Философия в будоара (Първите четири диалога)

Четвърти диалог

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ

ЙОЖЕНИ

ДОЛМАНСЕ

КАВАЛЕР ДЬО МИРВЕЛ

КАВАЛЕРЪТ: Моля ви, прелестна Йожени, не се съмнявайте в моята деликатност, тя е абсолютна. Ето моята сестра, ето моят приятел, двамата могат да гарантират за мене.

ДОЛМАНСЕ: За да приключим наведнъж с тези смешни церемонии, аз виждам само един начин. Кавалере, ние възпитаваме тази красавица, ще я научим на всичко, което девойките на нейната възраст трябва да знаят и за по-добър резултат ще прибавим към теорията и мъничко практика; тя трябва да види изпразващ се хуй. Не искаш ли да послужиш за модел?

КАВАЛЕРЪТ: Това предложение ме ласкае толкова много, че не смея да откажа; а в госпожицата има толкова примамки, че резултатът от урока не ще се забави.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Е добре, да започнем!

ЙОЖЕНИ: О! Наистина, това е твърде много; вие злоупотребявате с моята неопитност… за каква ме смята този господин?

КАВАЛЕРЪТ: За очарователната девойка Йожени… за най-прекрасното създание, което съм виждал някога. (Той я целува и опипва всичките й прелести). О! Господи! Всичко е толкова младо и мъничко! Просто приказка!…

ДОЛМАНСЕ: По-малко дърдорене, кавалере, и повече дела! Аз ще ръководя сцената, това е мое право; нашата цел е да покажем на Йожени механизма на еякулацията. Съмнително е, че тя ще наблюдава хладнокръвно този феномен, затова четиримата ще седнем плътно с лице един към друг. Вие, мадам, ще направите чекия на приятелката; аз ще се заема с кавалера. Когато става дума за мастурбация, мъж е по-подходящ за мъж, отколкото жена. Щом знае какво му е нужно, той знае какво е нужно и на другия… Да седнем. (Разполагат се).

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не седим ли много близко един до друг?

ДОЛМАНСЕ (вече завладял кавалера). Всичко е наред, мадам. Гърдите и лицето на Вашата приятелка трябва да бъдат облени с доказателствата за мъжествеността на брат ви. Той трябва да изстреля, както се казва, в самия нос. Като стопанин на църкалото аз ще насочвам струята така, че Йожени да бъде залята изцяло от нея. Правете й хубава чекия през цялото време, гъделичкайте ерогенните места. Йожени, предайте се изцяло на разврата. Пред очите ви се разкриват най-прекрасните мистерии. Осъзнайте това, смачкайте всяка сдържаност: срамът никога не е бил добродетел. Ако природата е желаела да прикриваме някои места на тялото си, тя би се погрижила сама за това. Обаче тя ни е създала голи, следователно иска да ходим голи; дрехата би оскърбила нейните закони. Децата, които още нямат никаква теория за удоволствието, а оттам и необходимост да го разпалват със скромност, показват всичко, което имат. Понякога се среща голяма странност: има краища, където е прието да носят дрехи, но скромността на нравите там дори не е нощувала. На Таити девойките са облечени, а вдигат полите си при първо поискване!

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Кое харесвам на Долмансе — това, че не губи време. Погледнете, докато разговаря, действа. С каква нежност изследва великолепния анус на брат ми, как сладостно го гъделичка! На работа, Йожени! Виж: тръбичката на църкалото е вдигната; скоро ще бъдем залети.

ЙОЖЕНИ: Ах, мила моя, какъв чудовищен хуй!… Едва ли бих могла да го обхвана!… О Боже! Те всички са такива големи?

ДОЛМАНСЕ: Виждате, Йожени, моят е значително по-малък. Такива снаряди са страшни за девойките. Този не би могъл да ви промуши, без да ви причини болка.

ЙОЖЕНИ (докато г-жа дьо Сент-Анж й прави чекия). Ах! Заради насладата не бих се побояла от нито един!

ДОЛМАНСЕ: И ще сте абсолютна права: девойката не трябва никога да се плаши от такива неща. Природата е на вашите услуги. Тя ви залива с вълните на удоволствието, тези вълни освобождават бързо от незначителната болка, която предшествува наслаждението. Виждал съм по-млади девойки от вас. Те издържаха на много помощни курища. Смелата и търпелива девойка преодолява всички препятствия. Който си въобразява, че девойката следва да се дефлорира10 само с мънички хуеве, е идиот. Уверен съм, че девойката, напротив, трябва да дава на най-големи снаряди, връзките на ципата ще бъдат разкъсани и наслаждението пламва по-бързо. Наистина, ако девойката свикне с такъв режим, ще й е трудно да се връща при посредствени хуеве. Но ако е богата, млада и красива, ще се намерят много достойни. Ако пък се случи не особено голям, а тя независимо от това поиска да го вкуси, нека го намести в ануса си.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Да, за пълното щастие на девойката трябва да се използува едното и другото едновременно. Тя клати този, който я ебе отпред и ускорява оргазма на другия, който я ебе отзад. Залята от спермата на двамата, тя е задължена да изхвърли своята, умирайки от удоволствие.

ДОЛМАНСЕ (по време на диалога чекията не спира). Струва ми се, че в замислената от вас картина, мадам, трябва да вкараме още два-три хуя. Нима жената, за която току-що споменахте, не би могла да държи един хуй в устата и по един във всяка ръка?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Те трябва да са под мишците и в косата. Около нея трябва да се съберат по възможност трийсет, в тези минути тя трябва да се допира до курищата, да гледа само тях, да налапва само тях. Тя трябва да бъде залята от всички едновременно в този миг, когато и тя се изпразва. Ах! Долмансе, каквато и курва… да сте, ловя се на бас, че в сладострастните схватки се държа не по-лошо от вас… Аз съм правила всичко, което би могло да се направи.

ЙОЖЕНИ (приятелката й продължава да й прави чекия, а в това време Долмансе прави чекия на кавалера). А! Мила… ти ми замая главата!… Как! Мога да се отдам на група мъже!… Ах, какво щастие!… Колко хубаво ми правиш чекия, мила!… Ти си самата богиня на удоволствието! А този прекрасен хуй как се напълни!… Как набъбна неговата царствена главичка!… Каква е златиста!

ДОЛМАНСЕ: Развръзката е близка.

КАВАЛЕРЪТ: Йожени… сестричке… по-близо… Ах! Какви божествени гърди!… Какво нежно и пухкаво гъзенце!… Изпразвайте се!… Изпразвайте се двете, моята сперма ще се присъедини към вашата!… Тя тече!… Ах, мамка ти!…

По време на тази криза Долмансе грижливо насочва потока на спермата на своя приятел към двете жени и особено към Йожени, която се оказва цялата залята.

ЙОЖЕНИ: Какво прекрасно, какво благородно и величествено зрелище!… Цялата съм покрита… тя се изхвърли чак до очите ми…

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Почакай, маце, аз ще събера тези скъпоценни перли; с тях ще натрия клитора ти, за да се изпразниш по-скоро.

ЙОЖЕНИ: Ах! Добричката ми, ах! Да, това е прекрасно… така направи и аз ще бъда твоя.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ. Чудесно дете, целувай ме… Искам да смуча езика ти… искам да пия диханието ти… Ах, курво! Аз самата се изпразвам! Братче, дразни ми путката, моля те!…

ДОЛМАНСЕ: Да, кавалере… да… правете чекия на сестра си.

КАВАЛЕРЪТ: По-добре да я наеба: той ми е все още надървен.

ДОЛМАНСЕ: Добре, вкарайте й го, а на мен дайте задника си: аз ще го вкарам в ануса ви, докато трае това сладостно кръвосмешение. Йожени, въоръжете се с този изкуствен хуй и го вкарайте в ануса ми. В един прекрасен ден тя ще изиграе различни роли; сега тя трябва да направи някои упражнения.

ЙОЖЕНИ (въоръжила се с изкуствения хуй). О! С удоволствие! Вие не ще ме упрекнете за нищо; отсега наслаждението ще бъде единственото ми божество, единственото правило, единствената основа на всички мои действия. (Тя го набутва на Долмансе). Така ли, скъпи учителю? Добре ли го правя?…

ДОЛМАНСЕ: Изумително!… Право да ви кажа, малката лудетина ме ебе като мъж! Прекрасно! Струва ми се, че сега четиримата сме слети: сега е най-подходящият момент да действаме.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Ах! Умирам, кавалере!… Невъзможно е да се издържат очарователните удари на милото ти хуище!…

ДОЛМАНСЕ: Мамка ти! Какво удоволствие ми доставя това прелестно дупе!… Ах! Курви! Изпразнете се едновременно! Мамицата ти!… Умирам!… Издъхвам!… Ах!… В живота си не съм се изпразвал така сладко. Кавалере, ти изгуби ли сперма?

КАВАЛЕРЪТ: Погледни това путенце, цялото е зацапано.

ДОЛМАНСЕ: Ах! Приятелю, защо го няма това в дупето ми!

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Ще измрем, не мога повече.

ДОЛМАНСЕ (като целува Йожени). Тази очарователна девойка ме наеба като бог.

ЙОЖЕНИ: Да си кажа правичката, от това изпитах удоволствие.

ДОЛМАНСЕ: Всички излишества го доставят по време на разврата; най-хубавото, което жената трябва да прави, е да преминава границата на възможното.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: При моя нотариус се пазят петстотин луи за този, който ме научи на неизвестни за мен страсти и ме потопи в още неизпитано удоволствие.

Сега, докато се привеждат в ред, събеседниците само разговарят.

ДОЛМАНСЕ: Покъртителна мисъл, и аз ще я използвам, само се опасявам, мадам, не е ли аналогично това странно желание на жалките удоволствия, които току-що изпитахте?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Как да Ви разбирам?

ДОЛМАНСЕ: Честно казано, не зная нищо по-скучно от наслаждението отпред. Не разбирам, как може да се проявява интерес към него, ако някой като вас, мадам, поне веднъж е вкусил удоволствието на дупето?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Всичко зависи от навика. Когато си настроен като мене, искаш да бъдеш ебан навсякъде, независимо от това, какво снарядът промушва: щастие е да го чувствуваш вътре. Но съм съгласна с вас; сладострастниците трябва да знаят: насладата, която те изпитват от ебането в дупето, винаги ще превъзхожда ебането в путката. Те могат да се осланят на думите на европейската жена, която е изпробвала и единия, и другия начин. Уверявам ги: не може да става никакво сравнение. Трудно ще им бъде да се върнат към предницата, след като са направили опит отзад.

КАВАЛЕРЪТ: Но аз не мисля така. Аз, разбира се, съм готов на всичко, което поискат от мене, но да си кажа правичката, в жените обичам само олтара, посочен от природата, за да му се отдава слава. Такъв е вкусът ми.

ДОЛМАНСЕ: Прекрасно! Но това е дупето! Драги ми кавалере, ако изследваш щателно законите на природата, тя не ще ти посочи други олтари освен дупката на задника. Природата позволява останалото, а това заповядва. Ах, курво! Ако тя не би искала да ебем в дупето, щеше ли да направи отвърстието му пропорционално на нашите хуеве? Но да продължим възпитанието. Йожени току-що навлезе във висшата тайна на оргазма. Сега тя трябва да се научи да управлява потоци.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Вие двамата сте изнемощели; ще й е трудно да направи това.

ДОЛМАНСЕ: Съгласен съм. Ето защо бих искал да дойде някой як момък, който да послужи като манекен; да проведем по него лекциите.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Намислих как ще ви помогна.

ДОЛМАНСЕ: Да не би да е оня осемнайсет-двайсет годишен градинар с пленителната фигура! Току-що го видях да обработва лехичката.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Огюстен? Да, именно Огюстен. Той има хуище с дължина тринайсет дюйма и обиколка осем и половина!

ДОЛМАНСЕ: Ах! Небеса! Ей, че чудовище! И стреля?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: О! Като поток! Ще ида да го потърся.