Независима съпруга

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Сали гледаше мрачно клавишите на пишещата си машина, опитвайки се да накара думите да се съберат в изречение, ала главата й упорито оставаше празна, както и белият лист в машината. Тя винаги с такъв ентусиазъм се бе отнасяла към работата си, думите винаги така бяха извирали в бързи плавни изречения, че от това блокиране нервите й се бяха вързали на възел. Никога преди не бе имала такива проблеми и сега не знаеше какво да прави. Как можеше да пише за нещо, което я отегчаваше до сълзи? А тази статия наистина бе скучна!

Бром бе отишъл до кабинета на Грег и сега се върна.

— Заминавам — съобщи той и започна да разчиства бюрото си. — Мюнхен.

Сали се завъртя на стола си към него.

— Нещо интересно?

— Среща на Общия пазар. Има някакви проблеми, които могат да я провалят. Ще се видим, когато се върна.

— Да, добре — отговори му тя и се опита да се усмихне.

Бром се спря до бюрото й и я докосна по рамото.

— Нещо има ли ти, Сал? От две седмици ми изглеждаш болна. Ходи ли на лекар?

— Нищо ми няма — увери го тя и той тръгна.

Когато остана сама, Сали се обърна отново към пишещата машина и се намръщи. Не бе ходила на лекар, нямаше лекарство за скуката. Защо я държаха в редакцията? Грег знаеше, че бе най-добра на обект, но минаха три седмици, откак се върна от Вашингтон, и оттогава не бе заминала на нито една командировка, дори и най-кратката. Вместо това я заливаха с „предложения“ за статии, които всеки друг би могъл да напише. Стараеше се, ала сега опря в камък и изведнъж се ядоса. Ако Грег нямаше намерение да я използва, тя искаше да знае защо!

Решително изключи пишещата си машина и се запъти към кабинета му. Нямаше го, затова седна да го чака и докато чакаше, гневът й премина, но решителността не. Вродената упоритост, която я държеше на върха, когато искаше да напише някоя история, я държеше също твърда в решението й да стигне до дъното и да разбере защо Грег изведнъж бе започнал да я пренебрегва. Винаги бяха имали най-добри колегиални отношения, съчетание на уважение и симпатия, а сега той сякаш й нямаше доверие, че ще си свърши работата.

Трябваше да чака почти четиридесет минути, докато Грег се върне. Когато отвори вратата и я видя да седи вътре, през лицето му премина сянка, ала той бързо изглади разтревоженото си изражение и я поздрави:

— Здрасти, кукличке, как върви статията?

— Не върви. Не мога да я направя.

Грег въздъхна и седна зад бюрото си. След като си поигра малко с молива, каза весело:

— Е, всички понякога имаме проблеми. Какво й е на статията? Нещо, в което можеш да се набъркаш?

— Скучна е — отговори Сали направо и той трепна. — Не знам защо ме затрупваш с всичкия този боклук, затова питам. Защо? Аз съм добра в работата си, но ти не ме оставяш да я върша. Да не се опитваш да ме накараш да напусна? Да не би Рай да е решил, че не иска жена му да работи при него, ала не му се ще да изглежда така, сякаш ме е изритал?

Грег прокара пръсти през прошарената си кестенява коса и въздъхна.

— Поставяш ме натясно — измърмори той. — Не можеш ли да оставиш нещата за малко такива, каквито са?

— Не! — избухна тя, после се успокои. — Извинявай. Мисля, че не си ти виновен, ти винаги си ми давал задачи, с които мислиш, че мога да се справя. Причината е Рай, нали?

— Той те свали от задгранични командировки — потвърди Грег.

Макар да бе очаквала такова нещо, да чуе думите наистина произнесени и подозренията й потвърдени бе по-голям удар, отколкото си бе представяла. Сали пребледня и видимо се сви. Свалена от командировки! Това бе смъртоносен удар. Цялата страст, която бе давала на Рай, се бе прехвърлила към работата й, когато той си отиде, и през годините тя бе научила, че една удовлетворяваща работа обогатява живота й. Не се съмняваше какво би й казал един психоаналитик — че работата й бе заместител за това, което наистина искаше — мъж, и може би отначало наистина бе така. Но Сали вече не бе същият човек, както преди седем години. Тя бе зряла, независима и се чувстваше като осакатял музикант, сякаш животът й бе опустял.

С прегракнал от ужас глас попита:

— Защо?

— Не знам защо — отговори Грег. — Виж, миличка, всичко, което знам, е че той те свали от задгранични командировки. Все пак можеш да отразяваш всичко в Щатите и се бяха появили няколко неща, ала те държах тук, защото всеки би могъл да ги направи, а аз исках да си на разположение, ако стане нещо наистина важно. Може би сбърках. Опитвах се да правя това, което е най-добро за списанието, но знам как се чувстваш, когато дълго се заседиш на едно място. Ако нещо изскочи, независимо какво е, искаш ли го? Кажи само една дума и е твое.

— Няма значение — произнесе Сали уморено и Грег се намръщи. Най-малко би очаквал от нея отстъпление. После тя вдигна глава и тъмносините й очи заблестяха от гняв. — Всъщност, като си помисля, да. Каквото и да е! Ако можеш да ме пратиш някъде за шест месеца, това ще е прекрасно. Единственият начин да се удържа да не убия Рай е да съм далеч от него. Предполагаше ли се да е тайна, че съм свалена от задгранични командировки?

— Не мисля. Не съм ти казвал просто защото се надявах да си доволна от другата работа, ала нищо не излезе. Защо?

— Защото ще задам същия този въпрос на Рай — обясни Сали и устните й трепнаха в котешка усмивка при мисълта за предстоящата битка с нахалния си съпруг.

Грег се облегна назад на стола си и се вгледа във внезапно грейналото й лице, оживено от очакването за бой. За момент се бе разтревожил за нея, бе се уплашил, че кипящата й енергия бе пресекнала, но сега се засмя одобрително. Тя живваше, когато бе най-трудно, и точно това я правеше един от най-добрите му репортери.

— Изкарай си на него всичко, което ти се е насъбрало — посъветва я грубовато. — Трябваш ми.

Когато Сали влезе, Аманда Мийд, секретарката на Рай, й се усмихна. Аманда бе секретарка и на предишния издател и познаваше всички. Доказателство за нейната дискретност бе, че не се разчу нищо за предишния личен разговор на Сали с Рай, за което Сали й бе благодарна. Тя не искаше за тях да се пускат слухове, защото иначе Рай можеше да си науми направо да я изхвърли, за да прекрати приказките.

— Здравей, Сали — поздрави я Аманда. — Мога ли да ти помогна с нещо, или трябва да се срещнеш с шефа?

— Шефа, ако е свободен.

— В момента е свободен, ала в дванадесет има среща с госпожица Уилямс за обед, така че скоро излиза.

— Няма да се бавя — обеща Сали. — Питай го дали ще ме приеме.

Аманда се обади по вътрешния телефон и обясни защо безпокои шефа. Само след няколко секунди затвори и отново се усмихна:

— Влизай, свободен е. А и напоследък е в много добро настроение.

Сали се засмя.

— Благодаря за информацията, но нямам намерение да искам повишение. — Влезе и плътно затвори вратата зад гърба си, за да е сигурна, че нищо от разговора няма да се чуе.

Рай стоеше до огромния прозорец и гледаше движещите се долу тълпи от хора. Бе по риза. Копчетата на ръкавелите му бяха свалени и лежаха на бюрото му, а ръкавите бяха навити и разкриваха мускулестите му ръце. Когато се обърна, тя видя, че бе свалил и вратовръзката си и приличаше повече на репортер, отколкото на издател. Излъчваше мъжественост, с която никой друг мъж не можеше да се сравни.

— Здравей, бебчо — провлачи той и в тона му прозвучаха интимни нотки, от които пулсът й прескочи. — Много дълго време ти отне да дойдеш. Вече започвах да си мисля, че залагаш на сигурното.

Какво имаше предвид? Дали Грег не се бе обадил да го предупреди за идването й? Не, нали току-що бе излязла от кабинета на Грег, а и той искаше Сали да може да ходи в командировки. Във вените на Грег течеше не кръв, а печатарско мастило.

— Не разбирам — отсече тя. — Кое ми е отнело много дълго време?

— Да разбереш, че си спряна. — Рай с усмивка се приближи към нея и, преди да бе успяла да се отдръпне, топлите му твърди ръце хванаха лактите й. Сали потрепери от допира и се опита да се освободи, ала той я хвана по-здраво, точно колкото да я задържи. — Щях да ти го кажа онази вечер, когато ти се обадих, но ти ми затвори — продължи все още с усмивка. — Затова чаках да дойдеш при мен.

Тя бе надарена с остри сетива и сега й се искаше да не бяха толкова остри, защото под ненатрапчивия афтършейв долавяше топлата мъжка миризма на тялото му. Бе достатъчно близо, за да забележи, че и след всичките тези години Рай не носеше потник, защото през тънката риза виждаше тъмните къдрави косъмчета по гърдите му. Откъсна поглед от гърдите му и го вдигна към гладко избръснатата му брадичка, към устните му, спокойни и усмихнати, после още по-нагоре, към тъмносивите му очи, които гледаха право към нея.

С върховно усилие на волята се насили да отклони вниманието си от физическата му привлекателност и почти прошепна:

— Защо? Ти знаеш колко обичам задграничните командировки. Защо си ме спрял?

— Защото не съм чак такъв новинар — отговори той и Сали объркано го погледна. Рай пусна лактите й и плъзна длани нагоре по ръцете й, привлече я със себе си към бюрото, опря се на него и я придърпа, така че тя се озова между краката му. Така очите му бяха почти на нивото на нейните.

— Какво имаш предвид? — едва успя да попита Сали. Гласът й не бе по-силен от предния път. Пръстите му галеха голата кожа на ръцете й и тя неволно започна да трепери.

— Имам предвид, че не мога да понеса да те изпратя на потенциално опасно място — обясни той. — Южна Америка, Африка, Близкия Изток са все политически бомби и не искам да рискувам да си там, когато някоя от тях избухне. Европа… Дори в Европа има отвличания, терористични групи, бомби по летищата и по улиците. За собственото си спокойствие те свалих от задгранични командировки, макар че Дауни едва не получи удар, когато му казах. Той смята, че ти си една от най-добрите, бебчо. Направо ми идва да му извия врата, като си помисля къде те е пращал.

— Грег е професионалист — защити го Сали с прегракнал глас. — Аз също. Не съм безпомощна, Рай. Карала съм курсове по самозащита и боравене с оръжие. Мога да се грижа за себе си. Побърквам се, като стоя тук! Имам чувството, че са ме пратили да паса трева.

Той се засмя, хвана плитката зад гърба й и я прехвърли върху гърдите й. Започна да си играе с меките сплетени коси и устните му отново трепнаха в усмивка.

— Буйна коса — прошепна. — Искам да я видя разпусната и разпиляна по възглавницата ми, докато правя любов с теб.

Тя замръзна и пребледня. Всичко бе очаквала да чуе, ала не и това. Потресено вдигна очи и видя, че зениците му се бяха разширили от желание. После Рай я дръпна рязко напред и Сали падна върху него, уловена от здравите му крака и от ръцете му, които се обвиха около нея.

Тя ахна от контакта с това твърдо и топло тяло и когато той я докосна, сетивата й, както винаги, се замаяха. Успя да запази самообладание, обърна глава към него да го накара да я пусне. Рай се възползва от възможността да я намести по-плътно срещу себе си и наведе глава. Устните му бяха горещи, силни и опияняващи и Сали започна да се извива в ръцете му, опитвайки се да избяга от неизбежната си реакция, както се опитваше да избяга и от самия мъж. Напрегнала докрай волята си, успя да устои на настойчивия му език между устните си и стисна здраво зъби. След малко той вдигна глава. Дишането му бе още по-забързано, очите му още по-нетърпеливи.

— Отвори уста — заповяда дрезгаво. — Знаеш колко искам да те целуна. Искам да усетя сладкото ти езиче.

Отново наведе глава и този път волята й не издържа. Сетивата й се взривиха от удоволствие при докосването на устните му до нейните и тя ги разтвори пред настойчивия му език. Рай със стон я притисна по-силно към себе си, а в отговор ръцете й се вдигнаха и се обвиха около врата му. Тънкото й тяло трепереше от дивата буря, която целувката му предизвикваше, и Сали безпомощно се изви срещу него, усетила колко силно бе възбуден.

Винаги бе ставало така. От първата им целувка до последния път, когато бяха правили любов, физическата им реакция един към друг бе силна и незабавна. Тя никога не бе искала друг любовник, защото знаеше, че никой друг мъж не би могъл да я възбуди както Рай, дори сега, въпреки всички съвсем основателни причини да не иска да реагира. Тялото й просто не слушаше съзнанието и след няколко секунди Сали престана да се опитва да съпротивлява. Чувстваше се диво жива и в същото време усещаше, че се дави, притискаше се към него, докато сетивата й бяха залени от безбройните сигнали за удоволствие, които нервите й изпращаха.

Когато той вдигна устни от нейните, тя бе толкова слаба и разтреперана, че трябваше да се вкопчи в него, за да не падне. Рай с една ръка я прегърна през кръста, а с другата повдигна брадичката й и обсипа устните и лицето й с леки целувки. Очите му светеха тържествуващо.

— М-м-м — изохка дълбоко в шията й, — това още не се е променило. Още е динамит.

Думите й поохладиха трескавото й съзнание и Сали се опита да се отдалечи малко от него. Да, наистина бе динамит и почти бе избухнал в лицето й. Щеше да е глупачка, ако му позволеше да използва физическото й привличане към него, за да я накара да забрави за какво бе дошла.

— Рай… Недей! — запротестира тя и извърна лице, защото устните му прбдължаваха да обхождат кожата й. — Пусни ме. Дойдох да говоря с теб…

— Вече говорихме — прекъсна я той. Гласът му бе станал още по-нисък и дрезгав, сигнал, че нямаше никакво намерение да спре. — Сега предпочитам да правим любов. Много време мина, но не толкова, че да забравя какво беше между нас.

— Е, аз пък съм забравила — излъга Сали, като отново се опита да избегне целувката му. — Стига си се правил на глупак! Отнасям се сериозно към работата си и не искам да седя вързана тук, защото ти мислиш, че една жена не може да се грижи сама за себе си в кризисна ситуация.

Рай престана да я целува, ала очите му бяха нетърпеливи.

— Добре, да поговорим за работа и после искам да престанем да говорим за това. Не съм казал, че една жена не може да се грижи сама да себе си. Казах, че не искам ти да се окажеш в опасна ситуация, защото мисля, че едва ли мога да го понеса.

— Какво те интересува? — изненада се тя. — Откак си отиде, не си проявявал особена загриженост към моето благополучие, така че недей сега да ми съсипваш работата, като се правиш на загрижен.

Той рязко я пусна и Сали се отдръпна на няколко крачки. Бе доволна от това разстояние, имаше нужда от него, за да се справи с Рай, а близостта му замъгляваше съзнанието й с еротична треска.

— Решението ми е окончателно — отсече той. — Няма да ходиш в задгранични командировки, за постоянно.

Тя го погледна и усети, че й става лошо. За постоянно? По-лесно би спряла да яде, отколкото да се откаже от опасните вълнения на работата, която обичаше. Години наред да бе планирал, не би могъл да измисли нещо, което да я нарани повече.

— Толкова много ли ме мразиш? — промълви Сали и очите й станаха почти черни от болка. — Какво съм ти направила, че постъпваш така с мен?

— Разбира се, че не те мразя — възкликна Рай и прокара ръка през черната си коса. — Опитвам се да те предпазя. Ти си моя съпруга и не искам да пострадаш.

— Глупости! — извика тя и стисна юмруци. — Да съм вързана тук е по-лошо от всичко, което би могло да ми се случи в командировка! Тук съм полужива. Полудявам, като час след час гледам тази проклета пишеща машина и нищо не ми идва в главата. И не ми казвай, че съм твоя съпруга! Нашите отношения се свеждаха до това, че в продължение на една година от време на време спяхме заедно, после ти тръгна по твоя си път, а аз по моя, и сега съм много по-щастлива, отколкото някога съм била с теб. Ти като съпруг беше още по-смотан, отколкото аз като съпруга! — Спря и пое треперливо въздух, като се опита да овладее желанието си да счупи нещо, да го удари с юмрук. Макар да бе избухлива, обикновено се владееше и знаеше, че сега нервите й бяха опънати от чувството за безпомощност.

— Смотан или не, ти си моя съпруга и ще си останеш такава — заяви той студено, хвърляйки думите като камъни върху главата й. — А моята съпруга няма да ходи в задгранични командировки.

— Защо просто не ме застреляш? — повиши глас Сали. — Това би било много по-милостиво, отколкото да ме подлудиш от скука. Да те вземат дяволите, Рай, аз дори не знам защо се ожени за мен!

— Ожених се, защото ми дожаля за теб — осведоми я той грубо и тя се задъха от ярост.

— Ти… На теб ти е дожаляло за мен?! — Струваше й се, че ще се пръсне от гняв. Можеше ли да й каже нещо по-унизително?

— Беше толкова самотна — обясни Рай спокойно, сякаш всяка дума не късаше обтегнатите й нерви. — И толкова изгладняла за обич, за човешко докосване. Помислих си, защо пък не, по дяволите. Бях на двайсет и осем години, време ми беше да се оженя. А при теб имаше и допълнителен бонус.

— Да! — озъби се Сали и изтича към прозореца. Искаше да гледа улицата долу, каквото и да е, само не това подигравателно мургаво лице, тези саркастични очи. — Така се спаси от всичките си приятелки, които те преследваха. — Прииска й се да забие един юмрук в зъбите му, но знаеше, че няма да й се размине, той щеше да си върне.

Рай се засмя на гнева й и дойде зад нея, толкова близо, че дъхът му разрошваше косите й.

— Не, бебчо, допълнителният бонус беше, че ти полудяваше всеки път, когато те докоснех. Изглеждаше толкова тиха и кротка, една закръглена малка гугутка, ала в леглото се превръщаше в дива котка. Контрастът беше очарователен.

— Виждам, че доста си се смял на това — прошепна тя и лицето й пламна от унижение.

— О, не, никога не съм се смял. — Гласът му изведнъж стана мек и тих. — Когато правехме любов, бе прекалено хубаво. Никоя друга жена не може да се сравни с теб. Всичко друго в теб се е променило, но не и начинът, по който реагираш към мен.

Гордостта й бе накърнена и Сали отвърна рязко:

— Забрави за това. То не значи нищо.

— Мисля, че значи. Значи, че отново съм намерил съпругата си. Искам те обратно, Сали.

От изненада тя се извъртя да го погледне. Очите й бяха станали огромни.

— Шегуваш се! — Гласът й потрепери. — Това е невъзможно!

— Защо да е невъзможно — прошепна той, привлече я към себе си и притисна лице към косите й. — А и всъщност никога не съм искал да те пускам да си ходиш. — Гласът му стана нисък и прелъстителен. Сали знаеше, че Рай съвсем съзнателно използва еротичното му въздействие, за да я разоръжи и разсее, ала това, че познаваше оръжията му, не й даваше силата да се пребори с тях. Потрепери и се опита да се отдръпне, но той я хвана по-здраво. — Мислех, че ще отстъпиш и ще ми се обадиш. Беше ми дошло до гуша от скандалите ти и исках да ти дам урок. — Вдигна глава и погледна в изненаданите й очи. — Ала ти не се обади, а аз правех кариера и времето минаваше. Седем години разделени е много време, но през това време и двамата сме станали по-зрели и аз имам намерение да те водя за тази каишка, която все още имаш на врата си.

— Не ставай глупав! — Тя тръсна глава да отрече твърдението му, че няма избор, че покорно ще се остави да я води. Много неща не знаеше за нея! — Нищо няма да излезе, Рай. Ние сега сме различни хора. Вече не съм доволна да се мотая из къщи. Има толкова много неща, които искам да направя, че може и да не стигна до всичките. Трябва да съм в движение.

— Аз ще пътувам доста покрай документалните филми, които съм подписал да правя. Винаги можеш да напуснеш работа и да пътуваш с мен.

Сали отскочи така, сякаш бе хвърлил към нея змия.

— Да напусна работа? Ти да не си луд? Не искам да прекарам живота си, влачейки се след теб! Това за мен не е просто работа, това е и моя професия. Ако толкова искаш да сме заедно, ти напусни работа. — Стисна устни и го изгледа предизвикателно.

— Аз печеля повече от теб — възрази той. — Би било глупаво да напусна. Освен това, аз съм собственик на това списание.

— Цялата идея да се опитваме да живеем заедно е глупава. Защо просто да не се разведем мирно и тихо? Няма нужда да се безпокоиш, че ще ти искам издръжка, обичам сама да си изкарвам парите…

— Не — прекъсна я Рай и стисна зъби. — Никакъв развод, при никакви обстоятелства.

— Добре, може би можеш да направиш така, че да ми е трудно да получа развод. Ала не съм длъжна да живея с теб и не съм длъжна да работя при теб. Има други списания, вестници и телевизии, а аз съм добра в работата си. Нямам нужда нито от теб, нито от твоето списание.

— Нямаш ли? Както ти казах и преди, имам доста приятели и ако спомена тук-там, че не искам да работиш, повярвай ми, няма да си репортер. Може би ще можеш да си намериш работа в някой ресторант или като шофьор на такси, но дотам, а ако искам, мога да попреча и на това. — Той присви очи и се усмихна. — А междувременно ти продължаваш да си моя съпруга и аз имам намерение да се отнасям към теб като към такава.

Заплахата в думите му бе явна и тя затаи дъх. Обзе я тревога, като осъзна, че Рай има намерение да възстанови съпружеските си права.

— Ще получа съдебно нареждане да стоиш далеч от мен — изръмжа Сали, вече прекалено ядосана, за да отстъпи, макар да знаеше, че той би използвал всякакви средства, за да постигне това, което иска.

— Ако се натисне където трябва, може да ти е трудно да получиш съдебно нареждане — присмя й се Рай, наслаждавайки се на властта си над нея. — А и след малко може да решиш, че ти харесва да съм край теб, както преди. Ако правилно си спомням, това бе в основата на всичките ти недоволства, че винаги ме нямаше. Хайде да опитаме отново, а? Нали искаше деца? Ще имаме колкото искаш деца. Всъщност, имам желание веднага да се заема с тази задача.

Тя стисна зъби, по-бясна, отколкото би могъл да си представи. Животно такова!

— Аз вече имах дете, благодаря! — нахвърли се върху него Сали в желанието си да му причини болка, както я бе заболяло нея, както още я болеше. — И ако си спомням правилно, господин Бейнс, ти не го искаше. Аз сама го носих, сама го родих и сама го погребах. Нямам нужда нито от теб, нито от нищо, свързано с теб!

— Не ме интересува имаш ли нужда от мен, или не — заяви той и мрачно стисна устни. — Мога да те накарам да ме желаеш и това е единственото, което има значение. Можеш да сипеш огън и жупел върху мен, ала и двамата знаем, че ако поискам, мога да те имам. Свикни с тази мисъл, ти си моя и нямам намерение да те пусна да си отидеш. Вече съм готов за семейство, този път наистина. Ти си моя съпруга и аз нямам нищо против две-три деца, преди да сме станали много стари.

Тя се задави с думите, които изгаряха езика й, и се отскубна от него.

— Не! Не на всичко. Не на теб и не на твоите деца. Нека някоя друга има тази чест. Сигурна съм, че Корал няма търпение да се заеме с тази работа. И тъй като тя сега те чака, няма да те задържам повече.

Гръмогласният му смях я последва, когато излетя от кабинета му и Аманда Мийд я изгледа с разширени от учудване очи. Без да каже дума, Сали затръшна вратата и се спря в коридора, трепереща от гняв. Най-гадното в цялата история бе, че се чувстваше безпомощна. Рай имаше силата да съсипе кариерата, която толкова старателно, с толкова любов си бе изградила, и ако я желаеше, би го направил, без да се замисли и за минута.

Върна се на бюрото си и се отпусна на стола, като се тресеше вътрешно. Защо постъпваше така с нея? Не можеше да говори сериозно… Нали? Споменът за огнените му целувки се върна и бузите й пламнаха. Това наистина не се бе променило! Само секс ли искаше той от нея, това и предизвикателството, което бе сега тя за мъжкото му самочувствие? Някога бе негова и сега не можеше да понесе мисълта, че вече не го иска.

Единственият проблем бе, че сега не беше толкова сигурна, че не го иска. Да прави любов с него бе фантастично и Сали никога не можеше да забрави горещата магия на неговите ласки. Само за минута се отдаде на сладки мечти какво би било да е отново негова съпруга, да живее с него, да спи до него и да прави любов с него. После суровата реалност я връхлетя. Ако се върнеше при него, тогава какво? Вече я бе спрял от командировки. Щеше изцяло да я откъсне от работата й, може би дори отново да й направи дете. С копнеж си помисли за бебе, ала познаваше Рай достатъчно добре, за да предвиди и последствията. Виждаше себе си с дете, а него все по-отегчен и неспокоен, както по-рано, и недоволен, че е забременяла. Той не можеше да бъде верен. Сега не бе верен, какво оставаше за по-нататък?

Щеше да се умори от нея, а тя щеше да остане хем без работа, хем с дете на ръце. Трудно се намираше добра работа в областта на журналистиката, а и тя изискваше повече от себеотдайност — изискваше целия живот на репортера. Ако сега напуснеше професията, после щеше да й е много трудно да се върне, да си намери нова ниша. А ако имаше и дете, какво щеше да прави?

Мисълта какво би се случило, ако се върнеше при Рай, я плашеше и Сали знаеше, че ако имаше избор, щеше да избере работата. Работата никога не я бе изоставяла, както я изостави той. А тя обичаше това, което правеше. Знаеше точно колко скъпоценна бе нейната независимост и нямаше да я жертва заради физическото удовлетворение.

Не можеше да измисли какво да направи. В природата й бе да действа, но в тази ситуация нямаше нищо, което да може да направи. Рай би блокирал всеки неин опит да си намери друга работа, освен ако не изчезнеше, ако не си сменеше името и не се преместеше в друга част на страната. Тази мисъл я потресе, бе прекалено драстично, ала още преди нервите й да се бяха успокоили, Сали вече правеше планове. Защо трябваше нещо толкова дребно, като създаването на нова самоличност, да я спре? Не бе ли разбрала, че може да се справи почти с всичко? Не й се искаше да се отказва от работата си, точно от тази работа, но ако трябваше, щеше да си намери друга. Важното бе да стои далеч от Рай.

Имаше още няколко минути до обедната почивка, ала тя захлопна капака на пишещата машина и преметна чантичката си през рамо. Ако познаваше добре Рай, той щеше веднага да предприеме разни маневри, за да ограничи движението й, а Сали имаше да свърши много неща, за да се защити.

Взе такси до банката, в която държеше чековете и спестяванията си, и закри и двете сметки. Не знаеше дали Рай би могъл да блокира тегленето, ако спешно й трябваха пари, но й се струваше разумно да не рискува. За тези години бе успяла да спести няколко хиляди долара, достатъчни, за да се издържа, докато търси друга работа, и сега се чувстваше по-сигурна с чека в чантата си. Той щеше да разбере, че тя вече не бе безпомощната миньонка, която можеше да стресне.

Сали рядко биваше гладна, ала тази сутрин бе изгорила доста калории и стомахът й започваше да протестира. Импулсивно се отби в грил-бара на ъгъла точно срещу „Светът в обзор“ и намери свободно сепаре в един тъмен ъгъл. Сякаш попадна в пещера, докато очите й се приспособят към тъмнината, после видя неколцина от колегите си, седнали на бара и в сепаретата. Поръча си сандвич с кашкавал на грил и кафе и, докато чакаше, Крис стовари дългото си тяло на стола срещу нея. Виждаше го за пръв път след завръщането му от Флорида и дори в полумрака на бара забеляза колко бе загорял.

— Флорида ти действа добре — отбеляза тя. — Как си?

Той сви кисело рамене:

— Още в пат, ако за това питаш. Ами ти, кукличке? Носят се слухове, че са те спрели от командировки.

— Вярно е — потвърди Сали и се намръщи. — Заповед от върха.

— Самият Бейнс? Какво си направила?

— Не е заради това, което съм направила, а заради това, което съм. Той мисли, че задграничните командировки са прекалено опасни за мен.

Крис изсумтя недоверчиво.

— Хайде де, Бейнс е прекалено добър новинар, за да те спре заради такава глупава причина. Признай си, Сал. Какво става? Видях го как те гледаше онзи ден в кафето.

— О, той наистина мисли, че задграничните командировки са прекалено опасни за мен — настоя тя. — Но това е само една от причините. Бейнс си мисли, че ще бъда добро попълнение в личната му колекция от скалпове, ако ме разбираш. За съжаление аз не съм навита.

Крис подсвирна беззвучно през зъби:

— Големият шеф ти е хвърлил око, а? Е, съгласен съм с него, че си страхотно гадже. Единствената разлика е, че на мен никога не ми е стискало да те свалям.

Сали избухна в смях. Знаеше, че Крис можеше и много да я харесва, ала никога не бе имал никакви романтични чувства към нея. Макар да бе развейпрах, него го привличаха жените домошарки. Трябваше му някоя, която да му осигури дом, в който да се връща от скитанията си. А Сали самата бе прекалено голям скитник, за да го заинтригува. Той стоеше със сериозно лице, докато тя се заливаше от смях, но кафявите му очи весело светеха.

След това се върнаха на работа заедно и когато влязоха в сградата, Крис бе обвил ръка около кръста й. Първият човек, когото Сали видя, бе Рай, който чакаше асансьора, и когато той погледна към тях, присви вбесено очи.

— Охо, навлякох си неприятности — прошепна й Крис, после се засмя. В момента, в който вратата на асансьора се отвори и Рай влезе вътре, той задълбочи греховете си, като я прегърна и я целуна по върха на главата. Преди вратата на асансьора да се затвори и да скрие Рай от погледа й, Сали го мярна и видя, че изглежда като убиец.