Глава 3

Ели наблюдаваше жените от Новите видове с разочарование. Тя знаеше, че ще е тежка задача да се сприятели с тях, но и представа си нямаше, че те бяха решили да я направят непосилна за нея. Нито една не бе дружелюбно настроена към Ели. Бяха тясно свързани помежду си, но не и с нея. Надяваше се, че успява да прикрива наранените си чувства. Да им помага бе станало мисия в живота й, единствената й цел, а те не й позволяваха да го стори.

— Някоя от вас би ли желала да се научи да готви? Аз мога да ви покажа или да ви пусна готварски курс на DVD плеъра, който съм приготвила. — Погледът й мина от едно лице на друго. — Сигурна съм, че на някои от вас им е омръзнала храната, която се предлага в главната кафетерия на НСО. Аз обичам да готвя. Всеки харесва храната, затова е добре да се научите. — Никой не каза нито дума, докато три дузини чифта очи я наблюдаваха. Ели въздъхна. — Кълна се, аз не съм враг. Тук съм, за да ви подготвя да усвоите умения от живота, които ще ви помогнат да се интегрирате в обществото. Искам да съм полезна по някакъв начин за онова, от което се нуждаете. Наистина ми се иска да ми позволите да го направя.

Тяхното мълчание се проточи смущаващо дълго. Ели отпусна рамене в моментно поражение.

— Добре. Може би имате нужда от повече време, за да ме опознаете. Ако ви е необходимо нещо, само ме уведомете. За това съм тук. О, опекох няколко сладкиша, които мушнах в хладилника, така че моля, хапнете си.

Ели избяга от стаята, преди да им позволи да видят отчаянието й. Веднага, след като изчезна от погледите им, чу женски гласове, което засили още повече желанието й да заплаче. Всички мълчаха, докато тя бе в стаята, но започнаха да говорят, след като излезе. Не можеше да пренебрегне възможността, че вероятно я ненавиждат. Отказваха да разговарят с нея, освен в случаите, когато се налагаше, и изглежда не желаеха нейната помощ. Беше й се наложило да проведе задължителен курс, за да ги научи на основните неща, като например как се използват уредите. След него въпросите бяха малко, но тя бе забелязала, че някои от жените имат невероятна памет. Те съхраняваха информацията и после помагаха на другите, които се нуждаеха.

Беше обмисляла да се откаже, но един от членовете на съвета я бе уверил, че жените отбягват всеки, който заема някаква длъжност. Тя бе аутсайдер, беше естествено хората от Новите видове да й нямат доверие. Посъветваха я да си даде време и й напомниха, че са минали само две седмици.

Две седмици в ада, тихо изръмжа и се отправи към апартамента си. Ако си тръгнеше оттук обаче, нямаше къде другаде да отиде, нямаше друг живот, след като бе прекъснала всички връзки с миналото. Самата идея да помоли родителите си да живее с единия от тях, докато успее да си стъпи на крака, й носеше опасност от мигрена.

Нейните родители се караха за всичко, независимо че живееха разделени, а после настояваха тя да бъде рефер на глупавите им битки. И двамата яростно се съпротивляваха срещу собствения й развод — единственото, за което бяха на едно мнение — и останаха в контакт с бившия й съпруг. С техните погрешни и досадни опити да ги съберат отново заедно, щяха да я увещават да прекарва времето си с него. По-добре да скочи в яма със змии, отколкото да се върне към предишния си живот. Със сигурност не го желаеше и точно по тази причина не звънеше вкъщи. Родители й се сърдеха, което означаваше, че най-накрая ще я остават на спокойствие, нещо, което й липсваше след развода им, когато беше десетгодишна.

В новия си живот желаеше да върви напред и да помага на хората с реални проблеми, две неща, които искаше да направи за Новите видове. Те бяха важни за нея и се нуждаеха от хора, които да се грижат за тях. А Ели определено се грижеше.

Тя бързо се преоблече с долнище на анцуг, потник и маратонки. Нуждаеше се от чист въздух и да бъде далеч от общежитието, възможност, която не би пропуснала. Стараеше се да не чувства съжаление към себе си. Бе приела тази работа, защото щеше да я държи постоянно заета и може би щеше да получи удовлетворение от нея. Вместо това страдаше от самота и депресия. Пъхна МР3 плеъра и личната си карта в предната част на сутиена, защото нямаше джобове. Излезе от стаята и затича леко на място, докато чакаше асансьора.

Ели погледна часовника си, когато излезе от сградата на общежитието и забеляза тъмното небе, на което тук-там блещукаха вече звезди. Завъртя се и погледна към прозорците, за да види жените, които седяха на дивана във всекидневната и се смееха. Не можеше да чуе онова, което си говореха, но десетината жени, които съзря, изглеждаха щастливи.

Доволна съм, че не съм там, помисли си тя мрачно. Прокле под нос и обърна гръб на гледката. Никога не бе тичала, преди да се премести в Хоумленд. Физическата активност й помагаше да се справи със скуката. Спусна се с бавно темпо надолу по тротоара. Районът на парка заемаше голяма площ покрай охранителните стени.

Ели бръкна в сутиена си, за да увеличи силата на звука на МР3 плеъра и мелодията я удари в ушите. Мина през няколко стила музика, докато стигне до хевиметъла, който отговаряше на настроението й. Движеше се непрекъснато по пътя, който се отдалечи от стените, и се насочи към парка с голямото езеро. Радваше се, когато бе в непосредствена близост до водата.

Щом се отегчи, Ели забави темпото до бързо ходене, докато стигна до езерото. Тя спря, за да разпусне, наведе се да докосне пръстите на краката си, после се изправи. С периферното си зрение забеляза някакво движение. Обърна се, като очакваше да види друг бягащ, но там нямаше никого. Намръщи се. Можеше да се закълне, че бе видяла нещо.

Ели поклати глава и се извърна. Предположи, че клоните на дърветата, които се поклащаха от вятъра, са привлекли вниманието й. Вдигна ръце нагоре и заизвива тялото си в различни положения, за да отпусне мускули. Когато тичаше, всичко я болеше, но тя искаше да е във форма. На двадесет и девет изглежда беше добро време да го направи.

Усмихна се при мисълта, че бившият й съпруг ще получи удар, ако можеше да й се полюбува отнякъде сега. Някога беше с наднормено тегло. Но се превърна в напълно друг човек след горчивия си развод с онзи изневеряващ задник, който вярваше, че е достатъчно жалка да приеме каквото той й даде. Не беше прав. Тя не беше изтривалка и никога нямаше да остане с човек, който не знае как да обича, затова приключи брака, въпреки протестите на Джеф.

Беше променила живота си напълно, след като стана пряк свидетел на страданието, докато работеше в лабораторията за изследване.

Осемнадесет килограма по-лека и без бившия си, беше много по-щастлива. Засмя се. Всъщност бе загубила сто и осемнадесет килограма нежелано тегло, тъй като първите сто принадлежаха на Джеф. Най-доброто отърсване от нейното минало бе бягството от родителите й, които се опитаха да обвинят нея и да върнат Джеф обратно. Адът не е замръзнал още, помисли си тя с усмивка.

Изведнъж косъмчетата на тила й настръхнаха. Краката й изтръпнаха, а погледът й се стрелна из парка. Озеленителите бяха посадили множество дървета и превърнали района около езерото в малка гора. На определени места бяха поставени няколко пейки, а сградите се намираха по външния край на парка. От мястото където стоеше можеше да види най-горните етажи. Огледа се отново в тъмнината и чувството, че някой я наблюдава се засили.

Ели бръкна в сутиена, извади МР3 плеъра, натисна бутона „изключено“ и свали слушалките. Ослуша се внимателно, но не чу нищо от мястото където се намираше. Посегна да включи музиката отново, но леко ръмжене я накара да подскочи. Куче? Погледна през рамо, да огледа пак околността.

Имаше няколко кучета-пазачи, които патрулираха в Хоумленд, но техните водачи винаги ги държаха на каишка. Охраната би трябвало да е на оглед, след като в близост имаше кучета. Обхвана я внезапно желание да се върне в общежитието.

Ели направи няколко крачки и чу друго ръмжене, този път по-близо. Тялото й се напрегна от тревога. Огледа отново наоколо, за да потърси източника на звука, като в същия момент свали и постави слушалките на врата си, а плеъра стисна здраво в юмрук. Надяваше се някое от кучетата да не е пуснато на свобода. Те бяха едри, зли животни, обучени да защитават собствеността. Щяха да се отнесат към нея като с нарушител.

— Ехо? — повиши глас. Надяваше се охраната да й отговори. — Има ли някого там?

Фюри бе наблюдавал женското общежитие, където живееше Ели, и много пъти я бе гледал през стъклата на прозорците на приземния етаж. Тя работеше с жените от неговия вид и той беше горд, когато те се отнасяха хладно към нея, докато не съзря тъгата по лицето й. Сякаш нещо го разкъса, когато стана свидетел на болката й. Не искаше да го е грижа.

Беше смаян, когато тя напусна охраняваната сграда сама, за да тича, далеч от сигурността. Нима не знаеше каква опасност представлява той? Това, че я следеше? Нима инстинктът й за самосъхранение не крещеше, че той е наблизо?

Очевидно не, след като успя лесно да я последва и наблюдава как бавно тича в парка, където изолираният район почти го молеше да се доближи до нея. После тя спря, сякаш го чакаше. Той вдиша аромата й, който вятърът донесе, и изпъшка, щом тялото му реагира. Искаше да бъде близо до нея, на един дъх разстояние и това наистина го разяри. Тя му беше враг.

Изръмжа, докато се бореше за контрол със звяра, който се криеше в него. Човешката му страна знаеше, че жената е забранена територия. Тя беше информатор и помагаше на хората му. Това беше причината да се намира в изпитателната лаборатория, но животинското в него искаше да приближи, да я докосне, да претендира за нея. Тази истина го стресна.

Беше се отказал да се доверява на инстинктите си. Тя го бе предала, след като й бе повярвал, че няма да му стори нищо, което да му навреди. Независимо от нейните причини да работи за Мерикъл, той не оправдаваше постъпката й спрямо него или гнева, с който той живееше, знаейки какво му костват действията й.

Той обучаваше мъжете от своя народ да държат животинското у себе си изкъсо и сега трябваше да направи същото — да даде пример и да запази самоконтрол. Носеше отговорност за Видовете, да им покаже, че съществува живот и извън пределите на изпитателната лаборатория и че те не са просто животни, създадени от Мерикъл, на които цял живот бяха набивани в главите само оскърбления. Ели бе живото доказателство за това, че той има една-единствена слабост — нея.

Тя се взираше в тъмнината наоколо, сякаш можеше да го усети. Животното в него виеше в душата му да отиде при тази жена, да я вземе, да я докосва. Бореше се със своя копнеж, но най-накрая тръгна насреща й, въпреки волята си. За пореден път бе загубил контрол по отношение на Ели. Просто не можеше да устои на аромата й и на силното си желание да погледне в очите й и да чуе гласа й.

Ярост кипеше в човешката му същност, докато животното в него се наслаждаваше на чистата похот при звука на сладкия й дразнещ глас. Отново се бореше със себе си, когато подуши страха й, искаше да я защити, но също така трябваше да я държи колкото се може по-надалеч, за да не я изплаши.

Движение отново привлече вниманието на Ели. Тя ахна, когато Фюри излезе иззад едно дърво, на двадесет метра от нея. Цялото й тяло реагира при вида на този висок привлекателен мъж и усещането за опасност, излъчваща се от него. Преглътна, задъха се и когато шокът от появата му отмина, я разтърси страх. Не беше чула куче — ръмженето бе идвало от него. Фюри бе издавал този страшен звук.

Неговата дълга копринена коса се спускаше надолу по раменете и гърдите му, свободна и необуздана, като него самия. Черните дрехи, които носеше, обгръщаха широките му рамене, впечатляващите мускулести ръце и подчертаваше стегнатата му талия. Аура на опасност се излъчваше от него, когато тъмният му поглед, сякаш залепна за нея и погълна бавно цялото й тяло. Меко ръмжене излезе дълбоко от гърлото му. Дори и в мъждивата светлина се виждаше стиснатата му челюст и напрегнатите мускули.

Той направи крачка напред с грация, присъща повече на животно, отколкото на човек, напредвайки бавно към нея. Погледът й се спусна от мускулестите му бедра, очертани от тесните черни панталони, чак до черните му обувки. Мъжът излъчваше сила и сексапил и тя преглътна мъчително. Сърцето й ускори ритъма си, дишането й се учести, а тялото й реагира на чисто мъжкото му излъчване.

Никой никога не й бе влиял така, както той го правеше. Със съблазнително плавно движение мъжът направи още една дебнеща крачка напред. Ели осъзна, че той нарочно се бе облякъл така, за да се слее с мрака, но сега бе пристъпил в светлината, за да разкрие самоличността си единствено на нея.

Фюри я гледаше мълчаливо, изучаваше лицето й и докато тя отвръщаше на погледа му, можеше да се закълне, че вижда глад в красивите му очи. Езикът му се стрелна да навлажни долната устна, розовият му връх, като че ли нашепваше за нещо забранено, но съблазнително тъмните му очи се присвиха, сякаш четеше мислите й. Ели искаше да го целуне, копнееше да го остави да я докосне отново, но този път без ярост. Разбира се, това нямаше да стане. Той я мразеше.

— О, мамка му — прошепна тя, но след това каза по-силно: — Здравей, ъ-ъ, Фюри! Приятна вечер за тичане, нали?

Той не отговори нищо, но пристъпи още по-близо до нея, преди да спре. Обхвана я ужас. Те бяха сами, а той се бе заклел да я убие. Нямаше как да извика на помощ патрула — не бяха в полезрението им.

Ниско ръмжене излезе от отворените му устни, когато пристъпи още една крачка към нея. Желанието на Ели да избяга се засили, но остана на място, защото беше чела, че създанията от Новите видове са много бързи. Тяхната променена ДНК, в зависимост от това с какво животно е била комбинирана, се грижеше за това. При Фюри очевидно е била смесена с кучешка и със сигурност би я настигнал, ако тя понечеше да избяга. Не беше сигурна дали трябва да вика за помощ. Може би изходът от плашещата ситуация бе да го склони да я пусне или просто да се надява, че той няма да й стори нищо лошо. Мъжът приближи още.

— Знаеш ли на какво ни обучаваха, за да покажем на какво сме способни пред техните инвеститори? — Гласът му прозвуча рязко, хладно и плашещо.

Ели трябваше да прочисти гърлото си, за да не покаже своя страх.

— Не съвсем. Повечето от файловете бяха унищожени при разрушаването на лабораториите за тестване на Мерикъл Индъстрис. А когато работех там, не ми беше разрешен достъпът до тази информация.

— Преследване — изръмжа той. — Ненадминат съм в тази дисциплина. Бях най-добрият от прототиповете. Те ни научиха на тези неща, за да продават лекарствата си. Показваха живи примери за това, което хората биха могли да станат, ако купуват техните глупави коктейли и медикаменти.

Ели осъзна, че в този момент бъдещето й е несигурно. Фюри я ненавиждаше, той говореше по начин, който можеше да се окаже опасен. Не успяваше да намери точните думи, за да успокои напрежението. Той пристъпи още веднъж. По дяволите, два пъти, по дяволите, помисли си младата жена трескаво. Още няколко крачки и щеше да е до нея.

— През онзи ден, нямах друг избор — изтърси. — Убих Якоб, за да те защитя, но ако те бяха усетили, че аз съм го направила, нямаше да ми позволят да изляза. Просто исках да те спася.

— Казала ли си на някого за онова, което той ми стори и как ме остави да страдам заради постъпката ти?

— Не — поклати глава Ели. Тогава беше прекалено изплашена, за да признае на своя шеф, че се е намесила, уверена, че той ще се ядоса, че е пренебрегнала заповедта му да не прави нищо, с което да предизвика подозрение. Убийството на техника в защита на Новите видове, определено щеше да доведе до това. Но една дума се открои в съзнанието й. Страдание?

— Не се ли срамуваш от това, което направи?

Тя се поколеба.

— Изобщо не можеш да си представиш колко. Аз…

— Ти каза на охраната, че аз съм го убил — прекъсна я, ръмжейки. — Размаза неговата кръв по ръцете ми. Не си прави труда да го отричаш.

Горещи сълзи на съжаление заплашваха да прелеят от очите й, но бързо успя да ги спре.

— Аз… — Преглътна. — Нямах друг избор. Не мислех, че ще те убият, иначе никога нямаше да прехвърля вината за убийството му върху теб. Трябва да ми по…

— Да ти повярвам? — Тъмните му очи се присвиха, опасен звук се изтръгна дълбоко от гърлото му. — Ти се възбуди, когато видя страданието ми, значи знаеш каква жестокост си ми причинила.

От къде знае, че съм се възбудила? Не се осмели да го попита, но нямаше и да го излъже, като се имаше предвид, че му дължи твърде много, за да го стори. Устата й остана затворена. Не беше сигурна как да му обясни защо така силно откликваше на него, нямаше оправдание за това. Реакцията на тялото й към мъжкото му излъчване, при тези условия, беше грешно.

— Не беше заради болката, която видях да изпитваш, или заради иглата, която трябваше да забия в тялото ти. За да изглежда правдоподобно, бях длъжна да сторя така, все едно той е умрял, докато те е инжектирал. Много съжалявам.

— Изненадан съм, че не се опитваш да излъжеш.

Ели вдигна брадичка, за да срещне ядосания му заплашителен поглед.

— Прав си. Тялото ми реагира, когато съм в близост до теб. Нямам оправдание. Всичко, което мога да направя, е да се извиня. Знам, че не е морално и се чувствам наистина виновна. Ти си… — Поколеба се, преди да му признае колко привлекателен го намира. — Ти беше гол и не можех да не го забележа, въпреки ужасяващите обстоятелства. Съжалявам.

Челюстта на Фюри се напрегна. Сега когато ги разделяха само няколко метра, можеше ясно да види чертите на лицето му.

— Ти си работила за Мерикъл Индъстрис. Смяташе ли да проточиш намирането на уличаващи доказателства? Хареса ли ти онова, което техникът направи с мен? — изръмжа към нея, острите му зъби проблеснаха. Придвижи се по-близо. — Знаеше ли, че той планира да ме нарани и изнасили? Спечели ли доверието и на други мъже от Новите видове, като влизаше в килиите им, докато не почнат да ръмжат срещу теб? Примамваше ли ги с чувството, че не си заплаха за тях? Позволи ли да бъдат обвинявани за неща, които ти си сторила? — Ноздрите му се разшириха, дълбоко от гърлото му излезе ръмжене. — Кой друг предаде?

Ели залитна от злобните му обвинения, все едно я беше ударил.

— Не! Ти беше единственият, с когото някога съм постъпвала така. Опитвах се да намеря достатъчно доказателства, за да може съдията да издаде заповед. Как се осмеляваш?! Събирах проби, пишех доклади, но нямах достъп до по-старите файлове, които доказваха вашето съществуване. Претърсваха ни всеки ден, преди да напуснем работа. Не можех да внеса тайно камера, за да докажа какво, по дяволите, правеха с вас и че не са само слухове. Нямаш представа колко ужасяващо беше за мен да минавам през портала всеки ден. Винаги съм се чудила ще видя ли отново дневна светлина, ако ме заловят, че шпионирам за полицията. Щяха да ме убият. Другите сътрудници говореха и ме предупреждаваха какво ще се случи, ако Мерикъл заподозре, че някой работи срещу тях. Казаха ми, че просто ще изчезна и тялото ми никога няма да бъде намерено.

— Щом са ви събличали, как тогава си изнесла доказателството?

Топлина разцъфна по бузите й.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Разбира се — изръмжа той.

— Погълнах го.

Лицето му остана безизразно за секунда, после се намръщи.

— Не разбирам.

— Трябваше да се сприятеля с лекарите и това ми отне време. Аз нямах достъп до нещо изключително важно, но те имаха. Внимателно спечелих доверието и станах близка с една докторка, която приличаше на мен, и размених лабораторните престилки по време на един обяд. Откраднах картата й за достъп и сресах косата си, както тя я носи. Когато минавах покрай охранителните камери, навеждах глава, докато стигна до кабинета й. Бях виждала няколко пъти кода й и си го спомних, така получих достъп до стаята й. Имах малък компютърен диск, даден ми от моя шеф, където да копирам файловете. Глътнах го. Толкова много неща могат да се объркат.

Той я погледна и се намръщи.

— Бях сигурна, че ще ме хванат, че охраната ще нахълта в офиса и ще ме убият. Нямаш представа колко ужасно се чувствах, докато вървях и се молех да върна престилката обратно, без някой да разбере. Това беше именно в онзи ден, нали знаеш. — Тя замълча. — Последното нещо, което исках да направя, бе да привлека внимание с това проклето нещо в стомаха ми, знаейки колко е важно то да стигне до моя шеф. Но въпреки това се опитах да те спася, независимо от риска за живота ми и доказателствата. Искаш ли да знаеш колко е болезнено да се изхвърли нещо с размера на мини флаш памет? Изглежда лесно да се погълне. Бях склонна да им позволя да ме оперират, за да го извадят, ако с повръщането не проработи. Те се страхуваха, че стомашните киселини могат да го повредят, ако преседи по-дълго време.

Той продължи да мълчи, секундите течаха.

— Ти също така ме излъга. Направи го. — Той стисна устни в твърда линия. — Ти подлъгваш хората, а после ги предаваш. Не си по-добра от онези чудовища, които създадоха и поробиха народа ми.

Болка прониза гърдите й от тежките му думи, последвани от всепоглъщащ гняв. Бе убила човек заради него и рискувала живота си, за да освободи неговите хора. Мамка му.

— Не желая да те нараня по никакъв начин. — Тя замълча. — Но ще ти кажа нещо. Аз ти спасих задника, Фюри. Ти си все още жив благодарение на това, което направих. Щеше да си мъртъв, ако не бях влязла в килията ти и не бях спряла онзи задник. Щеше да умреш прикован към пода, след като кучия син бе злоупотребил с теб, само дни, преди да ви освободят. Ако това е непростимо за теб, тогава много лошо. Да те запазя жив се превърна в мой основен приоритет.

— Ти каза, че ме мразиш. Нарече ме безполезно копеле и искаше да го чуя. Никога няма да забравя думите ти.

Ели го зяпна.

— Не!

— Лежах по гръб, безпомощен, и ти се отдръпна от мен да вземеш кръв от техника и да я размажеш по кокалчетата на пръстите ми. Ти изсъска тези омразни думи към мен.

Изведнъж й просветна и тя разбра, цветът се оттече от лицето й.

— Но аз не говорех на теб. Казах го на Якоб. Ненавиждах го, той беше голям негодник заради това, което ти причини.

— Мъжът беше мъртъв. Не ме лъжи. Ти каза тези омразни думи на мен.

— Не — поклати трескаво глава, срещна погледа му. — Кълна се, че говорех на него. Надявах се да ме чува в ада — сигурна съм, че това е мястото, където е отишъл заради злите си дела — и да разбере отношението ми към него. — Фюри мълчеше и изучаваше лицето й намръщен. — Това е истината.

— Знаеш ли коя е най-лошата част, след като влезе в килията ми. — Дълбокият му глас стана леден. Цялото му тяло видимо се напрегна. Тя само поклати глава, страхът й се върна. Очите му излъчваха ярост. Те изглеждаха по-тъмни, отколкото си ги спомняше, но сега в парка светлината бе по-слаба от тази в конферентната зала преди седмици. — Все още мога да почувствам твоето докосване. В началото ти ме успокои. Спаси ме и аз си мислех, че няма да ме нараниш. Всъщност приветствах ръцете ти върху моето тяло. Когато затворя очи, споменът за теб ме изгаря. — Той пристъпи още една крачка. — Спомням си, че ти избяга, след това което ми стори, оставяйки ме объркан и наранен. Болката от иглата, която заби в плътта ми, бе нищо в сравнение с болката, която прониза сърцето ми.

— Толкова съжалявам. Не минава и ден без споменът да ме преследва. — Тя замълча. — Направих го, за да спася живота ти. Ти знаеш какво беше решил да прави с теб Якоб, но аз го спрях. Бях длъжна да намеря начин да измъкна тайно тези доказателства. Толкова съжалявам. Последното, което исках да направя, е да ти причиня още по-голяма болка. Не исках да те натопя за убийството или да забия иглата, но всичко трябваше да изглежда достоверно, за да ми разрешат да изляза оттам.

Фюри пристъпи още веднъж.

— Нищо от това няма значение — изръмжа. — Всичко, което си спомням, е страданието, което ми причини. Това е единственото, което има значение. Заклел съм се, че когато те видя отново, ще те убия с голи ръце. — Почти я докосна, когато спря на сантиметри от нея. — Ако имаш мозък в главата си, ще бягаш. Боря се със себе си да запазя контрол, но не знам коя част от мен ще надделее. Никога не забравяй, че в мен, освен човек, има и животно.

Фюри се надяваше, че тя ще послуша съветите му. Можеше да види страха в изразителните й деликатни черти. Ненавиждаше тънките бръчици около устата й, които разкриваха, че се усмихва често. Чудеше се какво би било да чуе смеха й. Той никога не бе имал причина да се усмихва, докато не получи свободата си.

Ели нацупи долната си устна, по-пълна от горната, от безпокойство и той се изненада на желанието си да я засмуче.

Следващото, което привлече вниманието му, бе косата й. Изобщо не приличаше на неговата със светлия си почти до бяло цвят и непокорни къдри. Тя беше мека, миришеше на ягоди и обрамчваше лицето й, като му придаваше нежност и деликатност.

Жените от Новите видове драстично се различават от моята малка жена. Той замръзна, като осъзна, че току-що я нарече своя. Заля го възмущение. Фюри знаеше много добре, че не трябва да се доверява на човешките същества. Те причиняваха болка, винаги когато имаха възможност за това. Особено тя. Току-що бе признала, че е опитна лъжкиня. Всичко, което той знаеше и което тя бе казала досега, може би бяха лъжи, целящи да спечелят симпатиите му. Да бъде проклет, ако й даде шанс да го предаде още един път. И все пак, идеята тя да бъде негова, го объркваше. Стомахът му се стегна, пръстите го сърбяха да я докосне, беше полудял от желание да каже нещо, за да намали страха й от него. По дяволите, осъзна той с отвращение, искам да я накарам да се засмее, само за да видя усмивката й. Това беше безумно и грешно. Противоречивите мисли и емоции, когато беше близо до нея, караха гнева му да пламти яростно. Ели изглежда бе станала майстор-манипулатор, а той не искаше никога повече да преживее същото.

Фюри опита да се съсредоточи в настоящето. Беше взел на мушка враговете си и най-накрая имаше възможност да си отмъсти поне на един, който го бе наранил. Досега не му се бе удала възможност да изравни резултата. Най-лошите престъпници не бяха арестувани и наказани за делата си, а другите бяха успели да избягат и се укриваха. Това правеше жената пред него единствената му възможност.

Сърцето му заби силно и образът й от последния път, когато избяга, след като го бе предала, изпълни съзнанието му. Споменът се върна толкова силно, че той залитна от силата на чувствата, които го превземаха. Тогава тя бе толкова забързана в устрема си да го види наказан за нещо, което сама бе извършила, че не уцели вратата и се блъсна в стената.

Животното вътре в него виеше да я сграбчи. Вече нямаше възпиращи го вериги и медикаменти, държащи тялото му неподвижно. Фюри се напрегна, мускулите му се стегнаха и той я видя да отстъпва крачка назад. Мъжът вдиша рязко — страхът й бе толкова силен, че можеше да го вкуси. Инстинктите му крещяха да я прикрие, да я защити, въпреки вбесяващия факт, че имаше такова въздействие върху него. Изръмжа, в душата му се бореха противоречиви чувства. Ели беше враг, но той отчаяно искаше да я докосне. Изведнъж тя се обърна и хукна. Фюри се хвърли напред след жената, която желаеше повече от всичко друго, което някога бе искал в живота си. Не беше в състояние да спре животното в себе си.

За пореден път, напълно бе изгубил контрол.

Ели почувства как кръвта се отдръпва от лицето й, докато наблюдаваше първичните емоции, бушуващи във Фюри. Добрите намерения, които я задържаха на едно място, се изпариха, когато видя дивия му поглед и чу болката в животинското ръмжене. Обърна се и хукна в паника. Фюри бързо скъси разстоянието между тях. Ужасът, който я бе завладял, я караше да бяга по-бързо. МР3 плеъра се изплъзна от изтръпналите й пръсти и се разби на тротоара, секунда преди мъжът да я сграбчи отзад.

Ели отвори уста да изкрещи, но се просна на тревата миг преди да го стори. Едрото му тяло изкара въздуха от дробовете й. Счупи слушалките й. Тежестта върху нея се измести. Ели пое въздух преди той отново да я сграбчи, и натискът от теглото му се върна, когато я претърколи по гръб.

Огромното му тяло плътно я притисна към влажната трева. Опита се да го отхвърли, но той не помръдна. Дланите й напразно бутаха стоманените му гърди. Простена от страх, когато срещна яростта в тъмния му поглед. Кучешките му зъби блестяха в мъждивата светлина на сантиметри от лицето й. Ръцете му бяха нежни, когато хвана нейните и бързо ги издърпа над главата й, като прикова китките й с едната си длан. Той стисна зъби, кучешките все още се подаваха, и дълбоко от гърдите му се изтръгна ръмжене. Страшният звук завибрира срещу тялото й.

— Моля те, не ме наранявай — каза Ели задъхано.

Той измести леко гърдите си, достатъчно, за да може тя да диша. Ели си пое повече въздух. Очите му търсеха нейните и тя се учуди какво искаше да види в тях. Това, което откри, го накара тихо да изругае. Той пусна китките й, отдръпна се и скочи на крака. Ели остана просната на тревата, взирайки се шокирана в него за това, че я бе пуснал. Заболя я от грубото му отношение, сърцето й заби лудо.

— Ставай — нареди Фюри сурово.

Ели с мъка се надигна. Не бе сигурна, че е добре, но се изправи на крака. Искаше отново да избяга, но нямаше сили за това.

— Казах ти, че съжалявам. Какво искаш повече от мен? — Бавно приближи и погледна в присвитите му очи. — Само кажи какво е нужно да направя, за да ти се реванширам, и аз ще го сторя. Готова съм на всичко, за да оправя нещата между нас. Назови го.

Фюри се загледа в нея, докато пристъпваше по-близо, но остана мълчалив и предпазлив. Ръката му се стрелна внезапно и бавно се уви около гърлото й. Объркването й прерасна в паника, но Ели разбра, че хватката му няма да й причини болка. Нещо странно се случваше с нея. С двете си ръце трескаво сграбчи китката му. Той използва свободната си ръка, за да отстрани пръстите й далеч от кожата си.

Коленете й се подкосиха, но Фюри не й позволи да падне, вместо това я повдигна с ръката, стиснала шията й. Тя се опита да изкрещи, но от гърлото й не се чу нищо. Втренчи се в очите му и мълчаливо го помоли да спре. Нещо в погледа му трепна и той внезапно пусна пръстите й, за да обвие ръка около кръста й. Придърпа я плътно до високото си тяло и я обгърна, като наведе глава до ухото й.

— Не се съпротивлявай — изхриптя той.

Да не се съпротивлявам, съзнанието й пищеше от ужас. Разбра, че ще припадне. Пред очите й затанцуваха петна, а гласът му сякаш се чуваше отдалече. Опита да се освободи от хватката му, но Фюри не отмести поглед от изплашените й очи. Чернотата заплашваше да я погълне, тя се бореше, защото искаше да живее.

Той се закле, че ще ме убие, и ето че точно това прави. Наистина, не вярвах, че ще го стори.

Фюри освободи гърлото й и тялото й се отпусна върху неговото. Сега, когато спря да ограничава притока на кръв към мозъка й, тя се отпусна в безсъзнание, дишането й се облекчи. Бе избрал най-безопасния и най-бързия начин да я усмири. Ако бе предприел нещо друго, тя щеше да се бори по-усърдно и по-дълго. Така не бе пострадала, просто спеше спокойно, облегната на него. Той вдиша дълбоко аромата й, потърка носа си във врата й и изстена. Миришеше толкова хубаво, искаше му се да се съблекат голи и да потърка кожата си в нейната.

В далечината излая куче и Фюри дръпна главата си. Погледът му се стрелна из парка, инстинктите му веднага го предупредиха — патрулът на охраната скоро щеше да бъде тук. Той познаваше навиците им, тъй като внимателно бе наблюдавал хората, които си мислеха, че имат пълен контрол над Хоумленд. Те нямаха представа, че Фюри и Джъстис тайно планираха да ускорят процеса Новите видове да поемат контрола над собствения си живот, като обучаваха хората си да вършат всичко, което правеха човешките същества. Хората грешаха, като си мислеха, че на Видовете им е необходимо много повече време да станат независими.

Той погледна надолу към главата на Ели, притисна лицето й към гърдите си, повдигна я леко в люлката на ръцете си и заотстъпва в мрака, за да се скрие. Щеше да бъде предизвикателство да я занесе незабелязано до къщата си, беше достатъчно тих, за да успее.

Беше обучен да убива. Хората от Мерикъл Индъстрис ги бяха научили да се бият, но никога не успяха да установят контрол над тях. Мъжете от Видовете не биха наранили своите събратя, независимо от заповедите, които получаваха. Мерикъл искаше да документира техните умения като доказателство за това, какво можеха да направят с кръвта препаратите, произвеждани от тях. Но ако им се отдадеше възможност да хванат някого от надзирателите в лабораторията, ги убиваха, въпреки че беше грешно. Охранителите бяха порочни и жестоки и Фюри бе премахнал няколко от тях, когато бяха достатъчно небрежни да допуснат грешка. Мерикъл Индъстрис бе смесила животинска ДНК в техните гени и после им бе давала безброй медикаменти, за да промени част от поведението им. Неговото усещане за мирис се усилваше с възрастта, рефлексите му бяха по-бързи от тези на нормален човек, а инстинктите винаги управляваше със съзнанието си.

Беше му трудно да владее постоянната си ярост, но с течение на годините се научи на търпение. Бе започнал да се контролира — през повечето време.

Погледна надолу към Ели и се намръщи. Бе гледал и слушал всяка дума между лекарите и сътрудниците, докато му правеха тестовете. От всичко, което бе чул, установи различията между човешките същества и Новите видове.

Човеците не притежаваха сетивата на Видовете. Те не можеха да виждат в тъмното или да подушат миризмата му, ако той се намираше на подветрената страна. Също така не притежаваха изключителния му слух. Хората не притежаваха тяхната бързина и сила, освен ако не вземеха медикаменти. При Новите видове всичко това бе даденост, докато при човешките същества, лекарствата на Мерикъл не можеха да поддържат същия ефект в дългосрочна перспектива. Понякога медикаментите убиваха хората доброволци. Всичко това беше направило Новите видове недосегаеми, а се отнасяха към тях, като към непълноценни създания.

Фюри нагласи по-удобно тялото на изпадналата в несвяст Ели и я понесе внимателно, крачейки в сенките. Нямаше представа какво ще прави с нея, след като я отнесе в дома си, но животното в него изглеждаше доволно, че я притежава, а в човека — гореше жажда за отмъщение. Беше предложила да изкупи вината си към него и възможностите за това препускаха през мислите му. Нямаше да я нарани наистина, не бе способен на такова нещо, но пък тя би могла да научи един-два урока за това, как той бе пострадал от нейното престъпление. Една малка част в него се надяваше, че краткото време, прекарано с Ели, ще го излекува от манията, в която се бе превърнала.



Ели се събуди объркана, докато спомените не нахлуха изведнъж. Почувства лека болка в гърлото. Посегна към него, но ръцете й напипаха нещо друго. Отвори очи и се взря в белия таван на слабо осветена непозната стая. Вдигна глава да огледа наоколо. Голяма спалня, обзаведена с тъмни мебели и камина в ъгъла, в която гореше огън — източникът на светлина. Стресна я шум от пусната вода в тоалетна. С няколко подръпвания установи, че ръцете й са широко опънати над главата, завързани за китките с мека черна материя, към двете страни на таблата на леглото.

След краткия шум на течаща вода, вратата в края на стаята се отвори и Фюри излезе от банята. Тя погледна към голите му гърди и черното долнище на анцуга, което бе обул. Страхът й нарасна при вида на голотата му. Внимателно започна да изучава мускулестите му форми. Той изгаси светлината зад себе си, в резултат на което в стаята отново стана тъмно, скривайки всички малки подробности от тялото му.

— Събудила си се. — Тонът му беше смекчен. При тези обстоятелства звучеше измамно спокоен. Мъжът тръгна към леглото. — Добре.

Беше завил Ели с дебело, меко одеяло. Тя погледна надолу и осъзна, че в горната част гърдите й са голи и изложени на показ. Раздвижи крака и усети чаршафа по… голата си кожа. Смаяна вдигна отново поглед към Фюри.

Той спря до ръба на леглото.

— Свалих ти дрехите. — Замълча. — Всичките.

— Защо? — Гласът й излезе дрезгав от сухото гърло. Страхът й нарасна.

Защо му бе да я довежда в дома си и да я завързва гола в леглото? Имаше лошо предчувствие и не желаеше да узнае отговора, защото със сигурност щеше да я ужаси още повече.

— Знаеш защо. — Той отиде до нощното шкафче. — Жадна ли си?

Тя кимна. Матракът потъна, когато Фюри седна накрая, грабна бутилка вода, очевидно поставена там за нея и обърна лице към Ели. Протегна едната си ръка и леко я плъзна под врата й, за да я повдигне, като поднесе бутилката към устните й. Тя отпи малко, колкото да не се задави. Той се дръпна, за да не я докосва и остави водата на шкафчето.

— Дълго и упорито мислих какво да правя с теб — информира я тихо. — Преди да науча, че си шпионин, исках да те убия. Не знаех, че си била вътре, в това дяволско място, за да спасиш моите хора. — Млъкна, докато се нагласи да седне така, че да може да гледа в Ели. — Сега реших, че може да живееш.

Пулсът й се успокои и ужасът малко отслабна.

— Защо съм тук? Защо ме взе от парка?

Фюри присви очи.

— Ти каза, че няма нещо, което да не направиш за мен. Реших, че заслужаваш някакво наказание. — Той замълча. — Освен това, не знам дали да вярвам на това, което казваш. Ти си шпионин, който използва лъжите, за да говори на хората това, което те искат да чуят, за да избегнеш опасността. Нарани моята гордост, предаде доверието ми и трябва да си платиш. Знаеш ли как ме накараха да страдам заради убийството на техника?

Тя го зяпна.

— Какво? — Съзнанието й се замая при тези думи. О, не. Болка сграбчи сърцето й.

— Те бяха ядосани, че съм убил мъжа. Наказаха ме за това, което ти направи.

Загрузка...