Бляскаво момиче

— Много си облечена.

Той искаше тя да се откаже, но Фльор нямаше да отстъпи. Джейк трябваше да разбере колко е корава.

Ръката му се обви около глезена й и смелостта започна да я напуска. Той развърза единия сандал и го изу, след миг и другият го последва. Очите му жадно изпиваха тялото й. Тя се измести на лакти нагоре към възглавниците, опитвайки се да се отдалечи от него. Джейк изглеждаше толкова зловещ.

— Не искам да става по този начин – едва чуто пророни момичето.

Погледът му докосна гърдите й, бедрата, плъзна се надолу по краката.

— Много лошо.

Той се наведе напред и дръпна връзката на роклята.

— Предпочитам да не…

Джейк я сграбчи за раменете и я дръпна, за да застане на колене.

Фльор преглътна.

— Мисля, че ние първо трябва…

Той изхлузи със замах роклята през главата й.

— Писна ми да играя доброто момче с теб. От деня, в който се срещнахме…

Протегна ръка към края на комбинезона.

Тя избута ръката му.

— Не и така. Не искам да става по този начин.

— Сега играем по правилата на възрастните.

Затегли комбинезона и след секунда го освободи от косата й. Фльор беше на колене в леглото, само по гащички и златните халки на ушите.

— Сега най-после мога да видя всичко, което в петък толкова се старах да не гледам.

— Зная какво се опитваш да направиш, но аз няма да ти позволя. Няма да ти разреша да превърнеш това преживяване в нещо гадно и ужасно.

— Нямам представа за какво говориш.

Тонът му бе рязък и груб.

Фльор сви ръце в юмруци.

— Опитваш се да го съсипеш. Искаш да изглежда маловажно.

— То е маловажно. – Матракът хлътна под тежестта му. Покри тялото й със своето и пъхна ръка помежду им, за да свали бикините й. – Ние се забавляваме. Това е всичко. – Пръстите му напипаха съкровеното й място, докосването му бе почти безстрастно. – Харесва ли така?

— Престани!

— Как го предпочиташ? Бързо? Бавно? Кажи ми как го искаш, бейби.

— Искам цветя – прошепна девойката. – Искам да докосваш тялото ми с цветя.

По тялото на Джейк пробягнаха тръпки. Претъркули се от нея, изруга приглушено, изпъна се по гръб и впери поглед през таванския прозорец в нощното небе отвън. Тя изобщо не го разбираше.

— Защо искаш да ме нараниш?

Той се пресегна и докосна ръката й.

— Ако бях по-добър човек… но аз не съм. – Извърна се към нея и плъзна нежно пръсти по извивката на рамото й. – Добре, малката ми — прошепна. – Повече никакви игри и преструвки. Да го направим както трябва.

Устата му намери нейната с мека, нежна целувка, която разтопи студа в душата й. Не приличаше на целувките им пред камерата. Носовете им се чукнаха. Той отвори уста и засмука нейните устни бавно и сладко. Езикът му проникна през бариерата на зъбите и тя го докосна със своя език. Беше влажен, грапав и съвършен. Фльор обви ръце около раменете му и го придърпа към себе си, за да чуе туптенето на сърцето му до гръдта й.

Най-после той се отдръпна. Пръстите му се заиграха с косата й, а очите му я изпиваха нежно.

— Нямам цветя – отрони той, – но ще те докосвам с нещо друго.

Сведе глава и улови зърното й между устните си. То набъбна под езика му и тя простена, когато по тялото й се разляха вълни на удоволствие.

Като ленив каубой, разполагащ с цялото време на света, Джейк обхождаше тялото й с ръце. Целуваше корема й, докато милваше бедрата й, разпалвайки пламъци във всичките й тайни кътчета. Сетне вдигна коленете й и гальовно ги раздалечи.

Лунната светлина струеше през таванския прозорец, чертаейки сребристи сенки по гърба му. Пръстите му си играеха с копринената паяжина от къдрави косъмчета. После той нежно ги разтвори.

— Цветни венчелистчета – прошепна. – Открих ги.

После се наведе и я покри с меката си кадифена уста.

Усещането бе божествено непознато. Фльор извика името му, но не знаеше дали мислено, или на глас. Вихрени спирали на удоволствие се изстреляха в нея, разпръсквайки искрящи огнени кълба, които блестяха все по-ярко и жарко, готови всеки миг да избухнат.

— Не…

Сподавеният й вик го накара да вдигне глава, ала тя не знаеше как да му каже, че не желае да лети сама. Той се усмихна и плъзна тяло до нейното.

— Отказваш ли се? – промърмори с чувствен, насмешлив и абсолютно неустоим глас.

Тя почувства очертанията на могъщия, набъбнал член, притиснат до бедрото й, и пъхна ръка под ластика на слиповете. Беше гладък и твърд като изваян от мрамор и той издаде тихо стенание, когато пръстите й се стегнаха около него.

— Какво става, каубой? – прошепна Фльор. – Не издържаш ли?

Дишането му стана накъсано.

— Не ми… действа… изобщо.

Тя се засмя и се надигна, за да го види по-добре. Косата и бръсна гърдите му. Фльор смъкна слиповете му и го докосна, нетърпелива да провери реакцията му. Тук… тук… тук отново. Погали го с върха на пръста си, после с възглавничката на палеца, с кичур коса. Накрая го докосна с върнаха на езика си.

Викът му бе дрезгав и дълбок.

Тя го ближеше като котка, от дълбините й бликна необятна изгаряща радост, когато усети властта си над този мъж. Пръстите му се впиха в раменете й и той я придърпа към гърдите си.

— Отказвам се – изхъхри Джейк и захапа долната й устна.

— Пораженец – промърмори тя.

Пръстите му се протегнаха към гърдите й и стиснаха зърното.

— Май е време да ти напомня кой е господарят.

— Късмет.

Фльор докосна кривия му зъб с върха на езика си.

— Явно дамата не е от схватливите ученици. – Джейк отново я покри с тяло. – Разтвори се, малката. Сега ще познаеш своя господар.

И тя се разтвори с радост, изгаряща да го приеме. Да го обича. Засмя се срещу искрящите му сини очи, забулени от желание.

Джейк чу сладкия женски стон, извиращ от глъбините на гърлото й, който обгори краищата на душата му. Взрян в очите й, той я умоляваше безмълвно да не му се отдава докрай, ала тя му се усмихваше с цялата си любов и нежност. Безкрайното обожание, озарило лицето й, сякаш го разкъса на две. Със силен тласък проникна в нея. Не очакваше, че ще е толкова тясна. Не очакваше…

Тя нададе тих вик.

— Най-после – прошепна…

Това можеше да означава всичко, но Джейк усети как стомахът му се свлече в петите.

— Цветенце… мили Боже…

Понечи да излезе, но тя заби пръсти в задника му.

— Не! – извика. – Ако го направиш, никога няма да ти го простя.

Джейк искаше да отметне глава и да излее в яростен рев целия гняв заради глупостта си. Въпреки лъжите на Белинда и фалшивите хвалби на Фльор, той трябваше да знае, че тя е девствена. Трябваше да я изплаши до смърт, за да побегне, накъдето й видят очите от тук, както възнамеряваше. Но не, покварата на невинни девици бе негова специалност, а той беше такъв проклет егоист.

Джейк почувства как безкрайните й великолепни крака се обвиват около кръста му, увличайки го все по-надълбоко, макар че навярно я болеше. Нямаше сили да я нарани още повече, като се отдръпне. Призова цялата си воля и замря в нея, давайки й възможност да привикне с големината му.

— Прости ми, цветенце. Не знаех.

Тя размърда бедра, опитвайки се да го привлече по-навътре.

Той помилва косата й, нежно поигра с устните й.

— Отдъхни минутка, не бързай – прошепна.

— Аз съм добре

Той се питаше как може да остава толкова твърд и възбуден в нея. Джейк Коранда, кралят на мерзавците. Все още твърд като копие. Пронизал с него детето с големите очи.

Зарови глава във врата й, преплете пръсти в косата й и започна да се движи внимателно в нея. Тя потрепери. Пръстите й се впиха в рамене му.

Той спря.

— Боли ли?

— Не – пророни тя задъхано. – Моля те…

Той се отдръпна, за да види лицето й. Клепачите й бяха стиснати, устните разтворени, но не от болка, а от страст. Джейк повдигна бедра и нахлу по-дълбоко в нея. Веднъж… втори път… Наблюдаваше я как се топи от удоволствие под него.

После я успокояваше, докато тя се разтърсваше от сладостните вълни на оргазма. Най-после очите й се отвориха. Погледът й бе мътен, но постепенно се проясни. Тя промърмори нещо, което той не разбра, сетне му се усмихна.

— Прекрасно – прошепна.

Джейк не можа да сдържи усмивката си.

— Радвам се, че си доволна.

— Не съм си представяла, че ще бъде толкова… толкова…

— Скучно?

Тя се засмя.

— Уморително? – продължи да подсказва Джейк.

— Не точно тези думи търся.

— Какво ще кажеш за…

— Изумително – предложи тя. – Вълшебно.

— Цветенце?

— Да?

— Не зная дали си забелязала, но ние още не сме свършили.

— Ние не сме… – Очите й внезапно се разшириха. – О.

Той видя как блаженството върху лицето й бе изместено от смущение.

— Аз… извинявай – заекна момичето. – Не исках да бъда такава недосетлива свиня или нещо подобно. Не знаех… искам да кажа…

Гласът й заглъхна нещастно.

Той подръпна с устни крайчеца на ухото й.

— Сега можеш да подремнеш малко, ако искаш – прошепна. – Почети книга или нещо от този род. Аз ще се опитам да не те притеснявам.

Отново започна да се движи в нея. Усети как тялото й се отпусна, а сетне отново започна да се напряга. Пръстите й се вкопчиха в гърба му. Тя беше толкова мека и податлива, толкова сладка…

— О! – прошепна Фльор, – сега ще се случи пак, нали?

— Можеш да се обзаложиш.

Миг по-късно двамата полетяха отвъд безкрая на света.

— Няма да ме убедиш, че се гневя напразно.

— О, я стига, Калибър!

* * *

Фльор се събуди малко след два сутринта и откри, че е сама в леглото. Нахлузи набързо бикините си и черния пуловер на Джейк с отрязаните ръкави, сетне се отправи към кухнята, където го завари да се наслаждава лакомо на голяма купа, накамарена догоре със сладолед. Започна да й крещи още щом я съзря и оттогава не бяха спрели да се дърлят.

— Трябваше да ми кажеш, преди да го направим.

Той пусна чинията в умивалника и завъртя крана.

— Да го направим? Притежаваш истинска дарба за себеизразяване. Когато пораснеш, трябва да станеш писател. И кога ще стане това? Когато станеш на петдесет?

— Не ми се прави на голяма умница и не ми пробутвай остроумията си. Не беше редно, цветенце, да не ми кажеш, че си… новобранка.

Тя му се усмихна сладко.

— Боиш се, че на сутринта няма да те уважавам?

Тя ставаше все по-добра в словесната размяна на саркастични остроумия, но искаше той да престане да спори и да я целуне. Започна да отваря напосоки чекмеджетата, търсейки някакъв ластик.

— По дяволите, цветенце! Нямаше да бъда толкова груб!

— Груб ли беше? Сигурно се шегуваш. Можех да те поема със затворени очи.

Откри един ластик и върза косата си на опашка високо на тила. После отиде в дневната и взе няколкото дебели квадратни свещи, които бе видяла на масата.

Той я следваше по петите, като че ли беше немирно хлапе, което трябва постоянно да се надзирава.

— Какво правиш?

— Смятам да си взема вана.

— Почти три сутринта е.

— И какво от това? Цялата смърдя.

За пръв път, откакто тя влезе в кухнята, той се отпусна.

— Нима? И защо?

Той почти успя да изобрази прочутата си крива усмивка, а на нея й се прииска едновременно да го цапардоса и целуне.

— Ти си експертът. Ти ми кажи.

Пуловерът му не покриваше изцяло бикините и тя завъртя дупе, докато минаваше покрай него.

Фльор подреди свещите по края на ваната, запали ги и щедро изля вътре пяна за баня от шишето, оставено отстрани. Незнайно защо не мислеше, че е на Джейк. Ненавиждаше всички жени, с които някога бе излизал.

Докато ваната се пълнеше, усука опашката на хлабав кок и я прихвана с шнолата, която бе изровила от несесера с гримовете, който държеше в чантата си. Независимо какво бе казал Джейк, тя не съжаляваше за случилото се помежду им. Дотук с живота, който другите й налагаха. Този избор беше единствено неин. А когато той беше вътре в нея, тя имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от огромната й любов към него.

Плъзна се във водата. Пламъците на свещите се отразяваха от стъклената стена, висяща от едната страна на скалата, и на Фльор й се струваше, че се носи в космическото пространство. Припомни си онзи болезнено сладък миг, когато той влезе в нея, и нежността му след това.

— Това частно парти ли е, или всеки може да се присъедини?

Той вече смъкваше ципа на джинсите, така че въпросът бе по-скоро риторичен.

— Зависи дали си приключил с лекцията.

— Дотук с лекциите.

Той промърмори още нещо, докато влизаше във водата и се настаняваше до нея.

— Какво каза?

— Нищо.

— Кажи ми.

— Добре. Казах, че съжалявам.

Тя се подпря на лакти.

— За какво съжаляваш? За какво точно съжаляваш?

Джейк навярно бе доловил треперенето в гласа й, защото я взе в прегръдките си.

— За нищо, бебче. Не съжалявам за нищо, освен че бях груб с теб.

И в следващия миг той я целуваше, а тя му отвръщаше. Косата й се изхлузи от шнолата и се разпиля по раменете й, но нито един от двамата не забеляза. Краката и ръцете им се преплетоха, те се потопиха сред благоуханните мехурчета, а косата на Фльор ги обви, като златно покривало. Джейк измъкна тапата и изпусна водата, за да могат да дишат. Сетне я люби толкова сладко и нежно, че отново изтръгна викове на екстаз от гърдите й, докато той я усмиряваше с целувките си.

После я уви в пухкава хавлиена кърпа.

— А сега, след като окончателно ме изтощи – поде той, – какво ще кажеш да ме нахраниш? Аз съм калпав готвач, а откакто се прибрах, не съм ял нищо, освен сладолед и чипс.

— Не си го и помисляй. Аз съм богато хлапе, забрави ли?

— Да не би да ми казваш, че не умееш да готвиш? – възмути се Джейк, докато увиваше друга кърпа около бедрата си.

— Може би ще си спомня как се варят твърди яйца.

— Дори аз мога да се справя по-добре.

През следващия час двамата вилняха из кухнята. Изпекоха пържоли, които имаха нахалството да заприличат на подметка, кремираха цяла френска франзела в опити да я запекат на скарата и спретнаха салата от увехнала маруля и спаружени моркови. Фльор никога не бе яла нещо по-вкусно в живота си.

* * *

В неделя сутринта смятаха да излязат да потичат, но вместо това се върнаха в леглото и отново се любиха. Следобед играха карти, той й разказа тъпи вицове и се насладиха на още една еротична вана. В понеделник Джейк я събуди малко преди зазоряване, за да потеглят за Лос Анджелис. И двамата бяха с коли, затова щяха да пътуват отделно. Той я целуна, след като тя се качи в поршето.

— Внимавай със завоите, ясно?

— Ти също.

Предишния ден тя се бе обадила на Белинда и виновно бе повторила лъжата, че Лин има нужда от нея. Сега подкара направо към студиото.

Когато излезе от гримьорната, Фльор завари Джейк и Джони Гай да спорят, задето Джейк не бе преработил сценария през уикенда. Джейк й кимна хладно. Тя ненавиждаше мисълта, че останалите ще започнат да сплетничат за тях, и си каза, че оценява дискретността му. Въпреки това изпита леко разочарование.

Джони Гай се приближи към нея.

— А сега, скъпа, зная, че в петък ти беше малко трудно, но днес ще се опитаме да облекчим сцената. Аз съм направил някои промени…

— Не са нужни никакви промени – чу се Фльор да изрича. – Да го направим както се полага.

Режисьорът я погледна несигурно. Тя вдигна двата палеца, сякаш беше летец изпитател, отлитащ на патрулен полет. Можеше да изиграе сцената. И този път нямаше да позволи Джейк да забрави, че насреща си има жена, а не дете.

Появи се Джейк в костюма за ролята. Джони Гай започна да нахвърля сцената, но Джейк го прекъсна.

— Мислех, че вече решихме да изрежем повечето от това. Вече разбрахме, че тя не може да се справи. Да не губим повече време.

Тя отвори уста, но Джони Гай я изпревари.

— Малката дама заяви, че иска да опита. – Обърна се към екипа. – Време е за шоу, момчета и момичета. Да се залавяме за работа.

Камерата се завъртя. Джейк се втренчи сърдито в нея от другия край на малката спалня. Тя му се ухили и пръстите й се заеха с копчетата. Той беше прекалено самонадеян и тя щеше да му покаже. Прекрачи роклята, скупчена на пода, без да откъсва очи от неговите. Сега имаха тайни, за които знаеха само те двамата. Той беше забавен, влудяващ и мил и тя го обичаше с цялото си сърце. И той сигурно изпитваше същото – поне малко – иначе никога не би могъл да я люби толкова сластно и нежно.

Моля те, обичай ме. Поне малко.

Тя разкопча сутиена. Джейк се намръщи и пристъпи настрани от мястото си.

— Стоп!

— По дяволите, Джако, аз съм този, който командва тук! Тя се справя страхотно. Какво ти става? – Режисьорът се плесна по бедрото. – Никой не може да вика „стоп“, освен мен! Никой!

Той продължи да се пеняви, а Джейк се начумери още повече. Накрая се оплака, че някой преместил стола, а Джони Гай едва не го халоса.

— Всичко е наред – обърна се Фльор към режисьора, чувствайки се като жена, владееща се изцяло. – Готова съм да го направя отново.

Камерата се завъртя. Лицето на Джейк бе потъмняло като буреносен облак. Сутиенът бе свален. Тя го разкопча бавно, дразнейки го, измъчвайки го с прекрасната си новопридобита сила. Наведе се, смъкна гащичките и пристъпи към него.

Когато разкопча ризата му и плъзна ръце под нея, тялото му се напрегна. Тя докосна мястото, което бе целунала тази сутрин. Притисна бедра към неговите, после направи нещо, което не бяха репетирали. Наведе се и близна с език едно от зърната му.

— Стоп! За монтаж! – изкрещя Джони Гай и заподскача ликуващо като играчка на пружина, изскочила от кутията. – Прекрасно, агънце! Просто прекрасно!

Джейк свъси вежди, изтръгна от ръцете на гардеробиерката бялата хавлиена роба и побърза да напъха Фльор в нея.

По време на почивката тя зърна Лин. Тъй като не желаеше другата актриса да разбира, че е ходила до дома на Джейк, не можеше да я попита направо дали тя е изпратила бележката, затова започна да я подпитва отдалеч. Но Лин не се хвана на въдицата. Фльор се закле, че рано или късно, ще изкопчи истината от колежката си.

През останалата част от сутринта работата продължи без проблеми и в късния следобед вече бяха презаснели целия материал от петък и започнаха да снимат сцената с двамата в леглото. Джони Гай улови всичко – напрежението на Джейк, чувството му за вина, терзанията и болката, клокочещи под повърхността… и безмилостното съблазняване на Лизи. Джейк почти не й продума, докато камерата се въртеше, но сцената бе наситена с емоции и двамата трябваше да се съсредоточат максимално.

Той изчезна веднага щом приключиха със снимките за деня. И двамата почти не бяха спали през изминалите две нощи и Фльор си каза, че той сигурно е уморен. Но през следващите няколко дни той се държеше на разстояние и й ставаше все по-трудно да измисля успокоителни извинения. Джейк я избягваше.

Уикендът дойде и отмина, а надеждите й, че той ще й се обади, се стопиха, изместени от отчаянието. В понеделник сутринта тя се замисли дали да не говори открито с него, но прекалено много се страхуваше да не се хвърли в обятията му, просейки любовта му, а нямаше да може да понесе подобно унижение. С поведението си Джейк й даваше съвсем ясно да разбере, че не бива да се придава голяма важност на случилото се между тях в Мороу Бей.

Вместо да брои дните, Фльор отмяташе часовете, оставащи до края на снимките. В четвъртък беше последният й ден на снимачната площадка. Тя се движеше като робот по време на сцената с Лин, засне няколко кадъра в близък план и се прибра у дома напълно сломена.

— Джейк каза ли ти нещо за партито в къщата на Джони Гай през уикенда? – попита я Белинда по време на вечерята. – Предполагам, че той също ще присъства.

— Не зная. Не сме говорили за това.

Фльор за нищо на света нямаше да сподели с Белинда за чувствата си към Джейк, затова се извини и се оттегли в стаята си.

* * *

На приема по случай завършването на снимките на „Затъмнение в неделя сутрин“ се бяха събрали най – влиятелните лица в Холивуд, което не беше чудно, тъй като Марсела, съпругата на Джони Гай, бе една от най-преуспяващите и предпочитани домакини във филмовата индустрия. Очевидно Фльор си оставаше все същата доверчива наивница. До последната минута тя таеше крехката надежда, че Джейк ще я покани да бъде негова дама за вечерта. Вместо това накрая отиде с Белинда.

Марсела бе изпълнила къщата на семейство Кели в Брентуд с цветя, свещи и музика. Фльор знаеше, че единственият начин да преживее вечерта, запазвайки достойнството си, бе да влезе в образа на Бляскавото момиче. Облече се по-старателно от обикновено. Избра копринена рокля в цвят екрю с преливащи се ивици в сиво, бежово и керемидено кафявата гама. Роклята я обгръщаше като тръба и отдалеч напомняше египетски стил, който Фльор подчерта с широки златни гривни и сандали без ток със закопчалки, украсени отпред със скъпоценни камъни. Сплете косата си на плитка, докато беше мокра, а когато изсъхна, я разчеса и сега се спускаше на ситни вълни по гърба й. Марсела Кели й заяви, че прилича досущ на Клеопатра, но в рус вариант.

Марсела притежаваше изискани маниери и елегантна осанка, за разлика от съпруга си Джони Гай, който имаше по-простоват и обикновен вид. Докато той се движеше наоколо с кутийка с портокалов сок в едната ръка и кубинска пура в другата, Марсела предлагаше любезно на гостите да опитат от ордьоврите – пушена сьомга, маринована в текила, канапе, украсено с ядивни листа от кактус, и бение, пълнени с хигроскопично отглеждани зеленчуци.

Фльор наблюдаваше тълпата над главата на Дик Спано, но Джейк не се виждаше никъде. Белинда бе притиснала в един ъгъл Кърк Дъглас. Актьорът я слушаше с леко развеселено изражение, докато тя несъмнено го бомбардираше с историята на всички филми с негово участие, някои от които той навярно вече бе забравил. Фльор отпиваше от питието си и се преструваше, че слуша събеседника си — актьор, изгряваща звезда, който се бе залепил за нея. Отвън се чуваше тътен на гръмотевици. После тълпата се раздели и тя зърна Джейк.

Беше дошъл с Лин и последния й любовник, режисьор на документални филми. Сърцето на Фльор се сви. Марсела Кели се спусна към Джейк и го поведе през тълпата, демонстрирайки най-важния си гост за вечерта. Фльор не можа да го понесе. Извини се на изгряващата звезда и се заключи в банята, където се облегна на вратата и си каза, че – каквото и да й струва – тази вечер ще се осланя единствено на гордостта си. Той щеше да я запомни облечена като Клеопатра, ухажвана от поредния холивудски красавец.

Най-сетне събра достатъчно сили, измъкна се от банята и се смеси с гостите. Дъждът трополеше по извитите двукрили прозорци. Огледа се и видя, че Джейк е изчезнал. Миг по-късно осъзна, че и Белинда не се виждаше никъде.

Би могло да е съвпадение, но тя познаваше твърде добре майка си и мигом й призля. Аз само правя това, което е най-доброто за теб, бебче. Ами ако Белинда е отгатнала чувствата на дъщеря си и е решила да се намеси? Фльор потръпна при мисълта.

Започна да я търси и промушвайки се между гостите, се придвижваше от стая в стая, докато в главата й се разиграваше въображаем разговор. Само й дай шанс, Джейк, и аз съм сигурна, че ти ще се влюбиш в нея също толкова силно, както и тя в теб. Двамата сте идеална двойка.

Фльор никога нямаше да й го прости.

След като обиколи напразно всички стаи на долния етаж, момичето се промъкна на горния етаж и макар че залови Лин и любовника й в доста неудобна поза, не можа да открие майка си. Тъкмо се канеше да се върне долу, когато чу шум откъм спалнята на Марсела Кели. Надникна вътре.

— Няма за какво повече да говорим. Да се върнем при гостите.

Беше гласът на Джейк. Сърцето й се качи в гърлото и Фльор пристъпи безшумно в спалнята.

— Само още две минути заради старите времена – примоли се Белинда. – Помниш ли колко се забавлявахме в онзи ужасен мотел в Айова? Никога няма да забравя онази сутрин.

Интимната нотка в гласа на Белинда сепна Фльор. Когато пристъпи по-навътре в стаята, зърна отраженията им във високото старинно огледало – Белинда в перлено розов костюм на „Карл Лагерфелд“ и Джейк в сако, което изглеждаше почти прилично. Стояха в нещо като ниша за обличане. Той скръсти ръце пред гърдите. Белинда протегна ръка и го докосна. Гърлото на Фльор пресъхна, когато видя ужасяващо нежното изражение на майка си.

— Навярно твоята мисия в живота е да разбиваш сърцата на жените от семейство Савагар – промълви тя. – Аз разбирам бунтовническия дух, затова от самото начало знаех, че не съм достатъчно специална за теб. Но Фльор е. Не го ли виждаш? Двамата си принадлежите, а ти разбиваш сърцето й.

Фльор заби нокти в дланите си.

Джейк се отдръпна от Белинда.

— Не го прави.

— Аз я изпратих при теб! – възкликна тя. – Аз ти я изпратих, а сега ти предаваш доверието ми!

— Доверие! Ти я изпрати при мен, за да спасиш петминутни кадри от един филм! Защото не искаше да свършат на пода в монтажната! Пет минути от скъпоценната кариера на Бляскавото момиче. Чукай дъщеря ми, Коранда, за да спаси моето бебче кариерата си. Това ми каза.

Стомахът на Фльор се присви болезнено.

— Не бъди лицемер – изсъска Белинда. – Аз спасих твоя филм.

— Филмът не беше чак толкова застрашен.

— На мен не ми изглеждаше така. Направих това, което трябваше.

— Да бе. Подхвърли дъщеря си в спалнята ми, за да получи магическото лекарство на мамичка. Я ми кажи нещо, Белинда. Това ли е твоят стил? Да пробваш първо ти любовниците на дъщеря си? Да ги преслушаш, за да си сигурна, че отговарят на стандартите ти, преди да ги пуснеш в леглото на бебчето си?

Стаята се завъртя около Фльор.

Презрението на Джейк сякаш възпламени въздуха.

— Що за жена си ти, по дяволите?

— Аз съм жена, която обича дъщеря си.

— Празни приказки. Ти дори не познаваш дъщеря си. Единственият човек, когото обичаш, си ти самата.

Той се извъртя и се озова лице в лице с отражението на Фльор в огледалото.

Фльор не помръдна. Болката в гърдите й я разкъсваше като ужасен и страшен звяр, отнемайки дъха й, превръщаше света в черна и грозна пустиня.

Джейк тутакси се озова до нея.

— Цветенце…

Белинда издаде тих сподавен звук.

— О, Господи! Бебчето ми! – Изтича към Фльор и сграбчи ръцете й. – Всичко е наред, мъничката ми.

Сълзи се стичаха по страните на Фльор. Тя ги избута и отстъпи назад – непохватно и вдървено, опитвайки се да избяга от ужасния звяр, вкопчил нокти в душата й.

— Не ме докосвайте! Да не е посмял някой от вас да ме докосне!

Лицето на Белинда се сгърчи.

— Миличка… позволи ми да ти обясня. Трябваше да ти помогна. Трябваше… Не разбираш ли? Можеше да съсипеш всичко – кариерата си, всичките си планове, нашите мечти. Сега си знаменитост. Правилата за теб са различни. Не го ли осъзнаваш?

— Млъквай! – изкрещя Фльор. – Ти си мръсна! И двамата сте мръсни!

— Моля те, бебче…

Фльор замахна назад и с все сила зашлеви майка си през лицето. Белинда извика и политна назад.

— Фльор!

Джейк се спусна към нея.

Тя стисна зъби и изръмжа като диво животно.

— Стой по-далеч от мен!

— Изслушай ме, Фльор.

Той протегна ръка към нея, но тя подивя и се нахвърли отгоре му, крещеше, риташе, удряше… Господи, искаше да го убие! Той се опита да улови ръцете й, но тя се отскубна и изхвърча от стаята, полетя надолу по стълбите. Десетки слисани лица се вторачиха в нея, докато тичаше през фоайето към вратата.

Дъждът заплющя върху нея. Искаше й се да бе лед – малки ледени остриета, които да се врежат в нея, да накълцат плътта и костите й на хиляди късчета, достатъчно малки, за да ги отмие навеки пороят. Вдигна мокрите поли на роклята и хукна надолу по извитата алея за коли. Каишките на сандалите се впиваха в краката й, подметките се плъзгаха върху мокрия асфалт, но тя не спря. Затича за по-напряко през тревата към външния портал.

Фльор чу, че Джейк бяга след нея, викайки името й през дъжда, и хукна още по-бързо. Косата й се бе залепила за бузите. Той изруга и тропотът от стъпките му се усили. Сграбчи я за рамото и тя изгуби равновесие. Препъна се в мократа коприна и двамата паднаха, както през онзи първи снимачен ден пред фермерската къща.

— Престани, цветенце. Моля те, спри се. – Притегли я в прегръдките си и я притисна здраво към гърдите си върху просмуканата от дъжда земя. Пръстите му се вплетоха в мократа й коса, а дишането му бе тежко и накъсано. – Не можеш да си отидеш просто така. Позволи ми да те заведа у вас. Позволи ми да ти обясня.

Тя бе повярвала, че той я желаеше през онази нощ. Малката бежова рокля и комбинезонът с телесен цвят, и блестящите златни халки, полюшващи се от ушите й… Всичко е било подбрано от Белинда. Майка й я бе изпратила при него в сценичен костюм.

— Махни си ръцете от мен!

Той я стисна още по-силно и я обърна с лице към него. Сакото му бе пропито с вода и кал. Дъждът се стичаше на поточе по изсечените скули.

— Изслушай ме. Това, което чу, не е цялата история.

Тя оголи зъби като малко зверче.

— Бил ли си любовник на майка ми?

— Не… – Джейк плъзна палци по страните й. – Тя дойде в стаята ми, но аз спрях. Аз не съм…

— Тя е написала онази бележка! Тя ме е изпратила при теб, за да ме любиш!

— Да. Но това, което се случи онази нощ, беше само между нас двамата.

— Негодник! – Тя замахна с юмруци към него. – Не се опитвай да ме убеждаваш, че си ме завел в леглото, защото си се влюбил в мен!

Той улови китките й.

— Цветенце, има различни видове любов. Аз много те харесвам и държа на теб. Аз…

— Млъквай! – Фльор отново се опита да го удари. – Аз те обичах! Обичах те с цялото си същество и не желая да слушам тъпите ти дрънканици! Пусни ме!

Джейк охлаби хватката си и бавно я пусна. Тя се изправи, олюлявайки се. Мократа й коса висеше на сплъстени кичури около лицето, думите й излизаха на пресекулки.

— Ако наистина искаш да ми помогнеш… намери Лин. А след това задръж Белинда по-далеч от мен. За час. Задръж я по-далеч от мен… най-малко за час.

— Цветенце…

— Направи го, копеле. Заслужавам поне това.

Двамата стояха под дъжда, гърдите им тежко се повдигаха, водата се стичаше от косите им. Той кимна и закрачи към къщата.

Лин закара Фльор у тях, без да задава въпроси. Не искаше да я оставя сама, но Фльор й обеща, че веднага ще си легне. Веднага щом Лин замина, девойката нахвърля някакви дрехи в най-големия куфар, съдра от себе си съсипаната рокля и се напъха в първите попаднали джинси. Джейк и Белинда бяха заговорничели против нея, бяха я използвали… А тя ги бе улеснила. Запита се дали са говорили за нея, докато са отмаряли в леглото, Джейк й бе казал, че не са стигнали докрай, но са отишли достатъчно далеч. Мисълта бе толкова отвратителна, че й се повдигна.

Затвори куфара, обади се на аерогарата и си запази билет за следващия полет до Париж. Оставаше й да свърши само още нещо, преди да замине…

* * *

Когато Джейк най-сетне пусна Белинда, тя бе обезумяла от тревога. Паниката я сграбчи с пълна сила, когато пристигна пред къщата и видя, че поршето го няма. Изтича в стаята на Фльор и видя разхвърляните дрехи по леглото. Мократа египетска рокля лежеше смачкана на пода. Тя я вдигна и я притисна към бузата си. Естествено, че Фльор е разстроена, но тя щеше да се върне. Просто й бе нужно малко време, за да се успокои, това бе всичко. Белинда и Фльор бяха неразделни; всички го знаеха. Двете бяха повече от майка и дъщеря. Бяха най-добрите приятелки.

Белинда забеляза светлина в банята. Със съсипаната рокля в ръце, отиде да угаси лампата.

Първо видя ножицата, проблясваща на дъното на ваната, после нададе тих болезнен вик. На пода лежеше голяма купчина мокра руса коса.

* * *

Джейк караше безцелно, опитвайки се да не мисли, но ледената буца в гърдите му не се стопяваше. В онзи ден, когато Фльор се появи на прага на дома му, той беше на края на силите. Трябваше да я изплаши и да я накара да побегне, както възнамеряваше. Но не бе намерил сили да й устои.

Беше излязъл от богатите изискани предградия и сега шофираше по мокрите и пусти улици – сърцето на Лос Анджелис. Беше свалил калното и смачкано сако и шофираше по риза. Тя беше толкова красива. Чувствена, вълнуваща… Първия път й причини болка, но тя не се отдръпна, продължи да му вярва.

Игрището беше в края на улицата, осеяна с боклуци и разбити мечти. Катерушката бе останала без хоризонталните лостове, а люлката беше без люлки. Самотна крушка осветяваше дъската с ръждива скоба, от която висяха остатъци от мрежа Джейк паркира колата и се пресегна към задната седалка, за да вземе топката. Само едно дете можеше да бъде толкова глупаво и безрезервно доверчиво като нея. Дете, на което животът не е нанесъл достатъчно жестоки удари, за да закоравее и поумнее.

Но сега животът й бе нанесъл съкрушителен удар. Той прецапа през калната локва на улицата, за да стигне до празната детска площадка. Сега тя беше повалена в истински нокаут и никога повече нямаше да бъде толкова глупава и наивна.

Джейк стъпи на напукания асфалт и задриблира с топката. Тя отскачаше от асфалта, удряше ръката му, усещането беше толкова приятно, разбираемо. Не искаше да си спомня Фльор, излегнала се във ваната му, заобиколена от запалените свещи. Красива, мокра, със замъглени от желание очи. Не искаше да мисли за това, което й бе причинил.

Подскочи високо и вкара топката в коша, забърсвайки ръка в желязото. Скобата потрепери, а ръката го заболя, но тълпата избухна в гръмогласен рев. Той трябваше да впрегне всички сили – да покаже на хората на какво е способен – да ги накара да закрещят толкова високо, че да не чува нищо друго, да заглушат гласовете, отекващи в него.

Промуши се покрай противника и поведе топката към центъра на игрището. Финтира отдясно, отляво, дриблира, скочи и стреля към коша. Тълпата подивя, крещейки името му. Док! Док! Док!

Той грабна топката и видя пред себе си Карим, който го очакваше, като студена и безмилостна машина. Карим, свръхчовек, лице от кошмарите му. Излъжи го. Понечи да се завърти наляво, но Карим беше машина, способна да чете мисли. Бързо, преди да го види в очите ти, преди да го долови през порите си, преди да отгатне всичките ти тайни. Сега. Джейк се завъртя надясно, бърз като мълния, подскочи и полетя във въздуха… Хората не могат да летят, но аз мога… Покрай Карим… в стратосферата… БУМ!

Док! Те скочиха на крака. Док! Крещяха неистово.

Карим го погледна и двамата мълчаливо отдадоха признание един на друг с онова безусловно уважение, възможно единствено между легендите. После мигът отмина и те отново бяха врагове.

Топката сякаш оживя между пръстите му. Мислеше единствено за топката. Тя беше идеалният свят. Свят, в който човек можеше да крачи като гигант и никога да не изпитва срам. Свят, в който съдиите определят кое е правилно и кое грешно. Свят, в който няма нежни деца и разбити сърца.

Джейк Коранда. Актьор. Драматург. Носител на наградата „Пулицър“. Искаше да се откаже от всичко и да живее в света на своите фантазии. Искаше да бъде Джулиъс Ървинг, който се носи по игрището, сякаш са му поникнали крила, скача в облаците, лети по-високо, по-далече, по-волно от всяко човешко същество. Запраща топката към славата. Да.

Виковете на тълпата стихнаха, а той стоеше сам, сред локва ръждива светлина, в самия край на нищото.

* * *

Фльор се опита да поспи в самолета до Париж, ала всеки път щом затвореше очи, чуваше Джейк и Белинда.

Чукай дъщеря ми, Коранда, за да спаси моето бебче кариерата си.

— Мадмоазел Савагар? – Към нея приближи шофьор с ливрея, докато стоеше край багажната лента на летище „Орли“. – Вашият баща ви очаква.

Последва мъжа през препълнения терминал до лимузината, паркирана до тротоара. Шофьорът задържа вратата и тя се плъзна вътре право в прегръдките на Алексей.

— Папа.

Той я привлече към гърдите си.

— И така, cherie, най-после реши да се върнеш у дома, при мен.

Тя зарови лице в скъпия плат на сакото му и заплака.

— Беше толкова ужасно. Бях такава глупачка.

Той започна да я гали и тя се почувства толкова добре и уютно, че затвори очи.

Когато пристигнаха в резиденцията, Алексей я поведе към стаята й. Тя го помоли да остане при нея, докато заспи, и той се съгласи.

Сутринта се събуди късно. Прислужницата й поднесе кафе в трапезарията и чиния с два кроасана, която тя бутна настрани. Повдигаше й се само при мисълта за храна. Не можеше да си представи, че някога отново ще сложи и хапка в устата си.

Алексей влезе, наведе се и я целуна по бузата. Намръщи се, като видя джинсите и пуловера, които бе намъкнала, след като си взе душ.

— Не си ли взе други дрехи, cherie? Ще трябва днес да излезем и да купим нещо подходящо.

— Имам и други. Просто нямах сили да се облека.

Тя забеляза недоволството му и съжали, че не е положила повече усилия да изглежда по-добре.

Алексей я огледа критично.

— Как си могла да направиш подобно нещо с косата си? Приличаш на момче.

— Това беше прощалният подарък за майка ми.

— Разбирам. В такъв случай днес ще се наложи да се погрижим за прическата ти.

Даде знак на прислужницата да му налее кафе и извади цигара от сребърната табакера, пъхната в малкия джоб на сакото.

— Разкажи ми какво се случи.

— Белинда обаждала ли ти се е?

— Няколко пъти. Направо е обезумяла. Казах й, че си на път за гръцките острови, но не си ме уведомила на кой точно ще отседнеш. Освен това я посъветвах да те остави на спокойствие.

— Което означава, че тя вече лети към Гърция.

— Naturellement.*

[* Естествено. (фр.) – Б. пр.]

Двамата се умълчаха за миг, сетне той попита:

— Всичко това свързано ли е с един определен актьор?

— Откъде знаеш?

— Работата ми е да зная всичко, което засяга тези, които ми принадлежат.

Фльор се втренчи в кафето, опитвайки се да прикрие сълзите, отново напиращи в очите й. Беше уморена да плаче, уморена от раздиращата болка в гърдите.

— Влюбих се в него – промълви. – Спах с него.

— Било е неизбежно.

— Майка ми е била първа – додаде тя горчиво.

Две гънки лентички дим се извиха от ноздрите на Алексей.

— Боя се, че и това е било неизбежно. Майка ти притежава малко воля и задръжки, когато става дума за кинозвезди.

— Двамата са сключили сделка.

— Надявам се, че ще ми разкажеш.

Алексей изслуша разказа на Фльор за разговора, който бе подслушала, между Джейк и Белинда.

— Мотивите на майка ти са съвършено ясни – кимна, когато тя свърши, – но на твоя любовник?

Фльор потръпна от последната дума.

— Мисля, че и неговите са съвършено ясни. Този филм е всичко за него. Любовната сцена е кулминацията и трябваше да се изиграе идеално. Когато аз се сковах на снимачната площадка, той е видял, че целият му проект ще пропадне.

— Колко жалко, cherie, че не си подбрала по-добре първия си любовник.

— Очевидно не съм най-добрият познавач на характери в света.

Алексей се облегна назад в стола и кръстоса крака. Ако беше друг мъж, жестът би изглеждал женствен, но при него бе елегантно мъжествен.

— Надявам се, че ще останеш известно време при мен. Мисля, че така ще е най-добре за теб.

— Да, ще остана малко. Докато се окопитя. Разбира се, ако нямаш нищо против.

— Чакал съм това по-дълго, отколкото можеш да си представиш, cherie. За мен ще е удоволствие. – Той се изправи. – Има нещо, което искам да ти покажа. Чувствам се малко като дете едва дочакало Коледа.

— Какво е то?

— Ще видиш.

Тя го последва през къщата и градините към музея. Той пъхна ключа в ключалката и се обърна.

— Затвори очи.

Фльор се подчини. Алексей я поведе през вратата в хладното помещение с едва доловима миризма на мухъл. Тя си припомни последния път, когато беше тук, деня, когато срещна брат си. Не знаеше дали баща й е открил Мишел. Трябваше да попита, но не го бе сторила.

— Напоследък съдбата е много благосклонна към мен – рече Алексей. – Всичките ми мечти се сбъдват. – Тя чу как щракна ключа на осветлението. – Отвори очи.

Музеят тънеше в полумрак. Светеха само два прожектора в средата. Лъчите им бяха насочени към платформата, която бе празна при предишното й посещение. Сега върху нея стоеше най-великолепният автомобил, който тя някога бе виждала. Черен, блестящ, с безкрайно дълъг капак. Въпреки че малко напомняше на милионерските коли от карикатурите, пропорциите му бяха съвършени. Фльор би го познала навсякъде. От гърдите й се изтръгна тихо възклицание.

— Това е „Роял“. Ти си го намерил!

— Не бях го виждал от 1940 година. – Алексей повтори историята, която й бе разказвал безброй пъти. – Ние бяхме трима, cherie. Откарахме го в катакомбите на Париж и го увихме в брезент и слама. През цялата война не смеех да го доближа, страхувайки се да не ме проследят. Когато се върнах след Освобождението, колата бе изчезнала. Другите двама мъже, които знаеха за съществуването й, бяха убити в Северна Африка. Сега мисля, че германците са я намерили. Отне ми повече от трийсет години, за да я открия.

— Но как? Как го постигна?

— Десетилетия неуморно разследване, пари, раздадени на нужни и ненужни хора. – Той извади кърпичка от малкото джобче на сакото и избърса невидима прашинка от калника. – Сега е важно само едно – аз притежавам най-прекрасната колекция от чистокръвни „Бугати“ в света, а „Роял“ е диамантът в короната.

* * *

Доста по-късно, след като Алексей й показа всяка подробност от автомобила, тя се върна в стаята си, където я очакваше фризьорът. Мъжът не зададе никакви въпроси, но подстрига косата й съвсем късо, като заяви, че не може да направи нищо повече, докато не порасне. Тя изглеждаше ужасно, като затворничка – големи очи, с тъмни кръгове под тях, огромна глава и почти никаква коса. Независимо от това грозният й лик й доставяше някакво извратено удоволствие. Сега външността напълно съответстваше на вътрешното й състояние.

Алексей се намръщи, като я видя, и я изпрати отново в стаята да се гримира, но това не помогна особено. Двамата се разходиха край резиденцията и разговаряха за това, което ще правят, когато тя се почувства по-добре. Следобед Фльор подремна, на вечеря бодна малко от задушените телешки гърди, сетне двамата е Алексей се оттеглиха в кабинета му, за да послушат Сибелиус. Той държеше ръката й, докато музиката се лееше край нея, и някои от болезнените възли в душата й започнаха да се разхлабват. Колко бе глупава да се остави Белинда да я раздели от баща й през всичките тези години, но винаги бе позволявала на майка си да я манипулира и управлява живота й. Боеше се да й се опълчи дори за дреболии, за да не изгуби любовта й. Любов, която сега знаеше, че никога не бе имала в действителност.

Девойката облегна глава на рамото на Алексей и затвори очи. Вече не можеше да изпитва истински гняв към него. В своята болка най-после бе открила прошката. Той беше единственият човек в живота й, който нямаше да спечели нищо от обичта си към нея.

Същата вечер не можа да заспи. Откри старо шишенце със сънотворни таблетки на Белинда, глътна две капсули и се отпусна върху ръба на леглото. Най-лошо от всичко бе загубата на самоуважението. Беше позволила на Белинда да я води за носа, бе подскачала като доверчиво глупаво паленце, подчинявайки се на всяко желание на майка си. Обичай ме, мамо. Не ме напускай, мамо. А след това се появи Джейк. Тя си изгради ефимерни въздушни кули, отдаде се на сметни фантазии, убеди се, че и той изпитва любов към нея. Фльор се съсредоточи върху болката, чоплеше я като зараснала коричка на рана.

— Да не си болна, cherie?

Алексей стоеше на прага, завързвайки колана на халата си. Фльор никога не го бе виждала размъкнат или разрошен. Редеещата му стоманеносива коса бе грижливо вчесана, сякаш току-що се връщаше от бръснаря.

— Не, не съм болна.

— Приличаш на момче с тази ужасна обезобразена коса. Pauvre enfant. Лягай си.

Зави я, сякаш беше малко дете.

— Je t’aime, papa* – отрони тя тихо и стисна ръката му върху завивките.

[* Обичам те , татко (фр.). – Б.пр.]

Той докосна устните й със своите. Бяха изненадващо сухи и напукани.

— Обърни се. Ще ти разтрия гърба, ще ти помогне да заспиш.

Фльор се подчини. Беше толкова приятно. Ръцете му се плъзнаха под ризата и докато масажираше кожата й, тя усети как напрежението я напуска. Хапчетата за сън започнаха да действат и Фльор се унесе. Сънува Джейк и двамата се любеха. Джейк целуваше врата й, докосваше я през копринения плат на гащичките й.

* * *

След първите няколко дни в Париж Фльор постепенно влезе в обичайното русло. Спеше до късно, после слушаше музика или прелистваше списание. Следобед подремваше, докато някоя от прислужницата не я събудеше точно навреме, за да вземе душ и да се облече, преди Алексей да се прибере у дома. Понякога двамата се разхождаха из градините на имението, но ходенето я уморяваше и не стигаха твърде далеч. Нощем трудно заспиваше и Алексей разтриваше гърба й.

Фльор разбираше, че трябва да престане да се мотае в безцелно униние, но в момента не можеше да се върне в Щатите. Едва ли някой щеше да я познае в настоящия й вид, но ако се случеше, щеше да се наложи да се сблъска с репортери, а не можеше да го понесе.

Август отстъпи на септември. Белинда не спираше да звъни, а Алексей продължи да я заблуждава. Каза й, че Фльор сигурно е променила решението си за Гърция и според докладите на наетия от него детектив навярно е на Бахамите. Изнасяше й пространни лекции за провала й като майка и я разплакваше.

Фльор се замисли дали наистина да не замине за Гърция. Винаги бе харесвала островите. Би могла да си купи там къща и кон. Островите щяха да излекуват мъката й. Каза на Алексей, че би искала да изтегли част от парите си, които той управляваше, но той заяви, че са вложени в дългосрочни инвестиции. Фльор настоя да ги освободи. Алексей отвърна, че тя би трябвало да разбере, че това не е толкова просто, и добави, че тя не бива да се тревожи за пари. Щял да й купи всичко, което пожелаела. Тя му каза, че иска да си купи къща на егейски остров и кон. Той отвърна, че ще го обсъдят по-късно, когато тя се почувства по-добре.

Разговорът я притесни. Беше толкова просто да остави Алексей да се грижи за всичко. Сметките винаги бяха платени, а двете с Белинда винаги разполагаха с достатъчно пари.

Опита се да се насили да прави гимнастика. Един ден излезе през портите на „Рю дьо Биенфезанс“. На улицата я задмина един бегач с яркооранжева лента на главата. Фльор отдавна бе забравила какво означава да си изпълнен с толкова енергия. Постоя малко на тротоара, после се върна в къщата.

Същата нощ се събуди, плувнала в пот. Отново бе сънувала Джейк. Тя стоеше пред портите на манастира „Благовещение“ и гледаше как колата му се отдалечава. Отиде в банята да вземе хапчета за сън, но шишенцето беше празно. Преди две нощи бе глътнала последното. Отправи се към спалнята на Белинда, за да провери дали там няма. Пътьом видя мъждива светлина в дъното на коридора. Идваше откъм стълбата, водеща към таванските помещения. Изпълнена с любопитство, девойката се изкачи горе и се озова в най-странната стая, която бе виждала в живота си.

Таванът приличаше на небе – беше боядисан в синьо и по него се рееха пухкави бели облаци. Раздърпан парашут, изпуснат от едната страна, висеше над тясното желязно легло. Алексей седеше на дървен стол с права облегалка, с отпуснати рамене, втренчен в празната чаша в ръцете му. Белинда й бе казала, че Мишел живеел на тавана. Това сигурно е била неговата стая.

— Алексей?

— Остави ме сам. Махай се от тук.

Тя беше толкова погълната от собствените си страдания, че не бе помислила за болката на баща си. Коленичи до стола. Фльор никога не го бе виждала да пие много, но сега миришеше на алкохол.

— Той ти липсва, нали? – попита тя тихо.

— Ти нищо не знаеш за това.

— Зная какво означава да ти е мъчно за някого. Зная какво означава да ти липсва човек, когото обичаш.

Той вдигна глава и видът на студените му празни очи я изплаши.

— Твоите чувства са трогателни, но ненужни. Мишел е слабак и аз съм го изхвърлил от живота си.

Като мен – помисли си тя. – Както някога изхвърли мен.

— Тогава какво правиш в стаята му?

— Пих твърде много и си позволих да се отдам за кратко на самозаблудите. Ти би трябвало да ме разбереш най-добре от всички.

Думите му я засегнаха.

— Мислиш, че се самозаблуждавам?

— Разбира се. Ти издигна Белинда на пиедестал. А от мен сътвори бащата, който винаги си копняла да имаш.

Фльор усети как кръвта й се вледенява. Стана и разтри ръцете си.

— Не беше нужно да те сътворявам. През последните няколко години ти се държа прекрасно с мен.

— Аз бях такъв, какъвто ти искаше да бъда.

Внезапно я прониза желание да се върне в стаята си.

— Аз… отивам да си легна.

— Почакай. – Той остави празната чаша на масата. – Не ми обръщай внимание. Аз имам своя фантазия и не биваше да се присмивам на твоите. Мечтаех какво би било, ако Мишел беше достоен син, а не извратен слабак, който по-добре да не се бе раждал.

— Това е толкова средновековно разбиране – рече тя. – Милиони мъже са хомосексуалисти. Не е кой знае какво.

Алексей толкова рязко се надигна от стола, че тя помисли, че ще я удари.

— Ти нищо не знаеш за това! Нищо! Мишел е Савагар. – Баща й закрачи из стаята. Яростните му жестове и движения я плашеха. – Подобно отвратително безсрамие е немислимо за един Савагар. Това е кръвта на майка ти. Никога не биваше да се женя за нея. Тя беше единствената грешка в живота ми и аз така и не можах да се съвзема след този провал. Нейното безразличие и липсата на внимание извратиха Мишел. Ако теб те нямаше на този свят, тя щеше да му бъде истинска грижовна майка.

От устата му говореше алкохолът. Това не беше нейният баща. Трябваше да се махне, преди да чуе още нещо. Извърна се към вратата, но той се озова до нея.

— Ти изобщо не ме познаваш. – Алексей плъзна ръка по нейната. – Мисля, че сега трябва да поговорим. Смятах да бъда търпелив, но нещата прекалено се проточиха.

Тя се опита да отстъпи назад, но той не й позволи.

— Утре – изрече с треперещ глас. – Когато си трезвен.

— Не съм пиян. Просто пристъп на меланхолия. – Алексей сложи ръце на шията й и нежно прокара палец по ухото й. – Да можеше да видиш майка си, когато беше по-млада, отколкото си ти сега. Толкова изпълнена с живот и вяра… толкова страстна. И егоистична като дете. Аз имам планове за теб, cherie. Планове, които замислих, когато беше на шестнайсет, още в деня, когато те видях за пръв път.

— Какви планове?

— Ти си изплашена. Легни на леглото на Мишел, а аз ще ти разтрия гърба и ще поговорим.

Тя не искаше да ляга на леглото на Мишел. Искаше да отиде в стаята си, да заключи вратата и да се завие през глава.

— Ела, cherie. Виждам, че те разстроих. Нека те успокоя.

Усмихна й се топло и напрежението й се стопи. Навярно тази нощ Мишел много му липсваше, това бе всичко. Както обикновено, я прониза ревност и тя се опита да забрави, че брат й съществува. Алексей я побутна към леглото.

Фльор легна върху голия матрак и пъхна длани под бузата. Леглото хлътна, когато той седна до нея и започна да разтрива гърба й през тънкия плат на пеньоара.

— Аз те чаках толкова търпеливо, cherie. Дадох ти две години. Оставих те да се влюбиш. Позволих на майка ти да омърси името на Савагар с вулгарната ти кариера.

Тя застина.

— Какво искаш…

— Шшт. Сега говоря аз, cherie, а ти ще ме слушаш. Онази вечер, когато се наведе над ковчега и целуна устните на баба си, осъзнах, че е била извършена огромна несправедливост. Ти беше всичко, което моят син би трябвало да бъде, но беше прекалено привързана към майка си. Дори през последния месец не позволи никой да я критикува. Трябваше да ти дам време да проумееш истинската й същност. Помежду ни не биваше да стои фалшивата ти сантименталност, урокът беше болезнен, но необходим. Сега вече знаеш какви са истинските й чувства към теб. И най-после можеш да заемеш мястото си до мен.

Фльор се обърна по гръб и го погледна.

— Не разбирам какво имаш предвид. Да заема мястото си до теб?

Пръстите му се обвиха около раменете й и той започна да ги разтрива. Клепачите му бяха притворени, като че бе заспал. Единственото й желание бе да стане и да се махне от тази стая, преди да се случи нещо ужасно. Впери поглед в парашута. Висеше провиснал и пожълтял над нея.

— Ти ми принадлежиш, cherie. Мястото ти е до мен. Принадлежиш ми така, както майка ти никога не ми е принадлежала. – Той плъзна пръсти под разтворената яка на пеньоара. – Смятам да те моделирам и превърна във великолепна жена. Имам такива грандиозни планове за теб.

Пръстите му се спуснаха по-надолу, разтвориха яката на пеньоара… отново се придвижиха по-надолу.

— Алексей! – извика Фльор и сграбчи китките му.

Той се усмихна толкова нежно, че момичето се смути от отвратителната мисъл, минала през главата й.

— Двамата можем да бъдем заедно, cherie. Няма нищо нередно в това. Нима не го виждаш всеки път щом се погледнеш в огледалото? Нима не съзираш измяната на майка си?

Измяна? За миг думата й се стори напълно непонятна.

— Време е да узнаеш истината. Откажи се от фантазиите, enfant. Зарежи ги завинаги. Истината ще бъде много по-хубава.

— Не…

— Ти не си моя дъщеря, cherie. Би трябвало да си го почувствала. Майка ти беше бременна, когато се ожених за нея.

Звярът се завърна. Огромен, отвратителен звяр, който искаше да я разкъса на парчета.

— Не ти вярвам. Лъжеш.

— Ти си незаконна дъщеря на Ерол Флин, най-стария ми враг.

Това беше шега. Фльор дори се опита да се усмихне, за да му покаже, че не се е вързала и е разбрала шегата. Но усмивката й угасна, а нарисуваните облаци на тавана се размиха, когато си припомни думите на Джони Тай за Белинда и Ерол Флин, които били заедно в „Градините на Аллах“.

Алексей се надвеси над нея и притисна буза о нейната.

— Не плачи, enfant. Така е по-добре. Нима не разбираш?

Облаците заплуваха пред очите й, а звярът заби зъби в плътта й, ръфайки малки късове, не достатъчно големи, за да я разкъса докрай. Той я докосна нежно през пеньоара.

— Толкова са красиви. Малки и деликатни, а не едри и налети като на майка ти.

— Не! Проклет да си!

Тя избута ръцете му и се опита да стане, но звярът бе изсмукал силите й.

— Прости ми, cherie. Държах се глупаво и се срамувам. – Алексей я пусна. – Трябва да ти дам време да свикнеш, да видиш нещата, както ги виждам аз, да разбереш, че няма нищо нередно в това, да сме заедно. Нямаме кръвна връзка. Ти не си чиста кръв – додаде на френски.

— Но ти си мой баща – прошепна тя.

— Никога! – заяви той с дрезгав глас. – Никога не съм се смятал за твой баща. През последните няколко години аз те ухажвах. Дори майка ти го разбра.

Фльор се надигна с усилие. Копчетата на матрака се врязаха в коленете й.

— Сега не мисли за това – продължи Алексей. – Държах се непростително непохватно. Ще продължим както досега, ще почакаме, докато си готова.

— Готова? – Гласът й бе пресипнал, като че ли потъваше. – Готова за какво?

— Ще поговорим по-късно.

— Сега! Кажи ми сега!

— Ти наистина си разстроена.

— Искам да чуя всичко.

— Ще ти се стори странно. Ти нямаше време да привикнеш.

— Какво искаш от мен, Алексей?

Той въздъхна.

— Искам да останеш с мен, да ми позволиш да те глезя, да задоволявам всяка твоя прищявка. Искам косата ти отново да порасне, за да бъдеш красива, както винаги.

Имаше още. Знаеше го.

— Кажи ми.

— Не още. Рано е.

— Кажи ми!

Пръстите й се впиха в матрака и тя мислено се помоли. Само не казвай, това, което си мисля, че ще изречеш. Не казвай, че искаш да ти бъда любовница.

И той не го направи.

Каза, че иска тя да роди детето му.

Алексей й обясни плана си, докато Фльор стоеше край мръсния тавански прозорец и гледаше покрива. Нещо розово лежеше върху керемидите – малкото телце на птиче голишарче, паднало навярно от едно от гнездата върху комините. Алексей обикаляше из таванската стая, пъхнал ръце в джобовете на халата, докато най-съвестно и подробно й излагаше плана си. Веднага щом тя забременее, той ще я отведе някъде да износи бебето, а когато роди, ще обяви, че е осиновил дете. Бебето ще носи неговата кръв, нейната кръв и кръвта на Флин.

Девойката се взираше в малкото голо телце. То никога нямаше да има шанс за живот, шанс да му поникнат пера.

Алексей я увери, че не е похотлив старец – ти го каза, татенце, не аз – и след като всичко приключи, двамата ще се върнат към предишните си отношения. Той ще бъде нежният любящ баща, какъвто винаги е искала да има.

— Ще наема адвокат – проговори Фльор, но гласът й прозвуча толкова сподавено, че думите излязоха като накъсан, неразбираем шепот. Наложи се да повтори. – Ще наема адвокат. Искам си парите.

Той се засмя.

— Наеми цяла армия адвокати, ако искаш. Ти сама подписа всички документи. Дори ти обясних най-подробно. Всичко е напълно законно.

— Искам си парите.

— Не се тревожи за пари, cherie. Утре ще ти купя всичко, каквото пожелаеш. Диаманти за пръстите ти. Изумруди, за да подхождат на очите ти.

— Не.

— Твоята майка веднъж остана сама – продължи той. – Без пари, без никакви перспективи за бъдещето. И бременна, макар че, разбира се, навремето аз не го знаех. Ти се нуждаеш от мен също толкова много, колкото майка ти някога.

Беше длъжна да го попита. Преди да излезе от тази стая, трябваше да попита. Само че отново плачеше и едва намери сили да изстиска от устните си думите, които я задушаваха.

— Какво знаеш за мен?

Въпросът й го озадачи.

— Какво знаеш за мен, което те кара да си мислиш, че ще извърша нещо толкова ужасно? – додаде със задавен глас. – Каква слабост съзираш? Ти не си глупав. Не би направил това скверно предложение, ако не мислеше, че има вероятност да го приема. Какво сбъркано има в мен?

Алексей сви рамене. Елегантен, но и малко жалък жест.

— Вината не е твоя, cherie. Обстоятелствата са те принудили, но ти би трябвало да разбираш, че не си нищо повече, освен красива украса. Ти нямаш никакви достойнства като личност. Ти не умееш да вършиш нищо.

Тя избърса носа си с опакото на ръката.

— Аз съм най-прочутият модел на света.

— Бляскавото момиче е творение на Белинда, cherie. Без нея ти ще бъдеш пълен провал. А дори и да успееш… Е, успехът няма да е твой, нали? Аз ти предлагам нов живот и ти обещавам, че никога няма да ти обърна гръб, няма да те изоставя. И двамата знаем, че това е най-важното за теб.

Алексей вярваше, че тя ще се съгласи. Фльор го виждаше в надменното изражение на лицето му. Той бе погледнал в нея, бе видял какво има там и бе решил, че тя е достатъчно слаба, за да приеме гнусното му предложение.

Със задавено ридание Фльор избяга от таванската стая, спусна се тичешком по стълбите и когато влетя в стаята си, превъртя ключа в ключалката и облегна гръб на вратата.

Не след дълго чу стъпките му по коридора. Той се спря пред вратата й. Тя стисна очи едва смееща да диша. Той закрачи отново. Фльор се плъзна надолу по вратата, седна на пода, притисна колене към гърдите и се сви на топка. Остана дълго така, заслушана в оглушителните удари на сърцето си, обгърната от черното покривало на нощта.

* * *

Ключът се превъртя безшумно в ключалката и Фльор пристъпи в музея. Пусна на пода сака и включи лампите върху панела. Дланите й бяха потни и тя ги изтри в джинсите, докато вървеше към малката стая с инструменти в дъното.

Всичко беше спретнато подредено, какъвто бе и самият той. Сякаш отново почувства пръстите му, докато докосваха гърдите й, и скръсти ръце пред тях. Заповяда си да се съсредоточи върху редиците инструменти. Най-после откри това, което търсеше. Вдигна го от тясната лавица и премери тежестта в ръката му. Белинда грешеше. Правилата бяха едни и същи за всички. Ако хората не спазват правилата, губят човешкия си облик.

Фльор затвори вратата и прекоси музея. Спря пред платформата, върху която стоеше „Роялът“. Светлините на тавана танцуваха като малки сияйни звезди върху лъскавата черна повърхност на автомобила. Колата бе внимателно обгрижвана. Алексей я бе завил с брезентово платнище и слама, за да не се повреди.

Тя вдигна железния лост високо над главата си и го стовари с все сила върху блестящия черен капак. Челюстите на звяра се сключиха.

* * *

Фльор осребри чека в офиса на „Американ Експрес“, като използва златната си кредитна карта за удостоверяване на самоличността. Когато пристигна на Лионската гара, се промъкна през тълпата към информационното табло и впери поглед в цифрите и градовете, размиващи се пред очите й. Следващият влак потегляше за Ним, намиращ се на почти шестстотин и петдесет километра от Париж. Шестстотин километра от възмездието на Алексей.

Тя бе унищожила скъпоценния му „Роял“, методично смазвайки капака, предното стъкло, решетката, фаровете и калниците. Накрая бе атакувала сърцето на колата – несравнимия двигател на Еторе Бугати. Дебелите каменни стени на музея не пропускаха никакъв звук и никой не се опита да я спре, докато разрушаваше мечтата на Алексей.

Възрастната двойка, пътуваща в купето, я изгледаха подозрително. Трябваше първо да се измие, за да не буди съмнения. Извърна се и зарея поглед през прозореца. По лицето й имаше кръв, а раната върху бузата от едно отхвръкнало стъкло щипеше. Беше само малко порязване, но трябваше да го почисти, за да не се инфектира и да не остане белег.

Представи си лицето си с малък белег върху бузата. А после удължи мислено белега – тръгваше от линията на косата, минаваше по диагонал през челото, където се удебеляваше, пресичаше едната вежда, клепача, спускаше се надолу и стигаше чак до челюстта. Разкрасена по този начин, щеше да е в безопасност до края на дните си.

Малко преди влакът да влезе в гарата, в купето влязоха две млади жени, понесли купчина американски списания. Фльор видя отраженията им в стъклото, докато се настаняваха на местата си, и заоглеждаха останалите пътници с типичното любопитството на туристи. Струваше й се, че са минали седмици, откакто бе спала, и се чувстваше толкова уморена, че й се виеше свят. Затвори очи и се опита да се съсредоточи върху ритмичното потракване на колелата. Докато се унасяше в неспокойна дрямка, в главата й отекваше ехото от стържене на метал и звън от разбито стъкло.

Когато се събуди, чу, че американките говорят за нея.

— Трябва да е тя – прошепна едното момиче. – Ако не обръщаш внимание на косата. Погледни тези вежди.

Къде беше белегът? Къде беше онзи красив бял белег, разсичащ веждата й надве?

— Не ставай глупава – скастри я другото момиче шепнешком. — Какво ще прави Фльор Савагар сама, в този влак? Освен това четох, че е в Калифорния и снима филм.

Паниката заблъска в нея като удари на железния лост. Бяха я разпознавали стотици пъти и този път не беше по-различно, но й се догади от самата мисъл, че я свързват с Бляскавото момиче. Бавно отвори очи.

Момичетата бяха забили носове в списанието. Фльор видя отражението на страницата в стъклото на прозореца – Бляскавото момиче рекламираше спортно облекло на „Армани“. Косата й се вееше във всички посоки изпод клюмналата шапка с широка периферия.

Момичето срещу нея най-после вдигна списанието и се наведе към нея.

— Извинете ме – подхвана, – никой ли не ви е казвал, че приличате на Фльор Савагар, известния модел?

Фльор се взря с празен поглед в лицето на американката.

— Тя не говори английски – заключи накрая момичето.

Спътничката й затвори шумно списанието.

— Казах ти, че не е тя.

Пристигнаха в Ним. Фльор намери стая в евтин хотел близо до гарата. Докато лежеше същата нощ в леглото, дебелият леден пласт в гърдите й най-после се пропука и тя избухна в сълзи. Мъчителни, накъсани ридания, породени от самота, предателство и ужасно, безгранично отчаяние. Нищо не й бе останало. Любовта на Белинда е била лъжа, а Алексей завинаги я бе омърсил. И Джейк… Тримата заедно бяха изнасилили душата й.

Хората оцеляват благодарение на умението да преценяват правилно, а всичките й преценки досега бяха погрешни. Ти си нищо, бе казал Алексей. Докато мракът на нощта я обгръщаше, тя разбра какво е ад. Ад означаваше да се изгубиш в света, да изгубиш дори себе си.

* * *

— Съжалявам, мадмоазел, но тази сметка е закрита.

Златната карта на Фльор изчезна в дланта на служителя като в ръка на фокусник.

Обхвана я паника. Нуждаеше се от пари. С пари можеше да се скрие на някое място, където Алексей няма да я достигне и където никой няма да я познае, някъде, където Фльор Савагар ще престане да съществува. Но сега това бе невъзможно. Докато крачеше забързано по улиците на Ним, Фльор не можеше да се избави от усещането, че Алексей я наблюдава. Привиждаше й се близо до вратите, в отраженията на витрините, в лицата, мяркащи се по улицата. Затича обратно към железопътната гара. Бягай. Тя трябваше да избяга.

* * *

Когато Алексей видя останките от великолепния автомобил, за пръв път осъзна, че е смъртен. Леката парализа на дясната страна продължи близо два дни. Той се затвори в стаята си и не се виждаше с никого.

През целия ден лежеше в леглото, стиснал носна кърпа в лявата си ръка. Понякога се взираше в отражението си в огледалото.

Дясната страна на лицето му бе провиснала.

Парализата бе почти незабележима, издаваше я само устата. Колкото и да се опитваше, не можеше да удържи слюнката, стичаща се от единия ъгъл. Всеки път, когато поднасяше кърпата, за да я избърше, си казваше, че заради тази уста никога нямаше да прости.

Парализата постепенно отшумя и когато отново можеше да контролира устата си, Алексей се обади на лекарите. Те казаха, че е претърпял лек мозъчен удар. Предупреждение. Наредиха му да намали натоварването, да спре цигарите и да спазва строга диета. Споменаха за високо кръвно налягане. Алексей ги изслуша търпеливо, после ги освободи.

В началото на декември изложи на търг колекцията си от автомобили. Търгът привлече купувачи от цял свят. Организаторите го посъветваха да стои настрани, но той искаше да присъства. Докато водещият аукциона обявяваше поредната кола, той изучаваше лицата на купувачите, запечатваше израженията им в съзнанието си, за да ги запомни завинаги.

След като търгът свърши, Алексей събори музея камък по камък.

* * *

Фльор седеше зад очуканата маса в дъното на студентското кафене в Гренобъл, тъпчейки старателно всяка засищаща хапка от втората паста в устата си, докато не остана и троха. Вече почти близо година и половина храната бе единственият й източник на сигурност. Докато джинсите й отесняваха все повече и тя вече можеше да напипа първия слой тлъстина върху ребрата и на кръста, гъстата мъгла на вцепенението се повдигна достатъчно, за да изпита кратко трайно чувство на задоволство от постигнатото. Бляскавото момиче бе изчезнало.

Представи си изражението на Белинда, ако можеше да види сега скъпоценната си дъщеря. Двайсет и две годишна, с наднормено тегло, с късо подстригана коса и евтини грозни дрехи. А Алексей… Струваше й се, че долавя презрението му, скътано в сладките ласкателни думи на обич, приличащи отвътре на развален бонбон.

Преброи внимателно парите си и излезе от кафенето, като придърпа по-плътно яката на дебелото мъжко яке. Беше февруари и по тъмния заледен тротоар все още се виждаха следите от сутрешния сняг. Нахлупи по-ниско вълнената шапка на главата си по-скоро за да се предпази от студа, отколкото от страх, че някой би могъл да я разпознае. Това не се бе случвало от близо година.

Пред киното се бе извила опашка и тя застана на края. Зад нея се стълпиха група американски студенти. Монотонно звучащите отворени гласни в произношението им подразниха неприятно слуха й. Не помнеше кога за последен път бе говорила на английски. Не й пукаше, ако никога повече не проговори на този език.

Въпреки студа, дланите й бяха потни и тя ги пъхна по-дълбоко в джоба на якето. Отначало си каза, че дори няма да чете отзивите за „Затъмнение в неделя сутрин“, но не можа да се сдържи. Критиците бяха по-снизходителни към нея, отколкото бе очаквала. Един нарече изпълнението й „изненадващо обещаващ дебют“. Друг изтъкна „изгарящата химия“ между Коранда и Савагар. Единствено тя знаеше колко едностранна бе тази химия.

Сега просто съществуваше, залавяйки се за всяка работа, която намираше, и се промъкваше в университетските зали за лекции, когато не работеше. Преди два месеца заведе в леглото симпатичен германец с благ характер, който седеше до нея на лекция по икономика в университета в Авиньон. Не искаше Джейк да е единственият мъж, с когото се е любила. Малко след това й се стори, че усеща дебнещото присъствие на Алексей, сякаш постоянно дишаше зад врата й, и замина от Авиньон за Гренобъл.

Младата французойка на опашката пред нея се заяде с гаджето си.

— Не те ли е страх, че тази вечер няма да проявя интерес към теб, след като прекарам два часа в екранната компания на Джейк Коранда?

Той погледна към афиша.

— Ти си тази, която трябва да се притеснява. Аз ще гледам Фльор Савагар. Жан-Пол е гледал филма миналата седмица и не спира да говори за тялото й.

Фльор сгуши лице в яката на якето. Трябваше да види филма.

Намери място на последния ред в киносалона. Минаха началните надписи и камерата показа панорама на обширните плодородни земи на Айова. Прашни ботуши крачеха по покрития с чакъл път. Внезапно лицето на Джейк изпълни екрана. Тя някога го бе обичала, но нажеженият до бяло огън на предателството бе изпепелил тази любов.

Първите няколко сцени се изнизаха една след друга. После Джейк се спря пред фермерската къща в Айова. Младо момиче скочи от люлката на предната веранда. Пастите, които Фльор бе погълнала, се превърнаха на лепкава каша в стомаха й, докато се гледаше как лети към обятията му. Припомни си твърдите му мускулести гърди, докосването на бедрата му. Спомни си смеха му, шегите, ръцете му, които я прегръщаха толкова силно, че тя си мислеше, че никога няма да я пуснат.

Гърдите й болезнено се стегнаха. Повече не можеше да остане в Гренобъл. Трябваше да замине. Утре. Тази вечер. Сега.

Последното, което чу, докато бягаше от кинозалата, бе гласът на Джейк:

— Кога си станала такава хубавица, Лизи?

Бягай. Трябваше да бяга, докато изчезне дори от себе си.

* * *

Алексей се отпусна в коженото кресло зад бюрото в кабинета си и запали цигара – последната от петте, които си разрешаваше да изпушва на ден. Докладите му се доставяха точно в три часа всеки петък следобед, но той винаги чакаше да настъпи нощта, когато оставаше съвсем сам, за да ги прегледа. Снимките пред него не се отличаваха особено от останалите, които му бяха изпращали през изминалите няколко години. Грозна коса, подстригана в евтина бръснарница, окъсани джинси, изтъркани кожени ботуши. И цялата тази тлъстина. За жена, която би трябвало да е в апогея на красотата си, тя изглеждаше отвратително.

Той беше толкова сигурен, че Фльор ще се върне в Ню Йорк и ще възобнови кариерата си, но тя го изненада, като остана във Франция. Лион, Ексан Прованс, Авиньон, Гренобъл, Бордо, Монпелие – избираше все университетски градове. Явно глупаво се надяваше, че може да се скрие от него сред безименната студентска тълпа. Като че ли подобно нещо беше възможно.

След шест месеца бе започнала да посещава лекции в някои от университетите. Отначало Алексей бе озадачен от избора й: лекции по висша математика, договорно право, анатомия, социология. Накрая разгада тактиката й и разбра, че Фльор избира занятия, които се провеждат в големи зали, където има малка вероятност да открият, че не е редовна студентка. Не можеше и да става дума да постъпи в университет, тъй като тя нямаше пари. Алексей се бе погрижил за това.

Погледът му се плъзна по списъка от абсурдната черна работа, която бе вършила, за да се издържа през последните две години: миене на чинии, чистене на конюшни, сервиране в закусвални и евтини ресторанти. Понякога работеше за фотографи, не като модел – подобна идея би била немислима сега – но като общ работник. Нагласяваше прожекторите, занимаваше се с оборудването. Тя неволно бе открила единствената възможна защита срещу него. Какво би могъл да отнеме от човек, който не притежава нищо?

Алексей чу стъпки и бързо плъзна снимките в кожената папка. Когато се увери, че са на сигурно място, отиде до вратата и я отключи.

Косата на Белинда бе разрошена от съня, а гримът й се бе размазал.

— Отново сънувах Фльор – прошепна тя. – Защо не спирам да я сънувам? Защо болката не намалява?

— Защото не спираш да чоплиш раната – рече той. – Не искаш да я оставиш да си отиде.

Белинда обви пръсти около ръката му и вдигна умоляващ поглед към него.

— Ти знаеш къде е тя. Моля те, кажи ми.

— Аз само те защитавам, cherie. – Студените му пръсти се плъзнаха по бузата й. – Не искам да те излагам на омразата на дъщеря ти.

Белинда най-после го остави сам. Той се върна на бюрото и отново прегледа доклада, после заключи папката в сейфа в стената. Засега Фльор не притежаваше нищо ценно, което той би могъл да разруши, но ще дойде време, когато щеше да има. Той беше търпелив мъж, щеше да чака, дори с години, ако се наложи.

* * *

Звънецът над вратата на фотографското студио в Страсбург издрънча тъкмо когато Фльор поставяше последната кутия филми на лавицата. Неочакваните шумове я плашеха, въпреки че бяха минали две години и половина, откакто бе избягала от Париж. Каза си, че ако Алексей искаше, досега щеше да я открие. Погледна към часовника на стената. Собственикът на студиото цяла седмица бе зает със специална бебешка сесия и тя се надяваше следобедът суматохата да приключи, за да успее за лекцията по икономика. Изтри ръце в джинсите и отметна завесата, разделяща малката приемна от студиото.

От другата страна стоеше Гретхен Казимир.

— Мили Боже! – възкликна посетителката.

Фльор тутакси се напрегна, сякаш някой бе стиснал гърдите й с менгеме.

— Мили Боже! – повтори Гретхен.

Фльор си каза, че беше неизбежно. Рано или късно, все някой щеше да я открие – би трябвало да е благодарна, че бе отнело толкова дълго време – ала не изпитваше благодарност. Чувстваше се като уловена в капан и обзета от дива паника. Не биваше да остава толкова дълго в Страсбург. Четири месеца бяха огромен срок.

Гретхен свали слънчевите очила. Погледът й се плъзна по фигурата на Фльор.

— Приличаш на балон. Не мога да те използвам в този вид.

Косата й бе по-дълга, отколкото Фльор я помнеше, а кестенявият цвят бе по-светъл. Обувките й от алигаторска кожа навярно бяха дело на прочутия италиански дизайнер Марио от Флоренция, бежовият ленен костюм определено беше на американския дизайнер Пери Елис, а шалът – „Ермес“. Фльор почти бе забравила как изглеждат подобни скъпи дрехи. Можеше да живее шест месеца с това, което Гретхен носеше на гърба си.

— Сигурно си наддала поне двайсетина килограма. И тази коса! Не бих могла да те продам дори на риболовното списание „Поля и потоци“!

Фльор направи усилие да измъкне от нафталина старата си непукистка усмивка, но не се получи.

— Никой не те и моли – процеди сковано.

— Бягството ти ми струва цяло състояние – заяви Гретхен. – Нарушени договори. Съдебни дела.

Фльор се опита да пъхне ръка в джоба на джинсите, но платът бе толкова опънат, че успя да промуши само палец. Не я бе грижа. Ако тежеше предишните петдесет и девет килограма, щеше да изгуби дори мимолетното чувство на безопасност.

— Изпрати сметката на Алексей – рече тя. – Той държи моите два милиона долара, които би трябвало да я покрият. Но мисля, че ти вече го знаеш.

Алексей знаеше къде е. Той бе изпратил Гретхен тук. Стори й се, че стените на стаята се прихлупват отгоре й.

— Ще те отведа в Ню Йорк – отсече Гретхен – и ще те изпратя в център за отслабване. Ще са нужни месеци, докато си възвърнеш формата. Тази ужасна коса направо те е обезобразила и не си въобразявай, че ще мога да ти осигуря старите хонорари. Дори не си и помисляй, че Паркър ще ти уреди веднага участие в друг филм.

— Няма да се върна в Ню Йорк – отсече Фльор решително.

Чувстваше се странно да говори отново на английски.

— Разбира се, че ще се върнеш. Я погледни това място. Не мога да повярвам, че наистина работиш тук. Господи, след като излезе „Затъмнение в неделя сутрин“, някои от най-големите режисьори в Холивуд искаха да те снимат. – Тя пъхна дръжката на очилата в малкото джобче на сакото, така че да провиснат надолу. – Тази глупава разправия с Белинда стигна твърде далеч. Майки и дъщери постоянно имат проблеми. Няма защо да се раздухват толкова.

— Това не е твоя работа.

— Порасни, Фльор. Това е двайсети век и нито един мъж не струва толкова, че две жени, които се обичат, да се разделят.

Значи, така мислеха всички – че двете с Белинда се бяха скарали заради Джейк. Тя вече почти не се сещаше за него. От време на време зърваше снимката му в някое списание, обикновено свъсил вежди срещу фотографа, нахлул в личното му пространство. Понякога беше с красива жена и стомахът й винаги се присвиваше неприятно. Все едно да се спънеш неочаквано в мъртва котка или птица. Трупът е безобиден, но те кара да подскочиш.

Кариерата на Джейк бе във възход, но въпреки че „Затъмнение в неделя сутрин“ му бе спечелил „Оскар“ за най-добър сценарий, той бе спрял да пише. Никой не знаеше защо, а Фльор не се интересуваше.

Гретхен не направи усилие да скрие презрението си.

— Я се погледни. Ти си на двайсет и две години, а си се свряла в някаква дупка и живееш като просякиня. Лицето е единственото, което имаш, а ти си положила всички сили да го унищожиш. Ако не ме послушаш, една сутрин ще се събудиш стара и сама, задоволяваща се с трохите, които ти подхвърлят. Това ли искаш? Толкова ли си изпълнена с желанието да се саморазрушиш?

Това ли искаше наистина?, – запита се Фльор. По-голяма част от болката си бе отишла. Когато във вестника случайно попаднеше на снимка на Белинда и Алексей, в нея нищо не трепваше. Разбира се, майка й се бе върнала при него. Алексей беше един от най-влиятелните мъже във Франция, а Белинда се нуждаеше от светлините на прожекторите, както другите хора от кислород. Понякога Фльор се замисляше дали да не се върне в Ню Йорк, но тъй като никога повече не би могла да бъде модел, какво щеше да прави там? Тлъстината й осигуряваше безопасност и беше много по-лесно да се носи по течението на настоящето, отколкото да се впусне в преследване на несигурното бъдеще. По-лесно да забрави момичето, което копнееше всички да го обичат. Вече не се нуждаеше от обичта на другите хора. Нямаше нужда от никого, освен от себе си.

— Остави ме на мира – каза на Гретхен. – Няма да се върна.

— А аз нямам намерение да си тръгна, докато…

— Махай се.

— Не можеш да продължиш…

— Изчезвай!

Гретхен огледа грозната мъжка риза над джинсите, пукащи се по шевовете. Претегли я, прецени я и Фльор долови точния миг, когато Гретхен Казимир реши, че тя повече не си струва усилията.

— Ти си неудачница – сви презрително устни жената. – Ти си жалка нещастница, чийто живот е задънена улица. Без Белинда ти си нищо.

Думите й бяха пропити с отрова, но бяха верни. Фльор нямаше амбиция, планове, нито гордост от постигнатото – нямаше нищо, освен някакъв пасивен рефлекс за оцеляване.

Час по-късно тя излезе от фотографското студио и хвана следващия влак, заминаващ от Страсбург.

* * *

Двайсет и третият рожден ден на Фльор дойде и отмина.

Седмица преди Коледа тя нахвърли малко дрехи и вещи в един сак, взе своя европас и напусна Лил, за да се качи на влака за Виена. Франция беше единственото място в Европа, където можеше да работи легално, но трябваше да се махне за няколко дни, за да се поразсее. Вече не си спомняше какво бе усещането да е слаба и силна или да не се тревожи дали ще успее да плати наема за запусната стая с ръждясал умивалник и петна от мухъл по тавана.

Хрумна й да избере Виена, след като прочете книгата „Светът през очите на Гарп“ на американския писател Джон Ървинг. Искаше да погледа мечките, които карат велосипеди с едно колело, и мъжете, ходещи на ръце. Откри евтина стая в стар виенски пансион, чийто асансьор приличаше на позлатена птича клетка, който по думите на портиера бил счупен от германците по време на войната. След като довлече сака до шестия етаж, отвори вратата на миниатюрна стая с толкова очукани и овехтели мебели, че Фльор се запита коя война е имал предвид портиерът. Свали дрехите си, пъхна се под протритата завивка и докато стъклата на прозорците дрънчаха от вятъра, а асансьорът проскърцваше, тя се унесе в сън.

На следващата сутрин се разходи из двореца „Шьонбрун“ и обядва скромно в малко кафене до музея на Леополд, близо до площад „Рузвелт“. Сервитьорът постави пред нея чиния с миниатюрен десерт, наречен „Нокерли“ или „Залцбургски хълмове“. Беше невероятно вкусен, но тя го преглътна с усилие. Във Виена нямаше мечки на велосипеди с едно колело, нито мъже, които се разхождат на ръце; само старите проблеми, които никакво бягство не можеше да разреши. Тя никога не е била най-смелата, най-бързата, нито най-силната. Всичко е било само една илюзия.

Шлифер „Бърбъри“ и куфарче „Луи Вюитон“ докоснаха пътьом края на масата, после се върнаха.

— Фльор? Фльор Савагар?

Бяха й нужни няколко секунди, за да познае в мъжа, стоящ пред нея, Паркър Дейтън – бившия й агент. Той беше над четирийсетте, а лицето му сякаш бе изваяно от божествен скулптор, който малко преди глината да изсъхне, го е ударил, разваляйки творението си. Дори грижливо оформената брада в ръждивокафяв цвят, която си бе пуснал, след като го бе видяла за последен път, не можеше внесе хармония между безволевата брадичка и сплескания нос.

Тя никога не бе харесвала Паркър. Белинда го бе избрала, за да се грижи за филмовата й кариера по настояване на Гретхен, но впоследствие се бе оказало, че е любовник на Гретхен, а не представител на висшия ешелон на нюйоркските агенти. Въпреки това, съдейки по куфарчето „Луи Вюитон“ и обувките „Гучи“, бизнесът му явно процъфтяваше.

— Изглеждаш ужасно – обяви той и без да дочака покана, се настани на стола насреща й, като остави куфарчето на пода. Впери поглед в нея. Тя на свой ред насочи своя в него. Мъжът поклати глава. – Гретхен похарчи цяло състояние, за да уреди проблемите с всички договори, които наруши.

Почука с пръсти по масата и Фльор доби усещането, че здравата го сърби да извади калкулатор и да пресметне точната сума.

— Не съм струвала и пукната пара на Гретхен – заяви тя. – Сигурна съм, че Алексей е платил сметките от моите пари, а аз можех да си го позволя.

Той сви рамене.

— Това е една от причините понастоящем да се придържам само към музиката. – Паркър запали цигара. – Мениджър съм на „Неон Линкс“. – Затършува из джобовете и най-после извади един билет. – Заповядай на концерта довечера като мой гост. Всички билети са продадени от седмици.

Тя бе видяла афишите, разлепени из целия град. Тази вечер бе първият концерт от първото им европейско турне. Взе билета и пресметна наум колко би могла да вземе за него, ако го продаде на черно.

— Трудно ми е да си те представя като рокаджийски мениджър.

— Ако рок бандата пробие и парчетата й станат хитове, все едно си получил лиценз да печаташ пари. Когато ги открих, „Линкс“ свиреха в треторазреден клуб по крайбрежието на Джърси. Веднага разбрах, че в тях има хляб, но нямаха опаковка. Липсваше им стил, сещаш се какво имам предвид, нали? Можех да им намеря подходящ мениджър, но тогава бизнесът ми беше в застой, затова реших, защо пък, по дяволите, да не се заема лично? Направих някои промени и ги направих известни. Да ти кажа честно, очаквах, че ще имат успех, но не чак толкова голям. В последните два града, където бяхме на турне, избухнаха безредици. Няма да повярваш…

Той махна на някого зад нея и към тях се присъедини още един мъж. Беше малко над трийсетте, с буйна коса и дълги, извити надолу мустаци ала Фу Манчу*.

[* Литературен герой, създаден от английския писател Сакс Ромер, въплъщение на злото и криминален гений. – Б.пр.]

— Фльор, да ти представя Стю Каплан, тур мениджърът на „Неон Линкс“.

За облекчение на Фльор, новодошлият, изглежда, не я позна. Мъжете поръчаха кафе, сетне Паркър се извърна към Стю.

— Разреши ли проблема?

Стю подръпна мустака си.

— Прекарах половин час на телефона с чиновниците от проклетата агенция за човешки ресурси, преди да намерят някого, който говори английски. После ми казаха, че може би след седмица ще намерят подходящо момиче. Исусе, следващата седмица ще сме в шибаната Германия.

Паркър се намръщи.

— Проблемът е твой, аз нямам намерение да се намесвам, Стю. Ти си този, който ще работи без секретарка.

Двамата поговориха още няколко минути. Паркър се извини и отиде до мъжката тоалетна, а Стю се извърна към Фльор.

— Приятел ли ти е?

— По-скоро стар познат.

— Шибан диктатор. „Проблемът е твой, аз нямам намерение да се намесвам, Стю.“ По дяволите, да не би аз да съм виновен, че тя е надула корема.

— Твоята тур секретарка?

Мъжът кимна и се втренчи унило в чашата с кафе, а мустакът му съвсем провисна.

— Казах й, че ще й платим за аборта и всичко останало, но тя заяви, че се връща в Щатите, за да е сигурна, че всичко ще е както трябва. – Стю вдигна глава и се втренчи обвинително във Фльор. – За бога, това е Виена. Фройд е от тук, нали? Трябва да имат свестни лекари във Виена.

Хрумнаха й няколко неща, които би могла да му отговори, но реши да премълчи.

Стю изпъшка.

— Искам да кажа, че щеше да е зле, ако се бе случило в Питсбърг или някъде другаде, но във Вина…

— Какво точно прави тур секретарката?

Думите сами изскочиха от устата й. Просто се бе отплеснала, както винаги.

Стю Каплан я погледна и в очите му за пръв път блесна искрен интерес.

— Работата е много лека – да отговаряш на телефоните обаждания, да проверяваш ангажиментите, малко помощ за бандата. Нищо тежко. – Отпи от кафето. – Ти… ъъ… говориш ли немски?

Фльор също отпи от кафето.

— Малко. Също и италиански, и испански.

Стю се облегна назад.

— Заплатата е две стотачки на седмица, плюс стая и храна. Интересуваш ли се?

Тя имаше работа като сервитьорка в Лил. Посещаваше лекции в университета, беше се устроила в евтина стая и вече не вършеше нищо импулсивно. Но тази работа й се струваше безопасна. Различна. Би могла да опита за месец или два. Не разполагаше с нищо по-добро.

— Приемам.

Стю измъкна ловко визитна картичка от джоба.

— Събери си вещите и след час и половина ще се срещнем във фоайето на „Интерконтинентал“. – Надраска нещо върху картичката и се изправи. – Това е номерът на апартамента. Кажи на Паркър, че ще се видим там.

Паркър се върна на масата и Фльор му каза какво бе станало в негово отсъствие. Той се засмя.

— Не можеш да се справиш с работата.

— Защо не?

— Няма да издържиш. Не зная какво ти е казал Стю, но да си тур секретарка, на която и да е банда е тежка работа, а на „Неон Линкс“ е направо кошмар.

Това беше открит намек, че без Белинда тя не струва нищо. Трябваше да си тръгне и да забрави за цялата работа, но това, което беше просто един импулс, внезапно се превърна в нещо важно.

— Работила съм доста тежки работи.

Паркър я потупа покровителствено по ръката.

— Нека ти обясня нещо. Една от причините „Неон Линкс“ да останат на върха е, защото са разглезени, арогантни копелета. Това е техният имидж и откровено казано, аз ги окуражавам. Арогантността им е голяма част от това, което ги прави толкова велики, когато са на сцената. Но в същото време превръща работата с тях в истински ад. А да си тур секретарка не е особено престижна работа. Нека си го кажем честно. Ти си свикнала да раздаваш заповеди, а не да ги изпълняваш.

Какво ли знаеше Паркър Дейтън! Тя се вкопчи в твърдоглавието, което бе забравила, че притежава.

— Мога да се справя.

Мъжът, който не притежаваше никакво чувство за хумор, избухна в смях.

— Няма да издържиш и час. Не зная какво се случи с теб преди три години, но ти здравата се прецака. Ще ти дам един безплатен съвет. Зачеркни от менюто си хляба и пастите, после се обади на Гретхен и се върни пред камерата.

Фльор стана.

— Стю ме нае за негова тур секретарка, ясно ли е?

— При нормални обстоятелства, но…

— Добре, тогава. Той ми предложи работа и аз я приех.

Фльор се изнесе от ресторанта, преди Паркър да успее да каже нещо повече, но когато измина улицата до половината, се наложи да се облегне на стената на една сграда, за да си поеме дъх. Какви ги вършеше? Каза си, че това беше безопасно. Нищо повече от секретарска работа, но сърцето й продължаваше да бие като побесняло.

Когато час по-късно Фльор влезе в апартамента в „Интерконтинентал“, имаше чувството, че се е озовала в истинска лудница. Група репортери обстрелваха с въпроси Паркър и двама екстравагантно облечени мъже, които тя предположи, че са членове на бандата. Сервитьори внесоха колички с подноси с храна, а три телефона звъннаха едновременно. Фльор тутакси осъзна цялото безумие на импулсивното си решение. Трябваше час по-скоро да се махне от тук, но Стю вече държеше в ръце две от слушалките и й сочеше третата.

Фльор я вдигна и се обади с треперещ глас. Насреща беше управителят на хотела в Мюнхен, където групата щеше да отседне на следващата вечер. Той й каза, че е чул слуховете за погромите в двата хотелски апартамента в Лондон, и с прискърбие я уведоми, че „Неон Линкс“ не са желани гости в неговия хотел. Тя закри слушалката с ръка и преразказа съдържанието на разговора на Стю.

Само след секунди Фльор разбра, че приятният Стю Каплан от кафенето не е същият мъж, застанал сега пред нея.

— Кажи им, че това е бил Род Стюарт, за бога! Използвай шибания си мозък и не ме притеснявай с подобни говна. – Хвърли й клипборда, който ожули кокалчетата на ръцете й. – Провери отново ангажиментите, докато говориш с него по телефона. Проверявай два пъти всичко и после още веднъж.

Стомахът й се сви на топка. Нямаше да се справи с това. Не можеше да работи с някого, който й крещи и очаква тя да знае неща, които никой не й бе обяснил. Паркър Дейтън й хвърли самодоволна усмивка „казах ли ти аз“. Докато се извръщаше от него, Фльор зърна отражението си в другия край на стаята. Огледалото, което висеше над дивана, беше със същия размер като огромните снимки, които Белинда бе накачила по стените на апартамента им в Ню Йорк. Онези увеличени красиви лица, които сякаш нямаха нищо общо с нея. Както и бледото, напрегнато лице, което сега я гледаше от огледалото.

Потните й длани стиснаха по-силно слушалката.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате, но не можете да обвинявате „Неон Линкс“ за повреди, които те не са причинили.

Гласът й прозвуча пискливо заради липсата на въздух. Тя пое дълбоко дъх и се впусна в детайлно очерняне на характера на Род Стюарт. Когато приключи с ритуалното му убийство, се зае с точната проверка по списъка на запазените стаи, уточни детайлите, отнасящи се до багажа и храната. Когато управителят започна да отговаря на въпросите й, Фльор осъзна, че го е убедила да промени първоначалното си решение. Заля я вълна на огромна радост, далеч несъответстваща на малката й победа.

Затвори телефона и той звънна отново. Един от роудитата* бил арестуван за наркотици. Този път тя бе подготвена за крясъците на Стю.

[* Технически или помощен персонал, придружаващ рокаджийските банди по време на турнетата им, известни с пиянските си изцепки и употреба на наркотици. – Б.пр.]

— За бога, не можеш ли да се справиш поне с едно нещо? – Той грабна сакото си. – Погрижи се за нещата тук, докато измъкна кучия син от затвора. И отсега ти заявявам… Моли се онези шибани австрийски полицаи да говорят английски. – Тикна друг клипборд в ръката й. – Това е графикът с всички срещи. Подпечатай пропуските за виповете и се обади в Мюнхен, за да се увериш, че са уредили транспорта от летището. Миналия път лимузините не достигнаха. И провери чартъра от Рим. Накарай ги да подсигурят резерва.

Излетя от вратата, продължавайки да сипе нареждания.

Тя проведе още осем разговора и прекара половин час в преговори с летищната управа, преди да забележи, че не си е свалила палтото. Паркър Дейтън подхвърли иронично дали вече не й е омръзнало. Тя скръцна със зъби и се тросна, че си прекарва страхотно, но веднага щом той излезе от апартамента, се свлече в един стол. Паркър след три дни заминаваше за Ню Йорк. Толкова трябваше да издържи. Три дни.

Използва кратката пауза между телефонните обаждания, за да проучи материалите за групата, и когато в апартамента влезе соло китаристът на „Неон Линкс“, тя го разпозна като Питър Забел. Той беше малко над двайсетте, с дребно стегнато тяло и къдрава черна коса, стигаща до раменете. Две обеци красяха дясното му ухо: едната представляваше огромен диамант, а другата – дълго бяло перо. Той я помоли да го свърже с брокера му в Ню Йорк. Тревожеше се за акциите си в медната компания „Анаконда Купър“.

След като приключи разговора, музикантът се пльосна върху дивана и качи върху масичката за кафе обутите си в ботуши крака. Върху почти осемсантиметровите им прозрачни токове от лусит бяха гравирани златни рибки.

— Аз съм единственият от групата, който мисли за бъдещето – заяви той внезапно. – Останалите момчета смятат, че тази фиеста ще продължи вечно, но аз зная, че не става така, затова правя инвестиции в ценни книжа и акции.

— Идеята сигурно е добра.

Тя се пресегна към пропуските и се зае да ги подпечатва.

— Дяволски си права – идеята е много добра. Между другото, как се казваш?

Тя се поколеба.

— Фльор.

— Изглеждаш ми позната. Да не си лесбийка?

— В момента – не.

Фльор удари печат върху един от пропуските за випове. Кого си мислеше, че заблуждава? Три дни бяха цяла вечност.

Питър стана и се запъти към вратата. Внезапно се спря и се извърна.

— Сетих се къде съм те виждал. Ти беше модел или нещо такова. По-малкият ми брат има твой плакат на стената в стаята си. На него си в сцена от онзи филм, който гледах. Фльор… как ти беше фамилията?

— Савагар – смотолеви тя. – Фльор Савагар.

— Да. Точно така. – Не изглеждаше впечатлен. Подръпна бялото перо на ухото си. – Слушай, надявам се, че нямаш нищо против да ти го кажа, но ако навреме се подсигуриш със солидно портфолио, ще имаш какво да си постелеш, когато остарееш и вече не ставаш за нищо.

— Ще го запомня за в бъдеще.

Вратата се затвори зад него и младата жена осъзна, че за пръв път от седмици се усмихва. В такова звездно обкръжение Бляскавото момиче беше вчерашна новина. Имаше чувството, че отново може да диша свободно.

Турнето се откриваше същата вечер в спортен комплекс в северната част на Виена и след като Стю се завърна, придружен от роудито, Фльор нямаше нито минута за размисъл. Първо се оказа, че има объркване с билетите, после един час звъня на всеки един от членове на групата, за да ги предупреди. Трябваше да бъде във фоайето по-рано, за да провери отново транспорта и да се погрижи за бакшишите. Проведе нова серия разговори с членовете на бандата, за да ги уведоми, че лимузините са пристигнали. Стю й крещя за всичко, но той, изглежда, крещеше на всички, освен на музикантите, затова Фльор се стараеше да не му обръща внимание. Доколкото успя да разбере, имаше две основни правила: погрижи се бандата да е щастлива и доволна и проверявай два пъти всичко останало.

Когато членовете на „Неон Линкс“ влязоха във фоайето, Фльор позна всички. С Питър Забел вече се бе срещнала. Кайл Лайт, бас китаристът, трудно можеше да остане незабелязан. Имаше рядка руса коса, мъртвешки очи и изтерзано лице. Франк Лапорт, барабанистът, беше червенокос, с войнствено изражение и кутия „Будвайзер“ в ръка. Саймън Кейл, който свиреше на йониката, беше най-свирепият на вид чернокож, който бе виждала. Бръснатата му глава лъщеше, върху мощните му гърди се стелеха сребърни вериги, а от колана му висеше нещо, което подозрително много приличаше на мачете.

— Къде е онзи шибаняк Бари? – изрева Стю. – Фльор, качи се и довлечи тук кучия син. И, за бога, постарай се да не го разстроиш с нещо.

Фльор се отправи неохотно към асансьора и луксозния апартамент на последния етаж, където бе настанен фронтменът на групата Бари Ной. В промоционалния проспект го наричаха новия Мик Джагър. Беше на двайсет и четири и на снимките беше с дълга пясъчноруса коса и пълни устни, свити в презрителна усмивка. От откъслечни разговори Фльор бе останала с впечатлението, че Бари е „труден“, но тя се стараеше да не мисли какво точно означава това.

Почука на вратата на апартамента му и когато не последва отговор, натисна дръжката. Не беше заключено.

— Бари?

Той се бе излегнал на дивана, едната му ръка закриваше очите, а пясъчнорусата му коса бе провиснала от възглавниците на дивана и стигаше до килима. Беше облечен със същия сатенен панталон като останалите членове на бандата, но неговият беше ярко оранжев и флуоресцентен, а върху чатала блестеше червена звезда, избродирана с пайети.

— Бари? Стю ме изпрати да те взема. Лимузините са тук и всички сме готови за тръгване.

— Тази вечер не мога да свиря и да пея.

— Ъъ… И защо?

— Депресиран съм. – Той изпусна дълга въздишка. – Кълна се, че никога досега в шибания си живот не съм бил толкова потиснат. Не мога да пея, когато съм депресиран.

Фльор погледна часовника си – мъжки златен ролекс, който Стю й бе дал назаем същия следобед. Разполагаше с пет минути. Пет минути и два дни и половина.

— И защо си депресиран?

Той я погледна за пръв път.

— Коя си ти?

— Фльор. Новата тур секретарка.

— О, да, Питър ми спомена за теб. Някога си била кинозвезда или нещо подобно. – Той отново закри очите си с ръка. – Казвам ти, животът е пълна гадост. Искам да кажа, че в момента наистина съм много як. Мога да имам всяка жена, която си пожелая, но онази кучка Киси ме върти на малкия си пръст. Кълна ти се, че звъня в Ню Йорк поне сто пъти на ден, но или не мога да се свържа, или тя не вдига телефона.

— Може би е излязла.

— Аха. Сто на сто е излязла. Навън е с някой жребец.

Оставаха й четири минути.

— Наистина ли мислиш, че която и да е жена със здрав разум ще излезе с друг мъж, когато би могла да има теб? – изуми се тя на глас, като в същото време си мислеше, че всяка жена с капка здрав разум по-скоро би излязла с пингвин, отколкото с него. – Хващам се на бас, че нещата не са толкова трагични. Часовата разлика е толкова объркваща. Защо не се опиташ да й звъннеш след концерта? В Ню Йорк ще е рано сутринта. Сигурна съм, че тогава няма начин да не я хванеш.

Бари се размърда, явно проявил интерес.

— Мислиш ли?

— Сигурна съм. – Три минути и половина. Ако се наложи да чакат за асансьора, тя здравата щеше да загази. – Дори мога аз да се обадя.

— Ще дойдеш тук след концерта и ще ми помогнеш да й се обадя?

— Разбира се.

— Хей, това е жестоко! – ухили се той. – Хей, мисля, че ще ми харесаш.

— Хубаво. И аз съм сигурна, че ще те харесам. – На куково лято, загубеняко, додаде наум. Три минути. – Да слизаме.

Между деветия и десетия етаж Бари й предложи да я ощастливи. Когато Фльор му отказа, той се нацупи, но тя заговорнически му довери, че се опасява да не е пипнала венерическа болест. Това, изглежда, го успокои и тя го достави във фоайето с трийсет секунди по-рано от уречения срок.

* * *

Пристигнаха на хокейната арена. Сцената бе издигната в единия край на леденото игрище и стотици фенове напираха върху дървените бариери. Те се деряха и неистово скандираха името на Бари и бандата му, без да обръщат внимание на подгряващата група. Стю хвърли клипборда на Фльор и й нареди да провери два пъти всичко. Когато свърши и отиде зад сцената, за да гледа шоуто, виковете на тълпата бяха станали оглушителни. Тя тъкмо пъхна в ушите си гумените розови тапи, които й даде стейджмениджърът, и светлините угаснаха. Глас от високоговорителя представи бандата на немски. Виковете се превърнаха в плътна шумова стена, а светлините на четири прожектора се изстреляха към сцената като атомни взривове. Лъчите се кръстосаха и „Неон Линкс“ изтичаха на сцената.

Тълпата обезумя. Бари подскочи във въздуха с развята коса. Разкърши бедра и червената звезда на чатала му избухна в пламъци. Франк Лапорт заудря барабаните, а Саймън Кейл се нахвърли върху йониката. Фльор видя как едно момиче, не повече от дванайсет или тринайсетгодишно, припадна върху бариерата. Напиращата тълпа я притисна и никой не й обърна внимание.

Музиката беше шумна и кънтяща, открито сексуална, а Бари Ной се раздаваше докрай, давайки на тълпата това, за което бе платила. Когато песента свърши, нова вълна форсира бариерите и Фльор видя, че охранителите се изнервиха. Сините и червените лъчи се кръстосаха като блестящи светлинни мечове и бандата премина към следващото изпълнение.

Фльор се изплаши, че някой може да бъде убит. Един от роудитата приближи до нея.

— Винаги ли е така? – попита тя.

— Не. Предполагам, че прекалено много сме свикнали с американската публика. Тази вечер шибаната тълпа е полуумряла.

След концерта тя стоеше със Стю в подземния гараж, ограден с въжета от виенската полиция, и броеше лимузините. Групата излезе от вратите. И петимата бяха мокри от пот. Бари я сграбчи за ръката.

— Трябва да поговорим.

Той я повлече към лимузината, глух за протестите й. Стю я изгледа кръвнишки и Фльор си припомни правило номер едно: погрижи се бандата да е щастлива и доволна. Преведено, това означаваше, че трябва да се погрижи Бари Ной да е щастлив и доволен.

Влезе в колата, а той я придърпа на седалката до него. Тя чу подрънкване на вериги и Саймън Кейл се качи при тях. Като си спомни как въртеше мачетето на сцената, Фльор го стрелна притеснено с поглед. Той запали пурета и се втренчи в прозореца.

Лимузината потегли от гаража; полицаите с мъка удържаха ревящите фенове. Внезапно едно младо момиче разкъса полицейския кордон и се хвърли към колата. Тичаше с вдигната нагоре блуза, излагайки на показ малките си незрели гърди. Един полицай я хвана, преди да стигне до лимузината. Бари не обърна никакво внимание.

— Е, как бях тази вечер? – попита той, отпивайки щедра глътка от кутията с бира.

— Беше великолепен, Бари – отвърна Фльор с цялата искреност, която успя да изобрази. – Просто великолепен.

— Не смяташ ли, че бях малко сдухан? Шибаната тълпа беше умряла.

— О, не. Изобщо не беше сдухан. Беше страхотен.

— Да, права си. – Той пресуши бирата и смачка кутията в юмрук. – Жалко, че Киси не беше там. Тя не пожела да дойде в Европа с мен, представяш ли си? Това не ти ли говори каква е тъпа откачалка?

— Да, наистина ми говори много.

От другата страна на лимузината се разнесе презрително сумтене.

— Какво работи Киси? – поинтересува се Фльор.

— Казва, че е актриса, но никога не съм я виждал по телевизията или някъде другаде. Мамка му, пак се депресирах.

Ако имаше нещо, от което най-малко се нуждаеше, това беше един депресиран Бари Ной.

— Е, тогава всичко ми е ясно. Актрисите, които се опитват да си намерят работа, не могат да напускат града, когато пожелаят. Може да пропуснат големия си шанс.

— Аха, сигурно си права. Хей, съжалявам за венерическата ти болест и всичко останало.

Саймън Кейл я погледна и на Фльор й се стори, че за пръв път в очите му проблесна интерес.

— Благодаря – промърмори тя печално. – Опитвам се да се справя.

* * *

Трябваше да е подготвена за хаоса във фоайето на хотела, но не беше. Служителите бяха получили заповеди да не дават никаква информация, но навсякъде гъмжеше от жени. Докато членовете на бандата си проправяха път към строго охраняваните асансьори, Фльор зърна Питър Забел да се протяга и да сграбчва от тълпата гърдеста червенокоса фенка. Франк Лапорт огледа една луничава блондинка, сетне кимна към нея и приятелката й, която дъвчеше усилено дъвка. Единствено Саймън Кейл пренебрегна тълпата от обожателки.

— Не вярвам на очите си – промърмори тя шепнешком.

Но Стю я чу.

— Да се надяваме, че не говорят английски. Така не се налага и ние да им говорим.

— Не съм чувала нищо по-отвратително!

— Това е светът на рокендрола, хлапе. Докато са на върха, рокаджиите са крале.

Стю прегърна една ситно къдрава блондинка и я поведе към асансьорите. Преди да стигне, се извърна и й подвикна:

— Стой по-близо до Бари. Каза ми, че те харесва. И провери личните карти на онези момичета, които тръгнаха с Франк. Сториха ми се твърде млади, а не желая повече неприятности с полицията. После се свържи с онази шантава Киси и се постарай да я убедиш утре да се срещнем в Мюнхен. Кажи й, че ще й платя двеста и петдесет на седмица.

— Хей, това е с петдесет повече, отколкото плащаш на мен!

— Ти си заменима, скъпа.

Вратите на асансьора се затвориха.

Фльор се облегна на колоната. Светът на рокендрола.

Беше един след полунощ и тя бе изтощена. Ще забрави за Франк и групарките. Те вероятно се заслужаваха един друг. Ще забрави за Бари и глупавата Киси и ще си легне. А на сутринта ще каже на Паркър, че е бил прав. Тази работа не беше за нея.

Но когато вратите на асансьора се затвориха, тя установи, че натиска бутона на етажа, където се намираше апартаментът на Франк Лапорт.

След като провери двете момичета с него, тя им пожела любезно „лека нощ“ и ги остави. Взе асансьора и се качи на етажа на Бари. Докато едва тътреше крака по коридора, си мечтаеше за красивата хотелска стая, която я очакваше. Гореща вода, чисти чаршафи и топлина.

Охранителят я пусна и тя с облекчение видя, че все още всички бяха облечени. Трите момичета, които не изглеждаха особено щастливи, редяха пасианс. Бари се бе излегнал на дивана и зяпаше телевизия. Щом я видя, лицето му светна.

— Хей, Фльор, тъкмо смятах да звънна в стаята ти. Реших, че си ме забравила. – Грабна портфейла си от масата, порови се, измъкна едно листче и й го подаде. – Ето, това е телефонният номер на Киси. Какво ще кажеш да й се обадиш от твоята стая? Аз трябва да подремна. И когато си тръгваш, отведи със себе си две от тези тъпанарки.

Тя стисна зъби.

— Кои по-точно?

— Не зная. Предполагам, тези, които говорят английски.

Петнайсет минути по-късно Фльор най-после влезе в своята хотелска стая. Съблече се, втренчи се тъжно в леглото и вдигна телефонната слушалка. Докато чакаше да се свърже, погледна листчето в ръката си. Киси Сю Кристи. Господи.

На петото позвъняване се чу женски глас. Беше сърдит, с определено южняшки акцент.

— Бари, кълна се в Бога…

— Не е Бари – побърза да я прекъсне Фльор. – Госпожица Кристи?

— Да.

— Обажда се Фльор, новата тур секретарка на „Неон Линкс“.

— Бари ли те накара да ми се обадиш?

— Всъщност…

— Няма значение. Просто му предай следното съобщение.

С ласкав задъхан глас, школуван от поколения южняшки дами, Киси Сю Кристи изреди цял списък с инструкции, по-голямата част от които се отнасяха до Бари Ной и анатомията му. Контрастът между гласа й и всички неприлични заръки беше толкова невероятен, че Фльор избухна в смях. Звукът отекна в ушите й, хрипкав и непознат, като почти забравена песен.

— Забавляваш ли се? – попита гласът с южняшки хлад.

— Извинявай. Просто тук наистина е късно, а аз съм толкова уморена, че едва държа очите си отворени. А ти изреди всичко, което си мислех през целия ден. Този тип е…

— …жабешко говно – заключи Киси Сю.

Фльор отново прихна, но побърза да се овладее.

— Извинявай, че се обаждам толкова късно, но ми наредиха.

— Няма нищо, не се притеснявай. Този път колко предлага Стю? Последният път беше по двеста на седмица.

— Сега е вдигнал цената на двеста и петдесет.

— Без майтап! Дявол да го вземе. Много ми се иска да отида в Европа. Дори скоро имам отпуск. Единствените места, на които съм била, с изключение на Южна Каролина, са Ню Йорк и Атлантик Сити, но да ти кажа честно, Фльор, по-скоро завинаги ще се откажа от мъжете, отколкото отново да легна с Бари Ной.

Фльор седна на леглото и се замисли.

— Знаеш ли, Киси, може да има начин…

* * *

Служителката на рецепцията се обади точно в шест и половина на следващата сутрин, за да я събуди. Тя зачака да я прихлупи обичайната тежест, но нищо подобно не се случи.

Беше спала едва четири часа, но сънят й бе дълбок и спокоен.

Нямаше въртене и мятане в леглото. Нито внезапно сърцебиене.

Нито сънища за хората, които някога бе обичала. Чувстваше се… Удовлетворена.

Облегна се на възглавниците и отново се замисли над откритието. Имаше отвратителна работа. Хората бяха ужасни – разглезени, груби и безсрамно неморални – но тя бе оцеляла през първия ден и се бе справила добре. Повече от добре. Беше се справила страхотно. Не я бяха замерили с нищо тежко и бе успяла с всичко, дори с Бари Ной. Щеше да му покаже на Паркър Дейтън…

Спря се. Не й пукаше за Паркър Дейтън. Не й пукаше за Алексей, Белинда или който и да било. Единствената персона, чието мнение я интересуваше, беше самата тя.

* * *

Пристигането на групата в Мюнхен бе невъобразимо шумно и трескаво. Стю не спираше да й крещи. Този път и тя му крещеше в отговор. Той се нацупи и пожела да узнае защо толкова се е напушила. Концертите през следващите две вечери бяха повторение на този във Виена – момичета припадаха върху бариерите и тълпа от групарки ги очакваше във фоайето на хотела.

Точно преди началото на последния концерт Фльор изпрати лимузина до летището, за да посрещне дългоочакваната госпожица Кристи, но за неин ужас, колата се върна празна. Тя каза на Бари, че полетът е закъснял, и прекара следващите два часа, докато бандата беше на сцената, опитвайки се безрезултатно да издири изчезналата Киси. Накрая се принуди да каже на Стю, който й се развика и заяви, че тя лично трябва да обясни издънката на Бари. След концерта.

Бари го прие, както се очакваше.

Тя го успокои с половинчати обещания, които навярно нямаше да може да изпълни, и се завлече в хотелската си стая. Пътьом се размина в коридора със Саймън Кейл. Той беше облечен в сив панталон и черна копринена риза с отворена яка, а около врата му блестеше само една златна верига. Откакто се бе присъединила към цирка, наречен „Неон Линкс“, това бе най-консервативното одеяние, с което бе виждала някой от участниците в турнето, като се изключи Паркър, но я глождеше подозрението, че в един от джобовете на музиканта е скътан сгъваем нож.

Фльор заспа секунди след като главата й докосна възглавницата, но след час я събуди звънът на телефона. Обаждаше се управителят на хотела, за да я уведоми, че гостите се оплакват от шум на петнайсетия етаж.

— Не успях да се свържа с хер Стю Каплан, госпожо, затова вие трябва да прекратите това безобразие.

Донякъде имаше представа какво я очаква, когато излезе от асансьора и завари хер Стю Каплан в несвяст, гушнал празна бутилка канадско уиски, с половин обръснат мустак.

Половин час умолява и увещава участниците в купона да се разотидат. Накрая усилията й се увенчаха със сравнителен успех – броят на купонджиите бе сведен до двайсет и пет – и тя реши, че това е най-доброто, което може да стори. Прекрачи Франк Лапорт, докато отнасяше телефона в банята, за да се обади на рецепцията и да ги помоли да изпратят охрана пред асансьорите. Когато излезе, видя, че Бари е изчезнал с една от жените, и реши, че може да се върне в стаята си. Но вече се бе разсънила напълно, а утре беше почивен ден и тя реши малко да се поразсее и да пийне нещо, преди да си легне.