Бляскаво момиче

След кратка суетня с тапата, Фльор си наля малко шампанско в една чаша. Питър я привика да поговорят за ОПЕК, за огромно неудоволствие на момичетата, настояващи шумно за вниманието му. Тъкмо начеваше втората чаша с шампанско, когато някой задумка яростно по вратата. Тя изпъшка, остави чашата и прекоси апартамента.

Открехна вратата и извика през пролуката:

— Купонът свърши!

— Пуснете ме вътре!

Гласът беше женски и в него се долавяше нотка на отчаяние.

— Не мога – отсече Фльор. – Правила за пожарна безопасност.

— Фльор, ти ли си?

— Откъде…

Фльор внезапно осъзна, че гласът имаше силен южняшки акцент. Свали веригата и отвори вратата.

Киси Сю Кристи нахлу, препъвайки се, в апартамента.

Приличаше на поомачкана и пораздърпана фея Драже*. Имаше разрошени къси черни къдрици като лакрицови бонбони, уста като захаросана ябълка и очи като на кукла, големи и кръгли като яркосини дражета. Беше облечена в черен кожен панталон и яркорозово потниче със скъсана презрамка. С изключение на пищната гръд, всичко в нея бе миниатюрно. Освен това куцукаше, тъй като токът на едната й обувка липсваше, но дори и килната настрани, Киси Сю Кристи изглеждаше точно така, както Фльор винаги бе мечтала да изглежда.

[* Героиня от „Лешникотрошачката“. – Б.пр.]

Киси залости вратата и проведе подробна инспекция.

— Фльор Савагар – заключи тя. – Имах странното чувство, че си ти, въпреки че не ми каза фамилията си. Аз съм нещо като ясновидка. — Провери ключалката. – Опитвам се отчаяно да избягам от един пилот на „Луфтханза“. Щях да дойда по-рано, но непредвидени обстоятелства ме задържаха. – Огледа апартамента. – Кажи ми, че съм късметлийка и Бари не е тук.

— Късметлийка си.

— Дали късметът ми е проработил дотам и мога да се надявам, че тази вечер го е ударил ток или е бил застигнат от друго бедствие?

— Никой от нас не е чак такъв щастливец. – Фльор внезапно си спомни задълженията си. – Къде ти е багажът? Ще се обадя на рецепцията и ще кажа да го качат в стаята ти.

— Всъщност – подхвана Киси, – стаята ми вече е заета… – Подръпна скъсаната розова презрамка на потничето. – Има ли някое място, където можем да поговорим? И няма да възразя срещу едно питие.

Фльор подбра бутилката шампанско, две чаши и Киси. Едва устоя на желанието да я пъхне в джоба си.

Банята се оказа единственото свободно място. Фльор заключи вратата и се настани на пода. Докато наливаше шампанското, Киси изрита обувките си.

— Да си призная, направих голяма грешка, като му позволих да ме изпрати до стаята.

Фльор стреля напосоки.

— На пилота от „Луфтханза“?

Киси кимна.

— Всичко започна като лек флирт, но предполагам, че после нещата малко излязоха от контрол. – Отпи деликатно от шампанското, после облиза горната си устна с върха на розовото си езиче. – Зная, че ще ти се стори странно, но както казах, притежавам почти ясновидски способности и имам силното чувство, че ще станем приятелки. Най-добре да ти го кажа от самото начало – имам малък проблем със случайните връзки.

Признанието предвещаваше интересен разговор и Фльор се настани по-удобно и се облегна на ваната.

— Колко малък?

— Зависи от гледната точка. – Киси подви крака под себе си и на свой ред опря гръб на вратата. – Харесваш ли мускулести секси красавци?

Фльор напълни отново чашата си и се замисли.

— Как да ти кажа – в момента не ми е до мъже. Може да се каже, че съм безразлична, схващаш ли?

Киси ококори очи.

— Боже, не, извинявай!

Новата й дружка се изкиска. Не знаеше дали е заради шампанското, присъствието на Киси или късния час, но почувства, че й е дошло до гуша от трагедии и себеомраза. Беше хубаво отново да се смее.

— Понякога ми се струва, че мускулестите секси красавци ще съсипят живота ми – скръбно оповести Киси. – Казвам си, че трябва да се променя, но изведнъж вдигам очи и пред мен се е изтъпанил великолепен мъжкар с яки, широки рамене и тесни бедра. Сърце не ми дава да го отмина с безразличие.

— Като пилота от „Луфтханза“?

Киси премлясна.

— Той има една от онези трапчинки – точно тук. – Тя тикна пръст в средата на брадичката си. – И заради тази трапчинка нещо в мен се преобърна, макар че останалото не е кой знае колко впечатляващо. Виждаш ли, точно това ми е проблемът, Фльор… Винаги мога да намеря нещо, което да ме грабне. И това ми струва много.

— Какво имаш предвид?

— Ами например церемонията.

— Церемонията?

— Аха. На конкурса „Мис Америка“. Мама и татко още от люлката ме готвеха за Атлантик Сити.

— И не успя ли да се класираш?

— О, успях и още как. Спечелих „Мис Южна Каролина“ без никакви проблеми. Но в навечерието на финала имах любовна забежка.

— С някой мускулест секси красавец? – предположи Фльор.

— С двама. И двамата от журито. Не по едно и също време, разбира се. Е, не съвсем. Единият беше американски сенатор, а другият – нападател на „Даласките каубои“. – Клепачите й се притвориха при спомена. – И боже, Фльор, наистина си го биваше в нападението…

— Хванаха ли те?

— На местопрестъплението. Да ти кажа право, до ден-днешен ме е яд. Мен ме изритаха, а двамата останаха. Как мислиш, честно ли е? Такива мъже да са съдии на най-големия конкурс за красота в света?

На Фльор й се струваше супернечестно и недвусмислено го заяви.

— В крайна сметка не беше пълен провал. На връщане на път за Чарлстън срещнах един шофьор на камион, истинско копие на Джон Траволта. Той ми помогна да стигна до Ню Йорк и да се устроя в приличен квартал, където няма да те пребият на прага на дома ти. Хванах се на работа в художествена галерия, докато чакам големия пробив, но да ти призная, той нещо се позабави.

— Конкуренцията е силна – отбеляза Фльор мъдро и доля чашата на Киси.

— Не е работата в конкуренцията – възмути се Киси. – Аз съм изключително талантлива. Освен всичко останало, съм родена да играя героините на Тенеси Уилямс. Понякога дори си мисля, че е измислил всички онези откачени жени именно за мен.

— Тогава какъв е проблемът?

— На първо място, да стигна до прослушване. Още щом ме погледнат, режисьорите дори не ми позволяват да опитам. Заявяват, че не съм този типаж, което е начин да ми кажат, че съм прекалено ниска, циците ми са твърде големи и изглеждам повърхностна. Това последното най-много ме вбесява. Ако не бях напуснала колежа през последната година, щях да съм член на Фи Бета Капа. Казвам ти, Фльор, красавици като теб, с крака до сливиците, високи скули и всички други божи благословии, дори не могат да си представят какво е това.

Фльор, която от доста време не беше красавица, едва не се задави с шампанското.

— Ти си най-невероятната красавица, която някога съм виждала. Цял живот съм искала да изглеждам като теб.

Това им се стори толкова смешно, че и двете прихнаха. Фльор забеляза, че бутилката им е празна, затова се отправи на разузнавателна мисия. Когато се върна с нова, в банята нямаше никой.

— Киси?

— Той отиде ли си? – разнесе се плах шепот иззад завесата.

— Кой?

Киси дръпна завесата и излезе от ваната.

— Някой ползва тоалетната. Мисля, че беше Франк, който, ако питаш мен, е голяма свиня.

Двете отново се настаниха на предишните си места. Киси затъкна няколко черни къдрици зад ухото, сетне изгледа замислено Фльор.

— Готова ли си да говориш?

— Какво искаш да кажеш?

— Не съм толкова сляпа, че да не забележа, че споделям тази баня с жена, която преди време беше най-прочутият модел в света, както и многообещаваща актриса. Жена, която изчезна от лицето на земята, след като плъзнаха интересни слухове за връзката й с един от най-жестоките мускулести секси красавци в тази страна. Не съм тъпа.

— И не мисля, че си.

Фльор подръпна ръба на килимчето за баня.

— Е? Приятелки ли сме, или не? Аз ти споделих най-интересното от живота си, а ти не си обелила и дума за себе си.

— Ние току-що се запознахме.

Още щом го каза, Фльор осъзна, че не биваше да го изрича и че е обидила момичето, макар да не бе сигурна точно защо.

Очите на Киси се наляха със сълзи и сякаш омекнаха и се разтопиха досущ като сини дражета, оставени твърде дълго време на слънце.

— Смяташ ли, че това има значение? Тази нощ между нас се роди приятелство за цял живот. Трябва да си имаме доверие.

Тя избърса сълзите, вдигна шампанското и отпи направо от бутилката. После погледна Фльор в очите и й подаде шишето.

Фльор се замисли за всички тайни, които толкова дълго държеше заключени в себе си. Като през обектив видя самотата си, страха и изгубеното самоуважение. Всичко, с което можеше да се похвали през изминалите три години – почти три и половина – беше еклектично университетско образование. Киси й предлагаше изход. Но откровеността бе опасна, а Фльор от много дълго време не си бе позволявала да рискува.

Пресегна се бавно към бутилката и отпи голяма глътка.

— Историята е доста заплетена – подхвана тя. – Предполагам, че е започнала още преди да се родя…

Отне й почти два часа, за да разкаже всичко. Някъде между пътуването й до Гърция с Белинда и първия й ангажимент като модел се наложи да се преместят в стаята на Фльор, за да се спасят от желаещите да ползват тоалетната. Киси се сви върху едното от двойните легла, а Фльор се подпря на таблата на другото. Притискаше бутилката с шампанско до гърдите си, която й помагаше да възкреси миналото. От време на време Киси я прекъсваше, за да вметне по някоя точна, кратка и убийствена оценка за хората, участващи в разказа, но Фльор остана почти безпристрастна. Шампанското определено помага, реши тя, ако искаш да излееш всички мръсни тайни, насъбрали се в душата ти.

— Това е попиляващо! – възкликна Киси, когато Фльор най-после свърши. – Не разбирам как можеш да разказваш тази история, без да се разпаднеш на парчета.

— Вече си изплаках сълзите, Киси. Ако живееш достатъчно дълго с някаква голяма трагедия, с времето дори тя се превръща в нещо обикновено.

— Като „Едип цар“. – Киси попи сълзите си. – Участвах в хора, когато играхме тази пиеса в колежа. Сигурно сме я представяли във всяка гимназия в щата. – Тя се излегна по гръб. – Ето къде се крие ключът към всичко.

— Как го разбра?

— Спомняш ли си кое е най-характерното за един трагически герой? Той е личност, издигнала се нависоко, която се сгромолясва от пиедестала заради трагичен недостатък като високомерие или големия грях – гордостта. Губи всичко. После достига личен катарзис и се пречиства чрез страданието. Или нейното страдание – подчерта Киси многозначително.

— Аз?

— Защо не? Ти си се издигнала нависоко и със сигурност си се сгромолясала от пиедестала.

— И какъв е моят трагически недостатък? – поинтересува се Фльор.

Киси се замисли за миг.

— Скапани родители.

* * *

Късно на следващата сутрин, след като двете момичета взеха душ, аспирин и изпиха солидно количество кафе, поръчано по румсървис, на вратата на стаята им се почука. Киси я отвори и наддаде силен писък. Фльор вдигна глава точно навреме, за да види красавицата на Конфедерацията да се хвърля в забранените обятия на Саймън Кейл.

Тримата закусиха във въртящия се ресторант на върха на Олимпийската кула в Мюнхен, откъдето можеха да видят върховете на Алпите, намиращи се на около сто и седемдесет километра от града. Докато се хранеха, Фльор чу историята за отдавнашното приятелство между Киси и Саймън. Малко след пристигането на Киси в Ню Йорк ги запознал общ приятел, съученик на Саймън от „Джулиард“. Саймън Кейл, както не след дълго откри Фльор, беше музикант с класическо образование и застрашителен колкото Дядо Коледа. Той се смееше, докато попиваше внимателно със салфетка крайчето на устата си.

— Трябваше да видиш Фльор, когато усмиряваше попълзновенията на крал Бари с историята си за венерическата болест. Беше неотразима.

— А ти не се опита да й помогнеш, така ли? – Киси го ръгна не особено нежно с лакът. – Вместо това си я гледал с този твой поглед: „Ям бели момичета на закуска“, и си се забавлявал.

Саймън се престори на обиден.

— От години не съм ял бели момичета, Киси, и съм искрено наранен, задето можеш да предположиш, че съм способен на подобно извращение.

— Саймън е дискретен гей – осведоми Киси приятелката си и додаде с доста висок шепот: – Не зная за теб, Фльоринда, но аз гледам на хомосексуализма като на лично оскърбление.

Към края на закуската Фльор вече бе решила, че харесва Саймън Кейл. Под заплашителната му фасада се криеше мил и добър човек. Докато наблюдаваше деликатните му жестове и изтънчените маниери, беше готова да заложи всеки грош от мижавата си заплата, че би му било много по-уютно в четирийсеткилограмовото тяло на някое слабо същество. Може би тъкмо заради това й харесваше. И двамата живееха в тела, в които не се чувстваха удобно.

Когато се върнаха в хотела, Саймън се извини, а Киси и Фльор се отправиха към апартамента на Бари. Той бе почистен след среднощния купон и когато влязоха, Бари, заел отново резиденцията си, кръстосваше нервно килима. Той беше толкова радостен да види Киси, че почти не обърна внимание на задъхано поднесената заплетена лъжа за закъснението й. Минаха няколко минути, преди да забележи Фльор. С не особено завоалиран поглед към вратата й подсказа, че присъствието й е нежелателно. Фльор се престори, че не забелязва.

Киси се наведе и зашепна нещо в ухото му. Докато Бари слушаше, върху лицето му се появи нарастващ ужас. Когато Киси свърши, заби поглед в пода като немирно дете.

Бари погледна към Фльор. Сетне отново към Киси. После отново към Фльор.

— Какво е това? – викна той. – Някаква шибана епидемия?

Двуседмичният отпуск на Киси от галерията свърши и двете с Фльор се сбогуваха през сълзи на летище „Хийтроу“. Фльор обеща да й се обади вечерта за сметка на Паркър Дейтън. Когато се върна в хотела, се чувстваше потисната за пръв път откакто се бе хванала на тази работа. Вече й липсваха ексцентричното чувство за хумор на Киси и още по-ексцентричните й възгледи за живота.

Няколко дни по-късно Паркър й се обади с предложение за работа. Искаше Фльор да работи за него в Ню Йорк и почти удвояваше настоящата й заплата. Обзета от паника, тя затвори телефона и тутакси позвъни на Киси в галерията.

— Не разбирам защо си толкова изненадана, Фльоринда – заяви Киси. – Ти говориш с него по телефона два или три пъти на ден и той е впечатлен от работата ти, както и всички останали. Може и да е мазна гадина, но не е глупак.

— Аз… аз още не съм готова да се върна в Ню Йорк. Прекалено е скоро.

Възмутено изсумтяване се предаде по почти петте хиляди километра океански кабел.

— Няма да започнеш да хленчиш, нали? Самосъжалението убива сексуалните желания.

— Нямам сексуални желания.

— Виждаш ли. Какво ти казах?

Фльор усука на пръста си кабела на телефона.

— Не е толкова просто, Киси.

— Искаш ли отново да се озовеш там, където беше преди месец? Престани да си заравяш главата в пясъка, Фльоринда. Време е да се върнеш в реалния свят.

В устата на Киси звучеше толкова лесно, но колко дълго можеше да остане Фльор в Ню Йорк, без да я открият? А и не харесваше Паркър. Какво ще стане, ако съвместната им работа не потръгне? Какво щеше да прави тогава?

Стомахът й се обади и тя осъзна, че от предишната вечер не е слагала залък в уста. Още една промяна, която тази работа бе внесла в живота й. Джинсите вече се въртяха на талията, а косата й закриваше ушите. Всичко се променяше.

Тя затвори телефона и се приближи до прозореца на хотела. Дръпна завесите и погледна към мократа улица в Глазгоу. Под дъжда бегач ловко избегна едно такси. Тя си припомни как някога тичаше с подобно удоволствие, без да я е грижа за лошото време. Най-смелата, най-бързата, най-силната… Сега се съмняваше, че би могла да пробяга една пресечка, без да се задъха.

— Хей, Фльор, виждала ли си Кейл?

Беше Франк с отворена бутилка „Будвайзер“ в девет сутринта. Фльор грабна якето си и се измуши покрай него. Втурна се по коридора, нахлу в асансьора, после се промъкна през тълпата бизнесмени във фоайето.

Ситният дъжд бе леден, както се полагаше през януари, и когато стигна до ъгъла, водата вече се стичаше от косата по врата й. Прекоси улицата, краката й шляпаха в измокрените евтини маратонки. Нямаха подплата, нито дебела стелка, за да подпира сводовете на ходилата и да защитава възглавничките под пръстите.

Тя пъхна ръце в джобовете и погледна към стоманеносивото небе. Пред нея се простираше дълъг квартал. Само един квартал. Дали можеше да го пробяга?

И тя се затича.

* * *

Апартаментът на Киси се намираше над италиански ресторант в Гринидж Вилидж. Интериорът приличаше на хазайката: бонбонени цветове, колекция от плюшени мечета и плакат на Том Селек, залепен върху вратата на банята. Докато Киси й показваше как работи самоделният душ, погледът на Фльор бе привлечен от отпечатък на яркорозови устни върху плаката.

— Киси Сю Кристи, това отпечатъкът на твоето червило ли е върху Том Селек?

— И какво, ако е?

— Можеше поне да нацелиш устата му.

— И какво му е забавното на това?

Фльор се засмя. Киси бе приела за даденост, че Фльор ще й бъде съквартирантка, за което Фльор й бе повече от благодарна. Въпреки успеха й с „Неон Линкс“, самоувереността й бе доста нестабилна и постоянно я преследваха съмнения относно решението й да се върне в Ню Йорк.

Паркър неохотно й даде една седмица, за да се устрои, преди да се яви на работа, и Фльор се застави да напусне защитения уют на апартамента и да възобнови запознанството си с града, който някога бе обичала. Беше началото на февруари, най-лошото време на годината за града, но въпреки това Ню Йорк й се стори красив. А най-хубавото от всичко беше, че никой не я позна.

Тя излизаше да тича всеки ден от тази седмица, само няколко квартала, преди да се задъха, но с всеки изминал ден укрепваше все повече. Понякога, когато минаваше покрай някое място, което бяха посещавали заедно с Белинда, я пронизваше горчиво-сладка болка. Но в новия й живот вече нямаше място за неуместна сантименталност. Сега гледаше към бъдещето и нямаше да мъкне на плещите си бремето на мръсното минало.

Подложи се на изпитание, като посети ретроспекция на филми с Ерол Флин, но не изпита нищо към зашеметяващия дързък авантюрист на екрана.

Един ден преди да започне работа, Киси изхвърли всичките й дрехи.

— Няма повече да носиш тези отвратителни парцали, Фльор Савагар. Приличаш на скитница.

— Обичам да приличам на скитница! Върни ми дрехите!

— Твърде късно.

В крайна сметка Фльор замени старите джинси с нови, които стояха много по-добре на по-слабата й фигура, и се сдоби с няколко горни дрехи, за да ги носи с тях – мексиканска селска риза, университетски пуловер втора ръка с щамповани букви, както и няколко пуловера с поло яка. Киси сбърчи нос при вида на покупките й и съвсем очебийно остави на видно място върху масичката за кафе един брой от списанието „Облекло за успех“.

— Губиш си времето, Магнолия – заяви Фльор. – Аз работя за Паркър Дейтън, не за някоя корпорация. В света на шоубизнеса стилът на обличане е много по-непринуден.

— Непринуден не означава прашасал.

Но Фльор не можеше да свали изведнъж всичките си защити.

— Върви да целунеш Том Селек.

Много скоро разбра, че трябваше здравата да се потруди за щедрата заплата, която бе принудила Паркър да й плаща. Работеше ден и нощ, често и през уикендите. Посети Бари Ной в боядисаната му в пурпурно къща в стил „Тюдор“ в Хамптън, за да го утеши заради загубата на Киси. Пишеше изявления за пресата, преглеждаше договори и отговаряше на безкрайните телефонни обаждания от организаторите. Прилагаше на практика лекциите по бизнес, финанси и право, които бе посещавала, при това много успешно. Откри, че има талант да води преговори.

Знаеше, че не може завинаги да остане анонимна, но като се обличаше безлично и избягваше всички места, свързани със света на модата, успя почти шест седмици да остане незабелязана. Но през март късметът й изневери. „Дейли Нюз“ обяви, че Фльор Савагар, някогашното Бляскаво момиче, се е завърнала в Ню Йорк и работи в агенцията на Паркър Дейтън.

Телефоните тутакси прегряха жиците и неколцина репортери цъфнаха пред офиса. Но всички те искаха предишното Бляскаво момиче, което подписва договори с парфюмерийни компании, посещава великолепни партита и споделя тайни за любовната си авантюра с Джейк Коранда.

Ала колкото и да напираха, тя отказваше всякакви разговори за живота си.

Появи се фотограф, дошъл да улови преливащия облак златисто руса коса. Но вместо това получи торбести джинси и ниско нахлупена бейзболна шапка на „Янкис“. След две седмици историята заглъхна, удавена от скуката. Бляскавото момиче беше вчерашна новина.

През следващите три месеца Фльор научи кои са звукозаписните продуценти и следеше всички важни изяви по телевизионните мрежи, отнасящи се до музикалния бизнес. Тя беше умна и надеждна; винаги изпълняваше поетите ангажименти и хората започнаха да я търсят. В средата на лятото Фльор вече се бе влюбила в бизнеса, занимаващ се със създаването на звезди.

— Знаеш ли, страхотно е да дърпаш конците на другите, вместо да дърпат твоите – сподели тя с Киси в един горещ августовски следобед.

Двете седяха на пейка в парка „Уошингтън Скуеър“ и похапваха сладолед от фунийки. Както обикновено, в парка бе пълно с разнородна тълпа: туристи, хипита, кльощави хлапета със стереомагнетофони на раменете.

След шест месеца в Ню Йорк подстриганата на черта коса на Фльор стигаше под брадичката и блестеше на лятното слънце. Беше загоряла и твърде слаба за шортите, които вече бяха хлабави на кръста й и се смъкваха до острите кости на таза. Киси вдигна глава и се намръщи на одеянието на приятелката си.

— Ще трябва да ти купим нещо различно от джинси.

— Не започвай пак. Говорим за моята работа, а не за мода.

— Като се обличаш с прилични дрехи, няма да върнеш Бляскавото момиче.

— Въобразяваш си разни неща.

— Ти мислиш, че като изглеждаш добре по някакъв начин, ще разрушиш всичко, което си постигнала досега. – Киси оправи пластмасовите червени шноли във формата на устни в косата си. – Та ти почти не се поглеждаш в огледалото. Няколко секунди да мацнеш малко червило на устните и още няколко, за да прокараш гребена през косата си. Ти си световен шампион по избягване на собственото отражение.

— Ти се гледаш достатъчно и за двете ни.

Но Киси вече бе набрала скорост и Фльор не можеше да я отклони.

— Водиш предварително изгубена битка, Фльоринда. Старата Фльор Савагар не може да стъпи на малкия пръст на новата. Следващия месец ще навършиш двайсет и четири и лицето ти излъчва вътрешна сила и зрялост, каквито не е притежавало, когато си била на деветнайсет. Дори тези отвратителни дрехи не могат да скрият факта, че сега тялото ти е много по-страхотно, отколкото когато си била модел. Мразя да съм носител на трагични новини, но ти си се превърнала от скучното Бляскаво момиче в класическа красавица.

— Вие, южнячките, обожавате драмите.

— Добре, повече няма да ти досаждам. – Киси облиза с език потеклия по кофичката малинов сладолед. – Радвам се, че обичаш работата си. Изглежда, харесваш дори отвратителните й страни, като например да имаш Паркър за шеф и да си имаш работа с Бари Ной.

Фльор успя да улови полуразтопеното шоколадово парченце с мента, преди да цопне върху шортите й.

— Понякога почти се плаша колко много я обичам. В този бизнес винаги нещо се случва. Харесва ми да се оправям със сложни и заплетени договори, да водя преговори, да постигам най-доброто за клиента. Всеки път, когато се задава нова кризисна ситуация, имам чувството, че сякаш една от монахините току-що е лепнала златна звезда до името ми.

— Започваш да се превръщаш в една от онези ужасни преуспели персони.

— Чувствам се добре. – Фльор зарея поглед към площада. – Когато бях дете, мислех, че баща ми ще ме прибере у дома, ако съм най-добрата. След като всичко се разпадна, изгубих вяра в себе си. – Поколеба се. – Мисля… може би започвам да си я възвръщам.

Самоувереността й все още беше твърде крехка, за да я изследва, и тя съжали, че е била толкова откровена. За щастие, мислите на Киси бяха поели различна насока.

— Не разбирам как може да не ти липсва актьорската игра.

— Гледала си „Затъмнение в неделя сутрин“. Никога няма да спечеля наградата на Академията.

За разлика от Джейк, удостоен с „Оскар“ за сценария.

— Ти беше страхотна в ролята – настоя Киси.

Фльор се намръщи.

— Имах няколко добри сцени. Останалото беше просто задоволително. Така и не успях да се отпусна.

От уважение към Киси тя не спомена, че целият процес на снимане с безбройните дубли и всички хора, скупчени на снимачната площадка, й беше безкрайно скучен.

— Но ти вложи сърцето си в работата си като модел, Фльоринда.

— Вложих в нея упорство, но не и сърцето си.

— Независимо от всичко беше прекрасна.

— Благодарение на щастливата комбинация от хромозоми. Работата на модел никога не ми е била по душа. – Фльор прибра крака, за да не ги отреже прелитащият скейтборд. Един от наркодилърите спря да дрънка и се втренчи в нея. Тя зарея поглед в пространството. — В онази нощ, когато с Алексей изиграхме нашата мръсна малка сценка, той заяви, че аз не съм нищо друго, освен приятна голяма украса. Каза, че всъщност не мога да правя нищо.

— Алексей Савагар е психясал мръсник.

Фльор се усмихна на безцеремонния замах, с който Киси зачеркна Алексей.

— Но беше прав. Аз не знаех коя съм. Предполагам, че все още не го зная, но поне съм поела по правилния път. Прекарах три години и половина от живота си в опити да избягам от себе си. Признавам, че междувременно получих университетско образование в най-добрите световни университети, но вече няма да бягам.

И не бягаше. Нещо в нея се бе променило. Нещо, което най-сетне бе успяло да я накара да се бори за себе си.

Киси хвърли остатъка от сладоледа си в кошчето за боклук.

— Иска ми се да имах твоите целеустременост и енергия.

— За какво говориш? Ти винаги нагласяваш смените си в галерията, за да учиш и репетираш, и продължаваш да ходиш по прослушвания. А вечерно време посещаваш театралната школа. Ролите ще дойдат, Магнолия. Аз говорих с много хора за теб.

— Зная и ти благодаря, но мисля, че е време да приема истината, че това няма да се случи. – Киси изтри пръсти в прекалено късите си розови шорти. – Режисьорите няма да ми позволят да кандидатствам за друго, освен за секси героинята в някой комедиен сериал. А в подобни роли съм ужасна. Аз съм сериозна актриса, Фльор.

— Зная, скъпа.

Фльор се постара да вложи в думите цялата си искреност, но не й бе лесно. Киси, с пухкавите си нацупени устни, пищните гърди и петното от малинов сладолед на брадичката, бе създадена за комедийни секси героини.

— Повишиха ми заплатата в галерията – обяви мрачно Киси, сякаш съобщаваше, че са й открили смъртоносна болест. – Може би ако работата ми беше по-скапана, щях да полагам повече усилия. Изобщо не биваше да вземам втора специалност по история на изкуството. Това ми създава чувство за сигурност. – Погледът й се плъзна несъзнателно по симпатичен студент, минаващ покрай тях, но без особен плам. – Насъбраха се твърде много откази и вече ми дойде до гуша. Справям се добре в галерията и получавам признание за работата си. Навярно би трябвало да се задоволя с това.

Фльор стисна ръката й.

— Хей, къде се дяна госпожица Позитивно мислене?

— Смали се и й дойде акълът.

Фльор се натъжи. Не искаше Киси да се отказва от мечтата си, но като имаше предвид собственото си минало, нямаше право да критикува. Стана от пейката.

— Да вървим. Ако побързаме, ще хванем началото на „Буч Касиди и Сънданс Кид“ по телевизията, преди да стане време да се обличаме за срещите си.

Хвърли кофичката от сладоледа в кошчето.

— Добра идея. За кой път ще го гледаме?

— Пети или шести. Вече им изгубих бройката.

— Аз не съм казала на никого, а ти?

— Да не си откачила? Да не мислиш, че искам целият свят да узнае какви сме перверзнички?

Двете излязоха от парка рамо до рамо, сподирени от десетки възхитени мъжки погледи.

* * *

Ежедневните кросове на Фльор укрепнаха мускулите й, стопиха няколкото излишни килограма и чувствеността й се пробуди от дългия зимен сън. Водата, стичаща се по тялото й, докато стоеше под душа, плъзгането на мекия пуловер по кожата – всички тези ежедневни действия се превръщаха в сексуални преживявания. Искаше да усети небръсната мъжка буза, да се сгуши в прегръдките на мъж с мускулести космати гърди, който пиеше бира и ругаеше. Тялото й бе зажадняло за мъжка близост и като част от кампанията й за самоусъвършенстване тя започна да излиза с един млад актьор, на име Макс Шоу, който играеше в спектакли извън Бродуей и в пиеси на Том Стопард. Беше типичен холивудски красавец, строен и слаб блондин, чийто единствен недостатък бе навикът му да използва фрази от типа на „благодарение на моето умение“. Двамата се забавляваха и тя го желаеше.

За срещата си в нощта на двайсет и четвъртия й рожден ден Фльор облече джинси и черен топ, които бе купила на разпродажба в Охрбах. Планираха да отидат на купон, но тя каза, че е имала трудна седмица и предпочита някое по-тихо и спокойно място. Макс не беше глупак и половин час по-късно двамата се озоваха в апартамента му.

Той й наля чаша вино и се настани до нея на матрака с пяна, служещ едновременно за маса и легло в апартамента студио. Ароматът на одеколона му я притесняваше. Мъжете трябваше да ухаят на сапун и чиста риза. Като Джейк.

Но спомените за предателството на първия й любовник бяха окови, изтъкани от прашни паяжини, които лесно можеш да разкъсаш, и те се разпръснаха, докато целуваше Макс. Не след дълго двамата бяха голи.

Ласките му бяха умели и възбуждащи и тя получи освобождението, за което бе копняла, но след това се почувства празна. Каза му, че рано сутринта има среща и не може да остане. Когато излезе от апартамента му, цялата трепереше. Вместо да се изпълни с енергия като Киси след поредната си случайна секс среща, Фльор имаше чувството, че е изгубила нещо ценно.

Излезе с Макс още няколко пъти, но всяка среща я оставяше все по-потисната и накрая тя сложи край на връзката им. Някой ден щеше да срещне мъжа, на когото да се отдаде с цялото си сърце. Дотогава отношенията й с мъжете щяха да са само приятелски и щеше да вложи цялата си енергия в работата.

Дойде Коледа, а след това и Нова година. Колкото по-дълго работеше за Паркър, толкова по-малко одобряваше методите му на работа. Например Оливия Крайтън през петдесетте беше кралица във второразредни нискобюджетни филми. Играеше безпомощни героини в разкъсани дрехи, най-често спасявани от Рори Калхун. Тези дни отдавна бяха отминали и Паркър, съвместно с мениджъра на Оливия, Бъд Шарп, решиха да осребрят това, което бе останало от някогашната й слава, с участия в реклами. Но Оливия все още искаше да играе.

— Какво имаш този път за мен? – Актрисата въздъхна в слушалката, когато чу гласа на Фльор. – Реклама за разхлабителни хапчета?

— Луксозни жилищни кооперации във Флорида. От компанията искат да си придадат по-шикозен облик и се надяват ти да успееш да го сториш.

Фльор се опита да вложи повече ентусиазъм в гласа си, но прозвуча не по-малко унило от самата Оливия.

— А какво стана с новата пиеса на Майк Никълс? – попита Оливия след кратко мълчание.

Фльор завъртя между пръстите си молива върху бюрото.

— Не беше главната роля и Бъд реши, че не е за теб. Парите не бяха достатъчно. Съжалявам.

Фльор се бе опитала да убеди Бъд и Паркър да уредят прослушване на Оливия за ролята в пиесата на Никълс, но без успех.

След като затвори, тя нахлузи обувките си, които бе изритала под бюрото, и се отправи към кабинета на Паркър. Работеше за него вече година и постепенно бе поела толкова много отговорности, че той бе започнал да разчита на нея за всичко, но все още не му се нравеше, когато тя се съмняваше или оспорваше преценките му. Последният албум на „Неон Линкс“ беше почти провал, Бари ставаше все по-мързелив, а Саймън започваше да намеква, че смята да основе своя група, но Паркър се държеше, все едно „Линкс“ щяха да са вечни, и използваше Фльор да успокоява останалите му клиенти. Въпреки че добиваше огромен опит заради неговото нехайство, тя не смяташе, че това е начинът да се ръководи агенцията.

— Имам една идея, която бих искала да обсъдим – подхвана, докато се настаняваше върху плюшения тъмночервен диван срещу бюрото му.

Сплеснатото му лице изглеждаше по-неприятно от обичайното.

— Защо не ми изпратиш една от онези твои писмени записки?

— Вярвам в личното общуване.

— Но аз се затъжих за всички онези блестящи колежански предложения. – Гласът му бе натежал от сарказъм. – От тях става идеална тоалетна хартия.

Явно щеше да бъде един от онези тежки дни. Паркър навярно се бе скарал с жена си.

— И какво е този път? – продължи да ехидничи шефът й. – Още от онези глупости за компютризацията? Нова система за подреждане на документацията? Шибани едноседмични бюлетини за клиентите ни?

Фльор подмина без внимание заяждането му.

— Нещо много по-фундаментално. – Възприела максимата, че „с капка мед можеш да хванеш повече мухи, отколкото с кило оцет“, или иначе казано, по-лесно е да убедиш някого с ласкателство и миролюбиви аргументи, отколкото с противопоставяне, тя заговори с жизнерадостно въодушевление: – Мислех си какво става, когато уреждаме договор с някой от големите ни клиенти. Първо, трябва да уточним всичко с личния му мениджър. После, след като го прегледат нашите адвокати, личният мениджър го проверява отново и го предава на финансовия мениджър, който го връчва на друг адвокат. След като сделката се оформи окончателно, идва редът на агента по рекламата и…

— Давай по същество, иначе ще остарея и побелея, докато изплюеш камъчето.

Тя вдигна ръка, изобразявайки два стълба от диаграма във въздуха.

— Това е клиентът. Това сме ние. Ние вземаме десет процента, за да намерим работа на клиента. Личният мениджър получава петнайсет процента, за да направлява кариерата на клиента, финансовият мениджър взема пет процента, за да управлява парите му, адвокатът още пет процента за преглеждането на няколко напечатани листа, а прес агентът получава две или три хиляди долара на месец за реклама. Всички вземат парче от баницата.

Креслото с висока облегалка изскърца, когато Паркър се размърда.

— Всеки клиент, достатъчно голям, за да има такъв екип, е в графата с най-високите данъци, така че всички тези комисиони се приспадат от общата сума.

— Да, но пак трябва да бъдат платени. Да го сравним с взаимоотношенията ти с „Неон Линкс“. Ти си техен агент и личен мениджър. Ние сме поели рекламата за турнетата и баницата не се разпределя на толкова много парчета. Ако подберем неколцина квалифицирани и способни сътрудници, ще можем да осигурим подобни услуги за най-добрите ти клиенти. Ще вземаме двайсет процента комисиона, което е с десет процента повече от това, което получаваме сега, но с петнайсет процента по-малко, отколкото клиентът плаща на всички тези отделни хора. Ние печелим повече, клиентът плаща по-малко и всички са доволни.

Той махна пренебрежително с ръка.

— „Линкс“ са, както се казва, друга бира. От самото начало знаех, че съм попаднал на златна мина, и затова не позволих на никого да припари близо до нея. Работата по схемата, която ти предлагаш, изисква много повече средства. Освен това повечето клиенти няма да искат подобна централизация на делата им, дори да им струва по-евтино. При такава система съществува много по-голяма опасност от лошо управление или злоупотреби.

— Ще има редовни ревизии. Настоящата система също не ги защитава от лошо управление. Три четвърти от мениджърите се интересуват повече от собствената си печалба, отколкото от интересите на клиентите. Оливия Крайтън е идеалният пример. Тя мрази да участва в реклами, но Бъд Шарп не й позволява да приеме ролите, които й се предлагат, защото не се плащат толкова добре, колкото рекламите. Оливия има още няколко творчески години пред себе си и е способна на много повече. Това се нарича лошо и късогледо управление.

Паркър погледна часовника си и Фльор разбра, че е изгубила, но бе решена да опита докрай.

— Можем да спечелим повече пари от подобна организация и ще бъде много по-ефективно за клиентите. Ако сме по-взискателни в подбора им, да бъдеш представляван от агенцията на Паркър Дейтън, ще стане привилегия. Ние ще се превърнем в „елитна агенция“ и големите клиенти ще се тълпят на прага ни.

— Фльор, ще се опитам да ти го обясня още веднъж и моля те, следи внимателно движението на устните ми, ако не чуваш добре. Нямам намерение да бъда Уилям Морис*. Нито пък Ай Си Ем Партнерс**. Напълно съм щастлив със сегашното положение.

[* Агенцията на Уилям Морис, известна още като УМА, е най-дългогодишната агенция за млади таланти, основана още през 18998 г. – Б.пр.]

[** Агенция за литературни и други таланти с представителства в Лос Анджелис, Ню Йорк, Вашингтон и Лондон. – Б.пр.]

Не биваше да си губи времето. Но докато вървеше към офиса си, Фльор не можеше да спре да мисли за идеята. Ако някой почтен и надежден агент се бе погрижил за интересите й, когато беше на деветнайсет, сега нямаше да й липсват два милиона долара.

През целия ден, а и през следващата седмица идеята за „елитната агенция“ не й даваше мира. Да обедини толкова дейности, щеше да е много по-скъпо, отколкото създаването на стандартна агенция. Естеството на проекта изискваше престижна локация със скъпо обзаведени офиси, разнородни сътрудници, при това високо платени. Щеше да й струва цяло състояние, за да започне. Но, колкото повече мислеше за агенцията, толкова повече се убеждаваше, че един разумен, почтен и с добро образование човек ще може да се справи. За съжаление, този човек имаше спестени само пет хиляди долара в банката и недостатъчно смелост.

Същата вечер тя се срещна със Саймън Кейл в един индийски ресторант, за да похапнат пиле тандури.

— Какво би направил – поде тя, – ако не беше безобразно богат и имаш нужда от много пари?

Той си взе няколко семенца от див копър от купата пред себе си.

— Ще чистя апартаменти. Говоря сериозно, Фльор, напоследък е невъзможно да намериш добра прислуга. Бих платил цяло състояние за някоя надеждна и трудолюбива камериерка.

— Говоря сериозно. Какво ще направиш, ако имаш само пет хиляди долара в банката, а се нуждаеш от много повече? Да кажем, от шестцифрена сума.

— Изключваме ли търговия с наркотици?

Тя повдигна вежди.

— Ами в такъв случай… – Той си избра още няколко семенца от купата. – Бих казал, че най-бързият начин е да вдигнеш телефона и да се обадиш на онази кучка Гретхен Казимир.

— Изключено.

Завинаги бе приключила с професията на модел. Ако се заеме с този проект – не че беше много вероятно, но ако го осъществи – трябваше да бъде изцяло неин.

— Мислила ли си за проституция?

— Мрежестите чорапи са толкова вулгарни.

Саймън изтръска едно заблудено семенце от копъра от ръкава на сивия си копринен костюм.

— След като сме толкова придирчиви, най-добрият начин е да поискаш заем от някой безобразно богат приятел.

— Ти би ми заел пари, нали? – сладко му се усмихна Фльор. – Трябва само да поискам.

Той сви устни.

— Което, разбира се, ти няма да направиш.

Тя се наведе през масата и лепна една целувка на бузата му.

— Други предложения?

— Ммм… Питър, предполагам. Това е следващият ти най-добър вариант, имайки предвид всички тези глупави ограничения, които си налагаш.

— Нашият Питър Забел? Соло китаристът на „Неон Линкс“? Как би могъл той да ми помогне?

— Кажи ми, че се шегуваш, скъпа. Ти сама си го свързвала с брокерите му. Питър знае повече за правенето на пари от всеки друг, когото познавам. Благодарение на него спечелих цяло състояние от благородни метали и новите акции на борсата. Не мога да повярвам, че не ти е давал някой и друг съвет.

Фльор бе толкова сащисана, че едва не прекатури чашата си с вода.

— Да не би да искаш да кажеш, че е трябвало да го взема на сериозно?

— Фльор… Фльор… Фльор…

— Но той е такъв идиот!

— Банкерът му определено няма да се съгласи с теб.

Измина още една седмица, преди Фльор да събере кураж да се обади на Питър и да му изложи малко мъгляво ситуацията.

— Какво мислиш? Говорим хипотетично. Може ли някой да започне бизнес само с пет хиляди долара?

— Зависи дали си склонна да ги загубиш, или не – отвърна Питър. – Голямата възвръщаемост означава голям риск. Да кажем, че се захванеш с търговия на Стоковата борса – валута, петрол, пшеница. Ако цената на захарта поевтинее с едно пени за фунт, може да загубиш вложенията си. Много е рисковано. Има вероятност да се окажеш в много по-лошо положение от сегашното.

— Аз предполагам… Да. – И после, за голям свой ужас, се чу да казва: – Не ми пука. Кажи ми какво трябва да направя.

Питър й обясни основното и тя започна всяка свободна минута да заравя нос в книгите и статиите относно търговията на Стоковата борса, които той й препоръча. Докато пътуваше с метрото, четеше двуседмичното списание за глобалните търговски аспекти „Търговски обзор“ и заспиваше с ежеседмичника на Кларънс Барън, съдържащ финансова информация, пазарни тенденции и съответната статистика, подпрян на възглавницата. Лекциите по бизнес и икономика, които бе посещавала, й помагаха да схване основното, но дали наистина имаше смелостта да го направи? Не. Но въпреки това щеше да рискува.

Следвайки съвета на Питър, тя инвестира две хиляди долара в соя, откупи договор за втечнен пропан-бутан и след като проучи прогнозата за времето, вложи останалото в портокалов сок. Флорида бе връхлетяна от свирепа студена вълна, соята изгни заради проливните дъждове, но втечненият пропан-бутан удари тавана. Крайният резултат бяха седем хиляди долара. Този път раздели капитала си между мед, твърда пшеница и още соя. Цените на медта и пшеницата се сгромолясаха, но поскъпването на соята й помогна да спечели девет хиляди долара.

Тя реинвестира всичко до стотинка.

* * *

На първи април, Денят на шегата, Киси получи мечтаната роля на Маги от „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Тя танцуваше из апартамента им, докато на един дъх й съобщаваше изумителната новина.

— Бях решила да се откажа! И тогава ми се обади това момиче, с което посещавахме заедно два от моите актьорски класове. Спомнила си е сцената, която направих… Не мога да повярвам! Следващата седмица започваме репетициите. Разбира се, парите са кът и постановката ще е твърде скромна, за да привлече вниманието на авторитетите в театралния свят, но поне отново ще играя!

След като репетициите започнаха, Фльор по цели дни не виждаше Киси, а когато се засичаха, приятелката й беше някак затворена и необщителна. Нито един красавец не навести апартамента и Фльор накрая я обвини в целомъдрие.

— Пазя си сексуалната енергия – обясни Киси.

В деня на представлението Фльор беше толкова нервна, че не можа да хапне нито троха. Не искаше Киси да бъде унизена, а не можеше да си представи как нейната малка пухкава топчица, нейната скъпа съквартирантка ще изиграе такава трудна роля като Маги. Киси бе родена за ситкоми, в които упорито отказваше да участва.

Товарният асансьор я отведе до студено таванско помещение в Сохо, с остарели и шумни водопроводни тръби и лющеща се боя. Малката сцена беше празна, в единия й край се виждаше само голям железен креват. Фльор се опита да се убеди, че що се отнася до Киси, леглото е добро предзнаменование.

Публиката се състоеше от безработни актьори и гладуващи художници, не се мяркаше никакъв агент по кастинга. Брадат тип, който миришеше на ленено масло, се наведе към нея от задния ред.

— На кого си приятелка – на булката или на младоженеца?

— Ъ… на булката – смотолеви Фльор.

— Да, и аз така си помислих. Хей, имаш страхотна коса, много ми харесва.

— Благодаря.

Косата й сега стигаше до раменете и привличаше повече внимание, отколкото й се нравеше, но да я отреже й се струваше проява на слабост.

— Искаш ли някой път да излезем някъде?

— Не, благодаря.

— Супер – отвърна мъжът, явно свикнал с откази.

За щастие, спектакълът започна. Фльор пое дълбоко дъх и мислено кръстоса пръсти. Зад сцената се чу шум от душ и Киси се появи в старинна дантелена рокля. Акцентът й бе силен като уханието на жасмин през лятото. Тя свали роклята и се протегна като котка, драскайки с нокти във въздуха. Мъжът до Фльор се размърда на стола.

Два часа публиката седеше като омагьосана, докато Киси се разхождаше, съскаше и драскаше из сцената. С печален, отчаян еротизъм и глас, шипящ като евтина талкова пудра, изразяваше сексуалната неудовлетвореност на Маги. Това бе едно от най-завладяващите изпълнения, които Фльор някога бе виждала, и в него се изливаше цялата душа на Киси Сю Кристи.

Когато представлението свърши, Фльор се чувстваше изцедена. Чак сега разбираше проблема на Киси. Ако Фльор, най-добрата й приятелка, не вярваше в амплоато й на сериозна актриса, как Киси би могла да убеди режисьора?

Фльор си проправи път през тълпата.

— Ти беше невероятна! – възкликна, когато стигна до Киси. – Никога не съм виждала нищо подобно!

— Зная – изкиска се Киси. – Ела да ми кажеш колко съм прекрасна и неустоима, докато се преобличам.

Фльор я последва в импровизираната гримьорна, където Киси я представи на останалите актриси. Тя побъбри с всички, после се настани на един стол до тоалетката на Киси и поне стотина пъти повтори колко изумителна е била.

— Всички ли са облечени? – разнесе се мъжки глас от другата страна на вратата. – Трябва да взема костюмите.

— Само аз още не съм, Майкъл! – извика Киси. – Влизай. Искам да те запозная с един човек.

Вратата се отвори. Фльор се обърна.

— Фльоринда, неведнъж си ме слушала да говоря за великолепния дизайнер по костюмите и бъдещ любимец на звездите. Фльор Савагар, запознай се с Майкъл Антон.

Светът застина като филмов кадър, когато се повреди прожекционният апарат. Мъжът беше облечен в старомодна пурпурна свободна сатенена риза и широк вълнен панталон с тиранти. На двайсет и три не беше много по-висок от последния път, когато го бе видяла, може би около метър и седемдесет. Лъскавата му руса коса падаше на дълги вълни до брадичката, имаше тесни рамене, малък гръден кош и фини черти на лицето.

Киси постепенно разбра, че нещо не е наред.

— Двамата познавате ли се?

Майкъл Антон кимна. Фльор пое дълбоко дъх и събра сили.

— Това е един от най-върховните ти моменти, Киси – рече тя с възможно най-нехаен тон. – Майкъл е моят брат Мишел.

— О, Боже! – ахна Киси, докато погледът й се местеше между двамата. – Дали да посвиря на орган, или нещо подобно?

Мишел пъхна ръка в джоба на панталона и се облегна на вратата.

— Какво ще кажеш да изсвириш няколко ноти на една от онези свирки, как се казваха – казу или нещо подобно?

Той се държеше с уморена грация, свидетелстваща за стари пари и аристократична кръв. Също като Алексей. Но когато я погледна, тя видя очи, наситено сини като пролетни зюмбюли.

Вдървените й пръсти стиснаха чантата.

— Знаеше ли, че съм в Ню Йорк?

— Знаех.

Повече не можеше да стои тук с него.

— Трябва да вървя.

Тя целуна набързо Киси по бузата и с бързи крачки се изнесе от гримьорната, като му кимна кратко.

Киси я настигна на улицата.

— Фльор! Почакай! Нямах представа.

Фльор се усмихна сковано.

— Няма нищо, не се притеснявай. Просто беше шок, това е всичко.

— Майкъл е… Той наистина е страхотен човек.

— Това е… чудесно. – Фльор зърна едно такси и пристъпи напред с вдигната ръка. – Върви на купона с колегите си, Магнолия, и ги накарай да ти се поклонят доземи, когато влезеш в стаята.

— Мисля, че е по-добре да се прибера с теб у дома.

— Да не си посмяла! Това е твоята голяма нощ и ще се насладиш на всяка минута.

Качи се в таксито, махна и затръшна вратата. Докато колата потегляше, Фльор се отпусна на седалката и позволи на старата горчивина отново да я обгърне.

* * *

През следващите седмици Фльор се опита да забрави за Мишел, но една вечер се озова на Западна петдесет и пета улица. Движеше се покрай магазините и изучаваше номерата, изписани над вратите, вече затворени в този час. Откри адреса, който търсеше. Мястото беше добро, но фасадата с нищо не впечатляваше. Витрината бе малка и слабо осветена… но на нея бяха изложени най-красивите дрехи, които Фльор бе виждала.

Мишел очевидно бе противник на съвременните модни тенденции, принуждаващи жените да се обличат в смокинги и вратовръзки и да приличат на мъже. На малката витрина на бутика бяха изложени четири прелестни женствени рокли, извикващи във въображението ренесансови картини. Докато се любуваше на коприната, жарсето и изящно драпирания крепдешин, Фльор се опитваше да си спомни от колко време не си бе купувала прилични дрехи. Тези прелестни рокли сякаш я порицаваха.

* * *

След пролетта дойде лятото, а после есента. Театралната работилница на Киси се закри и тя се присъедини към друга театрална група, която изнасяше представления изключително в Ню Джърси. Фльор отпразнува двайсет и петия си рожден ден, като убеди Паркър да й повиши заплатата и вложи парите в какао.

Губеше по-често, отколкото печелеше, но затова пък, когато ги имаше, печалбите бяха внушителни. Фльор бързо се учеше от собствените си грешки и първоначалните й пет хиляди долара се учетвориха, после отново се учетвориха. За съжаление, колкото повече пари печелеше, толкова й бе по-трудно да се разделя с тях и да ги влага в рисковани начинания. Четирийсет хиляди долара за нея бяха също толкова безполезни, както и пет хиляди.

Настъпи зимата. Тя се увлече от сделките с медта и за шест седмици спечели почти трийсет хиляди долара, но стресът бе прекалено голям и получи болки в стомаха. Цената на говеждото се покачи, а на свинското спадна. Тя продължи в същия дух – инвестираше, реинвестираше, гризеше ноктите си до живеца.

На първи юни, година и половина, след като се бе хвърлила във водовъртежа на Стоковата борса, тя се взираше в балансовия отчет и не можеше да повярва на очите си. Беше успяла. Въоръжена само с дързост и решителност, тя бе натрупала достатъчно пари, за да започне собствен бизнес. На следващия ден вложи всичко, което притежаваше, в едномесечен депозит в Чейс Манхатън Банк.

Няколко вечери по-късно, когато влизаше в апартамента, чу телефона да звъни. Прекрачи търкалящите се обувки с високи токчета на Киси, прекоси стаята и вдигна телефонната слушалка.

— Здравей, enfant.

Бяха изминали почти пет години, откакто за последен път бе чула познатото ласкаво обръщение. Пръстите й стиснаха телефонната слушалка и тя се застави да поеме дълбоко дъх.

— Какво искаш, Алексей?

— Без светски любезности?

— Разполагаш точно с една минута, след което затварям.

Той въздъхна тежко, сякаш го бе обидила.

— Много добре, cherie. Обадих се, за да те поздравя за неотдавнашните ти финансови печалби. Някои вложения бяха доста безразсъдни, но успехът не се оспорва. Доколкото разбрах, днес си започнала да се оглеждаш за подходящ офис.

Фльор изстина.

— Откъде знаеш?

— Вече ти казах, cherie. Мое задължение е да зная всичко, което се отнася до хората, за които съм загрижен.

— Ти не си загрижен за мен – процеди тя сковано. – Престани да играеш игрички.

— Тъкмо обратното, наистина съм много загрижен за теб. Чаках това много дълго, cherie. Надявам се, че няма да ме разочароваш.

— Чакал си много дълго кое? За какво говориш?

— Пази мечтата си, cherie. Пази я по-добре, отколкото аз моята.

* * *

Фльор опря лакти на перилото на верандата и се загледа в светлокафявата трева върху дюните, полюшваща се от лекия вятър, огряна от гаснещите лъчи на слънцето. Плажната лятна къща в Лонг Айланд, модернистична постройка с остри ъгли, от стъкло и стени с дървена обшивка, на места напукана от дъждовете и слънцето, сякаш се сливаше с пясъка и водата. Тя се радваше, че беше поканена тук за празничния уикенд на Четвърти юли. Имаше нужда да се махне за малко от града, да се разсее, за да не чува въртящата се магнетофонна ролка в главата й, неспирно повтаряща думите на Алексей: Пази мечтата си. Алексей не бе забравил това, което бе сторила на неговия „Роял“ – тя и не го очакваше – и все още жадуваше за отмъщение. Но освен да си държи очите отворени на четири, Фльор не се сещаше какво друго би могла да направи.

Пропъди тревогите и се замисли за четириетажната къща в Горен Ийст Сайд, която бе наела за новите си офиси. Ремонтните дейности вече бяха започнали и тя се надяваше, че до средата на август ще може да се нанесе, но преди това трябваше да се заеме с наемането на персонал. С повече късмет и без никакви големи непредвидени разходи, тя имаше достатъчно пари, за да задържи агенцията на повърхността до пролетта. За съжаление, за бизнес като нейния беше нужна поне година, за да се утвърди, така че тя от самото начало беше изложена на риск, но това означаваше, че трябва да работи още по-усилено и с двойно по-голяма енергия. А Фльор бе установила, че много я бива за това

Надяваше се, че поне още малко ще получава заплатата си от Паркър, но щом откри какво е замислила, той начаса я уволни. Раздялата им бе пропита със злъч и неприятни нападки. „Линкс“ се бе разпаднала, а Паркър бе прехвърлил твърде голяма част от работата на Фльор. Сега я обвиняваше, че предателството й го принуждава да се разправя с негодуващите клиенти, които бе занемарил.

Фльор бе решила да разшири дейността на своята „елитна агенция“, като включи не само музиканти и актьори, а и подбрани писатели и дори художници – всеки, който според нея имаше потенциал да се издигне на върха. Вече бе подписала с „Раф Харбър“ – рок групата, която Саймън Кейл бе основал, и бе измъкнала Оливия Крайтън от алчните лапи на Бъд Шарп. И естествено, Киси. Тримата имаха добър потенциал за печалба, какъвто тя търсеше, но само трима клиенти не бяха достатъчни, за да се задържи дълго в бизнеса, след като свърши първоначалният й капитал.

Вдигна слънчевите си очила на челото и се замисли за Киси. Като се изключи магнетичното й превъплъщение в образа на Ирина от „Вишнева градина“ в студийна постановка и роля с една реплика в сапунена опера на Си Би Ес, нищо значимо не се бе случило в професионалната й кариера след спектакъла на „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Киси отново бе спряла да ходи на прослушвания. Напоследък твърде много мъже минаваха през вратата на спалнята й и всеки нов любовник беше по-мускулест и по-тъп от предишния. Киси се нуждаеше от представяне, а Фльор още не можеше да измисли как да го уреди, а това не беше много окуражаващо за някого, който до пролетта трябваше да се докаже.

През стъклените врати зърна Чарли Кинканун – домакина им за уикенда. Чарли бе финансирал постановката на „Вишнева градина“ и така Фльор се бе запознала с него. Беше болезнено очевидно, че е влюбен до уши в Киси, но тъй като беше умен, чувствителен и преуспял, Киси не му обръщаше внимание. Тя предпочиташе яки загубеняци.

Вратите към вътрешния двор се плъзнаха зад гърба й и Киси пристъпи на верандата. Беше облечена за купона в миниатюрно гащеризонче на розови и сини райета. От ушите й висяха големи сребърни обеци с формата на сърце, а каишките на розовите й сандали с плоска подметка бяха украсени с разноцветни мъниста. Приличаше на седемгодишно момиченце с големи гърди.

— Става късно, Фльоринда, и гостите на онзи-как-му-беше-името започнаха да пристигат. Не смяташ ли да се преоблечеш?

Тя смукна от сламката с червило по края, топната във висока чаша с пиня колада.

— След минута. – Белите шорти, които Фльор бе навлякла върху черния бански, имаха отпред петно от горчица, а косата й висеше на клечки от солената вода. Тъй като Чарли Кинканун бе финансирал две-три постановки извън Бродуей, тя се надяваше да осъществи няколко контакта на купона довечера, затова се налагаше да изглежда прилично. Но първо се протегна, измъкна чашата с коктейла от ръката на Киси и отпи една глътка. – Ще ми се да престанеш да го наричаш „онзи-как-му-беше-името“. Чарли Кинканун е много мил и приятен мъж, при това богат.

Киси сбърчи нос.

— Тогава му стани гадже.

— Може и да му стана. Той ми харесва, Киси. Наистина ми харесва. Чарли е първият мъж, с когото си излизала, който не яде банани и не се блещи прехласнато срещу Емпайър Стейт Билдинг.

— Супер. Подарявам ти го с благословията си. – Киси взе от ръката й чашата с пиня колада. – Той ми напомня на един баптистки свещеник, когото някога познавах. Искаше да ме спаси, но се страхуваше, че ако го направи, ще спра да развратнича.

— Ти не „развратничиш“ с Чарли Кинканун. Ако имаш такова огромно желание да бъдеш секс бомба, прави го на сцената, там поне ще спечелиш пари и за двете ни.

— Говориш като истинска кръвопийца. От теб ще излезе страхотен агент. Между другото, забеляза ли онези момчета на плажа днес следобед, които се препъваха един в друг, опитвайки се да привлекат вниманието ти?

— Онова с бебешката чаша или другото, което размахваше светлинния меч от „Междузвездни войни“? – Ако слушаше Киси, щеше да повярва, че всеки мъж на земята мечтае за нея. Изтръска пясъка от краката си и се отправи към вратата. – По-добре да си взема един душ.

— И си облечи нещо прилично. Няма значение. Напразно се хабя.

— Сега съм бизнес магнат. Трябва да имам сериозен и делови вид.

— Онзи глупава черна рокля, която си донесла, те кара да изглеждаш мъртва, а не сериозна и делова.

Фльор не й обърна внимание и влезе вътре. Къщата имаше скосени тавани, облицовани с плочи подове и минималистична японска мебел. Тя видя собственика да седи върху диван, тапициран със златистожълта дамаска, и да се взира мрачно в чаша, пълна с нещо, което приличаше на двоен бърбън.

— Може ли да поговорим за минутка, Фльор? – попита той.

— Разбира се.

Домакинът отмести „Заекът се завръща“*, която четеше, за да й направи място до себе си. Чарли Кинканун й напомняше на герой, който Дъстин Хофман би могъл да изиграе – мъж, който въпреки парите си, успяваше да изглежда не съвсем в час с останалия свят. Имаше къса тъмна коса и приятни, леко неправилни черти в комбинация със сериозни кафяви очи, скрити зад очила с рогови рамки.

[* Роман от Джон Ъпдайк. – Б.пр.]

— Нещо не е наред ли? – попита тя.

Той завъртя чашата между пръстите си.

— Срамувам се, че ще прозвуча като неопитен юноша, но как преценяваш шансовете ми с Киси?

— Трудно е да се каже – опита да се измъкне Фльор.

— С други думи – никакви.

Той изглеждаше толкова тъжен и сладък, че сърцето й се сви от мъка за него.

— Вината не е твоя. В момента Киси е в тежък период на саморазрушение, което означава, че й е особено трудно да види човека в мъжа.

Чарли се замисли над думите й, а кафявите му очи станаха още по-сериозни.

— Настоящата ситуация е интересна размяна на ролите за мен. Свикнал съм жените да са активната страна. Зная, че не съм велик сексуален обект, но те обикновено не обръщат внимание на това заради парите ми.

Фльор се усмихна. Малцина бяха способни на подобна откровена самоирония и той й стана още по-симпатичен. Все пак трябваше да защити приятелката си.

— Какво точно искаш от нея?

— Не разбирам какво имаш предвид.

— Истинска връзка ли искаш, или всичко е само секс?

— Разбира се, че искам истинска връзка. Секс мога да намеря навсякъде.

Чарли изглеждаше толкова обиден, че тя остана доволна.

— Не зная дали това ще сработи, или не – подхвана след кратък размисъл Фльор, – но с изключение на Саймън, ти си единственият мъж, който е разбрал колко умна е Киси. Може би ще можеш да привлечеш вниманието й, ако пренебрегнеш тялото й и се съсредоточиш върху мозъка й.

Той я изгледа укорително.

— Не искам да прозвуча като шовинист, но е трудно да се пренебрегне тялото на Киси, особено за някой като мен, който има доста силни сексуални желания.

Тя му се усмихна съчувствено.

— Извинявай, но това е най-доброто, което мога да те посъветвам.

Пристигнаха неколцина гости и мъжки глас с лек акцент достигна до нея. Фльор вдигна глава и видя Мишел да влиза в стаята. Той беше част от театралната група на Киси и тя трябваше да се досети, че е поканен. Цялото й удоволствие от уикенда се изпари.

През годината, откакто се срещнаха, двамата два пъти се натъкваха един на друг и двата пъти едва си размениха по няколко думи. Спътникът на Мишел беше мускулест млад мъж с тъмна коса, която непрекъснато падаше върху очите му. Танцьор, реши Фльор, когато краката му машинално заеха първа позиция.

Стъклените врати бяха най-близкото й спасение. Тя му кимна кратко, извини се на Чарли и отново се изсули навън.

Луната бе изгряла, Киси бе изчезнала, а плажът пустееше. Фльор се нуждаеше от няколко минути, за да нахлузи бронята, преди да се върне вътре, да вземе душ и да се преоблече. Запъти се към морския бряг, после се разходи по мокрия пясък, по-далеч от къщата. Трябваше да се стегне, да не позволява толкова лесно да губи самообладание, ала всеки път, когато видеше Мишел, имаше чувството, че отново се е върнала в детството.

Удари палеца си в камък, който не бе видяла, че стърчи от пясъка. Беше се отдалечила повече, отколкото възнамеряваше, и се обърна, за да се върне, но точно в този момент един мъж изникна иззад дюните на четирийсетина метра от нея. Нещо в стойката му в комбинация със самотния плаж я накара мигом да застане нащрек. Тъмният му силует се открояваше на фона на нощното небе – висок мъж, много по-едър и силен, отколкото всеки, с когото би искала да си има работа, а и явно проявяваше интерес към нея. Погледът й машинално се стрелна към далечните светлини на плажната къща, но разстоянието бе твърде голямо и дори и да извика за помощ, никой нямаше да я чуе.

Животът в Ню Йорк я бе направил параноична. Мъжът навярно беше някой от гостите на Чарли, отдалечил се от купона също като нея. На лунната светлина въображението й смътно очерта рошавата глава на Чарлс Менсън* и още по-рунтавите му мустаци. Думата „суматоха“, заглавието на книгата на Винсънт Буглиози, просветна като мълния в главата й. Тя ускори крачка и се приближи до водата.

[* Американски престъпник, обявен за виновен за убийството на Шарън Тейт, бременната съпруга на Роман Полански, и още няколко жени, понастоящем излежава доживотна присъда. – Б.пр.]

Мъжът изведнъж захвърли кутията с бира и се запъти към нея. Движеше се с дълги, бързи крачки и всяка клетка в тялото й се напрегна. Параноична или не, но нямаше намерение да стои и да чака, за да разбере какво искаше той. Заби крака в мокрия пясък и хукна.

Отначало чуваше само собственото си тежко дишане, но много скоро долови тропота на крака по пясъка зад нея. Сърцето й бясно заби. Той се бе втурнал след нея и тя трябваше да му избяга. Каза си, че може да го направи. Сега тичаше почти всеки ден. Мускулите й бяха силни. Трябваше само да увеличи скоростта.

Продължи да тича върху набития мокър пясък близо до водата. Разтягаше крака, размахваше ръце. Докато бягаше, не откъсваше поглед от плажната къща, ала тя все още бе отчайващо далеч. Ако се насочи към дюните, щеше да затъне в по-дълбокия пясък, но и той също. Пое дълбоко въздух. Рано или късно, мъжът щеше да изостане. Тя можеше да се справи. Фльор се напрегна и затича с все сили.

Мъжът не изоставаше.

Дробовете й изгаряха, тя изгуби ритъма, задъхваше се. Думата „изнасилване“ кънтеше в главата й. Защо той не се отказваше?

— Остави ме на мира! – изкрещя младата жена.

Думите се изкривиха, превръщайки се в непонятни звуци, а тя изгуби още малко безценен въздух.

Той изкрещя нещо. Близо. Почти в ухото й. Гърдите й пламтяха. Мъжът докосна рамото й и Фльор изпищя. В следващия миг земята се надигна и двамата се строполиха на пясъка. Той отново извика същото и този път тя го чу.

— Цветенце!

Беше паднал отгоре й. Фльор се опитваше да си поеме дъх под тежестта му, пясъкът заскърца между зъбите й. С последни сили сви ръка в юмрук и замахна силно. Разнесе се рязко възклицание. Тежестта намаля, а краищата на косите му докоснаха бузата й, когато се повдигна на ръце над нея. Тя почувства дъха му върху лицето си и отново го удари.

Той се отдръпна, а Фльор се нахвърли върху него. Изпълзя на колене и започна да го налага с юмруци, където й падне – по ръката, шията, гърдите – всеки удар бе съпроводен с ридание.

Най-после ръцете му се извиха като менгеме и я стиснаха.

— Престани, цветенце! Аз съм. Джейк.

— Зная, че си ти, копеле! Пусни ме!

— Не и докато не се успокоиш.

Тя дишаше учестено, с лице, притиснато към тениската му.

— Спокойна съм.

— Не си.

— Спокойна съм! – Тя си пое дъх и снижи глас. – Спокойна съм. Наистина.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм.

Той бавно я пусна.

— Добре тогава. Аз…

Фльор го цапардоса по главата.

— Кучи син!

— Оох!

Той вдигна ръка.

Следващият й юмрук го улучи по рамото.

— Ти, нагло, омразно…

— Престани! – Джейк сграбчи китката й. – Ако отново ме удариш, кълна се, ще ти отвърна.

Фльор сериозно се съмняваше, че ще изпълни заканата си, но клокочещата в гърдите й ярост бе започнала да стихва, ръцете я боляха и толкова й се виеше свят, че се боеше, че ще повърне, ако отново замахне.

Той клекна на пясъка до нея. Сплъстената му разрошена коса стигаше почти до раменете, а мустаците скриваха цялата му уста, с изключение на тази невъзможно пухкава долна устна.

С тениската с логото на „Найки“, която не му стигаше до кръста, избелелите кафяви шорти и дългата коса като на беглец от закона, Джейк със същия успех можеше да носи върху гърдите си табела с надпис: УБИВАМ ЗА КЪШЕЙ ХЛЯБ.

— Защо не ми каза, че си ти?

Гласът й прозвуча като писклив вой заради недостига на въздух.

— Мислех, че си ме познала.

— И как да те позная? Тъмно е, а ти мязаш на издирван престъпник!

Той пусна китката й и се изправи, олюлявайки се. Не така си представяше тя срещата им. Не биваше да е с изплескани с горчица бели шорти и сплъстени коси, изхлузващи се от гумения ластик. Във фантазиите си се виждаше обсипана с диаманти, застанала величествено на стъпалата на казиното в Монте Карло, от едната страна под ръка с някой европейски принц, а от другата – с Лий Якока*.

[* Американски бизнесмен (р. 1924), създал с екипа си „Форд Мустанг“, допринесъл за възраждането на корпорацията „Крайслер“. – Б.пр.]

— Снимам нов филм за Калибър – рече той. – Птичаря Калибър е ослепял, затова трябва да се науча да използвам колта си по звука. – Докато се изправяше, разтри рамото си. – Откога си станала такава пъзла?

— Откакто един мъж с вид на сериен убиец изскочи насреща ми иззад една пясъчна дюна.

— Ако окото ми посинее…

— Надявам се.

— По дяволите, Фльор…

Нищо не ставаше, както си го бе представяла. Фльор искаше да е хладна и далечна, да се държи, сякаш смътно си го спомня.

— Значи, снимаш нов филм за Калибър. Колко жени удряш този път?

— Птичаря Калибър става по-чувствителен.

— Трябва да е истинско изпитание за теб.

— Не бъди злобарка, става ли?

В главата й избухнаха фойерверки и Фльор като че ли отново се пренесе под проливния дъжд на моравата пред къщата на Джони Гай Кели, завършвайки разговора, който едва бяха започнали.

— Ти ме използва да завършиш филма си. – Изплю думите през скованата си челюст. – Аз бях глупаво, наивно дете, което не искаше да си свали дрехите, но машината за любов на господин Голяма работа се задейства и набързо се справи с проблема. Ощастливи ме и ме накара с радост да сваля всичко. Мислеше ли за мен, докато ти връчваха „Оскара“?

Искаше да види вина, а вместо това той я нападна:

— Ти беше жертва на майка си, не моя – поне не чак толкова много. Изясни се с нея. А междувременно не обвинявай за всичко мен. Аз изгубих повече, отколкото можеш да си представиш.

Яростта й се взриви с нова сила.

— Ти! Ти сериозно ли се опитваш да се изкараш жертва?

Фльор отново замахна неволно с ръка. Нямаше намерение да го удря, но ръката й сякаш действаше по собствена воля.

Той я улови, преди да го удари.

— Да не си посмяла.

— Мисля, че е по-добре да свалиш ръцете си от нея – разнесе се познат глас откъм дюните.

И двамата се обърнаха и видяха Мишел. Приличаше на момче, случайно озовало се в компания на гиганти.

Джейк охлаби хватката си, но не пусна ръката й.

— Това е частно парти, приятел, така че по-добре не си пъхай носа в чужди дела.

Мишел се приближи. Беше облечен в спортно карирано сако и жълта мрежеста тениска. Вятърът разпиляваше меките руси кичури върху финото му, изваяно лице.

— Да се връщаме в къщата, Фльор.

Тя се втренчи слисано в брат си и изведнъж осъзна, че незнайно как, той се бе обявил за неин защитник. Беше абсурдно. Мишел беше половин глава по-нисък от нея, а се осмеляваше да предизвика Джейк Коранда, мъж с мълниеносни рефлекси и страховит поглед на закоравял бандит.

Устните на Джейк се извиха присмехулно.

— Това е между мен и нея и ако не искаш да ти изритам задника, по-добре се омитай и ни остави насаме.

Звучеше като реплика от филм на Калибър и тя едва не се намеси, за да сложи край на тази смешна сцена. Трябваше да се намеси… но не го направи. Мишел, нейният закрилник. Наистина ли щеше да остане и да я защити?

— С удоволствие ще си тръгна – рече той с тих глас, – но Фльор идва с мен.

— Не разчитай на това – процеди Джейк.

Мишел пъхна ръце в джобовете на панталона, отказвайки да помръдне. Знаеше, че не му стигат физически сили да я отнеме насила от Джейк, затова бе решил да изчака и да го остави той да действа.

Птичаря Калибър не бе свикнал да си има работа с противник с тих глас, мека руса коса и деликатна физика.

Очите му се присвиха, когато се извърна към Фльор.

— Твой приятел?

— Той е… – Тя преглътна с усилие. – Това е брат ми, Майкъл Ан…

— Аз съм Мишел Савагар.

Джейк ги огледа внимателно, после отстъпи назад и ъгълчето на устата му леко се изкриви.

— Трябваше веднага да го кажеш. Отдавна се придържам към правилото да не бъда на едно и също място едновременно с двама представители на семейство Савагар. По-късно ще се видим, Фльор.

С тези думи се отдалечи надолу по плажа.

Фльор остана за миг втренчена в пясъка, после вдигна глава и прикова поглед в брат си.

— Той можеше да те прекърши надве.

Мишел сви рамене.

— Защо го направи? – попита меко тя.

Той отмести очи от нея и зарея поглед към океана.

— Ти си моя сестра – отвърна просто. – Аз съм мъж, мой дълг е да те защитавам.

Закрачи към къщата.

— Почакай.

Тя се отправи към него. Пясъкът теглеше краката й назад като стари мъчителни окови, но тя се освободи. В съзнанието й се мярнаха красивите рокли, които бе видяла във витрината на магазина. Що за човек бе той?

Той я изчака да приближи, но когато Фльор стигна до него, не знаеше какво да му каже. Прокашля се.

— Искаш ли… искаш ли да отидем някъде и да поговорим?

Изминаха няколко секунди.

— Добре.

Настаниха се в колата му и той подкара древното Ем Джи. Стигнаха мълчаливо до един крайпътен ресторант в Хамптън Бей. От джубокса се лееше гласът на Уили Нелсън, а сервитьорката им донесе миди, пържени картофки и кана бира. Отначало неуверено и със запъване Фльор започна да му описва детството си в манастира.

Той на свой ред й разказа за училището и за обичта към баба си. Тя узна, че Соланж му е оставила парите, с които е започнал бизнеса си. Неусетно се изниза един час, после друг. Младата жена му обясни какво е да се чувстваш прокуден, а той й сподели за ужаса си, когато осъзнал, че е хомосексуалист. Докато сините светлини на неоновия надпис отвън на прозореца проблясваха в косите му, тя се облегна на надрасканата дървена облегалка на пейката и му каза за Флин и Белинда.

Очите му потъмняха и тя видя стаената в тях горчивина.

— Това обяснява много неща.

Разговаряха за Алексей и откриха, че се разбират идеално. Ресторантът постепенно се изпразни, скоро щяха да затварят.

— Толкова много ти завиждах – призна Фльор накрая. – Мислех, че имаш всичко, което ми бе отказано.

— А аз жадувах да съм на твоето място – отвърна Мишел. – Далеч от двамата.

От кухнята се чуваше потракването на съдове и сервитьорката им хвърляше сърдити погледи. Фльор разбра, че Мишел иска да й каже още нещо, но му беше трудно да изрече думите.

— Кажи ми.

Той сведе очи към очуканата маса.

— Искам да създам дрехи за теб – промълви накрая. – Винаги съм го искал.

* * *

На следващата сутрин Фльор облече оранжеви бикини на бели ивици, прибра косата си в хлабав кок и навлече къс бял плажен халат. В дневната нямаше никого, но през прозореца зърна Чарли и Мишел, излегнати върху шезлонги на терасата, да прелистват неделните вестници. Тя се усмихна, като видя как беше облечен днес Мишел – бермуди и изумруденозелена тениска с надпис на гърба: „Химическо за един ден“. След толкова години на ненужна омраза съдбата й бе направила неочакван подарък – брат. Още не можеше да го осмисли. Отиде в кухнята и си наля чаша кафе.

— Какво ще кажеш да налееш още една?

Тя се извъртя рязко и видя Джейк на прага. Дългата му коса бе мокра от душа. Беше облечен в сива тениска и избелели плажни шорти, които приличаха на същите, които носеше преди шест години, когато Белинда го бе поканила на барбекю в задния двор. Вече бе разбрала, че снощната им среща не е била случайна. Той беше един от гостите на Чарли, знаел е, че тя е тук, и бе излязъл да я търси.

— Сам си налей – изръмжа тя и се обърна.

— Снощи не исках да те изплаша. – Ръката му докосна нейната, докато се протягаше към кафеника. Лъхна я ухание на сапун и ментова паста за зъби. – Не бях съвсем трезвен. Съжалявам, цветенце.

Тя скръсти ръце пред гърдите.

— Аз също съжалявам. Че не ти сцепих главата.

Той се облегна на кухненския плот и отпи от кафето.

— Ти се справи добре в „Затъмнението“. По-добре, отколкото очаквах.

— Брей, благодаря.

— Искаш ли да се разходим по плажа?

Тя понечи да откаже, но чу един гостите на Чарли, който слизаше долу. Откриваше й се добра възможност да излее всичко, което й се бе насъбрало.

— След теб.

Двамата се измъкнаха през страничната врата, избягвайки групата на терасата. Фльор свали еспадрилите и ги захвърли. Вятърът подмяташе дългата му коса на безстрашен каубой от Дивия запад. Нито един от двамата не заговори, докато не стигнаха до водата.

— Тази сутрин си поговорих малко с брат ти. Майкъл е свестен тип.

Той наистина ли си въобразяваше, че може толкова лесно да отмие изминалите години?

— Искаш да кажеш, свестен за дизайнер.

— Няма да ме предизвикаш, колкото и да се стараеш.

Тя щеше да се погрижи за това.

Джейк се пльосна на пясъка.

— Хайде, цветенце, излей си душата.

Язвителните думи клокочеха в нея, гневът и горчивината бяха готови всеки миг да изригнат. Но докато гледаше как баща и син пускат китайско хвърчило с опашка в жълто и синьо, Фльор осъзна, че не може да изрече нито дума, не и ако искаше да запази малкото останки от гордостта си.

— Няма дълбоки белези – сви рамене младата жена. – Ти не беше чак толкова важен. – Застави се да седне до него на пясъка. – Ти си този, комуто се наложи да живее със стореното.

Джейк присви очи срещу слънцето.

— Ако не е било толкова важно, защо се отказа от кариера, с която печелеше купища пари? И защо аз не мога да напиша нито ред след „Затъмнение в неделя сутрин“?

Прониза я злорадо задоволство.

— Наистина ли не си написал нито ред?

— Не си чувала за нито една нова пиеса с моето име, нали? Получих шибан творчески блокаж.

— Много лошо.

Той метна една раковина във водата.

— Чудна работа. Пишех превъзходно, преди вие двете с мамичка да се появите.

— Я почакай. Да не би да обвиняваш мен?

— Не – въздъхна Джейк. – Просто се държа гаднярски.

— Най-после едно нещо, в което те бива.

Той я погледна в очите.

— Това, което се случи между нас през онзи уикенд, няма нищо общо с филма.

— Да бе. – Въпреки намерението й, думите сами потекоха: – Онзи филм означаваше всичко за теб, а аз съсипвах големия ти шанс. Едно деветнайсетгодишно хлапе, имало нещастието да се влюби погрешно в теб. Ти беше зрял мъж и отговорността беше изцяло твоя.

— Аз бях на двайсет и осем. И повярвай ми, през онази нощ не приличаше на дете.

— Моята майка ти е била любовница!

— Ако това ще те утеши, никога не сме стигали до мръсната част.

— Не искам да слушам.

— Единственото, което мога да кажа в своя защита, е, че не умеех да преценявам добре хората.

Фльор познаваше майка си достатъчно добре, за да повярва, че Белинда се е отказала толкова лесно, но не й пукаше.

— Щом си такъв господин Невинност, защо оттогава не си могъл да пишеш? Не претендирам, че мога да надникна в тъмните глъбини на психиката ти, но сигурно има някаква връзка между творческия ти блокаж и това, което стори на онова глупаво деветнайсетгодишно хлапе.

Той скочи на крака, посипвайки я с пясък.

— И откога съм номиниран за светец? Ти беше на деветнайсет години и външността ти не беше на дете.

Джейк изхлузи тениската през главата и затича към водата, гмурна се под вълната, после заплува. Както винаги, не беше в блестяща форма. Големият мъжага. Истинският мъж. Кинозвезда. Копеле. Искаше да му натрие носа и когато той най-после изплува, тя развърза колана на плажния халат и го остави да се свлече на пясъка. Отдолу беше с миниатюрния секси бански, който Киси й бе купила, и тя се постара той да я разгледа добре, докато вървеше към водата с идеалната походка на супермодел, сякаш дефилираше по модния подиум – единият крак пред другия, с ритмично полюшващи се бедра. Когато стигна до водата, вдигна ръце, за да прибере един непокорен кичур, измъкнал се от фибите, като се протегна небрежно, от което краката й сякаш станаха още по-дълги.

С крайчеца на окото си го стрелна с поглед, за да провери дали я гледа. Негодникът не можеше да откъсне очи. Добре. Нека да изяде от мъка спаруженото си сърце.

Хвърли се във водата и поплува малко, сетне излезе и се отправи към Джейк, който седеше на пясъка. Халатът й бе надиплен в скута му и когато Фльор се наведе да го вземе, той го дръпна.

— Позволи на човек да се порадва. От три месеца съм в компанията само на коне, а това тук е приятна промяна на пейзажа.

Тя се изправи и се отдалечи. Джейк Коранда беше мъртъв за нея, като нейната баба, която никога не бе познавала.

* * *

Джейк остана да гледа след нея, докато не се скри в къщата. Красивото деветнайсетгодишно момиче, което бе разрушило живота му, потапяйки го в депресия, не можеше да стъпи на малкия пръст на тази жена. Тя бе въплъщение на мечтата на всеки мъж. Дали бе игра на въображението му, или стегнатото й малко задниче стърчеше още по-наперено над онези изумителни крака? Трябваше да й даде халата, за да не се измъчва, наблюдавайки тялото й в тези абсурдно оскъдни оранжеви гащички с тънки връвчици. Можеше да изяде бикините на три хапки.

Закрачи към водата, за да се охлади. Мъжът, който пускаше хвърчилото с хлапето си, бе видял Цветенцето още щом бе превалила дюните и сега бе влязъл във водата, за да се наслади по – добре на гледката. Винаги беше така – мъжете се препъваха, докато я зяпат, а тя преминаваше покрай тях, незабелязваща суматохата, която бе предизвикала. Тя беше грозното патенце, което не се задържаше пред огледалото достатъчно дълго, за да разбере, че се е превърнало в лебед.

Джейк поплува малко, после се върна на плажа. Халатът на Фльор лежеше на пясъка. Той го вдигна и отново го лъхна нежно цветно ухание, което бе доловил миналата нощ, когато се боричкаше с него. Той се бе държал като истински негодник, но тя му бе дала достоен отпор. Винаги го бе правила, по един или друг начин.

Заби пети в пясъка. В главата му зазвуча музика, Отис Рединг, „Кридънс Клиъруотър“. Тя бе възкресила звуците от Виетнам. Никога нямаше да забрави онази нощ, когато бе коленичил под поройния дъжд на моравата пред дома на Джони Гайтя, а тя хлипаше в прегръдките му. Фльор бе пробила огромна дупка в стената, с която се бе оградил – и която мислеше за сигурна – и оттогава той не можеше да пише от страх проклетото нещо да не се сгромоляса докрай. Писането бе единственият начин, с който някога бе можел да се изразява, и без него Джейк имаше чувството, че животът му е осакатен.

Докато се взираше в плажната къща, той се питаше дали жената, в която тя се бе превърнала, не държи ключа от затвора, в който се бе озовал.

* * *

Тъмни еротични сънища измъчваха нощите й, след като Фльор се върна в града. Питаше се дали схватката им на плажа не бе презаредила някаква вътрешна сексуална батерия. Каква ирония на съдбата! Тя жадуваше за мъжка ласка, но в момента се чувстваше твърде напрегната и изнервена и дори не й минаваше мисълта да си търси нов любовник.

Две седмици след уикенда край морето, тя седеше на стола с права облегалка в бутика на Мишел, наблюдавайки го, докато затваря магазина за през нощта. Отначало двамата измисляха различни извинения, за да поговорят. Той й се обади, за да попита дали се е прибрала благополучно от Лонг Айланд. На свой ред тя му позвъни, за да поиска съвета му за тоалета, който бе решила да купи на Киси за рождения й ден. Накрая двамата зарязаха увъртанията и преструвките и започнаха открито да се наслаждават на взаимното си общуване.

— Миналата нощ прегледах счетоводните ти книги. – Тя изтръска някакви дървени стърготини от джинсите си. – В заключение… Финансите ти са в пълен безпорядък.

Той угаси лампите в предната част на магазина.

— Аз съм творец, а не бизнесмен. Нали тъкмо заради това те наех.

— Моят най-нов клиент – усмихна се младата жена. – Никога не ми бе хрумвало да представлявам дизайнер, но сега съм изпълнена с въодушевление. Твоите модели са най-новаторските, които този град е виждал от години. Единственото, което трябва да направя, е да накарам хората да пожелаят да ги купят. – Обви с ръце във въздуха въображаема кристална топка. – Виждам в бъдеще слава, богатство и брилянтно управление на делата ти. – Замисли се и додаде: – И нов любовник.

Той пристъпи зад нея и измъкна гумения ластик от опашката й. Тя бе прекарала целия ден с дърводелците в къщата, която бе наела, и цялата бе в прахоляк и дървени стърготини.

— Съсредоточи се върху славата и богатството и остави на мира любовниците ми. Зная, че не харесваш Деймън, но…

— Той е хленчещ глупак. – Деймън беше тъмнокосият танцьор, който придружаваше Мишел на плажния купон в къщата на Чарли. – Избираш по-неподходящи мъже и от Киси. Нейните секси мъжаги са само глупави. А твоят е подлец и мазник.

— Ти просто го плашиш. Дай ми четката си за коса. Приличаш на карикатура на Бет Дейвис. А от тези джинси направо ми призлява. Честно, Фльор, няма още дълго да понеса да те гледам в тези дрехи. Показах ти моделите…

Тя измъкна четката от чантата си.

— Вчеши ме по-бързо. Имам среща с Киси и се отбих само да ти кажа, че финансите ти са пълна каша. Освен това не разбираш нищо от реклама и разпространение. Въпреки това ти прощавам. Ела на вечеря утре с мен и Киси в новата къща.

— В новата къща? Не липсват ли някои основни неща за вечерен прием? Като стени и мебели?

— Вечерята ще е неофициална.

Фльор скочи, целуна го и изхвръкна през вратата. Когато стъпи на тротоара на Западна петдесет и пета улица, се запита дали брат й бе доловил колко е нервна заради предстоящата вечеря. Възнамеряваше да обяви нещо много важно на предстоящия импровизиран купон.

* * *

Фльор бе наела къщата от червени тухли в Горен Уест Сайд с опцията да има право да я купи. Тъй като четирите етажа на сградата бяха разделени доста неудобно – хоризонтално вместо вертикално – тя получи добра цена и имаше възможността да я нагоди според желанията си. Възнамеряваше да живее в по-малката задна част на къщата, а да използва по-просторната предна за офиси. Ако всичко вървеше добре, щеше да се премести в средата на август, след месец.

— Никой няма да сбърка това място с „Ла Гренуй“* – отбеляза Мишел, докато се настаняваше предпазливо върху сгъваемия стол, който Фльор бе поставила пред импровизираната маса, пригодена от две магарета за рязане на дърва и две дъски шперплат, в помещението, което скоро щеше да се превърне в неин офис.

[* Изискан френски ресторант в Манхатън. – Б.пр.]

Киси хвърли многозначителен поглед на белия му три четвърти панталон и гръцката селска риза.

— В този вид няма да те пуснат в „Ла Гренуй“, така че спри да се оплакваш.

— Чух, че ти си била там – подметна той. – С господин Кинканун.

— И неколцина от приятелите му умници.

Киси сбърчи нос. Въпреки че се виждаше често с Чарли Кинканун, почти не го споменаваше, което не вещаеше нищо добро за плана му да спечели сърцето й.

Фльор загреба от картонените кутии от пилето с лимон и скариди по сечуански.

— Иска ми се да се преместиш при мен, Киси. Таванът е завършен, така че ще имаш достатъчно самостоятелност, да не споменаваме, че е два пъти по-голям от стаята в нашия апартамент. Горе има кухня, баня и тоалетна и дори отделен вход, така че няма да цъкам неодобрително с език, когато видя някой от твоите красавци.

— Харесвам апартамента си. Вече ти казах – преместванията ме подлудяват. Никога няма да се реша на подобна стъпка, освен ако не е крайно наложително.

Фльор се предаде. В момента самочувствието на Киси бе ударило дъното. Тя смяташе, че не заслужава нищо повече от това, което има, и никакви доводи не бяха в състояние да я убедят в противното.

Киси попи устни с книжна салфетка.

— Е, защо е тази тайнственост? Каза, че искаш двамата с Мишел да дойдем тази вечер, защото ще ни съобщиш нещо. Какво е то?

Фльор посочи към виното.

— Налей, Мишел. Ще вдигнем тост.

— Божоле с китайска храна? Наистина прекаляваш, Фльор.

— Не критикувай, а наливай. – Той напълни чашите им и Фльор вдигна нейната, решена да демонстрира увереност, която далеч не изпитваше. – Тази вечер ще пием за моите двама любими клиенти, както и за гения, който ще ви изкачи на върха. По-точно аз. – Чукна чашата си в техните и отпи малка глътка. – Мишел, защо никога не си представял колекцията си пред публика?

Брат й сви рамене.

— Имаше едно представяне през първата година, но ми струваше цяло състояние и никой не дойде. Моделите ми не са това, което се предлага на Седмо Авеню*, а и аз не съм известно име в модните среди.

[* Улица в Уест Сайд, в Манхатън, известна още като Модното Авеню, и е център на модата, тъй като на нея се намират много фешън салони и шивашки ателиета. – Б.пр.]

— Добре. – Фльор погледна към Киси. – А теб никой не те кани на прослушвания за роли, които искаш, заради начина, по който изглеждаш.

Киси побутна една скарида в чинията си и унило кимна.

— Това, от което и двамата се нуждаете, за да потръгнат кариерите ви, е бляскаво представяне и аз измислих как да ви го уредя. – Фльор остави чашата си. – От нас тримата кой най-добре може да привлече вниманието на медиите?

— Продължавай да сипваш сол в раната – промърмори Киси.

— Ти, разбира се – обобщи Мишел очевидното. – Всички го знаем.

— Не съм съвсем съгласна – рече Фльор. – Като се изключи една седмица или почти толкова, след като се разчу за завръщането ми, вече съм почти две години в Ню Йорк, без никой да ме забележи. Дори Аделаида Ейбрамс не я е грижа, че съм се върнала. Вестниците не се интересуват от Фльор Савагар, която е пълна скука. Те искат Бляскавото момиче.

Подаде им вечерния вестник, който бе сгънала на клюкарската колонка на Аделаида.

Киси я зачете на глас:

Суперзвездата Джейк Коранда е бил видян да се разхожда по плажа по време на уикенда за Четвърти юли, при това не с кой да е, а в компанията на Фльор Савагар. Коранда, който си отдъхва след снимките на най-новия си филм за Калибър в Аризона, е бил гост в лятната вила на милионера Чарли Кинканун, наследник на голямата фармацевтична компания. Според очевидци Бляскавото момиче и Коранда не сваляли погледи един от друг. Засега няма никакви коментари от говорителя на Коранда, нито от вечно изплъзващото се Бляскаво момиче, заето тихомълком да гради кариера на агент за таланти през последните няколко години в Ню Йорк.

Киси вдигна глава от статията с пребледняло лице.

— Съжалявам, Фльоринда – промълви ужасено. – Зная колко мразиш да се ровят в миналото ти. Но щом Ейбрамс захапе някоя история, не я пуска лесно. Не зная кой е говорил с нея, но…

— Аз говорих – прекъсна я Фльор.

Киси и Мишел я зяпнаха сащисано.

— Би ли ни обяснила причината? – поинтересува се брат й, след като се окопити.

Фльор пое дълбоко дъх и вдигна чашата си.

— Вади онези модели, които пазиш за мен, Мишел. Бляскавото момиче се завръща, при това ръка за ръка с вас двамата.

* * *

Болката се понасяше по-трудно, когато си трезвен, откри Белинда, след като реши да спре да пие. Пъхна касетата в магнетофона и натисна бутона с върха на пръста си. Докато стаята се изпълваше със звуците на „Каквито бяхме“ на Барбара Стрейзънд, тя се отпусна върху сатенените възглавници и даде воля на сълзите си.

Всички бунтовници бяха мъртви. Първо Джими на шосето за Салинас, а след това и Сал Минео, убит брутално. И накрая Натали Уд. Тримата водещи актьори от „Бунтовник без кауза“ бяха умрели преждевременно и Белинда се страхуваше, че тя ще бъде следващата.

Двете с Натали бяха почти връстници, а Натали също бе обичала Джими. Той я бе поднасял по време на снимките на „Бунтовник без кауза“, защото за него тя бе още хлапе. Лошото момче Джими Дийн, което се забавляваше с чувствата на Натали.

Смъртта ужасяваше Белинда, но въпреки това тя държеше тайно сънотворни таблетки на дъното на една стара кутия за бижута до малкия златен амулет, който й бе подарил Ерол Флин. Едва ли щеше още дълго да издържи сегашния си живот, ала дълбоко в душата й все още тлееха искрици оптимизъм, че нещата може да се обърнат към по-добро. Алексей може да умре.

Нейното бебче й липсваше толкова много. Алексей бе казал, че ще я затвори в клиника, ако се опита да се свърже с Фльор. Санаториум за хронични алкохолици, макар че от почти две години тя не бе слагала и капка алкохол в устата. Макар че Алексей вече не излизаше от къщата, тя почти не го виждаше. Той управляваше империята си от апартамента на първия етаж. Служителите му, в тъмни костюми, със сериозни изражения, минаваха покрай нея в коридорите, без да й проговорят, сякаш не съществуваше. Почти никой не говореше с нея. Дните и нощите й се сливаха в един безкраен низ от минало, настояще и бъдеще, всеки нов ден беше точно същият като предишния. И така до мига, когато нямаше да има причина да живее повече, освен надеждата, че Алексей може да умре.

Някога всичко беше различно. Когато влизаше в бална зала или ресторант с Алексей под ръка, тутакси се превръщаше в най-важната жена. Всички се надпреварваха да й се подмазват, обсипваха я с комплименти. Възхищаваха се на красотата и остроумието й. Без Алексей, поканите спряха.

Спомняше си живота в Калифорния, когато беше майката на Бляскавото момиче. Беше изпълнена с енергия, сияеше отвътре. Всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в нещо специално и неповторимо. Това бяха най-щастливите дни в живота й.

Песента свърши. Тя стана от леглото и натисна бутона за превъртане на касетата, за да я пусне отново. Музиката й попречи да чуе отварянето на вратата и тя не разбра, че Алексей е влязъл, докато не се обърна и не го видя.

Беше изминал почти месец, откакто не бе идвал в стаята й, и Белинда съжали, че го посреща с разрошена коса и зачервени от плач очи. Приглади нервно предницата на пеньоара.

— Аз… изглеждам ужасно.

— Но както винаги, красива – отвърна той. – Нагласи се за мен, cherie. Ще почакам.

Точно това го правеше толкова опасен. Не страшната жестокост, а ужасната нежност. И двете бяха преднамерени и по свой начин напълно искрени.

Докато той се настаняваше в най-удобното кресло в стаята, тя събра всичко, което й бе нужно, и се скри в банята. Когато излезе, съпругът й лежеше върху леглото, всички лампи бяха угасени, с изключение на една в другия край на стаята. Приглушената светлина скриваше нездравата бледност на лицето му, както и фината мрежа от бръчици в ъгълчетата на очите й.

Белинда бе облечена в скромна бяла нощница. Ноктите на краката й не бяха лакирани, а по лицето й нямаше и следа от грим. Косата й бе привързана с панделка.

Тя легна на леглото, без да продума. Той вдигна нощницата й до кръста. Тя стисна плътно крака, докато той я галеше и бавно смъкваше гащичките й. Когато разтвори коленете й, Белинда изскимтя, сякаш се страхуваше, а той възнагради изпълнението й с една от грубите ласки, които тя толкова обичаше. Белинда се опита да стисне отново крака, за да му достави удоволствие, но той започна да обсипва с целувки вътрешната страна на бедрата й и клепачите й се притвориха. Това бе част от негласния им договор. Сега, след като малолетните му любовници бяха изчезнали, тя разиграваше пред него ролята на невръстна невеста, а той й позволяваше да държи очите си затворени, за да може да си спомня Флин и да мечтае за Джеймс Дийн.

Обикновено той си тръгваше веднага щом всичко свършеше, но този път остана да лежи неподвижен. Тънка струйка пот се стичаше по провисналата кожа на гърдите му.

— Добре ли си? – попита тя.

— Би ли ми подала халата, cherie? В джоба има таблетки.

Тя му донесе халата и се извърна, докато той изваждаше шишенцето с хапчетата. Вместо да го направи по-слаб, болестта сякаш бе усилила мощта му. С крепостта на първия етаж и армията от помощници той бе станал неуязвим.

Белинда отиде в банята, за да вземе душ. Когато излезе, той все още беше там, седеше в креслото и отпиваше от питието си.

— Поръчах уиски за теб.

Алексей посочи тумбестата чаша върху сребърния поднос.

Колко жестоко и типично за него. Бруталност след нежност в здраво изплетена мрежа от противоречия, които вече двайсет и пет години направляваха живота й.

— Знаеш, че вече не пия.

— Наистина, cherie, не бива да ме лъжеш. Не мислиш ли, че не зная за празните бутилки, които прислужницата намира, скрити на дъното на кошчето за боклук?

Нямаше никакви празни бутилки. Това бе начинът му да я заплаши, за да е сигурен, че ще му се подчинява безпрекословно. Белинда си припомни снимките на клиниката, които й бе показал – грозни сиви сгради в най-глухата част на Швейцарските Алпи.

— Какво искаш от мен, Алексей?

— Ти си глупава жена. Глупава, безполезна жена. Не мога да си представя защо изобщо някога съм те обичал. – Един малък мускул на челото му заигра. – Отпращам те – завърши той рязко.

Кръвта й сякаш се смрази. Грозните сиви постройки лежаха като огромни студени камъни в снега. Помисли си за хапчетата, скрити на дъното на старата кутия за бижута.

Всички бунтовници бяха мъртви.

Алексей кръстоса крака и отпи от чашата.

— Само като те гледам, се потискам. Не желая повече да си близо до мен.

Смъртта от сънотворните ще бъде безболезнена. Много полека от смъртта на Натали, когато солените води на океана са се схлупили над главата й, или ужасната болка, която навярно е изпитал Джими, когато е умирал. Тя щеше просто да си легне и спокойно да потъне във вечен сън.

Неумолимите руски очи на Алексей Савагар режеха кожата й като острие на бръснач.

— Изпращам те в Ню Йорк – каза накрая. – Не ме засяга какво ще правиш, когато се озовеш там.

* * *

Меднозлатистата сатенена рокля, с ефектно скроена пола, деколте по врата и без ръкави, обгръщаше плътно тялото й. Тя искаше да раздели косата си на път по средата и да я прибере в испански кок, като танцьорка на фламенко, но Мишел не позволи.

— Тази гъста лъскава грива, в която се преливат всевъзможни оттенъци на русото, е запазена марка на Бляскавото момиче. Тази вечер ще бъде свободно пусната.

Фльор съвсем наскоро се бе преместила в новото си жилище в четириетажната къща, но Мишел й бе наредил да се облече в апартамента на Киси, където приятелката й щеше зорко да я надзирава. Доскорошната й съквартирантка надникна в спалнята.

— Лимузината чака отвън.

— Пожелай ми късмет.

— Не бързай. – Киси извърна Фльор към огледалото. – Погледни се.

— Стига, Киси, няма време…

— Престани да се притесняваш и погледни в огледалото.

Фльор се взря в отражението си. Роклята бе невероятна.

Вместо да тушира ръста й, Мишел бе решил да го подчертае с гъвкав силует, диагонален разрез на полата и надиплени волани от ефирна черна дантела, опасващи тялото й, през които прозираха безкрайно дългите й стройни крака.

Фльор бавно вдигна очи. След няколко седмици щеше да навърши двайсет и шест и лицето й излъчваше нова сила и зрялост. Тя се вгледа в отделните части – раздалечени зелени очи, тъмни вежди като изрисувани е черен молив и прекалено широка уста, заемаща почти цялата долна част на лицето й. После за миг всички части се съединиха и лицето й сякаш най-сетне стана нейното.

Ала мигът отмина, впечатлението избледня и тя се обърна.

— Огледалото просто показва това, което една фантастична рокля и добър грим могат да направят.

Лицето на Киси помръкна от разочарование.

— Ти никога не се виждаш.

— Не ставай глупава.

Фльор взе чантичката си и се спусна по стълбата към лимузината. Преди да се качи, вдигна глава към прозореца, където стояха Мишел и Киси и я гледаха. Дари ги с най-наперената си усмивка. Бляскавото момиче се завръщаше.

Не предвиди единствено Белинда.

Аделаида Ейбрамс бавно пусна ръката на Фльор и кимна към входа на галерия „Орлани“, където стоеше Белинда, загърната в златист визон, крехка и красива като пеперуда. Фльор се опита да овладее вихрушката от емоции, избухнала в нея. Пое дълбоко дъх, после още веднъж, докато Белинда се приближаваше. Фльор не бе виждала майка си шест години. Имаше чувството, че се разпада на хиляди ледени късчета.

Белинда протегна едната си ръка, а другата притисна към корсажа на роклята, сякаш докосваше нещо скрито под плата.

— Хората ни гледат, скъпа. Направи го заради тях.

— Вече не играя по свирката на тълпата.

Фльор й обърна гръб и се отдалечи от уханието на „Шалимар“, от фините бръчици като жилки на есенни листа, събрали се в ъгълчетата на наситено сините очи на майка й.

Прекоси галерията, върху устните й играеше заучена усмивка, докато разменяше по някоя и друга дума с тези, които познаваше. Дори успя да даде кратко интервю на репортер от „Харпърс“. Ала през цялото време младата жена се питаше защо трябваше да се случи точно тази вечер. Откъде знаеше Белинда, че Бляскавото момиче ще се появи?

Киси и Мишел трябваше скоро да пристигнат. Появата им бе гвоздеят на събитието, а присъствието на Белинда заплашваше всичко да провали.

— Фльор Савагар? – Млад мъж, облечен в черна униформа, спря пред нея и й подаде дълга кутия за цветя. – Доставка за вас.

Аделаида Ейбрамс изникна до нея, сякаш призована с вълшебна пръчка.

— Обожател?

— Не зная.

Фльор отвори кутията и разгърна фината опаковъчна хартия. Отдолу лежаха десетина бели рози с дълги дръжки… Тя вдигна глава, погледът й обходи галерията и се спря на Белинда в другия й край. Очите им се срещнаха и тя бавно извади една бяла роза от кутията.

Челото на Белинда се сбърчи и раменете й се отпуснаха безволно. Тя се втренчи в бялата роза, после се обърна към вратата и побягна от галерията.

Аделаида погледна към кутията.

— Няма картичка.

— Аз зная кой ги изпраща – отвърна Фльор, загледана във вратата, през която току-що бе изчезнала майка й.

— Да не би инициалите му да са Д. К.? – попита Аделаида.

Фльор си лепна най-сияйната усмивка.

— Тайните обожатели трябва да останат тайни. Особено тези, които толкова упорито бранят личния си живот.

— Ти си добро момиче, Фльор – смигна й Аделаида лукаво, – въпреки гафовете, които правиш понякога.

Когато Аделаида се отдалечи, Фльор тикна обратно розата в кутията. Тежкият сладникав аромат сякаш бе заседнал в ноздрите й, лепнеше в гърлото, задушаваше я. Очакваше нещо подобно, откакто Алексей й се бе обадил. Той й даваше знак, че нищо не е забравил.

Затвори капака и остави кутията на скамейката. Искаше да я хвърли в най-близкото кошче за отпадъци, но не можеше да си го позволи, след като Аделаида Ейбрамс сигурно я наблюдаваше. Нека си мисли, че цветята са от Джейк. Той е голямо момче и може да се погрижи за себе си. Освен това се нуждаеше от публичност и Фльор нямаше ни най-малки угризения на съвестта да го използва така, както той някога бе използвал нея.

Видя Мишел и Киси, застанали на входа. Мишел беше облечен в бял смокинг с черна найлонова риза. Тоалетът, който бе сътворил за Киси, представляваше миниатюрна розово сребриста версия на дебютантска рокля, съвършено пасваща на ръста й. Тя се бе вкопчила в ръката му, женствена, безпомощна, с полуразтворени устни, сякаш всеки миг от тях ще се отрони задъхано буп-бупи-дуп.

Фльор бавно се понесе през тълпата, давайки възможност всички да видят накъде се е запътила. Когато стигна до сводестия портал, целуна леко и двамата по бузите и прошепна в ухото на Мишел, че Белинда току-що си е тръгнала. Той я погледна изпитателно, но тя нямаше ни най-малка представа какво да му каже.

Появата на Киси и Мишел и приветствието на Фльор бяха привлекли вниманието на присъстващите точно както тя се бе надявала. Пръв към тях приближи представител на „Ежедневно дамско облекло“ и Фльор ги представи. Мишел и Киси се превъплътиха в образите си като кинозвезди, достойни за „Оскар“. Мишел изобразяваше безразличие и досада, а куклата Киси, потънала в облак от сребристорозова пяна – възторжено вълнение. След като приключиха с „Ежедневно дамско облекло“, „Харпърс“ и Аделаида Ейбрамс, тримата бавно обходиха галерията, като спираха непринудено да побъбрят с познатите си. Тя представи брат си като Мишел Савагар, вместо Майкъл Антон. Малко след като двамата се преоткрили, той решил да престане да се крие под чуждо име, обясняваше тя охотно за радост на любопитно наострените уши. Мишел оставаше далечен и загадъчен, докато Киси не спираше да бъбри като картечница, а Фльор насочваше разговора в желаната от нея посока.

— Не е ли моят брат най-страхотният дизайнер…? Брат ми е дизайнерът на моята рокля. Радвам се, че я харесвате… Моят брат е безобразно талантлив. Опитвам се да го убедя да дари и други с таланта си, но той е толкова твърдоглав…

Отговаряше на въпроси за самоличността на Киси с усмивка.

— Не е ли изумителна? Толкова е чаровна. Една от рода Кристи от Чарлстън. Мишел е дизайнерът и на нейната рокля.

Когато я питаха с какво си изкарва прехраната Киси, Фльор махаше нехайно с ръка.

— Актриса е, но по-скоро й е хоби, отколкото работа.

Завистливите погледи на жените отскачаха между невероятната меднозлатиста сатенена рокля и вълшебното розово творение на Киси.

— Толкова много жени умоляват брат ми да моделира дрехи за тях – снижаваше тя доверително глас, – но в момента той твори само за Киси и мен. Между нас да си остане, но съм решила да променя това.

Неколцина от присъстващите коментираха появата на Белинда. Фльор отговаряше колкото е възможно по-кратко и бързаше да смени темата. Разказа на всички за новата си агенция за мениджмънт на знаменитости – „Фльор Савагар Асошиейтед“ – и предварително покани някои да присъстват на голямото парти по случай официалното откриване след няколко седмици. Един симпатичен кардиохирург я покани на вечеря утре вечер. Тя прие. Той беше очарователен, а и щеше да има възможност да покаже тясната лилаво-синя копринена рокля на Мишел.

Когато най-после се качиха в лимузината след края на приема, главата на Фльор се пръскаше от болка. Мишел взе ръката й.

— Изтощена си. Не си длъжна да се подлагаш на всичко това, знаеш го.

— Напротив, длъжна съм. Нямаш друг начин да се сдобиеш с публичност. Освен това вече е крайно време да се науча да живея със себе си, а това включва и Бляскавото момиче.

Замисли се за розите, които бе зарязала в галерията, и внезапно разбра съвсем ясно посланието на Алексей, все едно й го бе написал. През всички тези години той беше държал Белинда настрани от живота й. Сега я бе изпратил обратно.

След седмица започнаха телефонните обаждания. Обикновено около два след полунощ. Когато Фльор вдигаше, в слушалката звучеше тиха музика – Барбара Стрейзънд, Нийл Даймънд, Саймън и Гарфънкъл – но обаждащият се никога не говореше. Фльор нямаше категорично доказателство, че се обажда Белинда. По телефонната линия до нея не можеше да достигне уханието на „Шалимар“. Ала тя бе сигурна, че е майка й.

Фльор затваряше, без да каже нито дума, но обажданията започнаха да я изнервят и всеки път щом завиеше зад някой ъгъл, очакваше Белинда да се появи.

* * *

Фльор убеди Мишел да затвори магазина си и нае бригада работници, които ремонтираха изискани бутици, да освежат мястото. Разшириха витрините и обновиха предната част. Придавайки й по-елегантен вид, а над вратата закачиха табела, на която върху тъмновиолетов фон с яркочервени букви бе изписано името Мишел Савагар.

Фльор и Киси станаха неизменна част от светския живот на Ню Йорк. Обядваха в „Орсини“, после се отбиваха в магазина на Дейвид Уеб*, за да си купят някоя осемнайсеткаратова дрънкулка, която по-късно една от двете връщаше, защото не „била съвсем подходяща“. Отскачаха до магазина на Хелън Арпълс за чифт вечерни обувки, сетне танцуваха в „Клуб А“ или „Реджайна“. Докато обядваха, пазаруваха и танцуваха, двете демонстрираха копринени рокли, които се увиваха и галеха бедрата им като нежния шепот на морска пяна; изящна синя блуза със страничен набор; вечерна рокля с веревни волани, обсипани с искрящи пайети, с цвета на узрели домати. След седмица всяка модна светска пеперудка в Ню Йорк търсеше моделите на Мишел Савагар. Както Фльор се надяваше, когато узнаха, че не могат да ги имат, те ги пожелаха още по-силно.

[* Известен американски бижутер (1925-1975). Сред клиентките на марката му са Елизабет Тейлър, Жаклин Онасис, а понастоящем звезди като Хелън Мирън, Бионсе и др. – Б.пр.]

Фльор и Киси разнасяха в обществото слуховете за Мишел.

— Моята баба го разглези и развали с всички тези пари, които му остави – споделяше Фльор с Аделаида Ейбрамс в „При Паскал“ по време на прием, като в същото време демонстрираше копринена рокля тип „прегърни ме“, извезана с есенните водни лилии от платната на Моне. – Хората, на които не им се налага да работят, за да се издържат, стават мързеливи.

На следващия ден довери на съпругата на наследник на универсални магазини, която обожаваше сочните клюки:

— Мишел се бои, че комерсиализмът ще задуши творческото му въображение. Но в момента той работи над нещо и аз имам някои планове… О, няма значение.

Киси не беше толкова деликатна.

— Аз съм абсолютно сигурна, че той тайно подготвя своя колекция – тръбеше наляво и надясно, цупейки кокетно пухкавата си червена устичка, примамлива като захаросана ябълка. А после прокарваше нежно ръка по полата на поредния тоалет от фееричната колекция на Мишел, който представяше този ден. – Не смятам, че постъпва правилно, като не ми се доверява. С изключение на сестра му, аз съм най-близката му приятелка и мога да пазя тайни не по-зле от всеки друг.

Докато Фльор и Киси разпространяваха слухове за идеализма на Мишел и безразличието му към търговския успех, той работеше по осемнайсет часа на ден, за да огледа всеки детайл от колекцията, в която бе вложил последните пари от наследството на Соланж Савагар.

* * *

Фльор спеше по четири часа в денонощието. Всяка минута, когато не се превъплъщаваше в новия си образ на светска пеперудка, тя прекарваше в офиса да интервюира кандидати за работа, да планира откриването на агенцията, разминавайки се с последните работници. Неколцина актьори се обадиха с молба да ги представлява, но нито един от тях не притежаваше специалните качества, които тя търсеше.

Фльор бе доволна от резултата от ремонтните дейности, въпреки недостатъците на първоначалната постройка. Офисите й заемаха по-голямата предна част на къщата, а жилищните помещения – по-малката задна част. Офисите бяха обзаведени в черно-бели тонове, със сиви и тъмносини акценти. Приемната и кабинетът на Фльор се намираха в предната част на партера, а стаите на останалите сътрудници бяха разположени на горния етаж. Тя огради балкона с тръбни перила като на палубата на презокеански лайнер и черни декоративни колони в стил арт деко с хромирани пръстени, за да се подчертае приликата с морския съд. Към него отвеждаше открита извита стълба и човек имаше чувството, че великолепните Фред Астер и Джинджър Роджърс всеки миг ще се спуснат надолу по стъпалата с неотразимата си танцова стъпка.

Първите сътрудници, които нае, бяха Уил О’Кийф, жизнерадостен, червенокос млад мъж от Северна Дакота, опитен рекламен и букинг агент*, и Дейвид Бенис, сивокос професионалист, който пое финансовото управление, а освен това придаваше стабилност на агенцията й. Назначи самотна майка Риата Лорънс за офис мениджър. Засега нямаше достатъчно клиенти, за да им осигури постоянна заетост, но те бяха част от фасадата на успеха, който трябваше да създаде, ведно с красиво декорирания кабинет и гардероба висша мода.

[* Посредник в развлекателния бизнес, който защитава интересите не само на артистите, но и на организаторите на събитията, бързо и точно подбира артистите и гарантира замяната им при непредвидени обстоятелства. – Б.пр.]

Седмица преди откриването на агенцията, Уил прекрачи последната покривна мушама пред кабинета й. Тъй като офисът още няколко дни щеше да бъде затворен за клиенти, Фльор беше в джинси и оранжева тениска с ухилен Мики Маус отпред, вместо в някой от изисканите тоалети, които Мишел бе създал за нея.

— Отново си запълнила колонката на Ейбрамс – каза Уил. – За нещастие, тази не влиза в плановете ни.

Фльор взе вестника и зачете.

Белинда Савагар прекара вчерашния следобед в бутик за мъжка мода на „Ив Сен Лоран“, помагайки на трийсетгодишния покорител на женски сърца Шон Хауъл да си избере нов комплект копринени чаршафи. Интересно как ще коментира френският й съпруг Алексей Савагар тази спална интимност?

Фльор не бе виждала Белинда от приема в галерия „Орлани“ преди две седмици, но продължаваше да получава среднощни телефонни обаждания.

На следващия ден Уил й подаде новата статия на Аделаида: