Копелето

Послепис

Писането на исторически романи е особено занимание — комбинация от съчинителство и исторически факти. Но все пак тези книги в никакъв случай не са учебници. Романите — включително и историческите — са и си остават художествена литература. „Копелето“ е във всеки смисъл художествена измислица, макар че действието следва плътно и — поне се постарах да е така — възможно най-точно историята на Испания. В моето описание и тълкуване дори историческите личности в крайна сметка се превръщат в художествени персонажи. Никой не знае какви в действителност са били принцесата на Еболи Ана или Хуан Австрийски, какво са чувствали, за какво са се борели, какво ги е движело. Когато попаднат в роман личностите се превръщат в персонажи.

По отношение на историческите детайли и езика може да се каже, че съм се движила по средата между автентичност и художествена волност. Например избрах да използвам по-обикновената дума „шпага“ за оръжието на Мадлен, въпреки че то по-точно би трябвало да се нарече „рапира“ Колкото до имената, както и в предната част — „Придворната дама“, най-често съм използвала изписване в традициите на страната, за която разказвам, но се срещат и изключения — където международното име е по-популярно — например „Филип И“ вместо испанското „Фелипе“

За проучванията си дължа благодарност основно на три творби:

Philip of Spain, Henri Kamen, Yale University Press, 1997

BloodandFaith,ThePurgingof Muslim Spain, Matthew Carr, The New Press, 2009

Imperial Spain 1469–1716, J.H. Elliot, Penguin Books, 2002