Огън и дъжд

Тринадесета глава

Карла се изправи и без да сваля поглед от Люк, мина покрай огъня, изцяло погълната от златистия блясък в очите му. Неподвижен, изпълнен с очакване, напрегнат от вътрешна борба, той чакаше. Съзнаваше, че не бива да я допуска до себе си, а да тръгне в дъжда и да върви, докато не се успокои. Не бива да стои като закован, докато тя приближава. Не бива да я наблюдава с болезнено присвити от желание очи.

Тя бе момичето, заради което бе дал обет за въздържание.

Карла спря само на сантиметри от Люк. Взря се в очите му и тихо като дъжда прошепна името му. Не получи отговор. Вдигна трепереща ръка към лицето му. Нежното докосване на пръстите й го накара да потръпне. Тя чувстваше нарастващата сила на страстта и желанието. Ако пак го докоснеше, бурята помежду им щеше да се разрази с несломима мощ.

Веднъж страстта на Люк я бе уплашила, но сега я изпълни с неудържим трепет. Още не познаваше силата на своята чувственост. Съмняваше се дали някога ще разбере, но все пак протегна ръка към мъжа, когото бе обикнала.

Фините пръсти погалиха тъмните вежди на Люк, под чертаните славянски скули, безукорно правия нос. Бе го милвала хиляди пъти в мечтите си. Когато докосна устните му, той простена. И това бе част от мечтите й, да я пожелае толкова силно, че да изпита същата разкъсваща болка.

— Люби ме — прошепна Карла. — Научи ме как да те обичам.

— Мила — дрезгаво рече Люк, неспособен да си наложи да отстъпи назад. — Не прави това с мен. Прекалено дълго те желая.

— Моля те, Люк. О, моля те, не ми обръщай гръб! Мечтая за теб от толкова години.

Люк се вгледа в изпълнените с копнеж очи и треперещи устни и изведнъж разбра, че да се отдръпне от нея бе като да свали кожата си. Осениха го спокойствие и увереност. Искаше да я люби така, както не бе любил никоя друга жена.

С леко движение той захвърли чашата кафе в дъжда. Големите му ръце бавно се вдигнаха и обхванаха лицето й, толкова нежно, че тя се задъха. Чак сега Карла призна пред себе си, че бе очаквала яростна атака от Люк, подобна на онази от преди три години.

— Аз също мечтаех. — С дълбок глас рече той, наблюдавайки Карла. — Прекарвал съм цели часове с мечтата да върна времето и ти отново да застанеш пред мен. Ето те сега, стоиш пред мен и трепериш… От страх ли, слънчице? Кажи ми, че не е от страх.

— Не знам защо ме разтреперваш — рече Карла, като се опитваше да се усмихне. — Но съм сигурна, че не е страх.

Люк се усмихна. Карла засия. Потисканата жажда в очите му я остави без дъх. Той нежно я обърна с лице към огъня. Вгледа се в златистите й къдрици, в изящната извивка на веждите, в безмълвния танц на пламъка в очите й.

Тя не разбираше защо не я докосва.

— Люк?

— Искам да те видя — просто рече той. — Искам и ти да ме видиш.

Топлината на ръцете му нежно я обгърна. Устните му проследиха изящния предел между косата и лицето й, погладиха веждите й, вдъхнаха топлина на клепачите й, очертаха скулите й, пробягаха по брадичката. Тя беше като омаяна, не можеше дори да си поеме дъх, застанала между огъня, дъжда и неочакваната нежност на неговата страст. Когато устните му докоснаха нейните, тя простена.

Люк се вкамени, вдигна глава и видя блестящите сълзи по дългите й клепачи.

— Наистина ли целувката ми означава толкова много за теб? — напрегнато попита той.

Тя отвори очи и го погледна. Не можеше да проговори.

— Боже мой! — разтърсен прошепна той.

Отново се наведе към устните й, като прошепна галеното име, което й бе дал преди години, когато я видя да се усмихва за първи път. Гласът му се смеси с леещия се шепот на водата, която се плъзгаше по камъните в мрака. Докосна веднъж устните й, после втори път, после отново и отново, като всеки път ги докосваше с върха на езика си, докато те безпомощно, жадно се разтвориха и върхът на езика му докосна нейния.

— Да — насърчително рече Люк с дрезгав глас. — Искаш ли това? Искаш ли да ме вкусиш както в трапезарията?

Карла сляпо обърна лице, за да последва предизвикателните, нежни, влудяващи устни на Люк, които я целуваха и се отдръпваха. Простена от безсилие и желание.

— Надявам се, че се опитваш да кажеш „да“, слънчице — прошепна той, като изви ръце и я притегли по-близо до тялото си. — Надявам се, че си харесала вкуса ми, защото споменът за тази целувка ме държа буден много нощи.

Карла изненадано отвори очи.

— И теб ли? Аз често лежах в леглото и си спомнях как те целунах.

Тя не разбра какво означаваше за Люк да чуе, че жаждата, която изпитваше към него, не й даваше покой. Усети само, че силните ръце, които държаха лицето й, за миг трепнаха. Той прошепна нещо, молитва, ругатня или и двете.

— Покажи ми целувката, за която си мечтала, докато си лежала будна — промърмори Люк до устните й. — Разкрий ми мечтите си.

Когато Карла понечи да отговори, Люк пое устните й толкова жадно, че и двамата потръпнаха. Тя живо почувства как езикът му меко проникна в устата й, как силните му здрави ръце я повдигнаха. Светът се завъртя, погълна ги и отново ги обгърна с огнени пламъци. Когато земята нежно я посрещна, тя разбра, че лежи на един от спалните чували до Люк, който я придърпва все по-близо към себе си.

— Добре ли си? — попита той.

— Да.

— Трепериш.

— Ти също.

— Знам. Едва успях да те вдигна.

Очите на Карла се разшириха и ръцете й обгърнаха мускулестите рамене на Люк.

— Да, аз също се изненадах от слабостта си — рече той с треперлив от желание и смях глас. Прошепна името й и отново се наведе към устните й. — Изпитвам болка, Карла. Искаш ли да ме целунеш и да я облекчиш?

Страстната нотка във въпроса му я накара да се усмихне. Все още се усмихваше, когато устните му бавно се съединиха с нейните и изтръгнаха дълбок стон от тях. Той изпи тихия звук, изпълнен с жажда за още.

Ръцете му се плъзнаха по тялото й, потърсиха гърдите й и ги погалиха в гореща тишина. Памучната блуза и финият сутиен не скриха незабавния й отклик. Пое втвърдените зърна между пръстите си и ритмично ги подръпна, чу пресекливото й стенание, почувства как го влудява с дълбоката съблазън на целувката и жаждата на ръцете си.

Стоновете на Карла проникваха в страстта на Люк. Той откъсна устни от нейните и освободи ръцете си от пищната й примамваща мекота.

— Люк… Моля те… Аз…

— Съжалявам — дрезгаво рече той и приглади назад косата й. — Съжалявам, слънчице. Не исках да те изплаша.

— Това не е… — Гласът на Карла секна. — Аз нямах предвид…

Направи опит да се овладее, но не успя. Простена, сграбчи едната ръка на Люк, целуна дланта му, след което впи зъби в нея, изпълнена с безпомощност пред объркващите чувства, които бушуваха в нея и я караха едновременно да го милва и хапе.

Тялото на Люк се стегна, когато Карла впи зъби в меката плът при основата на палеца му. Едва сдържаната й сила му разкри непоносимото напрежение. Кръвта му кипна.

Люк вдигна ръка и облиза малките белези, които беше оставила по кожата му. Пръстите й силно дръпнаха яката на ризата му. Тя се разкопча и разкри тъмна кожа, която блестеше на светлината на огъня. Ръката му обгърна главата й и я придърпа към голите си гърди.

— Пак — прошепна той.

Изпълнена с несигурност, Карла плъзна устни по гърдите му, леко го захапа, усети силата на страстта му, вдъхна вълнуващия аромат на кожа, сапун и мъжка топлина. После бавно притисна устните си в неговите.

— По-силно — рече Люк, като наблюдаваше Карла с горящи очи. — Продължавай! Хапи ме. Точно това искаш. Ти трепериш. Изпълнена си с напрежение, гориш, объркана си и искаш да си го изкараш на мен. Направи го, слънчице. Направи го.

Зъбите й се впиха в напрегнатите мускули на гърдите му, сякаш проверяваха силата му. Той насърчително извика. Пръстите й се движеха през еластичните копринени косми, подръпваха ги и ги приглаждаха, ноктите й се впиваха в твърдата плът като зъбите й.

Люк се засмя и се зае да я съблича. Не знаеше още колко може да издържи това сладостно мъчение, но беше сигурен, че ще открие. Мисълта, че може да се лиши от един миг с огнената страст на Карла, беше по-неприемлива от страха му.

С дрезгав стон Люк пое устните й и ги погълна в ненаситна целувка. Нуждаеше от това пламенно желание. Обви шията му с ръце, прокара пръсти дълбоко в косата му и отвърна на целувката с необуздана страст, която се равняваше на неговата.

Светът отново се завъртя, когато ръцете му се плъзнаха по тялото й като силен, топъл дъжд. Той я държеше в обятията си, чувстваше как трепери, чуваше пресекливия й дъх. Припомни си всички години на безнадеждни блянове. Проклинайки почти непреодолимата нужда, която изпитваше, той се бореше да запази самообладание.

Карла изрече името му с треперещ глас.

— Всичко е наред — напрегнато рече той. — Няма да ти причиня болка, слънчице. Толкова си необуздана, че забравих, че не си свикнала с това.

Тя се насили да си поеме дъх.

— Може ли да свикне човек?

— Да бъде гол? — Тя поклати глава, но не каза нищо повече. — С какво? — нежно настоя той.

Карла издаде странен звук и несъзнателно впи нокти в гърдите му.

— Да желае — болезнено рече тя. — И да не притежава. Да желае, да желае и пак да желае.

Преди тя да довърши, Люк се извърна и започна да се съблича. Яростно захвърляше дрехите си. Когато отново се върна при Карла и легна на една страна, тя изумено го гледаше. Той се вкамени, изпълнен със съжаление, че избърза. Тя не бе виждала гол и възбуден мъж, а и той никога преди това не бе усещал такава възбуда. Видя как изражението й се промени, разюзданата й страст изведнъж утихна.

— Желаеш ли ме още? — попита Люк с дрезгав от вълнение глас.

Карла отговори, като плъзна пръсти по гърдите му, надолу по тялото му. За миг се поколеба, преди да докосне с любопитство доказателството за неговата мъжественост. Когато той инстинктивно се дръпна, тя се вгледа в блестящите му очи.

— Не знам кое е по-вълнуващо — с плътен глас рече той — дали да гледам, или да чувствам сладкото ти любопитство.

— Нямаш нищо… против?

Люк бавно поклати глава и притаи дъх, когато меките пръсти на Карла откриха всяка неравност по горещата плът и нежно я проследиха. Той не познаваше подобно фино, нежно, поглъщащо изследване. Никога не беше предполагал, че може да бъде толкова възбуден. Дори след сексуално удовлетворение не бе изпитвал насладата, която откриваше в момента.

Карла не бе и подозирала, че сливането на телата носи радост. За миг я разкъса болка, но се разтопи в искрящата буря. Устните на Люк обсипваха с целувки шията и лицето й. Тя се извиваше в първичния ритъм на единението. Тялото му я притисна и той навлезе дълбоко в нея, стана част от нея. Опита се да му каже, че не може да издържа повече, но единствената дума, която успя да изрече, беше името му. Изпълни я блестящ мрак, след което тялото й буйно потръпна, душата й се разтърси и тя изпадна в екстаз.

Люк отново и отново чуваше името си, страстна молитва в съзвучие с ритмичните движения на тялото й, което го обгръщаше и искаше всичко, от което се беше въздържал, всичко, което беше той, всичко, което имаше. Нейното име беше дрезгав вик, който се изтръгна от гърлото му, когато тялото му пламна така, както не беше пламвало никога досега, силно и едновременно с това нежно — жестоко, до дъно разтърсено от екстаз, докато се отдаваше на жената, която се беше клел никога да не притежава.