Виктория Александър Идеалната съпруга

Пролог

1808 година

Той усещаше умората в дълбините на съзнанието си и тежестта на влажния въздух върху кожата си. Соленият мирис на морето изпълваше ноздрите му. Ревът на разбиващите се в брега вълни беше като далечен, глух тътен. Нещо капеше и разбиването на всяка капка в земята отекваше с огромна сила. Всичко беше обгърнато в непроницаема тъмнина. Дали не сънуваше някакъв кошмар или беше умрял?

Мъжът извъртя рязко глава и през тила му премина остра болка. Изстена, но болката прочисти съзнанието му. Дезориентацията изчезна. Сетивата му се изостриха.

Широк шал покриваше очите му, ръцете му бяха вързани зад гърба, а краката — през глезените. Опита здравината на въжетата. Бяха толкова стегнати, че едва успя да докосне дървените дъски зад и под себе си. Седеше с изправен гръб, а главата му беше подпряна на нещо, за което предполагаше, че са сандъци.

Това беше разумно предположение — контрабандистите прекарваха голяма част от стоката си в сандъци. И само някой глупак не би се досетил, че той бе открил бандата контрабандисти, които бе търсил. Или по-скоро те бяха намерили него.

Спомни си, че ги бе наблюдавал как вършат незаконната си дейност, скрит в скалите. Сега, когато най-сетне бе успял да открие методите, които използваха, и което бе още по-важно, да открие мястото, на което действаха, бе имал намерение да се върне с подкрепления и да ги хване на местопрестъплението. Той се изруга, че беше дошъл сам, и за арогантността и глупостта си, които го бяха докарали дотук. Ако се съдеше по болката в главата му, контрабандистите го бяха забелязали и го бяха повалили в безсъзнание с удар по главата.

Вниманието му беше привлечено от тихи гласове и той се напрегна, за да чуе за какво си говореха. Мелодичен женски глас се смесваше с грубия глас на някакъв мъж. Въпреки опасното положение, в което се намираше, той почувства удовлетворение. Беше успял да открие бандата, която се изплъзваше от него и от другите кралски агенти вече толкова време. Тази банда не беше толкова голяма, колкото беше обичайно за организациите на контрабандистите, но беше много умна и изобретателна и досега се беше оказала неуловима. И беше ръководена от жена. От жена.

Дори след много седмици на наблюдение и тайни среднощни срещи, от които нямаше голяма полза, той все още не можеше да повярва на това. В неговия свят съществуваха само два вида жени — онези, които бяха предназначени да бъдат очарователни украшения и да раждат наследници, и онези, които притежаваха съответните дарби да осигуряват приятни нощни преживявания. Той имаше значителен опит и с едните, и с другите. Неговата приятна, покорна съпруга го беше дарила със син, след което беше починала. А за жените от втория вид… е, те обикновено оправдаваха очакванията му.

Но тази жена не се вместваше в категориите, в които той подреждаше по-слабия пол. Тя очевидно беше интелигентна. Изтощителната игра на котка и мишка, която бе играл — и беше загубил, — бе достатъчно доказателство. Освен това тя, изглежда, успяваше да получи онази преданост, която очакваха кралете и която изискваха генералите. Въпреки всичките му усилия, подкупи и заплахи, нито един човек в това малко крайбрежно село не му беше дал никаква информация.

Наричаха я лейди Б и повечето истории, които бе чувал за нея, бяха преувеличения на действителността. Въпреки всичките си опити, не беше успял да намери в околността благородничка, която можеше да бъде загадъчната дама. Постепенно, въпреки волята си, той бе започнал да изпитва уважение към тази жена и хората й. Времената бяха тежки и контрабандата беше възможност за осигуряване на прехрана. Въпреки това обаче, тази дейност беше противозаконна. А и на всичко отгоре се отразяваше деморализиращо на опитите да бъдат победени французите. Но това беше опасен бизнес и той не можеше да се съмнява в смелостта на водачката на бандата и се надяваше тя да не е и толкова безмилостна, колкото беше храбра.

Гласовете станаха по-силни, но той все още не можеше да различи за какво си говореха. Стисна зъби от раздразнение. Каквото и да успееше да научи тук, то само щеше да му помогне в борбата с контрабандистите. Ако оцелееше.

Усети някакво движение около себе си. Приглушени гласове долетяха до слуха му. Той повдигна леко глава, за да се опита да разбере шепота.

— Милейди — каза един тих глас, — мисля, че нашият приятел е буден.

— Затваряй си устата — сряза го нетърпеливо друг глас. — Не искаме той да ни разпознае, ако отново ни срещне по-късно.

— А ще има ли по-късно? — попита пленникът на висок глас, със силата на човек, който знаеше, че няма какво да губи.

Някъде край него се чу женски смях.

— Винаги има по-късно, милорд. — Женският глас беше тих и леко дрезгав.

Може би поради влажния въздух, може би поради начина, по който говореше тя, той с удивление осъзна, че гласът й накара кръвта му да закипи и беше достатъчно умен, за да разбере, че това не се дължеше само на факта, че най-сетне се намираше близо до онова, което беше търсил толкова дълго. Преследването на тази жена се беше превърнало в мания за него. Сега той бе осенен от една невероятна мисъл. Колкото и непочтено и абсурдно да звучеше това, той желаеше единствено да обладае тази жена. След това можеше да й сложи оковите.

— Страхувам се обаче… — Той долови слаб аромат край себе си. — Страхувам се, че за нас няма да има по-късно.

— О? — Той повдигна вежди под превръзката на очите си.

— Уви, милорд. — Тя въздъхна и звукът му се стори ужасно възбуждаш. Гласът й сякаш го обгръщаше. — Вие твърде много затруднихте скромните ни усилия. Довечера ще бъде последният ни удар.

Той почувства леко докосване под дясното си ухо.

Хладни, нежни пръсти, леки и възбуждащи, се плъзнаха по белега, който преминаваше отстрани на врата му. Обикновено яките и вратовръзките му го прикриваха, но днес той не беше облечен както обикновено. Неочакваното докосване предизвика сладка тръпка по тялото му.

— Почетен знак ли, милорд?

— Просто спомен от детството. — Той сви безгрижно рамене, опитвайки се да овладее неочакваните си реакции на близостта на тази жена. — Но не си въобразявайте, че дори ако прекратите дейността си, ще спра да се опитвам да заловя вас и хората ви.

Тя се разсмя отново.

— Вие не сте глупак, милорд. Доказахте това достатъчно добре по време на малката ни игра с вас през последните няколко седмици. И аз съм уверена, че вече сте осъзнали, че ако ние прекратим дейността си, шансовете ви да ни откриете са нищожни. Или по-скоро нулеви.

Тя беше права. Ако контрабандистите се пръснеха, те просто щяха отново да се влеят в ежедневния живот на селото. Щяха да изчезнат. Мъжът почувства раздразнение. Тя щеше да изчезне. А провалът беше единственото нещо, което той не можеше да си позволи.

— Предупреждавам ви, че не приемам лесно поражението.

— А аз, милорд — ароматният й дъх погали лицето му, — не го приемам изобщо.

Тя замълча и той се зачуди дали жената също усещаше напрежението между тях. Дъхът й отново погали лицето му и устните й леко докоснаха неговите. Той се стресна и неволно се изви към нея. Устните й се разтвориха и езикът й подразни вътрешния ръб на устата му. Той бе обзет от желание. Мозъкът му работеше трескаво. Каква беше тази жена, че се целуваше толкова смело? Може би… това вече нямаше никакво значение.

Устните й се отдръпнаха и той бе изпълнен от разочарование.

— Повече от всякога съжалявам, милорд, че за нас няма да има по-късно. — Тя въздъхна. — Само сега, само този момент. — След това ти заговори делово: — Тази нощ имаме много работа. Затова, мой очарователен пленнико, ще ви пожелая сбогом.

— Какво ще… — В последния миг на съзнание, преди да бъде обгърнат от тъмнината, предизвикана от втория за тази вечер удар с нещо тежко по главата, той също изпита съжаление… че за тях нямаше да има по-късно.

Загрузка...