Жега

Четиринайсета глава

- Здравей, момче. - Дарси приклекна и прегърна Коломбо. - Изглеждаш страхотно. Липсвам ли ти?

Енергичната немска овчарка я поздрави с излайване и близна бузата й. Тя погали едрото куче с две ръце.

Джим постави бележника си върху кухненската маса и взе каишката от лавицата до вратата.

- Разбира се, че му липсваш. Казах му, че след като нещата тук се успокоят, ще те вижда по-често.

Дарси се изправи.

- Трябва да поговоря с теб точно за нещата след успокояването.

- О? - Той закопча каишката към нашийника на Коломбо. - Давай.

- Знам, че не съм особено необходима в службата.

Той свъси вежди.

- Не е вярно.

- Добре, тогава си оттеглям думите назад - призна тя, пъхна ръце в джобовете си и леко се залюля на пети. - Но всъщност това няма значение. Въпросът е там, че ако наистина се нуждаеш от човек, който да върши моята работа досега, трябва да започнеш да си набелязваш кандидати.

- Защо?

- Защото... - Дарси си пое дълбоко дъх - .. .е време е да се върна към живота.

Хванал каишката в ръка, Джим се облегна небрежно на стената и кръстоса крака в глезените.

- Камерън ли е причината?

- Той беше искрата може би, но огънят си е мой. - Тя дръпна един от столовете на кухненската маса и седна. - Времето тече, просто лети покрай мен. От смъртта на Дани досега сякаш съм живяла в мъгла.

- И две нощи секс бяха достатъчния да я разсеят, а?

Тя повдигна рамене, после се усмихна смутено.

- Не е само секса. Има и още нещо, разбираш ли? Още нещо.

- Да, разбирам. - Той издърпа съседния стол. - И какво си мислиш? Просто да

зарежеш всичко ей-така и да побегнеш с някакъв мъж, когото познаваш едва от два дни?

- Аз зарязах всичко, когато се върнах тук. Отдавна искам да започна живота си наново, просто нямах представа как да го направя.

- Аз мисля, че нямаш представа за това, което имаш тук.

- Никога не съм била истински щастлива в Лъвския залив, Джим - напомни му тя меко. - Това е основната причина, поради която напуснах.

- И шериф Камерън няма нищо общо с твоето решение, така ли?

- Вече ти отговорих на този въпрос.

Той потърка Коломбо между ушите.

- Кога мислиш да пораснеш? Да престанеш с лекомислието си и да се заемеш с нещо сериозно?

- Извинявай, не разбрах?

- Един мъж след друг, един град след друг. Без никаква мисъл за хората, които те обичат, мислят за теб и правят всичко възможно, за да ти помогнат.

- Звучиш също като Крие - рече Дарси, изнервена от неочакваните и провокиращи думи. - Ще говорим за това по-късно, когато започнем и двамата да мислим трезво.

- Сядай.

- Не ми се седи.

- Казах ти да седнеш.

Тя го изгледа, смаяна от контраста между грубия тон и спокойния му глас и поведение. Нещо леденостудено пропълзя по гърба й.

- Какво, по дяволите, ти става?

- Направих толкова много за теб. - Той се усмихна подигравателно. - Не мислиш ли, че имам право да се ядосвам, след като ме заебаваш заради едно нафукано шерифче, което ще спре да ти го слага веднага щом се изнесе от града?

Дарси се извърна, заобиколи масата от противоположната на Джим страна и тръгна към входната врата.

Изведнъж Коломбо залая яростно. Докато каишката се увиваше около врата й, тя дочу гневен глас, идващ отвън, но не го разпозна. Политна назад, главата й се удари в ръба на масата и пред очите й настана мрак.

Джаред запечатваше в кашон съдържанието на шкафчето на Мич Купи в противопожарната служба, когато изведнъж космите на врата му настръхнаха от някаква неясна опасност. Той замря за миг, осъзнал, че само си губи времето със следа, която няма да доведе до никъде. А междувременно се бе случило нещо. Нещо лошо. Знаеше го със сигурност, смътната болка в корема никога не го беше подвеждала.

Извади телефона си и набра номера на Дарен. Включи се гласовата поща. Опита отново - същия резултат. Отиде до списъка с данните на лицата за контакт, закачен на стената, и позвъни на Ралсгьн. Когато обаче и той не отговори, Джаред бързо се върна в полицейското управление и влезе в стаята за разпити при Куин. Опря длани на масата и без излишни церемонии попита:

- Защо побягна?

- Не побягнах, аз...

- Слушай, Куин, пет пари не давам за това. Разговорът не се записва. Само двамата с теб сме.

Мич го изгледа нагло.

- На галфон ли ти приличам?

- Приличаш ми на човек, когото са натопили. Няма кой да потвърди алибито ти за нощите на палежите, в шкафчето ти има електрическа схема, сходна с използваната от Меркелсън... Разполагаме и с други улики, така че положението ти никак не е розово. - Джаред видя как лицето на Куин придобива изражение на хладна решителност и промени тактиката. - Ти се разбираш добре с Дарси Майкълс, нали така? Тя искрено се надява да получиш работа на пълен работен ден. Обзалагам се, че използва всяка възможност, за да те похвали. Нищо ли не означава това за теб? Или мислиш само за себе си?

Някакъв мускул потръпна върху челюстта на Мич.

- Аз харесвам Дарси.

- Има голяма вероятност лицето, отговорно за палежите да е извършило убийството на доктор Даниел Майкълс. А в момента и животът на Дарси е в опасност. Мисля, че ти нямаш нищо общо, но някой иска да отклони вниманието от себе си, като го привлече върху теб. Някой, който знае, че си замесен в нещо друго. Знае, че ще се уплашиш и ще поискаш адвокат, за да решим, че си виновен и да продължим да си губим времето с теб. Кой може да е този човек? Кой може да е бъркал в шкафчето ти? Дай ми име. Помогни на Дарси след всичко, което тя е направила за теб.

Мич разгьрка с ръка лицето си.

- Не ти вярвам.

- Не е необходимо да ми вярваш. - Той се приведе и понижи глас. - Кой е? Милър? Ралсгьн?

- Изключено. И двамата са луди по нея. Шефът на отдела има достъп до шкафчето ми.

Той захлупи глава с ръце. Джаред се изправи, спомняйки си краткото си запознаване с началника на пожарната в Лъвския залив.

- Сендак?

- Сендак е гей, човече. Няма начин да е замесен с оная гадост с доктор Майкълс. Слушай. - Мич се приведе към него и понижи глас: - Понякога - доста рядко -някои от момчетата си поръчват разни неща, които да се получат в службата. Когато не искат съпругите им да научат, разбираш ли? Не е редно, но няма нищо незаконно в тая работа. Всички момчета са абсолютно чисти.

- По дяволите!

На излизане от стаята Джаред набра отново номера на Дарси. Докато чакаше с надежда тя да вдигне, подмина офиса на Милър и видя, че е празен. „Моля, оставете съобщение“, включи се гласовата поща на Дарси и той изруга отново, крачейки към изхода покрай помещенията за предварителен арест.

На смяна пак бе застъпила русата красавица, която го посрещна при пристигането му в Лъвския залив.

- Здравей, шерифе - поздрави го тя.

Той едва успя да се усмихне.

- Къде е Милър?

- Току-що излезе.

- Къде отиде?

- Не знам.

- Свържи се с него по радиостанцията. Моля те.

Тя направи няколко опита, без да получи отговор. В момента, в който Джаред реши, че трябва да намери Триш, я видя да се задава по коридора.

- Какво става? - попита тя.

- Нещо не е наред. Трябва да намеря Дарси.

- Идвам с теб.

Той не възрази. Инстинктите на партньорката му бяха не по-слаби от неговите. Погледна към дежурната на бюрото.

- Трябва ми домашния адрес на главния инспектор Ралсгьн. И на началник Милър. Веднага.

Докато Триш караше, Джаред продължи да опитва да се свърже с Дарси. Сигналът за обаждане на втората линия го накара да погледне екранчето. Търсеше го Кели.

- Камерън слуша.

- Камерън, агент Кели се обажда. Получих имейла ти за полицейския началник Милър. Благодаря, че ме държиш в течение.

—Това е твой случай, Кели. Надявам се и ти да го приключиш.

- В момента пътувам към летището, ще пристигна при вас тази нощ. Искам да говоря с Милър. Но междувременно - мисля че ще ти е интересно да научиш - порових малко из биографията му сутринта и открих, че негов втори братовчед е бил помощник на главния детектив по делото на Пророка в Мемфис.

- По дяволите. - Той хвърли поглед към Триш и прошепна: - Давай към Милър.

Тя си поигра с СРБ-а и промени посоката.

- Благодаря ти - върна се той към Кели. - Желая ти безопасен полет.

- Внимавай само да не пострадаш в някой пожар, преди да стигна при вас. Ще се радвам да те видя цял и невредим.

Дарси се събуди със стон. Главата й пулсираше. Тя примигна и се опита да се раздвижи, но откри, че китките й са оковани в белезници пред тялото. Осъзнаването на ситуацията я прониза като нож и сърцето й заблъска в гърдите. Челюстта я болеше от натъпканата в устата й гумена топка. Тя завъртя глава наляво и надясно, опитвайки да разбере къде се намира. Нещо влажно докосна бузата й.

Коломбо. Немската овчарка лежеше до нея на пода в някаква непозната спалня. Завесите бяха спуснати, цялото помещение тънеше в зловещ полуздрач.

Тя се обърна настрани, подпря се на лакът и успя да седне. Стаята се завъртя пред очите й. Облегна се на леглото и вдиша въздух през носа, като плувец, останал дълго време под водата. На пода, до старинния дрешник в ъгъла лежеше полицейска значка.

Значката на Крие.

Ледена тръпка пропълзя по гърба й. Внезапно осъзна, че бе чула неговия глас, преди да изгуби съзнание. Впери поглед в стандартните белезници, закопчали китките й. Белезниците на Крие.

Завладя я страх, коварен и неумолим.

Някъде в къщата се отвори врата. Дарси чу шум от стъпките на тежки обувки по дървения под. Звънецът иззвъня и стъпките замряха.

Тя успя да се изправи на колене и после стъпи на крака.

Звънецът отново наруши тишината. Последва чукане.

- Милър! Аз съм шериф Камерън.

Гласът на Джаред напълни очите й със сълзи. Протегна изтръпналите си длани към дръжката на вратата, но в този момент тя се отвори. Дарен залитна назад и падна върху леглото. Заля я вълна на облекчение, когато Джим пристъпи в стаята. После зърна пистолета в ръката му.

- Само да издадеш звук и ще застрелям Камерън веднага щом влезе -предупреди я тихо той. - Ясен ли съм?

Отвън Джаред отново почука и извика. Дарен не успя да сдържи сълзите си. Мозъкът й трескаво се опитваше да проумее какво означава безумният огън в очите на Джим. Никога не бе изглеждал по този начин, никога не я бе гледал така.

- Не може да влезе тук без прокурорска заповед -произнесе спокойно Джим, сякаш самият той не държеше оръжие. - Ако пазиш тишина, ще си тръгне и може да поживее още.

Измина сякаш цяла вечност, преди Джаред да се откаже.

Гърдите на Дарси бурно се издигаха и спускаха, пред очите й плаваха петна.

Джим вдигна пистолета и го насочи към гърдите й.

- След всичко, което направих за теб... Да те вземат дяволите! Направо ми се къса сърцето, че ми се налага да те убия още веднъж.

Джаред прокара ръка през косата си. Погледът му спря върху полицейския джип, паркиран пред къщата на Милър. Обади се в управлението и попита какъв е личният автомобил на началника.

Триш стоеше на тротоара, подпряла ръце на кръста.

- Имаме заподозрян, а Милър изчезна и го няма никакъв. Не е ли странно? -каза тя.

- Явно знае нещо, което не ни е известно.

- Възможно ли е точно той да е нашият човек?

- Не мисля. Но според мен и Куин няма нищо общо.

- Джаред се приближи до джипа и сложи ръка върху предния капак; топлината му подсказа, че автомобилът съвсем доскоро е бил с работещ двигател. - Нека да се отбием и до дома на Ралсгьн.

Дарси вдигна поглед от дулото на пистолета. Очите на Джим продължаваха да блестят налудничаво. Страхът се промъкваше по вените й като ледена вода и я пронизваше.

- Само да извикаш и ще те застрелям - предупреди я той, после протегна ръка зад врата й и разкопча стегнатата каишка, която не позволяваше на Дарен да избута гумената топка от устата си.

Тя разтвори изтръпналите си челюсти и изтласка с език зловещата запушалка навън.

- Какви ги вършиш, Джим!? Къде е Крие?

- Искаш пак да се гушкаш с него ли? След като те изрита като пачавра?

Всичко, което се случваше, беше някаква лудост. Крие не я бе изритал, тя бе приключила връзката помежду им по възможно най-внимателния начин. Бяха се разделили като приятели. Това беше известно на всички.

- Ние сме в къщата му, нали? Доколкото разбирам, той е наблизо.

- Наблизо е.

Тя си пое дъх.

- Може ли да ми махнеш и белезниците? Моля те!

- Не ми се подмазвай сега. Ти прецака всичко, като се обади в окръжното шерифство. Ако не бе потърсила помощ, нищо от това нямаше да се случи.

- Нищо от кое? Пожарите? - Долната й устна потрепери. - Дани?

- Пожарите ни събраха отново. Ти остана онази нощ у дома. А през деня работехме заедно.

От гърдите на Дарси се изтръгна задавен звук.

- Ти си палил скъпите за мен места. Искал си така да ме накараш да се почувствам уязвима, за да потърся помощ при теб.

- Камерън нямаше никакво право да се вмъква в живота ни. - Джим се облегна на дрешника, изглеждаше абсолютно отпуснат. Спокойствието му беше ужасяващо -като на човек, който всеки момент ще извърши нещо безумно.

- Хората, чиито бизнес си подпалил, са наши приятели. Те са разчитали да ги пазиш, а ти съсипа и ограби живота им.

- Не е вярно. Знам точно каква част им покрива застраховката. Могат да си възстановят бизнеса, дори да бъдат още по-добре от преди.

Тя застина с отворена уста срещу мъжа, на когото бе вярвала, шокирана от истинското му лице, което се разкриваше пред нея.

- Ти си луд.

Мускулите на челюстта му изпъкнаха.

- Може и така да е, но ти ме превърна в такъв. Дадох ти всичко, посветих живота си на теб, а ти забременя от друг. Защо, по дяволите, си мислиш, че можеш да ме разиграваш? След онова, което ти стори Милър, най-малко очаквах от теб да ми причиниш всичко това.

- Никога не съм била бременна през живота си - изстреля тя в отговор, а гневът бавно прогонваше страха й. - Аз не съм Даниел. Ти ли уби сестра ми, Джим? Ти ли я закла и направи онези ужасни неща с нея?

- Знам коя си - изръмжа той, размахвайки ожесточено свободната си ръка. - А Дани сама си беше виновна. През леглото й минаха всички, и най-вече онези, с които и ти се беше чукала. Когато открих, че го прави и с Мич... това ме постави в трудна ситуация. Защо трябваше да ми изневеряваш с този нещастен доброволец? Очаквах от теб да ми бъдеш вярна, проклета да си! Аз ти бях верен!

Това бяха бълнувания на луд. Дарси никога не си бе и помисляла дори да излезе на среща с Мич Купи. Тя бавно се изправи на крака, шокирана от начина, по който Джим променяше представата си за нейната самоличност.

- Ако не се беше опитала да си тръгнеш, нямаше да ти посегна - продължи той е равен глас, който сякаш не беше негов. - Не трябваше да си тръгваш. Ако си беше останала на мястото, нямаше да паднеш. И нямаше да си удариш главата.

Дарси не беше сигурна как да продължи. Дали беше по-умно да подхранва фантазиите и илюзиите му, или да се опита да го върне към действителността?

- И сега какво? - попита тя.

Той издиша рязко.

- Не искам да го правя, но ти ме принуждаваш. Бяхме щастливи заедно. Не разбирам защо това не ти беше достатъчно.

- Става въпрос за мястото... - Тя се опита да преглътне, но устата й беше пресъхнала. - За Лъвския залив. Не мога да живея тук, Джим. Това е причината, поради която прекарах тези дни с шериф Камерън. Той ще си тръгне скоро и ще ме вземе със себе си. Освен ако ти не поискаш да сме отново заедно. Можем да бъдем щастливи навсякъде, а за палежите... ще забравим. Наистина е по-добре и за двама ни да изчезнем оттук.

- Не съм глупак. Не се опитвай да ме баламосваш.

- Просто съм практична, за пръв път в живота си. Знам, че можеш да ме направиш щастлива. Аз изобщо не познавам Камерън.

Устата на Джим се сви, очите му гледаха мрачно.

- Прекалено е късно. Вече не ти вярвам. Ти се държа като курва прекалено много пъти.

- Сам се закопаваш в дупка, от която няма да можеш да се измъкнеш -предупреди го тя, надявайки се, че у него е останал някакъв инстинкт за самосъхранение.

- Никой не ме гьрси, Дани. - Пръстът му започна да се свива върху спусъка. - И когато открият тялото ти редом до това на Милър и свържат пожарите с Купи, всичко ще отшуми и аз ще мога да си продължа живота.

Разбрала, че й остава съвсем малко време, Дарси пое риска и се хвърли върху него.

- Спри тук - нареди Джаред.

Триш удари спирачки.

- Какво?

Той изскочи от колата.

- Не е необходимо и двамата да ходим при Ралстън. Аз се връщам до къщата на Милър. Ако откриеш Дарси, кажи й веднага да ми се обади. Давай.

- Пази се! - извика тя и натисна педала на газта.

Джаред измина двете мили обратно с бърза крачка, воден от чувството, че предстои нещо съдбоносно. Беше на две преки от къщата, когато прозвуча изстрел. Хукна натам с всички сили. Докато тичаше, на тротоара започнаха да се появяват любопитни съседи. Той профуча покрай тях и им изкрещя да се прибират. В мига, в който стигна до моравата пред къщата и извади пистолета си, вратата се отвори с трясък. Дарси изскочи отвътре, ръцете й бяха приковани отпред в белезници. Първоначалната вълна на облекчение изведнъж се превърна в смразяващ страх. Той се стрелна напред, сграбчи я през кръста и я издърпа встрани от къщата, извън обсега на евентуален изстрел.

- Ранена ли си?

- Не. Не, добре съм.

- Къде е Милър?

- Не знам. - Долната й устна трепереше. - Джим. Той е направил всичко! Всичко!

Джаред надзърна иззад ъгъла към верандата.

- Къде е?

- Вътре. Не знам точно къде. Искаше да ме убие. Опитах се да му избия пистолета, но с тези белезници нямах никакъв шанс. Тогава кучето скочи и го захапа за ръката. Куршумът попадна в стената. След това побягнах... - Раменете й се разтърсиха в сподавен плач. - Господи, така се радвам, че си тук.

В този миг се разнесе нов изстрел.

- О, не... - простена тя. - Коломбо.

- Има ли още някой вътре?

- Кучето на Джим е там.

Той обърна с длан лицето й и я целуна. Бързо и силно.

- Легни долу и не се показвай.

Приведен, с насочен напред пистолет, Джаред безшумно се придвижваше покрай фасадата на къщата. Онова, което видя на един от прозорците, го накара да свали оръжието. Цялото стъкло беше покрито с пръски повечето бяха червени, но имаше и сиви. Вече знаеше какво ще открият криминалистите вътре.

Кучето беше добре. Мозъкът по стъклото беше на собственика му.

Дарен наблюдаваше суматохата в полицейското управление с някаква странна незаинтересованост. Джаред се бе привел над едно бюро и говореше с федералните агенти, пристигнали само преди няколко минути. Навън нощта бе паднала и тя зъзнеше, но подозираше, че това повече се дължи на студа вътре в нея, отколкото на ниската температура.

- Какво ще кажеш за едно кафе? - Триш Моралес рухна в стола до нея и й подаде картонената чашка, пълна с гореща течност.

- Благодаря.

- Обадих се в болницата, началникът е добре. Има сътресение, затова ще го оставят там през нощта, но ще се оправи. Извадихте късмет. Милър е искал да говори с инспектора и е отишъл до тях. Там Ралсгьн го изненадал, ударил го с метална тръба по главата и го проснал в безсъзнание. После, докато и двамата сте били в несвяст, ви натоварил в джипа на Милър и ви закарал до къщата му, където заключил с белезници началника за една тръба в банята. Останалото си го видяла сама. Вероятно планът на Ралсгьн е бил да инсценира, че Милър те е убил от ревност, а след това е приключил и със себе си. Сигурно е смятал, че по този начин ще излезе сух от водата. Така или иначе никога няма да разберем.

Дарен рязко издиша и я погледна с очи, изпълнени със сълзи на благодарност.

- Толкова се радвам.

- Камерън ще те закара у дома след малко. - Моралес я огледа. - Добре ли си? Имам предвид доколкото е възможно да бъдеш добре при такива обстоятелства.

На Дарен й беше нужно известно време да събере мислите си за някакъв разумен отговор.

- Замаяна съм. След това, което Джим направи... днес.

- Самоунищожението му е било неизбежно. Не знам дали това може да ти донесе някакво успокоение. Постъпила си по единствения възможен начин, не си имала никакъв друг избор. Жива си и това е най-важното.

Дарси завъртя топлата чаша между изтръпналите си пръсти.

- Очаквах да изпитам усещане за справедливост, когато открия убиеца на Дани. Вместо това още не мога да повярвам, че е бил Джим. Не знам дали някога ще го проумея. И Коломбо... Кучето го обичаше, но се нахвърли върху него, сякаш е непознат.

- Кучетата са по-умни от нас. Те усещат неща, които остават скрити за нас.

- Дани казваше, че не може да се има доверие на хора, които не обичат животните, но още по-малко на хора, които животните не обичат.

Моралес я потупа по коляното, после се извини и се върна към работата си.

Малко по-късно Джаред дойде при нея. Приклекна до стола й и хвана свободната й ръка, като погали с палец леките драскотини и охлузвания, причинени от белезниците на Милър.

- Хайде да те закарам у дома.

Погледът му срещна нейния и сгря сърцето й.

- Приключи ли?

- Ще се наложи да се върна, но ти трябва да вземеш гореща вана и да се наспиш. В мига, в който се освободя, тръгвам към теб.

- Свърши си спокойно работата. Знам колко държиш на нея.

- А знаеш ли колко ми липсваш, когато тя ме разделя от теб?

- Ще те чакам. - Усмивката на Дарси издаваше скрития подтекст на думите й.

Той въздъхна, видимо успокоен.

- Всичко ще е наред.

Едва сега тя проумя каква тревога е изпитвал, докато не е знаел какво става с нея.

- Да. Ще се оправя. - Тя се изправи. - Закарай ме вкъщи, за да се махна от главата ти.

Двамата тръгнаха към вратата.

- Това няма да помогне. Вече си ми влязла под кожата.

- Точно там, където искам да бъда.