Философия в будоара (Първите четири диалога)

Втори диалог

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ

ЙОЖЕНИ

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Здравей, моя красавице; чаках те с нетърпение, лесно е да се досетиш за това, ако четеш в моето сърце.

ЙОЖЕНИ: О! Мила, струваше ми се, че никога няма да дойда при теб; така жадувах да те прегърна, един час, преди да тръгна, всичко щеше да се промени: майка ми се противопостави решително; тя твърдеше, че е неприлично момиче на моята възраст да излиза само; но татко така грубо се отнесе с нея, че, струваше ми се, ще я изпепели с поглед; свърши с това, че тя беше принудена да се съгласи. Дадоха ми два дни; вдругиден твоята прислужница трябва да ме закара вкъщи с каретата ти.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Ангел мой, как бързо ще изтече това време! Едва ще успея да изразя какво изпитвам… А освен това трябва да поговорим; трябва да те посветя в най-секретните мистерии на Венера. Нима ще ни стигнат два дни?

ЙОЖЕНИ: Ах! Бих останала… дойдох тук, за да се уча и ще си тръгна, след като се науча.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ (целувайки я). Любов моя, ние трябва да свършим хиляди неща; а колко трябва да си кажем една на друга! Впрочем не желаеш ли да закусиш моя принцесо? Напълно възможно е урокът да се проточи.

ЙОЖЕНИ: Единственото ми желание е да те слушам; още повече, ние вече закусихме. Мисля, че няма да ми се яде до осем вечерта.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Е, тогава да преминем в моя будоар, там е много по-уютно; вече предупредих слугите: бъди уверена, никой не ще ни безпокои.

Прегърнати, отиват там.