Белегът на Мегън

Десета глава

Около час по-късно, Мегън премина през къщата и тръгна нагоре по стълбите, когато чу задната врата да се отваря.

Знаеше, че Брейдън ще се появи скоро. Също така знаеше, че в крайна сметка ще й се наложи да се изправи пред него. Но не още. Не можеше да се насили да остане и да посрещне отхвърлянето, което бе усетила в офиса на Ланс. Да види в очите му гнева, който се надига у него при мисълта, че двамата са свързани помежду си по начин, който тя никога не би могла да си представи.

Беше си тръгнала от офиса без него, беше се измъкнала от сградата като крадец и бе побягнала към автомобила си. Не очакваше да бъде посрещната от лъскавия черен хеликоптер, с който бе пристигнал Джонас, или пък да види Брейдън, който я чака облегнат на стената на къщата.

Разгонване. Адреналинът нахлу във вените й при тази мисъл и накара сърцето й да запрепуска, а утробата й, за нещастие, да се свие. Каквото и да бе това, то я обвързваше с него. Беше го почувствала в мига, в който се срещнаха. Аурата, която я обкръжаваше и успокояваше. Възбудата, която я измъчваше. Целувката, която я остави слаба и гладна за неговия вкус. Канела и кафява захар.

Почти можеше да го усети по устите си, по езика си. Жадуваше за него, копнееше откакто Брейдън я бе целунал миналата нощ.

Топлината, която изпълваше слабините й, я подлудяваше. Мегън стисна бедра, решена да устои на тази специфична нужда. Никога не се бе търкулвала в леглото с някой мъж просто така и проклета да бъде, ако започне с тази Порода.

Поне не точно в този миг.

Мегън затръшна вратата на спалнята си и се отправи към широкия прозорец в края, до леглото. Изтри сълзите, които мокреха лицето й. Шофирането от офиса на шерифа до дома я бе оставило сама за достатъчно дълго време, за да изгуби контрол над емоциите си. Знаеше, че трябва да бъде по-силна отколкото бе. Но болеше. За първи път, откакто талантите й се бяха проявили, тя бе в състояние да стои толкова близо до някой мъж. Усещаше ръцете му около себе си и бе усетила само топлината и силата му, не кошмарите или страховете. Беше започнала да се надява, че това означава нещо.

Колко глупаво. Цинична, уморена въздишка съпроводи тази мисъл. Трябваше да знае по-добре. В живота нищо не бе толкова лесно. И сега бе обвързана с един мъж, който отхвърляше връзката, която бе почувствала да нараства между тях. Тя си имаше име. Разгонване. Не беше естествена, или поне така твърдеше Джонас, но сърцето й бе на друго мнение. А ударът, който отказът на Брейдън нанесе върху емоциите й, бе раздробил контрола й.

Младата жена трепна, когато вратата се отвори, а дъхът й секна и още една сълза се отрони от окото й, когато го усети да влиза в стаята.

— Мегън — гласът му бе мек и изпълнен със съжаление, — знам какво почувства в офиса. Не беше срещу теб. Не отхвърлях теб. Трябва да разбереш това.

Мегън мразеше факта, че е разкрила болката си, че е показала колко много я е засегнало едно усещане. Колко се е надявала чувствата, нарастващи между тях, да са нещо повече от просто страст. За нея бяха, и това я нараняваше най-много — като знае, че за него не са.

— Няма значение, Брейдън. — Тя се опита да преглътне болката, заседнала в гърлото й, като продължаваше да стои с гръб към него, скривайки сълзите си. — Разбирам.

Нейният живот бе една битка, ден за ден. Защо той би искал или би се нуждал от някого, който не е способен да води собствените си битки. А какво остава, да очаква да застане до него в борбата му?

— Наистина ли, Мегън? Аз не мисля, че разбираш. Но и това ще стане. Много скоро.

— Престани — гласът й се пречупи и тя поклати глава.

Усещаше го как приближава, можеше да зърне отражението му в стъклото на прозореца.

— Моля те, Брейдън, имам нужда от време… — Раменете й се разтресоха, докато се бореше с риданията, надигащи се в гърдите й. — Съжалявам. Моля те…

— За да можеш да продължиш да се криеш? — тонът му опъна вече обтегнатите й нерви.

— Да! — Тя се обърна и го погледна с поглед, изпълнен със смесица от гняв и болка. — За да мога да се скрия. За да не се налага да понасям толкова много болка.

Всичко, което щеше да каже, заседна в гърлото й в мига, в който съзря очите му. Те блестяха.

Кехлибарени искри трептяха в дълбоките златисти ириси, а гладното изражение придаваше на лицето му свиреп вид. Приличаше на завоевател. Мъж, решен да притежава.

Мегън отстъпи бързо назад.

— Това вече е добра идея — изръмжа той, пристъпвайки по-близо. — Запази малко разстояние между нас, защото колкото повече се приближаваш, толкова по-сладко започва да ухае нежното ти малко котенце и пениса ми става още по-твърд. А ти наистина не искаш да стане по-твърд. Още малко и ще се наложи да махна тези дънки и ще видиш точно колко дълбоко мога да се вмъкна между тези гъвкави бедра и колко силно мога да те накарам да крещиш, когато свършваш за мен.

Подбраните думи изпратиха пламъци по цялото й тяло, невидими пипала започнаха да пробягват по нервните й окончания, правейки тялото й по-чувствително, а пламъците — още по-горещи. Усети как влажна топлина намокря бикините й.

— Защо? — извика Мегън. — Ти не ме искаш. Не искаш това… — посочи себе си и него, визирайки разгонването. — Защо те е грижа?

— Обичаш да се самозаблуждаваш, нали, бейби. — Брейдън направи крачка напред и тя отстъпи. Моментът не беше добър да бъдат на една ръка разстояние. — Виж сега, ето тук грешиш напълно. Аз не отхвърлях теб, Мегън. Отхвърлях онова, което е направила природата, не теб. Няма причина за гнева ти.

Младата жена вирна брадичка отбранително.

— Имам право да ти бъда ядосана. Ти ме използва при скалите, използва емпатията ми да откриеш отговорите, от които се нуждаеш, също така позволи на Джонас да ме използва, за да се опита да хване в капан братовчед ми. Аз… — Усетих. Не можеше да произнесе думите, не можеше да предаде болката от отхвърлянето му.

Очите му блеснаха от съжаление, чувството я заля, стегна гърдите й и по лицето й се плъзна още една сълза.

Брейдън поклати бавно глава, ръката му се протегна да докосне бузата й, връхчетата на пръстите му погалиха кожата й с наслада.

— Никога не бих те използвал — закле се той. — Бях сам толкова дълго време, Мегън. Самотен вътре в себе си, знаейки, усещайки, че нищо в този свят никога не е било предназначено за мен. Тогава изведнъж открих нещо мое. Ти си моя — властният му тон я накара да примигне изненадано. Дланите му обхванаха лицето й и я задържаха неподвижно, докато палците му поглаждаха влажните й страни. — Моя. Всичко вътре в мен се сви от страх, защото изведнъж вече имах нещо за губене. Теб. И мисълта за това бе непоносима. Вече изгубих прекалено много.

Устните й се разтвориха и сърцето й започна да препуска — не от страст или вълнение, или от адреналин, а от надежда. Беше намерила някой, който й подхождаше — воин и щит. Мъж, когото може да уважава, с когото може да спори и да се забавлява. Не искаше да загуби това. Не искаше да бъде отново сама.

— Не…

— Да — изръмжа Брейдън, емоциите правеха гласа му дрезгав. — Още ли не разбираш, Мегън? Чифтосването не е само физическо явление. Не е просто химия. Погледни вътре в себе си. Ако можеш да обичаш някой мъж, да се опреш на някой друг, кой щеше да бъде той? Кой е любовникът, който преследва сънищата ти? Кой кара кръвта ти да кипи? Ние бихме били двете части на едно цяло, независимо кои сме и къде сме се срещнали. Знаеш това. Точно както го знам и аз.

Мегън стисна зъби, борейки се с растящото чувство на осъзнаване, че той е прав, но също така си припомни отхвърлянето, което знаеше, че бе почувствала по-рано. Тя имаше какво да губи.

— Разбираш ли? — Той долови емоцията, която Мегън не успя да скрие, натискът на пръстите се увеличи, докато изопнатите му черти ставаха по-примитивни, по-екзотични от вълнението, което той се опитваше да сдържа. — Почувствай го, Мегън. Почувствай това, което аз знам. Ти ме допълваш. Душата ми ще умре без твоята. Без теб, да ме прегръщаш силно в тъмнината на нощта; без смеха ти, да донесе светлината в мрака, който изпълва всеки шибан ден от живота ми — до края на дните ми. За първи път от тридесет и четири години, аз съм жив. Аз живея заради теб. И мисълта да се върна в онова пусто съществуване сам, ме плаши до смърт.

Емоциите му я връхлитаха, изпълваха я, стопляха я.

— Почувствай ме — простена Брейдън, гласът му беше дрезгав, измъчен. — Разбирам дарбите ти, защото моите са техни другари. Когато водим битка, усещам как се протягаш и се свързваш с мен, както никой друг досега, подсилваш ме с това, което знаеш, дори когато се възползваш от моята сила, за да се спасиш от болката. Ти си емпат, аз съм щит. Двете части на едно цяло, Мегън.

Тогава той я пусна, отстъпи назад и я погледна с такова вълнение, че тя едва можеше да диша, камо ли да говори.

— Това е, което се опитах да отхвърля, да отрека, дори след като знаех, че ако те изгубя, без значение по какъв начин, душата ми ще бъде мъртва като тези на Койотите, които търсят само кръв и смърт.

Пусна я, само за да извади от джоба на ризата си малка полиетиленова торбичка, съдържаща няколко хапчета. Погледът му проучи изражението й, когато тя вдигна очи въпросително.

— А това какво е?

— Това — той погледна към дланта си, а след това към нея, преди устните му да се извият горчиво, — е чудесно малко лекарство, предназначено да облекчи най-лошите симптоми на разгонването. Болката, ако не бъдеш обладавана достатъчно често, както и принудителното зачеване, причинено от хормоните, отделяни от моето тяло, може да стане… неприятно. За съжаление, да си чифтосан с Порода невинаги е приятно. Ако не искаш да забременееш, вземи това малко хапче.

— Противозачатъчно? — Колко ненормално.

— Според модата. — Брейдън сви рамене и пое дълбоко дъх с един жест, който засили още повече емоциите, които изпълваха и двамата. — Въпреки че хормоните в него са коренно различни от тези, използвани някога на пазара за лекарства. Тези са повече за блокиране на хормона, който се освобождава от моето тяло, отколкото за хормоните в твоето.

— Тогава защо ти не го вземеш? — Погледна го тя яростно.

— Защото, мила, не съм аз този, който ще страда, ако не зачене, а ти. Възбудата се увеличава, докато не се постигне зачеване. Хормонът продължава да засяга тялото ти, отхвърляйки всичко друго, освен нуждата от секс и възпроизвеждане. Това ще облекчи симптомите и ще спре овулацията. Така че направи своя избор.

— А ще накара ли това да изчезне? — Мегън продължи да се взира в безвредното малко хапче. Беше ли това лекарството, което бе прибързала да поиска?

— Нищо няма да го накара да изчезне — мъжът не изглеждаше недоволен. — Никога. Но то ще ни даде шанс да си изясним останалата част от всичко това, Мегън. Ние бяхме на път да го направим, така или иначе.

Младата жена вдигна поглед и се вторачи в него няколко дълги секунди.

— Ти ще препуснеш към залеза в мига, в който работата ти тук приключи.

Брейдън хвана ръката й и постави малкото пакетче в дланта й.

— Не, Мегън. Никога няма да те изоставя. Дори за ден. Сега вземи хапчето, бейби, след това ще говорим още. Евентуално.

Първо щеше да я отведе в леглото, тя го знаеше. Точно както знаеше, че следващият й дъх ще бъде изпълнен с неговото ухание, така също и че в мига, в който това хапче премине през устните й, той ще направи своя ход.

— Брейдън — тя облиза сухите си устни, опитвайки се да успокои нервите си. — Мина много, много време за мен.

За да бъде честна, не бе правила секс от години.

— Вземи шибаното хапче — изръмжа той. — Измъчвам се от мисълта как те докосвам, как те усещам гореща и стегната около мен. Това е всичко, за което мисля, откакто бях свидетел на смелостта ти в онази пещера. Не знам дали мога да чакам още дълго.

Очевидно тя не беше единствената, която бе докарана до лудост от разгонването.

Мегън отвори пакетчето, дишането й стана тежко, затруднено.

— Все още това не ми харесва — информира го, като вдигна малкото синьо хапче. Въпреки че мислеше по друг начин. Мразеше ситуацията, мразеше объркването, което я изпълваше, но знаеше, че чувствата й към Брейдън стават много по-дълбоки и по-силни от всичко, което дори наподобява „харесване“. — Това не е най-умното нещо, което някога съм правила — Мегън отвори устни и вдигна ръка по-близо до устата си.

Очите му пламнаха от чувствено обещание, когато тя пусна хапчето върху езика си, затвори уста и преглътна.

То се плъзна лесно по гърлото й, без помощта на течност, без съмнение заради интензивното овлажняване в устата й.

В гърдите на Брейдън отново завибрира ръмжене. Котешко. Опасно. Един звук, който накара вагината й да се свие от спазматични конвулсии. Мегън изпъшка от силата на усещането.

— Колко време е необходимо, за да подейства? — Мегън го погледна, знаейки че няма как да се бори с желанието, когато той се приближи. Тя отстъпи назад отново. И отново. Докато гърбът й не докосна стената, а широките му гърди я уловиха в капан.

— Проклет да съм, ако знам — измърмори Брейдън. — И не ми пука, докато мога да правя това.

Мегън очакваше целувка, но не и внезапното свеждане на главата му. Устните му докоснаха шията й, зъбите му се плъзнаха по кожата, а езикът му я погали с чувствена ласка. Тя се изправи на пръсти, усещанията бяха толкова силни, така изпълнени с удоволствие.

По гръбнака й се плъзнаха тръпки, разляха се между бедрата й и я изгориха до самата й сърцевина. Мегън усети гъстата влага да я овлажнява допълнително, чувстваше клитора си да пулсира и тупти от нужда за докосването му, а зърната й се стегнаха болезнено под блузата. Господи, жадуваше за докосването му. Навсякъде, по цялото си тяло. Копнееше за това. Болеше я за това.

Главата й се отметна назад към стената, ръцете й стиснаха предмишниците му, а пръстите му извиха бедрата й и я приближиха към него, когато той се наведе, за да притисне твърдия си пенис към нежното хълмче на женствеността й.

Мегън се разтърси от желание и изскимтя, когато нервните й окончания сякаш избухнаха от пламъците на нарастващата страст. Не можеше да си поеме достатъчно въздух. По дяволите, нямаше нужда да диша. Ако Брейдън просто я целунеше и докоснеше, за да успокои болката, нарастваща във всяка клетка на тялото й, тогава може би щеше да има шанс да оцелее.

— Проклятие, вкусът ти е толкова хубав — гласът му бе изпълнен с възхищение, когато улови меката част на ухото й между устните си за кратко гризване. — Сладък и горещ. Кара ме да се чудя дали ще запазя разсъдъка си, след като проникна вътре в теб.

Нейният разсъдък нямаше да издържи толкова дълго.