Мълчаливецът

Тринадесета глава

Целуни ме за сбогом, мила. Докато усетиш, че ме няма, аз ще съм се върнал.

Марая бе чувала тези прощални думи от Кеш неведнъж през изминалите пет месеца, откакто живееше в „Рокинг Ем“, включително и онзи път, когато призна любовта си. Сбогуванията на Кеш се сливаха с дните й, появяваха се в сънищата й, бяха част от раздяла и завръщане, които сякаш нямаха край. Въпреки че Кеш вече не преподаваше в университета, консултантската му работа не му позволяваше да прекара повече от две седмици във фермата. Много често се случваше да прекара само няколко отделни дни, а след това да я остави самотна седмици наред. Всеки път Марая се надяваше да я покани в Боулдър, но той така и не го стори.

Нито пък й каза, че я обича.

Трябва да ме обича. Едва ли един мъж може да люби жена, както Кеш ме люби, без да я обича поне малко. Карла и Люк предполагат, че той ме обича. Както и всички останали във фермата. Той просто не може да каже думите. А и това не е чак толкова важно. Постъпва като влюбен мъж, а това е най-важното.

А дали наистина е така?

Марая не изпитваше съмнения към собствените си чувства. Не бе и очаквала да обикне някой със силата на чувствата, които изпитваше към Кеш — безрезервно, без задръжки, без да крие уязвимостта си, и то единствено, защото Кеш бе толкова радостен всеки път, когато я виждаше при завръщането си във фермата.

Няма го само от четири дни този път, а ми се обажда всяка вечер и говорим часове наред, при това за нищо важно, смеем се и на никой от двамата не му се иска да затвори. Обича ме. Просто не го изрича с думи.

Всичко ще бъде наред. Ако не искаше деца, щеше да използва нещо, или да попита дали аз пия хапчета. Но дори не е споменавал този въпрос.

Емоционалната несигурност, измъчваща Марая от толкова седмици извика сълзи в очите й. Бяха минали четири месеца, от последния й цикъл. Скоро нямаше да успява да крие живота, който растеше в нея като оставя панталоните разкопчани и пуска ризите отгоре. Кеш бе забелязал налелите се извивки на тялото, но така и не се досещаше за причината. Вместо това се шегуваше с нея за удоволствието да похапваш домашно приготвена храна.

Той обича децата и децата го обичат. От него ще стане прекрасен баща.

Всичко ще бъде наред.

Марая се опитваше да запази самообладание и несъзнателно притисна едната си ръка точно под талията, докато стоеше на малката веранда на старата къща и се вглеждаше между боровете към пътя, виещ се през пасището. Само преди миг й се стори, че вижда облак прах, както се случваше, когато Кеш се прибираше с джипа по прашния път, за да бъде отново с нея.

— Този път ще му кажеш ли?

Марая се стресна и обърна гръб на пътя. Невада Блекторн бе на няколко крачки и я наблюдаваше с проницателните си зелени очи.

— Какво? На кого? — попита тя притеснено.

— Да кажеш на Кеш, че по някое време пролетта ще става баща. — Невада изруга тихо, забелязал уплашения поглед на Марая. — По дяволите, жено, ти си поне в четвърти месец. Би трябвало да ходиш на лекар. Трябва да пиеш специални витамини. Май нямаш достатъчно акъл и не го разбираш, но аз имам. Ти виждала ли си дете, прекалено слабо, за да изплаче? Бебетата не могат да контролират живота си — продължаваше неумолимо той. — Те се раждат в свят, който е по-скоро жесток и използват каквото им се дава, докато умрат, или пораснат. В повечето случаи умират.

Марая гледаше Невада, прекалено шокирана, за да отговори. Думите му бяха напълно откровени, а той бе забелязал всички издайнически знаци на бременността й.

— Виждам, че си решила да родиш детето — продължи той. — Иначе щеше да направиш нещо по въпроса още преди месеци. Жена, която има смелост да изкара цялата бременност, би трябвало да намери и смелост да каже на мъжа.

— Опитах. — Марая замахна безпомощно с ръка. — Не успявам да намеря нито подходящия момент, нито подходящите думи.

Защото Кеш никога не ми е казвал, че ме обича. Само че това не можеше да го признае на Невада. Дори самата тя не обичаше да мисли по този въпрос.

— Вие двамата ходите да търсите злато поне два пъти в месеца, а така и не се е намерило достатъчно време, за да кажеш „Аз съм бременна“? — Невада изсъска тихо последните думи. — Ако нямаш смелост да кажеш на Кеш този път, ще те заведа в Кортез, след като той си тръгне. Доктор Чейкън е добър човек. Той ще ти обясни от какво се нуждае бебето, а аз ще наблюдавам дали пиеш това, което ти е предписал.

Марая погледна Невада и разбра, че той говори напълно сериозно. Беше честен и непреклонен. След като беше казал, че ще й помогне, щеше да й помогне. Това е.

— Ти си добър човек — каза тихо тя и докосна брадата му с върховете на пръстите си. — Благодаря ти.

— Ще ми благодариш като кажеш на Кеш. — Въпреки остротата в гласа му, той пое ръката на Марая и я стисна за кураж. — Имаш около двадесет секунди да намислиш какво да кажеш.

— Как така?

— Той е тук.

Марая се извърна към пътя. Щом видя очукания джип на Кеш да завива в прашния двор пред старата къща, лицето й се озари. Изтича към джипа и щом Кеш слезе, се хвърли на врата му.

Мъжът я повдигна, притисна я до себе си и погледна Невада над рамото на Марая. Другият мъж отвърна на хладния поглед, а след малко се обърна и се отдалечи.

— Какво искаше Невада? — попита Кеш.

Марая се стегна. Гласът на Кеш бе прозвучал грубо като този на Невада.

— Той просто… Питаше кога ще се върнеш — отвърна задъхано тя.

И двамата знаеха, че лъже.

Кеш стисна устни от изненада и учудване, а сърцето му бе прорязано от болка. Кой знае защо не бе очаквал Марая да го излъже. Не и него. Не и заради друг мъж.

Вцепеняващ студ се събра в гърдите на Кеш, когато осъзна колко опасно бе да се поддава толкова много на очарованието на Марая.

— Невада искаше и още нещо — добави бързо тя, защото й стана неприятно, че го е излъгала. — Не мога да ти кажа какво. Все още не. Преди да си тръгнеш ще ти кажа. Обещавам. Но сега искам само да ме прегръщаш, Кеш. Моля те, прегърни ме. Толкова ми липсваше!

Кеш затвори очи и я прегърна, усети приканващата й топлина, която стопи леда, натрупал се от лъжата и сподави хладната сянка на спомена, предшественик ни предателството, от което толкова се страхуваше, но въпреки това очакваше.

— Липсвах ли ти? — попита Марая. — Поне малко?

Несигурността в гласа й отново разбуни чувствата на Кеш.

— Ти винаги ми липсваш. Знаеш го много добре.

— Просто… много ми се искаше да го чуя.

Кеш се отдръпна от Марая, за да погледне тревожните златни очи. Забеляза, че нещо я терзае и сърцето му се сви, въпреки че се опитваше да не изпитва нищо.

— Какво има, Марая? Какво не е наред?

Тя поклати глава, пое си дълбоко дъх и се усмихна на мъжа, когото обичаше.

— Когато ме прегръщаш всичко е наред. Ела с мен в голямата къща. Нека да те гледам и да ти се радвам, докато приготвям вечерята.

Изражението му се смени и тя забеляза ленивата чувственост, която изпъна нервите й. Мъжът се усмихна, наведе глава и пое устните й в целувка, която остави и двамата без дъх.

— Предпочитам да ми се радваш в старата къща, защото ще бъде по-спокойно — каза Кеш и гризна устните й много нежно, изпълнен с едва сдържано желание.

— И аз. Само че тогава няма да мога да приготвя вечерята и работниците ще вдигнат стачка.

Той се разсмя, въпреки че познатата страст се надигаше. Пусна я, обви кръста й с ръка и заотстъпва към голямата къща. Времето на равносметка и разплата щеше да настъпи много скоро. Очакването само щеше да намали удоволствието от компанията на Марая.

— Не мога да поема отговорността за стачка в „Рокинг Ем“ — каза той.

— Нито пък аз — отвърна Марая и обви стегнатия кръст на Кеш с ръка. — Постарах се да подготвя колкото можах още одеве, но Лоугън и Каролайн решиха, че не им се спи.

Кеш я погледна въпросително.

— А къде са Даяна и Карла?

— Сутрин аз гледам децата, за да могат те двете да работят над предметите, които идват от каньона Септембър.

— И шест дни в седмицата готвиш за цялата пасмина.

— Обичам да готвя.

— А три вечери в седмицата Даяна се опитва да те превърне в археолог.

— Тя е страхотна учителка.

— И все още ходиш на курсовете по приложение на геологията. И по технически справки.

Марая кимна.

— Освен това си намерих и работа — заяви гордо тя. — Областният музей искат да подготвя книга с цветни илюстрации, посветена на района. Всяка част от книгата била предоставена на специалисти, но след това преценили, че не е достатъчно да знаеш много, за да се напише книга и тя да е интересна и достъпна за четене.

Кеш кисело се усмихна. Въпреки че работата му изискваше да пише доклади за обиколките си, той много добре познаваше недостатъка, за който спомена Марая. Истината бе, че напоследък пишеше всички доклади и отчети в „Рокинг Ем“. Не само че така имаше възможност да прекарва повече време с Марая, но и сам бе открил умението й с прости думи да предаде непонятните научни факти. Тъкмо той й даде идеята да се запише в курсовете, след като очевидно се справяше добре.

— И така — продължи Марая. — Превеждам частите по геология и археология на разбираем английски. Ако одобрят работата ми, ще мога да направя цяла книга.

Кеш спря, улови лицето на Марая между дланите си, целуна я силно и й се усмихна.

— Поздравявам те, скъпа. Кога разбра?

— Тази сутрин. Исках да ти се обадя, но ти вече беше тръгнал. Пътят е толкова дълъг. А и през зимата…

Гласът й пресекна. И двамата знаеха, че да караш до фермата от Боулдър е трудна работа, дори когато времето е хубаво, но когато бурите превърнеха части от непавирания път в лепкава каша, дори джипът на Кеш трудно минаваше.

Трудностите, свързани с пътуването до фермата не бяха въпрос, който Кеш искаше да повдига. Ако Марая не бе сестра на Люк, той щеше да я покани да остане при него в Боулдър още преди месеци. Но това бе невъзможно. Едно беше да тръгне с нея да търси злато, или да си откраднат няколко часа насаме в старата къща преди и двамата да заспят всеки в своето легло и под отделен покрив. Съвсем друго бе да живеят заедно, без да са женени, още повече че ставаше въпрос за малката сестра на най-добрия му приятел.

Очевидното решение бе брак, но това също бе невъзможно. Дори Кеш да започнеше да вярва напълно на Марая — ако изобщо това се случеше — не би я помолил да сподели бъдеще без деца с него. Въпреки всичко това в главата му непрекъснато се въртеше мисълта за брак.

Може пък Марая да няма нищо против. Може да се научи да е като мен, да приема нещата, които няма как да се променят и да се радва на Лоугън и Каролайн. Може би…

А може би не. Как да поискам от нея да се откаже от толкова много? Колкото и да си мисли, че ме обича, тя ще иска свои деца. Виждам го всеки път, когато погледне Лоугън, а след това обърне поглед към мен с копнеж, който няма нищо общо със секса. Тя иска дете от мен. Сигурен съм, както съм сигурен, че не мога да й го дам.

Господи, но не мога и да я оставя. Какъв съм глупак. Знам, че е така. Въпреки това не мога да спра да я желая.

Отговор на мъчителния проблем нямаше, мислите му кръжаха около едно и също непрекъснато, а решение така и не се появяваше. Колкото и пъти да мислеше за бъдещето им с Марая, все не можеше да намери приемливо решение. Затова се държеше така, както винаги, след като разбра какво означава да си стерилен. Изтласка мислите за бъдещето от ума си и се съсредоточи над настоящето.

— Хайде — каза той и целуна Марая по челото. — Аз ще обеля картофите, а ти ще ми разкажеш за новата си работа.

Дори и да бе забелязал несигурната й усмивка, той не спомена нищо, както и тя не спомена, че той бе стиснал ръката й толкова силно, сякаш се страхуваше да не избяга.

Неподвижен, зареян в собствените си мисли, Кеш влезе в кадифената тъмнина на старата къща точно преди зазоряване. Марая не го очакваше. Бяха решили да прекарат деня във фермата и да не тръгват за Блек Спрингс до следващата сутрин.

Само че Кеш не намери сили да стои далече от нея. Беше се събудил преди часове, бореше се със себе си и най-сетне загуби. Едва устоя да не влезе в спалнята на Марая и да не я събуди като се слее с тялото й. Опита се да отблъсне желанието, което не го напускаше дори и след като е била негова, но въпреки това влезе в къщата и седна в някогашната работна стая на Даяна, сега вече постепенно превърната в кабинет на Марая, където тя държеше непрекъснато нарастващата си колекция от книги.

Дори не си направи труд да включи лампата. Издърпа един от твърдите столове, премести го от масата и се опита да влее разум в ума и тялото си. Тялото му не обърна никакво внимание. В ума му непрекъснато изплуваха картини от нощта в бараката горе в планината, където Марая го бе възбуждала, докато тялото му й се подчинеше напълно. Дразнеше го, че от него се вдигала пара в хладните утрини. Той също я дразнеше, но по различен начин и я караше да вика от желание и задоволство. Мисълта да чуе отново тези викове разпали огън в тялото му, толкова горещ, че той не успя да го обуздае.

Вратата на спалнята се отвори и тихите леки стъпки на Марая през хола подхраниха пламъците у него и той не успя да помръдне. Тя запали лампата в хола и в работната стая плъзна триъгълник светлина до краката му.

— Кеш?

— Извинявай, мила. Не исках да те будя.

Силуетът на младата жена се очерта на вратата. Дългата бархетна нощница се диплеше като черна вода.

— Тук съм.

— Защо седиш на тъмно?

— Гледам луната. Мисля.

Дрезгавият му дълбок глас накара сърцето й да забие по-бързо. Мина през тъмната стая и застана пред него.

— За какво мислиш? — попита тихо тя.

— За теб.

Едрите му ръце стиснаха китките й.

Тя прошепна името му, когато я привлече в скута си. Целуна я дълбоко и я намести така, че да седне срещу него. Вълните на желанието му я обляха и оставиха единствено усещането за вкуса и топлината на мъжа, когото обичаше.

Щом ръцете му стигнаха до гърдите й и ги подразниха, тя възкликна от желание и удоволствие.

Когато разкопча нощницата, за да им е по-лесно, той проследи с език лунните лъчи, спуснали се по кожата й, докато тя не застена. Скоро нощницата бе разкопчана, а той бе гол до кръста, с разкопчани дънки. Ръцете й се движеха по доказателството за страстта му и го накараха да се напрегне от желание.

— Ако не спреш, никога няма да успеем да стигнем до леглото — каза с дрезгав глас Кеш.

— Толкова ми е приятно да те докосвам. Всеки път става все по-хубаво. Ти си като Блек Спрингс, от теб непрекъснато извира топлина.

Смехът му прозвуча почти грубо.

— Само откакто те познавам.

Без предупреждение я повдигна от скута си.

— Кеш?

— Мила, ако не се преместя сега, после изобщо няма да мога да помръдна. Толкова много те желая.

Въпреки казаното, той не помръдна. Когато ръцете на Марая посегнаха към дънките, за да ги свалят и да не им пречат, той не се възпротиви. Не можеше. Едва успяваше да диша, защото желанието му пулсираше с болезнена сила. Когато тя го докосна, дъхът му излезе като стон, откъснал се сякаш от душата му.

Очите на Марая се разшириха в очакване на първичното удоволствие. Докосна Кеш с върховете на пръстите си. Той затвори очи и се предаде на топлите й ръце. Когато след малко ласката спря, той издаде стон на недоволство. Чу някакво шумолене, когато нощницата й се смъкна на пода и потръпна. Отвори очи и забеляза, че тя е застанала гола пред него.

— Хората могат ли да се любят на стол? — попита тихо тя.

Преди още да е довършила думите си, ръцете му бяха от вътрешната страна на бедрата й, разтваряха ги, за да открият изворът на горещото й желание. Тя потръпна и се разтопи от удоволствие. Коленете й омекнаха. Олюля се и го стисна за рамото.

— Кеш? — прошепна тя. — Можем ли?

— Седни на скута ми и ще открием — каза той, привлече я по-близо, после още по-близо, докато влажната й топлина обгърна твърдата му плът.

— Всеки път… по-хубаво.

Дрезгавият шепот на Кеш бе за Марая като огнено издишване. Обгърна врата му с ръце. Някъде дълбоко в нея се надигна жарък пламък. Тя помръдна, за да го намери отново. Пламъкът потрепна.

— Точно така — подтикна я Кеш с чувствено движение. — О, да. Точно така, мила. Точно… така.

Тръпнеща, огнена, бавно и дълбоко тя взимаше и отдаваше колкото можеше, за да подхранва пламъка. Когато този танц вече не бе достатъчен, Кеш стисна бедрата й и ускори тласъците. Усмивката й премина във вопъл на удоволствие.

Той я наблюдаваше, желаеше я, дишаше тежко, докато контролът най-сетне му се изплъзна и той се изля в нейната мекота.

Марая не смееше да помръдне, обзета от своето удоволствие, което се разпространяваше като златен пулс из цялото й тяло и нежно прогаряше душата й.

В следващия миг на екстаз тя извика Кеш, призна му любовта си и истината за бебето им, което растеше в нея…

За момент Кеш не можа да повярва на чутото.

— Какво?

— Бременна съм, любими — прошепна тя и се наведе, за да го целуне отново.

В този момент Кеш повярва, че чува истината, изречена от устни, все още подпухнали от целувките му. Беше си мислил, че е подготвен, че предателството на никоя жена не би го научило на нещо ново.

Оказа се, че е грешал. Седеше без да помръдва, объркан от болката, каквато никога не бе познавал… болката, последвана от ярост, мощна като страстта и болката.

— Ти си бременна — повтори недоумяващо той.

Успяваше да владее гласа си, но не и внезапно избуялия гняв и напрежението, което се предаде и на жената, все още свързана с него.

— Да. — Марая се опита да се усмихне, не успя, усетила как силните пръсти на Кеш се впиват в бедрата й. — Ти не искаше ли? Никога не си се опитвал да ме предпазиш, а и знам, че харесваш децата и си мислех…

Гласът й заглъхна до шепот. Тя преглътна, но гърлото й остана сухо. На лунната светлина Кеш бе като изваян от камък.

— Никога не съм те пазил — отвърна той. — Както и не съм се опитвал да превърна оловото в злато.

Чу собствените си думи сякаш от разстояние, като ехо, останало от времето, когато предателството все още не бе обхванало цялата му душа, за да замрази всичко.

— Нищо не разбирам — прошепна Марая.

— Естествено, че не разбираш.

С удивителна сила Кеш повдигна Марая от скута си, изрита купа дрехи и застана неподвижен, загледан през нея, сякаш я нямаше. Стори й се, че е впримчена в някакъв кошмар, че не може да помръдне, да проговори, дори да заплаче. Беше си представяла най-различни реакции, когато му каже за бременността си, дори гняв, но не и подобно отдръпване.

— Кеш? — прошепна тя.

Той не отговори. В нажежената тишина мъжът гледаше измамното изражение на уязвимост на жената, втренчена в него. Луната подчертаваше и елегантността и нежността й.

Нежна е колкото гърмяща змия и много по-опасна. Тя е невероятен ловец. Никой няма да повярва, че аз не съм бащата на детето й. Мога да отида в същата лаборатория и ще получа същия резултат както преди години, когато Линда ми съобщи, че е бременна — имах шанс да стана баща, но нищо не се получи.

Само че Кеш нямаше желание втори път да вярва на подобно нещо. Беше желал да е истина толкова отчаяно, че бе загърбил всяка друга възможност.

Люк също щеше да повярва. Вместо да си каже, че любимата му дебеланка е лъжкиня, измамница и нимфоманка, той щеше да повярва, че е бременна с неговото дете. Ако Кеш откажеше да се ожени за нея, това щеше да предизвика разрив между него и Люк. Може би дори между него и Карла. След това нямаше да му остане нищо, нямаше да има нито едно място на този свят, което да нарече свой дом. Нямаше избор, освен да приеме лъжата и да се ожени за лъжкинята.

Страхотен капан, измислен само за глупаци.

С изключение на едно, на една подробност, която нямаше как да се доизкусури, колкото и добра да беше Марая. Имаше един-единствен начин да се докаже, че тя лъже. Само че щеше да отнеме време. Бебето трябваше да се роди, да се направи кръвен тест, резултатите да се сравнят с кръвта на Кеш. След това идваше времето за истината.

— Кога го чакаш?

Кеш не позна собствения си глас. Нямаше никакво чувство, това не бе въпрос, просто думи, с които изискваше информация.

— Н-н-не знам.

— Какво казва лекарят?

— Не съм ходила на лекар. — Марая преплете пръсти и ги стисна, за да не се протегне към Кеш, да не го докосва, за да се увери кой е ледено студеният непознат, застанал гол в тъмното пред нея. — Точно това беше, което Невада ме караше да направя. Каза, че щял да ме заведе при доктор Чейкън, ако не ти кажа.

Значи ето кой е бащата на копелето. Трябваше да се сетя. Господи, как е възможно да съм бил такъв глупак?

В този момент Кеш усети, че повече не може да разчита на самообладанието си. Твърде много неща му напомняха за миналото. Беше влизал в този капан. Веднъж вече бе налапал същата примамка.

— Така да бъде.

Марая наблюдаваше Кеш как се облича.

Въпреки че той не каза нищо повече, изражението му и резките движения, с които оправяше дрехите си, показваха, че е побеснял. Марая също започна да се облича, но пръстите й трепереха и тя просто наметна нощницата и я остави незакопчана. Когато най-сетне вдигна поглед, Кеш бе до входната врата й я наблюдаваше като някой непознат.

— Поздравления, скъпа. Току-що си осигури име за бебето и издръжката до края на бременността.

— Какво?

— Ще се оженим. Нали точно това искаше?

— Да, но…

— Ще говорим по-късно — каза Кеш, прекъсвайки колебливите думи на Марая. — Точно сега не ми се слушат приказките ти.

Врата се хлопна и Марая остана сама.