Независима съпруга

ОСМА ГЛАВА

На сутринта преди благотворителния бал Сали беше кълбо от нерви, донякъде защото бе прекарала два дни затворена в малката стаичка, и донякъде защото се ужасяваше от мисълта отново да се срещне с Рай. Беше сигурна, че не бе напускал града — чакаше я да се появи на бала. Щеше да бъде бесен. Меко казано.

Въпреки това облече бледолилавата рокля, която бе избрала за бала, и забеляза, че с нея очите й изглеждат виолетови. С малко лилави сенки превърна очите си в загадъчни езера и подчерта впечатлението за изтънченост, като опъна косата си назад в стегнат кок, прикрепен с три аметистови пеперуди.

Почти беше време за таксито и тя взе куфара си, защото нямаше да се връща в стаята след бала. Слезе предпазливо по тесните стълби, като внимаваше да не изкълчи глезените си в обувките с високи токчета. Собственикът седеше вдясно от стълбите и се изправи, когато я видя да слиза. Погледа му я обходи от глава до пети и Сали усети напрежението в могъщите му мускули. Имаше смущаващото чувство, че този сакариец иска да си направи харем, в който тя да бъде първа наложница!

Но той каза на грубия си френски:

— Опасно е да сте сама в тази част на града. Ще ви изпратя до таксито, да?

— Да, благодаря — отвърна Сали сериозно. Забеляза, че този път мъжът не предложи да вземе куфара й, ала беше благодарна, че я придружава, колкото и близо да беше. Когато се приближиха, шофьорът се ухили и излезе да отвори вратата.

На портата на двореца се наложи да остави таксито, защото шофьорът нямаше достъп. Провериха името й в списъка на гостите и един пазач с орлов поглед я придружи до палата и дори прибра куфара й в един шкаф, преди да я отведе до огромната зала, украсена за бала.

Въпреки че беше подранила, там вече имаше доста хора, които стояха наоколо. Жените бяха облечени като ято пеперуди, а изобилието от скъпоценности я накара да повдигне вежди. За нейна радост сред гостите имаше и мюсюлмани и тя беше сигурна, че не всички мургави мъже, някои с традиционно облекло, а други облечени в европейски костюми, са сакарийци. Най-вероятно Рай би могъл да назове повечето от тях. Имаше и мюсюлмански жени, добре облечени и мълчаливи, които се оглеждаха наоколо с огромните си тъмни очи. Искаше й се да поговори с тях, да ги разпита за живота им, но й се струваше, че любопитството й няма да бъде прието добре.

Внезапно тя усети бодеж по лявата страна на лицето си, вдигна ръка към бузата си и разбра. Обърна леко глава и погледна право в ядосаното лице на Рай. Челюстта му бе като изсечена от гранит и Сали вирна брадичка, за да посрещне колкото може по-твърдо острия му поглед. Той се приближи до нея и в цялото му мускулесто тяло личеше сдържан гняв.

Тя остана на мястото си и когато стигна до нея, Рай обхвана стройния й кръст в прегръдка, която не й причиняваше болка, ала от която Сали знаеше, че не може да избяга.

— Трябва да разбереш кой командва, скъпа, и аз съм най-подходящият мъж, който да ти го покаже. Къде беше, по дяволите? — попита с пресипнал от гняв глас.

— В друг хотел — осведоми го тя небрежно. — От самото начало ти казах, че не искам да възобновяваме брака си. И говорех сериозно.

— Ти се съгласи да ми дадеш три дни изпитателен срок — напомни й той мрачно.

— Така е. Щях да се съглася дори да ограбя банка, стига да спреш да ме дебнеш. И какво от това? — Сали го погледна право в очите. — Аз те излъгах и ти ме излъга. Наравно сме

— За какво съм те излъгал? — озъби се Рай и ноздрите му се разшириха от ярост, на която не можеше да даде воля, защото бяха на публично място.

— За Корал. — Тя му се усмихна студено. — Изглежда не разбираш, че нямам нищо против това, че си бил с други жени. Наистина не ме интересува. — Това бе най-голямата лъжа, която някога бе изричала. — Но не приемам да ме лъжат. Бил си направо като монах, така ли? Трябва ли да повярвам, че Корал те е последвала чак до Сакария със сълзи в красивите си очи заради чисто платонични отношения?

— Не знам как си разбрала за Корал… — започна той нетърпеливо, ала Сали го прекъсна:

— Проследих те. Любопитна съм по природа. Това е част от професията на репортера. И така, скъпи ми съпруже, видях те как успокояваш любовницата си и как я заведе в стаята й. И не си си тръгнал веднага, защото иначе щеше да ме завариш, докато си отивах.

— Ти си виновна, че я заведох в стаята й — сопна се Рай и пръстите му стиснаха китката й. — Не съм я молил да идва след мен и не съм те излъгал. Тя не ми е любовница и никога не е била. Но се появи разплакана и аз се запитах дали не си била права, когато каза, че е влюбена в мен. Никога не съм го предполагал. Тя излизаше с други мъже и аз излизах с други жени, ала беше възможно да си видяла нещо, което аз съм пропуснал. Реших, че й дължа обяснение, затова я заведох в стаята й и й казах истината за мен и теб. Петнадесет минути по-късно се върнах в нашата стая и намерих единствено проклетата ти бележка. Идеше ми да ти извия врата, Сали. Полудях от притеснение за теб.

— Казвала съм ти, че мога да се грижа за себе си — измърмори тя, озадачена дали да му вярва или не. Но не смееше да му повярва! Как би могла? Познаваше го твърде добре и знаеше колко бе силен сексуалният му апетит.

Не можаха да продължат разговора, защото в този момент в залата влезе кралят на Сакария, Негово Кралско Величество Абу Харун ал Махди. Всички се поклониха, а жените направиха реверанс, включително американките в групата. Кралят изглеждаше доволен. Бе по-нисък от повечето сакарийци, ала петстотинте години власт на фамилията му си личаха по гордата походка и прямия поглед. Той поздрави гостите си — първо на перфектен английски език, после на френски и накрая на арабски.

Сали се изправи на пръсти да го види по-добре и за момент монархът срещна погледа й и го задържа. След моментно колебание той й кимна с колеблива, леко срамежлива усмивка, на която тя отвърна със свойствената си топла, приятелска усмивка. После между тях се изпречи група от хора, които се приближиха към него, и кралят се скри от погледа й.

— Направи ново завоевание — отбеляза Рай с присвити очи.

— Само дето му се усмихнах — възрази Сали сърдито, защото думите му прозвучаха като обвинение.

— Усмивката ти е недвусмислена покана, скъпа — провлачи той.

Имаше намерение да се държи невъзможно и да направи деня колкото се може по-тежък за нея.

— Не е ли време за модното шоу? — попита тя, благодарна за всичко, което би отклонило вниманието му от нея.

— След половин час — отговори Рай и я повлече към залата, където щеше да се проведе ревюто. Няколко от водещите световни модни дизайнери бяха се събрали за модното шоу на Марина и повечето от подредените край подиума столове бяха вече заети. Изискано облечени жени се смееха и бъбреха, докато любезните им кавалери се оглеждаха с прикрит интерес.

Изведнъж през ума й мина една мисъл и Сали прошепна на Рай:

— Предполагам, че Корал участва в ревюто.

— Разбира се.

— Е, тогава може и да седнем — заяде се тя. — Сигурно и с топ няма да могат да те мръднат оттук.

Пръстите му се забиха болезнено в рамото й.

— Млъкни — изръмжа той. — Боже мой, не можеш ли просто да млъкнеш? — Бързо се огледа и, преди да бе успяла да възрази, я измъкна от залата. Попита нещо един пазач, който, кой знае защо, отдаде чест и ги отведе през пасажа до една малка стая. Рай я бутна вътре и затвори вратата зад тях.

— Каква е тази стая? — попита припряно Сали с надеждата да го отклони от тъмната ярост, която се четеше на лицето му, и се огледа, сякаш й бе много интересно.

— Не ме интересува — отсече той. Гласът му бе толкова груб, че думите едва се разбираха. После тръгна решително към нея. Тя разтревожено заотстъпва назад, но само след няколко крачки Рай я хвана. Не каза нищо друго, само я дръпна към себе си и покри устните й със своите. Целуваше я с такъв всепоглъщащ глад, че Сали забрави да се бори. В този случай все едно би било безсмислено. Не можеше да се мери със силата му, а и той я държеше толкова близко, че телата им се притискаха от раменете до коленете. Кръвта започна да бумти в ушите й и тя се отпусна, задържана само от ръцете му. Много минути по-късно Рай откъсна устни и се вгледа в зачервеното й, опиянено от любов лице. — Не ми говори за други жени — заповяда й тихо и неравномерният му дъх погъделичка устните й. — Никоя друга жена не може да ме възбуди като теб, малка вещице, дори когато не го искаш. Желая те и сега — завърши със стон.

— Това… Това е невъзможно — прошепна Сали, ала само колкото да възрази. Чувственият огън, който гореше в него, гореше и в нея, и ако бе настоял, нямаше да може да му устои. Но той бе запазил някакво чувство къде се намират и я отдръпна с треперещи ръце от себе си.

— Знам, по дяволите — въздъхна Рай. — Май трябва да се връщаме, ако искаш да видиш ревюто… И нито дума за Корал — предупреди я заканително.

Тя с несигурни пръсти поправи пораженията, които бе нанесъл на червилото й, и му подаде салфетка, за да изтрие устните си. Той се изтри и се поусмихна на червеното петно, което остана върху салфетката.

— Какво каза на пазача? — попита накрая Сали, подчинила се на необходимостта да говори за нещо по-незначително.

— Казах му, че ти е станало лошо. И наистина изглеждаше бледа.

— А сега? — зачуди се тя на глас и пипна лицето си.

— Не, сега изглеждаш нацелувана.

Когато седнаха да гледат ревюто, кръвта още пулсираше в цялото й тяло и парадът на манекенките минаваше покрай съзнанието й. Прекалено осезателно чувстваше силното тяло на Рай до себе си, толкова близо, че усещаше топлината му, долавяше неповторимия му мускусен аромат. Сърцето й се блъскаше в гърдите. Само Корал й направи някакво впечатление. Очите на манекенката бяха приковани към Рай, чувствената усмивка върху съвършените й устни бе предназначена единствено за него. Сали погледна крадешком към Рай и видя, че изражението му остана студено, само дето леко бе стиснал зъби, което й казваше толкова много, и тя погледна отново към Корал с чувството, че й се повдига.

Програмата бе пълна, всяка минута бе подредена. След модното ревю имаше вечеря, където всяко блюдо струваше вероятно по хиляда долара, Като всички постъпления отиваха за благотворителност. След това танци, после един от най-известните американски певци. Сали преживя тези часове с чувството, че ходи под водата. Рай бе до нея всяка минута, ала тя не можеше да забрави мимолетното му изражение, когато видя Корал.

Защо му позволяваше да я измъчва така? Нямаше илюзии за него и вече бе решила какво ще прави. Когато се върнеха в Ню Йорк, щеше да си отиде. Много просто. Но по някаква причина не можеше да се отърси от това чувство на разочарование и поради това пи повече шампанско, отколкото бе имала намерение. Разбра го едва когато стаята се завъртя като в мъгла около нея и Сали се вкопчи в ръката на Рай.

— Стига ти — отбеляза той внимателно, взе чашата от ръката й и я остави. — Мисля, че ще ти дойде добре да хапнеш нещо, може би малко торта.

С нежна загриженост я наблюдаваше, докато ядеше, и когато се почувства по-добре, тя му се усмихна с благодарност.

— Още колко остава до интервюто? — прошепна.

— Не много, миличка — успокои я Рай, сякаш усетил колко бе разстроена.

Ала най-после всичко свърши и Сали и Марина се озоваха в малката зала, която кралят им бе предоставил.

— Наистина е сладур — обясни Марина. — Мисля, че е стеснителен, но много се опитва да го скрие. И, разбира се, е научен да пренебрегва жените по всякакъв начин, освен физически, и не може съвсем да свикне да общува светски с тях, въпреки английското си образование.

— Те с твоя съпруг заедно ли са учили? — поинтересува се Сали, като мислеше, че Зейн изглежда нямаше никакъв проблем с жените.

— Не, ала и при него има какво да се желае. Слушай, преди да се сгодим, той имаше харем. Накарах го да ги освободи всичките, преди да се съглася да се омъжа за него! — похвали се тя.

Сали се задави.

— Харем?! Шегуваш ли се? Още ли има такива неща?

— Разбира се, защо според теб кралските семейства имат толкова много принцове? Мюсюлманската религия разрешава три съпруги и толкова наложници, колкото мъжът може да издържа, а Зейн определено си имаше колекция от наложници, с които да запълва нощите си!

— Какво му каза, та да го накараш да се откаже от тях?

— Дадох му избор. Можеше да има или мен, или други жени, но му показах ясно, че нямам намерение да го деля с тях. На него не му харесваше идеята да се откаже от харема си, ала най-накрая разбра, че моят невеж американски ум просто не може да го приеме.

Очите им се срещнаха и те избухнаха в смях. И, разбира се, това бе моментът, когато бяха прекъснати от Рай и Зейн.

— Мислех, че това е сериозно интервю — отбеляза Рай, приближи се и седна до Сали.

— Аз пък мислех, че е лично — отвърна тя.

Твърдите устни на Зейн трепнаха в усмивка и той се отпусна до Марина.

— Не можахме да се сдържим. Представих Рай на Негово Величество — съобщи той, разкърши широките си рамене, сякаш бе уморен, и се подсмихна. — Мисля, че ядосах някои дипломати, особено когато проведоха един дълъг разговор и никой нищо не можа да чуе от него.

— Държавният Департамент вероятно ще се опита да ме разпита — добави Рай.

Сали си спомни нещо и уж между другото попита Зейн:

— Как се запознахте с Рай?

— Той ми спаси живота — отговори веднага Зейн, но не последва никакво обяснение и тя вдигна въпросително вежди.

— Не ти трябва да знаеш — пошегува се Рай. — И двамата бяхме където не ни беше мястото и едва се измъкнахме живи. Остави това, бебчо. По-добре ни разкажи как се запознахте вие с Марина.

— О, много просто — сви рамене Марина. — В колежа. Няма нищо необичайно. А сега защо вие двамата не се поразтъпчете? Как можем да си поговорим със Сали, когато има свидетели?

И двамата мъже се засмяха, ала никой от тях не понечи да си тръгне, така че трябваше да бъдат включени в разговора. Честно казано, бе невъзможно да бъдат изключени. Рай не бе дошъл за интервю, но бе журналист и накрая все пак получи интервю. Въпреки раздразнението си, Сали можеше само да се възхищава от начина, по който той поставяше въпросите си на Зейн. Някои бяха прями, други просто като намек, оставящи Зейн да реши дали да им отговори, или да ги заобиколи. В замяна на тази съобразителност Зейн отговаряше честно и Сали разбра, че това бе потенциална бомба. Той казваше на Рай неща, които не бяха казвани дори на държавни глави, и изглежда бе напълно уверен, че Рай знае какво може да се публикува и какво трябва да се забрави.

Постепенно тя започна да разбира острия като бръснач ум на човека, който управляваше финансите на една процъфтяваща икономика и бавно въвеждаше страната си в двадесетия век. Той бе авантюрист, ала освен това бе и патриот. Може би затова кралят имаше такова голямо доверие на своя млад финансов министър, може би затова позволяваше политиката на Сакария да се оформя по западен образец.

Ролята, която Марина играеше в тази политика, не бе малка, осъзна Сали. Както Зейн имаше влияние върху краля, така тя имаше влияние върху Зейн. Сали не знаеше дали Зейн би си признал, че бе така. Един мъж, който съвсем доскоро бе имал харем, едва ли би признал дори пред себе си, че жена му бе важен фактор за посоката, която поемаше неговата политика. Нито пък кралят би бил доволен, ако му кажеха, че Марина има непряко задкулисно влияние на трона му. И въпреки това усмихнатата красива млада жена, толкова очевидно влюбена в съпруга си, играеше основна роля в сценария, който можеше да има влияние върху целия свят чрез въздействието си върху сакарийския нефт.

Най-накрая разговорът стана по-общ и Марина попита дали Сали ще е свободна, за да й дойде на гости по-късно през годината. Сали отвори уста да приеме поканата, но Рай се намеси, преди да бе успяла да каже и дума:

— В края на есента и началото на зимата ще снимам един документален филм в Европа — каза той, — и Сали ще бъде с мен. Още не знам какъв ще е графикът ми, ала ще ти съобщя.

— Непременно — настоя Марина. — Напоследък се срещаме толкова рядко. Когато живеехме в Ню Йорк, успявахме да се засечем в града поне веднъж месечно.

Сали не каза нищо, но си помисли, че Рай приема много неща за подразбиращи се. Каква изненада го чакаше, когато тя си отидеше от неговия живот и изчезнеше завинаги!

Когато си тръгнаха от двореца, бе вече късно и тъй като едва имаха време да си хванат самолета, Зейн бе уредил ескорт до летището. Сали и Рай пътуваха в личната лимузина на Зейн и без никакви формалности приеха багажа им и ги качиха на борда.

По време на цялото пътуване към летището Рай мълчеше зловещо и продължаваше да не говори, когато седнаха в самолета. Това напълно я устройваше — бе уморена и нямаше желание да се кара с него. Когато спореха, по някакъв начин той винаги побеждаваше. Тя бе прекалено импулсивна, прекалено нервна, не можеше да се контролира, докато Рай студено планираше предварително всеки свой ход.

Когато излетяха, стюардесата започна да раздава малките самолетни възглавници и одеяла на пътниците, които ги искаха, и понеже бе много късно, Сали реши, че ще се опита да поспи и наведе назад седалката си.

— Уморена съм — съобщи тя на мрачния профил на Рай. — Лека нощ.

Той обърна глава към нея и очите му я прогориха. После също наведе седалката си, пъхна ръка под главата й и я придърпа да легне върху рамото му.

— Прекарах две ужасни нощи, чудейки се къде си — изръмжа в челото й, докато я завиваше с одеялото. — Ще спиш където ти е мястото. — После отметна назад главата й и твърдите му устни се затвориха върху нейните в собственическа целувка, която продължи толкова дълго, че Рай успя да усети реакцията й. После се отдръпна и отново намести главата й на рамото си и Сали бе доволна от възможността да скрие пламналото си лице. Защо трябваше да бъде толкова глупава и толкова слаба? Защо не можеше да контролира реакцията си към него?

Бе сигурна, че след тази целувка нямаше да може да заспи, ала кой знае как заспа моментално и се събуди само веднъж по време на дългия полет, когато се размърда и Рай отново намести одеялото й. Тя отвори очи, погледна го и прошепна:

— Не можеш ли да спиш?

— Бях заспал — отговори той също шепнешком. — Просто ми се иска да бяхме сами тук. — Привлече я към себе си и отново я целуна, така че Сали нямаше съмнение защо му се искаше да са сами. Целувките му се проточиха и станаха гладни, докато накрая Рай изруга приглушено и облегна назад глава. — Мога да почакам… Макар и трудно.

Тя отново легна на рамото му и прехапа устни, за да не прошепне думите за любов, които напираха на върха на езика й. В очите й горяха сълзи. Как го обичаше! Това бе толкова болезнено, че й се струваше, че ще се разпищи. Обичаше го, но не можеше да му довери любовта си.

В Париж се прехвърлиха на друг полет и понеже дните, прекарани в Сакария, не бяха точно почивка, разликата във времето им се отрази и на двамата. Когато най-после кацнаха на летище „Кенеди“ в Ню Йорк, Сали имаше чувството, че главата й ще се разцепи от болка, а измъченото изражение на Рай показваше, че и той не се чувства много по-добре. Ако в този момент беше започнал да спори, тя щеше да изпадне в истерия, ала Рай просто я остави в апартамента й, без дори да я целуне.

Напук, от това й се доплака и Сали завлече куфара си в апартамента и безмилостно изхвърли всичко от него. Взе един бърз душ, стовари се на леглото и за свой ужас установи, че сънят й бяга. Спомняше си сънената чувственост на целувките му по време на полета, спомняше си колко удобно се бе сгушила на рамото му, спомняше си сигурността на прегръдките му. Избухна в гневни, болезнени сълзи и след време сълзите я унесоха в сън.

Но когато се събуди на следващата сутрин, съзнанието й се бе прояснило. Рай я подлудяваше и ако сега не си тръгнеше, както бе планирала, след време той щеше да я смачка. Днес щеше да отиде на работа, да напечата интервюто, което бе взела от Марина, и без много шум да даде на Грег молбата си за напускане. После щеше да се върне вкъщи, да заключи, да си събере багажа и да се качи на някой автобус, без значение закъде.

Облече се и взе автобуса към службата. Пристигна с малко закъснение поради катастрофа, която бе предизвикала задръстване. Когато влезе в шумната стая, се възцари почти пълна тишина и й се струваше, че всички гледат към нея. Страните й пламнаха, без дори да разбира защо, и тя бързо отиде в своята клетка. Бром бе там, зает с пишещата си машина, ала когато Сали седна и свали калъфа на собствената си машина, той спря това, което правеше, и се извъртя на стола си да я погледне.

— Какво има? — попита тя почти със смях. — Да нямам нещо написано на лицето?

Вместо отговор Бром се наведе напред и обърна към нея дървената табелка с името й. Сали ужасено се вторачи в нея. Табелката бе нова и вместо „Сали Джероум“, най-просташки обявяваше на цял свят, че това бе „Сали Бейнс“. Тя се стовари на стола си и погледна към табелката, сякаш очакваше, че ще я ухапе.

— Моите поздравления — обади се Бром. — Трябва да е било голямо пътуване.

Сали не можеше да измисли какво да каже, просто продължаваше да гледа табелката със своето име. Очевидно тази табелка се бе появила едва тази сутрин и тя се чудеше на мотивите на Рай. Притеснено помисли, че той я оплиташе все по-здраво в мрежата си и че може би бе чакала прекалено дълго, преди да избяга. Но сега вече нищо не можеше да се промени, а професионалната почтеност не би й позволила да замине, без да довърши интервюто с Марина.

— Е? — напомни й Бром. — Вярно ли е?

— Че сме женени ли? — попита Сали бодро. — Вярно е, ала го разбирай както искаш.

— И какво точно означава това, мадам Сфинкс?

— Означава, че една брачна церемония още не прави брак. Не го приемай прекалено сериозно.

— Слушай, не можеш да бъдеш наполовина женена, нито женена между другото. Човек или е женен, или не е.

— Дълга история — отговори тя уклончиво и телефонният звън я спаси от по-нататъшни въпроси. С приглушена въздишка на облекчение грабна слушалката. — Сали Джероум.

— Грешно — чу се гласът на Грег. — Сали Бейнс. Тайният ти съпруг излезе наяве и камък ми падна от сърцето. Щях да съм в много неприятно положение, ако той беше разбрал, че знам за вас. Но сега всичко това свърши и си е ваша работа да се оправяте.

— Какво имаш предвид? — попита тя предпазливо, чудейки се дали Рай не бе направил още нещо, за което не бе чула.

— Точно това, което казвам, кукличке. Що се отнася до мен, ти вече не си един от най-добрите ми репортери, ти си неговата съпруга.

Ослепяла от гняв, Сали забрави, че имаше намерение и бездруго да си подаде оставката, и изсъска през зъби:

— Да не искаш да кажеш, че вече няма да ми даваш задачи?

— Точно това искам да кажа. Говори си направо с него. Да го кажем направо, той е твой съпруг и доколкото виждам, има голямото желание да се съберете отново.

— Аз не искам да се събираме! — отсече тя, като едва овладя гнева си. Говореше тихо, за да не я чуе Бром. — Ала една препоръка би ми свършила добра работа. Ще ми дадеш ли?

— Не мога, след като той съобщи на всички, че си негова съпруга. Освен това е мой шеф — обясни Грег. — И даде ясно да се разбере, че всичко, свързано с теб, трябва да бъде одобрено лично от него.

— Така ли? — избухна Сали. — Ще трябва да я видя тая работа! — Тресна телефона и го изгледа, после обърна изгарящия си поглед към Бром, който шеговито вдигна ръце и демонстративно се обърна към пишещата си машина.

Тя очакваше всеки момент да я извикат в кабинета на Рай и не можеше да реши дали иска да го види, или не. Би изпитала изключително облекчение, ако можеше да даде воля на гнева си, но знаеше, че Рай щеше да се възползва от това и щеше да я предизвика да разкрие всичките си планове. Най-доброто, което можеше да направи, бе да си довърши репортажа и да замине. Знаеше си слабостите и две от най-лошите бяха избухливостта й и Рай. Най-разумното нещо бе да не позволява на никоя от тях да вземе надмощие над нея.

Опита се, ала рядко й се бе случвало да й е по-трудно да се съсредоточи. Мислите й се мятаха от събирането на багажа, стъпките, които трябваше да направи, за да освободи апартамента, къде можеше да отиде, а насред всичко това изплуваше образът на Рай, гол, с гладни очи, как протяга ръце към нея, и тялото й си спомняше докосването му и потреперваше в отговор. Болезнено копнееше за него. Защо снощи не бе влязъл с нея в апартамента й? Разбира се, и двамата бяха изморени, изтощени и раздразнителни, но… Каква глупачка беше! Последното, което й трябваше, бе още от пристрастяващите му ласки! И така щеше да й е достатъчно трудно да ги надмогне, да забрави отново дивата сладост, която я поглъщаше.

Сутринта се изниза и Сали реши да работи през обедната почивка, но плановете й бяха провалени от Крис, който спря до бюрото й, вдигна мълчаливо табелката с името й, прочете го и го остави обратно без коментар.

— Можеш ли да се измъкнеш за малко? — попита тихо, ала и така Сали усети тона му. Може би понеже самата тя бе толкова нещастна, бе станала чувствителна към страданията на другите.

— И без това е време за обед — отговори без колебание, изключи пишещата си машина и я покри. — Къде искаш да отидем?

— Той ще има ли нещо против? — попита Крис и Сали веднага разбра за кого говори.

— Не — излъга и му се усмихна. — А и аз не му искам разрешение.

Излязоха от сградата и започнаха да си проправят път през бързащата, блъскаща се тълпа, която изпълваше тротоарите по обед. Крис вдигна глава с присвити очи към горещото слънчево кълбо и попита:

— Наистина ли си женена за него? Не е лесно човек да се ожени толкова бързо, освен ако не прескочи до Вегас.

— Женени сме от осем години — призна тя, без да среща питащия му поглед. — И през седем от тези осем години бяхме разделени.

Известно време вървяха мълчаливо, после той я хвана за ръката и посочи едно кафене. Не бе по-лошо от останалите и когато влязоха, ги настаниха на малка масичка до стената. Сали не беше гладна и си поръча само плодов сок и една малка салата, която знаеше, че няма да изяде. Крис също не изглеждаше гладен, защото когато поръчката им дойде, просто си изпи кафето и разсеяно се вгледа в сандвича си с риба тон.

— Изглежда, че сега отново сте се събрали — най-после се обади той.

Сали поклати глава:

— Това е, което Рай иска.

— А ти не искаш ли?

— Той не ме обича — каза тя тъжно. — Аз за него съм само едно предизвикателство. Както ти казах, просто иска малко да си поиграе. За него няма значение, че по този начин разбива живота ми. Вече ми разруши кариерата и се закле, че ще ме сложи в черния списък, няма да ми позволи да си намеря другаде работа като репортер.

Крис изруга — нещо, което рядко правеше, и посрещна изненадания й поглед със златисти отблясъци на гняв в тъмните си очи.

— Как може да постъпва така с теб?

Сали успя да свие небрежно рамене:

— Казва, че се страхува да не ме убият. Че не може да понесе мисълта аз да съм насред някоя революция. — Но колко пъти самият Рай я бе оставял, за да прави точно това, бе я оставял болна от тревоги?

— Е, това вече го разбирам — усмихна се накриво Крис. — Признавам, че и самият аз понякога съм се тревожил за хубавото ти телце, дето дори не съм женен за теб.

— Ала ти не искаш да напуснеш работата си заради Ейми — напомни му тя. — И аз не бих напуснала заради Рай… Ако имах някакъв избор. Той ме убива, Крис. Връзва ме и ме мачка.

— Ти го обичаш.

— Опитвам се да не го обичам. Просто досега нямам голям успех. — Тя поклати глава. — Остави ме мен. Какво става с Ейми, още ли е същото положението?

Той наклони глава на една страна.

— Още я обичам. Още искам да се омъжа за нея. Но тя още не иска да се омъжи за мен, освен ако не напусна журналистиката, а от мисълта да се задушавам на някоя работа с твърдо работно време ме избива студена пот.

— Би ли могъл да се откажеш? Грег се отказа заради децата си.

— Ала не се отказа заради жена си — възрази Крис. — Трябваше да я изгуби, преди да напусне професията си. Ако беше жива, той вероятно още щеше да обикаля света.

Беше вярно и Сали въздъхна и отклони поглед. Изискванията на децата бяха толкова по-големи от изискванията на възрастните, защото децата виждаха нещата само от своя гледна точка и не разбираха, че нуждите на възрастните могат да са важни сами по себе си. Те не изпитваха никакви угризения, когато искаха нещо, когато настояваха за тях да се грижат, докато възрастните по някакви причини се въздържаха, не смееха да настояват толкова, знаейки, че никой не им дължи нищо и затова не могат нищо да искат. Ето, тя бе поискала, бе настоявала Рай да си смени работата и да остане при нея, и това не й бе донесло абсолютно нищо. Не можеше да предложи на Крис никаква надежда, никакво решение, защото не ги намираше и за себе си. Каквото и да правеха, пак щяха да са нещастни.

— Ще замина — каза на глас и изведнъж го погледна ужасено. Не бе имала намерение да разкрива плановете си.

Той улови погледа й и махна с ръка.

— Забрави. От мен няма да излезе. Но и аз си го бях помислил. Ти имаш куража да направиш каквото трябва, колкото и да боли. Намаляваш загубите. Иска ми се и аз да можех.

— Когато си готов, ще можеш. Не забравяй, аз имах седем години да свикна без него. — Сали се усмихна леко. — Дори бях си внушила, че между нас всичко е свършило. На Рай не му отне много време да направи тази приказка на пух и прах.

Крис я погледна, сякаш всъщност не я виждаше. Бе наранен, също като нея. Нищо не може така да разтърси самочувствието на човек, както някой, когото обича, да му каже: „Ти трябва да се промениш“ — тази коварна малка фраза, която всъщност означава „Аз не те обичам такъв, какъвто си. Не си достатъчно добър.“ Има и по-дълбоки обиди, по-жестоки рани, ала все пак тази рана боли особено жестоко. Сали сега знаеше добре това и се закле, че никога вече няма да иска от някой да се променя. Бе ли Рай наранен от настояванията й да се промени? Опита се да си го представи объркан и наранен и не успя. Той имаше железен характер, който никога не позволяваше никаква уязвимост. Бе се отърсил от лепкавите й ръце като от паяжини и бе продължил по пътя си.

— Ще ми мине — каза Крис тихо. На лицето му бе изписано безизразно примирение. — Мисля, че нямам друг изход, нали?

Върнаха се до редакцията мълчаливо. Когато влязоха в празния асансьор, той натисна бутона и задържа пръста си върху него, като я гледаше настойчиво.

— Обаждай се — каза тихо. — Иска ми се да бях с теб, Сал. — Обви ръка около шията й, наведе се и леко докосна устни до нейните. Тя усети как в очите й парят сълзи. Да, наистина, защо не можеше да е Крис вместо Рай?

Не можеше да обещае, че ще се обажда, макар че искаше. След като заминеше, не можеше да рискува да прави нищо, което би подсказало на Рай къде да я намери, а Крис не можеше да се изтърве за нещо, което не знае. Слезе от асансьора само с един дълъг поглед за довиждане, после седна на бюрото си и се зае с мрачна решителност за репортажа.

Чувството за „сега или никога“ й помогна да се съсредоточи и след по-малко от час тя изпрати завършения репортаж на Грег. Изправи се, опъна схванатите си мускули, взе чантата си и излезе, без да се обади на никой, сякаш просто отиваше на среща. Всъщност имаше намерение никога вече да не се върне. Съжаляваше, че трябва да си тръгне, без да каже на Грег, но той болезнено ясно й бе показал, че се чувства длъжен да е лоялен преди всичко към Рай, и не се съмняваше, че веднага би докладвал за напускането й.

Предпазливостта я накара да осребри чека, който носеше в чантата си, и да превърне по-голямата част от парите си в пътнически чекове. Кой знае как смяташе Рай да я задържи. Трябваше да се махне, и то веднага.

Когато стигна до апартамента си, бе почти три и половина и бе чист инстинкт, ала когато отвори вратата, косата й настръхна. Огледа познатите мебели и разбра, че нещо се бе променило. Вгледа се по-внимателно и видя, че няколко неща липсваха — наградите й, книгите й, старинният часовник. Крадци!

Втурна се в спалнята и ахна от ужас. Гардеробът зееше празен, в банята ги нямаше козметиката и тоалетните й принадлежности, дори четката за зъби. Всичките й лични вещи бяха изчезнали! Пребледня като платно, втурна се обратно в спалнята и в ужас се вторачи в бюрото, върху което доскоро бяха пишещата машина и ръкописът й. Дори ръкописът й бе откраднат!

Чу някакъв шум откъм входната врата и рязко се извъртя, готова за бой, ако крадците се бяха върнали. Но на прага стоеше хазяйката й, госпожа Лендис.

— Стори ми се, че те видях — каза тя весело. — Толкова съм щастлива за теб. Такова хубаво момиче, винаги съм се чудила кога ще се омъжиш. Никак не ми се иска да се разделям с теб, ала знам, че искаш да живееш с красивия си съпруг.

Сърцето на Сали изстина.

— Съпруг? — повтори тя беззвучно.

— Той е първата знаменитост, която съм виждала — продължаваше да бъбри госпожа Лендис. — Обаче е толкова любезен, каза, че е уредил до края на седмицата да изнесат мебелите ти на склад, за да мога отново да дам апартамента. Помислих си, че е много мило от негова страна да уреди всичко, докато ти си на работа.

Сали вече се бе овладяла и успя да се усмихне на госпожа Лендис.

— Наистина много мило — съгласи се тя и стисна ръце в юмруци. — Рай мисли за всичко.

Но той още не бе победил!