Белегът на Мегън

Седемнадесета глава

Брейдън винаги бе смятал себе си за повече човек, отколкото животно. В състояние да мисли, преди да действа. С ясно съзнание. Спокоен. Стегнат. Докато не срещна Мегън. Инстинктът бе взел превес от мига, в който спря очите си на нея. Осъзнаването на тялото му бе мигновено. Ерекцията, която изпълни дънките му в този миг, беше нещо много тревожно. Инстинктите, надигащи се вътре в него сега, бяха примитивни. И също както ухапването на рамото й след нападението, неконтролируеми. Той нямаше желание да ги контролира. Що се отнася до Мегън и глада му към нея, той откри, че няма воля да се съпротивлява.

Брейдън погледна към нея през всекидневната и видя умората и изтощението, налегнали тялото й. Тя трябваше да се сгуши в леглото си под всички онези пухкави одеяла и да спи толкова дълго, колкото той може да й позволи. Но Брейдън знаеше, че сънят ще трябва да дойде по-късно.

— Трябва да почиваш — изръмжа Породата. — Напрягаш се прекалено много.

— Това не се ли отнася и за теб? — попита го тя с престорена сладост. — Ти би могъл да даваш уроци по инат, Брейдън.

Тази нощ щеше да й покаже, какви уроци може да дава, само дето нямаше да са по инат. А по подчинение. Да научи цената, която трябва да бъде платена, когато възбужда животното, което се криеше точно под тънкия слой човечност. Да му се подчинява.

Коремът му се стегна, всъщност се усука от болка при спомена за съзнателното неподчинение, когато той й нареди да остане скрита при скалите. Брейдън искаше да направи нещо повече от това да провери ситуацията — да извади от строя войниците, ако е възможно, ако сигурността го позволява, след това да се върне за нея.

Нямаше представа как ще реагира тя в подобна ситуация, или какво точно показват досиетата от обучението й в Академията.

Ако се бяха забавили дори секунда повече, преди да достигнат до прикритието на Райдъра, тя можеше да бъде сериозно наранена или заловена от врага.

Мегън бе рискувала не само собствения си живот, но и неговото психично здраве. Нямаше да позволи това да се случи отново.

— Защо се взираш в мен по този начин? — неподчинението в гласа й накара животното вътре в него да полудее.

— Ти не ми се подчини днес, Мегън — в тона му имаше опасен тътен. — Преди да успея да преценя силните и слабите ти страни, ти не се подчини, поставяйки в опасност не само моя живот, но и твоя собствен.

— Все още си ядосан за това? — Мегън го погледна невярващо. — О, наистина, Брейдън. Не е ли време да го преодолееш? Знаех какво правя.

— Но аз не — посочи той, гласът му беше мек, с изключение на дрезгавия тътен точно под думите му. — Нямах представа какво правиш или на какво си способна. Казах ти да не мърдаш, половинке.

Очите й се присвиха в отговор на репликата му.

— Аз не съм кученце, на което да нареждаш, Брейдън — информира го хладно. — Но това не е най-належащият ни проблем. Трябва да се обърне внимание на твоя глупав хормон.

Това беше прекалено. По-раншното й неподчинение бе преминало границите, които Породата не знаеше, че съществуват за него. А сега и това.

Преди Мегън да успее да направи друго, освен да ахне, Брейдън се оказа пред нея. Пръстите на едната му ръка уловиха косата й и яростно издърпаха главата й назад, лицето му се сведе и устните му се впиха в нейните.

Брейдън позволи на езика си едно бързо близване по устните й, преди да ги раздели насилствено. Тогава проникна дълбоко в устата й и се обви около нейния език, когато усети устните й да се стягат около него и чу възбудения й стон.

Подутите жлези от долната страна на езика му пулсираха и туптяха, докато изливаха сладкия си опиат в устата й, изпълвайки я, подготвяйки я. И Мегън го пое с нетърпение, копнееща за още.

Тази нощ тя трябваше да научи кой ръководи и кой трябва да следва. Тази нощ щеше да научи кой е алфа и кой бета. Тази нощ щеше да стане повече от просто негова половинка. Притискайки я плътно към себе си, Брейдън плъзна свободната си ръка надолу по извивката на гърба й до изкусителните извивки на дупето й. Гладът, който го заля, когато пръстите му обхванаха едното полукълбо, го шокира до дъното на душата му.

Това, от което имаше нужда той, никога не бе искал от друга жена. Крайно подчинение, първично приемане на неговото надмощие. И, за бога, щеше да го има. Пръстите му се стегнаха върху извивката, а другата му ръка се плъзна от косата й към другото полукълбо, обхвана го и бавно я разтвори. Мегън се изправи на пръсти и ноктите й се забиха в материята на тениската му, като простена слабо в устата му.

Брейдън тласна бавно езика си между устните й, движейки се в устата й, докато се бореше да изцеди и последната капка топлина от езика си. Искаше тя да поеме всичко, имаше нужда от това. Искаше я дива, обезумяла от сексуално напрежение, както бе той. Отчаяно да се нуждае от докосването, което той може да й даде.

— Брейдън. Господи, какво правиш с мен? — Мегън се хвана за него, когато устните му се откъснаха от нейните, ръцете му стискаха дупето й, разтваряйки полукълбата, позволявайки й да почувства огненото удоволствие, разпространяващо се постепенно към тесния вход там.

Мъжът не й отговори. Вместо това я вдигна на ръце, прекоси всекидневната и започна да изкачва бързо стълбите. Вече бе оставил на нощното шкафче всичко, от което се нуждаеше — подготовка за това, което щеше да настъпи тази нощ.

Мегън се взря в суровите, диви черти на лицето, изумена от сексуалността му. Изражението му би трябвало да я плаши. Начинът, по който очите му блестяха от ожесточен глад, острите ъгли на лицето му, които демонстрираха само гняв или неговата… неговата примитивна аура на господство.

Това я шокира до дъното на душата. Той беше бесен. Мегън знаеше това от мига, в който я бе ухапал, зъбите му потънаха в рамото й, опитвайки се да я задържат неподвижна, докато ръката му се движеше бързо по тялото й след катастрофата.

Още не бе преодолял гневът. Мегън бе почувствала как нараства, променя се и се задълбочава вътре в него, докато тя беше на преглед при доктора.

Усещанията бяха достигнали до нея от другата стая, дори когато тя спореше със семейството си. Това предизвика възбуда, с която дори хормонът, който изпълваше целувката му, не можеше да се конкурира.

— Мислех, че мога да се избавя от тази нужда за теб — изръмжа Брейдън, когато влезе в спалнята и я хвърли на леглото, взирайки се в нея яростно. — Докато мастурбирах за онези шибани тестове, реших, че мога да излея страха и гнева в проклетия флакон и да облекча нуждата вътре в мен. — Той издърпа тениската през главата си и я метна настрани, преди да свали ботушите си също толкова бързо.

Мегън можеше само да се взира в него, шокирана от дълбокия баритон на гласа му толкова, колкото от думите му и реакцията й към тях. Представи си го как лежи в гостната й с дебелия си пенис, обвит от пръстите му, докато се самозадоволява, и усети как гъстите й сокове потичат от горещата й вагина.

Панталоните му последваха останалите дрехи. Мегън преглътна тежко при вида на главичката с цвят на синя слива и яростното туптене на здравата, твърда плът. О, да, той беше напълно бесен и младата жена се запита дали някой от тях ще преживее това разгонване.

— Ела тук! — Брейдън коленичи на леглото, ръката му улови косата й и я придърпа към него.

Мегън знаеше какво иска той. Можеха да обсъдят средствата му за постигане на желаното по-късно, както и последствията, до които могат да доведат. Тя не беше забравила информацията от доктора. Но също така не бе забравила и вкуса му. И имаше нужда от този вкус. Устните й се разтвориха и се разтегнаха около широката главичка, когато тя се плъзна в устата й.

— О, да — изръмжа Породата. — Смучи пениса ми, бейби. Засмучи го дълбоко, докато аз си играя с красивите ти гърди.

Мегън изскимтя около плътта му, когато той дръпна роклята й и ръцете му обхванаха гърдите й, а пръстите му започнаха да подръпват и стискат твърдите зърна. Усещането се изстреля от зърната към клитора й и тя засмука пениса му ненаситно, дланите й галеха коравия ствол, докато тя стенеше жадно. Изви се в ръцете му, когато ерекцията му започна да се тласка към устните й.

Кръвта запрепуска в тялото й и сякаш завря във вените й, когато тя усети как хормонът подсили възбудата й. Това я изумяваше, да го усеща как пронизва нервните й окончания, наелектризира плътта й и я кара да гори.

Пръстите й погалиха твърдата дължина на пениса му, докато тя смучеше и ближеше пулсиращата главичка, стенейки от вкуса му. Свеж. Див. Вкусът на морски ураган.

— Прекрасно. — Мегън отвори очи и вдигна поглед към него.

Измъчена гримаса разкриваше смъртоносните резци от двете страни в устата му, докато той гледаше как пенисът му обладава нейната уста бавно и спокойно. Мегън докосна долната страна с език и видя как очите му пламнаха. При следващия тласък, тя изви език и го насочи към мястото, където шипът пулсираше точно под копринената кожа. Твърдата плът потръпна в хватката й, а от устните на Брейдън излезе примитивно ръмжене. Дрезгавият звук я прониза и накара утробата й да запулсира, стегна вагината й и соковете й се изляха по подутите устни. Ръцете му стиснаха косата й, задържайки я неподвижна за проникването му.

— Достатъчно! — грубата заповед накара Мегън да започне да се съпротивлява в ръцете му, борейки се да задържи пулсиращата главичка на ерекцията му в устата си.

За секунди, Брейдън успя да съблече халата и късата й рокля. Голото й тяло беше влажно от пот и изтръпнало от желание за докосването му. Мегън коленичи на леглото пред него.

— Моя си! — заяви Породата повелително, доминиращо. — Разбра ли ме, Мегън? Моя. Няма да пренебрегваш заповедите ми по такъв начин отново — тонът на гласа му проникна през сексуалната мъгла, замайваща съзнанието й.

— В мечтите ти, лошо момче — изгука тя.

Брейдън се стегна. Погледът й се стрелна към пениса му и от устните й се откъсна одобрителен звук. Изглеждаше по-твърд, зачервен и дебел, и копнеещ за докосването й. Мегън се протегна към него и се намръщи, когато Брейдън улови ръцете й и ги задържа на разстояние от плътта си.

— Излъжи ме, Мегън — изръмжа той. — Кажи ми, че ще се подчиниш следващия път. Че никога няма да направиш нещо толкова глупаво отново.

Да. Добре. Тази лъжа щеше да изпрати светкавица, която да прониже и двама им.

Вместо това, Мегън сви устни и му изпрати лека въздушна целувка.

— Вместо това, какво ще кажеш да обещая, че ще бъда внимателна следващия път? — Нямаше начин да му обещае да се откаже от свободата, която бе открила с него.

Очите на Породата се присвиха. Погледът му предизвика опустошителни тръпки по тялото й, когато утробата й се сгърчи при обещанието за отплата.

— А какво ще кажеш, аз да ти покажа защо ще ми се подчиниш следващия път? — гласът му бе дълбок, мрачен. Толкова чувствено груб, че почти накара дъхът й да секне.

— Хмм, защо просто не пристъпиш напред и да дадеш най-добрия си изстрел, любими. — Тя се раздвижи, излегна се на леглото и прокара ръка по корема си, спирайки на един дъх разстояние от влажните къдрици между бедрата си. — Сигурна съм, че ще обърна внимание.

Мегън знаеше, че трябва да се тревожи. Това не беше ли, както някои казват, да събудиш спящ лъв? Не, тигър. Тя се усмихна бавно при тази мисъл, докато гледаше как очите му потъмняват, чу опасното, примитивно ръмжене, което излезе от гърдите му. Както и да е.

Пръстите й се придвижиха по-ниско и разрошиха меките къдрици между бедрата й, докато Брейдън я наблюдаваше нетърпеливо. Може би просто можеше да го накара да забрави за наказанието. Пръстите й потънаха по-навътре и клепачите й трепнаха от наслада.

— Продължавай. — Пръстите на мъжа се обвиха около пениса му и го погалиха бавно, докато тя потапяше своите във влажната цепнатина. — Покажи ми какво ти харесва, бейби. След това аз ще ти покажа какво ще получиш.

Мегън изпъшка, когато пръстите докоснаха клитора й, а бедрата й потръпнаха, щом огънят се разпростря към корема й.

— Позволи ми и аз да те докосна — помоли тя; умираше да усети как пенисът му се излива в устата й, как дивият вкус на спермата му я издига до невероятни висини на възбуда, на удоволствие.

— Какво ще кажеш, аз да го направя вместо това. — Брейдън се приближи до нея, легна на една страна и главата му се сведе над едното втвърдено, заострено зърно.

Мегън едва не изкрещя, когато зъбите му захапаха нежното връхче в мига, в който ръката му покри нейната и притисна пръстите й по-плътно към женствеността й.

— Достави си удоволствие сама — нареди той дрезгаво. — Искам те обезумяла, Мегън. Полудей за мен, бейби.

Пръстите й пронизаха подутата плът на вагината й и гърбът й се изви на леглото. Беше невероятно. Устата върху гърдата й засмукваше тъмното връхче с болезнена чувственост, докато собствените й пръсти потъваха в чувствителната й вагина.

Мегън потръпна, разтресе се от силните тръпки на усещането, което я прониза. Дланта й се притисна към клитора, увеличавайки напрежението, удоволствието, докато изгарящите вълни се превърнаха в огнено кълбо и я заляха, оставяйки я задъхана.

— Колко красиво — изръмжа Породата, близвайки за последен път зърното й, преди да плъзне устните си надолу към корема й и да отдръпне пръстите й от подутата плът, която галеха.

Един скимтящ стон се откъсна от устните й, когато той поднесе пръстите й към устата си и облиза хлъзгавия сок от тях, преди да положи ръката й отстрани до тялото й и да се премести по-надолу.

Мегън можеше само да гледа, когато Брейдън разтвори бедрата й и се намести между тях. Сведе глава по-ниско и прокара език по влажната цепка. Плъзна се нежно по болезнено чувствителната пъпка на клитора й. Бедрата й трепнаха, а от устните й излезе стресната въздишка и пламъците започнаха да се надигат отново. Мегън не можеше да получи достатъчно от него — дори в разгара на опасността, тялото й жадуваше за неговото, овлажняваше се за него, и никога нямаше да й позволи да забрави къде може да намери удоволствието.

— Шшш… — мекият, напевен тембър на гласа му я накара да осъзнае, че задъханите, скимтящи звуци, отекващи в стаята, излизат от собственото й гърло.

Въпреки освобождението, Мегън само изгаряше още повече сега. По-диво. Усещаше възбудата, опияняващата страст, изливаща се от нея, настояваща за облекчение.

— Не мога да чакам. — Ръцете й сграбчиха косата му, беше отчаяна да сложи край на мъчителните близвания и леки докосвания, които Брейдън й даряваше. Искаше го силно. Бързо. Искаше го веднага.

— Така или иначе ще чакаш. — Ръцете му уловиха бедрата й, докато той се настаняваше по-удобно между тях. — Само още малко, бейби, и ще имаш това, от което и двамата се нуждаем.

Езикът му се плъзна по подутата, копнееща плът закачливо.

— Като ме дразниш до смърт, няма да получиш онова, което искаш. — Но пръстите й се вплетоха в косата му, докато удоволствието се изливаше върху нея. Всяко докосване беше по-хубаво от предишното. Всяко следващо я издигаше още по-високо.

— Вкусът ти е сладък като пролет, горещ като лято — изръмжа Брейдън, когато Мегън усети пръстите му да галят входа на вагината й — дразнещи, съблазнителни.

Тя се изви под докосването му, отчаяна за още. Когато един от пръстите му се плъзна вътре в нея, в мига, в който устата му покри клитора й, Мегън бе сигурна, че ще свърши. На ръба на освобождението, тя се изви по-близо към него.

— Проклет да си, Брейдън — изкрещя яростно, когато пръстът му се измъкна, потопи се отново и пак се отдръпна, изтегляйки навън влажната топлина на соковете й.

Мегън усети как влагата се освобождава от вътрешността й и потича по-надолу, насърчавана от дяволските му пръсти, за да затопли чувствителната плът между полукълбата на дупето й.

Младата жена потръпна, отказвайки да се отдаде на удоволствието, което й донесе тази изкусна ласка. Кръвта забуча във вените й, когато пръстите му проследиха хлъзгавата пътека, галейки, притискайки.

— Брейдън… — Ръцете й стиснаха косата му, когато страхът бе заместен от едно ново измерение на удоволствието, препускащо в нея.

Брейдън спря, но пръстът му не се отмести.

— Моя — изръмжа отново. — Преди да приключим, Мегън, ще ми дадеш това обещание.

Че ще се подчинява? Че ще му позволи той да взема решения? Не мислеше така.

Мегън поклати глава отчаяно и дръпна косата му. Нуждаеше се от него, нуждаеше се от докосването, което щеше да я изпрати над ръба. Пръстите му се притиснаха към вагината й, тласкаха се силно и твърдо навътре, докато устата и езикът му извършваха своята магия върху клитора й. От това имаше нужда тя. Това искаше.

Пръстът му се върна в пулсиращите й дълбини, когато бедрата й се надигнаха от леглото, умоляващи за докосването му. Той ближеше, галеше, смучеше. Започна да се тласка леко и плитко вътре в нея, докато сетивата й не започнаха да горят неконтролируемо. Не можеше да понесе това.

— Проклет да си. Спри да ме измъчваш! — Мегън дръпна косата му.

— Обещай ми.

Младата жена се опита да изкрещи, но звукът, който излезе, приличаше по-скоро на молба, отколкото на проклятие.

Пръстът му отново се придвижи надолу и погали малкия, скрит отвор с нежни докосвания.

— Хайде, бейби. Обещай да ме следваш. Ние сме партньори, забрави ли? Аз водя, ти следваш.

И това е партньорство? Тя не мислеше така.

— Следвах — изпъшка задъхано. — Направих го, Брейдън. Знаеш го. Чаках, докато ти не отиде първи.

Брейдън изръмжа яростно и ухапа меките устни, които ближеше, изпращайки вълна от остро удоволствие, което разкъса утробата й, когато тя почувства пръстът му да се притиска към ануса й, разтваряйки тесния отвор.

— Лошо момиче — обвини я заплашително, главата му се наведе още по-надолу и езикът му се плъзна по-близо до жадната й вагина.

— О, Господи, да — изкрещя Мегън, когато той потъна във влажната вътрешност. В същия миг пръстът му прониза входа на дупето й. Разкъсаха я огън и удоволствие. Мегън не знаеше дали трябва да го моли да спре или да продължи.

Но с Брейдън, нямаше никаква възможност да се моли. Не можеше да стори нищо друго, освен да стене, изпълнена с отчаяние, с потребност да диша, да достигне върха, докато той подклаждаше удоволствието й и го издигаше до невероятни висини, принуждавайки всеки неин нерв да се подчини на жестокото му изтезание.

Това, което правеше с нея, беше опустошително и замъгляваше разума й.

— Обърни се — дрезгавата заповед прониза сетивата й, а съзнанието й бе залято от образи, глад и желания.

Мегън изскимтя, когато Брейдън я завъртя, издърпа ханша й нагоре и натисна коленете й под тялото й. Дланта му се приземи на дупето й, парващият огън се смеси с удоволствието и я възбуди още повече. Ръцете й се свиха в юмруци, смачквайки плата на завивката.

— За какво беше това, по дяволите? — попита задъхано, завъртайки глава, за да го погледне гневно през рамо.

Гледката пред очите й я зашемети. Ръката му се спусна отново, леката плесница изгори плътта й, а изражението му изгори съзнанието й. Решително. Толкова свирепо от страст, че открадна дъха й.

— Обещай, че ще следваш, Мегън. — Ръката му се плъзна по парещата плът, докато не стигна между бедрата й и обхвана женствеността й.

О, Господи, беше толкова изкушена. Но обещанието си беше обещание.

И щеше да направи всичко възможно да го спази. Това щеше да я погуби. Брейдън щеше да настоява да я защитава.

Мегън се обърна и зарови лице в завивката, когато усети как Брейдън разтваря полукълбата на дупето й и пръстите му се движат опасно близо до вече измъчения малък отвор там.

— Кажи го, Мегън — изръмжа мъжът и тя го почувства как проучва ануса. — Кажи ми, и ще ти дам това, от което се нуждаеш. В противен случай, ще направя онова, което аз искам.

Върхът на пръста му се притисна навътре и от устните й се откъсна дълъг, пронизителен вик. Не можеше да му даде толкова много власт. Това никога нямаше да стане.

Мегън поклати глава отчаяно. Със сигурност би могла да издържи. Той не би я наранил. Поне в това бе напълно сигурна.

Каквото и да правеше с нея, щеше да я остави обезумяла от удоволствие.

Мислите й се разпокъсаха в мига, в който усети пръстът му да се плъзва дълбоко, горещ и дълъг, в ануса й. Огненото удоволствие беше различно от всичко, което тя можеше да си представи.

Пръстът му беше хлъзгав, лубрикантът, който го покриваше охлаждаше прегрялата й плът. Но нищо не можеше да потуши пламъците, разгарящи се вътре в нея.

Усещанията, които я изпълваха, бяха повече от физически. Това беше повече от удоволствие. Когато коленичи пред него — с рамене, опрени на матрака и повдигна ханша си, подготвяйки се за нахлуването му, Мегън започна да разбира онова, което Брейдън искаше да почувства. Да разбере.

Подчинение.

Не слабост. Не защита или чувство на задушаващо ограничение. Това, което тя усети, я накара да полети стремглаво към представата за онова, което знаеше, че ще я промени завинаги.

Пляскането само я зареждаше. Резките, парващи удари на дланта на Брейдън я възбуждаха още повече, караха я да се издига по-високо. Примесваха се с удоволствието… Пръстите му галеха вагината й, потапяха се, изпълваха хлъзгавия отвор и я караха да крещи за оргазъм. Болката, леките плесници, пръстът, движещ се в ануса й — разтварящ я, подготвящ я — я докарваха до лудост.

— Точно така, бейби — дрезгавият му, напевен тон погали сетивата й, когато най-сетне Мегън усети върха на пениса му да докосва входа на дупето й вместо пръстите му.

Тя не можеше да повярва, че се притиска към него, отчаяно скимтене от желание звучеше от устните й, когато дебелата му плът започна да се притиска, разтягаше я, изгаряше я.

— О, Господи, Брейдън. Не мисля…

— Не мисли. — Дланта му се приземи на дупето й отново, когато почувства пламтящата главичка на пениса му да прониква в недокоснатия проход.

Очите й се разшириха, шок и болезнено удоволствие забушуваха в тялото й, докато ерекцията му продължаваше да потъва в нея. Нервни окончания, които никога не бе знаела, че притежава, пламнаха за живот, когато Брейдън изръмжа дрезгаво зад нея.

Ръцете му сграбчиха ханша й, задържайки я здраво неподвижна и той започна да се движи вътре в нея. Бавно, прекалено бавно. Сантиметър по сантиметър — Мегън почувства проникването — разтваряше я, потъваше в нея, докато резки вълни на болка и удоволствие започнаха да заливат нервните й окончания.

Изглеждаше, че ще продължи вечно — бавните, спокойни тласъци, които разтягаха тесния проход, я изпратиха във вихрушка от още по-голям екстаз. Докато Брейдън не спря — дишането му бе тежко, а ерекцията му бе на сантиметри от това да я изпълни изцяло.

— Аз съм твоята половинка — изръмжа той и с един последен тласък потъна до край, което я накара да изкрещи задъхано от силата на нахлуването му. Нямаше протести, когато мускулите на ануса й започнаха да стискат твърдата плът. Само удоволствие. Само екстаз.

— Ти ще следваш. Аз ще водя.

Мегън поклати глава отчаяно, мускулите й се свиваха около пулсиращата му ерекция, пронизваща тялото й.

— Ти ще следваш. Аз ще водя — изръмжа отново, дланта му се приземи на дупето й още веднъж.

Мегън трябваше да бъде ядосана. Би трябвало да беснее и да опитва всичко, за да избяга. Вместо това, тя скимтеше като жалък любовен роб, жаден за още.

— Почувствай ме, Мегън. — Брейдън се надвеси над нея, раздвижи бедрата си и се изтегли назад леко, преди да се гмурне в нея отново.

— Да… — Тя можеше само да се задъхва, да моли за още. О, Господи, това бе невероятно. Повече от невероятно.

Младата жена усети как косата й бива отместена от рамото, а после зъбите му я одраскват предупредително.

Брейдън щеше да я ухапе отново. Усещаше, че ще го направи.

Вместо това, той се изсмя, прокара зъби по плътта и облиза раничките, които вече бе причинил, като едновременно с това започна бавно да изтегля назад набъбналата си плът от ануса й.

Мегън пое дъх, изумена от усещанията, които я връхлитаха. Невероятно чувствителната плът изгаряше почти в екстаз, стискайки отдръпващата се ерекция. Жената изстена разочаровано. Не можеше да я остави сега.

Не можеше да се отдръпне.

Гърбът й се изви и от гърлото й се изтръгна вик. Силният тласък накара огненото удоволствие да прониже утробата и клитора й. Тя трепереше под Брейдън и се притискаше назад, вкарвайки го по-дълбоко.

— Аз водя, ти ще следваш — изръмжа в ухото й с дрезгав глас. — Дай ми обещание, Мегън, и аз ще ти дам облекчение. Мога да правя това в продължение на часове. Толкова дълго, колкото искаш. Колкото аз искам. Дупето ти е толкова горещо, така тясно — каза напевно.

Мегън знаеше, че ще се предаде. Пот капеше от челото й, покриваше тялото й. Усещаше как соковете й текат от вагината й, а нервите й бушуват от нуждата от оргазъм.

— Позволи ми да те водя, Мегън — гласът му я изкушаваше, дразнеше я. — Позволи ми да те водя в битка, както го правя тук. Нека ти покажа как… — Тласъците му станаха по-силни, разтърсиха сетивата й и удоволствието избухна в тялото й.

— Господи, да — изкрещя тя. — Копеле. Но, кълна се в бога, ако се опиташ постоянно да ме пазиш, ще те убия. Ще те убия, Брейдън.

— Да те пазя? — изпъшка той, гласът му бе едно страстно, триумфално ръмжене. — Какво е това?

Това не беше предпазване. Беше доминиране в най-първичната му форма. Беше предявяване на претенция. Настояване за подчинение, на което тя нямаше друг избор, освен да отговори.

— Сега ми обещай. — Брейдън я държеше на ръба на оргазма, отказвайки да й позволи да полети. Тласъците му бяха дълбоки и отмерени.

— Обещавам, по дяволите — изкрещя Мегън, отчаянието се блъскаше в нея. — Сега го направи, проклет да си.

Брейдън протегна едната си ръка под нея, изви я между бедрата й и плъзна два пръста дълбоко в болезнената й вагина, докато се тласкаше силно и дълбоко в стегнатата хватка на ануса й.

Зад затворените й очи избухнаха звезди. Не, това не беше предпазване. Беше страст в най-дивата й форма. Беше вземане, даряване. Членът му пронизваше дупето й, а пръстите му обладаваха вагината й, тласкайки я по-високо, докато удоволствието не избухна през сетивата й.

Оргазмът я връхлетя. Тя се стегна около движещата се ерекция, стискаше я, милваше я, запратена далеч от реалността, тревогите и грижите, в един свят на светлина и екстаз.

Свят, който се състоеше само от Брейдън и от удоволствие.

— Добро момиче… Толкова горещо и сладко…

Мегън се завърна бавно на земята, трепереща под твърдото му тяло, докато той галеше корема й и шепнеше порочно в ухото й.

— Ще те убия — задъхваше се тя. — Честно, Брейдън. Мъртъв си. Веднага след като мога да се движа отново.

Простена дрезгаво, когато го усети да се изтегля. Той все още беше твърд, въпреки оргазма, който тя знаеше, че е помел и него. Беше почувствала проклетия шип, галещ вътрешността й и докарващ я до лудост, докато оргазмът я заливаше.

— Тогава просто ще трябва да направя така, че да не можеш да се движиш, докато промениш мнението си — гласът му бе ленив, в никакъв случай заситен, но доволен.

Мегън изсумтя при това изказване и се завъртя на леглото, за да го погледне, докато той изчезва в банята.

— Мислиш, че си голяма работа, а? — извика тя към другата стая. — Голямата яка Порода получава онова, което иска. — Дразнеше я, че беше толкова слаба срещу сексуалните импулси, които той пробуждаше в нея.

Мегън се загледа в тавана, докато слушаше водата да тече, леко смръщване изкриви лицето й при мисълта колко лесно се бе предала. Тя никога не се предаваше, освен ако сама не искаше. Осъзнаването, че в крайна сметка искаше онова, което Брейдън можеше да й даде, повече отколкото искаше свободата, която едва бе вкусила, беше объркващо.

— Ти не се отказваш от нищо, Мегън. — Главата й се извърна настрани и погледът й попадна на голото му, силно тяло, облегнато на вратата на банята.

Необлечен, той беше дяволски смущаващ. Дори повече, отколкото когато бе облечен. Здравите мускули се движеха под златистата плът, докато той стоеше пред нея като проклет бог на слънцето. Как природата се бе побъркала дотолкова, че да я чифтоса с това същество в другия край на стаята?

Той беше див и независим. Това беше в очите му, в позата на тялото му, в изражението му. Нямаше нищо сдържано в него, нищо опитомено. Не като нея. Бореща се да се скрие, да погребе мечтите си.

— Как разбра това? — Мегън се изправи от леглото и придърпа халата върху голото си тяло, въпреки намръщването, което набразди челото на Брейдън при това действие.

— Защото те харесвам дива. — Мъжът се изправи и тръгна бавно към нея, още твърдият му пенис блестеше от водата. — Защото няма да ти отнема нищо. Нито свободата ти, нито правото ти на избор. Но ще разбера силните и слабите ти страни. Трябва, в противен случай няма да може да има доверие между нас като партньори.

Партньори. При тази дума през тялото й премина тръпка. В действителност никога не бе имала партньор, само няколко много близки приятели, които едва не бе погубила.

Мегън стисна зъби, припомняйки си тренировъчната мисия по време на последната година в Академията. Беше катастрофа, единственото й спасение бе фактът, че никой не бе разбрал колко ужасно се бе объркала.

Непреодолимата ярост и омраза на извършителя, я бяха смразили, блокирали разума й, изпълвайки го с болка, когато престъпника се бе плъзнал покрай мрежата, която бяха поставили за него. Катастрофата бе почти фатална и тогава Мегън се бе заклела, че това никога няма да се случи отново.

— Мегън… — Брейдън пристъпи по-близо, без да обръща внимание, когато тя се отдръпна от него, изражението му бе спокойно, хладнокръвно. Мразеше това изражение. То означаваше, че е решил нещо и тя ще се съгласи така или иначе с него.

— Трябва да помисля… — младата жена пое дълбоко и силно дъх, когато той я прикова към стената, топлината на тялото му сякаш се обви около нея, когато притисна ръце към гърдите му протестиращо.

Поне се опита да убеди себе си, че е протестиращо. Щеше да го отблъсне… само след минута.

— Мисленето само ще те вкара в беда — изсумтя той отново. — Виждал съм те, когато започнеш да мислиш. Получаваш странни идеи.

— Например? — Това я изненада. Идеите й винаги й изглеждаха напълно разумни.

— Например да се прицелиш в пениса ми в онзи каньон — изръмжа Брейдън, а погледът му проблесна от веселие. — Лошо момиче. Можеше да стреляш по невнимание.

Той се притисна съм нея, свивайки леко коленете си. Дланите му уловиха дупето й и я повдигнаха по-близо до твърдата, гореща плът. Халатът й се разтвори, предоставяйки му идеален достъп до тялото й, а пенисът му се плъзна по хлъзгавата, чувствителна плът на женствеността й.

— Знаех какво правя — изпъшка тя, усещайки как коленете й омекват, когато главичката на члена му разтвори нежните гънки.

— Разбира се, че си знаела — отвърна напевно Породата, като сведе глава и позволи на устните си да погалят челюстта й.

— А може би не съм. — Главата й падна назад на стената и една подигравателна усмивка изви устните й. — Но след като помисля, може би е трябвало да стрелям… О, Господи… Брейдън!

Страстният, силен тласък в хлъзгавите дълбини на вагината й, изпрати тръпки на реакция по гръбнака й.

Той се заби дълбоко в нея, главичката на пениса му погали чувствено входа на утробата й, когато бедрата му се извиха към нея.

Леки електрически вълни пронизаха нервните й окончания, когато удоволствието започна да изкушава болката, създавайки смесица от усещания, които откраднаха дъха й и я оставиха задъхана.

Ръцете й стискаха здраво мускулестия му врат. Горещата страст и емоцията в погледа на Брейдън изгориха мозъка й. Очите му бяха втренчени в нейните, като не й позволяваха да ги затвори. Не че Мегън искаше да ги затвори. Искаше да гледа пламъка на удоволствието в златните дълбини, когато той започна да се движи бавно, изтегляйки ерекцията си назад, докато вътре остана само подутата главичка. След това с едно рязко движение на бедрата си, се заби в нея отново.

Огнено удоволствие. Вълна от възбуда и умопомрачителна сила. Мощните тласъци на набъбналата му ерекция я изпълваха, разтягаха я с такава еротична сила, че Мегън можеше само да крещи, умоляваща за още, докато той я обладаваше бавно и дълбоко. Устните му си играеха с нея, езикът му се плъзгаше навън и навътре в устата й, а сладкият вкус на хормона подсилваше удоволствието й.

Но не хормонът бе онова, което я караше да иска, да копнее, помисли си Мегън. Той само превръщаше екстаза в нещо повече, правеше насладата й по-интензивна, и отпускаше тялото й, за да приеме силата на една страст, която би ужасила повечето жени.

Но това беше Брейдън. Нейният Брейдън.

Устните й уловиха езика му и го притеглиха в устата й. Мегън обви своя около него, когато бедрата му започнаха да се движат по-бързо, пенисът му я обладаваше с мощни тласъци, които погубваха сетивата й.

Дива. Свободна. Тя летеше.

Последвалата експлозия разкъса утробата й, вагината й започна да се свива конвулсивно и Мегън изкрещя при оргазма. Усети как мускулите й се стягат около ерекцията му, чу дрезгавото, животинско ръмжене на Брейдън и почувства внезапното, горещо докосване на шипа, протягащ се от пениса му. Той се заключи вътре в нея, задържайки го на място и я запрати в нова серия от експлозии, които изглеждаха безкрайни. Шипът милваше и галеше невероятно чувствителната област, в която се бе притиснал.

Пронизаха я силни, пулсиращи тръпки, когато главата на Брейдън се наведе и зъбите и езикът му започнаха да обработват малката раничка, която бе оставил по-рано. Ръцете му стиснаха дупето й, а пенисът му се изви вътре в нея, когато най-накрая милостиво почти болезненото удоволствие започна да утихва и Мегън се отпусна в прегръдките му.

Младата жена едва осъзнаваше, че Брейдън се движи, докато не усети бавното измъкване на пениса му от чувствителната й вътрешност, и секунда по-късно, успокоителната мекота на матрака под гърба си.

— Стой далеч от неприятности — промърмори тя, като завъртя глава към възглавницата, позволявайки на изтощението най-сетне да я завладее. — Прекалено съм уморена да ти спасявам задника.

Брейдън наблюдаваше мълчаливо как сънят я открадва от него, усмирявайки хаотичните емоции, които се въртяха между тях. Съзнанието й най-сетне бе изключило всички мисловни процеси.

Преследването, катастрофата, секса. Комбинацията от изпълнените с адреналин дейности най-сетне се бе стопила вътре в нея.

Както и в него.

Брейдън легна до нея, придърпа завивката върху двама им, за да я предпази от студа в спалнята, след което също затвори очи. Породите, охраняващи къщата, щяха да ги пазят тази нощ. Щяха да си тръгнат, когато той се събуди, отправяйки се извън страната, за да водят много по-важна битка от тази, която той водеше тук, в тази пустиня. Брейдън беше единствената Порода, чиято половинка отказва безопасността на Убежището.

Имаше много други там, навън, отчаяно нуждаещи се да се измъкнат от ада. Котешката общност нямаха друг избор, освен да съсредоточат усилията си там. Бяха останали толкова малко от тях.

Брейдън позволи на ръката си да погали дългите кичури копринена коса на Мегън, наслаждавайки се на усещането, споменът за това се обви около тялото му и го погали с леки, чувствени вълни на удоволствие.

Мегън беше съкровище, което той никога не бе очаквал да открие в живота си. Сега защитата й щеше да стане неговата най-голяма битка. Защото знаеше, че който или каквото и да приближаваше към тях, нямаше намерение да остави нито един от тях жив.

Брейдън можеше само да се моли опитът и обучението му да ги измъкнат от това.