Огън и дъжд

Шеста глава

Един месец по-късно Карла все още се изчервяваше при спомена за първата й вечер като готвачка в „Рокинг Ем“.

Представянето й бе предмет на шеги и закачки. Люк не оставаше назад, единствено Тен се отнасяше сериозно и дори я защитаваше, като изтъкваше, че добрата по качество храна компенсира количеството.

Той предано помагаше на Карла, но предизвикваше гнева на Люк.

Веднъж се бе заел да почисти стените, когато се появи Люк с лице като буреносен облак. Карла взе четката от ръката му.

— Благодаря за помощта, но Люк е прав. Не те е наел да чистиш стени.

— Откакто си тук, работиш повече от всеки друг. — Тен не пускаше четката. — Днес имам свободен ден и ако искам да мия кухненски стени, точно това ще правя.

Люк погледна измъченото нещастно лице на Карла и отново се ядоса. Тен имаше право, момичето работеше по дванадесет часа на ден. Къщата вече блестеше от чистота. Всеки ден съставяше списъци с нужните продукти и в хладилника винаги имаше достатъчно храна.

В кухнята ухаеше на шоколадови бисквити, които се печаха, и Люк стоеше упоен от аромата, загледан в разговарящите Тен и Карла.

Тя имаше вид на злояда. Люк бе сигурен, че е отслабнала и още по-лошо — някак посърнала, почти не се усмихваше. Съзнаваше, че той носи отговорност за нещастието й.

Но бе безсилен да се пребори със самия себе си. Всеки ден се заричаше да не излива гнева си върху момичето, но щом зърнеше как се усмихва на Тен, ревността го задушаваше. В тези мигове желанието и обичта към Карла се израждаха и се превръщаха в омраза и злост.

Карла не вървеше след него като кутре, както преди години, и той неочаквано прозря, че съжалява за това. Бе пожелал присъствието й в ранчото, защото я обичаше.

Искаше му се отново да бъде нейният идол, да се опиянява от усещането, че за един човек поне е центърът на вселената. Жадуваше за вниманието, което му бе отказвано години наред и от майка му, заета да се бори със злите духове, и от баща му, комуто не оставаше свободен миг.

По дяволите, безмълвно се гневеше Люк. Защо трябваше Карла да порасне и всичко да се развали?

Единственият отговор даваше сърцето му, като неизменно бясно ускоряваше ритъм. А може би бе пораснала и нямаше да го отблъсне? Искаше да я притисне в обятията си, но все се боеше, че ще избяга.

Никакъв шанс. Тя бе просто колежанка.

И все пак на нейната възраст много момичета вече имаха деца.

Но имаше и нещо друго, което бе свързано със собствената му ценностна система. И Кеш, и Карла му бяха приятели. Не би желал да ги нараня.

И все пак я желаеше до болка. Искаше да съблече дрехите й и да гледа тялото й, да я докосва, да усети вкуса й, да проникне в нея и да чувства как го облива страстната й топлина, двамата да споделят насладата на изгарящия ги екстаз. Желаеше това всяка нощ, докато накрая се събуждаше, облян в пот, треперещ, обезумял…

За Бога, тя бе сестра на Кеш! Забравил ли бе?

Не. Нали затова чакаше да порасне? Да може съзнателно да вземе решение. Да разбере какво иска.

Безмълвни въпроси без отговор… И така до безкрай. После пустота и гняв.

Да й предложи ли да се омъжи за него?

Невъзможно. Още в детството си се бе заклел, че няма да предлага брак на жена, която не е родена и отрасла в ранчо, ако не е в състояние да приеме тежката работа и изолацията, които бяха неразделна част от суровия живот в „Рокинг Ем“.

Не бе срещал момиче, което да проникне зад аскетичния му начин на живот и да докосне душата му. Не беше открил момиче, което само с поглед, с усмивка, с чистото ухание на кожата си да накара тялото му да тръпне от желание. Освен Карла.

Дните минаваха. Карла го гледаше мрачно, а Тен го вбесяваше с позата на наблюдател, който се забавлява.

— До сто ли броиш, шефе? — попита Тен с престорено съчувствие. — Знаеш, че никога не си бил светец или мъченик, но напоследък можеш да научиш и самия сатана на някой и друг номер.

Интонацията на Тен беше толкова подигравателна, колкото и усмивката му. Люк усети, че губи контрол над себе си.

— Продължавай да упорстваш, Тенеси. Ще постигнеш целта си.

— Приемам думите ти като съгласие.

— Карла, защо не отидеш да видиш котенцата в хамбара — каза Люк, без да сваля поглед от спокойното мъжествено лице на Тен. — Гледай да не се загуби някое.

— Бисквитите ще…

— Аз ще се погрижа за тях — тихо я прекъсна Люк.

Карла погледна единия мъж, после другия с широко отворени тревожни очи. Понечи да заговори, но устните й пресъхнаха. Обърна се, без да пророни дума. Задната врата изскърца и се затвори.

Люк почака известно време и заговори:

— Добре, Тен. Хайде, казвай!

— Наистина знаеш как да предизвикаш някого — промърмори Тен, като го наблюдаваше с присвити очи.

— Защо искаш да се скараш с мен?

— Мислех, че така ще ти дам възможност да излееш гнева си.

— Какво искаш да кажеш?

— Вадиш душата на Карла, откакто е тук. Каквото и да направи, постоянно я ръфаш.

— Аз съм я наел да работи, а не да флиртува.

— Да, мина ми през ум, че вероятно това те тормози. — Подигравателната усмивка на Тен угасна. — Не намираш добра дума за нея, а когато я чуе от друг, се вкисваш. Никога не си бил егоист, но ако се съди по поведението ти напоследък, човек би помислил, че щом не можеш да имаш Карла, не искаш и никой друг да я притежава.

— Тя е прекалено млада, за да говорим за притежание.

— Глупости, шефе! Тя е жена до мозъка на костите си.

Тен долови промяната в лицето на Люк и продължи:

— Достатъчно голяма е. Ако иска мъж, ще го има.

— Остави я на мира, Тен!

— Защо? Ти не я искаш. По дяволите, тя вече не е дете. Мъжете в Боулдър не са слепи.

— Престани.

Тен въздъхна, вдигна глава и прокара пръсти през черната си коса.

— Проклет глупак! Карла от години те обича, а ти през цялото време я отблъскваш. Отиде в колежа и сигурно е намерила там мъже, които не са я отблъснали. Пораснала е. Сега се върна, за да види как се вместваш в спомените й.

— Карла не е от тези, които спят с всеки — напрегнато рече Люк.

— Кой ти говори за това! Става дума за едно момиче, което беше отпратено оттук с наранена гордост. Според мен може да й бъде простено, че си е намерила едно-две хубави момчета, които са пожелали да изцелят раните й с целувки и да я накарат да се почувства харесвана.

Люк не продума, но мисълта, че друг мъж е докосвал Карла, го разтърси. Тен усети гнева му и вдигна рамене.

— Отива ти, шефе. Но трябва да знаеш едно. Карла ми каза, че това лято е дошла тук, за да превъзмогне чувствата си към теб. Продължавай да я измъчваш и в края на лятото тя ще си отиде, без да обърне поглед назад. И какво ще стане с теб? Грешката е в теб, не в нея. Никога няма да намериш такава жена. Знаеш го.

Люк мълчеше и измерваше Тен със студени очи. Бе хванат натясно.

— Не мога да живея в града — заяви той.

— Тя искала ли е това от теб?

— Не, но рано или късно ще го направи. „Рокинг Ем“ е ад за жените. По-добре да не се женя, отколкото да имам жена, която да зареже децата и съпруга си, или да посяга към бутилката, ако не полудее от самота.

— Карла няма…

— Разбира се, че няма — свирепо изрева Люк. — Мислиш ли, че майка ми и лелите ми са искали да изоставят децата и съпрузите си? Мислиш ли, че баща ми и чичовците ми нарочно са избрали слаби жени за съпруги? Мислиш ли, че искам да гледам как Карла линее, посърва и тъжи за живота, който не би могла да има, ако стане моя съпруга? Или може би мислиш, че трябва като някой колежанин просто да взема това, което ми предлага, без да се притеснявам за после?

Тен едва чуто изруга.

— Започваш да разбираш — каза Люк. — Стой далеч от нея, Тен. Това е първото и последно предупреждение, което ти отправям.

— Ами ако искам да се оженя за нея?

Люк затвори очи. Когато ги отвори, в тях нямаше никакво чувство — нито гняв, нито страх, нито желание, само празнота.

— Мислиш ли за брак?

— Тя е жена, която кара един мъж да се замисли за домашно огнище, за дълги зимни нощи и бебета, които пълзят насам-натам — каза Тен. После въздъхна, отново прокара пръсти през косата си и добави: — Но това е всичко, друже. Мисли. Мечти. От мен няма да излезе добър съпруг и никой не знае това по-добре от мен. — Той оправи шапката си и погледна Люк в очите. — Отпусни се Люк, Карла наистина изпитва нежни чувства към теб…

— Ами ако аз не изпитвам?

— Ще стана неин защитник, ти ще се вбесиш и ще започнем дяволска битка. Тогава ще останеш без приятел, а ранчото — без надзирател. — Тен се усмихна ехидно. — Ти си по-едър от мен, но ще се биеш честно. А аз не.

Люк неохотно се засмя.

— Страшна бъркотия, нали?

— Така е — съгласи се Тен. — Защо позволи на Карла да дойде в ранчото през лятото, след като си знаел, че това ще те влуди?

— Аз… — Люк затвори очи и поклати глава. — Тогава ми изглеждаше добра идея. Тя нямаше какво да прави през лятото. „Рокинг Ем“ нямаше готвач. Хората щяха да се разбунтуват, ако трябваше да продължат да ядат помия, която и свинете не биха докоснали. Карла е добра готвачка. Някои от най-хубавите ястия, които някога съм ял, бяха приготвени от нея за Кеш и мен в старата къща. — Люк потри врат и се намръщи. — Както ти казах, в началото ми изглеждаше добра идея. Освен това очаквах, че бързо ще се откаже.

— Карла ли?

— Изминаха четири седмици. Сигурно мечтае да отиде на кино, да си направи прическа или каквото там правят жените в града. Преди да дойде тук, й обещах, че трябва само да каже и облогът ще приключи без лоши чувства, без съжаления.

— Не я познаваш много добре, нали?

— Какво имаш предвид?

— Карла не е отстъпвала пред никого, дори и пред вироглавия си брат. Сключила е облог. Ще го плати или ще умре. Затова я измъчваш толкова — мислиш, че можеш да я предизвикаш да напусне. — Люк изглеждаше притеснен, но не каза нищо. — По дяволите, нямаш никакъв шанс — продължи Тен. — Карла може да е красива и усмивката й да е нежна като розов цвят, но тя е решително момиче. Спомни си това, когато следващия път започнеш да си го изкарваш на нея.

Люк рязко си пое дъх. Не беше мислил за Карла по този начин. Бе я възприемал като момиче, което не осъзнава какво представлява животът в „Рокинг Ем“.

Тен съчувствено се усмихна.

— Здраво си се оплел.

— Направи и на двама ни една услуга, Тен — каза Люк и упорито се вгледа в другия мъж.

— Разбира се.

— Престани да се месиш в живота на Карла. Когато се навърташ около нея като квачка, започвам да мисля колко е вкусно пилешкото.

Тен отметна назад глава и се засмя. Продължаваше да се смее и когато Люк ядосано тръгна към хамбара.