Екстаз

5

— Открих нещо, което свързва Пембри с клана Рътлидж — побързах да съобщя на Лей в петък сутринта. Хванах я още щом пристигна в офиса и я последвах, докато вървеше към кабинета си. — Статия в списание „Еф Ес Ар“[5].

Шефката ми хвърли поглед.

— Откога си тук?

— От около половин час.

Но бях заспала късно. Трудно ми беше да се унеса и се занимавах с „домашното“ си. Трябваше да разбера защо Джакс се набърква отново в живота ми и как да се освободя от него.

Не очаквах да получа извинение или обяснение. Нямах намерение да се сприятелявам с него. Не исках да си оставям поводи за надежда, защото вече ми беше болезнено ясно, че все още съм влюбена в него. А и Джакс започваше да се досеща за това.

Бях си научила урока първия път, а той го бе потвърдил — връзката ни трябваше все някога да приключи. Без втори шанс.

Сложих статията на бюрото на шефката си и побутнах списанието към нея.

— В този материал за ресторантьорството и политиката се споменава бегло, че Пембри е подкрепял кампании на Рътлидж.

— Хмм… — Лей вдигна проницателен поглед и срещна моя. — Живяла съм пет години с Иън. Никога не е гласувал на избори. Освен това е твърде стиснат, за да похарчи толкова пари, колкото биха привлекли вниманието на някой Рътлидж.

Отпусна се на облегалката на стола си и започна да се върти наляво-надясно.

— Като се има предвид това — продължи, — не мога да си представя, че управител на компания за рисков капитал проявява повече интерес към бизнеса на Иън, отколкото към моя, без да е намесена лична мотивация. Финансово липсва каквато и да е логика.

Вдигнах ръце с разперени пръсти и признах:

— И на мен не ми се връзва.

— Ако попиташ Джаксън, би ли ти казал какво е запалило интереса му към Иън?

— Може би — отвърнах и седнах на стола срещу бюрото й. — Но той не е решаващият фактор в случая. Стейси предпочита Иън. Чад предпочита нас. Имаме контрол над ситуацията.

— Не ти ли е любопитно?

— Не и дотолкова, че да положа допълнителни усилия да разговарям с Джаксън. Започва да му просветва, че съм приела краткотрайната ни връзка за нещо по-сериозно, което е доста… неловко.

Лей ме погледна топло и със съчувствие.

— Според мен най-правилното решение е да приключим с тази сделка възможно по-скоро. Още днес ще разговарям с хората от „Мондего“, че ще продължим само с Чад. Едва ли ще са очаровани от това развитие, но мисля, че имам алтернатива, която ще им допадне.

Слушах я заинтригувано, приведена леко напред, и шефката ми се усмихна, като видя колко съм ентусиазирана.

— Тези двете. — Обърна монитора си към мен. На него имаше снимки на две жени. Едната беше смугла и екзотична, другата бе младолика блондинка. — Наблюдавам ги от няколко месеца. Специалитетът на брюнетката, Изабел, е местната италианска кухня, а русата, Инес, има склонност към френските рецепти.

Засмях се тихо:

— Международни дуели в кухнята.

— Ще трябва да поработим по-сериозно върху менюто, но щом не можем да осигурим двама, защо да не вдигнем мизата на трима?

— Страхотно!

Лей потри ръце.

— Ако имаме късмет, все пак ще гръмнем някоя и друга бутилка шампанско.

През отворената врата долетя звън от телефона на бюрото ми. Изправих се.

Шефката ми побутна своя телефон към мен.

— Можеш да говориш и оттук.

Взех слушалката и натиснах бутона за моята линия. От другата страна се чу мъжки глас:

— Госпожице Роси, Иън Пембри е. Добро утро.

Повдигнах учудено вежди и размърдах устни, за да кажа беззвучно на Лей: „Иън е.“ Тя се усмихна.

— Добро утро, господин Пембри. Тъкмо си мислех за вас.

— Очаквах да ми се обадите, но в един момент изгубих търпение.

Топлата нотка на веселост в тона му ми подейства веднага, както навярно действаше и на повечето жени. Не се и съмнявах, че всяка дама би слушала с наслада глас като неговия между чаршафите.

— Имате ли възможност да се видим за обяд по някое време? — попитах, като хвърлих бърз поглед към Лей, за да се уверя, че няма нищо против. Тя кимна.

— Поласкан съм, че предпочитате мен пред Джаксън — заяви Пембри и аз автоматично изправих рамене, — но се надявах да вечеряме заедно. Трябва да посетя едно събитие довечера и имам нужда от дама, която да ме придружи.

Пресегнах се и натиснах бутона на високоговорителя.

— Ами Стейси? — поинтересувах се.

— Тя е прекрасна, разбира се, но бих предпочел да заведа вас. Навярно и ти искаш да дойдеш, Лей? — предположи Иън, като се обърна директно към шефката ми. — Ще ти се да наглеждаш своето момиче. Нямам нищо против. Колкото повече, толкова повече. Събитието е официално. Бъдете на площадката за хеликоптери в Мидтаун най-късно в шест.

Лей се ухили. Разговорът явно повдигна настроението й, макар че не каза нищо в отговор.

— Приемате, че нямам други планове за петък вечер — отбелязах.

— Не се засягайте, госпожице Роси — отвърна мъжът развеселен. — Това е комплимент към вашата отдаденост. Ако не поставяхте работата си на първо място, Лей не би ви наела. Ще се видим довечера.

Линията прекъсна и поставих слушалката обратно върху телефонния апарат.

— Е, какво мислиш?

— Мисля, че трябва да минем през няколко магазина — отговори шефката ми.

Когато се върнах на бюрото си, там ме чакаше пакет.

Разкъсах кафявата хартиена опаковка, а под нея се показа кутия шоколадови бонбони, обвита в прозрачно фолио. От вълната на желание и спомените, които ме заляха при вида на марката — „Нойхаус“, дишането ми се учести. Кожата ми пламна.

Бях опитвала тези белгийски шоколадови трюфели само веднъж, когато ги облизвах от върховете на пръстите на Джакс. Той бе разтопил бонбоните с горещите си ръце… после бе изписал думи по тялото ми и ги бе облизал с палавия си език.

Секси Джия. Сладка. И любимата ми: моя.

Потръпнах и побързах да кръстосам глезени, защото от ненаситното желание усетих напрежение в слабините си. Тялото ми нехаеше, че този мъж ме бе зарязал, без да каже и дума. То жадуваше Джакс. Отчаяно.

Към кутията бе прикрепена кратка бележка без подпис:

Бих те познал и с вързани очи.

Нямам представа къде ме заведе Лей, за да си купим рокли. Беше малък магазин без надписи, а на вратата висеше табелка „Затворено“ — изглежда, никога не бе обръщана. Посетители се приемаха само с предварителна уговорка. Когато лимузината на Лей спря пред входа, веднага ни посрещнаха и ни въведоха в стая, окъпана в тих разкош. Поднесоха ни шампанско и зрели ягоди. Никъде не се виждаха табелки с цени или етикети.

Следващият час премина във въртележка от коприна и тафта. Зави ми се свят.

Откакто работех за Лей, понякога ми се случваше да попадна в един свят, който далеч надхвърляше всичко, което ми бе познато. В такива моменти винаги полагах усилия да прикрия изумлението си и да не кокоря очи. Гледах внимателно шефката си и се стараех да вземам пример от нея — държеше се естествено и спокойно. Често си напомнях, че произходът й не е много по-различен от моя. Бе придобила този финес с времето, така че можех да го сторя и аз.

Тъкмо оглеждах черна рокля с къси дантелени ръкави, когато Лей сложи ръка на рамото ми.

— Това няма да ти отива на възрастта — отбеляза.

Погледнах я.

— Според мен е сдържана и елегантна.

— Така е, но повече приляга на жена на моите години. Ти си на двайсет и пет. Наслаждавай се на младостта си.

— Трябва да внимавам — обясних. Шефката ми беше слаба като трепетлика, грациозна и гъвкава. Аз имах доста пищни форми. — Циците ми са твърде големи. Дупето — също.

— Много си секси — заяви Лей безцеремонно. — Когато си на работа, се стараеш да го прикриеш, което е разбираемо. Оценявам усилията ти. Но не похабявай това, с което си надарена. Ужасен мит е, че успешните жени не може да изглеждат сексапилни, защото рискуват да провалят репутацията си. Не се връзвай на тези глупости.

Прехапах долната си устна. Огледах магазина, но натрапчивото изобилие и пищност ме смущаваха. Тези дрехи не бяха по джоба ми. За бога, дори стените бяха покрити с драперии от коприна в цвят слонова кост вместо с тапети. А хапките, които току-що бяха ни сервирали… Готова бях да се закълна, че са подредени върху поднос от чисто сребро.

— Можеш ли да ми помогнеш? Притеснявам се, че ще направя погрешен избор.

— Затова съм тук, Джиана. — Лей подкани с жест една от трите жени, които ни обслужваха: — Покажете ни нещо като за тази млада, красива и пищна жена.

Когато излязох от спалнята си няколко часа по-късно, подсвиркванията едновременно ме развълнуваха и смутиха. Денийз се бе прибрала по-рано, за да ми направи прическа, и бе довела със себе си Пам, една от служителките си, която щеше да се погрижи за грима ми. Анджело се бе проснал на дивана и зяпаше нещо по телевизията, докато чакаше да дойде време за смяната му в „Роси“ от осем.

— Леле! — възкликна брат ми и се надигна от канапето. — Коя си ти и какво си направила със сестра ми?

— Млъквай! — отговорихме му с Денийз в един глас.

— Изглежда като филмова звезда — отбеляза Пам. Тъкмо се връщаше от кухнята, където бе почистила четките си за грим. — Бих казала дори като една от истинските богини. Ракел Уелч или София Лорен.

— Кои? — намръщи се Денийз.

Но аз разбрах сравнението. Винаги съм оприличавала майка си на тези жени.

Роклята, на която се спряхме в крайна сметка, пак беше черна, но много по-секси. Брошка от блестящи камъни придържаше единствената презрамка на рамото ми, върху бюста имаше набор от мастилен сатен, а на талията — тънък колан от диаманти. Дълбока цепка минаваше по цялата дължина от средата на бедрото до долния ръб на роклята. Добре, че Винсент вече беше в „Роси“, сигурно щеше да се шашне малко, че показвам толкова дръзко краката си. На Нико, който от известно време живееше в Джърси, щеше много да му хареса.

Денийз се настани на дивана с две бири в ръце. Подаде едната на съпруга си, а другата остави на масичката за Пам. Откакто бе разбрала, че е бременна, отказваше да пие каквото и да е, освен вода и плодов сок. Косата й бе направена с преса на вафлички, а между гъстите кичури проблясваха големите златни халки на ушите й.

— Чад ще бъде ли там? — попита снаха ми.

— Нямам представа.

— А Джаксън? — додаде Анджело строго.

Свих рамене, но пулсът ми се ускори. Опитвах се да не мисля за Джакс, докато се приготвях, но тайно се надявах, че ще ме види така нагласена. Изглеждах страхотно.

— Нали си знаеш — предупреди брат ми.

— Да — съгласих се, — знам.

Смартфонът ми иззвъня, което означаваше, че шофьорът на Лей е пристигнал.

— Трябва да бягам!

Изтичах по наскоро лакирания дъсчен под на мансардата, в която живеехме всички заедно, и грабнах обувките на токчета, чантичката и наметката си от пейката до вратата. Помахах на Пам, преди да излетя през плъзгащата се врата. Подминах своенравния стар товарен асансьор и се спуснах по стъпалата. Взех на един дъх трите етажа до изхода. Шофьорът на Лей ме очакваше на улицата, свикнал бе да чака.

Нико, Винсент и Анджело бяха купили мансардата с намерението да я ремонтират и продадат на печалба. Но аз се нанесох, след като завърших колежа, и в крайна сметка изкупих дела на Нико, когато той се премести в Ню Джърси. После с Винсент заедно откупихме частта на Анджело, който се изнесе след сватбата с Денийз, и така с Винсент вече притежавахме по петдесет процента от собствеността. Тъкмо обмисляхме дали да продаваме, когато Денийз разбра, че е бременна, и с Анджело отново дойдоха да живеят при нас, за да спестят пари.

Обичах да се прибирам в пълна къща и Нико ми липсваше. Не знам какво щях да правя, ако трябваше да живея сама. Около мен винаги имаше хора и това като че ли ми помагаше да се съсредоточа повече върху работата си и да не излизам с мъже толкова често, колкото щях при други обстоятелства. Свикнах така, но може би просто се криех от факта, че сърцето ми е разбито. Навярно трябваше да си го призная по-рано. Вече определено бе дошъл моментът на истината.

Задъхана от тичането, се вмъкнах на задната седалка на лимузината и потеглихме към дома на Лей. Тя живееше в квартал на Ню Йорк, много различен от моя. Апартаментът й беше в Манхатън и макар да ни делеше само един мост, там сякаш бе друг свят. Когато пресякохме Ийст Ривър, слънцето все още бе над хоризонта. Лъчите му се отразяваха във водата на реката, надиплена от вълните, които оставяше след себе си работлив шлеп.

Удивлявах се на някогашното си убеждение, че Джакс би имал място тук. Толкова бях свикнала да го свързвам с Вашингтон, че вече не можех да си го представя никъде другаде.

Освен в леглото си. Нямах проблем да си го представя там…

Тъкмо бях потънала в размишления за най-добрите начини да изкопча информация от Иън Пембри, когато лимузината спря пред сградата, където бе апартаментът на Лей.

Виждала бях роклята й, но ефектът бе съвсем различен в комбинация с подходящия грим и прическа. Изумруденозелената дреха с гръцка кройка падаше на изящни дипли върху стройната й фигура. Шефката ми излезе от сградата и се усмихна пътьом на портиера. Дълбокият, наситен цвят на роклята подчертаваше безупречната й светла кожа, а червеното червило на устните й изпъкваше още повече. Красива шнола с искрящи камъни бе акцентът в прическата й, косата й беше прибрана така, че да се откроява сребристият кичур над дясното й слепоочие.

Лей се настани на седалката до мен и веднага долових колко е напрегната.

— Добре ли си? — попитах.

— Естествено.

Мълчахме по целия път до площадката за хеликоптери, всяка от нас потънала в мислите си. След един от завоите забелязах парк за разхождане на кучета. Рунтави силуети подскачаха и тичаха весело на воля. Усмихнах се на игривостта и неприкритото им удоволствие въпреки мрачните мисли, които ме занимаваха цял ден.

Не ми се искаше да си го призная, но ме заболя от факта, че Иън е разбрал за поканата, която Джакс ми бе отправил за обяд. Помислила си бях, че желанието му да се видим е от сърце. Повярвала бях, че има личен мотив да се свърже с мен, пък било то и само за да се извини. Явно винаги съм имала твърде високи очаквания спрямо Джакс. При него инстинктите ми въобще не работеха.

След като се настанихме в хеликоптера, закопчаха коланите ни и започнахме да се издигаме във въздуха, насочих цялото си внимание към Лей. Тя се взираше през прозореца, докато земята се отдалечаваше шеметно, а градът се ширна под нас като разкошен килим от блестящо стъкло и обагрен от залязващото слънце бетон. Последвах примера й и се загледах в красивата панорама. Целият днешен ден отразяваше промяната в живота ми, откакто работех за Лей. Семейството ми имаше ограничен поглед върху света, но така им харесваше. А аз винаги се стремях към нещо по-голямо, към по-широк обектив, през който да гледам моя свят.

— Знаеш ли къде отиваме? — попитах.

Лей поклати глава:

— Иън иска да ни се докаже. Предполагам, че е подготвил нещо, с което ще ни вземе акъла.

Беше около осем часът, когато слязох от лъскава лимузина пред входа на огромно имение във Вашингтон. Ставах все по-неспокойна с всеки изминат километър от пътуването — започна се от момента, в който се качихме на частен самолет. Притеснението ми нарасна многократно, когато стюардесата ни информира накъде летим.

— Надминал е себе си — промърмори Лей, докато Пембри слизаше към нас по широкото стълбище на внушителната къща.

Ресторантьорът изглеждаше впечатляващо в елегантен класически фрак. Сребристосивата му коса бе пригладена назад. Първо поздрави мен, като ми целуна ръка, а сетне насочи поглед към Лей.

— Играеш си с моето момиче — произнесе шефката ми хладно, докато синеокият мъж вдигаше ръката й към устните си. — Никога не си бил жесток.

— Някога имах сърце — отвърна той с напевен глас, — но една жена го разби.

Стрелках с очи ту единия, ту другия, като се опитвах да разбера трептящото напрежение помежду им. Имах чувството, че съм въвлечена в игра, в която всички, освен мен знаят правилата.

Ами добре. Ако си държах устата затворена, а ушите — наострени, щях да вляза в час все някога.

Иън се извърна към мен и предложи с жест да го хвана под ръка.

— Да тръгваме.

Поведе ме по стълбището, а Лей вървеше зад нас. Хвърлих поглед към нея и се уверих, че шефката ми се движи с царствена осанка и държи високо изправена главата си, изпънала стройната шия, за която толкова й завиждах. През отворената двойна врата струеше светлина. Пред имението се редяха лимузини и от тях неспирно слизаха бляскави пътници. Още не бях прекрачила прага, а партито вече изглеждаше невероятно.

— Надявам се, че сте пътували приятно дотук — обади се Иън.

Погледнах го и забелязах, че следи внимателно реакциите ми.

— Да, благодаря — отвърнах.

— Била ли сте във Вашингтон?

— Не, за първи път ми е.

— А! — В усмивката на ресторантьора проблесна частица от чара му. — Може да ви хареса и да останете за уикенда. Имам къща в Джорджтаун. Добре дошла сте, можете да я ползвате.

— Много мило от ваша страна.

Пембри се разсмя, пусна ръката ми и като сложи длан на кръста ми, леко ме побутна към вратата.

— Надявам се, че ще станете по-словоохотлива с напредването на вечерта, госпожице Роси. Бих искал да ви опозная, особено щом и Джаксън, и Лей се интересуват толкова живо от вас.

Забавих крачка, когато стигнах до нещо, което ми заприлича на опашка за влизане.

— Какво е това събиране?

— Частен благотворителен бал — промълви мъжът близо до ухото ми.

Изведнъж разбрах какво бе имала предвид Лей, като го обвини в жестокост.

— Организиран от член на семейство Рътлидж? — поинтересувах се.

Иън потвърди развеселено:

— Че от кого другиго?

Опашката за влизане вървеше без почти никакво бавене. Мъжете се здрависваха набързо, а жените стискаха ръце малко по-топло. Всички гости бяха със съвършени прически, не стърчеше нито един косъм от тях. Усмихваха се широко, със заучени усмивки и ослепително бели зъби.

Когато най-после влязох и взех чаша шампанско от подноса на приветлив сервитьор, много се зарадвах да видя Чад. Изглеждаше поне толкова притеснен, колкото се чувствах и аз. Целият грейна, когато ни забеляза — познати физиономии в непозната тълпа — и бързо се насочи към нас.

— Позволих си да те комбинирам с Чад, Лей — обади се Иън, като изгледа бившата си партньорка.

Затърсих с очи Джакс из помещението. Не го виждах, но пък в балната зала беше пълно с хора, които се суетяха наоколо и разговаряха. Бална зала, за бога, в нечий дом!

Що за човек живееше такъв живот?

Отпих голяма глътка от изстуденото вино. Джакс живееше такъв живот. Изтънченият бизнесмен, когото видях в офиса на „Сейвър“, се вписваше в тази обстановка, но не и любовникът, когото някога познавах.

„Само си мислеше, че го познаваш…“

Чад се приближи към мен и пъхна пръст под яката на официалната си риза.

— Не е за вярване! Току-що се запознах с губернатора на Луизиана. И той знаеше за мен!

Иън се усмихваше самодоволно. Все още не разбирах.

— Какво е общото между политиката и ресторантьорството? — попитах го.

— Признавам, че комбинацията е странна. — Възрастният мъж взе празната ми чаша и я замени с нова от подноса на преминаващ наблизо сервитьор. — Но всички се хранят.

— Не всички гласуват обаче — отбеляза Лей и пое своята чаша.

— Винаги си била по-съвестна гражданка от мен — призна Иън. — А ти, Джиана? Нали може да те наричам така? Упражняваш ли правото си на глас?

— Нали политиката е една от онези теми, които не е добре да се обсъждат?

Загледах се в поднос с ордьоври, но осъзнах, че нервите ми са прекалено опънати, за да мисля за храна.

— Тогава защо не потанцуваме? — предложи Пембри.

Предположих, че това е рядък шанс да поговоря насаме с него, затова приех. Чад пое чашата ми с шампанско и я изпи на един дъх.

— Трябва да ви предупредя, че не съм особено добра танцьорка — казах на Иън, докато ме водеше към дансинга. Бях ходила на няколко урока, за да си вдигна самочувствието, но никога не ми се бе отдавала възможност да изпробвам уменията си извън залата за танци, а и не ми оставаше време да се упражнявам много. Определено никога не бях танцувала под съпровод на оркестър, който свири на живо.

— Просто ме следвай — отвърна тихо мъжът и ме притегли към себе си.

Смесихме се с останалите двойки на дансинга.

Толкова бях съсредоточена в старанието си да не го настъпя, че в продължение на поне една минута не казах нито дума.

— Разкажи ми как се запознахте с Джаксън — започна Пембри.

— Не го познавам.

Беше самата истина, поне що се отнася до нещата, които имаха значение.

Иън вдигна вежди и внимателно се взря в лицето ми със сините си очи.

— Вчера не се видяхте за първи път.

— Сигурна съм, че си знаел това и преди да го въвлечеш в играта, затова ми е по-интересно къде сте се срещнали вие двамата.

— Познавам баща му, Паркър Рътлидж. — Иън се загледа някъде зад мен. — И като говорим за вълка…

Сковах се. Извърнах глава и стъпките ми станаха по-колебливи, когато забелязах мъж, който притеснително много приличаше на Джакс, да танцува с красива млада жена.

Обхвана ме безумно силно желание да си тръгна на мига. Нямах място на благотворителен бал, организиран от политик, в един свят, напълно различен от моя. Нямах представа как двама близнаци готвачи ме бяха довели дотук, но в момента и не изгарях от желание да търся отговор. Предчувствието, че неприятната вечер ще се превърне в ужасна, се засилваше.

— Защо ни доведе тук, Иън?

Отговори ми с въпрос:

— Колко е силна амбицията ти, Джиана?

— Лоялна съм към Лей.

— И аз бях — усмихна се мъжът. — За съжаление, ще се убедиш, че тя не отвръща с лоялност в същата степен. И двамата с теб знаем много добре, че не е изгодно за Чад и Стейси да се разделят. Нуждаят се един от друг.

— Могат да се справят и сами. Талантливи са, всеки по свой начин. — Раздразнението ми нарастваше. — Защо не обсъдихме тези теми в Ню Йорк?

— Боря се за прехраната си. Трябваше да се досетиш, че ще направя всичко, което е по силите ми.

— Лей е от твоята категория. Аз не съм.

— Тук се чувстваш неловко — изрече Иън тихо и утешително, — но аз познавам тези хора. С радост ще ти помогна да създадеш контакти и да се ориентираш.

Изгледах го продължително.

— Защо ми предлагаш това? Заради Джаксън ли? Ако мислиш, че искам да се промъкна в живота му, ужасно грешиш.

Песента свърши и се отдръпнах от партньора си. Исках да намеря Лей и да видя дали и тя е готова да си тръгне.

Пембри долови намерението ми и ме изведе встрани от дансинга. Почти се бях измъкнала от тълпата, когато на пътя ми се изпречи висока фигура. Вдигнах поглед и дъхът ми секна. За част от секундата си помислих, че Джакс все пак е дошъл.

После осъзнах, че е баща му.

— Иън — поздрави Паркър и протегна ръка. От гласа и осанката му лъхаше власт. Патриархът на клана Рътлидж контролираше семейство със сериозно влияние в политиката. Като се замисли човек, възможностите му за въздействие бяха зашеметяващи. Тази мисъл още кънтеше в главата ми, когато мъжът спря тъмните си очи върху мен. — Мисля, че не познавам красивата ти дама.

Изненадах се, че долових лек акцент в говора му, но не можах да определя откъде е.

Ресторантьорът ме представи официално:

— Паркър, това е Джиана Роси. Джиана, Паркър Рътлидж.

— Здравейте — изрекох.

— Приятно ми е, госпожице Роси. А това е съпругата ми, Реджина.

Погледнах русата жена до него, с която бе танцувал досега, и си помислих, че едва ли е по-голяма от мен. Определено не беше достатъчно възрастна, за да е майка на Джакс. Дори и майстор на пластичната хирургия не би могъл да постигне такъв резултат.

— Здравейте, госпожо Рътлидж.

Усмихна се, но погледът й остана хладен.

— Моля ви, наричайте ме Реджина.

— Ще танцувате ли с мен, Реджина? — предложи Иън ръката си с театрален жест.

Младата жена потърси с очи съпруга си и той й кимна в отговор. После отново се обърна към Иън:

— Разкажете ми за новия готвач, когото доведохте с вас тази вечер. Коя кухня е специалността му?

— Модерна южняшка.

— Така ли? — Двамата се отдалечиха. — След няколко седмици организирам празнична вечеря. Как мислите, дали…?

— Като я гледа човек, никога не би се досетил, но Реджина много обича да си похапва — отбеляза Паркър и плъзна ръка около талията ми, преди да успея да се възпротивя.

— Не разбирам хората, които не обичат храната.

Мъжът ме завъртя към дансинга с уверени движения, а аз се вкопчих в него и си заповядах да дишам.

— Освен това обича хубавите партита — продължи кавалерът ми. — Но как би могло да е иначе, все пак е млада и красива. Като вас.

— Благодаря ви.

— Проявявате интерес към ресторантьорския бизнес, нали така? Мисля, че Иън ми спомена нещо подобно. Значи и на вас ви харесват партитата. Какво мислите за това?

— Много е… — Запънах се в търсене на точните думи. — Все още го осмислям.

Паркър се разсмя, но звукът нямаше нищо общо с мекото хихикане на Джакс. Баща му се смееше гръмогласно и привличаше внимание. Странно, но действаше заразително. Разтегнах устни в усмивка против волята си.

— Джиана — изрече с онзи лек акцент от незнайно къде. — Името ви е необикновено. Преди няколко години синът ми Джаксън се бе запознал с една Джиана в Лас Вегас.

Както и подозирах, вечерта бързо се превръщаше от неловка в катастрофални. Предполагала бях, че Джакс ме е пазил в тайна, а се оказваше, че е разказвал на кого ли не за мен. И от това не ми стана никак приятно.

— Предава се в семейството — отвърнах напрегнато. Чувствах се ужасно неудобно.

— Сигурно сте била приятно изненадана да го видите отново.

Огледах мъжа срещу себе си. Дали Джакс щеше да заприлича на баща си след години? Надявах се, че не. Щеше ми се да има повече бръчици от смях около очите, а челюстта под красивите му устни да не е толкова напрегната.

— Повече се изненадах, че Иън е сметнал за нужно да го намеси в бизнес отношенията ни.

— Аз намесих Джаксън — призна Паркър и се загледа някъде над главата ми с леко присвити очи. — Иън ми направи огромна услуга, като ме запозна с Реджина, затова и аз му помагам, когато имам възможност. — Отново насочи вниманието си към мен. — Не знаех за вас обаче. Предполагам, че Иън е бил наясно.

По гръбнака ми пропълзя тръпка от притеснение. Чувствах се като дребна рибка, която плува с акулите.

— Извинете ме.

Господи. Гласът на Джакс прокънтя в цялото ми същество.

— Оттук ще поема аз.

Кавалерът ми спря. Извърнах глава и сърцето ми затуптя бясно, когато се изправих лице в лице с Джакс.

— Не очаквах да се появиш — обърна се към сина си Паркър.

Някогашният ми любовник ме погледна, а после изгледа и баща си:

— Не ми даде избор.

За секунда се замислих дали да не се измъкна тихо, докато двамата мъже си разменят сърдити погледи. Но Джакс плъзна ръка около кръста ми, за да ме притегли към себе си и по-далеч от баща си.

Паркър кимна и заяви:

— Оттеглям се с надеждата да се видим пак на вечеря, Джиана. Забавлявайте се.

Джакс мина пред мен и скри гърба на отдалечаващия се мъж.

— Изглеждаш прекрасно — промълви новият ми кавалер и ме придърпа по-близо.

Раменете ми бяха сковани до болка.

— Радвам се, че одобряваш.

Джакс направи първата стъпка от танца и аз го последвах.

— Дишай, Джия — смъмри ме. — Държа те.

— Не искам да съм тук.

— Значи ставаме двама. — Погали гърба ми успокоително с длан. — Мразя тези събирания.

— Но си съвсем на място тук.

В очите му се прокрадна сянка на чувство, което не можех да назова.

— Роден съм в този свят — отвърна. — Но не живея така.

Топлината на тялото му започна да попива в мен. Всеки дъх, който поемах, бе напоен с аромата му. Всяко негово движение събуждаше ехо от трептящи спомени в мен.

— Така е по-добре — прошепна ласкаво. — Отпусни се, отдай ми се, скъпа.

— Престани.

— Сега си в моя свят, Джия. Тук аз определям правилата.

Поклатих глава:

— Примамиха ме да дойда.

Джакс ме притегли още по-близо, почти докосна слепоочието ми с устни.

— Съжалявам.

— И защо ти беше да си отваряш устата? Не разбирам. Явно не съм била твоята малка мръсна тайна, както си мислех.

— Мръсна ли? — понижи глас той. — Няма нищо мръсно. Само ако ти поискаш. Малко грубост, много твърдост. Господи! Как преобръщаше всичко в мен.

Настъпих го нарочно.

Плътният му смях отекна в мен.

— Пил си — скарах му се, доловила лекия полъх на алкохол в дъха му.

— Принуден бях. — Отдръпна се малко и стисна устни. — Нямах представа, че ще ми е толкова трудно, когато те видя пак.

— Тогава ще те улесня. Помогни ми да се махна оттук заедно с Лей.

— Още не. — Докосна челото ми с меките си устни. — Прекарах една вечер със семейството ти. Дължиш ми същото в замяна.

— А след това може ли да изчезна и никога да не се видим повече?

Силно желаех точно това. Пепеляшка на бала се бе превърнала в предишната парцалива девойка.

Джакс отново се притисна в мен.

— Това е планът — отвърна.

Продължихме да танцуваме още две песни, като Джакс безцеремонно отказа да ме предаде в ръцете на Иън и на други двама джентълмени, които се опитаха да ме поканят. Разбрах посланието толкова ясно, колкото и всички останали навярно: дойдох с Иън, но вече бях с Джакс.

В този момент реших да изиграя ролята си на Пепеляшка докрай. Избутах в ъгъла гласа в главата ми, който ме потискаше през последните два дни, и размърдах пръсти в пословичните кристални пантофки.

— Искам шампанско — обявих изведнъж.

Джакс ме изгледа.

— Така ли?

— Да.

В очите му просветна познат дяволит блясък:

— Ела.

Стисна ръката ми, изведе ме от дансинга и си запробивахме път през тълпата. Множеството се надигна като вълна край нас и се опита да ни притисне, но Джакс обиграно раздаваше отсечени кимвания и бързи отговори. Пред погледа ми попадна познатото лице на красивата Алисън Келси (с Джакс се запознахме на ергенското парти на годеника й), а малко след това гледката се промени и се озовахме в ярко осветен коридор. Кавалерът ми ме поведе към двойна врата, от която се влизаше в огромна кухня с индустриални размери, кипяща от дейност.

Огледах се и забелязах множество работни станции и черно-бели служебни униформи, каквито бях виждала само на кино. Джакс отмъкна бутилка шампанско направо от ръцете на един сервитьор, с тренирано движение хвана столчето на висока чаша с безименния си пръст и ме издърпа навън през странична врата към поредния коридор.

— Къде отиваме? — попитах, все още нащрек, тъй като се бях озовала сама в компанията му. Желаех го. Никога не бях преставала да го желая.

— Ще видиш.

Шумът от празненството се усили, а аз се постарах да не обръщам внимание на разочарованието, което ме прониза при мисълта, че се връщаме в балната зала. Трябваше най-после да реша какво искам.

Джакс ме изведе през отворена остъклена двойна врата на тераса с гледка към вълшебна градина. Поне на мен ми изглеждаше такава — факли осветяваха покритите с чакъл пътеки, а в короните на старите дървета блещукаха бели светлинни.

— Чия е тази къща? — поинтересувах се.

— На клана Рътлидж.

Начинът, по който го каза, беше много по-собственически от самите думи.

— Ясно.

— Да се престорим, че сме се натресли неканени на това парти — предложи Джакс и ме поведе по каменните стъпала към мраморна пейка с формата на полумесец.

Седнах и го изчаках да налее шампанско в чашата и да ми я подаде.

— Като че ли се преструваме от самото начало.

Джакс направо надигна бутилката, отпи от нея, а после безгрижно и някак дръзко обърса уста с опакото на дланта си.

— Може би. И все пак те познавам много по-добре, отколкото предполагаш.

— Аз пък имам чувството, че изобщо не те познавам.

— Ами, опознай ме — отправи предизвикателство. — От какво те е страх?

Пийнах от шампанското.

— От въртенето на празни обороти и от задънените улици.

— Защо просто не се отпуснеш и не се наслаждаваш на пътуването?

Ах, колко бих искала! Прониза ме пламенен копнеж.

Джакс остави бутилката на пейката до мен и заяви:

— Сега ще те целуна.

Затаих дъх.

— Няма.

— Опитай се да ме спреш.

Скочих на крака и запротестирах:

— Джаксън…

— Млъкни, Джия!

Обхвана лицето ми с длани и пое устата ми в своята.

За миг не смеех да помръдна, парализирана от мекото, но уверено докосване на устните му. Болезнено познато. Нежно. Прокара език по ръба на долната ми устна. С тих стон отворих уста, предадох му се и той се плъзна в мен.

Изпуснах чашата. Чух далечен звън от разбиване на парчета, но не ми пукаше. Обвих ръце около широките му рамене и зарових пръсти в копринената му коса. Пиех жадно вкуса на шампанско и Джакс. Надигнах се на пръсти, за да задълбоча близостта ни.

Както винаги той ми даваше точно това, което очаквах от него.

Държеше ме, за да не мърдам, и поглъщаше алчно устата ми. Галеше я с кадифения си език, нежно засмукваше с устни или захапваше със зъби. Вкусваше ме. Превръщаше една обикновена целувка в еротично сливане, при което тръпнех от удоволствие.

Господи, как ми липсваше! Липсваше ми начинът, по който ме караше да се чувствам.

Изръмжа и грубият звук отекна в мен. Спусна ръце надолу, за да разтрие гърба ми. Държеше ме здраво, а в същото време движеше бедрата си и отъркваше твърдата си ерекция в слабините ми. Обливаха ме страстни вълни и кожата ми пламтеше. Джакс ухаеше изкусително — лекият аромат на сапун се смесваше с мъжествената миризма, която си беше само негова. Копнеех да потъна в него както някога, да притискам голото си тяло в неговото, докато помежду ни не остане нищо, дори въздух.

— Джия — прошепна дрезгаво и плъзна устни по бузата ми. — Господи, как те искам!

Затворих очи и стиснах ръце в юмруци, както ги бях вплела в гъстата му коса. Горях от желание, кожата ми бе изопната и твърде чувствителна.

— Нали ме имаше?

— Взех правилното решение, когато си тръгнах — промълви до ухото ми и погъделичка с дъх слепоочието ми. — Но това не значи, че не съжалявам.

В главата ми пищеше мъничък предупредителен глас:

— Ще ме нараниш.

— Ще те боготворя. — Сложи едната си длан на тила ми. С другата ръка сграбчи бедрото ми и ме притисна към себе си така, че усетих твърдата му мъжественост върху клитора си. — Спомняш си какво беше. Часове наред изучавах кожата ти с ръце и устни, докато членът ми бе вътре в теб…

— Докога?

Усетих стягане в слабините, сякаш тялото ми тръпнеше в очакване на оргазъм.

— Седмици — изпъшка Джакс. — Месеци. Господи, толкова съм възбуден, че чак боли!

Отскубнах се от прегръдката му:

— Сексът не ми стига. Имам нужда от нещо повече.

Пусна ме, но в погледа му гореше яростен пожар.

— Ще ти дам всичко, на което съм способен.

— За няколко седмици? За няколко месеца?

Треперех от напрежение — мъчех се да стоя настрана от него, а в същото време го желаех до полуда.

— Джия… — Джакс разтри лицето си с длани. — По дяволите! Вземи това, което мога да ти дам.

— Не е достатъчно!

— Трябва да е достатъчно. Господи… Не ме карай да те превръщам в една от тях!

Отскочих назад, уплашена от силата, с която изрече последните думи.

— Какво искаш да кажеш?

Джакс обърна гръб на къщата, хвана бутилката с шампанско и отпи голяма глътка.

Бях объркана и се взирах в него внимателно, но не виждах нищо друго, освен магарешки инат. Преместих поглед към балната зала и бляскавите двойки в нея. В този момент на терасата се появи Лей, хванала под ръка Чад.

Тогава осъзнах колко силно желая да разплета мистерията Джакс — толкова, че не ме интересуваше какво ще ми струва.

— Може ли да се присъединим? — попита Лей, когато се приближи до нас с кавалера си.

Улови погледа ми, когато се отпуснах на пейката. Тялото ми все още пулсираше от неутолена жажда.

Стрелнах с очи Джакс и забелязах, че не откъсва своите от мен. В тъмните им дълбини се таеше предизвикателство. Протегнах ръка към шампанското, той ми подаде бутилката и я сграбчих за гърлото.

Вдигнах я като за тост и отпих за предизвикателството.