Пристрастен към греха

ГЛАВА 12: ЯБЪЛКОВ ПАЙ

Диксън

— Чесънът на едро или на ситно трябва да е нарязан? — мърморех на себе си, докато прелиствах една окаяна готварска книга и се опитвах да намеря рецепта за сьомга с дип от диви ябълки и поръсена с копър. Как може животът на един човек да се промени само с едно мигване? В един момент Джулиет ми беше приятелче за секс, сега ми е… приятелче за гушкане? Наистина не знам как да нарека Джулиет, защото не ми е точно приятелка, но не ми е и момиче на повикване. Не съм спал с друга освен с нея от два месеца и причината за това е, че да бъда с Джулиет, ми беше лесно. Не трябваше да правя чудеса за нея, а тя задоволяваше всяка моя нужда. Каза ми, че и тя не е спала с друг, което е голям напредък за бивша нимфоманка. И двамата се съгласихме, че ще е най-добре да продължи с терапията за нейната пристрастеност, защото веднъж бил ли си пристрастен, винаги ще си пристрастен. Решихме също, че аз не съм най-добрият избор за тая работа, защото това щеше да оплеска изцяло нещата. Определено нямаше да ми хареса да ми каже, че отчаяно иска да прави свирка на инструктора й по аеробика. Така че какви сме аз и Джулиет? Честно казано, не знам. Прекалено стар съм вече да използвам думата приятелка, а партньор ми звучи много гейско, затова не се обръщам към Джулиет с нещо друго освен Джулиет — жената, с която се виждам, но с която със сигурност не ходя.

В нощта след кафето, когато променихме драматично взаимоотношенията си, с Джулиет направихме немислимото — наистина си говорихме. Разбира се, че имаше и включена свирка, но след всичко това опознах истинската Джулиет Харт. Трябва да призная, че се страхувах да разбера каква беше енигмата зад златната вагина, но след като обелих нейните пластове, всъщност харесах това, което видях. Нямах проблем с това, че се чукаше като заек и ме държеше преситен повече, отколкото можех да си представя. Моментната слабост, която показа в кабинета ми, беше за първи и последен път. Джулиет отново стана сдържана и уверена, честно казано, не знам кое предпочитам повече. Нашите разговори обикновено са дървени и продължителните мълчания стават все по-чести, но кой има нужда от разговори, когато нашите тела изпълват състоянието на покой.

Голямото ми съжаление е, че избрах Джулиет пред Мадисън, защото не съм говорил с нея, откакто й вързах тенекия. Ако се бяхме срещнали с Мадисън при различни обстоятелства, тогава нещата можеха да се развият различно за нас. Просто се срещнахме на грешното място и време, защото не съм такъв гадняр и не бих си играл с две жени по този начин. Честно казано, не бих направил на Мадисън нещата, които правя на Джулиет. Моята нужда от поквара щеше да изцапа нейната невинност, защото накрая моето его победи над здравия разум. Въпреки това си мисля, че всичко е за добро и пожелавам на Мадисън късмет да намери някого, който да е по-подходящ за нея. Където и да е, се надявам да е щастлива и да използва гръдното си портмоне за добри цели. Тази мисъл винаги кара пениса ми да потръпва, защото, въпреки че тялото на Джулиет е вълнуващо, това на Мадисън е епично.

Миризмата на изгоряло ме извади от унеса за сочните гърди на Мадисън и ме върна в настоящето. Пуснах една псувня, защото моята сьомга беше започнала да прилича на стопер за врата. Фактът, че готвя за моята неприятелка в петък вечер, наистина ме ужасява и знам, че ако Хънтър беше наблизо, щеше да извади невидимия камшик, защото наистина се бях превърнал в истинска вагина. Всъщност заради едно чукане се превръщам в домакиня. Но Хънтър не е наблизо, защото по някакъв начин петък вечер се превърна в нашата вечер — на мен и Джулиет. Петък вечер обикновено беше резервирана за момчетата, но Джулиет беше станала приоритет пред приятелите ми и аз ги предавах повече пъти, отколкото исках да призная.

Моето правило постепенно се изпари, след като Джулиет беше останала да преспи няколко пъти. Най-хубавото нещо да имам Джулиет вкъщи, е, че спомените за Лили, които си мислех, че отчаяно исках да останат, стават толкова бледи, че едва си ги спомням. Всъщност чувствам, че най-накрая продължавам напред и затварям една глава от живота си. Глава, която трябваше да съм затворил преди много време. Така че това с Джулиет, въпреки че не беше стандартно, работеше. Нито един от двамата няма очаквания за това накъде отиват нещата, което ме устройва идеално. Но щастлив ли съм с такъв тип връзка? Щастлив ли съм като цивилизована, възпитана, моногамна, неутрална малка кучка.

Телефонът ми даде сигнал, че имам ново съобщение. Взех го от мраморния плот, като продължавах да хвърлям по едно око на сьомгата — чудех дали може да се спаси… Бях се разсеял от изгорялата риба и не разбрах изцяло съобщението от Джулиет, докато не го прочетох два пъти. Есемесът беше директен, което ми е окей, защото и двамата не бяхме по писането.

Задържаха ме в работата.

Ще се видим през уикенда по някое време.

Ех, да му се не види, това е третият петък, в който е заета, и въпреки че не би трябвало да ме е грижа, ми е някак неприятно. Очаквах да седна на вечеря с чаша вино и да хапна десерт под формата на Джулиет. Сега, след като нямаше да дойде, се чувствам като смотаняк, който седи вкъщи с вечеря, която е сготвил за бившето си приятелче за секс. Ако Хънтър беше тук, щеше да постави под въпрос моята мъжественост и щеше експресивно да каже високо, че не заслужавам да имам пенис. Тази мисъл ми даде идея и аз написах един есемес. Погледнах тъжната изгоряла съсухрена сьомга, хванах тигана и изсипах храната в боклука, заедно с останалите продукти, които бях приготвил по-рано. Свирках си, докато отивах в банята, за да се подготвя за тази вечер и осъзнах, че съм щастлив.

— Ти си мъж под чехъл, Диксън, и трябва да си щастлив, че въобще разговарям с теб в този момент! Чуваш ли? — натърти Хънтър, докато ме държеше за яката, а лицата ни бяха на няколко сантиметра едно от друго.

— Да, неандерталец такъв, чух те ясно и високо. Така че или ме целуни, или ме остави да си допия чашата! — подразних го и се освободих от хватката му.

Финч се ухили и беше щастлив от това, че пак сме заедно.

— Наистина ми липсваше, Дикс — каза той и отпи от бирата си.

Финч е на тръни тази вечер, защото Хайди е извън града за уикенда. Това може да доведе само до едно нещо — неприятности…

— И на мен ми липсваше, приятел! — шляпнах го по врата.

— О, хайде, стига с вашите лигавщини! — изрева Хънтър и плесна двайсетачка на масата, за да плати питиетата ни. — Хайде да отидем да погледаме малко цици!

Финч пребледня и бързо поклати глава.

— Без цици за мен, благодаря. Сигурен съм, че и Джулиет не би искала Диксън да ходи на стриптийз.

— О, по дяволите нимфоманката! — извика Хънтър и ни подаде следващите питиета. — Последният път, като проверявах Диксън, все още притежаваше топки, не като теб, Финч!

Аз се разсмях, но в интерес на истината не знаех колко истина има в съобщението. Това, че съм навън с момчетата, ме накара да осъзная, че май съм в „нещо като“ връзка, без да предполагам, че съм в такава. Не знам как или откога, но съм в такава. Въпреки че тя не е нормална, Джулиет е най-близкото нещо, което се доближава до приятелка след Лили. И не знам как се чувствам от това.

— Хънтър, като срещнеш правилното момиче, ще смениш тона! — Финч ме бутна в ребрата, като ме подтикваше да подкрепя неговото твърдение.

— О, я моля те, аз съм по-съвместим партньор за Диксън, отколкото Джулиет — присмя се Хънтър с отвращение. — След като гладната вагина на Джулиет спре да му бъде интересна, Диксън ще разбере, че има още много пайове.

— Какви глупости говориш, по дяволите? — леко се изплаших да чуя аналогията на Хънтър за пая.

Тук беше мястото да защитя честта на Джулиет, но по някаква причина не можех. Дали е така, защото има истина в грубите, но точни думи на Хънтър?

— Какво се случва, като ядеш един и същи пай по цял ден и цяла нощ? — попита той и повдигна вежда.

— Ставаш диабетик — каза сериозно Финч.

— Не, тъпако — присмя се Хънтър и погледна към тавана. — Паят започва да губи вкуса си и малко по-късно започваш да мразиш ябълков пай. Защото всичко, което ябълковият пай иска, е да се гушкате на дивана и да гледате за стотен път „Приятели“, а ти се питаш кога беше моментът, в който поднесе на тепсия ябълковия пай на твоите ядки?

Това дотук е най-смешното сравнение, но дори и опаковано по този странен начин, изцяло разбрах какво има предвид.

— Така че, когато приключиш със задоволяването на ябълковия пай — в мисионерската, бих добавил — каза Хънтър, като се намръщи — започваш да си мислиш за черешовия пай и колко много ти е липсвал. Изведнъж всичко, за което можеш да мислиш, са сочните сиропирани череши, колко са прекрасни на вкус в сравнение с леките и меки ябълки — тези, които си бил принуден да ядеш през последните два месеца. Не след дълго ще мразиш ябълков пай, ще го смениш с черешов пай и изцяло ще забравиш, че някога е съществувал ябълков пай.

Той отпи от бирата си, след като свърши с паралела, вдъхновен от храната. Финч изглежда се обърка от това, което Хънтър говореше, и се опитваше да разбере какво, за бога, означаваше, а аз почти се задавих с бирата, защото се смеех с пълна сила.

— Ти си идиот!

— Не, аз съм гениален! Тази вечер ще се опитаме да намерим малко черешов пай — добави Хънтър с палава усмивка.

Не знам как се чувствам от този развой на вечерта, малко ми е гадно от това да забода някое случайно момиче само защото Джулиет не можа да дойде тази вечер. Но ние не сме ексклузивни, нали? Това „нещо“ с Джулиет беше полазило по мен и изведнъж не ми хареса. Въпреки че не ми се яде черешов пай, не виждам нищо лошо да видя какви други пайове се предлагат. Хънтър вдигна отново бирата си и извика, когато видя, че съм направил избора си, а Финч изглежда най-накрая разбра аналогията.

— Господи, Хънтър! Ти си едно объркано копеле — каза той с отвращение.

Хънтър гърлено се засмя и повдигна нахално вежда.

— Ти това ли си мислиш, че означава объркан? Наистина не искаш да знаеш какво се случва, като ядеш орехов пай ден след ден.

Финч се хвана на въдицата и моята усмивка се изкриви.

— Какво става? — попита Финч и съвсем се върза.

— Ставаш зависим към ядките и преди да си се усетил, всичко, за което можеш да мислиш, са ядките. Имаш ядки в устата, ядки по лицето, ядки по зъбите, ядки в гърлото.

Аз избухнах в такъв смях, че ми се насълзиха очите. Финч пребледня, след като най-накрая се сети. Той му хвърли ужасяващ поглед, а аз го праснах с юмрук. Наистина сме луда работа и тримата.

ГЛАВА 13: ЧЕРЕШОВ ПАЙ

Диксън

Не осъзнавах колко много ми липсват тези задници до днес, когато тримата отново обикаляхме града. Петък вечер отново се превърна в нашата мъжка вечер. Изключих си телефона, но мъжки си признавам, че се изкуших да го погледна един или два пъти, Идиотското сравнение с ябълковия пай ме отказа да правя каквото и да било и си бяхме само аз, Финч и Хънтър… и още хиляда души, натъпкани в клуба.

За да стане още по-иронично, този клуб се казваше Чери поп. Беше нов в Манхатън, отвори преди няколко седмици и модерните глупости, които се чуваха от колоните, ме караха да искам да пуснат няколко рок балади от 80-те. Като гледах оскъдно облечените жени и метросексуалните мъже, усещах, че ще имам нужда от следващо питие.

— Припомни ми защо сме тук? — промърморих аз, като погледнах Хънтър, който ликуваше от вида на младата плът пред него.

— Ти да не си ослепял? — каза той с насмешка, разпери ръка пред него, а аз трябваше да се възхитя от танците и тази ужасна музика.

Не съм достатъчно ослепял, за да докосна което и да е от тези малки момичета. Изпих на екс питието си и направих болезнена гримаса:

— Господи, дори скочът им е ужасен!

— Е, хайде по-ведро, старомодни мой приятелю. Да ти припомня ли, че не много отдавна нямаше никакви угризения на съвестта да докосваш едно такова малко момиче — каза Хънтър като имаше предвид Мадисън.

— Това беше съвсем различно. Първо, тя не е непълнолетна и второ — имаше много повече класа от отрепките, които се намират тук.

— Диксън? — каза Финч, обърнах се към него и видях, че гледа съсредоточено към дансинга.

— Да? — отговорих и се зачудих какво толкова го е заинтригувало.

— Това не е ли твоето малко момиче? — посочи той.

— Какво?! Това е невъзможно! — втренчих се към мястото, където ми сочеше.

Смехът на Хънтър отляво ми показа, че е възможно.

— Охоооо! Малката мис Черешов пай е пораснала.

Аз се пресегнах и го ударих в гърдите, без да отделям погледа си от гледката, защото Мадисън беше почти пред мен. Нейното тяло, което винаги е било невероятно, изглеждаше още по-добре от това в спомените ми. Бяха минали само няколко месеца, но Господи, все едно беше ходила на курс за моделиране на тяло — цялата беше изваяна в меки апетитни и хармонични извивки.

— Само си помисли, че избра ябълковия пай пред този — прошепна Хънтър в ухото ми.

Обикновено отговарям цинично, но в момента даже се чудех, че дори си спомням как ми е името. Започна бърза песен и Мадисън развълнувано се залепи за червенокосата си приятелка. Засмяха се и затанцуваха заедно, докато се опитваха да се нагласят в променилия се ритъм. Беше с къса червена рокля и при всяко движение тя се вдигаше нагоре-надолу. Изправих се от стола и се надявах да надзърна под нея. Моите побеснели хормони бяха полети със студена вода, когато един Аполон обви ръце около кръста й, придърпа я пред себе си и притисна втвърденият си член към тялото й.

Вълкът в мен започна да вие и протестира, стиснах празната си чаша, като си представих как стискам неговата глава. По начина, по който Мадисън му се усмихваше и се облягаше в него, смея да кажа, че този възторжен задник е новото й гадже. Но за какво да го обвинявам. Виж я, тя е прекрасна — дългата й коса беше разрошена, дива, идеална… като след секс. Тази мисъл ме накара да скръцна със зъби, защото не исках да си я представям да прави секс с този никаквец, или всъщност с когото и да е друг. По дяволите… Имам нужда от още едно.

— Ама тя горещо…

— Млъкни, Хънтър — троснах се аз и бутнах стола си назад, за да отида към бара и да забравя неговата саркастична забележка.

Опашката беше голяма, моето настроение се беше развалило и не ми се чакаше. Ако остана още малко, ще трябва да се напия и да забравя, че въобще съм виждал Мадисън. Виждам ясно парадоксалната ситуация. Класически случай — да искаш това, което нямаш. Можех да имам сладката и невинна Мадисън, но вместо нея избрах по-лесната, буйна, демонична Джулиет, с която вече спях, преди още да знаех, че имах нещо с Мадисън. Но след тази вечер вече не съм толкова сигурен, че направих правилния избор — не само защото видях каква богиня е Мадисън. Винаги съм знаел, че е такава. Под силния вечерен грим и тясната червена рокля, тя все още е неловкото малко момиче, което ми плати закуската и ме накара да се усмихна.

Предполагам, че поставям под въпрос решението си, защото се чудя дали Джулиет и аз сме твърде еднакви? Сексът е бомба, но когато това отшуми, а то ще отшуми, дали все още ще я искам? Така става, като започнеш „връзка“ с някого, който ти е бил пациент, който е бил пристрастен към секса, който си гледал как мастурбира на бюрото ти и след това си правил див секс с него, за да преодолееш бившата си годеница, която те е лъгала и мамила. Това беше обречено още от самото начало. Защо, по дяволите, съм си помислил, че е нещо различно?

— Диксън?

Изпъшках вътрешно и проклех всички богове, които гледаха към мен и се смееха на моето нещастие.

— Мадисън! — възкликнах и осъзнах, че тонът ми беше сценичен.

Обърнах се да я погледна и сърцето ми заседна в гърлото. Овладях се и сложих професионалното си лице.

— Какво правиш тук? — попита тя, задъхана от енергичните танци.

— Приятелите ми искаха да видим как е новият клуб — отговорих аз и оправих косата си.

Тя кимна и аз видях, че очите й се взират във всяка пора на лицето ми.

— О, супер, моите също — обясни тя и блестящите й устни ме побъркаха.

— Чудесно — преглътнах и се почувствах по същия начин, когато се видяхме за първи път.

Привличането, без съмнение, все още беше налице, но нещо се беше променило в Мадисън. Изглеждаше… по-уверена, по-осъзната за красотата си, но не някак високомерно. Чудех се на какво се дължи промяната. Отговорът ме шамароса, когато приятелят й обви месестите си ръце около кръста й и собственически я гушна. Това момче е направо огромно в сравнение с нея. Тя погледна нагоре и срещна притворените му очи.

Изглеждаше така, все едно е забравила къде е. Тя разтърси глава и се усмихна.

— Диксън, това е Дейвид.

Гигантът протегна ръка, която аз вяло поех.

— Приятно ми е — казах аз, а гласът ми беше саркастичен.

Той отвърна апатично на моя жест и аз си дръпнах ръката, като преборих желанието си да я изтрия в дънките. Дейвид ме изгледа от горе до долу и в главата му започнаха да бият предупредителни камбани. Той покровителствено сложи ръка на рамото на Мадисън.

— И така, от къде се познавате с Мади? — извика и се опита да ме сплаши.

Това момче има много какво да учи, ако си мисли, че неговите гримаси от игрището щяха да ме ядосат.

— Ами, Мадисън се спъна лошо и аз бях наблизо, нали Мади? — отговорих саркастично аз, като очите ми не изпускаха тези на Дейвид.

Когато му увисна устата, се поздравих за чувството си за хумор.

— Как ти е главата? — попитах и отместих косата от челото й, за да видя дали има някакви плашещи доказателства от нейното падане.

По дяволите… Тя бавно се наведе към ръката ми. Нейната готовност да се предаде на варварина в мен, раздумка сърцето ми от победата. Хайде, стига, капризен задник такъв! Слава богу, аз бях наред на опашката и веднага прекратих тази неприятна среща:

— Беше ми приятно, Деймън — казах и нарочно му сбърках името.

— Казвам се Дейвид — поправи ме той, а пръстите му стиснаха здраво нежната кожа на Мадисън.

— А, да — отговорих пренебрежително. — Мадисън — кимнах аз и я погледнах арогантно, а тя изглеждаше ядосана.

Нямам представа какво предизвика тази враждебност, късно е да разбера, тъй като човекът на опашката пред мен вече плащаше.

— Беше ми много приятно да се видим отново — аз се наведох и я целунах целомъдрено по бузата.

Моментът, в който нейния ванилен аромат влезе в ноздрите ми, едва се сдържах да не заровя лице в извивката на врата й. Дръпнах се бавно и правех всичко възможно да изглеждам спокоен, но за малко щях да падна, когато тя се наведе напред и измърка в ухото ми: „Дължиш ми една вечеря“. Моето привидно хладнокръвие изчезна като дим.

Мадисън се усмихна и се завъртя на токчетата си, а гардеробът тръгна след нея. Стоях неподвижно, хипнотизиран от стегнатото дупе. Изгубих реда на опашката, но не ме интересуваше. Току-що ме бяха ударили с моите камъни по моята глава. Права си, мое черешово пайче, права си!

ГЛАВА 14: ЧОВЕЧЕ, ЧУВСТВАМ СЕ КАТО ГОСПОЖИЦА

Диксън

Събудих се от най-живия сън, че Мадисън ми прави свирка. Тя някак си знаеше какво точно харесвах и аз изведнъж осъзнах, че това, което ме е събудило, е това, че някой настина ми духаше. Само че не Мадисън, а Джулиет. Като погледнах надолу, видях руса глава да се движи нагоре-надолу между тестисите ми и пренебрегнах факта, че искам главата да е с тъмна коса. Джулиет спря и ме погледна. Похотливите й очи се съсредоточиха върху моите.

— Добро утро, мило! — измърка тя.

Аз се свих, защото мразех това лигаво име, но нея не я интересуваше особено.

— Здрасти! — отговорих, а гласът ми беше прегракнал от прекалено многото скочове. — Как влезе? — попитах, тъй като нямаше ключ.

— Имам си начини — дрезгаво отговори тя.

Дори не си направих труда да попитам какви, защото тя отново си наведе главата и продължи оттам, където беше спряла. Едно от най-хубавите неща на света е Джулиет да ми прави фелацио. Нейната уста, език, ръце и гърло работят в перфектен синхрон и аз обикновено съм готов за по-малко от две минути. Но днес беше различно.

Устата й е прекалено влажна, езикът й твърде въртелив, ръцете й стискаха прекалено много, а гърлото й беше прекалено дълбоко. Тя усети, че не съм в настроение и се отдръпна, устните й бяха влажни и подпухнали.

— Какво ти е? — пое си въздух тя и си отметна косата от лицето.

Като погледнах в обърканите сини очи, се почувствах като пълен гадняр за това, че въобще не се постарах да й отвърна, а тя се стараеше. Може би просто исках да правя секс.

— Съблечи се! — заповядах аз.

Изправих се в леглото и бръкнах в чекмеджето до леглото, за да взема един презерватив.

Тя се обърка, защото обикновено влизах отзад без нищо, но това беше само защото съм зашеметен от безумното чукане и всичкия ми здрав разум се събира в долната ми глава. Въпреки това тя бързо се изправи и съблече кашмирения си пуловер и късата черна пола. Дръзко застана само по черен сутиен, прашки и червените си обувки на висок ток. Не мога да отрека, че наистина е красива.

— Направи ми стриптийз — заповядах аз и се облегнах на таблата на леглото, за да я гледам.

Тя се ухили и без съмнение се възбуди от директната заповед. Обви ръце около тялото си и разкопча сутиена. Той падна на пода и очите ми се концентрираха върху тежките й големи гърди. Зърната й са розови и много втвърдени, устата ми се напълни със слюнка и й се примоли да ги засмуче и двете едновременно.

— И тях — посочих към прашките.

Тя облиза блестящите си устни и след това се обърна с гръб, наведе се напред и ми предостави цялостна гледка на стегнатия си задник. Пъхна пръстите в ластика на прашките и започна да ги смъква надолу с въртеливи движения на краката и дупето си. След като паднаха на земята, тя бавно се изправи и ме погледна през рамото си, а дългата й руса коса покриваше опасното й лице.

— И сега какво, доктор Матюс? — попита тя и облиза с език долната си устна.

— Сега ще те чукам, докато не започнеш да ме молиш да те накарам да свършиш — отговорих, разкъсах опаковката на презерватива и започнах работа.

Джулиет щеше да се обърне, но аз я спрях.

— Не мърдай! — наредих и тя се подчини.

Тялото й трепна. Станах от леглото, сложих неподвижно ръката си на кръста й, а другата се плъзна отпред и пръстите ми леко докоснаха влажната й вагина. Тя дълбоко изстена и звукът, който обикновено обожавам, този път не предизвика нищо в мен. Но аз продължих да прокарвам пръст в нейната хищна пещера. Бързо прибавих и друг пръст, защото един никога не е достатъчен за ненаситната Джулиет. Тя яздеше ръката ми, а тялото й диво се извиваше, когато потупах клитора й с върха на пръста си.

— Чукай ме, Диксън! — извика и потърка кръглото си дупе в чатала ми.

— Ти си едно много ненаситно момиче.

Аз бързо преместих ръката си, тя прегърна шкафа, който стоеше пред нея, наведе се напред и разтвори широко краката си. Изви гръб и бутна бедрата си напред, така че задникът й застана на пълно разположение на перверзното ми удоволствие. Присвих колене, уравновесих кръста й с две ръце и влязох в нея отзад. Моментът, в който се настаних в нейната топлина, тялото ми придоби собствен ум и моите бедра започнаха да се приближават към нея с идеална прецизност. Знаех, че това няма да продължи дълго, защото колкото по-силно се движех, толкова по-силно тя стенеше, което ми пасваше идеално, защото и двамата бяхме тук за едно и също. Начинът, по който въртеше дупето си, ми показваше какво иска тя, но днес не бях в настроение за точно такава игра.

Едната ръка сложих на бедрото й, а другата поставих на гърлото й. Наведох надолу тила й, бедрата й се повдигнаха и така имах възможност да шофирам в нея от по-дълбок ъгъл, защото не можех да си намеря ритъма. Знаех, че тя е близо, но аз не бях и не знаех защо. Това е една от любимите ми пози, но просто не съм с нея в момента. Повдигнах нагоре бедрата си, започнах да щипя втвърдените й зърна, което обикновено ми помага. Но днес не.

— Близо съм — прошепна тя.

Бузата й се притисна в дървения шкаф, нещата отгоре изтракаха от мощния удар, който причиних на мекото й тяло. Моментът, в който мускулите й стиснаха пениса ми, знаех че стигна върха и свърши с шумен вик. Тялото й тръпнеше около мен. Но аз все още тласках усърдно, но очевидно без резултат, моето освобождаване никъде не се виждаше. Джулиет беше готова за втори рунд, но аз не можех да намеря кулминацията си.

— Мило — изстена тя, тялото й се отпусна напред, а моите силни движения почти я бяха залепили за шкафа.

Защо не мога да свърша? Моят оргазъм е съвсем близо, но просто не можех да стигна докрая. Изведнъж кичурите на Джулиет бяха заменени от една глава с буйна кестенява коса и едно малко, заоблено и по-добре сложено дупе. Започнах да си представям как моят пенис влиза в безименната брюнетка с големи зелени очи, плътни розови устни и зачервени бузи. Нейните великолепни гърди се мятаха неконтролируемо, докато аз се обвивам в нейното топло, невинно тяло. Ето този образ събуди тялото ми и се дръпнах, без да се оттласна отново. Това сладострастно чувство раздруса от чист екстаз цялото ми тяло. Лицето вече се виждаше и когато се обърнах през рамо, срещнах блестящите зелени очи на Мадисън.

След като си спомних начина, по който тялото й се движеше в такт с музиката и си представих мекия й прелъстителен глас, експлодирах с такава сила, че едва не припаднах. Тялото ми отдели моя оргазъм с такава сила, че останах без дъх. Господи, щях да получа инфаркт, никога не съм свършвал толкова трудно. Трябваше ми цяла минута да се успокоя и когато успях, срещнах задоволени сини очи, вместо зелените, които си представях.

— Беше… леле — Джулиет си пое въздух, а на бузата й имаше отпечатък от шкафа.

Аз се усмихнах и се отдръпнах, защото изведнъж почувствах тялото й студено и не на място. Свалих презерватива и зарових лице в леглото, като се молех сънят да надделее, за да покрие срама ми. Слава богу, така стана.

Събудих се сам. Джулиет си беше тръгнала, аз повече от ясно показах, че не ми е до гушкане. Какво по дяволите ставаше? Нито веднъж, никога не ми се е налагало да си представя някой друг, за да свърша. Дори когато докарах до ръба Шарън Уитърстоут — кита Шаму, моят оргазъм се случи благодарение на нейното красиво тяло, което жадно беше сграбчило пениса ми. Отметнах завивката и взех телефона, за да се обадя на единствените двама души, които можеха да ми обяснят какво става.

— Чукаш се като жена.

— Какво? — попитах Хънтър малко обидено, докато се взирах в кафето си.

— Ти… се… чу…

— Да, чух те и първия път — прекъснах го аз, — но какво означава това?

— Означава, че правиш секс с ума си, а не с пениса си — размаха той вилицата си и посочи към моите остатъци.

— Махай се оттук! — извиках аз, но по дяволите, той беше прав.

Споменавал съм няколко пъти на Финч и Хънтър, че Джулиет се чука като мъж. Тя може да се чука навсякъде и по всяко време, точно като мъжете. И аз обикновено съм 100 % там с нея, но тази сутрин успях да пресека финала само когато си представих лицето и тялото на Мадисън.

— Прав съм! — каза Хънтър и протегна победоносно ръце.

— Не е възможно! — присмях се аз, но беше много възможно.

Добре известен факт е, че повечето дами се чукат с умовете си, докато повечето мъже го правят с главата между краката си. По-голямо предизвикателство е да стимулираш ума на една жена, отколкото нейната G-точка. Но ако успееш и с двете — да чукаш нейния ум и нейното тяло, тогава си Супермен. Господи! Боже мой, превръщам се в жена!

— Не е възможно, имам предвид, че никога не съм имал такъв проблем, а съм спал с някои наистина… направих болезнена гримаса. — Ти си виждал Джулиет, тя е красива.

— Но очевидно, тя не е тази, която искаш да чукаш — каза Хънтър с пълна уста.

Аз оставих водата си и изведнъж ми прилоша.

— Как те кара да се чувстваш Джулиет? — попита Финч, докато дъвчеше плодовата си салата.

— Обикновено тя може да ме накара да свърша за пет секунди.

— Не питам това. След секса говорите ли си, гушкате ли се? — каза той и пребледня.

— Пич, следващото, което ще кажеш, е, че на двамата с Хайди ви идва по едно и също време — извика Хънтър с отвращение.

Финч го пренебрегна и продължи:

— След като приключите, какво изпитваш?

Аз помислих малко и отговорих честно.

— Нищо.

— Ами ето, това е само секс, Диксън. Аз не съм професионалистът тук, но мислиш ли, че Джулиет просто запълва една празнина? Може би всички тези механични свалки не са ти вече толкова интересни и Джулиет е първата жена от много време, която е малко повече от момиче на повикване — продължи Финч.

Кимнах, защото беше прав. От първия момент, в който я срещнах, знаех, че ще бъде бедствие. Да не би подсъзнателно да се опитвах да запълня тази празнина? Да не би да се опитвах да направя нещо от нищо? И така да е, това не обяснява Мадисън.

— Може би съм имал нужда да запълня т. нар. „празнина“ с Мадисън, но въпреки това избрах Джулиет — казах аз, като сложих кавички на празнина.

Интересно ми е да чуя какво мисли Финч.

— Сексът е лесен, Дикс, връзката е трудният компонент. С Мадисън очевидно е нещо повече.

— Аз едва я познавам — промърморих неловко.

— Но от това, което знаеш за нея, очевидно тя те привлича на друго ниво. Явно по някакъв начин се интересуваш от нея — заключи той и кимна.

Беше прав. Няколкото пъти, в които бяхме прекарали някакво време заедно, усетих, че ми е приятно в нейната компания, а не се чудех само коя й е любимата поза.

— Така става, като направиш приятелката за секс твое гадже, Дикс — каза равнодушно Хънтър, докато си солеше пържените картофи.

— Тя не ми е гадже — казах аз за десети път.

— Всъщност е. Не спиш с никого другиго и зарязваш приятелите си заради нея, така че ти е гадже.

— Не ми е гадже — настоях аз, като се въздържах да не го цапна.

— Гадже ти е — упорито промърмори под носа си.

Реших да го пренебрегна и да поговоря с най-възрастния измежду нас.

— Как е при теб и Хайди? Имам предвид тя все още ли го прави за теб? — попитах Финч, който се усмихна леко при споменаването на името на жена му.

— Тя е най-сексапилната жена в целия свят и аз никога не съм имал проблем с правенето на любов — гордо каза той, а Хънтър си запуши устата.

— Ох, може ли да не употребяваш тая дума, моля те! — промърмори той.

— Коя, любов ли? — попита Финч и объркано вдигна вежди.

— Да и моля те махни „правя“ пред нея, защото е толкова… гейско — отговори Хънтър с отвращение.

Не можах да се въздържа и се засмях.

— Да правиш любов с красивата си жена не е гейско, повярвай ми! — отговори Финч и вдигна вежди. — Ние си доставяме удоволствие един на друг и точно в това се състои една връзка — да правиш другия щастлив, както и себе си.

— Затова Хънтър няма гадже — бъзнах го аз.

Той ме удари приятелски, но видях в палавите му очи малко тъга. Какво ли крие?

— Съжалявам, че влязох в подробности. Ти беше сгоден, Дикс. Имам предвид, че най-вероятно с Лили сте чувствали връзка един с друг?

Споменаването на Лили обикновено ме тръшва, но днес нищо не усетих. Моето „не знам какво“ с Джулиет не може въобще да се сравни с това, което изпитвах към Лили. Обичах Лили повече от собствения си живот. И нито веднъж не съм си представял друга жена, докато правехме секс. С Джулиет се чувствам като пенис на повикване, което е окей, докато тя е моята вагина на повикване. Финч и Хънтър са прави. Бях достатъчно глупав да си мисля, че това е повече от секс.

— Прав си — въздъхнах аз и добавих, когато Хънтър направи гримаса. — И двамата сте прави.

Реших да бъда честен и си признах:

— С Джулиет се чувствам като пенис на повикване.

Хънтър не оцени моята искреност и избухна в смях.

— Доктор Диксън, задни части на повикване, доктор по медицина — каза той и се правеше, че пише този надпис на дъската.

— Тогава спри да се виждаш нея — каза Финч като намекваше, че това не е квантова физика. — Ти си психиатърът тук, не е ли по-логично ти да даваш съветите?

— Не е толкова лесно, Финч — казах и си оправих косата. — Всичко, което знаеш и прилагаш на другите, не можеш да приложиш върху себе си, когато имаш нужда от съвет. И освен това моята специалност са пристрастяванията, а не връзките. Аз съм психиатър, а не гуру на връзките.

— Това е разбираемо, да — кимна Финч.

— Не, ти си глупак! — изсумтя Хънтър и бутна празната си чиния напред. — Казах ти да стоиш далече от тая хищница.

— Престани с нравоученията, не виждам да си щастливо женен за сродната си душа…

— Това е, защото не съм идиот — отговори той и веднага се поправи — не се обиждай, Финч!

Финч поклати глава и не изглеждаше обиден, защото го беше чувал и преди.

— Жените създават само проблеми и мисля да живея като Хю Хефнър.

— Стар, самотен и пристрастен към виагра ли? — попитах аз с усмивка.

Хънтър хвърли върху мен парче хляб и аз го избегнах, като се мръднах встрани.

— Не, богат и щастлив, заобиколен от готини руси мадами.

Двамата с Финч погледнахме Хънтър и се закикотихме. Поне можеше да си помечтае.

— Може да ме наричате Хънтър Хефнър — пошегува се той, погледна една руса сервитьорка и й намигна.

— Какво ще кажеш да те наричаме Хънтър Полушегаджията вместо това? — предложих аз, докато още се смеех.

Хънтър кръстоса ръце пред гърдите и се облегна назад.

— Добре, Диксън Матюс, пенис на повикване, извинявай, имах предвид доктор на повикване.

Не можах да възпра смеха, който напираше в гърлото ми, Финч и Хънтър също се разсмяха и не можех да повярвам, че говорим такива неща на обяд.

ГЛАВА 15: СРОК НА ГОДНОСТ

Диксън

След брънча се прибрах и реших да отметна малко работа по проучването, което правех. След като започнах, се разсеях, защото не можех да спра да мисля за това, което каза Финч. Изпитвам ли някакви чувства към Мадисън? Ако е така, защо избрах Джулиет пред нея? Не беше толкова просто, но можех да кажа „не“ на Джулиет в деня, в който трябваше да се видя с Мадисън. Преди тази сутрин изпитвах огромно удоволствие да спя с Джулиет, сега обаче тази мисъл вече не ме привличаше, колкото преди. Реших да заровя главата си в пясъка и да се съсредоточа върху новото изследване, което бях започнал. Тъкмо потънах във вродените поведенчески модели и чух вибрацията на телефона. Имах есемес от Джулиет:

След тази сутрин съм вкусна и възбудена. Благодаря ти.

Обикновено бих отговорил с мръсен коментар, с който да я направя още по-възбудена, но не го направих. Дори не отговорих.

Събота вечер, 21.00 часа и аз съм си вкъщи. Сам. Не си спомням откога не ми се е случвало.

Джулиет заемаше голяма част от моята събота вечер досега. Дори не си бях давал сметка колко голяма. Проверих телефона, но тя не ми беше писала. Не й бях отговорил по-рано, така че мълчанието беше логично. Господи, кога това започна да прилича толкова на връзка? Изпъшках и включих телевизора, като се надявах нещо малоумно да ми задържи вниманието.

След двете части на „Челюсти" и дванайсет бири по-късно, вече съм на скоч и порно. Сетих се, че мога да мастурбирам, но се зачудих чие лице и тяло ще използвам за вдъхновение. Това определено беше убийствено за настроението ми, затова взех телефона и реших да проверя имейлите си. В същото време по необяснима за мен причина влязох в контактите си и отидох на буквата „М“. Наистина не бива да правя това, което всъщност правя, защото вече е късно. Също така съм полупиян и крайно възбуден. В никакъв случай не трябва да пиша на Мадисън. Никога. Кой го казва? Без да мога да се спра, написах кратко съобщение и натиснах „изпрати“, преди да изтъкна някаква причина на импулсивния си мозък. Беше безобидно, защото беше около 1.00 и не исках Мадисън да си помисли, че съм пиян и се обаждам, защото исках да правим секс. Стори ми се, че се взирам в екрана безкрайно дълго, но без резултат. Тъкмо започнах да се проклинам заради безразсъдното си решение и екранът светна от отговора на Мадисън.

Какво? — попита тя в отговор на моята шега.

Влиза един мъж в кабинета на психиатъра само по бельо, направено от опаковъчно фолио. Какво му казва психиатърът?

Знам, че е куцо, но е по-добре от „С какво си облечена?“

Мога ясно да видя вашите тестиси.

Лошо ми стана от това колко глупаво звучах, но това все пак щеше да разбие леда. Допускам, че е детинско, но поне привлякох вниманието й с идиотията си. Чакането ми докара парене в гърдите и хвърлих телефона на дивана. Но в следващата секунда той избръмча.

Ха-ха-ха. Мой ред е. Как се нарича сестра, която чака някой да се обади?

Прочетох съобщението два пъти, за да съм сигурен, че съм го разбрал правилно и въпреки че вече не изглеждаше да се шегуваме, аз реших да се пошегувам въпреки това с нея.

Какво?

Очакването между отговорите ме побъркваше, но слава богу, не трябваше да чакам дълго.

Объркана съм. Защо не се обади?

Този удар беше по-лош от моя. Наистина съм безчувствен задник, за да си мисля, че мога да се свържа с нея след толкова седмици и да очаквам да се смее и да припада по моите куци шеги. Дължах й истината, а също и извинение.

Съжалявам. Аз съм задник.

Тя отговори след секунди.

Да, така е.

Нейният обикновен отговор беше ясна индикация за това, че оставя топката в моята мрежа. Умувах какво да кажа, като в същото време знаех, че това е моят момент на слава.

Чуках.… но пръстите ми бързо изтриха тази дума и реших да напиша:

Имах нещо като връзка с някого.

Поколебах се преди да натисна „изпрати“ но го направих и поех въздух.

Минаха няколко минути и тъкмо щях да пиша, но тя отговори.

Имал си?

Въздъхнах облекчено като видях, че отговорът й не съдържаше „Майната ти, задник!“

Да.

Прекалено е объркано да обясня в съобщение, без да прозвуча като сексуален маниак и затова в този случай „да-то“ трябваше да стигне.

И аз.

Ооо?

Всъщност го видях тази вечер.

Нямаше нужда да питам кого.

Деймън ли? — отговорих аз и не успях да му напиша името, без да искам да се пронижа между очите.

Знаеш, че името му е Дейвид — отговори тя, като ме разкри.

И да.

Получих го няколко секунди по-късно. Стиснах зъби, като си представих този гигантозавър да я докосва, но останах спокоен и написах: „Поздравления“. Всъщност исках да кажа: „Надявам се да хване жълта треска и да умре“.

Благодаря. Всъщност той е личният ми треньор.

Стиснах телефона и си представих Дейвид, докато я гледа как тренира във впития спортен екип. Но реших да го играя спокоен.

Това обяснява доста.

Това комплимент ли беше, или обида? — отговори тя и аз се засмях.

Със сигурност е комплимент.

Ох, знам, че има връзка в момента, но един безобиден флирт няма да навреди.

Искаш ли подробности?

Представих си нейният интуитивен ум как се обърква и се опитва да разбере какво съм имал предвид с това съобщение. Но знае със сигурност, че няма да може да спечели тази игра с мен.

Няма да можеш да понесеш истината!

Отговорих й с класическата реплика на Джак Никълсън. Изведнъж осъзнах, че тя е малка и може да не е гледала този филм. Бързо написах, че не съм искал да бъда груб или странен по плоския начин. Но точно преди да го изпратя, телефона ми извибрира.

О, много го обичам този филм. Джак Никълсън е много секси.

Прочетох съобщението три пъти и моят пенис започна да се възбужда от факта, че тя мисли за секси някого, който е на два пъти повече години от мен. Може да харесва по-възрастни мъже? Моето либидо се изправи от интерес, но аз го охладих, преди да си вкарам в главата някоя глупава идея. Реших да поведа разговора в различна посока и отговорих:

Кой ти е любимият филм?

Освен това искам да разбера кое е любимото нещо на Мадисън за всичко.

„Извънземното“. А твоят?

Леле, тя знае кой е Джак Никълсън и „Извънземното“! Моята куца шега не беше толкова куца все пак.

Три часа и една бутилка уиски по-късно, разбрах кои са всичките любими неща на Мадисън. Писахме си до рано сутринта, нито веднъж не се отегчих и не исках разговорът да приключи. Исках да разбера всичко, което можеше да се разбере, а съдейки по нейните изучаващи въпроси, тя се чувстваше по същия начин. Избягваше темата за баща ми, когато аз съвсем очевидно показах, че беше въпрос, който не се чувствах комфортно да обсъждам. Имаше и части от живота на Мадисън в миналото и настоящето (като Дейвид тъпака), които почувствах, че са извън границите на комфортното за нея и уважих това — точно както тя направи и с мен. Всичко останало беше отворено за обсъждане и не мисля, че съм познавал толкова добре някого преди, колкото нея. Дори и Лили. Ако имах някакви съмнения относно това какво да правя с Джулиет и нашата „ситуация“, тази вечер изясни всичките ми резерви. Мисля, че с Джулиет не сме имали разговор, който да продължи повече от пет минути. Знам всички основни неща, които ни различават напълно, но аз наистина не я познавам по начина, по който сега познавам Мадисън. Не знам как и какво да й кажа. Ако сложа край на нещата, няма да мога да преследвам Мадисън, защото тя се вижда с Гигантор и ще трябва да търся компанията на други жени. От друга страна, осъзнах, че желанието за безлично чукане изведнъж рязко загуби привлекателността си. Имам Джулиет, която е повече от способна да задоволи всички мои нужди, но дали ще може? След вчера дали страстта ни не е окончателно изчезнала?

Дали нашето „нещо“ дойде със срок на годност? Явно имаше само един начин да разбера. Но засега отивам да спя и планирам да сънувам Мадисън и нейната чашка „D“.

Да, попитах я как можех да не го направя?!

ГЛАВА 16: ЛЮБОВТА Е ПОЧТИ ЛУДОСТ

Диксън

Ходих на фитнес, след това потичах, а все още е само 9,00 часа в неделя сутрин. Имаше нещо, което отлагах от дълго време, но днес за първи път от деня, в който погребах майка си, имах куража да отида да я видя. Паркирах синьото си БМВ, поех дълбоко въздух и погледнах към портите на гробищен парк „Хилкрест“. Не съм се прибирал у дома, откакто приеха баща ми в болница. Забелязах бледото си лице в предното огледало и си казах, че трябва да се стегна малко. Минах през подредените градини и ме лъхна миризмата на юнските цветя, беше приятно и свежо. Независимо колко добре беше поддържана зеленината, истината е, че сред нея имаше плочи, докъдето достига погледа. Не можах да се въздържа, стана ми тъжно за всички тези души, които някога са били живи. Всеки гроб олицетворява живота на някой човек и неговата история е издялана на камъка, за да може светът да види каква личност е бил някога. Чудя се каква ще бъде моята история и какво ще доведе след себе си. Най-важното кой ще бъде авторът на моята история. Разтърсих глава и кимнах учтиво на една жена в черно, която очевидно тъгуваше за свой любим.

Това място е пълно с толкова тъга, но в същото време е и място за размисъл. Когато имаш нужда да ридаеш за мъртвия, това е мястото, на което можеш да го направиш. Стигнах до гроба на майка си и спрях на няколко крачки встрани. Слънчевите ми очила скриваха идващите сълзи. Не мога да се приближа повече, засега е достатъчно близо. Клекнах и се вгледах в мраморния камък, спомних си с колко внимание го избрах. Трябваше да бъде идеалният, защото тя беше идеална през целия си живот и исках да бъда сигурен, че това ще продължи и след смъртта й. „Ciao, Mamma“ — казах и се обърнах към нея — както, когато беше жива.

Двамата ми родители са имигрирали в САЩ като тийнейджъри. Дошли са от едно малко сицилианско село. Когато са били много млади, са се срещнали в една фабрика и са се оженили една година по-късно. След още две години съм се родил аз. Майка и татко не са имали почти нищо, когато са пристигнали в САЩ, но са искали да се справят. Работили са много и са се приобщили колкото са могли, като вземем предвид, че не са знаели и една дума на английски, когато са пристигнали. Ако днешните деца трябва да минат по пътя, по който моите родители са минали, нямаше да издържат и половин ден без таблетите и мобилните си телефони. Но по някакъв начин тогава нещата са били по-прости. Жениш се млад, създаваш деца и осигуряваш на своето семейство това, което можеш. Работата е била тежка, но семейството е било на първо място и са правили всичко за близките си. Ако майка ми и баща ми не си бяха скъсали задниците от работа тогава, аз нямаше да мога да постигна това, което имам днес. Всеки ден им благодаря за жертвата, която са направили за мен.

„Липсваш ми“ — прошепнах и се взрях в гроба й. „Съжалявам, че ми отне толкова време да дойда тук, но всеки ден си мисля за теб и не минава и минута, в която да не искам да си все още тук.“ Поколебах се малко, преди тъжно да си призная: „Съжалявам за това, което причиних на татко“, и наведох глава от срам.

Ако майка ми беше жива, щеше да се отврати от начина, по който постъпих с баща ми и от начина, по който живея живота си. Тя би искала да се оженя за добро момиче и да й направя много внучета. Като се замисля, че Джулиет може да отглежда децата ми, осъзнавам, че дори не мога да си го представя, все едно е нещо неестествено. „Чувствам се като изгубен“ — признах й и прокарах ръка през косата си. „Просто исках да имаме повече време заедно.“ Отдадох се на сълзите си и преглътнах мъката.

Когато си млад, не оценяваш много родителите си и всичко, което правят за теб. Да обичаш майка си и баща си не е готино и най-важното са приятелите, пиенето, момичетата, момичетата и пак момичетата. Колкото по-голям ставаш, обаче, осъзнаваш, че твоите родители ще бъдат до теб, когато приятелите и гаджетата са си тръгнали отдавна. Приятелствата идват и си отиват, но семейството остава завинаги.

За днес мисля, че е достатъчно. Беше повече, отколкото си мислех, че мога да понеса. „Sogni d’оrо“ — пожелах на майка ми приятни сънища. „Ще се видим скоро, обещавам ти.“ Станах и почувствах, че малка част от стария Диксън се беше върнала.

Потънах в мислите си, докато се връщах към колата. Мислех си за всички моменти, в които с Джулиет сме били заедно и не бяхме правили секс. За съжаление, тези моменти можеха да се изброят на пръстите на едната ми ръка. Много са верни думите на Шекспир, че „любовта е почти лудост“, защото, от една страна, е Джулиет, която е луда за връзване и в същото време много скучна, а от друга страна, е Мадисън, която е интересна колкото отвън, толкова и отвътре, но в момента има приятел. Познавам тялото на едната и интелекта на другата и като типичен мъж — вагината спечели. И виж сега как свърши всичко.

Отключих колата, обърнах се към небето и казах на кармата, че може да ми целуне задника.

Пътят обратно до Манхатън е дълъг и скучен и за капак имаше задръстване. Благодарение на загубеното време в пиковия час, се замислих за баща ми. Мари каза, че е по-добре. Дълбоко се съмнявам в това, но реших да проверя сам. Влязох в контактите на телефона ми и намерих номера, който ми се „подиграва“ всеки път, когато го видя да се появява на екрана. Казах си, че не ми стиска да го направя, натиснах „избери“ и изчаках да се свърже през блутута. В момента, в който чух, че звъни, стиснах здраво волана и усетих, че се страхувам. Това е причината да не ходя да го виждам. Това е причината и да не се обаждам. Разговорът с баща ми ще потвърди какъв загубеняк съм и как съм разочаровал и двамата си родители. Тъкмо щях да затворя и един любезен глас попита с кого да ме свърже.

— Може ли да ме свържете със стаята на Пино ди Матео?

— Разбира се, веднага.

Радвам се, че стоя на едно място в момента, защото единственото нещо, върху което мога да се съсредоточа, е посредствената музика, която ме разделя от баща ми. Той дали ще иска да говори с мен след толкова време?

— Ало? — отговори женски глас.

— Хм, здравейте! Сигурно съм сбъркал стаята, искам да говоря с Пино ди Матео.

— Това е стаята му. Аз съм Джулия и съм неговата сестра. Днес аз се грижа за него — каза тя ведро.

— Добре, аз съм Диксън…. синът на Пино — обясних й аз, защото тя сигурно не знае, че има син.

Минаха няколко секунди, преди да отговори.

— О, каква приятна изненада. Изчакайте така.

Чух я, че оставя слушалката. Чух шума на стъпките й по балатума. „Пино“ — каза тя, а сърцето ми заседна в гърлото, когато чух името му. „Пино, обажда се синът ти. Искаш ли да говориш с него?“

Усмихнах се, защото баща ми винаги е бил инат. Изглежда някои неща не се променят.

— Ало? Там ли сте още? — каза сестрата в слушалката.

— Тук съм — отговорих, но вече знаех, че това беше грешка.

— Ще ви пусна на високоговорител, нали нямате нищо против? Ще стане по-лесно така — обясни внимателно, но знаех, че баща ми не иска да говори с мен. — Може да говорите вече, аз ще ви оставя насаме — каза тя и чух как вратата се затвори.

Настъпи пълна тишина, нарушавана само от бързите вдишвания на баща ми, който ме чакаше да заговоря.

— Ciao, papà. Come stai? — попитах, въпреки че беше глупав въпрос, като имаме предвид, че е затворен в болница. Но аз по упорствах.

— Mi dispiace per non visitare. Lavoro èstato occupato — използвах същото извинение за това, че не съм ходил да го видя като това, което казах и на Мари.

Знаех, че слуша, защото дишането му стана по-бързо. Реших да превключа на английски, като се надявах така да получа отговор.

— Градинарстваш ли? Спомням си, че видях красива градина отзад.

Той все още мълчеше. Познавах баща си — не се интересуваше от работата ми и градинарството, той искаше отговори. Искаше да му кажа, че съжалявам, че съм го изоставил, когато най-много е имал нужда от мен. Искаше да обясня защо съм го изоставил.

Стиснах волана, поех дълбоко въздух и казах всичко, което мисля от деня, в който го оставих в болницата.

— Съжалявам, татко. Наистина съжалявам. Не знаех какво друго да направя. Когато изгубихме мама, мисля, че тя взе частица от нас с нея. Особено от теб. Знам, че те нараних, но те моля да ми простиш.

Защо не ми говори? Чувам го и знам, че и той ме чува. Изведнъж чух чехлите му, които се влачеха по пода. Стъпките му бяха малки и премерени, помислих си, че това са стъпки на един съкрушен човек.

— Рарà? — умолително казах аз и се изправих в седалката.

Беше молба, молба да ми каже нещо. Неговото дишане се учести, поемаше въздух по-бързо и по-насечено. Звукът ме задави и казах единственото нещо, което наистина можеше да изрази това, което чувствах.

— Ti amo.

Моите думи, изразяващи любов, бяха посрещнати с мълчание, но този път мълчанието се изрази в затваряне на слушалката. Бях победен и затворих очи, прекъснах връзката и си сложих челото на волана. Не знам какво очаквах, защото, ако бях аз, щях да направя същото. Едва когато чух клаксон, забелях, че движението се е отпушило. Включих на скорост и потеглих, отдалечавах се от демоните, които някой ден трябваше да срещна лице в лице. Няма да е днес. И не виждам кога в скоро време щеше да стане.

Поканих Финч и Хънтър на пица с бира, докато гледаме баскетбола, защото не можах да се сетя за по-добър начин да се разсея от моите неприятности с „връзката“ ми. Почукване на вратата прекъсна слагането на бирата в хладилника.

Погледнах часовника си и видях, че момчетата са подранили, което е странно.

— Нямате търпение моите хора да ви сритат задника, нали? — казах аз и отворих вратата.

Вместо тях видях Джулиет.

— О, да, нямам търпение — измърка тя и ме погледна невинно с големите си очи.

— Какво правиш тук? — отговорих рязко.

Привидно се стъписа от моята грубост, но честно казано, след този уикенд тя е последният човек, когото искам да видя. Тя бързо се окопити:

— Дойдох, за да те чукам, докато припаднеш — отговори дръзко тя и не се даде.

Преди тази жива сцена, щеше да ме накара да й разкъсам дрехите, но сега само се свих. Джулиет видя, че се колебая, пристъпи напред и обви с ръце врата ми.

— Какво ти е? Не се ли радваш да ме видиш? — попита нацупено.

— Просто не те очаквах — ловко отговорих аз и свалих ръцете й от шията си.

— Каква изненада? — отговори тя предизвикателно и сините й очи гледаха палаво.

Мълчахме няколко минути и езикът на тялото на Джулиет настояваше да я поканя вътре. Но аз не исках. Изглеждаше прекалено отровна в прилепналите дънки и прасковения си потник. Знаех, че ще унищожи цялата решителност, която имах.

— Всъщност очаквам гости — разкрих и изглеждах малко гузен за това, че очевидно показах, че тя не е поканена да се присъедини.

— Оо? — тя повдигна вежда.

— С няколко приятели ще гледаме мача — обясних и кимнах твърдо.

— Ясно — каза тя и отмести косата си. — Добре, тогава ще те оставя.

Тя ме разбра. Разбра ме ясно, че не искам да я запознавам сприятелите си и… не й пукаше. Повечето мъже биха си помислили, че са ударили джакпота, но аз не съм като повечето мъже и знам, че на Джулиет не й пука, защото не й пука и за мен. Необвързващият секс за кратко беше готин, но сега… сега ми се стори само тъжен. Дали тази промяна в чувствата ми е заради Мадисън, от която се интересувах емоционално и физически? Или защото ми беше омръзнал човекът, защото го виждах всеки ден? Каквато и да е причината, знаех, че не трябваше да започвам каквото и да се наричаше това между мен и Джулиет.

— Ще се видим през седмицата, нали? — попита Джулиет и прекъсна мислите ми.

— Да — отговорих, защото не исках да споделям своите откровения сега, когато приятелите ми щяха да дойдат всеки момент.

Тя прокара своя пръст по устната ми и каза:

— Тази седмица ще си купя най-прекрасната рокля.

Повдигнах объркано вежди и тя се засмя.

— За церемонията, глупчо. Ще бъда идеалната плюс едно.

Тя ми намигна и добави:

— И като си говорим за плюс едно — това, което става в Бостън, остава в Бостън, ще се радвам да го направим — след това ми намигна и облиза устната си.

Останах с каменно лице и кимнах.

— Ще помисля — отговорих равнодушно на предложението й за тройка.

— Добре. Недей да мислиш много, просто си представи как яздя лицето ти, а ти чукаш друго момиче — обяви тя, а аз почти се задавих.

Наведе се и ме целуна страстно. Моята уста й отвърна и нейният пъргав език примами пениса ми да отговори на вниманието. Успях да се дръпна, преди да изгубя контрол.

— Скоро ще се чуем Джулиет — казах й, а гласът ми трепереше.

— Чао, мило! — каза тя и се завъртя на токчетата си, а аз съвсем ясно можах да видя стегнатия й задник, докато се отдалечаваше.

Бутнах вратата и се облегнах на нея. Бях забравил, че поканих Джулиет да ми бъде гостенка на церемонията по награждаването другия месец. Бях хванат в момент на уязвимост — чуках я върху бюрото и златистата покана привлече вниманието й. Тя ме попита кой ще ме придружи и предвид факта, че си бях заровил оная работа дълбоко в нея, я попитах дали тя ще може да дойде. Няколко минути по-късно тя свърши и след това се съгласи да дойде на церемонията с мен. Планирах да отида сам, защото не е много прието да си заведеш приятелчето за секс на престижно събитие, свързано с работата ти. Но не можех да й го кажа.

Сега нямам друг избор, освен да се справя с това, че се издъних и да прекарам уикенда с Джулиет и евентуално с още една жена, ако доведе. Можех да оттегля поканата, но честно казано, доколкото познавам Джулиет, тя ще се появи въпреки това. Отидох в кухнята, за да си взема така необходимата бира. Надигнах будвайзера и посегнах към още една, защото знаех, че ще трябва да я дам на Хънтър, който ще надуши, че има нещо с влизането. Телефонът ми извибрира и го взех от мраморния плот. Надявах се да не са момчетата, които да отменят срещата, защото имах нужда от техния съвет. Но съобщението беше от Мадисън.

Знаеш ли, че чийзкейкът „Ню Йорк“ е най-известният чийзкейк в целия свят?

Усмихнах се и отговорих:

Не знам. Радвам се, че си пишеш домашното. Как ти върви двойната степен, като стана дума?

Ужасно.

Защо така?

Не можех да си представя Мадисън да е ужасна в каквото и да е.

Защото не ме бива по фармакология. Ще съм ужасна медицинска сестра.

Засмях са на чувството й за хумор и й отговорих:

Няма да си ужасна сестра. Случва се, аз съм експерт по лекарствата. По предписването де, не по гълтането им.

Сериозно ли? Ще имаш ли нещо против да ми помогнеш? Ако кажеш да, печелиш парче чийзкейк „Ню Йорк“

И преди да отговоря, тя добави:

Богато украсено с бита сметана и черешка отгоре.

Молбата на Мадисън беше достатъчен повод да кажа „да“, но битата сметана и черешката без съмнение подписаха сделката.

Доста тежък пазарлък, но… да.

Благодаря, благодаря! Утре добре ли е?

Утре е идеално — отговорих нетърпеливо.

Чудесно, помниш ли къде живея?

Е, как мога да забравя… Можех да предложа да дойде у нас, но щеше да прозвучи нелепо, при положение че всичките й учебници са у тях. Нещата щяха да се прецакат, пък и това не беше среща. Ще й помогна с ученето. Ще е учебна среща. Ще помогна със знанията си, нищо друго. Отговорих с последното, което си помислих:

Дай ми точен адрес и ще дойда.

Шумно чукане по вратата прекъсна моята сладка кореспонденция и от неприятното блъскане познах, че е Хънтър. Отворих и му подадох една бира, защото исках да си проверя телефона. Той пристъпи навътре и повдигна вежда. Огледа стаята отляво надясно, вдигна пръст във въздуха и го завъртя с въртеливо движение.

— Мирише ми на нимфоманки тук…

Не можах да се сдържа и се засмях. Той се вгледа в мен по-отблизо и добави:

— Но също така мирише и на… — той подуши още веднъж — и на черешов пай.

Не се учудих колко точен може да е. Явно така става, като познаваш някого цял живот. Затворих вратата след него и му казах:

— Изпий я. Като се има предвид какво ще ти кажа, ще имаш нужда!

ГЛАВА 17: НЕЩО СЛАДКО

Мадисън

— Мади, защо, ама защо се замесваш с този смотаняк още веднъж? — каза Мери, докато наблюдаваше отвратена как пробвах пета рокля.

— Първо, няма да се замесвам с него. Ще помогне с ученето, това е всичко. И второ — не е смотаняк — казах аз като защитавах честта на Диксън.

— Напротив, смотан е — укори ме пак, като си вдигна погледа от списанието, което прелистваше. — Не помниш ли, че ти върза тенекия и после се скри от лицето на земята за три месеца?

— Само за да се появи отново като проклетия ангел на греха… — прибавих меко, като си спомних как добре изглеждаше в избелели дънки и плътно прилепналата идеално бяла тениска.

— Престани! — Мери хвърли една възглавница по мен. — Това са хормоните ти. Чувствителната Мади няма да позволи на този мъж да влезе в сърцето и в нейния дом.

Нейният точен коментар ме предизвика да мина в защита.

— Агънце, стига с тая мелодрама. Той ще ми помогне с ученето, защото е лекар. И за твое сведение, няма да се доближава до сърцето ми.

Не добавих, че той вече се промъква там.

— Освен това имам и Дейвид — прибавих и съблякох блестящия пуловер — Не бих му причинила това, аз наистина го харесвам.

Забихме се още първата вечер, когато се запознахме. И преди да разбера, няколко седмици по-късно вече се виждахме. В началото малко като че ли използвах Дейвид, за да запълня липсата на Диксън, но след това вече наистина ми беше приятно в компанията му. Той е страхотен джентълмен и има прекрасни данни да бъде гадже. Но това е и проблем — прекалено е идеален, което знам, че звучи безумно. Ако наистина трябва да кажа какъв е проблемът за това да не мога да се отдам 100 % на Дейвид, е, защото не е Диксън. Срещнах Дейвид много скоро, след като Диксън ме върза, и мисля, че бях малко наранена от това, че той така и не се обади за повторната среща. Сега вече знам, че не се е обадил, защото по това време се е виждал с друга. Странното е, че не я беше споменал нито веднъж или намекнал, че има връзка. Но сега, след като се върна в живота ми, не знам какво да мисля и да чувствам. Може би Мери е права и моите хормони надделяват над разума ми.

— Мади, обичам те до смърт! Ти си ми най-добрата приятелка, но живееш в някакво отричане. Когато е замесен този мъж, губиш всякакъв разум, което няма никакъв смисъл. Говорила си с него около пет пъти.

— Знам — казах аз и се обърнах към нея — Но моментите, в които сме говорили, бяха… не знам… нещо като невероятни.

— А с Дейвид не са, така ли? — попита тя и направи балон с дъвката си.

— Разбира се, че са, но с Диксън са различни.

— По какъв начин? — попита тя и кръстоса краката си на ръба на леглото ми.

— Просто… нали знаеш… призраците в килера — признах и си захапах устната.

— Да и бих искала да ми кажеш повече са тях. Познавам те от детската градина и знаеш, че никога не бих те съдила! — каза тя и гласът й отрази нейната болка.

С Мери сме неразделни от петгодишни, от времето, когато живеехме една до друга. Дори когато мама се омъжи отново и се преместихме, останахме най-добри приятелки и си обещахме нищо да не застава помежду ни. Досега сме си държали на думата. Но тайната ми не е просто „нещо“, то беше животопроменящо и ще направя всичко възможно да й спестя тази болка.

— Знам, Агънце, но е нещо, което искам да забравя — въздъхнах и си свалих погледа.

— Искам поне да поговориш с някого. Може би доктор Диксън ще ти помогне — тя се пошегува, а аз за малко не си глътнах езика.

— Не, това е нещо, което никога не мога да му кажа — мразя се, когато звуча така уязвимо.

— Каквото и да е, знам, че вината не е твоя. Но знам, че подлата ти сестра е замесена.

Преглътнах моето гадене и посегнах към един прилепнал потник.

— Може ли да не ми разваляш деня, като я споменаваш. Не съм я виждала от два прекрасни месеца и се надявам да станат шест. Не мога да разбера как може да е кръвна роднина на Себастиан. Имам предвид, че той е толкова мил, а тя е… такава кучка — промърморих и попълних многоточието.

Взех един ластик да си вържа косата, Мери кимна и се намръщи.

— Още не мога да повярвам, че ще се омъжи за брат ти.

— Аз също. Излъгах, защото можех да го повярвам.

— Това не е ли кръвосмешение или нещо подобно? — попита Мери и аз поклатих глава.

— Не, те нямат кръвна връзка. Майка ми се ожени за Себастиан и сме свързани само заради брака — обясних и се надявах, че ще смени темата.

— Тоест, ако Грег се ожени за Марша, ще е същото.

Господ знае, че тя е виновна, така че аналогията с Марша пасва чудесно.

— Нещо такова, да — отговорих и се опитах да остана спокойна, докато ровех в дрехите на пода.

— Абе, гадна работа. Дилън е секси, но той ти е брат — каза Мери и сбърчи нос.

Разговорът ме караше да се чувствам изключително неудобно, но все пак кимнах.

— Знам, гадно е.

— Кога ще е сватбата? — попита небрежно и посегна към бутилката с вода.

— Не съм сигурна. Годежното парти ще е след няколко месеца. Те току-що се сгодиха, така че едва ли скоро ще се оженят. Но кой знае, говорим за Бет все пак. Знаеш, че ще направи каквото и да е за пет минути слава — промърморих и гледах към стената.

Много се ядосах и се стараех да не поглеждам Мери, за да не се издам.

— Да и горкият Себастиан трябва да плати сметката — каза Мери и аз кимнах. — Мислиш ли, че…

Аз вдигнах пръста си, защото не исках повече да го обсъждаме.

— Какво ще кажеш за това? Показах й рокля до коляното в бебешко синьо, като леко намекнах, че приключихме този разговор.

Мери подпря лице на дланта си и ме огледа.

— Амии, все едно крещи „среща“. Хубава е, ама какво му е на начина, по който си облечена сега?

Погледнах надолу към скъсаните дънки и черната ми тениска. Сбърчих си носа и хванах с два пръста тениската.

— С това ли? Не е ли малко небрежно?

— Какво значение има? Нали не е среща? — каза тя и си вдигна любопитно веждата.

— Да, така е — потвърдих с половинчато кимване. — Много си права!

Като се обърнах и се видях в огледалото, се изплаших, защото лицето и косата ми бяха пълна бъркотия.

— Е, определено ще трябва да си оправиш грима и косата — прибави Мери, като видя моята реакция на скитническия ми външен вид.

Изправих рамене и се засмях.

— Нали нямаше значение как съм облечена?

— Да, но все пак не е нужно да го плашиш. Може да свърши работа, може да имаме полза от него — обясни тя.

Аз повдигнах учудено вежди.

— Може да има готини приятели — каза Мери и ми намигна.

След като измих и изправих косата си, я завързах на свободен кок и накрая пак не бях много доволна. Сложих съвсем малко грим и единственото нещо, което се набиваше на очи, беше ваниловия ми балсам за устни, който ги прави по-пълни. Мери беше права. Това не е среща. Излизам с Дейвид, за бога. Това, което ме притеснява, е, че трябва от време на време да си напомням този факт. Когато чух звънеца точно в 19:00, в корема ми се разхвърчаха пеперуди, но аз им казах да спрат, защото това не е среща. Изтрих потните си длани в дънките, поех дълбоко въздух, отворих вратата и бях поздравена от най-сексапилния мъж на планетата.

Първото поемане на въздух беше напразно, защото въобще не ми помогна да се успокоя, затова направих втори опит, преди да припадна от липса на кислород в мозъка.

— Мадисън — каза Диксън с дълбок пресипнал глас и ме накара да си заобичам името.

— З-здрасти… заповядай! — запънах се и притеснено сложих един кичур зад ухото си.

След това се сетих да отворя вратата по-широко и да му направя място да влезе. Диксън се усмихна палаво и за първи път влезе в дома ми. Забелязах веднага колко по-млад изглеждаше в ежедневни дрехи. Носеше сини дънки и тясна черна тениска. Изглеждаше дяволски добре, въпреки че не беше официален. Бързо затворих вратата след него. Той ме погледна през рамо и се засмя самодоволно, посочи плаката на „От здрач до зори“.

— Обичам Куентин Тарантино!

— Така ли? — попитах аз, не го беше споменал по време на есемесовия ни маратон.

— О, да. Обичам всичко, което те предизвиква да мислиш.

Естествено, че обича…

— Ох, добре тогава, сега не се чувствам вече като пълно хахо — въздъхнах облекчено.

— Няма да издавам тайната ти — каза той със съзаклятнически тон и аз се засмях на неговата непринуденост.

— Добре, сега ли си искаш десерта, или после?

Стоях още облегната на вратата, защото бях прекалено нервна, за да помръдна, погледът му ме размекваше като желе. Той се обърна, сложи ръцете пред гърдите си и й се усмихна.

— Хайде да поучим малко и после да се надрусаме със сладко.

— Чудесна идея — ухилих се и се отблъснах от вратата. — Всъщност нямам бюро — срамежливо признах и погледнах към мястото, където се виждаше масата ми за кафе, която беше зарината от учебници, листове, маркери и хартийки от сладко.

— Няма нищо, това е като твоята мини ученическа стая, харесва ми. Ако можеше да видиш моята стая, докато учех… изгубих две котки в нея — пошегува се той.

— Сега се чувствам по-добре, поне знам къде ми е котката.

Диксън се засмя и осъзнах, че по-обикновен и небрежен не съм го виждала. Неговото спокойно излъчване по някакъв начин успокояваше и мен.

— Добре, да започваме — предложи той и посочи дивана.

— Да, разбира се — казах в отговор и наум си зашлевих един доста необходим шамар.

Заобиколих дивана, той направи същото и двамата седнахме в двата му срещуположни края, телата ни се облегнаха на двете странични облегалки. Между нас се получи голямо празно пространство, в което нямаше нищо странно. Имах нужда от такъв сблъсък с реалността, защото явно бях накарала Диксън да се чувства неудобно от моето прекалено зяпане. Докато си мислех това, изритах маратонките си и взех учебника. Седнах върху единия си крак и се обърнах да погледна Диксън. Почти забравих да дишам, като видях, че носи дизайнерски очила. Невероятните му сини очи изглеждаха още по-големи, а с тази готина рамка приличаше на секси професор.

— Добре, я да видим какво те тормози — каза той и аз си затворих отворената уста.

— Ами имам проблем с лекарствата, действащи върху вегетативната нервна система.

Ръцете ми трепереха, докато отварях учебника на четвърта част. Диксън се приближи и погледна в отворения учебник:

— Това наистина е трудно. Какво не разбираш?

— Всичко — признах и неловко се усмихнах.

Дискън се засмя и аз пренебрегнах начина, по който този смях резонира върху цялото ми тяло.

— Добре, нека започнем с основата. Има четири вида лекарства. Такива, които възбуждат симпатиковата нервна система, и такива, които успокояват симпатиковата нервна система — обясни той, като си вдигна лявата ръка.

След това вдигна дясната си ръка и продължи:

— Има лекарства, които възбуждат парасимпатиковата нервна система, и такива, които успокояват парасимпатиковата нервна система.

— Да и как запомняш кое какво прави? — попитах и взех химикалката си.

— Знаеш, че вегетативната нервна система е отговорна за „борбата“ и „полета“, а също за „почивката“ и „храносмилането“, нали?

Кимнах, защото моята вегетативна система беше полудяла в момента.

— Лесно е, виж. Симпатиковата нервна система не е особено симпатична в крайна сметка. Само си представи — навън е хубав слънчев ден, ти караш колело в парка и изведнъж, една мечка…

Четиридесет и пет минути по-късно Диксън беше успял да ми обясни това, което моят преподавател не успя за цял семестър.

— По дяволите! Ама това е много логично — възкликнах и бързо пишех основните неща от обясненията на Диксън.

— Естествено, че е — наперено се засмя той. — Искаш да ми кажеш, че си се съмнявала в моите преподавателски способности ли? — подигра се моят учител и се хвана за сърцето.

— Ами — подразних го и нахално го погледнах косо.

— Сега, заради твоето недоверие, ми дължиш не едно, а две парчета чийзкейк — каза той, свали очилата си и разтърка уморените си очи.

— Мисля, че може да се уреди — станах и тръгнах към кухнята.

По средата обаче спрях и го попитах:

— Какво знаеш за лекарствата, стимулирани от адреналина?

Три часа по-късно знаех неща, които преди не съм знаела, че съществуват. След като преодолях факта, че Диксън е в апартамента ми и седи на сантиметри от мен, наистина научих разни неща. Той се беше оказал с отлични преподавателски способности, освен невероятния му външен вид. Начинът, по който говореше за теми, които го вълнуваха, още повече ми доказаха, че съм впечатлена от различни негови страни, което ме притесни. Осъзнах, че лесно се подхлъзвам и забравям, че имам връзка с Дейвид.

— Това ще го ядеш ли? — попита Диксън.

— Моля? — измънках, а въпросът му прекъсна моите смущаващи мисли.

— Това ще го ядеш ли? — повтори и посочи с вилицата си към моето парче.

— Не, вземи го — след това приближих чинията си към него. Той благодарно я придърпа и си казах да спра да зяпам устата му, докато отхапваше голямо парче. Очевидно се провалих в това си намерение, защото Диксън се ухили.

— Обичам сладкиши.

— И аз — отговорих и се успокоих, че не разбра вторачения ми поглед.

— Така става, когато майка ти е италианка — отговори, ухилвайки се глуповато, докато облизваше вилицата си.

— Да, ти спомена, че родителите ти са италианци.

Спомних си, че като си писахме, той го каза, а аз избягвах темата за моето семейство като от чума.

— Но Матюс не е италианско име, нали? Нито Диксън? — изведнъж се почувствах необразована.

Диксън поклати глава и се наведе напред, за да остави празната чиния върху затворения учебник.

— Не, всъщност е ди Матео, но го промених още в колежа, за да се американизирам още повече.

От начина, по който се изля фамилията от устата му, ми стана ясно, че явно говореше италиански, защото акцента му беше много автентичен. Господи, най-сексапилният мъж в целия свят е седнал на дивана ми, яде сладко и говори свободно езика на любовта.

— А откъде идва Диксън?

Той преглътна, преди да признае:

— Кръстен съм на рибарската лодка на баща ми.

Опитах се да не се смея.

— Оо!

Като видя физиономията ми, поясни:

— Неговата лодка всъщност се казва Диксиленд. Америка беше неговата свобода. По-добрият живот. Затова, когато съм се родил, родителите ми са смесили техните корени от миналото с новите си корени.

— Харесва ми, че има смисъл.

Той кимна и се усмихна.

— Да, но честно казано, се радвам, че не са ме нарекли Дикси.

Покрих устата си, за да не се разсмея. Докато подреждах всичко, което беше споделил, ми хрумна нещо. „Мадисън, не го моли да ти казва нещо на италиански!“ скарах се наум.

— Знаеш ли някакви псувни на италиански? — попитах и изцяло пренебрегнах вътрешния си глас.

Диксън се засмя и мускулите на врата му се опънаха.

— Защо това е първото нещо, което ме питат всички?

Вдигнах рамене шеговито.

— Нямам идея, ти ми кажи — ти си лекарят.

Диксън кимна, размърда устните си и се съсредоточи в това, което щеше да каже.

— По-меката версия ли искаш, или без задръжки?

— Давай смело — усмихна се аз.

— Vaffanculo.

Нямам представа какво ми каза, вероятно ме е обидил, но не ме интересуваше, защото думата направо ме преобърна.

— Искам още — позасрамено поисках аз.

Устните на Диксън потръпнаха.

— Дори не ме попита какво означава!

Срамежливо се усмихнах, защото той знаеше, че съм впечатлена.

— Няма значение, имам ти доверие.

Наистина го мислех. Диксън се замисли, но слава богу, не каза нищо след моето споделяне. Беше без очила и можех да видя как мисли какво да каже.

— Sei una bella ragazza con gliocchi belli.

Олеле, аз съм на ръба на дивана и съм напът да припадна, докато Диксън ми прави серенада на родния си език. Знам, че това не беше псувня, не съм чак толкова непросветена, знаех, че „bella“ означава „красива“. Така че Диксън красива ли ме нарече току-що? Сърцето ми започна да препуска при това предположение и прошепнах:

— Какво каза?

Въздухът се зареди с невидимо електричество и знаех, че трябва да спра да говоря, но не можах.

— Нали каза, че няма значение? — отговори той тихо и се приближи на сантиметри от мен, а и аз направих същото.

— Промених си мнението — отговорих и очите ми неволно погледнаха устата му.

— Казах, че си красиво момиче — дрезгаво призна той.

— И още? — настоях, защото знаех, че има още.

— Казах също, че имаш красиви очи — той се премести още по-близо.

— Мислиш, че съм хубава ли? — задъхано попитах, не бях забелязала, че коленете ни се докосват, докато не усетих, че кракът ми гори.

— Да — отговори той без да се колебае. — Страхотна си!

— Б-благодаря — заекнах и се наведох напред.

Тялото ми искаше да е близо до неговото. Какво правя? Трябва да спра, това е грешно. Но защо го чувствам толкова правилно? Когато съм с Диксън, ми е лесно и леко. Когато съм с него, не е ме страх и не се притеснявам от докосването му така, както е било с другите.

— Аз мисля, че и ти си страхотен — излезе от устата ми, преди да мога да се спра.

Очите на Диксън се разшириха и аз се ритнах по задника за това, че не можах да сложа спирачки на моя развилнял се ум.

Той не изглеждаше притеснен от моето признание, по-скоро беше силно изненадан и стреснат от моята честност. Наведох очи, защото се притесних от това, че бях пряма, но той нежно докосна брадичката ми и повдигна лицето ми, за да го погледна. Направих го с желание и срещнах горещия му поглед, спрях да дишам, защото изглеждаше, че ще се нахвърли върху мен. Но той остана неподвижен и аз, задъхана, очаквах какво ще направи след това. Палецът му, който беше хванал брадичката ми, започна бавно да лъкатуши по челюстта ми и докато се плъзгаше напред-назад, аз си отворих устата и навлажних долната си устна. Диксън жадно проследи движението ми и още повече се разтреперих, като ми се усмихна. Бих дала всичко, за да разбера какво си мисли.

— Sei un angelo — прошепна, а дълбоките му сини очи ми загатнаха, че в думите му имаше нежност.

— Какво означава това? — попитах, останала без дъх, но той поклати глава и не отговори.

Напълно се изгубих в това, което се случваше, и изведнъж нищо друго не съществуваше. Знам, че и той се чувства така, когато започна да се навежда напред болезнено бавно, навлажнявайки своите пълни, греховни устни, и спря, когато лицата ни бяха на няколко сантиметра едно от друго. Дъхът ми беше накъсан и запъхтян, Диксън арогантно се усмихна, защото виждаше какво ми причинява тази близост. Усещах електричеството между нас с всяко нервно окончание в тялото си. Кожата ми потръпна, когато Диксън си вдигна пръста и много нежно погали бузата ми и отворената ми уста. Той мълчаливо помоли да влезе и да ме вземат дяволите, исках да влезе. Отворих си по-широко устата, Диксън възбудено проследи движението ми, постави пръста си в единия край на устата ми, преди най-накрая да пъхне пръста си вътре. Плахо обиколих с език върха на показалеца му, той си пое рязко въздух, което накара вътрешностите ми да се разтекат. Той ме наблюдаваше как бавно го облизвам с език, очите му изгаряха, но не го бутна по-навътре. Това беше мой спектакъл, колкото и негов, и в този момент отчаяно исках да го целуна. Знам, че е грешно и трябва да се дръпна, но не мога. Чувствах се така от момента, в който го срещнах. Диксън нежно освободи пръста си и го плъзна до средата на долната ми устна и без съмнение усещаше какво искам. И като истински мъж се наведе дръзко напред, готов да предяви претенции към устата ми. В този момент обаче съдбоносната мелодия от „Убий Бил“ звънна рязко и прекъсна момента ни, аз необмислено се дръпнах назад и за малко не се ударих. Бузите ми пламтяха от притеснение, но и от желание и непохватно се пресегнах да взема телефона от масичката.

— По дяволите! — изпсувах, като видях кой звъни.

Диксън издиша шумно, облегна се назад и си оправи косата. Не можех да реша дали Дейвид беше избрал най-добрия или най-лошия момент да се обади, но аз вдигнах телефона на петото позвъняване.

— Здрасти, хей! — казах, а пискливият глас не можеше да бъде мой.

— Здрасти, мила, липсваше ми. Извинявай, че ти прекъсвам ученето — отговори той, а топлият му глас все едно ме уцели с топка от вина в стомаха.

— А, няма проблем — казах, като се чувствах възбудена от това, че Диксън чува всяка дума.

Не можех да го направя, докато седеше до мен, чувствах се толкова неудобно и грешно. Дейвид нещо започна да ми говори весело. И аз бавно станах и се обърнах към Диксън, който изглеждаше полувбесен, полувъзбуден — и двете състояния много му отиваха. Вдигнах пръста си, като исках да му кажа, че излизам от стаята за една минута и той кимна. Извиних се, пъхнах се в спалнята и поех за първи път въздух, откакто бях вдигнала телефона.

— Какво мислиш? — попита Дейвид, а аз затворих вратата след себе си.

— За какво? — отвърнах му аз, защото не бях чула нито една дума от това, което ми беше казал.

— За това да те запозная с родителите ми този уикенд. Те много искат да те видят и аз също много искам да те запозная с тях…

По дяволите, моментът не е подходящ. Диксън е в другата стая, освен това бях на няколко секунди от това да го целуна. А тъй нареченото ми гадже току-що ме помоли да се запозная с родителите му. Господи, това ми идва в повече. Усетих как ме полазва пристъп на безпокойство и седнах на ръба на леглото.

— Ами… Дейвид, не знам…

— Защо, Мади? Знаеш, че съм луд по теб и никъде няма да ходя — нежно каза той.

— Знам и аз по теб.

— Но…? — бързо попита той.

— Но е голяма стъпка.

— Знам, но съм готов да я предприема с теб — в гласа му се усещаше само грижа.

Едва успявах да си поема въздух от напрежението, което не можех да понеса. Кажи „не“, Мадисън, крещеше вътрешното ми аз. Научи се да казваш „не“. Дейвид е сладък, мил и ми е гадже. Само защото мъжът, от когото съм завладяна, седи в дневната ми, не означава, че трябва да бъда толкова отдалечена и незаинтересована.

— Добре, но нека да е по-рано вечерта — казах накрая и се огънах. — Имам много домашни, които трябва да напиша този уикенд.

— Добре, мила, когато искаш. Ще направя резервация, мама ще се зарадва, наистина много иска да се запознаете — каза развълнувано Дейвид и не можах да се въздържа да не се усмихна на ентусиазма му.

— И аз много ще се радвам да се запозная с майка ти — отговорих аз, докато си разтривах слепоочието. Трябваше да вървя, Диксън беше в другата стая и беше грубо от моя страна.

— Мади?

— Да?

— След като свършиш, можем, не знам… да се видим след това? Мога да ти помогна с ученето? — предложи Дейвид и усетих някакво опасение в гласа му.

Замълчах, защото имах нужда да осъзная какво точно означава този въпрос. С Дейвид се бяхме целували и закачали, но беше доста кротко. Не беше настоятелен да правим секс и въпреки че не му бях казвала нищо за миналото си, той знае, че нещо гадно се крие в спомените ми. Уважава нуждата ми от пространство и не натиска. Но да се запозная с родителите му и да прекараме нощта заедно, ми дойде прекалено много.

— Просто… не мога.

Моето мълчание каза всичко.

— Всичко е наред, разбирам. Съжалявам, че попитах.

Нещо ме прободе в гърдите и аз глупаво отговорих:

— Ще помисля, но не мога нищо да ти обещая.

— О, Мади — зарадва се Дейвид. — Ти си най-добрата на света. Аз съм голям щастливец.

Неговата доброта наистина ме удивява и ме кара да се чувствам още по-голям кучка за това, че съм толкова безчувствена.

— Аз също съм щастливка. По-добре да отивам да уча, имам един куп домашни.

— Добре, ще се чуем утре.

— Звучи супер — отговорих аз.

— Чао, миличка, наистина го мисля — щастлив съм, че те имам и че те срещнах.

Чувствах се като гъз и вече наистина ми идваше повече.

— Благодаря, хм, чао.

Въздъхнах, разтрих слепоочията си и се опитах да се концентрирам за момент, преди да отида в дневната. Господи, на какво се съгласих току-що? Толкова съм объркана и ме е яд да призная, че причината за това седи в дневната ми в този момент. Преди Диксън да се появи отново, бях започнала да се отпускам и виждах, че нещата с Дейвид напредват. Но сега, след като Диксън се върна и почти ме целуна, не знам какво да направя. Може би това беше лоша идея и се заблуждавам, като си мисля, че можем да бъдем приятели. Не знам какво точно има в него, но той е първият мъж, към когото чувствам такова нещо. Той е първият мъж, когото мога да почувствам физически, без да изперкам. Искам да съм нормална и Диксън ме кара да се чувствам точно такава. Изтрих една прокраднала се сълза, оставих телефона на шкафа и се погледнах в огледалото. Изглеждах като кошница — косата ми беше хваната в крива опашка, а тениската ми беше изцапана с петно от чийзкейк, защото не можех да си уцеля устата.

Въпреки това готиният мъж зад вратата искаше да ме целуне. Защо? Поех дълбоко въздух и отворих вратата. Видях че диванът беше празен, Диксън не се виждаше никъде. Не го бях чула да отива в банята, но направих едно бързо претърсване. След като проверих къщата два пъти, се върнах с празни ръце. Сигурно си е тръгнал, освен ако не се крие в килера. Погледнах дървения часовник от дядо и видях, че съм говорила по телефона двайсет минути. Трябваше да съм ядосана от това, че си е тръгнал, но повече се бях ядосала на себе си заради това, че не бях приключила нещата с Диксън по-рано. Не бях в настроение да уча повече, реших да прибера всичко, да взема горещ душ, да се пъхна в леглото и да се надявам да забравя този ден.

Един лист на масата за кафе ми привлече вниманието и аз се наведох да го взема. С елегантен почерк беше написано: „Означава, че си ангел“. Захапах устната си и притиснах листа до гърдите си, защото не можех повече да гледам към милите му думи.

ГЛАВА 18: ХРАНА ЗА РАЗМИСЪЛ

Диксън

— Добро утро, доктор Матюс! — каза Сузана, като влязох, а подгизналото от дъжда сако оставяше следи по кремавия килим.

— Госпожо Вейл.

Прокарах ръка през мократа ключалка.

— Защо не се обадихте? Щях да ви посрещна с чадър долу — каза тя и бързо стана, като ми подаде една кутия със салфетки.

— Нали е юни, за бога, защо вали?! — оплаках се аз, взех няколко и изтрих мокрото си лице.

Чантата ми беше подгизнала, защото ми служеше като чадър.

— Кога ще приключат тия проклети ремонти? — попитах и започнах да бърша мокрите петна по ревера на сивото си сако.

— Това е Ню Йорк, щом приключи един, започва друг — каза тя мъдро.

— Права сте, само искам да стане по-бързо, за да мога да паркирам на паркинга, за който съм платил хиляди — озъбих се аз.

Сузана кимна и се усмихна.

— Лошо начало на седмицата.

Ако беше който и да било друг, а не тя, щях да му кажа да си гледа работата, но Сузана ми е като семейство.

— Не ви трябва да знаете половината от него.

— Отивайте, ще ви донеса кафе — каза тя и посочи кабинета ми.

Сутринта не се подобри и до обяд вече бях убеден, че ще убия следващия си пациент. Вече бях на ръба да си ударя челото в бюрото, чух, че на вратата се чука тихо.

— Влез. Аз изпъшках и се отказах от това да прочета записките си за следващия ми пациент.

— Доктор Матюс, извинете, че ви притеснявам — каза Сузана и си подаде главата през вратата.

— Няма проблем, влезте.

— Това току-що пристигна за вас — каза тя и видях, че държи малка бяла кутия в ръката си.

— Ооо! — учудено вдигнах вежди. — От кого е?

— Не съм сигурна. Куриерът каза, че няма записани данни на подателя.

— Много странно — отговорих и любопитството ми нарасна.

— И аз това си помислих.

Тя дойде до бюрото и ми подаде кутията. Огледах я отвсякъде и нямах никаква идея какво може да има в една толкова малка кутия.

— Ако видя отрязано ухо вътре, много ще се ядосам — казах на Сузана и тя се засмя.

Вдигнах капака, неспокойно я отворих и надзърнах, а Сузана се наведе напред, за да види какво има вътре. В този момент видях едно парче чийзкейк и знаех кой го изпраща. Но защо?

— Вътре има и един плик — каза тя с нетърпение и се чудеше какво става.

Взех го и го отворих. Вътре видях листа, който бях оставил на Мадисън, под моите думи пишеше: „Запазих ти едно парче, от един ангел за друг ангел.“

— Доктор Матюс, добре ли сте?

Мълчах, а бележката пред мен беше погълнала цялото ми внимание. Защо ми го изпраща? За съжаление, стените у Мадисън са тънки и аз чух по-голямата част от разговора й с Дейвид. Не се съмнявам, че е влюбена в него, тя го и каза. Просто трябваше да забравя факта, че почти ме целуна, защото нейните действия не отговаряха на думите й. Не можах да издържа да я слушам повече да гука на оня чезнещ от любов глупак. И затова си тръгнах. Но оставих бележка, защото не исках просто да избягам отново. Нямах очаквания и да, можех да напиша нещо друго, но реших, че това беше по-добре от алтернативата „Приятелят ти е излишен пенис".

Местих погледа си от бележката към чийзкейка и обратно и наистина не знаех какво да направя. Давя се между две жени, които ми действаха отровно по коренно противоположен начин, но както и да го погледнем, отровно. Затворих капака, бутнах кутията встрани и пъхнах бележката в джоба си. Приближих кошчето, което ми седеше под бюрото. Плъзнах кутията по бюрото и тъкмо щях да я бутна в коша, Сузана ме спря.

— Няма ли да я хапнете? — попита учудено от моята ненавист към едно безобидно парче торта.

Поклатих глава.

— Не, искате ли я? — бутнах я към нея.

— Сигурен ли сте?

— Да ви е сладко — отговорих.

Зарадвана, Сузана взе тортата от ръката ми.

— Ама сигурен ли сте, че не я искате?

Не можах да се сдържа и кисело се усмихнах.

— В това е проблемът, госпожо Вейл — двусмислено отговорих и вече нямах предвид десерта.

Сузана се обърка от моя неясен отговор, но не попита нищо повече. Взе кутията и тръгна към вратата. Спря изведнъж и с ръка на вратата, вдигна кутията над главата си и каза:

— Храна за размисъл, доктор Матюс!

Тя внимателно затвори след себе си и аз въздъхнах, защото беше абсолютно права.

Остатъкът от седмицата приличаше на началото и така дойде събота следобед. Вече нямах търпение за малко С&С — скоч и секс. Джулиет беше MIA цяла седмица и след моето държание миналия уикенд не очаквах да се държи различно. Но да разполагаш с лесен, страхотен секс в продължение на три месеца, наистина може да разглези един мъж и сега хормоните ми бяха подивели. Можех да се обадя на Джулиет, но мисля, че и двамата знаем, че сме просто приятелчета за секс, които за малко се заблудиха, че са като в Дисни „и заживели щастливо“. Но вече ми тежи. Дали да не изляза и да потърся някого, който да ми помогне да изгоря натрупаното сексуално напрежение? Или просто да се обадя на Джулиет? Сексуално тя знае точно какво да направи, за да ми достави удоволствие, познавам я, ясна е, но поради някаква непозната причина не мога да вдигна телефона. Разминах се с един човек, който тича, което ми напомни, че причината е Мадисън. Не мога да изтрия момента, когато почти се целунахме, и колкото повече се опитвах да го забравя, толкова по-ясен ставаше. Нямаше и следа от нея, след като ми изпрати чийзкейка, и аз нарочно стоях встрани. Извадих телефона си и бързо набрах Хънтър, който вдигна на второто позвъняване.

— С&С? — попита той, а аз отговорих положително.

— Нека играта започне сега.

За съжаление, Финч не се присъедини, така че бяхме само двамата с Хънтър и това никога не беше добра комбинация, когато ни се правеше секс и се напивахме. Хънтър ме завлече в Чери поп, където Мадисън се оказа царица на дансинга.

Въпреки че предпочитах да отидем на по-тихо място, видях защо го предпочете. Момичетата почти нямаха дрехи върху себе си и бяха на ръба на пълнолетието. А след количествата евтин алкохол, който нахлуваше във вените им, усетих, че ще стоим до рано. Хънтър също се беше настроил да плячкосва и явно нашето ергенство действаше като магнит, защото вече имам пет случайни номера в телефона си, два от които не знам как се озоваха там.

— Каква искаш? Брюнетка, блондинка или червенокоса? — попита ме Хънтър и се наведе хищнически на дансинга.

Аз се захилих и когато го погледнах, реших, че е добър момент да го попитам какво го тормози. Беше пиян и в такива моменти беше отворен към споделяне.

— Добре ли си, приятелю? Държиш се странно, добре де, по-странно от обикновено. Усещам някаква враждебност, дори неприязън, когато стане дума за противоположния пол.

Хънтър отпи от бирата си и разбрах, че съм напипал нещо. Вдигна рамене и очевидно не искаше да говори за чувствата си.

Реших да натисна малко.

— Искаш ли да поговорим за това?

— Пич, тук съм, за да чукам, не да говоря. Така че, освен ако не си ми навит, спри с психоглупостите. Освен това, ти се давиш във вагини, които не можеш да разбереш.

— Какво да разбера?

— Да разбереш какъв щастливец си — отговори той ясно.

— Щастливец ли, хайде, обясни ми защо? — почесах се по главата, защото от моя гледна точка бях далеч от щастлив.

Обсебен съм от едно момиче, което е изцяло недостижимо, докато се опитвам да отвикна от друго. Хънтър прочете мислите ми…

— Поне се връщат при теб за повече. А аз какво имам? Радвам се, ако успея да им науча имената. Грозен ли съм? Кажи ми? — попита той и отпи от бирата си.

Значи това го тормозеше. Възможно ли беше моят приятел, който беше по-голяма мъжка курва и от мен, да търси сериозно гадже? Това трябва да е. Проблемът е, че избира грешни жени. Знаех го.

— Пич, не си грозен. Ако си падах по мъже, щях със сигурност да те забия — казах и го ударих приятелски по рамото. — Кажи сега, нещо сериозно ли искаш?

Попитах настойчиво, защото исках да потвърдя теорията си. Той вдигна рамене, което на езика на Хънтър означаваше

— Хънт? — попитах го пак, защото бях решил да го накарам да си каже.

— Откъде да знам, сигурно… — изръмжа той, видимо раздразнен от двайсетте въпроса, които му зададох. — Аз просто… те са толкова чалнати и несериозни. Всички ли са такива? Ако е така, престани с тези глупости. Ще си продължавам със забивките за една нощ — каза той и почеса лицето си с ръка.

— Може би проблемът е, че жените, които намираш, не са точно от типа „да ги запознаеш с майка ти“. Освен това и начинът, по който вървиш, говориш, държиш се и се обличаш — надявах се да не звуча осъдително — за бога, цялото ти същество не показва, че търсиш нещо сериозно.

— Сигурно моите курвенски напъни са вик за помощ? — бързо предположи той и не можах да разбера дали говори сериозно, или се шегува.

Преди да успея да го попитам, той ме отряза.

— Хайде, най-накрая да се уредим с по една мацка?

Облегна се на парапета, за да ме погледне. Знаех какво да кажа на този поглед, но пропуснах. Той приключи със споделянето, но поне знаех какво го тревожи. Засега трябва да отложим този разговор, защото към нас се приближаваха чифт близначки. Имах предвид момичета, не цици. И да, бяха еднакви.

— Удари ме! — прошепна ми Хънтър с половин уста.

— Да не си напушен, бе? — процедих объркано.

— Ще свалям близначка номер едно или две. Няма значение, не ми пука коя, защото така и така няма да мога да кажа коя коя е, защото са еднояйчни близначки, по дяволите — обяви той и вълнението му беше видно по глупавата му самодоволна усмивка. — Нали не сънувам? Тези бомбести блондинки наистина идват към нас?

Извъртях очи и отпих от бирата си.

— Да, глупако, истински са и идват насам — отговорих аз и разглеждах техните силиконови цици, които почти не мърдаха, докато се приближаваха.

— За всеки случай ме удари — каза той бързо, но се въздържах от насилие, защото те спряха до мен.

— Здравейте, аз съм Манди, а това е Мариса — каза усмихнато Манди и идеалните й зъби светнаха на флуоресцентното осветление.

Преди да мога да отговоря, Хънтър пристъпи напред и взе нещата в свои ръце.

— Здравейте Манди и Мариса, аз съм Хънтър, а това е Диксън — каза той и посочи към мен.

Саркастично се усмихнах на неговата харизма и протегнах ръка.

— Приятно ми е да се запознаем, дами!

От начина, по който Мариса с поглед ме изнасилваше, знам, че би предпочела да сложи ръката си на друго място. Привлекателна е — имам предвид руса е, надарена е в бюста и е лесна, но сега желаех брюнетка. Разкрещях се на моето подсъзнание да млъкне, да забрави, че има една конкретна брюнетка, и да се съсредоточи върху това да правя секс скоро.

— И така, момичета, може ли да ви почерпим по едно питие? — попитах ги аз и двете кимнаха с желание.

— Ще се радваме — казаха в един глас двете и се закикотиха.

Хънтър изглеждаше като че ли току-що е умрял и е отишъл в рая, а аз се чувствах все едно съм в ада.

Четиридесет и пет минути по-късно съжалих за това, че предложих да карам. В същото време няма толкова голямо количество уиски, което да ме накара да направя това, което надарените близначки предлагат. За трети път Хънтър ме изрита под масата и ако го направи отново, такъв ще му забия, че да се чуди къде се намира.

Манди, близначка номер едно, която е по-голяма с две минути, ни каза не много дискретно, че може да си направим четворка. Не се изненадах, че Хънтър много се зарадва на идеята, но аз я приех равно и след това последва насилието под масата. Не съм толкова скромен и се бях съгласил на тройка или две на моя територия, но не и на четворка с най-добрия ми приятел и две загорели сестри. Това е гадно, откъдето и да го погледнеш. Не ме влече да наблюдавам на живо и мечтите на Хънтър да се прави на Хю Хефнър с тези зайчета, които нямат против да се кръвосмешават.

— Извинете, господа, отиваме за малко до тоалетната — каза Манди и предложи ръка на сестра си.

Двете се изкискаха и ни пращаха въздушни целувки, докато се отдалечаваха.

Като се скриха, Хънтър се пресегна през малката маса и ме удари в чатала.

— Какво, за бога…? — извиках и се хванах за топките. — Това пък за какво беше?

— Ами не знам, исках да проверя дали топките са още там и дали не си се сдобил с вагина за една нощ — отговори той обидено.

— Успокой се де — ухилих се, докато все още защитавах моите семейни реликви. — Забеляза ли, че нарекоха тоалетната „малката момичешка стая“? Нали виждаш какво не е наред в тази картинка? — попитах аз и ме побиха тръпки.

Хънтър въобще не оцени чувството ми за хумор и отговори:

— Единственото нещо, което не е както трябва, е това, че си голям женчо. Няма да ти позволя да ми развалиш свалката — каза Хънтър и забоде пръст в гърдите ми.

Бутнах ръката му.

— Това ми е мечта, откакто разбрах за какво служат циците и вагините — каза той толкова сериозно, че не можех да се въздържа да не се засмея на неговата мелодраматичност.

— Мечтаеш да хванеш хламидия ли? — пошегувах се аз и Хънтър направи втори рунд към топките ми, очевидно не виждаше нищо смешно във венерическите болести.

— Престани да ме удряш по оная работа, защото с тази скорост скоро ще имам вагина — изхриптях аз.

— Какво ти става, Дикс? Обикновено би се зарадвал на такова предложение като дебело дете на безплатна торта. Сега все едно тези секси палави близначки те помолиха да им дадеш бъбрек. Не ти ли харесват? — попита той.

Видях объркване в зелените му очи и имаше пълното право да е объркан. И аз съм объркан, по дяволите, но това ми се струва толкова грешно. Не бях фен на предложението на Джулиет за тройка, както и на това за четворка с цицорестите близначки.

Изглежда ми толкова долнопробно и тъжно. Двама тридесет и две годишни мъже се гласят да правят четворка с двойка сексапилни близначки е толкова западнало, колкото звучи.

— Нали точно за това дойдохме? — попита Хънтър и кимна.

Всъщност затова дебнем скритите ъгли, за да намерим жертва, която да се навие да помогне да притъпим нощната самота. В нашия случай съдбата се намеси и „жертвите“ ни намериха. Дойдоха доброволно и предложиха повече, отколкото бяхме очаквали. Но просто не го чувствам. Двете момичета ми ставаха все по-непривлекателни с всяка изминала минута и съм сигурен, че ако се съглася на тази малка оферта, ще бъда под нивото си в леглото.

— Виж, не те спирам да изживееш твоята хюхефнерска мечта, но аз се оттеглям — казах аз и Хънтър ми се присмя.

— Да, ти можеш да се оттеглиш… от Мариса. Не заслужаваш да имаш пенис — каза той, но неговата усмивка показа, че уважава решението ми.

— Добре, ти губиш, ще има повече за мен — заключи той и вдигна рамене.

Неговото загатване за желание за задомяване беше отишло по дяволите. Преди да имам време да отговоря, момичетата се върнаха и Мариса буквално седна в скута ми.

— Мислехме, че не сте много запалени по идеята да си поиграем заедно — каза Манди, а подновеното й червило ме заслепяваше.

Опитах се да не се засмея колко свободно го беше казала. Хънтър ме погледна през масата и ми каза без думи, че съм „страхливец“, пренебрегнах го и се съсредоточих върху това какво ще каже Манди.

— Но ние наистина ви харесваме и все още… ни се играе.

Нямах представа какво означава „играе“, но разбрах след секунди, когато усетих как Манди плъзна ръката си в скута ми и нежно я потърка в чатала ми.

Раздрусах се от изненада и се хванах за масата, а Мариса ме погледна срамежливо и ръката й сигурно се прикрепи към оная ми работа. Хънтър объркано вдигна вежда, моите очи се разшириха и аз погледнах към скута си. Слава богу, Хънтър видя физиономията ми и се засмя.

— Ти искаш ли да си играеш с мен? — попита палаво Манди Хънтър, докато аз дискретно имах работа с ръката под масата.

— Абсолютно, сладурче!

Той стана, без да губи време и издърпа Манди от сепарето.

— Забавлявай се, Дикс! Ще се чуем утре — намигна ми той.

Преди да успея да отговоря, той беше замъкнал Манди към стълбите. Остави ме с Мариса и моята увеличаваща се ерекция. Моят пенис беше наполовина изправен, след няколко нежни докосвания и щеше да е готов за поздрав. Нейните пръсти бяха внимателни и се движеха бавно, точно от това имах нужда. Като бяха заедно, Манди и Мариса бяха истински ужасни с цялото това довършване на изреченията и желание да изчукат едни и същи мъже. Но сега, като беше сама, Мариса правеше това само за мен. Затворих си очите и се облегнах назад, позволих й да вземе нещата в нейни ръце. Тя отвори ципа на дънките ми и вкара пръстите си вътре. Аз почти винаги реагирах при това докосване и сега не направих изключение. Тя докосна моята пареща плът веднага след като влезе вътре. Начинът, по който жадно ме галеше, и малко затрудненото й дишане показваше, че тя е толкова възбудена, колкото съм и аз. Ръката й започна да стиска по-силно и увеличи темпото, а моето зажадняло за секс тяло започна да пее от облекчение, че моето освобождаване чака с нетърпение правилното движение. Отворих очи изведнъж и си спомних къде съм. Бил съм и на по-лоши места преди, но колкото и да е славно чувството, все пак не исках да еякулирам на публично място, където десетки свидетели щяха да са повече от охотни да предоставят моята развратна постъпка на „Ню Йорк Таймс“. Бавно се отдръпнах, Мариса ме погледна, в потъмнелите й очи видях объркване и тя попита:

— Какво има? — плътната й уста се нацупи.

Наведох се напред и прошепнах в ухото й:

— Нека отидем някъде другаде. Когато свърша, ще е в теб, не в някакъв гаден бар.

Отдръпнах се назад, за да преценя реакцията й. По втвърдените й зърна и учестено дишане разбрах, че приема идеята. Закопчах си дънките, малко се пооправих и се плъзнах от сепарето, след това подадох ръка на Мариса да се изправи. Тръгнах към изхода, но не стигнах много далече, защото опашката за стълбите едва мърдаше. Погледнах отгоре да видя какво я задържа и видях, че няколко момчета гледат към нещо на дансинга. Не ме интересуваше и аз се взрях напред над ръба, но изведнъж се втурнах напред, за да определя дали това, което виждам, наистина се случва. Ръката на Мариса беше в моята и затова я завлякох с мен, въобще не обърнах внимание на оплакванията й, защото бях на пет секунди от това да загубя контрол.

— Какво има, Диксън? — едва чух Мариса и не можех дори да конструирам отговор, защото цялото ми внимание беше към Мадисън, която беше на дансинга и Тим се държеше грубо с нея.

Краката ми реагираха по-бързо от ума ми и аз си пробих път напред, като избутах всички, които ми стояха на пътя. Слава богу, тълпата се раздели, като видя, че съм се насочил натам, но когато Мариса ме хвана за бицепса, за да спре моя спринт, аз се обърнах и бях готов да избухна.

Бръкнах си в джоба, извадих първата двайсетачка, която намерих, и я пъхнах в ръката й.

— Вземи ги и си извикай такси.

— Диксън! — извика тя, но аз вече не можех да чуя какво казва.

Втурнах се по спираловидната стълба и едва не паднах, защото взимах по две стъпалата надолу. Краката ми се движеха в някаква непаралелна скорост, но не ме интересуваше, защото трябваше да стигна до Мадисън. Разместих с лакти хората и си пробивах път, без да се интересувам кой е пред мен. Моята настъпателност ми се отплати, защото минах през хората за нула време. Само че там, където последно бях видял Мадисън, имаше друга двойка и аз изпсувах за това, че я бях загубил. Благослових височината си, защото след кратко сканиране видях Мадисън, която отиваше към вратата с маймуната зад нея. На автопилот отместих всички, които ми се бяха изпречили и след много сумтене, удари и псувни, излязох навън. Като обезумял гледах отляво надясно и видях Мадисън енергично да се отдръпва от Тим и да му казва, че иска да я остави на мира. С бърз разкрач тръгнах към тях. Преди да стигна, чух Мадисън да крещи:

— Спри да ме преследваш, казах ти, че не се интересувам от теб!

— Как знаеш, че не се интересуваш от мен, при положение че дори не ми даде шанс! — ядосано й отвърна той и се втурна напред да я сграбчи.

Видях абсолютния ужас, който изкриви тялото й и това направо ме вбеси. Очите на Мадисън се разшириха, като ме видя, което привлече вниманието на горилата, защото той се обърна бързо в готовност да прецени заплахата, но аз бях по-бърз и го ударих в челюстта. Мадисън извика и Тим залитна назад. Това не ме спря и аз се подготвих за втори удар.

Ударих го с юмрук в бузата и после добавих един ъпър кът в брадичката, главата му полетя назад с тъп звук. Тим се заклати на краката си, моите наказателни удари очевидно предадоха малкия му мозък, но аз не спрях. Сграбчих лицето му със силен замах и той започна да се олюлява назад, докато бършеше с ръка своята разкървавена уста.

— Диксън, спри! — извика Мадисън, но аз я пренебрегнах.

— Пак ли ти! — изрева той, като ме позна и очите му се присвиха от ярост.

— Върнах се, за да те науча да се държиш добре — изръмжах и се втурнах напред, за да довърша този кучи син.

Той избегна удара ми и ме удари внезапно по устната. Металният вкус ми подсказа, че ми е разцепил устната и това още повече ме разяри. Двамата се подготвихме за удар и се гледахме един друг като плячка, но Тим не беше много стабилен на краката си и видях, че окото му започва да се подува.

— Не знам защо се биеш за нея, тя дори не ти пуска — той се изплю и кървавата му плюнка оцвети тротоара.

Неговата грубост още повече ме вбеси и тъкмо щях да го ударя, когато Мадисън буквално ме удари в корема, застана между двама ни и удари глупака в носа. Той се олюля назад, защото без съмнение беше изненадан от това, че го фрасна и падна на земята. Мадисън изскимтя и притисна ръка към гърдите си, като съскаше от болка. Нейната безопасност надделя над това да ударя пак този задник.

— Мадисън, добре ли си? — попитах, докато дишах учестено, спуснах се към нея и я докоснах по ръката.

Тя се отдръпна от ръцете ми и изглеждаше ядосана.

Когато срещна обърканите ми очи, нейните бяха пълни със сълзи, но имам чувството, че те не бяха от болката, която изпитваше в момента.

— Дай да погледна — нежно я помолих.

— Добре съм — отговори смело тя, като все още притискаше наранената си ръка към гърдите си.

— Моля те! — внимателно обвих пръсти около китката й, като я придумвах да ми я покаже.

Слава богу, тя отстъпи и си свали ръката, като направи болезнена физиономия.

— Можеш ли да я стиснеш в юмрук? — лекичко хванах ръката й с моята, за да видя дали има нещо счупено.

Тя я стисна, но изхленчи от болка и се опита да я издърпа. Бях я хванал здраво и не я пуснах. Приключих прегледа и заключих.

— Не е счупена, но със сигурност е навехната. Хайде да те заведа вкъщи и да й сложим лед.

— Тече ти кръв — ахна тя и докосна устната ми с пръст.

Нейният мил жест ми стопли сърцето, но аз се дръпнах от докосването й, защото исках да сложим ръката й в лед, преди да се подуе.

— Добре съм, само драскотина е. Хайде да те закарам у вас, искаш ли?

Мадисън кимна. Огледах се и видях Тим, който все още се окопитваше от ударите, които му бях нанесъл.

— Добър десен удар — казах аз, прегърнах Мадисън през раменете и я поведох към колата ми.

— Благодаря — отговори тя и се опитваше да изглежда спокойна, но леките потръпвания показваха колко е разтревожена.

Гушнах я по-силно и след като тя охотно се приближи, тялото ми се зарадва от това, че има нужда от мен. Усетих първите капки на бузата си и проклех това отвратително време. Без предупреждение небето направо се отвори и започна да вали поройно за секунди.

Мадисън извика, когато я стиснах по-силно и забързах крачка, защото щяхме да подгизнем.

— Къде си паркирал? — извика тя и за да я чуя, обърна лице към мен.

— На три преки оттук.

Обувките ми джвакаха с всяка крачка, която правех. Мадисън изведнъж ме стисна за ръката и аз рязко спрях. Тя бързо си свали високите обувки и стана с 10 сантиметра по-ниска. Тя ме погледна, изглеждаше като мокър плъх, но се усмихна и кимна, след това спринтирахме до колата. Докато стигнем до БМВ-то, бяхме мокри до кости, но всичко, което имаше значение, беше да прибера вътре Мадисън и да не я вали. Отключих и на практика я бутнах на пасажерската седалка. Втурнах се към шофьорското място, отворих вратата и скочих вътре. Запалих и включих отоплението, защото чух как зъбите й тракат. Погледнах към нея и видях мокрите й дрехи, които бяха залепнали за тялото й.

— По дяволите това време! — изръмжах и отметнах мократа си коса, за да видя задръстения път. Тъкмо щях да тръгна и чух Мадисън да проклина:

— По дяволите!

Обърнах се към нея и попитах:

— Какво има?

Тя отново пропсува, въртеше се, вдигна си дупето от седалката и провери под нея.

— По дяволите, загубила съм си чантата — каза тя леко хълцайки.

Чак сега, когато ми помина, забелязах, че очите й са леко замъглени.

— Помниш ли кога за последно беше с теб?

Тя поклати глава и мократа й коса беше залепнала по дългия й врат.

Погледнах бурята навън и видях, че дъждът е придобил библейски размери. Разкопчах колана и бях готов да изляза в изливащия се дъжд, но Мадисън хвана ръката ми и ме спря.

— Не можеш да излезеш в тая буря, пък и сме в Ню Йорк. Най-вероятно е намерила своя нов дом — обясни тя и се загледа в прозореца.

— А нещата ти?

— Няма проблем. Нямаше почти нищо вътре — само ключовете ми, малко пари, балсам за устни и дъвка.

— Пияна ли си? — попитах я и се усмихнах.

Мадисън наведе лицето си, притеснена.

— Не, не точно. Всъщност не мисля — отговори тя, а парното духаше в заплетената й коса.

— Не си сигурна? — попитах объркан и отново закопчах колана си.

Мадисън поклати глава и срамежливо отговори:

— Не съм голям пияч, пия едно или две и са ми достатъчни. Включих на скорост и потеглих, знаех, че трафикът ще е кошмарен, докато се доберем до вкъщи.

— Евтина пияница. Мечтаната среща на всеки мъж — пошегувах се аз, но спрях, защото осъзнах какво точно казах.

Мадисън сухо се присмя.

— Мда, ами точно там е проблемът.

— Кой проблем?

— Ами мечтаната среща, която ме накара да пия.

— Нещо не разбрах — бях се фокусирал върху пътя.

Кожата изскърца при движението на Мадисън и се чудех дали съжалява за това, че се беше разкрила. Но тя ме изненада и каза:

— Днес се запознах с родителите на Дейвид.

— Така ли? — попитах, въпреки че знаех прекрасно, че ще се вижда с тях, тъй като бях чул разговора.

— Да — отговори тя и нещо натежа в гласа й.

— Как мина? — опитах се да звуча небрежно.

— Страхотно — отговори тя и въздъхна.

— Това е добре, нали? — попитах и стиснах здраво волана.

— Да, предполагам. Те са добри хора, сърдечни и разбрани.

— Но?

— Но, не знам. Прекалено са мили и разбрани. Господи, какво ми става? — извика тя и зарови лице в ръцете си.

Посегнах към нея и открих лицето й.

— Нищо ти няма. Казвам го, защото това ми е работата и разбирам от тези неща — казах и се опитах да разбера малко повече.

— Напротив, има ми! — тъжно прибави тя и подсмръкна.

Бързо я погледнах и видях няколко сълзи да потичат от прекрасните й зелени очи. Нейната тъга ми късаше сърцето, затова реших да съм директен, защото не можех да понеса така да се самообвинява.

— Оттам, където съм седнал, не виждам нищо друго освен съвършенство.

Изскочи от устата ми, преди да мога да се спра, надявах се да не я изплаша с тази моя честност. Съсредоточих се в пътя и чаках отговора й.

— Благодаря ти, Диксън — прошепна тя след една минута мълчание. — Само ако беше истина…

Какво крие? Всички имаме минало, но миналото на Мадисън ръководи бъдещето й. Лекарят в мен иска да разбере и да я анализира. Но мъжът в мен искаше да я прегърне и да й каже, че всичко ще бъде наред. Не разбирам защо се чувствам така, но има нещо вътре в нея, което ме кара да искам да бъда по-добър човек.

— Къде отиваме? — попита тя.

Аз поклатих глава и си проясних мислите. По дяволите, карах в противоположна посока от дома на Мадисън и без да искам, се озовах в моя квартал. Дъждът валеше със страшна сила, чистачките ми работеха на бързи обороти и се опитваха да смогнат с изливащия се ад.

— Към нас — казах аз и бързо обясних, преди да се изплаши. — Няма как да те оставя в дъжда без ключ да се опиташ да влезеш в сградата. Мислех си, ако искаш да се обадиш от моя телефон, който остана вкъщи, на някого, който има допълнителен ключ. Ако искаш мога да те оставя някъде другаде? — предложих и се надявах страшно много да не каже „у Дейвид“.

Тя замълча за малко, преди да кимне, и аз изпуснах неволно дъха, който бях задържал.

— Ще се обадя на Мери. Въпреки че най-вероятно няма да се е прибрала. Мислех да се срещна с нея, но…

Тя млъкна, прехапа долната си устна и дръпна колана си нервно. Чудех се какво искаше да каже, но не настоях. Още повече по начина, по който присви очи, вероятно няма да искам да знам.

— Благодаря, че ме спаси отново! — каза тя. — Сигурно си мислиш, че съм тежък случай.

— Какво? — ахнах аз и завих към подземния паркинг. — Защо, по дяволите, бих си помислил такова нещо?

— Защото или падам и се наранявам, или се разправям с бившия си, когато си наоколо. Или ти изпращам омиротворяващо парче чийзкейк и ти не се обаждаш цяла седмица — прибави тя и въздъхна.

Паркирах на мястото си, загасих и се завъртях, за да я погледна в лицето, разкопчах колана си. Тя нервно си движеше ръцете в скута и не искаше да ме погледне.

— Не мисля, че си тежък случай — отговорих твърдо.

— Тогава защо не ми се обади? — попита тя и вдигна очи, за да срещне моите. — Исках да ти се извиня за това, че бях негостоприемна домакиня и ти изпратих чийзкейка. Но след като не се обади, помислих, че може да не си го харесал. Или не харесваш мен — тя отново наведе поглед.

Това момиче разбива моята смелост с нейната честност и осъзнах, че сигурно е заради алкохола, защото това е нещо в Мадисън, което не съм виждал. Тя обикновено прикрива чувствата си. Не можах да се въздържа и попитах:

— За протокола да кажа, че харесвам чийзкейк… и теб.

Но хипотетично казано, ако не харесвах нито едно от двете, какво значение ще има? Мадисън си вдигна погледа и прехапа устната си.

— Бих казала, че си луд, за да не харесваш чийзкейк. Имам предвид, че това е безумен разговор — каза тя с треперещ глас.

— И ако хипотетично бях казал, че не те харесвам? — сухо попитах и се наведох напред малко.

Тя преглътна и погледът ми слезе към гърдите й, които прозираха през белия копринен потник, който беше още влажен от дъжда. Дантеленият сметанов сутиен ясно се виждаше през мокрия плат и устата ми се напълни със слюнка при тази непорочна гледка.

— Аз, аз бих… — тя заекна и нервно потрепери. — Много щях да се разстроя, ако не ме харесваш, Диксън — прошепна тя и се наведе напред, а нейният дъх се смеси с моя и стана един.

— Защо? — попитах я и също се приближих още малко, очите ни се срещнаха.

Потиснах моя стон, след като видях как овлажни долната си устна. Нейният розов език правеше невъобразими неща с либидото ми.

— Защото ми харесва да си ми приятел — това подейства като кофа с ледена вода на пощурелите ми хормони.

Не позволих на моето самообладание да ми се изплъзне и се усмихнах.

— Аз също искам да сме приятели.

Мадисън се усмихна с противоречиви чувства и аз не можах да се въздържа, наведох се напред, нежно я погалих по бузата и оставих невидими следи.

— Хайде да влезем вътре, защото трепериш.

Тя отговори бързо:

— Не ми е студено.

— Зъзнеш — казах аз, като гледах как е настръхнала.

— Така ли? — попита тя и погледна към устатата ми.

Влажният въздух в колата запоти стъклата и мозъка ми и ни забули от света. Все едно другият свят не съществуваше и бяхме само аз и Мадисън, не можах да се сдържа и се приближих към нея, като не оставих пространство помежду ни. Нещо магично ме дърпаше и не ми беше във властта да го спра. Но кой съм аз, да се противопоставям на природата. Дъхът на Мадисън остана в гърлото й и само няколко милиметра разделяха устните ни, тя разтърси глава дръпна се назад бързо, очите й бяха потъмнели.

— Д… добре, води ме — заекна тя и направо ме застреля.

Кимнах, но се поколебах, защото не бях сигурен дали качването в апартамента ми е най-доброто, което можем да направим. И не заради глупавото ми правило, а защото не знам как щях да реагирам, когато Мадисън влезе в дома ми. Единственото, за което можех да мисля сега, бяха какви щяха да бъдат на вкус нежните й устни, когато я притисна на стената на спалнята ми. Трябваше да помисля за този изкусен план, преди да се озова в подземния гараж. Взех се в ръце и се усмихнах.

— Следвай ме.

Излязох от колата, като се боях към какво точно я водя.

ГЛАВА 19: ПРОСТО ПРИЯТЕЛИ

Мадисън

— Искаш ли кърпа? — попита Диксън и хвърли ключовете на мраморния плот.

Погледнах надолу към прозрачния си топ и кимнах.

— Да, ако обичаш! — притеснено си кръстосах ръцете през гърдите.

Диксън се усмихна.

— Идвам след минутка. Чувствай се като у дома си.

Той изчезна по коридора. След като се отдалечи, аз изпуснах задържания си дъх, обвих коленете си с ръце и поех дълбоко въздух пет пъти. Когато се почувствах относително спокойна, се изправих и направих опит да осъзная какво се случва. Тази вечер беше една от най-лудите в целия ми живот, а аз съм преживяла доста луди моменти. Всичко започна със запознанството с родителите на Дейвид. Бях ужасно притеснена, но като видях Дийн и Ронда, всичките ми нерви се успокоиха. Разговорът беше непринуден и преди да се усетя, ние си казахме довиждане и си обещахме да се видим скоро пак. Нито веднъж мислите ми не се отклониха към Диксън, а Дейвид ме гледаше през цялата вечер с обожание. Аз осъзнах, че не съм честна с него. Той се опитваше, аз почти не правех усилие и затова, когато ме попита дали искам да остана да спя у тях, казах да. Той беше много развълнуван и ентусиазмът му беше заразителен, защото, преди да се усетя, отивахме към моето жилище и се бяхме насочили към спалнята.

Щяхме само да се отбием до нас, за да си взема дрехи за преобличане, но бях хваната натясно от хипнотизиращите очи на Дейвид и прекрасните му трапчинки. Също така се чувствах отхвърлена от Диксън, с който не се бяхме чували цяла седмица.

Харесвам Дейвид, наистина го харесвам. Той е прям и не ми обърква главата. Да не споменавам, че е страхотен джентълмен и има идеални родители. Тогава защо изперках, като се разгорещихме?! Защото всичко с Дейвид беше лесно, а нищо в живота ми до момента не е било лесно. Ами, ако той наистина е прекалено добър, за да е истински, и аз се влюбя дълбоко, ще продължа напред, а той ме нарани? Какво ще стане, като разбере истинската причина за моята незаинтересованост и не може да понесе истината. Тези мисли пропълзяха в ума ми и преди да се усетя, той разкопчаваше дънките ми и беше заровил лице, където не искам никой да бъде. Той усети, че се побърках и ме молеше да му кажа какво не е наред. Но не можех. Не бях готова да му кажа. Не бях готова да съживя най-ужасната нощ в живота ми. След това направих нещо глупаво и го изгоних. Изгоних го, без да му обясня защо превъртях така. Неговия мил отговор ме накара да се почувствам още по-гадно. Обадих се на единствения човек, който можеше да направи така, че болката да изчезне — на Мери. Тя беше в Чери поп, взех такси и тръгнах натам. Дори и да не го признавах, се надявах отново да се сблъскам с Диксън. И така моята ужасна вечер се превърна в още по-ужасна. Клубът беше огромен и половината Манхатън беше вътре. Не се бяхме уговорили с точност къде да се видим, затова се качих горе и се надявах да я намеря там, но вместо това намерих Диксън, който се натискаше с някаква руса кифла и не изглеждаше да му е неприятно.

Не можах да изляза толкова бързо и докато тичах по стълбите, се натъкнах на Тим. Той беше последният човек, когото исках да видя, не можах да се въздържа и му се развиках. Справях се доста добре, но изведнъж отнякъде Диксън дойде и го повали като проклетия Терминатор. Спомените за пламенната блондинка не можеха да ми излязат от ума и аз бях бясна за това, че е тук и ме спасяваше отново, защото определено не мислеше за мен преди пет минути. И тогава, преди да се усетя, миризмата и кавалерството на Диксън ме обладаха и аз бях отнесена от дъжда. В колата той отново го направи и аз изгубих здравия си разум и му казах неща, които въобще не възнамерявах да казвам. Като ме попита дали да не ме остави някъде, не можех да кажа при Дейвид, заради очевидни причини. Мери беше най-вероятно пияна и търсеше плячка, защото най-накрая беше приключила с мразенето на мъжете. Така че имаше смисъл в това да отида у тях и да й се обадя, вместо да й се появя на вратата без покана. А да си кажа честно, исках да прекарам повече време с него и да го попитам защо не се свърза с мен цяла седмица. Знам, че нямам право да се ядосвам, но ние бяхме на няколко милиметра от това да се целунем в понеделник вечер и след това той умишлено ме избягваше цяла седмица. Не разбирам защо. Не разбирам и него. Не разбирам и защо реагирам така спрямо него, при положение че се срещам с Дейвид. Трябва да се отдръпна, но не мога.

— Ето, заповядай — каза Диксън и ме извади от мислите ми, като ми подаде виненочервена кърпа и телефона си.

Благодаря. Пуснах измисления кок и започнах да си подсушавам косата, като обръщах внимание на подгизналите краища.

— Искаш ли нещо за пиене? Кафе, чай, вода? — попита той, докато подслушваше врата си.

— Само вода — отговорих аз, защото моето подпийнало тяло има нужда от Н2О.

— Разбира се — и той отново изчезна.

Не съм сигурна дали така ми се струваше, или беше нервен, но отхвърлих тази мисъл и се обадих на Мери. Тя не вдигна, както и очаквах. Можех да звънна на Себастиан, но не исках да тревожа него и мама в 2.00 часа през нощта. Диксън се върна с чаша вода и пакет лед.

— Чухте ли се? — попита той и видях, че се е преоблякъл с тъмносиня тениска.

Поклатих глава.

— Не, не вдига, пак ще звънна.

След като десет пъти не ми вдигна и не ми отговори на няколко съобщения, аз се предадох.

— Ще извикам такси — казах и въздъхнах.

Една гръмотевица толкова силно прогърмя, че извиках и изпуснах леда на пода.

— Мразя бурите — обясних аз и сложих ръка на сърцето си.

— Ами тогава няма как да си тръгнеш — каза Диксън, вдигна ледчетата и ги сложи отново върху наранената ми ръка.

— Какво предлагаш тогава?

Вдигнах погледа си и срещнах неговия. Беше ми станало толкова мило от това, че искаше да се погрижи за ръката ми.

— Ами… можеш да останеш тук — небрежно предложи и стисна още по-силно ръката ми.

— Тук ли? — ахнах аз и сърцето ми пак започна да препуска.

— Ами, да, аз ще спя на дивана. Никакъв проблем.

— Не, не мога — бързо отговорих аз, защото щеше да бъде грешно.

— Какво? Да останеш тук ли? — попита той, веждите му се събраха и той пусна ръката ми.

Да, не трябва да оставам тук. Но става късно и не мога да измисля друго. В момента съм на кръстопът и реших, че искам Диксън в живота си, въпреки че се виждам с Дейвид. И това не означава, че с Диксън не може да сме приятели. Това е част от това, че продължавам напред. Така че с това утвърждение наум поясних:

— Не мога да ти позволя да спиш на дивана — щях да се чувствам ужасно да го изритам от собственото му легло.

— Нямам против — каза той с усмивка и кръстоса ръце пред широките си гърди.

— Да, но аз имам — упорито спорех аз, — ще спя на дивана.

— Моля те, не ставай смешна, няма да спиш на дивана.

Внезапно ми хрумна нещо доста дръзко.

— И двамата сме големи хора. Можем и двамата да спим на твоето легло, ако нямаш нищо против! — прибавих, като не исках да звуча нахално.

Самодоволна усмивка цъфна на лицето му и той каза:

— Ако не хъркаш, разбира се, си добре дошла в леглото ми.

Засмях се от факта, че се шегува.

— Ами не, доколкото знам — признах си аз.

Диксън кимна и бавно започна да сканира тялото ми, а бузите ми пламнаха.

— Искаш ли някакви дрехи и да си вземеш душ? — попита той и преглътна.

Сетих се за прогизналия си потник и кимнах.

— Да, моля те. Съжалявам, че се натрапвам.

Той поклати глава и мократа му коса се разхвърча в прекрасни непокорни пръски.

— Не се натрапваш въобще.

Диксън тръгна към коридора и аз осъзнах, че искам да попитам коя беше блондинката, която го докосваше. Но какво право имам? Той може да се вижда с когото си поиска. Нали сме само приятели?!

ГЛАВА 20: ЗА ПЪРВИ ПЪТ

Диксън

Това беше лоша идея — откъдето и да го погледнеш. Отгоре на това не мога да си мръдна погледа от Мадисън, която загаси лампата в банята и влезе в спалнята. Моята тениска с Айнщайн й стоеше като рокля, а крачолите на пижамата се влачеха по пода, дори и след като ги беше навила няколко пъти. Мади подсъзнателно вдигаше широката яка, но тя се плъзгаше по рамото й.

— Благодаря, че ми даде дрехи — каза тя и се усмихна леко.

— За нищо.

Нямаше вариант да е в леглото ми само по бельо, защото нямаше да има никаква надежда да се контролирам. Мадисън стигна до леглото, внимателно дръпна черната завивка и се пъхна вътре. Бях се облегнал на таблата и правех всичко възможно да изглеждам спокоен от факта, че се намира в леглото ми. Ровех си в айпада и търсех бог знае какво. Тя въздъхна доволно, докато се наместваше, а завивката стигаше до брадичката й. Изглеждаше още по-привлекателна, опакована удобно в леглото ми. Глупавото ми правило в момента е крайно остаряло, излязло от употреба и ненужно, защото ми харесваше да е в дома ми и още повече в леглото ми.

Преглътнах, затворих айпада и загасих лампата, спалнята се обви в почти пълен мрак. Мушнах се под завивката и ми стана топло, защото обикновено спя гол. Ако бях легнал така, щеше да е крайно неподходящо, затова си сложих тениска и шорти. Да остана облечен, щеше да е чудо, защото и без това врящото ми тяло не се нуждаеше от допълнителна топлина.

— Диксън? — каза Мадисън и гласът й беше единственият лъч светлина в тъмното.

— Да?

— Благодаря ти, че ми позволи да остана тук. Харесва ми тук, чувствам се… в безопасност — заяви тя почти шепнешком.

Ако това не беше най-сладкото проклятие, което някога съм чувал, не знам какво друго би могло да бъде.

— И на мен ми харесва да си тук. Чувствам се… — „Какво чувстваш, Диксън?“ попитах себе си и мислех за подходяща дума, но знаех, че една-единствена дума е достатъчна — щастлив — довърших аз и ми стана добре заради това, че казах какво мисля на глас.

— Преди не си ли бил? — нейният простичък въпрос ме докосна на точното място и отговорих честно.

— Бил съм, но преди много време.

Истина беше, че може да съм бил сексуално задоволен, но това не ме прави по-малко егоистичен задник, който спи с безброй жени без лица, без да му пука.

— Радвам се, че съм те направила щастлив, защото и ти ме направи щастлива — призна тя и една нишка в гласа й показа колко й е трудно.

Нейното мъничко тяло, свито в моето огромно легло, предизвикваше такива чувства в главата ми, които не съм изпитвал от много време. И нямам предвид главата между краката ми. Мисля, че се влюбвам в Мадисън, и то силно. Нейната невинност, чистота и най-много нейната честност са като глътка свеж въздух. Чак сега осъзнавам колко съм страдал от липса на кислород.

Тя се приближи и нейният ванилов аромат ме погали толкова хубаво, че не можах да се въздържа и се приближих с няколко сантиметра, защото исках да потъна в нейната миризма.

— Ако хъркам, да ме събудиш, чу ли? — засмях се на нейната искреност.

— Сигурна съм, че няма, но ако те чуя, ще те затисна с възглавницата.

Тя се разсмя и леглото се разклати от движението на тялото й.

— Добре, договорихме се.

Последва напрегнато мълчание, преди тя срамежливо да разкрие:

— Никога не съм спала до някого преди.

— Никога ли? — попитах изненадано.

Да не би тази красива жена да ми казва че е девствена, за бога?! Определено не ми изглеждаше като момиче за една вечер, за да не се е събуждала до никого. Тя ми отговори на въпроса, като каза просто:

— Никога.

Тази единствена дума е моето погубване, бавно се наведох и я целунах по челото. Забавих се малко повече, отколкото трябва, но не можах да се въздържа.

— Ами ще направя всичко възможно този първи път да бъде запомнящ се — отдръпнах се бавно и се надявах моето откровение да не я изплаши, защото може да го изтълкува по грешен начин.

По някакъв начин исках да запазя тази мисъл в главата си. Мълчахме известно време и докато се гледахме в тъмното, усетих по настоятелния поглед, че осмисля това, което бях казал.

— Лека нощ, Мадисън! — сънливо казах и очите ми се затвориха, докато нейния нежен дъх ме облюляваше приспивно.

— Диксън? — прошепна тя.

— Да?

— Вече го направи — промълви тя.

Не отговорих, защото единственият начин, по който можех да го направя, беше да притисна устните си към нейните. Не мога да го направя по много причини, но основната беше, че ако започна, не мисля, че ще мога да спра. И това ме плаши повече от всичко на света.

Изведнъж се събудих, цялото ми тяло беше потно и не беше, защото се печах на бавен огън под завивката. Имах странното чувство, че има някой пред входната врата. Мадисън дишаше спокойно, явно нищо не беше чула. Все пак реших да проверя. Прекосих стаята на пръсти, светеше ми единствено лунната светлина, която влизаше през щорите. Познавах апартамента като дланта си, така че нямаше проблем да го прекося на тъмно… и когато нещата си бяха на определените места. Захвърлените обувки на Мадисън не бяха сред тях. Спънах се тромаво и се хванах за леглото в последния момент, за да не падна. Инстинктивно погледнах нагоре и се ужасих, че мога да събудя Мадисън от спокойния й сън. Но след като промърмори нещо и се обърна, разбрах, че спи. Реакцията да я защитя, беше естествена. Не съм се чувствал така от много дълго време и всъщност е хубаво да се грижиш и за някого другиго, освен за себе си.

Бавно се изправих, огледах пода, за да се уверя, че полето е чисто. Стигнах до дневната без повече проблеми. Спрях в средата на стаята и се завъртях към входната врата. Беше тихо. Мога да се закълна, че чух звук, но ако е имало някой, явно си беше тръгнал. Тъкмо реших да се върна в спалнята, но изведнъж чух някакъв звук — все едно някой си рови в чантата. Знаех си.

Тръгнах към вратата колкото можех по-тихо, отворих я и видях Джулиет, която наистина си бъркаше в чантата. Тя спря да тършува и се отдръпна, объркана от това, че ме вижда в шорти и тениска.

— Хубава пижама — подигра се и се вторачи в тениската на Янките.

Тя знае, че спя гол и имайки предвид, че косата ми беше доста разчорлена, не можех да кажа, че съм гледал телевизия.

— Какво правиш тук? — попитах и се опитвах да говоря тихо.

— Дойдох да те завия — усмихна се и направи крачка напред, за да влезе.

Това нямаше как да стане. Бързо сложих ръка на рамката на вратата, за да й попреча. Тя ме погледна и вдигна вежди.

— Кого криеш вътре? — попита и се вдигна на пръсти, за да погледне през рамото ми.

Преместих се вляво, за да не може да види какво има вътре.

— Никой не се крие вътре — опитах се да изглеждам спокоен.

— Добре, пусни ме.

Тя направи опит да ме избута, аз не помръднах, защото нямаше вариант да стъпи в апартамента ми.

— Уморен съм, Джулиет, не може ли да го направим друг път? — казах, като се надявах да я спра.

— Какво да направим, Диксън? Не съм те виждала цяла седмица. Изцяло ме издуха миналия уикенд и то не по приятния начин. Длъжник си ми! — обяви тя предизвикателно и наперено вдигна вежди.

— Какво ти дължа?

— Знаеш какво — каза тя и прелъстително облиза устни. — Дължиш ми поне един…, два…, поне десет страхотни оргазма — сметна тя и вдигна и двете се ръце. — Време е за разплата.

— Сега ли? — попитах и стоях неподвижно, за да не се промъкне покрай мен.

— Да, сега — тя се приближи с крачка напред и гърдите й почти докоснаха моите.

— Сега няма да ми е удобно — отговорих и престорено се прозях. — Уморен съм. Не съм сигурен дали ще мога да ти осигуря и един оргазъм — какво остава за десет.

Надявах се това да е достатъчно за настоятелната Джулиет, защото, след като й отказвах удоволствието, нямаше друга причина да остане. Но разбира се, тя имаше други идеи.

— Добре — каза тя и се дръпна назад. — След като няма да ме чукаш, най-малкото, което можеш да направиш, е да гледаш.

— Какво да гледам? — попитах и преглътнах.

— Да ме гледаш как се чукам.

Преди да имам време да протестирам, тя спусна ръка в полата и започна да се задоволява.

— Джулиет — просъсках аз и погледнах коридора, не исках съседите ми да видят мастурбираща жена пред вратата ми.

— Шшш, няма да се бавя — каза тя задъхано, затвори очи и започна да хапе устната си.

Не ме интересуваше колко време щеше да продължи. Това безумие продължи прекалено дълго. Наблюдавах как пръстите й обезумяло се движеха под полата, слушах нежните й стенания, идващи от полуотворената й уста, и знаех, че наближава. Също така знаех, че ако протегнех ръка, ще свърши още по-бързо и ще ме остави на мира. Повдигна ми се от това и факта, че Мадисън спи в леглото ми, но точно тя беше причина да се пресегна и да докосна едно място зад ухото на Джулиет в унисон с нейния енергичен ритъм. Движението я побърка, защото знаеше, че ще има и още. Плъзнах ръка по врата й, пъхнах пръсти в косата й и опънах главата й назад. Тя простена при силното движение и се хвана за рамото ми, за да запази равновесие. Бях отвратен, но колкото по-силно я дърпах, толкова по-силно тя стенеше и толкова по-бързо щеше да свърши този ужас.

— О, мило… — пъшкаше тя, пръстите й се забиваха в мен, а бедрата й се залепиха за моите.

Сцената пред мен беше изключително еротична, но по никакъв начин и форма не ме възбуждаше. Всичко, за което можех да мисля, беше Мадисън, която невинно спеше в леглото ми и не знаеше, че помагам на приятелчето си за секс да свърши. Отне й повече време от обикновено и ако познавам Джулиет толкова добре, колкото си мисля, го прави нарочно, защото има още едно последно нещо, което иска да направя.

Наведох се напред, ядосано се залепих за врата й, ухапах точно където й беше пулса, като засмуках топлата й кожа в устата си. Тя искаше точно това и след секунди свърши с шумно, задъхано скимтене.

Пуснах я и избърсах устата си. Почувствах се погнусен, като видях червените следи от мен по кожата й. Ако не се държеше все още за мен, щях да съм тръшнал вратата пред лицето й. Всичко щеше да е приключило след няколко минути, най-лошото беше минало — всъщност надявах се да е минало. Нейните очи примигаха и се отвориха, усмихна се спокойно и задоволено.

— Видя ли, не беше толкова зле, нали?

Бавно извади ръката от полата си, без да ми даде възможност да отговоря и с пръстите, които допреди малко бяха в нея, тя остави следи от нейната възбуда по устните ми. Няма да отрека, че миришеше страхотно. Мисля, че направи това само защото знаеше, че има някой вътре.

— Когато дойде моя ред да преспя при теб, обади ми се. Ако искаш да ме поканиш, можем да го направим и сега…

— Това няма да се случи повече. Никога.

Когато видя моята решителност, тя сви рамене и показа, че не й пука от това, че някой спи в леглото ми.

— Лека нощ, господин Матюс. Ще дойда в най-скоро време да си взема дължимото!

Боже господи, тази жена е ненаситна. Това беше качество, което някога харесвах.

— Лека нощ, госпожице Харт! — казах рязко и облекчено въздъхнах, когато ми изпрати въздушна целувка и се завъртя на токчетата си.

Гледах как влиза в асансьора не защото бях джентълмен, по-скоро исках да съм сигурен, че си е отишла. Изчаках няколко секунди, затворих и след това заключих вратата. Облегнах се върху нея и дълбоко поех въздух. Подуших устните си. Бързо изтрих доказателството с опакото на ръката си, потуших желанието да се изкъпя, за да не събудя Мадисън и да предизвикам въпроси, на които не исках да отговарям. Измих си лицето в кухнята и засега това стигаше. Утре ще изстържа всяка част от тялото ми, за всеки случай. Измих лицето си с толкова много сапун, че се получи облак от пяна. Изтрих всяка следа по мен от нея. След като „свалих" Джулиет от лицето си, тръгнах към спалнята и се вмъкнах вътре.

Слава богу, Мадисън спеше спокойно, бавно дръпнах завивката и се пъхнах вътре. След като усетих уникалния й аромат, бях залят от чувство за вина. Това, което направих, беше гнусно, но по мое мнение беше по-добрият вариант от това да изчукам Джулиет в коридора. Тя е отровна и тази токсичност, която някога беше любимия ми наркотик, сега ме остави вцепенен. Не искам повече от него.

ГЛАВА 21: ТОВА, КОЕТО ОСТАНА НЕДОИЗКАЗАНО

Диксън

Зарадвах се, че се събуждам в празно легло. Казвам, че се зарадвах, защото имах сериозна сутрешна ерекция. Повдигнах завивката и изпъшках, защото нямаше шанс този кокал да промени твърдото си състояние без ръчна помощ, а моите ръце са беден заместител пред ръцете, които исках да се обвият около него.

— Добро утро! — поздрави щастливо Мадисън от вратата.

Аз бързо се завих пак.

— Добро и на теб! Как спа? — седнах в леглото и набутах одеялото в скута си.

Надявах се, че е спала по-добре от мен.

— Супер — отговори тя и влезе в спалнята, докато си оправях разрошената коса. — Не съм спала толкова хубаво от много време — завърши тя и очите й проследиха ръцете ми, които се опитваха да подредят буйната ми коса.

— Радвам се.

Погледът ми се спря на млечната й кожа, която се подаваше между дънките й и моята тениска, завързана на възел в стил Дейзи Дюк. Бързо вдигнах очите си, защото апетитната й кожа не помагаше грам на моето затруднено положение под чаршафите.

— Да, ама имаме проблем — каза сериозно и седна от нейна та страна на леглото.

Със сигурност имаме, по дяволите!

— Така ли?

Мадисън отривисто кимна.

— Свършило ти е кафето!

Не можах да се въздържа и се разсмях на нейната „страшна болка“ — беше си голям проблем наистина. Хич не се беше притеснила от това, че ми е ровила в шкафовете. Но виж, че кафето ми е свършило — ужас!

— Какво ще кажеш да те черпя едно за благодарност за това, че ме приюти? — каза тя усмихнато.

Кимнах, защото исках да прекарам колкото се може повече време с Мадисън.

— Какво ще кажеш аз да почерпя, като имаме предвид, че си безпарична?

Мадисън се усмихна.

— Имам си моите начини да получа това, което искам.

Очите ми се разшириха и се вторачиха в гърдите й. Тя видя моето очевидно одобрение и се засмя.

— Не този, перверзнико!

Аз вдигнах ръце невинно.

— Е, аз да не съм от камък.

Видях, че бузите й станаха розови, но реших да се съсредоточа върху по-важното.

— Обади ли се на Мери?

Мадисън поклати глава.

— Не, стори ми се грубо да ти ровя в телефона, без да съм те попитала.

— А, затова реши да ровиш в шкафовете ми? — шеговито я подразних и тя кимна.

— Това беше въпрос на живот и смърт — заяви тя.

— А да се прибереш вкъщи, не е ли? — попитах заинтересовано.

Мадисън притеснено вдигна рамене и погледна към пода.

— Какво да ти кажа, леглото ти е доста по-удобно от моето! Да питам, тази възглавница с мемори пяна ли е? — каза тя и накрая вдигна погледа си.

Засмях се и кимнах.

— Ами какво да кажа, добре дошла си, когато пожелаеш! — признах аз, но замълчах, като осъзнах как прозвуча.

— Доктор Матюс, може да се възползвам от вашето предложение. Четох някъде, че мемори пяната помага за правилното регулиране на съня. Така че заради науката трябва да се върна и да видя дали лъжат, или не.

Опитах се да не я ослепя с големия ми ентусиазъм.

— Точно така. И двамата сме медицински лица и ако не се грижим за телата си, тогава как ще се погрижим за тези на останалите — отвърнах и Мадисън кимна. — Добре, разбрахме се, трябва да прекараш още една нощ, за да се увериш, че тези изследвания са верни — казах, като включих професионалния си глас.

Мадисън се закикоти.

— Да, това е цената, която трябва да платя за здравето на моя гръбначен стълб.

По дяволите, как стана това? Току-що абсолютно се убедихме един друг с някакви измислени причини защо Мадисън трябва да остане още една нощ в леглото ми и това нямаше нищо общо с моята глупава възглавница или нейния гръбнак. Мисълта, че тя ще прекара още една нощ при мен, не помагаше на настоящото ми състояние, но беше малка победа да я спечеля в леглото си. И да се надяваме, че Джулиет няма да направи изненадващо посещение отново.

— Какво ще кажеш да звъннеш на Мери и да й кажеш, че си жива, защото няма да си кривя душата, но тя ме изплаши малко, ъъъъ… много — признах си аз и Мадисън се изкикоти.

— Нормално е, тя плаши всички.

Слава богу, тя се усмихна и стана.

— Ще взема душ, дай ми двайсет минути.

— Добре, ще се видим след двайсет минути — каза и ми махна, преди да излезе.

Изчаках няколко секунди. След като полето беше чисто, отметнах завивката, защото отчаяно имах нужда да поема контрол над силната си ерекция. Тъкмо щях да скоча от леглото, когато Мадисън си промуши главата през вратата и попита:

— Кое дистанционно е за телевизора? Имаш около пет…

Сграбчих чаршафа и бързо завих скута си и се молех да звуча нормално, докато отговарях:

— Това с пластмасовата долна част.

— Супер, благодаря.

Тя изчезна толкова бързо, както се беше и появила. Поех дълбоко въздух и реших да пробвам отново, но в момента, в който изритах завивката и се подготвих да се изправя, лицето на Мадисън отново се появи на вратата.

— А може ли да ти използвам и стационарния телефон?

Бързо седнах обратно и кръстосах крака върху изправената ми ерекция, направих труден опит да изглеждам спокоен, като облегнах лакътя си на бедрото и сложих дланта си отгоре.

— Разбира се — отговорих с пресилена усмивка и потупах бузата си с пръсти.

Мадисън ме изгледа странно, но слава богу, не каза нищо за моята внезапна лудост и кимна.

— Окей, благодаря.

Лицето й изчезна отново. Изчаках цяла минута за по-сигурно, ако има и други въпроси. Когато не се появи, скочих от леглото, втурнах се в банята и заключих вратата след себе си. Изпуснах дълга въздишка, погледнах се в огледалото, моето изправено копие също се вгледа в мен и ме помоли да сложа край на мъките му. Чувствам се отвратително да правя това, докато Мадисън е в другата стая. Пуснах душа, съблякох се и влязох под горещата вода, въпреки че се къпя със студена. Който твърди, че студената вода е лек за бушуващото либидо, е пълен глупак. Така че вече разполагах с гореща вода, сапун, ръката ми и представата за лекото тяло на Мадисън, от което имам нужда, за да не умра от хипотермия. Насапунисах се, хванах моя пенис и започнах танца, който бяхме танцували заедно много пъти. Но този път моят танцов партньор беше с два леви крака и не можах да намеря точния ритъм.

Не знам защо, но се подпрях с една ръка на плочките и опитах от различен ъгъл — не пожънах успех. Не може да си обясня какво става, защото несъмнено исках да свърша. Започнах да си движа ръката по-бързо, и да, беше страхотно, но като чух как се смее Мадисън, разбрах, че не мога да финиширам заради нея, което е пълна ирония, защото тъкмо тя беше причината за моята ерекция. Чувствам се повече от ужасно да мастурбирам, когато е на няколко метра от мен. Какво ще си помисли, ако знаеше, че се самозадоволявам, като я използвам за вдъхновение… Какво прави тази жена с мен?! Въздъхнах, ударих главата си в стената и престанах. Отказах се. Прокарах ръка по изтощеното си лице, а с другата отворих крана и пуснах студената вода. Зъбите ми тракаха и тялото ми трепереше, погледнах към моя полумек пенис и промърморих „дано си щастлив, проклетнико“.

Търсехме кафе и аз слепешката следвах Мадисън, която каза, че положението е под контрол. Не знаех какво трябва да означава това, но смешното е, че й вярвах. Ако беше Джулиет обаче, щях да очаквам думата „кафе“ да бъде кодова дума за магазин за възрастни. Но знаех, че Мадисън няма как да бъде толкова груба. Погледнах малкия ангел до мен, който крачеше щастливо, и осъзнах, колко е леко всичко с нея. Знам, че има минало, но нямаме ли всички такова? За съжаление, моето минало се беше просмукало и разпенило в устата ми. Спряхме пред „Стърбъкс“, Мадисън отвори широко ръцете си и каза: „Воала“. Аз вдигнах вежда.

— Не разбирам — казах.

Мадисън се засмя и сбърчи нос.

— Кафето е сервирано, тоест познавам собственика, така че кафето е от мен.

Сега разбрах какво имаше предвид под „имам си начини“. Въпреки че предпочитам моя начин пред нейния. Почесах си врата и попитах, защото имах нужда от пояснение.

— Искаш да влезем тук, така ли?

Мадисън кимна и ме погледна все едно съм се побъркал.

— Да, тук има кафе, нали? Какво чакаме още?

Тя ме хвана под ръка, но краката ми не помръднаха от тротоара. Мадисън тръгна напред, но за малко да се спъне, след като аз не се помръднах и сантиметър. Обърна се да ме погледне през рамо и вдигна вежди.

— Добре ли си? Изглеждаш все едно… ще се разплачеш — опита се да се пошегува, но усетих, че се притеснява.

— Да се разплача ли? — присмях се аз, като едва контролирах гласа си. — Просто не харесвам „Старбъкс“. Много ми е модерно, да не споменавам и цветистите, крещящи имена на кафетата, които са направо нелепи. Какво ще кажеш да отидем в едно кафене малко по-нагоре, където продават истинско кафе и сладкиши?

Кимнах, като се надявах тя да ме последва тихо и охотно. Но тя не направи нито едното, нито другото.

— А какво ще кажеш да ми споделиш какво против имаш „Старбъкс“? — каза тя и кръстоса упорито ръце пред гърдите си.

— Нямам нищо против тях, наистина — отговорих и прочистих гърлото си.

— Тогава защо не искаш да влезеш?

Мадисън наклони главата встрани и зачака отговор.

По дяволите, Мадисън е толкава красива, колкото и упорита! Още едно качество, което харесвам в нея. Докато гледах твърдата й непоколебимост, знаех че няма да се откаже, докато не й кажа истината.

— Срещнах моята бивша… годеница в „Старбъкс“ и предполагам, че свързвам веригата с нея. Предполагам, че можеш да се досетиш как свърши историята — признах и се почувствах крайно нелепо.

Очите на Мадисън се разшириха от моето патетично споделяне, но ми спести частта със съжалението.

— О, ами това е добра причина, като всяка друга.

Кимнах и си пъхнах ръцете в джобовете.

— Да, мисля — отговорих и ми стана гадно за това, че за пореден път Лили ми разваля деня.

В този момент Мадисън ме изненада отново.

— Прав си, „Старбъкс“ е малко модерно, освен това ме спечели със сладкишите. Водете ме, доктор Матюс!

Тя се усмихна и ме чакаше да направя първата крачка. Стоях неподвижно и гледах загадъчната фигура пред мен. Тя наистина е прекалено добра, за да е истинска, и знаех, че се отказа от „Старбъкс“ само за да ме накара да се почувствам по-добре. Предложих й ръката си, тя я погледна за секунда и после преплете пръсти с моите и се усмихна.

— И какво сладко има там?

Не можах да се въздържа и се засмях на въодушевлението й и започнах да изреждам дългия списък от сладкиши, който предлагаше „Dolci’s“. Мадисън ме слушаше съсредоточено и хапеше устни, заради огромния избор, който имаше. Докато вървяхме, хванати за ръка в неделя сутрин, усетих колко естествено се чувствам. За съжаление, трябваше да си припомня, че Мадисън се виждаше с Дейвид и докато той беше в схемата, отношенията ни нямаше как да са други освен приятелски. Това не ми харесва, но Мадисън е голямо момиче и ако иска да се среща с примати, трябва да уважавам решението й.

Когато пристигнахме в „Dolci’s“, аз инстинктивно бутнах вратата пред Мадисън, нещо, което отдавна не ми се беше случвало.

— Диксън! — извика Кончита иззад ъгъла.

— Добро утро, Кончита! — отговорих с усмивка, а едрата дама дойде, куцукайки, и ме целуна по двете бузи.

— Dove sei stato? — попита тя и ме смъмри за това, че не се бях появявал от много време.

— Много работа — отговорих на английски, защото Мадисън изглеждаше напълно изгубена в превода.

— Работиш прекалено много — каза Кончита със силен италиански акцент. — Виж се само колко си слаб. Хайде, сядайте. Ще ви донеса фрители кон рикота и малко пане.

— Благодаря ти, но искаме само кафе и разни сладки неща — казах аз и посочих към големия избор на сладкиши.

— Между другото, това е Мадисън — прибавих и Мадисън се усмихна.

— Приятно ми е — каза тя и ме изненада, като се наведе и целуна Кончита по бузите, преди да седне.

Когато Кончита ме погледна одобряващо, вече знаех какво си мисли.

— Ти си принчипеса — каза тя и Мадисън се засмя.

— Благодаря. Така мисля.

Кончита се изкикоти и ме погали по ръката.

— Mi piace il suo (Тя ми харесва) — каза тя и повиши глас одобрително, преди да отиде към кафемашината.

Седнах и погледнах към Мадисън, която гледаше кафенето с благоговение.

— Олеле! — очите й се разшириха от огромното тестено разнообразие, което виждаше.

Тъй като съм израснал сред тези традиционни италиански храни, бях забравил какъв изумителен културен шок могат да бъдат. След като Мадисън седна и плесна с ръце, знаех, че не е толкова изумена, колкото щастлива.

— Това за нас ли е? — попита тя Кончита, която донесе пълна чиния със сладки неща в набръчканата си ръка.

— Си, принчипеса — отговори тя и я сложи на нашата маса.

— Благодаря — казах и погледнах Кончита, която познавам откакто се преместих в Манхатън.

— За теб винаги — отговори тя и аз нежно я стиснах за ръката.

Една въздишка ме накара да се обърна към Мадисън, която мляскаше щастливо каноли.

— Леле, това е много добро — каза тя замечтано и отхапа още веднъж.

Когато розовия й език се показваше и облизваше следите от сладка рикота по устните й, едва запазвах самообладание.

— И така — казах, защото имах нужда от незабавно отвличане на вниманието, — щях да помогна, но виждам, че явно си си взела допълнителния стомах.

Мадисън спря да дъвче и аз се подсмихнах, като видях, че се почувства виновна. Тя бързо преглътна.

— Хвана ме, не ям често сладко и когато го правя, се наслаждавам изцяло на удоволствието, извинявай — каза тя притеснена.

— Няма въобще за какво да се извиняваш — подчертах и бутнах чинията пред нея. — Харесва ми, че не се притесняваш да ядеш така пред мен.

Мадисън се усмихна и стеснително посегна към поредното сладко.

— А защо не ядеш сладко? — попитах и си откраднах една плодова тарталета. — Не вярвам да е заради килограмите?

Мадисън спря да дъвче и бузите й побеляха.

— Това беше комплимент — обясних и се зачудих какво казах грешно.

Тя кимна, но бутна чинията встрани, а аз объркано повдигнах вежди.

— Добре ли си? Обидих ли те по някакъв начин? Имах предвид…

Но тя ме прекъсна:

— Знам какво имаше предвид — каза тя и наведе очи. — Благодаря ти, аз — тя пое дълбоко въздух, преди да продължи — бях дундесто дете и ами… нещо, хм, беше…

Видях, че не искаше повече да говори и мачкаше салфетката в ръцете си.

— Всичко е наред — пресегнах се през масата и покрих ръката й с моята, преди да скъса салфетката наполовина.

Ръката й трепереше под моята и аз лекичко я стиснах.

— Ако някога искаш да говорим не като психиатър и пациент, а като Диксън и Мадисън, съм насреща! — казах й го, защото исках да знае, че никога няма да я анализирам или да я накарам да се чувства като на терапевтична сесия.

— Благодаря, Диксън — каза тя и изтри една сълза.

Кончита дойде с кафетата и аз неохотно пуснах ръката на Мадисън.

— Грацие — казах аз, извадих портфейла, но тя ми бутна ръката.

— Не ме обиждай, дете — каза твърдо тя и се усмихна, а аз знаех много добре, че е по-добре да не споря със сицилианка.

— Благодаря ти. Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш! — казах аз и тя кимна.

— Ти само идвай и води принчипесата с теб — каза тя и погледна към Мадисън, която се изчерви.

— Имаме сделка — казах аз и тя се наведе да ме целуне по бузата.

Кончита отиде да обслужи друг клиент и Мадисън попита:

— Откъде я познаваш? Изглежда се познавате отдавна.

— Познавам Кончита откакто се преместих в Манхатън. Това кафене беше спасението на трима ни с Финч и Хънтър по време на колежа. Без нейното двойно еспресо, смея да кажа, че щях да проспя половината си изпити.

Мадисън се засмя и сложи захар в кафето си.

— Кои са Хънтър и Финч?

— Това са двамата ми най-добри приятели, познавам ги откакто се помня. Заедно се преместихме в Ню Йорк, като влязохме в колежа. Финч е щастливо женен за приятелката си от гимназията Хайди. Имат си момиченце.

— А Хънтър? — попита тя и слушаше съсредоточено.

— Хънтър е изтънчена работа — пошегувах се и отпих от кафето.

— Явно и двамата са страхотни.

— Наистина са такива — отговорих и си мислех колко готини са наистина и двамата изроди.

— Ами ти?

— Какво за мен? — отговори бързо тя и видях, че ръката й леко потрепери, докато си бъркаше кафето.

— Знам за Мери, а семейството ти? Спомена, че с майка ти сте близки.

— Така е, да — отговори тя и леко се усмихна.

Знам, че нейното семейство, както и моето, беше чувствителна тема, но не можех да се въздържа и попитах:

— Каза, че имаш брат — спомних си, че се притесни, когато го спомена.

Мадисън кимна и дискомфортът, който изпитваше, се четеше открито по напрегнатото й лице. Много исках да разбера защо изведнъж млъкна, но не чак толкова много, че да ни развали деня.

— Винаги съм искал да имам брат — споделих и видях как раменете на Мадисън се отпуснаха с облекчение.

— Така ли?

Кимнах с усмивка.

— Защо?

— За да мога да го обвиня, че той е счупил кристалната ваза на мама. — Тя избухна в смях. — И щеше да направи обстоятелствата доста по-лесни…

— Кои обстоятелства? — невинно попита тя.

— Нещата с татко — поясних аз.

Той ми даде да разбера съвсем ясно онзи ден какво чувства, така че скоро едва ли ще опитам пак.

— Какво имаш предвид? — тя ме гледаше внимателно и чакаше да поясня.

Въздъхнах и реших да споделя този малък отрязък.

— Ако имах брат, може би той щеше да бъде синът, когото заслужава да има.

Очите на Мадисън се изпълниха със съжаление и когато си отвори устата, се изплаших какво може да каже. Но в последната секунда явно промени намерението си.

— Мисля, че този свят може да издържи само един Диксън Матюс. Също така съм сигурна, че Финч и Хънтър са ти били като братя, не е ли така?

Ухилих се благодарно за това, че смени темата.

— Да и продължават да ми бъдат като братя. Бяхме съседи, докато бяхме в училище, горките ни съседи.

Мадисън се засмя тихо и изглеждаше поуспокоена от това, че темата се бе отдалечила от семейството й.

— Звучи като моите отношения с Мери — каза бодро.

— Така ли? — попитах и се зарадвах, че иска да сподели това с мен.

— Да — каза тя с усмивка, сякаш се сещаше за конкретен спомен. — Преди мама да се омъжи за Себастиан, бяхме много бедни. Живеехме в малък едностаен апартамент, точно до Мери. И двете ни майки бяха сами, работеха на две места, за да свързваме двата края. Бяхме неразделни с Мери и още сме.

— И тя знае всичките ти малки мръсни тайни, нали? — казах шеговито аз.

Мадисън се намръщи и прокара пръст по ръба на чашата си.

— Не всички.

Аз се усмихнах и не настоях. Ще ми каже, ако или когато е готова.

Телефонът ми извибрира и развали момента. Извиних се на Мадисън и го извадих от джоба си. Не очаквах да видя съобщение от този номер, имайки предвид, че вчера вечерта тя получи каквото искаше.

Имам сърбеж, който само ти можеш да успокоиш. Как си тази вечер?

Явно ми се е опънало лицето, като прочетох съобщението и Мадисън ме попита:

— Всичко наред ли е?

Прибрах си телефона, кимнах и преглътнах.

— Да, всичко е окей.

Също като мен тя не попита нищо, отпи от кафето си и ми прати окуражителна усмивка.

Двамата с Мадисън имахме тайни, но някои тайни е по-добре да не се споделят.

ГЛАВА 22: ЕДНА ПОСОКА

Диксън

След като оставих Мадисън у тях, реших да отида на фитнес и да изгоря малко насъбрана сексуална енергия и погълнатата шведска маса от сладкиши. Писах на Хънтър, той се съгласи да потренира и да се похвали за миналата вечер. След като свърши да ме плаши с подробности, които толкова исках да изтрия от ума си, той реши да разпита за моята вечер.

— Как беше при теб? — попита той, докато тичаше на пътеката до мен.

— Беше страхотна — отговорих, а краката ми тропаха по пътеката.

— О, така ли? Как беше Мариса?

Можех да опитам и да се измъкна, но не виждах смисъл.

— Няма как да знам — отговорих задъхано.

— Как така не знаеш? Какви ми ги говориш, по дяволите? — попита той учудено.

След като не отговорих и се съсредоточих върху тичането, той промърмори:

— Задавили се?

— Наречи го както искаш — казах и вдигнах рамене небрежно. — Просто не ми се занимава с глупости.

— Едно време обожавахме да правим глупости и ни беше готино, Дикс — смъмри ме той и аз пребледнях.

— Венерическите болести никога не са били готини, Хънт — казах и махнах потната си коса от челото.

— Мда, така говори новият скучен Диксън. Но старият забавен Диксън щеше да е във възторг.

— Приятелю, ти си отвратителен — казах и се засмях. — И за твое сведение, не съм се задавил, просто се препрограмирах.

— Уау, чакай малко. Какво значи това? — попита той и любопитството му се събуди.

— Защо не използваш креативния си ум и не разбереш сам? — самодоволно отговорих и се съсредоточих върху приключването на трите километра.

Изведнъж, както си тичах, за малко да падна по лице.

— Какво по дяволите… — извиках като видях как Хънтър натисна бутона на пътеката на пауза.

— Започвай да говориш, Матюс! — изсъска той, а аз слязох от пътеката.

— Няма много за казване — казах и бавно се разхождах, за да си успокоя дишането. — Прибрах се с Мадисън, вместо с перхидролената празноглавка.

— С Мадисън ли? — Хънтър извика от учудване и спря и неговата пътека. — Имаш предвид Мадисън — Черешовия пай?

— Да — отговорих и се усмихнах, защото прякорът много й отиваше.

— Лелеее, куче такова. Тя нямаше ли гадже?

— Има — отговорих и започнах да се разтягам.

— Е, голям изрод си — извика развълнувано той и ме удари по гърба.

— Не е това, което си мислиш — поясних аз.

— А какво е? — кимна Хънтър. — И как е? Знам, че те възбужда от доста време. Оправда ли очакванията, или беше още по-яко? — попита, потривайки ръце.

— Наистина не е това? — казах, докато отивах към душовете.

— Искаш да ми кажеш, че сте имали нещо като пижамено парти ли? — пошегува се Хънтър и тръгна нетърпеливо след мен към банята.

— Нещо такова — свих рамене и се изхилих, като видях отвратения поглед на Хънтър.

— Леле, боже господи! И какво, решихте си косите и спорехте кой е по-готин — Найол или Хари?

— Кой, по дяволите е Найол? — попитах го, като се дръпнах от водата и вдигнах вежда.

Когато продължих да го гледам, притеснен за неговия здрав разум, той не ми обърна внимание.

— Няма значение, спри да сменяш темата!

— Не се опитвам да сменям темата — отговорих и избърсах водата от устните си с опакото на ръката ми. — И всъщност това е тема на разговор само защото ти я правиш такава. С Мадисън сме приятели, привлича ме, но тя има приятел и няма да й прецакам връзката, защото тя е първото момиче от сто години, за което ми пука на квадрат — казах намусено, а Хънтър се захили.

— Вие наистина сте си решили косите — отговори той и аз го ударих по ръката.

Тръгнахме към съблекалните, а това, че Хънтър се умълча, никога не беше добър знак.

— Хайде, изплюй камъчето — въздъхнах, защото знаех, че ще избухне, ако не избълва това, което го мъчи.

— Просто… — той замълча объркан — казваш ми, че едно страшно секси момиче е било в апартамента ти, в леглото ти и ти нищо не си направил?

— Да, точно това ти казвам.

— И свирка ли нямаше?

— Не.

— И с ръка ли?

— Не.

— Любовна игричка?

— Не.

— Натискане?

— Не.

— Чукане на сухо?

— Не.

— Обарване през дрехите?

— Не.

— Възбуждащ масаж, който е довел до контакт с кожата, който пък е довел до проникване?

— Не.

— Мръсни приказки за лека нощ?

— Не.

— Опипване с крак под масата?

— Не.

— Пипа се, докато спи?

— Не.

— Измислено сексамбулство?

— Човеко, ти си болен! — казах отвратен и си взех сака.

— Някой ще си помисли, че си девствен — обяви той и това ми напомни за изповядването на Мадисън.

— Като говорим за девственици — самодоволно обявих, а Хънтър едва не си глътна езика.

— Не! По дяволите! Не може да бъде! — извика, като клатеше глава и не ми вярваше.

— Да — потвърдих и кимнах. — Тя определено ми каза, че е.

— На практика нямам думи в момента. Не мога да намеря думи, с които да опиша как се чувствам — потвърди Хънтър и наистина изглеждаше в пълен шок, като се сгромоляса на пейката.

— Чудесно, нека си остане така — отговорих аз, затворих ципа на суитчъра си и си метнах сака на рамо.

— Ще се чуем по-късно.

— Чакай, какъв е тоя пожар? — попита той и се изправи.

— Освен този в шортите ти ли? — шеговито му отвърнах, като имах предвид неговата мръснишка нощ с Манди и евентуалните болести, които е лепнал, след като е спал с нея.

— Много смешно, девойко! Сериозно, защо бързаш?

Пропуснах да спомена, че Мадисън ще остане още една нощ за пижамено парти. Изключих и малката подробност, че Джулиет най-вероятно ще се появи на вратата ми без покана и най-вероятно ще е гола. Не отговорих на съобщението й, защото не знаех какво да кажа.

— Човече, ти наистина си мазохист! — каза Хънтър и поклати глава, като очевидно беше разгадал лицето ми. — Позволяваш на момиче, което по никакъв начин няма да ти пусне, „защото е девствена“ и има гадже, да спи в леглото ти… отново. Ти си този, който има нужда от психиатър.

Няма да споря с него за това.

— Какво става с нимфоманката? — попита той и аз реших да пропусна частта с мастурбирането й пред вратата ми.

— Почти съм сигурен, че там приключих. Извън играта съм — отговорих невъзмутимо, защото беше истина.

— И какво сега? Ще ставаш пак девствен ли?

— Не съм мислил за толкова напред във времето — отговорих и погледнах часовника си. — Трябва да вървя.

— Дикс? — каза Хънтър, когато се обърнах да си тръгна.

— Да?

— Ще те оставя с един цитат, който спазвам — тържествено обяви той и аз направо се изплаших от това, което щях да чуя, защото знаех, че има повече от един уж животопроменящ цитат.

— Ами, хайде да го чуем тогава — казах и зачаках да произнесе евангелието си.

— Защо да купуваш крава, когато можеш да вземеш млякото безплатно? Ще ми благодариш един ден! — каза сериозно и кимна.

Едва се сдържах да не се разсмея.

— Страхотна идея, Конфуций!

Мадисън щеше да дойде към 19,00 часа и въпреки че каза, че ще яде у тях, на път за вкъщи минах през магазина и взех някои неща, предимно сладки. Взех си душ, пригладих се, спретнах се, поработих по изследването и тъкмо щях да гледам новините, на вратата леко се почука. Беше рано за Мадисън и затова се зачудих кой е. Изключих звука на телевизора и отидох да отворя. Когато я отворих, мозъкът ми каза да я затворя, защото пред мен стоеше Джулиет, която ми изглеждаше далечна в розовата си копринена рокля, която можеше съвсем спокойно да мине за бельо.

— Джулиет? Всъщност съм по средата на нещо — казах аз и използвах ръката си за преграда, като я облегнах на рамката. Явно ми ставаше навик напоследък.

— Да не би това да е новият начин да ми кажеш здрасти? — устните й се разтегнаха в похотлива усмивка.

— Здрасти — обърнах го на подигравка и Джулиет най-накрая реагира на моето раздразнение относно нейното неочаквано появяване.

Тя си присви очите и попита:

— Не се радваш, че ме виждаш, май?

В интерес на истината „да“. Явно ми е изписано върху лицето.

— Направила ли съм нещо, Диксън? — попита тя.

Аз се почесах по врата, защото въобще не ми се водеше този разговор в момента. Но така и така е тук, реших да се измъкна от това ужасно положение.

— Заповядай, влез! — отстъпих назад, за да може да влезе. Тя ме погледна подозрително, но кимна и влезе бавно. Затворих вратата и започнах без заобикалки, защото не бях в настроение да протакам.

— Виж, Джулиет, това между нас беше интересно, но мисля, че е най-добре да спрем да се виждаме.

Облегнах се на вратата и кръстосах ръце пред гърдите си. Дадох й малко време да осмисли това, което бях казал.

— Ти сериозно ли говориш? — каза тя подигравателно и даде назад.

Нейната арогантност, несъмнено породена от това, че не я искам, беше доста отблъскваща и се чудех как съм я намирал за привлекателна преди.

— Да — отговорих твърдо.

Джулиет изглеждаше все едно съм я зашлевил с моята решителност.

— Не знам какво да кажа — отговори тя видимо изумена.

— Няма какво да се каже и двамата знаем какво имаше между нас. Нека не правим от нищо нещо — казах аз и колкото и горчиво да звучеше, беше истина.

Истината, която избягвах много време.

— Аз… — Джулиет се запъна и нервно започна да дърпа златното си синджирче. — Харесвам те, Диксън и знам, че и ти ме харесваш — каза прелъстително и се приближи към мен.

Нямаше къде да отида и затова останах неподвижен.

— Джулиет, сексът ми харесваше. Харесваше ми и фактът да губя контрол с теб и да бъда този, който си мислех, че искам да бъда. Смешното обаче е, че връзката с теб ми доказа, че съм пълен кретен.

— Това не го мислиш, нали? — каза тя и твърдо поклати глава.

— Наистина го мисля — отговорих също толкова сериозно. — Съжалявам, че не ти го казах по-рано, но в интерес на истината не мислех, че ти пука.

— Разбира се, че ми пука — извика тя. — Как можеш да си помислиш, че не ме интересува? Чуках те през последните три месеца!

Въздъхнах, защото винаги дотам стигахме — до секса.

— Знаеш ли, че някога бях сгоден? — попитах я и видях как се шокира.

— Не, не знаех — призна тя и хладнокръвието й започна да й се изплъзва.

— Знаеш ли, че обичам „Янките“, откакто татко ме заведе за първи път на мач, когато бях на осем години?

Тя наведе очи и поклати глава.

— Това отговаря ли на въпроса ти? За да бъда честен, има неща за теб, които трябва да знам, но не ги знам. И е така, защото не съм те питал. И това е така, защото…

— Не ти е пукало — завърши изречението тя в тон с това, за което говорех.

— Джулиет…

— Забрави, Диксън. Разбрах те, няма нужда да ме гушкаш или да ми говориш успокоително. Добре съм. Беше забавно, но всичко свърши, разбрах те. — Тя изправи раменете си и ме погледна в очите. — Довиждане, Диксън. Беше ми приятно да те познавам.

Тя се втурна напред, изправи главата си и мълчаливо ми каза да се мръдна. Можех да се опитам да омекотя нещата, но какъв беше смисълът? Нямах намерение да я виждам отново, пък и никога не съм изпитвал нищо към нея. Така че, докато мислех това, се отместих встрани, тя се протегна, отвори вратата и след това се постара шумно да я затвори след себе си.

Това беше малко драматично, но не съм очаквал друго от нея. Издишах дълбоко и тръгнах към кухнята, защото отчаяно имах нужда от скоч, за да се справя с урагана Джулиет. Не съжалявах, че това се случи, всъщност, честно казано, чувствах облекчение. Знам, че това вероятно ме правеше безсърдечен, но да влача това и секунда повече, щеше да ме превърне в проклето безсърдечно копеле.

Изпих чашата си и тъкмо си налях още едно, чух, че на вратата се чука. Изпсувах наум и се отказах от уискито, защото знаех, че може би ще имам нужда от още един рунд. Тропането се чу отново, изпъшках, защото, ако пред вратата стоеше Джулиет, щях да я тръшна пред лицето й. Мадисън щеше да дойде всеки момент и не исках да завари полуголата Джулиет в апартамента ми.

— Какво? — изръмжах и отворих вратата със замах.

— Да ти го начукам и на теб! — каза Хънтър, докато отегчено си гледаше часовника. — Защо се забави толкова? Да не би да печеш сладки на Майкъл Болтън и да се подготвяш за пижаменото парти? — каза той и се шмугна покрай мен.

— Здрасти, Хънтър! Заповядай, защо не влезеш? — саркастично го захапах и затворих вратата след него. — Какво правиш тук? — попитах го и го последвах в кухнята, където той си взе една бира.

— Беше ми скучно. Всичките ми приятели са заети и си помислих дали да не вбеся най-добрия си приятел.

— Много вълнуващо, но Мадисън ще е тук всеки момент. Така че какво ще кажеш да ходиш да вбесиш Финч?

— А, не — подигра ми се Хънтър и отпи от бирата си. — Имам предчувствие, че у вас ще бъде доста по-весело от Милърови. А и искам да се запозная с Чери пай.

Хънтър въздъхна театрално, като се ококорих.

— Какво, да не би да се срамуваш от мен? — той захапа кокалчетата си и се престори, че ще се разплаче.

Присмях се на мелодраматичния му тон и казах твърдо:

— Хънт, сериозен съм, трябва да тръгваш.

— Защо?

— Защото си прав, срамувам се от теб — отговорих и се ухилих.

Хънтър подигравателно се присмя на моята реплика, но не се обиди, защото седна на кухненския плот и весело отпи от бирата си. Знам, че няма да си тръгне и трябваше да го подкупя с нещо. Размърдах си мозъка, за да измисля с какво може да го подлъжа.

— „Деби оправя Далас“ — изтърсих аз и се надявах да проработи.

Беше все едно да покажеш морков на надървено магаре. Хънтьр спря по средата на глътката, свали бутилката и се захили:

— Искам блурея със специалното издание и няколко на добрата стара Джена. Моля и благодаря! — каза той и вдигна бирата си с поздрав и идеално разбиране към моето предложение.

— Добре, след като ги вземеш, си тръгваш, нали?

— Честна скаутска!

Беше ми достатъчно, тръгнах бързо към кабинета, като се надявах да намеря тия пусти дискове колкото е възможно по-бързо, защото не ги бях гледал отдавна — друго предимство да разполагаш с Джулиет на повикване, но честно казано, повече предпочитах порното. Прерових шкафа и намерих старите на Джена, но за зла беда, не можех да намеря „Черната пещера“. Грабнах купчина дискове, погледнах часовника и видях, че е 18.50 и Мадисън щеше да дойде всеки момент, което означава, че Хънтър трябва след секунди да си е тръгнал. Тези дискове трябваше да свършат работа, но да си кажем истината, каквото и да е порно, щеше да свърши работа.

— Не мога да намеря „Деби оправя Далас“, но взех „Да яздиш мис Дейзи“ и „Винаги готов“ — ще свършат работа, нали?

Влязох в кухнята и се опитвах да прочета заглавията на дискове.

— Хънт? — казах аз, като не ми отговори.

Бях се разсеял от снимката с цицестата блондинка на една от обложките, някой се изкашля и си вдигнах погледа. Хвърлих дисковете зад мен в хола, защото пред мен стоеше Мадисън, която беше доста притеснена, а зад нея беше Хънтър, който беше доста развеселен.

— Мадисън… привет, здрасти! Подранила си — измънках аз и си захапах горната устна.

Стрелнах с очи Хънтър, който се хилеше.

Мадисън кимна шашардисано и бузите й почервеняха.

— Здрасти… хм, ъъъ… съжалявам, ако ви прекъсвам — каза тя и дърпаше дръжките на раницата си.

Хънтър се изкашля, за да скрие смеха си, а аз упорито се взирах в него.

— Всичко е наред, нищо не си прекъснала. Хънтър тъкмо си прибираше нещата, които беше оставил при мен, защото ремонтира у тях. Те не са мои и не съм ги гледал — обясних куцо аз и Хънтър започна да кашля по-шумно. Мадисън кимна, но слава богу, не каза нищо за моята очевидна лъжа, нито се затича към вратата, изплашена от това да прекара нощта при един порно приятел.

— Нека ти взема раницата.

— Благодаря — каза тя.

В момента, в който пръстите ми докоснаха кожата й, тялото ми се оживи развеселено, развълнувано от това, че ще остане през нощта.

— Между другото, това е Хънтър — посочих с брадичка приятеля ми, който се беше ухилил до уши.

— О, онзи Хънтър — отговори тя и ми намигна, така че само аз да я видя.

— Единственият и неповторим, сладурче — отговори той, уверен и наперен, докато се ръкуваше с нея.

Мадисън се засмя, а аз изпъшках.

— Това не беше комплимент, кретен такъв — обясних и се засмях, а Мадисън кимна и се включи в моя сценарий.

Самоувереността на Хънтър се разклати и той даде на заден.

— Не знам какво ти е говорил за мен, но мога да те уверя, че са само лъжи.

Мадисън изглеждаше все едно го преценява обстойно, вдигна вежди и отговори:

— Не съм съгласна, даже мисля, че ми е разказал олекотената версия.

— Така ли? — промърмори той.

— Да, така — потвърди тя с игрива усмивка.

Хънтър изглеждаше изцяло погълнат от нея и аз поклатих глава и ги оставих, защото видях, че Мадисън ще се оправи с приятеля ми. Събрах порнографските доказателства и ги пуснах в чекмеджето, като влязох в спалнята. Сложих раницата на Мадисън до леглото и поех малко въздух, защото последните двайсет минути ме бяха оставили без дъх.

Вечерта не вървеше по план — от една страна, заради неочакваното посещение на Джулиет, а от друга — Мадисън си мислеше, че съм колекционер на порно. Надявам се да продължи добре до края.

Чух, че се смее в кухнята и бързо се насочих нататък, защото беше сама с Хънтър и Господ знае той какви щеше да ги наговори, при положение че няма кой да го наглежда.

— Какво пропуснах? — попитах и се опитах да звуча небрежно.

Хънтър изглеждаше изключително горд от себе си, докато Мадисън още се кискаше.

— С Мадисън имаме общи неща — каза самодоволно той и аз погледнах Мадисън за потвърждение.

Тя потвърди и ръката й покри устата й, за да побере нейния смях.

— Това трябва да го чуя — отворих хладилника и взех три бири.

Подадох на Мадисън едната, тя я взе и ми се усмихна, а Хънтър взе другата. Аз го шляпнах и поклатих глава.

— Имам чувството, че ще имам нужда от това — обясних аз, а Хънтър се замисли малко, преди да кимне и очевидно да се съгласи с мен.

— И какво общо, за бога, може да имаш с Мадисън? Имам предвид…

Тя ме прекъсна и изясни моето недоумение.

— И двамата си имаме прякори вече — каза тя радостно и отпи от бирата си.

— О? — отговорих и не очаквах нищо хубаво.

— Мдаа, той случайно ме нарече Черешов пай.

Пребледнях, като чух думите, и визуализирах как му откъсвам ръцете и го пребивам с тях до смърт. Но останах неподвижен и повдигнах вежди.

— Защо по дяволите го е направил? — попитах и погледнах кръвнишки Хънтър, който се разсмя.

— Ами той каза, че тениската ми му напомняла за черешов пай.

Погледнах тясната й червена тениска, погледът ми премина по прекрасните й гърди и видях, че цветът е черешовопайски.

— Как се е сетил? Браво на него! — саркастично отвърнах аз, но се благодарих, че не е разкрил истинската причина зад този прякор.

— Даа, но всъщност и аз измислям прякори на хората. Правя го от малка, още откакто наричам Мери „Агънце“.

Кимнах, защото си спомням, че го беше споменала по време на есемес маратона ни. Всички имаме малките си ексцентричности.

Страхувах се да попитам какъв прякор беше дала на Хънтър, но рискувах.

— Нека позная — нарекла си Хънтър Дразнителя?

— Не — отговори тя и се заливаше от смях — Деби.

Почти изплюх бирата си. Хънтър се захили шумно и сви рамене.

— Е какво, на мен ми харесва. Напълно съм окей да съм Деби.

— О, със сигурност — двамата с Мадисън отговорихме в един глас и това тотално разприказва Хънтър.

— Дикс, харесва ми тази мацка, може ли да я задържим? — той се засмя и кръстоса пръсти все едно се молеше, а Мадисън се присъедини към неговия смях с всичка сила.

Все още не мога да проумея как говорим кодирано за порно в кухнята ми с Мадисън. Знаех си, че не трябва да подценявам това малко дяволче.

ГЛАВА 23: НЕ ТИ, А АЗ

Диксън

Мадисън се извини и отиде до тоалетната, а Хънтър се наведе към мен, завря един пръст в гърдите ми и каза:

— Ако не правиш секс с това момиче, ще правя аз.

Аз го ударих през ръката и отклоних сочещия му пръст, преди да реши да продължи с някаква нова лудост.

— Добре, както кажеш, Деби — отмъстих му аз и го изгледах.

— Ей, само Мади може да ме нарича така. Мисля, че ме харесва — подразни ме и се ухили.

Не можах да се въздържа и се засмях, защото мисля, че Хънтър всъщност харесва Мадисън.

След няколко серии на Декстър и дузина бири, Хънтър гледаше Мадисън с блестящи очи. Трябва да призная, че и аз я гледах така. Бирите я отпуснаха и с напредването на нощта нейните защити бавно падаха, тя изглеждаше напълно спокойна и лека. Стана полунощ и след като Мадисън се прозя сънено, очите й натежаха, знаех, че малко се е опиянила и уморила, което приех като благословия, защото се надявам, че в момента, в който красивата й глава докосне възглавницата, ще заспи за секунда.

Не вярвам на себе си, когато съм с нея. След като я видях толкова весела и безгрижна да се шегува с Хънтър, започвам да я харесвам още повече, което е опасно и за двама ни.

— Дикс, ще ти кажа нещо за първи и последен път. Ти ще си напълно луд, ако оставиш тази да си тръгне. Всъщност ревнувам, защото искам Мадисън за себе си — каза той супер сериозно.

Аз се отдръпнах изумен, защото да хвана Хънтър със сериозно лице, се случваше рядко.

— Благодаря, доктор Фил. Тя не е моя на практика и затова няма как да я оставя да си тръгне. Тя има приятел, нали си спомняш? — прошепнах аз, защото не исках Мадисън да ни чуе.

— О, стига глупости! Това е блъф, нито веднъж не спомена Дарио.

— Дейвид — поправих го и се ухилих.

— Както и да е! — присмя ми се той. — Виждам начина, по който те гледа. Иска те, приятелю!

— Не е така — казах и го пернах, но всъщност малко се надявах думите му да са истина.

Колкото повече време минаваше, Мадисън все повече и повече се приближаваше към мен, докато не седяхме толкова близо, че тя свободно ми се облягаше, когато пъхаше босия си крак под масата.

— Недей да бъдеш кретен — смъмри ме той и поклати глава. — Умен си и знаеш, че тази е различна. Престани да го отричаш.

— Добре — изпъшках и вдигнах ръце, за да го накарам да млъкне.

— Дори е да е така, не мога да я принудя да зареже примата. Освен това мина толкова време, откакто не съм ухажвал момиче, че даже не знам от къде да започна — признах аз.

Хънтър изведнъж ме удари зад врата и аз изсумтях от удара.

— Това пък за какво беше? — попитах и разтрих шията си.

— Не си ухажвал момиче ли? Ти сериозно ли? В кой век живееш, по дяволите? Ако кажеш тази глупост, единственият човек, който ще те разбере, е баба й — каза Хънтър със смразяващо изражение.

— Ако има цел тази история, стигай до нея най-накрая!

— Мадисън не е просто поредното момиче, тя ще извади наяве всичките ти глупости, защото е истинска. Каквото и да правиш, очевидно действа. Сега е тук, нали? — попита той и ме чакаше да отговоря.

Кимнах, защото беше прав.

— Недей да прецакваш нещата, човече, защото е специална! Мисля, че може малко да съм влюбен в нея — призна той, вдигна вежди и неочаквана вълна от ревност мина през мен.

— О, не бях виждал този поглед от много, много време! Отива ти.

— За какво говориш? Кой поглед? — попитах го, за да разбера дали е толкова очевидно.

— Погледът, който казва, че всъщност ти пука. Не си курва, Диксън. Дълбоко в сърцето си ти си голям гушкав мечо, чиито вътрешности са били изкормени от една малко садистична кучка. Но парче по парче, бавно си ги събираш и подреждаш обратно. Мечо, който чака правилното момиче, което да го гушне и да го направи цял отново. А и въобще не говоря само за гушкане на хубавите неща — той шеговито се обърна и ме погали по корема. — Кой е голям плюшен мечок? Ти си, ти си, да — галеше ме той, а аз го ударих в топките.

Той изхриптя и почервеня, а аз се засмях.

— Между другото, това беше най-лошото сравнение на света. Моля те да се въздържиш следващия път, като ти идва да ми говориш като Опра.

— Вземам си думите обратно — въздъхна той, докато си държеше пакета. — Ти си смъртоносен мечок.

— Какво изпуснах? — попита Мадисън и вдигна вежди, като видя Хънтър да си държи топките, превит на две.

— О, нищо интересно — небрежно отговорих аз и махнах с ръка.

Мадисън се засмя и седна близо до мен. Тя се наведе напред, невинно се пресегна за бирата и видях как очите на Хънтър се разшириха от удоволствие. Той беше награден с това, което се криеше под тясната й тениска, и очевидно го хареса. Кимна с глава и мълчаливо озвучи одобрението, докато аз извъртях очи нагоре-надолу.

— По-добре да тръгвам — стана и се прозя, за да покаже, че е уж уморен.

— Оо? — каза Мадисън, гърбът й внезапно се изправи и забелязах как спокойствието и самообладанието й се изпариха.

Нямах представа защо стана така, но тя каза, че Хънтър е добре да не шофира.

— Можеш да катастрофираш, имам предвид, че не си в състояние да шофираш.

Погледнах празните бутилки, които се търкаляха по масата.

— Колкото и да те обичам, Дикс, няма да спя с теб — й отговори той и поклати глава.

Разхилих се на неговия идиотизъм и станах.

— Не, глупако, можеш да спиш на дивана или в кабинета.

— Благодаря за поканата, но не съм аз този, когото трябва да заблуждаваш — каза той, ухили се и ми махна.

Присмях му се:

— Няма защо.

— Да го духаш!

— Мечтай си — бързо му отвърнах аз и Мадисън се засмя на нашата обичайна закачка.

— Черешов пай, много се радвам, че се запознахме — каза Хънтър, хвана ръката й и я целуна.

— И аз — отговори тя и бузите й порозовяха.

— Ще се чуем утре, Док — и шеговито ме сръчка по рамото.

— Ще те изпратя — двамата тръгнахме към вратата.

— Не изчезвай, Чери пай. До скоро! — каза Хънтър през рамо, а аз буквално го избутах през вратата.

— Лека нощ, Хънтър!

— Да не се издъниш! — прошепна той и си тръгна, преди да мога да му отговоря.

Поех дълбоко въздух, след като затворих вратата, обърнах се и видях, че Мадисън разчиства масата.

— Хей, недей, ще разчистя сутринта.

Но тя настоя, взе бутилките, занесе ги в кухнята и ми се усмихна.

— Всичко е наред, ще отнеме няколко минути.

Изведнъж беше станала нервна и имам чувството, че беше, защото бяхме останали сами. Взех останалите празни бутилки и отидох при нея в кухнята, където тя енергично бършеше плота. Минах покрай нея и ги пуснах в боклука. Реших да изчакам, докато свърши, преди да проговоря, защото изглеждаше замислена. След като започна да мие празните купи, реших да я оставя, защото можех да позная замислена жена, която точно като майка ми, искаше да избяга от действителността, като е заета с нещо. Тихо излязох и отидох към банята да се приготвям за лягане. След като си измих зъбите и ги почистих с конец, си сложих едни шорти за пижама и се напръсках с „Арамис“, защото Мадисън беше споменала по-рано, че й харесва как мирише.

Тъкмо загасих лампата в банята и чух от спалнята задъхано дишане. Погледнах и видях гърба на Мадисън.

— Мадисън? Всичко наред ли е?

Тя замълча за секунда, преди да отговори:

— Хм, да. Аз просто, хм, просто се чувствам глупаво. Тя се обърна и нощната лампа освети зачервените й бузи.

Видях как очите й свенливо се спускаха по голите ми гърди и сега разбрах, че всъщност се срамуваше. Бях ангажиран с това да разбера какво предизвика промяната в настроението й и забравих да си облека тениска. И като се има предвид, че обикновено спя гол, трябваше да се радва, че си сложих панталони.

— Хубава татуировка — каза тя и очите й се взираха в ребрата ми.

— Благодаря — отговорих и минах с пръсти по нея.

— „Никога не сме толкова беззащитни, както тогава, когато обичаме“ — прочете тя и си изви главата, за да прочете целия текст, написан в курсив. — Толкова е красиво!

— Мисля, че имаш предвид, че е смешно — поправих Мадисън и тя вдигна вежди, объркана от отговора ми.

Секунда по-късно устата й се отвори и тя разбра какво имам предвид.

— Направил си я за бившата си годеница, нали? — попита тя и аз кимнах.

— Видя ли, казах ти, че звучи смешно.

Обърнах се към шкафа с намерението да извадя една тениска, но Мадисън се приближи и ме хвана за бицепса. Погледнах към ръката й и очаквах да я махне, но тя не го направи. Отпусна пръстите си, но не ме пусна. Направи крачка напред към мен, а аз назад.

— Кажи ми какво се случи — нежно ме примами тя, но аз се освободих от нейната хватка.

— Не — дръзко отговорих аз и веднага се почувствах виновен, като видях, че Мадисън наведе очи, наранена от моя рязък отговор. — Просто не искам да те отегчавам със смешни подробности от прецакалата ми се връзка, защото наистина няма много за разказване. Влюбих се в една жена, която мислех, че също ме обича, предложих й, купих й този апартамент и в замяна тя изчука най-добрия ми приятел, забременя, омъжи се за него и заживяха щастливо…

По дяволите, откъде дойде това? Мислех, че съм преживял Лили, но очевидно не съм. И не знам дали някога въобще ще се примиря с това, че ме предаде. Погледнах към Мадисън и видях, че е притиснала устата си с ръка, искрените й очи бяха пълни със сълзи и знаех, че тя е причината за моето избухване. Сега тази Мадисън стоеше срещу мен и изглеждаше толкова на място в дома ми, с приятелите ми и аз знаех, че искам още. Не съм се чувствал по подобен начин от толкова дълго време. Момичето, което ме привлича отвън и отвътре, е недосегаемо заради една малка подробност, наречена гадже. Но не можех да се сдържа и се сетих за това, което каза Хънтър. Той е прав, тя не го спомена цяла вечер и е тук, спи в моето легло, а не в неговото.

Думите на Мадисън от миналата нощ изплуваха в главата ми и причината, че е тук, е, защото иска да бъде тук. Карам я да се чувства в безопасност и за човек, който се страхува през повечето време, има логика да е привлечена от място, което й дава чувство на сигурност. Не знам защо се страхува, но ще направя всичко, което зависи от мен, за да не се страхува повече — независимо дали ще сме приятели, или нещо повече. Ще взема това, което сега може да ми даде, защото съм й проклет роб.

— Излизам да изпуша една цигара — пресегнах се да взема кутията и отворих балконската врата.

Запалих и се насладих на първото най-сладко дръпване. Облегнах лакти на парапета, погледнах света отдолу и намразих това, че всичко изглеждаше толкова просто за всички, а пък аз съм затънал тук горе и нямам гребла. Още от самото начало имаше нещо повече и постъпих глупаво да избера секса пред нея, защото точно това направих. Можех да имам Мадисън, но вместо това избрах лесния начин, защото сексът е по-малко сложен от… чувствата. Сега всичко, което чувствам, е, че моята смелост ми се изплъзва всеки път, когато съм около тази забележителна жена.

— Диксън — чух гласа на Мадисън, който прозвуча нежно.

Дръпнах за последно, издишах и махнах никотиновия облак.

— Хей — отговорих, но не се обърнах.

Продължих да се взирам в света отдолу.

— Съжалявам, ако съм те притеснила. Не трябваше да питам. Знам колко е трудно да говориш за нещо, което ти е променило живота в миналото — призна тя и аз кимнах, но продължавах да не се обръщам.

Чух стъпките на босите й крака и когато застана до мен, съжалих, че съм допуснал да се отдалеча от тялото й.

— Всичко е наред — бавно се обърнах към нея.

На лунната светлина изглеждаше толкова ефирна и чиста. Дългата й тъмна коса се полюшваше от вятъра и нейният аромат още веднъж достигна до ноздрите ми и постепенно се превърна в желание. Големите й зелени очи бяха настойчиви и изплашени, осъзнах, че тя си мисли, че съм й ядосан.

— Всичко е наред, наистина. Не съм ти ядосан — потвърдих аз и кимнах утвърдително — Лили е… чувствителна тема. Тя е човек, когото наистина искам да забравя, но знам, че няма как да стане. От една страна, е добре, за да ми напомня какво да избегна в следващия ми партньор.

Мадисън изглеждаше доста замислена, но не очаквах да каже нещо. Какво точно да ми отговори — „ще го преодолееш“ може би. Тъкмо щях да предложа да влезем вътре и тя ме изненада с признанието си:

— Ами тя е пълна идиотка.

Аз се отдръпнах изумен, защото Мадисън рядко говореше грубо, но се усмихнах и оцених разпаления й отговор.

— Няма проблем, животът те учи — казах аз, което беше клише, но в него имаше истина.

Мадисън обаче не беше съгласна.

— Това са пълни глупости — намръщи се тя и удари с юмрук по парапета.

Учудих се от това, което каза, и изчаках да обясни.

— Какъв урок научи от това, че сърцето ти е било разбито от човека, когото най-много си обичал и на когото най-много си вярвал? — попита тя, но знаех, че нейният коментар не е въпрос, а по-скоро е твърдение.

Не казах нищо, защото знаех, че ще има още.

— Какво научи от това, че те е предала по неописуем начин? — дъхът на Мадисън спря в гърлото й, когато един плач се опита да излезе, тя сложи ръка на устата си, за да не показва колко е уязвима. — Всичко, което си научил, е това, че животът е една объркана, садистична кучка.

Една сълза се търкулна по бузата й и я издаде, че вече не говори за мен, по-скоро за себе си. Нуждата от това да я успокоя, взе връх и аз бях безсилен да се спра.

— Хей, всичко е наред — нежно погалих ръката й и сълзите продължиха да се търкалят.

Както изглежда, бяха започнали и нямаше да спрат. Но това беше хубаво, можеше да излее цяла река, защото нямах намерение да мръдна от мястото си.

— Пусни ги да излязат — казах аз и без да се замисля, се приближих до нея и я прегърнах.

Тя с желание се отпусна и се сгуши в тялото ми. Когато я прегърнах, безмълвни ридания разтърсиха малкото й тяло. Пръстите й се бяха забили в раменете ми, докато плачеше на моите гърди. Не съм сигурен колко дълго стояхме така и тя така се беше вкопчила в мен, все едно съм спасително въже, но това нямаше значение. Можеше да се облегне на мен колкото дълго иска, защото всеки вик изглежда облекчаваше болката й. След малко риданията й станаха по-слаби и накрая само леко подсмърчаше и дишаше тежко. Не знам какво беше предизвикало този плач, но можеше да обясни по-раншното й необичайно поведение.

— Аз… съжалявам — заекна тя и гласът й беше тих.

— Но защо се извиняваш? — попитах аз, а ръцете ми все още я обгръщаха.

— Затова, че се държа като твоя пациентка — отговори тя и се опита прозвучи забавно.

— Няма проблем, ти ще получиш ВИП сесия!

Тя леко се отдръпна и ме погледна объркано.

— Обикновено не гушкам пациентите си — обясних аз, но пропуснах да добавя, че спя с тях.

— Ооо — каза тя виновно и се опита да се отдръпне.

Аз обаче я държах здраво и не й позволих да се премести и на сантиметър от мен.

— Но за наша радост ти не си ми пациент — казах и избърсах сълзите по лицето й.

— Благодаря, Диксън. Така не съм плакала от много дълго време.

— Какво е чувството?

— Хубаво — отговори и тъжно се усмихна.

— Ами, когато имаш нужда от него, е твое — и аз погалих дясното си рамо.

Това трябваше да е шега, но очите на Мадисън се ококориха и изглежда чак сега осъзна, че се е притискала до голите ми гърди, затова бързо се отдръпна от ръцете ми и се изчерви, като погледна тялото ми. Очите й се забавиха на корема ми, после бързо слязоха надолу към чатала ми. Моето чувствително тяло подскочи от вниманието и нещата под колана ми трепнаха. Бях полутвърд само от един поглед. Но стоях горд, защото исках да знае, че тази реакция е предизвикана от нея. Мадисън се приближи и с треперещите си пръсти докосна ямката между ключиците ми. В момента, в който установиха контакт с кожата ми, аз изсъсках от удоволствие, движенията й бяха бавни и премерени.

С върха на пръстите си тя продължи надолу и спря бавно до сърцето ми. Не свалях очите си от нея. Никога не съм изпитвал нещо толкова еротично, защото знаех, че изследването на моето отзивчиво тяло е първото в живота й. Тя несръчно се придвижи до единия гръден мускул, показалеца й направи кръгче около зърното ми, а аз едва сдържах стенанието в гърлото си. Наблюдавах с горещо желание как тя хапе долната си устна, малките й зъби се търкаляха по рубинената кожа напред-назад. Но продължавах да мълча. Тя се премести на другото зърно и когато пръстът й го докосна, моят жаден за внимание пенис изцяло се изправи. Погледът й слезе към вдигнатите ми панталони и вместо да видя страх, видях желание. Едва не свърших в гащите, защото гледката си заслужаваше. Колкото и да исках да се протегна и да я докосна, не го направих. Останах изцяло неподвижен и й позволих да поеме контрола. С деликатно внимание тя плъзна ръката си към корема и се насочи към ребрата ми по следите на татуировката. Никога не съм го чувствал толкова интимно едно толкова просто докосване, изстенах тихо, готов да експлодирам.

— Не мисля, че е смешна. Мисля, че показва какво си направил, за да оцелееш.

Тя отметна дългата си коса на една страна и се наведе напред, целуна ме само веднъж по хълбока. Устните й са като доза адреналин за моето гладно тяло и аз потреперих от нейното нежно докосване. Тя ме целуна отново и после още веднъж, и още веднъж, и още веднъж по продължение на татуировката ми, докато устните й не спряха на кръста ми. Двете й ръце бяха на хълбоците ми и тя се наведе още повече, за да има по-добър достъп до моите странични коремни мускули. Чувствената гледка предизвика въображението ми и си представих как обхваща с устни стърчащия ми пенис и го води вкъщи. Но няма да й позволя да коленичи на студения твърд под, за да ми достави удоволствие, защото всичко, за което мислех, е да я видя как експлодира от ръката ми.

— Ела тук — казах с прегракнал глас, пълен с желание.

Мадисън бавно се изправи. Погледнахме се в очите, бяхме на сантиметри един от друг. Гърдите и на двама ни се издигаха и спускаха, и двамата очаквахме с нетърпение какво ще се случи. Мадисън ме изненада, тъй като направи първата крачка. Тя се промъкна напред и сложи ръката си върху препускащото ми сърце, бавно повдигна устата си към моята, дъхът ми се смеси с нейния. Но преди това да се случи, исках да съм сигурен, че иска това и не е изгубена в момента.

— Ако ме целунеш — казах грубо с втренчен поглед в нейните очи — не можеш да се върнеш назад.

— Не искам да се връщам назад — прошепна тя, а топлият й дъх погали бузите ми, очите й бяха пълни с желание.

— Добре — изръмжах аз, преди да връхлетя и да погълна пламенно устата й.

Целувката беше дива и не започнахме бавно. Беше състезание, в което искахме да разберем кой щеше да изпие първи другия. Обвих едната си ръка около кръста на Мадисън, а с другата опънах назад косата й, за да мога да упражня контрол над устата й. Тя стенеше и едва дишаше, нейното гъвкаво тяло се гърчеше в моето, а разтърсващите й движения търкаха оная ми работа по възможно най-прелестен начин. Тя сложи и двете си ръце на врата ми, дръпна устата ми към нейната. Гладът, който чувствах, контролираше действията ми и започнах да я водя с гръб към стаята, без да изпускам устните й от моите.

Тя охотно се съгласи и в момента, в който краката й докоснаха леглото, тя падна назад и ме дръпна с нея. Моето огромно тяло накара нейното да изчезне и аз се опитах да отнема от тежестта си, като се подпрях на лакти. Тя обви силните си крака около мен и ме придърпа отгоре върху нея. Не можех да й се наситя и на всяка обезумяла целувка, която й давах, тя отговаряше два пъти по-диво. Нейният език се дуелираше с моя и желанието й беше като афродизиак само по себе си.

Малко след това се устремих към тениската й, имах нужда да усетя кожата й до моята. Успях да я сваля, без да се отделям от устата й за не повече от две секунди и после отново бях върху нея. Целувах я така все едно щях да издъхна без устните й. Краката й ме стискаха и знаех, че иска да се освободи. Колкото да ми беше трудно, отделих устата си от нейната и тя пое толкова нужната глътка въздух. Нейните гърди се вдигаха и спускаха толкова бързо, а сочната й плът почти беше изскочила извън дантеления й черен сутиен. Моят пенис се разтресе от гледката, а Мадисън се задъха, очите й се разшириха, когато се притиснах към утробата й.

— Окей ли си така? — попитах почти без дъх.

Мозъкът ми беше толкова замъглен от безумното желание, че едва успях да формулирам въпроса.

— Да, продължавай! — изпъшка тя и захапа устната си.

Това беше отговорът, от който се нуждаех, и целунах крайчетата на устата й, преди да си проправя път към дългия й врат, който тя изви назад и ми осигури пълен достъп до нейната прелестно ухаеща кожа. Целунах нейния препускащ пулс, не можах да се сдържа, впих устни в плътта й и оставих отпечатък. Исках целият свят да знае, че аз съм човекът, отговорен за червената рана от страст. Тя стенеше и охкаше, по дяволите, този звук направо караше пениса да пробие панталоните ми, защото искаше да излезе и да се присъедини към купона. Кожата й експлодира и аз я целувах все по-надолу, докато стигнах до кръстопътя на уникалните й гърди. Отдръпнах се, защото имах нужда да се насладя на тяхната красота, защото бяха най-секси гърдите, които някога бях виждал.

— Леле, направо са невероятни! — казах и сложих в дланите си първо едната, после и другата.

Мадисън стенеше и се извиваше под моето докосване, ръцете ми едва успяваха да покрият перфектните окръжности.

Нейният сутиен беше от черна дантела, набъбналите розови зърна напираха през прозрачната материя, а гледката напълни устата ми със слюнка. Когато отместих дантелената чашка, гърдата й изскочи и аз изръмжах вътрешно в гърлото си, защото това, което видях, беше нещо, което не съм виждал никога преди.

— Боже господи! — ахнах от възхищение. — Знаех си, че са изумителни!

Продължих и нежно започнах да масажирам зърното й, а тя трепереше.

— Гърдите ти са толкова идеални, че трябва да се обявят за незаконни.

Наведох се напред и улових зърното й с уста. Тя извика и се гърчеше, извиваше се под мен и ме окуражаваше да продължавам, като прокарваше пръсти през косата ми и я дърпаше силно.

— Господи… — тя скимтеше и мяташе главата си от едната страна на другата.

— Харесва ли ти, Анджело? — попитах докато обикалях зърното на гърдата й, а тя изпъшка в отговор.

Не можех да се въздържа, повдигнах гърдата й в ръката си, за да я приближа и засмуча в устата си. Да си го начука всеки, който е казал, че шепата е достатъчно количество. Издърпах надолу и другата чашка и докоснах пръста си до зърното, докато смучех другото.

— О, мамка му… — тя полуизкрещя, пръстите дърпаха косата ми, бедрата й се повдигаха, за да посрещнат моята възбуда и движението направо ме взриви.

Докато смучех и галех гърдите й, прокарах ръка между нас, исках да почувствам стягането на мускулите около пръстите ми, когато свърши и започне да крещи името ми. Изведнъж натиснах някакъв бутон и в момента, в който го направих, тялото й замръзна под мен. Но мозъкът и тялото ми са две различни същности и аз продължих. Нуждата ми да се заровя в нея зареждаше с гориво всяко мое движение. Отворих ципа й и се опитах налудничаво да потърся спасението си там, но думите й ме накараха моментално да спра веднага. Издърпах ръката си като опарен.

— Не. Не. Не. Не! — повтаряше непрекъснато Мадисън, гласът й беше тих и дрезгав, очите й бяха плътно затворени, а главата й се въртеше в двете посоки.

— Мадисън? — казах аз и се отдръпнах, притеснен от нейното явно страдание.

Изглеждаше като в транс, затова веднага се отместих и нежно я раздрусах за раменете. Доколкото се досещах, явно беше влязла в някакъв ужасен спомен — спомен, който активирах с моите алчни ръце.

— Мадисън — казах по-силно този път и разклатих раменете й, страхувах се, че ще изпадне в шок.

— Не ме докосвай! — извика тя и лицето й стана бяло като платно.

Дръпнах ръцете си и седнах на петите си. Като спрях да я докосвам, изглежда се поуспокои, но нейното силно стенание показваше, че още е загубена в миналото.

— Мадисън, аз съм Диксън. Ти си в безопасност, Анджело. Никой няма да те нарани. Тук съм, шшшш, тук съм.

Думите ми постигнаха желания ефект и нейният плач намаля до малки слаби викове. Изчаках и я оставих да изпълзи от нейния кошмар, защото това са нейните демони и тя трябва да е готова сама да се срещне лице в лице с тях. Очите й бавно се отвориха, червени и раздразнени от плача. Тя огледа обезумяло стаята и всичко, което я заобикаляше. Успокои се, като видя къде е, защото очевидно не беше там, където си мислеше, че е.

— Мадисън? — попитах предпазливо и вдигнах ръце, за да й покажа, че няма да я нараня. — Добре ли си? Какво стана?

Моментът, в който чу гласа ми, нейните ужасени очи срещнаха моите и след това се спуснаха към откритите й гърди. Пребледнелите й бузи станаха червени и ръцете й покриха голотата й.

— Господи, какво направих? — прошепна тя и нови сълзи напълниха очите й.

Скочи и започна да се оправя, светкавично облече тениската си, очите й шареха из стаята и търсеха раницата.

— Съжалявам, трябва да тръгвам — каза тя на един дъх, но избягваше погледа ми.

— Мадисън, говори с мен! — настоях, като скочих от леглото и я хванах за рамото.

Тя се отскубна толкова бързо, че удари лакътя си в скрина и напсува. Това не я спря и тя стремглаво продължи към вратата.

— Остави ме на мира, моля те! — помоли тя и се втурна в дневната.

Но аз няма да го направя. Трябва да знам какво стана, защото беше доста тежко изживяване и имах нужда да разбера защо.

Не, няма. Говори с мен, кажи ми какво стана! Кажи ми какво стана с теб! — прибавих аз.

Мадисън изглеждаше все едно съм я зашлевил.

— Не, не мога! — възкликна тя и бързаше към вратата, а аз я следвах плътно.

Беше на няколко крачки от входната врата и на няколко секунди от това да излезе от живота ми.

— Моля те — помолих й се аз. — Никога не бих те съдил. Можеш да говориш с мен. Трябва да говориш с някого за това, което ти се случи!

Тя се обърна толкова бързо, че косата й едва не ме удари силно в лицето.

— За да анализираш ли? Или да се опиташ да ме поправиш? Не, благодаря. Аз съм счупена и колкото и сесии да направя, няма да се поправя.

— Това няма как да го знаеш. Просто ми се довери!

— Не — извика тя и наведе очи. — Не мога. Не можем да се виждаме повече, Диксън. Съжалявам, не трябваше да позволявам да стигаме толкова далече.

Думите й ме оставиха без дъх, но аз направих всичко възможно да остана спокоен и разбиращ.

— Хей, аз бях там с теб! — казах аз, думите й нямаха никаква логика. — Със сигурност не съжаляваш, че отвърна на целувката ми.

— Беше грешка — рязко отговори тя и аз потреперих.

Знаех, че се страхува и може би е объркана, но проклет да бъда, ако тя омаловажи това, което се случи в стаята ми.

— И двамата знаем, че това не е истина! — разпалено злорадствах аз.

— Аз… имам приятел — обяви тя трогателно, като се опитваше да се хване за сламка, но на мен ми причерня.

Как смее да го въвлича в това, защото да го използва като извинение, беше страхливо.

— Ами не бяха ръцете на приятеля ти навсякъде по изпълненото ти с желание тяло преди пет минути, нали? — предизвиках я аз.

— Мръсник такъв! Това въобще не трябваше да се случва! — изстреля Мадисън и присви очи.

— Ами толкова по-зле, защото се случи и сега трябва да се справиш с последствията.

— Не, връщам го назад — упорито отговори тя и нейното глупаво отричане още повече ме разяри.

— Казах ти, че не можеш да се върнеш назад — пристъпих напред и хванах нейното тяло в клетката на моето, като сложих двете си ръце на вратата зад нея.

— Беше грешка — заекна тя, в очите й се четеше ужас, гърбът й се впиваше във вратата зад нея.

— Искаш да кажеш, че това, което направихме, е просто грешка? — попитах и тя кимна неубедително.

— Никога няма да се получи между нас. Позабавлявахме се, но сме много различни. Искаме различни неща — каза тя, а думите й ме сразяха дълбоко, защото ми заприлича на прощалната реч на Лили.

— Позабавлявахме се, а? Беше много повече от забава и ти го знаеш! Порасни и говори с мен като възрастен човек — казах аз.

Влязох надълбоко, но исках да е честна и да ми каже какво наистина се случва. Но по дяволите, тя е толкова твърдоглава!

— Мислиш, че съм дете ли? — отвърна тя и болката се изписа на лицето й.

— Ако говорим за този момент, да, държиш се като дете — отговорих аз и не разбирах действията й.

Това не беше Мадисън, която познавах. Може би в крайна сметка не познавам истинската Мадисън.

— Ами това дете иска да си тръгне.

Последните й думи бяха моето унищожение.

— Както казах, това беше грешка.

Отворих устатата си, за да протестирам, но бързо я затворих, когато тя добави жестоко:

— Ти си грешка.

Трябваха ми няколко секунди, за да асимилирам какво беше казала и въпреки че знаех, че лъже, отказах да продължа този разговор, ако тя не искаше да се срещнем по средата на пътя.

— Това е лъжа и ти го знаеш. Единствената грешка е, че те оставям да си тръгнеш.

Отворих вратата и отстъпих, толкова бях ядосан, че едва успявах да си поема въздух. Ако иска да си отиде, няма да я карам да остава насила, но ако си тръгне, си тръгва завинаги. Не давам втори шанс и със сигурност не бих го дал на някого, който си мисли, че съм грешка.

— Довиждане, Мадисън — казах и се обърнах, защото не можех да понеса тя да ми обърне гръб.

— Диксън — въздъхна Мади, но аз не се обърнах.

Просто огледах апартамента си и се замислих кога се прецакаха нещата.

— Ако това ще помогне, не си ти, а аз.

— Просто си тръгни — казах, без да се трогна от нейните извинения.

Не бях заинтересован да се боря за някого, който не иска да се бият за него.

— Съжалявам, че те нараних — с тези последни думи Мадисън затвори вратата към това, което можеше да бъде, но нямаше да бъде.