Шестима братя

Седма глава

Изминаха часове, преди Дорнан да ме открие. Беше пиян до безсъзнание и се наложи аз да карам обратно до жилищната сграда с колата на жена му.

Докато го водех към стаята му не видяхме никой и предположих, че смъртната атмосфера, която бе завладяла мястото, идваше в повече на всички. Пуснах ключовете на колата върху нощното шкафче и наблюдавах как Дорнан седна на черния винилов стол в ъгъла на стаята, а лунните лъчи, процеждащи се през прозореца, образуваха ивици от светлина по лицето му. Като белези, помислих си, докато се приближавах към него.

— Можеш да си тръгваш — каза, гледайки в нищото.

Част от мен искаше да направи точно това. Да се върна в колата, да намеря Джейс и да му кажа всичко. Но другата част от мен, отмъстителната кучка — тя искаше да остане и да се наслаждава на всяка болка и тъга, идваща от този страдащ дявол.

— Позволи ми да те разсея малко — прошепнах, поставяйки ръце върху раменете му. Преметнах крак през стола и седнах в скута му. Очите му бяха пълни със сълзи, които заплашваха да потекат всеки момент.

— Затвори очи — казах тихо, оставяйки топли и влажни целувки по врата му. За мое учудване, може би защото беше пиян, се подчини. Подсмихнах се, когато действията му постигнаха така желания от мен ефект. Клепачите му се спуснаха надолу и две сълзи се отделиха от очите му, потичайки надолу към наболата му брада. Наведох се напред и докоснах с устни дясната му буза. Вкусовите ми рецептори се задействаха, задоволени от внезапния вкус на солена вода.

Вкусът на победата.

Той бе отнел баща ми, животът ми, а сега аз отнех първородният му син. Вкусът на болката му ме призоваваше и аз повторих действието си с лявата му буза, като този път прокарах език, за да уловя отчаянието му и да го изпия до последната капка.

Поклатих се върху пениса му, който се беше втвърдил само от това, че го бях възседнала. Черната ми погребална рокля се беше набрала нагоре и единственото, което ни разделяше, бяха тънко парче черна дантела и панталоните на Дорнан. Той отвори очи и можех да видя, че е изненадан от нежния начин, по който го докосвах. От една страна аз също бях изненадана. Но тъгата му, опустошението му… беше по-задоволително дори от това да го вържа и да го накарам да кърви за мен.

Сега кървеше със сълзи, вместо с кръв, но накрая всичко беше еднакво. Щях да отнема всяка негова сълза, всеки негов син и тогава щях да пролея кръвта му.

— Сами… — прошепна той, забивайки пръсти в нежната кожа на бедрата ми. Цялата настръхнах в предпазливост. Никога не ме наричаше Сами.

Само малката или миличка.

— Мамка му, толкова съм твърд, че боли — каза, наблюдавайки ме с пламтящо напрежение в погледа.

Прикрих усмивката си, като затършувах за ципа на панталона му, който се беше опънал до скъсване. Когато го свалих внимателно надолу, твърдият му пенис изскочи напред, а капка предеякулационна течност блесна на върха му. Стиснах го силно с едната ръка, а с другата прокарах пръст по главичката. Продължавах да го гледам, докато повдигнах пръст и облизах солената течност.

Мъка. Опустошение. Загуба.

Той ме стисна още по-силно с пръстите си, засилвайки болката, но и удоволствието ми. Сякаш се държеше за мен като удавник за сламка, но бавно се изплъзваше.

Усмихнах се и изражението му се промени на секундата от измъчено и смирено до жадно и властно.

— Играеш си с мен — каза и повдигна бедрата ми насила. Остави едната си ръка на бедрото ми, а с другата дръпна рязко бикините ми настрани и нагласи пениса си пред отвора ми.

Бях наистина възбудена. Щяхме да правим утешителен секс. Няма по-уязвим момент за някой от този, в който стои гол и открит под теб, на ръба на екстаза.

Можех да видя всичко. През фасадата, през контрола, чак до чернилката в душата му. Виждах белезите, които бях оставила върху малката част от студеното му мъртво сърце, която бе способна да изпитва чувства към собствените му деца. Примитивен, човешки инстинкт, който въпреки ненавистта и долната му извратеност все още живееше в него. Притисна ме надолу към себе си, изпълвайки ме изцяло, и аз не можех да спра стенанието, което излезе през устните ми.

Извиках, когато започна да тласка по-бързо, а ръката му ме стискаше толкова силно, че ноктите му бяха на път да ме разкървят. Не беше останала никаква нежност помежду ни. Чукахме се диво като две разгонени животни, изпълнени с еуфория и отчаяние. С всеки груб тласък той излизаше напълно от мен и се забиваше отново с такава сила, че ми се привиждаха звезди. Усещах копнеж, еднакво приятен и болезнен. Всеки сантиметър разголена кожа беше настръхнала, дъхът на Дорнан по врата ми подпалваше нервните ми окончания, докато жадните му устни търсеха утеха и освобождение.

Изражението му стана открито, разголено и усетих как се стегна като камък вътре в мен.

— Ще… свърша — успя да промърмори, а очите му се притвориха.

Стиснах брадичката му и повдигнах нагоре главата му, така че погледите ни да се срещнат.

— Гледай ме, докато свършваш — прошепнах и това беше достатъчно да го докара до ръба. Той изстена шумно, надигна бедрата си към моите и се изля в мен. Оргазмът му изглеждаше разтърсващ и продължи няколко дълги тласъка.

— Дай ми всичко, скъпи — прошепнах в устата му, докато го наблюдавах, без да отмествам поглед, източвайки и последната капка мъка.

Най-накрая, когато приключи, отпусна главата си върху гърдите ми и пое зърното ми в уста. Когато се опитах да стана, стисна зъбите си, карайки ме да подскоча от внезапната захапка. Отпуснах се отново върху него, като не смеех да помръдна и се оставих той да ме води. Дълго стояхме така, може би към петнадесет минути, пенисът му беше омекнал, но все още беше в мен.

Най-накрая освободи зърното ми, облегна се назад и ме загледа с изморени и отегчени очи.

Очите на Джейс. Мисълта беше ужасяваща, затова я натиках дълбоко в съзнанието си, където криех останалите мрачни тайни. Той проследи извивките на веждите ми с пръсти, прокара ръцете си през пуснатата ми коса и обви гърлото ми с длани. Не стискаше силно, но жестът беше повече от ясен — може и да бях отгоре, но той командваше парада. Изненадах се, когато дрезгавият му глас разцепи тишината.

— Приличаш толкова много на нея — каза той с учудено изражение. — Как е възможно?

Много добре знаех за кой говори, но Сами не трябваше да знае.

— Коя? — попитах невинно.

Стисна хватката си около гърлото ми.

— Мариана — отвърна и вътрешно се засмях. Пет златни звезди за доктор Лий и невероятните му хирургически умения.

— Коя е Мариана? — попитах, напрягайки се, когато ръката му продължи да стиска гърлото ми, а другата се премести и ме дръпна силно за косата. Настроението му определено се беше променило. Маската се беше върнала на лицето му и нямаше и следа от уязвимост в изражението му. Отново бе станал непредсказуемата змия, която бе готова да те нападне всеки момент.

Раздвижих бедрата си, когато усетих, че започва да набъбва в мен. Как така беше твърд отново? Буквално беше като машина. Виждах как се двоумеше дали да ме спре или да ме остави да продължа. Заклатих се по-бързо, като го поемах дълбоко навътре и ахнах, когато започна да ме души, спирайки притока ми на въздух. Лицето му се изкриви в омраза и отчаяние.

— Мариана ми беше метреса. Любовница. Прекара тук с мен десет години, докато не разбрах, че ме порти на ченгетата.

Очите ми се насълзиха, когато ме стисна още по-силно и ме разтърси за ефект. Започнах да виждам бели петна и ушите ми бучаха от липсата на кислород.

— Знаеш ли какво направих с нея? — попита. Поклатих глава безмълвно, замръзнала на място, а той повдигна бедра и се изтласка дълбоко в мен, докато притискаше трахеята ми. — Отрязах ѝ езика за приказките, които беше разказвала за мен — прошепна, а тласъците му станаха по-силни и бързи. — Отрязах ѝ устните, защото беше говорила за клуба — продължи, като захапа и засмука втвърденото ми зърно. — Отрязах ѝ главата, защото ме беше предала и я изпратих с експресна доставка на майка ѝ — завърши най-накрая и освободи хватката си. Започнах да се давя незабавно и поставих ръце върху премазаното си гърло, докато с хриптене пълнех дробовете си с миризмата на мускус.

— Ооо, не, не — смъмри ме, като хвана китките ми и ги притисна от двете ми страни, продължавайки да тласка в мен. Усмихна се мрачно, любувайки се на врата ми. — Искам да виждам отпечатъците си върху теб.

Бях замаяна и продължавах да хриптя, мъчейки се да си поема нормална глътка въздух.

— Увий краката си около мен — нареди той и аз се подчиних, стискайки кръста му с бедрата си, докато се изправяше. Направи три бързи крачки и ме блъсна в стената, пронизвайки ме с пениса си, а при удара на главата ми в бетона ми се привидяха звезди.

— Виж — каза, натискайки брадичката ми настрани, за да погледна в огледалото. Видях се зачервена, напълно безразлична, с два големи отпечатъка от ръце върху врата ми. Той се усмихна и прокара нокти по отпечатъците, карайки тялото ми да потръпне неволно.

— Ти няма да ме предадеш, нали, Сами? — попита, забивайки се по-навътре с всеки опустошителен тласък, а очите му горяха от жажда и спомена за отминалите грехове.

— Никога — излъгах.