Магията на страстта

1

Англия, март 1816 г.

— Та това е само брак, Лъки, не е доживотен затвор в Нюгейт. Уверявам те, не си заслужава да правиш толкова отчаяна физиономия. Преди теб вече толкова мъже са устояли на изпитанието, а някои са дори твърде щастливи. Виж Сейнт Дженивиъв например. — Джак Сомъртън, петият граф Рексли отпи глътка от чашата си. — Той наистина е блестящ пример. Следвай във всичко Сейнт Дженивиъв и ще живееш добре с неговата дъщеря.

Люсиен Брайланд, виконт Калън вдигна очи.

— И това ми го казва мъж, който се е заклел никога да не се жени? Учудваш ме, Джак.

Графът му подари благосклонна усмивка.

— Нямам нищо против брака — изсумтя той пренебрежително. — Наистина нямаше да е добре светът да е населен само от копелета. Нямаше да знаем с коя класа се смесваме, нали така? Самата мисъл е вече достатъчно гадна…

— Сноб — измърмори Люсиен.

— Така е — съгласи се драговолно Джак и допи виното си. — Освен това, — добави той и сложи чашата на малката масичка, — ако се вържа някой ден за жена, от което бог да ме пази, бих се уверил предварително, че е от добро семейство. Поне в това отношение твоята пуйчица е несравнима.

— Да, наистина е така — съгласи се Люсиен и завъртя бавно чашата с вино между пръстите си. Образът на Клара изникна, ясен и съвършен, пред очите му. Тя присъстваше неизменно в крайчеца на съзнанието му, въпреки че през последните години отчаяно се бе опитвал да я заличи от спомените си. — Клара Харкамс наистина е от видно семейство. В цяла Англия не бих намерил по-подходяща партия. — Той вдигна глава и черните му очи заблестяха. — Поне в това отношение.

Джак изплющя с език.

— Откакто те зная, говориш за лейди Клара като за харпия с конско лице, но мен вече не можеш да ме заблудиш. Роби едва вчера ме увери, че тя е прелестна млада дама. Нали, Улф? И ти го чу, нали? — обърна се той към третия мъж, седнал с тях на масата.

— Какво? — като чу името си лорд Сивърн вдигна тъмната си, доста рошава глава. — Прощавай, каза ли нещо?

— Опазил ме господ — Джак се наведе през масата и дръпна молива от ръката на лорд Сивърн. — Налага ли се да дращиш тъкмо когато Люсиен се мъчи да ни убеди в дълбочината на мъката си? Имай малко милост, човече.

Улф погледна Люсиен и попита:

— Лъки, ти още ли се тръшкаш за предстоящата си женитба с пуйчето? Така съвсем не ни даваш добър пример. Горе главата, момче, стегни се — това мога да ти кажа.

— Така ли? При начина, по който ти приемаш бъдещата си сватба с Бела? — отговори сухо Люсиен.

Улф въздъхна и си върна молива.

— Какво общо има тук Бела? Ние с нея сме сгодени, нали? Аз не се оплаквам. Никога не съм го правил, нито ще го правя.

— Сгоден, да — засмя се Люсиен. — Впрочем вече от три години. Или станаха четири? Ако някой тук дава лош пример, това си ти. Бела няма да те чака вечно, ясно ли ти е?

— Четири години годеж са нищо в сравнение с това, че ти и пуйчето сте обещани от люлката един на друг — осведоми го Улф и се наведе отново над изчисленията си. — Имал си двайсет и седем години време да свикнеш с мисълта и това е повече от достатъчно. Не познавам друг мъж, който да е бил предупреден толкова отрано. — На лицето му се появи обичайният израз на съсредоточеност, докато си записваше някакво равенство. — Освен това на Бела не й тежи да чака. Тя е добро момиче. Никога не ми създава грижи. В противен случай нямаше да я моля да се омъжи за мен.

Люсиен гледаше наведената глава на приятеля си.

— Улф, мисля, че прекаляваш, като гледаш на нея като на нещо, което се разбира от само себе си. Бела е хубава и мила. Дали да не се разменим.

Улф продължи да пише и дори не вдигна глава.

— Да си разменим ли? Какво?

Джак се наведе напред и извика право в ухото на Улф:

— Ами размяна — Бела срещу пуйчето, старче. Лъки иска да ти вземе годеницата.

— Бела ли? — Улф задраска бързо онова, което току-що беше написал. — Не, не шест и половина по дванайсет! Господи, щях да хвърля лабораторията във въздуха — измърмори той и продължи да пише. — И за какво му е тя?

Люсиен кимна на един келнер, който се спря, за да напълни чашите им, и отговори:

— Ами, за да му топли леглото, Улф. Бела има подходящо за това тяло. Не е толкова тънка и мършава като пуйчето, нито е толкова дребничка. Няма да се притеснявам дали няма да я смачкам или…

Изведнъж Улф скочи и за малко не прекатури масата. После се наведе от невероятната си височина и изрева в лицето на Люсиен:

— Какво каза току-що за Бела? Тя не е такава жена! Люсиен го отблъсна със смях.

— Седни, великанчо. Исках само най-сетне да ме чуеш. Не съм искал да се изразя непочтително за твоята Бела и ти го знаеш. Та тя ми е като сестра.

Граф Сивърн изсумтя по начин, който приличаше на яростен лай, и отпусна в креслото мускулестото си тяло.

— По дяволите, Люсиен, не ме закачай за Бела. За миг ми причерня пред очите, а не бих искал да те убия.

— А ние не бихме желали това да се случи тъкмо в клуба „При Уайт“. — Джак посрещна невъзмутимо любопитния поглед на някои присъстващи, докато те не извърнаха очи. — Ти като загуби тук самообладание миналия път, за малко не ни изхвърлиха.

— Беше по вина на американеца — заяви категорично Улф, без да сваля поглед от Люсиен. — И той се раздрънка за Бела, но аз не го допуснах.

— Така е — потвърди Люсиен. — Бела е чудесна. Тя успя даже да те накара да забравиш любимата си химия, което си е същинско чудо.

Улф се засмя и хвана реверите на тясната си жилетка.

— Щом се налага да приказваш за жени, говори за собствената си. Никога не ти е било трудно да кажеш нещо за пуйчето.

— За бога, Улф, не го оставяй да подхване тази тема — предупреди го Джак. — Клетото дете не знае на какво се решава, като се омъжва за Лъки. Откакто бяхме заедно в Оксфорд, той вече не говори толкова много за нея. Постепенно почвам да мисля, че това момче все пак яко е хлътнало по нея.

— Така е — съгласи се сериозно Улф и двамата мъже изгледаха Люсиен, който се наместваше притеснено на стола си. — Виж какво, не си длъжен да се жениш за нея. Роби все ще измисли нещо, за да развали годежа. Няма да е кой знае колко трудно и лейди Клара няма да пострада от клюки и приказки. Годежът ви не е оповестяван публично, нали така?

— Не, това е само споразумение между нашите две семейства, нищо повече.

— Ето на, виждаш ли — заяви Джак. — Няма нищо по-просто. Развали годежа и ще си свободен да се ожениш, за когото си пожелаеш. Дори за Памела, ако ще ти е по-мила като съпруга, отколкото като любовница, нещо, в което се съмнявам.

Люсиен го изгледа гневно.

— Остави Памела на мира. Тя вече ми превръща достатъчно често живота в ад заради предстоящата ми женитба.

— Не достатъчно често, за да те откаже, хващам се на бас. — Щеше да е глупачка, ако не го правеше. Тази жена те изправи на крака, а е прекалено мързелива и няма да хаби сега време и усилия по друг мъж.

Ръцете на Люсиен лежаха неподвижни и той каза спокойно:

— Не ме ядосвай, Джак, няма да търпя приятелите ми да злословят за Памела, няма да го понеса и от теб.

Джак продължи да си пие невъзмутимо виното.

— Казвам само истината, Лъки, не искам да те нараня. Тя е твоя любовница, а се хващам на бас, че познаваш този род жени по-добре от когото и да било.

Люсиен кимна леко и черната му коса проблесна на светлината на елегантната клубна лампа.

— Точно така е, и зная, че тя ми харесва. Пък и това изобщо не те засяга. Впрочем най-голямото желание на баща ми беше ние с Клара да се оженим. Споразумението, което е сключил с маркиз Сейнт Дженивиъв, не може да бъде нарушено толкова лесно, дори ако го желаех, но не е така. Признавам, че не бързам да се разделя с ергенството, но винаги съм знаел, че ако го направя, ще взема за жена Клара Харкамс. Тя наистина ще е съвършената съпруга. Защото е добре възпитана, учтива и си знае мястото. Сигурно би предпочела да си счупи ръка, но не и да направи нещо, което би могло да изложи публично нейния съпруг. Освен това аз, разбира се, няма да я оставя в Лондон.

Улф вдигна вежди.

— Не? Но къде тогава?

— Ще я изпратя в Пеъруд. Там ще се чувства добре, преди всичко, защото ще съм погрижил предварително да е вече бременна. Клара е момиче от провинцията, както и всички от семейство Сейнт Дженивиъв. Куп деца, градина и няколко юнкери от местния гарнизон, които да й се възхищават — това ще я задоволи и няма да й е трудно да живее далеч от Лондон. След шест месеца тук ще трябва да е щастлива да се оттегли отново в провинцията.

— Звучиш много убедено — каза Джак. — Но хайде представи си, че на пуйчето му допадне модерният градски живот? Тогава няма да се съгласи толкова лесно да се махне.

— Ще го направи — възрази Люсиен. — Би било катастрофа, ако се опитаме да живеем заедно по-дълго, отколкото е крайно необходимо. Почти съм сигурен, че Клара няма и да се опита. В противен случай само бихме се направили нещастни. Аз поемам грижата тя да забременее и я махам оттук, и толкоз. Ще прекарва, може би, един-два месеца годишно в Лондон, колкото да й направя още едно дете, но едва ли ще се виждаме по-често.

— Ти си безсърдечен — поклати глава Улф. — На мен ми е мъчно за пуйчето, горкото момиче. Защо я мразиш толкова?

— Нима съм създал впечатление, че я мразя? — засмя се мрачно Люсиен.

Джак се изправи и го изгледа остро.

— Е, със сигурност може да се каже, че не обичаш това момиче. След всички тези години, през които се наслушахме на оплакванията ти от лейди Клара, щеше да е направо невъзможно.

— Наистина ли? — Люсиен затвори очи и отпусна уморено глава на облегалката на стола. — Колкото и невъзможно да изглежда, на времето я обичах. И й се доверявах.

— Лъки! — извика недоверчиво Улф. — През всички тези години… ти не направи дори намек за такова нещо. Бях сигурен, че момичето те е отблъснало от пръв поглед.

Люсиен отвори очи и ги втренчи в тавана.

— Подобни неща не са тъкмо онова, което човек разказва на приятелчетата си, не е ли така? Да си силно привлечен от годеницата, която родителите са ти избрали, само за да бъдеш по-късно отблъснат от нея. Не — устните му се присвиха саркастично — това наистина не е нещо, което човек лесно си признава. Виж какво, винаги съм се клел да не стана глупак като баща си и да прося като куче трохите от благоволението на жена. А с Клара за малко да стигна дотам. Бях толкова близко. Беше малко преди да замина за университета. Известно време не се бяхме виждали, та исках да съм сигурен, че любимата ми годеница ще научи за чувствата ми, преди отново да бъдем разделени за известно време. Затова отидох при нея и сложих в краката й сърце, тяло и душа. Мисля, че беше твърде вълнуваща сцена, въпреки че въздействието бе развалено от появата на нейния обожател, който демонстрира достатъчно ясно, че симпатиите им са взаимни.

— Божичко, Лъки — измърмори Улф.

— Родната ми майка не би го направила по-добре — продължи тихо Лъки. — Напомни ми за последния път, когато видях родителите си живи, на годишнината на тяхната сватба, когато един от обожателите на майка ми дойде в Барингтън да я покани на излет. Баща ми прекара останалата част от деня сам в кабинета си, чакаше я, за да празнуват заедно, както го беше замислил. Той чакаше и чакаше, разхождаше се напред-назад и току поглеждаше часовника си. Болен от притеснение, както винаги. И все така болен от любов. — Люсиен поклати сериозно глава. — Тя се върна едва на следната сутрин. Разбира се, че ми беше мъчно за баща ми, но истински разбрах чувствата му, когато се изправих пред Клара и пламенния й възлюбен и осъзнах, че тя не изпитва нищо към мен.

— Нищо чудно, че пристигна в Оксфорд като яростен женомразец — каза с нескрито съчувствие Джак. — Особено що се отнася до пуйчето. Това често ме е учудвало.

— Беше наистина най-голямата глупост, която съм правил — съгласи се Люсиен. — Би трябвало всъщност да съм по-наясно. Влюбеният мъж не значи нищо за хубаво младо момиче, особено ако всеки мъж в селото е луд по него.

Приятелите му го изгледаха учудено.

— Луди по грозното пуйче? — попита Джак. Люсиен присви очи, загледан в плота на масата.

— Клара не се хвърля твърде в очи, но тя не е грозна. Въпреки че и липсва хубост, съумява да е много привлекателна. Всички я обичат. — Той въздъхна. — Тя непрекъснато разбива сърца, но предполагам не по своя вина. То си е част от същността на жената.

Гласът му звучеше хладно и приятелите му се спогледаха.

— Лъки — подхвана предпазливо Джак — не всички жени са като твоята майка. Ти не можеш да се ожениш, ако мислиш така, независимо от това какво се е случило с лейди Клара.

— Не мога ли? — погледна го въпросително Люсиен. — Съгласен съм, че не всички жени са каквато беше тя. Памела например се отличава от майка ми колкото Сахара от Северния полюс. Но други жени, дори повечето, са като нея. Суетни, вкопчващи се в тебе, слабоволни същества, които се промъкват в сърцето ти и пускат корени там, а после — той явно се мъчеше да сдържи яда си — после само най-силен мъж може да избегне гибелта.

— Би трябвало да дадеш на момичето поне един шанс — каза Улф.

— Тя изобщо няма да го поиска. Не и от мен. Но срещу брачната й клетва за вярност, аз ще й дам нещо по-добро. Свобода. Клара ще получи от нея колкото пожелае, толкова деца, колкото поиска и повече пари, отколкото може да похарчи за пет живота.

— Все още не разбирам защо изобщо искаш да се ожениш за момичето — вметна Джак. — Не мисля, че бащата би одобрил тази връзка, ако знаеше какви са взаимните ви чувства с пуйчето.

Люсиен го изгледа със загадъчна усмивка.

— Ти не разбираш, Джак, Клара ми принадлежи. Била ми е обещана още като дете в люлката. И аз съм си повтарял хиляди и повече пъти, че трябва да разваля годежа, но е невъзможно. Тя ми принадлежи и ще бъде през останалата част от живота ми моя. Няма да й се натрапвам, но ще съм тук. Завинаги в съзнанието й, независимо от това колко често ме вижда. Защото винаги ще знае кому принадлежи.

— Това е отмъщение — реши отвратен Улф. — Това е повече от ясно. Тя не те е искала и сега трябва да си плати за това. — Той изгледа Люсиен с пренебрежителния поглед, с който възнаграждаваше обикновено онези, които не проумяваха теоремата на Питагор. — Никога не съм си представял, че можеш да направиш подобно нещо. Просто не мога да повярвам, че Роби е на твоя страна.

— О да, той изцяло ме подкрепя — увери го Люсиен. — Той вярва, че бракът ще ме промени и ще ме направи нов човек. Той долепи длан за масата. — Шест месеца и тя ще е бременна и на път за Пеъруд. Там ще живее както си пожелае, същото ще правя и аз. Това е всичко.

— Готов ли сте да се хванете за това на бас, Калън? Тримата мъже се обърнаха и изгледаха новодошлия, който се приближаваше, снизходително усмихнат, към масата им.

Граф Рексли изруга тихичко, когато видя високия, рус мъж, виконт Калън простена шумно, а виконт Сивърн изръмжа.

— Вървете си, Кърлейн — помоли го Люсиен — този път няма да попреча на Улф да ви убие, ако пожелае.

Лед Уокър, граф Кърлейн, се обърна към Улф.

— Той днес няма да изпитва такава нужда, кълна ви се. Аз може да съм американец, но не и толкова глупав, че да повторя безуспешен опит. След последния ни сблъсък още ми тракат зъбите, а раните ми едва са позараснали. Който е твърдял, че мускули и ум не са съвместими, просто не го е познавал. — И той посочи сдържано Улф, който го гледаше мрачно. — Давам ви честната си дума, че днес няма да споменавам името на госпожица Хоуел. — Той вдигна високо ръка, сякаш се заклеваше. — Кълна се в гроба на баба си.

Лицето на Улф стана мрачно, но той премълча. Предпочете да пренебрегне новодошлия и да се наведе отново над изчисленията си.

— Американец — отбеляза Джак с приятелско пренебрежение, — липсват му обноски.

— Махайте се, Кърлейн — повтори Люсиен. — Искам да живеете достатъчно дълго, за да мога да си върна парите, които спечелихте от мен миналата нощ.

— Това едва ли е най-сериозната причина — забеляза Кърлейн, — но се радвам да науча, че означавам за някого поне нещичко. — Той се усмихна лъчезарно и си притегли стол.

— Да не сте полудял? — простена отново Люсиен.

— Ни най-малко — отговори Кърлейн, без да се замисля. — Както винаги, търся само с кого да поиграя.

Джак присви очи.

— Избягвам, доколкото ми е възможно, да разговарям с американци, камо ли да сядам да играя на една маса с тях. Вървете си, преди да наредя да ви изхвърлят.

Кърлейн се усмихна още по-широко.

— В Щатите имаме име за хора като вас, сър Рексли, но съм прекалено учтив, за да го споделя с вас. Ще се зарадвате, може би, да чуете, че благодарение на този кавгаджия, е адски трудно да бъдеш допуснат отново в „При Уайт“. След нашето малко стълкновение на мнения не помогнаха даже молби.

— Нищо чудно, на клуба му се наложи да поднови половината от чашите си — намеси се хладно Джак. — Тъй че как го постигнахте?

— Както постигам всичко — отговори преспокойно Кърлейн и се усмихна.

— Играхте, нали? — попита Люсиен и махна на келнера да донесе още една чаша. — Кого убедихте да гарантира за вас? Отново Сисли? Той е достатъчно глупав, за да се хване на бас с човек като вас и достатъчно влиятелен, за да пренебрегне тукашните правила. Спокойно, Джак — обърна се той към приятеля си — Кърлейн поне не хапе.

— Какъв ужас, че не си избираш по-добре приятелите, Лъки — упрекна го Джак.

— Наистина, често съм си мислил за това — подразни го Люсиен и тихичко се засмя. — Особено откакто познавам теб и Улф. А сега седни и кротувай. Не желая нова сцена. И без туй вече всички са зяпнали в нас.

— Чудесно! — каза Джак, седна и си пое въздух.

— Надявам се, че не сте си направили целия този труд, само за да поприказвате с мен — обърна се Люсиен към Кърлейн. — Аз веднага си тръгвам.

— Да, отивате да вземете бъдещата си съпруга — каза Кърлейн. — Вие говорихте вчера много за лейди Клара и затова съм тук.

— По-точно? — осведоми се търпеливо Люсиен. Кърлейн остави чашата си на масата.

— Ще бъда откровен, защото ние американците сме си такива. — Той изобщо не обърна внимание на злобния поглед на Джак. — В момента не съм се хванал с никого на бас, но бих желал да спечеля някой и друг долар.

— Или да загубите — забеляза сухо Джак.

— Аз никога не губя — отвърна Кърлейн и видя със задоволство, че тази забележка накара виконт Сивърн да вдигне глава и да започне да следи разговора.

Джак се наведе напред и го изгледа със стъклен поглед.

— Но къде остава тогава спортът?

— Ех, вълнуващо е да наблюдаваш човек, който вярва, че е първият, който ще ме победи — ухили се Кърлейн. — Не допускам, че можете да приемете предизвикателството, нали Рексли? Прекалено сте предпазлив. За разлика от вас Калън има добри шансове да спечели. — Той изгледа спокойно Люсиен. — Вчера вие говорихте открито за скорошната си женитба, а преди малко чух още някои неща. Ще се ожените за лейди Клара Харкамс, най-голямата дъщеря на маркиз Дженивиъв, нали така?

Люсиен кимна мълчаливо.

— Имате намерение да й направите дете, а после да я отпратите — шест месеца след сватбата, нали? Не го ли казахте току-що?

— Имате остър слух, Кърлейн — отвърна Люсиен. — За в бъдеще ще трябва повече да внимавам къде какво приказвам. Но е вярно, такива са намеренията ми.

Кърлейн се облегна отпуснато на масата.

— Звучите правдоподобно, Калън, но аз се хващам на бас за десет хиляди лири, че и след шест месеца вашата съпруга все още ще е до вас. Няма да искате да се разделяте с нея.

Люсиен го гледаше донякъде изненадан.

— Съмнявате се, че за това време мога да й направя дете?

— Не се съмнявам, че го искате — отговори Кърлейн, — но не става дума за това. В каквото състояние да бъде тогава лейди Клара, няма да искате да се разделите с нея. Ще я изпратите в Пеъруд, само ако пожелаете и вие да останете там.

— Това е още по-безвкусно, отколкото дори аз съм го очаквал от вас — забеляза с нескрито отвращение Джак. — Да се хванеш на бас за една благовъзпитана дама е под всяко равнище. Прати го да върви по дяволите, Люсиен.

Люсиен изгледа Кърлейн изпод полуспуснати клепачи.

— Да не намеквате, Кърлейн, че ще се влюбя в съпругата си? Нима ще пропилеете десет хиляди лири за такава щуротия? Би било прекалено просто.

— Ако е така, Калън, ще спечелите вие.

— Лъки, не можеш да допуснеш сериозно името на лейди Клара да бъде нанесено в книгата за сключени обзалагания протестира Улф. — Тук, „При Уайт“? Където всеки влязъл през вратата, може да го види? Това би било…

— Във висша степен безчестно — допълни Джак. — Не го прави, Люсиен, това е под достойнството ти, а Роби ще поиска главата ти на сребърна табла.

Виконт Кърлейн се усмихна и сви рамене.

— Но ако спечелите, ще е наистина готов да ви прости малкото прегрешение. Ако всъщност изобщо не мислите да отпращате лейди Клара, тогава най-добре забравете веднага и бързо предложението ми.

Погледът на Люсиен се помрачи.

— Аз ще спечеля. В това изобщо не може да има съмнение.

— Аз пък твърдя, че ще загубите. Наистина ли се смятате способен да отпратите собствената си съпруга?

— Това е вече почти факт — отговори Люсиен. — Клара със сигурност ще се премести в Пеъруд точно шест месеца след сватбата ни.

— Калън, където и да се озове съпругата ви шест месеца след сватбата, тя няма да е там сама. Вие ще сте при нея и то по собствено желание.

— Никога не съм допускал, че сте глупак, Кърлейн. — Люсиен вдигна ръка, за да викне келнера. — Предупредете иконома си да отдели вече парите, защото ще настоявам да ми се издължите до стотинка в деня, в който Клара напусне Лондон. — Той погледна келнера, който очакваше мълчаливо поръчката му, и каза: — Донесете ни книгата за облози.