Да целунеш звяра

Трета глава

Бягството беше единствената й възможност. Шера знаеше, че оставането в къщата тази вечер би означавало само едно — евентуална конфронтация с Кейн, в която тя нямаше да има никакъв шанс да победи. А загубата в този момент не беше за предпочитане.

Облечена в тъмни, прилепнали по тялото маскировъчни дрехи, които носеше, когато патрулираше, тя премина през двора към една от няколкото еднофамилни къщи, построени през последните месеци. Танер и Кейбъл се бяха настанили в малката къща, след като Меринъс случайно ги хвана да участват в една от любимите им игри. Беше се натъкнала на тях във всекидневната на главната сграда. На скъпото канапе, което сама беше избрала за стаята, двамата мъже енергично убеждаваха една смееща се, доста развеселена жена от Породите да се присъедини към тях в играта им.

След спасяването му от една особено садистична лаборатория, Кейбъл, по своя тих и очарователен начин, беше привлякъл няколко от по-свободомислещите жени в леглото си, а към тях, много често започна да се присъединява и Танер. Той, най-дивият от основния Прайд, се наслаждаваше на тройките, както котка на сметана. Двамата с Кейбъл изглеждаха като продължение един другиму, когато доставяха удоволствие на младите жени в леглото си.

Известно време Шера наистина се притесняваше, че приемният й брат и Кейбъл са по-близки, отколкото тя смяташе за необходимо, дори и след като бяха научили истината, която не бе много лесна за възприемане. Но те не бяха привлечени физически един от друг, а просто се наслаждаваха на това да подлудяват всички около себе си.

Споделяха жените си, убеждаваха ги да прекарат нощта не с една, а с две Бенгалски породи, и участието им в тези сексуални подвизи беше зачестило толкова много, че Калън най-накрая ги изгони от главната сграда. На което Танер просто се засмя и се нанесе в новопостроената къща.

Когато приближи постройката, Шера наклони глава, ослушвайки се внимателно за сексуална активност. Като не чу нищо, тя хвана бравата на вратата, влезе вътре и спря шокирано.

— Имате проблем със спалните ли? — попита, когато погледна надолу към пода и видя тримата все още свързани един с друг и проснати на матрака.

Женската Порода спеше или беше изпаднала в безсъзнание, кой знае, притисната между двамата мъже, единият й крак беше повдигнат върху този на Кейбъл, който стоеше зад гърба й, с пенис забит в ануса й, докато Танер се измъкна бавно от влажната неокосмена вагина.

— А ти имаш проблем с чукането ли? — той прокара ръка по потните си гърди и се срина по гръб, дишайки учестено.

Лицето му като на поет — мургаво и арогантно — беше отпуснато от сексуално задоволство, дългата му черна коса, изпъстрена с естествени златисти кичури падаше по раменете, подчертавайки чертите, и му придаваше мъжествена съвършеност.

От другата страна, Кейбъл се измъкна бавно от партньорката им, като изсумтя от очевидно стегнатата хватка около омекналата му ерекция, преди също да легне по гръб, отпуснат и заситен. Косата му беше златиста, с тъмни, среднощни черни жилки, минаващи през нея. На кичури, както тази на Танер. Беше като да гледаш двете половини на един човек. Чертите на лицата и структурата на телата им бяха почти идентични, дълбоките им гласове бяха удивително сходни. Шера често се питаше дали не споделят кръвна връзка, освен жените си.

Тя се загледа в младата жена, която сега беше извита на една страна, а Танер метна един чаршаф върху голото й тяло. Той можеше да ги язди до изтощение, да им доставя удоволствие до последния им оргазъм, но беше и много закрилнически настроен към тях.

— Ами заключи вратата или нещо такова — отсече тя и влезе вътре, за да ги прикрие от любопитни очи. — Калън ще ти срита задника ако разбере, че отново чукаш охраната му, Танер. И ако не греша, на твоята малка котана понастоящем й е възложено да пази къщата.

Той отвори едното си око и очарователна, многозначителна малка усмивка разтегна устните му.

— Кой ще му го каже?

Шера се намръщи, в опит да сдържи веселието в погледа си.

— Продължавай да пренебрегваш заповедите и ще го направя — предупреди го тя, а гласът й беше строг, макар да знаеше, че това никога няма да се случи.

Танер се шегуваше достатъчно за всички тях. Често й напомняше, че всички обожават смеха му. Той беше весел, оптимистичен и винаги намираше начин да се наслаждава на живота.

Кейбъл беше по-тих, по-самовглъбен, но винаги на страната на Танер без значение дали ставаше въпрос за шега или сексуален подвиг.

— Не, няма — само Кейбъл би посмял да й каже това, точно както и стори, докато се надигаше безсрамно гол от матрака, и тръгна към кухнята. — Искаш ли бира?

— Не — отсече тя, възхитена от начина, по който играеха мускулите на задника му, докато вървеше. Не би могла да се възхити на задника на Танер, по дяволите, той й беше почти брат, но Кейбъл знаеше как да се движи и тя нямаше нищо против да гледа. Можеше да обича много Кейн — до последния си дъх, но това не означаваше, че е сляпа. А една жена трябваше да е сляпа, за да не забележи тези прекрасни задни части, пред очите си.

— Кейн ще ти срита задника, ако продължаваш да го гледаш така, сестричке — засмя се Танер, като се изправи на крака и облече чифт намачкани боксерки, преди да седне тежко на дивана. — Това не би било справедливо спрямо него.

Шера се ухили безсрамно, когато Кейбъл се върна в стаята.

— Да не би тя отново да се взираше в задника ми? — той хвърли на Танер една бутилка с дълго гърло, преди да завърти капачката на своята и да й отправи порочна усмивка. — Как не те е срам, Шера.

— Както и да е — тя скръсти ръце на гърдите си и се намръщи към двамата, докато те я гледаха развеселено. — Имам нужда от услуга.

— Ооо, сега загазихме — въздъхна Танер.

— О, млъкни — нацупи се младата жена. — Просто искам да намериш начин да държиш Кейн ангажиран тази вечер. Той настоява да ме завлече обратно в къщата, а аз не се нуждая от конфронтация с него точно сега, Танер.

— Не, имаш нужда да бъдеш изчукана — намеси се Кейбъл, а златистите му очи я гледаха сериозно. — Спри да бягаш от него и няма да се налага да молиш за услуги.

— Ще ти сритам задника, ако не млъкнеш — изръмжа Шера. — Не поисках съвет, а помощ. Да или не?

— Не — върна й смръщването Кейбъл.

— Да — Танер се усмихна и й намигна, а Кейбъл изръмжа раздразнено.

— Глупав ход, Танер — той повдигна бирата към устните си, накланяйки глава, за да отпие голяма глътка, преди да остави бутилката на края на масата.

Наведе се, дръпна чифт дънки от купчината дрехи на пода и ги намъкна на мускулестите си, добре развити, прекрасни крака. Само тези на Кейн изглеждаха по-добре. Но, напомни си Шера отново, тя не беше сляпа.

— Остави я да се позабавлява, поне засега — сви рамене Танер. — В крайна сметка, Кейн ще се погрижи за положението. Имам пълно доверие в него.

За съжаление, Шера подозираше, че е прав.

— Просто го дръж зает — въздъхна тя, пренебрегвайки подмятанията му. — Продължавайте с това… — махна с ръка към още спящата жена — и накрая и двамата ще свършите чифтосани с една и съща жена. Какво, по дяволите, ще правите тогава?

Кейбъл се усмихна бавно.

— Една Порода, една половинка. Помниш ли? Не се притеснявай, мила, някой ден и ние ще пораснем.

Тя дълбоко се съмняваше.

Нощта беше неин приятел. Късно същата нощ, Шера се движеше през планината над имението на Породите, като благодари още веднъж на близнаците-демони за тяхната роля в задържането на Кейн долу, докато тя сканираше тъмнината, претърсвайки планината за всякакви нередности. Често приемаше за даденост ясното си зрение в мрака. Виждаше толкова добре, сякаш навън бе ден, въпреки че от безлунното небе не идваше никаква светлина. Шера намираше успокоение в мрака. Място, където да се скрие и да се опита да намери смисъл в нарастващите нужди на тялото си.

Настояванията на Кейн правеха нещата дори още по-лоши. Тя се бореше с нарастващото осъзнаване вътре в нея всеки ден. Бореше се с желанието си да го докосне, не от копнеж или страст, а само за да се увери, че той е там. Че е жив. Че диша. Бореше се с това до такава степен, че се страхуваше дори от най-лекия допир между тях, защото й ставаше все по-трудно с всеки изминал ден да отхвърля крехката връзка, която чувстваше да се оформя в душата й.

Студът беше повече от добре дошъл сега. Режещата ниска температура й помогна да проясни ума си и да запази съпротивата си. Шера можеше да издържи на температурите по-добре, отколкото останалата част от семейството. Въпреки че нямаше козината, която Снежният леопард притежаваше, тя имаше поносимост към студеното време, каквато другите Породи нямаха. Или може би топлината от желанието, надигащо се вътре в нея, я предпазваше много по-добре от студа.

Възбудата от разгонването беше по-лоша от всичко, което бе преживявала досега. Сякаш присъствието на Кейн по някакъв начин бе подсилило огъня, който гореше вътре в нея. Сега езикът й беше подут, жлезите отстрани бяха препълнени и пулсираха от потребността да освободят сладкия хормон, съдържащ се в тях.

Осъзнаването, че проявява някои от характерните белези, които мъжете показваха, я шокира. Нейната половинка не беше Порода. Хормонът-афродизиак щеше да увеличи сексуалността му още повече, както и нейната. Шера затвори очи при тази мисъл. Док Мартин я беше предупредил, че ще бъде така, сякаш Кейн е напомпан изцяло със стимуланти, за да е сигурно, че е в състояние да я обладава достатъчно често, за да осигури зачеване.

Мисълта за Кейн с постоянна ерекция беше повече, отколкото младата жена можеше да понесе. По дяволите, та той и сега през по-голяма част от времето бе напълно възбуден. Всеки път, когато го погледнеше, очите му блестяха от страст, а издутината на панталоните му сякаш ставаше все по-голяма. Примамваше я. О, Господи, как само я изкушаваше!

Шера облиза устни, докато вървеше из планината. Спомни си ясно стоманената твърдост, издигаща се между бедрата му. Формата и дължината, дебелината на плътта, усещането за него. Тя едва не простена от желание при спомена за вкуса му, пулсиращ по езика и надолу по гърлото й. Или усещането за Кейн, движещ се между бедрата й. Вагината й се подмокри само при мисълта за това.

Шера стисна зъби и продължи да върви. Проклета да бъде, ако се поддадеше. Можеше да си представи Кейн съвсем точно — доминиращ и властен — както всяка порода, която някога се бе раждала. Той щеше да се превърне в същото сексуално чудовище, като Калън и Тайбър.

Младата жена изсумтя. Сякаш никога нямаше да оцелее затворена в тази къща на фона на опасността, която нарастваше около тях. През изминалите две седмици бе имало три опита за нахлуване във външния периметър на предпазната преграда, която минаваше около планината. Досега обаче бяха успели да заловят всеки, опитал да пробие защитата им. Шера не можеше да си представи да се крие в границите на имението в такъв момент. Калън и Тайбър почти бяха обезумели в опитите си да защитят Меринъс и Рони. Ако се поддадеше, това щеше да я подлуди.

Не можеше да потиска съжалението си, че не е способна да зачене, нито пък мъката от загубата на детето, което някога бе носила. Утробата й се присвиваше предупредително, една подготовка за силните спазми, които знаеше, че щяха да дойдат много скоро — тялото й изискваше да бъде създаден нов живот, който зачеването би осигурил. Шера бе унищожила всички шансове за това със собственото си невежество, още преди години. А беше толкова уморена от борбата с Кейн и възбудата, надигаща се вътре в нея.

Той беше нейната половинка. Беше разбрала това, след като изучи истинската дълбочина на свързването между Меринъс и Калън. Това не правеше положението по-лесно за справяне. Да знае, че той е единственият мъж, на когото можеше да позволи да я докосва и да я държи, не вещаеше нищо добро за бъдещето й.

— Можеш ли да станеш по-упорита, Шера? — изплющя гласът на Кейн в слушалката в ухото й и я накара да се напрегне и да спре по пътя нагоре в планината.

С безмълвно проклятие, тя дръпна очилата от върха на главата си към очите и активира прецизния локатор. Молеше се Кейн да е в комуникационната сграда, а не да е поел нагоре в планината. По дяволите. Там беше. Шера видя уникалния му локатор, движещ се неотклонно близо до нея. Другата патрулираща Порода се отдръпна назад, оставяйки му пространство, докато той избираше най-краткото разстояние, което щеше да го доведе до нея.

— Вероятно бих могла — изсумтя Шера с чувство на безсилие.

Сега усещаше как очакването нараства в нея. Сякаш гласът му беше задействал ключ, който позволи на тялото й да разбере, че половинката й е в непосредствена близост. Гърдите й внезапно станаха чувствителни, подуха се отново, зърната се надигнаха към плата на потника й, когато тя спря и седна върху един голям обрасъл с мъх камък. Нямаше да постигне нищо добро, ако се опитваше да избяга от него. Той беше невероятно упорит.

Шера въздъхна дълбоко, улавяйки слаба следа от неговото ухание, докато той приближаваше. Очите й се затвориха в отговор на внезапния прилив на кръв, която започна да бучи във вените й. Кейн миришеше възхитително, диво и възбуждащо, страстта му достигаше опасния ръб на разгорещената миризма.

Той щеше да бъде твърд, помисли си младата жена с въздишка. Пенисът му щеше да се притиска плътно в дънките му, предизвиквайки я да го освободи, да го вземе, така както й се искаше. Шера поклати глава при тази мисъл. Самоконтролът й беше на привършване. Липсата на сън и нарастващата възбуда започваха да вземат дължимото.

Шера отстрани микрофона на предавателя от лицето си, изключвайки останалите от всичко, което щеше да каже. Слушалките още бяха на мястото си обаче, и тя беше в състояние да държи връзка с другите пазачи, както и с комуникационния център. Свали очилата, когато видя светлата точица, представляваща локатора на Кейн, която я известяваше, че се приближава неотклонно към нея. Той знаеше точно къде се намира тя. Малкият предавател в задната част на дънките й позволяваше да бъде проследена лесно от компютъризираните очила, които носеха всички Породи, натоварени със задачата да отговарят за безопасността им. Шера прибра своите очила в калъфа на практичния си колан и зачака Кейн.

Зимната нощ внезапно се изпълни с жарка, чувствена топлина, която проникваше в костите й. Прииска й се да се отпусне за ласките на Кейн, които със сигурност щяха да последват. Може и да бе побеснял от яд, но когато пристъпи в осеяната с каменни блокове местност, където бе седнала, похотта завладя сетивата й подобно на горещ като лава копнеж.

— Не те мислех за страхливка, Шера — първите думи излезли от устата му накараха косъмчетата на тила й да настръхнат яростно.

Тя не беше в състояние да сдържи ниското гневно ръмжене, което завибрира в гърдите й.

— Има разлика между страхливост и безразличие, Кейн — озъби се младата жена, после скръсти ръце пред гърдите си и проследи с поглед приближаването му. — Ни най-малко не съм изплашена от теб. Сега ми кажи, защо ме последва тук горе? Всичко, което имаш да ми казваш, може да бъде направено по комуникационния канал.

— Наистина ли? — той изсумтя, спирайки на няколко инча от нея. — Наистина ли искаш останалите от Прайда да чуят как ти казвам точно колко силно смятам да ти напляскам задника, задето си тръгнала така? И колко дълбоко възнамерявам да заровя пениса си в хлъзгавата ти вагина, докато го правя?

Шера щеше да се обиди, ако внезапната представа, която премина през съзнанието й не накара женствеността й да запулсира в отговор. Пулсираше? По дяволите, тя туптеше, като кървяща отворена рана, молеше да бъде изпълнена. Но това не означаваше, че щеше да му позволи да разбере.

— О, не си ли смел? — вдигна едната си вежда презрително. Проклета да е, но не възнамеряваше да се гневи истински, това щеше да й причини само вреда. Сякаш се нуждаеше от кръвта, препускаща бързо към клитора й, носеща слаби следи от хормона, освободил се от жлезите на езика й, към останалата част от тялото й. — Нали знаеш, Кейн, бих могла да издера очите ти с лекота. Аз съм котка, помниш ли?

Той изсумтя саркастично.

— Ще се престоря на твоя вълк и ще те изям тогава — сряза я мъжът. — Няма къде да ми избягаш.

Ръката й се раздвижи, преди Шера да вложи някаква мисъл в това, и замахна към лицето му. Изненадващо, той я хвана секунда преди удара.

— Прекрачваш всички граници — сопна се тя гневно. — Омръзна ми от забележките и завоалираните ти обиди, Кейн.

— И на мен ми писна и се уморих да бъда обвързан физически и емоционално с една вещица, която няма здравия разум да се грижи сама за себе си — изръмжа мъжът в отговор. — Смяташ ли, че не знам точно през какво си преминала през всички тези години, Шера? Колко е лоша възбудата и как постоянно нараства, без значение какво правиш, за да я спреш? Ти можеше да ме намериш по всяко време.

В очите му проблесна ярост. Сините дълбини светеха от гняв, а устните му се свиха. Това я раздразни, направо я вбеси.

— О, да, наистина щях да го направя — Шера дръпна ръката си, тялото й изтръпна, сърцето я болеше дори от такова докосване. — Щях да дойда и да те умолявам плачейки, да ме отървеш от това обвързване, макар да знаех, че си ме лъгал от самото начало. Просто да дойда пред вратата ти и да те помоля мило да ме изчукаш, за да облекчиш тялото ми. Дори да бях наясно какво е разгонването, нямаше ни най-малък проклет шанс това да се случи — да поддържа гласа си нисък, да сдържа яростта си зад грубото ръмжене беше едно от най-трудните неща, които някога бе правила през живота си. Шера искаше да крещи, да беснее, да удря, да го нарани толкова, колкото тя бе наранена, когато мислеше, че я бе изоставил.

— Ти знаеше, че не мога просто да избягам от теб, Шера — Кейн нямаше да отстъпи. Той беше точно пред лицето й, топлината на гнева и страстта му се обвиваше около нея, като невидими вериги, когато ръцете му стиснаха раменете й. — Проклета да си, знаеш, че не съм те предал.

Плътта му гореше от копнеж по нейната. Тя усещаше всеки отделен пръст, всяка клетка, когато влязоха в контакт с тялото й, и стана невероятно чувствителна. Шера се бореше да поеме достатъчно въздух, за да прочисти главата си, да засили самоконтрола си, но всичко, което можеше да подуши, беше Кейн и горещата му мъжка страст.

Младата жена се взря в него, поемайки уханието му, опиянена от внезапната непреодолима нужда да го докосне. Трепереше заради това, осъзна тя. Той се бе втренчил като нея, сякаш искаше да я разтърси. Очите му бяха присвити, гъстите мигли хвърляха сенки по бузите му и както обикновено, плътните чувствени устни бяха свити в тънка гневна линия. А тя искаше целувката му.

Езикът й туптеше, докато се отдръпваше от него. Можеше да усети хормона, разливащ се в устата й, когато препълнените жлези започнаха да се издуват и да изискват споделянето.

— Махни се от мен — Шера се опита да се отдръпне, да пренебрегне нуждата и глада, бушуващи в нея, и яростта, която се спотайваше точно под повърхността. — Ако ти пукаше, щеше да ме вземеш със себе си, както те помолих, Кейн, но вместо това ме остави — дори тя беше изненадана от гърления звук на гласа си, от суровата, нежелана болка, която отекна в него.

— Господи, мислиш ли, че не се мразя достатъчно заради това, Шера? — очите му бяха мрачни, изпълнени със собствените му болка и съжаление. — Смяташ ли, че не съм се молил буквално да се върна и да го променя? Да се уверя, че ти си излязла от там?

Кейн я освободи, сякаш не можеше да понася да я докосва повече. Пръстите му преминаха през късите кичури на гъстата му коса, докато издишваше накъсано. Бореше се за контрол точно толкова, колкото и тя.

— Виж, Кейн — Шера се премести назад, опитвайки се да диша, въпреки емоциите, които препускаха в нея и се изливаха към него. — Прекалено е късно, да се върнем назад, и прекалено много неща се случиха, за да вървим напред…

— По дяволите — изръмжа той, взирайки се в нея неумолимо. — Мислиш ли, че те търсих през всичките тези години, рискувайки своя живот и тези на семейството си, и се докарвах до лудост, за да можеш ти да ме разкараш, сякаш нищо от това няма значение? — в нощта отекна суровия му смях. — Аз не мисля така, бейби. И смятам, че и ти много добре знаеш, че това няма да се случи. В противен случай нямаше да бягаш в обратната посока, като уплашено малко котенце всеки път, когато се приближа.

Гласът му се беше повишил, и нещо повече, той се бе преместил. Шера се отдръпна, осъзнавайки, че е отстъпила секунда преди да се блъсне в скалата зад себе си.

— Опитвам се да бъда разумна — отсече тя. — Нещо, което ти не си, Кейн. Нямаш представа какво би могло да се случи. Не знаеш как ще ти повлияе това…

— Знам как ми влияеш ти — изръмжа мъжът. — Знам, че пенисът ми е като стомана в панталоните ми деветдесет процента от времето, толкова съм възбуден да вляза в теб. Знам, че всеки път, когато видя нещо като драскотина по кожата ти, искам да разкъсам някого на парчета. Натъртванията ти ме разяряват. Знам, че независимо от случилото се в лабораторията онази нощ, никога не го преодолях. Никога не забравих. И, за Бога, никога не се отказах. Ти се отказа.

— Аз се примирих — накъсан и дрезгав, гласът й отрази цялата болка и ярост от последните години. — И сега е твой ред, Кейн. Време е да приемеш, че всичко приключи. Приключи през нощта, когато онези копелета ме изнасилиха… О, Боже — тя притисна ръка към устата си, като го видя как пребледнява, видя болката, която премина по лицето му.

Отблъсквайки се буйно от каменния блок, Шера се отдръпна достатъчно далеч от Кейн, за да избегне докосването му, достатъчно далеч, за да вдиша от жаркия нощен въздух, вместо горчивия вкус на болката.

Едва си спомняше онази нощ. Неясно, замъглено. Наркотиците бяха реагирали срещу хормоните, бушуващи в организма й. Учените нямаха представа за грешката, която бяха направили, докато тя не започна да се гърчи под копелето, което я изнасилваше.

— Шера, бих дал собствения си живот, за да те предпазя от това — прошепна Кейн зад нея. — И това е истина.

Тя поклати глава с чувство на неизбежност.

— Не, Кейн. Ти почти даде живота си, така или иначе, а ние никога не го разбрахме. Не е твоя вината. Не се обвинявай за това — и тя не го правеше. Просто го беше приела. — Аз не съм момичето, което обичаше тогава. Момичето, което се влюби в теб вече не съществува. То умря заедно с детето, което изгуби. Всичко, което остана, е убиец — тя не можеше да си позволи да бъде нещо повече. — Аз съм Порода, Кейн. Ни повече, ни по-малко. И съм разгонена. Това е физическо. Биологично. И ние нямаме представа как ще повлияе това на теб. Не съм готова да рискувам.

Шера можеше да го почувства зад себе си, сякаш топлината на тялото му беше физическа ласка. Тогава Кейн я докосна, дланите му се плъзнаха надолу по ръцете й, открадвайки силата й с допира си. От устните й се откъсна скимтене.

Неговото докосване.

Гърдите й бяха толкова чувствителни, че я боляха, кожата на ръцете й предаваше всяко докосване на мазолестите му длани директно към напрегнатите й зърна и набъбналия клитор.

— Аз съм силен човек, Шера — прошепна той, дъхът му погали врата й, когато тя усети главата му да се навежда към нея. — Живях дори когато исках да умра, защото теб те нямаше. Борих се за теб дори когато мислех, че си мъртва. Наистина ли смяташ, че това е само биология? Че някаква сила, по-малка от смъртта, ще ме задържи далеч от тялото ти, от това да те чукам, докато започнеш да крещиш да спра?

Гласът му кънтеше от нарасналата, ослепителна страст, която разкъсваше вътрешностите й на парченца.

О, Господи, само веднъж, помисли си тя прималяло. Да го почувства вътре в себе си, разтягащ я почти болезнено, обладавайки я с дълбоки, силни тласъци, пенисът му да се забива вътре в нея…

— Кейн, моля те… — прошепна тя, отчаянието притъпяваше гласа й.

— Аз те моля, Шера — изръмжа мъжът. — Ще те моля, докато пожелаеш да спра. Кълна се. Тук и сега. Където и както ме поискаш.

Устните му докоснаха врата й, изтръгвайки от душата й вик, когато почувства болезнената, изгаряща нужда, препускаща в тялото й.

— Не — отдръпна се тя от него. — Няма да ти позволя да ми причиниш това отново. Няма да те обичам, Кейн.

Прозвуча кратък, саркастичен смях.

— Ти ме смяташ за проклет глупак, Шера — той поклати глава и я изненада с развеселената нотка, която усети в гласа му. — Добра си, бейби. Толкова си добра, че даже можеш да заблудиш дори себе си. Но не и мен. Помисли върху това. И започни да броиш дните. Защото, проклет да съм, ако ти позволя да бягаш повече.