Мълчаливецът

Десета глава

Кеш не отговори, наведе се и пое розовото зърно в уста. Ласката му разпрати огнени езици из цялото тяло на Марая. Дъхът й излезе със сподавен вик на удоволствие, който се повтори, когато усети коприненото докосване на езика му по кожата си. Топлите ръце на Кеш обвиха кръста й, следвайки извивките с невероятна чувственост, докато устата му подръпваше гърдата.

Докато Марая се наслаждаваше на изумителния огън, плъзнал из тялото й, ръцете на Кеш се преместиха. След броени секунди дънките й бяха разкопчани, а дългите силни пръсти на мъжа смъкнаха мокрия плат от тънката като паяжина материя на банския, за да потърсят скритата топлина между бедрата й, да я открият и да я погалят със същите ритмични ласки, с които устните му си играеха с гърдата й.

От двойната атака коленете на Марая омекнаха и я принудиха да се притисне към ръката на Кеш, за да не изгуби равновесие. Топлата нежност на мускулестите ръце на мъжа я изуми. Тя сякаш подчертаваше прикритата му физическа сила, която опозна, щом той я повдигна с една ръка, а с другата нетърпеливо смъкна дънките, за да остане разделен от тялото й единствено от тънкия бански.

— Кеш — прошепна Марая, неспособна да спре треперенето на гласа си, когато сладката възбуда прерасна в неувереност.

Единственият му отговор бе да я завърти, за да я положи на обляната от слънцето трева. Жадно пое устните й и притисна краката й под тежкото си дясно бедро, за да я задържи отпусната, докато пръстите му проучваха зърната й, а езикът му властно покоряваше нейния.

Марая не можеше да говори, успяваше само да диша и нямаше представа как да откликва на настойчивите ласки на Кеш. След няколко минути се отпусна неподвижно под силното му тяло и се постара да не заплаче. Оказа се, че това не й е по силите. Когато Кеш откъсна устни от нейните и започна да проправя пътека от целувки до ухото й, усети вкуса на сълзите.

— Какво, по дяволите… — попита той.

Изпълнен с почуда, Кеш се надигна и се взря в очите на Марая. Изглеждаха огромни на пребледнялата кожа и неестествено тъмни. Каквото и да бе казала преди няколко минути, сега бе повече от ясно, че не го желае.

— Какви игрички ми играеш? — попита раздразнено той. — Ако не искаш секс, защо, по дяволите, каза да?

Устните на младата жена се разтрепериха, но думи така и не излязоха. Вече не знаеше какво да каже, какво да направи. Сълзите потекоха отново, когато самообладанието й изчезна.

Кеш изруга.

— Ти си само една малка подкокоросница, обаче игричката ти нещо не се получи!

С груба дума на пълно отвращение, Кеш се превъртя настрани, за да обърне гръб на Марая, тъй като си нямаше доверие и не смееше да я погледне. Ако не беше толкова болезнено възбуден, щеше да се изправи и да се отдалечи. Но сега искаше да изчака огнените искри пред очите му да отшумят. Беше изпълнен с омраза към самия себе си, защото се бе оставил да бъде напълно покорен от една жена. Отново.

— Не съм подкокоросница — каза Марая, след като цяла минута се стара да овладее сълзите. — Н-н-не съм казала не.

— Не беше и нужно — изръмжа Кеш. — Тялото ти го показа повече от ясно.

Последва дълго мълчание, а сетне дълбоката въздишка на Марая и страхлив въпрос.

— А как трябваше да откликна?

Кеш започна да ругае диво; след това се спря, сякаш бе стъпил на твърда почва, но ненадейно открил, че под краката му има единствено въздух. Обърна се към Марая и я погледна, неспособен да повярва, че чутото е истина.

— Какво каза? — попита той.

— Как да откликна? — повтори с неуверен глас тя. — Дори не можех да помръдна. Какво искаше да направя?

Кеш отвори широко очи, а след това ги стисна здраво. Някакво необичайно изражение премина по лицето му, а след това отново наложи обичайната безизразна маска.

— Ти някога имала ли си любовник? — попита спокойно той.

— Не — прошепна тя. — Никого не съм желала, докато не се появи ти. — Извърна лице от Кеш; защото не можеше повече да понася гнева и презрението му. Очите й се затвориха, а крайчетата на устата й се извиха надолу. — Сега ми се иска да съм спала поне със сто мъже. Тогава щях да знам как да ти осигуря това, което искаш.

Кеш изрече нещо стряскащо, но думите този път се отнасяха за него, не за Марая. Мрачно премести поглед от стройното й полуголо тяло към разпилените наоколо дрехи, които за малко не разкъса. Спомни си собствения си неудържим глад, ръцете си върху гърдите й и между краката й и нетърпението, с което само една много опитна и много възбудена жена би могла да се справи. Марая не бе нито много опитна, нито много възбудена.

— Грешката е моя, скъпа, ти нямаш вина — каза тихо Кеш. Свали си ризата и я наметна върху Марая също като чаршаф, а след това нежно я пое на ръце. — Желаех те толкова много, че просто не можех да се владея. Това е жалко извинение, но няма какво друго да кажа. А уж съм живял достатъчно години, за да знам какво правя.

Марая го погледна с несигурни златни очи.

— Не се страхувай — каза той и я целуна по челото. Едната му ръка се плъзна по гърба й бавно и ласкаво. — Всичко е наред, мила. Няма да се случи отново.

Приятната ненатрапчива прегръдка на Кеш подейства на младата жена като балсам. С дълбока въздишка тя отпусна глава на гърдите му. Когато се помръдна леко, установи, че гъстите му къдрави косъмчета са доста интригуващи. Потри бузата си, за да види какво ще почувства. Беше приятно и тя се сгуши още по-близо.

— Не се страхувах — прошепна след малко тя.

Кеш издаде някакъв въпросителен звук, разкривайки на Марая, че не е чул тихите й думи.

— Не се страхувах от теб — каза Марая и наведе назад глава, за да срещне погледа на Кеш. — Просто всичко се случваше толкова бързо, а ми се искаше да правя същото, което правиш и ти, но не знаех как.

Успокояващите ласки на ръцете на Кеш замряха, а след това отново продължиха, докато осмисляше казаното.

— Това че си девствена не означава, че си неопитна в сексуално отношение — обади се след малко той. — Но ти си и двете, нали? И девствена и неопитна.

— Няма такова нещо като опитна в сексуално отношение девственица — измърмори Марая до гърдите му.

Той тихо се разсмя.

— Не бъди толкова сигурна, скъпа. Бившата ми съпруга беше девствена, но ми разкопча панталона и не свали ръце от мен още на първата ни среща.

Марая издаде някакъв неопределен звук, с който все едно че бе казала, „Девствена друг път“.

— Я повтори? — помоли Кеш, усмихна се и вдигна лицето на Марая към своето.

Тя поклати глава и извърна поглед, за да не срещне очите му. Той се засмя тихо и се наведе над устните й. Докосна ги веднъж, втори път, а сетне отново и отново, толкова нежно, че нейните устни се устремиха в търсене на целувка, която не бе толкова дразнеща. Стори й се, че той е готов да последва желанието й, изви се малко настрани, а в последния момент проследи горната й устна с език. Чувствената ласка я накара леко за извика.

Кеш бавно вдигна глава, пое си бавно дъх и отново притисна бузата на Марая към гърдите си. Тя въздъхна накъсано и се сгуши. Ръцете й колебливо започнаха да го галят, следвайки бавния ритъм на дланите му. Под копринените косъмчета гърдите му бяха горещи, а мускулите се движеха плавно. Тя затвори очи, за да поеме силата им с ръце, възхитена както от копринените косъмчета, така и от гладката му кожа, наслаждавайки се на топлото му стегнато тяло.

Когато ръцете й се плъзнаха към кръста му и понечиха да разкопчаят дънките, той изпусна дъха си шумно и изненадано.

— Ще ти бъде ли приятно, ако те докосвам целия? — попита предпазливо тя. Тръпка на очакване и желание разтърси Кеш и гласът му стана по-груб. — И още как. Много бих искал. Само — добави той и улови и двете й ръце в своята, за да й попречи да помръдва, — ако и на теб ти е приятно. — Има един-единствен начин да открием…

С подобен на стон звук, Кеш привлече дланите на Марая към устните си.

— Нека почакаме — предложи той и нежно захапа пръстите й. — Има други неща, които повече ще ти харесат като начало.

— Какво например?

— Например да ме целунеш.

Кеш се наведе над устните на Марая и докосна центъра на горната с върха на езика си, а сетне се отдръпна, докосна я отново и отново. Бавните възбуждащи движения скоро накараха Марая да се размърда нетърпеливо в ръцете му в опит да плени неговите устни. Не успя, опита отново, докато от гърлото й не се изтръгна стон на негодувание и тя не улови главата му в длани.

Хладната копринено мека брада на Кеш бе толкова различна от топлината и сатенената гладкост на устните му. Разликата толкова я плени, че тя се опита да се наслади и на двете с бързи докосвания на езика. Когато устните му се отвориха, езикът й докосна само въздух… а веднага след това върхът на езика му откри нейния, докосна го, отдръпна се, докосна и отново избяга. Горещите ласки се задълбочаваха, прелъстяваха я изкусно, докато тя не се притисна до него в същата жарка прегръдка, която я уплаши преди малко.

Само че този път Марая не бе уплашена. Този път не успяваше да вкуси Кеш достатъчно дълбоко, нито пък й бяха достатъчни неговите ласки. Притискаше се в него и изискваше още, омаяна от трептящата чувственост на мига. Когато той се опита да спре целувката, тя издаде звук на несъгласие и лекичко сключи зъби около езика му. С дрезгаво възклицание мъжът прие прелъстителната й настойчивост и поде нова игра, захапвайки устните й, езика й, проучвайки горещата непрогледност на тайните места в устата й, докато не я завладя напълно.

Кеш бавно изви Марая така, че тя отново остана по гръб. Когато се отпусна на меката трева, той се надвеси над нея и леко разтвори краката й, за да й остави време да свикне с тежестта му, докато продължаваше да държи устата й в плен с ритмичните ласки на езика.

Марая възкликна тихо и гърлено и се изви към стегнатото тяло на Кеш. Не можеше да си представи какво й стана преди малко, защо тежестта му така я бе уплашила, дори парализирала. Сега усещането на мъжката тежест й се стори невероятна, подлудяваща, възбуждаща. Единствената й цел бе да е колкото е възможно по-близо до него, да заличи смътно доловимата болка в тялото й, което така съвършено пасваше на нейното.

Когато устните на Кеш се спуснаха надолу по кожата й, в стомаха й сякаш лумна огън. Изхлипа и се изви към него, обзета от непреодолимото желание отново да усети близването на този огън. Тихото му възклицание бе на страст и едва сдържано желание, същите, които бе забелязал и в нея. С истинско нежелание, донякъде на шега, той отдръпна и тялото, и устните си от нейните и я освободи от чувствения затвор, който тя не искаше да изостави. Усмихна се и сведе поглед към озадачените й топазови очи. Дишаше бързо и накъсано, но това не го интересуваше.

Марая дишаше също толкова бързо, колкото и той.

— Със сигурност можем да кажем, че ти е приятно да ме целуваш — измърмори Кеш.

В отговор тя стисна лицето му между дланите си и отново го потегли към себе си. Той избегна докосването с лекота, която й показа, че преди малко е бил неин затворник единствено по свое съгласие. Пое ръцете й в своите, сплете пръстите им така, че да подразни нежната кожа. Внимателно изви ръката й и раздалечи пръстите й. Очите й се разшириха в отговор на неочакваната чувствена ласка.

Кеш се усмихна мрачно и отново се наведе над Марая.

— Искаш ли отново да ме вкусиш? — попита той до устните й.

Марая разтвори уста и въздъхна. С върха на езика си проследи усмивката му. Той вдигна глава колкото да забележи поканата в отворените устни, горещи и изпълнени с очакване. Зачуди се дали и останалата част от тялото й ще се отвори за него с такава готовност и дали ще се слее с нея със същата непринуденост и лекота. С приглушено пъшкане Кеш прие това, което Марая предлагаше и й предложи отново устните си.

Бавно издърпа ръцете на Марая над главата й и тя остана протегната под него. Всеки бавен тласък на езика му, всяко докосване на ръцете и всеки дрезгав стон разпалваха нови пламъци в тялото на Марая. Тя се движеше бавно, изпълнена с желание, опитвайки се да намали болката в набъбналите си гърди и между бедрата. Когато Кеш вдигна глава и сложи край на целувката, тя се почувства празна, недовършена. Изскимтя и се опита да го достигне, но ръцете й все още бяха пленени и протегнати над главата й в чувствена забрава.

Младата жена отвори очи. Кеш наблюдаваше нетърпеливите жадни движения на тялото й с пламъци в погледа. Ризата, с която я бе покрил, отдавна бе отметната настрани и тя отново бе гола до кръста. Зърната й бяха втвърдени и наситено розови. По едната гърда се забелязваха бледи червени следи, останали свидетелство от първоначалния му неустоим глад.

Споменът за устните на Кеш преминаха през Марая като огнен полъх, напрегнаха тялото й, докато тя не изви отново гръб. Когато забеляза реакцията на Кеш и осъзна, че той сдържа силата си, тя се изви отново, без да откъсва очи от него и се наслади на жаркия му поглед, спрял се по облените й от слънцето гърди.

— Ако продължаваш така, ще реша, че вече си ми простила — каза той с дълбокия си глас и докосна нежно розовата следа на гърдата й. — Прости ли ми, любима?

— Да…

Признанието й прозвуча по-скоро като въздишка. Марая леко се изви и опита да намести гърдата си за допълнителна ласка, но не успя. Кеш продължаваше да държи ръцете й протегнати над главата, стиснал китките й с лявата си ръка, тялото й нежно притиснато от дясната.

— Обещавам да съм много нежен, ще ми позволиш ли отново да те целуна?

Този път тя възкликна в очакване, с желание, което разтърси Кеш. Той се наведе бавно над нея. Езикът му описа малкия розов белег на предишната му страст, а след това я целуна толкова нежно, че тя потръпна.

— Извинявай — прошепна той и отново целуна белега. — Не исках да те нараня.

— Не си ме наранил, просто ме учуди — каза Марая и помръдна неспокойно, жадна да почувства мъчението на устните му. — Знам, че няма да ме нараниш. А и аз… На мен ми хареса. Кеш? Моля те.

На Кеш му се искаше да признае пред Марая как му въздействат доверието и чувствените й молби, но страстта бе сграбчила гърлото му и той не можеше да продума. Изключително нежно пое връхчето на едната гърда, между зъбите си, а сетне и на другата. Този път тя изви тяло, без да мисли и от гърлото й се отрони стон на удоволствие, когато подръпна зърното и го превърна в щръкнало връхче. Когато я освободи, тя бе готова да недоволства, но щом той обърна внимание на другата гърда, тя въздъхна и извика от страст.

Марая така и не разбра кога Кеш е пуснал китките й. Усещаше единствено, че топлината на кожата му дава великолепно усещане на дланите й, че усеща стегнатите му мускули като наркотик. Ласките му не й стигаха, той не бе достатъчно близо.

Силна мускулеста ръка се спусна от гърдите на Марая към бедрата и после се върна отново, а устата му си играеше с твърдото зърно и на нея й се искаше да извика. Дългите му пръсти се пъхнаха под тънкия бански и леко притиснаха корема й, насладиха се на стегнатите мускули и на приятната топлина. Бавно, неумолимо и неусетно ръката му се спусна надолу, докато най-сетне достигна гъстите копринени косъмчета, покрили женствеността й. Когато усети, че сам не издържа повече, се плъзна надолу, за да открие и докосне една различна, по-жарка мекота.

Марая отвори очи и изхлипа, а сетне прошепна името на Кеш.

— Спокойно, скъпа. Не те заболя, нали?

— Не. Просто… — Марая отново си пое рязко дъх, когато усети новата ласка. — Толкова е… — Нов стон, последван от трепет, разтърсил я цялата.

Тя погледна Кеш с широко отворени очи, питащи очи и откри, че той наблюдава бавните извивки на полуоблеченото й тяло, докато я гали интимно. В този момент тя усети как кожата й започва да пари, обзета едновременно от неловкост и желание. Когато ръката му се плъзна между краката й, тя изхлипа в знак на протест. Само след секунда тънкият бански бе смъкнат по краката, докато тя остана чисто гола. Полупритворените очи на Кеш поглъщаха жадно тайните, които бе разкрил и тя бе подхваната от нов прилив на смущение и страст. Гледаше я така, сякаш за пръв път виждаше гола жена.

— Колко си красива — прошепна той, разтърсен и безкрайно възбуден от гладкото знойно тяло на Марая.

Прокара едрата си длан от устните чак до коленете, докосвайки я със страхопочитание, наслаждавайки се на контраста между порозовелите й зърна и бледите гърди. Меките черни косъмчета също го очароваха. Отново и отново ги докосваше, нетърпелив да усети обещаното от тях удоволствие, докосвайки леко медената мекота, скрита зад тях.

Тръпнеща от несигурност и възбуда, Марая наблюдаваше как Кеш се наслаждава на тялото й с бавни докосвания. Потъмнелите му очи я приласкаваха, нежните ласки на пръстите му й даваха увереност, горещата ръка, докосваща тайните на тялото й я караше да се изчервява.

— Кеш? — повика го тя с едва доловим шепот.

— Ако те смущавам — каза той, без да вдига поглед. — Затвори очи. Но не ме карай и аз да затварям моите. Никога не съм докосвал жена дори наполовина толкова красива. Ако не беше девствена, щях да правя с теб неща, от които би се изчервила чак до пръстите на краката.

— Вече съм се изчервила чак до пръстите на краката — призна тя.

Ленива усмивка бе единственият отговор на Кеш.

— Обаче ти харесва, нали?

Кокалчетата му отново докоснаха тъмните косъмчета и отговорът й бе накъсана въздишка на удоволствие.

— Добре — прошепна той и се наведе да целуне нежно устните й, а след това се надигна отново, за да я наблюдава. — И на мен ми е приятно. Има още нещо, което знам, че ще ми достави удоволствие. Мисля, че и на теб.

Пръстите му погалиха бедрата й, плъзнаха се надолу и нагоре между коленете и тя потръпна. Наблюдаваше я и се усмихваше, докато галеше меката вътрешна страна на бедрата и леко ги разтваряше. Когато усети, че тя не му позволява да ги раздели повече, той се наведе и я целуна сладко, нежно и дълбоко. Ритмичните тласъци на езика му я възбуждаха, както и устните му, спрели се одеве на зърната й.

Скоро Марая затвори очи и усети как тръпне от наслада. Забрави, че е гола, че той я гледа, забрави несигурността си, силата му, забрави да пази нежната плът между краката си. Със стон се изви назад, за да успее поне отчасти да се освободи от спиралата, стегнала се в тялото й.

Следващия път, когато Марая се изви, за да достигне Кеш, от непокътнатата мекота избликна топлина. В този момент Кеш продължи да я гали отвътре, опитвайки ответа й, вмъквайки се все по-дълбоко, докато не можеше да продължи. Младата жена издаде приглушен звук, който можеше да бъде както от удоволствие, така и от болка.

Преди Кеш да я попита, сам усети как тялото й се разтапя около пръстите му. Мигновеният й ответ за малко не го накара да загуби самообладание.

С дрезгав стон на мъжко желание той потърси устните й, откри ги, завладя ги с ритъма на тласък и оттегляне. Тя пое неговите, а пръстите й се плъзнаха в косата му, по гърдите, по гърба, подивели от желанието, избликнало отвътре. Когато той най-сетне откъсна устни от нея в мъчителен опит да се овладее, ноктите й се впиха недоволно в раменете му.

Кеш не се оплака. Искаше да му се отдаде цялата и продължи с нежните ласки в женската мекота, като същевременно потриваше влажната пъпка, която бе набъбнала от възбуда. Виковете на Марая зачестиха и сякаш го заливаха с огън, възбуждаха го до полуда, но той все още изчакваше. Ръцете му си играеха с женствеността й, нещо толкова ново за него, колкото и за нея, всяка ласка бе вълна от течен плам.

Най-сетне Кеш усети, че повече не може да изтърпи чувственото мъчение. Стори му се почти невъзможно да се откъсне от мекотата на Марая, но го стори. Връзките на ботушите му се сториха груби и чужди след коприненото съвършенство на възбуденото й тяло. Смъкна ботушите и чорапите с грубо нетърпение, обзет единствено от желанието да е в нея. Потръпващ от потиснатото желание, той държеше в плен обзелата го страст.

— Така… винаги ли е така? — попита Марая, златните й очи впити в Кеш.

— Не знам — отвърна той и посегна към колана, очите му потъмнели от желание. — Но смятам да открия.

Очите на Марая се разшиха още повече, докато мъжът се събличаше, и когато се обърна към нея. Възхищението й се превърна в несигурност, докато местеше поглед от мускулестото му тяло към огромната възбуда. Побърза отново да срещне очите му.

— Ако беше толкова зле, колкото си мислиш — обясни дрезгаво Кеш и привлече тялото й близо до своето, — човешката раса отдавна да е изчезнала.

Усмивката на младата жена проблесна за миг, но тя не се отдръпна. Когато Кеш прокара едната й ръка по гърдите си, тя въздъхна дълбоко и затвори очи, наслаждавайки се на новото усещане. Върховете на пръстите й драснаха едното плоско зърно и го превърнаха в малко камъче от желание. Фактът, че телата им имаха нещо общо под привидните непреодолими различия я успокои и заинтригува. Захапа и другото зърно. Кратко докосване с езика превърна и него в малка стегната пъпка.

— На теб ти харесва — прошепна тя, доволна от откритието си.

Звук, подобен и на смях, и на стон бе единственият отговор на Кеш. Когато ръката й се плъзна по тялото му, дъхът замря в гърлото му и го остави безмълвен. Сякаш тялото му се разкъсваше, докато тя, макар и колебливо, докосваше плътните косми под талията. Дългите му пръсти обвиха кръста й и смъкнаха дланта й към пулсиращата плът, за да я задържат там, докато бедрата му се движеха, обзети от неописуемо удоволствие. Тя издаде странен звук, изумена от желанието му. Той рязко я пусна от страх да не я шокира.

Марая не отмести ръка. Пръстите й се свиха около Кеш, плъзнаха се и продължиха търсенето на нещо ново и неочаквано, докато той не усети, че е на ръба. Когато докосна влажната главичка, възкликна от почуда. Нямаше да го възбуди повече, дори ако бе свела устни, за да го поеме в уста.

Кеш простена дрезгаво и стисна зъби, усетил че желанието се е събрало на спирала в тялото му и копнее за освобождение. С разтреперани пръсти вдигна ръката на Марая към устните си и я захапа по основата на дланта, изтръгвайки стон на желание от нея. Ръката му отново пробягна по тялото й и тя потръпна. Когато стигна между бедрата, я докосна леко, а тя се изви, готова да му се отдаде.

Внимателно се отпусна между бедрата й и ги разтвори още повече, за да направи място за едрото си тяло. Тя бе влажна, гореща и изпълнена с обещания за невероятно удоволствие. Навлезе в нея, за да опита обещаното, наслаждавайки се на тръпнещия сатен на плътта й, обгърнала го изцяло.

— Кеш.

Той се насили да спре.

В гласа му се криеше болката от прекъсването.

— Заболя ли те?

— Не. Просто… — Марая замлъкна. — Аз…

Дори когато ноктите й набраздиха кожата му, той усети страстното свиване и отпускане на тялото й. Топлата влага на възбудата й си проправяше път към него, но това не бе достатъчно. Умишлено пъхна ръка между слетите им тела, за да намери центъра на тази възбуда. Устните му се спряха на врата й и лекичко я захапаха. Огън и изненада прерязаха Марая, а сетне остана само огънят да вилнее в тялото й, да я изпълва също като Кеш, докрай, да я притежава и променя.

Златните очи на младата жена се отвориха с разбиране и желание.

— Имаш чувството, че си хем в рая, хем в ада — каза Кеш, гласът му напрегнат от страст. — Това е всичко, което един мъж може да си пожелае.

Марая се опита да заговори, но не се сещаше за думи, които да опишат, будещата удоволствие болка от този рай и ад. Затвори очи и помести бедра с едно гладко жадно движение, галейки Кеш както той нея. Прониза я невероятно удоволствие, подтиквайки я да изпита всичко отново и отново, но в този момент усети, че гори, че никога няма да й е достатъчно. Изви се диво в ръцете му.

— Марая — прошепна дрезгаво той. — Мила, спри. Нямаш представа какво ми причиняваш. Аз…

Гласът му пресекна, когато пръстите й се впиха в мускулите на бедрата му. Някаква сладост го обзе и го лиши от самоконтрол. Навлезе в мекотата й и я залюля със силата на движението си, давайки й всичко, което тя бе пожелала, а сетне още и още, докато навлизаше все по-дълбоко с тласъци, които ехтяха като ударите на сърцето му.

Някъде отдалече Марая долови собствения си глас, който изплака името на Кеш, а сетне светът се пръсна и тя нито можеше да вижда, нито да чува, разкъсвана от неподозирано удоволствие, тръпнеща, дива, завладяна от нещо непознато, нероденото още удоволствие разкъсващо я отвътре.

В един мъчителен момент Кеш се отдръпна от Марая, погледна я и усети дивото й желание също както усещаше своето.

— Марая. Погледни ме. Погледни ме.

Тя отвори очи. Погледна Кеш и видя собствения си образ, отразен в очите му, лице изкривено от раздиращо удоволствие, но и болка.

— Помогни ми — прошепна тя.

С дрезгав вик Кеш навлезе още по-дълбоко и сля телата им с тръпката на освобождаването. Тялото й също потръпна, обзето от пулсиращо удоволствие толкова силно, че й се стори, че всеки миг ще умре. Притисна се в Кеш, за да го задържи в себе си и изплака, когато златният огън я погълна.

Кеш слушаше виковете на Марая, оставила се на удоволствието, настъпило едновременно с неговото. Страстта отново се събра в него. Една първична сила, прекалено властна, за да й се противопостави. Притисна я към себе си, изля се в нея отново и отново, докато не знаеше кое е начало и край, обгърнат от Марая и златната ярост на взаимното освобождение.