Защото вярваш в любовта

Епилог

Остров Скоул, февруари 1817 година

Кръщенето бе извършено с необходимия блясък Присъстваше и Луи Ленивия, но той беше възпитано куче. Дори почетният гост се разплака само когато изляха на главичката му студена вода. А празникът след церемонията в църквата беше великолепен.

Денят беше топъл затова жените седнаха под сянката на дърветата. Току-що кръстеният Никълъс Стивън Торквил Кениън минаваше от ръце в ръце и се наслаждаваше на вниманието, с което го удостояваха. В другия край на градината големите деца играеха крикет, а малките се забавляваха в специално ограденото място.

Клер наблюдаваше развеселено играещите деца.

— Катрин, дъщеря ти е страхотна. Никой не може да хвърля като нея. Ако в Оксфорд приемаха жени, щяха да я вземат в отбора по крикет.

Катрин избухна в смях.

— Ейми не е тласкана дори от факта, че прадядо й е съдия и е готов да натупа с бастуна всеки, който не е въодушевен от играта й.

Лердът се възстанови почти напълно. Беше хвърлил инвалидния стол и го беше заменил с бастуна. Публичното признаване на Дейвин за негов внук и бъдещ лерд му вдъхна нови сили за живот.

— Никога не съм виждала игра на крикет, в която да участват толкова перове и съпругите им — продължи весело Катрин.

Клер се изкиска и помилва закръгления си корем.

— Радвам се, че имам солидно извинение да не играя. Кит и Марго са много по-добри от мен.

Следващият бияч беше Кит Феърчайлд, стройната брюнетка, която Катрин бе видяла в парка с Майкъл. Хвърляше Люсиен, съпругът й. За да не измъчи жена си, той хвърли съвсем леко и бе принуден да се наведе светкавично, когато тя запрати топката към далечния ъгъл на градината. Дейвин Пенроуз едва успя да хване топката и да я метне обратно.

Лейди Елинор Феърчайлд, двегодишна красавица със златноруса коса, нададе възхитен вик и затича към майка си. Кенрик Давиес, виконт Трегър, прекрасен млад джентълмен с тъмни къдри, я последва, въздишайки от любов.

Луи Ленивия подуши вълнения, скочи и последва децата. За изненада на присъстващите той направи огромен скок и хвана профучалата наблизо топка за крикет. Това беше знак да направят почивка и да отдадат дължимото внимание на отрупаните маси.

Клер стана и отиде да вземе мъжа и сина си, които лудуваха на моравата. В Англия надали имаше друг толкова безгрижен граф като Никълъс. Катрин се радваше, че бе кръстила сина си на него. Фактът, че живееха в непосредствена близост до Клер и Никълъс, беше едно от най-прекрасните неща в брака й.

Майкъл изостави позицията си на защитник и се присъедини към жена си, която почиваше в креслото с бебето в скута си. Катрин го погледна с възхищение. Дори след цяла година брак не беше престанала да се възхищава на красивото лице и силното тяло, което познаваше да последната подробност. При тази мисъл лицето й пламна.

— Ти май пак си мислиш за нещо неприлично, любов моя? — ухили се Майкъл.

Катрин се огледа и въздъхна облекчено. Никой не ги слушаше.

— Толкова добре ме познаваш…

— Но никога няма да те опозная докрай. — Майкъл я целуна по челото, помилва косичката на бебето и се отпусна в тревата до креслото й.

— Предложението ти да направим кръщенето на острова беше брилянтно. Скоул е най-доброто място за пролетна почивка.

— Жалко, че Кенет не можа да дойде, но се радвам, че тук са всичките ти останали приятели. — Катрин се загледа в тъмния Рейф и златнорусата Марго, които играеха на гоненица със сина си. Малкият маркиз, едър и тъмен като татко си, тичаше насам-натам и се смееше.

— Падналите ангели имат прекрасни деца — установи с усмивка тя. — Питам се дали и те ще бъдат толкова добри приятели като бащите си.

Майкъл се беше загледал в Кенрик и Елинор, които похапваха сладолед под надзора на майките си.

— Сигурен съм, че и следващото поколение ще запази приятелството, макар че условията ще бъдат различни.

Катрин помилва косата му. Благодарение на приятелството, което ги свързваше, падналите ангели се бяха превърнали в изключителни мъже. А Майкъл й даваше много повече любов и нежност, отколкото беше очаквала.

— Помниш ли първия ден в Скоул, когато ме събуди за вечеря?

Той я погледна жадно.

— Как бих могъл да го забравя? Събудих те, защото бях готов да те погълна на една хапка.

Бузите й пламнаха.

— А аз сънувах прекрасен сън…

Майкъл й кимна да продължи.

— Сънувах, че съм нормална жена, ти си ми съпруг и очаквам първото ни дете. — Тя се приведе и го целуна с безкрайна любов. — Кой казва, че сънищата не стават действителност?