Червенокоса красавица

Пета глава

Маргарет потръпна. Ако бе знаела, че ще трябва да заплати така за ударите си, никога нямаше да му посегне… Или щеше? По тялото й се разстилаше топлина — тъмна, влажна, предателска топлина, която я изгаряше със силата на хиляди слънца. Това ли беше чувството на желание? Това ли бе чувството на копнеж?

— К-какъв признак на привързаност желаеш? — попита, ахвайки, когато зъбите му задраскаха и захапаха нежно ухото й.

Замаяна осъзна, че вече не я държеше в плен. Всъщност беше пуснал и двете й китки преди доста време. Замисли се да се измъкне и да побегне към хълма, но преди идеята да бе разцъфнала в главата й, тя отскубна корените и ги захвърли. Защо да не се отдаде на малко страст? Беше омъжена жена, за бога. И все още девствена, напомни й едно малко гласче подигравателно.

— О, я млъквай — сопна се тя.

— Какво? — попита Хенри, мръщейки се.

— Не ти. — Със закъснение осъзна, че това не обясняваше недоразумението, затова Маргарет поклати глава разочаровано. — Просто се сетих, че съм… оу, няма значение!

Хенри улови една дълга къдрица от огнената й коса и я завъртя между палеца и показалеца си. Зяпайки я с истинско възхищение, той каза с глас толкова дрезгав, че изпрати трепети по цялото й тяло:

— Мисля, че една целувка ще възстанови наранената ми гордост. Да, целувката би оправила нещата. Нищо по-малко и нищо повече.

— Нищо повече? — изрече Маргарет, преди да успее да се спре. Разочарована, тя стисна очи, а бузите й порозовяха. — Забрави, че съм го казала — промърмори.

Хенри се засмя. Пускайки косата й, той проследи извивките на бузата й с пръстите си, докато другата му ръка се спусна надолу, за да обхване кръста й. Където и да я докоснеше, сякаш прогаряше кожата й дори през дрехите. Част от нея искаше да побърза и да я целуне най-сетне… но другата, нова и вълнуваща част копнееше да проточи този момент до безкрайност. Отвори очи и дъхът й секна, когато видя съсредоточеното изражение на херцога. Беше стиснал зъби, а устата му беше плътно затворена. Ако не знаеше по-добре, щеше да си помисли, че изпитва болка.

— Мисля, че си промених мнението — каза.

— З-за ц-целувката ли? — попита тя с треперещ глас.

— Не, не за целувката. Промених мнението си относно избора ти на дрехи. Намирам облеклото ти за доста… — Той направи пауза. Ръката, която бе обхванала кръста й, се премести надолу. Маргарет забрави да диша. Умелите му пръсти издърпаха ризата от бричовете й и я повдигнаха нагоре, спирайки точно под гърдите й. Тя отново стисна очи. Матракът изскърца, когато Хенри се размърда и се спусна надолу. — Възхитително — промърмори срещу нежната кожа на стомаха й.

— Ох — въздъхна тя. — Ох, чувствам се отпаднало. Направи това пак.

Той се засмя отново, но този път изключително порочно. Хенри захапваше, облизваше и целуваше всяко едно местенце по ребрата й, а Маргарет скимтеше като коте. Беше стигнал до пъпа й и когато езикът му се завъртя в малката дупчица, тя повдигна бедрата си от леглото, а ръцете й се вкопчиха в гъстата му мека коса.

С ниско ръмжене той се плъзна нагоре по тялото й. Ръцете му хванаха лицето й и за момент тя се оказа потънала в дълбините на прекрасните му, зелени очи. След което той наведе глава и устните му откриха нейните във властна целувка, която я остави без дъх.

Маргарет никога не бе целувана толкова безразсъдно. Толкова властно. Толкова… толкова абсолютно порочно. Езикът му разтвори устните й и се плъзна в тъмните дълбини на устата й, галейки я дръзко. Задъха се и се откъсна от нея само, за да плъзне език по извивката на шията и деликатната кожа зад ухото й.

Безпомощна Маргарет се вкопчи в широките му рамене и го остави да прави с нея каквото пожелае. Ако това бе наказанието й, задето бе наранила гордостта му, с удоволствие щеше да се бие с него всеки ден от седмицата и два пъти в неделя.

Хенри потърси устата й отново, а тя му отвърна веднага, извивайки се под него с отчайваща нужда, която беше изненадала и двама им. Пръстите му се вплетоха в косата й, дърпайки толкова, колкото да я накара да измърка от сладост. Тя прокара ноктите си по гърба му, а той изръмжа и потръпна под допира й. Искаше… повече. Нещо, което не можеше да назове. В тихо отчаяние ръцете й се спуснаха надолу към твърдата издутина между бедрата на Хенри. И тогава, толкова внезапно, колкото беше започнала, целувката им приключи, когато Хенри се отдръпна от нея и седна, като стисна силно очи, а дъхът му се накъса.

Чувствайки се някак лишена, Маргарет също се изправи и се облегна на желязната рамка на леглото. Главата й се въртеше, а мислите й бяха истинска каша. Като в транс тя постави пръстите си върху устните. Вече бяха подути вследствие на опустошението, което бяха изпитали. Опустошение, за което беше наистина разочарована, че бе приключило толкова скоро.

— Хенри? — каза колебливо, когато той продължи да седи безмълвно.

Очите му се отвориха. Той се загледа в нея с неразгадаемо изражение.

— Да? — отвърна след кратка пауза.

— Това… това ли е всичко?

Едната му вежда се повдигна.

— Очакваше ли повече?

Маргарет се изчерви и сведе поглед. Пръстите й се отдръпнаха от устните, отпускайки се в скута й, където ги закърши нервно, докато обмисляше какво да каже.

— Е — изрече най-накрая, като си пое дълбоко въздух, — определено се забавлявах. Ти си… ти си доста вещ в целувките. Не — добави бързо, когато бузите й почервеняха — че съм експерт по въпроса. Точно обратното, всъщност. Но ако трябваше да оценявам, бих казала, че това бе най-прекрасната целувка и далеч не беше достатъчна.

— Не е била достатъчна? — попита Хенри задавено.

Тя кимна.

— И ако желаеш да ме целунеш отново, няма да имам нищо напротив.

— Много мило, че ми го споделяш.

Между тях се зароди тишина. Този път беше приятна тишина, на която Маргарет се наслаждаваше. За момент разгледа дискретно съпруга си изпод мигли, забелязвайки за пръв път, че носът му беше леко изкривен наляво, сякаш беше чупен преди много време и че до единия ъгъл на устните си имаше малък сребрист белег. Осъзна, че не беше толкова красив, когато човек се вгледаше в него отблизо. Красотата му избледняваше, за да разкрие суровия мъж под нея. Мъж, който започваше да разбира малко повече. Горделив мъж, който приемаше проблемите си без оплакване. Глупав мъж, също, задето не бе помислил, че ще му помогне, ако й бе казал истината.

— Прощавам ти — каза импулсивно.

— Какво? — попита Хенри, като вдигна поглед.

— Казах, че ти прощавам. Задето се ожени за мен заради зестрата ми — обясни тя. — Не е много приятно нещо, но разбирам защо си го направил и ти прощавам.

Една бегла усмивка завладя устните му, извивайки се нагоре в единия край, карайки сърцето й да прави немислими неща.

— Изобщо не си това, за което те смятах — отбеляза той.

Маргарет се поизправи.

— О! В какъв смисъл?

Хенри се излегна по гръб и положи глава в скута на Маргарет. Единият му крак се преметна встрани от леглото, докато другият му остана вплетен около глезена й, задържайки го на място. Беше изключително неприлична поза, но нито един от двамата не понечи да се оплаче.

— Първо — започна той, когато очите му заблестяха весело, — упорита си като магаре.

Устата на Маргарет се отвори.

— Упорита като… упорита като магаре? — изписка, като погледна гневно надолу.

— Да, но много по-красива.

— Е, щом съм по-хубава от магаре… — изсумтя тя.

— Много по-хубава. Никога не съм виждал коса с подобен цвят като твоята. Напомня ми на домат — реши той. — Голям, узрял домат, готов за откъсване.

— Косата ми ти прилича на голям домат? — повтори тя изумена. — Вие, сър, определено не ставате за поет.

— Определено — съгласи се той.

— Хенри? — каза Маргарет няколко секунди по-късно, нарушавайки тишината, която ги беше обвила като пухкаво одеяло в студена зимна нощ.

Той погледна нагоре към нея.

— Да?

Тя завъртя разсеяно един кичур от косата му с пръста си и каза:

— Може би, след като на практика сме женени, може да опитаме да се опознаем… Имам предвид повече, отколкото се познаваме в момента.

Хенри се подпря на един лакът и се усмихна иронично.

— Но ние не се познаваме изобщо.

Маргарет кимна.

— Това се опитвам да кажа.

— И какво, ако обичаш, сподели — попита той, повдигайки едната си вежда, — допринесе за тази промяна на чувствата ти? Преди един час твърдеше, че не си подхождаме, и ме замерваше с чинии по главата.

— Може и да съм малко избухлива — отбеляза сковано. — Но получи това, което заслужаваше, ухажвайки ме под лъжлив претекст и женейки се за мен само за да се сдобиеш със зестрата ми! Мъже като теб си имат имена, нали знаеш?

— И какви — изрече той, дарявайки я с бавна и лукава усмивка — са тези имена?

Прехапвайки устната си, Маргарет направи всичко възможно, за да не обръща внимание на лекото потрепване на сърцето си. По дяволите този мъж, който можеше да бъде изключително чаровен, когато поискаше.

— Мошеник и негодник — каза, опитвайки се да запази строго изражение.

— Да — съгласи се той, без да мигва даже. — Аз съм тези неща и много още. Все още ли искаш да се опознаем?

— Ако кажа да, ще ми позволиш ли да яздя Финеган?

— Изключено.

— Ще ми позволиш все някога — предрече тя.

Хенри се намръщи.

— Повече няма да се качиш на този кон, Маргарет.

„Ще видим“, помисли си. Внимателно измъкна краката си изпод главата на Хенри и стана от леглото, протягайки се, докато вървеше към вратата.

— Къде отиваш? — попита той, изправяйки се намръщено.

— Да взема нещо за ядене от кухнята. Умирам от глад.

— Е, тогава ще се видим на сутринта. По кое време сервират закуската обикновено?

Чак тогава Маргарет осъзна, че с Хенри за пръв път щяха да спят под един и същ покрив. По някаква необяснима причина тази идея караше бузите й да се изчервяват.

— Ъм — каза, като спря на прага, — седем и половина, предполагам.

— Седем и половина? — Хенри се изправи и протегна дългите си рамене над главата, издърпвайки края на ризата си от бричовете и разкривайки твърдите мускули отдолу. — Това е прекалено безбожен час, не мислиш ли?

— Тогава не ставай! — сопна се Маргарет. В момента, в който изрече думите, ръката се притисна към устата й и тя излетя от стаята, спирайки се единствено да я затвори след себе си. Беше стигнала на половината път до спалнята си, когато й се наложи да спре и да се облегне на стената. Притискайки дланите си към хладната повърхност, затвори очи и си пое дълбока, накъсана глътка въздух, за да успокои опънатите си нерви.

Е, това определено не бе минало както си беше представяла. Кой би си помислил, че съпругът й бе толкова… толкова очарователен? И остроумен. И мил. И толкова, толкова умел в целувките.

Докосна устните си отново, плъзгайки пръсти по тях, като си спомни за усещането от тялото на Хенри, което се притискаше в нейното. За устата му върху нейната. За преплитащите им се езици. За ръцете му… Очите й се отвориха. Небеса, какво си мислеше?

Хенри беше мошеник от възможно най-лошите! Беше избягал със зестрата й.

Нещо, за което не само се беше извинил, но също така платил десеторно, каза тихото гласче в главата й.

Заплаши да застреля Попи!

Само защото ти хвърли чиния по главата му. А и без това не беше сериозен. Хората казват какви ли не неща, когато са ядосани… Нали, Маргарет?

Той ме изостави!

Беше те оставил, за да натрупа богатство, и си е мислел, че живееш в лукс, докато го няма. Негова ли е вината, че счетоводителят му е подла змия?

Той се ожени за мен само заради парите ми.

Маргарет очакваше гласчето да й противоречи, но този път имаше само тишина. Неспокойна, тя тръгна бавно към стаята си и заключи врата след себе си.