Любов в Бретан

Бележки

1

Новият мост — най-старият запазен мост над Сена в Париж, минава през остров Ил дьо ла Сите. — Бел. прев.

2

Wetten, dass…? е телевизионно шоу в Германия, излъчвано от 1981 до 2014 г., известно като най-голямото европейско телевизионно шоу. — Бел. прев.

3

Административен център в Германия, провинция Долна Саксония, град с около 70 000 жители. — Бел. прев.

4

Ерик Сати (1866–1925) — френски композитор и пианист, представител на авангардизма от началото на XX век. — Бел. прев.

5

Град в Бретан, столица на департамент Финистер, на бретонски името му означава сливане — в града се събират три реки. — Бел. прев.

6

Община в южната част на полуостров Бретан, департамент Морбиан. — Бел. прев.

7

Воденица, която се задвижва от приливите. — Бел. прев.

8

Вътрешната част на Бретан за разлика от крайбрежието. Означава гориста страна. — Бел. прев.

9

Коктейлът „Белини“ е създаден през 1948 г. от венецианския барман Джузепе Киприани. Кръстен е на Джовани Белини, художник от XV век, заради специфичния цвят, напомнящ на плащаница на светец, рисуван от художника. Пюрира се праскова и се долива с шампанско. — Бел. прев.

10

Територия в департамент Финистер, югозападно от Кемпер. Жените носят специфична носия, а на главата — високо тънко боне, наречено „бигуден“. — Бел. прев.

11

Сладки от пандишпаново тесто с форма на морски миди, известни още от XVIII век. „Да преживееш малка мадлена“ означава чрез вкус или мирис да си припомниш спомен от далечното минало. В първия том на романа „По следите на изгубеното време“, публикуван през 1913 г., Пруст описва как главният герой вкусва глътка чай, в който плуват размекнати парченца мадлена, и внезапно го обзема привидно безпричинно блаженство благодарение на конкретен спомен от щастливото детство — в неделя сутрин гостувал на леля си, която му поднасяла курабийката, потопена в чай. — Бел. прев.

12

Бретонска чорба с различни видове риба, лук и картофи. — Бел. прев.

13

Песен на групата „Степънулф“ от студиен албум, издаден през 1968 г. — Бел. прев.

14

Песен на Нанси Синатра от 1966 г. — Бел. прев.

15

Пол Серузие (1864–1927) — френски художник, ученик на Гоген, съосновател на набизма. — Бел. прев.

16

Пиер дьо Беле (1890–1947) — френски художник. — Бел. прев.

17

Романът „Сол по нашата кожа“ на френската писателка феминистка Бенуа Гру, родена през 1920 г., излиза през 1988 г. и първоначално е обявен във Франция за порнографски заради подробно описаната страстна любов между парижка интелектуалка и прост бретонски рибар. По-късно романът става признат литературен бестселър. — Бел. прев.

18

Солени палачинки с царевично брашно. — Бел. прев.

19

Френски град в департамент Шарант Маритим; някога по тези земи е живяло голямото келтско племе сантони. — Бел. прев.

20

Параклис в околностите на Понт-Авен, построен през XV век в готически стил с необикновен асиметричен покрив. Многоцветното разпятие в параклиса, изработено през XVII век от неизвестен дърворезбар, става образец за „Жълтия Христос“ на Гоген. — Бел. прев.

21

Фар в община Пенмарк, департамент Финистер, 60 м висок, осветен през 1897 г., с гранитни стени. Издига се на опасен скалист бряг. Днес е туристическа забележителност. — Бел. прев.

22

Люсиен Симон (1861–1945) — френски живописец, илюстратор, литограф и педагог. — Бел. прев.

23

Името на приказна гора в Бретан, където се разиграват много от случките в легендите за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. — Бел. прев.

24

Нощен празник в Бретан с народни танци, от 2012 г. в Списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. — Бел. прев.

25

Роже Кайоа (1913–1978) — френски социолог, литературен критик и философ. — Бел. прев.

26

Село с къмпинг на полуостров Кабело, който се намира срещу град Конкарно в южната част на Бретан. — Бел. прев.

27

Морис Огюст Шевалие (1888–1972) — френски театрален и филмов актьор и изпълнител на шансони със световен успех. — Бел. прев.

28

Андре Рийо (1949) — нидерландски цигулар, диригент и музикален продуцент, един от най-успешните класически музиканти на нашето време; възражда валсовата музика и постига световен успех с оркестъра си „Йохан Щраус“. — Бел. прев.

29

Каналът Сен Мартен е прокопан през 1822–1826 г. за водоснабдяване на парижките фонтани и облекчаване на речното корабоплаване. Общата му дължина е около 4,5 км. Пресича източната част на столицата по десния бряг на Сена до Бастилията. При Наполеон II е частично покрит и в продължение на 2 км става подземен. — Бел. прев.