Пет мили

Шеста глава

Момичетата бяха изхвърлени най-безцеремонно през предната порта, а аз бях пришпорена (добре де, завлечена) надолу по стълбите и по коридора от Дорнан. Не беше ясно дали разпитът ми беше приключил, или просто сменяше местоположението си, но поне момичетата бяха извън клуба и можеха да избягат много, много далеч.

Буквално ме хвърли в спалнята, следвайки ме плътно. Затвори вратата с трясък, докато аз се запрепъвах напред, опитвайки се да не падна по лице.

— Какво, по дяволите, се случи снощи? — попита той. — Ако разбера, че имаш нещо общо с на Макси… — той спря, когато следващата дума отказа да се заформи на устните му, — … смъртта — продължи най-накрая, — ще ти смъкна кожата от шибаните кости, докато гледаш.

Измъчих една сълза в негова чест.

— Заклевам ти се, нямам нищо общо. Макси смъркаше толкова много и не спря, дори когато носът му започна да кърви.

Дорнан изръмжа.

— Защо не дойде да ме повикаш?

Погледнах към пода. „Добър въпрос, шибаняко.“

— Не ме пускаше да изляза — отвърнах. — Бях изплашена. Не исках да го ядосвам.

Той се надвеси над мен на леглото, а огромното му тяло засенчи моето. Отхвърлих спомените за това как бях притисната под него и крещях преди шест години, но в себе си все още усещах страх, който ме караше да треперя под тежестта му.

— Не знаех какво да правя — замолих, разширявайки очите си колкото можех. Той изръмжа тихо, когато една гореща ръка се уви около гърлото ми и започна да стиска с нарастваща интензивност, докато най-накрая не можех да дишам и пред очите ми затанцуваха звезди.

Нещо в изражението му се промени. Може би виждаше как бях на път да припадна, защото пусна гърлото ми и се изправи, а по лицето му ясно се виждаше чувството на безизходност, докато крачеше из малката стая.

— Кажи ми точно какво се случи — каза той. — От момента, в който влезе в стаята, до момента, в който излезе. И, Сами?

Лицето му беше ужасяващо.

— Ако ме излъжеш, следващия път няма да пусна. Следващият път ще стискам, докато шибаното ти вратле не се счупи в ръцете ми.

Изобщо не се съмнявах в думите му и отново си припомних опасната игра, която играех. Като руска рулетка, но с повече куршуми в пистолета, и аз бях тази, която беше насочила оръжието към главата си, надявайки се отчаяно всеки път щом натисна спусъка да чувам звукът от празно кликване, вместо да разпръсна мозъка си на стената зад мен.

Разказах му историята и наистина беше история, тъй като нищо от казаното не беше истина. Разбира се, добавих частта с хапчетата и припадането на момичетата, но истината спираше дотук.

— Макси беше толкова ядосан, когато и двете припаднаха — довърших, след като бях говорила и говорила, а той обикаляше и крачеше из стаята. — Искаше да остана, защото те нямаше да се събудят. Викаше, а носът му кървеше и ме накара да смъркам от кокаина! — Думите заекваха в устата ми и предположих, че се беше вързал на представлението ми, тъй като ръцете му не бяха около гърлото ми.

Все още.

— Как може някой да те накара да смъркаш кокаин? — попита Дорнан.

Вгледах се в черните му очи, докато в мен се преплитаха емоции — отмъстителна гордост и страх.

— Като си държи ръката на устата ти и те принуждава да дишаш през носа — отвърнах безизразно, а в главата ми затанцуваха греховни спомени, щом се сетих как бях направила точно това. — Беше толкова силен — добавих, знаейки че в този момент изглеждах слаба и немощна. — Не колкото теб, Дорнан, и все пак твърде силен, за да го спра.

Дорнан се обърна и удари с юмрук огромното огледало, което висеше на стената до леглото, карайки ме да се свия настрани, когато по пода се посипаха парченца стъкла.

— Ако колумбийците наистина се опитват да започнат война — каза мрачно, — изчакаха твърде дълго, за да го направят.

Погледнах надолу към счупените парченца огледало и кръвта, която се стичаше от кокалчетата на пръстите му и казах:

— Защо изобщо ще започват каквото и да било?

Дорнан спря и прокара ръка през тъмната си коса. Изглеждаше ужасно. Опитах се да помисля какво би направила една загрижена приятелка — добре де, курва — в такава ситуация. Не исках да прегръщам негодника. Можех да го чукам както пожелае, но не и да го прегръщам.

Той се отпусна в кожения стол с висока облегалка, който се намираше в ъгъла на стаята — проклет трон за краля, който стремглаво губеше контрол над кралството си.

Какво щеше да ме умилостиви пред него в този момент?

Цигарите. Да.

Забелязах кутията, която беше зарязал на нощното шкафче и се пресегнах за нея, изваждайки една цигара и черна месингова запалка с издълбан дракон отпред. Запалих цигарата, дръпнах веднъж, пристъпих две крачки към него и паднах на колене, поставяйки длани върху бедрата му.

— Ето, скъпи — казах, като взех цигарата и я поставих между устните му.

Той я прие, а черните му очи ме загледаха със смесица от любопитство и едва прикрита ярост. Изхлузих тениската си, така че да съм само по сутиен и притиснах памучния плат към кървящите му пръсти.

Погледнах го изпод мигли, докато другата ми ръка се спусна към ципа му. Свалих го внимателно и промуших ръка в гащите му в търсене на единственото нещо, което щеше да го разсее. Погалих го няколко пъти, той изстена дълбоко, а пенисът му изскочи напред. Лицето му не разкриваше никаква емоция, беше напълно невъзмутим, докато продължаваше да опъва от цигарата си. Стиснах ръката си в юмрук и започнах да я плъзгам нагоре-надолу по пениса му, а необрязаната кожа покриваше главичката му и отново я откриваше с всяко прецизно движение.

Навлажних устни и отворих устата си широко, дразнейки с език долната част на пениса му, преди да го поема изцяло в устата си. Имаше солен и горчив вкус и трябваше да се окуражавам умствено, за да не спра.

„Хайде. Можеш да се справиш. Какво е една малка свирка? Страхотна си, малката.“

Ъх. Прякорът, който ми беше измислил Дорнан, в собственото ми съзнание, докато се окуражавах мислено, изобщо не беше нормално. Не знаех дали да се смея, или да плача, но нито едно от двете нямаше да е присъщо за лоялната клубна курва, затова притъпих всички чувства, както бях притъпила рефлекса си за повдигане, щом го поех в гърлото си.

Свободната му ръка сграбчи косата ми в юмрук, когато го поех по-навътре, и изсумтя задоволително.

— Милостиви боже — изстена, ниско и дрезгаво, — лапаш като порнозвезда.

Запърхах с мигли насреща му, продължавайки да го обработвам с уста и ръка, докато мислите ми бяха на друго място.

Усетих как се отпуска малко по малко, коленете му се разтвориха още, напрежението му намаля, и той се отпусна назад в стола, премигвайки бавно и доволно.

— Най-добре да не ме лъжеш за снощи — каза, и останах изумена, че можеше да приказва, докато му правех всичко това. Приех го като лично предизвикателство и го засмуках и стиснах по-усърдно, опитвайки се да го докарам до ръба.

Пръстите му опъваха косата ми болезнено и аз се въздържах да не избутам ръката му, когато безброй косми се измъкнаха болезнено от скалпа ми.

— Говориш за война в пълни мащаби, Сами.

Повдигнах глава, за да отговоря, но той опъна косата ми.

— Казал ли съм, че можеш да мърдаш, кучко? — попита яростно, натискайки лицето ми към пениса си с такава мощ, че започнах да се давя. Когато видя това, отпусна ръцете си и ме остави да се отдръпна леко. — Убивал съм и за по-малко — продължи да говори, докато аз си взех поука и продължих да го обработвам с уста. — Много по-малко.

Не получих никакво предупреждение, че ще свърши само секунди след като изрече думите си, като изключим пулсирането в долната част на пениса му и факта, че беше застинал на място, а в същото време пръстите му се впиваха в скалпа ми. Спермата се разля по езика и гърлото ми и с няколко пулса той напълни устата ми, изпразвайки се напълно.

Замислих се за Майкъл, невинният млад мъж, който Дорнан беше застрелял в пристъп на ревност и страст, и преглътнах.

— Знам — отвърнах, като изтрих уста с опакото на ръката си и се отдръпнах назад.

Той въздъхна тежко и притисна дланта си към лицето ми, докато се изправяше. Схванах намека и се отместих от пътя му, когато се отправи към банята и затвори вратата след себе си, а по вените ми изведнъж забушува ярост. „Задник.“

Отчаяно копнеех да се изжабуря с вода за уста, но можех да чуя течащата вода в банята и знаех, че Дорнан нямаше да е много впечатлен. Огледах стаята, търсейки нещо — каквото и да е, с което да премахна гадния вкус в устата си. Погледът ми попадна върху шкафчето, където знаех, че Дорнан криеше скъпите си питиета.

Отворих вратичката тихо и затършувах из прилежно прибраните кожени якета и обувки. Беше анален в повече от един смисъл. Засмях се на собствената си глупава шега, избутвайки един сак и ботуши настрани, докато най-после не усетих студено стъкло под пръстите си. Сграбчих бутилката и я издърпах, разкривайки един литър неотворено, четиридесетгодишно уиски.

Сантименталният му кучи син. Спомнях си точно кога беше получил бутилката, няколко седмици преди всичко да се прецака и едва да загина. Баща ми му я беше подарил за рождения ден. Защо я беше запазил след смъртта на баща ми, си оставаше загадка за мен, но при всички случаи бутилката му навяваше доста болезнени спомени.

Дам. Щеше да свърши работа.

Развих капачката, разкъсвайки четиридесетгодишната опаковка, хвърлих я на земята, затворих шкафа и се настаних в средата на леглото, отпивайки голяма, изгаряща глътка от уискито.

Когато Дорнан излезе от банята петнадесет минути по-късно, даже не си направих труда да скрия безценния алкохол в ръката ми.

Може би бях уморена.

Или може би, точно сега, просто не ми пукаше.