Да целунеш звяра

Първа глава

Пет месеца по-късно

— Добър ден, котенце — провлеченият говор на Кейн накара косъмчетата на тила на Шера да настръхнат отбранително в мига, в който влезе в кухнята, подготвена за седмичното събиране, за което Калън настояваше. Започнеше ли да говори така, не се очертаваше приятен разговор.

Не че някой разговор с него някога е бил приятен, напомни си тя саркастично. Той продължаваше да я провокира при всяка възможност и в повечето случаи го правеше просто за да види колко може да я разгневи.

Сините му очи бяха хладни, хитри, и я наблюдаваха с развеселена подигравка, която я караше да иска да го издраска. Това желание беше в постоянно противоречие с непреодолимия копнеж да го чука до лудост. Шера беше разгонена. Мразеше това, но нямаше друг избор, освен да го признае. След единадесет дълги години на болка и страх, сега тя знаеше защо тялото й я предава, започвайки с една непреодолима възбуда и завършвайки с мрачна, почти агонизираща болка, преди бавно да намалее. За един месец в годината, Шера беше в период на разгонване. И страдаше, защото нейната половинка вече я бе взел, вече бе програмирал тялото й да не приема друго докосване, освен неговото.

Ако той беше Порода, тя би могла да го разбере. Меринъс и Рони бяха маркирани от своите половинки, телата им бяха инфектирани с хормонални флуиди, които се освобождаваха от подутите жлези точно под езиците на мъжете. Но Шера знаеше, че през онази единствена нощ, прекарана с Кейн, собствените й хормонални жлези не са били активни. И беше дяволски сигурна, че не е направила грешката да го целуне, откакто той бе нахлул отново в живота й. Не и откакто научи признаците на разгонването и разбра, без сянка на съмнение, че Кейн е нейната половинка.

Той се беше облегнал небрежно на кухненския плот с чаша в ръка, високото му тяло, слабо и мускулесто, беше отпуснато и съблазнително. Дънките му се издуваха в горната част на бедрата. Шера преглътна с усилие и отмести поглед от него. Той беше твърд и готов за секс. И само Господ знаеше, колко силен е копнежът й той да проникне в нея. Желаеше пениса му, твърд и дебел, да нахлуе във влажната й вагина, докато тя закрещи от удоволствие. Шера почти потръпна при мисълта и почувства как я залива прилив на топлина.

— О-о, виждам нещо интересно — развеселеният му глас се снижи. Явно Кейн бе доловил предателската руменина, която се плъзна по лицето й. — Защо се изчервяваш, котенце? Прегряла ли си?

Бързо извръщайки се от него, младата жена се престори на равнодушна, като остави папките на масата и ги подготви за останалата част от Прайда.

— Кейн, започваш да ме дразниш — каза му хладно, без да се обръща назад. — Малките остроумни забележки ми лазят по нервите. Продължавай в същия дух и ще ти покажа нагледно, как се бие една котка.

Кейн изсумтя. Звукът беше изпълнен със сарказъм.

— Бъди мила, Шера, или ще насъскам нашия малък ангел срещу теб. Тя ще те ухапе, помниш ли?

Каси бе изръмжала към нея предишния ден, когато Шера се озъби на Кейн заради нещо, което бе казал. Малкото момиченце беше поразително защитнически настроено към него.

Шера погледна назад към него, докато поклащаше глава състрадателно. Бедната Каси. Тя беше научила тези лоши навици от него.

— Обещахме да я държим далеч от теб — каза младата жена. Явно Кейн не оказваше добро влияние на детето. — Ще я превърнеш в едно малко чудовище, ако продължаваш да я глезиш така, както са разглезили и теб.

Мъжът се усмихна самодоволно.

— Не искам ти и Меринъс да я превърнете в някаква малка кукла — възрази той. — Нека детето да бъде дете, по дяволите. Тя не е имала много възможности да бъде такова, през последните две години.

Това беше вярно. От докладите на Даш Синклер бе видно, че малкото момиченце бе преживяло кошмара на постоянни атаки и отчаяни бягства, докато майка му се е опитвала да му осигури безопасност. Каси беше първото известно дете Вълча порода, което не бе заченато в епруветка, и цената за главата й бе астрономическа. Но това не означаваше, че Кейн трябва да я превърне от невероятно сладко дете в някаква малка мъжкарана.

— Тя е малко момиченце, а не побойник — обърна се към него Шера намръщено. — Кейн, вчера ти я накара да се бие в калта. Не е редно да го правиш по това време на годината.

Той се усмихна. Едно бавно преднамерено извиване на устните, а сините му очи бяха изпълнени с веселие.

— Знам. По дяволите, това момиче има добър мерник, нали? А и не беше толкова студено, беше горещо като в ада и тя се забавляваше. Това е всичко, което се иска.

Кейн и Каси бяха покрити с кал от главата до петите. В този момент Шера бе пристъпила през вратата, мъмрейки Кейн за мръсотията, когато една струйка мокра пръст я изпръска отстрани по главата. Малкият ангел, известен като Каси Колдър, я беше информирал доста яростно, че е вълк, а Шера е котка, и ако не се държи мило с Кейн, ще получи ухапване.

— При скоростта, с която се развива, ще трябва да сложа и двама ви на каишка — каза му Шера разпалено. — Престани да я окуражаваш. Тя е само дете.

За секунда изражението му премина от самодоволно веселие в напрегната, мрачна сексуалност.

— Каишка, а? — гласът на Кейн стана грапав като кадифе, погледът му се спусна към гърдите й, надигащи се под памучната тениска, с която бе облечена. Шера можеше да почувства как зърната й се втвърдяват. — Може ли да включим и белезници? Имам няколко, нали знаеш?

Между бедрата й избухна топлина. Проклет да е и той, и подигравките му. Само подклаждаше възбудата й, правейки борбата й много по-трудна. И Кейн щеше да настоява, за да влоши нещата още повече. Можеше ли денят да стане „по-хубав“, запита се тя саркастично.

— Само ако ти си този в тях — сряза го Шера в отговор, опитвайки се да прогони представата за Кейн, прикован към нейното легло, изтегнат под нея, докато тя се спуска върху твърдата дължина на ерекцията му. Видението беше прекалено съблазнително, за да го допусне за дълго.

За съжаление, хапливите й думи имаха малък ефект върху Кейн. Обидите й рядко я задоволяваха толкова, колкото блясъкът на раздразнение в тези тъмни очи. Но не й харесваше ароматът на горещ, възбуден мъж.

Шера можеше да подуши страстта му, като връхлитането на внезапна буря, блъскаща сетивата й. Очите му блестяха, изражението му бе потъмняло от възбуда. Ако сведеше поглед по-ниско, бе сигурна, че издутината на дънките му ще наподобява много дебел стоманен прът, жадуващ за освобождение.

— Това може да се уреди — измърмори Кейн любезно, като пристъпи по-близо, а едрото му тяло се движеше с плавна грация и мъжка сила. — Моята стая или твоята?

Шера щеше да стигне до оргазъм само от силното напрежение стаено в гласа му. Усети как вагината й се навлажнява от соковете й, почувства мъчителна болка в зърната под плата на тениската си и й се прииска да изсъска от ярост. Защо животът не можеше да бъде по-приятен за нея, дори и само за една година, запита се тя потиснато. Какво бе сторила, за да заслужи това?

— Само в мечтите ти — тя изрече ироничните думи през здраво стиснатите си зъби.

Тогава Кейн се изсмя. Звукът беше нисък и галещ вече възбудените й нерви. Той се приближаваше към нея. Шера нямаше намерение да бяга. Ако го направеше, той само щеше да я последва. Ако я последваше, само щеше да разбере колко отчаяно й се иска да запази разстоянието помежду им възможно най-голямо.

— Нямаш представа, бейби. Искаш ли да ти кажа няколко от тях?

Мъжът спря пред нея, а широките му гърди бяха на не повече от инч от бюста й. Шера опита да поддържа дишането си бавно и равномерно, но беше наясно с факта, че се е провалила. Както го знаеше и той. Главата му се сведе, докато наблюдаваше как гърдите й се надигат по-високо, преди да повдигне мигли и да погледне порочно към нея.

— Не — младата жена поклати глава и опита да се извърне. Не искаше да слуша за неговите мечти. Изкушението от докосването му бе твърде голямо.

— Любимата ми… — той пренебрегна отказа й, като махна с ръка, кокалчетата на пръстите му докоснаха леко рамото й — … е тази, в която ти си просната в скута ми, а задничето ти става яркочервено, задето ме дразниш от толкова дълго време. А ти се гърчиш и умоляваш за пениса ми всеки път, когато шляпна тези закръглени малки бузи. Ще бъда повече от щастлив да го изиграя заради теб — предложи Кейн в проява на вежливост.

Шера би трябвало да се почувства възмутена. Вместо това се взираше в него шокирано, борейки се срещу стягането на седалището си при мисълта за ръцете му, спускащи се върху него по този начин. О, да, можеше да си го представи добре. Твърде добре.

— Това е напълно справедливо, Кейн — изсумтя тя с най-голямото достойнство, което успя да събере сред съкрушителния копнеж, препускащ вътре в нея. — Можеш просто да се наслаждаваш на малките си извращения сам. Господ е дал на хората ръка и пет пръста поради тази причина, нали знаеш.

— Хмм, знам. И знам също, колко точно са подходящи тези пръсти за моето любимо малко котенце. Ела тук, писано, нека ти покажа — опасен и предупредителен, гласът му беше като наркотик, вливащ се в тялото й, въпреки острата ярост, която Шера можеше да види в погледа му.

Вагината й се заля с кремообразна влага. Шера усещаше как се просмуква от влага, а нежните й гънки стават хлъзгави от гъстата есенция. Не й бе лесно да задържи контрола. Не и когато езикът й буквално пулсираше да сподели болката си с Кейн, а вагината й се свиваше в съгласие. Проклет да е. Тя не се нуждаеше от това точно сега.

Щеше да си получи заслуженото, ако наистина му дадеше това, за което продължаваше да я предизвиква. Силното действие на хормона щеше да бъде подобаващо наказание за месеците на възбуда, през които Кейн я бе накарал да премине.

— Кейн, Шера, без спорове днес — Калън я спаси от това да изплъзне унищожителното отмъщение от внезапно изпразненото си съзнание, когато влезе в кухнята, следван от съпругата си и останалата част от основния Прайд. — Да се захващаме за работа и да видим дали можем да открием нещо съществено този път.

Последните няколко събрания бяха толкова безрезултатни, че бяха истинска подигравка за неговата решителност да осигури на Породите място в обществото. Не като отделен вид, а като човешки същества, достойни за съществуване. Това изглежда беше текущият дебат, който се водеше във вътрешните кръгове на повече от един държавен орган.

— Добре, какво имаме? — попита Калън, когато всички седнаха. — Шера, получи ли онези оценки?

— Всичко — тя побутна един от документите към брат си. — „Фарсайд“ извършват отлична строителна работа. Проучих всеки ъгъл и те изглежда са най-добрият избор.

— Не съм съгласен — Кейн не направи нещо повече, отколкото Шера бе очаквала, докато също заемаше мястото си. Той не беше съгласен с нищо, което бе предложила досега. — Това ще наложи присъствието на прекалено много непознати хора в имението по едно и също време и ще ни изложи на риск, от който не се нуждаем. Това ги прави повече от ненадеждни, превръща ги в опасност.

Шера стисна зъби за няколко дълги секунди, преди да се обърне към него с ръмжене.

— „Фарсайд Кънстръкшън“ е една от най-уважаваните строителни фирми в страната. Техните сгради имат много високи оценки за качество, не наемат подизпълнители и със сигурност работата им е отлична от началото до края. Оценката ти, че са ненадеждни, може да се счита за клевета, Кейн — сопна се Шера яростно.

Той отново стана труден. По някаква причина, Кейн смяташе, че е негово задължение да превърне живота й в по-голям ад, отколкото вече беше. При това положение, тя щеше да изгуби всяко подобие на контрол и в крайна сметка щеше да му издере очите, минути преди да се опита да го чука до полуда.

Адреналинът вибрираше във вените й и караше вътрешностите й да трептят, а утробата й да се свива от нужда. Гневът винаги правеше нещата по-лоши. Разпространяваше възбудата в тялото й като пожар, който Шера нямаше как да контролира.

— Успокой се, Шера. Той каза, че не им се доверява — напомни й Калън, очите му бяха впити в тези на Кейн. — Трябва да бъдем сигурни с кого си имаме работа, преди да го пуснем в имението. Особено когато и Каси е тук.

Като че ли Шера не знаеше това. Искаше й се да изсъска от чисто безсилие.

— Това е събрание — възрази тя, обръщайки се към Калън. — Скъсах си задника да получа тази информация и да предложа най-добрия вариант за работата, която трябва да бъде извършена. Ако той продължава да „стреля“ по тях, ще трябва да строим проклетите къщи сами.

— В което има повече смисъл, писано — отсече Кейн, с неизменната многозначителна усмивка, изкривяваща устните му. — Имаме достатъчно ръце тук, и не е като да не могат да правят почти всичко. Какъв е смисълът да се пилеят пари, както и работна сила, когато можем да вложим само материали и да си го построим сами?

Раздразнението в гласа на Кейн започна да нараства, като че ли се уморяваше все повече от постоянната битка помежду им. Което беше много лошо. Той бе започнал пръв, неговите остри и подигравателни нападки непрекъснато я пронизваха точно в целта. Започваше да й писва от тях.

— Защото това ще отслаби защитата на самото имение — озъби се тя в отговор.

— Глупости — сега Кейн се намръщи, тъмносините му очи пламнаха. — Забравяш кой е началник по сигурността, котенце. Аз. Знам точно какво се изисква, за да се защити това имение, и не са нужни почти двеста Породи във всеки един момент. Нека твоите хора да свършат работата. Това ще им даде чувство за отговорност, както и гордост от дома, който са изградили.

— Изглежда забравяш факта, че повечето от тези мъже и жени, за които говориш, имат нужда от почивка и възстановяване, а не да си скъсват задниците от работа по цял ден — Шера подпря ръцете си на масата и изръмжа към Кейн, докато си мислеше за тъжните погледи на хората, които бяха освободени от различни лаборатории през последните месеци.

— Не бива да ги щадиш толкова, Шера — лицето на Кейн почти се допираше в нейното, докато останалите ги наблюдаваха с интерес. — Няма да им помогнеш, като ги глезиш, сякаш всичко ще бъде идеално от сега нататък. Няма да е. Ако не са внимателни, това, пред което са изправени няма да бъде по-безопасно от онези проклети лаборатории, в които са били досега. Не можеш да ги оставиш да мислят, че ще бъде.

Шера усети как кръвта внезапно забушува във вените й, слабините й пламнаха, гърдите й изтръпнаха, в отклик на конфронтацията помежду им. Острата сила на възбудата стегна утробата й, почти отнемайки дъха на младата жена, докато адреналинът в кръвта й се покачваше.

Нямаше нищо по-възбуждащо от споровете й с този мъж. Шера обикновено, ги избягваше на всяка цена, но днес… Чувството на безсилие беше като бясно животно, изяждащо самоконтрола й. Беше й омръзнало от нападките му. А също и да си прехапва езика и да държи устата си затворена, вместо да вкара и двама им в нещо, от което се страхуваше, че ще съжалява.

— Проклета да бъда, ако ги използвам като роби, както ти предлагаш — подигра се Шера. — Това не ти е Средновековието, а ти не си някой малък диктатор, за да правиш това, което искаш.

Кейн се облегна назад в стола си, а очите му се присвиха от гняв, докато я наблюдаваше. Тя усещаше напрегнатия му поглед, почти като милувка по лицето си, докато той преценяваше отговора й. Виждаше прекалено много. Напоследък го правеше много по-често, наблюдаваше я като буболечка под микроскоп, всеки път, когато се намираха в едно и също помещение.

— Тогава им дай заплата — провлече подигравателно най-сетне. — Никой не предлага да го правят безвъзмездно. Ти пак ще спечелиш и ще избегнем опасността от присъствието на непознати хора в имението.

— Достатъчно, Шера — Калън надделя над яростните думи, готови да изригнат от устата й. Искаше й се да разкъса Кейн с отчаяние, което накара пръстите й да се извият като нокти върху масата. — И двамата имате добър аргумент, но трябва да стигнем до решение тази вечер.

— Успех — изсумтя Кейн саркастично, докато гледаше Шера. — Котенцето тук, явно е решено да види всички мъртви в момента, в който къщите бъдат построени.

Шера усети как една капка пот се оформя на челото й, когато той изсъска към нея. Очите му бяха тъмни, напрегнати, и я следяха внимателно. Тя усещаше как я предизвиква, знаеше, че е безпомощен срещу желанието да отвърне на удара. Трябваше да отговори. Налагаше се да му покаже, че не е слаба и плаха.

В края на тази мисъл, дойде осъзнаването, че възбудата й всъщност е тази, която я предизвиква. Инстинктът. Да докаже, че е достатъчно силна за да го превземе, достатъчно силна за да се бори с него и да предизвика силата му. Желанието й да направи това ставаше все по-силно. Всеки ден усещаше как враждебността нараства в тялото й и това я ужасяваше.

— Той е безразсъден, Калън — Шера се пребори да седне отново и да се успокои, като погледна към челното място на масата, откъдето Калън наблюдаваше и двама им намръщено. — Този мъж е така дяволски параноичен, че в най-скоро време, и ти самият ще се озовеш навън да подвиваш крак, вместо да вземаш решения, засягащи Прайда.

— Откажи се от това, Шера — гласът на Кейн беше изпълнен с нетърпение. — Калън трябва да се грижи за Меринъс. Изглежда ти не можеш да я държиш далеч от неприятности.

Шера се обърна към него, без да може да повярва на обвинението, което й бе отправил. Преди малко я бе упрекнал, че глези изтощените Породи, а сега изведнъж бе станала неспособна да защити Меринъс.

— Аз! — изръмжа младата жена, вкопчена в масата от ярост. — Не бях аз тази, която я изведе на мотоциклет онзи ден. Беше ти. Всичко, което направих аз, бе да й помогна да изчисти глупавия килер.

— Тя едва не падна на главата си, по дяволите. Казах ти да държиш тази жена далеч от затворени пространства. Тя е в опасност в тях, не си ли забелязала?

— Не съм пазач на сестра ти! — извика Шера. — Как бих могла да намеря смисъл в откачените неща, които иска да прави Меринъс? Тя е твоята проклета сестра.

Шера вече беше на крака, а пръстът й сочеше през масата обвинително, когато го погледна. Беше й омръзнало да си играе на бавачка с една осемгодишна, която знае повече, отколкото трябва, както и с една жена, която изглежда не знаеше как да движи краката си, когато бе в килер.

— Ами, извини ме, по дяволите, мислех, че вие двете би трябвало да имате достатъчно общи неща помежду си, най-малкото да можете да вървите и едновременно с това да говорите — провлече Кейн подигравателно. — Трябва да вземеш уроци от нея, Шера. След като си разгонена по начина, по който си, трябва да имаш здравия разум поне да обръщаш внимание, когато тя се забърква в каши. Може би искаш да се поучиш от това.

Шера усети как кръвта се оттича от лицето й. Реалността изчезна, тя се озова в една тъмна бездна и единственото, което виждаше, беше познанието в очите му и предизвикателните искри, които блестяха там.

— Ти си луд — тя опита да открие предишната ярост, но вместо това едва успяваше да диша, задушавана от шока.

Кейн се засмя леко, въпреки че звукът беше подигравателен и изпълнен с гняв, когато се изправи на крака, и застана пред нея с напрегната усмивка.

— Наистина ли? — каза той. — Или мислиш, че можеш да скриеш нещо подобно от мен? Съжалявам, бейби, не съм чак толкова глупав, за колкото изглежда ме смяташ. Искаш ли да знаеш какво друго ми е известно? — мъжът се наведе по-близо, а ръцете му се подпряха на масата, като почти опря носа си в нейния.

Сетивата й се изпълниха с уханието му. Ароматът на горещ, разгневен мъж я обгърна и я задуши от копнеж.

— Какво смяташ, че знаеш? — тя опита да изръмжи, но гласът й бе слаб и предпазлив.

Най-сетне разбра предупредителния гневен блясък, изгарящ очите му още от момента, в който бе влязъл в кухнята. Кейн беше ядосан. И това не беше хубаво.

— Това, което знам — каза той с брутална яснота, — е, че ти си в период на разгонване, Шера. И знам коя е твоята половинка. Знам, защото това съм аз — после се изправи, взирайки се в нея, сякаш бе разгневен на самия факт, че знае, а не на нещо друго. — Точно както знам за бебето, стерилизацията и шибаната ти упоритост през последните няколко месеца. Наясно съм с всичко и проклет да бъда, ако ти позволя да се измъкнеш от всичко това дори само още ден.