Вампирсвил

Глава 18. Загадъчния криптонит

Събудих се, просната по гръб на тревата, а звезди блещукаха над мен.

— Рейвън? — пита Беки, с протегната ръка към мен. — Добре ли си?

Всичко наоколо се клати. Пресегнах се към врата си.

— Дали вече съм…? — попитах.

Беки ми помогна да стана.

— Мислех, когато каза, че са вампири си помислих, че се шегуваш. Струва ми се, че онзи Джагър наистина вярваше, че е. Опита да те ухапе.

Прокарах пръсти по врата си, в търсене на раната.

И тогава внезапно паметта ми започна да се връща. Никога не бях и помисляла, че това може да се случи. Моята Немезида и любовта на живота ми, вбесени поради различни причини, гледаха право в мен.

Бях прекарала последните няколко дни, в опити да спася Тревър от преследващите го вампири, а сега той, без дори да знае, бе помогнал на Александър да спасят мен.

В резултат от общото им нападение над Джагър, той ме бе изтласкал надалеч, докато най-накрая съм се строполила на земята.

Но сега Беки и аз вече пробягвахме няколкото метра до надгробните камъни, където се бе събрала голяма тълпа. Александър се бе навел над Джагър, който кашляше и хриптеше. Луна се бе облегнала на заветния ковчег.

Тревър нямаше идея, че чесъна ги прави уязвими. Мислеше, че Александър просто се фука.

Футболните сноби заобиколиха Джагър и Луна.

Мат и Беки останаха до мен.

— Александър има силна алергия към чесън — казах.

— Май и Джагър, и Луна имат — отбеляза Беки. — Или е това, или Александър и Тревър здравата са ги подредили.

— Казах на Тревър, че чесънът е афродизиак, — гордо прошепнах, когато стигнах до Александър.

— Явно това е казал и на приятелите си — каза меко, усмихвайки се. — Целият футболен отбор го е взел.

Александър се обърна към Джагър и Луна.

— Време е да се върнете в Румъния. За доброто на всички.

— Да, ходете сив Румъния, откачалки — каза Тревър, свивайки дланите си в юмруци.

Увих ръката си около кръста на Александър и го придърпах към мен.

После се обърнах към Тревър.

— Предполагам, че сега отново си училищният побойник — похвалих го.

Тогава едно куче залая, разсейвайки всички. Всички се обърнахме.

— Какво става тук? — старият Джим, пазачът, извика, държейки фенерче, насочено към нас.

Духове и гоблини запрескачаха оградата. Върколаци и вещици се прикриха зад надгробните камъни. Футболните сноби изчезнаха зад навеса. Беки и Мат се затичаха по гробищната пътека.

— Какви са всички тези кутии? — караше се стария Джим. — Ще се обадя на полицията!

Александър, Тревър и аз се обърнахме към ковчега, но там бе останал само блещукащия свещник.

Джагър и Луна бяха изчезнали.