Червенокоса красавица

Седма глава

На третия ден от почивката си Маргарет беше готова да убие някого. Би предпочела да е съпруга й, но наистина всеки би свършил работа. Хейстингс, който я вардеше като ястреб и вдигаше аларма само даже да погледнеше към вратата. Анджела, клетото девойче, което избухваше в сълзи всеки път, щом влезеше да сменя чаршафите. Дори конярчето Пити, който успяваше да я разгневи даже без да влиза в спалнята й. Беше принудена да наблюдава през прозореца със свити в юмруци ръце от раздразнение как подкарваше любимата й Попи направо към полето, без да й позволи даже да си гризне от моравата.

За жена, която беше свикнала да прави всичко сама, да бъде затворена на едно място, докато всички й слугуваха, беше същинско мъчение. За жалост никой друг не го виждаше по този начин. Даже имаха наглостта да твърдят, че тя била проблемната! Устната на Маргарет се изви в отвращение, когато остави настрани книгата, която се беше насилвала да прочете през последните два дена. Ако в най-скоро време не излезеше от тази стая, нямаше да отговаря за действията си.

Погледна от мястото си в очакване, когато дочу, че дръжката на вратата се завърта, само за да се намръщи, когато видя кой е и да вземе отново книгата.

— Как се чувстваш днес? — попита учтиво Хенри.

Беше, отбеляза Маргарет като погледна скришом над книгата си, облечен в най-изисканите си дрехи за езда. Светлобежови бричове обгръщаха краката му на точните места, а пурпурния му жакет, което пасваше идеално на широките му рамене, беше закопчано догоре. Дори високите му кожени ботуши бяха излъскани до блясък, което моментално възбуди любопитството на Маргарет. Затваряйки книгата рязко, тя попита мрачно.

— И къде точно ще ходиш днес? На лов за лисици ли?

— Точно така — отвърна той, като се ухили широко.

Устата на Маргарет се отвори широко.

— Не би посмял. О, вземи ме с теб. Чувствам се прекрасно — замоли тя. — Повече от чудесно. Ако остана тук заключена и секунда още, ще полудея!

Хенри мина покрай нея, за да седне в края на леглото. Със скръстени ръце започна да потраква с ботуша си по пода.

— По нарежданията на лекаря…

— Нарежданията на лекаря могат да вървят по дяволите!

Той повдигна една вежда.

— … почивката ти в леглото приключи днес.

— Винаги съм смятала, че е един мил, мил човечец.

Усмивката на Хенри се разшири, но той бе достатъчно мъдър да не се засмее.

— Трябва да отида до Лондон за две седмици. Щях да те питам дали искаш да ме придружиш.

Ако Хенри я бе попитал дали иска да отиде с него в Лондон преди седмица, щеше да му откаже незабавно, но след три дена в правене на нищо друго, освен взиране в тавана, посещение до града й звучеше направо превъзходно.

— Ще дойда — реши веднага. — Кога заминаваме?

— Веднага щом си готова.

Маргарет погледна надолу към семплата си синя рокля и се намръщи.

— Ще трябва да се преоблека и да си приготвя багажа.

Хенри се изправи. Прекоси стаята и нежно я целуна по бузата — нещо, което правеше доста често, откакто се беше събудила на сутринта след инцидента.

— Изглеждаш прелестно и така — промърмори. — А аз наредих на Анджела да ти опакова нещата още снощи.

— С… снощи? — повтори Маргарет, надявайки се, че не бе забелязал лекото заекване в гласа й. Погубваше я, когато й правеше комплименти просто ей така, или когато я докосваше нежно, както правеше в момента, прокарвайки пръстите си през косата й, без даже да осъзнава. Нещо между тях се бе променило през последните няколко дена, нещо, което Маргарет не можеше да обясни, но определено й харесваше.

Хенри беше… омекнал, реши тя. Беше станал по-нежен. По-мил. Беше се отнасял с нея като с кралица през дните й на почивка, затрупвайки я с подаръци, много от които шоколадови, които в крайна сметка беше започнала да отказва, заявявайки, че ще стане твърде дебела, на което той бе отвърнал, че е перфектна без значение външния й вид.

Тя трябваше да е извън себе си от радост. Все пак не всеки ден съпругът й беше толкова любящ и загрижен. И въпреки това… въпреки това, имаше липсващо парченце като от пъзел. Не можеше да го опише как изглежда. Можеше единствено да го усети.

— Маргарет, готова ли си? — попита Хенри, прекъсвайки мислите й.

Поставяйки усмивка на лицето си, тя кимна и се изправи на крака.

— Да. Напълно.

— Добре ли си? — заинтересува се той, като се вгледа в нея по̀ отблизо. — Изглеждаш някак… странно. Ако не се чувстваш добре, мога да отложа пътуването. Да отидем другата седмица, когато се почувстваш по-добре. Нека само да повикам Хейстингс и да му кажа да отпрати каретата.

— Не, не — възрази тя, като постави ръка на гърдите си. — Добре съм, заклевам се.

Хенри се намръщи.

— Ако си сигурна…

— Абсолютно — отвърна лъчезарно.

Все още съмняващ се, Хенри протегна ръката си безмълвно. Тя я хвана и заедно се отправиха към каретата отвън.

През първата седмица в Лондон бе валяло като из ведро. Хенри можеше да каже по мрачното изражение на Маргарет, че фактът да бъде затворена в градската им къща я подлудяваше, но тя не се оплака, а той направи всичко възможно, за да я разсейва с игри на шах и четене пред камината късно през нощите.

Не й беше казал за истинската причина, поради която бе решил да дойдат в Лондон, а тя бе да открие Питърсън. Преди около месец счетоводителят беше изчезнал вдън земя. Хенри бе наел най-добрите детективи, които можеха да се наемат с пари, и когато те не бяха открили и следа, той реши сам да се заеме с въпроса.

След като три пъти беше стигал до задънена улица, беше почти готов да си признае, че е бил изключително арогантен да си мисли, че ще успее със задача, с която не бяха се справили и обучени детективи. Питърсън бе изчезнал като невестулка, скрила се под земята. Дали все още бе в Лондон предстоеше да се разбере, но нещо в Хенри му подсказваше, че все още беше някъде там.

Извади часовника от джоба на жилетката си и погледна надолу, за да види колко е часа. Десет и петнадесет. Той въздъхна и раздвижи схванатите мускули на врата и раменете си. Още един ден бе минал без отговори. Още една нощ, която щеше да прекара сам.

Безумно се бе надявал, че промяната на средата ще да запали искрата, от която двамата с Маргарет се нуждаеха, за да възпламенят огньовете, които ги изгаряха. И все пак всяка вечер тя му пожелаваше лека нощ и се оттегляше в стаята си, заключвайки вратата след себе си, отблъсквайки го, докато не дойдеше сутринта и не запееха старата песен на нов глас.

Направо се вбесяваше, когато чуеше превъртането на ключа всяка нощ. Наистина ли си мислеше, че ще я вземе насила? Беше обмислял да разбие вратата, само за да докаже, че може, но бързо бе решил, че това никак нямаше да помогне, освен да разпали гнева й, а това определено не искаше да се случва. Съпругата му беше ужасяваща, когато се ядосаше, но, по дяволите, беше му омръзнало да стъпва на пръсти в собствената си къща.

С неспокойни мисли и мрачно настроение, Хенри се изправи от бюрото и закрачи нагоре по стълбите. Преди даже да бе решил какво всъщност да направи, вече беше застанал пред вратата й и думкаше с юмрук толкова силно, че можеше да събуди и мъртвите. Дочу изскърцването на матрака, а след това стъпки от боси крака. Ключът се завъртя и вратата се отвори.

— Хенри? — каза Маргарет, а на лицето й бе изписана тревога. — Наред ли е всичко? Какво правиш?

Той се вгледа в разрошените огнени къдрици, които се разстилаха по раменете й и тясната нощница с цвят на слонова кост. С ниско ръмжене той нахлу в стаята и затвори вратата след себе си, обливайки помещението в мрак.

— Какво, небеса…? — възкликна Маргарет. — Хенри, какво се е случило? Какво прав… умф!

Той я прекъсна с целувка. Дори без светлина, която да го напътства, я беше открил с допир. Придърпа я плътно към себе си, увивайки една ръка около кръста й, докато другата задържа деликатната извивка на брадичката й, сякаш бе направена от стъкло. Смътно беше усетил малките й юмручета да го удрят по гърдите, а босите й крака да го ритат в пищялите. Проклинайки яростно, той се отдръпна задъхан и ужасно възбуден.

— Да не си полудял? — просъска Маргарет.

Той се засмя горчиво в отговор.

— Полудях много отдавна. Всяка секунда, всеки час, всяка нощ, която не съм в теб, е пропиляна. — Дочу тихото й изненадано ахване от похотливостта му, затова той продължи смело напред, без да се интересува повече от последствията, тъй като не можеха да са по-ужасни от ада, в който вече гореше.

— Искам да бъда с теб, Маргарет. Да усетя нежната ти, гола кожа да се плъзга по моята. Искам да те докосна на всички места, които копнееш да бъдат докоснати. Да се извиваш под мен и да шептиш името ми, докато свършваш.

— Е — каза Маргарет след дълго мълчание с треперещ, но въпреки това непоколебим тон, — трябваше само да кажеш.

Хенри се чувстваше така, сякаш го бяха ритнали в слънчевия сплит. Пресегна се към нея слепешката и двамата паднаха върху леглото. Устните им се докоснаха, а езиците им се вплетоха. Изпиваше я жадно, докато ръцете му обхождаха тялото, плъзгайки се лесно под ръба на нощницата й, за да докоснат пламналата й кожа.

Маргарет простена и замята глава, щом палецът му погали зърното й. А когато щипна чувствителното връхче с пръстите си, тя извика и се изви към него, търкайки бедрата си в неговите.

— Вдигни ръце — задъха се той, и когато тя го направи, той разкъса нощницата й с дивашко ръмжене. Захвърли я на пода и скоро ризата му и панталоните му паднаха отгоре й. И двамата се завъртяха голи в леглото, първо той отгоре, а след това тя, като нито един не искаше да предаде контрола на другия.

Пръстите му се заровиха в косата й и дръпнаха назад, разкривайки тънката й шия. Той засмука жадно кожата, проправяйки си път надолу, докато устните му не откриха гърдите й, а езикът му не се завъртя ненаситно около зърната й, карайки я да мърка от удоволствие.

Пъргава като котка тя се завъртя настрани, след което го възседна, поставяйки дългите си крака от двете страни на бедрата му и остави косата си да се плъзга по гърдите му, докато се заемаше с него. Той простена, когато ноктите й се плъзнаха по гърдите му и въздъхна от удоволствие, когато успокои драскотините с език.

Тялото на Хенри гореше и всяка негова мисъл беше свързана с нея. Допирът й го изгаряше отвътре, карайки го да копнее по нещо, което не бе изпитвал досега, и което не можеше да назове. Хващайки раменете й, той я обърна отново. Пръстите му навлизаха, галеха и докосваха сърцевината й. Тя се гърчеше от екстаз, а той я понасяше по-нависоко и по-нависоко, докато най-накрая с тих стон не стигна до кулминацията.

Ръцете му обхванаха лицето й, когато влезе бавно в нея, разконцентрирайки я от неизбежната болка с нежни думи и леки, порочни целувки. Тя потръпна под него, затвори очи, а тялото й се скова.

— Маргарет, погледни ме — настоя той с дрезгав глас от желанието и усилието, което полагаше, за да се въздържи.

Очите й се отвориха. Тя се втренчи в него със сините си очи, в които се завихряха неизказани емоции и той започна да се дави в дълбините им, запленен като моряк от сирена. Тя прошепна името му и го довърши.

Хенри навлезе целия и тя ахна, но не проплака. Ноктите й се забиваха в гърба му, издълбавайки бразди, който не усещаше от вълните на удоволствието, които се разбиваха в тялото му, помитайки го като вихрушка.

Един тласък. Два, три. Заедно те се понесоха до ръба на скалата и изричайки имената си, се зареяха сляпо отвъд нея.