Есенен любовник

17.

— Хънтър не ми вярва — заяви тъжно Елиса.

Пени изненадано вдигна глава от тенджерата с боб, която тъкмо слагаше на печката за вечеря следобеда на същия ден. Двете с Елиса тъкмо бяха приключили с миенето на приборите от закуска.

— Защо мислиш така? — попита Пени, като се наведе да провери огъня в печката.

— Тази сутрин отидох да видя Бил… — започна Елиса.

— Какво! — прекъсна я Пени. После бързо добави: — Той добре ли е?

— Очите му са кръвясали и не се е бръснал от дни, но иначе изглежда добре. Или поне дотолкова добре, доколкото може да бъде като затворник в собственото си ранчо.

— Какво искаш да кажеш?

— Кланът Кълпепър се е нанесъл при него.

— Мили Боже! — прошепна Пени. — Може би затова той…

Гласът й заглъхна насред изречението.

— Затова той какво? — подкани я Елиса.

Пени поклати глава и отново се наведе да провери как е огъня.

— Пени? Какво искаше да кажеш?

Пени тресна вратата на печката и се обърна към Елиса.

— Би трябвало да не си изненадана, че Хънтър не ти вярва — мрачно й каза тя.

Елиса спря да реже лук и се обърна към Пени.

— За какво говориш? Не съм направила нищо, с което да заслужа недоверието на Хънтър.

— Така ли? — хладно я попита Пени.

— Така е!

— Може би не му харесва че се измъкваш оттук, за да ходиш да се гушкаш с Бил.

Елиса смаяно зяпна Пени.

Пени отвърна дръзко на погледа й.

— Какви ги приказваш, в името на Бога? — попита Елиса най-накрая.

— О, не си прави труда да го отричаш. Бил обичаше Глория. Когато се върна от Англия цялата в коприна и атлаз, и с тази твоя ленена коса, на него му стигаше само един поглед, за да види в теб отново Глория.

— Пени… — започна Елиса.

— Откакто си се прибрала в къщи не ме е поглеждал — грубо я прекъсна Пени. — Нито веднъж!

Пени се извърна, но не достатъчно бързо, за да скрие сълзите, които се стичаха по лицето й.

Замаяната Елиса стоеше като вкаменена. Умът й, обаче, препускаше бясно. Спомни си какво й беше казал Хънтър за мъжете и за отношението им към русите жени.

Нещо от рода на това, че всички мъже се заслепяват от слънцето, което грее в русата коса.

И какво му беше отговори Пени.

Че единственият мъж, когото е искала е бил точно такъв.

За Пени единственият мъже беше и оставаше Бил Морленд.

— Ти си оставила всичките тези стъпки до Би Бар — изрече най-накрая Елиса.

Пени продължаваше да стои с гръб към Елиса, изправена и изпънала рамене.

Елиса отиде при нея и я прегърна.

— От колко време обичаш Бил? — попита я тя.

Пени известно време сякаш се поколеба дали да й отговори. След това се отдаде на мъката, която не можеше повече да крие. Цялото й тяло се разтресе.

— Едва бях навършила пе-петнайсет — отвърна тя със заекване. — Но той не ви-виждаше нищо друго освен Глория.

Елиса притисна по-силно Пени.

— После Глория умря — прошепна Пени — и за известно време ми се стру-струваше, че Бил най-сетне ме ви-вижда.

Елиса мълчаливо прегръщаше Пени и галеше успокоително гърба й. Искаше й се да може да даде по-добра утеха на по-възрастната жена.

— После ти си до-дойде у дома — вяло продължи Пени. — Бил изобщо престана да ме вижда.

— Отношенията между нас не са такива — възрази й Елиса с нежен глас.

— По дяволите, как да не са! — извика Пени. — Той по-повече не дойде отсам Ветровития проход. Хо-ходя там и ча-чакам, и чакам…

Думите й заглъхнаха.

— Не е заради мен — обясни й Елиса. — Навярно се страхува да не го проследят бандитите.

— Той иска теб — уморено рече Пени. — Ето затова вече не идва при мен.

— Пени — нежно й каза Елиса. — Не е това, което си мислиш. Наистина.

— Така е!

— Аз съм дъщеря на Бил.

Пени замръзна. Чак сега за първи път погледна Елиса в очите.

— Негова дъщеря ли? — недоверчиво попита тя.

— Така ми каза…

Елиса изведнъж промени решението си. Не можеше да й разкаже за брата на Хънтър и за шпионина на клана Кълпепър.

Някой може би ги подслушваше.

— … самият той — завърши Елиса.

— Кога?

— Има ли значение? Истината е, че съм негова дъщеря, а не негова любовница.

Пени изпусна продължително и разтреперано дъх.

— Наистина ли?

— Да.

Пени въздъхна отново и силно прегърна Елиса.

— Не изглеждаш изненадана от новината, че съм дъщеря на Бил — додаде тя след миг.

— Не съм, след като се замислих.

— Защо?

— Около две години, преди да се родиш, получихме едно съобщение за баща ти. В бележката пишеше, че Джон Сътън е умрял, докато търсел злато някъде в Колорадо.

Елиса си помисли за майка си, която е стояла сама и е чакала завръщането на съпруга си. Чакала е, а отсъствието му е ставало все по-дълго и по-дълго. Чакала е, страхувала се е и се е надявала. Накрая е получила вестта за смъртта на Джон Сътън.

Не беше нужна много прозорливост, за да се досети какво беше последвало.

— На Бил му потрябва повече от година — продължи с непроницаемо изражение Пени, — но накрая все пак спечели Глория.

Елиса затвори очи, но не престана да гали Пени, като се опитваше да прогони треперенето, което преминаваше през тялото на другата жена на дълги вълни.

— А после, един ден баща ти, Джон, си дойде — разказваше Пени. — Глория изпадна в истерия. Джон и Бил се сбиха. Бил напусна и започна да строи Би Бар. След девет месеца се роди ти.

— Значи все пак е възможно да съм това, което си мислех, че съм — дъщеря на Джон, а не на Бил.

— Не мисля така.

— Защо?

— Мисля, че баща ти не можеше да прави деца — простичко й отвърна Пени. — Той си остана у дома пет години, след като ти се роди, но Глория повече не забременя.

— Няма никаква гаранция, че Бил може.

— Напротив, има.

— Какво искаш да кажеш?

— Бременна съм — отвърна кратко Пени.

Елиса не можа да скрие изненадата си.

— Ето защо се чувстваш слаба — досети се след миг Елиса. — Прилошавало ти е от бременността, а не от треската.

Пени кимна вцепенено.

— Бил знае ли?

— Не — прошепна Пени.

— Трябва да му кажем…

— Не! — яростно извика другата жена. — Той сам щеше да попита, ако го интересуваше.

— Но братята Кълпепър…

— Не го спряха да разговаря с теб — отново я прекъсна Пени.

— Като отидох там изложих на опасност живота на Бил, а мен братята за малко не ме взеха за момиче за развлечение.

Очите на Пени се разшириха от уплаха.

— Ако Хънтър не ме беше последвал — добави Елиса, — само дяволът знае какво щеше да се случи.

— Олеле Боже! — възкликна Пени. После добави колебливо: — След като Бил не ти е бил любовник, а ти не си знаела, че ти е баща, тогава защо си се изложила на такъв риск, за да го видиш?

— Защото ми омръзна да гледам как добитъкът на Ладър Ес отива към неговото ранчо през Ветровития проход и повече не се връща.

— Бил не би… — разгорещено започна Пени.

— Знам — прекъсна я Елиса. — Но пиенето променя човека, както спомена Хънтър.

— Бил не би откраднал добитък от Ладър Ес.

— За нещастие не може да попречи на клана Кълпепър да го правят — възрази Елиса. — Ладър Ес е почти напълно обрано.

Пени затвори очи и въздъхна.

— Какво ще правим? — прошепна тя.

— Хънтър ще измисли нещо.

По-скоро трябваше да измисли нещо. Но предпочете да запази тази мисъл за себе си.

— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита я Елиса след миг. — Може би трябва да си полегнеш малко.

— Няма нужда. Работата отвлича ума ми от… от всичко.

Елиса се усмихна тъжно.

— Щастлива ли си, че ще имаш бебе? — нежно я попита тя.

— О, да! — усмихна се най-сетне Пени. — Искам да имам бебе откакто се помня.

— Добре, тогава. Ще се справим с бандата на Кълпепърови и после ще направим каквото трябва, за да отгледаме бебето в Ладър Ес.

— Мислиш ли, че съм постъпила лошо, като съм позволила на Бил… като съм била негова жена, без да сме венчани?

Елиса си помисли за страстта, която бушуваше в нея всеки път, щом се озовеше в ръцете на Хънтър. Ако той поискаше да й направи бебе, тя сигурно щеше да му помага през цялото време, без да си прави сметка за последствията, докато не станеше прекалено късно.

Бременна!

Неомъжена!

Съвсем сама!

— Не, не мисля — отговори й Елиса. — Мисля, че е много, много трудно да не се отдадеш на мъжа, когото обичаш. Ако той го поиска.

Пени се усмихна отново, въпреки че по бузите й блестяха сълзи.

— Боях се, че ще ме изхвърлиш от ранчото — призна Пени.

— Никога!

— Много жени и дори още повече мъже биха го сторили.

— Но не и аз.

Увереността в гласа на Елиса донесе на Пени по-голямо успокоение, отколкото изобщо бе изпитвала, откакто бе разбрала, че е бременна.

— Благодаря ти — простичко й рече тя.

— Не ставай глупава. Ти и бебето ти сте всичко, което имам. С изключение на… — поколеба се Елиса.

— На Хънтър? — предположи Пени.

— Мислех си за Бил. Хънтър не ме обича. Дори не иска да ме хареса.

— Но той те гледа така, както Бил гледаше Глория.

Надеждата обхвана Елиса.

— Наистина ли? — задъхано попита тя.

Пени кимна.

— И ти го гледаш така — добави Пени.

— Не мога да не го гледам — прошепна Елиса. — Обичам го!

Откъм корала се чу цвилене на изплашен кон, последвано от гневен мъжки вик.

Елиса без колебание грабна пушката, която напоследък винаги стоеше наблизо до нея и излезе на двора.

Един от новообяздените коне току-що беше хвърлил Мики на земята. Той стана, сграбчи юздата близо до юздечката и започна да налага мустанга с камшика си.

Ужасеното животно изцвили отново и тръсна глава в опит да избяга от бича. Мики увисна с цялата си тежест на юздата и продължи да шиба животното.

Елиса побягна към корала, без да изпуска пушката си.

Хънтър се оказа по-бърз. Изскочи от плевнята, видя какво става и извика на Мики да спре.

Мики не му обърна внимание.

Миг по-късно Хънтър се стовари върху Мики като падаща планина. Мики се блъсна в оградата с такава сила, че коловете изпращяха. Залитна, разтърси глава, видя Хънтър и направи следващата си грешка. Хвърли се срещу него с цялата грация на разгневен бик.

Хънтър отстъпи малко и му подложи крак. После остави теглото на Мики да свърши останалата работа. Грамадният каубой излетя във въздуха. После се просна в цял ръст в прахоляка.

След няколко секунди Мики направи следващата си грешка. Посегна към оръжието си.

Хънтър ритна ръката на Мики с такава сила, че револверът му излетя в широка дъга. После Хънтър отстъпи извън досега на Мики и зачака да види докъде се простира глупостта на другия мъж.

Младият мъж поклати глава, надигна се на четири крака и се изправи. Олюля се и притисна дясната си ръка към гърдите си. Изглеждаше достатъчно бесен, за да убие някого, но не посегна втори път към оръжието си.

Хънтър кимна одобрително.

— Можеш да охладиш гнева си, като изкопаеш няколко дупки за стълбовете на новата ограда — рече му Хънтър с равен глас.

— Защо го направи? Та това е само един изпояден от бълхите мустанг? — извика Мики.

— Но беше достатъчно добър, за да те хвърли от гърба си.

Лицето на Мики почервеня от гняв.

— Нито един мъж, който държи на името си, не би посегнал да бие един кон, само защото го е хвърлил от гърба си — добави Хънтър. — Върви да копаеш дупки или се махай оттук.

Мики намусено отиде до шапката си, вдигна я и се насочи към револвера си, който се валяше в прахоляка на няколко крачки от него. Наведе се да го вземе.

Стойката на Хънтър се промени по един недвусмислен начин. Ако Мики направеше четвърта грешка и посегнеше да използва оръжието си, Хънтър щеше да го застреля.

Без дори да погледне колко мръсно е оръжието му, Мики го мушна в кобура и тръгна с горда крачка към плевнята.

Хънтър го проследи с поглед. Сърдития каубой дори не го погледна. На Хънтър му се искаше просто да го застреля и да приключи с бруталното му присъствие. За нещастие работниците не достигаха на Ладър Ес, така че не можеше да си позволи да изгуби един от тях за нещо друго, освен заради пиянство или хладнокръвно убийство.

Освен това възможно бе Мики да е шпионинът на клана Кълпепър. Ако наистина беше така, от него щеше да има друга, много по-голяма полза, отколкото дупките, които щеше да изкопае.

Звукът от освобождаването на ударника на оръжие сепна Хънтър. Той се завъртя в посоката, от която бе чул да идва звукът.

Едновременно с това измъкна револвера си.

Елиса пое рязко дъх. В един миг ръцете на Хънтър бяха празни. В следващият момент той държеше револвера си със запънато петле и готов за стрелба.

— Срещу мен ли ще използваш тази пушка? — попита я той.

— Мога да ти задам същия въпрос.

С едно плавно движение Хънтър освободи ударника и прибра оръжието си в кобура.

— Радвам се да видя, че петлето на пушката не е запънато — подхвърли Хънтър. — Изглеждаш така, сякаш си по-склонна да застреляш мен, отколкото Мики.

— Точно това обмислям.

— Има ли някаква конкретна причина?

— Спомних си как Мики ме сграбчи с такава сила, че ми останаха синини, отнесе се с мен като с проститутка, а ти само му каза да не си губи времето и да се залавя за работа.

Хънтър чакаше, без да откъсва поглед от буреносните очи на Елиса. Ръцете й несъмнено бяха готови отново да запънат ударника на карабината.

И да дръпнат спусъка.

— Но щом Мики вдигна камшик срещу един мустанг — процеди Елиса през зъби, — ти го преби така, че да му държи топло цяла седмица.

— Конят не правеше нищо лошо.

— А аз? — запита тя.

Мрачните, тъмни очи на Хънтър се плъзнаха по тялото й. Както обикновено тя беше облечена в коприна. Сексапилни дрехи, които трептяха и се полюляваха, и привличаха мъжките погледи на всяка нейна крачка.

— Да — хладно отвърна той. — Ти се държеше лошо.

— Какво?

— Мъжете застават нащрек всеки път, щом минеш край тях. Знаеш го, но продължаваш да въртиш задник.

— Какво трябва да направя? Да се заключа зад завеси и решетки ли?

— Да.

Елиса ококори недоверчиво очи.

— Сериозно ли говориш?

— Абсолютно!

Гневът я шибна като камшик.

— Губиш, любовнико! — безразсъдно му извика тя. — Няма да стоя в затвор, само защото съм родена жена, а не мъж.

— Предполагах, че ще приемеш нещата по този начин. Някои жени просто не се чувстват пълноценни, ако нямат мъж, който да им се възхищава.

Откритото презрение в гласа на Хънтър беше по-лошо от плесница.

— Аз не съм такава — процеди тя. — И никога не съм била.

— Всичките кокетки казват така.

— По дяволите, не съм като жена ти.

— Викай малко по-силно — провлечено подхвърли той. — Сигурен съм, че момчетата попиват всяка твоя дума.

После й обърна гръб и се насочи към плевнята.

— Хънтър!

Крачките му дори не се поколебаха. Просто продължи да се отдалечава.

Елиса беше на границата отново да изкрещи към него, но забеляза че Лефти и Гимп са наблизо. Двамата възрастни каубои бяха излезли от плевнята и слушаха.

Цялата гореше от смущение и негодувание. Завъртя се на пети и тръгна към кухнята.

Не можеше повече да продължава така. Трябваше да накара Хънтър да я разбере.

Може би ако поговореше с него насаме…

Колкото повече обмисляше тази идея, толкова по-привлекателна й се струваше. Подобни лични неща можеха да бъдат обсъдени спокойно само в усамотение.

Очевидно споменът за невярната му жена все още гризеше душата му. Хънтър не искаше отново да излага на риск сърцето си.

Парен каша духа.

По някакъв начин Елиса трябваше да накара Хънтър да разбере, че нямаше нищо нередно в това да остави сърцето си на ласките й. Тя щеше да пази и цени любовта му, а той също щеше да отвърне на нейната любов.

Но само ако успееше да накара Хънтър да я разбере.

Накрая реши. Вечерта, след като Пени заспеше, щеше да поговори с него и да го накара да разбере.

Вратата на спалнята й изскърца тихо, докато Елиса я отваряше внимателно. Замръзна на място, но не чу раздвижване на долния етаж или в съседната стая.

Изпусна безшумно дъх и полека затвори вратата. С разтреперани пръсти пристегна по-здраво синия си атлазен халат около кръста си.

Кръстоса пръсти за късмет и прекоси на пръсти разстоянието, което я делеше от вратата на спалнята на Хънтър. Усещаше студения под през тънките си атлазени пантофи. Все пак краката й не бяха толкова студени, колкото ръцете й. Чувстваше се нервна от предстоящия разговор.

Вратата на спалнята му беше затворена.

Цяла минута Елиса остана пред вратата с ръка на дръжката и с разтуптяно сърце. Точно преди да изгуби изцяло кураж, тя открехна леко вратата.

— Хънтър? — прошепна тя.

Отчетливият звук от освобождаването на запънатия ударник на револвер й се чу като вик в тишината.

— Какво си мислиш, че правиш, по дяволите? — попита Хънтър с тих, но ядосан глас.

Елиса подскочи. Въпросът се чу само на една педя от лявото й ухо.

— Трябва да поговорим — прошепна тя.

— Може да почака до утре сутрин.

Вратата започна да се затваря пред очите й.

Елиса промуши атлазения си пантоф в процепа и натисна вратата с две ръце.

— Не — възрази тя. — Трябва да поговорим сега, когато никой не може да ни чуе.

— Говори тихо! — предупреди я Хънтър.

— Тогава ме пусни да вляза.

Хънтър се поколеба. Мъчеше се да успокои кръвта си, която беше кипнала в мига, в който беше разбрал, че Елиса стои пред вратата на спалнята му посред нощ.

Пое рязко дъх. Въздухът, навлязъл в дробовете му, беше пропит с неповторимия аромат на Елиса — нощна градина, пълна с розмарин и лунна светлина.

Жегата в тялото му се удвои.

— Тази идея не е добра, Палавке.

— Добра е.

— Не.

— Да! — просъска тя. — Знам какво правя, Хънтър.

Не се съмняваше.

Мисълта само го разпали още повече.

И защо не, запита се той. Господ му беше свидетел, че и двамата го искаха силно.

Едва ли Елиса беше девствена. Мики го беше подсказал недвусмислено с изявленията си в кръчмата.

А Палавка само го беше потвърдила с разказа си за поведението й, което шокирало английските й братовчеди.

Вратата на спалнята му изведнъж се отвори широко.

Елиса почти падна в ръцете на Хънтър. Той механично я подхвана, за да не падне. Топлината на тялото й преминаваше през тънкия халат и пареше като огън.

Същият огън, който гореше в него.

Хънтър искаше толкова силно да съблече Елиса и да я вземе с цялата безумна страст, която тя извикваше в него, че едвам се застави да я пусне от прегръдката си. Беше се заклел повече никога да не се оставя да бъде командван от една кокетка.

Вместо да привлече Елиса към себе си, Хънтър се протегна и затвори вратата. Слабото щракване на бравата накара Елиса да изпусне тихо, сподавено възклицание.

— Добре — провлече Хънтър с нисък, пресипнал глас. — Какво е това толкова неотложно нещо, което не може да почака до сутринта?