Въздигната

13 Истината

Бях забравила колко подобна на пещера е приемната на краля. Залата беше без прозорци, а стените бяха облицовани с тъмен махагон. От високите тавани висяха канделабри, хвърлящи над нас бледа светлина.

Седяхме на елегантни червени столове, като единствените други мебели в помещението бяха една библиотека и голямо писалище. Локи, Сара и аз седяхме мълчаливо, очаквайки краля. Локи дъвчеше палеца си и кракът му нервно играеше. Сара бе сложила ръце в скута си с празен израз на лицето.

Веднага щом влязохме в замъка, малкият померанец на Сара се беше нахвърлил върху нас, лаейки. Той изръмжа срещу мен, но много се развълнува, когато видя Локи, и го обсипа с целувки. Сара се появи малко по-късно, чула лая на кучето.

Когато ни видя, цялата пребледня. Спря се и остана загледана в нас, а Локи я попита дали се радва да го види. Вместо да му отговори, тя изпрати един таласъм, който стоеше наблизо, да повика краля и после ни поведе към покоите му.

Връчи кучето на Лъдлоу, един от таласъмите, и ни даде знак да седнем. Стори ми се, че чакаме цяла вечност, макар в действителност да бяха минали може би само минути.

— Не трябваше да идваш тук — каза Сара накрая.

— Знам това — отговори Локи.

— Нито трябваше да водиш нея тук — допълни Сара.

— Знам и това — повтори Локи.

— Защо се върна? — попита тя.

— Не знам — отвърна Локи с нарастващо раздразнение.

— Значи, не знаеш? — изсумтя Сара. — Той ще те убие!

— Знам — рече Локи тихо.

— Няма да му позволя — намесих се аз решително и Локи се обърна към мен.

— Извинявай, принцесо, но ти си много наивна — каза Сара.

— Имам план — казах аз с повече самоувереност, отколкото чувствах. — И ще го осъществя.

— Той никога няма да те пусне — предупреди ме Сара.

— Ще го направи — настоях аз. — След като му предложа в замяна нещо по-голямо от самата мен.

— И кое е това нещо? — попита Сара.

— Моето кралство.

В този момент двойната врата на залата се отвори и влезе кралят. Кракът на Локи моментално спря да играе и той отпусна ръката си в скута. Орен се усмихна и това ме накара цялата да настръхна. Сара се изправи и аз я последвах, но не и Локи.

— Значи, най-накрая я доведе? — попита Орен, спирайки тежкия си поглед върху него.

— Не съм я довел, Ваше Величество — рече Локи. — Тя доведе мен.

— О? — Орен изглеждаше изненадан, но кимна одобрително към мен. — Значи, все пак си намерила моя боклук и си решила да ми го върнеш, както помолих.

— Не — казах аз. — Той ще дойде с мен, когато си тръгна.

— Когато си тръгнеш! — възкликна Орен и смехът му отекна в стените на залата. — О, скъпа моя принцесо, ти няма да тръгваш никъде.

— Още не си чул какво имам да ти предложа — рекох аз.

— Аз вече имам всичко, което искам, в тази зала. — Орен беше започнал да се върти около нас в широк кръг. Локи го следваше с поглед, но не и аз.

— Ти не притежаваш Фьоренинг, нито каквато и да е част от Трил — отбелязах. — Дори и онова, което е останало от Ослина, не е твое. Ти я опустоши, но градът е все още наш.

— Аз ще имам твоето кралство — каза Орен и в този момент гласът му беше точно зад мен.

— Може би — отвърнах аз. — Но колко време ще ти отнеме да го завладееш? Това, че съм в твоите ръце, няма да ти осигури победата над трил. Всъщност така само ще ги накараш да се бият с още по-голямо ожесточение срещу теб.

— Какво предлагаш? — попита Орен, заобикаляйки ме и заставайки точно срещу мен.

— Време — отвърнах аз. — Дай ми време да подготвя хората си, за да избегнеш въстанието, подобно на онова, което е избухнало, когато си се оженил за майка ми.

— Аз потуших това въстание. — Орен се усмихна лукаво, вероятно припомняйки си с удоволствие всички жени и деца, които бе избил.

— Но си изгубил кралството, нали? — попитах аз, при което усмивката му помръкна.

— Как би могла да ми гарантираш кралството? — попита Орен.

— Скоро ще бъда кралица — отвърнах. — Ти видя Елора. Знаеш, че няма да я бъде още много дълго.

— И това ще бъде краят на нашето примирие — каза Орен със заплашителни нотки.

— Ако ми дадеш време да подготвя хората за промяната до встъпването ми във власт, усилията ни ще се увенчаят с успех — казах. — Мога да ги привлека на наша страна. Ако ги убедя, че ще управлявам като равна с теб, а не в подчинено положение, те ще ме подкрепят.

— Ти няма да управляваш като равна с мен — изръмжа той.

— Знам — казах бързо. — Просто трябва да спечеля хората на твоя страна. Да ги накарам да те приемат. И веднъж щом всичко си дойде на мястото и ти станеш крал на Витра и Трил, те ще се преклонят пред теб, без да се оплакват. И ще ти служат както пожелаеш.

— Защо? — Орен повдигна недоверчиво вежди и отстъпи назад. — Защо би направила това?

— Защото знам, че ще продължиш да воюваш с нас и накрая ще победиш, но с цената на хиляди загинали от моя народ — отговорих аз. — Предпочитам да работя с теб сега, за да осигуря едно безкръвно предаване на властта, отколкото скъпоструващото, макар и отложено поражение.

— Хм. — Орен изглеждаше замислен и след това кимна. — Умно. Много умно. Какво искаш в замяна?

— Да спреш нападенията над нашите градове — отвърнах аз. — И да престанеш да воюваш с нас. Ако продължаваш да избиваш моя народ, след това ще ми бъде трудно да го убедя да ти се довери. И освен това, искаш Трил да стане твое кралство, но в момента унищожаваш своята собственост.

— Това са добри аргументи — рече Орен. Отново беше започнал да крачи и сега беше с гръб към мен. — Какво е мястото на Локи във всичко това?

— Той е витра — отговорих аз. — Показвайки се в добра светлина в Трил, той ще изиграе положителна роля и за твоята репутация там. И ще помогне за спечелването на хората на твоя страна.

— Сигурна ли си обаче, че искаш него? — Орен се обърна с лице към мен. — Мога да изпратя Сара на негово място.

— Те вече познават Локи. И започват да му се доверяват.

— Искаш да кажеш, че ти му се доверяваш — усмихна се Орен загадъчно. — Той не ти е казал, нали?

— Не разбирам — казах. — Не знам какво имаш предвид.

— Невероятно! — засмя се Орен. — Значи, не знаеш!

Навлажних устните си притеснено.

— Какво не знам? — попитах аз.

— Това е лъжа — засмя се Орен отново.

— Не всичко е лъжа — каза Локи бързо. С крайчеца на окото си го видях да пребледнява, а гласът му потрепери. — Белезите по гърба ми не са лъжа.

— Е, ти си ги заслужи. — Орен спря да се смее и го погледна студено. — Ти ме провали твърде много пъти.

— Не съм те провалил — каза Локи предпазливо. — Просто ти отказах.

— Не, ти се провали. — Орен се спря непосредствено пред него и Локи с усилие на волята посрещна погледа му. — Тя не избяга с теб. Тя избра друг пред теб. Което означава, че си се провалил.

— Какво? — обадих се аз, чувствайки, че ми прималява.

— Аз нямаше да я доведа тук — рече Локи, отказвайки да ме погледне.

— Така казва сега — подигра му се Орен и отстъпи крачка назад. — Но говореше друго, когато се върна.

— Бях в тъмница и подложен на побой! — извика Локи. — Готов бях да кажа всичко.

— Но ти се съгласи — изтъкна Орен. — Съгласи се да съблазниш принцесата, да я накараш да се влюби в теб и да ми я доведеш тук. Не е ли вярно това?

— Вярно е, но… — смотолеви Локи, но Орен го прекъсна.

— Ти отиде в двореца и се остави да бъдеш заловен, за да си осигуриш необходимото време да бъдеш с нея.

— Това не е точно така… — понечи да възрази Локи.

— И когато Сара те върна тук, ти ми каза, че почти си успял да я спечелиш — усмихна се Орен, сякаш разказваше забавен анекдот. — Разказа ми как тя почти те е целунала и как се е изчервила, когато си й предложил да се омъжи за теб вместо за онзи идиот, с когото е сега.

Локи не каза нищо. Беше забил поглед надолу в пода, прехапал устна. Почувствах в гърдите ми да се надига ужасна болка, когато разбрах, че това е вярно.

— Не беше ли така? — изкрещя Орен и Локи трепна, но не вдигна глава.

— Аз нямах избор — каза Локи тихо. — Изпълнявах заповеди.

— Няма нищо. — Орен се усмихна, поглеждайки към мен. — Всичко, което се е случило между вас двамата, е лъжа. Но той направи това, защото аз го поисках от него, което го оправдава. Нали така? Добре е обаче да знаеш, че всяка дума, която той някога е изричал, е била лъжа.

— Това не е вярно — рече Локи, вдигайки глава. — Аз не съм лъгал. Никога не съм те лъгал.

— Нима би му повярвала сега? — попита Орен, свивайки рамене.

— Защо ми казваш това? — попитах, изненадана от това, колко спокоен е гласът ми.

— Защото се надявах да размислиш — каза Орен. — Ти можеш да се върнеш в двореца си, при твоя съпруг и кралство, но да оставиш Локи тук. Нямаш нужда от него. Той е безполезен. Просто отпадък.

— Не — казах, кръстосвайки поглед с Орен. — Той идва с мен. Ако искаш да се договорим, ако искаш мен и кралството ми веднага щом страна кралица, той идва с мен. Иначе договорката ни отпада.

— Толкова много ли означава той за теб? — попита Орен. Той тръгна към мен, спирайки се толкова близо, че усещах дъха му върху лицето си. — Макар да знаеш, че те е предал?

— Обещах му, че ще се върне с мен, и ще удържа на обещанието си — произнесох бавно.

— Значи, държиш на обещанията си — рече Орен. — Добре. Защото, ако не удържиш на това, ако не ми дадеш кралството си, когато станеш кралица, Локи ще бъде първият, когото ще убия. И ще го направя пред теб. Разбираш ли ме?

— Да — отвърнах.

— Добре — усмихна се той. — Значи, се договорихме. Целият Трил ще бъде мой.

— А дотогава ти няма да нападаш моите градове и хора — напомних му аз. — Ще ни оставиш на мира.

— Договорено — каза Орен и ми протегна ръка.

Аз я стиснах и през ума ми неволно пробяга мисълта, че съм сключила сделка с дявола.

Сара ни изпрати до вратата и по пътя всички мълчахме. Преди да се разделим обаче, тя ни каза да бъдем внимателни. После прегърна Локи и като че ли искаше да прегърне и мен, но аз не й позволих.

Докато вървяхме към колата, дори не погледнах към Локи. Когато се качихме, забих поглед в предното стъкло, а той запали двигателя.

— Уенди, когато се съгласих на това, аз дори не те познавах — рече Локи.

— Не искам да говорим за това.

— Уенди.

— Просто карай — троснах му се аз.

Той въздъхна и колата потегли, отдалечавайки се от двореца Витра.

Беше логично в този момент да чувствам някакво облекчение. Бях разговаряла с Орен и бях постигнала онова, което исках. Орен не бе убил нито един от двама ни, което беше съвсем реална възможност, и бях спечелила още време за хората си.

Дори не бях осъзнавала колко много харесвам Локи, преди да разбера, че всичко е било лъжа. Той просто беше следвал заповеди и по някаква необяснима причина, аз не го винях за това. Но въпреки това се чувствах като глупачка и не знаех защо бе продължил да си играе с мен, дори след като бе напуснал Витра.

Най-много ме болеше от това, че съм била съблазнявана. През онази нощ, когато Локи дойде при мен в градината, аз наистина бях изкушена да избягам с него. Дори се бях почувствала зле заради това, че го отблъснах. Страхувах се, че съм наранила чувствата му.

Но всичко е било лъжа.

Въртях нервно годежния си пръстен, отказвайки да се разплача. Така ми се падаше за това, че мамех годеника си, за това, че бях готова да изневеря на съпруга си. Независимо от естеството на брака ми с Тове, нямах оправдание за онова, което чувствах към Локи.

Станалото трябваше да ми послужи като предупредителен сигнал. Трябваше да се съсредоточа над това, да спася брака и кралството си, а не някакво глупаво момче.

— Съжалявам — каза Локи, след като бе карал около час или малко повече. Не отговорих и затова той продължи: — Никога не съм искал да те нараня. Знам, че не трябваше да се съгласявам на това.

Аз се взирах в предното стъкло. Дори не бях погледнала към него, откакто тръгнахме.

— Уенди — въздъхна той. — Уенди. Моля те, отговори ми. В някакъв момент ще трябва да започнеш да говориш с мен отново.

— Не е нужно да правя нищо — отвърнах. — Измъкнах те от там жив. Удържах си на думата.

— Съжалявам, Уенди! — извика Локи. — Но аз просто нямах друг избор. Не разбираш ли? Това беше, преди да те познавам, и освен това ти не беше наранена?

— Не съм била наранена? — засмях се мрачно. — Благодаря ти, че ми казваш как се чувствам.

— Не, имах предвид, че не попадна в ръцете на краля.

— Ами ако бях дошла с теб? — попитах аз и се обърнах към него със сълзи в очите. — Когато поиска да се омъжа за теб, ако се бях съгласила, ти щеше да ме отведеш при него.

— Не — рече Локи. — Нямаше да го направя. Когато ти предложих да избягаш с мен в градината, бях искрен. Аз наистина исках да избягаш с мен.

— Не ти вярвам — казах и избърсах очите си. — Никога повече не мога да вярвам на думите ти.

— Това са пълни глупости! — Той тръсна глава, сетне рязко отби и спря, оставяйки колата на скорост.

— Защо да са глупости? — изкрещях аз. — Ти си този, който ме излъга! Ти ме подведе!

— Никога не съм те подвеждал! — извика Локи. — Никога не съм те лъгал! Всичко, което чувствах към теб, беше истинско!

— Престани, Локи! Вече можеш да престанеш. Сега знам истината!

— Не, не я знаеш!

— Не мога да продължа този разговор. — Поклатих глава. — Отказвам да го продължа.

Нямаше къде да отида и затова слязох от колата. Бяхме пътували доста време и всичко наоколо беше покрито в сняг, а аз бях боса. В този участък от магистралата нямаше никакви коли и пустите царевични ниви се простираха на мили разстояние.

— Къде отиваш? — попита Локи, скачайки след мен от колата.

— Никъде. Имам нужда от свеж въздух. — Загърнах се с пелерината заради студа. — Имам нужда да бъда далече от теб.

— Не прави това — каза Локи умоляващо и тръгна след мен. — Ти чу само него. Не знаеш какво се случи наистина. Трябва да изслушаш и мен.

— Защо? — Извърнах се към него. — Защо трябва да те изслушам?

— Орен щеше да ме убие. Той екзекутира всеки, който не изпълнява заповедите му. Трябваше да му се подчиня. Когато дойде в двореца, той видя какво се случва между нас и реши, че може да ме използва срещу теб. Смяташе, че ще се влюбиш в мен.

— Аз никога няма да те обичам — изплаках с горчивина и той трепна.

— Само ти казвам какви бяха плановете на краля — рече Локи предпазливо. — Той ми заповяда да те накарам да се върнеш тук по собствена воля и аз се подчиних. Защото нямах друг избор.

— Това го разбирам — казах аз. — Наистина. И дори мога да ти го простя. Но защо не ми го каза, когато дойде във Фьоренинг, молейки ме за убежище?

— Защото нямаше значение — отговори той. — Орен наистина ми заповяда да се престоря, че те обичам, но аз наистина те обичах. Защо беше нужно да ти казвам, че някой е искал от мен да те лъжа, когато ти казвах самата истина?

— Не знам дали мога да вярвам и на дума от това, което ми казваш — подсмръкнах аз и се загледах в бялата пустош около нас. Видях един джип да се задава далече от противоположната посока.

— Аз направих своя избор между краля и теб и избрах теб — рече Локи.

— Кога? — попитах аз. — След като ти нанесе побой?

— Не, избрах теб, знаейки какво ще ми причини — отвърна Локи. — Ние бяхме сами в градината. Можех да те накарам да загубиш съзнание, да те хвърля през рамо и да те занеса на краля. Това не беше точно каквото искаше той, но въпреки това щеше да ме пощади, ако го бях направил. Но не го направих. — Той пристъпи към мен и аз срещнах погледа му. — Орен ми каза какво ще ми причини, ако не те доведа при него, но въпреки това не го направих. Той ме измъчва, Уенди! Аз страдах много заради теб!

— Защо се върна там? — попитах аз глухо.

— Защото, ако останех, това можеше да бъде използвано от него като претекст за нарушаване на примирието — обясни Локи. — Така кралят можеше да дойде и да предяви права над теб. Не исках да те излагам на този риск.

Не забелязах колко много се е приближил джипът, докато не спря с писък на гуми непосредствено до нас, като едва не удари нашия кадилак. Локи се наведе към мен евентуално да ме защити, а Тове скочи от мястото на водача. Фин заобиколи колата и се нахвърли върху Локи.