Жега

Епилог

Шумът от затварянето на тежката ролетна врата на каросерията отекна гръмко в иначе тихия следобед. Дарен и Джаред проследиха с поглед отдалечаващия се камион, натоварен с всичките и вещи.

Той я прегърна.

- Остана ли нещо вътре?

- Не, качихме всичко. - Тя погледна дома, в който бе преминало детството й. Отпред на малката морава вече имаше забита табела с надпис „Продава се“, поставена от един местен агент на недвижими имоти. - Радвам се, че си тръгвам, но изпитвам и тъга. Толкова спомени ме свързват с тази къща.

- И мен - измърмори той, притиснал устни в бузата й.

Тя тихо се засмя. После, когато той я стисна в прегръдките си, подскочи леко и остана в силните му ръце със свити колене и вдигнати във въздуха стъпала като малко момиченце.

- Толкова се радвам, когато те слушам да се смееш, мила.

- Завръщам се при себе си.

- И двамата се завръщаме при себе си. - Той зарови пръсти в косата й. Сините му очи бяха ясни, изпълнени с нежна топлина, която докосваше душата й всеки път, когато го погледнеше. - По-добре да тръгваме. След няколко часа трябва да бъдем в къщата на родителите ти.

Дарси подсвирна към Коломбо. Кучето доближи и весело размаха опашка.

Край