По-кротко лейди!

Той се взря в нея така, сякаш от ушите й са започнали да изскачат змии.

Ема вирна гордо глава.

— Не казвай нито дума! Самата аз съм толкова бясна на себе си, че ми иде да закрещя. Можеш ли да си представиш нещо по-нелепо! Ти! От всички хора да се влюбя точно в теб! – Грабна от плота вилицата за месо. – По-добре да забия това право в сърцето си. Или може би да реша, че съм влюбена в Том Круз? Или… в Даниел Дей Луис? Или в някоя тъпа рок звезда? Ще бъде също толкова безразсъдно. – Захвърли вилицата, скръсти ръце пред гърдите и затропа яростно с крак, за да не рухне окончателно. – Да, но ще сложа край на това. Има някои неща, които просто са непоносими. Веднага слагам край на тази идиотщина.

Кени отвори уста като риба на сухо, затвори я, сетне отново я отвори.

— И как… и как смяташ да го постигнеш?

Ема вирна надменно брадичка.

— Аз току-що го направих, нали?

Страхуваше се, че ще избухне в сълзи, а подобно унижение щеше да й дойде в повече. Телефонът иззвъня, но Ема не му обърна внимание.

— Зная, че вината не е твоя, но в момента съм бясна и на двама ни, затова ме извини, но е по-добре да изляза.

Телефонът отново иззвъня. Ема се запъти към вратата, но се блъсна във високото столче и едва не го прекатури. Бясна, тя сграбчи слушалката.

— Ало!

— Здрасти, Тори е. Хващай Кени и веднага се домъкнете у дома!

— Какво се е случило?

— Ще видиш, като дойдете тук. Побързайте! – И без повече обяснения Тори затвори.

Ема затръшна слушалката.

— Явно сестрата ти преживява поредната криза.

— Сега пък какво има?

Ема искаше единствено да се скрие в усамотението на стаята си, но очевидно и тази милост й бе отказана.

— Не зная, но тя иска и двамата веднага да отидем у тях.

— Тогава по-добре да вървим. Нищо чудно да е убила Декс и да ни вика да заровим трупа.

Пътуването до имението „Травълър” бе истинско мъчение. Ема не можеше да понесе съжалението му, или още по-лошо – неудобството му, затова щом се озоваха в колата, тутакси включи радиото достатъчно високо, за да направи невъзможен всякакъв разговор. Той не намали звука и тя разбра, че Кени също не желае да се впуска в откровения.

Едва прекрачиха прага на къщата и Шелби се появи насреща им. Очите й сияеха, а страните й бяха поруменели от удоволствие.

— О, лейди Ема, имаме неочакван гост. Делови партньор на Уорън – крупен инвеститор – но не мисля, че е тук заради Уорън. Мисля, че е дошъл заради вас. Само почакайте всички в града да узнаят, че ми гостува истински, жив херцог!

18

Ема се вцепени.

— Херцог? – попита Кени.

— Херцог Бедингтън! – възторжено изчурулика Шелби. – Той е в дневната! Уорън го нарича „Хю”. – Гласът й се снижи до нещо, наподобяващо театрален шепот. – Очевидно двамата се познават от години – херцогът е инвестирал в компанията от началото на осемдесетте – но за пръв път се срещат лично. Идете да го поздравите. Аз трябва да донеса още един поднос с ордьоври. Човек може да завиди на апетита му.

Ема имаше чувството, че са я преобърнали с краката нагоре. Първо тази абсурдна любов към Кени, а сега и това. Тя знаеше, че Хю е натрупал огромно състояние, инвестирайки в компютърни компании, но те бяха безчет. Откъде да й хрумне, че КСТ ще се окаже една от тях? А и тя утре заминаваше. Защо Бедингтън бе решил да измине целия този път, за да я види точно сега?

Кени стисна ръката й.

— Незабавно се връщаш в ранчото. Не си длъжна да преживяваш всичко това.

Желанието му да я защити й подейства успокоително. Мисълта да си тръгне с него беше безкрайно изкусителна, ала не би могла да го направи.

— Благодаря ти, но ще се справя – отвърна тя с трепереща усмивка.

Събра сили и се отправи към дневната.

— Ема, скъпа моя. – Столът изскърца, когато Хю тежко се изправи на крака. Беше безупречно облечен в тъмносив костюм от три части, специално скроен и ушит, за да прикрива възпълната му фигура. Оредяващите му кестеняви коси бяха грижливо вчесани назад, а под гъстите вежди се гушеха малките му бледи очи. Около него се разнасяше богато ухание на скъп одеколон.

— Кучият син мяза досущ на шибания Хенри… – разнесе се зад гърба й шепотът на Кени.

Тя пристъпи забързано напред.

— Поразена съм, ваша светлост. Какво, за бога, правите в Тексас?

Месестите пръсти на Хю се обвиха около нейните.

— Исках да те изненадам. През следващите няколко седмици трябваше да съм в Щатите по работа и нямаше да мога да те видя, като се върнеш. А живописните ти описания на Тексас събудиха любопитството ми и ми се прииска да посетя това място.

Нагла лъжа. Той беше най-малко любознателният пътешественик, когото познаваше. Беше изминал целия този път, за да се увери, че все още я държи под чехъл.

Не проумяваше защо толкова се бе загрижил. В Англия имаше хиляди жени, много по-красиви от нея, които при това даваха мило и драго да уловят в мрежите си един херцог. С титлата и парите си той можеше да си избере всяка. Защо се бе лепнал за нея?

Кучи син! Кени забеляза, че малките очички на Хю Холройд не се откъсват от пухкавата уста на Ема. За него не беше никаква загадка защо херцог Бедингтън бе толкова обсебен от директорката на „Сейнт Гъртруд”. Похотлив мръсник!

Кени стисна юмруци. Ема беше толкова наивна, смяташе, че Холройд се интересува от титлата и безупречната й репутация, но Кени бе готов да заложи ранчото си, че гъвкавото й чувствено тяло бе превърнало херцога в първокласен преследвач на млада плът. Хю навярно си фантазираше как малката секси устничка на лейди Ема му прави всички онези фантастични неща, които бяха предназначени единствено за Кени.

Е, нямаше да му се отвори парашутът! Кени още не можеше да смели смайващото признание на Ема в кухнята. Нямаше да е толкова изумен, ако бе направено от друга жена – той бе свикнал с подобни любовни декларации – но как така лейди Ема, отличен експерт по човешките характери, бе успяла да се заблуди, че се е влюбила в него?

Кени си напомни, че въпреки всичките й бомбастични дрънканици тя беше изключително горда дама. Навярно заради собственото си спокойствие се е изхитрила да се убеди, че връзката им е нещо повече от забавен отпускарски секс. Нужно й е било да вярва, че е открила голямата любов. Но това не бе вярно и негов дълг беше да й го разясни и разсее заблудата й.

Идеята го потисна, но нямаше време да я обмисли, защото баща му заговори с онзи пресилено възторжен маниер, който пазеше за големите инвеститори.

— Хю, бих искал да ти представя моя син Кени. От много години каня Хю да ни дойде на гости, Кени. Радвам се, че най-после се реши да ни удостои с тази чест.

— А, да. – Ръкостискането на херцога напомняше докосването на влажна кърпа. – За мен е удоволствие, Кен. Думи не ми достигат да опиша колко съм благодарен за грижите ти за Ема.

Кени стисна челюсти.

— Няма нужда от благодарности.

Тори пристъпи напред и съдейки по закрилническия начин, по който прегърна Кени, стана ясно, че безпогрешно е прочела мислите на брат си.

— Здрасти, братко. Хю също е голфър и аз тъкмо му разказвах за тазсутрешния ми кръг в голф клуба. Ако не бях пропуснала на четирифутовата позиция, щях да имам седемдесет и девет удара.

Хю я възнагради с покровителствена усмивка.

— Вярно е, но аз предположих, че сестра ти навярно е помръднала главата си, когато е вкарвала топката в дупката. Аз самият съм пропускал няколко къси удара на голф игрището. Не много често. Макар да не съм от твоя ранг, Кен, имам не малко парове.

— Не думай – промърмори Кени.

Шелби влезе забързано в стаята, притиснала с една ръка Питър към кръста, а в другата крепеше подноса с ордьоври. По бузката на бебето се виждаха следи от възглавницата и то търкаше с юмруче окото си.

— Съжалявам, че толкова се забавих. Питър току-що се събуди.

Хю се вторачи в бебето, сякаш Шелби бе обвила гърмяща змия около кръста си, но младата майка явно не забеляза.

— Питър е на девет месеца и баща му е луд по него.

Уорън се усмихна.

— Вторите бракове имат едно голямо предимство, Хю. Получаваш шанс да поправиш старите грешки.

Тъжните нотки на съжаление в гласа на баща му сепнаха Кени.

— Дай ми Пити, Шелби, докато поднасяш ордьоврите на Хю.

Хю се намръщи недоволно от фамилиарното обръщение, но

Кени се престори, че не забелязва.

Шелби му подаде бебето и се отправи към Бедингтън.

— Непременно опитайте пълнените гъби на Луиза, ваша светлост. Великолепни са. И от соленките със сирене. Те са по рецепта на Марта Стюарт и аз лично наблюдавах приготвянето им.

Хю набързо бе настанен удобно в дълбоко кресло, със салфетка на коляното и чиния, преливаща от вкуснотии. Херцогът не сваляше подозрителния си поглед от Питър, който триеше носле в логото на „Кадилак” върху тениската на Кени.

— Знаете ли какво си мисля? – попита внезапно Тори и очите й дяволито блеснаха. – Трябва да покажем на Хю нощния живот на Тексас. По-късно имам среща с Декс в „Роустабаут”. Защо да не вземем Хю с нас? Някога танцувал ли си нашия тексаски танц в редица?

Хю отново се намръщи от фамилиарността на Тори.

— С Ема трябва да поговорим за доста неща, затова смятам двамата да вечеряме в хотела. Ема, за мен ще е много по-удобно, ако и ти отседнеш там, затова помолих секретаря ми да ти запази стая. Разбира се, на друг етаж.

Кени отвори уста да каже на Хю къде да си завре тази стая, но Шелби го изпревари.

— В никакъв случай, ваша светлост. Уорън и аз не можем да ви позволим да отседнете в този стар хотел, където отвсякъде духа. Луиза е приготвила за вас стаята за гости на горния етаж. Ще разполагате с баня и приятна тераса.

Шелби обичаше да се преструва на вятърничава глупачка, но всъщност умът й сечеше като бръснач и Кени усилено се опитваше да разбере какво става. Дали мащехата му се опитваше да му помогне, като държи Хю по-далеч от Ема, или просто искаше да се перчи пред приятелките си, че е посрещала в къщата си английски херцог?

Последните късчета храна изчезнаха в устата на Хю. Той попи ъгълчетата на устата си със салфетката.

— Изключително мило от ваша страна, но аз действително не смятам…

— Никой не иска да го признае – прекъсна го Уорън, – но в хотела имат проблем с хлебарките.

Кени за пръв път чуваше подобно нещо и удивено се взря в баща си. Какво крояха всички тук? Отне му само минута, за да се досети. Баща му очевидно не искаше да изпуска Хю от поглед, за да изкопчи повече пари от него и евентуално да отложи сливането.

— Хлебарки? О, Боже…

Пити издаде тих приглушен звук и Кени си спомни, че току-що е станал от сън. Пристъпи бързо напред.

— Още не си видял както трябва моето малко братче, а от Ема зная колко вие, англичаните, обичате децата. Ето, можеш да го подържиш.

Внимателно, но решително Кени остави Питър в скута на Хю. Херцогът застина. Питър го погледна и смръщи челце.

Кени му хвърли многозначителен поглед. Свърши си работата, малки братко.

Бебето се намести по-удобно, но не изглеждаше много щастливо. Хю изглеждаше още по-нещастен.

— Виждате ли…

— Ема ни каза, че и ти имаш деца. – Кени му се усмихна дружелюбно, без да сваля поглед от Пити, чието личице започна да почервенява. – Две малки момичета, нали?

— Ъ… да… в момента са в училище.

Пити изсумтя.

— В училище? – удиви се Кени. – Не са ли във ваканция като Ема?

Сумтенето на Пити стана по-шумно и личицето му стана още по-червено. Шелби не забеляза, защото вниманието й бе отвлечено от прислужницата, която влезе в стаята, но Уорън отлично виждаше какво става и, за огромно изумление на Кени, не каза нищо.

— Да, във ваканция са, но аз съм много зает и затова за тях е по-добре да останат в училище. Разбира се, мястото е първокласно. Не е като „Сейнт Гъртруд”. Разбира се, няма нищо лошо в „Сейнт Гъртруд” – Ема върши забележителна работа там – но някои от момичетата не са особено подходяща компания. Ние имаме специална стипендиантска програма, ако разбирате какво искам да кажа.

О, Кени прекрасно разбираше.

— Нашите стипендиантки са изключително трудолюбиви и старателни – заяви Ема твърдо.

Стаята започна да се изпълва с миризмата на пълен памперс.

Браво, братле. Кени възнагради Пити с горда усмивка. Малкото момченце беше точно като часовник.

Хю смръщи нос и се опита да отмести Питър колкото е възможно по-надалеч.

— И колко стипендиантки имате в училище? – поинтересува се Кени любезно.

— Аз… ъ… – Хю избута Пити на самия край на коляното си. Кени забеляза, че бебето започна да се върти, но все още изглеждаше доволно от себе си.

— Всяка година приемаме по петнайсет стипендиантки – каза Ема.

— Е, не е зле. Я ми кажи, Хю, какво е усещането да носиш отговорност за бъдещето на толкова способни млади хора?

Пити навярно бе струпал солидна купчинка в памперса, защото руменото лице на херцога започна да пребледнява. Но той беше твърде високомерен, за да привлече вниманието към нещо, което всъщност бе напълно естествена човешка потребност.

— Всеки трябва да изпълнява дълга си.

— Напълно си прав – кимна Кени и подхвана дълъг простоват монолог за значението на образованието и радостите от филантропията.

Всичко вървеше точно както го искаше, докато Шелби не приключи разговора с прислужницата и не надуши миризмата.

— Питър Травълър, какво си направил, малък разбойнико? – засмя се тя и грабна бебето. – Ще се върнем след няколко минутки. Кени, Ема, имаме достатъчно храна, така че защо вие двамата не останете за вечеря, а след това всички ще отидем в „Роустабаут”, за да покажем на негова светлост истинския Тексас.

Изражението на Хю подсказваше, че би предпочел да яде червеи.

— Каква великолепна идея – засия насреща му Тори. – Нямам търпение да те науча на двойната стъпка, Хю. Дори може да ти заема моя стетсън.

В тази минута Кени се закле да купи на сестра си цял камион храна за емута, независимо дали тя искаше, или не.

По време на вечерята Кени очакваше всяка минута Ема да се сгуши до него и да мърка любовни слова, но вместо това тя се отнасяше към него едва ли не като със случаен познат. Невероятно! Докато не правеха секс, тази вироглава англичанка се стараеше да заблуди всички, че са любовници. Но сега, когато наистина бяха, тя не искаше никой да знае за това.

Той се опитваше с все сили да се ядоса, но вместо това усещаше в душата си невероятна топлина. През годините много жени се бяха възползвали от него, но Ема не беше като тях.

Припомни си какво му бе казала, докато се разхождаха край реката, за това, че не желае да каже на Хю за отношенията им. Това е нещо лично. Само между нас двамата.

Но тя несъмнено разбираше, че единственият начин да се отърве от надутото копеле, бе да му даде да разбере, че има любовник, а и Кени нямаше нищо против. В същото време му беше много мило и приятно, че тя е толкова вярна на принципите си. Хубаво беше да знае, че тази жена го обича безкористно, макар да знаеше, че това е само заблуда от нейна страна.

Тази вечер в „Роустабаут” бе по-шумно от обичайното и когато влязоха, херцогът се озърна с погнусения вид на човек, току-що настъпил съдържанието на памперса на Пити. Шелби му бъбреше неуморно, докато Тори ги водеше към голямата маса в дъното. Едва се настаниха и Ема се извини и се отправи директно към Тед Бодин, седнал на бара с чаша. Беше се задълбочил в „Последните дни на Сократ” от Платон и отпиваше от голяма чаша нещо, което подозрително приличаше на „Маунтин Дю”.

Кени наблюдаваше, докато Ема му говореше със сериозно изражение. След минута Тед я поведе към дансинга, където тя се устрои уютно в прегръдките му и го поведе в ритъма на лирична балада. Кени тутакси отгатна накъде клонеше целият замисъл и не се изненада, когато ръката на Тед се прокрадна към дупето на партньорката му.

Тед му се ухили лениво над главата й, изпращайки посланието: Какво да направя? Тя ми се натиска. Кени го изгледа кръвнишки и мислено си обеща следващия път здравата да натрие носа на мизерника на игрището за голф.

За лош късмет, Хю бе потънал в разговор с Уорън и не обръщаше внимание на танцуващите, но Тори и Шелби видяха отлично какво става на дансинга. Двете се спогледаха сащисано. След това Тори със самопожертвователно, но очевидно напълно погрешно намерение да защити репутацията на лейди Ема, скочи от стола и настоя на минутата да си сменят местата с Хю, под претекста, че така щял да бъде с лице към бара, сякаш това беше някаква изключителна привилегия. Успя да настани херцога с гръб към дансинга, за да не вижда как Ема флиртува с Тед. Горката лейди Ема. Колкото и да се стараеше, явно не й бе писано да опетни репутацията си.

Оттук нататък нещата съвсем се оплескаха. Хю толкова преливаше от снизходително високомерие към целия свят, че изобщо не обърна внимание на преплетените ръце на Ема и Тед, когато тя го доведе на масата им, за да го представи, нито намери нещо нередно в поръчката й – текила с лимон. Кени беше единственият, който я забеляза как позеленя след първите две питиета. Тя си поръча трето, после четвърто. Но преди да го гаврътне, се извини и хукна към дамската тоалетна.

Когато след десет минути се върна, беше бледа, но без следа на зеленикав оттенък и Кени се досети къде бяха отишли трите текили. Той стисна съчувствено ръката й под масата. Искаше да й помогне, но това бе нещо, което тя трябваше да свърши сама. Просто сърце не му даваше да я опозори публично.

Вечерта едва се влачеше. След няколко чаши от най-доброто отлежало шотландско уиски Хю ги удостои с толкова подробно описание на родословното си дърво, че дори Шелби се отегчи.

И като за капак в ресторанта цъфнаха Стърджис и екипът му.

Стърджис бе споменал, че ще се мотае наоколо до утре, за да заснемел някои сцени от местния колорит, което очевидно включваше ексклузивни кадри как Кени гуляе в „Роустабаут”, докато Тайгър си почива за утрешния последен кръг от „Мастърс”. Гневът на Кени кипна, докато наблюдаваше как проклетникът Стърджис обикаля заведението, за да интервюира старите му училищни авери, които най-охотно и с най-големи подробности разказваха потресаващи истории за малкия мерзавец, какъвто беше някога. Стърджис вече почти бе съсипал репутацията му сред почитателите на голфа, но приятелите му щяха дружно да го довършат.

Хю се опитваше да се усамоти с Ема, но Тори всячески го възпрепятстваше и Кени разбра, че сестра му, също като него, бе намразила надутия англичанин. Отчаян до немай-къде, херцогът покани Ема на танц, ала Тори тутакси скочи и обяви, че Ема няма и грам понятие от местни танци и тя най-добре щяла да му покаже стъпките.

Содата явно бе успокоила разбунтувания стомах на Ема и не след дълго тя реши да предприеме нова офанзива, за да разстрои Бедингтън, като започна да сипе излияния пред Тори и Шелби колко прекрасен бил Тед. Поинтересува се дали двете някога са виждали по-красив млад мъж, прехласна се по начина, по който му стоели джинсите, и продължи все в този дух, но напразно – всичките й дрънканици сякаш минаваха покрай ушите на херцога.

После се появи Декс и Кени веднага настръхна. Едно беше Ема да се занася с Тед, но дяволите да го вземат, ако си седи и примирено наблюдава как се опитва да сваля Декс.

За негов потрес, Тори отново се намеси. Преди Ема да се усети, Тори повлече Декс към дансинга. Докато я наблюдаваше с облещени очи и увиснало чене как се гуши до него, като че ли бе решила да покаже на целия свят колко много се наслаждава на танца с мъж, когото всъщност не можеше да понася, Кени за пореден път осъзна колко много дължи на сестра си. Двамата се върнаха на масата и сестра му поведе задушевен разговор с Декс. Ако не знаеше, че Тори просто се опитва да го държи по-далеч от Ема, Кени с чисто сърце щеше да повярва, че тя се наслаждава на компанията му. Кени му метна свиреп предупредителен поглед, изпращайки на нахалния претендент за ръката на сестра му съвсем ясно послание: Уорън Травълър може и да е обърнал гръб на дъщеря си, но големият й брат винаги беше на линия.

Лейди Ема имаше толкова посърнал и нещастен вид, че той не издържа и стана.

— Хайде, миличка, да вървим да танцуваме. – Наблегна на интимното обръщение и при това повиши глас, така че да изтръгне херцога от омаята на собственото му величие.

Явно негово кралско височество Трън в задника го чу, защото се намръщи.

Кени усети вътрешната съпротива на Ема, когато я издърпа от стола. Тя наистина не отстъпваше от принципите си. Случилото се между тях беше нещо лично и засягаше само двамата.

— Аз не… Това е… – В гласа й се прокрадна отчаяна нотка: – Тед, сигурен ли си, че няма да се разстроиш, ако танцувам с Кени?

Кени прониза малкия никаквец със застрашителен поглед, не вещаещ нищо добро, ако си отвори устата. Тед разбра посланието и сви рамене. Кени повлече Ема към дансинга, без да обръща внимание на новинарския екип, чиято камера навярно вече се бе насочила към тях, и я притисна към гърдите си.

— Затвори си устата и ме прегърни през врата. Да свършваме по-скоро с това.

Тя се отдръпна колкото можа по-далеч от него и го погледна с очи, пълни с отчаяние. Сърцето му се сви от болка, като видя коравата си, енергична и властна малка директорка да свива така позорно бойните знамена.

— Опитвам се да ти помогна – промълви той тихо.

— Не мога да го направя, Кени. Просто не мога. Той съсипа целия ми живот, но няма да му позволя да развали и това. – Пое дълбоко дъх на пресекулки. – Аз… аз имам друг план.

За Кени беше ясно като бял ден, че нещастницата няма никакъв план, но се надяваше, че в крайна сметка неговата упорита лейди ще измисли нещо.

— Този тип е кретен, скъпа. Просто му го кажи в лицето и ще бъдеш свободна.

— Ти го видя. Сам разбираш колко огромно е егото му. Той трябва да развали годежа, в противен случай ще ми отмъсти. А и двамата знаем как ще го направи.

Ако чуеше още една дума за проклетото училище, Кени щеше да счупи нещо.

Ема задъвка усилено долната си устна.

— Преди да си тръгнем, ще целуна страстно Тед. Той вече се съгласи.

— Има си хас да не се съгласи!

— А после, веднага щом остана насаме с Хю, ще му кажа, че двамата с Тед сме се влюбили лудо един в друг.

— Да не си посмяла!

Тя го погледна умоляващо.

— Моля те, Кени, не прави от мухата слон. Няма друг начин. Ще се реванширам на Тед.

Тед! Тя смяташе да се реваншира на Тед?

Ема му метна един от онези свои безапелационни погледи, в които се бе специализирала.

— Няма да кажа на Хю за нас. Признавам, че първоначалният план беше такъв, но… това, което се случи между нас, е твърде специално. – Изгледа го предизвикателно, сякаш бе един от учениците й, който нямаше да получи отличен по предмета й, ако до края на седмицата не изяде учебника с корицата, и додаде: – Поне за мен.

Сякаш нещо се отприщи в душата му. Някаква лудост. Искаше да се смее. Заля го необятна топлина. Но в същото време имаше чувството, че цялото тяло го сърби и само скок в ледени езерни води може да го спаси.

Тя въздъхна и се отдръпна от него. Кени разбираше, че я е разочаровал, като не й каза, че и тя е специална за него. Толкова специална, че не желае да говори за това. Докато вървеше след нея към масата, се чувстваше нещастен и жалък – беше го яд и на себе си, и на нея.

Лейди Ема веднага забеляза, че Тед го няма, и бебешките й бузи посърнаха.

— К-къде отиде Тед?

Уорън кимна към задната врата.

— Джим Пърл имал проблем с дългите айръни и Тед му дава урок в уличката отзад. Каза да ти предадем, че веднага се връща.

Хю се изправи.

— Пътуването беше доста изтощително и мисля, че за тази вечер забавленията ми стигат.

— На мен също – присъедини се Шелби. – Млякото ми започна да тече и трябва да накърмя Питър.

Хю пребледня като платно.

Устните на Шелби се разтеглиха в широка усмивка.

— Само почакайте да видите колко е удобен матракът в стаята за гости. Нали, Уорън?

Баща му се усмихна и тутакси се подмлади с четирийсет години.

— Но… аз наистина… аз трябва да… – Ема се озърна отчаяно, надявайки се, че Тед ще се материализира като по чудо, за да може да го възнагради със страстна целувка. Наложи се Кени едва ли не със сила да я влачи до вратата и когато стигнаха до паркинга, той усети как възбудата й нараства. И тъй като отлично знаеше на какво е способна в подобно състояние, се налагаше час по-скоро да я отведе от тук.

— Колата ми е ето там – каза Декс на Тори. – Ще те закарам у вас.

Вместо да скалъпи убедително извинение, сестра му само кимна послушно.

Шелби им помаха жизнерадостно.

— Утре ще се видим!

— Лека нощ, Ема. – Хю й кимна хладно, сякаш тя бе виновна за всичко. Кени не се съмняваше, че проклетият кучи син готви поредната си нравоучителна лекция, с която да измъчи бедната Ема веднага щом двамата останат насаме. Което нямаше да се случи. Единственият, който имаше право да критикува лейди Ема, беше самият той.

Хю се затътри неохотно след Уорън и Шелби към колата им. Ема буквално трепереше от напрежение и нейното притеснение се предаде и на Кени.

— Почакайте! – изкрещя тя толкова пронизително, че всички на паркинга я чуха.

Кени нямаше представа какво предстои, но предчувстваше, че няма да му хареса. Застина нерешително за миг, а Ема притисна длани към гърдите си.

— Повече не мога да живея в лъжа!

О, мамка му!

— Опитах се да го скрия, но напразно!

Кени разбра какво изпитва страничен наблюдател, безсилен да попречи на автомобилната катастрофа, ставаща пред очите му.

— Истината ще ме освободи! – Ема рязко си пое дъх. – А истината е… – Отново пое пресекливо дъх. Че съм влюбена в Тори!

— Ти какво? – Веждите на Тори отскочиха на челото й и тя машинално отстъпи назад.

Но лейди Ема бе набрала скорост и нищо не можеше да я спре. С огромен скок тя се хвърли напред с разтворени обятия и лепна страстна целувка на устните на сестра му.

19

Страните на Ема пламтяха. Но ръката й се бе обвила около кръста на Тори и тя храбро посрещна погледите на околните. Сестра му, обута в ботуши с високи токчета, бе застинала като ледена статуя, извисяваща се с петнайсетина сантиметра над Ема. Изражението на Декстър бе леко развеселено, ченето на Шелби бе увиснало, а обикновено руменият Уорън бе пребледнял като чаршаф.

От устата на Хю излизаше свистящ звук, а очите му бяха изхвръкнали от орбитите, досущ като риба на сухо, отчаяно опитваща да си поеме въздух.

— Боях се да ти кажа – изломоти Ема.

Тори излезе от вцепенението си и сведе поглед към нея.

— Не подозирах за чувствата ти.

Кени беше толкова бесен, че едва се сдържаше. Тази твърдоглава и властна многознайка току-що бе сложила един голям кръст върху дългогодишната си учителска кариера!

Ема, която дъвчеше усилено долната си устна, най-сетне пусна Тори. Лицето на Хю бе добило пурпурен оттенък.

— Извратена мръсница!

Оттук нататък всичко се разви със скоростта на светлината.

Хю се втурна напред, размаха ръка и месестата му длан удари с все сила бузата на Ема.

Телевизионният екип се изсипа от „Роустабаут” прекалено късно, за да види нападението на херцога, но точно навреме, за да стане свидетел на лъвския скок на Кени, чийто юмрук попадна право в корема на Хю.

Бедингтън беше по-як, отколкото изглеждаше, но не можеше да се сравнява с Кени и политна назад. Преди да се стовари върху асфалта, Кени го сграбчи и отново заби кроше в слънчевия му сплит.

Камерата се въртеше бясно, запечатвайки как висок, мускулест спортист пребива нисък, пълничък мъж на средна възраст.

Хю се сгърчи, издаде още един свистящ звук и се опита да забие глава в корема на Кени, но той вдигна коляно и го халоса по брадичката.

Хю изръмжа от болка и се пльосна върху асфалта.

Бедингтън беше в пълно съзнание, но лицето му бе изкривено от страх, докато се пулеше срещу Кени. Последният се наведе, за да го изправи на крака, но баща му улови едната му ръка, а Декс – другата. Двамата мъже успяха да го удържат.

През червената пелена на гнева Кени видя телевизионния екип и разбра, че всичко се записва. Хю се изправи, олюлявайки се, на крака, задъхан, а в ъгълчето на устата му се появи тънка струйка кръв.

Вместо да изпадне в отчаяние, когато видя яркочервения отпечатък върху бузата на Ема, Кени разбра, че не дава и пукната пара за камерите. Единственото му желание бе да унищожи мерзавеца, който бе посмял да я удари.

— Аз съм добре – увери той баща си и Декс. – Можете да ме пуснете.

И те го пуснаха.

Юмрукът му се вряза в челюстта на Хю.

— О, Кени… – Ема се опита да се метне към него, но Тори, която имаше силно развито чувство за справедливост, побърза да я отведе настрани.

— Ела с мен, мое малко цветенце. Аз ще те утеша. – Притисна Ема към гърдите си и обви решително ръка около шията й.

— Едва сдържам възбудата си – промърмори Декс, докато наблюдаваше женската прегръдка.

Кени дишаше тежко, втренчил унищожителен поглед в проснатия на асфалта Хю.

— Кени! – извика властно Ема. Той се обърна. Пухкавата й малка уста бе стисната в решителна линия. В този миг бе истинско въплъщение на строга учителка, разтърваваща непослушните си питомци – учителка с грозно червено петно на бузата. – Не го прави, моля те.

Тори бе освободила Ема и той пристъпи към нея и докосна червения белег.

— Добре ли си?

Тя кимна кратко, но той усещаше колко е разстроена и смазана. Идеше му да разкъса Хю Холройд на части.

С периферното си зрение улови телевизионерите, които обикаляха наоколо като настървени вампири. Бяха уловили всичко върху лентата – с изключение на момента, когато Хю удари Ема. Никак не му беше трудно да си представи какво ще последва. Ексклузивни кадри с отявления побойник Кени Травълър, пребиващ беззащитен мъж.

Никога не се извинявай. Никога не обяснявай.

Стърджис Рандъл се втурна напред и тикна микрофона под носа на Кени.

— Разкажи ни какво се случи. Защо се сби?

— Изчезвай! – изръмжа Кени.

— Не! – Ема се вкопчи в ръката му. – Разкажи му точно какво се случи.

Но днес Кени вече бе преглътнал веднъж гордостта си, давайки интервю на Стърджис, и нямаше намерение да го прави втори път. Освен това нямаше смисъл. Стърджис разполагаше с видеозаписа, а истината не го интересуваше.

Сякаш киселина изгори стомаха му. Без да промълви нито дума, той се отскубна от ръката на Ема и закрачи към колата. Рандъл изкрещя някакъв въпрос подире му, но той не му обърна внимание. Току-що бе съсипал живота си и сега искаше да остане сам.

Разкъсвана от непоносима болка, Ема гледаше отдалечаващия му се гръб. Какво бе направила? Докато кадилакът потегляше с рев в нощния мрак, младата жена осъзна ужасяващата истина, че стореното от нея тази вечер можеше да разруши и малкото останало от кариерата на Кени.

Уорън се спусна напред. Досега Ема го бе виждала само като разкаян баща, жадуващ за прошката на сина си, но сега пред нея беше хладнокръвен, решителен бизнесмен.

— Декс, заведи Хю в хотела. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че там ще му бъде по-добре. Мястото на всяка хлебарка е при себеподобните й.

Без излишни любезности Декс подхвана херцога под лакът и го поведе към аудито си, но в последната минута Бедингтън се отскубна и се извърна към Ема.

— Не си въобразявай, че ще ти позволя отново да доближиш онова училище! Или което и да е друго училище! Извратена мръсница като теб не бива да бъде допускана близо до невинни деца.

Ема усети прохладния влажен полъх на вятъра, извил се над паркинга, който сякаш донесе уханието на грижливо подстригани английски морави, огрени от слънцето цветни лехи и стари сгради, приютили самотни малки момичета. Единственият истински дом, който някога бе имала.

Стърджис се устреми към Хю.

— Разкажете ни какво се случи? Защо Кени Травълър ви нападна толкова жестоко?

Декс натисна педала на газта, преди Хю да успее да наклевети Кени. Вбесен, Стърджис се извърна към оператора.

— Да потегляме към летището.

— Не! – извика Ема и се метна към камерата. – Интервюирайте ме. Аз ще ви разкажа всичко. Хю Холройд ме нападна. Кени само ме защити.

Сърцето й се сви, когато видя скептичното изражение на Рандъл.

— Някой друг видя ли това? – обърна се той към насъбралите се.

— Всички го видяхме – заяви Уорън.

Шелби побърза да се присъедини към съпруга си. Паркингът бе осветен и отпред върху пуловера й ясно се виждаха две мокри петна.

— Онова английско влечуго зашлеви лейди Ема, а Кени я защити.

Рандъл, все още смръщил недоверчиво устни, се обърна към тълпата.

— Вярно ли е? Някой друг видял ли е?

— Щом Шелби казва, че е истина, значи, е така – извика един от мъжете.

— Дяволски си прав – обади се Тори. – Съветвам те да разкажеш цялата история.

Рандъл я измери внимателно с поглед и отново се извърна към множеството.

— Видял ли е някой друг, който не е от семейство Травълър, какво се е случило?

Възцари се мълчание.

— Декс видя! – възкликна Тори. – Декстър О’Конър. Той току-що потегли, за да закара влечугото в хотела. Можеш да говориш с него.

— О’Конър? Не е ли мъжът, за когото ще се омъжваш? Едва ли може да се нарече безпристрастен източник.

— Кой е казал, че ще се омъжа за него?

Стърджис подаде микрофона на един от екипа и захлопна бележника, който държеше.

— Барманът и още шестима други.

Самодоволното му изражение бе достатъчно красноречиво и Уорън поклати глава.

— Ти не искаш да узнаеш истината. Но това е типично за теб, нали? Да пренебрегваш фактите. Ти си виновникът за отстраняването на Кени, а сега искаш окончателно да го унищожиш.

Рандъл го изгледа високомерно.

— Аз не правя новините. Аз само ги отразявам.

— По-скоро ги изкривяваш – уточни Шелби.

Но Стърджис Рандъл имаше желаната история и не желаеше да слуша повече.

— Събирайте всичко, момчета. Да изчезваме от тук.

Ема чака Кени почти до четири сутринта и накрая заспа в креслото, което бе издърпала до прозореца в спалнята. Когато се събуди към шест часа, Кени още не се бе прибрал у дома.

Все още с вчерашните дрехи, младата жена се запрепъва към банята. От огледалото я погледна измъченото й лице с тъмни кръгове под очите и едва забележим белег върху бузата, където Хю я бе ударил. Тя го потърка с кокалчетата на пръстите си. Но болката в сърцето й бе много по-силна.

Днес летеше за дома. Замисли се за Кени, който не се бе поколебал да я защити – рицарска постъпка, която не само бе унищожила задълго, ако не завинаги, шансовете му да се върне на игрището, но завинаги бе опетнила репутацията му пред обществото. Само да не се бе намесил! Но благородството бе част от характера му, така както и ексцентричното му чувство за хумор. Тя знаеше, че страстната им афера неминуемо ще приключи, но никога не си бе представяла, че ще свърши така, че да му причини такова огромно зло.

Налагаше се да побърза, ако искаше да стигне навреме до далаското летище. Трябваше да си вземе душ и да се преоблече, но първо бе длъжна да свърши нещо друго.

Десет минути по-късно Ема седеше зад волана на колата на Патрик и пълзеше към града по шосето, което, слава богу, днес бе съвсем пусто. Съсредоточила цялото си внимание да се придържа към правилната страна на пътя, Ема се зарече, че оттук нататък ще се постарае сама да шофира. Може би никога нямаше да се чувства спокойно в кола, но повече нямаше да се поддава на страха от автомобилите. Веднага щом се върне в Англия, щеше да се сдобие с шофьорска книжка.

Рецепционистката в хотела се оказа привлекателното червенокосо момиче, с което Тед флиртуваше в „Роустабаут”. Тя позна Ема и с готовност й съобщи номера на стаята на Хю.

След като почука на вратата, Ема отстъпи настрани, за да не я видят през шпионката.

— Румсървис – изрече с провлачен тексаски говор.

Изминаха няколко секунди. Тя чу тътрене на крака и изщракване на ключалките. Вратата се отвори.

— Не съм поръчвал… – Хю замръзна, като я видя.

Върху шишкавото му тяло бе наметнат копринен халат, изпод който се подаваха краката му в пижама с кралско пурпурна разцветка. Младата жена злорадо отбеляза наум, че синината върху брадичката му е далеч по-ярка от нейната.

— Махай се от тук! – Малките му очички огледаха тревожно коридора зад нея и тя осъзна, че той се страхува да не зърне Кени.

Промуши се покрай него в стаята.

— Сама съм.

Бедингтън затръшна вратата зад нея, явно очаквайки Кени всеки миг да се материализира.

— Той е луд! Ако знаех, че му хлопа дъската, когато първия път разговарях с него, никога нямаше да… – Млъкна и месестите му устни се свиха обвинително. – Имаш ли представа на какво огромно унижение ме подложи?

Пристъпи заплашително към нея. Здравият разум й заповядваше да избяга, но Ема не помръдна от мястото си.

— Ако ме докоснеш, ще се разпищя така, че всички в хотела ще ме чуят. Това ли искаш?

Той я изгледа свирепо, но не приближи повече.

— Губиш си времето. Нима наистина си въобразяваш, че ще се оженя за теб, след като вече зная колко си извратена?

Устните му се извиха, сякаш току-що бе изплюл отрова. Ако наистина беше лесбийка, поведението му щеше да й се стори безкрайно оскърбително. Херцогът прокара ръка през редките си мазни кестеняви коси, но вместо да ги приглади, те щръкнаха нагоре, оформяйки нещо, което поразително й заприлича на дяволски рога.

— И не си и помисляй да се върнеш в „Сейнт Гъртруд”, защото вече те уволних. Ако кракът ти посмее да стъпи отново върху моята собственост, ще заповядам да те арестуват за нахлуване в частен имот.

— Разбира се, че ще се върна. Всичките ми вещи са там.

— Ще наредя да ги опаковат и да ти ги изпратят.

Дори нямаше да има възможност да се сбогува с колегите и момичетата. Но сега нямаше време за това. Беше длъжна да се съсредоточи върху главното: момичетата, чиято съдба зависеше от нея.

— Много добре, Хю. Но ако не желаеш в „Сейнт Гъртруд” да настане хаос, предлагам да назначиш на мое място Пенелопи Бригс. Тя е изключително компетентна и ще свърши отлична работа.

— Онази червендалеста жена? С отвратителния ревящ магарешки смях?

Пенелопи наистина беше прекалено гръмогласна, но беше жизнерадостна, с добро сърце и невероятно умна. Като чу да говорят така за нея, Ема кипна, но се постара да се овладее.

— Тя се разбира прекрасно с преподавателите и момичетата. Освен това е много експедитивна. Не би могъл да намериш по-добра директорка.

— С изключение на мен – искаше да добави. – Аз съм най-добрата директорка, която някога е работила в „Сейнт Гъртруд“

Хю сви рамене.

— Тъй като няма да се задържи дълго на поста, предполагам, че няма кой знае какво значение.

— Какво имаш предвид?

— Възнамерявам да продам училището на строителен предприемач, Ема – изгледа я самодоволно херцогът. – Доколкото си спомням, вече ти споменах за подобна възможност – додаде злорадо.

— Жалък червей.

— Не мисля, че имаш право да раздаваш квалификации, точно ти, жалко подобие на жена. И те предупреждавам да не тръбиш на всеослушание за перверзните си. Не желая някой да узнае, че една долна лесбийка е била директорка на „Сейнт Гъртруд”.

Ема нямаше повече сили да се преструва. Бе изгубила всичко, което й бе скъпо, и можеше поне с достойнство да понесе поражението, без да замесва някой друг.

— Не съм лесбийка – промълви тихо. – Целунах Тори, защото отчаяно исках да се избавя от теб.

— Лъжеш.

Младата жена пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Ако бях лесбийка, нямаше да се срамувам от това, но не съм. От самото начало ти казах, че не желая да се омъжвам за теб. Но ти не само не пожела да ме чуеш, но и най-безсрамно ме изнудваше.

— Не съм правил нищо подобно.

— Не зная как другояче може да се нарече. Ти заплаши, че ще продадеш „Сейнт Гъртруд”, ако не се подчиня на желанието ти. Аз обичам това училище. Ти не ми остави друг избор.

Хю изпъна рамене и надменно изду гърди.

— Дълбоко се заблуждаваш! Като че ли ми се налага да принуждавам, която и да било жена да се омъжи за мен. Аз съм от една от най-старите и уважавани фамилии в цяла Англия.

Ема отново си напомни, че е безполезно да спори с него. Когато ставаше дума за собствената му значимост, Хю Холройд нямаше равен. Налагаше се да прибегне до последното си оръжие, макар че още преди да заговори, знаеше колко е ненадеждно.

— Предупреждавам те без заобикалки, че ако затвориш училището, ще направя всичко по силите си, за да те унищожа.

Заплахата й изобщо не го стресна. Вместо това той се усмихна презрително.

— Интересно как едно нищожество като теб ще унищожи някой като мен.

— Като кажа истината.

Той доби отегчен вид.

— Знаеш ли, това наистина ще е достатъчно. О, аз нямам такива високопоставени връзки с пресата, но добре познавам Колин Еътеридж от „Лоуър Тилби Стандарт” и съм преподавала на дъщерята на Ивлин Лъмли. Ивлин пише репортажи за рубриката

„Дом и градина” за местната радиостанция в Лоуър Тилби. Тя е истинска вълшебница с розите, затова има много предан кръг слушателки. Признавам, че контактите ми са твърде скромни, но дори и малките камъчета могат да преобърнат колата, а двете са ми добри приятелки. За тях ще бъде удоволствие да публикуват моята версия на историята.

— Никой няма да им повярва – присмя й се херцогът. – Нищо не можеш да докажеш.

— Може би не, но ще плъзнат всякакви слухове.

— Наистина ли смяташ, че твоите незначителни приятелки могат да навредят на особа с моето положение?

— Сражавам се с това, с което разполагам – отвърна тя простичко.

Изпита задоволство, като видя, че все пак е привлякла вниманието му. Може би малката й заплаха ще го накара да помисли два пъти, преди да започне да действа.

Хю посочи заповеднически към вратата.

— Махай се от очите ми. И не се надявай да намериш работа в прилично и уважавано английско училище, защото съм сигурен, че това няма да се случи.

Наистина ли притежаваше толкова голяма власт? Ема се съмняваше, но в същото време знаеше, че той можеше да й попречи да получи място, подобаващо на квалификацията й.

Осъзна, че цялата трепери и трябва час по-скоро да си тръгне. Но не можеше да го стори, докато не му каже всичко, което толкова дълго бе таила в себе си.

— Ти си един ограничен, надут и самовлюбен мъж, Хю. Но което е още по-лошо, имаш зло сърце. „Сейнт Гъртруд” заслужава много по-добър покровител.

Франческа бе застанала до прозореца в дневната, зареяла поглед към златистия плаж на Флорида, проблясващ под слънчевите лъчи. Гледката бе много красива, но Уайнет й липсваше.

Въздъхна и насочи внимание към сърдития глас на мъжа си, разнесъл се в телефонната слушалка.

— Да, скъпи, чух какво казаха по новините. Но съм сигурна, че Кени има разумно обяснение.

Честно казано, изобщо не беше сигурна в това и потръпна, когато обичайно спокойният й съпруг доста красноречиво изрази недоволството си.

Накрая той се успокои дотолкова, че тя успя да му отговори:

— Признавам, че кадрите, показани в новините, не са особено приятни, но херцог Бедингтън е отвратителна твар. Наистина, Дали, ако го познаваше, щеше да го презираш не по-малко от мен. Сигурна съм, че си е получил заслуженото.

Франческа отдалечи слушалката на няколко сантиметра от ухото си, когато Дали отново изригна. Обаждаше й се от Огъста, където в момента се провеждаше финалният кръг на турнира „Мастърс”. Репортерите го преследваха цялата сутрин и Франческа се чувстваше виновна. Терзаеха я угризения на съвестта, защото тя бе запознала Ема с Кени. Бедингтън очевидно бе пристигнал в Уайнет заради нея и нещо, също толкова очевидно, яко се бе оплескало.

Откакто видя записа със сбиването на паркинга пред „Роустабаут” в сутрешните новини, Франческа се опитваше да се свърже с Кени, но телефонът му непрекъснато даваше заето. Беше се надявала, че Ема ще му повлияе положително, но вместо това го бе забъркала в още по-дълбока каша. Нищо от това нямаше да се случи, ако Франческа не бе решила да се прави на сватовница, както в момента съвсем справедливо й натякна съпругът й.

Избръмча сигнал, че я търсят по другата линия. Дали продължаваше да сипе огън и жупел и тя го превключи на изчакване.

— Здравей, мамо, аз съм.

— Теди, скъпи, слава богу, че се обаждаш. Баща ти е на другата линия и е ужасно вкиснат. Задръж малко.

Превключи отново на Дали, който, изглежда, заплашваше да я накаже с доста интересни сексуални приумици, ако отново се опита да се прави на сватовница.

— Скъпи, съжалявам, че те прекъсвам, но се обажда Теди.

Както и очакваше, Дали тутакси притихна. От многото дарове, с които я бе обсипала съдбата, най-ценният бе любовта между Дали и неговия син.

Франческа се възползва от кратката пауза, за да сложи край на разговора.

— Прибери се по-рано тази вечер, скъпи. – И за да го накаже за безобразното му поведение, снижи глас до чувственото мъркане, което бе овладяла до съвършенство още преди да навърши шестнайсет. – Вчера купих от онова страхотно масажно масло – бадем с леко ухание на сандалово дърво. Вносно, разбира се, и безбожно скъпо. Но аз държа да използвам само най-доброто… върху всяка частица от твоето тяло… която ще докосва… определени части от мен.

Последва дълга красноречива пауза. Когато най-после Дали отново заговори, гласът му прозвуча една нотка по-дрезгаво.

— Франси, смятам, че ще успея да хвана най-ранния полет.

Франческа се усмихна и доволно натисна бутона за край на разговора. Като чели изобщо се бе съмнявала.

Ще го убия! – възкликна Тори, когато гласът на говорителя на летището обяви последното повикване на пътниците за полет 2842 до лондонското летище „Хийтроу”. – Наистина ще го убия, лейди Ема. Само да се появи насреща ми, и Кени ще бъде мъртъв. Кажи й, Декс. Кажи й, че никога не говоря напразно.

Вместо да отговори, Декс прегърна Ема през раменете.

— Сигурен съм, че след като Кени обмисли добре всичко, непременно ще ти се обади.

Ема си помисли, че би било доста трудно, особено сега, след като се канеше да прелети през океана. На всичкото отгоре беше бездомна и безработна.

— Всичко е наред. След случилото се снощи не очаквам той изобщо да пожелае да разговаря с мен. Наистина.

Нагла лъжа. Надяваше се да го направи. Надяваше се Кени да й прости.

Зарови нервно в чантата за бордната карта. До последно отлага качването на самолета, както и тръгването си от ранчото, докато не стана ясно, че Кени няма да се върне. Нямаше смисъл повече да протака.

А и най-сетне щеше да се махне от Тори, която през целия ден тормозеше Декстър. Каквото и да кажеше или направеше той, Тори намираше повод да се заяде. Декстър понасяше обидите с търпение, достойно за възхищение, но Ема постоянно прехапваше език, за да не я смъмри строго.

И като капак на всичко, Ема им разказа историята за Хю и заплахите му, което я накара да изпита вина от своята недискретност, и през целия път до Далас се чувстваше още по-неудобно. След всичко, на което бяха станали свидетели миналата вечер, Тори и Декстър заслужаваха да узнаят цялата история, но въпреки че искрено й съчувстваха, признанието я накара да се почувства като една от онези „завеяни мили дами”, напълно безпомощни и непрактични. Премълча единствено, че се е влюбила в Кени, но двамата навярно се досещаха.

Угриженото изражение на Тори потвърждаваше най-лошите й опасения.

— Кени избухваха лесно, но за нещастие, когато фитилът му се подпали, му е нужно известно време, за да угасне. А това, че Тайгър току-що спечели поредния „Мастърс”, никак няма да му помогне да се успокои.

— Да, но се боя, че времето ми тук изтича. – Ема целуна Декс по бузата и прегърна горещо Тори. – И двамата се държахте прекрасно с мен. Страшно ще ми липсвате. Не можете да си представите колко безкрайно съжалявам за това, на което ви подложих миналата вечер.

— Шегуваш ли се? За мен беше удоволствие. – Тори стрелна Декстър с раздразнен поглед. – Освен това е приятно да си в компанията на човек, който действа спонтанно, за разлика от други, които обмислят всяко свое действие внимателно, до най-незначителните подробности.

Декстър се усмихна.

Тори стисна раменете на Ема.

— Не си мислете, че ме виждате за последен път, лейди Ема. Редовно ще се чуваме.

— Надявам се.

— Можеш да разчиташ на това. Страстната ни любов, макар и кратка, ще остане незабравима.

Ема се засмя, но почувства как в гърлото й заседна буца. Наистина щяха да й липсват тези откачени тексасци.

— Бъди добра с Декстър, Тори – прошепна тя. – Той е прекрасен човек.

Тори я прегърна, но изражението й помръкна. Треперещите устни на Ема се извиха в колеблива усмивка, после вдигна голямата си торба и се извърна към изхода.

— Ема!

Сърцето й подскочи в гърдите и когато се обърна, тя видя Кени да тича към нея. Изглеждаше ужасно. Панталонът му беше измачкан, лицето небръснато, а върху разрошената му коса бе нахлупена тъмносиня бейзболна шапка с логото на „Дийн Уитър”.

— Почакай! – Кени се втурна напред и по пътя едва не събори една възрастна жена. Закова се пред нея. Гърдите му се повдигаха и спускаха и той си пое дълбоко дъх.

Сега какво? Кени се взираше безпомощно в застаналата пред изхода Ема и сякаш въздухът не достигаше дробовете му. Беше тичал от паркинга до тук, но не това беше причината да не може да диша. Явно нещо наистина с дробовете му не беше наред.

Миналата нощ, след като си тръгна от „Роустабаут”, с часове кара безцелно наоколо и по някое време незнайно как се озова на магистралата за Далас. Когато пристигна, вместо да си легне, отиде направо на игрището за голф. Покори трийсет и шест убийствени дупки, а когато узна за победата на Тайгър, прекара още един изтощителен час на игрището. Замаян, с по-мътнели очи от умора, едва се добра до дома си, когато осъзна какъв ден е днес. Заряза съня и потегли към далаското летище.

— Госпожо, вече трябва да се качвате на борда – любезно, но решително се обади дежурният служител.

Кени видя, че Ема смръщи чело, сетне устата й се сгърчи. Тя улови ръката му и торбата й се удари в бедрото му.

— О, Кени, толкова съжалявам за случилото се. Никога не съм искала да те забърквам. Просто не мислех. Действах, без да мисля, и… Никога няма да си простя. Всичко стана толкова бързо, че…

Кени осъзна, че ако не я спре начаса, тя ще прахоса последните им оставащи минути в пространни извинения, ала сега, когато най-сетне се бе изправил лице в лице с нея, не му хрумваше нито едно от десетината важни неща, които искаше да й каже, особено пък в присъствието на Тори и Декс. Знаеше единствено, че не може да позволи на Ема да си тръгне, преди да й каже колко непоправимо бе прецакала целия му живот. А и освен това… трябваше да се сбогува с нея.

— Ще се махнеш ли от тук? – извъртя се той рязко към сестра си.

— Когато аз пожелая – отряза го Тори.

— Вече си пожелала!

Декс пристъпи напред, улови я за китката и я повлече настрани, за да може Кени да остане насаме с Ема.

— Госпожо, изходите ще се затворят всеки момент. Трябва да се качите на борда.

— Просто им кажи да почакат още една минута! – озъби му се Кени и го прониза свирепо с поглед.

— Съжалявам, сър, но това е невъзможно.

Ема подаде на служителя бордната си карта и погледна умоляващо към Кени.

— Трябва да вървя.

Кени скръцна със зъби.

— Никъде няма да ходиш, докато не ми кажеш как възнамеряваш да ме измъкнеш от лепкавата каша, в която превърна живота ми.

Очите й се забулиха.

— Опитах да обясня на онзи отвратителен телевизионен репортер – всички опитахме – но той не пожела да ни изслуша. – Тя закрачи към изхода. – Обещавам, Кени, ще говоря с Дали и ще оправя всичко. Оставих му няколко съобщения, но преди да тръгна, той не бе отговорил на нито едно. Ще му се обадя веднага след като сляза от самолета.

— Какво си направила? – Той се изстреля напред към изхода и я дръпна назад.

— Сър! – изсъска служителят.

За по-голяма убедителност Кени разтърси леко Ема.

— Кълна се, че ще съжаляваш, ако кажеш и една дума на Дали за тази история!

Дежурният пристъпи напред.

— Госпожо, желаете ли да повикам охраната?

— Не, не – поклати глава Ема. – Всичко е наред. – Отново сграбчи ръката му. – Разбира се, че съм длъжна да говоря с Дали. Аз съм отговорна за случилото се. Трябва да му обясня, че вината за всичко е моя.

— Дяволски си права и ще трябва доста да се постараеш, докато я загладиш, като започнеш още сега. Не се качвай на този самолет.

— Нямам избор. Трябва да се върна.

— И да ме оставиш сам да сърбам попарата, която надроби? Няма да стане.

— Няма да те оставя. Вече ти казах, че ще обясня на Дали и…

— А аз вече ти казах да си гледаш работата.

— Но…

— Госпожо, ще се качвате ли на самолета, или не?

— Да!

— Не, няма!

Изведнъж очите на Ема се наляха със сълзи. Защо трябваше да разкъсва сърцето му със сълзи?

— Престани веднага! – избухна той. – Няма да се измъкнеш с рев и сълзи!

— Не се опитвам да се измъкна. Опитвам се да оправя всичко.

— Супер! Точно това исках да чуя! – Той се извърна към служителя. – Повече не я чакайте. Тя няма да тръгне.

— Кени! Престани веднага! Вече ти се извиних и ти казах, че ще се обадя на Дали и ще му обясня, но ти ми забрани. Не зная какво друго бих могла да направя. Явно нещо не разбирам. Кажи ми точно какво искаш от мен.

Сега го хвана натясно.

— Така си и мислех. – Погледът й на строга, но справедлива учителка красноречиво подсказваше, че няма шанс да промени решението й. – Сбогом, Кени.

Тя се отдръпна от него и отново се извърна към изхода.

— Веднага се върни! – изкрещя той. – Ние… – Нещо прогаряше огромна дупка в мозъка му. – Незабавно отлитаме за Вегас.

Думите му я спряха – спряха и него. Тя го погледна толкова сащисано, че той отново кипна.

— Вегас? Какво имаш предвид?

С всяка секунда дупката в мозъка му ставаше все по-голяма.

— Лае Вегас. Намира се в Невада.

— Зная къде се намира. Какво ще търсим там?

— Ще избягаме – изграчи той. – Там обикновено бягат двойките.

— Ще избягаме? – Тя пристъпваше към него, но не изпълнена с желание, а по-скоро като зомби. – За да се оженим?

Не! Изобщо нямаше предвид това – той не искаше да се жени! – но вече не можеше да се отметне, не и когато проклетият служител се блещеше насреща му, сякаш бе луд, Ема приличаше на привидение, а Тайгър отново бе надянал зеленото сако.

Сестра му, която очевидно най-безсрамно бе подслушвала, запищя и заподскача като откачена тийнейджърка, каквато доскоро беше.

— Ще се жените!

Кени вирна брадичка към Ема.

— Нещо против?

Кехлибарените й очи се взираха опулено в него, сякаш всеки миг щяха да изскочат от орбитите, а когато преглътна, мускулите на гърлото й болезнено се стегнаха.

— Това е… глупаво. Ти не искаш да се ожениш за мен.

Тя никога не бе изричала нещо по-вярно, но Кени нямаше намерение да го признава.

— Не се опитвай да ми казваш какво искам и какво не искам. Само защото ще се оженим, не означава, че ще търпя фелдфебелските ти маниери.

— Госпожо, боя се, че ще се наложи другаде да изяснявате отношенията си. Желая ви късмет. – И с тези думи служителят затвори решително вратата, а на Кени му се зави свят от облекчение. Не се опита да разтълкува реакцията си. Чувстваше се така, сякаш бе спечелил в плейофа след обявяването на „внезапна смърт”.

— Ще се жените! – продължаваше да пищи Тори зад гърба му. – О, Кени, това е жестоко! Ти и лейди Ем! Шелби ще умре. О, Боже! Това означава ли, че и ти ще имаш титла? Да не би да станеш лорд Кени?

Кени хвърли умоляващ поглед към Декс.

— Ако у теб е останала поне капка състрадание, изведи я от тук.

Декстър обви ръка около кръста на Тори.

— Не мисля, че имаме повече работа тук, скъпа.

— Трябва да се обадя на Шелби. И на Тед! Почакай само да кажа на Тед Бодин новината. – Докато ровеше трескаво в чантата за мобилния си телефон, се ухили широко на брат си. – Разбирам защо толкова много си падаш по нея, Кени. Тя се целува страхотно.

Всички, които стояха до изхода, се извърнаха и се вторачиха в Ема.

— Така си е! – изгледа ги високомерно Тори.

20

Кени се представи на един от служителите на летището и след няколко минути вече се ползваше от услугите на ВИП персона. Без да обръща внимание на протестите на Ема, се сдоби с два билета за Лас Вегас.

Вместо да тропне с крак и да се възпротиви решително на тази лудост, тя подтичваше покорно до господин Шемет, за да не изостане, опитвайки се да поговори с него. Кени категорично отказа да изчака да освободят багажа й и докато се усети, Ема вече беше на път за Лас Вегас.

Разбира се, нямаше да се омъжи за него. Не можеше. Това бе немислимо.

Ала толкова изкусително.

И напълно погрешно.

— Кени, трябва да поговорим.

— Няма за какво да говорим. – Той нахлупи бейзболната шапка ниско над очите и се изпъна на седалката до нея в салона на първа класа. – Ти съсипа репутацията ми. Сега се налага да я спасиш.

— Пълни глупости! За целта не е нужно да се женим.

— Вече ми каза, че Хю те е уволнил и те е изритал от дома ти. Какво смяташ да правиш?

— Ще си намеря друга работа и жилище. Аз не съм безпомощна и не се нуждая от рицар на бял кон да ме спасява!

— Ако не възразяваш, смятам да поспя.

— Възразявам. При това много. Аз… О, какъв е смисълът? Докато не решиш да говориш, само си хабя силите и времето.

Тя се извърна и се втренчи през прозореца на самолета. Не спираше да се удивява как за толкова кратко време животът й напълно й се изплъзна от контрол. Какъв ужасен ден! Предишната нощ почти не бе мигнала, а след това и онази ужасна среща с Хю.

Нещо, което Хю бе казал, не й даваше мира, но не можеше да разбере какво точно. Опита да възстанови разговора им, но само се почувства още по-зле.

До нея Кени се размърда в съня си. На всяка цена трябваше да го накара да я изслуша и точно това щеше да направи веднага щом той се събуди. Колкото и усилия да й струваше, тя бе длъжна да поправи злото, което му бе причинила. Но първо трябваше да го разубеди от глупавото му намерение да се оженят.

Жената на седалката зад нея спореше оживено със спътника си от мига, в който самолетът се отлепи от пистата, и сега отново повиши глас. Ема се замисли за Тори. Тя през целия ден се бе държала отвратително с Декстър. Защо той го търпеше? Естествено, Ема знаеше, че Тори бе преживяла доста емоционални страдания, но не беше справедливо да си го изкарва на Декстър.

Справедливо? Сякаш нещо в този живот бе справедливо.

Докато Ема размишляваше над несправедливостите на живота, Тори въвеждаше Декстър през прага на даласката къща на Кени. Беше му заявила, че трябва да вземе нещо, но всъщност искаше веднъж завинаги да си изяснят отношенията и предпочиташе да го направи тук, отколкото в Уайнет.

Вътре бе задушно, затова тя побърза да включи климатика и сетне се насочи към кухнята. Може би едно студено питие щеше да оправи скапаното й настроение.

Декс се запъти към стереоуредбата на Кени, но вместо като всеки нормален човек да потърси някой диск, извади някаква джаджа и се зае да я разглежда отзад. Дяволите да го вземат! През целия ден беше хладен и резервиран. Поне с нея. С Ема бе въплъщение на самото дружелюбие и жизнерадост. А след като си тръгнаха от летището, стана още по-зле. Сякаш Тори беше невидима, защото каквото и да направеше, не можеше да привлече вниманието му. А трябваше да й се признае, че доста се постара. Оплю шофирането му, подигра се над речниковия му запас, отбеляза ехидно, че кучешки фризьор щеше да го подстриже по-добре, но всичко беше напразно. Декстър все едно бе оглушал. Само ставаше все по-мълчалив, сякаш тя въобще не го интересуваше.

Тори грабна от хладилника кутийка „Спрайт”, захвърли чантата си върху плота, сетне изрита кожените си сандали с висока платформа. Днес беше облечена в дълга рокля от черно трико, която й лепнеше като втора кожа и трябваше да накара лигите му да потекат, но изглежда, нямаше никакво въздействие върху този смотаняк. Никога през живота си не се бе чувствала толкова неуверена с мъж, както с Декстър.

— Ако искаш нещо за пиене, иди си вземи – тросна се тя не особено гостоприемно.

— Не желая нищо, благодаря.

Хладният му сдържан маниер още повече я вбеси.

— Можеше да проявиш поне малко съчувствие. Днешният ден не беше никак лек за мен.

— И защо?

— Не е ли очевидно? Единственият ми брат ще се жени.

— Ти крещя и подскача от щастие – изтъкна той с такова търпение, че на Тори й идеше отново да закрещи, но далеч не от щастие. – Забрави ли?

— Мразя, когато си саркастичен.

— Аз никога не съм саркастичен.

— Разбира се, истински господин Съвършенство.

Декстър въздъхна.

— Предполагам, че ще ми кажеш какво точно те тормози.

Всичко я тормозеше! Той се отегчаваше с нея. Не й бе направил нито един комплимент, не забеляза, че тя не пуши и дори не се защитаваше, когато тя го нападаше. Тори отлично разбираше какво става. Той се бе отегчил от нея, защото тя не беше умна като Ема, не беше мила като Ема, нито интересна и забавна събеседница като Ема. И сега нямаше търпение да се махне колкото може по-далеч от нея. Е, нямаше да му го позволи. Не и докато тя сама не го изрита!

— Ще се наложи да прекараме нощта тук. – Тори се излегна върху дивана, така че роклята й се вдигна нагоре, докато се наместваше върху възглавниците. – Твърде съм уморена, за да шофирам тази вечер обратно до Уайнет.

— Не мисля, че идеята е добра – рече той с нисък сподавен глас, толкова различен от обичайния му сдържан тон.

— Разбира се, че не мислиш! Защото си един сухар, който няма да разпознае едно забавление, дори да го ухапе по задника.

— Тори…

Извън себе си от гняв, Тори скочи на крака.

— Не можеш ли да понесеш истината? Ти си тесногръд, мухлясал досадник и…

— Съветвам те да замълчиш.

— Какво значение има? Да не би да те е страх, че ще ти се нахвърля и ще открия, че някой е откъснал топките ти?

— Това преля чашата!

И преди да успее да се опомни, Тори се люлееше с главата надолу, преметната през рамото му.

— Веднага ме пусни! Какво, по дяволите, правиш? – изкрещя тя, докато го удряше с юмруци по гърба.

— Нося те горе, за да те напляскам.

— Какво! – Тя беше толкова шокирана, че спря да го удря. Изведнъж настроението й се изстреля до висините. Най-сетне бе привлякла вниманието му. – Шегуваш се.

Декстър обви по-здраво ръка около бедрата й, от които го отделяше тънкото трико, и се заизкачва по стълбите.

— Как бих могъл да се шегувам? Аз нямам чувство за хумор. Забрави ли?

— О, да. – От друсането с главата надолу й се зави свят, но сега се чувстваше много по-добре, отколкото през целия ден.

Друсането спря, когато той стигна до горната площадка. Декстър се поколеба за миг, сетне се отправи към най-близката стая, която се оказа спалнята на Кени. Стовари я по средата на леглото.

— Боя се, че този път стигна твърде далеч, Виктория.

Най-после! Тя разтегли устни в озъбена гримаса.

— Върви по дяволите!

Той я сграбчи, привлече я рязко към гърдите си и я метна върху коленете си.

— Осъзнавам, че това ще бъде болезнено – подхвана той с обичайния си надут и наставнически маниер, за който знаеше, че я вбесява, – да не говорим, че е политически некоректно, но трябва да бъде направено.

Тя презрително изпухтя. Той никога нямаше да посмее да го направи.

— Говоря сериозно, Виктория. По-добре се приготви.

Тя наклони глава, стрелна го с кос поглед и сухо отбеляза:

— Може би не е зле да ми дадеш да захапя парче дърво, за да не крещя от болка.

Декстър се засмя.

Тори също се подсмихна скришом.

И тогава той я удари силно с длан по дупето.

Тя бе толкова изненадана, че едва не се изтърколи от скута му и не провали цялата сценка.

— Оу! Заболя ме!

— Извинявай. – Той отново я удари.

Тори потрепна, замисли се дали да не го ухапе по прасеца, или просто да стане, но любопитството й надделя. Искаше да види какво ще последва. Освен това усети ниско в корема си някакво приятно потръпване… и по тялото й се разля топлина. Направо не можеше да повярва, че Декстър О’Конър, най-големият задръстеняк в Уайнет, Тексас, наистина имаше смелостта да направи нещо подобно.

Още едно шляпване.

Не беше много приятно, но и не болеше, дори по някакъв извратен начин изпита наслада, че е успяла да го вбеси толкова много.

— Ти си истински звяр – изохка младата жена.

— Повярвай ми, мен ме боли повече, отколкото теб.

Тори се намръщи и се подготви за следващия удар. Вместо това дланта му се отпусна върху дупето й и тя можеше да се закълне, че това бе любовна ласка.

— Какво правиш, Декс?

Той отдръпна рязко ръка и се прокашля, но когато заговори, гласът му прозвуча леко дрезгаво.

— Научи ли си урока?

— Хмм.

— Да или не?

— Чудя се дали Кени знае, че под леглото му е пълно с валма прах.

Декс я плесна още веднъж, сетне въздъхна.

— Сега вече научи ли си урока?

— Не мога да повярвам, че носиш кафяви чорапи със син панталон.

Дълго мълчание.

— Май не се получава, нали?

— Може би трябва да опитаме на голо и да видим дали нещата няма да се подобрят.

Тя се напрегна, очаквайки той да се стегне и да я пусне. Ала той отново я изненада, изпускайки примирена въздишка.

— Отлична идея.

Сякаш електрически заряд се изстреля в нея, когато Декс дръпна нагоре дългата пола на роклята и я метна върху главата й. Дланта му се отпусна върху голото й дупе и тя потрепери.

Застина в трепетно очакване, ала ръката му не помръдваше.

— Тори… гащичките ти…

— Да?

— Къде са?

— Потърси миниатюрна копринена лента с телесен цвят.

— Не виждам никаква… О, ето къде била – изрече Декс хрипливо. – Май се е врязала между…

— Сигурна съм, че по-опитен мъж щеше начаса да я намери.

— Имам достатъчно опит. Просто съм свикнал да гледам гащите отпред. – Замълча и додаде: – Макар че тези са доста приятни.

— Радвам се, че ти харесват – подсмихна се Тори. – Декс?

— Ъхъ?

— Главата ми се наля с кръв. Не можеш ли да продължиш? – Тя се размърда, за да се намести по-удобно, и установи, че се движи върху твърда издутина. Всъщност доста внушителна издутина.

Той отново се прокашля.

— Да продължа ли? О, ъ… да. Разбира се.

Последното шляпване беше вяло и дори не я заболя. Сетне той започна да я милва. Сякаш галеше коприна.

Усещането беше приятно – всъщност божествено – но неудобната й поза й пречеше истински да му се наслади.

— Мисля, че вече си научих урока. Ще ми позволиш ли да стана?

— Ами… да, аз… аз не виждам причина да те засрамвам повече. – Пръстите му отново изписаха възхитително кръгче върху дупето й.

Тори притвори очи, докато той продължаваше да чертае чувствените си фигури. Чувстваше се толкова добре, че почти забрави за плана си. Събра сили, изправи се, сетне се отпусна върху леглото, без да си дава труда да смъкне роклята си. Тънката ивица телесна коприна, прикриваща я отпред, едва се забелязваше. Тя плъзна върховете на пръстите си под нея и му метна сластен поглед. После облиза устните си като звезда от евтино порно.

Той пребледня. Дали това на челото му бяха капчици пот? Горкото бебче. Тя отново се погали. Номерата й може и да бяха малко евтини, но имаха безспорен ефект. Въпреки това, докато го наблюдаваше през полупритворените си клепачи, Тори мислено се подготвяше за поредното разочарование. Декс беше умник и компютърен гений, а не жребец и несъмнено пълен загубеняк в леглото. Но дори и така, тя бе дошла тук, за да се изяснят веднъж завинаги, а за целта нямаше нищо по-добро от един лош секс.

Той се изправи и се зае да разкопчава маншетите на оксфордската си риза. Прониза я вълнуващият трепет на победата.

Декс обаче не изглеждаше особено доволен.

— Надявам се, разбираш, че аз съм твърдо против предбрачните полови сношения.

Очите му бяха приковани върху пръстите й, които си играеха небрежно с дантелените прашки. Тя повдигна леко едното си коляно, за да му осигури по-добра видимост.

— Достатъчно ясно изрази мнението си по въпроса.

Декс разтвори ризата си.

— За нещастие, една слабост на характера ми пречи да се придържам строго към принципите си.

— Сигурно е много болезнено за теб.

— Нямаш представа колко.

Тори сподави усмивката си.

Ризата му падна на пода, а едната му вежда се повдигна насмешливо.

— Виждам, че добре се забавляваш, нали?

Тя се ухили, ръката й се премести към гърдите и сбъдвайки сексуалните фантазии на всеки мъж, тя се погали през роклята.

Ушите му пламнаха като макове. Но в следващия миг устните му се стиснаха в упорита линия и той скръсти ръце пред слабите си, но добре оформени гърди.

— Ако сега имаме полово сношение, ще се наложи да се оженим.

— Престани да го наричаш полово сношение! Това е чук…

— Тори… – В ниския му глас прозвуча предупредителна нотка. – Докато и двамата все още сме облечени, ще си мериш приказките.

Зарязвайки амплоато на порнозвезда, тя вдигна ръце над главата си и простена:

— Ти си такъв досаден умник!

— Именно. И не го забравяй. – Той опря коляно върху леглото, стисна вътрешната страна на бедрото й и се изпъна редом до нея. За пръв път младата жена забеляза, че в очите му танцуват златисти пламъчета, сякаш знаеше някаква тайна, която й се бе изплъзнала. Изведнъж се почувства неловко. Пръстите му погалиха леко копринената кожа на бедрото й.

— Ако, по което и да е време, размерът ми те притеснява, моля те, веднага ми кажи.

Тори отвори широко очи.

Той се усмихваше.

Тя преглътна.

— Когато каза размер, имаше предвид ръста си, нали, Декс? Искам да кажа, че ти си висок мъж и…

— Не, Виктория. Не говорех за това.

— О! – И ей така изведнъж Тори изгуби контрол. Опита се да измисли как да си го възвърне, но нежните му ласки замъгляваха мозъка й, заличавайки всяка разумна мисъл.

— Сега мисля да те целуна.

— Исусе! – смръщи се Тори. – Нима смяташ да оповестяваш всяко нещо, което ще…

— Искам да избегна евентуалните недоразумения при липса на комуникация.

Идеше й да го цапардоса с нещо по-тежко, но устните му завладяха нейните.

Ммм… Декс умееше да се целува. Дългите мъчителни дни на никотинов глад вече не й се струваха чак такава голяма жертва, след като той успя да открие съвършения баланс между страст и нежност, а милувките на езика му вещаеха невероятно блаженство. Тори реши, че може да целува Декстър О’Конър с часове.

И в този миг осъзна, че тотално се бе излъгала в преценката си за него. За разлика от бившите й съпрузи, Декс беше мъж, който ценеше процеса, а не само резултатите, и изобщо не бързаше да премине към главното. Езикът му погали кадифената мекота на устата й, преплете се с нейния в бавен танц. Никога досега не бе изпитвала нещо по-сладостно и възбуждащо. Тя прокара пръсти по гърба и рамената му, вдъхна чистата му мъжка миризма. За пръв път в живота си Тори имаше чувството, че се люби с истински мъж, а не с недорасли хлапета. Очите й се наляха със сълзи.

Той усети промяната в настроението й и леко се отдръпна. Ала вместо да й зададе някой от обичайните си тъпи въпроси, той просто целуна клепачите й, сетне се върна към устата й.

Сълзите й рукнаха.

Декс отново се отдръпна. През солената пелена тя видя как върху сериозното му замислено лице пробягна сянка на загриженост.

— Искаш ли да почакам?

Тя поклати глава.

Той й повярва. Целуна отново клепачите й, пресушавайки с устни сълзите й, сетне отново долепи устни о нейните. Ръцете й се обвиха около врата му. Вече не й се плачеше. Мигът бе прекалено прекрасен, за да го разваля със сълзи.

Декстър отново усети промяната в настроението й и за пореден път се отдръпна леко и прошепна:

— Сега ще те докосна. Само отвън.

Тори се улови, че кима.

Пръстът му обходи тясната влажна дантелена лентичка между бедрата й. Нагоре и надолу. Разтриваше. Милваше. Побъркваше я.

И продължи, докато сладкото мъчение стана почти непоносимо. Тогава устните му гризнаха ухото й.

— Сега трябва да сваля роклята ти. Искам да те видя.

Тя копнееше да я види гола.

— О, да…

Декстър свали роклята й с нетипична за него непохватност. Докосна закопчалката на сутиена.

— След като махна това, ще целуна гърдите ти.

Трябваше ли наистина да оповестява всяко свое движение?

— Не е нужно да молиш за разрешение.

— О, аз не моля. – Повдигна чашките на сутиена и обходи гърдите й с поглед. – Само ти давам възможност да се подготвиш.

Декс се държеше така, сякаш гърдите й бяха най-скъпоценното творение на земята. Изучаваше ги, целуваше ги, пощипваше, смучеше и отново ги изследваше.

— Мисля – пророни накрая, – че е време да сваля гащичките ти.

— Аз мисля – прошепна тя в отговор, – че е време аз да сваля твоите.

Той се втренчи в нея и засмука другото й зърно.

— Добре.

Тори се изправи на колене и пръстите й се стрелнаха към ципа на панталона му. Но преди да го дръпне, той възпря ръката й.

— Не забравяй какво ти казах за женитбата.

— Да, да. – Тя избута пръстите му и дръпна ципа. След миг почти загуби дар слово.

— Не се притеснявай – успокои я той. – За никъде не бързаме.

Устата й пресъхна, докато се взираше в него.

— Не се притеснявам. По-скоро съм потресена.

Той се засмя и съблече останалите си дрехи. Тори захвърли роклята и сутиена. Сега единствената преграда помежду им бяха прашките от коприна. Той пъхна палец под тях и ловко ги смъкна.

— Легни върху възглавниците, скъпа. Ще те любя.

От устните й се изтръгна сподавена въздишка. Никога досега не се бе чувствала толкова закриляна и защитена.

Докато минутите се нижеха, Тори откри много нови неща за Декс. Той обичаше да изследва всичко. Старателно и задълбочено. Да преценява, претегля и гали. И любознателността му към Тори като че ли бе ненаситна.

Освен това тя установи, че той притежава невероятна способност да се съсредоточава, че не е прекалено претенциозен, не се отегчава лесно и е неуморим. Не толкова приятно беше откритието, че му доставя удоволствие да кара жената да моли.

— Моля те, Декс… повече не издържам. О, моля те…

— Скоро, скъпа. Много скоро.

Когато най-сетне проникна в нея – първо обявявайки намеренията си с безбожно възбуждащ живописен език – тя откри, че двамата си пасват идеално. Обаче последното му изявление я изпрати на седмото небе.

— Ще свърша в теб.

Миг по-късно Тори се убеди, че Декс държи на думата си.

21

Кени не можеше да повярва, че е заспал. В един миг Ема дрънкаше разгорещено, опитвайки се да го убеди в нещо, а в следващия колелата на самолета подскочиха, когато докоснаха пистата на летището във Вегас. Навярно заради предишната безсънна нощ бе спал толкова спокойно.

И тогава си спомни. Той беше на път да се ожени за най-властната жена, която някога бе срещал. Изпъшка.

Ема смръщи чело и го погледна, а той с ужас видя как устата й се отваря.

— Нито дума – промърмори и затвори очи.

Тя изсумтя обидено, но не каза нищо.

Още щом слязоха от самолета, Кени я повлече покрай игралните автомати, изобилстващи на летището във Вегас, право към гишето на „Ейвис”. Наближаваше полунощ, но той за нула време нае кола и не след дълго двамата вече се носеха към града.

Щом се озоваха в колата, словесният поток на Ема се отприщи и всички старания на Кени да го спре пропаднаха най-безславно.

— … сигурна съм, че можем да оправим всичко… Веднага щом Дали узнае истината… ще успея да хвана сутрешния полет до Лондон… няма никаква причина ние да се… – И не спираше да бръщолеви все в този дух, докато прохладната струя на климатика образуваше около главата й облак от разрошени светло карамелени къдрици. Един непокорен кичур се лепна върху малкото й сладко носле. Тя го отметна нетърпеливо, а устата й не спираше да мели. – … самата идея е абсурдна… трудно ми е да проумея… цялата тази приумица да ме спасяваш…

Той се бе отправил към някой от хотелите по „Стрип”, но изведнъж сви в страничната алея, водеща към сватбен параклис, измазан в бяло и розово, с яркочервен неонов звънец, намигващ закачливо от предния прозорец. Кени спря на едно от четирите места за паркиране и изключи двигателя. Край алеята имаше малка цветна градина, охранявана от олющен гипсов елф.

— Кени!

Той не можеше да слуша повече въпроси, за които нямаше отговори, затова я привлече в прегръдките си и запуши устата й със своята. Целувката тутакси ги възпламени и на Кени му хрумна мисълта, че всичко може да се подреди чудесно, ако прекарват повечето си време по този начин, но някак си не можеше да се убеди, че ще стане толкова лесно.

На вратата ги посрещна слаба жена на средна възраст, с щръкнала на всички посоки руса коса и очила с червени рамки. Не след дълго двамата стояха вътре пред градинска беседка с бяла дървена решетка, изпълняваща ролята на олтар, украсена с прашасали копринени рози, готови да произнесат брачните си клетви. Той не се бе сетил да й купи венчална халка, но параклисът предлагаше и такива услуги, разбира се, срещу допълнително заплащане, и не след дълго се сдобиха с нужния атрибут.

Лейди Ема, изглежда, всеки момент щеше да ревне отново.

— Кени, аз наистина не мисля…

Той отново заглуши думите й с целувка и церемонията започна. Когато жената с червените очила подхвана ритуалното слово със „Скъпи влюбени…”, на Кени изведнъж му се стори, че сякаш се е отделил от тялото си и се гледа отстрани – ужасен от това, което прави, но безпомощен да го спре. А тихите, несигурни отговори на Ема ни най-малко не приличаха на обичайните й енергични, безапелационни призиви на фелдфебел, даващ заповед за щурм на барикада. Той стисна ръката й с намерението да й вдъхне увереност, а може би да успокои себе си. Какво, по дяволите, правеше?

Когато се качиха в колата, и двамата трепереха.

— Беше ужасно – потръпна Ема.

— Важното е, че свърши. И повече няма защо да мислим за това.

— Можем да се разведем. Щом е толкова лесно да се оженим, няма да е трудно и да се разведем.

— За целта трябва да отлетим за Мексико, а аз съм прекалено изморен. – Той включи двигателя.

— Това не може да е законен брак. Всичко беше толкова евтино и пошло.

— Щатът Невада не се интересува от добрия вкус. Питам само от чисто любопитство – онова нещо, което Тори спомена… сега аз лорд Кени ли съм?

— Разбира се, че не си! От всички абсурдни идеи… – Тя млъкна, защото осъзна, че той се шегува.

— Според мен имаме два избора – продължи да говори той, защото знаеше, че ако не го стори, тя отново ще пусне латерната. – Можеш или да запазиш фамилията си, или да вземеш моята, но по-добре да не са и двете заедно. Никой няма да те вземе на сериозно, ако започнеш да се подвизаваш наоколо като лейди Ема Уелс-Финч-Травълър. Поне не в Тексас. Достатъчно ясно ли се изразих? – Той забеляза как тя хвърли поглед към новата си златна венчална халка.

— Напълно. – Ема се зае да върти пръстена, питайки се дали утре няма да позеленее. Погледна към ръката на Кени и съжали, че не се бе сетила да купи същата халка и за него.

Тя бе изрекла брачните клетви по своя воля – той не я бе принудил – тогава защо го бе направила? Защото му го дължеше и възстановяването на репутацията му бе най-малкото, което можеше да направи за него. Но не можеше да разбере как женитбата й за него щеше да помогне за това. Щеше да бъде много по-ефективно, ако просто се обади на Дали и му обясни всичко, но всеки път, щом го споменеше, Кени побесняваше.

Напразно се самозалъгваше. Истината беше, че тя не искаше да каже „не”, макар да знаеше, че е грешка. Ярките светлини на неоновите реклами по „Стрип” проблясваха над колата, но Ема не ги забелязваше, потресена от собствената си слабост. Опита се да се разсее и да мисли за други неща – как някакъв непознат ще се рови във вещите й, докато ги опакова, реакцията на Пенелопи, когато узнае, че тя е новата директорка на „Сейнт Гъртруд”, отмъстителната злоба на Хю.

При мисълта за Хю отново изпита странното усещане, че пропускаше нещо важно от тазсутрешната среща в хотелската му стая. Какво бе казал той? Тогава й се изплъзна, но…

Отърси се от тревожните мисли. И без това имаше достатъчно проблеми, за да си създава въображаеми. Например каква бе вероятността отново да получи багажа си, натоварен на самолета за Лондон?

— Нямам никакви дрехи.

— От моя гледна точка не е голяма загуба.

— Ти също нямаш.

— Затова Бог е измислил кредитните карти.

— Няма да взема от парите ти.

— Нашите пари. Сега всичко е в един общ кюп, затова се приготви да отвориш банковите си сметки и да влееш в него всичките си спестени лири.

— Те не са никак много – мрачно обяви тя.

— Нищо, ще се договорим. – Устните му се извиха в усмивка.

Половин час по-късно Ема стоеше под душа в просторната мраморна баня в хотелския апартамент. Вратата зад нея се плъзна и две загорели от слънцето ръце се обвиха около кръста й. Ема отпусна глава върху гърдите му.

— О, Кени, не биваше да го правим.

— Не разбирам какво толкова е станало, след като ти вече ми призна, че ме обичаш.

— Бракът е нещо сериозно, по дяволите!

— Не ругай. Ругатните нямат голям ефект в съчетание с британски акцент. – Гризна ухото й. – Дори и внезапно да тръснеш най-голямото сквернословие, пак ще прозвучи като нещо, изречено от амвона.

Тя въздъхна. Какво щеше да прави с него?

— Ще ми изтъркаш ли гърба?

Тя насапуниса една гъба, застана зад него и я плъзна по раменете му. Бавно се спусна по-надолу до кръста, задника, бедрата.

— Трябва да ми бъдеш верен – рече тя. – Докато сме женени, трябва да си ми верен.

— Не бях аз този, който се опита да си купи жиголо за една нощ – промърмори тихо той и взе сапуна от ръката й.

— Все пак…

Кени наведе глава и я целуна. Тя откликна страстно – обичаше вкуса на устата му, милувките на езика му, боцкането на наболите му мустаци – но въпреки това целувката й премина в прозявка.

Той го забеляза и се отдръпна.

— Мисля, че е по-добре да изчакаме, докато се наспиш.

— Глупости. – Ема видя какво му струва това въздържание и се опита да се стегне. – Прозявам се, защото миналата нощ почти не спах, а вече е късно и… Продължавай. Наистина. Хубаво ми е.

Той повдигна вежда, обърна я с гръб към себе си и се зае да я сапунисва делово, сякаш внимаваше да не възбуди нито един от двамата. Но явно не му се получаваше и когато пръстът му случайно докосна едното й зърно, тя осъзна, че и на нея не й се получаваше. Потърка насапунисания си гръб о гърдите му.

— Ема… – В дрезгавия му глас прозвуча предупредителна нотка.

Тя придърпа главата му под душа и го целуна.

Кени я облада направо там, под душа. Притисна я до стената, а бедрата й се обвиха около кръста му. След това, докато лежаха един до друг в леглото, телата им се сплетоха в едно – не можеше да се каже къде започва единият и къде свършва другият. Ала колкото и да бе изтощена, Ема не можа веднага да заспи.

Заслушана в дълбокото му равно дишане, тя се опитваше да осмисли факта, че този мъж бе неин съпруг. Тя го обичаше и го желаеше, но тази пародия на брачна церемония не ги бе обвързала истински. Къде бе усещането за привързаност, за което бе копняла през целия си живот? Въпреки жарките ласки на Кени и нежността му, той не я обичаше истински, а да се преструва, че вярва в обратното, беше егоистична самозаблуда, която не можеше да си позволи. Отношенията им бяха толкова временни и нетрайни, както тези с учителите и приятелите, толкова крехки, като връзката й с родителите, които нямаха търпение да забравят, че имат дъщеря.

Ако поне имаше някаква представа за истинските му чувства, може би щеше да бъде по-лесно, ала душата му оставаше затворена за нея, като заключена врата.

Нсутринта я събуди тихият глас на Кени. Той говореше по телефона в съседната дневна.

— Не желая да говоря за това, Шелби. И няма да ти кажа къде сме отседнали. А сега го доближи до телефона.

Настъпи кратка пауза, сетне Кени отново заговори. Този път гласът му беше с една нотка по-висок.

— Хей, Пити, аз съм, Кени. Виж, приятелче, нямах намерение да изчезвам така внезапно. Скоро ще се върна и двамата ще поплуваме, нали? Хубавичко ще се изкъпем. Ти и аз.

Ема се усмихна. Точно тази страна от характера на Кени обичаше най-много.

Последва нова пауза, после той отново снижи глас, очевидно Шелби пак бе на телефона.

— Ако знаеш в кой хотел сме, неволно ще се изпуснеш и тогава репортерите ще ме налетят като мухи на мед. – Замълча и додаде сухо: – Да, беше истинска романтична церемония. Ъхъ. Ще й кажа.

Появи се на прага с разрошена коса, небръснат като герой от пиратски филм.

— Шелби каза да те поздравя.

Познавайки Шелби, Ема съвсем резонно предположи, че посланието е по-дълго, но не го подложи на разпит.

Следващите няколко часа прекараха в леглото, като Кени, както винаги, пое командването, но беше толкова внимателен, отгатваше всяко нейно желание, че тя нямаше поводи за оплакване. Накрая се загърнаха в хотелските халати и закусиха с апетит. Ема няколко пъти се опита да заговори за сериозността на стореното от тях, но той отклоняваше темата, като че ли си бяха определили обикновена среща в събота вечер. Изглежда, сексът бе единственото, което го свързваше с нея, и възелът в стомаха й ставаше още по-стегнат.

След закуска двамата отидоха да си купят дрехи. Кени се опита да се скрие зад чифт модни слънчеви очила и бейзболната шапка, но неколцина клиенти в магазина го разпознаха и пожелаха да узнаят какво се бе случило. Той подмина въпросите им с обичайната си невъзмутимост, преструвайки се на умствено изостанал, и те накрая го оставиха на мира.

Най-после двамата намериха някакво усамотение, смесвайки се с тълпата туристи, шляещи се по „Стрип”. Ема бе гледала снимки на Лае Вегас, но съвсем друго бе с очите си да види това царство на забавления, построено сред пустинята. От антропологична гледна точка бе очарована, но не беше по вкуса й. Кени сякаш прочете мислите й.

— Ела. Ще ти покажа едно място, което наистина ще ти хареса.

— Къде?

— Ще видиш.

След по-малко от час двамата стояха край огромната язовирна стена на Хувър Дам. Гледката наистина бе зашеметяваща.

— Зная, че в Англия имате безброй страхотни замъци, невероятни катедрали и всякакви забележителности – отбеляза Кени, – при това, без да споменавам фантастичните ви игрища за голф, но трябва да признаеш, че това тук може наистина да те накара да изгубиш ума и дума.

Момчешкият му ентусиазъм я разсмя.

— Признавам.

Кени я притисна към гърдите си, после нежно отметна немирна къдрица от бузата й. Ема се зачуди дали нежността в очите му е истинска, или игра на светлината.

— Скъпа, зная, че ръцете те сърбят да седнеш и анализираш всичко, докато не умрем от скука. Да попълниш някой дълъг въпросник за съвместимост на характерите от „Космополитън”, да обсъдим близките и далечните цели и бог знае какво още. Но не можеш ли поне за малко да забравиш за всичко? Да се отпуснеш? Просто да се забавляваш и да изчакаш да видиш как ще се подредят нещата?

Докато се взираше в теменужените му очи, обрамчени с гъсти черни мигли като малки стрелички, Ема отново си напомни, че това е човек, който бе превърнал леността в житейско мото. Или по-скоро си бе надянал такава маска. Кени не желаеше никой да разбере колко здравата се трудеше за всяка извоювана победа. И очевидно нямаше намерение да се труди здравата за техните отношения. Или имаше? За много неща той все още бе загадка за нея. Ема не вярваше, че важните житейски проблеми трябва да се подминават с лека ръка, но знаеше, че не може да го застави да обсъдят темата. Това, за което той я молеше, не беше правилно, но навярно за него бе единственият начин, по който се справяше с всичко.

А може би тя също не желаеше да се задълбочава. Мисълта я стресна. Тя беше човек, който винаги посрещаше истината открито, колкото и да бе тежка и неприятна, ала наистина ли искаше да го чуе да казва, че я харесва, но не я обича? Наистина ли искаше да го чуе да признава, че няма намерение да приема сериозно брака им, че е бил разстроен и замаян от умора и безсъние, когато е извършил тази лудост, и сега горко съжалява за стореното?

Изгаряща от срам заради собствената си страхливост, Ема се взираше в гигантската чаша на язовира „Мийд”.

— Добре, Кени. Засега да забравим за проблемите.

Той й се усмихна.

— Казвал ли съм ти някога, че си страхотна жена?

— Не. Само, че съм командаджийка с маниери на фелдфебел.

— Едното не изключва задължително другото.

— Ти си луд, знаеш ли? Напълно луд. – Усмихна му се. Думите й внезапно пробудиха частица от спомените й от предишната сутрин и тя чу пискливия вопъл на Хю, с който я посрещна, когато влезе в хотелската му стая.

Той е луд! Ако знаех, че му хлопа дъската, когато първия път разговарях с него…

Космите на ръцете й настръхнаха. Ето какво вчера не й бе давало мира. Какво искаше да каже Хю? Първия път означаваше, че са говорили и друг път. Но доколкото й бе известно, те се бяха срещали само веднъж в дневната на Шелби и Уорън Травълър. Тогава защо Хю бе казал това, ако тогава се бяха видели за пръв път? Защо ще…

Ахна шумно, когато всичко й се изясни.

— Копеле!

— Как…

Тя го цапардоса с чантата по крака. Обзе я безумен гняв и тя хукна да бяга. Но нямаше къде да отиде и този път не можеше да вземе колата му, тъй като ключовете бяха на безопасно място в джоба на Кени.

Ема се затича към автобуса на туристическата компания „Ерей Лейн” и заудря по вратата. Събуди задрямалия на волана шофьор.

— Пуснете ме!

— Ема! За бога, какво…

Шофьорът отвори вратата и тя се втурна по стъпалата.

— Затворете веднага вратата! Каквото и да направи този мъж, не му позволявайте да…

Кени влезе в автобуса.

— Жена ми все още има проблеми с лекарствата, след като й присадиха мозък. Аз ще се погрижа за нея.

— Стой по-далеч от мен!

— Скъпа…

Тя го заобиколи на пътеката.

— Лъжец!

— Но, Ема…

— Невестулка!

— Не съм…

— Мерзавец!

Кени примигна.

— Е, това е нещо ново.

— Не ми се прави на умник! Шофьор, изхвърлете веднага този тип от автобуса!

Шофьорът – дребен плешив мъж около шейсетте – пребледня. Ема беше толкова бясна, че едва се сдържаше. Защо не се бе родила висок и мускулест мъж?

— Не смяташ ли, че трябва да го обсъдим? – Кени се приближи по пътеката към нея. – Каквото и да те измъчва.

— А, сега искаш да говорим. – Внезапно коленете й омекнаха и тя се свлече на една седалка. – Как можа да го направиш? Как можа да ме предадеш по този начин?

Лицето му се вкамени и той се закова до нея.

— Аз не предавам приятелите си.

Не само че беше нагла лъжа, но й причини огромна болка. Това ли беше тя за него? Просто негова приятелка?

— Зная какво си сторил. Трябваше да се досетя още когато Хю го каза, но бях толкова разстроена и объркана от всичко, което се случи, че не обърнах внимание. – Погледна го и гневът отново я завладя. – Ти си бил шпионинът на Хю.

Кени пое дълбоко дъх и на свой ред се свлече на отсрещната седалка. Тя чакаше да отрече – искаше да отрече – ала той не го направи.

— Някой беше длъжен да се грижи за теб.

Сякаш я разсече на две.

— Аз сама се грижа за себе си! Не се нуждая от теб!

— Е, това вече е безсрамна лъжа! – Той отново скочи. – Разбира се, че го снабдявах с информация. Естествено, че нямаше да позволя да разбере, че си купуваш шампоан против въшки и целуваш шофьора си в центъра на града, да не споменаваме за татуировката.

— Аз исках той да разбере. – Тя също скочи на крака.

— Е, ето това само доказва правотата ми.

Изведнъж я осени ново прозрение.

— Моята татуировка! Тя не е постоянна, нали? – Вдигна ръкава на тениската си и огледа татуировката с нови очи. Наистина избледняваше. – Ти… Господи! – Смъкна ръкава си. – Сигурно си сипал нещо в моята „Маргарита”. Не съм била пияна! И татуировката не е била направена с игли. Това е някаква боя.

Кени облегна ръка на предната седалка и се наведе към нея.

— Само не ми казвай, че си разстроена, задето името ми до края на живота ти няма да е изписано върху ръката ти! И ако в следващите трийсет секунди не чуя горещата ти благодарност, сериозно ще се скараме.

Кожата й пламтеше.

— Ти си ме упоил!

— Само няколко капки сънотворно, което взех от един познат лекар. А съпругата на стар мой приятел доста се потруди над рисунката. Учила е текстилен дизайн. – Той се държеше, сякаш беше образец на праведността, а тези подробности по някакъв начин оправдаваха двуличието му.

— И какво друго си направил, което не зная?

— Явно недостатъчно, иначе нямаше да бъдем принудени да се оженим!

Ема замръзна.

Гласът му омекна.

— Планът ти поначало беше безумен и ти го знаеш. И след като трябваше да се грижа за теб, се чувствах отговорен. Исках единствено да съм сигурен, че когато се прибереш у дома, няма да си загубила работата си.

— Но не се получи, нали? – едва успя да промълви тя.

— Не аз целунах Тори и й пуснах език насред проклетия паркинг!

— Не съм й пускала език!

— Малко оставаше. – Кени пое дълбоко дъх. – Ще използваш ли за миг мозъка си, вместо да се поддаваш на емоциите? – Бутна я да седне и отново се настани насреща й, така че дългите му крака да препречат пътеката. Теменужените му очи я пронизаха и Ема имаше чувството, че я удари ток. – От самото начало се опитах да те накарам да се вслушаш в здравия разум, но ти не желаеше. Не можех да наблюдавам със скръстени ръце как захвърляш на вятъра цялата си кариера заради някакъв идиот, който не приема отказ.

— Не ти решаваш какво да правя – тросна се тя, но Кени не й обърна внимание.

— В деня, в който ми разказа за Хю, нещо прещрака в ума ми. Спомних си, че баща ми спомена нещо на Шелби, че той е голям инвеститор в КСТ. Оттук нататък не беше трудно да намеря телефонния му номер. Обадих му се и му казах, че някой трябва да се грижи за теб, и след като известно време пухтя и грухтя, онзи плужек се изтърва, че вече бил наел някакъв даласки частен детектив. Обясних му, че детективът не може да те наблюдава достатъчно отблизо, затова, от уважение към дългогодишното му сътрудничество с КСТ, му предлагам да се нагърбя с тази отговорна задача. Негодникът се съгласи и това беше всичко.

Тя го измери със смразяващ поглед.

— Когато се видяхте, Хю се държа така, като че ли изобщо не се познавате.

— Бедингтън е арогантен, но не е глупав. Сигурен съм, че е знаел, че няма да си във възторг, ако разбереш, че е пуснал шпионин по петите ти. Освен това наистина не се познаваме. Говорили сме само веднъж. След това докладвах на един от лакеите му.

— Сега вече разбрах защо толкова бързаше да се оженим – заключи тя горчиво. – Заради чувство на вина.

— Откъде ти хрумна? Не изпитвам и капка вина.

Тя отново скочи на крака.

— Ти ме излъга!

Той не остана по-назад и също се изстреля от мястото си.

— Никога не съм те лъгал! Просто не ти казах всичко.

— Хей, вие двамата, приключихте ли? – подвикна шофьорът на автобуса. – Групата ми идва.

— Приключихме – отсече Ема твърдо и погледна Кени право в очите, за да осъзнае докрай думите й. – Изцяло.

— Не го казвай! – За нейно изумление, Кени сграбчи ръката й и я придърпа към себе си. – Никога не съм мислил, че толкова лесно се предаваш. Къде са прословутата британска твърдост и непоколебимост? При първия облак на хоризонта ти свиваш платната.

— Не е просто облак, а цяла буря. Аз дори не те познавам.

— Смяташ да се предадеш, така ли? Смяташ най-позорно да избягаш.

— Нужно ми е време да помисля.

— Там ти е бедата – мислиш прекалено много.

— Не смей да ми говориш с този снизходителен тон! Аз не мога да играя по твоите правила, Кени. Не съм устроена така. Не мога просто да приемам нещата и да чакам да видя какво ще стане. Нужно ми е време да обмисля всичко обстойно.

По обратния път до хотела двамата не размениха нито дума

22

Щом се качиха на самолета, Кени зарови нос в книгата, която си купи в магазина за сувенири, а Ема се престори, че чете списание. Двамата почти не разговаряха, но този път Ема не се опита да спори или да го убеждава, защото повече нямаше какво да му каже.

Безкрайно се срамуваше от себе си. Как можа да се съгласи на тази пародия на брак, когато знаеше, че не ги свързва нищо, освен секса? Нито откровеност, нито разбиране, нито истински чувства. Въпреки това тя се бе съгласила да се омъжи за него, също като една „завеяна мила дама”, бързаща отчаяно да се качи на последния влак на омъжените, щастлива да се сдобие с пиринчена венчална халка.

Когато пристигнаха на летището в Далас, Кени вървеше през салона на аерогарата толкова бавно, с такъв непристъпен вид, че никой не смееше да го доближи, дори феновете му, които го разпознаха. Чак когато отидоха да получат багажа й, той най-после благоволи да я погледне.

— Какво ще стане от сега нататък? – попита той сухо. – Ще хукнеш ли обратно към Англия като подплашен заек, или ще останеш тук и ще се бориш?

Тя не бе мислила за нищо друго, откакто си тръгнаха от „Хувър Дам”, и вече бе решила как да постъпи.

— Това не е война.

Очите му бяха студени като два ледени аметиста.

— В такъв случай да го приемем като изпитание на характера. Кой притежава борбеност и кой не.

— Да не би да намекваш, че съм безхарактерна и ми липсва борбеност?

— Още не зная. Ще подвиеш опашка и ще избягаш най-позорно, или ще останеш?

Насмешливото му снизходително поведение я вбеси.

— О, ще се върна в Уайнет. Вече го реших.

По лицето му пробягна проблясък на задоволство.

— Най-после ти дойде умът в главата.

— За разлика от теб аз зная, че това не е игра, и се връщам, за да сложа в ред всичко. Но няма да отседна в ранчото.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че няма да избягам, но няма да живея в твоя дом.

— Но това е пълна идиотщина! Ти живя в ранчото, преди да се оженим, защо сега искаш да се изнесеш?

— Престани да правиш сцени! Това не е истински брак и ти го знаеш.

— Съвсем истински е и имам документ, за да го докажа.

— Престани, Кени. Просто престани. Отлично знаеш какво имам предвид, затова не се опитвай да се криеш зад праведния си гняв.

— Нямам ни най-малка представа за какво говориш. – Той взе куфарите й и закрачи към паркинга.

Ема дори не се опита да го настигне. Тя щеше да се постарае да се придържа към своите отговорности и принципи, защото така бе устроена, но нямаше да тича след него.

Когато най-после се качи в колата, радиото вътре гърмеше с пълна сила. Кени я изгледа изпепеляващо и потегли. Докато Ема закопчаваше предпазния колан, музиката секна и заговори спортният коментатор.

Все още няма официално изявление на комисаря на ПГА Далас Бодин за последната изцепка на Кени Травълър…

Той натисна друг бутон и увеличи звука. Нямаше защо да си прави труда, тъй като Ема не възнамеряваше точно сега да повдига отново въпроса за брака им. Сега Кени беше на ход.

Пътуването до Уайнет й се стори цяла вечност. Макар че в самолета нищо не хапнаха, и двамата не бяха гладни и спряха само за да заредят на една бензиностанция. Вече се смрачаваше, когато Тори се обади от Уайнет, за да се осведоми по кое време ще пристигнат. Тя съобщи на брат си, че е прекарала нощта в дома му в Далас, а Ема се зачуди дали Декстър е бил с нея, макар че очевидно на Кени не му хрумна подобна вероятност.

Километрите се нижеха и те най-после стигнаха до северните покрайнини на Уайнет.

— Ще ме оставиш ли в хотела, ако обичаш? – Още докато го казваше, се питаше защо си прави труда, след като отлично знаеше какъв ще е отговорът му.

— Ако смяташ да бягаш от дома си, трябва да го направиш сама. Аз нямам намерение да ти помагам.

Ема беше прекалено уморена, за да спори с него. Утре щеше да уреди всичко. Облегна се на седалката, затвори очи и не ги отвори, докато не пристигнаха в ранчото.

Влязоха в къщата откъм гаража. Кени вървеше напред с куфарите и ги остави, за да отключи вратата. Пропусна я учтиво напред и тя пристъпи вътре.

В един миг кухнята тънеше в мрак, а в следващия се обля в ярка светлина.

— Изненада!

— Изненада! Изненада!

— Ето булката идва…

Ема обходи с поглед щастливите засмени лица, изпълващи кухнята, и с ужас осъзна, че този нещастен ден щеше да завърши още по-зле.

— Време е да се разреже тортата! – възвести Патрик, след като бяха произнесени всички тостове и гостите представени на булката.

Кени и Ема пристъпиха от противоположните краища на стаята към творението на Патрик – кула, покрита с ванилов крем, върху чийто връх се мъдреха две фигурки от играчките на Питър, ведно с две книжни байрачета на Англия и Щатите. Ема се запита дали някой от присъстващите забеляза, че булката и младоженецът разговарят с всички други, освен помежду си.

Главата я цепеше и единственото й желание бе да се свие на кълбо и да заспи. Погледна завистливо Питър, който подремваше кротко върху рамото на Кени, олигавил яката на ризата му за голф.

Освен семейство Травълър и Декстър, присъстваха Тед Бодин заедно с отец Джоузеф, неколцина директори от КСТ, както и шумна тълпа от приятелите на Кени от „Роустабаут”, които се забавляваха с още истории за разхайтените младежки години на Кени: как откраднал есето на една съученичка, как метнал към далекопровода най-новите маратонки на някакво момче или изгубил нечий малък брат.

Ема сподави закрилническите си инстинкти, които винаги пробуждаха у нея злорадите спомени на приятелите му за безразсъдния стремеж на Кени към саморазрушение. Той беше зрял мъж и щом не желаеше да се защити, това беше негова, а не нейна грижа.

Тя приближи сватбената торта от единия край на стаята, а той от другия. Уорън побърза да вземе Питър и се усмихна топло на Ема.

— Ако още не съм го казал, ще го изрека сега: добре дошла в семейството, лейди Ема. Самият аз не бих могъл да намеря по-добра съпруга за Кени. – Погледна сина си с умоляващ поглед, който направо разкъса сърцето й. – Поздравления, синко! Гордея се с теб!

Кени кимна небрежно и застана пред тортата. Душата я заболя от мъка по тях двамата: за бащата, който искаше изкупление за старите грехове, и за сина, който не можеше да прости липсата на грижи и внимание в детството.

Патрик подаде на Ема ножа за разрязване, украсен с червени, бели и сини панделки.

— Май повече подхожда за патриотична церемония, отколкото за сватбен прием – подсмръкна той, – но нямах време да измисля нещо по-оригинално.

Ема му се усмихна, сетне сведе поглед към ръката на Кени, отпусната върху нейната – тази широка, загоряла длан, закриваща нейната малка и бяла ръчичка, фините пръсти, обвили нейните. При вида на съединените им ръце в очите й запариха сълзи. Да можеше и сърцата им да се слеят така в едно.

Кени отпи от виното, после прекоси кухнята и угаси лампата, оставена да свети на остъклената веранда. Лейди Ема бе избягала на горния етаж в минутата, когато си тръгна последният гост, и то не защото бързаше да се пъхне в леглото му. Не, лейди Ема тази нощ бе решила да се уедини. Младият мъж се запита дали тя бе стигнала дотам, че да заключи вратата, но сетне си каза, че не би го сторила. Тя разчиташе честта му да го държи настрани, а не ключалката.

Неговата чест. В очите на обществото тя бе жестоко опетнена, но нищо не можеше да го накара да съжали за побоя над Хю Холройд.

Излезе на верандата и твърде късно осъзна, че там имаше още някой. Баща му седеше на дивана със заспалия Пити, сгушен в ръцете му. Кени тутакси застина, както винаги в присъствието на баща си.

— Мислех, че си тръгнал.

— Помолих Тори да закара Шелби. Исках да поговоря с теб насаме.

Уорън беше последният човек, с когото Кени искаше да разговаря тази вечер или която и да е друга.

— В случай че не си забелязал, аз съм на меден месец.

— Това, което видях тази вечер, не ми прилича на меден месец. Лейди Ема почти не ти продума. – Пити измърка в съня си и Уорън го притисна към гърдите си.

Дали баща му някога го бе държал така? Сепна се, когато го прободе ревност. Тутакси се засрами, а после нещо в него се отпусна. Ема беше права. Уорън се бе поучил от грешките на миналото и всички тревоги на Кени за малкия му брат бяха безпочвени. На Пити нямаше да му се наложи да се бори за бащината обич.

— Пити трябваше отдавна да е в леглото – дрезгаво промърмори Кени.

— Скоро ще е там. – Уорън целуна бебето по темето. – Той се е настанил толкова удобно, че не ми се щеше да го разбутвам.

Отново това странно болезнено бодване. Пити бе получил обичта на баща си по рождение. Както и Тори. Единствено Кени трябваше да я извоюва – турнир след турнир.

Сега баща му искаше да се преструва, че всичко помежду им е наред. Но не беше наред. Кени се нуждаеше от баща, когато беше дете; сега със сигурност не му бе нужен.

— Притеснявам се за теб и лейди Ема.

— Просто Ема. Тя не използва титлата си. И няма за какво да се притесняваш.

Уорън погали Пити по гърба и погледна през един от прозорците на верандата към потъналата в тъмни сенки орехова гора.

— Аз не си падам много по молитвите. Не умея да се моля – просто не ми идва отвътре – затова предоставям молитвите на другите. Например на Шелби. Тя е искрено благочестива и вярваща и твърди, че Ема е отговор на молитвите й за теб.

— Не съм искал Шелби да се моли за мен.

— Не, не си. Аз я помолих.

— Щом Бог чува молитвите й, нека го помоли да ме върнат на игрището. – Кени допи виното си и понечи да влезе в кухнята, но гласът на баща му го спря.

— Ела тук и седни.

— Късно е. Уморен съм.

— Казах – седни.

Това беше кошмарният глас от детството му: Върви да си сложиш задника на онзи стол. Ти си позор за семейството! Знаеш го, нали ? Разглезен малък проклетник…

Но Кени вече не беше дете, а ако Уорън искаше шоу, по дяволите, щеше да си го получи. Кени остави чашата на масата, облегна се на рамката на вратата в другия край на верандата и се втренчи дръзко в баща си.

— Ако нещо те яде, давай, кажи го.

— Добре. – Уорън бе принуден да го гледа отдолу нагоре, ала това, изглежда, не го притесняваше толкова колкото му се искаше на Кени. – Зная, че нямаш особено високо мнение за мен и за никого не е тайна защо. Не бях до теб, когато ти беше трудно и най-много се нуждаеше от мен, и ти няма да ми го простиш. Но независимо от всичко, ти си мой син и аз не мога безучастно да гледам как опропастяваш най-важното нещо в живота си, защото все още се бориш с призраците от миналото, когато беше твърде млад и неопитен, за да се защитиш.

Кени сви упорито устни.

— Нямам представа за какво говориш.

— Говоря за това, как миналото продължава да трови бъдещето ти. Харесвам лейди Ема. Всички я харесваме. А когато дамата сте заедно, вие просто не сваляте очи един от друг. Никога не си се държал така с друга жена.

Кени нямаше намерение да обяснява, че бракът му с Ема беше по-скоро случайност, отколкото доживотен съюз между влюбени. Вместо това се втренчи войнствено в баща си.

— Затова се ожених за нея, нали?

— Да, ожени се за нея. Но и слепият може да види, че помежду ви има куп неразрешени проблеми.

— Нашите отношения не са твоя работа.

— Чуй ме, Кени. Поне веднъж в живота си ме чуй. Никога не съм бил по-щастлив за каквото и да било, така както от твоите постижения. Гордея се с теб, с човека, в който се превърна, макар да съм длъжен да призная, че заслугата не е моя, а на Дали Бодин. Повече от всеки друг на тази земя, включително и от сестра ти, аз разбирам точно какво ти се е наложило да преодолееш, за да станеш такъв, какъвто си. И ето какво ще ти кажа: не са много хората, способни да го направят.

За миг в гърдите на Кени припламна искра на благодарност, ала признанието бе дошло твърде късно.

— Давай по същество – тросна се той.

— Това, което се опитвам да кажа, е… колкото повече остарявам, все по-малко ценя всички онези неща, които съм направил, за да натрупам богатство. Гордея се с компанията. Изградих я от нищо и в никакъв случай няма да стоя със скръстени ръце и да гледам как я поглъщат новите играчи в бизнеса. Но когато седя на двора през някой слънчев неделен следобед и започна да изброявам наум благата, с които ме е дарил Господ, на първо място са хората, а не компанията.

Кени не желаеше да слуша повече.

— Звучи ми като шибана мелодрама.

Но баща му нямаше намерение да свива знамената.

— Най-после ти получи шанс за нормален, щастлив живот, който не започва и не свършва на игрището за голф. Шанс да изградиш стабилни отношения с добра жена, да имаш деца, да яздиш коне, да се радваш на ранчото си. Не го изпускай.

Яростен пламък избухна в душата на Кени.

— Може би не е зле добре да помислиш, преди да раздаваш съвети – процеди той, възмутен от лицемерието на Уорън. – Ако започна да се размотавам и да се наслаждавам на радостите на семейния живот, няма да мога да печеля толкова много голф турнири. И тогава няма да има с какво да се хвалиш пред приятелите си на корпоративните сбирки.

Уорън не трепна пред злостната му атака и Кени се почувства дребнав и злобен. Баща му само обви нежно ръка около главичката на Пити и се изправи.

— Няма нищо, синко. Разбирам. Свикнал съм да се терзая от вина, когато става дума за теб. Не си длъжен да ми простиш.

Пити се размърда, отвори леко очи, но отново ги затвори, когато Уорън го сгуши по-удобно.

— Ти си добър човек, Кени, и то благодарение на Дали, не на мен. Порядъчен и състрадателен, а умът ти сече като бръснач. Струва ми се, че се опитвам да кажа: крайно време е да приемеш това, което останалият свят вече отдавна е разбрал, а именно, че ти си много повече от поредния разглезен богаташ, който умее да играе голф.

Запъти се към вратата, ала Кени не можеше да го остави да си тръгне просто така. Нямаше да допусне баща му да има последната дума.

— Да не си посмял да постъпваш с Пити, както с мен – озъби се той, – или ще отговаряш пред мен.

Лицето на баща му се забули от тъга и младият мъж се извърна, неспособен да понесе мъката му.

— Вярвам, че се уча от грешките си, и смятам да се постарая да бъда най-добрият баща на света за него. За съжаление, не съм съвършен. Но предполагам, че ти отдавна го знаеш.

Той намести отново бебето в ръцете си и изчезна, оставяйки Кени с неприятното усещане, че е останало недовършено нещо много важно.

Ема прекара дълга и самотна нощ в стаята за гости. Липсваха й топлината на мускулестото мъжко тяло до нейното, навикът му да придърпва цялата завивка за себе си, докато се обръща в леглото, ръцете му, които я търсеха в съня. Когато на следващата сутрин се отправи към банята, зърна през прозореца Кени да плува в басейна. Вместо обичайните лениви движения, ръцете му пореха с настървение водата, сякаш поставяше световен рекорд по плуване.

Ема облегна буза на рамката на прозореца и дълго го наблюдава как стига до единия край на басейна и мигом поема в обратната посока. Младата жена изведнъж се запита какво ще кажат останалите, като разберат, че този брак няма да трае дълго.