Господин Неустоим

- Да платя?

- Е, нали се сещаш. Голяма пачка двайсетачки на тоалетката след това. Хм... Аз нямам тоалетка. Е, дотук бяхме с тази идея.

Най-сетне бе успяла да го подразни и той изчезна в задната стая, за да пусне топлата вода или пък да взриви мястото. Мег искрено се надяваше да е първото. Не след дълго чу задната врата да се Лзатваря, а няколко секунди по-късно - и шума на отдалечаваща се кола. Изпита странно разочарование.

Мачът започна – Тед и Тори против Кени и Спенс.

- Вчера се наложи да отида в Остин - заяви Спенс на Мег - и всеки път щом видех красива жена, се сещах за теб.

- Я виж ти, че защо?

Тед я смушка незабелязано. Спенс отметна глава назад и се разсмя.

- Бива си те, госпожице Мег. Знаеш ли на кого ми напомняш?

- На младата Джулия Робърте, надявам се.

- Напомняш ми на мен самия, ето на кого. - Той намести панамената шапка на главата си. - Пред доста предизвикателства съм се изправял през живота си и винаги съм ги посрещал очи в очи.

Тед я шляпна по гърба.

- Такава си е нашата Мег.

Докато стигнат до третия грийн, Мег вече беше клюмнала от жегата, но въпреки това се радваше, че е навън. Заповяда си да съсредоточи усилията си върху това, да бъде съвършеният кади, както и да мята изпълнени с обожание погледи на Тед всеки път щом Спенс започнеше да се присламчва към нея.

- Ще престанеш ли! - каза Тед, когато останалите не можеха да ги чуят.

- Защо те е грижа?

- Действа ми на нервите, това е всичко - оплака се той. - Все едно съм уловен в някаква алтернативна реалност.

- Би трябвало да си свикнал на пълни с обожание погледи.

- Не и от теб.

Много скоро стана очевидно, дори и за Мег, че Тори е изключително амбициозен играч, ала на деветата дупка, тя изведнъж започна да допуска грешки. Тед нито за миг не промени непринуденото си очарователно държание, не и докато не остана насаме с Мег, когато потвърди подозренията й, че Тори го прави нарочно.

- Един метър - възнегодува той, - а топката й само облиза ръба на дупката. Спенс може да се задържи няколко седмици.

Всеки, който смята, че ще го оставя непрекъснато да побеждава, не е с всичкия си.

- Което несъмнено е причината Тори да пропусне. - Поне още някой, освен нея, разбираше егото на Спенс. Мег се огледа за последното чорапче, което бе успяла да изгуби. - Съсредоточи се върху основното, господин кмете. Ако действително си решил да съсипеш местната природа с този проект, трябва да се поучиш от Тори и да се постараеш малко повече Спенс да остане доволен.

Тед не обърна внимание на забележката й.

- Кой седнал да ми приказва да съм се погрижел Спенс да остане доволен. Няма да ти навреди да си по-мила с него. Кълна се, ще ти направя сцена пред всички, та той съвсем ясно да разбере точно колко е несподелена любовта ти към мен.

След което вкара топката, подхвърли й стика и се отдалечи.

Благодарение на Тори Спенс и Кени победиха с една дупка преднина. След това Мег се отправи към женската съблекалня, която, строго погледнато, не беше за служители, но тъй като беше заредена с богат избор от продукти за личната хигиена, които, уви, липсваха в нейната колекция, тя се възползва от нея. Докато плискаше със студена вода пламналото си от жегата лице, Тори се присъедини към нея на мивките. За разлика от Мег горещината сякаш изобщо не се бе отразила на Тори, която просто свали козирката си, за да си оправи опашката, след което се огледа, за да се увери, че съблекалнята е празна.

- Е, какво всъщност става между теб и Тед?

- Какво искаш да кажеш? Не си ли чула клюките как съм прогонила Луси, за да го имам само за себе си?

- Аз съм доста по-умна, отколкото изглеждам. А ти не си от жените, които биха си паднали по мъж, който на практика ги мрази и в червата.

- Не мисля, че ме мрази толкова, колкото в началото. Сега е по-скоро най-обикновена неприязън.

- Интересно. - Тори тръсна дългата си коса, след което отново я събра на опашка.

Мег взе една кърпа от купчинката до умивалника и я сложи под студената струя.

- Ти също като че ли не ме мразиш. Защо? Всички останали в града ме ненавиждат.

- Имам си причини. - Тори сложи ластичето около опашката си. - Което не означава, че не бих ти издрала очите, ако действително вярвах, че представляваш заплаха за Тед.

- Развалих сватбата му, забрави ли?

Тори сви уклончиво рамене.

Мег я погледна изпитателно, но не можа да разчете нищо. Тя прокара студената кърпа по тила си.

- След като си споделяме, любопитно ми е да узная какво би казал съпругът ти, ако знаеше, че беше на практика гола в хотелската стая на Тед.

- О, Декс нямаше нищо против липсата на дрехи (току-що бях излязла от банята), но никак не му хареса, че Тед ме целуна по този начин, дори и след като му изтъкнах, че аз бях просто невинен страничен наблюдател. - Тя изчезна в най-близката кабинка, без да престава да говори. - Здравата се напуши и заяви на Тед, че целуването е там, където тегли чертата. Аз пък му отговорих, че ми се ще да я тегли някъде другаде, защото, макар да се съмнявам, че онази целувка бе най-доброто, на което Тед е способен, все пак беше забавно, И тогава Декс заяви, че ще ми даде цялото забавление, което мога да понеса, което, ако познаваше съпруга ми, би те накарало да се разсмееш, но на Декс му стана гадно, защото преди няколко седмици го прекарах да остане с децата, докато аз отидох с Тед да тестваме новия GPS, който той направи за пикала си. Декс искаше той да го пробва.

Това трябва да беше вечерта, когато Мег ги беше видяла на бензиностанцията. Започваше да става любопитна какво представлява този Декстър О'Конър.

- Значи, съпругът ти знае, че си била насаме с Тед в хотелската стая? - Тя взе лосиона против слънце. - Трябва да имаш наистина разбран съпруг.

Тори пусна водата в тоалетната.

- Какво искаш да кажеш с това „насаме"? Декс беше под душа. Онова беше нашата стая. Тед просто се отби.

- Вашата стая? Мислех, че живееш в Уайнет?

Тори се показа от кабинката и я погледна с едва забележимо съжаление.

- Имаме деца, Мег. Д-е-ц-а. Две великолепни момиченца, които обичам с цялото си сърце, но те определено са се метнали на мен, което означава, че двамата с Декс гледаме да се махнем някъде, само аз и той, на всеки един-два месеца. - Тя си изми ръцете. - Понякога успяваме да си откраднем дълъг уикенд в

Далас или Ню Орлиънс. Обикновено обаче е само една нощувка в местния хотел.

Мег имаше още въпроси, но трябваше да прибере стиковете на Тед и да си получи бакшиша.

Откри го да говори с Кени до спортния магазин. Когато я видя да се приближава, бръкна в джоба си и тя затаи дъх. Вярно, беше изгубила последните му две чорапчета, но пък не му беше коствала нито една дупка и ако този скръндза...

- Заповядай, Мег.

Обещаната стотачка.

- Леле! - прошепна тя. - Мислех, че ще се наложи да си купя тоалетка, преди да успея да изкарам толкова пари.

- Недей да свикваш - заяви той. - Дните ти като кади приключиха.

Точно в този миг Спенс излезе от магазина, придружаван от жена, облечена с черна рокля без ръкави, перли и тъмнозелена лачена чанта. Беше висока и пищна, но в никакъв случай пълна. Имаше силни черти - издължено лице с добре оформени тъмни вежди, фин нос и пълни, чувствени устни. Деликатни кичури изсветляваха тъмнокестенявата коса, която падаше като дълга права завеса около лицето й. Макар да нямаше трийсет години, от нея се излъчваше самоувереността на по-възрастна жена, съчетана със сексапилната самонадеяност на младо момиче, свикнало да става на неговото.

Скипджак обви ръка около нея.

- Тед, ти вече си се срещал със Съни, но не мисля, че останалите познават красивата ми дъщеря.

Съни се здрависа с всекиго от тях, като повтаряше имената им и ги запечатваше в паметта си, започвайки от Кени, после Тори, преценявайки Мег и спирайки, когато стигна до Тед.

- Чудесно е отново да те видя, Тед. - Огледа го така, сякаш бе расов жребец, което се стори отблъскващо на Мег.

- И аз се радвам да те видя, Съни.

Спенс стисна ръката на дъщеря си.

- Тори покани и двама ни на празненство по случай Четвърти юли. Добра възможност да срещнем още от местните и да поопознаем мястото.

Съни се усмихна на Тед.

- Звучи страхотно.

- Искаш ли да минем да те вземем, Мег? - попита Спенс. -

Тори покани и теб. Със Съни с удоволствие ще минем да те вземем.

Мег си придаде опечален вид.

- Съжалявам. На работа съм.

Тед я тупна по гърба. Доста силно.

- Ще ми се всички служители на клуба да бяха толкова отдадени. - Той плъзна палец под едната й лопатка, откривайки място, което като нищо бе едно от онези смъртоносни допирни точки, за които знаеха единствено професионалните убийци. - За щастие, партито на Шелби започва късно следобед. Можеш да дойдеш направо след работа.

Мег успя да извика някакво подобие на усмивка върху устните си, но после реши, че безплатното хапване, любопитството й по отношение на Съни Скипджак и възможността да подразни Тед са за предпочитане пред това, да прекара поредната самотна нощ.

- Е, добре. Но ще дойда със собствената си кола.

Междувременно на Съни й беше трудно да откъсне очи от Тед.

- Правиш толкова много за този град.

- Опитвам се. Правя всичко по силите си.

Тя се усмихна, разкривайки едри съвършени зъби.

- Предполагам, че най-малкото, което мога да сторя, е да участвам в наддаването.

Тед наклони глава на една страна.

-Моля?

- Търгът - отвърна Съни. - Определено ще участвам.

- Все още не разбирам за какво говориш, Съни.

Тя отвори чантата си и извади яркочервена листовка.

- Намерих го под чистачките на колата, която си взех под наем, когато пристигнах в града.

Тед погледна към листовката. Може и да си го въобрази, но на Мег й се стори, че го видя да потръпва.

Кени, Тори и Спенс се приближиха, за да надникнат над рамото му. Спенс хвърли замислен поглед на Мег. Кени поклати глава.

- Това е голямата идея на Шелби. Чух я да го обсъжда с лейди Ема, но и през ум не ми мина, че ще отиде толкова далеч.

Тори нададе доволен вик.

- Определено ще наддавам. Не ме интересува какво ще каже Декс.

Тъмните вежди на Кени подскочиха.

- Е, лейди Ема определено няма да наддава.

- Така си мислиш ти - възрази сестра му и протегна листовката към Мег. - Виж само. Колко жалко, че си бедна.

Върху листовката с големи черни букви пишеше:

СПЕЧЕЛЕТЕ УИКЕНД С ТЕД БОДИН

Прекарайте романтичен уикенд в Сан Франциско

С любимия ерген на Уайнет.

Разглеждане на забележителности, изискана вечеря,

романтична среднощна разходка с корабче и повече.

Много повече...

Дами, наддавайте.

(Минимум 100 долара)

Омъжени! Свободни! Стари! Млади!

Всеки е добре дошъл.

Уикендът може да бъде толкова приятелски

(или интимен), колкото пожелаете.

www. weekendwithted. com

Всички приходи ще отидат за възстановяване

на Обществената библиотека на Уайнет.

Тед издърпа листа от ръката й, погледна го изпитателно, а после го направи на топка в юмрука си.

- От всички идиотски, слабоумни...!

Мег го потупа по рамото и прошепна:

- На твое място бих си купила тоалетка.

Тори отметна глава назад и се разсмя.

- Обожавам този град!

10.

На връщане от работа тази вечер Мег мина покрай магазин за препродажба на дрехи. Обожаваше добрите бутици за стари дрехи и реши да се отбие. На витрината висеше още един от червените афиши, рекламиращи конкурса „Спечелете уикенд с Тед Бодин". Тя отвори тежката старомодна дървена врата. В огряното от слънце помещение се долавяше слаба миризма на мухъл, както в повечето подобни магазини, ала стоката беше добре подредена върху старинни масички и скринове, които разделяха помещението на отделни части. В лицето на служителката Мег разпозна Кейла, русокосата приятелка на Бърди, която работеше на рецепцията в хотела в деня на нейното унижение.

Розово-сивата рокля без ръкави с камуфлажен десен, която Кейла бе съчетала с обувки с високи остри токчета и няколко гривни от черен емайл с ресни, определено не беше купена втора ръка. Въпреки че наближаваше краят на работния ден, гримът й беше безупречен - очна линия, умело подчертани скули, тъмнокафяв гланц за устни. Въплъщение на тексаска кралица на красотата. Не се престори, че не познава Мег, и като всички останали в този тъп град очевидно не знаеше какво е такт.

- Чувам, че Спенсър Скипджак ти е хвърлил око - заяви тя, докато се отдръпваше от щанда с бижута.

- Не е взаимно.

Един бърз поглед наоколо разкри стока, състояща се от скучно спортно облекло, пастелни костюми за посещение в църква и бабешки пуловери, украсени с анимационни герои и тикви за Хелоуин - все неща, които й беше трудно да свърже със стилното създание пред себе си.

- Това не означава, че не можеш да бъдеш мила с него - каза Кейла.

- Аз съм мила с него.

Кейла сложи ръка на хълбока си.

- Имаш ли представа колко работни места ще осигури този комплекс за жителите на града? Колко нов бизнес ще създаде?

Безсмислено бе да споменава екосистемите, които щеше да унищожи.

- Доста, предполагам.

Кейла вдигна колана, който беше паднал от един рафт.

- Знам, че жителите на града не те посрещнаха с отворени обятия, но съм сигурна, че всички ще са ти задължени, ако не използваш този факт като оправдание да ни прецакаш със Спенсър Скипджак. Има неща, които са по-важни от дребнавата отмъстителност.

- Ще го имам предвид.

Мег се накани да си тръгне и в този миг нещо привлече погледа й - сива мъжка риза, както и бюстие в същия цвят и къси шорти с обемиста талия. Това бе оригинална, модернизирана версия на лятната мода от петдесетте години и тя се приближи, за да ги разгледа по-добре. Когато погледна етикета, не повярва на очите си.

- Това е Зак Поузън³⁸.

- Знам.

Мег примига срещу цената. Четиресет долара? За тоалет на Зак Поузън от три части? В момента не разполагаше с излишни четиресет долара, дори и след бакшиша на Тед и все пак - офертата беше невероятно изгодна. Недалеч оттам висеше авангардна рокля с красиво оформен зелено-червен корсет. Нова тя би струвала поне две хиляди долара, но тук се предлагаше едва за сто. Етикетът носеше името на чичо й - Мишел Савагар. Мег разгледа останалите дрехи на този щанд и откри бледозелена копринена рокля, върху която беше отпечатана издължената глава на жена, рисувана от Модиляни; поразително сако оригами със стоманеносив тесен панталон и черно-бяла минипола на „Миу Миу". Мег свали момичешка цикламена жилетка, украсена с плетени на една кука рози и си представи как ще изглежда с тениска, дънки и кецове.

- Хубави неща, нали? - обади се Кейла.

- Много хубави. - Мег върна жилетката на ястото и и прокара пръсти по едно сако на Нарсисо Родригес³⁹.

Кейла я погледна почти лукаво.

- Повечето жени нямат подходящата фигура за тези дрехи. Трябва да си много висок и слаб.

Благодаря ти, мамо! Мег пресметна набързо наум и десет минути по-късно излезе от магазина с миниполата на „Миу Миу" и правата рокля с апликация на Модиляни.

Следващият ден беше неделя. Повечето от служителите обядваха набързо в стаята на кадитата или пък в един ъгъл на кухнята, ала Мег не харесваше никое от тези места, затова се отправи към плувния басейн, понесла сандвича с фъстъчено масло, който си беше направила тази сутрин. Докато прекосяваше вътрешния двор, където се хранеха членовете на клуба, забеляза Спенс, Съни и Тед под чадъра на една от масите. Съни беше сложила длан върху ръката на Тед, а Тед очевидно нямаше нищо против. Той говореше, а Спенс го слушаше внимателно. Никой от тях не я забеляза.

Около басейна беше пълно със семейства, радващи се на дългия празничен уикенд. Давайки си сметка за нисшия си статус на служителка, Мег си намери местенце на тревата зад ъгъла от снекбара, встрани от членовете на клуба. Тъкмо седна по турски на земята, когато се появи Хейли, понесла чаша със зеленото лого на клуба.

- Взех ти кока-кола.

- Благодаря.

Хейли освободи косата си от опашката, на която трябваше да я прибира, докато работи, и се настани до Мег. Разкопча всички копчета на жълтата си риза, ала тя си остана все така опъната върху гърдите й.

- Господин Клемънтс и синовете му ще играят в един часа. „Доктор Пепър"⁴⁰ и „Будвайзер Лайт".

- Видях. - Мег всяка сутрин проверяваше планираните за деня игри, с надеждата да увеличи бакшишите си, като запомни имената, лицата и предпочитаните напитки на членовете. Не можеше да се каже, че я бяха приели особено топло, но никой, освен Брус, бащата на Кейла, не беше споменал да се отърват от нея - нещо, което Мег отдаваше по-скоро на интереса на Спенсър Скипджак, отколкото на своите качества.

Хейли се загледа в медальона, който почиваше в отворената яка на омразната на Мег служебна риза.

- Имаш най-готините бижута.

- Благодаря. Снощи си го направих.

Беше си изработила причудлив малък гердан от дрънкулките, които беше взела от клуба: седефения циферблат на един часовник „Хелоу Кити", няколко миниатюрни мъниста от розово стъкло, които бе извадила от една самотна обица, и сребърна рибка, която изглеждаше така, сякаш бе част от ключодържател. С малко лепило и тел бе успяла да измайстори интересно украшение, което съвършено си пасваше с черната копринена лента, на която го бе окачила, след като я скъси.

- Толкова си талантлива - каза Хейли.

- Обичам бижутата. Обичам да ги купувам, да ги правя, да ги нося. Когато пътувам, винаги търся местни занаятчии и ги гледам как работят. Много съм научила по този начин. - И тласната от внезапен импулс, тя разкопча лентата. - Ето. Носи я с удоволствие.

- Подаряваш ми я?

- Защо не? - Мег закопча украшението около врата на Хейли. Простичкото й очарование успя да намали ефекта от прекалено силния й грим.

- Страшно е готино. Благодаря ти.

Подаръкът стопи част от вродената срамежливост на Хейли и докато Мег се хранеше, тя й заразказва как през есента щяла да посещава обществения колеж.

- Мама иска да следвам в Тексаския университет. Непрекъснато ме тормози за това, но аз няма да замина.

- Учудвам се, че не искаш да отидеш в големия град - каза Мег.

- Тук не е толкова лошо. Зоуи и Кейла все повтарят колко много искали да се преместят в Остин или Сан Антонио, но не правят нищо по въпроса. - Тя отпи от колата си. - Всички разправят, че господин Скипджак страшно си е паднал по теб.

- То е заради връзката ми със света на знаменитостите. Адски е настойчив. Между нас да си остане, опитах се да го разкарам, като му казах, че съм влюбена в Тед.

Големите очи на Хейли се разшириха още повече.

- Влюбена си в Тед?

- Господи, не. Имам твърде много здрав разум за нещо подобно. Това бе най-доброто, което ми хрумна.

Хейли започна да скубе тревички от една туфа до глезена си. Най-сетне попита:

- Някога била ли си влюбена?

- На няколко пъти си мислех, че съм, но не бях. Ами ти?

- Известно време си падах по един тип от училище. Кайл

Баскъм. Той също ще ходи в обществения колеж тази есен. - Хейли погледна към часовника на снекбара. - Трябва да се връщам на работа. Благодаря за гердана.

Мег довърши сандвича си, взе една празна количка за голф и се върна при четиринайсетата дупка. Към четири часа игрището бе започнало да опустява, оставяйки я без никакво занимание, освен да си мисли за своите провали.

Тази вечер, когато се приближи до църквата в ръждомобила си, откри непозната кола, паркирана до стъпалата. Тя слезе и в същия миг Съни Скипджак се появи откъм гробището. Беше сменила яркожълтата рокля, която носеше на обяд, с къси панталони, бяла блуза и чифт тъмночервени слънчеви очила.

- Не се ли боиш да живееш тук сама? - попита тя.

Мег кимна към гробището.

- Общо взето, са безопасни. Макар че от няколко от онези черни камъни ме побиват тръпки.

Съни се приближи с гъвкава походка, която подчертаваше закръглените й хълбоци и налетите гърди. Очевидно не беше от жените, които са обсебени от идеята да носят възможно най-малък размер дрехи, и на Мег това й харесваше. Онова, което не й харесваше, бе агресивното излъчване, което говореше, че би прегазила всеки, дръзнал да й се противопостави.

- Не бих отказала една студена бира - каза Съни. - Прекарах последните два часа с татко и Тед. Обикаляхме земята, която Спенс мисли да купи.

- Нямам бира, но мога да ти предложа студен чай.

Съни не беше от онези, които се примиряват с нещо различно от това, което искат, затова отказа. Нетърпелива да отиде да поплува, Мег реши да ускори нещата.

- С какво мога да ти помогна?

Сякаш не знаеше... Съни щеше да я предупреди да стои далеч от татенцето й.

Съни позабави отговора си.

- Ами... облеклото за партито утре? Реших, че ще знаеш какво се очаква.

Калпав претекст. Мег приседна на едно от стъпалата.

- Това е Тексас. Жените обичат да се издокарват.

Съни почти не я слушаше.

- Как така дъщерята на Джейк Коранда се е озовала в затънтена дупка като тази?

Мег имаше основателна причина да се подиграва на тази затънтена дупка, но Съни просто снобееше.

- Взех си почивка от Лос Анджелис.

- На това му се казва промяна - подметна Съни.

- Понякога се нуждаем именно от промяна. Предполагам, че ни помага да погледнем на живота си по нов начин.

Ама че дълбокомислен философ беше станала изведнъж!

- В живота ми няма нищо, което бих искала да променя. - Съни вдигна яркочервените слънчеви очила на главата си, така че рамката им отметна дългите кичури тъмнокестенява коса от лицето й, подчертавайки приликата й със Спенс. Имаха един и същ силен нос, пълни устни и излъчването, че светът им е длъжник. - Харесвам нещата такива, каквито са. Член съм на управителния съвет на компанията на баща ми. Помагам с дизайна на изделията. Животът ми е страхотен.

- Впечатляващо.

- Имам бакалавърска степен по машинно инженерство и магистърска степен по икономика - добави, макар че Мег не я беше попитала.

- Прекрасно. - Мег си помисли за собствената си степен по нищо.

Съни се настани на стъпалото над нея.

- Изглежда, че здравата си разбунила града с появата си.

- Не е голям град. Лесно е да бвде разбунен.

Съни изчисти от глезена си едно петънце, което трябва да се бе лепнало, докато бяха оглеждали земята.

- Баща ми много говори за теб. Харесват му по-младите жени.

Най-сетне бе стигнала до истинската причина за посещението си и Мег беше доволна.

- Те също го харесват - продължи Съни. - Той е преуспял, дружелюбен и обича да си изкарва добре. Непрекъснато говори за теб, така че очевидно си привлякла вниманието му. Радвам се за вас.

- Радваш се? - Мег не го беше очаквала. Нуждаеше се от съюзница, не от сватовница. Опита да си спечели малко време, като развърза връзките на гуменките си. - Ами май съм изненадана. Не се ли боиш от... златотърсачки? Може би си чула, че съм разорена.

Съни сви рамене.

- Баща ми е голям човек. Може да се грижи за себе си. Ти си предизвикателство и това те прави още по-интересна в неговите очи.

Последното, което Мег искаше, бе да е интересна. Събу си гуменките, свали чорапите и каза предпазливо:

- Не си падам особено по по-възрастни мъже.

- Може би няма да е лошо да опиташ. - Съни се надигна от стъпалото и слезе на нивото на Мег. - Ще го кажа направо. Баща ми се разведе с майка ми преди почти десет години. Цял живот се е трудил здраво и заслужава да се позабавлява. Така че не се тревожи, че ще ви преча. Нямам нищо против двамата да си прекарате добре. И кой знае докъде може да стигнат нещата? Той никога не е бил стиснат с жените, с които излиза.

-Но...

- Ще се видим на партито утре.

Свършила онова, за което беше дошла, Съни се отправи към колата си.

Докато тя се отдалечаваше, Мег навърза нещата. Съни очевидно беше чула за мнимите чувства на Мег към Тед и не беше останала доволна. Искаше Мег да е заета с баща й, та тя да има господин Сексапил единствено за себе си. Само ако знаеше истината, нямаше да си губи времето.

Мег много лесно откри имението на Шелби и Уорън Травълър. Според слуховете Кени и Тори никак не се били зарадвали, когато баща им се бе оженил за жена с трийсет години по-млада от него и на всичкото отгоре - състудентка на дъщеря му. Не ги бе умилостивило дори раждането на техния полубрат, ала оттогава бяха минали единайсет години, Кени и Тори също бяха създали семейства и всичко като че ли беше забравено.

Впечатляващ мозаечен фонтан се издигаше пред къщата с розова замазка и назъбен керемиден покрив, който сякаш бе излязъл от „Приказки от хиляда и една нощ". Служител от кетъринг компанията я пусна да влезе през двукрила резбована врата, от двете страни на която имаше сводести прозорци. Провинциалният английски декор бе изненада в дом с толкова изявена мавританска архитектура, ала незнайно как комбинацията от пъстра басма, десени с ловни сцени и мебели „Хепълуайт"⁴¹, които Шелби Травълър беше избрала, беше успешна.

Двукрила врата с мозаечна инкрустация отвеждаше до тераса с високи хоросанови стени, дълги пейки, покрити с шарени щампи, и маси с плочки, върху които имаше месингови кофи, преливащи от букети от червени, бели и сини цветя, допълнени с малки американски флагчета. Гъстата сянка на дърветата и охладителна система с водна мъгла освежаваха гостите в горещия следобед.

Мег забеляза Бърди Китъл и Кейла заедно със Зоуи Дейниълс, най-добрата приятелка на Кейла и директорка на местното първоначално училище. Неколцина служители от кънтри клуба помагаха с разнасянето на напитките и храната и Мег помаха на Хейли, която тъкмо минаваше с поднос ордьоври. Кени Травълър стоеше до привлекателна жена със златистокестеняви къдрици и по детски пухкави бузи. Мег я разпозна от вечерята преди сватбата - съпругата му Ема.

Мег се беше изкъпала в женската съблекалня, задигнала бе малко от продуктите за коса за непокорните си къдрици, сложила си беше червило и грим, след което се бе пъхнала в светлозелената рокля, която си беше купила от магазина за препродажба. С издължената глава на Модиляни, изрисувана отпред, роклята не се нуждаеше от медальон, но тя не бе устояла на изкушението да окачи два лилави пластмасови диска с размерите на монета от двайсет и пет цента на обиците си от династия Сун. Драматичният контраст между старинно и съвременно чудесно подхождаше на апликацията на Модиляни, от което скъпарско-кичозният й стил се бе получил много добре.

Доста от гостите се обърнаха при появата й, едва ли, сигурна бе тя, заради страхотните й обици. Беше очаквала враждебно отношение от страна на жените, но не бе подготвена за развеселените погледи, които някои от тях си размениха при вида на роклята й. Тя й беше по мярка и страшно й отиваше, така че Мег не я беше грижа.

- Нещо за пиене?

Обърна се и видя висок, слаб мъж в началото на четиресетте години с права, леко разрошена кестенява коса и широко разположени сиви очи зад стъклата на очила с телена рамка. Приличаше й на колежански преподавател.

- Арсеник? - попита Мег.

- Не мисля, че ще е необходимо.

- Щом казвате.

- Аз съм Декстър О'Конър.

- Я, стига! - Думите й се изплъзнаха, преди да успее да ги спре, но просто не можеше да повярва, че този суховат на вид мъж е съпругът на бляскавата Тори Травълър О’Конър. Това трябва да бе най-неподходящата двойка на столетието.

Той се усмихна.

- Очевидно познаваш жена ми.

Мег преглътна.

- Ами... просто...

- Тори си е Тори, а аз... не съм? - Едната му вежда подскочи.

- Ами... искам да кажа... предполагам, че това може и да е добре, нали? Зависи от гледната точка. - Току-що, без да иска, беше обидила съпругата му. Той чакаше, търпеливо усмихнат. - Нямам предвид, че Тори не е страхотна... - Запъна се. - На практика тя е единственият свестен човек, когото съм срещнала в града, но е много... - Само още повече влошаваше всичко, затова се отказа. - По дяволите. Съжалявам. От Лос Анджелис съм, така че ми липсва всякакво възпитание. Аз съм Мег Коранда, както вероятно знаеш, и харесвам жена ти.

Неудобството й очевидно го развеселяваше, но по един добродушен, а не злобен начин.

- Аз също.

В този миг Тори се присъедини към тях. Беше поразително красива в яркочервена бродирана блуза без ръкави и тъмносиня минипола, която разкриваше дългите й загорели крака. Как бе възможно подобна огнена жена да е омъжена за човек с тихото излъчване на учен?

Тори улови съпруга си под ръка.

- Виждаш ли, Декс. Сега, когато познаваш Мег, и сам виждаш, че изобщо не е кучката, каквато всички я изкарват. Поне аз не смятам, че е.

Декс отправи пълна с търпение усмивка на жена си, след което се усмихна съчувствено на Мег.

- Трябва да извиниш Тори. Хрумне ли й нещо и вече й е на устата. Такава си е. Невероятно разглезена.

Тори се усмихна широко и погледна суховатия си съпруг с такава обич, че Мег усети как в гърлото й засяда буца.

- Не разбирам защо го смяташ за проблем, Декс.

Той я потупа по ръката.

- Знам, че не разбираш.

Мег си даде сметка, че първоначалното й впечатление от Декс за простодушен сухар може и да не бе съвсем точно. Може и да беше тих човек, но определено не беше глупак.

Тори пусна ръката на съпруга си и улови китката на Мег.

- Започвам да се отегчавам. Време е да те запозная с някои хора. Това определено ще пооживи нещата.

- Наистина не мисля...

Ала Тори вече я дърпаше към съпругата на Кени Травълър, която си бе избрала жизнерадостна оранжева рокля с дупчици във формата на цветя по ръба. Топлият цвят подчертаваше карамелените й къдрици.

- Лейди Ема, не мисля, че Мег Коранда ти е била представена официално - каза Тори и добави към Мег: - Само да ти кажа, че една от най-близките приятелки на лейди Ема е Франческа, майката на Тед. Както и една от моите, но аз съм по-широко скроена. Общо взето, лейди Ема те мрази и в червата, като всички останали.

Съпругата на Кени дори не трепна при безцеремонността на Тори.

- Ти причини голяма болка на Франческа - заяви тя на Мег с отсечения си британски акцент. - Не съм запозната обаче с всички обстоятелства, така че думата „мразя" е прекадено силна, но Тори се гордее с умението си да предизвиква драми.

- Не обожаваш ли начина, по който говори? - Тори отправи широка усмивка на по-дребничката жена. - Лейди Ема страшно държи всичко да е справедливо.

Мег реши, че е крайно време да отвърне на тези жени, които си казваха всичко направо, със същото.

- Ако ви е прекадено трудно да бъдете справедлива към мен, лейди Ема, давам ви позволението си да изоставите принципите си за малко.

Другата жена дори не мигна.

- Просто Ема. Нямам истинска титла, както всички много добре знаят.

Тори я погледна търпеливо.

- Да го кажем така. Ако моят баща беше петият граф Удбърн, определено бих се наричала „лейди".

- Както неведнъж си давала да се разбере. - Ема отново насочи вниманието си към Мег. - Разбирам, че господин Скипджак проявява интерес към теб. Мога ли да попитам дали възнамеряваш да използваш този факт срещу нас?

- Доста се изкушавам - отвърна Мег.

Тед излезе на двора заедно със Спенс и Съни. Носеше скучни жълто-кафяви шорти и също толкова скучна бяла тениска с логото на Търговската камара на гърдите. Както можеше да се очаква, един слънчев лъч избра точно този момент, за да се прокрадне между дърветата и да го облее в светлина, което го накара да изглежда така, сякаш бе пристъпил в гирлянда от коледни светлинки. Би трябвало да се притесни.

Хейли вземаше работата си като личен асистент много сериозно. Заряза възрастния мъж, който тъкмо посягаше към пикантните пилешки крилца върху подноса й, и се втурна към Тед, за да обслужи него.

- О, господи - каза Ема. - Ето го Тед. Най-добре да ида при басейна и да нагледам децата.

- Шелби е наела трима спасители - заяви Тори. - Просто не искаш да се срещнеш с Тед.

Ема изсумтя.

- Идеята за търга беше изцяло на Шелби, но много добре знаеш, че той ще обвини мен.

- Ти си президент на „Приятели на библиотеката”.

- И възнамерявах първо да говоря с него. Вярвай ми, нямах представа, че толкова бързо ще отпечатат листовките.

- Чух, че наддаването вече е стигнало до три хиляди долара.

- Три хиляди и четиристотин - отвърна Ема, леко замаяна. - Повече, отколкото бихме изкарали от цяла дузина разпродажби на сладкиши. А снощи Кейла имаше проблеми с уеб сайта, иначе щяха да са по-високи.

Тори сбръчка нос.

- Вероятно е по-добре да не споменаваме на Тед за уеб сайта. Това му е болното място.

Ема прехапа пълната си долна устна.

- Непрекъснато селвъзползваме от него.

- Той няма нищо против.

- Напротив, има - намеси се Мег. - Не знам защо ви търпи.

Тори махна с ръка.

- Ти си външен човек. Трябва да живееш тук, за да разбереш. - Тя зарея поглед към Съни Скипджак, готина и сексапилна в елегантния си бял панталон и бледосиня туника с деколте тип ключалка, което разкриваше съблазнително количество от гърдите й.

- Ама наистина здравата се слага на Тед. Вижте само. Гърдата й го докосва по ръката.

- На него като че ли му е приятно - отбеляза Ема.

Дали наистина? Когато ставаше дума за Тед, кой би могъл да е сигурен? Едва трийсет и две годишен, той носеше не само тежестта на гърдите на Съни Скипджак върху ръката си, но и тази на целия град върху плещите си.

Очите му обходиха тълпата и почти моментално откриха Мег. Тя почувства как в нея самата заблещукаха коледни светлинки.

Тори отметна дългата си коса от шията.

- Изпаднала си в трудно положение, Мег. Спенс няма търпение да се докопа до теб. Едновременно с това дъщеря му си е набелязала твоя възлюбен. Кофти ситуация. - А после, в случай че Ема не е схванала нещо, добави: - Мег каза на Спенс, че е влюбена в Теди.

- Че кой не е? - Гладкото чело на Ема се сбърчи. - Най-добре да ида да говоря с него.

Ала Тед вече беше прехвърлил двамата Скипджак на Шелби Травълър и се бе насочил право към съпругата на Кени. Първо обаче огледа Мег и поклати бавно глава.

- Какво? - попита тя.

Той се обърна към Тори и Ема.

- Никой ли няма да й каже?

Тори отметна косата си.

- Няма да съм аз.

- Нито пък аз - добави Ема.

Тед сви рамене и преди Мег да успее да го попита за какво говори, прикова кехлибарените си очи в нея.

- Спенс иска да те види и те съветвам да не се дърпаш. Усмихвай му се и му задавай въпроси за санитарната му империя. Страшно е запален по новата си тоалетна „По-чисто". - Мег повдигна вежди насреща му, но той вече се беше обърнал към Ема. - А що се отнася до теб...

- Знам. Ужасно съжалявам. Наистина. Възнамерявах първо да говоря с теб за търга.

Тори го смушка в рамото с грижливо оформения маникюр на показалеца си.

- Да не си посмял да се оплакваш. Наддаването вече е стигнало до три хиляди и четиристотин долара. Понеже нямаш деца, не можеш дори да си представиш колко много означава библиотеката за милите малки съкровища в града, които всяка вечер заспиват със сълзи на очи, понеже нямат нови книги.

Тед обаче не се хващаше толкова лесно.

- Разходите ви ще глътнат и последния цент от тези три хиляди и четиристотин долара. Някой сетил ли се е за това?

- О, за това вече сме се погрижили - увери го Ема. - Един от приятелите на Кени ще ни отстъпи частния си самолет, което решава проблема със самолетния билет до Сан Франциско. А благодарение на връзките на майка ти ще уредим страхотни намаления в хотела и ресторанта. След като й съобщим, че се нуждаем от тях, разбира се.

- Не бих разчитал на нейната помощ.

- Напротив. Идеята наистина ще й хареса... след като й обясня как наддаването е отвлякло мислите ти от наскорошното...

Докато Ема търсеше подходящата дума, Мег услужливо се намеси:

- Национално унижение? Публично опозоряване? Факта, че стана за срамота?

- Това беше гадно - възмути се Тори. - Като се има предвид, че вината беше твоя.

- Не съм аз тази, която заряза жалкия му задник. Кога най-сетне ще си го набиете в дебелите глави?

Тя зачака неизбежното възражение. Че всичко си било наред, преди тя да дойде. Че се била възползвала по най-жесток начин от предсватбената треска на Луси. Че ревнувала и искала Тед за себе си. Вместо това той махна с ръка и се обърна към Ема":

- Не трябваше да се съгласяваш с тази идиотска идея.

- Стига си ме гледал по този начин. Знаеш колко нещастна се чувствам, когато се намръщиш. Вината е на Шелби. - Ема се огледа наоколо, търсейки свекърва си. - Която, изглежда, е изчезнала. Страхливка.

Тори го смушка в ребрата.

- Внимание... Най-новото ти завоевание идва насам. Заедно с баща си.

Мег бе готова да се закълне, че видя как Тед се намръщи, ала всъщност устните му се извиха в една от досадно предсказуемите му усмивки. Но преди двамата Скипджак да стигнат до тях, над шума от партито се извиси пронизителен писък:

- О, господи!

Всички млъкнаха и се обърнаха натам, откъдето беше дошъл викът. Кейла се взираше в екрана на червения си смартфон, а Зоуи надничаше през рамото й, изправена на пръсти. Един кичур се освободи от небрежно прибраната й коса, когато вдигна глава.

- Някой току-що покачи цената с хиляда долара!

Алените устни на Сън и Скипджак се извиха в доволна усмивка и Мег я видя да мушва телефона в джоба на туниката си.

- Да му се не види - възнегодува Тори. - Ще трябва да се бръкна доста дълбоко, за да бия тази оферта.

- Татко! - Надавайки разстроен вик, Кейла заряза Зоуи и се втурна да намери баща си в тълпата. Едва тази сутрин Мег беше сервирала на Брус Гарвин портокалова сода, без да получи абсолютно никакъв бакшиш. Кейла го улови за ръката и трескаво заобяснява нещо.

Ленивата усмивка на Тед се поразколеба.

- Погледни го от хубавата страна - прошепна Мег. - Милите малки съкровища на Уайнет са много по-близо до това, да се сгушат в леглото с най-новата книга на Джон Гришам.

Той се направи, че не я чува, и се обърна към Тори:

- Кажи ми, че не възнамеряваш сериозно да наддаваш.

- Естествено, че ще наддавам. Да не мислиш, че ще изпусна възможността за уикенд в Сан Франциско без децата? Само че и Декс ще дойде.

Една прекадено гореща ръка се обви около кръста на Мег, придружена от задушливия мирис на тежък одеколон.

- Все още нямаш питие, госпожице Мег. Да се погрижим за това.

Кралят на санитарния фаянс изглеждаше като Джони Кеш, някъде около 1985 година. Сребристите нишки в черната му коса лъщяха, скъп часовник проблясваше между космите на ръката му. Въпреки че повечето от мъжете бяха по къси панталони, той носеше дълъг черен панталон и маркова риза, през отворената якичка на която стърчаха косми. Докато я отвеждаше встрани от останалите, пръстите му върху кръста й я потъркаха.

- Тази вечер самата ти приличаш на филмова звезда. Много красива рокля. Някога срещала ли си Том Круз?

- Не съм имала това удоволствие.

Което всъщност беше лъжа, ала Мег нямаше намерение да го остави да я въвлече в разговор за всички знаменитости, които бе срещала. С крайчеца на окото си видя как Съни отправи ослепителна усмивка на Тед, видя и как Тед й се усмихна в отговор. До ушите й достигна част от разговора им:

- ... а моят софтуер - тъкмо казваше Тед - увеличава коефициента на полезно действие на електрическите мрежи. Динамично разпределение на паметта.

От начина, по който Съни облиза устни, отговорът й прозвуча направо еротично.

- Оптимизираш съществуващата им инфраструктура. Това е брилянтно, Тед.

Много скоро четиримата се събраха. Съни, както Мег забеляза, беше съвършената жена. Сексапилна, интелигентна, успяла. Баща й очевидно я обожаваше и непрекъснато възхваляваш многобройните й постижения - от резултатите й на изпитите GRE⁴² до наградите за дизайн, които бе спечелила за компанията. Тед ги представи на всички, което се оказа изненадващо забавно, защото в присъствието на двамата Скицджак дори Бърди, Кейла и Зоуи трябваше да се д ържат любезно с Мег. Тя никога досега не бе ставала свидетел на подобно подмазване, нито дори в Холивуд.

- Уайнет е най-добре пазената тайна в Тексас - изчурулика Бърди. - Наистина е Божията земя.

- Достатъчно е само да се поразходите по улицата и можете да се натъкнете на Дали Бодин или Кени Травълър - добави бащата на Кейла. - Посочете ми който и да било град, където това може да се случи.

- Природата ни е несравнима - обади се и Зоуи, - а жителите на Уайнет знаят как да накарат гостите на града да се почувстват като у дома си.

Мег би могла да оспори последното твърдение, ала една ръка, която определено не принадлежеше на Спенс, я ощипа по лакътя.

Докато поднесат барбекюто, Съни вече се държеше с Тед, сякаш двамата отдавна бяха двойка.

- Трябва да дойдеш в Индианаполис, нали, татко? Страшно ще ти хареса. Най-подценяваният град в Средния запад.

- И аз така съм чувал - отвърна кметът, преливащ от възхищение.

- Съни има право. - Спенс отправи изпълнен с обожание поглед на дъщеря си. - Пък й ние с нея познаваме горе-долу всички в града.

Кейла се приближи, за да пофлиртува с Тед и да им съобщи, че някой е наддал с още петстотин долара. Тъй като изглеждаше много доволна от този факт, Мег предположи, че този „някой" е „татенцето”. Съни не изглеждаше притеснена нито от високия залог, нито от ослепителната русокоса Кейла.

Зоуи се присъедини към тях и Тед я представи на двамата Скипджак. Макар и не толкова очевидно, колкото Кейла, начинът, по който тя съзерцаваше Тед, не оставяше никакво съмнение какво изпитва към него. На Мег й се прииска да каже и на двете да се стегнат. Очевидно бе, че Тед ги харесва, също толкова очевидно бе, че чувствата му не отиват по-далеч. Все пак беше й жал и за двете - Тед се държеше с всички жени (едничкото изключение беше тя самата) така, сякаш са неописуемо желани създания, затова нямаше нищо чудно, че те продължаваха да хранят надежда.

Съни бе започнала да се отегчава.

- Чух, че тук имало прекрасен басейн. Ще ми го покажеш ли, Тед?

- Страхотна идея - отвърна той. - Мег също искаше да го види. Да отидем всички заедно.

Мег би му благодарила, задето се погрижи да не я остави насаме със Спенс, стига да не бе прозряла истинския му мотив. Не искаше да остава насаме със Съни.

Отправиха се към басейна. Мег се запозна с домакина, Уорън Травълър, който беше по-възрастна и по-сурова версия на своя син. Шелби, неговата съпруга, приличаше на празноглава кукличка - впечатление, което, научила бе вече Мег от престоя си в Уайнет, като нищо можеше да бъде подвеждащо. И действително, много скоро откри, че Шелби Травълър оглавява настойническия съвет на Британското девическо училище, на което Ема Травълър някога бе директорка.

- Преди да ми се развикаш - заяви Шелби на Тед, - трябва да знаеш, че Марго Ледбетър ти направи пробен видеозапис и го изпрати за прослушване на „Ергенът"⁴³. Няма да е зле да започнеш да упражняваш церемонията с розата.

Тед потръпна, някъде изстреляха фойерверки и Мег се наведе достатъчно близо, за да прошепне:

- Определено трябва да се махнеш от този град.

Малкото мускулче в ъгълчето на челюстта му, което започваше да й става до болка познато, потръпна, но той се усмихна и се престори, че не я чува.

11.

Застанала край басейна, Мег гледаше как Тори загръща две бъдещи кралици на красотата в плажни хавлии. Щастливите целувки, които залепи върху двете нослета, бяха доказателство, че всичките и оплаквания от децата и са празни приказки. В същото време Кени бе станал арбитър в спора между две момчета с коса, тъмна като неговата, докато момиченце с карамелените къдрици на майка си, измъкна зад гърбовете им надуваемия сал, за който беше започнала караницата, и изтича в басейна с него.

Мег най-сетне успя да се извини и отиде в тоалетната само за да завари Спенс да я чака в коридора с нова чаша вино.

- Май си спомням, че пиеш sauvignon blanc⁴⁴. - Натъртваше съгласните като човек, който отказва да си губи времето с други езици освен английския. След това надникна в тоалетната. - Чинията е на Колер. Но кранчетата са от моите. Никелирани. Част от линията „Честърфийлд".

- Те са... прекрасни.

- Дизайнът е на Съни. Това момиче е гений.

- Изглежда наистина талантлива. - Мег се опита да отстъпи, но той беше едър мъж и препречваше коридора. Ръката му се спря върху едно твърде познато място в средата на гърба й. - Трябва да отида в Индианаполис за няколко дни. А после се налага да отскоча набързо до Лондон, за да проверя една компания за шкафчета. Знам, че си на работа, но... - той намигна, - защо не се опитам да ти уредя няколко дена почивка, за да дойдеш с мен?

На Мег започваше да й се повдига мъничко.

- Спенс, ти си страхотен човек... - Страхотен човек с късче пилешко месо между предните зъби. - Ужасно съм поласкана, но... - Опита да си придаде заслепен от страст вид. - Знаеш, че съм влюбена в Тед.

Той й се усмихна снизходително.

- Мег, миличка, да преследваш мъж, който изобщо не се интересува от теб, ще направи самоуважението ти на нищо. По-добре погледни фактите в очите, защото колкото по-дълго отлагаш, толкова по-тежко ще ти бъде после.

Мег обаче нямаше намерение да се предаде толкова лесно.

- Всъщност не съм сигурна, че Тед действително не се интересува от мен.

Спенс сложи ръка на рамото й и го стисна.

- Нали си го виждала със Съни. Искрите, които хвърчат между тях. Дори слепец ще види, че те двамата са създадени един за друг.

Само че грешеше. Единствените истински искри идваха от Съни. Останалото се дължеше на вуду машината на Бодин. Не бе сигурна точно от каква жена се нуждае Тед, но дъщерята на Спенс бе точно толкова неподходяща за него, колкото и Луси. От друга страна, какво ли знаеше тя? Може би Съни, със своята диплома и ум на инженер, действително беше подходяща за него.

- Е, да, знам, че той току-що развали годежа си - продължи Спенс, - но Съни е умна. Ще изчака. А той вече се държи с нея така, сякаш е единствената жена на света.

Спенс очевидно не беше забелязал, че Тед се държи по този начин с всички жени.

- Тед и Съни заедно. - Той се изкиска. - Е, това определено реши сделката.

И в този миг Мег разбра отговора на въпроса, който всички в града си задаваха - защо Спенс бе размислил за Уайнет?

Едва миналата пролет бе отхвърлил градчето в полза на Сан

Антонио, а ето че преди месец се бе върнал и бе обявил, че Уайнет отново е в играта. Беше заради Съни, разбра Мег. Дъщеря му се беше запознала с Тед, докато той все още беше сгоден за Луси. Сега обаче беше свободен и Спенс щеше да направи всичко по силите си, за да даде на Съни онова, което тя искаше.

- Разкажи ми за новата серия „По-чисто ти" - каза Мег. - Умирам да чуя подробностите.

Спенс на драго сърце се впусна да й описва тоалетна, която автоматично измива дупето на този, който я използва. Което бързо доведе разговора до другата му любима тема - животът й в Холивуд.

- Домовете на всички тези знаменитости... бас държа, че си видяла някои страхотни тоалетни.

- Ами аз израснах най-вече в Кънектикът и по-голямата част от времето си прекарвам на път.

Това не му попречи да я попита дали познава любимите му звезди, списък, който включваше Камерън Диас, Брад Пит, Джордж Клуни и необяснимо защо - Тори Спелинг.

Фойерверките започнаха веднага щом се стъмни. Докато гостите се събираха на задната морава, единайсетгодишният Питър Травълър, синът на Шелби и Уорън Травълър, се гонеше из двора с приятелчетата си, а по-малките деца се свиха сънено до родителите на големите плажни хавлии. Една от дъщерите на Тори зарови пръстчета в косата на майка си. Трите деца на Кени и Ема се излегнаха върху родителите си, а най-малкото се сгуши под мишницата на баща си.

Мег, Спенс, Тед и Съни се настаниха на одеялото, което Шелби им беше осигурила. Спенс се притисна до нея и Мег се поизмести върху тревата. Подпрян на лакти, Тед слушаше как Съни изброява химическите елементи, които се използваха за всеки от цветовете на фойерверките. Изглеждаше дълбоко заинтересуван, но Мег подозираше, че мислите му са другаде. Еостите нададоха възторжени възгласи, когато първите огнени колела избухнаха в небето. Спенс отпусна тежка, космата лапа върху ръката на Мег. От влажния вечерен въздух вонята на одеколона му ставаше още по-остра; докато една ракета политаше в небето, черният камък върху пръстена на кутрето му й намигна като някакво зло око.

Одеколонът... горещината... твърде много вино...

- Извинявай - прошепна тя и като се освободи, си запроправя път между одеялата и кърпите към френските прозорци, отвеждащи в просторната всекидневна. Уютният провинциален английски декор включваше меки дивани и удобни кресла; малки масички, върху които имаше списания и семейни снимки в сребърни рамки; етажерки, по чиито рафтове бяха подредени моделчета на самолети, игри и всички томове на „Хари Потър".

Френските прозорци зад нея се отвориха. Спенс я беше последвал и стомахът на Мег се сви. Беше уморена, не се чувстваше добре и повече не можеше да издържа.

- Влюбена съм в Тед Бодин. Страстно влюбена.

- По странен начин го показваш.

Мамка му. Изобщо не беше Спенс. Обърна се рязко и видя Тед да стои на прага, високото му, абсолютно съвършено тяло - очертано на фона на нощта. Една ракета избухна в небето, разпръсквайки огнен дъжд зад главата му. Беше толкова вбесяващо предсказуемо, че на Мег й се приискала изкрещи.

- Остави ме на мира.

- Страстта определено те прави кисела. - Той се отдръпна от вратата, златните искри потънаха в нищото като въздушен водопад. - Просто проверявам дали си добре. Имаше малко нездрав вид.

- Вонята на твърде много одеколон. А това са глупости - просто искаш да се махнеш от Съни.

- И защо бих искал нещо подобно? Тя е наистина интелигентно момиче. А и страшно привлекателно.

- И би била съвършена за теб, само дето ти всъщност не я харесваш, не че би си признал, че не харесваш някого, освен мен. И все пак, ако успееш да се влюбиш в нея, ще си получиш отвратителния комплекс за голф, преди да си разбрал какво става. Спенс лично ми каза, че една връзка между теб и Съни би решила въпроса. Ето защо се е върнал в Уайнет. - Тя го изгледа мрачно. - Както, сигурна съм, си се досетил и сам.

Той не си направи труда да го отрече.

- Уайнет се нуждае от комплекса, а аз нямам намерение да се извинявам, че правя всичко възможно да го получим. В града едва ли има човек, който да не спечели от това.

- Значи, ще се наложи да се ожениш за нея. Какво означава щастието на един човек в сравнение с добруването на обществото.

- Ние едва се познаваме.

- Не се безпокой. Съни е от жените, които получават онова, което искат.

Тед потърка носа си.

- Тя просто ср забавлява.

- Аu contraire⁴⁵. Ти си единственият и неповторим Тед Бодин и само като те зърнат, жените...

- Млъкни. - Сурова пума, изречена нежно. - Просто млъкни, става ли?

Изглеждаше точно толкова изморен, колкото се чувстваше и Мег. Тя се строполи върху един тапициран с дамаска диван, подпря лакти на коленете си и сложи брадичка върху дланите си.

- Ненавиждам този град.

- Може би. Но освен това ти харесва предизвикателството, което той представлява за теб.

Мег вдигна рязко глава.

- Предизвикателство? Спя в гореща църква без мебели и продавам „Будвайзер Лайт" на разглезени голфъри, които ги мързи да сложат в коша за рециклиране бирените си кутийки. О, да, обожавам това предизвикателство.

Очите му сякаш виждаха в нея.

- Така само става още по-интересно, нали? Най-сетне имаш възможност да изпиташ себе си.

- Най-сетне? - Мег скочи от дивана. - Прекосила съм с каяк река Меконг и съм се гмуркала с акули край Кейптаун. Не ми говори как най-сетне съм щяла да изпитам себе си.

- Онова не е било изпитание, а твоята идея за забавление. Но случващото се тук, в Уайнет, е различно. Най-сетне ще видиш на какво си способна без парите на мама и татко. В състояние ли си да оцелееш в място, където Спенс Скипджак е единственият, който се впечатлява от фамилията ти, и където, да си го кажем направо, никой не те харесва.

- Тори ме харесва донякъде. Както и Хейли Китъл. - Начинът, По който я изучаваше, я караше да се чувства неловко, затова отиде до библиотеката и се престори, че разглежда заглавията.

Той се приближи зад нея.

- Интересно ми е да те гледам. Ще оцелее ли Мег Коранда, разчитайки единствено на собствената си находчивост? Това е истинското предизвикателство за теб, нали?

Не беше съвсем прав, но и не грешеше съвсем.

- Какво ли знаеш ти? Ти си въплъщение на американския успех, но наопаки. Отраснал в разкош, с всички възможни преимущества на своя страна. Би трябвало да израснеш също толкова разглезен, колкото и аз, ала не е станало така.

- Ти не си разглезена, Мег. Престани да се наричаш така.

За пореден път успя да я хване неподготвена. Тя се загледа в

редичка справочници.

- Какво ли знаеш ти? Ти никога през живота си не си се провалял.

- Грешиш. Като дете вандализирах Статуята на Свободата.

- Дете с маркер в ръка. Голяма работа. - Мег прокара палец по гръбчето на един речник.

- О, беше по-лошо от това. Покатерих се до короната, счупих един прозорец и опънах плакат с надпис „Не на ядреното оръжие".

Това тожова я слиса, че тя най-сетне се обърна и го погледна.

- Луси не ми е казвала за това.

- Така ли? - Тед наклони глава, така че тя не можеше да надникне в очите му. - Ами май така и не сме говорили за него.

- Как може да не сте говорили за нещо толкова важно?

Той сви рамене.

- Други неща ни бяха на главата.

- Случилото се трябва да е било поне малко травмиращо.

Изражението му се смекчи и той се усмихна.

- Беше най-ужасният миг от детството ми. И най-страхотният.

- Как може да е бил най-страхотният? Несъмнено са те хванали?

- О, да. - Той се загледа в английския пейзаж, който висеше над камината. - За първи път видях баща ми едва на девет години (дълга история) и когато най-сетне се запознахме, нещата не протекоха никак добре. Той очакваше нещо друго от детето си, а аз очаквах различен баща. И двамата изобщо не бяхме щастливи. До онзи ден при Статуята на Свободата.

- Какво се случи?

Тед отново се усмихна.

- Разбрах, че мога да разчитам на него. Това промени живота и на двама ни и оттогава нищо между нас не беше същото.

Може би беше заради виното. Заради това, че и двамата бяха уморени от дългия ден и от напрежението да се оправят със Спенс и Съни. Единственото, което Мег знаеше, бе, че в един миг те се взираха в очите на другия, а в следващия, по някаква напълно необяснима причина, двамата се раздвижиха и телата им се докоснаха. Тя отметна глава назад, той наведе своята, клепачите му се притвориха и просто ей така те вече се целуваха.

Мег бе толкова слисана, че ръката й се вдигна рязко и го удари по лакътя, ала неловкостта й не ги спря. Тед взе лицето й между шепите си и наклони главата й под най-съвършения ъгъл. Мег беше прекадено любопитна и прекадено възбудена, за да се отдръпне.

Имаше приятен вкус, на бира и дъвка. Палецът му откри нежното местенце зад ухото й, а другата му ръка се зарови в къдриците й. Нямаше никакво съмнение - получаваше една от най-невероятните целувки в живота си. Не беше прекадено настойчива. Не беше прекадено внимателна. Бавна и съвършена. Но естествено, че беше съвършена. Това беше Тед Бодин, а той беше безпогрешен във всичко.

Не помнеше да е слагала ръце около раменете му, ала ето че те бяха там и докато сребърният му език правеше своята магия, тя се разтопи.

Той се отдръпна пръв. Клепачите на Мег изпърхаха и когато вдигна очи, срещна шокиран поглед, който вероятно бе досущ като нейния. Случило се бе нещо. Нещо неочаквано. И никой от тях не беше доволен от това. Много бавно той я пусна.

В този миг до ушите й достигна звук. Тед се изпъна. Здравият разум се завърна. Мег прибра кичур коса зад ухото си и се обърна... тъкмо навреме, за да види Съни Скипджак на прага на френските прозорци, сложила ръка на гърлото си, а обичайната й самоувереност се сриваше около нея. Мег нямаше представа дали целувката бе толкова импулсивна за Тед, колкото и за нея самата, или той през цялото време бе знаел, че Съни стои там, и безразсъдно бе целунал друга жена, в опит да я обезкуражи. Така или иначе, очевидно бе, че съжалява, толкова очевидно, колкото и треперенето в коленете й. Беше уморен, като никога защитните му сили бяха отслабени и явно си даваше сметка, че току-що беше направил гигантски гаф.

Съни с усилие опита да си възвърне самообладанието.

- Доста неловко.

Ако заради това Сън и избягаше, жителите на Уайнет определено щяха да обвинят Мег, а тя бездруго си имаше достатъчно проблеми. Вдигнала очи към Тед, тя си придаде изражение на девица в беда.

- Съжалявам, Тед. Знам, че не бива да продължавам да ти се хвърлям на врата по този начин. Разбирам колко неудобно се чувстваш от това. Но ти си толкова... невероятно... неустоим.

Една от тъмните му вежди подскочи.

Мег се обърна по момичешки към Съни:

- Прекадено много вино. Кълна се, че няма да се повтори. - А после, защото все пак не беше някоя светица, не можа да се сдържи: - Толкова е уязвим сега. Толкова сладък и безпомощен след бъркотията с Луси. И аз се възползвах.

- Не съм нито уязвим, нито безпомощен - рязко каза той.

Мег сложи показалец върху устните му.

- Отворена рана.

И с достойнството на храбра жена, страдаща от несподелената си любов, тя мина покрай Съни и се отправи към двора, за да вземе чантичката си и да поеме към онова, което тези дни минаваше за неин дом.

Току-що си беше измила лицето и бе нахлузила тениската с логото на печатна компания, когато отвън долетя звук от автомобилен двигател. Възможно бе да е някой случаен тексаски сериен убиец, ала тя залагаше на Съни Скипджак. Без да бърза, закачи роклята с Модиляни в дрешника на някогашния църковен хор, след което излезе в главното помещение през вратата до олтара.

Беше сбъркала.

- Забрави си подаръка от партито - каза Тед.

Изобщо не й хареса опияняващото вълнение, което почувства, когато го видя да стои в задната част на светилището с дървена хилка с топче, украсена с цветовете на американското знаме.

- Шелби беше приготвила и кошница с патриотични йо-йо, но реших, че ще предпочетеш хилката. Или пък съм се оставил да бъда заблуден от собствените си идеи за онова, от което се нуждаеш. - Той плесна с хилката по ръката си.

Въпреки че тениската покриваше хълбоците й, отдолу Мег носеше само прашка с цвят на слонова кост. Имаше нужда от повече дрехи. Като метална ризница и колан на целомъдрието. Тед накара топчето да подскочи няколко пъти върху хижата, след което се приближи с ленива крачка, а очите му се плъзнаха по нея.

- Благодаря ти, че ми помогна със Съни, макар че можех да мина и без коментарите ти.

Мег изгледа първа хилката, а после него.

- Сам си го изпроси. Не трябваше да ме целуваш.

Челото му се сбърчи от престорено възмущение.

- За какво говориш? Ти си тази, която ме целуна.

- Не съм. Ти направо ми се нахвърли.

- Мечтай си. - Той плесна хилката още по-силно от преди. Мег наклони глава на една страна. - Ако счупиш някой прозорец с това нещо, ще те натопя на хазаина.

Той улови топчето и загледан в онова, което можеше да види от дупето й, прокара палец по извивката на хилката.

- Току-що ми дойде най-странната идея. - Вентилаторът на тавана разрошваше косата му, докато той за пореден път плесна дланта си с хилката. - Бих я споделил с теб, но ти само ще се ядосаш.

Въздухът между тях беше натежал от сексуално напрежение, експлозивно като фойерверките малко по-рано. Независимо кой бе започнал целувката, нещо между тях се беше променило необратимо и двамата го знаеха.

Дотук беше с игричките. Въпреки че нищо не й бе по-противно от това, да се превърне в поредното сексуално завоевание на Тед Бодин, идеята да го превърне в едно от своите сексуални завоевания си струваше да бъде обмислена.

- Би могъл да имаш всяка жена в града. Вероятно и в целия щат. Остави ме на мира.

- Защо?

- Защо ли? Защото, откакто съм дошла тук, се държиш отвратително с мен.

- Не е вярно. На вечерята преди сватбата се държах прекрасно. Започнах да ставам гаден едва след като Луси избяга.

- Което не беше по моя вина. Признай го.

- Не исках да го призная. Тогава може би щеше да се наложи да потърся вината у себе си, а на кого му е притрябвало това?

- На теб. Макар че, ако трябва да съм справедлива, Луси трябваше да го направи, преди нещата да са стигнали толкова далеч.

Тед удари топчето още няколко пъти.

- Какво друго имаш в списъка си с оплаквания?

- Принуди ме да работя за Бърди Китъл.

Той пусна хижата върху кафявия стол, сякаш изкушението да я използва започваше да става прекадено силно, за да му устои.

- Което те спаси от задържане в ареста.

- И се погрижи да ми плащат по-малко, отколкото на останалите камериерки.

Той се престори, че не разбира.

- Не си спомням подобно нещо.

Мег продължи да изрежда понесените несправедливости една по една:

- Онзи ден в хотела, когато чистех... Стоеше на прага и гледаше как едва не се убих, мъчейки се да обърна онзи матрак.

Той се ухили.

- Не мога да отрека, че беше забавно.

- А после, след като ти влачих чантата цели осемнайсет дупки, ми даде един-единствен долар.

Не трябваше да го споменава, защото очевидно още не му беше минало.

- Ти ми коства три дупки. И не си мисли, че не съм забелязал, че всичките ми нови чорапчета липсват.

- Ти беше годеник на най-добрата ми приятелка! И ако това не е достатъчно, не забравяй, че на практика те мразя.

Златистокафявите му очи я пронизаха.

- Освен това на практика ме харесваш. Вината не е твоя. То просто се случи.

- Ще се постарая да се отслучи.

Гласът му заприлича на струйка дим.

- И защо ти е да го правиш, когато и двамата сме повече от готови да предприемем следващата стъпка? Нещо, което искрено ти препоръчвам да направим голи?

Мег преглътна.

- Сигурна съм, че ти се иска, но може би не съм готова.

Престорената срамежливост не й се удаваше особено и той

като че ли се почувства неудобно заради това, че изобщо беше опитала. Тя вдигна ръце.

- Е, добре, признавам, че съм любопитна. Голяма работа. И двамата знаем докъде ще доведе това. Само още повече ще влоши нещата.

Той се усмихна.

- Или пък ще се позабавляваме страхотно.

Неприятно й бе, че сериозно обмисля дали да не го направи.

- Не обмислям сериозно дали да го направя - заяви на глас, - но ако беше така, щях да имам цял куп условия.

- Като например?

- Ще става дума само за секс - никакви сладникави обръщения, никакво споделяне на съкровени тайни. - Никакво... - Мег сбърча нос само при мисълта за това - приятелство.

- Но между нас вече съществува нещо подобно на приятелство.

- Единствено в извратения ти ум, защото не можеш да понесеш мисълта, че не си приятел с всички на планетата.

- Не виждам нищо лошо в това.

- Невъзможно е, ето какво му е лошото. Ако отидем по-далеч, не можеш да кажеш на никого за нас. Говоря сериозно. Уайнет е клюкарската столица на света, а аз и така си имам предостатъчно неприятности. Ще трябва да се крием. Пред останалите ще продължиш да се преструваш, че ме мразиш.

Очите му се присвиха.

- Няма да ми е трудно.

- И дори не си помисляй да ме използваш, за да се отървеш от Съни Скипджак.

- Това подлежи на обсъждане. Тази жена ме плаши до смърт.

- Изобщо не те плаши. Просто не искаш да се занимаваш с нея.

- Нещо друго?

- Да. Ще се наложи първо да говоря с Луси.

Това го хвана неподготвен.

- И защо ти е да го правиш?

- Въпрос, който за пореден път доказва колко малко ме познаваш.

Той бръкна в джоба си, извади мобилния си телефон и й го подхвърли.

- Давай.

Тя му го метна обратно.

- Ще използвам собствения си телефон.

Той прибра апарата в джоба си и зачака.

- Не сега. - Започваше да се чувства по-изцедена, откожото й се искаше.

- Сега - настоя той. - Току-що ми каза, че това е едно от предварителните условия.

Би трябвало да му каже да си върви, ала твърде силно го желаеше, а и очевидно, когато ставаше дума за мъже, бе обречена да взема лоши решения, което бе причината приятелките й да са толкова важни за нея. Хвърли му гаден поглед (жалък опит да запази самоуважението си) и отиде в кухнята, затръшвайки вратата след себе си. Докато вадеше телефона, си каза, че ако Луси не й вдигне, ще го сметне за знак.

Само че Луси вдигна.

- Мег? Какво има?

Мег се отпусна на линолеума и облегна гръб във вратата на хладилника.

- Здрасти, Луси. Надявам се, че не те събуждам. - Вдигна късче зърнена закуска, което беше изпуснала тази сутрин - или пък миналата седмица - и го смачка между пръстите си.—Е, как си?

- Едни часът сутринта е. Как мислиш, че съм?

- Наистина ли? Тук е само полунощ, но понеже нямам представа къде си, не е лесно да пресметна часовата разлика.

Веднага съжали за проявената раздразнителност, когато чу Луси да въздъхва.

- Няма да е задълго. Аз... ще ти кажа веднага щом мога. Точно сега всичко е малко... объркващо. Нещо не е наред ли? Звучиш ми притеснена.

- О, нещо определено не е наред. - Нямаше лесен начин да й го съобщи. - Какво ще кажеш, ако... - Мег притисна колене в гърдите си и си пое дълбоко дъх. - Какво ще кажеш, ако се пробвам с Тед?

Последва дълго мълчание.

- Да се пробваш? В смисъл...

-Да.

-СТед?

- Бившия ти годеник.

- Знам кой е. Двамата с Тед сте... двойка?

- Не! - Мег отпусна колене на пода. - Не, не сме двойка. За нищо на света. Става дума единствено за секс. И забрави. В момента изобщо не разсъждавам трезво. Изобщо не трябваше да се обаждам. Господи, как изобщо ми хрумна? Да предам приятелството ни по този начин. Не трябваше...

- Не! Не, радвам се, че се обади. - Луси наистина звучеше развълнувана. - О, Мег, това е съвършено. Всяка жена би трябвало да прави любов с Тед Бодин.

- Не съм много сигурна, но... - Тя отново вдигна колене. - Наистина ли? Няма да имаш нищо против?

- Шегуваш ли се? - Луси прозвуча почти възторжено. - Знаеш ли колко виновна се чувствам все още? Ако преспи с теб... Ти си най-добрата ми приятелка. Ще спи с най-добрата ми приятелка! То е, като да получа опрощение от папата!

- Не е нужно да си чак толкова съкрушена.

Вратата се отвори и Мег побърза да свали колене, когато Тед прекрачи лениво прага.

- Поздрави Луси от мен.

- Не съм ти говорител - сопна се тя.

- Той там ли е? - попита Луси.

- Да - отвърна Мег.

- Поздрави го от мен. - Гласът на Луси изтъня, пълен с чувство за вина. - И му кажи, че съжалявам.

Мег закри слушалката с ръка и вдигна очи към него.

- Каза, че си изкарва страхотно, чука всеки срещнат мъж и това, че те е зарязала, е най-страхотното, което е направила в живота си.

- Чух те - обади се Луси в слушалката. - А той ще разбере, че лъжеш. Винаги разбира подобни неща.

Тед се подпря на най-горния шкаф и я изгледа с превъзходство.

- Лъжкиня.

Мег му отправи свиреп поглед.

- Махни се. Действаш ми на нервите.

Луси си пое рязко дъх.

- Наистина ли току-що каза на Тед Бодин, че ти действа на нервите?

- Възможно е.

Луси изпусна шумно дъха си.

- Леле... - Звучеше мъничко поразена. - Товане го очаквах.

Мег се намръщи.

- Кое не си очаквала? За какво говориш?

- Нищо. Обичам те. И приятно прекарване!

Тя прекъсна и Мег затвори телефона си.

- Може да се каже, че Луси се е възстановила от чувството си за вина.

- Това означава ли, че ни даде благословията си?

- На мен. Даде благословията си на мен.

Тед придоби замечтан вид.

- Липсва ми тази жена. Умна. Забавна. Мила. Никога не ми е създавала никакви проблеми.

- Брей, съжалявам за това. Знаех, че нещата между вас са били скучновати, но не знаех, че е било чак толкова зле.

Тед се усмихна и протегна ръка. Мег му позволи да я издърпа на крака, но той не спря дотам. С едно бързо движение я притегли към себе си и започна да я целува така, че я остави без дъх. Заради ръста им телата им си пасваха учудващо добре, ала всичко друго в тази чувствена, разтърсваща целувка бе необуздано и стихийно.

Уханието, вкусът, усещането му бяха толкова прекрасни. Топлината на кожата му, допирът на железни мускули и здрави сухожилия. Толкова време беше минало.

Той не я сграбчи за дупето, нито пъхна ръка под тениската й, където много бързо би открил изобилие от гола кожа, прорязана единствено от миниатюрната лента на прашката. Вместо това се съсредоточи върху устните, върху лицето, върху косата й - милваше и изследваше, пръстите му се заровиха в къдриците й, палците му намериха меката част на ушите й. Сякаш беше запаметил диаграма на всички неочевидни ерогенни точки по тялото й. Беше опияняващо и невероятно възбуждащо.

Устните им се разделиха. Той опря чело в нейното и каза меко:

- Иска ми се да отидем у нас, но няма да рискувам да размиел лиш по пътя, така че ще трябва да го направим тук. - Захапа лекичко долната й устна. - Едва ли ще бъде първият път, в който нещо подобно се е случвало в тази галерия, макар да смятах, че дните, в които се развихрям върху стари кушетки, са приключили, когато завърших колежа.

Мег още се мъчеше да си поеме дъх, когато той я улови за китката и я издърпа в църквата.

- Спри. - Петите й се хлъзнаха по стария чамов под. - Няма да направим и една стъпка към кушетката, преди да сме провели Разговора.

Той не беше глупак. Простена, но спря.

- Здрав съм. Не е имало никоя друга след Луси, а понеже това беше преди четири шибани месеца, предполагам, разбираш, че съм мъничко нетърпелив.

- Никоя след Луси? Наистина?

- Коя част от четири шибани месеца не разбираш? - Изгледа я упорито, сякаш очакваше съпротивление. - И никъде не ходя без кондом. Прави си каквито искаш изводи, но е така.

- Е, нали си Тед Бодин.

- Аха.

- Четири месеца, а? При мен съвсем не е толкова отдавна. - Лъжа. Катастрофалната й афера с Даниъл, австралийския инструктор по рафтинг, беше приключила преди осем месеца. Тя никога не си позволяваше авантюри за една нощ, нещо, което отдаваше на разговорите относно секса, които бе водила с майка си. За съжаление, тези беседи не й бяха попречили да допусне някои сериозни грешки. Не една от приятелките й бе казвала, че Мег нарочно си избира мъже, за които знае, че няма да се обвържат, защото самата тя не бе готова да се държи като пораснала жена.

- Аз също съм здрава - заяви високомерно. - И вземам противозачатъчни. Не позволявай обаче това да ти попречи да използваш един от презервативите, които несъмнено купуваш на едро. Тъй като се намираме в Тексас, земята на едва скритото оръжие, ако забременея, просто ще си намеря някое от тези оръжия и ще ти пръсна черепа. Смятай се за предупреден.

- Окей. Наясно сме.

Отново я улови за китката и я задърпа по лъкатушещите стъпала, отвеждащи към галерията... не че му се налагаше наистина да я дърпа.

- Освен това не си падам по авантюри за една нощ - заяви тя, когато стигнаха горе. - Така че смятай това за началото на краткосрочна сексуална връзка.

- Още по-добре. - Тед свали тениската си.

- И не можеш да допуснеш да ме уволнят от клуба.

Той спря.

- Я чакай. Аз искам да те уволнят.

- Знам. Но повече искаш секс без усложнения.

- Имаш право. - Той пусна тениската на пода.

Преди Мег да разбере какво става, двамата вече бяха върху кушетка на бучки и Тед отново я целуваше. Взе в шепи голото й дупе и палецът му се плъзна под ръба на копринената лента, която минаваше по средата му.

- Когато става дума за секс, харесвам, общо взето, всичко. -

Ерекцията му се притисна силно в крака й. - Непременно ми кажи, ако направя нещо, което те плаши.

Притокът на кръв, който обикновено подхранваше мозъка й, се бе насочил към други части на тялото й, така че й беше трудно да прецени дали я поднася, или не.

- Ти се тревожи за себе си - бе най-доброто, което успя да измисли.

Той си поигра с тънката ивица плат в продължение на един дълъг, жарък миг, а после отдръпна палеца си, за да го прокара по татуирания й дракон. Макар да обожаваше фантазията за мъж, който я разсъблича съвсем бавно, никога не бе срещала някой, който да го прави наистина добре, а нямаше намерение да даде на Тед възможността да бъде първият. Надигна се, за да седне в тясното пространство до него, облегна се на петите си и издърпа тениската през главата си.

В ерата на силиконовите бюстове, нейните не бяха особено впечатляващи, ала Тед бе истински джентълмен, за да й намира недостатъци. Гледаше я, но не се опита да ги улови грубовато. Вместо това обви ръце около ребрата й и прокара пътечка от бавни целувки по стомаха й.

Кожата й настръхна. Време бе да се заемат за работа. Беше гола, ако не се броеше прашката, ала той все още бе обут в жълто-кафявия си къс панталон, както и онова, което носеше или не носеше под него. Мег подръпна колана му, за да открие.

- Още не - прошепна той и я издърпа до себе си. - Нека първо те загреем.

Да я загрее? Та тя беше готова да се възпламени!

Той се претъркули на една страна и отдаде на тялото й цялото си внимание. Погледът му се задържа върху ямката в основата на шията й. Извивката на гърдите й. Щръкналите й зърна. Късчето дантела с цвят на слонова кост под корема й. Но не докосна нищичко от това. Нищичко от нея.

Гърбът на Мег се изви, подканяйки го да направи нещо, преди да е избухнала в пламъци. Главата му се наведе към гърдите й. Тя затвори очи в очакване, само за да почувства как зъбите му я гризват лекичко по рамото. И най-бегла представа ли си нямаше от женската анатомия?

Продължи така още малко. Проучи чувствителното местенце в сгъвката на лакътя й; китката, където туптеше пулсът й; долната извивка на гърдите й. Ала единствено долната. Докато

докосне меката кожа от вътрешната страна на бедрото й, Мег трепереше от желание и й бе писнало от начина, по който я измъчваше. Но когато се обърна, за да поеме контрола, той се раздвижи, целувката му стана по-дълбока и тя отново се оказа оставена на неговата милост. Как бе възможно мъж, който от четири месеца не беше правил секс, да се владее така? Сякаш изобщо не беше човек. Сякаш бе използвал уменията си на гениален изобретател, за да си създаде нещо като сексуален аватар.

С най-голямата ерекция на света.

Прекрасното мъчение се проточи, милувките му все не достигаха там, където Мег отчаяно копнееше да ги почувства. Опита се да не простене, но звукът й се изплъзна. Това беше неговото отмъщение. Щеше да я изтезава до смърт с любовна игра.

Дори не си беше дала сметка, че е протегнала ръка към себе си, докато той не я улови.

- Боя се, че не мога да го позволя.

- Да го позволиш? - С подклаждана от похотта сила тя се измъкна изпод него, преметна единия си крак около хълбоците му и дръпна копчето на панталона му. - Действай или млъквай.

Той улови китките й в желязна хватка.

- Панталонът ми си остава на мястото, докато аз не го сваля.

- Защо? Боиш се, че ще ти се смея?

Гъстата му коса беше разрошена - вероятно от нейните пръсти, долната му устна бе мъничко подута - вероятно защото тя го бе ухапала. Лицето му придоби леко печално изражение.

- Не исках да го правя толкова рано, но ти не ми оставяш избор.

Хвърли я под себе си, притискайки я с тялото си, и взе зърното й между устните си, засмуквайки го точно толкова силно, че съвършената наслада да не се превърне в болка. Едновременно с това пръстът му се пъхна под тънката ивица дантела между краката й и потъна там. Мег простена и сякаш се пръсна на безброй късчета.

Докато лежеше, напълно безпомощна след случилото се, устните му докоснаха долната част на ухото й.

- Мислех, че ще имаш малко повече самоконтрол. Но предполагам, че си направила всичко по силите си.

Мег смътно си даде сметка, че подръпва дантеления й колан на целомъдрието, а после тялото му се плъзна надолу по нейното. Улови краката й и ги разтвори широко. Едва наболата му брада докосна вътрешната страна на бедрата й. А после устата му я покри.

Втора разтърсваща експлозия разгроми тялото й, но дори и тогава той не проникна в нея. Вместо това я измъчваше, утешаваше, отново я измъчваше. Докато получи третия си оргазъм, Мег се бе превърнала в сексуалната му парцалена кукла.

Най-сетне той също остана гол и когато потъна в нея, го направи бавно, давайки й време да го приеме, откривайки съвършения ъгъл; в движенията му нямаше нищо тромаво, никакво нескопосано опипване, неволно одраскване с нокът и смушкване с лакът. Плавно проникване под съвършения ъгъл, последвано от мощен тласък, всичко това - безупречно аранжирано, преценено така, че да достави възможно най-голямо удоволствие. Мег никога досега не бе изживявала нещо подобно. Сякаш нейната наслада бе единственото, което имаше значение. Дори докато свършваше, той се задържаше над нея, така че да не трябва тя да понесе цялата тежест на тялото му.

Мег заспа. След време те се събудиха, любиха се още веднъж и после пак. По някое време през нощта той придърпа чаршафа върху нея, докосна устните й с целувка и си тръгна.

Тя не заспа веднага. Вместо това се замисли върху думите на Луси: „Всяка жена би трябвало да прави любов с Тед Бодин".

Не можеше да спори с това. Никога досега не я бяха любили толкова старателно, толкова всеотдайно. Той сякаш бе научил наизуст всички наръчници за секс, писани някога... нещо, което, хрумна й изведнъж, спокойно можеше и да е направил. Нищо чудно, че беше легенда. Та той знаеше точно как да дари една жена с върховно сексуално удоволствие.

Тогава защо се чувстваше толкова разочарована?

12.

На следващия ден клубът беше затворен заради празника, така че Мег се зае да изпере дрехите си, след което отиде на гробището и се залови с бурените с помощта на няколко ръждясали инструмента, които бе намерила в останките от някогашния склад. Докато почистваше някои от най-старите надгробни камъни, се мъчеше да не се поддава на мисли за Тед и когато телефонът й иззвъня, дори не вдигна, макар да не успя да се сдържи и изслуша съобщението му. Покана за вечеря в петък в „Роустабаут''. Тъй като Съни и Спенс несъмнено щяха да присъстват на вечерята, тя не му върна обаждането.

Би трябвало да се досети, че няма да е толкова лесно да го разубеди току-така. Около три часа той пристигна със светлосиния си пикал. Като се имаше предвид как се гласят за него жените в града, Мег беше доволна от изцапаните си с прът ръце, голи крака и тясната тениска на „Тексас Лонгхорнс"⁴⁶, която бе спасила от кошчето за боклук в дамската съблекалня и бе пригодила за себе си, изрязвайки ръкавите и яката й. Общо взето, изглеждаше точно така, както искаше.

В мига, в който той слезе от колата, две индигови пасерини⁴⁷, кацнали в близкия явор, запяха в захлас. Мег поклати отчаяно глава. Носеше бейзболна шапка и друг от очевидно безкрайните си запаси от поизносени къси панталони (този беше от жълтокафеникав памучен плат), както и също така поизносена зелена тениска с избелял хавайски мотив. Как успяваше да накара и най-случайниге дрехи, които си нахлузваше сутрин, да изглеждат като висша мода?

Споменът за миналата нощ нахлу в ума й, всички онези смущаващи стонове и унизителни молби. За да компенсира, тя се хвърли в атака:

- Ако не възнамеряваш да си свалиш дрехите, изобщо не си ми притрябвал.

- Вие, калифорнийките, сте толкова агресивни. - Той махна с ръка към гробището. - Веднъж месечно изпращам хора, които да разчистят. Не е нужно да го правиш.

- Харесва ми да съм навън.

- За разглезена холивудска лигла намираш странни начини да се забавляваш.

- За предпочитане е пред това, да ти влача стиковете насам-натам. - Тя си свали бейзболната шапка и избърса потното си чело с опакото на калната си ръка. Разчорлените й къдрици падаха в очите й и лепнеха по врата й. Нуждаеше се от подстрижка, но й се свидеха парите.

- Няма да дойда в „Роустабаут"впетък. Твърде много Скипджаковци. - Отново си сложи шапката. - Освен това колкото по-малко време прекарваме заедно на публични места, толкова по-добре.

- Не съм казал, че и те ще бъдат там.

- Не си казал и че няма да бъдат, а аз вече им се пренаситих. - Беше й горещо, беше кисела и твърдо решена да се заяжда. - Бъди откровен, Тед. Това с комплекса за голф... Наистина ли искаш да оставиш двамата Скипджак да съсипят още едно късче природа, за да могат още повече идиоти да блъскат по някакво глупаво бяло топче? Вече си имате кънтри клуб. Не ви ли стига? Наясно съм с ползата за местната икономика, но не смяташ ли, че някой, като например кмета, би трябвало да мисли и за дългосрочния ефект?

- Започваш да ставаш истински трън в задника.

- За разлика от останалите слагачи?

Беше успяла да го ядоса наистина и той се върна при пиката с широка крачка. Ала вместо да подкара като бесен, отвори вратата на мястото до шофьора.

- Качвай се.

- Не съм облечена като за излизане.

- Единственият човек, когото ще видиш, съм аз, и толкова по-добре, защото изглеждаш ужасно и подозирам, че миришеш още по-зле.

Доволна бе, че е забелязал.

- Пикапът ти има ли климатик?

- Виж сама.

Нямаше намерение да се откаже от загад ъчна разходка, за да си остане тук и да продължи да скубе бурени. Все пак отиде до пикала много бавно. Докато се качваше, забеляза липсващото табло, няколко причудливи уреда и две-три печатни платки, закачени там, където някога се бе намирала жабката.

- Гледай да не докоснеш някоя от жиците - подхвърли Тед, докато се настаняваше зад волана, - освен ако не искаш да те удари ток. - Естествено, Мег ги докосна и той се нацупи. - Ами ако казвах истината? Нямаше откъде да си сигурна.

- Харесва ми да живея на ръба. В Калифорния сме си такива. Освен това забелязах, че по тези места думата „истина" е доста разтегливо понятие. - Той затръпша вратата и Мег насочи мръсен нокът към няколко циферблата близо до волана. - За какво са?

- За захранвания със слънчева енергия климатик, който не работи така, както аз искам.

- Страхотно - измърмори тя, - просто страхотно.

Колата потегли и Мег се зае да разглежда малкия екран между двете седалки.

- А това какво е?

- Прототип на нов вид навигационна система. Тя също не работи както трябва, така че си дръж ръцете настрани.

- Има ли нещо в този пикал, което да работи?

- Доста съм доволен от последната си водородна горивна клетка.

- Климатик, захранван със слънчева енергия, навигационни системи, водородни горивни клетки... Наистина си си заслужил почетната значка.

- Май доста завиждаш на продуктивните хора.

- Само защото съм простосмъртна и като такава съм подвластна на обикновените човешки емоции. Забрави. Ти не можеш да разбереш какво означава това.

Тед се усмихна и се качи на магистралата.

Прав беше. Климатикът не работеше много добре, но се справяше достатъчно, за да поддържа вътрешността на колата по-хладна в сравнение с нечовешката жега отвън. В продължение на няколко километра караха покрай реката, без да продумват. Лозя отстъпиха място на лавандулово поле. Мег се опитваше да не мисли как му бе позволила да я превърне в лепкава маса от стенеща нужда.

Той направи ляв завой и пое по тесен път, покрит с ронещ се асфалт. Минаха, подскачайки, покрай някакви шубраци и свиха зад стръмна варовикова скала, отвъд която се разкри просторно голо плато, издигащо се някак неестествено над останалата част от пейзажа. Тед угаси двигателя и слезе. Тя го последва.

- Какво е това? Изглежда странно.

Той пъхна палци в задните си джобове.

- Трябваше да го видиш преди пет години, преди да го зарият.

- Какво искаш да кажеш с това „да го зарият"?

Той кимна към една ръждясала табелка, която Мег не беше забелязала и която висеше изкривена между цял куп очукани от времето метални стълбове, недалеч от купчина стари гуми.

„Депо за твърди отпадъци". Погледът й обходи бурените и храсталаците.

- Това е било градското сметище?

- Известно още като недокоснатото кътче от природата, което ти толкова искаш да предпазиш от строеж. И не е сметище. А депо за отпадъци.

- Все същото.

- Ни най-малко. - Той се впусна в кратка, но впечатляваща лекция на тема глинени обшивки, геотекстилни подложки, системи за просмукване и всички останали черти, отличаващи някогашните сметища от съвременните депа за отпадъци. Не би трябвало да е интересно и вероятно не би било за повечето хора, но бе точно това, което Мег беше учила, преди да напусне колежа. А може би просто й доставяше удоволствие да гледа оживеното му изражение и начина, по който кестенявата му коса се къдреше около ръба на бейзболната шапка.

Тед махна към откритото пространство.

- В продължение на десетилетия окръгът наемаше тази земя от града. Преди две години депото достигна пълния си капацитет и трябваше да бъде затворено окончателно. По този начин изгубихме един от източниците ни на приходи, както и петдесет акра деградирала земя, плюс пояс от още сто акра наоколо. Деградирала земя, в случай че вече не си се досетила, е земя, която не става за нищо.

- Освен за голф игрище.

- Или ски курорт, което не е особено практично в Централен Тексас. А ако се изгради както трябва, едно игрище за голф би могло да създаде немалко преимущества като природен резерват. Освен това ще помогне на местните растения и ще подобри качеството на въздуха. Може дори да контролира температурата. Игрищата за голф могат да бъдат и повече от място, където идиоти гонят топчета.

Би трябвало да се досети, че някой с ума на Тед Бодин ще е помислил за всичко това, и се почувства глупаво, задето бе проявила толкова самонадеяно морално превъзходство.

Той махна към няколко тръби, които излизаха от земята.

- Депата за отпадъци отделят метан, чието ниво трябва да се контролира. Ала метанът може да бъде уловен и използван за производството на електричество, което и възнамеряваме да направим.

Мег го изгледа изпод козирката на бейзболната си шапка.

- Звучи ми прекадено хубаво, за да е истина.

- Това е игрището за голф на бъдещето. Не можем да си позволим още игрища като „Огъста Нешънъл", това поне е сигурно. Подобни игрища са същински динозаври, с техните отровени от химикали терени, които поглъщат огромни количества вода.

- Спенс върза ли се на нещо от това?

- Да кажем, че след като му обясних каква невероятна реклама би било за него да построи едно наистина екологично игрище за голф и колко значим ще го направи това, и то не само в света на голфа, той определено се заинтересува.

Мег трябваше да признае, че стратегията му е брилянтна. Да бъде провъзгласен за екологичен пионер, определено щеше да подхрани гигантското его на Спенс.

- Но той не ми спомена нищо от това.

- Защото е бил прекадено зает да зяпа гърдите ти. Които, между другото, определено си го заслужават.

- Нима? - Тя се облегна на калника на пикала; вирнала леко хълбоци, които шортите й едва покриваха, повече от доволна, че си бе спечелила малко време да премисли онова, което току-що бе научила за Тед Бодин.

- Аха: - Той й отправи най-страхотната си усмивка, която изглеждаше почти искрена.

- Потна съм - заяви Мег.

- Не ме е грижа.

- Чудесно. - Искаше да разбие хладната му увереност, да го разтърси така, както той бе разтърсил нея, затова свали шапката си, улови ръба на впитата си тениска и я издърпа през главата си. - Аз съм отговорът на най-похотливите ти мечти, здравеняко. Секс без помен от отвратителните емоционални усложнения, които толкова мразиш.

Очите му се спряха върху изрязания тъмносин сутиен, залепнал за влажната й кожа.

- Че кой мъж не ги мрази?

- Само че ти наистина ги ненавиждаш. - Тя пусна тениската на земята. - Ти си от онези, които, стане ли дума за чувства, изобщо не излизат на игрището. Не че се оплаквам от миналата нощ. Ни най-малко.

„Млъкни - заповяда си наум. - Просто млъкни.”

Едната му вежда се повдигна едва забележимо.

- Защо тогава звучи така, сякаш се оплакваш?

- Нима? Извинявай. Ти си такъв, какъвто си. Сваляй панталона.

-Не.

Беше го отклонила от важното с голямата си уста. Пък и наистина, от какво имаше да се оплаква?

- Никога досега не съм срещала мъж, който толкова се притеснява да си свали дрехите. Какъв ти е проблемът всъщност?

Мъжът, който никога не заемаше отбранителна позиция, избухна:

- Имаш ли някакъв проблем със случилото се предишната нощ, за който аз не знам? Не остана ли удовлетворена ?

- Как бих могла да не съм удовлетворена? Би трябвало да изкарваш пари с онова, което знаеш за женското тяло. Заклевам се, че ме изстреля до звездите поне три пъти.

- Шест.

Беше ги броил. Не че това я изненадваше. Само че тя наистина беше луда. Иначе защо би обиждала единствения любовник, когото някога бе имала, който се интересуваше повече от нейното, отколкото от собственото си удоволствие? Имаше нужда от психиатър.

- Шест? - Посегна зад гърба си и разкопча сутиена, след което, сложила ръце върху чашките, остави презрамките да се свлекат от раменете й. - Тогава няма да е зле днес да караш по-леко.

Похотта надделя над възмущението му.

- Или просто трябва да ти отделя малко повече време.

- О, господи, не -простенатя.

Само че беше отправила предизвикателство към легендарните му сексуални умения и лицето му придоби изражение на мрачна решителност. С една широка крачка той стопи разстоянието между тях. В следващия миг сутиенът й се озова на земята, а гърдите й - в неговите ръце. Там, край депото за отпадъци, в което се разлагаха събирани с десетилетия боклуци, с уреди за измерване нивата на метана, душещи около тях, и токсични инфилтрати, прецеждащи се през подземни тръби, Тед Бодин надмина себе си.

Дори бавното мъчение от предишната нощ не я бе подготвило за днешното педантично изтезание. Каква глупост само, да

посмее да намекне, че не е останала напълно задоволена - сега той бе твърдо решен да я накара да си вземе думите обратно. Когато се наведе, за да събуе шортите и бикините й, ухапа татуирания на дупето й дракон, а после я наведе и я обърна към себе си. Докосваше, милваше, изследваше всеки сантиметър от нея с ловките си пръсти на изобретател. И този път тя бе изцяло в неговата власт. Щеше да се нуждае от окови и белезници, ако искаше някога да поеме контрол над този мъж.

Под лъчите на палещото тексаско слънце дрехите му изчезнаха. Пот се стичаше по гърба му, а върху челото му се врязаха две бръчици, докато пренебрегваше настойчивите позиви на собственото си тяло, за да възпламени нейното. На Мег й се искаше да изкрещи, да му каже да се отпусне и да се наслади на случващото се, ала беше прекадено заета да крещи онова, което искаше за себе си.

Той отвори вратата на пикала, сложи отпуснатото й тяло вътре и разтвори краката й. Стъпил здраво на земята, започна да си играе с нея, да я измъчва, използвайки пръстите си като оръжия за сладостна инвазия. Естествено, един оргазъм изобщо не му стигаше и когато Мег се пръсна на безброй късчета, той я издърпа от колата и я притисна във вратата. Нагорещеният метал се превърна в сексуална играчка, възбуждаща щръкналите й зърна, докато той си играеше с нея отзад. Най-сетне я обърна и започна отначало.

Докато проникне в нея, Мег вече бе изгубила бройката на оргазмите си, но не и той, сигурна бе в това. Държеше я до колата с лекота, краката й - обвити около кръста му, дупето й - в неговите шепи. Да поддържа тежестта на тялото й, едва ли беше лесно, но у него нямаше и помен от напрежение.

Тласъците му бяха дълбоки и овладени, нейното удобство - от жизненоважно значение, дори когато той отметна глава, обърна лице към слънцето и сам достигна върха.

Какво повече можеше да иска която и да било жена от един любовник, не спираше да се пита Мег, докато пътуваха обратно. Той беше спонтанен, щедър, изобретателен. Имаше страхотно тяло и миришеше фантастично. Беше напълно съвършен. Ако не се броеше емоционалната празнота, която зееше в него.

Беше готов да се ожени за Луси и да прекара остатъка от живота си с нея, ала бягството й като че ли изобщо не бе набраздило спокойната повърхност на ежедневието му. Нещо, което не биваше да забравя, ако някога усетеше, че в ума й се прокрадва дори най-бегла мисъл за едно по-постоянно бъдеще заедно. Единственото, което Тед изпитваше с цялото си същество, бе чувство за отговорност.

Свиха по алеята, отвеждаща до църквата, и той се заигра с един от загадъчните уреди в пикала. Мег подозираше, че очаква да научи оценката си като любовник, и как би могла да му пише друго освен шест плюс? Смътното й разочарование си бе неин проблем, не негов. Само някоя истинска кучка би сдъвкала мъж, който бе направил всичко - или поне почти всичко - както трябва.

- Ти си страхотен любовник, Тед. Наистина. - Мег се усмихна. Наистина го мислеше.

Той я погледна с каменно изражение.

- Защо ми го казваш?

- Не исках да ме помислиш за неблагодарна.

По-добре да си беше замълчала - в очите му проблеснаха искри, предвещаващи буря.

- Не се нуждая от благодарността ти.

- Просто исках да кажа... Беше невероятно.

Само че така още повече влошаваше нещата и начинът, по който кокалчетата му побеляха около изтъркания волан, бе доказателство, че всички онези, които твърдяха, че нищо не можело да разстрои Тед Бодин, очевидно не знаеха какво говорят.

- Аз също бях там, забрави ли? - Думите му се посипаха като метални стружки.

- Разбира се, че не. Как бих могла!

Той натисна рязко спирачки.

- Какъв, по дяволите, ти е проблемът?

- Просто съм уморена. Забрави, че казах каквото и да е.

- Точно това смятам да направя. - Пресегна се през нея и отвори вратата й.

Тъй като опитът й за помирение се беше провалил безславно, Мег отново се върна към истинското си аз.

- Ще си взема душ и ти не си поканен. Всъщност никога повече не ме докосвай.

- И защо бих поискал да го правя? - изплющя гласът му в отговор. - Някои жени не си струват неприятностите.

Мег въздъхна, отвратена повече от себе си, отколкото от него.

- Знам.

Той насочи дълъг показалец към главата й.

- Съветвам те да си готова в седем часа в петък, защото точно тогава ще мина да те взема. И не очаквай да ме видиш преди това, защото имам работа в Санта Фе. Няма и да ти се обадя. Имам да върша по-важни неща от това, да споря с една луда жена.

- Забрави за петък. Казах, че не искам да прекарам и миг повече с двамата Скипджак... нито пък с теб.

Тя скочи от пикапа, ала все още омекналите й крака се подгънаха.

- Доста глупости ми наприказва. Да не мислиш, че им обръщам някакво внимание. - С тези думи Тед й затръшна вратата в лицето, двигателят изрева и той изчезна в облак от звезден прах.

Мег си възвърна равновесието и се обърна към стъпалата. И двамата знаеха, че би предпочела дори една вечеря с двамата Скипджак пред перспективата да се взира в стените на смълчаната си църква. И въпреки това, което бяха казали току-що, и двамата бяха наясно, че аферата им изобщо не беше свършила.

През следващите два дни в клуба имаше страшно много работа. Слухът, че Спенс е хлътнал по нея, се беше разнесъл след партито у Шелби и бакшишите и изведнъж се увеличиха, когато голфърите разбраха, че тя е в състояние да повлияе на краля на санитарния фаянс. Дори Брус, бащата на Кейла, й даде един долар. Тя им благодареше за щедростта и им напомняше да рециклират бутилките и кутиите си. Те й отвръщаха, че няма за какво, и й напомняха, че хората в града следят всеки неин ход.

Във вторник кутиите, които беше помолила икономът на родителите й да й изпрати, пристигнаха от Лос Анджелис. Твърде много беше пътувала, за да притежава наистина изискан гардероб, а и имаше склонността да раздава нещата си, но се нуждаеше от обувките си. А най-много се нуждаеше от голямата пластмасова кутия, в която държеше трофеите от своите пътувалия - мъниста, амулети и монети, много от тях - антики, които бе надонесла от целия свят.

Тед не й се обади от Санта Фе, ала тя и не очакваше да го стори. И все пак той й липсваше и сърцето й подскочи, когато двамата с Кени спряха до количката й в петък следобед. Кени й каза, че Спенс и Съни току-що се били върнали от Индианаполис и щели да вечерят в „Роустабаут". Тя заяви на Тед, че ще дойде със собствената си кола и не е нужно да минава да я взема. Това не му хареса, но не искаше да спорят пред Кени, затова отиде до машината за миене на топки, пъхна съвършено чистата си „Titleist Pro VI" и натисна ръчката далеч по-енергично, отколкото беше необходимо.

Докато замахваше със стика, лъчите на слънцето го обляха в златна светлина, но поне въздухът не се изпълни с птича песен. Губеше ли изобщо някога контрол? Мег се опита да си представи мрачни въртопи, бушуващи под спокойното му лустро. От време на време й се струваше, че съзира искрица на уязвимост, когато ленивата му усмивка се забавеше за частица от секундата или в очите му пробягаше сянка на умора. Ала това впечатление се стопяваше така бързо, както се появяваше, оставяйки лъскавата му повърхност все така невъзмутима.

Мег пристигна последна в „Роустабаут". Беше избрала черно-бялата минипола на „Миу Миу" от магазина за препродажба, яркожълта блуза и едни от любимите си чифтове обувки - розови ленени сандали на платформи, изящно украсени с бродерия и мъниста. Ала докато вървеше към масата, полата й привличаше повече внимание, отколкото великолепните й обувки.

Освен Тед и двамата Скипджак, около голямата дървена маса бяха насядали всички Травълъровци - Тори и Декстър, Ема и Кени, Уорън Травълър и Шелби. Съни се беше настанила от дясната страна на Тед, така че да може да обсеби цялото му внимание. Докато Мег се приближаваше, очите му се плъзнаха по миниполата й, след което се впиха многозначително в нея, което тя изтълкува като покана да седне от другата му страна. Тъй като много ясно му беше дала да разбере, че иска да крият аферата си, тя намести един стол между Тори и Шелби, точно срещу Ема.

Непринудената привързаност между Тори, Ема и Шелби я накара остро да почувства липсата на собствените си приятелки. Къде ли беше Луси сега и как ли се чувстваше? Що се отнася до другите... От седмици избягваше обажданията на Джорджи, Ейприл и Саша, тъй като не искаше никоя от преуспелите й приятелки да научи колко несигурно бе положението й, но понеже бяха свикнали тя да изчезва от хоризонта, липсата на отговор от нейна страна очевидно не ги беше разтревожила.

Хитрите членове на семейство Травълър най-безсрамно ласкаеха двамата Скипджак. Шелби задаваше най-подробни въпроси относно новата му линия продукти „Вайсрой". Тори обсипваше Съни с комплименти за лъскавата й черна коса и класическите й тоалети; Кени изтъкваше колко добре се справя с пътъра Спенс. Атмосферата беше сърдечна и непринудена до мига, в който Мег допусна грешката да нарече жената на Кени „Ема".

Един по един всички от Уайнет около масата се с мълчаха.

- Сбърках ли някъде? - попита Мег, когато всички я зяпнаха. - Тя ми каза да я наричам Ема.

Ема грабна винената си чаша и я пресуши.

- Недопустимо е - заяви Шелби Травълър, свила неодобрително устни.

Съпругът на Ема поклати глава.

- Никога. Нито дори от мен. Поне не и докато е облечена.

- Лоши маниери - добави Тори и отметна дългата си тъмна коса.

- Липса на уважение - съгласи се баща й Уорън.

Тед се облегна в стола си и я изгледа мрачно.

- Смятах, че досега би трябвало да си се научила да не обиждаш човек, когото едва познаваш.

Ема бавно отпусна глава и удари чело в масата три пъти.

Кени я потърка по гърба и се усмихна. В очите на Тед затанцуваха развеселени пламъчета.

Мег със сигурност бе чула и Съни, и Спенс да наричат съпругата на Кени просто „Ема", ала знаеше, че е безсмислено да им го напомня.

- Приемете най-дълбоките ми извинения, лейди Ема - провлачи тя. - Надявам се поне да получа последно ястие, преди да бъда обезглавена.

Ториизсумтя.

- Няма нужда от сарказъм.

Ема погледна към Мег.

- По-силно е от тях. Наистина.

Съпругът й сложи доволна целувка върху устните й, след което отново продължи да обсъжда със Спенс новите му стикове „Калауей".

Тед опита да се включи в разговора, но Съни искаше цялото му внимание за себе си.

- Какъв е коефициентът на полезно действие резервоар гума на новата ти горивна клетка?

Мег нямаше никаква представа какво означава това, ала Тед отговори веднага, любезен както винаги:

- Между трийсет и осем и четиресет и два процента, в зависимост от теглото.

Напълно прехласната, Съни дойде малко по-близо.

Спенс покани Мег да танцуват и преди тя да успее да откаже, два чифта женски ръце я уловиха за лактите и я изправиха.

- Започваше да си мисли, че никога няма да я поканиш - сладко каза Шелби.

- Ще ми се и Декс да имаше твоята лека стъпка, Спенс - изгука Тори.

От другата страна на масата Ема изглеждаше толкова притеснена, колкото изобщо бе възможно да изглежда някой, облечен в жълта блуза на слънчогледи, а Мег беше готова да се закълне, че видя как по лицето на Тед пробяга гримаса.

За щастие, първата песен беше бърза и Спенс несе опита да подхване разговор. Твърде скоро обаче Кени Чесни⁴⁸ започна да припява сантиментално „Всичко, което трябва да знам" и Спенс я притегли към себе си. Беше прекадено стар за одеколона, който беше избрал, и Мег имаше чувството, че е насред магазин на „Абъркромби и Фич".

- Направо ме подлудяваш, госпожице Мег.

- Никого не искам да подлудявам - предпазливо отвърна тя.

„Освен Тед Бодин."

С крайчеца на окото си видя Бърди, Кейла и Зоуи да се настаняват на една маса близо до бара. Кейла изглеждаше наистина секси във впитата си блуза с едно голо рамо, която подчертаваше гърдите й, без да е прекадено провокативна, и минипола с тропически десен, която разкриваше хубавите й крака. Бърди и Зоуи бяха облечени по-неофициално и трите внимателно наблюдаваха Мег.

Спенс обви ръка около нейната и я придърпа към гърдите си.

- Шелби и Тори ми разказаха за вас с Тед.

В Мег отекна сигнал за тревога.

- Какво точно казаха?

- Че най-сетне си намерила достатъчно смелост, за да приемеш факта, че Тед не е мъжът за теб. Гордея се с теб.

Мег изгуби ритъма на стъпките си, проклинайки двете жени наум.

Спенс стисна пръстите й - жест, който вероятно трябваше да бъде утешителен.

- Между нас със Съни няма тайни. Тя ми разказа как си му се хвърлила на врата на партито у Шелби. Предполагам, че начинът, по който те е отблъснал, най-сетне те е принудил да погледнеш истината в очите и просто ми се искаше да ти кажа, че се гордея с теб за това, че си я приела. Сега, когато вече тичаш подире му, ще се почувстваш много по-добре. Шелби определено смята така, а Тори каза... е, всъщност няма значение какво каза Тори.

- О, не, кажи ми. Сигурна съм, че ще е полезно за... развитието ми като личност.

- Ами... - Той я поглади по гърба. - Тори каза, че когато една жена е обсебена от мъж, който не се интересува от нея, това убива душата й.

- Истински философ.

- Самият аз се изненадах. Тя ми изглежда малко вятърничава. Освен това ми каза, че възнамеряваш да татуираш името му на глезена си, за което не й повярвах. - Той се поколеба. - Не е вярно, нали?

Когато Мег поклати глава, по лицето му пробяга разочарование.

- Някои от жителите на този град са странни. Забелязала ли си?

Изобщо не бяха странни. А коварни като лисици и два пъти

по-хитри. Мег заповяда на скованите си крака да се раздвижат.

- Е, сега като го спомена...

Тори издърпа съпруга си на дансинга и затанцува възможно най-близо до Спенс и Мег, несъмнено с надеждата да ги подслуша. Мег й хвърли убийствен поглед и се отдръпна от Спенс.

- Извини ме, трябва да отида до тоалетната.

Едва бе влязла, когато Тори, Ема и Шелби нахлуха след нея, готови за конфронтация. Ема посочи най-близката кабинка.

- Давай. Ще те изчакаме.

- Не си правете труда. - Мег се обърна рязко към Шелби и Тори. - Защо сте казали на Спенс, че вече не съм влюбенав Тед?

- Защото никога не си била. - Пъстроцветните емайлови гривни на Шелби издрънчаха около китката й. — Поне не мисля, че си била. Разбира се, Тед си е Тед...

- А ти си жена... - Тори скръсти ръце на гърдите си. - И все пак, очевидно е, че си го измислила, за да се отървеш от Спенс, и ние всички бяхме готови да се преструваме, докато не се появи Съни.

Вратата на тоалетната се отвори, за да пропусне Бърди, следвана от Кейла и Зоуи.

Мег вдигна отчаяно ръце.

- Страхотно. Очаква ме групово изнасилване.

- Не бива да се шегуваш с нещо толкова сериозно - отбеляза Зоуи. Носеше бял панталон до средата на прасеца, тъмносиня тениска с надпис „Отличници на училищата в Уайнет" и обици, които изглеждаха така, сякаш бяха направени от сламки за пиене.

- Такива са в Холивуд - подхвърли Бърди. - Нямат същия морален компас като нас. - А после добави към Шелби: - Каза ли й да остави Тед на мира сега, когато Съни си падна по него?

- Тъкмо се канехме да го сторим - отвърна Шелби.

В този миг Ема пое нещата в свои ръце. Учудващо бе какъв авторитет притежаваше една дребничка жена с по детски закръглени бузи и весели къдрици с цвят на карамел.

- Не бива да мислиш, че никой тук не ти влиза в положението . Някога и аз бях чужденка в Уайнет, така че...

- И все още си - силно прошепна Тори.

Ема не й обърна внимание.

- ...ти съчувствам. Освен това знам какво е да те ухажва мъж, който не те привлича, макар че дукът на Бединпън бе далеч по-отвратителен от господин Скипджак. И все пак моят нежелан ухажор не държеше в ръцете си икономическата съдба на този град. Но пък и аз не се опитах да използвам Тед, за да го отблъсна.

- Е, не е съвсем така - обади се Тори. - Само че тогава Тед беше едва на двайсет и две и на Кени веднага му стана ясно какво правиш.

Широката уста на Ема се изви в ъгълчетата, подчертавайки пълната й долна устна.

- Присъствието ти допълнително усложни една бездруго деликатна ситуация, Мег. Очевидно намираш ухажването на Спенс за нежелателно и ние те разбираме.

- Не и аз. - Кейла намести марковите тъмни очила без рамки, които беше вдигнала в русата си коса.

- Имаш ли представа колко е богат този мъж? И има страхотна коса.

- За съжаление, опитът ти да го отблъснеш включва Тед - продължи Ема, - което би било приемливо, ако не се беше появила Съни.

Бърди подръпна ръба на копринената доматеночервена блуза, която носеше над памучната си пола.

- Всеки, който не е сляп, ще види, че Спенс е луд по дъщеря си. Може и да преглътне отказа ти, но не и това да се хвърлиш на врата на мъжа, в когото неговото момиченце се влюбва.

Тори кимна.

- Съни винаги получава това, което иска.

- Е, Тед няма да получи - заяви Мег.

- Нещо, което Тед ще се погрижи тя да не научи, докато сделката не бъде сключена - отсече Ема.

Мег бе чула достатъчно.

- Ето ви една плашеща мисъл. Ами ако вашият кмет светец реши да ви зареже и да ви остави да се оправяте сами?

Зоуи насочи обвинително показалец към нея, учудващо внушителен жест за жена, която бе само с една година по-възрастна от самата нея.

- За теб всичко това е просто една голяма шега, но не и за децата в моето училище, които се бутат в претъпкани класни стаи. Нито пък за преподавателите, които се мъчат да се справят някак с остарели учебници и без помощник-учители.

- Не е шега и за мен. - Кейла се погледна скришом в огледалото. - Ненавиждам да работя в магазин за препродажба, пълен с бабешки дрехи, ала сега в града само шепа жени могат да си позволят да си купуват модното облекло, което съм родена да продавам. - Очите й се плъзнаха по полата, която Мег беше купила от нея.

- Откакто поех хотела, си мечтая да отворя книжарница с чайна до него - обади се и Бърди.

Шелби прибра късата си руса коса зад едното ухо, разкривайки малки златни халки.

- Аз пък имам съпруг, който нощем не може да спи от угризения, че компанията му не е в състояние да осигури достатъчно работни места, та градът да не затъне.

- Декс се чувства по същия начин - каза Тори. - Град с такива размери не може да се крепи на един-единствен бизнес.

Мег се обърна към Ема.

- Ами ти? Каква е пък твоята причина да очакваш да продам тялото си на Спенсър Скипджак?

- Ако този град загине - тихо каза Ема, - двамата с Кени имаме достатъчно пари, за да продължим да живеем добре. Но не и повечето ни приятели.

Тори тропна по пода с върха на кожения си сандал.

- В допълнение към Спенс, Съни и Тед, ти твърде много усложняваш нещата, Мег. Трябва да се махнеш от Уайнет. И за разлика от всички други аз доста те харесвам, така че не става въпрос за нещо лично.

- Аз не изпитвам лоши чувства към теб - каза Ема.

- Аз пък изпитвам - заяви Бърди.

- На мен също не си ми противна - обади се Шелби. - Имаш много приятен смях.

Кейла махна към медальона, който Мег си беше направила от един старинен ключ само преди няколко часа.

- Със Зоуи страшно харесваме бижутата ти.

Бърди се наду като сърдит папагал.

- Как можете да й кажете дори една мила дума? Забравихте ли за Луси? Благодарение на Мег сърцето на Тед беше разбито.

- Изглежда, че се е възстановил - отвърна Ема, - така че съм готова да забравя за това.

Шелби отвори чантата си на розово-кафяво каре и извади сгъната хартийка, която Мег бързо разпозна. Чек.

- Знаем, че не разполагаш с пари, затова ти предлагаме нещичко, с което да започнеш на чисто някъде другаде.

За първи път, откакто Мег я познаваше, Тори изглеждаше притеснена.

- Приеми го като заем, ако се чувстваш неудобно.

- Ще сме ти задължени, ако го вземеш - мило каза Ема. - Така ще е най-добре за всички.

Преди Мег да успее да им каже да вървят по дяволите, вратата на тоалетната се отвори и Съни влезе с ленива крачка.

- Парти ли има тук?

Шелби побърза да мушне чека в чантата си.

- Нямахме такова намерение, но се заприказвахме.

- И сега се нуждаем от твоето мнение. - Тори се обърна към огледалото и се престори, че проверява дали спиралата й не се е размазала. - Шарлиз Терон или Анджелина Джоли? Заради коя би станала гей?

- Аз казвам Анджелина Джоли. - Кейла извади гланц за устни. - Сериозно. Всяка жена, която твърди, че не би го направила, лъже - теб или себе си. От нея направо се излъчва секс.

- Така си мислиш ти. - Зоуи, която допреди малко бе толкова високоморална, се зае да оправя косата си. - Аз бих избрала Кери Уошингтън. Силна тъмнокожа жена. Или Ан Хатауей. Но само защото е учила във Васар⁴⁹.

- Няма да станеш гей заради Ан Хатауей - възрази Бърди. - Тя е страхотна актриса, но изобщо не е твоят сексуален тип.

- Тъй като не съм гей, изобщо не става дума за моя сексуален тип. - Зоуи взе гланца за устни на Кейла. - Просто отбелязвах, че ако бях, бих искала да бъда с някоя, която има ум и талант, не само красота.

Ема опъна блузата си на слънчогледи.

- Трябва да призная, че намирам Кийра Найтли за странно покоряваща.

Кейла взе гланца си от Зоуи.

- Ти и твоите англичани.

- Поне най-сетне преодоля онова с Ема Томпсън. - Тори извади една хартиена кърпа от диспенсъра на стената. - Ами ти, Мег?

На Мег й беше дошло до гуша да я манипулират.

- Аз предпочитам мъже. И най-вече яки тексаски мъже. Да се сещате за някого?

Почти можеше да чуе как около нея защракаха мозъци, докато щурите жени на Уайнет се мъчеха да измислят какво да отговорят. Тя ги остави да се чудят и се отправи към вратата.

Докато се върне на масата, беше стигнала до три заключения: Тед сам трябва да реши проблемите си със Съни. Щеше да се оправя със Спенс ден за ден. И никой нямаше да я изгони от този отвратителен град, докато сама не реши да си тръгне.

13.

На следващия ден Тед беше в клуба, но тъй като играеше със Спенс и Съни, гледаше да се държи далеч от количката с напитки. Когато Мег се прибра същата вечер, пред стъпалата на църквата я чакаше камион за доставки. Десет минути по-късно вече го бе отпратила обратно - заедно с мебелите в него.