Екстаз

4

По кожата ми премина добре позната тръпка. Реших да не се обръщам и да не доставям на Джакс удоволствието да види лицето ми, на което сигурно бяха изписани изненада, безсилие и раздразнение.

Каква безочливост! Да дойде в „Роси“, след като бе разбил сърцето ми. Роднините ми навярно го помнеха, както и онази последна вечер, която бяхме прекарали всички заедно. Долетели бяхме до Ню Йорк набързо за уикенда, за да представя Джакс на семейството си, за което толкова много му бях разказвала. Бяхме останали дълго след като ресторантът затвори, ядохме, пихме и се смяхме в компанията на братята и родителите ми. Бяха се влюбили в него така, както и аз. Онази вечер у мен бе останало убеждението, че имаме бъдеще заедно.

Не го бях виждала оттогава до момента, в който влезе в бара на „Фор Сийзънс“.

Чад ме погледна:

— И Стейси ли си поканила?

— Не.

Объркана, най-накрая се извъртях да погледна зад рамото си. Когато видях как Джаксън помага на Стейси да съблече дънковото си яке, изскърцах със зъби. Чад не знаеше къде ще го заведа, но Джакс се бе досетил.

Разбира се, със Стейси се насочиха право към нас. Мама се изпречи на пътя им с неизменно широката си усмивка, но, образно казано, перушината й беше настръхнала и бе влязла в режим „майка орлица“.

Хвърлих поглед към Чад:

— Можем да се измъкнем от задния вход.

Разсмя се, но в очите му нямаше хумор, само твърдост.

Анджело се приближи и като посочи с кимване Джакс, попита:

— С теб ли има среща?

— Не… — погледнах кавалера си. — Не е нужно да сядат при нас.

— Добре. — Чад се облегна, но продължи да мята искри с поглед. — Някой не си подбира правилно компанията. Стейси да си прави сделката с Иън, ако ще. Аз оставам с теб и „Мондего“.

— Хубаво — кимна Анджело. — Ще се постарая да бъдат настанени по-далеч от вас.

Отпих голяма глътка от виното, когато брат ми се отдалечи.

Чад ме изгледа с интерес.

— Пази ти гърба.

— Така сме в семейство Роси.

— И ние със Стейси бяхме така. Преди да се появи Иън.

— Наистина ли? — Опитах се да не обръщам внимание на усещането, че Джакс се взира в мен. Чувствах, че гледа към нас. — И какво се случи?

Събеседникът ми сви рамене:

— Убий ме, ако знам. Нещо й размъти главата. Съмнявам се, че въобще мисли за готвене. Твърде заета е да се прави на богата и известна.

Появи се мама и докато доливаше вино в чашите ни, сложи ръка на рамото ми. Нежният натиск на пръстите й с красив маникюр съдържаше мълчалив въпрос: „Добре ли си?“

Покрих ръката й със своята и леко я стиснах в отговор. Не бях добре, но какво можех да кажа? Нито аз, нито семейството ми щеше да достави на Джакс удоволствието да му откажем обслужване в ресторанта. Той щеше да получи отлична храна, най-добрия ни сервитьор и вино по избор като комплимент от заведението.

Служителите ни щяха да го обсипят с внимание. Да го задушат с добрина. Да му покажат, че не сме дребнави и тесногръди. Ох, колко скъпо щеше да ни струва! На всички нас. Това бе най-сигурното място за мен и чувствах, че покоят му е нарушен. Мощната енергия на Джакс проникваше в цялото пространство и атакуваше сетивата ми. Усещах я с всяка фибра от тялото си.

Една от сервитьорките, Лори, дойде да вземе поръчката ни. С Чад решихме да си разделим пастата за двама. Докато хапвахме предястията и салатите, очаквах, че Джакс ще дойде при нас. Завладял бе мислите ми до такава степен, че почти забравих за кавалера си. Събеседникът ми също бе посърнал и спираше поглед само върху чинията си или върху лицето ми. И двамата старателно избягвахме да поглеждаме към останалите клиенти.

Вътрешно бях убедена, че Джакс ми прави напук, като идва да се забавлява точно тук. Защо бе извел Стейси на вечеря, щом тя бе настоящото увлечение на Иън? А може би щедро си я споделяха? Все пак сестрата на Чад без никакво колебание и с голямо удоволствие се бе нахвърлила да целува Джакс по бузата, когато той пристигна в бара на хотела.

Точно преди да ни поднесат основното, Чад се извини и отиде до тоалетната, а аз извадих смартфона си. Имах пропуснато обаждане от Лей. Когато кавалерът ми се появи отново с бира в ръка, се усмихнах и му казах:

— Връщам се след малко.

Тръгнах към тоалетните, но по пътя свих към офиса в задната част на ресторанта. Затворих вратата зад себе си и целият шум утихна. Натиснах бутона за бързо набиране на Лей и сложих телефона до ухото си.

— Джиана — обади се тя, — трябва да те поздравя, имаш страхотен вкус за мъже.

— Добре си ги подбирам, нали?

Направих няколко крачки към стената в дъното на стаята, където висеше семеен портрет. На снимката бях на около дванайсет години, с шини на зъбите и рошава коса. Нико, Винсент и Анджело бяха върлини с различна, но впечатляваща височина. Татко бе запечатан в разцвета на силите си, както и мама. Тя не се бе променила много оттогава.

— Как мина? — попитах шефката си.

— Според очакванията. Между другото, оказа се права. Джаксън призна, че се е включил, за да направи услуга на някого.

— Съжалявам, че нямах възможност да се разровя за повече подробности. Откакто си тръгнах, съм с Чад. Но навярно е някой от клана Рътлидж. Когато Джаксън не пръска милиони за хазарт, оправя бъркотиите след роднините си ала Оливия Поуп[3]… — „И излиза с красиви жени“, добавих наум. — Що се отнася до Чад, той е с нас, но мисля, че ще е разумно да подготвим нов договор възможно най-скоро, преди нещо да го разколебае. Джакс няма да се прибере тихо и кротко във Вашингтон. Натресе се в „Роси“ за вечеря, когато бе най-пълно, и доведе Стейси за разкош.

Лей се разсмя:

— Съжалявам, но го харесвам.

Извих устни в печална усмивка.

— Какво да се прави.

— Обади се Иън.

— О! И какво стана?

— Попита ме дали искам да се видим тази вечер.

— Аха, може би затова Джакс е със Стейси. Играе го бавачка.

Подразних се, че тази мисъл ме изпълни с облекчение.

— Възможно е. Но аз отказах. Струва ми се, че нашите мъже са се обединили против нас, което значи, че трябва да продължим да правим това, което правим. Честно казано, от години не съм се забавлявала така.

„Нашите мъже“. Изсумтях и се извърнах точно навреме, за да видя как вратата се отваря… и влиза Джакс.

— Лей, трябва да затварям, но съм на линия, ако имаш нужда от мен.

— Ще продължим на свежа глава утре сутринта. Лека нощ, Джиана.

— И на теб.

Оставих телефона си настрана.

В продължение на цяла минута само се измервахме с погледи. Беше със сивия пуловер и панталоните, с които се бе появил по-рано днес. Небрежното облекло ми бе по-познато и повече ми допадаше. Кичур от тъмната му коса падаше над челото и омекотяваше суровата му красота. Опрял бе гръб на вратата с ръце в джобовете и крака, кръстосани при глезените. Но само идиот би пропуснал хищническата му бдителност. Беше нащрек въпреки леко притворените си очи и попиваше с поглед много повече, отколкото човек би предположил.

— Липсват ми къдриците ти — изрече накрая.

Отстъпих към бюрото на баща ми и приседнах на ръба.

Скръстих ръце пред гърдите си.

— Доста забавена реакция.

„Закъснял си с няколко години“ — помислих си.

— Когато пристигнах, тъкмо се готвеше да нанесеш фаталния удар. Защо искаш да изчукаш Чад Уилямс? Просто защото ти харесва или за да е по-сигурно, че ще подпише договора?

Друга на мое място навярно щеше да си държи езика зад зъбите, защото такъв въпрос не заслужава отговор. Но аз си замълчах, защото ме заболя твърде много. Никога не бях виждала Джакс толкова злобен и заядлив. Просто бе изчезнал от живота ми, без да прави сцени.

— Джия…

— Не ме наричай така.

— Как предпочиташ?

Нервно потропвах с крак.

— Предпочитам да не те виждам и да не те чувам повече.

— Защо?

— Мислех, че е очевидно.

Присви прекрасните си чувствени устни:

— Не и за мен. Познаваме се. Разбираме се добре. Много добре.

— Няма да спя отново с теб! — отсякох. Стените сякаш се приближаваха и стаята се смаляваше. Джаксън Рътлидж винаги ми въздействаше по този начин с присъствието си. Когато беше с мен, забравях за всичко останало.

— Защо?

— Спри да ми задаваш този въпрос!

Джакс се поизправи и офисът сякаш отесня още повече. Дишах все по-учестено, стрелнах поглед към вратата зад гърба му.

— Въпросът си е съвсем нормален. — Завъртя ключалката, без да сваля очи от мен. — Кажи ми защо си толкова ядосана.

Паниката ме завладя.

— Ти изчезна от лицето на Земята!

— Така ли? — учуди се и направи крачка към мен. — Искаш да кажеш, че не си знаела как да ме откриеш?

Намръщих се объркано.

— Какви ги говориш?

— Това помежду ни все някога трябваше да приключи. — Приближи се още повече. — Тихо. Без драми. Без грозни спомени. Ние…

— Чисто и ясно. — Вдишах рязко. Не можех да опиша колко съм наранена. В опит за самозащита го нападнах. — Тогава защо да започваме отначало и да прецакваме всичко?

— Не можем ли да бъдем приятели?

— Не.

Джакс навлезе в личното ми пространство.

— Не можем ли да правим бизнес заедно?

— Не. — Отпуснах скръстените си ръце, за да се подготвя за отбрана. — От самото начало нещата между нас бяха лични.

Усмихна се и онази проклета трапчинка проблесна на бузата му.

— Адски секси си, когато си ми ядосана. Трябваше да те дразня по-често.

— Разкарай се, Джакс.

— Направих го. Но без резултат.

— Напротив, имаше резултат. Сега се връщай обратно в своя свят и забрави за мен.

— Моя свят. — Усмивката му угасна заедно с блясъка в очите. — Ясно.

Бе спрял настъплението си, затова бързо го заобиколих. Осъзнах, че ме е нямало твърде дълго и Чад сигурно ме чака.

Джакс ме улови за ръката и стегна пръсти над лакътя. Прошепна в ухото ми:

— Недей да го чукаш.

Потреперих. Стояхме рамо до рамо, обърнати в противоположни посоки, и това сякаш илюстрираше цялата ни връзка. Усещах аромата и топлината му и си спомних за други моменти, когато бе шепнал в ухото ми.

Джакс знаеше как да съблазнява и никога не пестеше усилия. Дори когато бяхме заедно, умееше да ме разпали много преди да ме заведе в леглото. Изпепеляваше ме с продължителни пламенни погледи, докосваше ме често, мълвеше палави обещания, от които се изчервявах.

— А ти ще се въздържаш ли от похождения, Джакс? — отвърнах дръзко.

— Бих, ако и ти го правиш.

Избухнах в груб смях:

— Да, бе, да.

Погледна ме право в очите:

— Предизвикай ме.

— Не се интересувам от игричките ти.

Дръжката на вратата изтрака и аз подскочих стреснато.

— Джиана? Вътре ли си?

„Винсент“ — помислих си.

— Да — извиках, — чакай малко!

— Недей да го чукаш — повтори Джакс. Изгледа ме още по-твърдо с тъмните си очи. — Сериозно говоря, Джия.

Освободих се от ръката му, отключих вратата с треперещи пръсти и я отворих широко.

Брат ми стоеше отвън, приготвил ключа от офиса. Стрелна с ядосан поглед Джакс над рамото ми.

— Да не си го търсиш, Рътлидж?

Завъртях очи с досада и избутах брат си:

— Остави го.

— Върви да досаждаш някъде другаде!

Винсент не се предаваше. Препречи вратата веднага щом се махнах от пътя му.

За момент се замислих дали да се намеся, но после се отказах. Бяха големи момчета. Можеха да се оправят и сами.

Когато се върнах в главния салон, заварих на масата пред Чад голям пакет с храна, опакована за вкъщи. Когато ме видя, кавалерът ми се изправи.

— Какво ще кажеш да занесем това в хотела и да хапнем на спокойствие? — предложи.

Огледах помещението и веднага забелязах впечатляващата коса на Стейси, която блещукаше под приглушеното сияние на полилеите от ковано желязо. Гледаше злобно към нас и от очите й хвърчаха искри.

— Имам още по-добра идея — отвърнах и си събрах нещата. — Знам едно място, където никой няма да ни намери.

Заведох го в Бруклин, в салона за красота на снаха ми Денийз. Тя затвори, извади отнякъде картонени чинии и се преместихме в стаята на фризьорките отзад, където, далеч от миризмите на боя и лак за коса, си устроихме угощение с поизстиналото, но все още вкусно ragu Bolognese[4].

— Имаш нюйоркски акцент — отбеляза Чад, след като известно време си разказвахме истории за луди клиенти. — Досега не бях обърнал внимание.

Свих рамене:

— Аха, ще го чуеш по телевизията в поне десет хиляди полицейски сериала.

Чад се разсмя.

— Тук Джиана си е на своя територия, затова се отпуска — обясни Денийз.

Не казах нищо повече. Какво като беше забелязал? Акцентът ми винаги се проявяваше, когато бях в компанията на роднини или приятели, когато бях свалила гарда и се чувствах повече като онова мое някогашно „аз“.

— Симпатичен е — продължи да се закача с мен Чад, като преувеличи собствения си акцент. — Знаете, че и аз имам.

— Тя много добре успява да скрие своя — обади се пак Денийз. Платиненорусата й коса с яркорозови връхчета беше сплетена майсторски на множество плитки. Имаше халки на носа и на веждата, а лявата й ръка бе татуирана от китката до рамото. Освен това беше бременна в петия месец и тъкмо започваше да й личи. Бях много развълнувана, умирах от нетърпение да стана леля.

Телефонът в чантата ми иззвъня и се пресегнах към плота, за да го изровя. Може би Лей все пак имаше нужда от мен. Не се бе пошегувала, когато ми каза за работното време, преди да ме назначи. Случваше се да ме потърси дори в два сутринта в събота или в неделя, но винаги се радвах да я чуя, защото ми се обаждаше само когато бе наистина надъхана за нещо.

Погледнах екрана на смартфона си, но не разпознах нюйоркския номер и тъкмо щях да оставя гласовата поща да се включи, когато реших да позабавлявам Чад още малко с акцента си.

Вдигнах и с най-естественото си произношение заявих:

— Офисът на Джиана Роси. С какво мога да ви помогна?

Отвърна ми тишина, а после…

— Джия.

Дъхът ми спря — толкова ме разтърси начинът, по който Джакс изрече името ми. Звучеше по същия начин, когато бяхме любовници и се обаждаше просто да чуе гласа ми.

— Кажи нещо — подкани ме дрезгаво.

Окуражена от вида на шокираното си изражение в безмилостното огледало отсреща, отговорих с хладно спокойствие:

— Откъде имаш този номер?

— Стига! — сопна ми се Джакс. — Говори както ми говореше преди. Като истинската Джия.

— Ти ми се обади.

Едва чуто измърмори нещо, а след това добави:

— Да се видим утре за обяд.

— Не.

Станах от стола и тръгнах към предното помещение на фризьорския салон.

— Да, Джия. Трябва да поговорим.

— Нямам какво да ти кажа.

— Тогава ме слушай.

Потърках с върха на токчето си пукнатина в една от плочките на пода. Денийз тъкмо бе започнала да печели от салона и искаше да направи ремонт. Но мястото и така имаше свеж и приятен облик. Снаха ми хитро бе наблегнала на страхотните винтидж плакати на момичета по стените и на ретро обзавеждането, които отвличаха вниманието от дребните недостатъци.

Божичко, как ме объркваше Джакс! Разпиленият ми ум подскачаше от мисъл на мисъл без цел и посока.

Опитах да се съсредоточа върху мъжа, който ме подлудяваше.

— Ако дойда с теб на обяд, ще ме оставиш ли на мира след това?

— Не мога да ти обещая.

— Тогава отказвам поканата — отсякох. — Нямаш право да нахълтваш в живота ми по този начин. Нямаш работа в моите дела. Не бива да се месиш…

— По дяволите. Тогава не знаех, че си влюбена в мен, Джия.

Стиснах очи от болката, която запалиха в мен тези негови думи.

— Ако е така, значи изобщо не си ме познавал.

Затворих телефона.