Да целунеш звяра

Пета глава

Шера погледна шокирано надолу към Кейн. Той се шегуваше? Досега никога не се бе шегувал с нея. Обикновено, или се сопваше, или казваше нещо невероятно арогантно, за което беше сигурен, че ще я подразни. Ръмжеше й, подиграваше й се, наричаше я с превзети имена на малки домашни любимци и често даваше най-доброто от себе си, за да направи живота й ад. Но никога не се беше шегувал с нея, и то толкова нежно. Толкова мило.

Времето, което бяха прекарали заедно в лабораторията, не им бе дало никаква възможност за смях и закачки. Животът и смъртта бяха в непрекъсната битка, ден след ден. Всяка минута от техния живот беше урок за смъртта. Как да бъде постигната — или бързо и безшумно, или с максимална болка. Шера мислеше, че знае повече начини как да убие човек, отколкото повечето убийци, разхождащи се по света. Но не знаеше как да се шегува.

— Шера — напомни й Кейн за молбата си с нежен, приканващ глас.

Нежност. Той можеше да бъде толкова мил, толкова ласкав, че мисълта за единствената нощ, която й бе дарил, предизвика сълзи в очите й. Не искаше да си спомня, отчаяно копнееше да забрави. Спомените я правеха слаба, караха я да страда за всички неща, които сама си отказваше.

— Знаеш, че не мога — прошепна тя и трепна, когато той улови ръката й. Мазолестите му пръсти погладиха горната част на нейните, създавайки сгряващо триене, което накара дъха й да секне. Обичаше докосването му. Топлината и силата на плътта му винаги я бе изумявала, както и близващите пламъци на копнежа, нарастващ в утробата й.

— Винаги потръпваш така, когато те докосна — каза Кейн, взирайки се мрачно в нея. — Сякаш се страхуваш, че ще те нараня — погледът му беше тъмен, изпълнен със съжаление. — Шера, нараних ли те, онзи пръв път, когато правих любов с теб?

Тя пое дълбоко дъх, когато той повдигна пръстите й към устните си. Дали я бе наранил? Кейн беше разбил сърцето й, но физически й беше дал повече удоволствие, отколкото някога бе познала в живота си.

Бавно поклати глава, а очите й се разшириха, когато устните му се разтвориха и той потърка връхчето на показалеца й по тях. Усещането прониза клитора й, а от там и болезнената й вагина. Устните му бяха твърди и горещи, пълни с чувствено обещание.

— Влажна ли си? — попита я, а устните му се извиха в усмивка. — Надявам се да си поне толкова, колкото аз съм твърд, бейби. В противен случай не би било справедливо.

Езикът му се завъртя над пръста й, карайки я да потръпне от усещането. Веднага се върнаха неканени спомени как гали клитора й с езика си, разтворил широко бедрата й, смучещ малката перла, докато тялото й достига до освобождението. Твърдото възелче от плът набъбна и запулсира само при тази мисъл, докато тя се бореше да сдържи стона си.

Като дишаше учестено, Шера облиза сухите си устни, опитвайки да държи очите си отворени, за да е сигурна, че вижда всяко движение, което Кейн би могъл да направи. Нямаше да може да издържи дълго. Докосването му бе истинско изтезание. Мъчително удоволствие, срещу което знаеше, че скоро ще бъде безпомощна.

— Трябва да спрем — беше й трудно да говори, едва дишаше.

Гладът я връхлетя, изпълвайки я с горчивата болка на страстта, която знаеше, че никога няма да бъде задоволена. Беше направила грешка, макар и несъзнателно, осъждайки тялото си на мрачна незадоволеност. Нямаше да причини същото на Кейн. Той вече бе страдал повече от достатъчно, заради това, че бе дръзнал да я спаси.

— Остани тук с мен, Шера — изрече той, а гласът му бе нисък, вибриращ от желание. — Позволи ми да те държа. Прекалено съм слаб, за да ти наложа нещо друго точно сега.

Не би трябвало. Погледът й се плъзна надолу по мускулестите му гърди, по стегнатия корем и твърдата дължина на пениса, извисяващ се нагоре. Шера облиза устните си нервно. Беше толкова слаба. Докато Кейн беше ядосан, срязваше я и показваше ненавистта си за това, че го отхвърля, можеше да стои достатъчно далеч, за да запази решителността си. Но този по-нежен, по-мил Кейн, правеше жаждата й огромна.

Мъжът изстена.

— По дяволите, бейби. Искам този език да ме оближе навсякъде, вместо да докосва само собствените ти устни. Позволи ми да ги вкуся — пусна ръката й и я привлече надолу, преди опасността от движението му да проникне в съзнанието й и да го отблъсне.

— Не. Не мога — езикът й туптеше, а жлезите бяха подути и отчаяни.

Гърдите я боляха, зърната им се втвърдиха в остри връхчета, триещи се почти мъчително в плътно прилепналата й блуза.

— Разбира се, че можеш, Шера — очите му бяха горещи и блестящи от тъмен глад и се взираше в развълнуваната й гръд. — Хайде, бейби. Позволи ми да те целуна отново. Знам колко силно го искаш. Колко много е подут малкия ти език. Усетих го по пулсиращия си пенис. Хайде, Шера, нищо няма да ме възбуди повече, отколкото вече съм.

Кейн я придърпа надолу. Разумът й крещеше Не! Но всяка клетка на тялото й плачеше за друго. Можеше да усети хормона, като пороен дъжд в устата си и докато трепереше от внезапен страх, отново се отдръпна от него, преглъщайки несъзнателно деликатната смес.

Шера изтръпна, щом осъзна, колко бързо нарасна възбудата й този път. Би трябвало да има повече време, преди жлезите да започнат да се отварят и да изливат есенцията си в организма й. Повече време да се подготви и да се увери, че може да избяга достатъчно далеч, за да предпази Кейн от ада, който тя все още трябваше да понася.

Младата жена скочи бързо от леглото.

— Трябва да тръгвам.

— Не — Кейн се облегна на леглото, погледът му беше остър, а изражението — решително. — Не бягай от мен така, Шера. Позволи ми поне да споделя това с теб.

— Ти не разбираш — тя се насили да произнесе думите и още няколко капки от гъстия вкус се изляха от жлезите. — Ти не знаеш, Кейн. Не можеш да разбереш.

— Разбирам, че умирам за теб, и то в продължение на единадесет години — каза мъжът грубо. — Мислиш ли, че не съм наясно, какво точно ще причиня на себе си с това, след като открих какво е преживяла Меринъс? Смяташ ли наистина, че е много по-лошо от тази постоянна ерекция? Бих могъл да те чукам в продължение на седмици и да не получа достатъчно от теб. Този малък незначителен хормон, който ще ми дадеш, няма да направи нещата по-лоши.

Той нямаше представа колко лошо наистина можеше да стане.

— Ти си луд! — извика Шера грубо, гласът й бе нисък. — Мислиш, че не може да стане по-зле, а, Кейн? Мислиш, че възбудата не може се превърне в изтезание, толкова болезнено, че с удоволствие би умрял, вместо да го търпиш повече? — тя погледна надолу към него с горчиво знание. — Може да се влоши. По дяволите, много по-лошо. Толкова лошо, че бедрата ти няма да стоят неподвижни, докато се опитваш да чукаш празния въздух. Толкова дълбоко и болезнено ще крещиш в агония, че би оправил всичко или всеки, но няма да можеш да понесеш докосването на друг човек до плътта си. Толкова ще си омаломощен, че ще бъдеш безполезен в битка, защото всичко, което ще искаш да правиш, е да чукаш.

Очите му сега бяха черни, разширени от шок, докато Шера описваше последните периоди, през които бе преминала. Страните му пламнаха ярко и тя почти можеше да види как страстта му нараства бързо, при мисълта за такава възбуда.

— Тогава си докарай задника тук и да се чукаме — изръмжа почти яростно. — Знаеш добре, както и аз, че това ще я облекчи, Шера.

— Нищо няма да я облекчи, Кейн — младата жена искаше да изкрещи от ярост. — Не разбираш ли? Всеки път, когато Калън обладава Меринъс, този хормон я принуждава да овулира. Тялото й беше подготвено и й даде достатъчно време, за да види дали зачеването ще се осъществи, преди да засили глада й отново. Аз не мога да забременея. Няма да зачена. Помниш ли?

— Можех да мина и без анализ на сексуалния живот на сестра ми — изръмжа Кейн. — И ти не знаеш дали това, което казваш, е вярно. Всичко, което имаш, са предположения.

— А всичко, което имаш ти, е ерекция — подигра се Шера. — Мастурбирай. Най-малкото, можеш да намериш някакво облекчение с това, Кейн. Няма да намериш никакво удовлетворение в моето тяло.

— Аз не мисля така, котенце — произнесе той през стиснати зъби, като слезе от леглото и се олюля за миг, когато краката му го предадоха.

Шера наблюдаваше с широко отворени очи, как шест и повече фута разгневен, възбуден мъж спря, като че ли объркан. Пенисът му беше тъмен и набъбнал, главичката с форма на гъба беше влажна от предеякулационната течност, която капеше по нея. Кейн се поклащаше на краката си, лекарствата вече започваха да действат на координацията му. Отново пристъпи към Шера, но пак се олюля.

— Мамка му. Мразя шибаните лекарства — изруга мъжът.

Тя инстинктивно се приближи към него при вида на безсилието и решителността, които вероятно щяха да го накарат да падне на задника си. Не че не смяташе, че си го заслужава, но ако разкъсаше онези шевове, Док щеше да й изчете едно дълго конско.

Това беше първата й грешка.

Ръцете му се обвиха около нея, в ухото й прозвуча лукав смях и преди да успее да го спре, двамата паднаха обратно в леглото.

— О, по дяволите — изруга Кейн измъчено, когато се просна върху Шера. Пое тежестта със здравото си рамо, но направи болезнена гримаса от удара, който понесе раненото.

Тя погледна намръщено към него. Проклет упорит човек! Беше решен да стане на неговата, без значение какви ще са последиците, и отказваше да се вслуша в здравия разум.

— Кейн, луд ли си? — Шера не го отблъсна, когато се намести между бедрата й, а пенисът му се притисна към хълмчето на женствеността й. Дъхът й секна от желание.

Очите му се затвориха за миг. На нея й бе достатъчно да гледа изгарящото удоволствие, изписано по лицето му.

— Сега какво, голямо момче? — попита го подигравателно.

Нейните дрехи ги разделяха и тя знаеше, че той също е наясно — и то дяволски добре — че след малко ще угасне като свещ на вятър и няма да успее да ги свали.

— Боже, усещам те толкова добре, че мога да умра точно тук и сега, щастлив, както никога досега — гласът му бе дрезгав от упоителна умора и нараснала страст.

Думите се блъснаха точно в сърцето на Шера. Очите й се затвориха, докато се бореше да изтрие гледката на невероятно блаженство, преминало по лицето му. Неговите се стесниха като върха на топлийка с нагорещен край, когато притисна бедрата си в люлката на нейните. Твърдата дължина на горещата набъбнала плът се притискаше силно към подутия й клитор и я накара да изпъшка от екстаза, надигащ се в нея.

— Почувствай колко е хубаво, бейби — прошепна мъжът, като сведе глава, а езикът му погали влажната кожа на ключицата й. — Спомняш ли си, Шера? Колко горещо и прекрасно беше първия път? Да гледам как пенисът ми се потапя в сладката ти малка вагина, беше най-еротичното нещо, което някога съм виждал през живота си.

Усещането на устните му, движещи се по кожата й, беше ад и рай. Удоволствието беше толкова прелестно, че влагалището й се стегна, започна да пулсира, разливайки соковете си в една копринена пътека по тънкия плат, който я разделяше от жадния му пенис. Езикът й туптеше с тежкия ритъм на желанието, изсипвайки сладкия вкус на хормона в устата й, който бързо го изпрати в тялото й.

„Ох, това е лошо, помисли си тя, докато бедрата й потръпваха в отговор на чувствената му атака. Много лошо.“

Ръцете й погалиха голата плът на твърдия му, мускулест кръст, когато той настани горещото копие срещу чувствителната цепка.

— Кейн — името му беше една въздишка на копнеж, който тя не можеше да контролира.

Натрупаните през годините страдание и мъчителна възбуда, я заляха като вълна. Толкова много нощи, прекарани в мечти точно за това, жадуваща за усещането на силното му тяло, покриващо я; за ръцете му, които я държат, точно както сега.

— Тихо, бейби — той близна надигналите се над потника гърди. — Почувствай колко е хубаво. Позволи ми да те галя, Шера. Цялата гладка и мека, и гореща под мен. Като прекрасно малко котенце.

Въпреки трескавата страст нарастваща в кръвта й, Шера изсумтя развеселено.

— Ти си побъркан — тя изпъшка, когато усети пръстите му да се плъзват под презрамката на прилепналото горнище и да я издърпват надолу по рамото.

— Ммм. Виж какво намерих — Кейн побутна деколтето по-надолу с брадичката си, разкривайки твърдото набъбнало зърно, което се надигаше умолително към него. — Едно красиво малко зрънце, напълно узряло и сладко, само за мен.

Езикът му закръжи около него, преди Шера да успее да се стегне, подготвяйки се за въздействието. Тя се изви неволно, притискайки връхчето по-близо до устните му, накъсан вопъл на желание отекна около тях, когато потръпна бурно в ръцете му. Той изпъшка дрезгаво, след това бавно и тежко се срина.

— Кейн? — Шера преглътна мъчително, когато главата на младия мъж се отпусна на рамото й — едрото му тяло, проснато с цялата си дължина върху нея, почти я смачкваше.

— Кейн — смушка го по здравото рамо.

Дишането му беше леко и спокойно. Ставаше по-тежък с всяка секунда.

— По дяволите, Кейн — не знаеше дали да се смее или да плаче, когато започна да се бори, избутвайки го на здравата страна, докато най-сетне, с божията помощ, успя да го изтърколи от себе си.

— Побъркан — промърмори Шера. — Ти си за освидетелстване, Кейн. Напълно луд. Трябва да бъдеш заключен.

И още имаше шибана ерекция. Тя изръмжа неудовлетворено, изтърколи се от леглото и метна завивката върху него, съскайки от възмущение. Спасен от лекарствата на Док? Шера поклати глава уморено. Това беше първият известен й случай, в който болкоуспокояващите на Док нокаутираха някого. Кейн беше натъпкан с лекарства, като скъперник с пари. И сега спеше дълбоко и безболезнено, докато тя крачеше из стаята, обвинявайки се за собствената си липса на контрол.

Хвърли се в стола до леглото и се взря в безжизненото му тяло. Така му се падаше, щом изобщо се бе оставил да го ранят, безмълвно изсумтя тя. Ако я бе оставил на мира, по дяволите, нямаше да припадне заради лекарствата, инжектирани в раната, две секунди преди да стигне до същината.

— Луд — промърмори отново. — Ти си опасен за себе си.

Прокарвайки уморено пръсти през косата си, тя се премести от стола на дивана.

— Не го оставяй сам, Шера — присмя се на думите на доктора отвратено. — Той може да се нарани, Шера — младата жена изсумтя. Дори ранен, Кейн успяваше да манипулира събитията, в своя изгода.

Шера се изтегна на дивана, загледа се в тавана и се помоли за търпение. Имаше чувството, че ще се нуждае от него, щом бе замесен Кейн Тайлър.

Тя не може да го контролира. Това е единственото нещо, което съм забелязал при женските. Телата им просто не могат да отхвърлят докосването на половинките им, без значение колко, кога или къде. Докато настъпи зачеване, или в случая на Шера, предполагам, когато възбудата спадне, както беше преди.

Кейн не беше забравил това малко зрънце информация, което Док Мартин му бе дал по време на срещата им рано на следващата сутрин. Беше достатъчно мъж обаче, за да признае, че иска Шера да дойде при него по свое собствено желание, а не, защото тялото не й дава друг избор. Това бе най-острото възражение, което в началото беше имал срещу връзката на Калън и Меринъс. Винаги беше смятал, че сестра му не е имала избор по въпроса, въпреки че изглеждаше невероятно щастлива.

Но, докато се движеше из земите на имението, внезапно откри за себе си, различна гледна точка. Негова гледна точка, призна той, но все пак различна. Шера беше неговата жена. Да забравим за чифтосването, да забравим за разгонването. Обикновеният и прост факт беше, че тя е негова, без значение дали е готова да го приеме, или не.

Ако не беше неестественото желание, тя щеше да се държи толкова дяволски студено с него, че щяха да са му нужни ръкавици, за да я докосне. Да ограничава отношенията си с нея до остри, срязващи забележки, които много честно нараняваха и двамата, не бе никак лесно. Беше й позволил да бяга всеки път, когато поиска. Вместо да тича след нея, й бе дал свобода. Защото не искаше насила нещо, което за тялото на Шера бе естествено като дишането — необходимостта да бъде с половинката си.

Кейн дръпна малкия радиоприемник от калъфа му и го поднесе към устата си.

— Шера, къде си?

Беше дяволски уморен да я чака, сама да вземе решението. Фактът, че е готова да се изправи срещу физическите страдания, които бе понесла, вместо да отиде при него, нараняваше гордостта му, въпреки че нещо стопляше гърдите му при мисълта за опитите й да го предпази от неизвестното. Той се усмихна порочно. Понякога неизвестното можеше да бъде дяволски вълнуващо.

— В склада с боеприпасите — гласът й бе рязък и разсеян. — Какво става?

Кейн автоматично се обърна към ниския продълговат стоманен хангар, в който се помещаваха оръжията и амунициите. Беше построен и проектиран по изискванията на Шера. По нейна препоръка бяха поръчали оръжия, които се очакваха да пристигнат скоро. Жената знаеше също толкова, ако не и повече от него, за оръжията. Но не за пистолети и пушки искаше да говори с нея.

— Ще бъда там след минута. Трябва да се изясним — отговори й кратко. Нямаше намерение да навлиза в подробности по отворения канал за връзка.

Тази сутрин се бе събудил с ерекция, с която би могъл да забива пирони в масивен дъб, толкова беше твърд. Възбудата му бе понамаляла малко с течение на времето. Ако това, което Док бе открил бе вярно, тогава физическата връзка между него и Шера беше налице от онази първа нощ, която бяха прекарали заедно. В този момент наистина не го интересуваше, как се бе случило. Всичко, с което бе наясно, бе жаждата му за нея и нуждата, която вероятно бе десетократно по-силна в нейното тяло.

Кейн отвори врата на оръжейния хангар и влезе в хладните, добре осветени граници на сградата. И я видя там.

Вгледа се в нея, докато затваряше вратата, и стисна зъби при вида на напрегнатото й изражение. Очите й бяха тъмни от безсънието, а устните й — изтънели от усилията да се бори с възбудата, напираща в тялото й.

— Какво, по дяволите, искаш, Кейн? — сряза го тя незабавно. — Ако не си забелязал, имам работа за вършене.

— Смяташ ли, че можеш вечно да се бориш срещу това, Шера?

Младата жена трепна. Ако имаше нещо, което го подлудяваше, това бе да гледа предателския трепет от болка всеки път, когато бе принудена да се изправи пред нещо, което не бе готова да посрещне.

— По дяволите, Кейн — Шера се изправи от кутиите, до които бе приклекнала. — Имам работа за вършене. Нямам време за това.

Кейн бавно пристъпи по-близо, стараейки се да не изглежда много застрашителен.

— Рязка и съскаща, както винаги — каза той подигравателно, позволявайки на устните си да се извият в саркастичната усмивка, която знаеше, че тя ненавижда. — Предпочитам онова сладко, мило мъркане, което издаваш, когато те докосвам.

Кейн искаше Шера да изгуби равновесието си. Трябваше да разклати този самоконтрол, който тя отчаяно се опитваше да запази.

— Аз не мъркам — изглеждаше ужасена дори от самата мисъл.

— О, да, правиш го — той следеше инстинктивното й желание за отстъпление. Потисна усмивката си, когато тя го сдържа, опитваше се да се изправи срещу него, да му докаже, че е по-силната. — Ти мъркаш по най-сладкия възможен начин, когато те докосна, Шера. Помня го много добре. Тихо и меко, вибриращо от наслада.

Пенисът му се стегна, напълно изправен и по-твърд, отколкото младия мъж си спомняше да е бил някога. Приближи достатъчно, за да усети аромата й, да види възбудата в блестящите й зелени очи, която тя се опитваше да скрие.

— Ти си луд — изсумтя Шера, ръцете й трепереха, когато се наведе над кутията, разрови сламата и издърпа още една нова, блестяща автоматична пушка от вътрешността, за да я остави при другите, на количката до нея.

— Такъв ли съм? — той я дръпна с лице към себе си, усещайки трескавата топлина на кожата й, когато тя се опита да се отскубне от него.

— Ще ти сритам задника, ако не ме пуснеш — беше задъхана.

Кейн можеше да види ситните капчици пот по челото й, червенината по бузите, глада, бушуващ в погледа й.

— Точно сега, не би могла да ми сриташ задника, дори да искаш — възрази напрегнато той. — Погледни се, Шера. Ти си слаба и изтощена от борбата с възбудата и почти трепериш от страст. Още колко дълго можеш да се бориш?

— Правила съм го и преди — тя се съпротивляваше, когато я избута към ниския метален рафт зад нея, задържайки я там с тялото си. Собственият му сексуален глад се блъскаше в мозъка му със сила, от която Кейн започваше да се страхува.

— Но по този начин не си — изръмжа мъжът и улови хълбоците й, когато ръцете й се подпряха на раменете му. Пръстите й се извиха, ноктите й драскаха по ризата му, докосвайки белега на гърдите му през плата, с неимоверно удоволствие. — Мислиш ли, че си сама, Шера? Помислила ли си дори за една проклета минута, че страдаш без мен?

Кейн рязко разтвори ризата си, копчетата се разпиляха и той дръпна ръцете й обратно.

— Виж, по дяволите — едната му ръка се заплете в косата й, когато я принуди да погледне белега на един инч от плоското, твърдо зърно. — Виж какво ми остави, Шера. Колко добре ме маркира. Хрумвало ли ти е, дори за една шибана секунда, че този проклет хормон може да направи това по-трудно за мен?

Гласът му беше груб, разярен. Кейн не знаеше дали би могъл да се сдържи да не я вземе сега, без да нарани и двама им.

Той чу тих, страстен звук на агония, излязъл от дълбините на гърлото й, когато очите й се разшириха от болка и ужас. Лицето й пребледня, пръстите й се протегнаха, за да докоснат зачервения белег.

Кейн направи гримаса, когато удоволствието, горещо и опустошително, се разля право към пениса му. Той набъбна и запулсира. Усети как предеякулационна течност се стича по малката цепнатина в средата на издутата главичка.

Поемайки рязко дъх, улови пръстите върху гърдите си и ги задържа неподвижни.

— Толкова съжалявам — прошепна Шера, едно скимтене от желание и отхвърляне, което разби сърцето му.

— Съжаляваш? — попита я тихо. — О, не, бейби. Не искам да чувам, че съжаляваш. А да те чувам как мъркаш, докато езикът ми чука толкова дълбоко и силно стегната ти малка вагина, че да закрещиш от това. След като се заситя от теб, тогава искам да почувствам тези остри малки нокти да драскат гърба ми, докато те изпълвам с всеки твърд, болезнен инч на пениса си. Това е, което искам да чуя, Шера.

Очите й се разшириха още повече, в погледа й ярко проблесна шок, когато главата й се повдигна, а езикът й облиза устните.

— Ох-ох — Кейн поклати глава, прилагайки малко натиск върху нейната, придърпвайки я към гърдите си. — Не ближи тези прекрасни устни, бейби. Оближи белега, който ми остави. Вкуси ме, Шера, преди да направя нещо, за което и двамата да съжаляваме.

Контролът бе най-слабото му място. Тялото му се бунтуваше силно и съкрушително. Пенисът го болеше, като отворена рана, а дамгата на гърдите му гореше като пламък.

— Кейн — тя опря челото си на него, дъхът й погали чувствителния белег.

Ръцете й стиснаха кръста му, притискаше се плътно към него, докато се бореше за въздух. Дребното й тяло трепереше, почти се тресеше, докато се бореше срещу близостта му и жаждата, бушуваща между двама им.

Кейн стегна хватката си в копринените кичури коса на тила й, преди дланта му отново да я притисне леко.

— Сега — простена той. — Знаеш от какво се нуждая, Шера. Дай ми го, преди да взема нещо, което не си готова да ми дадеш.

Слабият отчаян вопъл, който се откъсна от гърдите й, го накара да се стегне в очакване. Не беше звук на протест или страх, а на копнеж. Секунда по-късно, силен мъжки стон отекна в пространството, щом езикът й се подаде и се плъзна бавно по белега. Лекото грапаво докосване се втурна по нервните му окончания и напрегна всеки мускул до точка на разкъсване. Главата му падна назад с гримаса на мъчително удоволствие.

Деликатно, като котенце, Шера опита вкуса на плътта му, поставяйки под изпитание контрола, който Кейн налагаше върху надигналия се, ненаситен глад. Тя облиза горещия малък белег с чувственост, която го опустоши. Докато вкусваше кожата му, всяка малка ласка я караше да се отърква в него все по-настойчиво. Заля ги горещина.

Дънките бяха един затвор, който Кейн не можеше да търпи, дори минута повече. С едната си ръка държеше главата й, а другата поведе отчаяна борба с колана, за да освободи агонизиращата си плът от ограниченията на плата.

— О, Боже! Кейн, моля те… — ръцете й се стегнаха около кръста му, гласът й беше изтънял от отричане и протест, въпреки жаждата, заливаща плътта й.

— Шера, бейби — той издърпа ризата от панталоните си, преди да се върне към битката с колана. — Господи, докосни ме. Изгарям жив.

Освободи се и секунда по-късно ръцете й бяха там, при неговите, плъзвайки ципа на дънките, докато той вадеше члена си. Устните й отново покриха белега, както бяха направили преди толкова много години и го засмукаха колебливо. Езикът й сега трептеше закачливо, въпреки протестиращото мъркане, вибриращо по кожата му.

Миг по-късно, беше освободен. Кейн се шокира от собствения си дрезгав вик на удоволствие, когато ръката на Шера се опита да се обвие около дебелото копие от плът. Раните на рамото му бяха забравени. Реалността вече не съществуваше. Кейн усещаше как кръвта се помпа силно и тежко във вените му, докато удоволствието се превръщаше в буря, изгаряща всяка негова клетка след себе си.

Ръката й се движеше по чувствителната плът на пениса му, извиваше, галеше, докарвайки го до лудост. Кейн се бореше да се сдържи. Не можеше просто да я хвърли на шкафа и да я чука като животно, в каквото усещаше, че се превръща. А го искаше. Бог да му е на помощ, искаше да вкуси сладкия сок, който знаеше, че тече от вагината й, а след това да я чука. Толкова дълбоко и толкова дяволски силно, че тя никога да не го отхвърли отново.

— Дааааа — изпъшка, когато усети как Шера се придвижва надолу, дъхът й бе влажен и горещ, докато тя се опитваше да достигне всяко влажно от пот местенце по чувствителното му тяло. По гръдния му кош, надолу по корема. Пенисът му туптеше нетърпеливо. По-ниско… ако не напъхаше издутата главичка в устата й, щеше да полудее. Ако я вкараше там, пак щеше да полудее.

Простена мъчително, когато езикът й го докосна. Кейн можеше да го почувства — горещ и толкова дяволски добър — че едва сдържа освобождението, което напираше в тестисите му.

— Проклета да си — задъха се мъжът, изгубен в мъглата на изпълващата го страст. Едната му ръка улови основата на пениса, а другата се стегна в косата й. — Засмучи го, Шера. Обвий устата си около него, преди да си изгубя ума.

Но така или иначе го загуби. Кейн дочу тих задавен стон от гърлото й, почувства го, когато се надигна твърд и тежък към устните й. Очите му се отвориха и той се втренчи отчаяно в рафтовете с оръжия на стената пред себе си. Не биваше да поглежда надолу. Не искаше да поставя под изпитание контрола си…

Ръцете й се обвиха около него, обхвана пениса му и го засмука, докато устните й, зачервени и пълни, се разтягаха над подутата главичка.

Кейн беше близо до върха, прекалено близо, а Шера го тласкаше към ръба. Разтърси се от надигналата се бурна вълна в тялото му, от страстта, възбудата, нуждата и болката, които бяха нараствали през годините. И той знаеше, без значение желанията на тялото му, че това никога няма да бъде достатъчно. Можеше да остане в устата й завинаги и пак да бъде твърд, яростно изправен и умиращ за течната топлина, съдържаща се в уютната прегръдка на вагината й.

Ръцете му бяха силни, може би прекалено силни, и той се страхуваше, че ако се отдръпне назад, ще я повлече със себе си. Той я вдигна към шкафа така, че да постави сладкия вход на тялото й точно пред твърдата като камък плът, жадуваща да се потопи вътре в нея.

— Кейн, не… — прошепна тя, но беше отпусната в ръцете му, главата й падна назад, когато устните му се раздвижиха по шията й. — Не го прави. Моля те.

— Майната му — изръмжа той, дланите му обхванаха лицето й, а погледът му се съсредоточи на устните й. — Целуни ме, Шера. Дай ми го, бейби. Сега.

Ръцете й уловиха китките му, устните й трепереха.

— Не мога — проплака тя слабо. — Знаеш, че не мога.

Очите й сега бяха почти черни от страст, гладът я разяждаше, унищожавайки самоконтрола.

— Отказът ти убива и двама ни, Шера — каза рязко мъжът, желанието и гневът се разпростираха в съзнанието му, докато се чудеше дали първо да я чука, или да я напляска. — Отречи правото ми на това — на твоята целувка. Отречи, че съм шибаната ти половинка, проклета да си.

Тя отвори уста, дали да отрече или да се съгласи, той никога нямаше да разбере. Всичко, което знаеше бе, че гладът, яростта и нуждата изпращаха искри от агонизиращо желание в тестисите му и в измъченото копие на члена му.

Устните му покриха нейните, езикът му се потопи дълбоко. Неговата жена. За Бога, неговата половинка.