Грехопадение

Глава 5

Следвайки напътствията й, я отнесе в една стая, забутана под стълбището на третия етаж. Двата големи прозореца гледаха към задния двор. Редици овощни дървета проблясваха в зелено на слънцето. Очевидно някога беше принадлежала на жена. Сега беше с поизхабени мебели, избелели килими, облицовани в дамаска на рози, столове и малко легло.

— Затвори вратата — прошепна Трикси с явно безпокойство.

Паша я остави на леглото, върна се при вратата и тихо я притвори. Понечи да завърти ключа в ръждясалата ключалка, но той не поддаде на усилията му.

— Постави отпред някакъв стол — подкани го Трикси, все още притеснена, но и обхваната от неудържим копнеж. — И побързай!

Паша вдигна поглед от стола, с който се канеше да подпре вратата, видя треперенето й и тази наситена с еротизъм гледка го порази повече от всички познати и обичайни изтънчени сладострастия в миналото му. Само след миг се озова при нея. Прегърна я, помилва нежно раменете, гърба, нежната извивка на шията й.

— Тук съм — зашепна той и започна да я успокоява като изплашено дете. — Тук съм.

— Нямаме време! — думите й вибрираха от възбуда и страх.

— Имаме време. — Паша вдигна глава, за да хвърли поглед през прозореца, провери отново стола при вратата, сложи я да легне и вдигна полата й, за да може да се пъхне между краката й.

— Аз съм толкова себична — отчасти заплаха, отчасти настойчивост, това изявление докосна устните му, когато се наведе да я целуне. Ръката й посегна към копчетата на панталона му.

— Аз съм с няколко обиколки пред теб! — Гласът му бе дрезгав, явно едва сдържаше плътското си желание. Отстрани пръстите й и бързо разкопча бричовете си. Само след секунда главата на пениса му погали вулвата й, отри се нежно в нея и след умоляващия го да побърза приглушен вик се плъзна вътре.

И двамата се почувстваха като току-що освободени затворници.

Леглото изскърца под разгорещения ритъм на ненаситната им страст. Бързина и нетърпение — това бе единственото, което изпълваше мислите им, експлодирали след мъчителното очакване през последните няколко часа.

— Паша! Леглото!

Тревогата в гласа й проникна през сластната мъгла, която го обгръщаше, и той си даде сметка за неприятното скърцане. Малкото легло явно не бе предназначено за мъж с неговите размери. Реагира моментално, като я обгърна с ръце и я претърколи на пода върху себе си. Изобщо не усети удара при падането.

Още едно преобръщане и легна върху нея. Повдигна я и обхвана седалището й, така че да посреща по-добре движението му. Дишането му се превърна в приглушено пъшкане. Разгорещена и трескава, с пола, омотана около кръста, Трикси посрещаше яростните тласъци, поемаше ти и копнееше за тях. Умираше за разкъсващата наслада, която й доставяха.

А когато се вкопчи в него, отчаяно го придърпа дълбоко в себе си и почувства разтърсващия оргазъм, се зачуди как ще преживее липсата му.

Върховното желание прокуди тези мрачни мисли и още докато екстазът отшумяваше, Паша излезе от нея с премерена точност и свърши върху топлия й корем.

Подпрян на ръце, остана надвесен над нея — задъхан, с разпиляна черна коса и проблясващо от пот лице.

— Защо още не мога да ти се наситя?

Този въпрос стопли сърцето й, макар да й бе ясно, че не трябва да се отдава на романтични илюзии. Той говореше за секс, а не за любов. Във всеки случай, мимолетната емоция като че ли вече не го занимаваше. Посегна към възглавницата на леглото, свали калъфката със замах и понечи да изтрие корема й. Трикси обаче извика:

— Не!

Ръката му застина във въздуха.

— Мисис Орди ще забележи!

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Ти… Сигурна ли си? — Самият той не беше много убеден, но така или иначе мисис Орди бе само една прислужница. — И какво значение има?

— Ами… Все пак… — Трикси взе калъфката от ръката му и избърса семенната течност от корема си с крайчеца на жакета си, който щеше да изпере сама. — Те са нещо като мое семейство… Живеят във Върли Хаус от години, въпреки че вече не мога да им плащам.

— А мисис Орди много внимателно оглежда калъфките на възглавниците? — Седнал до леглото, Паша се протегна, за да извади носната си кърпа и да забърше самия себе си.

— Не, но тя ги глади, колосва и… — Трикси очаровано се загледа в ерекцията му.

Тъй като тя млъкна, Паша вдигна поглед и забеляза какво е привлякло вниманието й.

— Предполагам, не…

— Не! — Трикси моментално свали полата си. — Може да се появят всеки момент!

— Сигурна ли си? — Паша сведе поглед към огромната си възбуда и след това към нея.

Трикси отвори уста. Устните й вече произнасяха отказа, но изведнъж откри, че не може да го промълви пред това невероятно изкушение.

— Вратата е затворена. Ще ги чуем, като влизат — прошепна той нежно. — А и може да се забавят в конюшнята. — Взе ръцете й и й помогна да седне. Свали пантофите й. Тя не го спря. После се наведе към нея и прошепна: — Вдигни си полата!

— Паша, недей! — Съпротивата й обаче бе толкова слаба, че той разбра колко го желаеше, дори самата тя да не го осъзнаваше.

— Вдигни си полата! — Гали я известно време между краката и я положи върху ерекцията си. Леката й блажена въздишка бе поредното потвърждение на желанието й.

Задоволен и с вече поуталожена похот, Паша си даде сметка за идеалните възможности, които му предоставяше ситуацията. Трикси бе изключително красива и изцяло на негово разположение. Тя надхвърляше и най-необузданите му фантазии. И като че ли бе неутолима. Вече очакваше с нетърпение удоволствието от едно по-спокойно любене.

— Къщата ти ми харесва — измърмори той и я целуна нежно по бузата. — И тази стая… — Още една целувка по шията. — И най-вече тази сладка лейди, която ме е яхнала — езикът му проследи извивката на ключицата. — Ще трябва да направиш така, че тази нощ да спим заедно. — Засмука меката част на ухото й, от което й стана непоносимо приятно. Нямаше никакво значение къде я докосваше, целуваше или милваше, моменталната й реакция се стичаше като разтопена лава право към пулсиращата й вагина. Това, което правеше с нея, не беше честно. — Можем ли да го уредим някак? Да спим заедно. — Повдигна таза си, сякаш за да подчертае предимствата на позицията си, като по този начин за пореден път я разтърси от наслада.

Трикси не му отговори. Не бе способна да произнесе и думичка. Желанието и копнежът се просмукваха в мозъка й, разтопяваха костите й и разтърсваха всеки обтегнат нерв на тялото й. Разпъната и изпълнена, тя бе изцяло погълната от страстта.

Ненаситна, ето каква беше. Досега изобщо не бе осъзнавала, че сексът и ненаситността вървят ръка за ръка.

Паша Дюра й го беше показал.

Клепките й потрепнаха и тя се взря в греховно красивия мъж, който я държеше, обвил ръце около талията и хълбоците й.

Паша се усмихна на разгорещения й поглед. Сочните му устни се извиха в лека усмивка, тъмните му татарски очи омагьосваха.

И в този момент звънливият глас на сина й прониза тишината. Последва го буботене на възрастни. Затвори се врата.

— Ще се качат ли горе? — Паша остана хладнокръвен. Очевидно добре разграничаваше емоциите от разума.

Застинала напрегнато в ръцете му, Трикси кимна за потвърждение.

Паша изстена тихо и реши, че на това домочадие са нужни нови правила. Неговите слуги не биха си и помислили да припарят. Пое си дълбоко въздух, вдигна я от себе си и бързо започна да привежда облеклото си в ред. Приключи за рекордно време и се обърна да помогне и на нея. В паниката си тя завързваше една панделка вече за трети път. Като по-сведущ в подобни ситуации, той спокойно се справи, а после приглади най-жестоко измачканите места по роклята й. В това време тя сгъна овлажнения си жакет и го напъха под дюшека.

После й подаде четката за коса и огледалото от тоалетната масичка и обу пантофките й.

— Не че мисис Орди не се надяваше да прекараме някой друг час насаме — отбеляза той, докато й държеше огледалото и й подаваше фуркетите за коса.

Трикси сви устни.

— Не мисля, че е имала точно това предвид.

— Защо пък да не сме обсъждали плановете си за разглеждане на околностите утре? Това със сигурност е съвсем невинно занимание.

— В спалнята?

— Тя няма да задава въпроси, скъпа. Повярвай ми. — Ако някога бе виждал сватовница, а той ги надушваше от километри, мисис Орди можеше да се причисли точно към тази категория. — Хайде — подаде й ръка, след като Трикси бе сложила на мястото му и последния фуркет, — изглеждаш съвсем прилично!

Крис ги видя, като слизаха по стълбите, и се затича към тях е вик:

— Къде бяхте? Търсих ви навсякъде! — След него вървеше мисис Орди и Трикси се изчерви, но Паша съвсем небрежно изрече:

— Майка ти ми показваше къщата.

— Там горе няма нищо интересно.

— Гледката е прекрасна — отбеляза учтиво Паша. — Уил хареса ли фермата? Хващам се на бас, че досега не беше виждал пъстри першерони.

Това даде насока на разговора за следващите няколко минути и не след дълго Паша и Крис вече се бяха проснали на пода и подреждаха наново плевника.

— Ще искате ли нещо разхладително — запита любезно мисис Орди.

Трикси се поколеба, прехвърляйки мислено възможните тълкувания на подобна покана.

Паша невинно вдигна поглед от играта.

— Да, моля. Каквото и да е.

— Няколко капки от онова ирландско уиски — предложи икономката е мила усмивка.

— Вие знаете кой е пътят към сърцето на мъжа, мисис Орди — отбеляза весело Паша.

— Миси си е намерила един чудесен и добър мъж — декларира мисис Орди още с влизането си в кухнята. — Накарал е бузите на милото момиче наистина да се зачервят.

— Дали е любов, как мислиш? — попита замечтано романтичната Кейт.

— Не знам, Кейт. — Далеч по-реалистичната оценка на мисис Орди засягаше очевидния сексапил на Паша. — Но той я прави щастлива, а това е единственото, което ме интересува. Тя заслужава поне малко щастие. Толкова е млада.

Последвалите дни бяха блажени и мързеливи. Плуваха в малкото езеро, направено, когато богатството позволяваше на Хауърдови лукса да оформят природата по свой вкус и да осъществят всичките си приумици. Играха тенис. Ходиха на пикник. Ловиха риба. Браха диви ягоди. Често излизаха да пояздят по селските пътища и из онова, което бе останало от владенията на Трикси. Радваха се на хладните пролетни утрини и на здрача, когато птичите песни и небето с цвят на лавандула възвестяваха настъпването на нощта. А после, когато всичко живо в Бърли Хаус притихваше, любовниците оставаха сами. Любеха се по всевъзможни начини — нежно, грубо и нетърпеливо, бавно и лениво, със смях и закачки. Дори една нощ, когато луната се изтърколи сребристобяла през прозореца, се прегърнаха силно със сълзи на очи.

И ако бе възможно съвършенство в този най-несъвършен от всички несъвършени светове, то двамата млади любовници в Бърли Хаус го бяха постигнали.

Дните минаваха бързо и скоро се изниза цяла седмица в този кентски рай на игри, почивка и детски забавления. Последва и втора.

Една росна утрин Уил ги придружи до конния панаир в Дентън, където цялото местно население най-после има възможността да види или да се запознае с гостенина в Бърли Хаус, който, както разправяха, бил висок десет метра и черен като дявола.

Този ден придвижването на малката свита на Трикси по улиците на селото бе изключително затруднено, защото на всеки ъгъл ги спираха любопитни познати, които настояваха да поговорят с високия чужденец.

Паша отвръщаше благосклонно и вежливо и на недомлъвките, и на тактичните и на нетактичните въпроси.

Трикси пък се усмихваше, кимаше и вметваше по нещо за Рипънови от Тийсайд, роднините на майка й. После се покланяха учтиво и продължаваха пътя си сред жадната за клюки тълпа, за да се справят с поредния разпит.

Паша купи три състезателни коня за личната си конюшня. Денят бе ярък, слънчев и ухаеше на пролет. Двамата любовници бяха толкова щастливи в собствената си компания, че дори нетактичното любопитство не успя да им, развали доброто настроение.

На път за вкъщи в откритата карета, облени от ярката слънчева светлина и с Крис, заспал в скута на Трикси, Паша получи извинения за всичките любопитни погледи и въпроси.

— Не се притеснявай — отвърна той, докато наблюдаваше майката и детето, прекрасна картина в пролетния следобед. — Свикнал съм. А съседите ти ще има с какво да се, занимават поне известно време след всичките тези дрънканици. Дано само и ти не се притесняваш от това ненаситно любопитство по мой адрес.

Устните й се извиха в тъжна усмивка.

— Аз съм родена и израснала тук, така че съм свикнала.

— Мисля, че жената на дякона скоро ще ни дойде на гости — отбеляза развеселен Паша, — заедно с онази пълничката със синята рокля.

— Нищо чудно екзотичното ти очарование да привлече доста посетители. — Трикси беше забелязала много флиртуващи женски погледи.

— Ще накараме Орди да ги отпраща. Не понасям скучните хора.

— Тя ще бъде повече от щастлива да ти угоди. Явно много си падна по теб.

— И аз по нея. Всеки, който приготвя телешкото така, че да се топи в устата, има доживотната ми преданост.

И мисис Орди охотно се зае с ролята си на портиер, макар невинаги да я изпълняваше с особен такт. Затова не малко от превъзбудените посетители на Върли Хаус си тръгваха с кисели физиономии и развалено настроение.

Но една сутрин дори грубият отказ на икономката не възпря трима посетители.

— Тя ще ни приеме, и то веднага, мисис Орди! В противен случай следващия път ще дойдем с пристава. Предайте го на лейди Гросвенър!

Когато след секунди мисис Орди се появи в трапезарията, Трикси тутакси разбра, че нещо не е наред. Свитите на черта устни и пламналото й лице бяха сигурен признак на гняв.

— Какво има?

— Онези Гросвенърови и проклетото им безочие! — изруга икономката и вената на врата й запулсира.

Трикси пребледня.

— Пак са дошли да ви заплашват с пристава.

— Ще се погрижа да ги отпратя — отсече Паша, отмести чинията си и скочи от стола.

— Не, моля те, недей! — Трикси смачка салфетката в скута си и продължи с по-спокоен глас: — Крис, скъпи, иди с Орди да намерите Кейт. — Усмихна се на сина си, който наблюдаваше Паша с широко отворени очи. — Мама трябва да се види с едни хора. Мисля, че ще е най-добре, ако отидете в къщичката за игри, Орди. Можеш да занесеш там и котетата, съкровище. Паша, седни, моля те! Това е някакво недоразумение. Крис, миличък, иди сега е Орди, а ние след малко също ще дойдем да видим котетата.

— Тези котета много те харесват — каза Орди, поемайки щафетата от Трикси, и се усмихна на Крис. — Хайде да им занесем една купа каймак от мандрата.

— Вие с Паша скоро ли ще дойдете? — запита Крис, местейки поглед от майка си към Паша и обратно.

— След няколко минутки, слънчице — увери го Трикси. — Върви сега е Орди.

Докато Орди и Крис излизаха от стаята, се възцари напрегната тишина, но в мига, когато вратата се затвори зад тях, Паша изръмжа:

— Какво означава всичко това?

— Гросвенърови неведнъж са ме заплашвали да ми отнемат Крис, затова гледам да не се мярка пред очите им, когато идват тук. — Трикси издиша и впери виолетовите си очи в неговите. — Знаят, че не е син на Джордж. Съпругът ми все още беше жив, когато Крис се роди, така че…

— Проблемът е наследството — измърмори Паша.

— Непрекъснато им повтарям, че не искам нищо от тях.

— Но законът, естествено, твърди обратното.

— Много зли хора са — цялата фамилия — отбеляза тя с горчивина. — Когато Джордж почина, подписах документ, с който се отказах от всичките си права. Това трябваше да им е достатъчно, но те все не са доволни. А са доста влиятелни. Извини ме! — Вече изглежда си беше възвърнала самообладанието. — Трябва да се видя с тях.

— Нека дойда с теб.

— Господи, не! Ще стане по-лошо. Но ще съм ти много признателна, ако провериш дали Крис мирува. — Надигна се от стола. — Няма да отнеме много време.

— Сигурна ли си? Дали да не им демонстрирам малко мускули?

Трикси се засмя, въпреки че никак не й беше до смях.

— Нямаше да е лошо, ако Гросвенърови можеха да се прогонят с мускули, но зад гърба им стои могъщият Бъкингамски херцог. Той им е роднина.

Бащата на Паша нееднократно бе разгромявал обединените войски на Русия и Австрия, затова «могъщ» бе дума с относително значение в семейство Дюра.

Бъкингамският херцог не представляваше никаква сериозна заплаха, помисли си Паша.

— Мога да се явя като твой адвокат — предложи той.

— Не и след вчера, скъпи. Цялата енория разбра. Вярвай ми — изрече с фалшива бодрост Трикси, — ще се справя и сама.

Паша замълча и уж се съгласи, но след като набързо се увери, че Крис е в безопасност, се върна, твърдо решен да не я оставя беззащитна.

Като се ориентираше по гласовете, стигна до малкия кабинет, където всеки следобед пиеха чай, и съвсем безшумно се приближи до вратата.

— Тъй като се прибра вкъщи, Клоарови биха желали да знаят какво възнамеряваш — говореше Хари Гросвенър с ледена интонация. — Аз съм тук в качеството си на техен пратеник.

— Те и с вас ли се свързаха? — изненадата на Трикси бе искрена. Братът на Джордж и двете му хищни сестри, стари моми, бяха от първите, които се заинтересуваха от Паша. Беше им отвърнала много уклончиво. Но това вече я изнервяше.

— Твоето дете е проблем, който безпокои и двете семейства — намеси се превзето лейди Лилия и тикна дългия си нос пред Трикси. — Естествено, ние също имаме интерес да следим събитията.

— Значи Клоарови са знаели, че отивам в Париж?

— Почувствахме се длъжни да ги уведомим — усмихна се злорадо и хищно другата сестра.

Следователно Ланжелие не се беше появил случайно при адвоката същия ден, помисли Трикси и по гърба й пробягна леденостудена тръпка. Играел е двойна игра и е щял да присвои пари както от Клоарови, така и от нея. А ако не го бяха убили, най-вероятно още щеше да е негова пленница.

— Навярно завръщането ми ви е хвърлило в отчаяние — изрече тя тихо, вече разбрала до каква степен се разпростираше влиянието на враговете й.

— Изненадахме се — уточни хладно Хари. — Сега сме тук, за да те осведомим, че Клоарови са предприели постъпки срещу теб във френски съд и ако отново отидеш във Франция, ще бъдеш арестувана.

Трикси избухна:

— В какво ме обвиняват?

— Нямам представа. — Усмивката на Хари Гросвенър също толкова зла като на брат му. — Техният адвокат бе съмнение е намерил разумно разрешение на наглите ти претенции.

— Въпреки завещанието на Тео ли? — продължи да упорства Трикси, вече по-спокойна, като разбра, че не представляваха непосредствена заплаха за Крис. — То е напълно законно.

— Но синът ти не е — отсече наежено Сесилия Гросвенър, чиято мършава фигура се крепеше единствено на злобата й.

— Поне не е син на Джордж — отвърна язвително Трикси, — за което съм много благодарна. А сега, извинете ме, но предпочитам да престанем с размяната на обиди — с тези думи тя им обърна гръб в знак, че срещата е приключила.

— Знаеш, че можем да вземем момчето — изрече студен Хари, приковал в нея змийския си поглед.

Трикси се извърна рязко, съвсем пребледняла.

— Той трябва да бъде поставен под надзор — изрече ехидно лейди Лилия, — заедно с други незаконни деца. И то трябваше да стане още преди години.

— Защо го правите? — задъха се Трикси. — Не съм в сторила нищо лошо, никога не съм искала нищо от вас…

— Синът ти представлява потенциален проблем за нас. Още повече след изчезването ти в Париж. — Хари Гросвенър се разположи на канапето. Приличаше на гном, двете му сестри бяха негови умалени копия. Всички бяха черно, като за погребение.

Трикси знаеше, че могат да й отнемат Крис, ако го обявят за син на Джордж. Законът бе категоричен, затова не можеше да си позволи да ги предизвиква.

— Имате моята дума — прошепна тя с пресъхнало от страх гърло. — Никога повече няма да обезпокоя нито вас, нито Клоарови.

— Доколкото може да се вярва на думата на една курва — процеди лейди Лилия.

В този миг вратата на кабинета излетя с трясък, удари се в стената и звукът отекна във възцарилото се безмълвие.

— Посещението приключи — отсече гръмогласно Паша и застрашително изпълни рамката. — Никой Няма да отнеме Кристофър от майка му!

Тримата Гросвенърови се вторачиха шокирано в огромния мъж, застанал на прага.

— А сега си вървете! Или аз сам ще ви изхвърля!

Уверен в значимостта си за този малък ъгъл на Кент, Хари Гросвенър бързо превъзмогна шока:

— Как смеете — изрече заплашително той и се изправи.

— Знаете ли кои сме ние?

— Ти си един мизерник, който се опитва да сплаши една дама. А сега изчезвайте.

— Моля те, Паша — намеси се Трикси, уплашена за сина си.

— Новият ти възлюбен прави фатална грешка — предупреди я лейди Лилия, местейки леден поглед ту към Паша, ту към Трикси. Изправи се, застана до брат си и припряно оправи полите си. — Ние имаме голямо влияние!

— В Кент, може би — отвърна студено Паша, но не и в целия свят. Предупреждавам ви, че аз наистина имам влияние по света и че ще постъпите много мъдро, ако не ме предизвиквате.

— Кажи му, че не може да се държи така, Хари! — Възмути се Сесилия, скочи от канапето и изгледа нацупено брат си. — Кажи му, че ние сме Гросвенърови!

— Не ми пука, ако ще да си кралят на Сиам — процеди Паша. Пред меча на баща му трепереха императори и безстрашието и прямотата бяха семейна черта. — Аз ви казвам да оставите на мира лейди Гросвенър и нейния син.

Паша не можеше да я защити от тях. А и как би могъл, помисли си нервно Трикси, очарована от рицарската му постъпка, но и съвсем наясно с мимолетността на връзката им.

— Ще съжаляваш за този ден — измърмори Хари Гросвенър, вперил поглед в нея. — Помни ми думата!

Паша се озова до него само с три дълги крачки. Сграбчи го за пешовете на сакото, вдигна го във въздуха като перце и му заповяда почти шепнешком:

— Извини се на дамата!

Хари Гросвенър се поколеба, мятайки поглед наляво и надясно с надеждата, че някой ще му помогне.

— Няма кой да ти помогне. Ще ти строша хилавия врат, без да ми мигне окото — прошепна нежно Паша. — Затова, извини се, и то сърдечно!

— Извинявам се — измърмори Хари.

Паша го разтърси.

— По-силно! Дамата не те чу.

— Извинявам се? — проскърца тресящото се човече и лицето му стана доматено, защото сакото и яката на ризата пристягаха врата му като примка.

Паша наклони глава и му напомни любезно:

— Това ли е най-доброто, което можеш да дадеш от себе си?

С малкото въздух, останал в дробовете му, Хари Гросвенър изписка:

— Прости ми!

— Така е по-хубаво — измърмори Паша и го пусна гнусливо, сякаш бе държал нещо вонящо. — Изчезвайте!

Борейки се отчаяно за глътка въздух, Хари се надигна от пода и изхвърча от стаята. Сестрите му побързаха да го последват.

— Не трябваше да го правиш, но все пак ти благодаря — изрече Трикси, широко усмихната след това сладко възмездие. Тормозът на Гросвенърови бе продължил твърде дълго. — Винаги ще си припомням този момент с удоволствие.

— Само моите заплахи не са достатъчни, за да те опазят от тях. — Паша отиде до прозореца и се загледа в омразните съседи на Трикси, които тъкмо се качваха в каретата си.

— И този момент ще дойде — отвърна тя и се присъедини към него, за да наблюдава оттеглянето на Гросвенърови. — Но сега ме остави да се насладя на мига. Беше чудесен!

— Какво е нужно, за да те оставят на мира?

— Малко сплашване със сигурност няма да навреди. — Усмихна му се, но след миг усмивката й стана горчива, тъй като си даде сметка за другата страна на проблема. — Крис винаги ще им бъде трън в очите.

— Имат ли пари? Това ли е, което искат?

— Не много. Те са от по-незначителен клон на фамилията и според лондонските стандарти състоянието им е скромно. Сигурно затова се боят да не изгубят и пени от него. Макар безброй пъти да съм им казвала, че не им искам парите.

— Въпреки че имаш нужда от пари?

— Моите проблеми са си мои, Паша. Добре съм. Оправяме се някак с пенсията на татко, но това не те засяга. Ти си на почивка. Всъщност и аз съм на почивка, ако добре си спомням, така че Гросвенърови да вървят по дяволите — довърши тя с усмивка. — Още ли имаш настроение да си играеш с котетата? Защото Крис ни чака.

— Разбира се.

Вгледа се в лицето му и леко повдигна вежди.

— Какво има?

— Нищо.

— Този поглед ми е познат.

— Кой поглед?

— Този, който изпод разкошните ресници най-безочливо предлага секс. Знаеш ли, че много жени биха дали мило и драго за такива мигли?

Той сведе така желаните си мигли. Трикси се разсмя.

— Това молба ли е?

— Ако мислиш, че имаме време…

— След котетата…

Паша се усмихна, бавно и сладострастно.

— След което ще има една сладка писанка само за мен!

Но още докато бяха в къщичката за игри, пристигна вестоносец от адвоката на Паша, което промени плановете им. Когато накрая Паша излезе от библиотеката, откри Трикси в кухнята и й каза само, че Шарл му е изпратил допълнителна информация относно състоянието на Гюстав.

— Как е той? — запита го, като се мъчеше да разчете изражението му, докато той стоеше на прага.

— Както се очакваше. — Гласът му бе предпазлив и сдържан.

Тя разбра.

— Кога тръгваш?

Паша поклати глава, но бръчка на безпокойство разсече челото му.

— Дойдох да попитам дали Орди ще настани куриера. За една вечер. И ако може да ни прати малко повечко храна в библиотеката. Ела при нас, ако искаш.

Трикси даде нареждания на Орди и когато се качи в библиотеката с поднос за пратеника, намери двамата мъже потънали в разговор над някаква разстлана помежду им карта.

— Жан-Пол ме осведомява периодично за събитията в Гърция — каза Паша и представи младежа на Трикси.

Докато пратеникът се хранеше, той прехвърли разговора към по-безобидни теми, след което изпрати младия мъж да се наспи, защото беше пътувал без почивка два дена.

— Ще ми кажеш ли? — попита Трикси, когато Паша се върна в библиотеката.

Той седна, протегна крака и известно време се любува на излъсканите върхове на обувките си. — Какво искаш да знаеш?

— Този човек не е пропътувал толкова път само за да те осведоми за събитията.

Паша вдигна рамене.

— Не може да се стори почти нищо.

— Все пак можеш да ми кажеш.

— Преместили са Гюстав в някакъв затвор в Превеза.

— Оттам по-трудно ли ще го освободите?

Паша въздъхна и прокара пръсти през гъстата си коса, очевидно притеснен.

— Тези подземия просто гъмжат от болести. Чарлз се опитва да издейства нещо. Но информацията ни е много остаряла. Всъщност един Господ знае дали все още е жив.

— Шарл има ли нужда от помощта ти?

— Не. Той може да направи толкова, колкото и аз. А вероятно и повече, с всичките му дипломатически връзки. Просто ме осведомява.

Но през целия ден, както и вечерта, Паша беше изнервен, разсеян и не го свърташе на едно място. Когато Жан-Пол се събуди към девет, отново се затвори с него в библиотеката. И не си легна до два през нощта.

— Наистина ли става въпрос само за Гюстав? — прошепна Трикси, правейки му място в леглото.

Паша я целуна нежно, след което легна по гръб, сложи ръце под главата си и се вторачи в тавана, без да знае дали изобщо ще успее да заспи след онова, което му бе докладвал Жан-Пол.

— Турците отново напредват. От февруари насам са стоварили на брега тридесет хиляди наемници. Мордон е паднал преди две седмици. Следващият град със сигурност е Неокастрон.

— И ти чувстваш, че трябва да си там? — Борбата за независимост на Гърция вълнуваше почти цяла Европа. Разбираше го.

— Много мои приятели са там — отвърна тихо Паша, — и освен това…

— … отново се канеше да отидеш, до онази нощ… у Ланжелие — довърши Трикси вместо него.

— Да.

Беше просто въпрос на време кога отново да отплава за Гърция. Но красивата Трикси Гросвенър бе потиснала този импулс.

— И аз те задържам?

Паша извърна глава и й се усмихна. Луната огряваше деликатното й неземно красиво лице.

— Аз сам се задържам.

— Знаеш, че искам да останеш завинаги.

— И аз искам да остана завинаги.

Тя също му се усмихна.

— Ако съдбата не ни попречи.

Паша сведе разбиращо очи.

— Винаги ще си спомням тези дни с безкрайна признателност. Когато остарея и побелея и…

— Шшт! — Докосна устните й с пръст, защото не искаше да мисли за бъдещето, за утрешния ден и за безкрайните часове без нея.

— Целуни ме — изрече тя тихо. — И ме прегърни.

Той се подчини.

И тя го целуна и го прегърна силно. И си каза да не мисли за после. Сега съществуваха само мекото топло легло, силните ръце на Паша и тялото му, което се притискаше към нейното.

— Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало — прошепна той.

— Аз съм просто страхотна — отвърна му тя дръзко и загриза долната му устна.

Усети усмивката му.

— И много скромна.

Атмосферата се разведри. Не желаеше сълзи и тъга. В живота й бе имало предостатъчно. Но не и с Паша. И възнамеряваше нещата да останат такива — великолепен спомен, чист и бликащ от радост. Любиха се много нежно, давайки си сметка за нищожното време, което им оставаше. Тя искаше да запази всяко усещане и всеки нюанс от емоциите.

Паша не беше предполагал, че някога ще изпитва такава мъка, напускайки някоя жена, и се бореше да проумее непонятните си чувства. Наистина беше красива. Но в живота му имаше много жени. Значи не беше само физическия й облик. Обаче не можеше да остане. Въпреки чувствата си. Задълженията към приятелите му в Гърция бяха далеч по-важни от всякакви лични удоволствия. Вече и без това се беше застоял повече отколкото трябваше.

Но емоциите не искаха да отстъпят пред логиката. Сгуши я, щом заспа, а мислите му се залутаха в безпорядък. Докато лежеше буден, в съзнанието му се прокрадна думата женитба. Сладкият аромат на Трикси изпълваше ноздрите му, топлото й тяло го омайваше и възможността винаги да я има до себе си му се стори много привлекателна. Но вродената му антипатия към обвързаностите разсеяха по-нататъшните му размишления.

Отказвайки да се поддаде на необичайното за него усещане за загуба и на още по-необичайното хрумване за женитба, Паша разбуди Трикси с целувки и забрави неприятното предчувствие от раздялата, като напомни и на двама им изключителната наслада, която си доставяха един на друг.