Да целунеш звяра

Тринадесета глава

Беше объркващо да осъзнаеш, че битката, която си водил, е била безсмислена. Докато стоеше на балкона, взирайки се в тъмнината, Шера призна истината пред себе си. Беше загрижена за въздействията на разгонването върху Кейн и това не беше толкова лъжа, колкото прикритие. Ако се фокусираше върху това, тогава нямаше да й се налага да се вглежда в себе си или в собствените си страхове.

Проблемът не беше в това да го обича отново. Винаги го бе обичала. От мига, в който го видя за първи път в лабораторията, сърцето й му принадлежеше. Щом прие, че изпитва тази любов, позволи на съпротивата, която я бе защитавала през всичките години да се разпадне. Съпротива, която я държеше силна и я предпазваше да не загуби разума си през онези мрачни, замъглени от болка дни, преди Калън да успее да ги измъкне от там.

Бе убедила сама себе си, че не изпитва любов, а омраза. Когато вече не можеше да мрази, се бе уповавала на мисълта, че не обича. Но не беше така. Щом се чувстваше сякаш нещо в нея ще избухне, значи обичаше Кейн Тайлър. А това бе слабост. Най-лошата измежду всички.

Едва не умря, когато го изгуби. През онези първи дни, в които Дейън я убеждаваше, че Кейн си е тръгнал и никога няма да се върне, бе пожелала да умре. Докато не разбра, че носи неговото дете. Мисълта за това бебе я направи по-силна, помогна й да се отдръпне от ръба, към който сега отново приближаваше. Беше имала време да убеди себе си, че го мрази, че не се нуждае от него. Когато загуби бебето, тази омраза й даде сили. Помогна й да оцелее, но живееше по навик. Съществуваше.

А сега какво? Вече не можеше да се самозалъгва. Сега Кейн бе тук. И каквито и чувства да изпитваше към нея, тя ги унищожаваше със своята упоритост.

От гърлото й се откъсна ниско, отчаяно ръмжене, когато влезе в стаята и закрачи из нея. Страдаше за него. Чувството я измъчваше, душата й щеше се пръсне от мъка и все пак, не можеше да се насили да отиде при него, не можеше да му каже онова, което той искаше да чуе.

Не можеше да изпита облекчение. Нямаше го и Кейн. Той я бе затворил в имението, изтъквайки някакви несъществени причини, на които не бе повярвала нито за миг. Тук имаше достатъчно пазачи, ако отново ги нападнеха. Кейн я искаше близо до себе си, искаше да я защитава, да я пази. Да я задуши.

Шера усти как гърдите й се стягат при тази мисъл. Той искаше да я докосва, не само за да прави секс с нея, а защото имаше нужда от това. А тя сдържаше всяко свое желание и не си позволяваше да направи същото.

Защо? Защо беше толкова упорита, толкова твърдо настроена срещу интимността, която той искаше да сподели с нея? Защо го правеше, след като и сама го желаеше?

Дъхът заседна в гърдите й при осъзнаването на тази истина. Ако си позволеше да приеме реалността, какво щеше да се случи, ако отново изгубеше Кейн? Ако го убиеха или се умореше от нея? Как щеше да го преживее тогава? Това беше истинската бариера между двама им. Не беше заради загрижеността й, особено като се имаше предвид факта, че няма за какво да се безпокои. И двамата бяха в период на разгонване, и Шера знаеше, че физическият дискомфорт на половинката й сега е дори по-голям от нейния собствен. Това личеше по напрежението в раменете му, в липсата на сън, изписана по лицето му. Сам се погубваше. Тя го погубваше.

Младата жена сведе глава треперейки и излезе отново на балкона. Усети как студеният въздух я обгръща, но студът вътре в нея й въздействаше много повече от времето.

Погубваше и двама им, а Кейн заслужаваше нещо по-добро. Заслужаваше повече от една жена, чиито сънища често бяха обсебвани от кошмари, жена, чието сърце бе белязано от миналото, за което нито един от тях не можеше да бъде обвиняван.

И въпреки това Шера още го винеше. Младата жена въздъхна тежко, борейки се със сълзите, които напираха в очите й и стягаха гърдите й. Все още го винеше, не само защото я бе изоставил или заради загубата на детето им, а заради собствената си неспособност да преодолее болката.

Риданието, което се откъсна от гърдите й, я хвана неподготвена. Болката, спотайваща се в душата й изпълни сърцето й, разкъсвайки обещанията, които бе дала пред себе си през годините. Всичко, което помнеше, което чувстваше, бе желание. Не сексуално, а емоционално. Отчаянието, което я обземаше щом тъмнината се спуснеше над нея. Жаждата да усети топлината на тялото му, да почувства пръстите му, галещи лицето й…

Кейн го бе направил веднъж.

Шера почти не осъзнаваше тихите ридания, излизащи от устните й, докато си спомняше единствения път, когато той я бе погалил по този начин. Точно преди да я вземе онзи първи път, знаейки, че камерите ги наблюдават. Той със сигурност е знаел, а тя не. Върховете на пръстите му бяха помилвали бузата й, докато се взираше в очите й.

Ние играем играта, когато се налага. Гласът му бе толкова тих, като шепот, че тя едва го чу. И обичаме, когато можем. Обичам те, Шера…

Тя обви ръце около гърдите си, виковете, които изпълваха душата й се изплъзнаха като дрезгави ридания, а по бузите й потекоха сълзи. Спомни си, че тогава не се бе изплашила от него. Това докосване достигна душата й още преди той да изрече думите. А сега тя отказваше и на двама им удовлетворението, което знаеше, че може да бъде намерено само по един начин — като приемеше връзката между тях не само физически, но и емоционално.

Не се чувстваше по-добре като го отхвърляше. Можеше да се оправдава, докато ада замръзне, но ако нещо се случеше с него, тя щеше да умре. Може би не физически, а душевно, точно както се бе чувствала, докато не го видя отново.

Изтри ядосано лице, пое дълбоко дъх и се опита да не плаче. Кейн се бе оттеглил, и ако Меринъс беше права, това беше, защото е изгубил надежда, както се бе случило и с нея преди толкова много години. Двамата бяха разделени достатъчно дълго. Беше сама от толкова дълго, че бе забравила причината за страданието си. Страдаше, защото Кейн не бе до нея. Защото не я бе прегръщал, докосвал, изпълвайки не само тялото, но и сърцето й.

Но сега беше тук. Това беше възможността, за която бе мечтала през най-мрачните нощи, когато бе отказвала да признае, защо се буди с плач. Възможността, за която се бе молила през изпълнените с тъга дни след загубата на бебето, когато животът не си струваше да се живее.

Беше изгубила достатъчно. Време беше да вземе това, което й принадлежеше. Кейн беше неин.

— Пазете сензорите извън пещерите. Ще ги свържем звуково и визуално и да се надяваме да послужат за нещо повече от предупреждение, ако и други копелета с ракети решат да дойдат — Кейн се беше навел над сателитните снимки на земите, собственост на Породите, а хората от екипа му стояха около масата в неговата стая. — Изображенията не показват пещерите, които открихме, но ако погледнете малко по-внимателно, ще видите сенки вместо тях — той посочи две от местата, които изглеждаха като почти незабележими петна по плътните страници. — Тези образи са много внимателно „фиксирани“. Досега открих шест района, които трябва да бъдат проверени. Сутринта намерихме още три устройства и ще продължим с търсенето на останалите. Първото нещо, което ще направя утре, е да уведомя Калън и Тайбър.

— Какво ще кажеш за нови изображения? — попита го тихо Джакъл и спокойният му глас прекъсна мислите на Кейн. — Сателитът на военните, който осигури тези, сигурно може да ни даде представа за мястото, където са изходите на пещерите от двете страни, както и за мрежата им от тунели. Да поискаме още снимки?

Джакъл беше спокоен и студен като дълбока зимна нощ. Той беше един от първите войници, които Кейн бе избрал за екипа си, състоящ се от експерти по спасяване. Никога не се вълнуваше или ядосваше. Нито повишаваше тон. Ако някой го разгневеше достатъчно, умираше. Чисто и бързо.

— Същия проблем — Кейн въздъхна тежко, докато се опитваше да запази мисълта си ясна.

Точно сега трябваше да бъде спокоен, помисли си яростно. Вместо да разпуска с бира, облечен в меки сиви свободни панталони, както правеше обикновено вечер, той страдаше заради тесните дънки и дяволската ерекция.

— Всъщност не — проговори Айс, техният технически експерт. — Лоурънс Индъстрис има свой собствен сателит в орбита около Земята. Защо да не накараме копелето да поработи малко, след всички неприятности, които ни причини, като разби портите на имението? Ако наистина е сериозен в желанието си да стане част от живота на сестра си, ще ти даде това, от което имаш нужда.

— Обаче как можем да бъдем сигурни, че е надежден? — Джакъл потупа снимките нетърпеливо. — Виж как Правителството прецака тези тук.

— Защото един от нас ще бъде там, докато се теглят изображенията — Айс се усмихна хладно. — Аз знам как да работя със сателити и да ги програмирам. Ако Лоуръс ми даде свобода, мога да получа всичко, от което се нуждаем.

Кейн присви очи към високия войник. Айс беше обучен да работи с някои доста напреднали технологии на Правителството, преди да дойде при тях.

— Даун ще поговори с него по този въпрос — Кейн кимна, а очите му се присвиха още повече при тази мисъл. Даун избягваше Сет, беше толкова очевидно, колкото страхът изписан по лицето й. — Това може да реши много от проблемите ни. Ако той се съгласи, това ще го придвижи нагоре по личната ми скала на доверие. Ако откаже, отива в списъка на заподозрените. Лично аз смятам, че ще иска да помогне.

Сет Лоурънс изглеждаше искрен в предложенията си да помогне с каквото може, сестра му и бъдещият му племенник или племенница, да бъдат по-добре защитени. Досега бе приемал ограниченията, които му налагаха и стоеше в границите на имението. Понасяше спокойно усилената охрана, неизменно присъстваща при срещите му с Рони. Макар че, според Кейн, това доста го дразнеше. Не му допадаше особено, че поставят мотивите му под въпрос, но въпреки това разбираше причините, налагащи тази предпазливост.

Кейн се чувстваше така, сякаш изпращаше Даун да преследва вълк. Интересът на Сет Лоурънс към нея бе достатъчно явен, а тя от своя страна не криеше желанието си да го отбягва. Проклетите жени от този Прайд щяха да го докарат до гроба. Него и всеки друг мъж в имението, ако не бяха внимателни.

Потърка тила си. Искаше му се да може да облекчи и напрежението в тялото си толкова лесно.

— Добре, един проблем отпадна, колко още остават? — попита нетърпеливо.

— Всичко останало е подсигурено — увери го Джакъл. — Един от нас ще работи с някой екип на Породите известно време, но да ти кажа, тези същества са упорити и ловки като дяволи. Не знам дали имаме какво да им предложим по отношение на информация или опит. Някои от тези момчета са най-лошият ти кошмар. А да не говорим за жените — те са истинската опасност. Само заради тях, е достатъчно човек да започне да екзекутира членове на Съвета. А този Лъв, Уайът, би могъл да уплаши някой до смърт. Едва ли има оръжие, което да не знае как да използва или ситуация, която не би могъл да овладее.

Кейн знаеше точно как се чувства другият мъж. Жените Породи често бяха най-опасните. Очите им бяха засенчени от кошмарите, които преследваха сънищата им. Понякога изкарваха дни наред без сън, за да не се налага да се изправят пред демоните, които ги очакваха. А Уайът беше най-големият трън в задника.

— Имаме нужда от психолог — изръмжа той. — Калън отказваше досега, но аз работя по въпроса.

Разбираше възраженията на водача на Прайда. Ако по някаква случайност психологът се окажеше симпатизант на Съвета, щеше да причини повече вреда, отколкото полза. Но някои от Породите се движеха по ръба на бръснача и здравият разум и моралът им бяха под въпрос.

— Ти, с твоите психолози, градско момче такова — изсумтя Джакъл. — Точно от това имаме нужда, някакви костюмари да остроумничат наоколо и да ни казват как трябва да се свържем с детето вътре в нас — подигра се той. — Ще намеря това малко скрито копеле и ще го спукам от бой, ей така за кеф.

— Забавляваш ли се още, Джакъл? — изсмя се Айс, когато широкоплещестият бивш фермер от Канзас го стрелна с убийствен поглед.

Джакъл изсумтя.

— Вече не. Да не би доброволно да кандидатстваш за боксова круша, Айс?

— Достатъчно — Кейн нямаше време за техните приятелски караници. — Изнасяйте се — каза той, като нави на руло сателитните изображения и ги подаде на Джакъл. — Остани в постоянна връзка и утре ме дръж в течение за напредъка си. Първото нещо, което ще направя сутринта, е да говоря с Лоурънс.

Мъжете излязоха от стаята и най-сетне оставиха Кейн в блажена самота. Веднага се съблече. Трябваше да освободи пениса си от проклетите дънки или щеше да се побърка.

Вече гол, с набъбнал и натежал от желание член, той се срина на един стол до стената и се огледа с чувство на неудовлетвореност. Сега можеше да забива измъчената си ерекция в горещата прегръдка на влагалището на Шера, ако не беше толкова дяволски упорит. Мъжът отпусна глава на облегалката на стола, а пръстите му погалиха пениса, докато си представяше как стегнатата влажна топлина потича по ствола към тестисите му и кара цялото му тяло да се изопне от желанието да еякулира вътре в нея.

За съжаление, това изобщо не беше достатъчно. Не физически. Физически Кейн разбираше разяждащия глад. Хормонът се беше загнездил в кръвта му по начин, който караше възрастния доктор да го гледа странно, и това беше причината за непрестанната сексуална възбуда. Неутолимият копнеж, който изпълваше душата му обаче, беше друг въпрос. Той се намръщи и почеса разсеяно набраздените си с белези гърди. Нещо липсваше, нещо, което не можеше да запълни постоянно нарастващата празнота, без значение колко често обладаваше Шера.

Нейното сърце. Кейн въздъхна тежко, когато отново си призна истината. Не беше получил сърцето й. Притежаваше тялото й, верността й, но не доброволно. И това беше пагубното. Шера беше негова само заради химията между тях.

Нямаше нито нежни докосвания, нито интимно потъркване на тела, както беше виждал при другите Породи и техните половинки. Шера избягваше това, доколкото бе възможно. Когато бяха заедно, тя искаше секс и нищо повече. А Кейн имаше нужда от друго.

Той стисна с ръце на дръжките на стола, а зъбите му изскърцаха от ярост. Колко често се бе опитвал да я докосне, копнеейки просто да почувства мекотата на кожата й под върховете на пръстите си или топлината на тялото й до своето? Повече, отколкото искаше да преброи, и във всеки случай, тя трепваше или предпазливо се отдръпваше от него. Всеки път беше отхвърлян.

— Кейн? — гласът на Шера от другата страна на вратата на спалнята му, го накара да се намръщи мрачно.

Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.

Той беше направил предложение, така че защо да й отказва сега, когато бе дошла доброволно при него.

— Отключено е — Кейн не промени позата си, отпуснат гол в стола. Повдигна глава от облегалката, за да види как вратата се отваря и Шера пристъпва предпазливо вътре.