Екстаз

6

„Не изчезвай. Искам да се видим пак…“

Последните думи, които Джакс ми прошепна на ухо, докато се разделяхме, не ми даваха мира по време на обратния полет към Ню Йорк.

Ако се привържех към него, щях да страдам, да храня надежди. Исках нещо повече. Но какъв избор имах? Трябваше да разбера какво се е объркало предишния път и какво го спираше дори сега. До днес приемах, че причината съм аз, или по-точно произходът ми, който не се вписваше в дългосрочните планове на Джакс.

Когато погледнах Лей, седнала на седалката срещу мен в самолета, тя тъкмо отваряше чантичката си. Бръкна в нея и извади сгънат лист. Побутна го към мен, аз го разгънах и пригладих върху масичката между нас, след което се зачетох в първия абзац. Преместих поглед надолу, за да видя подписа, и вдигнах глава.

— О, боже… Успяла си да накараш Чад да подпише?

— Предварителен договор — уточни шефката ми. — С условието, че ще привлечем и Изабел, и Инес, а ти ще ръководиш първия ресторант. Но общо взето е наш.

— Леле! — Внимателно сгънах документа и се замислих за огромната отговорност, с която бях току-що натоварена. — Не мога да повярвам, че си носела договора със себе си. Знаеше ли, че Чад ще присъства на партито?

— Наясно съм що за човек е Иън, така че имах подозрения.

Върнах й сгънатия лист.

— Рътлидж се погрижи за теб тази вечер — отбеляза Лей. — Иън се опита да те даде на лъвовете, но Джаксън те държеше плътно до себе си и не позволи това да се случи…

Ако зависеше от него, щяхме да сме още по-плътно един до друг.

Свих рамене и се престорих, че не разбирам мълчаливия й въпрос. Не исках да обсъждам станалото, затова смених темата:

— Между другото, Паркър Рътлидж сподели нещо, което обяснява отношенията му с Пембри. Иън го е запознал с най-новата му съпруга.

— Така ли? — повдигна елегантно извитите си вежди Лей. — В такъв случай е много вероятно Иън да е имал интимна връзка с Реджина Рътлидж.

— Шегуваш ли се?

— Боя се, че не.

— Хм, добре.

Шефката ми отпусна глава на облегалката си и предложи:

— Да си починем този уикенд. Изключи си телефона и забрави за работата. Просто ще презаредим батериите. Ще продължим на свежа глава в понеделник.

Звучеше чудесно.

— Повече от навита съм, но ще си оставя телефона включен за всеки случай, ако ти потрябвам.

Лей се усмихна.

— Гарантирам ти, че няма да ми потрябваш. Този уикенд имам среща.

— Цял уикенд?

— Отдавна трябваше да си отделя повечко време за това.

Разсмях се. Откакто работех за нея, не бях забелязала шефката ми да излиза на срещи с мъже. Наистина беше крайно време и тя да се позабавлява. Аз също.

— Да си изкараш страхотно! — пожелах й.

Погледна ме дяволито.

— Точно това смятам да направя.

Когато се прибрах у дома, вече минаваше два сутринта и всички спяха. Промъкнах се боса и на пръсти до стаята си. Нямах търпение да се съблека.

Посегнах към скрития цип отстрани на роклята и тогава забелязах отражението си в огледалните врати на дрешника. Спрях и се вгледах изпитателно в себе си.

Дали Джакс харесваше изтънчената бизнес дама, в която се бях превърнала, по различен начин от момичето, което бях преди? Аз имах ли нещо против?

— Господи! — въздъхнах и седнах на ръба на леглото. Искаше ми се да има някой буден, за да си поговоря с него. Ако Нико беше наоколо, още нямаше да е заспал. Беше нощна птица.

Спонтанно се пресегнах към телефона на нощното шкафче и натиснах един от бутоните за бързо набиране. Чух три сигнала „свободно“, преди Нико да вдигне:

— Здрасти, надявам се, че звъниш за нещо хубаво.

Прозвуча леко задъхан и раздразнен. Направих гримаса, може би прекъсвах брат си. При него като че ли имаше някого.

— Здравей, Нико. Извинявай. Ще ти се обадя утре.

— Джиана — изпухтя дрезгаво и се чу шумолене. — Какво става?

— Нищо. Ще се чуем утре. Чао.

— Не ми затваряй! — скастри ме Нико. — Търсеше ме, намери ме. А сега кажи.

Затворих, защото си казах, че колкото по-скоро го оставя, толкова по-бързо ще се върне към заниманието, което бях прекъснала.

След няма и секунда телефонът ми иззвъня. Вдигнах бързо, за да не се събуди някой вкъщи.

— Стига, Нико, не е нищо важно. Съжалявам, че те притеснявам толкова късно.

— Джиана, ако не си развържеш езика, ще дойда лично да ти наритам задника. Да не е нещо, свързано с Джаксън?

Въздъхнах. Трябваше да се досетя, че някой му е разказал новините.

— Имам свободен уикенд. Чудех се дали да не ти дойда на гости. Да ти се изтърся. Да те потормозя малко. Или много.

— Сега ли?

Всъщност си го бях помислила, но все пак…

— Не, утре.

— Глупости. Не ми звъниш след два през нощта, за да ми кажеш, че ще дойдеш утре.

— Зает си.

— Като стигнеш дотук, вече няма да бъда. — Добави с по-мек глас: — Има ли как да се придвижиш безопасно?

— Нико…

— Ще се обадя на някоя фирма и ще изпратя кола да те вземе.

Затворих очи, благодарна, че имам такъв брат. Бях повече от сигурна, че времето, прекарано с него, ще ми се отрази чудесно. Не се бяхме виждали от седмици. Твърде дълго.

— Трябва да си взема душ и да се преоблека — предупредих го.

— Имаш половин час. Ще се видим, като пристигнеш — заяви и затвори.

Оставих слушалката върху телефонния апарат и станах да се приготвя.

Минаваше четири сутринта, когато колата ме остави пред блока на Нико. Звъннал ми бе няколко минути по-рано, за да провери къде съм, и сега ме чакаше на тротоара. С набола брада, облечен със спортно долнище и суитшърт, брат ми имаше леко опасен вид на лошо момче, с който привличаше много жени.

Бог ми беше свидетел, че заради качествата на алфа мъжкар, които притежаваше Джакс, полудявах от страст.

— Здрасти — посрещна ме Нико. Взе сака ми от шофьора и му подаде пари. Обгърна раменете ми със свободната си ръка и ме поведе към апартамента си. — Радвам се да те видя.

— Не е вярно! — Побутнах го с движение на ханша, от което и двамата леко залитнахме. — Извинявай, че ти развалих вечерта.

— А, аз си получих своето — ухили се брат ми. — Тя също, така че всичко е наред.

— Отврат. Няма нужда да изпадаш в подробности.

Нико беше голям сваляч. Открай време.

— Готина ли е? — поинтересувах се.

— Не е нищо сериозно. В момента нямам време за връзка. Твърде съм зает с „Роси 2“.

Пусна ме, за да отключи входната врата на сградата, а след това ме преведе през вътрешния двор. Бях идвала в квартирата му и преди, когато помагах с пренасянето, но сега, нощно време, изглеждаше различно. Мястото бе твърде тихо и непознато. Дали на Нико му ставаше самотно без нас понякога? Мисълта ме натъжи.

— Ще ми се да си имаше някого, който да се грижи за теб.

— След теб — отвърна брат ми и ловко върна темата към мен. Беше много добър в това.

Качихме се по външното стълбище до апартамента му. Когато влязохме, забелязах, че не е променил почти нищо, откакто се бе нанесъл. Жилището изглеждаше като типична ергенска бърлога — пестеливо откъм украса и подредено така, че да е по-скоро удобно, отколкото приятно за окото.

Централно място в дневната заемаше огромният телевизор с плосък екран, а срещу него бяха разположени черен кожен диван, двуместно канапе, маса за кафе и помощна масичка, върху която бе оставена отворена кутийка безалкохолно. Откъм кухненския бокс и открехнатата врата на спалнята в мрачната стая се процеждаше светлина и храбро се бореше да компенсира липсата на настолни лампи.

— Значи Джакс се е завърнал — отбеляза брат ми, докато наблюдаваше внимателно как се настанявам на дивана. — Винсент ми дължи сто кинта.

— Майтапиш ли се? — Щях да го замеря с декоративна възглавничка, ако имаше такива наоколо. — Заложил си на Джакс?

— Заложих на теб — отвърна Нико, отпусна се на двуместното канапе и остави багажа ми на пода в краката си. — Беше му завъртяла главата, така че или щеше да ти предложи пръстен, или щеше да се уплаши и да избяга. Предположих, че ще си плюе на петите и ще се върне, когато го пусне страхът. Мъж е, но не е глупав. Въпросът е дали не е закъснял. Струва ми се, че не е, иначе нямаше да си тук.

— Може пък просто да ми се е приискало да те видя — възразих. — По някаква необяснима причина.

— Може — отговори брат ми с тон, който подсказваше, че ще ми повярва, когато цъфнат налъмите и на прасетата им пораснат крила. — Още ли го обичаш?

Отпуснах глава върху облегалката на мекия диван и притворих уморени очи.

— Да, дявол да го вземе.

— А той? Как се държи?

— Объркан е.

— Да го ступам ли? Да му набия малко акъл в главата?

Засмях се тихичко.

— Боже, как ми липсваш.

Спахме до обяд, излязохме да хапнем навън, а после прекарахме цял ден на дивана — играхме видеоигри, докато палците ме заболяха от натискане на бутоните. Прибрала бях изключения смартфон в чантата си и потисках всички пориви, които ме подтикваха да проверя дали някой ми е звънял. Оставила бях бележка на Анджело и Винсент, за да знаят къде отивам. Тъй като и Лей беше изключила всички комуникации за уикенда, нямаше кой да ме търси до понеделник.

Когато дойде време Нико да тръгва за работа в „Роси“, станах от дивана заедно с него.

— Имаш ли нужда от още един чифт ръце в ресторанта? — попитах.

Той се ухили:

— Разбира се. Някъде тук трябва да имам резервна тениска с лого.

След седем вече бях в „Роси“ и помагах със сервирането. Спомних си колко обичах тази част на работата — обслужването на клиентите. Не бях способна да я върша за дълги периоди като братята си, но си припомних, че да се включвам от време на време рамо до рамо с тях ми действа благотворно. Носех дънки и черна тениска с надпис „Роси“, косата ми бе прибрана в конска опашка и се чувствах като в ученическите си години. Не познавах прииждащите клиенти, но те бързо схващаха, че имам някаква връзка с Нико, тъй като двамата не спряхме да се закачаме и да се дразним.

Скръстих ръце върху бара, облегнах се и шеговито смъмрих брат си:

— Къде са ми белинитата[6]? По-живо, Роси! Мотаеш се. Писна ми да чакам.

— Чувате ли я? — оплака се той на червенокосата хубавица срещу него. — Само ми дава зор!

Усетих напрежение във въздуха, от което настръхнах, и само след миг някой плъзна ръка около талията ми. Извърнах глава…

Зад мен стоеше Джакс.

Примигнах и се втренчих в него. Гледката беше неочаквана — бившият ми любовник с дънки и стара тениска на „Роси“ от времето, преди да сменим логото. Трепнах при мисълта, че е запазил подаръка. А и състоянието на дрехата подсказваше, че я е носил.

— Джакс. Какво правиш тук?

— А ти как мислиш? — усмихна се.

По дяволите! От проклетата трапчинка ми се зави свят.

Извърнах се изцяло към него, облегнах се на плота с лакти и стъпих с единия си крак на месинговата релса в основата на бара. Нарочно заех толкова предизвикателна поза и в замяна получих отклика, на който се надявах.

Джакс ме измери от главата до петите с тъмните си очи и накрая спря поглед върху устните ми.

— Вечеряй с мен.

— Добре.

Вдигна изненадано вежди, щом чу бързия ми отговор.

— Поръчката ти — обади се тогава Нико. Обърнах се към него и видях как кимва и подава ръка на събеседника ми. — Джаксън — поздрави. — Тъкмо казвах на Джиана, че трябва да те ступам.

Джакс се ухили:

— И аз се радвам да те видя, човече.

Нико размаха предупредително пръст и се отдалечи към другия край на бара.

Прехвърлих трите коктейла „Белини“ на поднос и усетих как Джакс леко обхваща с длани ханша ми — несъмнено собственически жест. Допря и леко прокара устни по тила ми, като прошепна:

— Липсваше ми.

Ръката ми потрепери, докато слагах третата висока чаша на таблата.

— Не си играй с мен, Джакс. Не е готино.

— И аз съм ти липсвал.

— Да, така е. Дръпни се. — Вдигнах подноса и тръгнах към масата, за която беше поръчката. — Хайде! — повиках го, като се обърнах през рамо.

Усмихнах се на трите клиентки, навярно излезли по женски да се почерпят, и им сервирах напитките. Те оглеждаха Джакс, който се бе облегнал на едно от сепаретата и ме зяпаше със скръстени ръце, докато се навеждах, за да оставя чашите на масата.

— Обучавате ли го? — попита брюнетката и се ухили на бившия ми любовник.

— Опитах се — влязох в тона й аз. — Но се провалих с гръм и трясък.

— Помолих я да опита пак — намеси се Джакс и намигна на женската компания. Много подло от негова страна, защото дамите се развълнуваха… а и аз също.

— Пробвай се, мацка! — окуражи ме блондинката. — В опитите е половината удоволствие.

Зад гърба ми се разнесе звучен смях, когато тръгнах обратно към бара, за да оставя празния поднос, а Джакс остана близо до масата с трите жени и продължи да се закача с тях.

Нико ме пресрещна и веднага попита:

— Добре ли си?

— Да — потвърдих и изправих рамене. Внезапно реших какво да правя. Ако оставех нещата така, с Джакс можеше да си играем на котка и мишка още няколко дни. Нямах нерви да издържа. — Излизам за малко.

Брат ми кимна и стисна ръката ми:

— Разкажи му играта.

— Благодаря.

Завъртях се и почти се блъснах в Джакс, който бе изникнал зад мен.

— Отседнал ли си някъде? — попитах.

Веселото настроение, изписано на лицето му, премина в нещо по-интензивно. По-горещо.

— Наел съм стая — отвърна.

— Изчакай ме да си взема чантата.

Хвана ме за лакътя, преди да го подмина:

— Джия.

Погледнах го и му позволих да ме подържи няколко секунди. Погали с палец кожата ми:

— Не е нужно да прибързваме.

— В рамките на три дни се появяваш там, където съм и аз, в три различни щата. Сега ли намери да си слагаш спирачки?

По устните му бавно пропълзя усмивка.

— Имаш право. Ще докарам колата.

Когато прекрачих прага на „Роси“, пред входа чакаше лъскаво беемве. Автомобилът бе взет под наем, но подхождаше на Джакс. Самият той ми отвори вратата и леко ме целуна по бузата, преди да седна на мястото до шофьора.

Докосването му бе пристрастяващо. Изглеждаше сякаш не може да се сдържа.

Джакс се вмъкна зад волана. Запали двигателя, който откликна с нежно мъркане, и потеглихме.

Отпуснах се, докато наблюдавах как кара. Възбуждаше ме увереният начин, по който управляваше мощната кола. Държеше волана някак небрежно, а позата подчертаваше изваяните му ръце. Сексапилът бе в кръвта му и аз бях лудо влюбена в него. Обожавах всяко нещо, което правеше, дори и най-баналното.

Не беше справедливо. Никога не бях обръщала внимание на недостатъците му, макар че несъмнено имаше такива. Никога не ми бе минавало през ум, че вероятно се бори с някои неща в живота си, че може би има обстоятелства и хора, които го дърпат в най-различни посоки далеч от мен. Никога не бях задълбавала под повърхността.

Пресегнах се и сложих ръка на бедрото му. Потръпнах, когато той реагира на докосването ми с инстинктивно стягане на мускулите си. Свали едната си ръка от волана и хвана моята. Кожата му бе топла и суха.

Погледна ме.

— Притесняваш ли се?

— Не. — Да, бях нащрек, но не и притеснена. — Желая те.

Кимна и увеличи скоростта.

Не си казахме нищо повече по пътя до хотела му, нито когато пристигнахме. След като паркира колата, влязохме през страничен вход на сградата, достъпен с чип карта, и минахме през вътрешен двор. Качихме се в асансьор и потеглихме нагоре, приковали поглед един в друг, докато секундите се нижеха.

Напрежението бе толкова силно, че ми беше трудно да дишам. Отворила леко устни, почти се задъхвах, докато си поемах въздух. Усещах страстта, която излъчваше Джакс, виждах как мускулите му се изопват от желание и цялото му внимание е приковано върху мен, докато следи всеки отклик на тялото ми. Вече беше твърд, пенисът му изпъкваше под копчетата на дънките.

И аз бях готова — чувствах влагата и тръпката между краката си, усещах гърдите си набъбнали и натежали. Зърната ми бяха толкова стегнати, че пулсираха и безсрамно стърчаха към него.

Джакс галеше с поглед гръдта ми и бавно облизваше с език долната си устна като дръзко обещание за онова, което щеше да направи с мен, когато останем сами.

Асансьорът извести със звуков сигнал пристигането ни на етажа, Джакс сграбчи ръката ми и ме повлече след себе си. Щом прекосихме дългия коридор, отвори със замах вратата на апартамента и така здраво ме награби, че ме вдигна от пода. Изпуснах чантата си и се вкопчих в него.

Вратата зад нас се затвори с изщракване и Джакс впи устни в моите. С едната ръка ме държеше около кръста, а другата зарови в косата ми и изхлузи ластика, който стягаше къдриците ми в опашка. Нямаше и помен от финеса, който бе демонстрирал предишната вечер. Останало бе само животинско настървение. Плъзгаше ритмично език в устата ми и ме примамваше да се притисна още по-плътно в едрото му тяло.

Обгърнах с крака стегнатия му ханш, а ръцете си преплетох зад раменете му. Полюшвах бедра, за да потрия цепката си в набъбналия му член. Стенех, защото допирът ме побъркваше. Слоевете плат, които ни деляха, бяха твърде плътни и копнежът ми се изостряше.

— Джакс! — изпъшках, докато изследваше устата ми с език.

— Чакай — изръмжа той и ме притисна към вратата.

Изпънах крака и плъзнах пръсти към предната част на дънките си. Откопчах ги и дръпнах ципа надолу, докато се борех с Джакс, който дърпаше блузата ми нагоре.

Обхвана с длани гърдите ми и ги стисна през тънкия сатенен сутиен. Издишах рязко, сепната от близостта.

— Господи, невероятна си! — прошепна и погали с палци плътта около втвърдените ми зърна.

Облегнах глава върху вратата и се помъчих да си поема въздух.

Джакс зарови лице в деколтето ми. Виждах само тъмната му коса, докато ме лижеше през плата на сутиена и притискаше устни около зърната ми. Щом засмука силно, аз започнах да се извивам и да драскам с нокти вратата зад себе си.

— По-бързо, Джакс! По дяволите! — изстенах.

Заслепи ме за секунда с трапчинката си и след малко отново ме целуваше, притискаше стегнатото си тяло в моето, а ръцете си бе пъхнал между нас и с няколко резки движения разкопча дънките си. Смътно се досетих да измъкна портфейла от задния му джоб, преди да свали панталона си и да го изрита настрани. Затърсих с треперещи пръсти и когато открих презерватив, го извадих и хвърлих портфейла на плочките в коридора.

Докато разкъсвах фолиото със зъби, Джакс се зае да сваля моите дънки, като грубо ги дърпаше надолу. Залитнах, разсмях се и се стоварих върху любовника си, а после му позволих да ме вдигне на ръце и да ме положи на пода.

Изхлузих обувките си и продължих да се боричкам с него. Ръцете и краката ни бяха преплетени и двамата се мъчехме да се освободим от дрехите си и да надделеем над безразсъдните страсти, които ни владееха. Джакс смъкна тениската си, свали единия крачол на дънките ми и изръмжа:

— И това стига.

Разкъса бикините ми, за да се добере до мен, и изсъска през зъби, когато му надянах латексовия предпазител. След това разтвори широко бедрата ми и потъна между тях.

При първия му тласък извих гръбнак над пода.

— Джия…

Отметнал глава назад, с напрегнати рамене и капчици пот, блещукащи по гърдите, Джакс беше неописуемо красив. Пулсираше вътре в мен — толкова дълбоко, толкова твърд и плътен. Забих пети в мокета и размърдах бедра, опитвах се да се нагодя така, че да му е най-удобно.

— Скъпа, почакай — изпухтя той и обхвана талията ми, за да усмири движенията ми. — Твърде близо съм…

— Джакс… моля те!

Сведе жарък поглед към мен. Очите му искряха в полумрака на стаята, огряна само от светлината, която се процеждаше през прозорците.

— Това ли искаш?

Отдръпна се и извади члена си. После го вкара с тласък.

— О, боже! — простенах разтреперана. — Не спирай!

Джакс хвана ръцете ми и преплете пръсти с моите, а след това прикова китките ми над главата. С ловки завъртания на бедрата ме милваше дълбоко отвътре и съвършено отриваше тялото си в моето отвън. Допреди минути бе ужасно нетърпелив да се добере до мен, но сега, когато вече му бях паднала в ръцете, изобщо не бързаше.

Докосна с устни ухото ми и прошепна:

— Отдай ми се, скъпа! Искам да те усетя.

Притиснах се към него, обхванах с крака талията му и го поех още по-дълбоко. Свърших с нисък и болезнен стон. Тресях се от удоволствие, докато вагината ми го стягаше в тръпнеща прегръдка.

— Ето, това е — похвали ме дрезгаво и отново се раздвижи. — О, господи, чувството да съм в теб е невероятно.

Не го пусках, а ритмичните му тласъци продължаваха да ме разгорещяват и да разпалват желанието ми. Копнежът ми се възобнови.

— Толкова си твърд! — прошепнах. Обожавах това гладко и леко плъзгане.

— Ти си виновна. — Целуна ме и стегна ръце около китките ми. Движеше все така настъпателно ханша си и ме обладаваше с плавни и дълбоки тласъци. — Джия, скъпа… Ще свърша заради теб.

Ускори движенията си, а после изведнъж се напрегна и отметна глава, когато оргазмът го връхлетя. Гледах с възхищение могъщото му тяло, докато потреперваше. Стиснал очи и напрегнал шия, изпъшка името ми. Свърши толкова интензивно, че за пореден път ме доведе до върха.

Извърнах глава и впих зъби в ръката над китката му, за да заглуша стоновете от болезнено изострения копнеж. После се отпуснах в горещата и сладка болка.

— Джия — прошепна Джакс, притисна се плътно до мен и отри влажното си лице в моето.

Сгушена в него, изпълнена с него, впих устни в ухапаното място, където имаше следи от зъбите ми. Искаше ми се да бе възможно толкова лесно да го бележа, че е само мой.