Девицата и звярът

Епилог Тъй ведра нощ Лондон, 1663 г.

Звярът бе укротен.

Камерън държеше на ръце петмесечната си дъщеря, лейди Катрина Ан Фицджералд Бюканън, а по-голямото му дете, Елзбет, бъбреше весело на по-малкото си братче, Чарлз Джеймс Рос, виконт Грейтън, което лежеше в люлката си. Лейди Барбара се прозя и премигна сънливо.

— Трябва да си направите семеен портрет, мила — заяви вдовстващата графиня, доволна, че е доживяла да види рода си продължен от правнуци.

— Кралят вече помисли за това, grand-mere — отвърна Мариса. — Негово величество, като кръстник на близнаците, нареди на собствения си придворен художник да свърши тази работа. Като подарък.

— Чудесно — рече Барбара. По сияещото лице на внучка си можеше да съди, че Мариса наистина е много щастлива и много влюбена в мъжа, за когото се бе венчала преди седемнайсет месеца. От очите на старата жена не убягваше и силната любов, която шотландецът — изпитваше към жена си. На устните и се появи лукава усмивка. Барбара вярваше в силата на страстната любов и споменът за нея я крепеше. При Мариса и Камерън любовта бе направила силната воля още по-силна, бе изковала неразрушима връзка.

— Разкажете ми приказка — помоли Елзбет Барбара, като остави заспалото си вече братче.

— С удоволствие — рече Барбара и стана от стола си. — Ела. — Тя протегна ръка и Елзбет доверчиво я стисна с мъничката си ръчичка. Барбара прошепна на момиченцето със заговорнически глас: — Хайде да видим дали можем да убедим готвачката да ни прати чаша шоколад, искаш ли?

— О, да, grand-mere — извика Елзбет, използвайки думата, която бе чула да използва втората й майка.

— Grand-mere, ако ще пълниш главата на Елзбет с приказки, ще те помоля да внимаваш. Без лични спомени, моля те — сгълча я Мариса.

Радост блесна в очите на старата жена.

— Не, разбира се — рече тя, — не бих си и помислила такова нещо. — И прибави наум: «Или поне не с истинските имена.»

Мариса гледаше как странната двойка напуска спалнята й. Беше ден за обща радост. Браяна и Джейми също бяха тук и братовчедка й й разкри една тайна — тя и Джейми щели да си имат бебе. Брат й Килрун казал, че някакво младо селско девойче се било сдобило наскоро с незаконородено момче, което не можело да отгледа, тъй като самото то било още съвсем момиченце. Браяна и Джейми се готвеха да отплават за Ирландия, да осиновят момчето и пак да се върнат в Англия, вече със сина си.

Мариса бе развълнувана, че братовчедка й, която обичаше Елзбет, Кат и Рос като свои собствени, сега щеше сама да има дете. Браяна и Джейми имаха място за обич към друго същество и в сърцата си, и в дома си.

Очите на Мариса се насочиха към сабите, кръстосани над камината. Един ден щяха да принадлежат на сина й, както и тази лондонска къща. В ума й през мъглата на годините отекнаха думите на ирландската старица. Дъщеря, съпруга и майка с едно-единствено име: Деран. Нейната съдба.

Мариса стана от стола си и се приближи до Камерън, който я привличаше неудържимо. И винаги щеше да бъде така, тя знаеше това. Би го последвала до края на света, ако потрябваше, би преодоляла всяко препятствие по пътя си, за да бъде с Камерън Бюканън. Той бе най-съкровената й мечта, най-дълбоката й любов.

Кам бе сложил спящата си дъщеря в люлката й и сега стоеше над бебетата и им се възхищаваше. И двете бяха съвършени, с корони от руси къдрици и големи зелени очи. Заченати през онази особена нощ, когато Мариса му бе показала цялата сила на красотата си, омайния чар на любовта си.

Той я гледаше как се приближава грациозно към него, гледаше как дървесно-зелената й копринена рокля очертава стройната й фигура. Синьото му око се спря на красивите й гърди над поръбения с дантела корсаж. Само преди час Мариса бе накърмила и двете близначета. Двамата с Елзбет бяха споделили с нея този толкова интимен миг. На Кам му харесваше да е истинска част от семейството си, от всеки миг в живота на децата си. Щеше да носи завинаги в сърцето си спомена за Мариса с бебе на гърдите!

Слънцето бе залязло; нощното небе бе изпъстрено със студени розови, сини и виолетови светлинки. Звездите блещукаха и ставаха все по ясни. Кам духна свещите и протегна ръка към Мариса.

Ръцете им се докоснаха.

Погледите им се срещнаха.

Всеки бе огън за другия, страстното им желание бе очевидно.

Мариса плъзна едната си ръка около стройния му кръст, с другата се вкопчи в гърба му, пръстите й стиснаха меката ленена тъкан на ризата му.

— Ела, ти, звяр мой — прошепна тя прелъстително. Зелените й очи бяха топли и подканващи. — Няма ли да целунеш красавицата си?

Кам я целуна така, както щеше да го прави през целия им живот.