По-кротко лейди!

— Тук вечерно време се събира почти целият град – осведоми я Тори. – Кръчмата е от незапомнени времена.

За разлика от уютните пивници в Лоуър Тилби, залата на „Роустабаут” беше просторна, с дълга дървена скамейка пред бара в дъното. Ема видя две билярдни маси и малък дансинг с джубокс, от който се носеше кънтри музика. Макар че не беше почивен ден, повечето от масите бяха заети, както и сепаретата покрай едната стена.

Ема отново се озърна крадешком през рамо. Този път видя едър здравеняк с риза на цветя тъкмо когато влизаше през вратата. Космите на врата й настръхнаха, когато непознатият се втренчи в нея, а сърцето й ускорено затуптя. Това ли беше шпионинът на Хю? Шофьорът на зеления таурус?

Докато прекоси помещението на път за бара, Тори пъхна пръсти в устата си и изсвири пронизително.

— Ей, вие, слушайте!

Въпреки че джубоксът продължи да свири, разговорите стихнаха и всички погледи се насочиха любопитно към нея.

— Това е лейди Ема – оповести Тори. – Гостува за няколко дни на Кени, който е обещал да я разведе наоколо. Тя е от Англия. Освен това, въпреки онази татуировка на ръката, е истинска, жива аристократка. Лейди Ема, кажете няколко думи на тези недодялани простаци, за да загреят, че не сте менте.

— Очарована съм да се запозная с всички вас – издума Ема смутено. Опита се да придърпа ръкава надолу към лакътя, но не успя и неколцина от клиентите приковаха погледи в татуировката й. Въпреки това британският й акцент, изглежда, ги впечатли.

Тори улови ръката й и я поведе към бара.

— Джоуи, ако обичаш, ще ми налееш ли чаша шардоне? Лейди Ема, вие какво бихте искали?

— Джин с тоник, моля – поръча Ема, въпреки че не харесваше джин с тоник, както между впрочем и коктейла „Маргарита”, но искаше всички да я видят, че пие. В същото време срамната татуировка на ръката й бе постоянно напомняне, че трябва да остане трезва, и тя реши, щом й се удаде възможност, да зареже джина и да го замени скришом с вода.

Барманът им сервира питиетата и неколцина от клиентите на заведението се приближиха, за да се запознаят лично с новодошлата аристократка. Тори най-чинно и почтено ги представи. Един от мъжете й предложи да заключи в сейф скъпоценностите си, преди Кени да ги е отмъкнал, а някаква жена я предупреди да не скача заедно с него на въже, защото той обезателно ще я препъне. И двата коментара предизвикаха многозначителния смях на тълпата.

Накрая Тори я поведе към масата в ъгъла, където седеше самотен млад мъж, на около двайсет години, и отпиваше от бирата си. Докато приближаваха, Ема неволно се запита дали във водата на Уайнет има нещо особено, заради което тук се раждаха толкова красиви хора. Първо Кени, после Тори, а сега и този привлекателен младеж. Имаше вълниста кестенява коса и мъжествени черти, включващи високи скули и масивна квадратна брадичка. Раменете му бяха широки, а тялото – стройно и мускулесто.

— Здравей, Тед. Как си? – Без да дочака покана, Тори се настани на масата и с жест подкани Ема да седне.

— Не се оплаквам. А ти?

— Все същото. Все същото. Това е лейди Ема.

Ема кимна, а Тед погледна татуировката и я дари с ленива, обаятелна усмивка, която я накара да съжали, че не е с десет години по-млада.

— Госпожо.

— Той е само на двайсет и две – поясни Тори, сякаш прочела мислите на Ема. – Какво наказание за нас, нещастните по-възрастни жени, нали?

Тед се усмихна и забоде поглед в бирената бутилка.

— Виждал ли си Кени? – попита Тори.

— Беше тук преди минута.

Новината, че Кени се шляеше из града, без да я покани, неприятно я подразни. Май се налагаше да спомене отново името на Франческа, за да му напомни кой дърпа конците.

В този миг, сякаш го бе призовала с магическа пръчка, се появи Кени и пое с ленива крачка през заведението. В едната си ръка държеше бутилка с бира, а в другата се полюшваше стик за голф. Пътьом го подхвърли на бармана, който го скри зад бара.

Очите му се присвиха, когато съзря Ема, сетне погледна към Тед.

— Ти ще даваш следващия урок на игрището. Ранди Еймс не ме оставя на мира, за да му помогна да оправи слайса* си, а изобщо не изпълнява указанията ми. Може би ти ще имаш повече късмет.

[* Неточен удар в голфа, при който траекторията на топката се изкривява в полет от ляво надясно (или обратно при левичар); траекторията има форма на банан и на жаргон се нарича „бананова топка”. – Б. пр.]

— И ти ли си голфър? – поинтересува се Ема, съзнателно пренебрегвайки Кени, който се пльосна на стола до нея.

— Играя по малко – отвърна Тед скромно. Въпреки че изговаряше фразите като истински тексасец, липсваше му типичното провлачване, което й се стори любопитно.

Кени изсумтя предизвикателно.

— Три поредни години Тед е начело на аматьорите в щата. Вторият най-добър голфър, играл някога за Тексаския университет.

— Последното е спорно – вметна Тори и стрелна брат си с лукав поглед. – Тед се изхитри да стане три пъти шампион на Националната студентска спортна асоциация по голф, за разлика от един друг общ познат, чието име не ми се ще да назова, който спечели само две шампионски титли при индивидуалните спортове. Освен това Тед успя да се дипломира, за разлика от въпросния индивид, който не си даде този труд.

— Колежът изисква твърде много усилия – промърмори Кени и се почеса по гърдите. – Що се отнася до мен, въпросът кой е най-добрият е отдавна решен. – Изгледа самодоволно Тед. – Само на един от нас му стигна смелост да стане професионалист.

Тед се усмихна със свенливата си усмивка.

Тори се извърна към Ема.

— Виждаш ли, Тед е гений интелектуалец, който през целия си живот досега се е разкъсвал между голфа и науката. Хората тук го смятат за някакъв вид генетична аномалия. Дори родителите му.

Вместо да се обиди, Тед кимна.

— Абсолютно вярно.

— Той току-що получи едновременно степен за бакалавър и магистър. – Гордостта в гласа на Кени бе толкова явна и Ема разбра, че между двамата мъже съществуват по-специални отношения. – Ако не играеше в университетския отбор по голф, сигурно щеше да се дипломира много по-рано.

— Не виждам защо да бързам.

— Точно това ти казах и аз – съгласи се Кени със задоволство.

Ема се престори, че отпива от питието си, докато тримата си

бъбреха с непринудеността на хора, които отдавна се познават. Тори беше тази, която заговори за временното отстраняване на Кени.

— Не е честно – възмути се тя. – Всички знаят, че Кени никога не би ударил съзнателно жена. Той ги подлудява с изневерите си, но не би им посегнал.

Брат й доби раздразнено изражение.

— Първоначално не бях отстранен заради това, а и откакто станах на шестнайсет, не съм изневерявал на жена, на която държа. – Погледна към Тед. – Кълна се, не е зле някой здравата да натупа устатата ми сестра.

— Не гледай мен. Аз се страхувам от нея.

Тори се наведе и целуна Тед по бузата.

— Ако беше само с няколко години по-стар, сладурче, щях да ти покажа какво значи да се забавляваш.

— Съмнявам се, че щях да оцелея.

— Ако питаш мен – намеси се в разговора Кени, – Антихриста преживява нещо като криза на средната възраст. Тази година кучият син навършва петдесет. Мисля, че заради това се е смахнал.

Тед наклони стола си назад и изпъна крака.

— Той просто ти е бесен, това е всичко.

— Нарича се злоупотребяване с власт – изръмжа Кени. – Мисли се за президент на Щатите.

Тед се усмихна.

— Говоря сериозно – не мирясваше Кени. – Всички членове на ПГА очакват справедливост от комисаря. Дори и да е само временно изпълняващ длъжността, поне би трябвало да се преструва на безпристрастен.

В този миг Ема забеляза мъжа в пъстроцветната риза, който ги бе последвал в бара, и осъзна, че непознатият я наблюдава внимателно от другия край на заведението. Обхвана я приятна възбуда. Той наистина беше копоят на Бедингтън!

Знаеше, че трябва да се възползва максимално от момента, но не й хрумна нищо по-оригинално, освен да грабне чашата си с джина с тоник и да отпие солидна глътка. Подобна демонстрация беше по-скоро жалка, отколкото скандална, ала мозъкът й не успя да роди нищо по-добро. И изведнъж я осени блестяща идея, въпреки че не й се искаше да го прави. Ала още по-малко искаше да се омъжи за Хю.

Събра сили, стана от стола, обви ръка около шията на Кени и се настани уютно в скута му.

Веждите му отхвръкнаха нагоре.

— Да не би да пропускам нещо?

Ема изви уста в нещо, което се надяваше да мине за съблазнителна усмивка, и се опита да говори, без да движи устни.

— Незабавно ме целуни.

— Няма да стане – отряза я той.

— Защо?

— Защото не ми харесва поведението ти.

Тя наистина си бе позволила да се държи малко властно, но само защото се чувстваше нервна.

— Извинявай.

Погледът му се прикова върху устните й.

— Добре, ще те целуна.

Здравенякът се обърна и Ема тутакси се изстреля от скута на Кени.

Той я изгледа намръщено, докато тя се пресягаше към чашата си с джин с тоник.

— Пак ли си пияна?

— Разбира се, че не.

— Хубаво. Защото в Уайнет няма дори наполовина прилично студио за татуировки.

Здравенякът се премести по-близо до джубокса, но продължаваше да я наблюдава. Беше почти плешив, с издадена челюст и жалки останки от сламеноруса коса. Ема се замисли, сетне се обърна към Тед.

— Искаш ли да потанцуваме? – На Бедингтън определено нямаше да му се понравят танцовите й изпълнения, особено с толкова млад мъж за партньор.

— С удоволствие – откликна младежът.

— Той е ужасен танцьор – предупреди я Тори. – Ако искаш да се поразкършиш с някой наистина добър, по-добре избери Кени.

— Но тя покани мен – обиди се Тед, – а не този Джон Траволта.

— Краката са си ваши, лейди Ема – сви рамене Тори.

Въпреки че Ема не гледаше към Кени, усети втренчения му поглед, докато ставаше от масата. Тед улови ръката й и я поведе към дансинга. Двамата се завъртяха под звуците на нежната балада, а Ема бе завладяна от необикновено усещане – за пръв път танцуваше в обятията на секси млад мъж. Много млад, напомни си тя.

И много секси.

Тед й се усмихна и я попита дали й харесва Тексас.

Тя му се усмихна в отговор и отвърна, че много й харесва. Той пожела да узнае приятно ли е било пътуването й от Далас и какво й е мнението за Съединените щати. Двамата си бъбреха непринудено като стари приятели.

Бавната мелодия се смени с бърза. Танцуващите се прегрупираха и се подредиха в редица.

— Май ще е по-добре да пропусна този танц – въздъхна Ема със съжаление.

— Аз ще ти покажа стъпките – успокои я Тед. – Тори е права. Не съм голям танцьор, но този танц никак не е труден. – Отведе я настрани и тя много бързо схвана стъпките.

Когато се върнаха на дансинга, Ема зърна Кени и Тори да танцуват заедно. С блестящите си черни коси и вродена грация, двамата се движеха като огледални отражения един на друг. Кени се засмя на забележката на една жена, преминаваща с бърза стъпка покрай него. Тори флиртуваше с по-възрастен мъж с каубойска шапка. Изглеждаха красиви, богати и като че ли малко преситени. Напомняха й за Гетсби и Дейзи Бюканън, пренесени в тексаски кънтри бар.

Музиката забави ритъм. Ема понечи да се върне на масата, но Тед я дръпна за ръката.

— Само още един танц, лейди Ема. Хареса ми да танцувам с вас. Винаги ми допада, когато дамата води в танца.

Тя се засмя и се плъзна в обятията му. Хубаво беше да е с човек, който се наслаждава на компанията й. Но едва направиха няколко стъпки и Кени потупа Тед по рамото.

— Смяна на кавалерите, малкият, а ти можеш да се върнеш на масата и да се позаяждаш малко с Тори.

— Не искам да се заяждам с Тори – отвърна Тед миролюбиво. – Много по-приятно ми е с лейди Ема.

— Не се съмнявам, че и на нея й е приятно с теб, но в момента ти предлагам да се оттеглиш.

Ема изтръпна тревожно, когато видя продължителния, твърд и преценяващ поглед, с който Тед измери Кени. В този миг младежът изглеждаше много по-възрастен от своите двайсет и две години.

— Крайно време е да си оправим сметките.

— Само кажи кога.

— Утре сутринта, в седем.

— Дадено.

Ема вдигна ръце.

— Веднага престанете!

— Да престанем с какво? – намръщи се Кени.

— Да се заплашвате един друг! Държите се като деца.

— Ние не се заплашваме. Ние ще играем голф.

— Аз ще играя голф – уточни Тед. – Ще видим какво ще направи този Джон Траволта. – Усмихна се мило на Ема и се отдалечи.

Докато го изпращаше с поглед, Ема усети как коленете й омекват. Щом Тед, още на двайсет и две, умееше да разтапя жените, какво ли щеше да стане след десет години?

Кени я прегърна и коленете й отново омекнаха. Подразни я инстинктивното привличане, което изпитваше към него.

— Не се зазяпвай толкова, лейди Ема. Слез на земята.

— Моля?

— Не се прави на глупачка. Зная точно какво правиш. Мислено пресяваш кандидатите, които да те отърват от твоята… сещаш се какво. Твоята девственост – додаде той, в случай че Ема не е разбрала. – И моят млад приятел току-що оглави списъка.

— Не говори глупости. Той е твърде млад – възмути се Ема, но не устоя пред изкушението да уточни: – Но много секси.

— Да, така е, но един съвет от мен… на твоята приятелка Франческа едва ли ще й се понрави много, ако се опиташ да съблазниш малкото й момче.

Ема се препъна.

— Малкото й момче?

Партньорът й ловко я поведе в ритъма на танца.

— Да не споменавам как ще реагира Антихриста за това. Той се гордее изключително много със сина си.

— Той е техен син? – примигна слисано Ема. – О, Боже… Тя винаги го е наричала Теди. Никога не съм мислила…

— Тиодор Дей Бодин. Единственото дете на Франческа и знаеш на кого.

— Останала съм с впечатлението, че синът им е много по-малък, още дете. Никога не съм мислила…

— Е, крайно време е да започнеш да мислиш, госпожо Робинсън*, защото той определено не е дете и за теб е забранен плод.

[* Алюзия с героинята от филма „Абсолвентът” (1967); с Дъстин Хофман и Ан Банкрофт. – Б. пр.]

— Изобщо не съм имала намерение да го съблазнявам. Той е достатъчно млад, за да ми бъде ученик. Как можа да ти хрумне такава гадост?

— Нужно ли е да ти напомням за един злополучен инцидент отпреди две нощи?

— Онова беше различно. Аз смятах да ти платя.

Кени се ухили, сетне плъзна ръката си надолу по гърба й. Дланта му се спря точно върху тесния гол участък между блузката и колана на джинсите. Ема не бе сигурна дали беше случайно, или не, но по тялото й отново пробягаха неканени тръпки.

— До тази минута изобщо не ми бе хрумвало, че толкова отчаяно копнееш секс и си готова да уловиш в мрежите си едно от невинните деца на нашия град – изрече той с дълбок, леко дрезгав глас.

— Той едва ли е…

— Предполагам, че в крайна сметка ще се наложи да зарежа принципите си и да скоча в леглото с теб.

Тя отново се препъна и едната му черна вежда се повдигна многозначително.

— Макар че, ако трябва да съм честен, не съм сигурен дали си струва тежкия труд да те отървавам от твоята… сещаш се какво. Въпреки това предполагам, че в живота на всеки мъж идва един съдбовен момент, когато се налага да се пожертва заради благото на общността.

Ема злостно го настъпи по крака.

— Извинявай.

— Направи го нарочно!

— Разбира се, че не съм!

Кени не каза нищо, само изпусна дълга, изтормозена въздишка и в същото време пъхна палеца си под долния край на блузката.

— Добре, ти печелиш. Ще ти позволя да ме използваш за сексуална играчка.

Макар да разбираше, че той се шегува, Ема усети приятно присвиване в стомаха. В следващия миг се замисли сериозно дали да не грабне халба бира от една от масите и да не я излее върху главата му. Няма ли край наглостта на този мъж?

— Благодаря, но не бих искала да те затруднявам.

Той я привлече по-близо, така че гърдите й се притиснаха в неговите.

— Няма да е голямо затруднение. Аз просто ще лежа в леглото и ще те оставя ти да свършиш цялата работа. Навярно така най-много ще ти хареса.

Преди Ема да измисли подобаващ отговор, Кени спря да танцува.

— Мамка му. Тъкмо си мислиш, че можеш да се отпуснеш и…

Ема вдигна глава и видя разрошен мъж, около трийсетгодишен, с размъкнат памучен панталон, изпомачкана синя риза, тип „Оксфорд”, и очила с телени рамки, да приближава масата на Тори и Тед. Тед тутакси стана и му подаде ръка, очевидно зарадван.

Обаче Тори, изглежда, не споделяше възторга му. Изправи гръб и изгледа новодошлия с неприкрита злоба.

— Това е Декстър О’Конър – обясни Кени. – Наследникът на „Ком Нашънал”, избраникът на Тори и най-големият смотаняк и умник в Уайнет, щата Тексас. В повечето случаи Тед е единственият в целия окръг, който загрява какво говори Декстър.

Декстър О’Конър й напомняше за Джеръми Фокс. И двамата бяха симпатични и завеяни, с вечно раздърпани дрехи, само че този мъж бе по-висок и по-слаб. Костеливото му лице на учен беше леко издължено, но привлекателно. Имаше високо, интелигентно чело, раздалечени очи и разрошена кестенява коса. Не й бяха нужни повече от няколко секунди, за да реши, че Декстър О’Конър е точно типът мъж, който винаги я бе привличал.

Кени я пусна.

— По-добре е да отидем при тях, преди Тори да отхапе прекалено голяма хапка от него и да остави горкия кучи син да умре от загуба на кръв. – Приближи към масата като някой Зоро, раздаващ справедливост. – Какво, по дяволите, правиш тук, О’Конър?

— Декс дойде да се види с мен – уточни Тед. – Двамата с Тори сте излишни, така че по-добре изчезвайте. Лейди Ема, вие можете да останете.

— Благодаря ти – усмихна му се Ема.

Тед я представи, а Декстър О’Конър я удостои с кратък преценяващ поглед, преди да й кимне учтиво. Нещо в маниерите му я изпълни със симпатия към него. Той свали очилата си, разкривайки красиви сиви очи. Извади от джоба си носна кърпа и се зае да лъска стъклата.

— Всъщност бих предпочел Виктория и Кени също да останат. След като всички сме тук, мисля, че е подобаващо да се опитаме да постигнем известно взаимно разбиране.

— Чу ли това, Кени? Подобаващо. Говори така, сякаш е погълнал проклетия речник. И се кълна в Бога, Декстър, че ако още веднъж ме наречеш Виктория, ще те направя на пух и прах.

— Съмнявам се, че е възможно. – Той отново надяна очилата. – Аз съм малко по-едър.

Тори се свлече в стола и се хвана за главата.

— Господи… Ти си такъв тъпак.

— Той е умен тъпак – изтъкна Тед. – И за разлика от теб Декс е спечелил своя дял от семейните пари.

— Млъквай, малък глупчо. – Тори посегна към пакета с цигари, но Декс го грабна преди нея.

— Наистина не ми харесва, че пушиш, Виктория.

— Това вече преля чашата! – изръмжа тя, скочи на крака и се хвърли да го души.

Кени едва успя да я улови за кръста, преди тя да вкопчи пръсти в гърлото му.

— Успокой се. Знаеш колко мразиш да цапаш дрехите си с кръв. – Изгледа предупредително Декстър, докато Тори се извиваше в ръцете му. – По-добре да се махнеш оттук, Декс. Не зная още колко дълго ще мога да я удържа.

— Не виждам причина да си тръгна – възрази Декс. – Налага се да обсъдя нещо с нея. Нямам нищо против и вие да слушате.

Когато яростното ръмжене на Тори стана по-силно, Тед се изправи.

— Ти си прав, Кени. Някой трябва здравата да я натупа. Аз ще я отведа, докато страстите й се поохладят. – Той въздъхна. – Въпреки че не ми се ще да го правя. – Сграбчи Тори през кръста, точно под ръката на Кени, и я дръпна. – Да вървим да поиграем на джагата. И този път ме остави да спечеля.

Тори хвърли отровен поглед на Декстър, докато Тед я извличаше от бара.

Ема наблюдаваше Декстър с интерес. Предполагаше, че всичко в Тексас ще е много живописно и необикновено, но не беше очаквала да се озове насред такава завладяваща драма. Все едно отново гледаше сериала „Далас”, само че с много по-мили герои. Е, по-мили, ако не се брои Кени Травълър.

В този миг забеляза, че плещестият непознат ги наблюдава, и сърцето й трепна от обзелата я възбуда. Бедингтън щеше да се ужаси, че е взела дейно участие в подобна скандална сцена.

Кени се свлече на стола.

— Бих те посъветвал да избягваш тъмните улици, Декс. Тя се бие като истински мъж.

— Сигурен съм, че двамата й бивши съпрузи са го изпитали на свой гръб. – Декстър се настани на стола, освободен от Тори. – Не се боя от сестра ти, Кени. Мисля, че ти е ясно. По-скоро тя ужасно се страхува от мен.

Кени се ухили и поклати глава.

— Вярвай го, щом искаш.

— Трябваше да го очаквам – промърмори Декс примирено. Обърна се към Ема. – Отдавна ли познавате Виктория, лейди Ема?

— Просто Ема. Тази сутрин се запознахме.

— Предполагам, че е твърде скоро, за да придобиете някакво влияние над нея. Колко жалко. Струвате ми се доста уравновесена и здравомислеща.

Кени вдигна рязко ръка.

— Не се въодушевявайте, лейди Ема. „Уравновесена и здравомислеща” не се равнява на „консервативна”, така че не бързайте да сваляте дрехите си.

— Нямам никакво намерение да ги свалям.

Декс я погледна с нараснал интерес.

— Защо просто не оставиш Тори на мира? – попита го Кени.

— Не е толкова просто. Не забравяй, че са замесени бащите ни.

— Ако имаш достатъчно смелост, Декс, ще им кажеш и на двамата да вървят по дяволите, вместо да им позволяваш да издевателстват така над Тори.

Декстър изгледа Кени с продължителен, неразгадаем поглед.

— Предполагам, че реакцията ти не би трябвало да ме изненадва. – Той сви рамене и стана. – По-късно ще поговоря с теб. Радвам се, че се запознахме, Ема. Очаквам с нетърпение да се видим отново. – Кимна към Кени и без да погледне джагата, се насочи към изхода.

— Коравосърдечен кучи син.

— Намирам го за много приятен – възрази Ема.

— Предположих, че ще го харесаш. Той е точно твоят тип.

— Напълно.

— Да не би да долавям в очите ти многозначителния блясък на ловец, надушил плячката?

Ема не отговори и той се намръщи.

— Първо си набелязваш нашето малко момче, а сега си взела на мушката Декс. Никой не може да те упрекне в прекалена придирчивост.

Но Ема нямаше да се поддаде на заяждането му.

— Отчаяните жени не могат да проявяват придирчивост.

— В такъв случай, да потанцуваме, за да те разсея от мрачните мисли – заключи той с неохота, давайки й ясно да разбере, че й прави голяма услуга.

— О, не – усмихна му се тя мило. – Ще ти струва твърде много усилия.

Думите й толкова го вбесиха, че чак зъбите го засърбяха. По дяволите, имаше нещо в тази жена, което го влудяваше. Искаше тази вечер да се махне от нея, но тя бе цъфнала тук. А най-лошото беше, че една част от него се радваше на присъствието й, и това го вбесяваше и го караше да се държи зле. Не искаше да си признае, че му е приятно да види девствената директорка.

Тя не криеше неодобрението си към него и на Кени никак не му се нравеше мисълта, че за нея той не е нищо повече от сексуално удобство, макар че и за него тя бе същото. Или поне той така си мислеше.

Кени не бе свикнал жените да го смущават и объркват и мислите му се насочиха към персоната, която го бе насадила на тези пачи яйца. Ако не беше Франческа, той може би щеше да успее да склони Ема да се позабавляват дискретно, без никакви усложнения и обещания. Двамата можеха взаимно да се използват и сетне да забравят за случката. Но съпругата на Дали, която повече от всеки друг притежаваше таланта да изравя най-интимни подробности от живота на другите, никога нямаше да му прости, ако се възползва от приятелката й. И нямаше никакъв смисъл да убеждава Франческа, че Ема е започнала цялата история, когато се опита да купи тялото му.

Изведнъж почувства, че не му достига въздух, сякаш е бил натикан в малка стая, без прозорци и изход. Лейди Ема беше прекалено властна, прекалено упорита, една от онези жени, които се качваха на главите на мъжете, довеждаха ги до лудост с капризите и изискванията си, докато не ги стъпчат окончателно под чехъла си. Изпълнен с чувство на безсилие, Кени доста грубо я дръпна да стане на крака и я повлече обратно към дансинга. Само след няколко секунди кръвта му отново кипна.

— Престани да се опитваш да водиш!

— Тогава се движи по-бързо.

— Това е балада.

— Но не означава, че трябва да заспиш на дансинга.

— Не съм заспал! Кълна се… – Ала всички мисли се изпариха от главата му, когато косата й докосна леко брадичката му.

За миг бе готов да се закълне, че го лъхна ароматът на теменужки, което беше много странно, тъй като нямаше ни най-малка представа как ухаят теменужките. Въпреки това Кени беше убеден, че ухаят точно като лейди Ема.

9

Макар да знаеше, че не разполага с много време и трябва да работи върху статията си, на следващата сутрин Ема с наслада се отдаде на безделие. Посети конете на Кени, дълго се разхожда покрай потока, после облече банския, взе сламената шапка и двамата с Патрик се отправиха към басейна. Настаниха се под широкия чадър край една от правоъгълните маси, разположени до водата, и с удоволствие отпиваха от студения чай с праскови, докато похапваха още топли филии черен сладък хляб с глазура. Патрик я забавляваше с местни клюки и й разказа малко за книгата с фотографии, която подготвяше. После се извини и отиде да проявява филм в тъмната стаичка в сутерена.

Ема се премести на един от шезлонгите на сянка под гъстите листа на едно дърво и отвори бележките си за дневника на лейди Сара. Денят бе топъл и й се искаше да свали плажния халат, но се боеше, че Патрик може да се върне, а никак не й се искаше той да види татуировката й. Едно беше да я показва, когато мислеше, че я наблюдават, а съвсем друго да шокира ненужно околните. Мислено благодари за предпазливостта си, когато вдигна глава и видя привлекателна блондинка с бебе на ръце да идва към басейна.

Жената изглеждаше няколко години по-млада от Ема, приятно закръглена. Всичко във външността й говореше за много пари – от диамантената широка гривна, която проблясваше върху една от загорелите й китки, до ленените туника и шорти.

Лъскавата й руса коса, подстригана в модна прическа, стигаше до брадичката й, а светлокафявият гланц за устни подчертаваше безупречната кожа.

Жената засия насреща й.

— Лейди Ема, за нас е огромна чест да ви посрещнем в Уайнет. Аз съм Шелби, предполагам, че сте чували за мен. – Озадачена, Ема остави бележките си настрани и стана от шезлонга. Докато стискаше протегнатата ръка на жената, бебето запищя и хвана с ръчичка косата на майка си. – Това е Питър. – Усмивката й помръкна и в тона й се прокрадна горчивина. – Забравеното дете.

— Приятно ми е да се запознаем. Здравей, Питър.

Момченцето я дари със срамежлива усмивка, разкривайки четири зъбчета, после зарови лице във врата на майка си. Бебето беше толкова сладко, че пристъп на завист прониза Ема. Имаше тъмна къдрава коса, топчесто носле и невероятно красиви очи, обрамчени от гъсти черни мигли. Очите му бяха с необикновен теменуженосин оттенък.

Бодна я неприятно чувство и космите на врата й настръхнаха.

Жената се настани край масата под чадъра и нагласи бебето в скута си.

— Мислех, че Кени може би ще е тук, но трябваше да се досетя, че с всички сили ще се старае да ни избягва.

— Той, ъъ, тази сутрин играе голф – осведоми я Ема и седна до нея. – На колко е Питър?

— На девет месеца и още го кърмя. Той е истински шампион. При последната консултация беше десет килограма и седемдесет и шест сантиметра. – Тя машинално отмести празната чаша на Ема по-далеч от детето. – Кени е в града от вчера, но дори не си направи труда да дойде у дома и аз няма да му го простя. Да пренебрегва собствената си плът и кръв.

Стомахът на Ема болезнено се присви. Собствената си плът и кръв. Вгледа се в тъмната коса и сините очи на момченцето. Кени сигурно е изглеждал така като бебе. Зави й се свят. Неговото бебе.

Въпреки крещящото доказателство, тя се опита да измисли друго обяснение, но тези изразителни теменужени очи се срещаха толкова рядко, че приликата не би могла да е случайна, а и тази жена едва ли щеше да е толкова разстроена, ако беше само далечна роднина. Призля й при мисълта, че Кени има дете, което е изоставил.

— Извинете – едва смотолеви Ема, – не чух добре името ви.

— Здравей, Шелби.

Ема се извърна и видя Кени да приближава. Носеше коралов бански, а около шията му бе увита жълта кърпа.

При звука на гласа му, крачетата на бебето застинаха, но в следващия миг възбудено заритаха. Без да обръща внимание на Шелби, Кени захвърли кърпата, пое бебето на ръце и го вдигна към лицето си.

— Хей, приятел, как си? Днес следобед смятах да дойда да те видя.

Жената изсумтя възмутено.

От долната устничка на Питър се проточи слюнка, а пръстчетата му се вкопчиха в един кичур от косата на Кени, докато риташе енергично с пълничките си боси крачета.

Двамата толкова много си приличаха, че Ема само ги зяпаше смаяно, неспособна да отрони нито дума. В същото време горчивата жлъч се надигна към гърлото й. Как е могъл да изостави толкова красиво дете? Но защо ли се изненадва? Този човек беше от онези мъже, които винаги се измъкват, щом стане напечено.

— Искаш ли да поплуваш, малък Пити? – попита Кени.

— Да не му намокриш гащеризончето – предупреди го Шелби. – Вчера съм го купила.

Кени разкопча презрамките и свали дрешката.

— Мисля, че не е зле да оставим памперса, в случай че забравиш джентълменските маниери. – Хвърли гащеризона на масата, гушна бебето пред мишница и погледна към Ема. – Искаш ли да дойдеш с нас?

Вратът й бе толкова скован, че тя едва успя да поклати отрицателно глава.

— Хайде, Пити. Значи, ще сме само по мъжки.

Кени се запъти с бебето към басейна, а Ема отчаяно се опитваше да измисли какво да каже на майка му. Шелби леко подсмръкна.

— Проклет да е.

Ема я погледна през масата и видя в очите на жената да блестят сълзи, докато наблюдаваше Кени и бебето във водата.

Сърцето на Ема се сви от мъка за нея. Диамантените бижута и скъпите дрехи подсказваха, че Кени осигурява щедра издръжка на майката на детето си, но какво значение имаше това, ако той бе зарязал отговорностите си на баща? В същото време Ема бе изпълнена със съкрушително, необяснимо разочарование. Въпреки всички уличаващи признаци, тя го смяташе за много по-свестен.

Ема се пресегна през масата и съчувствено отпусна длан върху рамото на Шелби.

— Много съжалявам.

Жената подсмръкна и смутено се засмя.

— Предполагам, че не би трябвало да го вземам толкова навътре. Сигурно още имам следродилна депресия, освен това още не съм отслабнала и така нататък… Но когато ги погледна двамата заедно… – Лицето й се изкриви и една голяма сълза се търкулна надолу по бузата й. – Той не поема никаква отговорност! А Питър е негова собствена плът и кръв.

Ема почувства как сърцето й се изпълва с омраза и възмущение към Кени. От логична гледна точка осъзнаваше, че реакцията й е прекалено бурна – двамата се познаваха едва от няколко дни – ала не можеше да сдържи емоциите си.

— Той е жалък и противен – промърмори тя повече на себе си, отколкото на Шелби.

В първия миг Шелби, изглежда, се стресна от реакцията на Ема, но смайването й бързо бе заменено от благодарност.

— Предполагам, че един външен човек може да види нещата по-ясно. Всички в Уайнет само свиват рамене. Казват, ами Кени си е такъв, а след това се впускат да ми разказват истории как той разбил с камък прозореца на някой съсед или вързал тенекия на някое гадже от училището. Откакто започна да печели голф турнири, явно вече му е позволено да пренебрегва общоприетите правила за благоприличие. – Очите й отново се наляха със сълзи. – Просто толкова много обичам това малко бебче… – Затършува за носна кърпа в джоба на туниката. – Извинете ме, лейди Ема. Обикновено не се държа така и наистина исках да ви направя добро впечатление. – Стана, издуха носа си, взе кърпата, захвърлена от Кени, и отиде до ръба на басейна. – Дай ми го, Кени. Трябва да вървим.

— Но ние току-що влязохме във водата. Толкова добре си прекарваме. Нали, Пити, момчето ми?

Бебето изцвърча от удоволствие и зашляпа във водата с ръчички.

— Той трябва да спи, така че веднага ми го дай!

Кени се намръщи, но доплува до ръба на басейна и й протегна бебето.

— Исусе, Шелби, каква оса те е ужилила?

— Не е оса, а си ти! Ела при мама, Пити. – Тя се наведе, грабна бебето от ръцете на Кени и го уви в кърпата. Минавайки покрай Ема, за да вземе гащеризона и чантата си, тя й се усмихна нерешително и хвърли Ема в смут, изобразявайки някакво подобие на реверанс. – Благодаря ви, лейди Ема. Съпричастието ви означава много за мен.

Ема кимна, а Шелби се отдалечи, без да погледне към Кени.

Ема чу тих плисък, извърна се и видя, че Кени се е гмурнал във водата. След доста време той се появи в другия край на басейна и запори водата. Замах след замах. Бавни, лениви загребвания. Небрежни загребвания на мъж, който няма какво да прави. Без почтена работа. Без отговорности. Без деца, които е зарязал.

Той се обърна по гръб и остана да лежи върху повърхността на водата. Колкото повече го наблюдаваше, толкова повече гневът изпълваше с яростен пламък всички кътчета на душата й. Ема бе посветила живота си да се грижи за деца, а този мъж олицетворяваше всичко, което ненавиждаше. Стомахът я присви от отвращението, което изпитваше към себе си, задето едва не му позволи да я съблазни.

Кени излезе от басейна, огледа се за кърпата, после очевидно си спомни, че Шелби бе увила с нея незаконния му син, и изтръска с длани водата от тялото си. Докато следеше бавните му плавни движения, изгарящата ярост я изстреля на крака. Смътно осъзнаваше, че това не е нейна работа, но не можеше да удържи лавината от гневни емоции, набъбващи в гърдите й. Сграбчиха я ненавист и ужасно, задушаващо разочарование, че той не бе такъв, за какъвто го мислеше. Емоциите я тласнаха напред, към ръба на басейна.

Той вдигна глава към нея. Озари я с ленивата си усмивка.

Ема нямаше намерение да го прави. Дори не осъзна какво стана. Но в следващия миг ръката й сякаш сама се вдигна във въздуха и се стовари върху челюстта му.

От някакво далечно, обвито в червена мъгла място, тя видя как главата му подскочи и капки вода се разлетяха на всички страни. Върху челюстта му, там, където го бе ударила, се появи морав белег. Стомахът й се преобърна.

— Какво те прихваща, по дяволите? — изруга Кени и се вторачи в нея с очи, по-тъмни от синината върху челюстта му.

Краката й се подкосиха. Не биваше да го удря. Никога. Всичко това не я засягаше и тя нямаше право да раздава правосъдие.

Очите му заблестяха.

— Бих те хвърлил веднага в този басейн, но какъв е смисълът, след като си по бански?

Неговият гняв отново разпали нейния.

— Ти си отвратителен.

Един мускул върху насинената му челюст заигра, а ръцете му се свиха в юмруци.

— Ау, по дяволите… – Без никакво предупреждение той я грабна и я хвърли в дълбокия край на басейна.

Тя изплува, бясна и плюеща вода, но видя само гърба му, докато крачеше към къщата. Беше я зарязал, както и красивото си бебе.

— Що за човек си ти? – изкрещя младата жена. – Що за мъж може да изостави собственото си дете!

Кени се закована място. Бавно се обърна.

— Какво каза?

Шапката й плуваше във водата до нея. Тя я грабна и изля водата.

— Да си мъж, не означава само да посееш семето си и после да пишеш щедри чекове. Това означава…

— Да посея сем…

Гневът й избухна с нова сила. Ема се гмурна във водата и загреба към края на басейна, но мокрият плажен халат затрудняваше движенията й. Когато доближи до стълбичката, изтърва шапката, но имаше благородна мисия и не й пукаше.

— Той е прекрасно дете! Как си могъл…

— Ти си идиотка!

Кени стоеше в средата на задната морава, а от слънчевите лъчи в мократа му коса сякаш бяха избухнали черни огньове. Беше разкрачил крака, а по кожата му блестяха капки вода. Приличаше на разярен воин, готов да убива.

— Онова прекрасно дете е мой брат!

Всичко в нея застина. Негов брат? О, Боже… Тя наистина беше идиотка.

— Кени!

Но той вече крачеше към къщата.

Ема излезе от водата и се взря ужасено в отдалечаващия му се гръб. Какво й ставаше? Никога досега не бе съдила прибързано, когото и да било. Когато в „Сейнт Гъртруд” възникнеше спор, тя изслушваше и двете страни, преди да действа, ала с него не си бе дала труда да го направи. Дължеше му извинение и й оставаше единствено да се надява, че той ще прояви достатъчно снизхождение и ще го приеме.

Движена от смесица от страх и вина, тя първо си взе душ и се преоблече. След това, надявайки се, че той вече се е успокоил, Ема тръгна да го търси, но установи, че вече е излязъл. Шадоу не се виждаше в оградената ливада до конюшнята и когато се огледа, тя видя самотен ездач да препуска към гората.

Патрик излезе от тъмната стаичка и я покани да го придружи до града за покупки. Младата жена прие с радост поканата му. Реши, че може да намери някакъв подарък за Кени в знак на извинение. Но когато стигнаха до града, тя осъзна, че нито одеколон, нито скъпа книга ще успеят да загладят оскърблението, което му бе нанесла.

Когато се върнаха в ранчото, Шадоу отново пасеше на ливадата, но от Кени нямаше и следа.

— Той вероятно е във фитнес залата – осведоми я Патрик, когато го попита.

— Тренира ли?

— От време на време.

Ема последва указанията на иконома и се отправи към стаята в дъното на коридора на втория етаж. Вратата беше открехната. Тя я бутна и осъзна, че дланите й са потни. Изтри ги притеснено в шортите.

Кени се трудеше на някакъв гребен тренажор, или по-скоро движеше лениво веслата напред и назад. Когато чу стъпките й, вдигна глава и я изгледа смразяващо.

— Какво искаш?

— Да се извиня.

— Няма смисъл – изръмжа той, слезе от уреда и побутна настрани с крак мобилния си телефон.

— Кени, съжалявам. Наистина.

Той не й обърна внимание, отпусна се на пода и започна да прави лицеви опори. Беше в отлична форма – не можеше да не го признае – но изглежда, не полагаше особени усилия за това.

— Нямах право да си пъхам носа в чужди дела.

Очите му останаха приковани в пода, докато продължаваше с лицевите опори.

— За това ли се извиняваш? Че си пъхаш носа в делата ми?

— И задето те ударих. – Ема пристъпи плахо по-навътре в стаята. – О, Кени, много съжалявам за това. Никога досега не съм удряла никого в живота си! Никога!

Той не каза нищо, а продължи заниманието си – също толкова лениво, както плуваше в басейна. Стори й се, че долови съвсем лек полъх на мъжка миризма, но по кожата му не блестяха никакви капки пот.

Гледката на мускулестото му тяло, облечено само в тъмносини гимнастически шорти, я разсейваше и тя с усилие насочи внимание към мисията си.

— Не зная какво ме прихвана. Толкова се разстроих, толкова се разочаровах от теб. Сигурно ме е връхлетяло някакво минутно умопомрачение.

Той стисна челюсти, но не я погледна.

— Не съм сърдит заради плесницата.

— Но…

— Просто се махай от тук, става ли? В момента дори не желая да те виждам.

Ема се опита да измисли някакво оправдание, но нищо не й идваше на ума.

— Добре. Да. Разбирам. – Заотстъпва към вратата, засрамена и нещастна. – Наистина съжалявам.

Движенията му леко се ускориха.

— Не съжаляваш, за каквото трябва, но ти дори не го разбираш. А сега върви по дяволите! И ако искаш да се обадиш на Франческа, за да й се оплачеш как съм те наругал, можеш спокойно да действаш.

— Не бих го направила. – Тя се обърна към вратата, сетне отново се извърна към него. Трябваше да знае. – Щом ми прощаваш, задето те ударих, какво друго не можеш да ми простиш?

— Не вярвам, че може да си толкова тъпа. – Лицевите опори продължиха. Мускулите му се извиваха и издуваха без никакви видими усилия. Нито капка пот.

— Очевидно съм.

— А какво ще кажеш за обидния факт, че жена, която смятам за свой приятел, вярва, че съм мъж, способен да изостави детето си?

— Но ние се срещнахме само преди три дни – не можа да се сдържи да не изтъкне Ема. – Аз дори не те познавам много добре.

Той я стрелна с кос поглед – комбинация между искрено възмущение и удивление.

— Познаваш ме достатъчно добре, за да проумееш що за човек съм! – Дишането му се учести, но тя имаше чувството, че е от гняв, а не от физическото упражнение.

— Но, Кени, мащехата ти е толкова млада. Навярно няма още дори трийсет. Изобщо не ми хрумна…

— Не искам да слушам повече! Говоря сериозно, Ема, изчезвай от тук. Обещах на Шелби, че ще те заведа на вечеря у тях, и ще спазя думата си, но повярвай ми, нямам никакво желание да го правя. Що се отнася до мен, с нашето приятелство е приключено.

До този момент Ема дори не бе подозирала, че помежду им съществува приятелство, но сега осъзна, че го е изгубила, и се почувства странно съкрушена и безутешна.

10

Вечерта, на път към дома на баща си, Кени беше подчертано любезен, не я дразнеше, не се опитваше да я манипулира или критикува. Беше съвсем ясно, че тя дълбоко е оскърбила чувството му за чест. Но откъде би могла да знае, че честта е толкова важна за мъж, който само преди три нощи я бе накарал да повярва, че е жиголо?

Когато минаха през двойните богато украсени порти на имението „Травълър”, Ема съжали, че се е съгласила да го придружи тази вечер, но беше твърде разстроена и объркана. Беше се извинила и повече нищо не можеше да направи.

Насочи вниманието си към заобикалящата я обстановка и видя, че семейният му дом представлява голямо имение с дълга алея за коли, виеща се през безупречно поддържани морави. Отпред се показа голяма постройка в мавритански стил, с розова хоросанова замазка и назъбен парапет покрай покрития с плочи покрив. Когато се приближиха, тя забеляза, че къщата има няколко крила с извити прозорци. С големия фонтан, облицован с мозайка, близо до входа, сградата приличаше по-скоро на дворец от „Хиляда и една нощ”, отколкото на провинциална тексаска къща.

— Майка ми искаше нещо необикновено – отбеляза Кени учтиво, докато паркираше. Тя изчака да последва остроумно подмятане за султани или хареми, но той не каза нищо повече.

Ема слезе от колата и потръпна от вечерния хлад, проникващ през яркожълтата крепонена рокля, която бе избрала за вечерта. Дрехата беше осеяна с пурпурни макове, с три четвърти ръкави, за да скрият татуировката. Бедингтън щеше да одобри тоалета й, помисли си мрачно младата жена, но не можеше да понесе мисълта да обиди семейството на Кени, появявайки се в някое от по-модните си предизвикателни одеяния, купени наскоро. Освен това копоят на херцога едва ли щеше да успее да проникне в това частно имение. Настроението й се вкисна още повече, когато осъзна, че през целия ден не бе направила нищо, с което да опетни репутацията си.

Двамата се отправиха към резбованите двойни врати, обковани с кована мед. Къщата бе впечатляваща и екзотична, но не особено уютна и Ема неволно я сравни с приветливото, гостоприемно ранчо на Кени. Какво ли му е било да отрасне тук, като малък султан, обожаван от майка си и пренебрегван от баща си?

Кени задържа вратата отворена, за да мине, и Ема пристъпи в покрито с плочки преддверие, обзаведено като английска провинциална къща, но недокосната от белезите на времето. В контраст с цялото преддверие в мавритански стил, върху полирана маса „Хепълуайт” бяха поставени две статуетки от дрезденски порцелан, а на едната стена висеше картина със старинен английски пейзаж. Това разностилие беше малко странно, но приятно.

Тори се спусна по стълбите, облечена в бледозелена къса рокля, тип потник, върху която бе нахлузила черна тениска.

— Добре дошла в Маракеш он Ейвън, лейди Ема – приветства тя гостенката и лепна забързана целувка върху (бузата на Кени. – Здрасти, голямо братче. Семейство Мюнстер* ни очаква на терасата. Ще вечеряме на открито.

[* Алюзия с добродушното вампирско семейство от едноименния ситком, популярен през шейсетте години на миналия век. – Б. пр.]

— Големи сме късметлии.

Ема последва Кени и Тори през дневната с висок таван, обзаведена с мебели от осемнайсети век, с тапицирани с кретон стени, украсени с колекция от фотографии в сребърни рамки и гравюри с ловджийска тематика. Двойната резбована врата в мавритански стил и с мозаечни инкрустации извеждаше към приятна сенчеста тераса, с под от розови тухли, подредени като рибена кост, с бордюр от сини и розови плочки. Отоманки с извити подлакътници бяха вградени в стените с хоросанова замазка, върху които бяха разхвърляни възглавнички с пъстроцветен индийски десен. Масивната маса с керамични плочки и с месингова лампа в средата бе подредена за вечеря. В единия край на терасата се виждаше типичен американски детски кът, където тъмнокосото бебе си играеше в кошарката. Щом зърна Кени, то се улови за страничните летви, запищя радостно и замаха напред-назад с крачета.

— Здрасти, синко!

Ема не се нуждаеше от представяне, за да разбере, че мъжът, който скочи на крака, е бащата на Кени. Беше по-яка и плещеста версия на сина си, но с по-груби черти на лицето, а гъстата му коса бе прошарена със сребристи нишки. Прекалено възторжения му поздрав и твърде широката усмивка подсказваха, че не е уверен в себе си. Когато пристъпи напред, за да прегърне сина си, Ема долови как Кени леко се напрегна. Въпреки че не се отдръпна, не прегърна баща си в отговор.

За нея тутакси стана ясно, че Кени не бе простил на баща си някогашното пренебрежение. В същото време усети, че баща му отчаяно копнее за прошката му.

Кени побърза да се освободи от бащинската прегръдка, запъти се към кошарката и вдигна бебето на ръце.

— Как си, малки братко?

Дали така й се стори, или той наистина натърти ненужно на последната дума?

Питър изписка от удоволствие. В този момент на терасата излезе Шелби, облечена в бял панталон и широка лимонено зелена памучна жилетка с триъгълно деколте. Приличаше повече на дъщеря на господин Травълър, отколкото на негова съпруга.

— Лейди Ема, за нас е огромна чест да сте тук тази вечер. Не зная какво ви е казал Кени, но аз съм луда по всичко английско. Имам цялата колекция от книги за принцеса Ди и ако искате, ще ви я покажа. Някой представи ли ви моя съпруг Уорън?

— Лейди Ема, много ми е приятно да се запознаем – усмихна й се топло Уорън.

— Просто Ема. Благодаря за любезната ви покана.

— Вие ни оказвате огромна чест – повтори Шелби прочувствено и посочи към една от отоманките. – Разкажете ми за вашето пътуване. Двамата с Уорън сме влюбени в Лондон, нали, Уорън? Близо ли живеете до града?

Гостенката обясни, че живее на няколко часа път с кола от столицата, в Уорикшър, после отговори на въпросите на Шелби за пътуването си. Не след дълго домакинята се впусна в истории за туристическия си поход из Англия след дипломирането си от колежа и курсовата си работа върху творчеството на Д. Х. Лорънс. Докато Шелби бъбреше оживено, Тори стоеше настрани, отпиваше от чашата си с вино и наблюдаваше Кени и Питър с безкрайно нещастно изражение. Междувременно Уорън се наслаждаваше на бърбъна, оставяйки съпругата си да поддържа разговора.

Шелби, която беше малко пълничка, русокоса и само хубавка в това семейство на тъмнокоси красиви полубогове, метна свиреп поглед към Тори, когато зълва й запали цигара.

— Веднага я угаси. Знаеш, че мразя, когато пушиш близо до Питър.

— Ние сме на открито, а аз дори не съм близо до него.

— Вярно, ти никога не си близо до него, нали? – Обида забули за миг очите на Шелби, а Ема си спомни как по-рано Тори й бе споделила, че не може да има деца. Дали това не бе причина за тъгата, която прикриваше зад дръзкото си поведение?

— Уорън, лейди Ема няма питие – отбеляза Шелби.

— Какво бихте искали, лейди Ема?

— Чаша сода, ако обичате.

Уорън отиде до бара в единия край на терасата, като пътьом подвикна прекалено сърдечно на сина си:

— А ти какво искаш, Кени? Имам от онова слабо алкохолно червено вино, което предпочиташ.

— После ще си налея. – Кени дори не погледна към баща си. Вместо това вдигна Питър на рамене, като го държеше за краката, и се приближи към маслиновото дърво, за да покаже на братчето си катеричката, покатерила се на един от клоните.

Тори отпусна грациозното си тяло на модел върху една от отоманките и кръстоса крака.

— И така, какво мислите за мама Шелби, лейди Ема? – Прокара пръсти през тъмната си коса и се облегна на пъстроцветната възглавничка. – Зная, че умирате от любопитство, но сте твърде добре възпитана, за да попитате. Шелби е на двайсет и седем, точно трийсет и една години по-млада от нашето татенце и една година по-малка от мен. От всичко това не ви ли се повръща?

— Тори, не може ли да почакаш, поне докато Пити си легне? – намеси се Кени.

Тя не му обърна внимание.

— Преди година и половина татенцето й наду корема и трябваше да се оженят.

Уорън изглеждаше развеселен, но Шелби застина.

— Извинете грубостта на Тори, лейди Ема. Тя се чувства застрашена от брака ми с баща й.

— По-точно отвратена – отсече Тори.

— Достатъчно, момичетата – кротко ги упрекна Уорън, сякаш вече бе свикнал с техните препирни и вече не му правеха впечатление. Отпи от питието си и погледна към Ема. – Шелби и Тори бяха като сестри в женския си клуб в колежа. От години са най-добри приятелки, макар че сега е трудно да се повярва. Дори живееха в един апартамент след провала на един от браковете на Тори.

— Омъжвала съм се само два пъти – тросна се Тори. – Съдейки по думите ти, човек ще си помисли, че съм сменяла мъжете като носни кърпички. Освен това първият ми брак продължи само шест месеца, така че не се брои.

— Ти ме накара да си купя онази ужасна розово люлякова шаферска рокля – припомни й Шелби, – така че определено се брои.

Тори издуха тънко кръгче дим.

— Да, но, всички знаем, че още преди полунощ Кени те освободи от роклята, така че не е било чак толкова ужасно.

Ема поизправи гръб. Тазвечерният епизод на „Далас” се бе развил в неочаквана посока. Изведнъж й хрумна, че само познанството със семейство Травълър е достатъчно Бедингтън да се усъмни в морала и поведението й.

Кени въздъхна.

— Не съм я освобождавал от роклята и ти го знаеш. – Целуна Питър по темето и го отнесе отново в кошарката. – Трябва ли всеки път, когато сме заедно, да нищим всичко това?

— Остави ги на мира – обади се Уорън. – Това е част от семейния ритуал.

Тори се изсмя сухо.

— Нямаше ли да е забавно, ако и Кени ти беше направил бебе, мамо Шелби? Представи си как твоята плодовитост щеше да скрепи бащино синовната връзка.

— Това беше отвратително, дори и за теб – възмути се Кени. – По-кротко, Тори. Говоря сериозно. С Шелби излязохме само веднъж. Целунахме се на вратата и това беше всичко.

— С език ли?

— Не си спомням – изръмжа той.

— Аз пък си спомням – вметна Шелби и изгледа Тори надменно. – Но няма да кажа.

Кени се насочи към бара.

— Роден дом, сладък дом. Нали, синко? – подсмихна се Уорън Травълър.

— Щом казваш.

Ролексът върху китката на Уорън проблесна, когато вдигна ръка, за да отпие от чашата си.

— Чух, че днес с Тед Бодин сте се състезавали. Казват, че си го бил с три удара.

— Резултатът му беше два удара под пара. Двамата изиграхме приличен кръг.

— Кълна се, че само да докопам онзи кучи син Бодин… Ако бях на твое място, отдавна щях да съм насъскал адвокатите си срещу него.

Ема осъзна, че той не говореше за Тед Бодин, а за баща му Дали.

— Сам ще се справя – парира Кени.

— До „Мастърс” остава само седмица! Всеки успял голфър на света се е запътил към Огъста, с изключение на Кени Травълър. Не можеш да позволиш на Бодин да му се размине. Трябва само да се обадиш на Кросли. Той е най-добрият адвокат в щата и ми каза…

— Помолих те да не се намесваш в тази история, нали? – Ема долови стоманената нотка в гласа на Кени и усети как Уорън вътрешно се сви.

Тори се размърда лениво на отоманката.

— Почти съм умряла от глад. Ако не седнем скоро на масата, кълна се, ще се обадя в ресторанта да донесат пица.

Сякаш по поръчка, се появи прислужницата, понесла голям поднос, отрупан с чинии със салати. Шелби стана и се зае да разпределя гостите по местата им. Щом Кени тръгна към масата, Питър изхленчи жално и протегна ръчички към него.

— Остави го – рече Уорън. – Ще го разглезиш.

— Големите батковци са тъкмо за това, нали, Пити? – Без да обръща внимание на баща си, Кени отиде до кошарката и вдигна Питър.

— Не можеш да разглезиш едно бебе, като го вземаш на ръце, Уорън – намръщи се Шелби. – Постоянно ти го повтарям. Аз не съм като първата ти съпруга и Питър няма да се превърне в безполезен мързеливец като Кени, така че престани да се тревожиш. Освен това във всички книги за отглеждане на деца пише, че ако не удовлетворяваш нуждите на децата, докато са малки, ще се наложи скъпо да плащаш, когато пораснат.

Уорън я изгледа с леко раздразнение, което обаче не успя да прикрие нежната привързаност, която изпитваше към прекалено младата си съпруга.

— Мисля, че зная малко повече за възпитанието на децата от теб, скъпа.

— Личи си по резултатите – ухапа го тя.

— Затапи те старче – подметна Кени насмешливо към баща си и нагласи Питър по-удобно в ръцете си.

Прислужницата подреди пет чинии от скъп порцелан със зелена салата, парченца авокадо и резенчета зряла круша, поръсени със сирене горгонзола. Шелби пое сина си от Кени и се опита да го нагласи във високото му детско столче, но момченцето започна да се върти недоволно и да хленчи. Кени отново го взе в скута си, обра с вилица сиренето от късче круша и го подаде на бебето. Момченцето задъвка с удоволствие сочния плод, а Кени се зае със салатата си, без да обръща внимание на лепкавите парченца плод, падащи по панталона му.

Шелби не спираше да разпитва Ема за светските й връзки и познанствата й, колкото и да бяха далечни, с кралското семейство, но в разговора се намеси Тори и заразказва за пътуването из Европа, което преди няколко години беше предприела заедно с Шелби. Двете се надпреварваха да си припомнят забавни случки и истории и за кратко сякаш забравиха за настоящата си вражда.

След салатата бе поднесено основното ястие – печено агнешко с хрупкава златиста коричка, подправено с ароматни билки, и печени картофи. Кени и баща му подхванаха разговор за новия компютърен софтуер на КСТ и Ема забеляза, че Уорън се старае да използва популярни термини, сякаш Кени не разбираше от високи технологии, въпреки че той, изглежда, не изпитваше никакви затруднения.

Когато Уорън спомена името на Декстър О’Конър, Тори тутакси реагира.

— Моля ви, не може ли да говорим за нещо друго?

Шелби се наведе пред Ема, за да избърше брадичката на Питър.

— Не разбирам защо толкова много не понасяш Декс. Всички го харесват.

— Не и аз – уточни Кени.

Тори му отправи благодарен поглед.

Уорън хвърли върху чинията хлебчето, което току-що бе намазал с масло. Може и да изпитваше несигурност в отношенията със сина си, но не и с дъщеря си. Плахият и неуверен баща изчезна и на негово място се появи непреклонен и властен мъж, истинско олицетворение на преуспяващия бизнесмен.

— Няма значение дали тя го харесва, или не. Първите два пъти се омъжи по свой избор, а този път ще го направи заради семейството. За разлика от последните двама съпрузи, Декс не е боклук. Той е един от най-умните в бизнеса и ще бъде изключително полезен за компанията.

— Няма да се омъжа за Декстър О’Конър само за да се сдобиеш с поредния компютърен гений.

— Тогава се приготви да издържаш сама фермата за емута, принцесо, защото аз повече няма да дам и пукната пара за нея.

Нещо в спокойния му равен тон подсказа на Ема, че господин Травълър не блъфираше. Подозираше, че и Тори го е разбрала. Въпреки че Уорън несъмнено обичаше дъщеря си, очевидно бе решил, че търпението му се е изчерпало. Ема и Тори имаха сходни затруднения и тя не можеше да не изпита съчувствие. Но в същото време се питаше дали Уорън всъщност не прави услуга на дъщеря си, принуждавайки я да си стъпи на краката и сама да се оправя в живота.

Тори очевидно реши временно да отстъпи. Отпи от виното си и се извърна към Ема.

— Значи, двамата с Кени утре заминавате за Остин?

— Не съм сигурна – промърмори Ема, старателно избягвайки да поглежда към Кени.

Тори я изгледа с любопитство.

— Нещо не е наред ли?

— Какво имаш предвид?

— И двамата се държите странно тази вечер. Прекалено сте учтиви, като че ли единият от вас е дяволски ядосан на другия, но не съм сигурна точно кой на кого.

— Аз – осветли я Кени.

Вилицата на Тори застина във въздуха.

— Какво е направила тя?

— Няма да я засрамвам, правейки го всеобщо достояние. – Той избута чинията си по-далеч от Питър.

— Изглежда, е сериозно. Разкажи ни какво се е случило, лейди Ема.

— Малко недоразумение от моя страна, това е всичко.

— Трябва да е било доста голямо недоразумение – обади се Шелби. – Трудно е да вбесиш Кени.

— О, нима? – Ема забоде вилицата си в агнешкото. Надигналото се в нея усещане за несправедливост и обида надделяха над британската й сдържаност. – Той ми е бесен от мига, в който се запознахме.

— Не е вярно! – избухна Кени.

— Със сигурност е вярно. – Всички се вторачиха изумено в нея, но праведното й възмущение бе достигнало точката на кипене и вече не й пукаше. – Ти се оплакваше от всичко. Не благоволяваше да носиш багажа ми, не ти харесваше как държа чадъра си, нито че вървя бързо. Заяви, че съм твърде консервативна, и ме нарече прекалено властна. Отказа да приемеш извиненията ми за едно съвсем естествено недоразумение. Дори не харесваш как танцувам!

— Но ти постоянно се опитваше да водиш!

— И кой е измислил правилото, че само мъжете могат да го правят?

Останалите ги наблюдаваха напрегнато, с изключение на Питър, който се смееше и пускаше балончета. Засрамена от избухването си, Ема остави вилицата и се постара да запази останалите частици от достойнството си.

— Аз просто изтълкувах погрешно вчерашното посещение на Шелби. В резултат се разстроих от поведението на Кени, а сега той е разстроен от моето.

Всички продължиха да я наблюдават с подчертан интерес, с изключение на Кени, чиито вежди застрашително се смръщиха.

— Когато тя заяви, че се е разстроила, искаше да каже, че ми е отвъртяла звучна плесница.

— О, Господи! – ахна Тори и ченето й увисна.

— Не може да бъде! – Очите на Шелби се разшириха.

Кени погледна Ема унищожително.

— Работата не е в плесницата, и ти го знаеш.

— Разкажи ни защо си го направила – подкани я Тори. – Съжалявам, Кени, но мога да се обзаложа, че Ема е имала основателна причина.

— Много благодаря за доверието и подкрепата. – Кени й метна отвратен поглед.

— Ами… – поде Ема и млъкна. Присъщото й възпитание и насажданите с години добри обноски се бореха с желанието да се защити. В този момент си припомни, че всеки един от присъстващите, без да му мигне окото, развяваше мръсното си бельо пред нея. С какъвто се събереш, такъв ставаш. – Това, което Шелби ми сподели, ме накара да повярвам… – Запъна се, почувствала, че губи решителност, и се изправи на стола, за да им поднесе без заобикалки цялата истина. – Аз погрешно предположих, че Питър е син на Кени и той го е изоставил.

Чашата с вино на Тори застина във въздуха.

— Ъ… – бе всичко, което успя да промълви.

Шелби бе шокирана, а Уорън – потресен.

— Нито един мъж от семейство Травълър никога няма да направи нещо подобно, дори Кени!

На Ема й хрумна, че семейство Травълър явно следват доста ексцентричен морален кодекс. Очевидно за Кени беше напълно приемливо да се представя за жиголо, за Тори да смени двама съпрузи и да живее на гърба на баща си, а за Уорън да има любовна афера с жена трийсет и една години по-млада от него, да й направи дете и да се ожени за нея, ала бе напълно недопустимо тя, като чужд и непознат човек, да направи съвсем естествена грешка.

— Шелби нарече Питър забравеното дете – малко рязко изтъкна Ема. – Тя ми каза, че Кени е пренебрегнал отговорностите си, зарязвайки собствената си плът и кръв. А Питър е миниатюрна версия на Кени, нали? Какво друго можех да си помисля?

Тори стрелна с поглед Кени и сви рамене.

— Казано така, изглежда доста логично заключение за човек, който не те познава много добре.

— Тя ме познава много добре – заинати се Кени.

— Всъщност не те познавам – възрази Ема. – Запознахме се едва преди три дни и формално погледнато, ти работиш за мен.

Веждите на Уорън се събраха в средата на челото му, но Кени само изсумтя пренебрежително.

До този момент Шелби бе запазила мълчание, но сега сякаш някой подпали огън под петите й.

— Питър изглежда точно като теб на бебешките ти снимки! Двамата си приличате като две капки вода и точно това прави цялата ситуация толкова отвратителна. Ти имаш само един-единствен брат на тази земя, Кени Травълър, а си му обърнал гръб!

Кени едва успя да отмести острия нож за рязане на месо по-далеч от палавите пръстчета на Питър.

— Никога не съм му обръщал гръб.

Но Шелби вече бе загряла и нищо и никой не можеше да я спре.

— Ти си мързелив и безотговорен. Не ходиш на църква, шляеш се из цялата страна, не се срещна с нито едно от порядъчните момичета, с които те запознах, раздаваш нехайно парите си на наркотрафиканти и не показваш ни най-малък признак, че си на път да се вразумиш и улегнеш. Ако това не е загърбване на отговорностите към малкия ти брат, не зная как другояче може да се нарече.

Ема не успя да проследи докрай хода на мислите й, но докато се опитваше, Шелби се задъха и гласът й пресекна.

— Твоят баща е на петдесет и осем години! Не се храни здравословно. Не се движи достатъчно. Всеки момент може да получи инфаркт и да умре! А аз ще остана сама с Питър. Ако нещо се случи с мен, моето бебче ще бъде кръгло сираче. – Лицето й се сгърчи. – Наясно съм, че всички ме смятате за пълна глупачка, но никой от вас не знае какво означава да си майка.

Тори скочи от масата и се отправи към бара.

— Досега не подозирах, че мога да обичам някого толкова силно, колкото обичам Питър – продължи Шелби, – и не мога да понеса мисълта, че малкото ми момченце ще остане съвсем самичко на този свят.

— Няма да бъде сам – процеди Кени с пресилено търпение и Ема заподозря, че не за пръв път обсъждат тази тема. – Първо, шансовете и двамата да умрете, преди той да е пораснал, са нищожни…

— Не ми говори празни приказки. През цялото време се случва!

— … и аз ти казах, че ще бъда негов настойник.

— Що за настойник ще бъдеш ти за малкото ми момче? Не мога да спя от тревоги за това. Ти постоянно скиториш, а в момента си безработен! Непрекъснато се забъркваш в побоища и каши с разни пропаднали жени. – Тя млъкна и хвърли извинителен поглед към Ема. – Нямах предвид вас, лейди Ема.

— Благодаря. – Ема осъзна, че никой не спомена вероятността Тори да стане настойница на Питър. Защо ли?

Шелби погледна към съпруга си.

— Ти си съгласен с мен, нали, Уорън?

— Аз още не съм готов да легна в гроба, но трябва да призная, че наистина ми е трудно да си представя Кени като нечий настойник.

Ема се скова за миг и макар това да не беше нейна работа, не можа да премълчи.

— Кени ще бъде страхотен настойник.

Всички я зяпнаха слисано.

Тя няколко пъти примигна смутено, чудейки се какво я бе прихванало, но знаеше, че е длъжна да се изкаже докрай.

— Очевидно е, че той е много грижовен и изключително привързан към Питър, а детето го обожава. Шелби, разбирам тревогата ти, но като педагог съм убедена, че страховете ти са напълно необосновани. Достатъчно е човек да види Кени и Питър заедно, за да разбере, че не би могла да намериш по-добър закрилник за сина си от него.

Погледите на всички се насочиха към Питър, който смучеше с огромно задоволство палеца на Кени.

Шелби съсредоточено смръщи вежди.

— Днес следобед вие смятахте, че Кени го е изоставил. Не си ли сменяте прекалено бързо мнението?

— Сега го познавам по-добре – отвърна простичко Ема.

За пръв път откакто се бяха скарали, Кени я погледна с нещо различно от ледена любезност. В ъгълчетата на устните му започна да се заформя нещо като усмивка, но каквото и да смяташе да каже остана неизречено, тъй като Шелби се наведе напред и нетърпеливо заговори.

— Но Питър ще се нуждае и от майчинска грижа и закрила. Какво ще стане, ако Кени се ожени за някоя отвратителна персона, като онази ужасна Джили Брадфорд?

Тори се върна от бара с чаша вино в ръка.

— Не проумявам защо изобщо си я поканил на среща, Кени. Единственото, с което може да се похвали, е хендикап 11* и сутиен размер D.

[* Хендикап – брой допълнителни удари, позволени на всеки играч, за да може да достигне резултат, близък до пара на дадено игрище, или броят удари, които се изваждат от общия резултат за една игра. – Б. пр.]

— Тя има и други плюсове – защити приятелката си Кени. – За разлика от твоите и на Шелби приятелки, нейният коефициент на интелигентност е трицифрено число.

— Това не беше честно! – обиди се Шелби. – Когато бях във втори курс, ти излизаше с моята съквартирантка Кейти Тимс, която много добре си спомням, че беше член на Фи Бета Капа* . Или май беше Фи Му**?

[*Най-голямото студентско братство и САЩ. – Б. пр.]

[**Втората най-стара женска колежанска организация, основана през 1852 г. в колежа „Уеслин”. – Б. пр.]

— Фи Му – потвърди Тори и се отпусна на отоманката. – Освен това зная, че излизаше с по-голямата сестра на Бранди Картър, а Бранди беше в курс за напреднали по математика през последната година в колежа. Не си ли спомняш, Шел? Тя вечно мрънкаше за това.

— Сигурна ли си, че беше математика? – попита Шелби. – Според мен беше курс по семеен живот и сексуални отношения и трябваше да планира семейния бюджет.

Кени завъртя очи.

— Зная, че ви е трудно да повярвате, лейди Ема, но и Шелби, и Тори имат дипломи от колежа.

Тори се ухили и се извърна към брат си.

— Ти беше за кратко гадже и с Деби Барто.

— Не, беше по-възрастната й братовчедка Маги – подхвърли Шелби.

— Е, кръвта вода не става, а Деби беше истинска умница. – Очите на Тори заблестяха. – Помниш ли, Шел? Каквато и храна да назовеше, тя знаеше точно колко калории съдържа.

Кени въздъхна.

— Кълна се, че този дълбоко интелектуален разговор доказва съвсем точно защо останалият свят се надсмива на тексаските жени, лейди Ема. Но държа да ви уверя, че не всичките ни жълти тексаски рози са такива прелестни празноглавки.

— Няма проблем – отвърна Ема, – макар да се боя, че не можах да разбера всичко.

— Смятайте се за късметлийка.

Тори се облегна назад и повдигна вежди към брат си.

— Хайде, продължавай, подигравай се. Но се обзалагам, че и понятие нямаш колко калории съдържат ментовите бонбони „Лайфсейвър”.

— Не мога да твърдя, че зная.

Тя го изгледа тържествуващо.

— Тогава ти предлагам да запазиш за себе си мнението си за интелигентността на тексаските жени.

11

Още нямаше девет вечерта и в дрогерията светеше, когато Кени зави към диагоналния паркинг пред входната врата.

— Ще се бавя само минута. Скъсах една от връзките на любимите ми обувки за голф и трябва да си купя нови.

— Ще дойда с теб. Искам да си купя филм за фотоапарата.

Въпреки че по-раншното напрежение помежду им значително бе отслабнало, Кени почти не бе проговорил, откакто напуснаха семейния му дом. Ема вече се бе извинила и нямаше намерение да се подмазва и да го моли повече за прошка. Сега той беше на ход.

Кени задържа вратата и тя влезе вътре. Той мигом се насочи към дъното на магазина в търсене на връзки за обувки, а тя приближи към щанда с фотоматериали. Макар и девет вечерта, в магазина бе доста оживено. Ема тъкмо направи избора си, когато с периферното си зрение зърна плещестия здравеняк, който я следеше в „Роустабаут”, да влиза в дрогерията. За миг погледите им се срещнаха, после той се извърна.

Пулсът й запрепуска и тя тутакси съжали за консервативната си жълта рокля. Тогава я осени мисълта, че може би в крайна сметка днешният ден няма да е изгубен, но се налагаше да действа бързо. Каква скандална покупка можеше да направи в дрогерия?

Копоят на херцога се преструваше, че разглежда щанда за слънцезащитни лосиони и кремове. Без да се замисли нито за секунда, младата жена грабна една от малките колички и се втурна по първия проход между стелажите със стоки, докато погледът й шареше трескаво по рафтовете. Сграбчи една книга и я хвърли в количката и зави зад ъгъла. Машинално огледа рафтовете с шампоани, избра един и го прибави към книгата в количката. Без да се заглежда много и да избира, Ема се насочи към следващия проход и обогати покупките си. Не се опитваше да избира практично; просто трупаше в количката.

Продължи трескавото пазаруване, докато не се образува внушителна купчина. Когато излезе отпред, здравенякът я стрелна с поглед и се отправи към касата. Ема трябваше да го изпревари, за да успее той добре да разгледа покупките й. Едва не обърна количката, за да мине пред него.

Беше леко задъхана, когато застана пред касиерката – тийнейджърка със скучаещо изражение и тъмнокафяво червило. Ема усети, че копоят се нарежда след нея, и започна да вади покупките си. Не бързаше и ги подреждаше така, че мъжът зад гърба й да може отлично да разгледа всеки предмет. Касиерката се зае да прекарва покупките през електронния четец, сетне се спря за миг, когато осъзна какво държи. Вдигна глава и се вторачи с любопитство в Ема.

Макар да не й беше лесно, Ема успя да запази самообладание.

— Бихте ли добавили и пакет „Кемъл”, ако обичате? – Дръпна от стойката един таблоид, върху чиято предна страница Елвис целуваше принцеса Даяна. – И това.

Касиерката се извърна, за да вземе цигарите, и Ема се реши да погледне косо към здравеняка. Той се взираше втрещено в покупките й.

Тя извади с треперещи пръсти кредитна карта от портмонето. Дали най-сетне късметът не й се бе усмихнал? Със сигурност това щеше да е достатъчно, за да убеди Бедингтън, че е направил ужасна грешка.

Касиерката напъха всичко в голяма пазарска торба, а Ема отстъпи настрани, за да почака Кени. Здравенякът плати слънцезащитния лосион, който си беше купил, и излезе от магазина. Тя го видя да спира отпред за кратко, сетне пресече улицата. Можеше да заложи и последния си петак, че той се е спотаил зад колата си и ги чака да излязат.

Кени приближи до касата и плати връзките за обувки.

— Извинявай, че се забавих толкова дълго. Наложи се да търся в склада, за да намеря подходяща дължина. – Видя издутата найлонова торба и подсвирна учудено. – Май си изкупила всичките филми.

— Трябваха ми още някои неща – промърмори Ема, завърза дръжките, за да не може да види съдържанието на торбата и я притисна към гърдите си. Той я изгледа за миг, сетне се отправи към вратата.

Когато излязоха от магазина, Ема се огледа за тъмнозеления таурус, но на улицата бяха паркирани доста коли и тя не можеше да се взира по-внимателно, без да направи впечатление. Въпреки това знаеше, че шпионинът на Бедингтън се спотайва някъде наблизо, а това означаваше, че съдбата й предоставя златна възможност. Сърцето й заби учестено.

Сега!

Извърна се рязко и се хвърли на врата на Кени. Изненадан от нападението, той политна назад и се удари в тухлената стена, отделяща дрогерията от пункта за химическо чистене. Без да обръща внимание на приглушения му болезнен стон, тя се притисна към него. Торбата с покупките го фрасна по бедрото, докато Ема обвиваше свободната си ръка около врата му, преди да впие устни в неговите, колкото можа по-силно.

— Какво, по дяволите, правиш? – измуча Кени, докато устните му едва помръдваха под нейните.

— Целувам те – пророни тя, без да отлепва уста от неговата, опитвайки се да кърши съблазнително тяло. – Прегърни ме.

— Защо се въртиш така?

— Извивам се.

— Какво! – Той понечи да отдръпне глава, но тя вкопчи пръсти в косата му и не му позволи. Зъбите им се удариха.

— Престори се, че ме целуваш.

— Още заповеди, Ема?

Тя почувства как челюстта му се стегна и разбра, че навикът й да командва отново го бе вбесил. Защо винаги трябваше да напътства и да налага волята си? Кени понечи да я отблъсне, ала тя не можеше да го позволи – не и след като всичко вървеше толкова добре. Нямаше да го пусне.

Ема охлаби натиска си, устните й се поотвориха и му отдаде всичко, което имаше.

Секундите се нижеха. О, Господи… Той наистина беше много умен мъж. Мигом разбра какво се иска от него.

Топлите му ръце се обвиха около кръста й, устните му омекнаха в отговор, разтвориха се…

Езикът му се раздвижи, нахлу в устата й и тя забрави всичко за копои здравеняци и раздаване на заповеди. Светът се разтвори и я погълна.

Все едно бе умирала от глад и изведнъж се бе озовала пред пищно отрупана маса. Пиеше от целувката му. Искаше да усети устните му навсякъде – на гърдите, на кръста, между краката. Да, и там! Искаше го целия, да я люби, да я изпълни докрай. Копнееше да почувства тежестта на тялото му, смазващо нейното, да изпита нежността и грубостта на ласките му.

Двамата издаваха звуци – животински и първични. Той беше твърд и пулсиращ, готов да проникне, и тя го желаеше толкова отчаяно, че едва не изхлипа от облекчение, когато ръцете му обвиха дупето й.

Без да прекъсва целувката, Кени я завъртя така, че гърбът й се притисна в тухлите, а тялото му я закри от любопитните погледи. Ръката му се плъзна под роклята и легна върху бедрото й. Тя бе само по сандали, без чорапогащник – благословени да са голите крака!

Силните му пръсти погалиха вътрешната страна на бедрото й. Тя раздалечи крака, приканвайки го в онова място, което му принадлежеше. Ръката му беше там, стискаше, триеше…

Силен клаксон на автомобил разсече пелената на блаженство.

Кени отдръпна ръка изпод роклята и отскочи назад. Ема се опря безсилно върху тухлената стена. И двамата едва смогваха да си поемат дъх.

Той зарови пръсти в косата си.

— Мамка му!

Гневното му изражение я сломи. Как можеше да се държи така, след всичко, което току-що се бе случило помежду им?

Кени я улови грубо за лакътя и я повлече към колата, а прекрасната им целувка остана да лежи забравена в руините около тях.

— Никога повече да не си посмяла да ме предизвикваш така!

Трябваше да отвърне на удара, но беше твърде безсилна, за

да намери подходящите думи. Той я набута в колата и все още кипеше от гняв, когато седна зад волана.

— Ние почти го направихме! Насред главната улица на Уайнет! – Кадилакът се изстреля от паркинга с бясна скорост. – Още няколко секунди и полата ти щеше да бъде увита около кръста, а ципът на панталона ми смъкнат и не смей да го отричаш! По дяволите, Ема! Вчера ти казах, че няма да позволя на нищо да ми попречи да се върна на игрището, но очевидно съм говорил на глуха. Или може би си забравила, че по някаква случайност това е родният град на комисаря и всички тук го познават!

Тя остана безмълвна.

Колата се понесе по магистралата.

— До утре сутринта той ще е чул всичко до най-малката подробност – как съм награбил скъпата девствена приятелка на жена му в центъра на Уайнет. И в случай че нещо не си доразбрала, това не е най-добрият начин да възстановя репутацията си на спортист със строг морал!

— Моля те, спри да ми крещиш.

Навярно фактът, че говореше с тих, овладян глас, вместо да му се развика в отговор, го накара да я погледне за миг. Той се намръщи и въздъхна.

— Добре. Зная, че вината не е твоя. Аз трябваше да се отдръпна навреме. Бях длъжен. Но дявол да го вземе, Ема, аз съм мъж, а тази твоя уста…

— Вече достатъчно се наслушах каква командаджийка съм. Ако лидерските ми умения заплашват мъжкото ти его, ще трябва просто да се примириш.

Кени явно се смути.

— Не говорех за лидерските ти умения; говорех за твоята… Няма значение. Работата е там, че ако знаех, че съм толкова неустоим за теб, щяхме да се усамотим някъде.

Той наистина беше неустоим за нея, но нищо добро нямаше да излезе от това.

— Това няма нищо общо с твоята неустоимост. Просто ти си ми подръка. Мъжът, който Бедингтън е наел, ме наблюдаваше, и аз трябваше да направя нещо скандално.

— Наистина ли някой те следи?

— Казах ти, че ще стане така. Снощи се появи в „Роустабаут”.

— Как изглежда?

— Едър мъж, с кръгла глава и оредяваща сламеноруса коса. Може би кара тъмнозелен таурус. Познаваш ли го?

Той я стрелна изпитателно с поглед.

— Може би.

— Кени, разполагам само с десет дни, преди да се върна в Англия.

— Този факт ми е добре известен. – Светлината от фаровете на приближаваща кола пробяга по лицето му. – Значи, си ме използвала?

— По необходимост – процеди сковано тя. – Ти беше единственият мъж наоколо – додаде, за да защити гордостта си.

Кени отново я изгледа изпитателно и ръката му се плъзна по волана.

— Да не си посмяла да извъртиш подобен номер на Декстър или Тед Бодин, чуваш ли ме? Говоря сериозно, Ема. Тези мъже са забранени за теб. Всички мъже са ти забранени.

— Историята на моя живот – промърмори горчиво младата жена.

— И какво означава това?

— Нищо. – Беше готова да си отхапе езика и побърза да смени темата. – Тази вечер за мен бе удоволствие да наблюдавам Питър. За него не съществуваше никой друг, освен теб.

— С изключение на майка му, когато огладнее и дойде времето да го накърми. – Кени намали скоростта, когато приближиха отбивката за ранчото. – Искам да знаеш, че оценявам това, което каза на Шелби тази вечер, както и факта, че намери общ език с всички. Затова реших да ти простя за случилото се този следобед.

— Ура – промърмори тя сухо.

Той зави по алеята за коли, сетне се извърна към нея.

— Сега на труднодостъпна ли ще се правиш?

— Може би.

— Признавам, че малко прекалих. Когато ме удари, трябваше да взема под внимание вродения ти стремеж да вършиш добрини. Ти просто оскърби чувствата ми, това е всичко.

— Отлично те разбирам – рече тя многозначително?

Кени вкара колата в гаража, пристроен към едната страна на къщата.

— Ако намекваш, че аз съм наранил чувствата ти, забрави. И двамата знаем, че това е невъзможно, защото на теб изобщо не ти пука дали аз имам добро мнение за теб.

— Вярно е – съгласи се тя, само за да го подразни.

Но номерът й не мина, защото той се ухили и посегна към найлоновата торба в скута й.

— Аз ще я внеса вътре.

— Не, аз… – Но Кени вече я бе грабнал и тя забързано го последва в кухнята.

Лампата, която Патрик бе оставил включена, хвърляше мека светлина върху мебелите в къта за хранене, както и върху разноцветните картини по стените, но Ема бе твърде напрегната от мисълта как да си вземе обратно торбата, за да обръща внимание на обзавеждането. Докато Кени вървеше към масата, тя с ужас видя, че дръжките, които бе завързала, някак си са се развързали.

Кени хвърли небрежно торбата върху масата и тя се килна настрани, изсипвайки съдържанието си.

— Виж ти, какво имаме тук?

Ема се спусна напред, но той вече разглеждаше първия предмет.

— Крем против хемороиди? Не исках да узнавам чак толкова интимни подробности за вас, лейди Ема.

— Това не е… Всъщност аз нямам… Върни ми го!

Без да й обръща внимание, той зарови ръка в торбата и извади книгата с меки корици.

— „Отговор на прозак”* . Като я прочетеш, разкажи ми какво пише.

[* Книга на американския психиатър д-р Питър Брегин за масово употребявания антидепресант прозак. – Б. пр.]

— Не! – Тя се метна към него, когато ръката му стисна пластмасовото шише. – Дай ми го…

Кени го дръпна, така че тя да не може да го стигне, и внимателно прочете етикета.

— Леле, кой би си помислил, че член на британската аристокрация е завъдил въшки?

— Сезонно заболяване – едва успя да промълви тя.

Той отмести цигарите, таблоида, теста за ранна бременност и взе няколко разноцветни кутийки.

— „Екстаз за шейха”, „Троянски ръбести”, „Рамзес Екстра”, „Ултратьнки първокласни”*. Вече зная от кого да поискам, ако моите свършат. – Побутна настрани пакета с въжето за простор. – За това дори няма да питам.

[* Различни марки презервативи. – Б. пр.]

В торбата остана само още един предмет. Може би той нямаше да го забележи. Може би нямаше…

— Да видим сега какво имаме тук? – Кени взе тубичката и я вдигна. – Вагинален овлажнител. – Веждите му се сключиха застрашително. – За какво, дявол да го вземе, е това!

Лицето й пламна.

— Ами не зная… Предполагам, че за…

— Това вече преля чашата! Не ми стига, че всички в този град ще са твърдо убедени, че спя с депресирана, въшлясала, страдаща от хемороиди чужденка, която обича да я връзват, и на всичко отгоре навярно е бременна, макар че – имайки предвид, че изглежда, е сложила ръка върху пазара на презервативи в града, изкупувайки всички налични – не мога да си представя как се е случило. Но няма – слушай ме внимателно, Ема! – в никакъв случай няма да позволя някой да си мисли, че една жена, която е с мен, се нуждае от вагинален овлажнител, чу ли ме!

— Беше… – Младата жена преглътна мъчително, опитвайки се да говори спокойно. – Беше импулсивна покупка.

Кени изсумтя възмутено.

— Казах ти, че човекът на Хю ме следи. Влезе в дрогерията, затова побързах да накупя всичко това.

— Той е бил в дрогерията?

— И видя всичко! – избликна тя възторжено. – Мисля, че навярно постигнах целта си! Особено след това, което се случи между нас на улицата. Зная, че това никак не ти харесва, но ще обясня на Франческа при следващия ни разговор. Бедингтън ще се ужаси, като чуе за станалото и утре по това време с годежа ни ще е свършено.

— Това ли е гениалният ти план? Да убедиш херцога, че двамата имаме любовна връзка?

— Не го бях планирала предварително. Честна дума. Но се налага да се задоволя с това, с което разполагам.

— Досещам се, че това съм аз. – Кени преметна тубичката с овлажнителя от едната ръка в другата и замислено се намръщи. – Ема, прекалено много усложняваш всичко. Просто се обади на този херцог и му кажи, че няма да се омъжиш за него. Не бива да му позволяваш да те притиска и заплашва.

— Не мога да го направя, Кени. Той ще се разгневи и ще закрие „Сейнт Гъртруд”. Трябва да действам много изкусно.

— Изкусно? – Младият мъж поклати глава. – Ти със сигурност придаваш ново значение на старата песен, посветена на предаността към родното училище.

— Не е само училище. Това е…

— Зная. Твоят дом. Извини ме, че го казвам, но подобна сантиментална привързаност ми се струва твърде жалка, макар че след това, на което ти стана свидетел по време на вечерята, се опасявам, че нямам право на мнение.

Ема се поколеба.

— Питър е истинско съкровище.

Кени се усмихна.

— Вече съм му поръчал два айръна, изработени специално за него, и само чакам да порасне още малко, за да може да удря топката.

— Сигурна съм, че ще му хареса. Особено ако ти си с него.

Помежду им се възцари тишина. Отвън беше нощ, а къщата бе притихнала. Погледът й се спря върху устните му и Ема си спомни прекрасната целувка. Запита се дали и Кени изпитва същото.

— Отивам да плувам – рече той рязко. – Утре ще се видим.

Извърна се към вратата, но изглежда, си спомни какво държи, обърна се и тикна в ръцете й тубичката с вагиналния овлажнител.

— По-добре го запази, в случай че напълно си изгубиш ума и решиш да съблазниш Декстър О’Конър.

И изчезна, преди тя да успее да му отговори.

Тори стоеше сама във вътрешния двор и пушеше последната си цигара за деня. Постоянно си повтаряше, че ще ги откаже, и този път наистина щеше да го направи. Веднага след като животът й се уреди.

На втория етаж, в стаята на Питър, светна лампа. Шелби бе отишла да нагледа сина си.

Сърцето на Тори се сви от завист. Питър беше толкова сладък, толкова съвършен. Тя го обичаше с цялото си сърце, но едва имаше сили да го погледне. Само веднъж, веднага след като се роди, Шелби подхвърли идеята Тори да стане негова настойница. Тори се постара този въпрос да не се повдига никога повече.

Вратата, водеща към къщата, се отвори. Тя вдигна глава, очаквайки да види баща си, но вместо това се появи Декстър О’Конър.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— Баща ти ме пусна. Бях поканен на вечерята, но имах делова среща и не можах да се измъкна по-рано.

Шелби не й бе казала, че Декстър е поканен. Поредното предателство.

Той пъхна ръце в джобовете и погледна към небето. Тори долови аромата на одеколона му. Ухаеше на свежо и чисто като нощния въздух.

— Каква красива нощ.

В гласа на Декстър прозвуча нещо подобно на благоговение, сякаш ясната звездна нощ бе неземно вълшебство, а не нещо съвсем обикновено. Тори се застави да не вдига поглед, за да види какво пропуска. Вместо това скръсти ръце пред гърдите си и изгледа унищожително натрапника.

— Вече ми се повдига от всичко това, Декстър. Има закони против преследването на хора.

— Едва ли може да се каже, че те преследвам, Виктория. Миналата нощ не знаех, че ще бъдеш в „Роустабаут”. А тази вечер ме поканиха.

— Очевидно се налага да бъда малко по-ясна. Не те харесвам и занапред дори не желая да разговарям с теб.

— Позволи ми да отбележа, че двамата не се познаваме достатъчно добре, за да не ме харесваш. Знаеш ли, ако престанеш да се страхуваш толкова от създалата се ситуация, разрешението на нашия проблем би било много по-лесно.

— Да се страхувам? От задръстеняк като теб? Не се ласкай.

— Ако не се страхуваше, щеше да изгаряш от нетърпение да говориш с мен, за да намерим някакво решение.

Той беше прав, но тя никога нямаше да го признае.

— Няма какво да се решава. Аз не искам да се омъжвам за теб! Не мога да се изразя по-ясно.

Той вдигна отново поглед към небето, сетне наклони глава, като че ли искаше да види звездите от по-различен ъгъл. Тори неволно забеляза чистите изсечени линии на профила му. Имаше широко чело, добре оформен нос и уста, която можеше да се определи като опасно чувствена. Изненадващото откритие и спокойното му лице, контрастиращо с обърканите й емоции, окончателно я вбесиха.

— Знаеш ли какво мисля? Мисля, че ти сам си скалъпил цялата тази история. Ти ме желаеш, но знаеш, че няма да погледна отново прашасал смотаняк и компютърен маниак като теб, затова си измислил целия този план, а после си убедил баща си да ти помогне да го осъществиш.

— Наистина ли го вярваш? – Той изглеждаше леко учуден.

— Дяволски си прав, вярвам го.

— Очарователно.

Декстър се отправи към една от отоманките и Тори се улови, че оглежда раменете му под смачканата риза. Не бяха много широки, но доста мускулести.

Той се обърна и тя изпита странното усещане, че може да чете мислите й.

— Всъщност идеята беше на твоя баща.

— Да бе – изсумтя подигравателно Тори.

Декстър пъхна ръце в джобовете, изпъвайки плата на панталона върху стегнатия си плосък корем.

— Обратно на това, което, изглежда, мислиш, никак не ми е трудно да си намеря женска компания. – Седна на отоманката и протегна крака. – Колкото до баща ми… – За миг й се стори, че очите му развеселено блеснаха, ала това не бе възможно, тъй като той не притежаваше чувство за хумор. – Ако трябва да съм напълно откровен, той далеч не е очарован от теб. Но много желае сливането, а баща ти му даде съвсем ясно да разбере, че това е единственият начин да се съгласи.

Тори едва не се задави от възмущение.

— Лъжеш! Наистина ли смяташ, че ще повярвам, че този идиотски план е идея на баща ми?

Отново странният блясък в очите му. Ако на негово място беше някой друг, Тори би се заклела, че той й се присмива.

— Очевидно баща ти няма търпение да се отърве от теб.

Искаше й се да го стисне за гърлото, също като снощи, но бе

толкова вцепенена от потресаващото разкритие, че не можеше да помръдне. Как можеше той дори да допусне, че нейният баща стои зад целия този отвратителен заговор? Беше дело на неговия баща! Нямаше друг начин.

— Ако двамата с брат ти бяхте проявили желание да говорите с мен миналата вечер – подхвана той тихо, – бих могъл да ви обясня.

Сърцето й биеше толкова силно, че Тори едва се удържаше да не притисне ръце към гърдите си, за да му попречи да изхвръкне.

— Татко никога по своя воля не би предложил нещо толкова ужасно. Не проумявам защо лъжеш. Достатъчно е само да го попитам и ще разбера.

— Надявам се да го направиш. Ще се убедиш, че Уорън е този, който шантажира, а аз съм откупът. Ако баща ми иска сливането, трябва да ме принесе в жертва.

— Откуп! – Зад клепачите й избухнаха заслепяващи искри. – Чуй ме, тъпако! Женитбата ти с мен ще е най-хубавото, което може да се случи в жалкото ти съществуване!

Той я изгледа замислено.

— Доста спорно твърдение. Вярно е, че си много красива, но в същото време си прекалено вироглава и трудно поносима жена.

Тори се опитваше да преглътне факта, че Декстър О’Конър – най-големият кретен в Уайнет – може да не я иска.

— Не съм!

— Имаш два неуспешни брака – припомни й той. – И цялото ти семейство е сбъркано. Ругаеш като хамалин. Сигурен съм, че можеш да ме победиш във всеки спорт. Освен това пушиш, което ненавиждам, макар да разбирам, че това е признак на ниското ти самоуважение. – Замълча, а после гласът му прозвуча странно нежно. – А и изглежда, не можеш да имаш деца.

Тори се сви, сякаш я бяха ударили.

— Негодник. – Гласът й прозвуча болезнено напрегнат. – Кой ти го каза?

Той стана, тръгна към нея и спря на няколко крачки от нея.

— Уайнет е малък град.

— Махай се от тук.

— Не се опитвам да те нараня. – Декстър говореше с нежност, приличаща по-скоро на съжаление. – Но не обичам недомлъвките и затова смятам, че е редно да ти кажа, че много искам да имам деца.

Сълзи запариха в очите й, но тя нямаше да им позволи да рукнат.

— В такъв случай е добре, че няма да се ожениш за мен, защото аз съм безплодна като Сахара, кучи сине!

— Не това ми каза баща ти. Той твърди, че няма медицинска причина да не забременееш. Шелби смята, че тялото ти просто чака да се появи подходящият мъж. Звучи невероятно, но кой знае?

— Те са обсъждали това с теб? – Думите едва излизаха от стегнатото й пресъхнало гърло.

— Стана дума.

Тори се почувства толкова подло предадена, че изгуби дар слово. Някога Шелби беше най-добрата й приятелка. Колкото до баща й… от години той беше единственото безопасно и тихо пристанище в живота й. И тогава Шелби го съблазни и изтика Тори на заден план. Сега баща й искаше дъщеря му да изчезне от ежедневието му, за да може да се отдаде изцяло на новото си семейство. Каква ирония, че Кени, злият инквизитор в детството й, сега се бе превърнал в единствения човек, на когото можеше да разчита.

Но гордостта взе връх и тя вирна глава.

— За някой, който е толкова отвратен от идеята да се ожени за мен, ти, изглежда, доста си разпитвал.

— Не съм казал, че съм отвратен. Всъщност някога бях много хлътнал по теб.

Признанието му й подейства като успокояващ балсам на отворена рана. Напълно достатъчно да се окопити и свие устни в подигравателна гримаса.

— Брей, каква новина!

— Това е най-странното нещо – усмихна се Декстър. – Аз не обичам насилието, но откакто вчера Тед подхвърли, че имаш нужда някой здравата да те напляска, постоянно си представям как лежиш по корем в скута ми.

Сякаш огън пламна в кръвта й. Това никак не й хареса, затова само процеди ехидно:

— Облечена ли съм?

Той като че ли се замисли.

— Полата ти е преметната върху главата. Бикините ти са увити около глезените.

Огънят се разгоря още по-буйно и тя осъзна, че най-големият смотаняк в Уайнет току-що я бе възбудил. Почувства се объркана и замаяна. Трябваше да бъде възмутена, а вместо това се разтапяше. В същото време не можеше да позволи той да разбере, че я бе победил.

— И в крайна сметка какво решаваш, Декс? Искаш ли да се ожениш за мен, или не?

— Не съм сигурен. Вероятно не. От една страна, съществува това привличане. От друга страна, не понасям начина, по който баща ти ме манипулира.

— Най-после сме на едно мнение.

— Да, ами аз можех да ти го кажа още в началото, ако не бе решила да подходиш към ситуацията емоционално, вместо логично.

— Добре, господин Логичния, какво е твоето решение?

— Много е просто. Точно това се опитвах да ти кажа миналата вечер. Имаме нужда да прекараме известно време заедно. Никой от нас не може да убеди баща ти да се откаже от замисъла си, ако дори не направим усилие да видим дали можем да се разберем.

— И как ще се разберем, след като нямаме нищо общо?

— Забравяш сексуалното привличане.

— Ти си този със сексуалното привличане. Аз те смятам за досаден задръстеняк.

Той вдигна ръката си и се втренчи в нея.

— Това е най-невероятното нещо – дланта направо ме сърби. Никога не съм си представял, че ще изпитам желание да напляскам жена.

Отново я побиха възбуждащи тръпки. Може би Декс не беше такъв скучен мухльо, за какъвто го мислеше.

— Да бе, нужна ти е цялата защита на „Далас Каубойс”*, за да се справиш с тази задача.

[* Един от най-силните отбори по американски футбол. – Б. пр.]

— Аз съм по-силен, отколкото изглеждам, Виктория.

— Ще спреш ли да ме наричаш така!

— А ти ще спреш ли да пушиш?

— Не!

— Много добре… Виктория.

Нещо в нея се прекърши и тя се хвърли към него. Не можа да се обуздае. Той беше толкова самодоволен, толкова високомерен и снизходителен, че й се искаше да размаже лицето му, но се задоволи да го блъсне с все сила към стената.

За нещастие, чак когато дланите й се удариха в гърдите му и той не помръдна, Тори осъзна, че няма да се справи толкова лесно с него. Той улови китките й. Тя се взря в сивите му очи, изпъстрени със зелени точици, и изпита смущаващото усещане, че той надзърта зад цялата й старателно изградена защитна преграда. Мисълта я парализира.

Когато се окопити, младата жена усети, че Декстър всеки миг ще я целуне. Повечето от мъжете искаха да направят точно това, което не бе изненадващо. Устните му докоснаха бузата й. Тя вдигна уста към неговата.

— Нямам търпение да те целуна – прошепна той. – Но искам всичко да бъде идеално. Ще довършим започнатото веднага след като престанеш да вониш като пепелник.

Клепачите й се стрелнаха нагоре.

Декстър целуна върха на носа й и я бутна настрани, сякаш бе обично, но дразнещо дете.

— Вече ти казах мнението си за това, което трябва да направим. Сега ти си на ход.

И с един последен поглед към нощното небе, той си тръгна, оставяйки я сама.

12

Когато приключи със закуската, Ема вътрешно вреше и кипеше. Кени отново бе излязъл да тренира, преди да направят планове за деня. Вече изоставаше значително с проучването си за статията. Явно той постоянно забравяше, че работи за нея.

Телефонът иззвъня два пъти и секунда по-късно Патрик извика от втория етаж:

— За теб е, мисля, че ще припадна! Мъжът каза, че е херцог!

Най-после! Бедингтън беше чул за миналата нощ и сега звънеше да сложи край на годежа! Тя се стрелна през кухнята, пое дълбоко дъх и вдигна слушалката на телефона, окачен на стената до плота.

— Добро утро, ваша светлост.

— Ема, скъпа, до мен достигнаха доста обезпокоителни новини.

Мускулите й се напрегнаха от приятно предчувствие. Ето че се случваше! След минути ще бъде свободна от него, а ако късметът бе на нейна страна, „Сейнт Гъртруд” щеше да е в безопасност.

— Слухът е, че си била видяна да си купуваш таблоид. Признавам, незначителен повод за тревога, но все пак е притеснително. Нямах представа, че четеш подобни жълти боклуци.

Тя се намръщи. Таблоидът бе най-малко скандалната й покупка. Ами останалите?

Зачака го да започне да изрежда възмутено списъка с провиненията й или да изтъкне непристойното й поведение в „Ро-устабаут”. Нима нямаше да коментира целувката й с Кени пред дрогерията?

— Ако толкова ти се иска да четеш онези ужасни парцали, не може ли да помолиш някой друг да ти ги купува?

Ема затаи дъх в очакване на възмутените му въпроси за теста за бременност, презервативите, шампоана против въшки!

— Едва не забравих. Сестра ми поръча да ти кажа, че ти е намерила рокля за годежния прием. Поръчала е да я запазят, докато се върнеш.

Младата жена се свлече върху едно от високите столчета с кретонена тапицерия, подредени до плота, опитвайки се да измисли какво да каже.

— Да не би… да не би да сте наредили някой да ме следи?

— Да те следи? Разбира се, че не. Просто си имам източници.

— И това ли е всичко, което са ви докладвали източниците? Че съм купила таблоид?

— Не проумявам защо те интересуват такива глупости. Все пак, ако това е най-страшният ти грях, сигурен съм, че мога да го понеса. Ан, втората ми съпруга, обожаваше жълтата преса. – Последва пауза и той се извърна от слушалката, за да говори навярно с някой от служителите си. – Трябва да приключваме, Ема – търсят ме по другата линия. И от сега нататък, моля те, опитай се да запомниш, че всяка твоя постъпка се отразява върху репутацията ми.

Той затвори, преди тя да успее да отговори.

Мъфинът с боровинки, на който се бе наслаждавала на закуска, се превърна в лепкава каша в стомаха й, докато седеше замаяна на столчето със слушалка в ръка и сучеше нервно шнура на телефона между пръстите си. Как Бедингтън бе разбрал за таблоида, но не и за останалото? Опита се да подреди мислите си, но нищо не се връзваше.

В кухнята влезе Патрик, който изгаряше от нетърпение да узнае подробности за връзката на Ема с херцога. Тя му сервира доста съкратена версия и тъкмо когато икономът се опитваше да измъкне от нея повече информация, на прага на кухнята цъфна Тори.

— Хей, лейди Ема. Да вървим на пазар.

Беше облечена в бели джинси и светлосиня тениска. Дългата й коса, прихваната с яркожълта шнола, се стелеше в моден елегантен безпорядък. Освен това усърдно дъвчеше дъвка.

— Къде ще ходим?

— На урок по кормуване. – Тори изплю дъвката в кошчето за боклук и незабавно извади друга от джоба си.

— Нямам никакво желание да се уча да шофирам.

— Зная, но ще ти се наложи. – Тя пъхна новата дъвка в устата си.

— Наистина, Тори…

— Вдигай си задника, ваше благородие. Моята кралска колесница ни очаква. Или те е страх?

— Разбира се, че ме е страх! Защо мислиш, че досега не съм се научила да шофирам?

— От теб се иска само да минеш нагоре и надолу по алеята за коли на Кени. Можеш да го направиш, нали?

— Вероятно, но не виждам смисъл.

— Винаги има смисъл да се изплюеш в окото на дявола. – Зелените очи на Тори блеснаха предизвикателно.

Патрик хвана Ема за ръката и я издърпа от стола.

— Направете каквото ви казва тя, лейди Ема. Животът е твърде кратък, за да го усложняваме с различни фобии.

Ема можеше да се справи с единия от тях, но не и с двамата. Освен това не искаше да изглежда като страхливо безгръбначно.

— Добре – промърмори неохотно. – Нагоре и надолу по алеята. Но това е всичко.

Естествено, не се оказа всичко. След половин час шофиране Тори някак си успя да я прилъже да излязат на шосето, уверявайки я, че там колите минават от дъжд на вятър.

С лепкави длани и потна тениска, Ема караше колата в лявото платно. Пръстите й се бяха вкопчили във волана, докато отчаяно се опитваше да пропъди спомена за онзи ужасен ден, когато беше на десет и яркожълтият камион връхлиташе върху колата им.

Беше се приближила твърде много до осевата линия и завъртя рязко волана.

— Отпусни се – обади се Тори. – Пръстите ти ще изтръпнат.

— Престани да мляскаш с тази дъвка!

— Мътните да го вземат, много си раздразнителна. Между другото, в тази страна движението е отдясно, а не отляво.

— О, Боже! – Ема извъртя рязко волана надясно, ала не успя да го изправи навреме и гумите на колата се забиха в чакъла на банкета. Накрая все пак съумя да престрои автомобила в правилната лента. – Трябваше да ми го кажеш още отначало! Мисля, че ще припадна.

— Дишай дълбоко.

— Не мога да повярвам, че ме въвлече в тази лудост! О, Господи, Тори, зад нас връхлита кола!

— Ако не натискаш рязко спирачки, няма за какво да се тревожиш.

— Защо ми го причиняваш?

— Реших да откажа цигарите и се нуждаех от разсейване. Да стъжня живота на някой друг, ми се стори добра идея. Отказвам цигарите заради себе си, а не заради някого – додаде Тори и в гласа й прозвучаха войнствени нотки. – Така че, ако някой коментира пред теб факта, че вече не пуша, му кажи да си гледа шибаната работа!

— Не мога повече. Искам да спрем.

— В града има закусвалня. Можем да спрем там.

— В града! За нищо на света!

— Уверявам те, че след като преодоля обезпокоителната тенденция да караш в насрещното платно, се справяш доста добре.

— Аз нямам… нямам шофьорска книжка.

— Повечето от ченгетата тук са ми приятели. Не се притеснявай за това.

— Не се притеснявам. Ужасена съм!

— И двете все още сме живи, така че и това е нещо.

По някакъв начин Ема успя да се добере до града и да спре колата на големия паркинг до закусвалнята. Изключи двигателя и се облегна с облекчение на седалката.

— Гордееш ли се със себе си? – ухили се широко Тори.

Ема я изгледа намръщено.

— Хайде, признай си. Ти направи нещо, за което мислеше, че не си способна.

Сега, след като пулсът й започваше да се връща към нормалния ритъм, Ема осъзна, че наистина изпитва малко гордост. Неспособността й да шофира ограничаваше живота й в много отношения. Не че сега можеше да шофира.

— Признавам, че съм щастлива, че още сме живи – промърмори тя неохотно.

Тори се засмя.

— Хайде, ела. Ще те черпя едно кафе, за да го отпразнуваме.

В закусвалнята „При Джими” под тавана висеше релса, по която се движеше детско влакче. Около масите, застлани с мушами на черни и бели квадрати, се виждаха хромирани столове, а на тавана над главите им се въртяха два вентилатора. Върху черната дъска до изхода бе написано днешното обедно меню: пържено пиле, свински котлети, задушена бамя и салата със стафити и моркови. Ема не можеше да допусне някое дете да влезе и да види това. Помоли касиерката за парче тебешир и поправи грешката.

Тори я аплодира възторжено и я прегърна.

Двете се настаниха на маса, върху която бяха подредени бутилки с различни сосове и подправки. На стената до тях висеше картина, изобразяваща петел и червен фенер. Когато влакчето мина над главите им, Ема видя, че върху всеки вагон е отпечатана миниатюрна емблема на някоя от местните компании.

Докато Тори отпиваше от кафето, донесено от сервитьорката, Ема чакаше за чая, превъртайки в ума си разговора с Бедингтън. Защо онзи здравеняк не му бе разказал всичко, което бе видял? Що за некадърен шпионин бе наел Хю?

— Добро утро, дами.

Декстър О’Конър бе приближил неусетно към масата им. Днес носеше жълта, вместо синя оксфордска риза. Изглеждаше симпатично размъкнат, леко разсеян и ужасно мил.

— Здравей, Декстър – усмихна му се Ема.

— Ема, Виктория.

— За теб е лейди Ема – сопна му се Тори.

Той повдигна вежди към нея.

— Виждам, че поведението ти не се е променило. Продължавай в същия дух и не забравяй да си поръчаш сватбена рокля.

Ема очакваше Тори да скочи и да го хване за гушата, но вместо това новата й приятелка се овладя с видимо усилие на волята и дори удостои Декстър със скована усмивка.

— Не смятам, че ще се наложи. Ако лейди Ема няма нищо против, можеш да седнеш при нас.

— Разбира се, че нямам нищо против.

Декстър се усмихна и се настани в другия край на масата.

— Днес не си ли на работа? – попита Тори с пресилена любезност.

— На път съм за там. През последните седмици се наложи да оставам до късно, затова реших да си позволя малко почивка. А вие двете какво правите?

— Давам на лейди Ема уроци по кормуване.

— Ти не шофираш? – изуми се Декстър.

— Вече шофира – осведоми го Тори.

— Само много великодушен човек би нарекъл шофиране това, което правя. – С чувство на самоирония Ема му описа какво се бе случило на пътя, ала вместо да й се присмее, Декстър я окуражи. Тя за сетен път си помисли какъв мил и благороден човек е той и в същото време се запита дали съюзът между Тори и Декстър е толкова странен, колкото смятаха всички. И двамата бяха умни и привлекателни, и всеки от тях притежаваше това, от което другият се нуждаеше. С възрастта постоянството и надеждността на Декстър можеха да се превърнат в скука и вечно недоволство. Тори от своя страна се нуждаеше от здрава котва в живота си.

Разговорът мина на други теми и постепенно сковаността на Тори изчезна, тя се оживи и разбъбри и на Ема й се стори, че дори се радва на компанията на Декстър. Ала всичко се сгромоляса, когато Ема допусна грешката да спомене, че Тори е отказала цигарите.

Тори тутакси се намръщи и тикна пръст в гърдите на Декстър.

— От месеци възнамерявам да ги откажа. Това няма нищо общо с теб! Разбра ли?

Той я изгледа невъзмутимо.

— Разбира се – кимна и без да обръща внимание на нокътя, лакиран със скъп френски лак, забоден в предницата на оксфордската му риза, Декстър се обърна към Ема и я попита какви са плановете й за деня.

Поглеждайки крадешком към Тори, Ема му каза, че е смятала да отиде в Остин.

— Исках да прекарам няколко часа в библиотеката на Тексаския университет, но Кени, изглежда, е изчезнал.

— Аз с удоволствие ще те закарам – предложи галантно Декстър.

— Не трябва ли да си на работа?

— Главният ни офис е в Остин, а и трябва да проведа няколко делови срещи. Мога да свърша всичко, докато си в библиотеката.

— Сигурен ли си?

— Не бих го предложил, ако нямах желание.

— Е, в такъв случай приемам предложението с удоволствие. Нямаш нищо против, нали, Тори?

— Откъде накъде? – нацупи се Тори.

Но очевидно на Тори не й бе приятно и Ема се поколеба. После си спомни урока по кормуване и реши, че тя не е единствената личност, която трябва да се изплюе в окото на дявола. Може би щеше да е добре за сестрата на Кени да открие, че не всички жени смятат Декстър за непривлекателен и досаден.

— Отлично. Тетрадката със записките е в чантата ми, така че съм готова да тръгваме. – Поблагодари на Тори за урока по кормуване и двамата с Декстър излязоха от закусвалнята.

Тори изгледа мрачно вратата, която се затвори зад гърба им. Супер! Надяваше се тези двамата да си досадят взаимно до смърт.

В този миг зърна през идеално лъснатото стъкло на прозореца Тед Бодин. Той приближи до Декстър и Ема и тримата побъбриха няколко минути. И преди Тори да се опомни, Тед също се качи в аудито на Декстър и всички отпратиха за Остин. Без нея.

— Искаш ли още кафе? – извика от бара Мери Кейт Плинг.

— Не, не. Не, благодаря. – Тори се облегна назад на стола и се замисли колко много й харесва лейди Ема. Въпреки това никой не би я нарекъл ослепителна красавица. Тогава защо тя замина в компанията на Декс и Тед, докато Тори Травълър, единодушно смятана за най-голямата хубавица в града, остана да ближе раните си, самотна и пренебрегната?

Тори изгледа свъсено празната си чаша и реши да припише вкиснатото си настроение на никотиновия глад.

— Как така Ема е заминала за Остин с Декс? – разбесня се Кени.

Сестра му излезе от басейна и уви кърпа около трите миниатюрни парчета аметистова ликра, претендиращи за ролята на бански костюм.

— И Тед замина с тях.

— И какво променя това?

— Защо правиш от мухата слон? Всички те са възрастни хора.

— Не мога да повярвам, че не си я спряла. Най-малкото поне ти трябваше да отидеш с нея. Защо не го направи?

— Защото не бях поканена! Освен това лейди Ема едва ли се нуждае от придружител.

— Така си мислиш ти. – Кени се втурна към масата и грабна една от чашите със студен чай, които Патрик им бе донесъл.

Икономът го изгледа замислено.

— Подсладен е с плода на страстта, Кенет. Може би е по-добре да пийнеш нещо друго. Нали не искаш съвсем да превъртиш от свръхдоза?

Кени подмина забележката му. Отлично знаеше защо Ема не бе поканила Тори. Не е искала да има съперница. Не че щеше да се пробва с Тед, след като знаеше чий син е, но от самото начало изпитваше влечение към Декстър.

— Чуй ме добре – нахвърли се Кени на сестра си. – Декстър е твоя отговорност и искам да го държиш по-далеч от Ема.

— Моя отговорност! – От косата й се разлетяха пръски вода, когато Тори се извъртя рязко. – Дяволите да те вземат, Кени, да не би да ревнуваш?

Това вече го взриви окончателно.

— Да ревнувам! Разбира се, че не. Просто в сегашното си състояние Ема е… сексуална лъвица и е хвърлила око на Декстър. С нейната външност и всичко останало – имам предвид устата й – ами главното е, че ако си го навие на пръста, няма да й отнеме много време да вкара Декстър в леглото си, а това няма да е добре… за него.

— Сексуална лъвица? – зяпна го слисано Тори.

— Тъй като си жена, може и да ти е трудно да го разбереш, но трябва да ми повярваш.

— Аз не съм жена – намеси се Патрик – и мисля, че здравата си изперкал.

Кени реши, че е под нивото му да им доказва очевидното.

— И двамата ще трябва да ми се доверите. Ема е една от онези жени, родени с… работата е там, че щом един хетеросексуален мъж я зърне, единственото, за което е способен да мисли, е… ами устата й и…

— Ема? – сащиса се Тори и ченето й увисна.

Патрик се улови за корема, давейки се от смях.

— Май не говорим за един и същи човек. Жената с британския акцент? Със завидния апетит? Тази, която си тананика песните от „Цар Лъв”, когато мисли, че никой не я слуша?

Кени стисна ядно челюсти.

— Знаех си, че вие двамата няма да разберете. Не зная защо изобщо се опитвам да ви обяснявам. – Изгледа кръвнишки сестра си. – От теб искам само да държиш Декстър по-далеч от Ема!

С тези думи той се втурна към колата си. Не беше съвсем сигурен къде отива; знаеше единствено, че няма да се мотае наоколо, докато Тори и Патрик му се присмиват.

Тори изпрати с поглед отдалечаващия се по алеята кадилак, сетне погледна към Патрик.

— Какво означава всичко това?

Патрик унило вдигна слънчевите си очила на темето.

— Изглежда, имам сериозен съперник за сърцето на Кени.

— Преди десет минути щях да отвърна, че си луд, но сега не съм толкова сигурна. Много харесвам Ема, но Кени изобщо не е за нея. Все едно да сватосваш Снежанка с… ами с Кени Травълър.

— Аз също я харесвам. Всъщност дори я обожавам. Но ти си права. Тя не е негов тип. Все пак трябва да призная, че това хлапашко избухване на Кени ме разстрои. – Изпусна дълбока, драматична въздишка и додаде: – Нямаш представа какво е да си жертва на безнадеждна страст.

Тори го изгледа съчувствено. Всички, освен Кени, знаеха, че Патрик е влюбен в брат й от момента, в който той е размахал юмруци в паметното сбиване в онова крайпътно заведение. Отначало Тори изпитваше съжаление към Патрик, но като го опозна по-добре, осъзна, че той се наслаждава на драматизма на несподелената си любов с не по-малка сила, отколкото на самата си любов към Кени.

И все пак възможно ли бе Кени да копнее по лейди Ема? Тори знаеше, че временното му отстраняване от голфа го бе хвърлило в душевен смут. Може би в момента брат й се нуждаеше от емоционален отдушник и заради това е избрал лейди Ема? Тя беше надеждна, свободна и много подходяща за мимолетна разруха, тъй като нямаше да се задържи задълго тук. Благодарение на откачената им майка Кени не знаеше как да общува с жените като с приятелки и бъркаше емоционалните си потребности със сексуалните.