Прокобата

Предисловие

Херцогът на Заморна не биваше да ме прогонва от Уелзли Хаус, понеже идущите страници са плод именно на това прогонване. Нима смята, че мога търпеливо да понеса напълно да бъда откъснат от снаха си — дама, която обичам и почитам повече от всяка друга във Вердополис? Нима смята, че мога кротко да изтрая тя, по негова заповед, да се извръща от мен, случи ли се да се срещнем на обществено място, а когато я помоля да ме приеме в каляската си, усмихнато да клати глава и да ми отказва с нежна неохота, както и — което е най-жестокото оскърбление — да ме унижава, като заповядва на лакея си да ме пропъжда всеки път, когато със сълзи и викове дам израз на възмущението си насред улицата? Питам аз, нима смята той, че в отговор на всичко това ще легна по корем като пребито куче?

Ако това очаква, нека знае. С настоящото му хвърлям ръкавицата на моето отмъщение. Залъкът няма да му се услади. В тази книга докосвам най-нежните струни на сърцето му. Непреднамереният наблюдател може би ще си помисли, че той ще остане крайно поласкан и тъй нататък — историята, или поне част от нея, се разказва от името на собствената му съпруга, — но всичко това ще бъде за него нетърпимо. Тук има откровения, които ще го накарат да скърца със зъби в мъчителна агония. Не ми е позволено да посоча тези пасажи, но той сам ще ги открие, и тъй ще узнае, че има във Вердополис поне един, запознат докрай с дълбочината, истинна или фалшива, на двуличния му, лицемерен, прикрит, мрачен, потаен и полуналуден характер.

Роби на Ангрия! Граждани на Вердополис! Казвам ви, че вашият тиранин и идол е умопобъркан! Да, с него са родени черни нишки на крайно мисловно извращение, които пронизват цялата му душа! Понякога действа под влиянието на импулси, на които не може да устои; демонстрира цялата изменчивост и непостоянство, характерни за обладаните от лудост; втурва се презглава по тъмни пътеки, които рязко се отклоняват от правия път на здравия разум и обичая; накратко, той е един необуздан, сприхав безумец.

Всичко това заявявам в настоящия свой труд заобиколно, нежели пряко. Читателят няма да открие ни един дълъг пасаж, който пространно разписва скандалните му странности. Трябва сам да се досети по загатванията, втъкани на повърхността и в развоя на разказа. А когато свърши, нека затвори книгата, и като пропъди от ума си въображаемите обстоятелства, да подбере само онези, които носят неоспоримите белези на действителното. После, след подобаващ размисъл, да се произнесе: Здрав човек ли е херцог Заморна, или е луд? Този въпрос оставям на неговата преценка, а междувременно с признателност за досегашното и молба за бъдещо доброжелателство, оставам.

Покорен слуга на обществото.

Ч. А. Ф. Уелзли1