но той не й заприлича на почитател на старите филми.

- Госпожо, съобщиха ни, че сте напуснали хотела, без да си платите сметката.

Стомахът й се сви.

- Аз? Това е нелепо.

С крайчеца на окото си зърна движение в огледалото за обратно виждане - другият полицай очевидно бе решил да се присъедини към забавлението. Само дето другият полицай носеше дънки и черна тениска вместо униформа. И беше...

Мег впери поглед в огледалото. Не!

Обувки изхрущяха по чакъла и върху колата падна сянка. Мег вдигна поглед и установи, че се взира в безстрастните кехлибарени очи на Тед Бодин.

- Здравей, Мег.

4.

- Тед! – Мег опита да се държи така, сякаш той бе човекът, когото най-много би искала да види, а не най-голвмият й кошмар. – Да не си станал полицай?

- Придружавам ги по време на обиколки. - Той подпря лакът върху покрива на колата й. От начина, по който я огледа, Мег изпита чувството, че той също не харесва шапката й... нито каквото и да било у нея. - Програмата ми за следващите седмици неочаквано се освободи.

- О.

- Е, чувам, че си си тръгнала, без да си платиш сметката в хотела.

-Аз? Не. Станала е някаква грешка. Не съм... просто излязох да покарам. Прекрасен ден. Да си тръгна? Не. Куфарът ми е у тях. Как бих могла да си тръгна?

- Предполагам, като се качиш в колата си и я подкараш - отвърна Тед, сякаш той беше ченгето. - Накъде си тръгнала?

- Никъде. Просто разглеждам. Обичам да го правя, когато посещавам някое ново място.

- Най-добре е да си платиш сметката, преди да тръгнеш да разглеждаш.

- Абсолютно си прав. Изскочи ми от главата. Веднага ще се погрижа. - Само дето нямаше как да го направи.

Един камион избуча покрай тях на път за града и между гърдите на Мег отново се стекоха капчици пот. Трябваше да се остави на нечия милост и не й отне много дълго, за да вземе решение.

- Господин полицай, може ли да поговорим насаме?

Тед сви рамене и се отдръпна назад. Полицаят се почеса по гърдите. Мег прехапа долната си устна и понижи глас:

- Виждате ли, работата е там... направих глупава грешка. Нали непрекъснато пътувам, писмата ме намират със закъснение и това доведе до малко затруднение с кредитната ми карта. Ще се наложи да помоля от хотела да ми изпратят сметката. Не мисля, че ще бъде проблем. - Тя се изчерви от срам и гърлото й се сви така, че едва успя да изрече следващите думи: - Сигурна съм, че знаете кои са родителите ми.

- Да, госпожо, знам. - Ченгето отметна назад глава, която почиваше върху къс дебел врат. - Тед, изглежда, че става дума за скитничество.

Скитничество] Мег изскочи от колата.

- Я, чакайте! Не съм...

- Останете където сте, госпожо. - Ръката на ченгето се спусна към кобура му. Тед подпря крак на задния калник и ги загледа с .интерес.

Мег се обърна към него.

- Да поискам да ми изпратят сметката за хотела, не ме прави скитница!

- Чухте ли ме, госпожо? - излая ченгето. - Връщайте се в колата.

Преди Мег да успее да помръдне, Тед се приближи.

- Отказва да се подчини, Шелдън. Предполагам, че ще се наложи да я арестуваш.

-Да ме арестува ?

Тед изглеждаше леко натъжен, което я наведе на мисълта, че у него има садистична жилка. Мег се върна в колата и той отстъпи назад.

- Шелдън, какво ще кажеш да последваме госпожица Коранда до хотела, за да може тя да се погрижи за недовършената си работа?

- Няма проблем. - Полицай Навъсен посочи пътя на няколко метра от тях. - Обърнете в тази отбивка, госпожо. Ние идваме след вас.

Десет минути по-късно Мег отново се приближи до рецепцията на „Уайнет Кънтри Ин", ала този път Тед Бодин вървеше до нея. Полицай Навъсен остана до вратата и каза нещо в радиостанцията си.

Красивата русокоса рецепционистка скочи в мига, в който зърна Тед. Устните й се извиха в широка усмивка. Дори косата й като че ли се изпъна. В същото време челото й се набръчка притеснено.

- Здрасти, Тед. Как си?

- Много добре, Кейла. А ти?

Навеждаше леко брадичка, когато се усмихваше. Мег го бе видяла да го прави с Луси по време на вечерята преди сватбата. Не я навеждаше много, само няколко сантиметра, само колкото да превърне усмивката си в резюме на почтения си живот и благородните си намерения. И ето че сега отправяше на рецепционисткатав „Уайнет Кънтри Ин” същата усмивка, с която бе дарявал Луси. Разбито сърце друг път,

- Не се оплаквам - каза Кейла. - Всички се молим за теб.

Въпреки че изобщо не приличаше на човек, който се нуждае

от молитви, той кимна.

- Оценявам го.

Кейла наклони глава настрани, при което лъскавата й руса коса падна над едното рамо.

- Защо този уикенд не дойдеш да вечеряш с татко и мен в клуба? Знаеш колко чудесно си изкарвате с татко.

- Може и да го направя.

Те си поприказваха още малко за татко, времето и отговорностите на Тед като кмет. Кейла даваше всичко от себе си - отмяташе коса, пърхаше с мигли, направо се разтапяше пред него.

- Всички говорим за обаждането, което получи вчера. Всич

ки бяха сигурни, че Спенсър Скипджак е забравил за нас. Направо не можем да повярваме, че Уайнет отново има шанс.

- Оценявам вота на доверие, но все още нищо не е сигурно. Не забравяй, че до миналия петък Спенс се беше спрял на Сан Антонио.

- Ако някой е в състояние да го накара да размисли и да го построи в Уайнет, това си ти. Определено се нуждаем от работните места.

- Сякаш не го знам.

Надеждата на Мег, че разговорът им ще продължи, се изтри, когато Тед се обърна към нея.

- Разбирам, че госпожица Коранда ви дължи пари. Изглежда, смята, че ще успеете да се разберете някак.

- О, наистина се надявам да е така.

Рецепционистката изобщо не изглеждаше, сякаш се надява да е така. По лицето на Мег плъзна червенина и тя облиза пресъхналите си устни.

- Вероятно бих могла... да говоря с управителката.

Тед не изглеждаше сигурен.

- Не смятам, че е добра идея.

- Ще се наложи - настоя Кейла. - Аз просто помагам за днес. Това далеч надхвърля моите отговорности.

Тед се усмихна.

- Е, какво пък. На всички ще ни се отрази добре да се поразведрим малко. Иди да я доведеш.

- Тед - обади се полицай Навъсен откъм вратата, - имало е злополука на Семетери Роуд. Ще се оправиш ли тук сам?

- Няма проблем, Шелдън. Някой пострадал ли е?

- Не мисля. - Той кимна към Мег. - Доведи я в участъка, когато приключите.

- Окей.

Доведи я в участъка? Наистина ли щяха да я арестуват?

Ченгето си тръгна, а Тед се облегна на рецепцията, чувстващ се съвсем в свои води в един свят, който го бе направил свой крал. Мег стисна чантата си.

- Какво имаше предвид, когато каза, че не е добра идея да говорим с управителката?

Тед плъзна поглед по неголямото уютно фоайе и очевидно остана доволен от онова, което видя.

- Просто, че тя едва ли може да се нарече член на твоя фен клуб.

- Но аз дори не я познавам.

- О, познаваш я, и още как. И от това, което чувам, запознанството ви изобщо не е минало добре. Говори се, че никак не й харесва отношението ти към Уайнет... нито пък към мен.

Вратата зад рецепцията се отвори и една жена с яркочервена коса и тюркоазен плетен костюм прекрачи прага.

Бърди Китъл.

- Здравей, Бърди - каза Тед, докато собственичката на хотела се приближаваше към тях, а късата й огнена коса пламтеше на неутралния фон на бежовите стени. - Добре изглеждаш.

- О, Тед... - Тя изглеждаше готова да заплаче. - Толкова съжалявам за сватбата. Дори не знам какво да кажа.

Повечето мъже биха умрели от срам при тожова много съжаление, насочено към тях, ала Тед не изглеждаше ни най-малко смутен.

- Стават такива работи. Оценявам загрижеността ти. - Той кимна към Мег. - Шелдън задържа госпожица Коранда на магистралата. .. бягаше от местопрестъплението, така да се каже. Само че е станала злополука на Семетери Роуд и той ме помоли аз да се оправя. Не мисли, че някой е пострадал.

- Прекадено много злополуки стават там. Помниш ли дъщерята на Джими Морис? Трябва да махнем онзи завой.

- Би било чудесно, но прекрасно знаеш какъв е бюджетът.

- Нещата ще потръгнат много по-добре, след като ни уредиш комплекса за голф. Толкова се вълнувам, че място не мога да си намеря. И за хотела ще е добре, когато започнат да идват гости, които не искат да плащат високите цени на стаите в комплекса. И най-сетне ще мога да отворя книжарница с чайна в съседство, както си мечтая открай време. Мисля да я нарека „Сръбни и почети".

- Звучи добре. Ала комплексът все още не ни е вързан в кърпа.

- Ще стане, Тед. Ти ще се погрижиш. Ужасно се нуждаем от работните места.

Тед кимна, сякаш изобщо не се съмняваше, че ще успее.

Бърди най-сетне обърна врабешките си очи към Мег. Клепачите й бяха покрити едва-едва с бакърени сенки и тя имаше още по-недружелюбен вид, отколкото по време на сблъсъка им в дамската тоалетна.

- Чувам, че не сте си направили труда да си платите сметката, преди да си тръгнете. - Тя излезе иззад рецепцията. - Може би хотелите в Лос Анджелис оставят гостите си да нощуват безплатно, ала в Уайнет не сме чак толкова изискани.

- Станала е грешка - каза Мег. - Всъщност е смешно. Мислех, че, ъъъ, семейство Джорик са се погрижили за това. Искам да кажа, предположих, че... ами... - Не постигаше нищо друго, освен да изглежда още по-некомпетентна.

Бърди скръсти ръце на гърдите си.

- Как възнамерявате да платите сметката си, госпожице Коранда?

Мег си напомни, че след днешния ден никога вече нямаше да види Тед Бодин.

- Аз... няма как да не забележа, че сте изключително елегантна. В куфара си имам чифт невероятни обици от династията Сун. Единствени по рода си. Купих ги в Шанхай. Струват много повече от четиристотин долара. - Или поне струваха толкова, ако повярваше на водача на рикша. Което тя реши да направи. - Бихте ли се съгласили на една размяна?

- Нямам навика да нося нещата, захвърлени от друг. Предполагам, че това е по-характерно за Лос Анджелис.

Което изваждаше шапката на Джинджър Роджърс от играта.

Мег опита отново.

- Обиците не са захвърлени от никого. Те са ценна антика.

- Можете ли да платите сметката си, или не, госпожице Коранда?

Мег се опита да измисли отговор, ала не успя.

- Е, предполагам, че това отговаря на въпроса. - Тед махна към телефона на рецепцията. - Има ли някого, на когото би могла да се обадиш? Никак няма да ми е приятно, ако трябва да те отведа отсреща.

Мег изобщо не му повярва. Нищо не би му харесало повече от това, собственоръчно да я хвърли в ареста. Вероятно би предложил услугите си да я претърси.

Наведете се, госпожице Коранда.

Тя потрепери и по лицето на Тед отново се разля бавна усмивка, сякаш беше прочел мислите й.

Бърди за първи път прояви признаци на оживление.

- Хрумна ми нещо. На драго сърце ще поговоря с баща ти вместо теб. Ще му обясня ситуацията.

Бас държа, че ще го направиш.

- За съжаление, точно сега е невъзможно да се свържем с баща ми.

- Навярно госпожица Коранда би могла да отработи парите - предложи Тед. - Май чух да споменават, че си търсиш камериерка.

- Камериерка? - повтори Бърди. - О, тя е прекадено изискана, за да чисти хотелски стаи.

Мег преглътна мъчително.

- Аз... бих се радвала да ви помогна.

- По-добре го обмисли хубаво - каза Тед. - По колко плащат, Бърди? Седем, седем и петдесет на час? След като Чичо Сам¹² си вземе своя дял - и ако приемем, че ще работи на пълна смяна - това са две седмици. Съмнявам се, че госпожица Коранда ще издържи да чисти тоалетни толкова дълго.

- Нямаш представа какво може да издържи госпожица Коранда - заяви Мег, мъчейки се да изглежда далеч по-уверена, отколкото се чувстваше. - Прекарвала съм добитък през австралийските плата и съм участвала в прехода на маршрута Анапурна в Непал.

Е, само двайсетина километра от него, но все пак...

Бърди повдигна изрисуваните си с молив вежди и двамата с Тед се спогледаха, разбирайки се без думи.

- Ами... действително ми трябва камериерка. - Но ако смяташ, че ще си отработиш сметката, като се размотаваш наоколо, очаква те неприятна изненада.

- Не си мисля нищо такова.

- Добре тогава. Свърши си работата и няма да подам жалба. Но опиташ ли се да избягаш, ще се озовеш в ареста на Уайнет.

- Чудесно - каза Тед. - Ще ми се всички спорове да се разрешават толкова дружелюбно. Светът би бил далеч по-добър, нали?

- Със сигурност - съгласи се Бърди, след което отново насочи вниманието си към Мег и махна към вратата зад рецепцията. - Нека те запозная с Арлис Хувър, главната камериерка. Ще работиш за нея.

- Арлис Хувър? - повтори Тед. - По дяволите, бях забравил за нея.

- Тя беше тук, когато поех това място - каза Бърди. - Как е възможно да забравиш.

- Не знам. - Тед извади връзка ключове от джоба на дънките си. - Предполагам, че е от онези хора, които се опитвам да прогоня от ума си.

- Прекрасно те разбирам - промърмори Бърди.

И с тези злокобни думи тя въведе Мег в недрата на хотелския бизнес.

5.

Ема Травълър обожаваше ранчото от кремав варовик, в което живееше заедно с Кени и трите им деца. Конете пасяха доволно на пасището зад вечнозелените дъбове, а един присмехулник се обаждаше от прясно боядисаната бяла ограда, на която беше кацнал. Много скоро първите праскови в овощната им градина щяха да са готови за бране.

Всички членки на комитета за възстановяване на Обществената библиотека на Уайнет, с изключение на една, се бяха събрали около басейна за редовната им среща в събота следобед. Кени беше завел децата в града, за да може комитетът да си свърши работата, без никой да ги прекъсва, макар Ема да знаеше от дългогодишен опит, че не са в състояние да свършат нищо, преди всяка от членките (чиято възраст варираше между трийсет и две и нейните преклонни четиресет) да си каже всичко, което й е на ума.

- От години спестявам, за да си позволя да изпратя Хейли в колеж, а сега тя не иска да ходи. - Бърди Китъл подръпна новия си бански костюм на „Томи Бахама" с диагонален рюш, който целеше да прикрие корема й. Преди няколко седмици дъщеря й беше завършила с пълно отличие гимназията в Уайнет. Бърди отказваше да приеме настояването й през есента да посещава местния обществен колеж, вместо да отиде в Тексаския университет, така както не можеше да приеме и наближаващия си четиресети рожден ден. - Надявах се да я вразумиш, лейди Ема.

Като единствено дете на отдавна починалия пети граф Удбърн, Ема бе наследила титлата „лейди", но никога не я използваше. Което не пречеше на всички в града (с изключение на децата й и Франческа) да я наричат „лейди", независимо колко пъти ги беше молила да престанат. Дори собственият й съпруг го правеше. Освен, разбира се, ако не бяха в леглото, когато...

, Ема си заповяда да не се отплесва в пикантни фантазии. Тя беше бивша учителка, дългогодишен член на образователния комитет, културен директор на града и президент на „Приятели на Обществената библиотека в Уайнет", затова бе свикнала да отговаря на въпроси за децата на другите.

- Хейли е много умна, Бърди. Трябва да й имаш доверие.

- Не знам откъде е наследила ума си, защото определено не е ниго от бившия й баща, нито от мен. - Бърди омете един от лимоновите десерти, които Патрик, дългогодишният иконом на семейство Травълър, бе приготвил за тях.

Шелби Травълър, която бе едновременно приятелка на Ема и на трийсет и седем години, нейната изключително млада свекърва, нахлупи широкопола слънчева шапка върху късо подстриганата си руса коса.

- Погледни го от хубавата страна. Иска да продължи да живее вкъщи. Аз нямах търпение да се махна от майка ми.

- Няма нищо общо с мен. - Бърди изтръска трохите от банския си костюм. - Ако Кайл Баскъм отиваше в Тексаския университет, вместо в обществения колеж, Хейли вече щеше да си стяга куфарите за Остин. А той и представа си няма, че тя съществува. Не мога да понеса мисълта за още една жена от семейство Китъл, провалила бъдещето си заради някакъв мъж. Опитах се да накарам Тед да поговори с нея - знаете колко го уважава тя - но той каза, че била достатъчно голяма, за да решава сама, което не е вярно.

Те всички погледнаха към ъгъла на къщата, иззад който се бе появила Кейла Гарвин. Горнището на банския й щедро разкриваше имплантите, които й беше купил баща й преди няколко години с надеждата тя да съблазни Тед да стане част от семейство Гарвин.

- Съжалявам, че закъснях. Нова стока в магазина. - Тя сбърчи нос, показвайки неприязънта си към магазина за препродажба на дрехи, който ръководеше на непълен работен ден, за да има работа, ала лицето й просветна, когато видя, че Тори я няма. Въпреки че Тори й беше близка приятелка, Кейла не обичаше край нея да има някой, чието тяло по нищо не отстъпва на нейното, особено когато беше по бански.

Днес Кейла беше прибрала русата си коса в стилно небрежен кок на върха на главата си и бе завързала бял дантелен саронг ниско около хълбоците си. Както обикновено беше напълно гримирана и носеше новия си диамантен медальон. Настани се в шезлонга до Ема.

- Кълна се, ако още някоя жена се опита да заложи още някой бабешки коледен пуловер, ще затворя магазина и ще дойда да работя за теб, Бърди.

- Благодаря ти още веднъж за помощта миналата седмица. Мери Алис за втори път този месец си взема болнични. - Бърди премести покрития си с лунички крак на сянка. - Макар че гостите са добри за бизнеса, радвам се, че пресата най-сетне се махна от града. Бяха като ято гарвани, ровичкаха из нашите работи и се подиграваха на града ни. Непрекъснато преследваха Тед.

Кейла извади любимия си гланц за устни на МАС.

- Аз би трябвало да ти благодаря, че ми позволи да ти помогна онзи ден. Ще ми се всички да бяхте там, когато госпожица Холивуд се видя в чудо как да си плати сметката. „Знаете ли коя съм?", вика, сякаш очаква да взема да й се кланям. - Кейла прокара четчицата по устните си.

- Не съм срещала някой по-наперен от нея. - Зоуи Дейниълс носеше консервативен цял бански, чийто кафяв цвят не беше много по-тъмен от нейната кожа. Твърдо убедена, че тъмнокожите жени трябва да се пазят от слънцето не по-малко от белите си сестри, тя бе избрала да седне под един от раираните слънчеви чадъри.

Със своите трийсет и две години Зоуи и Кейла бяха най-младите в групата. Въпреки разликите между тях (едната беше обсебена от модата русокоса кралица на красотата, а другата - прилежната млада директорка на началното училище „Сибил Чандлър”), те бяха най-добри приятелки още от детските си години. Слабичка и висока едва метър и петдесет, Зоуи имаше къса коса, големи златистокафяви очи и тревожно излъчване, което се бе засилило още повече, когато класовете бяха станали по-големи, а бюджетът - по-малък.

Тя подръпна ярката си ластична гривна, украсена с нещо, което приличаше на пластилинови топчета.

- Потискам се само като я видя. Нямам търпение да си тръгне от тук. Горкият Тед.

Шелби Травълър се зае да намаже краката си с лосион против слънце.

- Толкова храбро прие всичко. Сърцето ми се къса.

Тед означаваше много за всички тях. Бърди го обожаваше, а той непрекъснато идваше в дома на Шелби, откакто тя се бе омъжила за Уорън, бащата на Кени. И Кейла, и Зоуи се бяха влюбили в него, което бе поставило приятелството им на сериозно изпитание. Всичко, което Кейла имаше да каже по въпроса тези дни, бе, че това са били най-хубавите шест месеца в живота й. Зоуи просто въздишаше и се натъжаваше, така че бяха престанали да говорят за това.

- Може би го е направила от ревност. - Зоуи вдигна книгата „Обществени науки в първоначалното училище", която беше изпаднала от чантата й за книги, и я натъпка обратно. - Или не е искала Луси да го има, или щом го е видяла, го е пожелала за себе си.

- Всички познаваме жени, на които Тед им е ставал идея фикс. - Шелби не погледна ниго Зоуи, ниго Кейла, но и не беше необходимо. - Обаче наистина ми се ще да знам какво е казала на Луси, за да я убеди да развали сватбата.

Кейла се заигра с медальона си.

- Нали го знаете какъв е Тед. Мил е с всички. Но не и с госпожица Моите-родигели-са-известни. - Кейла потръпна. - Кой да предположи, че имал и тъмна страна.

- Което го прави още по-готин. - Зоуи отново въздъхна тежко.

Бърди се подсмихна.

- Дъщерята на Джейк Коранда чисти тоалетните ми...

Ема нахлупи весела сламена шапка.

- Трудно ми е да разбера защо родителите й не й помогнат.

- Спрели са й издръжката - заяви Кейла. - И не е трудно да се разбере защо. Мег Коранда взема наркотици.

- Не можем да сме сигурни - възрази Зоуи.

- Ти винаги мислиш най-доброто за всички! - отвърна Кейла. - Съвсем ясно е. Обзалагам се, че семейството й най-сетне е решило, че им е дошло до гуша.

Това бе точно онзи тип клюки, който Ема ненавиждаше най-много.

- Най-добре е да не пускаме слухове, които не можем да

докажем - подхвърли тя, макар да се знаеше, че само си хаби въздуха.

Кейла намести горнището на банския си.

- Гледай касата ти да е винаги заключена, Бърди. Един наркоман ще те обере до шушка, без да му мигне окото.

- Не се тревожа - самодоволно заяви Бърди. - Арлис Хувър я държи под око.

Шелби се прекръсти и всички се разсмяха.

- Може би ще извадиш късмет и Арлис ще се хване на работа в новия комплекс за голф.

Ема искаше да се пошегува, ала думите й бяха последвани от мълчание - всички потънаха в мисли за това, как планираният курортен комплекс щеше да подобри живота им. Бърди щеше да получи своята книжарничка с чайна, Кейла най-сетне щеше да е в състояние да отвори луксозния моден бутик, за който си мечтаеше, а образователният сектор щеше да получи допълнителните приходи, за които Зоуи копнееше.

Ема и Шелби се спогледаха. На младата й свекърва вече нямаше да й се налага да гледа как съпругът й се бори със стреса от това, да бъде единственият голям работодател в град, където имаше твърде много безработни. Що се отнася до нея самата... Двамата с Кени имаха достатъчно пари, за да не изпитват затруднения, независимо какво щеше да се случи с комплекса за голф, но същото не можеше да се каже за мнозина от хората, на които те държаха, а добруването на родния им град означаваше всичко за тях.

Ема обаче не беше от онези, които се отдават на униние.

- Със или без комплекса - заяви тя решително, - трябва да обсъдим откъде ще намерим пари, за да може библиотеката да бъде ремонтирана и отново да отвори врати. Дори и с парите от застраховката, все още не ни достигат много.

Кейла оправи русия си кок.

- Няма да понеса още един благотворителен базар на сладкиши. Двете със Зоуи правихме предостатъчно от тях в гимназията.

- Нито пък таен търг - добави Шелби.

- Нито пък миене на коли или томбола. - Зоуи замахна срещу една муха.

- Нуждаем се от нещо голямо - заяви Бърди. - Нещо, което ще привлече вниманието на всички.

Обсъждаха го цял час, ала на никого не му хрумна нито една идея какво да бъде то.

Арлис Хувър насочи късия си дебел пръст към ваната, която Мег току-що бе излъскала за втори път.

- На това чисто ли му викаш, госпожице Филмова звезда? Аз не му викам чисто.

Мег вече не си правеше труда да обяснява, че не е филмова звезда. Арлис прекрасно го знаеше. И именно затова го повтаряше.

Арлис имаше боядисана коса и тяло като сдъвкан хрущял. Движещата сила в живота й беше постоянното чувство за понесена несправедливост, убеждението, че единственото, което я делеше от богатството, красотата и благоприятните възможности, бе лошият късмет. Докато работеше, слушаше налудничави радиопредавания, които доказваха, че Хилъри Клинтън някога е вкусила от плътта на новородено и че обществената телевизия е финансирана изцяло от филмови звезди с левичарски виждания, твърдо решени да дадат контрола над света в ръцете на хомосексуалистите. Сякаш те биха го искали.

Арлис беше толкова злобна, че според Мег дори Бърди мъничко се страхуваше от нея, макар че Арлис се опитваше да обуздава по-психарските си импулси, когато работодателката й беше наблизо. Тя обаче й спестяваше пари, като изцеждаше всичко възможно от малобройните камериерки, така че Бърди я оставяше на мира.

- Доминга, ела да видиш тази вана. На това в Мексико чисто ли му казвате?

Доминга, която пребиваваше незаконно в Щатите, нямаше как да възрази на Арлис, затова поклати глава.

- He. Muy sucia¹³

Мег ненавиждаше Арлис Хувър повече, отколкото бе ненавиждала когото и да било в живота си, с изключение може би наТед Бодин.

„По колко плащаш на камериерките си, Бърди? Седем, седем и петдесет на час?"

Не. Бърди им плащаше по десет и петдесет на час, както Тед несъмнено знаеше. На всички, освен на Мег.

Гърбът я болеше, коленете й туптяха, беше си порязала палеца на едно счупено огледало и беше гладна. През последната седмица се прехранваше с ментови бонбони и останалите от закуската в хотела мъфини, с които тайно я снабдяваше Карлос, служителят от поддръжката. Тези икономии обаче не можеха да компенсират грешката, която бе допуснала първата вечер, когато си взе стая в един евтин мотел, само за да осъзнае на следващата сутрин, че дори евтините мотели струват пари и че само за една нощ от стоте долара в портмонето й бяха останали петдесет. Оттогава спеше в колата си, която бе паркирала край кариерата за баластра, и чакаше Арлис да си тръгне след края на смяната, за да се изкъпе в някоя свободна стая.

Беше отвратително съществуване, но все още не беше вдигнала телефона си. Не беше опитала да се свърже отново с Дилън, нито пък с Клей. Не беше позвънила на Джорджи, Саша или Ейприл. И най-вече - когато родителите й се обадиха, не им спомена в каква ситуация се намира. Черпеше утеха от тази мисъл всеки път щом се наложеше да отпуши поредната воняща тоалетна или пък да извади поредното пенесто валмо косми от канала на някоя вана. След около седмица щеше да се махне от тук. А после? Нямаше представа.

Тъй като много скоро очакваха гости, пристигащи за голямо семейно тържество, Арлис не можеше да отдели твърде много време, за да тормози Мег.

- Обърни матрака, преди да смениш чаршафите, госпожице Филмова звезда. Освен това искам всички плъзгащи се врати на този етаж да бъдат измити. Да не съм намерила и един отпечатък от пръсти.

- Боиш се ФБР да не открие, че принадлежи на теб? - сладко попита Мег. - За какво всъщност те издирват?

Арлис направо откачаше всеки път когато Мег й отговореше. И този път осеяните й с вени бузи почервеняха от гняв.

- Достатъчно е да кажа само една дума на Бърди и ти отиваш зад решетките.

Може би, ала при положение че хотелът щеше да се напълни за уикенда, а камериерките не достигаха, Арлис не можеше да си позволи да я изгуби точно сега. Все пак най-добре да не прекалява.

Когато най-сетне остана сама, Мег се загледа с копнеж в блестящата вана. Предишната вечер Арлис бе останала до късно, за да провери списъка с наличните запаси, така че Мег не бе успяла да си вземе душ, а с всички заети стаи, изгледите за тази вечер също не бяха особено добри. Напомни си, че бе прекарвала дни наред по кални пътеки, без изобщо да се тревожи за удобствата на цивилизацията. Ала онова бяха екскурзии за удоволствие, не истинският й живот, макар че, поглеждайки назад сега, й се струваше, че някога те бяха едно и също.

Мъчеше се да обърне матрака, когато усети нечие присъствие. Приготви се за поредния сблъсък с Арлис, но на прага стоеше Тед Бодин.

Опрял рамо в касата на вратата, кръстосал глезени, той се чувстваше като у дома си в това място, на което беше крал. Ментовозелената униформа лепнеше по тялото й от пот и тя прокара ръка по челото си.

- Днес е щастливият ми ден. Посещение от Избрания. Скоро да си лекувал прокажени?

- Прекадено съм зает с хляба и рибите¹⁴.

Дори не се усмихна. Копеле. Един-два пъти тази седмица, докато оправяше пердетата или бършеше някой корниз с токсичните продукти, които хотелът настояваше да използва, Мег го беше забелязала навън. Кметството, както се оказваше, се помещаваше в същата сграда, в която и полицейският участък. Тази сутрин, застанала до един от прозорците на втория етаж, Мег с очите си го беше видяла как спира движението, за да помогне на някаква старица да пресече улицата. Забелязала бе също така доста млади жени да влизат в сградата през страничния вход, отвеждащ право в кметството. Може би отиваха там по работа. Много по-вероятно бе да е нещо лично.

Той кимна към матрака.

- Май имаш нужда от малко помощ?

Мег беше изтощена, а матракът беше тежък, така че тя преглътна гордостта си.

- Благодаря.

Той погледна към коридора зад себе си.

- Не. Не виждам никого.

Това, че беше паднала в капана на подигравките му, й даде силата да подпъхне рамо под долния ъгъл на матрака и да го повдигне.

- Какво искаш? - изпъшка тя.

- Просто те проверявам. Едно от задълженията ми като кмет е да се грижа скитниците да не нападат невинни граждани.

Мег още по-здраво заби рамо в матрака и отвърна с най-гадното, което можа да измисли:

- Луси ми праща есемеси. Досега изобщо не те е споменала. - Нито каквото ида било друго, просто едно-две изречения, че е добре и не й се говори. Мег повдигна матрака.

- Поздрави я от мен - каза той толкова нехайно, сякаш ставаше дума за някоя далечна братовчедка.

- Изобщо не те е грижа къде е, нали? - Мег повдигна матрака с още няколко сантиметра. - Добре ли е, или не? Може да са я отвлекли терористи.

Интересно, колко лесно един иначе добър човек като нея, можеше да стане направо гаден.

- Сигурен съм, че все някой щеше да го спомене.

Тя си пое дъх с усилие.

- Изглежда, на уж гигантския ти мозък му е убягнал фактът, че не аз съм отговорна за това, че Луси те заряза, така че защо реши да ме превърнеш в личната си боксова круша?

- Все върху някого трябва да изкарам безмерната си ярост. - Той отново кръстоса глезени.

- Жалък си.

Едва успя да изрече думите, когато изгуби равновесие и падна върху пружините на леглото. Матракът я захлупи.

Хладен въздух се плъзна по задната част на голите й бедра. Полата на униформата й се беше вдигнала, разкривайки съвършен изглед към яркожълтите й бикини, а вероятно и дракона, татуиран на хълбока й. Господ я беше наказал за грубостта й към неговото Съвършено творение, превръщайки я в голям матраков сандвич.

- Добре ли си там вътре? - дочу неясния му глас.

Матракът не помръдна.

Тя се заизвива, мъчейки се да се освободи, без да получи никаква помощ. Полата й се вдигна до кръста. Пропъждайки образа на жълти бикини и татуировка на дракон от ума си, Мег се зарече, че няма да позволи той да я види победена от някакъв си матрак. Борейки се за въздух, тя заби пръстите на краката си в килима и с едно последно извиване събори матрака на пода.

Тед подсвирна.

- По дяволите, ама че тежък кучи син.

Мег се изправи и придърпа полата си надолу.

- Ти пък откъде знаеш?

Той плъзна поглед по краката й и се усмихна.

- Просто предположение.

Мег се хвърли към ръба на матрака и незнайно как успя да обърне проклетото нещо и да го издърпа обратно върху пружините.

- Браво на теб - подхвърли Тед.

Тя отмахна кичур коса от очите си.

- Ти си отмъстителен, студенокръвен психар.

- Това беше грубо.

- Аз ли съм единствената, която прозира през маската ти на светец?

- Май да.

- Погледаш се само. Преди по-малко от две седмици Луси беше любовта на живота ти. Сега като че ли едва си спомняш името й.

Тя подритна матрака и го измести с няколко сантиметра напред.

- Времето лекува.

- Единайсет дни?

Той сви рамене и прекоси стаята, за да провери как е интернет връзката. Мег тръгна след него.

- Престани да си изкарваш за случилото се на мен. Не съм аз виновна, че Луси избяга.

Не беше напълно вярно, но в общи линии...

Той приклекна, за да огледа кабелите.

- Всичко беше наред, преди ти да се появиш.

- Само си мислиш, че е било.

Той върна жака на мястото му и се изправи.

- Ето как аз виждам нещата. По причини, които единствено ти знаеш (макар да се досещам какви са), си промила мозъка на една прекрасна жена, убеждавайки я да направи грешка, с която ще трябва да живее до края на дните си.

- Не беше грешка. Луси заслужава повече, отколкото беше готов да й дадеш.

- Нямаш представа какво бях готов да й дам - заяви той и се отправи към вратата.

- Не и необузданата си страст, това поне е сигурно.

- Стига си се преструвала, че знаеш за какво говориш.

Мег се втурна след него.

- Ако обичаше Луси така, както тя заслужава да бъде обичана, сега щеше да правиш всичко по силите си, за да я откриеш и да я убедиш да те приеме обратно. А аз нямам никакви тайни помисли. Интересува ме единствено щастието на Луси.

Той забави крачка и се обърна.

- И двамата знаем, че не е точно така.

От изпитателния начин, по който я гледаше, Мег изпита чувството, че разбира за нея нещо, което самата тя не знае. Ръцете й се свиха в юмруци до тялото.

- Смяташ, че е било от ревност? Това ли се опитваш да кажеш? Че нарочно съм решила да проваля сватбата й? Имам цял куп недостатъци, но не прецаквам приятелите си. Никога.

- Тогава защо прецака Луси?

Убийственото му несправедливо нападение я накара да потрепери от гняв.

- Махай се.

Той вече си тръгваше, но не и преди да изстреля един прощален куршум.

- Готиндракон.

Докато смяната й свърши, всички стаи в хотела бяха заети, така че беше невъзможно да си вземе душ. Карлос й беше откраднал един мъфин - единственото й ядене за деня. С изключение на Карлос, единственият друг човек, който не я мразеше, бе Хейли, осемнайсетгодишната дъщеря на Бърди Китъл, което беше учудващо, при положение че тя се водеше нещо като лична асистентка на Тед. Което, както Мег скоро разбра, означаваше, че от време на време изпълнява по някоя и друга задача за него.

За през лятото Хейли се беше хванала на работа в кънтри клуба, така че Мег не я виждаше много често, но понякога тя спираше за малко в стаята, която Мег почистваше в момента.

- Знам, че Луси ти е приятелка - каза тя един следобед, докато помагаше на Мег да застеле леглото. - Тя беше страшно мила с всички. Но не мисля, че щеше да бъде щастлива в Уайнет.

Хейли изобщо не приличаше на майка си. Доста по-висока, с издължено лице и права светлокестенява коса, тя носеше прекадено тесни дрехи и повече грим, отколкото отиваше на деликатните й черти. От разговора, който беше подочула между Бърди и дъщеря й, Мег бе разбрала, че сравнително отскоро бе започнала да се облича толкова предизвикателно.

- Луси лесно се адаптира - отвърна Мег, докато слагаше чиста калъфка на възглавницата.

- И все пак, приличаше ми на човек, който обича големите градове, а въпреки че пътува навсякъде, за да консултира клиентите си, Тед живее тук.

На Мег й стана приятно, че и някой друг в града бе споделял съмненията й, но това не й помогна да се отърси от нарастващото отчаяние. Когато си тръгна от хотела тази вечер, беше мръсна и гладна. Живееше в ръждясал буик, който всяка вечер паркираше в един изоставен пущинак край кариерата за баластра, молейки се никой да не я види. Тялото й тежеше, въпреки че стомахът й беше празен, и докато отиваше към колата, превърнала се в неин дом, постепенно забави крачка. Нещо не беше наред. Вгледа се по-внимателно.

Задната част на колата откъм мястото на шофьора беше увиснала едва забележимо. Гумата й беше спукана.

Мег просто си стоеше там, мъчейки се да осмисли тази последна катастрофа. Колата бе всичко, което й беше останало. Някога, когато спукаше гума, просто се обаждаше на някого и плащаше да й я сменят, ала сега имаше едва двайсет долара. И дори ако знаеше как да я смени, нямаше представа дали в резервната гума има въздух. Ако изобщо имаше резервна гума.

Със заседнала в гърлото буца, тя отвори багажника и извади мръсната постелка, изцапана с бензин, пръст и кой знае какво още. Намери резервната гума, но тя не беше напомпана. Щеше да се наложи да отиде в най-близката бензиностанция в града, като кара със спуканата гума, молейки се да не съсипе джантата.

Собственикът знаеше коя е, също като всички останали в града. Сервира й язвителна забележка, как това било просто затънтен провинциален сервиз, след което се впусна в многословна история, възхваляваща безгрешния Тед Бодин, който

собственоръчно бе спасил кухнята за бедни на окръга от затваряне. Когато най-сетне се изприказва, й поиска двайсет долара, за да смени оригиналната гума с износената резервна.

- Имам само деветнайсет.

- Дай ги тук.

Мег изпразни портмонето си и влезе в сградата на бензиностанцията, докато той сменяше гумата. Монетите, които се бяха събрали на дъното на чантата й, бяха всичко, което й беше останало. Докато тя се взираше в автоматите за закуски, пълни с неща, които вече не можеше да си позволи, старият светлосин пикап на Тед Бодин спря до една от колонките за бензин. Беше го виждала да го кара из града и помнеше думите на Луси, че го бил подобрил с някакви свои изобретения, но дори и така, на нея й приличаше на стара таратайка.

На мястото до шофьора седеше дългокоса брюнетка. Когато Тед слезе от колата, тя вдигна ръка и отметна коса от лицето си с изящен жест. Мег си спомни, че я бе видяла на предсватбената вечеря, но тогава имаше твърде много хора и не ги бяха запознали.

Тед се качи в колата, чакайки резервоарът да се напълни. Жената обви ръка около врата му, той се приведе към нея и двамата се целунаха. Мег гледаше с отвращение. А Луси се чувстваше виновна, че му е разбила сърцето!