Жега

Девета глава

Двамата седнаха в беемвето: Дарси зад волана, Джаред до нея.

- Искаш ли да отидем до мястото, където е сестра ти? - запита той, гледайки право пред себе си. - Тя е в Сиагьл, нали?

Дарси въздъхна дълбоко.

- Окей.

Тя изкара колата от паркинга и пое по пътя. Беше стиснала с всички сили волана. В корема й сякаш се бе образувала буца, а гърлото й се бе свило. Нямаше значение колко пъти бе виждала надгробния камък на Дани, той всеки път прекършваше нещо вътре в нея.

След като минаха през отворените метални врати на гробищата, Джаред се пресегна и постави ръка върху бедрото й. Възелът в нея се отпусна. Тя сложи ръка върху неговата и я стисна.

- Не си изненадан.

- Бях, когато разбрах. - Той й хвърли бърз поглед, вдигайки очилата си, за да може тя да види очите му.

- Сега съм спокоен, защото ми позволи да бъда съпричастен със скръбта ти.

- Затова сме тук.

Пръстите му се сплетоха с нейните.

- Толкова ли ти е трудно да допуснеш някого до себе си?

- Аз... благодарна съм ти. Просто... не мога да дойда тук с родителите си. Те искат да съм добре. И аз се опитвам. Заради тях.

- Но не си.

- Дани беше моята половина.

Тя кара по алеята в продължение на две мили, после отби и паркира. Излязоха и тя го поведе през ливадата, където беше семейното място на Майкълс. Джаред мълча, до като тя стоеше пред гроба на Дани и усещаше как очите й горят. Той просто пристъпи зад нея и я обгърна с ръце около кръста, подпрял брадичката си върху рамото й. Останаха така дълго време, достатъчно дълго, за да събере сили да му каже за онова телефонно обаждане рано сутринта, което бе променило необратимо живота й.

- Говорело се е за някакъв неин приятел - рече той тихо. - Не знаеш ли кой е бил?

- О, знам, че е имало - отвърна Дарси мрачно. - Но така и не научих името му. Когато Дани даде да се разбере, че ще го запази в тайна, ми стана ясно, че е някой, когото познавам и тя го крие, за да не я укорявам за избора й. Това е главната причина, поради която се върнах в Лъвския залив, след като тя умря. Исках да разбера кой е той и какво знае. Мислех си, че вече трябва да се покаже... че само като ме вижда всеки ден, това ще го изведе от равновесие.

- Наясно ли си с каква опасност си играеш? - Гласът му беше изпълнен с гняв. Джаред я завъртя към себе си. - След онова, което се е случило с нея?

Тя бе идентифицирала тялото на сестра си, макар че всеки в градчето, който познаваше Дани и знаеше, че с Дарен са близначки, можеше да го направи. Съдебният лекар бе покрил трупа на Дани с чаршаф от врата надолу, но Дарен беше наясно с какво е известен Пророка... с извратените осакатявания, които извършваше върху телата на жертвите си.

- Не мога да спра да мисля за Дани. И да ти кажа честно, Джаред, след като тя си отиде, имам чувството, че съм наполовина мъртва.

- Говориш глупости. Ти можеш да бъдеш толкова пълнокръвна, толкова жива... Виждам как се опитваш да се измъкнеш от тази черупка, в която само оцеляваш и живееш по начин, който не ти подхожда ни най-малко. - Той обхвана лицето й в ръце. - Аз ще го пипна, Дарси. Той ще плати за мъката, която ти е причинил. Обещавам ти. Нека само да си свърша работата.

Дишането й се учести.

- Ти също ли мислиш, че той се намира в Лъвския залив?

- Да, смятам, че това е много вероятно. Какво общо има сестра ти със сладкарницата?

Дарси свъси вежди.

- Беше редовна клиентка там. Много си падаше по сладкото. Почти всеки ден се отбиваше и купуваше за долар или два сладкиши, които носеше в джоба на лекарската си престилка. Освен това в сладкарницата отпразнувахме дванайсетия си рожден ден. Защо?

- Връщането ти в Лъвския залив наистина е изкарало този тип от равновесие, скъпа. Убил я е, а сега методично унищожава и местата, свързани с живота й.

Тя го хвана за китките.

- Ако иска Дани да бъде забравена, защо не убие и жената, която изглежда като нея?

Очите на Джаред потъмняха.

- Ако съм прав, той си пази това за десерт.

- Знам как ти звучи, Триш - изръмжа Джаред в телефона си на влизане в къщата.

Дарси го проследи с поглед, докато влизаше във всекидневната, където започна да крачи напред-назад. Движеше се безшумно с пъргава и същевременно мощна походка на хищник. Въоръжен и опасен. Обучен ловец. А сега щеше да дебне и преследва човека, убил сестра й. Тресавището от емоции продължаваше да я поглъща и, изглежда, поне в момента нямаше как да се измъкне. Никога не се бе чувствала по този начин.

Защото Джаред дебнеше и нея. Преднамерено. Систематично. И нямаше да спре,докато не я уловеше. А тя щеше да му позволи.

Каквото и да изпитваше към него, то беше важно. Трябваше й малко време и известен компромис и щеше да го заобича. А част от нея наистина много силно желаеше това. Искаше да усети онази магия, която до този момент в живота си бе долавяла само като някакви далечни и смътни отзвуци. Тя можеше да изпита любовта с него. Той също го желаеше.

- Върху какво работиш сега? - Джаред продължаваше телефонния разговор. -Окей, Триш. Когато тръгнеш да се прибираш към хотела, обади ми се и ще се срещнем там. Ще си поръчаме пица и ще обсъдим нещата.

Докато се разминаваше с него на път към спалнята, погледите им многозначително се срещнаха. Дарси го дари с весела усмивка, за да му помогне да се отпусне. Откакто бяха напуснали гробището, бе станал още по-раздразнителен.

Преди да влезе в спалнята, тя вече плачеше мълчаливо. Дръпна вратата зад себе си, но не я затвори напълно - не искаше той да изтълкува нуждата й от уединение, като желание да го изолира.

След минута Дарси застана под душа и посрещна с потръпване краткия шок от ледената вода, преди горещата да я връхлети. Сега сълзите й потекоха свободно, смесвайки се със струите, стичащи се като воал през лицето й. Надяваше се това да предотврати подпухването на очите й, което би издало, че е плакала.

Тя усети как той приближава зад нея и се облегна с ръце на плочките пред себе си с наведена глава, оставяйки водата да пада върху врата й. Чувстваше се сломена, искаше да отложи момента, в който очите им ще се срещнат. Ръцете на Джаред я обгърнаха, мускулестото му тяло се притисна в гърба й. Останаха така, докато едно неочаквано ридание не я разтърси.

Тя се опита да го отблъсне, усещаше се безкрайно глупаво.

- Дай ми само една минутка.

- Имаш цялото време на света.

Дарси се освободи от ръцете му и се обърна към него. На устните й се появи печална усмивка.

- Ти си истинска опасност.

Той повдигна рамене.

- Обучен съм да използвам всяко предимство.

Блясъкът в очите му сякаш стопи мъката й. Красивото му лице беше строго, а устата му на грешник - неумолима. Беше толкова корав мъж и въпреки това можеше да бъде нежен. Искаше й се да го види заедно със сестра му, за която говореше с грубовата топлина и обич.

Той постави длани на лицето й.

- Не мога да си представя болката ти.

- Това е добре. Не мога да я пожелая на никого.

Изведнъж Дарси проумя, че продължава да плаче.

Грубите възглавнички на пръстите му се плъзнаха по бузите й.

- Знаеш ли - произнесе дрезгаво, - опитах се просто да ти спестя това. Ревлите не са приятна гледка.

- Не се притеснявай. Работата ми и без това ще създава напрежение между нас. Не е необходимо да крием тревогите и болките си един от друг.

- За мъж, който не е привърженик на обвързването, си доста наясно как се действа при сериозните връзки.

- Аз знам много добре от какво имам нужда. - Сините му очи сякаш я приковаваха. - А ти?

Ръцете на Дарси се плъзнаха по влажния му гръб, тя бавно погали релефните мускули, спускащи се покрай гръбнака му. Парата ги обгръщаше, но топлината, която я сгряваше, идваше от сърцето й.

- Мина много време от последния път, когато си мислех от какво имам нужда.

- Тогава опитай отново. Само не забравяй да ме включиш в мислите си.

- Иска ми се да си в мен. - Тя протегна ръка и хвана възбудения му пенис. - Ти представляваш смъртоносно оръжие сам по себе си, известно ли ти е това, шерифе? Обзалагам се, че няма жена, която да ти е отказала. Аз съм само една от многото жертви на неотразимия ти чар.

- Намерил се кой да го каже.

Уловила здраво члена му, Дарси започна да движи плавно ръцете си - от основата към главичката и обратно. Тя поглъщаше с поглед дебелия, добре оформен сгьлб - този неумолим инструмент на наслаждението, първичен както сексуалността на притежателя си, чието изваяно тяло и лице на паднал ангел в съчетание със сприхавия му и избухлив темперамент и груба чувственост я бяха обсебили.

- Каква прекрасна идея - изрече тихо тя.

Отстъпи назад и седна върху стъпалото, което бе поръчала да изградят, за да се влиза по-лесно във ваната. Сега очите й бяха на едно ниво с огромния му пенис, тя облиза устни, изненадана от нарастващата възбуда, надигаща се в нея.

- Какво правиш? - попита грубо той.

Тя вдигна вежди.

- Познай.

Той бутна ръцете й, когато тя се опита да го притегли по-близо.

- Господи, Дарси, ненаситна си. Единствената причина, поради която съм гол, е защото нямам чисти дрехи и не исках да се измокря.

Тя потисна желанието да се засмее. Той изглеждаше объркан. Колкото и да беше страстна връзката им, очевидно за него сексът не беше всичко. Осъзнаването на този факт я зарадва. Всъщност това беше чудесно. Защото и тя вече разбираше, че желае не само тялото му. Но в момента не искаше, нито пък можеше да се сдържи.

- Виждам, че отново си готов за игра - тя посочи члена му.

- Защо отново? В ерекция съм откакто те срещнах. Получих я още в мига, в който те зърнах.

- След като аз създавам проблема, позволи ми аз да го реша.

- Това не е проблем и не искам ти да се грижиш за решаването му - изръмжа той. - Искам аз да се погрижа за теб.

- Аз съм си окей. - Дарси издържа погледа му, очите й вече бяха напълно избистрени. Болката в гърдите й никога нямаше да си отиде напълно, тя беше наясно с това, но сега я понасяше по-лесно, отколкото само допреди един ден. Това, че вече се чувстваше по различен начин, й се струваше цяло чудо, след като бе живяла с нея толкова дълго, без изобщо да си представи, че неспирната й мъка може да бъде облекчена. Господи... беше толкова хубаво, когато той бе споделил скръбта й на гробището. - Ти успя да ме накараш да се почувствам по-добре.

- Зарежи тия работи. - Лицето му бе станало мрачно. - Аз съм едно егоистично копеле. Направих го заради себе си, не можех да гледам как страдаш. И - да не забравя, - когато правим секс, искам да ми кажеш, ако нещо ти е неприятно.

- Кога съм създавала у теб впечатлението, че съм от онзи тип жени, които търпят, ако нещо им е неприятно?

- Тя прокара език по устните си. - Знаеш ли, Джаред, имаш най-съвършения член на света. Истинска красота.

- Радвам се, че ти харесва - рече той подигравателно.

- Всъщност, колкото и да ти е смешно, аз съм доволна от себе си. Получих изключителните права за съблазнителното ти тяло и искам да ги упражня точно сега. Ела малко по-наблизо - придърпа го тя, - ще ти докажа, че си струва труда.

Този път той не я спря. Опря едната си ръка върху плочката над главата й и намали температурата на водата с другата. Сега струята идваше от дясната му страна, стичайки се на поточета по корема му.

Тя започна от там, проследявайки релефа на плочките с език, като в същото време обхвана члена му с ръце и започна да ги движи внимателно напред-назад.

Дланите на Джаред се притиснаха силно в стената. Бе застанал с глава, надвесена над нейната. Дишаше плитко, но ускорено, сексуалният му глад се засилваше и Дарен сякаш го усещаше с всеки удар на сърцето му, а това, от своя страна, разтопяваше и последните й задръжки. С него тя се превръщаше в разгонена кучка, наслаждаваща се на развратната свобода, която неочаквано бе открила у себе си.

Ласките й направиха пениса му още по-голям и твърд. Тя допря главичката му до едната си буза, после до другата, след това започна да гали тестисите му с устни.

- По дяволите - простена той, а членът му се изтръгна от хватката й.

Дарен пое единия тестис в устата си и нежно го засмука, прекарвайки език по него. Бедрата на Джаред се разтрепериха.

- Разплатата ще е сурова, Дарен. Престани да ме измъчваш и го поеми в устата си, съкровище. - Плъзна ръка зад врата й и зарови пръсти сред влажните кичури.

- Обгърни го суетни, Дарен, скъпа. Да... точно така.

Тя хвана пениса му, притвори очи и пое в устата си дебелата му главичка. Беше като топъл сатен, в който е обвит идеално гладък камък. Езикът й докосваше най-чувствителното място под главичката на члена. Джаред издаде гърлен стон, тялото му се стегна. Над главата й се разнесе звукът от скърцането на зъбите му.

- Толкова ми е хубаво! - успя да промълви той. - Как го правиш? Това е невероятно... съвършено.

Обгърнала с длан основата на члена му, тя поемаше широката, чувствителна главичка. Джаред проникваше в устата й с желаното от него темпо, бедрата му се движеха в постоянен ригьм, а коремните му мускули се стягаха и отпускаха при всяко влизане и излизане.

Дарен вдигна очи и погледите им се срещнаха. Контактът им беше първичен, но съкровен - по най-дълбокия възможен начин. Неговата наслада беше и нейна, гореща и сладка. Унищожителна.

- Дявол да го вземе. Точно така, скъпа, точно така... скоро ще свърша.

Вагината й вече беше влажна. Готова. Очакваща. Тя изпъшка, никога досега не се беше възбуждала толкова много от този акт. Никога не бе усещала еротизма му в такава степен.

Пръстите на Джаред стиснаха косата й.

-По дяволите... всеки миг ще се изпразня.

Тя алчно го засмука като обладана от нечиста сила. Главата й забуча. Галеше го по цялата му пулсираща дължина с устни и ръце. Очакваше всеки миг спермата да изпълни устата й. От гърлото на Джаред се изтръгна вик на наслада, цялото му тяло се разтърси от силни спазми, докато членът му изстрелваше струя подир струя гъста гореща сперма над стрелкащия й се език, а бедрата му ритмично избутваха члена му чак до гърлото и.

Ръцете му трепереха, когато свърши и се опита да я отмести от себе си. Тя продължаваше нежно да го смуче, желаейки да го изцеди докрай. Измърка триумфално, когато изсмука и последната капка сперма от все още твърдата му плът.

Стресна се, когато той я взе на ръце и я повдигна да седне върху студения перваз на ваната, а ръката му се зарови между бедрата й, прониквайки с два пръста в нея. Той притисна уста в нейната, езикът му навлезе дълбоко, усещайки вкуса на самия себе си, и от гърлото му отново се изтръгна стон на наслада, който завибрира в устните й.

Джаред постави крак върху стъпалото и помогна на Дарен да вдигне бедрото си върху неговото. По този начин наруши равновесието й, но сега прекрасната й вагина бе напълно разкрита. Пръстите му опитно се плъзнаха през коприненогладките гънки, откривайки всичките й чувствителни точки.

Дарен се вкопчи в широките му рамене, ноктите й се забиха в кожата му.

- Джаред...

- Как може да си толкова секси? - изръмжа той. Пръстите му се изплъзнаха от влагалището и започнаха да се движат внимателно около ануса й. - С тебе съм постоянно възбуден, не ми се беше случвало такова нещо. Никога не съм желал толкова силно да докосвам една жена... да усещам вкуса й... да я карам да свърши, докато крещи името ми.

Пръстът на Джаред проникна в ануса й. Тя изохка и потръпна. Без да сваля искрящите си сини очи от лицето й, той го вкара още по-дълбоко, след това го издърпа, но не докрай.

- Само ти, Дарси. Ти си единствената, която ме изкушава така.

- Да - изстена тя в отговор. - Стой в мен.

Пръстът му я подлудяваше, влизаше и излизаше в нея порочно и опитно. Бедрата й го обгърнаха неволно, опитвайки се да го накарат да се вмъкне още по-дълбоко. И още по-силно. Колкото и близо да бяха един до друг, това не й бе достатъчно.

- О, ще го вкарам и там, скъпа - обеща той. - Целия. Ще напълня дупето ти с гореща сперма. Ще влизам и излизам в теб, докато загубиш представа къде свършваш ти и къде започвам аз. Ти ме превръщаш в ненаситен звяр, Дарси. Караш ме да изобретявам нови и нови начини да те чукам.

Палецът на Джаред се намести във вагината й и тя отново изпъшка на косъм от оргазма. Свободната му ръка подхвана гърдата й с нежност, несъвместима с животинската му страст. Дарси сграбчи тила му с длани и впи силно устни в неговите, езикът й се сля с неговия в безумен танц. Усетила приближаващия като ураган оргазъм, тя стисна ануса си около пръста му. След това тялото й се разтърси толкова силно, че помисли, че ще се разпадне на хиляди парченца.