Клуб „Ковчег“

Глава 11. Кръгове по посевите

На следващия ден Леля Либи настоя да отида на вечерната си среща с Александър не само, защото както тя каза „той е толкова красив“, но и защото в последно време била занемарила тренировките си по йога. Докато леля отиде да разтяга тялото и ума си, аз щях да прекарам една вечер неотлъчно до Александър. Но тъй като все още имаше направо години до залез можех или да се мотая из апартамента на Леля Либи, или да отида до библиотеката на Хипстървил. Не избрах нито едно от двете, вместо това се отправих на поредното малко приключение.

На няколко километра извън пределите на града се спотайваше мистериозен кръг по посевите, който направо си плачеше да бъде разследван. Там по залез Финикс щеше да се изправи лице в лице с Джагър и аз може би хем щях да получа някаква представа за темата на разговора им, хем щях да се върна точно навреме за срещата си с Александър.

Правех го и защото бях заинтригувана от тези кръгове и трябваше разбера какво или кой ги бе направил. Бяха ли наистина сигнали от вампири? Защо в апартамента на Джагър имаше толкова много градинарски уреди, можещи да послужат за направата на фалшиви кръгове? Освен това ми беше любопитно как ли изглеждат тези кръгове от близо.

Осланяйки се на картата, до която се добрах по Интернет, разбрах че ако продължа по маршрута на седмицата, която бях взела, за да ме закара до имението, щях да стигна на около километър от фермата на г-н Сиърс.

РБР — Рейвъновото Бюро по Разследванията — пак беше в играта и отиваше на поредният си лов. За всеки случай предвид опасните ситуации, в които бях изпадала в миналото се екипирах с чесън на прах, спрей за самозащита и фенерче взето назаем от шкафа под мивката на Леля Либи.

И Дулсвил си имаше своите графити, вандали и престъпници, но нямаше нищо чак толкова вълнуващо, че да заслужи извънземна инвазия. Освен това, ако извънземните са пътували милиони светлинни години, за да се доберат до Земята, убедена съм, че ако в крайна сметка се бяха озовали в скучния Дулсвил (САЩ), щяха да се чувстват меко казано прецакани, но Хипстървил от друга страна можеше да се окаже прекрасна спирка за презареждане по пътя им за Ню Йорк или Париж.

Ако предчувствието ми обаче се окажеше вярно и момчето от телевизията наистина бе видяло кръжащи прилепи, а мъжът на бара на Тъмницата бе казал самата истина и Джагър наистина бе замесен, тогава кръговете по посевите най-вероятно бяха сигнали за други вампири.

А може би фермерът го бе направил, за да продава билети за девет акровия си заден двор. Бях почти убедена, че автобус седмица щеше да се е превърнал в някакво подобие на туристическо влакче. Но така и не намерих нищо необичайно нито в автобуса, нито в пътниците му, а когато най-сетне стигнахме до моята спирка, аз бях единствената, която слезе.

Посоката, която си бях начертала ме отведе до самотен черен път, обграден от буйна растителност и дървета от едната си страна, докато от другата се извисяваха акри от засята пшеница.

Бях по средата на нищото, когато слънцето започна да се скрива зад сградата на фермата. Когато изследвах вилата в Дулсвил и имението тук в Хипстървил, в близост винаги имаше други къщи, от които евентуално можеше да се чуе писъка ми.

Бях наполовина развълнувана и наполовина ужасена, докато забързах надолу по самотния черен път.

Това сигурно бе първото нещо, което е хванало окото на извънземните или вампирите, които са били тук. Наоколо нямаше нищо и то с километри.

Както винаги изведнъж почувствах присъствието на някого или нещо зад мен. Държах с една ръка фенерчето, с друга спрея за самозащита, а чесъна на прах бе само на няколко сантиметра разстояние, скрит в чантата ми. Бях убедена, че мога да се справя с евентуалния спор с фермера или някой от съседите му, но после се сетих, че възможността да избягам определено бе за предпочитане.

Може би бях започнала да си въобразявам разни неща. Все пак, бях от хората израснали с филми като „Децата на царевицата24“ и „Тексаско Клане25“.

Но пък от друга страна фермерът Сиърс по телевизията изглеждаше доста добродушен. При всички случаи бях на път за уникална по рода си среща, затова не спирах да си мърморя, че трябва да запазя спокойствие.

В далечината се чуваше лай на куче, а аз видях как едно момиченце се изстреля от фермата, за да прибере някакво животинче вътре.

Имаше една ограда, която обграждаше фермата и друга, която вървеше по цялото протежение на нивата с пшеница. Може би затова е било толкова лесно на някои деца да извършат една среднощна лудория тук.

Реших да запазя безопасна дистанция с фермата, така че да не давам поводи на Сиърс да излезе и да ме застреля. След няколко минути вече бях достатъчно далече, за да се престраша, да се покатеря на оградата и да се заровя между редовете с пшеница. Обкръжаващата ме среда бе наистина красива. Нямаше го нито града, нито светлините му и звездите бяха така ярки и потрепващи, че бях почти убедена, че не може да са истински.

Бях поела през стеблата с пшеница, когато видях нещо, което отначало помислих за гарги, да кръжи над едно плашило няколко метра по-напред. Когато стигнах до раздърпаното парцаливо човече, осъзнах, че летящите същества всъщност са прилепи. Продължих да се приближавам вече лазейки, докато те изведнъж не изчезнаха.

След това, забелязах на още няколко метра пред мен, по средата на полето с пшеница, кръг с размерите на къща направен от смачкани стебла на пшеница.

Кръгът бе дори по-внушителен от това, което бях видяла по телевизията. Беше трудно да си представиш кръг с подобна огромна обиколка, но сигурно бе с размерите на космически кораб. Не можех да си представя как бе възможно Джагър да направи подобно нещо сам. За момент се зачудих дали наистина това не бе дело на нещо извън вампирските и човешките способности.

Останах изненадана щом си спомних изпълнената с любопитство реакция на фермера по телевизията. Аз щях да съм доста по-разгневена. Който или каквото и да го бе направило, бе съсипало доста от пшеницата му.

Проследих известно време очертанията на кръга анализирайки и проучвайки пръстта за всичко необичайно. Не бях учен от НАСА, но можех да кажа, че тук нямаше никакви скали и форми на живот, които да не съм срещала и преди.

С напредващият мрак ставаше все по-трудно да изучавам околността, затова реших да пусна фенерчето си, докато не чух гласове идващи от срещуположната страна на нивата. Бях сигурна, че фермера Сиърс ме е видял как душа наоколо. Изключих фенерчето си и започнах да се връщам по пътя, по който бях дошла, тичайки между редовете с пшеничени класове.

Бях готова да се измъкна от нивата и да сложа край на цялото си приключение „Кръгове по посевите“, когато се обърнах, за да видя фермера, който трябваше да ме следва. Вместо това погледа ми се улови от няколко бели кичура. Незабавно клекнах, скривайки глава между класовете.

Джагър заедно с двама татуирани едри мъжаги, облечени в камуфлажни дрехи, изучаваше кръга.

Застинах.

— Имало е журналистически репортаж — каза Джагър. — Било е включено в новините. Това може да е от полза.

— Мислех си, че искаме клубът да остане тайна — каза по-високият член от свитата на Джагър.

— От смъртните, глупако. Не от нас. Точно за това сме тук, за да се убедим, че все още стои непокътнат — каза Джагър, оглеждайки смачканите класове с пшеница. — Вампирите от векове използват кръговете в посевите, за да сигнализират на други от нашият вид за местност с подземно присъствие. Смъртните не са толкова проницателни, че да разгадаят гения ни, вместо това решили, че са дело на извънземни. Получи се добре и за двата свята.

— Но докато се опитваме да привлечем други може да навлечем неприятности на самите нас — каза объркан гологлавия, докато следваше Джагър по петите.

— Докато аз съм начело няма как да си навлечете неприятности — оспори го Джагър.

— Има такива, които не искат да следват плана ти — каза единият от широкоплещестата му охрана. — Не всички искат ти да си начело.

Шокиран Джагър се извъртя, заставайки лице в лице с плешивият си поддръжник.

— Моля?

— Истина е — каза по-високият, в опит да защити приятеля си. — Чух слухове. Има такива, които мислят, че клубът трябва да си остане просто клуб. И нищо повече. Просто искахме да ти го кажем, за да знаеш.

— Всеки, които ми подлива вода, ще си има работа не само с мен, но и с цяла банда кръвожадни вампири.

Точно тогава забелязах как зад Джагър и помощниците му се надига една лилава глава. Те останаха точно толкова учудени, колкото бях и самата аз.

— Не чух мотора ти — каза Джагър смутено.

— Какво правите тук момчета? — попита Финикс.

— Би трябвало аз да те попитам същото. Ние разширяваме клуба ни — клуба МИ. И може би дойде времето, когато ще трябва да анулираме членството ти.

— Не можеш. Или бъркам? — предизвика го Финикс. — Имам договор за вечно членство. Мислех си, че точно това е идеята ти, когато започна всичко с Тъмницата.

— Така е, но при определени правила. Сега се разкарай от пътя ни. Имаме работа за вършене.

Финикс направи крачка преди Джагър.

— Не се нуждаем от нови членове — оспори го Финикс. — Време е ти и свитата ти да престанете с тези кръгове. Има предостатъчно от вида ни в този град. Ако броят ни продължи да се увеличава, нараства и възможността да…

— Да прочистим града? — подкани го Джагър със зловеща усмивка.

— Да ни се наложи го да напуснем? — каза непоколебимо Финикс.

— Ти не се интересуваш накъде ще се развитие клуба. Пука ти единствено чий ще е контрола над него. А после кой знае какво ще направиш от него?

— Когато последователите изгубят доверие в лидера си е време на власт да дойде друг. Каниш нови вампири в града с единствената цел да го погубиш.

— Време е и ние да станем част от този град. Уморих се да се крия. Сега когато имаме достатъчно силни членове, можем да се слеем спокойно със смъртните. Редно е да знаят за нас, това решение не може да е само твое.

— Нито пък твое — каза Финикс и скръсти ръце. — Създаде чудесен клуб — място, където вампирите могат да прекарват в тайна и да бъдат себе си, без да са опасност нито за смъртните, нито за самите себе си. Място, където и двата свята могат да съществуват в мир. Но сега оставяш егото ти да поеме контрола. И с плановете си ще съсипеш всичко, което си създал.

— Планирам просто да го разширя.

— Това няма да стане поне докато аз съм наоколо.

— Не разбираш ли, че ти си малцинството в случая? А когато към нас се присъединят и още членове, няма да имаш никакъв шанс?

Свитата на Джагър обгради Финикс.

— Никой не те е назначил на това място — предизвика го Финикс. — Но аз ще те сваля от него.

— Тогава защо не го направиш още тук? Сега?

Гангстерите на Джагър стесниха кръга.

— Така ще е прекалено лесно — каза Финикс предизвикателно. — Искам всички да видят провала ти.

Имаше нещо много пламенно и могъщо във Финикс. Макар че стоеше съвсем сам пред Джагър и два напомпани с мускули вампира, въобще не изглеждаше притеснен.

Те стесниха още повече кръга.

— Дори не си го помисляй — каза Финикс с пълна решимост. — Или цялата тази работа ще приключи точно тук и сега.

Джагър се замисли за миг, а после нареди на свитата си да се отдръпне.

— Още не си видял всичко, на което съм способен. Тук, по средата на полето, може да говориш с гръмки фрази, но аз все още имам членовете на клуба зад гърба си.

С тези думи, Джагър и гангстерите му изчезнаха в мрака.

Финикс остана на място. А аз едвам намирах сили да дишам. Щом дори не бе трепнал в компанията на три агресивно настроени вампири, какво оставаше на обикновен смъртен като мен да направи?

Закрачи между класовете и мина само на няколко метра от мястото, където се криех.

Гледах да не мърдам и да не дишам.

Затворих очи. Всеки момент щеше да ме открие. След известно време намерих сили най-сетне да отворя очи. Финикс не се виждаше отникъде. Беше изчезнал.

Почаках малко, за да се убедя, че пътя е чист и после се затичах по обратния път през полето, оградата и самотния черен път. Махах с ръце и крещях истерично, когато седмицата се появи по пътя. Пътниците ме видяха и сигнализираха на шофьора.

Когато автобуса отби и аз се свлякох на една празна седалка, чух звука от ускоряващия мотор, който ни изпревари.