По-кротко лейди!

Тори се намръщи, сериозно разтревожена за Ема. Нито една жена не можеше да устои на Кени, след като е решил да я очарова. А лейди Ема, при цялата си интелигентност, нямаше никакъв опит, което я правеше много по-уязвима от останалите жени. Ако Кени не се опомни и вразуми, ще й разбие сърцето.

Освен ако Декстър не се докопа пръв до нея.

Младата жена пъхна в устата поредната дъвка и се опита да се самозалъже, че взаимното привличане между Декстър и Ема ще реши много проблеми. Тори ще бъде волна птичка, поне що се отнася до женитбата с него, а Ема ще се спаси от емоционалното опустошение, което неминуемо Кени щеше да й причини. И слепият можеше да види, че Декстър и Ема бяха идеалната двойка. Той беше сухар, но… Добре де! Беше секси сухар. А лейди Ема беше сладък сухар. Двамата бяха родени един за друг. Тогава защо Тори не подскачаше от щастие?

Може би защото точно в този момент осъзна нещо наистина безумно. Тя изгаряше от нетърпение да опознае Декстър по-отблизо. Ала това нямаше да се случи, ако той се влюби в лейди Ема.

Кени се беше излегнал в шезлонга, втренчил невиждащ взор в лампите около басейна, в интимната компания на бутилка много скъпо „Пино Ноар”. Минаваше полунощ, а Ема още не се беше върнала от Остин.

Въпреки че не беше пиян, не можеше и да се каже, че е трезвен, което напълно го устройваше, тъй като в трезво състояние той беше много по-приятен, а в дадения момент никак не желаеше да бъде приятен. Довлече се тук, затънал до уши в дълбините на нещастието си, след като изгледа миналогодишния финален кръг от турнира „Мастърс”. Реши да гледа видеото, защото искаше да се отърве от отвратителната картина, постоянно мержелееща се пред помътения му взор – Ема, събличаща се в обятията на Декстър.

Ако не беше Дали, сега той щеше да се подготвя за Огъста, вместо да мисли за голата Ема. Късите му удари никога не са били толкова добри, беше изчистил проблема с драйвъра и интуицията от месеци му подсказваше, че тази година ще надене зеленото сако. Но вместо това сега се изживяваше като бавачка на деспотична трийсетгодишна девственица.

Светлините в спалнята й на горния етаж светнаха. Значи, най-сетне се бе върнала. Очите му се присвиха, също както когато се подготвяше за мълниеносния удар надолу по склона на пътинг грийна.

Допи, без да бърза, виното и отнесе бутилката в кухнята. Обикновено този дом бе топъл и гостоприемен, ала тази вечер не му се струваше толкова дружелюбен. Може би къщата разбираше какво си е наумил.

Когато се качваше нагоре по стълбата, килимът заглуши звука от стъпките му. Кени чу шума от течаща вода в стаята за гости и без да си направи труда да почука, отвори вратата на спалнята й.

Тя вече бе оставила неповторимия си отпечатък върху мястото. Сламената шапка, украсена с черешки, бе метната върху едната колона на леглото. Макар че вазата с цветя върху скрина свидетелстваше за артистичната ръка на Патрик, яркожълтият чайник, пълен с диви цветя, които растяха край оградата на пасището, явно бе донесен от Ема. Навсякъде бяха разхвърляни книги, тетрадки със записките й, върху нощното шкафче се мъдреше бурканче с розов крем и огромен натурален шоколад „Кадбъри”, с наполовина разкъсан станиол и назъбен отхапан край.

Дрехите й бяха пръснати върху леглото, ведно с бледолилавия сутиен на малки бели маргаритки. Бикини в същия десен лежаха на пода до сандалите й. Той се втренчи за минута в тях, сетне се разходи из стаята, взе бурканчето с крем, развинти капачката и го помириса.

Бебешка пудра, цветя и подправки. Дори в полутрезвото си състояние Кени проумя символиката.

Отнесе бурканчето до дълбокото, удобно кресло, седна и протегна крака. Потопи пръст в бурканчето, загреба щедро от розовата смес и я потърка между палеца и показалеца си. Копринена и много женствена. Поднесе пръсти към носа си и се замисли как подобни женски финтифлюшки могат да притъпят мъжката бдителност. Но не и неговата – никога докрай – защото зад цялата тази мека копринена нежност се криеше неутолимият стремеж на всяка жена да прекрои мъжа по своята мярка.

Много трудно бе постигнал зрелостта и независимостта си, за да позволи на друга жена да се меси и ограничава живота му, особено на някоя властна особа с фелдфебелски маниери. В душата му бе скътано едно тайно местенце, което го бе направило такъв, какъвто бе, и където не допускаше никого. Ала днес по някакъв начин лейди Ема бе успяла да проникне там. Несъзнателно. Но бе го направила и сега трябваше да се сложи край на това.

Той завинти капачката, докато втриваше крема в пръстите си и се замисли, че жените не са единствените манипулатори на тази земя. Необходимостта му да оцелее като мъж бе толкова огромна, че Кени бе станал истински майстор в тънкостите на изкуството да получава всичко, което пожелае, без да дава нищо в замяна.

Вратата на банята се отвори. Когато го видя, тя ахна изненадано и побърза да се загърне по-плътно с кърпата. Той зърна за миг гърдите й, порозовели от топлата вода, нежните зърна и влажните къдрици между бедрата, малко по-тъмни от светло карамелените, прилепнали към бузите й. Слабините му пламнаха.

— По дяволите! – Ема най-сетне успя да пристегне кърпата. – Изплаши ме до смърт! Какво правиш тук?

— Малко сме окъснели, не смяташ ли?

От обзелия я страх сърцето й прескочи няколко удара. Той изглеждаше заплашителен – чувствени устни, стиснати в тънка линия, теменужени очи, потъмнели до черни. Нещо се бе случило, което го бе разгневило.

— Не знаех, че ще ме чакаш.

— Сигурно си забравила, че отговарям за теб.

— Глупости. Аз сама отговарям за себе си. А сега по-добре си върви.

Той се надигна от креслото и се втренчи продължително и изпитателно в нея.

— Е, успя ли да се простиш с нея тази вечер?

Отне й минута да осъзнае какво има предвид Кени и тя отвори уста, за да му отвърне подобаващо. Ала в последната минута откри, че любопитството й е по-силно от възмущението. Какво го бе притеснило толкова, че да заприлича на следовател от времената на Студената война?

— Да не би да ме питаш дали съм правила секс с Декстър тази вечер? Затова ли е всичко?

За съжаление, прямотата й не го смути ни най-малко.

— Сигурно е било малко трудничко в присъствието на Тед, но може би двамата сте успели да се отървете от него.

Какво да направи първо? Да облече халата или да излее върху главата му водата от вазата с цветя? Реши да продължи играта още малко.

— Оставихме го у тях преди три часа.

— Значи, оттогава с Декстър сте били сами? Само двамата.

Вазата с цветята беше твърде далеч. Ема отиде с маршова стъпка до дрешника и извади халата си.

— И се наслаждавах на всяка минута, прекарана с него. – Тя пъхна ръце в халата, издърпа кърпата отдолу и завърза здраво колана. – Ако имаш да ми кажеш още нещо по този въпрос – и аз силно те съветвам да не го правиш – можем да поговорим утре сутринта.

— Нищо не се е случило между теб и Декстър, нали? – По лицето му се мярна странно изражение. Почти… облекчение?

— Страстното му любене бе надминато единствено от виковете ми на екстаз.

Той пристъпи към нея, но като че ли говореше на себе си.

— Разбира се, че нищо не се е случило. Така си и знаех. – Ръката му се уви около колоната на леглото. – Но можеше да се случи и затова още в тази минута ти заявявам, че не желая занапред да оставаш насаме с него.

— Ако тази сутрин не беше излязъл, това нямаше да се случи – изтъкна тя с основание.

— Не смятах да се бавя много.

— Но аз не го знаех, нали? – Ема захвърли дрехите си върху стола.

— От сега нататък ще го знаеш. Утре сутринта първо отиваме на голф игрището. След това през целия ден съм на твое разположение.

— Благодаря ти. А сега лека нощ.

Той не помръдна.

— Още е рано. Да отидем да поплуваме.

— Аз току-що си взех душ.

— И какво от това? Ще си вземеш още един. Всъщност ще се присъединя към теб. Или… знаеш ли какво? – Той замълча и погледът му се прикова върху устата й. – Какво ще кажеш да прескочим плуването и веднага да се пъхнем под душа?

Самообладанието й започна да се пропуква.

— Какво намекваш?

— Мисля, че е очевидно. Бях разтревожен за теб.

— И защо?

Кени дръпна ръката си от колоната на леглото.

— Защото ми се струва, че ти не осъзнаваш колко си уязвима. Предполагам, че аз също не го осъзнавах, иначе нямаше да заявя, че между нас никога нищо няма да се случи.

Ема примигна недоумяващо. И какво точно искаше да каже той с това?

— Не съм уязвима.

— Разбира се, че си. Наумила си си да спиш с някого и двамата го знаем. За нещастие – и ето защо започвам да губя съня си – ти нямаш ни най-малка представа какви ги вършиш.

Тя се наежи.

— Имайки предвид факта, че в момента си в спалнята ми, а аз съм полугола, предполагам, че не мога да те оборя.

— Аз съм единственият безопасен мъж на света, дори и да си полугола.

— Ти? Безопасен?

— Разбира се, че съм. – Недоверието й започваше да му лази по нервите. – Само си помисли добре. От мига, в който се запознахме, аз съм напълно прозрачен за теб. Знаеш, че търся само секс, и не храниш никакви илюзии за мен. Затова съм идеален за целта ти.

Ема преглътна с усилие.

— Вярно е. – Само че не беше напълно вярно. Кени обичаше да се обрисува в черни краски, но не беше такъв негодник, на какъвто се преструваше.

Той кимна доволно.

— Тази вечер реших, че не бива да рискувам ти да се забъркаш с някой напълно неподходящ за теб.

— Например като Декстър О’Конър?

Очите му се присвиха.

— Той е най-лошият ти кошмар. Първо, мъже като Декстър не знаят много за секса, освен минималното, затова ще имаш доста калпаво посвещение. Второ, нищо чудно да се разсее в най-важния момент и да забрави да си сложи презерватив. И без да се усетиш, ще се окажеш бременна с малко задръстено генийче, а междувременно баща му отдавна ще е забравил името ти.

Ема се засмя с цяло гърло.

Очевидно той не познаваше толкова добре Декстър, колкото си въобразяваше. Запита се как ли щеше да реагира Кени, ако разбере, че сестра му, въпреки протестите си, е привлечена от „задръстеняка”. И в този ред на мисли се зачуди какво ли ще предприеме Тори.

Ема се замисли за шегите, които си правеше с нея съдбата. Декстър беше точно този тип мъж, в когото тя винаги бе мечтала да се влюби. Обаче днес нито веднъж не се улови да фантазира как ще изглежда гол. Той беше прекрасен екскурзовод, забавен събеседник и двамата прекараха страхотно, но тя нито веднъж не погледна устните му и не си представи какво ли ще изпита, ако докоснат нейните.

Откъсна с мъка взор от устните на Кени.

— Значи, ми казваш, че си размислил?

— Наложи се, нали?

Физиономията му на жертвен агнец я вбеси.

— Не си прави труда.

— Ти още не си отговорила на въпроса ми. Искаш ли първо да поплуваме, или веднага да се пъхнем под душа?

— Прости ми, че не подскачам от радост заради романтичното ти предложение.

— Не се интересуваш, така ли?

— Ни най-малко.

Той пристъпи бавно към нея

— Това означава ли, че не ти харесвам?

— Съжалявам. – Тя забеляза бикините си на пода, грабна ги и ги пъхна в джоба на халата.

— Добре тогава – въздъхна Кени. – Предполагам, че вече съм достатъчно голям, за да преживея един честен отказ. Беше честен, нали?

— Разбира се.

— Не се съмнявам в думите ти или нещо подобно… – Той я приближи с лениви, чувствени движения, които й напомниха на маслени петна, плъзгащи се по водата. – Но само за да съм сигурен… – Когато спря пред нея, панталонът му бръсна халата й.

— Кени…

Той заглуши протеста й с целувка.

Тя нямаше да го направи! Нямаше да отстъпи пред тази откровена демонстрация на сила, която той бъркаше с мъжка съблазън.

И в този миг езикът му се плъзна по устните й, оставяйки огнена диря.

Гневът й започна да се топи. Той не бързаше, не я пришпорваше, а изглежда, бе готов да й даде цялото време на света. О, имаше нещо наистина прекрасно да те целува мързеливец.

Гърбът й се удари в колоната на леглото в мига, в който устните му завладяха нейните. Той вече бе възбуден. Огромен. Откликът на тялото му я хвърли в див възторг и тя отвърна със страст на целувката му.

Ръката му застина на шията й, готова да се спусне по-надолу към гърдите й. Тя се изви към него, жадна за докосването му, ала вместо това той се заигра с устата й, увлечен от интимния танц на езиците им, който продължи сякаш безкрайно, докато в един миг Ема не осъзна, че единствено колоната на леглото и тялото му я държат да не падне.

Гърдите й копнееха за ръцете му, ала той все още не ги докосваше. Тя се отърка в неговите, за да го подтикне, а коприната на халата й и плата на ризата му се потриха в зърната на гърдите й. Той не разбра намека й.

Безсилна да издържа повече бездействието му, Ема обви ръце около бедрата му и стисна двете полукълба отзад. Те бяха твърди и стегнати, като всичко останало в него, толкова различни от нейното тяло, което бе меко и податливо.

Целувките им ставаха все по-диви и необуздани. Опиваха я, отнемаха дъха й – огромна наслада беше да го целува – никога не си бе представяла, че може да изпита нещо подобно. Но искаше повече, ръката й се пъхна между телата им, за да развърже колана на халата.

Той я привлече върху леглото, без да се откъсва от нея. Но вместо да продължи по-нататък, той не спираше да я целува.

Тя тръпнеше. Мъркаше. Стенеше, умоляваше шепнешком.

— Кени… моля те…

Устните му се преместиха до чувствителното местенце точно под ухото й и я погъделичкаха леко. Кожата й настръхна. Пръстите на краката й се свиха. Струваше й се, че всеки миг ще се разтопи върху покривката, преди той да стигне до целта. По-надолу!

О, защо той не побързаше? Очевидно се нуждаеше от още малко подтикване, затова Ема събра сили, мушна ръка между телата им и посегна към ципа на панталона му.

Кени тутакси се претърколи върху нея и покри с устни пулсиращата ямка на шията й.

Гърдите й! Защо не докосва гърдите й? Опита се да го помоли, но осъзна, че няма сили да говори.

Той откри невероятно чувствително място на ключицата й и тя отново простена. Ръката му се придвижи по-надолу. Най-сетне!

Но облекчението й бе краткотрайно. Палецът му се плъзна под ръкава на халата, ала спря и сетне погали китката й. Китката й! Това беше влудяващо. Предполагаше се, че е опитен любовник, но изглежда, нямаше ни най-малка представа как да открие чувствителните части на женската анатомия.

Докато я милваше, тръпки плъпнаха по кожата на ръката й и сякаш електрически заряди се изстреляха в корема й. Но вместо да се възползва от очевидната й възбуда, той продължи да се тутка. Как да преодолее вродения му мързел? Как да го насочи в правилната посока?

Налагаше се да бъде по-пряма.

13

— Кени… – Замаяните сетива пречеха на Ема да говори, но тя се съсредоточи, за да оформи думите, защото вярваше, че откровеността между секс партньорите е жизненоважна и той трябва да разбере, че тя има своите потребности! – Халата ми… – Младата жена преглътна. – Съблечи го. Свали го от мо…

Върхът на езика му откри пулсиращата вена отстрани на шията й и тя простена. Измина цяла вечност, преди Ема да съумее отново да събере мислите си.

— Не… не само там… – изпъшка тя. – Докосни ме… моята… Свали си дрехите и докосни моята…

Той се отдръпна и се намръщи. Устните му бяха подути като нейните, а посребрелите му от страстта очи й напомниха на захаросани теменужки.

— Нещо не е наред ли?

Ема помилва брадичката му, пое дълбоко дъх и му се усмихна, давайки му да разбере, че не го критикува, а просто му дава толкова необходимата насока.

— Не може ли малко да се придвижим?

— Малко… да се… придвижим!

— Ъхъ.

— Ти искаш малко… да се… придвижим!

— Ако нямаш нищо против.

— Да не бързаш или нещо подобно?

— Нещо подобно.

— Да не би да ми казваш, че и за това имаш график?

— Нямам график. Не, разбира се, че нямам. Просто… аз… ами… сигурна съм, че ще бъдеш доволен да узнаеш, че аз съм напълно възбудена, и смятам, че можем да се придвижим към… ами към следващата част. Хубавата част.

Кени повдигна насмешливо вежди.

— Тази част не е ли хубава?

Тя осъзна, че неволно го е обидила, и побърза да го умилостиви.

— Разбира се, че е хубава. Прекрасна е. Честно, Кени, ти се целуваш възхитително, но си малко бавен и… – Лицето му доби буреносно изражение. – Чувствам се вълшебно. Наистина. Но ние вече приключихме с тази част – смотолеви тя едва чуто. – Нали?

Той се претърколи по гръб.

— Трябваше да го очаквам – изръмжа. – Не зная защо още се изненадвам.

За неин ужас, Кени стана от леглото, извиси се до него и насочи пръст към лицето й.

— А сега ме чуй, Ема, защото няма да повтарям. Оттук нататък, докато двамата не прималеем от изтощение, аз командвам парада. Ясно ли е?

— Но…

— И знаеш ли защо? Защото аз съм експертът, а не ти!

Непокорството й надигна глава.

— Никога не съм казвала, че съм.

— Тогава защо пак раздаваш заповеди? – попита той, истинско въплъщение на измъченото търпение.

— Аз само си помислих…

— Повече никакво мислене! – отсече Кени, стисна челюсти и опря длан в колоната на леглото. – Ето как ще действаме от сега нататък. Двамата ще поиграем на една малко извратена игра, наречена „господар и робиня”. Аз съм господарят, а ти – робинята! И в случай че не си разбрала, в тази игра ти не можеш да раздаваш заповеди. Нито една. Можеш да стенеш. Нямам нищо против. Да въздишаш. И срещу това не възразявам. Но никакви заповеди. И чак когато аз кажа, че сме приключили, можеш да говориш. При това ще изречеш само две думи. Благодаря ти.

Навярно би трябвало да се обиди – и тя наистина се обиди – но в същото време я напуши смях. Той беше толкова безкрайно самоуверен. И освен това беше прав. Понякога тя наистина се държеше твърде властно.

Кени продължи да се чумери насреща й.

— А сега разбра ли ме, или се налага да потърся онова въже за простор, което снощи купи в дрогерията?

Само за да го подразни, Ема махна небрежно с ръка към ъгъла на стаята, където бе оставила торбата с покупките си.

Очите му се присвиха.

С престорена срамежливост тя запърха с мигли насреща му.

— И аз се чудех дали да не използвам някоя от придобивките си, макар че не се нуждая от овлажнител.

— Дяволски си права.

И тъкмо когато започна да се изпълва с гордост от собствената си неустрашимост пред безпрекословната му арогантност, той помете за секунда задоволството й. Явно бе разгадал блъфа й, защото се отправи към ъгъла, където лежеше торбата. Ема се изправи в леглото.

— Кени, само се шегувах! За въжето за простора.

— Ъхъ.

— Наистина не мисля, че ще понеса да ме… да ме вържат.

— По-късно. След като добиеш повече опит.

Той се извърна и тя видя, че държи в ръката си две кутийки с презервативи. Съдейки по насмешливото му изражение, явно очакваше тя го засипе с въпроси. Ема мълчеше предвидливо и той се приближи и тръсна кутийките върху нощното шкафче до леглото.

Тя отново преглътна.

Очите му блеснаха зловещо.

— Искаш ли да кажеш нещо?

Тя само поклати глава. Въпреки че беше твърдо против всякакво мъжко господство, в този случай това определено беше възбуждащо.

— Добре. – Кени изрита обувките си и я огледа от главата до петите с поглед, който Ема можеше да охарактеризира единствено като изгарящ. – Докъде бях стигнал? Ти толкова ме разстрои, че забравих какво правех. – Приседна на ръба на леглото и се заигра с долния край на халата й, докато размишляваше. Пръстите му я погалиха леко по глезена, сетне бавно плъзнаха нагоре халата, докато не достигна до коленете й.

Ема затаи дъх, осъзнала, че той все пак е разбрал какво се иска от него.

Кени очерта лениво кръгче по меката кожа под коляното й, после върхът на пръста му описа бавно една осмица, след това запетая.

О, Бо… Коленете й се разтвориха в мълчалива покана да продължи с чувствените си йероглифи, предоставяйки му повече площ, за да развихри въображението си.

Кени рязко се отдръпна и въздъхна.

— Не бях стигнал до тук. Зная колко много обичаш реда, затова предполагам, че се налага да започна отначало.

Нещастната робиня отчаяно изхлипа, неспособна да се сдържи.

Ъгълчетата на устата му се повдигнаха със задоволство.

И той започна отново… Още подлудяващи, лениви целувки; бавни ласки с език; леки докосвания по местата, където биеше пулсът й, за които дори не бе подозирала, че съществуват. Дори ужасната й татуировка не бе пренебрегната.

Имаше чувството, че са минали десетилетия, когато най-после разтвори халата й и докосна с върха на езика си едното й зърно. Гърдите му се повдигаха тежко, ризата му под ръцете й бе влажна, но той още не я събличаше. Тя усети как горещият му дъх опари кожата й, почувства, че той едва се владее, и неволно се запита кога бентът на самоконтрола му ще се скъса. Надяваше се…

Езикът му се притисна леко към зажаднялото зърно. Главата й се замята трескаво настрани, а гърбът й се изви в дъга. Кожата й се покри с капчици пот, блестящи като утринна роса, цялата беше влажна и пулсираща от желание. Искаше още. Мислите й се стрелкаха хаотично и тя едва се крепеше на ръба на мамеща бездна.

Устните му се сключиха около твърдото набъбнало зърно. Засмукаха жадно. Два пъти. Три пъти. Отново и отново.

Ема извика и сякаш се разпадна на безброй частици.

Той застина. Притегли я в прегръдките си. Задържа я до гърдите си, докато тя спря да трепери.

Нежно я положи върху възглавницата и отметна от челото й мокър кичур.

— Свърши ли? – прошепна младият мъж.

Тя преглътна. Кимна. В очите й запариха сълзи.

— Аз се опитах да ти кажа, но ти не ми обърна внимание!

Вместо да се отпуснат в благоприличие смирение, ъгълчетата на устата му се извиха в усмивка на удоволствие.

— Моя сладка лейди Ема. Ти наистина си нещо специално!

— Надявам се, че си доволен – пророни тя малко по-спокойно.

— Още не.

Без никакво предупреждение, той отметна полите на халата й и пъхна ръка между раздалечените й бедра. Тя извика тихо, когато той разтвори набъбналите листенца на цветето й и пръстът му нежно се гмурна навътре.

— Още не – прошепна той отново.

Ема задиша пресекливо. Без да сваля поглед от нея, той извади пръста си и отново го потопи в нея. Като в мъгла тя виждаше зачервеното му лице, изопнатите вени отстрани на врата му. Почувства как сладките тръпки отново се надигат в нея.

Тя нададе сподавен вик и изригна в конвулсии.

Той отново я притисна към себе си и докосна с устни бузата й.

— Аз съм най-големият щастливец на земята.

Ема затаи дъх, а Кени стана и изхлузи дрехите си. Когато тя отново възвърна гласа си, той беше гол. Господи, колко бе красив, целият само стегната плът и стоманени мускули. Тя сведе поглед. Всяка частица от него беше самото съвършенство.

Ема се надигна и приседна на пети. Кени се приближи към нея. Тя се наведе напред, наклони глава и близна корема му.

Този път той простена. Тя гризна леко твърдия мускул, пресичащ по диагонал едната страна на корема му, пръстите й се спуснаха по вътрешната страна на бедрото му, зарови лице в слабините му. Беше готова да си играе до утре.

Задавените му думи й подсказаха, че това няма да се случи.

— Кажи ми, че не е нужно да те връзвам.

Тя се поколеба само за миг, преди да се отпусне отново по гръб. Повдигна ръце, докато докоснаха таблата на леглото, и се усмихна.

— Не е нужно.

Ема не можеше да си обясни защо му вярва толкова безрезервно, нито готовността си да се подчинява на абсурдните му правила. Знаеше единствено, че се чувства в безопасност. В безопасност и – въпреки двата оргазма – невероятно възбудена.

Кени седна на леглото, покри коленете й с длани и ги раздалечи. Сетне коленичи между тях и впи поглед в листенцата, набъбнали и блестящи от сластна роса.

— Прекрасна си – промълви той.

Докато той я изучаваше, Ема се опиваше от вида на голото му тяло. Боже, това се казваше красота! Мрамор и стомана. Умираше от желание да го докосне… трябваше да го докосне… протегна ръка.

Той поклати глава.

— Не сега, миличка. Моля те. И без това едва се владея. А първият път всичко трябва да е съвършено за теб. – Смъкна халата й и поднови чувствената си игра.

Лениви, сладострастни докосвания.

Милувка с върха на пръста.

Ухапване. Ухапване. Ухапване. Ухапване… Ухапване.

И после… дълъг… баааавен… обход с езика.

Това бе прекалено!

Той се усмихна, когато тя отново извика.

— Най-големият щастливец на земята – повтори той.

Грабна кутийката от нощното шкафче и след секунда беше надвесен над нея. Докато хапеше подпухналата й долна устна, започна бавно да прониква в нея.

Въпреки любовната игра и преживения екстаз, Ема трепна от болката.

— Отпусни се, скъпа.

Наслаждавайки се на тежестта на тялото му, тя се вкопчи във влажните му рамене и изви нагоре бедра.

Той изпъшка.

— Моля те… миличка… опитай се поне сега да не командваш.

— Аз просто… искам…

— Зная. Зная.

Бе получила само част от него. Искаше повече.

— По-кротко… По-кротко… – мълвеше той, на нея или на себе си, тя вече не знаеше. И не я интересуваше. Знаеше единствено, че лети високо, все по-високо… Изхлипа, когато и последната преграда изчезна.

И тогава го получи целия, но не беше свършило, едва сега започваше.

Дълбоки, мощни тласъци. Теменужени очи, потъмнели като нощно небе. Ръце, приковали нейните към възглавницата. Тежестта му върху нея. В нея. Разтягане. Навън, навътре. Непознати усещания и уханието на този мъж.

Още едно извисяване. Отново вихрена спирала. Родини… десетилетия… векове…

Горещ, пълноводен поток.

И… много по-късно… завръщане.

Благодаря ти.

Все още влажна от душа, Ема излезе от банята и пристегна халата. Потръпна от лека болка, когато се запъти прекалено бързо към скрина, за да извади бельо. Кени примижа на утринната светлина и й се усмихна, без да си дава труд да се надигне от смачканите чаршафи.

— Казах ти, че последният път ти дойде много, но кой да ме чуе? Най-малко ти. Винаги смяташ, че знаеш най-добре.

Тя се бе опитала да пресметне колко блажено взривяващи оргазма бе изпитала през нощта, ала им изгуби бройката.

— Не можах да се спра. Бях обезумяла.

— Нима?

— Ти също, затова не бъди толкова самодоволен.

— Вярно е. Най-после успях да насоча цялата ти енергия в правилното русло.

Той отметна чаршафите и стана, без да се свени от голотата си. Докато вадеше от чекмеджето комплект дантелено бельо, младата жена гледаше като омагьосана играта на сенките и светлината върху мускулестите извивки на тялото му. Вълнистата тъмна коса бе разрошена и тя зърна червено петно на гърба му, както и оформяща се смучка отстрани на врата му. Изпита задоволство, задето бе оставила тези малки следи върху това фантастично мъжко великолепие.

Той започна да събира дрехите си от пода.

— Шелби се обади, докато ти беше в банята. Има среща, а Луиза си е записала час при лекаря, затова помоли да гледам Пити за няколко часа тази сутрин. Зная, че ти казах, че днешният ден е твой, но имаш ли нещо против, ако отложим за следобед пътуването до Остин?

— Ни най-малко.

— Бих искал първо да потренирам. През това време можеш да почетеш или да си намериш някоя друга занимавка. Ще бъдеш ли готова след половин час?

Тя кимна, Кени преметна дрехите си през рамо и все още гол, излезе от спалнята.

След секунди се чу викът на Патрик в коридора.

— Следващия път предупреждавай, чу ли, Кенет? За да си взема ароматните соли. Да не би да искаш да припадна?

Кени се засмя и тя чу как хлопна вратата на стаята му.

Ема въздъхна и приближи към дрешника. Щеше да е хубаво, ако я бе целунал, преди да излезе.

Той наистина се целуваше вълшебно. И беше прекрасен любовник. Грижовен, безкористен, възхитително изобретателен, с толкова красиво тяло, че й се искаше да плаче. Всъщност май наистина щеше да се разплаче. Ала не заради красотата на голото му тяло.

Младата жена се отпусна в мекото кресло и захапа долната си устна. Оставаше й малко повече от седмица и тя не биваше да забравя, че Кени Травълър беше мъж, който можеше да я дари с лудешки наслади, да я забърка в скандал, дори да остави неизличими спомени в сърцето и душата й, но не и да бъде завинаги с нея. Независимо от това, което означаваше изминалата нощ за нея, за него тя беше само малко отклонение от грандиозното игрище за голф, което представляваше животът му. Той бе споделил с нея тялото си, ала не и душата си и ако изобщо я запомнеше, то щеше да е само защото не приличаше на останалите му сексуални завоевания.

Ала тя никога нямаше да забрави. Щеше да отнесе спомена за тази нощ в гроба. И щеше да помни не само оргазмите, а близостта, усещането за единение. Да спи редом с някого, да се гуши нежно в обятията му, да слуша туптенето на сърцето му. Да си позволи да се престори, макар и само за кратко, че двамата са едно цяло.

Зарея поглед през прозореца и си помисли колко лесно идваха обичта и обвързаността при повечето хора, които познаваше. Ала не и при нея. Откакто се помнеше, животът й бе низ от прекъснати връзки. Припомни си как като шестгодишна стоеше на прага на Орчард Хаус и гледаше след заминаващата кола, отвеждаща родителите й за осем месеца в Африка. Те я обичаха, ала не толкова силно, колкото обичаха работата си.

Беше се опитала да се привърже към учителите и възпитателките. Някои от тях я харесваха, ала имаха свои деца или си намираха друга работа и заминаваха. Само „Сейнт Гъртруд” никога не се промени. Надежден, спокоен и неизменен пристан.

Старата величествена дама беше с нея, когато родителите й умряха, през дългите ваканции, когато беше единственото дете, останало в училището, и по-късно, когато порасна и вече като учителка се грижеше за децата на другите. „Сейнт Гъртруд” беше единствената нерушима обвързаност в живота й.

Ала не задълго. Много скоро щеше да бъде принудена да напусне старата купчина от тухли и камъни. Когато и тази връзка се скъса, на този свят нямаше да остане място, което да нарече свой дом.

Колко изкусително бе да си позволи няколко минути на самосъжаление, ала нямаше да го стори. Без значение в каква посока ще поеме животът й, тя винаги ще изпитва удовлетворението, че училището съществува и е уютен дом за други самотни момичета. А засега ще мисли само за настоящето. За още няколко дни ще се наслаждава и ще къта в сърцето си всеки прекрасен миг от тази кратка физическа близост с мъж, който не я обичаше.

14

Ема стоеше зад оградата на зоокъта за домашни животни и гледаше как Кени носи Питър към средата на малкия двор.

— Всичко е наред, Пити. Онзи стар козел няма да те нарани.

Но Пити очевидно не се ловеше на въдицата и се вкопчи още по-здраво във врата на Кени.

Ема се усмихна. Зоокътът беше разположен на паркинга на малък търговски център, отбелязващ първата годишнина от откриването си. Сградите, украсени с пастелни рисунки със сцени от Дивия запад, ограждаха своеобразния детски парк с въртележка, където клоуни подаряваха балони, а различни компании рекламираха продуктите си, като раздаваха безплатни лакомства и устройваха забавни детски игри и съревнования.

— Този козел ми изглежда доста изгладнял. – Кени му подаде шепа сено. Животното пъхна нос в ръката му, а Пити се изкачи още по-нагоре по мускулестите гърди на брат си. Кени се засмя и изсипа сеното на земята. – Май е по-добре да отидем при зайчетата. Мисля, че те повече ще ти харесат.

Ема се опита да не се умилява от гледката на двамата заедно. Не биваше толкова лекомислено да отдава сърцето си. Само защото бе прекарала една нощ с този мъж, не й даваше право да си фантазира, че той държи тяхното дете на ръце. Глупавата, отчаяната Ема. Толкова е закопняла за любов, че бе готова да пожелае да има дете от мъж, напълно неподходящ за нея. Нима бе забравила, че никога не са й харесвали красиви разхайтени мъжкари, похители на женски сърца? Жалката й сантименталност я отврати. Въпреки това истината си беше истина и тя не можеше да отрича очевидното. Беше се увлякла безумно по Кени Травълър.

Но увлечението не е любов, напомни си младата жена. Двамата нямаха почти нищо общо, за да се влюби истински в него. Но, ох, наистина беше увлечена. Бе запленена от чувството му за хумор, вроденото очарование, обичта към малкия му брат, както и от острия му ум, който я караше постоянно да бъде нащрек.

Но не биваше да се преструва и да отрича – увлечението й лесно можеше да се превърне в любов. За останалия свят Кени може и да не беше нищо повече от невероятно красив спортист с неотразим чар, ала нея не можеше да заблуди. Ема знаеше, че зад привидно лекомислената му външност се крие цяла тълпа от демони, терзаещи душата му.

Тя видя, че блеенето на агнетата изплаши Питър и малкото му челце се сбърчи. Той притисна колене към гърдичките си, за да се защити от шумните непознати чудовища. Кени го целуна по темето и го изнесе от зоокъта.

— Спокойно мога да заявя, че от теб няма да се извъди голям фермер, братленце.

Ема погъделичка бебето по коремчето.

— Ти си още много малък, нали, слънчице? Има още много време, за да свикнеш с косматите зверове.

— Аха, кълна се, че онова агънце малко приличаше в очите на Ханибал Лектър*.

[* Психопат убиец, персонаж от романа на Томас Харис „Мълчанието на агнетата”. – Б. пр.]

— Лесно е за такъв голям мъж като брат ти да се подиграва, нали?

Питър я възнагради с беззъбата си усмивка и засмука пръста си. Запътиха се към един клоун с връзка балони. Млада жена с клипборд в ръка пресече пътя им и се усмихна на Ема.

— Следващият етап на памперс дербито започва всеки момент и може би двамата със съпруга ви ще искате да запишете вашето бебе за участие.

Бодна я смущение, примесено с болезнен копнеж.

— Той не е мое…

— Какво е това памперс дерби? – поинтересува се Кени.

— Надбягване с пълзене за бебета.

— Надбягване? – Лицето му се озари от широка усмивка. – Страхотна идея. – Той подхвърли Пити във въздуха, пъхна го като торба с картофи под мишница и се извърна към арената на памперс дербито. – Спортният дух се предава на следващото поколение Травълър.

— Кени, може би не е зле да размислиш – опита се да го спре Ема, ала той не й обърна внимание.

Надбягването се провеждаше зад невисока ограда върху мек червен килим, дълъг приблизително девет метра и широк около шест метра, разделен от бели линии на шест тесни пътеки. Единият родител поставяше бебето на старта, а другият стоеше край финиша и подканваше детето да отиде при него. Победител беше бебето, което изпревари останалите шест.

— Ето как ще процедираме – заяви Кени, след като огледа трасето. – Пити ще допълзи до мен по-бързо, отколкото към теб, затова ти застани на старта, а аз ще го чакам на финиша.

Тя погледна към зрителите, събрали се да наблюдават бебешкото състезание.

— Не зная. Питър не остана във възторг от зоокъта, а тук е много по-шумно.

— Пити не се бои от малко по-шумна публика, нали, братленце?

Пити изгука и удари юмруче в логото на „Топ Флайт”* върху тениската на Кени. Кени се засмя, подхвърли го отново във въздуха и го подаде на Ема.

[ * Компания за производство на топки за голф. – Б. пр.]

Питър не възрази и се сгуши в ръцете й. Сърцето й се сви от болка, когато надникна в блестящите му теменужени очи, обрамчени от гъсти мигли. Въпреки дългогодишната й работа с деца, тя почти нямаше опит с бебета. Прониза я толкова остър копнеж, че сама се изненада. Побърза да се отърси от чувството, докато наблюдаваше Кени, запътил се към отсрещната страна на килима. Осъзна, че той изучава състезателите и притисна малко по-силно Питър към гърдите си.

— Боя се, че ще се наложи да се понапрегнеш, сладурче.

Видя, че Кени отхвърли като сериозен съперник малкото момиченце, облечено в розови ританки с дантелки на дупето. Сетне подмина русокосо бебе от неопределен пол, което отчаяно се бе вкопчило в майка си. За миг погледът му се задържа върху двойка симпатични близнаци с шоколадова кожа, но те изглеждаха по-заинтересувани един от друг, отколкото от състезанието.

Внезапно Кени застина. Очите му се присвиха и тя почти чу музиката от филма „Роки” да звучи в главата му. Беше открил съперника, стоящ между един Травълър и спортната слава.

От почти плешивата му главичка стърчеше яркочервен кичур. Здравото мускулесто телце беше облечено в кариран гащеризон и тениска с тигър отпред. Крачетата му бяха обути в чифт миниатюрни маратонки „Найки”, които ритаха усилено в очакване да го пуснат върху килима. Десетина килограма чист динамит. Ето това се казваше достоен съперник.

Млада жена, която ръководеше състезанието, даваше инструкции. Ема приклекна на стартовата линия с Питър в скута и стрелна предпазливо с поглед Кени. Изглежда, той прекалено се бе вживял в това състезание.

След като хвърли един последен поглед към червенокосия разбойник на стартовата линия до Питър, Кени клекна край финиша и извика към малкия си брат:

— Съсредоточи се, шампионе! Накарай ги да играят по твоите правила, Пити! Сто и десет процента! Дай сто и десет процента от себе си!

Майката на малкото момиченце с розовите дантелени ританки изгледа Кени, сякаш бе избягал от някоя лудница.

Ема въздъхна и погали пухкавата ръчичка на Питър, после се опита да улови погледа на Кени. Ала вниманието му бе съсредоточено на сто и десет процента в играта.

— На линия! Готови! Старт! – прозвучаха командите и Ема постави Питър на пътеката и го пусна.

Демонстрирайки забележителни умения в пълзенето, съчетани със спортния дух на истински Травълър, той се стрелна към брат си.

Кени удари по килима.

— Точно така! По-бързо!

Питър забави ход.

— Давай, Пити. Давай!

Бебето се закова на място. Намръщи челце. Пльосна се по дупе.

Кени вдиша ръце.

— Ела при мен, Пити! Не спирай точно сега. Ти водиш!

Питър пъхна пръсти в устата си и погледна към въодушевените зрители. Коляното на Кени се придвижи напред към линията на финиша.

През две пътечки бебето с неопределения пол седна на килима и лениво запълзя настрани.

— Давай, Пити! Напред! – Кени отново удари по килима и другото му коляно се придвижи към финиша.

Долната устничка на Питър жално затрепери.

Червенокосият разбойник нададе вой и запълзя скорострелно назад към стартовата линия.

Кени сключи вежди.

— Вече нямаш конкуренция, Пити! Най-опасният ти съперник е дисквалифициран!

Очите на Питър се наляха със сълзи.

— Не, не! Да не си посмял!

Шоколадовите близнаци се озоваха на една и съща пътечка и се претърколиха един върху друг.

— Виж ги, отпадат като мухи! Можеш да спечелиш, Пити! Хайде, още малко!

От гърдичките на Питър се изтръгна сподавен хлип.

— Не се разплаквай, приятел! Не им позволявай да видят сълзите ти. Ела при мен! Аз те чакам!

Питър остана като закован върху килима, а гърдичките му се разтресоха от ридания.

Малкото момиченце с розовото дантелено гащеризонче пресече като стрела финиша и спечели състезанието, но Кени беше твърде зает да пълзи към брат си, за да забележи.

— Не се отказвай! Никой не уважава неудачниците. Хайде, Пити! Не можеш да се откажеш!

Ема не издържа. Спусна се към килима и грабна плачещото бебе в прегръдките си.

— Всичко е наред, слънчице. Няма да позволя на онзи психясал мъж да те стигне.

Кени излезе от транса и вдигна глава. Явно чак сега осъзна къде се намира.

На четири крака.

На една трета от пътечката.

Насред бебешка надпревара по пълзене.

Насъбралата се малка тълпа изведнъж притихна. С пламнало лице Кени скочи на крака. Тишината се сгъсти. И в този миг един мъж с прошарена коса, стърчаща изпод бейзболната шапка, вдиша възторжено палец.

— Ето, това е най-верният начин да превърнеш едно хлапе в шампион!

15

Кени не можеше да диша. Призраците на миналото го връхлетяха като яростен ураган. Ема притиснала Пипи към гърдите си, погледна към Кени. Стори му се, че в очите й се мярна жалост. Той не можа да го понесе и се спусна към тях.

— Дай ми го.

Пити се разпищя и още по-силно се вкопчи във врата на Ема.

— Изчакай малко – рече тя.

Ала той не можеше да чака. Измъкна портфейла от джоба си, тикна го в ръката й и грабна бебето.

— Купи си нещо. Ще се върна.

Заряза я най-безцеремонно и понесе пищящото момченце към колата си. За нищо на света нямаше да й позволи да наблюдава тази сцена.

Под акомпанимента на оглушителния плач на Пита, Кени скочи зад волана и потегли от паркинга.

— Всичко е наред, приятел. Всичко е наред.

Примигна и подкара към покрайнините на града. Писъците на бебето не стихваха. Накрая Кени намери уединението, което търсеше – тясна пътека, водеща към малка горичка. Паркира колата на същото място, където криеше велосипеда си, когато като дете се чувстваше самотен и разкъсван от вина и негодувание към всички и самия себе си.

Защо ме наби, Кени? Нищо не съм ти сторил…

Извади от колата разтърсваното от истеричен плач дете.

Пити отчаяно се изви и зарита, опитвайки се да се отскубне от ръцете му. Писъците му оглушаваха ушите на Кени, ала нараненият, оскърбен поглед на бебето раздираше сърцето му.

— Съжалявам, приятел. Толкова съжалявам. – Притиснал устни към горещото потно челце на брат си, той го понесе през дърветата, зад които се чуваше ромоленето на реката. – Шшт… не плачи. Не плачи, шампионе. Всичко свърши.

Докато го люлееше и му шепнеше утешителни думи, хлиповете на бебето постепенно стихнаха. Кени го отнесе до брега на реката, като милваше гръбчето му, тананикаше му песнички и му бъбреше безсмислици. Шумът на реката успокояваше детето, както някога отмиваше злъчта от душата му, когато идваше тук след поредната гадост, която бе сторил на Тори или на някого от съучениците си. Накрая Пити притихна и Кени седна в сянката на голям, клонест клен. Подпря се на могъщия ствол и нагласи бебето в скута си.

— Зная, Пити. Зная…

Малкото момченце вдигна глава и Кени съзря в очите му цял океан от обида.

— Никога повече няма да ти причиня това. Обещавам. Твоят старец достатъчно ще ти стъжни живота. Най-малко имаш нужда и аз да те тормозя.

Пити издаде треперещата си долна устничка. Чувстваше се предаден и не възнамеряваше толкова лесно да прости.

Кени изтри малката му олигавена брадичка с долния край яркосинята му тениска.

— Не е нужно да печелиш състезания, за да те обичам, приятел. Разбра ли? Въпреки всичко, което се случи там, аз не съм като твоя старец. Не ми пука, ако всеки път си последен, ако не понасяш нито един отборен спорт. Дори и да се случи най-лошото и да намразиш голфа, пак няма да има значение. Разбираш ли ме? Ние сме братя завинаги. – Приближи бебето към лицето си и целуна мократа му бузка. – Може и да ти се наложи да завоюваш обичта на баща си, но ти обещавам, че моята е безусловна и вечна.

Ема стоеше насред тълпата и се взираше невиждащо в портфейла, който Кени бе тикнал в ръката й. След случилото се помежду им миналата нощ се чувстваше така, сякаш я бяха ударили през лицето.

Докато се озърташе къде да се усамоти, видя Тед Бодин да приближава. Той й се усмихна стеснително.

— Чух, че сте тук, лейди Ема. Къде отиде Кени?

— Тръгна с Питър.

— Изглеждате малко разстроена.

Очите му на зрял мъж се взираха проницателно в нея.

— Съвсем малко. – Тя отвори чантата си, за да пъхне портфейла вътре, но Тед ловко го измъкна от ръката й.

— На Кени ли е?

— Бутна го в ръката ми, преди да избяга – отвърна Ема, но не се сдържа и добави: – Каза ми да си купя нещо.

— Сериозно? – Устните на Тед бавно се извиха в усмивка. – Татенцето е богат, мамчето е красавица, а днес е щастливият ми ден.

Ема се намръщи, когато той пъхна портфейла в задния си джоб.

— Майка ти също е богата, а чух, че баща ти прилича на кинозвезда. Върни ми го.

Лешниковите му очи се присвиха насмешливо.

— Хайде, сега, лейди Ема. Аз съм двайсет и две годишен, почти бедняк, току-що дипломирал се от колежа и безработен. А пък Кени има повече пари, отколкото енергия да ги преброи. Нека се позабавляваме.

— Тед, наистина не мисля…

Но той не я остави да довърши, хвана я за ръката и я поведе към паркинга, където ги очакваше доста очукан червен открит джип, с черни ролбарове.

— Ако някой от вас види Кени – подвикна той към група тийнейджъри, – кажете му, че лейди Ема се е закотвила в „Роустабаут”.

И преди да се усети, младата жена се озова в потегляща кола, на чиято задна седалка бе захвърлена торба със стикове за голф, а на огледалото за обратно виждане се полюшваше пискюл от академична шапка.

— Може би все пак не е зле да ми дадеш онзи портфейл – каза тя, когато отпред се показа „Роустабаут”.

— Ще ти го дам. По-късно. След като изпразним съдържанието му.

— Няма да харчим парите на Кени, колкото и да са много. Това не е редно.

— Тексаските жени не биха се съгласили. Тукашните дами са много отмъстителни. Знаеш ли, че веднъж родителите ми са се сбили точно на този паркинг. Хората още говорят за това.

— Предполагам, че понякога публичните спорове могат да станат доста неприятни.

— О, това не е било спор. Било е истинска схватка. Физическа. – Той се засмя. – Жалко, че не съм присъствал.

— Какво кръвожадно момче си ти. Освен това не вярвам на нито една твоя дума. Родителите ти имат прекрасен брак.

— Сега да, но им отне известно време, за да го постигнат. До деветата ми година баща ми дори не е подозирал за съществуването ми. И на двамата се е наложило да пораснат и поумнеят.

Ако я бе изрекъл някой друг двайсет и две годишен младеж, забележката щеше да прозвучи забавно, но имаше нещо в Тед Бодин, което я накара да му повярва.

Двамата слязоха от колата и се отправиха към ресторанта.

— Изненадана съм, че още не си намерил работа – отбеляза Ема. – Съдейки по думите на Тори и Кени, си се дипломирал с отличие.

— О, имам куп предложения, но искам да остана близо до Уайнет.

— Тук си отраснал, нали?

— Расъл съм на много места, но това е мястото, което семейството ми смята за дом и аз съм силно привързан към него. – Отвори вратата и я задържа любезно пред нея. – Това ограничава избора ми до две компании.

— КСТ и компанията на бащата на Декстър.

— И двамата се избиха кой да ме назначи. За съжаление, това ме превърна в нещо като трофей в техните междуособни войни. Играта доста загрубя, затова изчаквам да видя дали Тори най-после ще осъзнае какъв страхотен мъж е Декстър.

— Ако сливането се осъществи, вече няма да има проблем, нали?

— Точно така. А междувременно аз съм без пукната пара. И двамата ми родители са постигнали всичко сами и нито единия не проявява капка съчувствие. – Той измъкна портфейла на Кени от задния си джоб. – Ето защо смятам това за божи дар. – И преди Ема да успее да го спре, извади една от кредитните карти на Кени и се извърна към тълпата от бизнесмени, ранчери и домакини, дошли да обядват. Въпреки че едва извиси глас, присъстващите тутакси притихнаха.

— Имам съобщение за вас. Предполагам, всички ще се зарадвате да чуете, че днешният ви обяд е за сметка на Кени. Той очаква да си поръчате каквото ви душа иска, затова не се скъпете, защото иначе ще се обиди.

Докато подаваше кредитната карта на бармана, един от ранчерите се провикна:

— „Лайънс Клъб” има сбирка в задната стая.

— Кени винаги е бил запален поддръжник на „Лайънс” – поясни Тед.

— Не можеш да направиш това! – изсъска Ема.

Той я дари с онзи омайващ поглед, който великолепните мъже на Уайнет са усъвършенствали още от люлката, за да подлудяват жените.

— И защо не?

— Защото не е редно.

— А редно ли е Кени да те зареже насред паркинга?

— Не.

— В такъв случай всичко е наред, нали?

За тих и сдържан мъж, в момента той се държеше изненадващо самоуверено и преди Ема да се опомни, я поведе към едно от сепаретата. Докато се плъзгаше върху меката седалка, тя изведнъж реши, че Тед има право, и когато сервитьорката се приближи, си поръча пуешки сандвич с двойна порция сирене.

Денят съвсем не се оказа такъв, какъвто очакваше. Ема си представяше, че ще го прекара сама с Кени, може би двамата ще се държат за ръце и ще се усмихват един на друг. Глупави фантазии. Реши да ги пропъди с едно солидно похапване.

Тъкмо се опитваше да избере между шоколадов фъч и шоколадов сладолед с бадеми, когато видя здравеняка да влиза в ресторанта. Той огледа помещението, сетне зърна Ема и се закова на място. Когато разбра, че и тя го е забелязала, мъжът извърна поглед.

Окончателно объркана, Ема не знаеше какво да мисли. Беше ли той шпионин на Бедингтън, или не? Ако беше копой на херцога, защо не му бе изброил пълния списък на покупките й в дрогерията? Едва вчера тя бе стигнала до заключението, че е допуснала грешка и този мъж няма нищо общо с цялата история, но сега не беше толкова сигурна. Непознатият определено проявяваше нещо повече от обикновен интерес към нея.

Докато Тед флиртуваше с хубава червенокоса жена, която се бе спряла до масата им, Ема се опитваше да реши загадката. Забеляза, че здравенякът я наблюдава в огледалото с реклама на бира, и съмненията й се изпариха. Беше човек на Бедингтън. Определено.

Младата жена взе чантата си, отвори я в скута си и протегна ръка към солниците за сол и пипер. С ловък замах ги забърса от масата в чантата. Обърна се, за да се увери, че мъжът я е видял. Ужасеното му изражение показваше, че нищо не е пропуснал. Тя едва сподави желанието да скочи от мястото си, да отиде при него и да му нареди да си запише съвсем точно какво е видял, за да не забрави да го докладва.

За съжаление, здравенякът не беше единственият свидетел на кражбата й.

— Какви ги вършиш, по дяволите!

Ема беше толкова погълната от случващото се, че не бе забелязала появата на Кени. Той беше сам, навярно бе оставил Питър при майка му. Когато се приближи, клиентите на „Роустабаут” започнаха да му подвикват:

— Хей, Кени. Благодарим за обяда!

— Оценяваме жеста ти! Говеждото филе е супер!

Ема не можеше да повярва на лошия си късмет. Той отново я бе заловил в доста конфузно положение. А той беше провалил деня. Беше измъчил малкия си невръстен брат, а нея я бе зарязал без предупреждение. Той беше прегрешилият. Защо тогава всички черни точки се трупаха на нейната сметка?

— Кени, членовете на „Лайънс Клъб” ме помолиха да ти благодаря от името на всички! – провикна се една сервитьорка на средна възраст.

— И ние с Дийвър се присъединяваме – додаде тип с червендалесто лице, предвещаващо скорошен инфаркт. – Непременно опитай пая с орехи.

— Какво, дявол да го вземе, става тук? – намръщи се Кени.

— Днешният обяд е за твоя сметка – осветли го Тед. – И ние всички сме ти задължени. Кредитната ти карта е у Джо.

Кени сви рамене, плъзна се на седалката до Ема и посегна към чантата й. Тя се опита да се възпротиви, но той я измъкна от ръцете й.

— Кълна се, че с всеки ден странностите ти застрашително нарастват – изръмжа той.

И докато Тед го наблюдаваше с неподправен интерес, Кени извади солниците за сол и пипер и ги остави на масата. – Нека отгатна. Решила си да устроиш поредната сценка за херцога.

— Копоят му отново е тук – просъска тя и кимна към здравеняка. – Трябваше да направя нещо.

Той погледна в указаната от нея посока. Едната му вежда се покатери на темето. Сетне поклати глава и й върна чантата.

— Никога в живота си не съм срещал друга жена, която умее толкова успешно да се излага на публично място.

До гуша й бе дошло от снизхождението му. Нямаше повече да го търпи, особено след миналата нощ.

— Отдръпни се, за да мина!

— В никакъв случай.

— Щях да ги върна! – избухна тя, но в следващия миг се осъзна. – Какво правя? Защо изобщо си правя труда да ти обяснявам? Нямам какво повече да ти кажа след това, което надроби днес.

— Във всеки случай не съм задигал солници.

Тед се облегна назад, наслаждавайки се на спектакъла.

— Онзи мъж е казал на Бедингтън, че съм купила в дрогерията само един таблоид!

— Таблоидите са отврат. Пълни с лъжи. Знаеш ли, че веднъж писаха и за мен? Как съм имал бурна любов с една моя бивша учителка от гимназията.

— Между другото, това си беше чиста истина – уточни Тед.

Кени се направи, че не го чу.

— Не мога да си представя какво те е прихванало да четеш подобни гадости.

— Работата не е в това! – възкликна Ема. – И ти отлично го знаеш. Просто смяташ, че е много умно да се правиш на глупак.

— Значи, си решила отново да се изложиш публично, за да има какво той да не докладва?

Искаше й се да изчегърта с нокти самодоволството от физиономията му! Докога ще позволява на други хора да се месят в живота й и да й нареждат? Първо Бедингтън, а сега и Кени! А за капак и онзи некадърен глупак, застанал до бара. Крайно време беше да вземе юздите на съдбата си в свои ръце.

— Пусни ме да мина! Говоря сериозно, Кени. Смятам веднъж завинаги да се изясня с онзи тип.

— Не те съветвам.

— Или ме пусни, или ще пропълзя под масата.

— Идеален пример за това, защо твоите сънародници са изгубили Америка.

— Ще се отместиш ли?

— Дявол да го вземе, нали това правя! – избухна той и скочи на крака.

Неколцина зяпачи се смушкаха доволно. Кени нямаше да ги остави да скучаят, дълго време щеше да има за какво да говорят.

Ема се изниза покрай него и се насочи право към здравеняка.

— Трябва да говоря с вас.

— Добре – смотолеви мъжът и примигна насреща й.

— Първо на първо, вас са ви наели да свършите определена работа. Но май не се справяте особено добре, нали?

Непознатият се смути, но Ема нямаше да си позволи да се размекне.

— За начало не сте дали на Бедингтън цялата информация. А нима той не ви плаща тъкмо за това? Например дори не сте си направили труда да изброите всичко, което купих в дрогерията преди две вечери, така ли е?

Мъжът пламна от шията до корените на сламено русата си оредяваща коса.

Тя скръсти ръце.

— А сега ме уведомете защо не го направихте?

— Ами…

— Видяхте ли как преди малко откраднах онези солници?

Той кимна.

— Аз ги откраднах, разбирате, нали? Аз съм крадла! Е, ще му кажете или не?

— Аз…

Той изглеждаше толкова притеснен и объркан, че част от гнева й се уталожи и дори й стана малко жал за нещастника.

— Позволете да ви дам един съвет. Бедингтън е много строг и безкомпромисен работодател. Ако открие, че укривате важни сведения от него, ще бъде безкрайно недоволен. А от собствен опит зная, че когато е недоволен, може да бъде изключително неприятен, дори ужасен.

Мъжът доби още по-нещастен и притеснен вид. Тя се почувства като пълна грубиянка и мерзавка и ядът й окончателно се изпари.

— Всички правим грешки – великодушно отбеляза Ема. – Важното е навреме да ги поправим, нали? Предлагам да си направите точни и подробни записки, преди отново да му се обадите. Разкажете му всичко за случилото се в дрогерията. И не забравяйте да споменете солниците. Съгласен ли сте?

Мъжът преглътна.

Тя зачака, давайки му време да вземе решение.

— Кой е Бедингтън? – изпелтечи накрая клетникът.

Тя се вторачи слисано в него. Той изглеждаше толкова объркан, така засрамен…

От гърдите към шията й запълзя неприятна топлина. Ема усети, че се разлива по брадичката, оформяйки две яркочервени петна върху страните й.

И в този миг точно зад лявото й рамо се раздаде познат ленив глас:

— Да не би тази откачена жена да ви досажда, отец Джоузеф?

Отец Джоузеф ?

Ема изквича. Кени улови ръката й, преди да успее да се обърне и да побегне.

— Лейди Ема, струва ми се, че не се познавате с отец Джоузеф Антели. Той е настоятелят на „Сейнт Гейбриъл” от… Колко станаха, отче? Двайсет години?

— Деветнайсет.

— Точно така. Аз все още вилнеех из града, когато дойдохте.

Свещеникът кимна.

Ема отново изквича.

— Но… вие… вие не може да сте свещеник. Висите по заведения, облечен в оранжеви тениски, и…

— Хайде сега, лейди Ема, едва ли е много любезно да се критикува божи служител заради модните му вкусове. А „Роустабаут” се слави с най-добрата кухня в града. Ако не греша, местното духовенство провежда религиозните си сбирки тук, нали, отче?

— Първата сряда от всеки месец.

— Но… вие ме следяхте.

— За което много съжалявам, лейди Ема – увери я енергично свещеникът. – Винаги съм бил малко англофил и исках да си побъбря с вас за Англия. Двамата с отец Емът планираме през есента да посетим вашата страна. Трябваше просто да се представя, но когато разбрах колко… колко сложен е личният ви живот, реших да не се натрапвам.

— О, Боже. Мога да обясня. Всички онези неща, които видяхте – имам предвид онази вечер… и непростимото ми поведение, когато седнах в скута на Кени… солниците – това е…

— Приятелите й много скоро ще се погрижат да получи съответното лечение – намеси се Кени.

Отец Джоузеф я изгледа съчувствено.

— Човек не бива да се срамува от психическите си проблеми. Ще се моля за вас, лейди Ема.

Кени побърза да я отведе, а Ема успя само да изпусне гръмко стенание.

— Накара ме да изглеждам като глупачка!

Кени я последва, когато тя хукна към изхода на „Роустабаут”.

— Извини ме, че съм принуден да го изтъкна, но ти сама се направи на глупачка.

— Трябваше да ми кажеш кой е той.

— И откъде можех да зная, че ще се нахвърлиш отгоре му като истинско въплъщение на отмъстителна амазонка? Освен това никой не може да ти каже нищо. Ти винаги знаеш всичко.

— Нищо подобно! – Тя осъзна, че неколцина от най-любопитните посетители на ресторанта ги бяха последвали навън, за да се насладят на спора им, но на нея вече не й пукаше.

— Ти си изключително твърдоглава командаджийка. Освен това постоянно ти хрумват откачени идеи. Да вземем например целия ти план. Най-меко казано, е доста странен.

— До гуша ми дойде от постоянните ти критики. Особено след това, което видях днес! Не е зле първо да помислиш за собственото си откачено поведение, вместо да критикуваш моето.

Вратата на ресторанта зад тях се отвори и отпред се изсипаха още зяпачи.

— Моето откачено поведение няма нищо общо с теб!

Думите му толкова я вбесиха, че тя напълно забрави за околните.

— Има, когато изчезваш и ме оставяш сама, без да кажеш нито дума!

— Не съм изчезнал.

— Ха!

Публиката вече изпълваше цялата улица. Кени най-сетне я забеляза и насочи пръст към кадилака си.

— Влизай в колата.

— Престани да ми заповядваш! Само защото ти позволих да се развихриш в спалнята, не означава, че ще продължа да те търпя!

— Точно така! Дай му да се разбере! – извика някаква жена.

Кени се скова, осъзнал какво страхотно шоу са устроили.

— Качвай се в колата! – процеди през зъби.

— Върви по дяволите! – Тя грабна ключовете от ръката му и хукна към колата. Очакваше всеки миг той да я сграбчи за ръката, но вместо това чу хлъзгане на ботуши в асфалта, ругатня и тъп звук. Някои от насъбралите се мъже изохкаха, когато Кени се пльосна на асфалта. Тя се възползва от акробатичното му изпълнение и скочи в колата.

По някакво чудо ключът влезе веднага в стартера. В огледалото за обратно виждане Ема видя как той скочи на крака. Тя завъртя ключа и натисна педала на газта. Моторът изръмжа, ала колата не помръдна. Ема превключи скоростите и автомобилът подскочи напред, но в същия миг се разнесе гневният вик на собственика му:

— Ти не можеш да шофираш!

В последната минута новоизпечената шофьорка успя да избегне черния пикап, паркиран пред нея. Дланите й се изпотиха, а устата й пресъхна. Какво правеше, за бога?

Стрелна поглед към огледалото за обратно виждане и видя в средата на тълпата Тед Бодин, ухилен широко. Припомни си разказа за родителите му, които веднъж се сбили на същия този паркинг. После зърна Кени да тича – наистина да тича – към нея и забрави за всичко.

Огледа набързо шосето и с облекчение видя, че почти няма движение. Отдясно. Отдясно. Отдясно. Завъртя волана и пое по пътя.

Дланите й бяха толкова потни, че се плъзгаха по волана. Никога не бе предполагала, че има толкова избухлив нрав. И в резултат ето на какви пачи яйца се бе насадила: зад волана на кола, която не знаеше как да кара, преследвана по петите от голфър мултимилионер по тексаска магистрала.

Съсредоточила цялото си внимание върху почти непосилната задача да удържи кадилака в платното, тя не спираше да хвърля погледи към огледалото за обратно виждане и видя, че Кени почти я настига. Младата жена прехапа устна и натисна педала на газта.

Стрелката на километража запълзя нагоре и отчете двайсет километра в час.

Зад нея започна да се образува върволица от автомобили.

Тя мразеше да шофира! Защо й беше всичко това?

Вратата откъм пасажера се отвори. Кени провря глава в купето и изкрещя:

— Отбий и спри на банкета!

Тя едва се удържа да не натисне докрай педала на газта, но колкото и да й се искаше да го удуши, не беше способна на убийство. Поколеба се, което се оказа фатална грешка, защото той скочи в колата.

— Отбий от шосето!

Но тя продължи, вперила очи напред, а вкочанените й пръсти стискаха волана.

Кени затръшна вратата.

— Щом няма да спираш, за бога, увеличи скоростта, ако не искаш някой да се вреже отзад.

— Зная какво правя! Тори ме научи да шофирам.

— Тогава шофирай!

Тя прехапа долната си устна и натисна педала на газта.

— Ето! Карам с почти петдесет километра в час. Надявам се, че си доволен.

— Ограничението за скоростта е сто.

— Да не мислиш, че ме е страх да карам със сто километра в час? Много грешиш! – Стори й се, че умря поне хиляда пъти, но стрелката на километража се заколеба малко над седемдесет. Опашката от коли зад нея вече бе добила внушителни размери.

— Отбий ето там вдясно и спри. Дай десен мигач.

Толкова й се искаше най-сетне да прекрати тази лудост, че го послуша безпрекословно.

— До онова чворесто дърво. Завий там.

Зад нея засвириха клаксони, когато тя взе завоя прекалено бързо и гумите на колата заораха в песъчливата почва край тесен черен път.

— Първо трябваше да намалиш! – кресна Кени.

— Ти не ми каза! – озъби се тя. – Каза ми да карам по-бързо.

— Не и когато правиш завой! – Отново чу зловещо скърцане на зъби, последвано от дълбока въздишка. – Няма значение. Просто продължи, докато подминеш онези дървета.

Когато най-сетне спря колата, я заля такова огромно облекчение, че Ема се свлече като парцалена кукла на седалката. Отпусна ръце върху волана, подпря чело отгоре им и затвори очи.

Усети някакво движение и го чу да изключва двигателя.

Кожата изскърца, когато той се намести на седалката. Минутите се нижеха. В ушите й отекваха хриповете от накъсаното й дишане.

Накрая нещо топло докосна тила й. Започна да я разтрива.

— Плачеш ли, лейди Ема?

— Не – отвърна младата жена колкото можа по-твърдо. – Но го обмислям.

— Защо не дойдеш при мен, за да ти е по-удобно да мислиш? – Привлече я по-близо и в следващия миг тя се озова сгушена до гърдите му.

Толкова бе уютно. Удобно и успокояващо. Той ухаеше приятно. Чиста тениска и едва доловимият аромат на бебе.

Нямаше да плаче. Беше й толкова хубаво. Искаше й се завинаги да остане така.

Дъхът му погъделичка ухото й, когато Кени заговори с нисък дрезгав глас.

— Ще ме сметнеш ли за безчувствен мръсник, ако пъхна ръце под блузата ти?

Тя се замисли, сетне поклати глава.

Кожата й настръхна, когато пръстите му я погъделичкаха, докато разкопчаваха копчетата на блузата, а сетне се справиха ловко и със закопчалката на сутиена. Той обходи с палец заоблената извивка на гърдата й и я целуна.

— Миналата нощ изпитах огромна наслада.

— Аз също.

— Издаваш толкова приятни звуци в леглото.

— Наистина ли?

— Ъхъ. – Той докосна зърното й.

Ема ахна от удоволствие.

— Точно такива звуци.

Той я измести, така че устата му обхвана чувствителното връхче. Подръпна го и лекичко го засмука. Тя се изви на дъга и се отдаде на великолепните усещания. Когато повече не издържаше да стои неподвижна, Ема измъкна края на тениската му от колана на джинсите, плъзна длан вътре и погали с наслада топлата стегната кожа.

Изглежда, не му бе нужно друго подканяне. След секунди блузата й висеше от раменете, шортите й лежаха на купчинка на пода, а бикините й бяха увити около единия прасец. Тя също не си губеше времето и тениската му много скоро се присъедини към шортите й. През отворения цип на джинсите се показаха тъмносини копринени боксерки.

— Аз… трябва да направя това. – Той я нагласи така, че тя да полегне на седалката, сетне разтвори краката й и наведе глава.

Твърдата тъмна коса докосна вътрешната страна на бедрата й, погали меката кожа, сетне се премести нагоре и тя почувства устните му. Там…

Изохка. Простена името му. Дъхът й секна.

Както с всичко останало, той не бързаше. Тя забрави за неудобната поза, забрави, че са в кола, забрави за всичко на света, освен за докосването на пръстите му и дълбоките влажни ласки. Оргазмът й се изля в шумни хлипове, разтърсили цялото й тяло.

Той не се отдръпна. Продължи. Отново я изпрати във висините.

О… това беше толкова прекрасно. Тя дори не съзнаваше, че ръцете й шарят по него, докато той не ги улови. Тя усещаше пулсиращата коравина под коприната на боксерките и знаеше, че не липсата на желание го е накарала да спре. Ема вдигна глава и се взря въпросително в замъглените му теменужени очи.

Кени имаше измъчен вид и едва успя да изхъхри:

— Трябва ми портфейлът. Нямам нищо в себе си.

— Аз пия противозачатъчни.

— Противозачатъчни? Но… защо не ми каза снощи?

— Ти ми заповяда да мълча. – Тя докосна с устни неговите. – А и без това не исках да обяснявам. От известно време вземам противозачатъчни. За всеки случай.

— В случай че…

Думите му пресекнаха, когато Ема го възседна. Усмихна се и притисна устни към ухото му.

— С твое разрешение…

Кени простена и посегна към нея.

Този път Ема искаше да бъде водещата, но той имаше други идеи и когато тя се опита да се надене върху ствола му, Кени хвана бедрата й.

— Внимателно, скъпа. – Той издаде дълбок неразбираем звук и пое контрола, позволявайки й да го поема малко по малко.

— Аз… – отрони тя. – Аз искам да…

Той отвлече вниманието й с целувка, продължила цяла вечност, и проникна в нея, докато обхождаше устата й с език.

Но дори когато го пое целия, Кени не й позволи да вземе контрола. Вместо това той определи ритъма, инстинктивно предугаждайки какво й е нужно, давайки й всичко, освен контрола.

Връхчетата на гърдите й се триеха о къдравите косъмчета по гърдите му. Джинсите, които той така и не свали напълно, дращеха бедрата й отвътре. Сега нейната уста беше върху неговата, целувката бе по-различна и тя се опиваше от непознатите усещания. Но искаше повече. Искаше той да й се довери толкова, че да й даде пълна власт.

Пръстите му се впиха в дупето й, а палците му творяха нещо немислимо, при това точно в мястото, където се съединяваха телата им.

— Не спирай… – едва пророни тя. – Каквото и да правиш, само не…

И той не спря. Горещият поток ги отнесе в сластен водовъртеж.

16

След сладката изнемога Ема бе благодарна на последвалото суетене – непохватно търсене на салфетки и дрехи. Кени, изглежда, споделяше чувствата й. Все пак имаше нещо опасно и притеснително в това чувствено настървение, каращо двама възрастни и толкова различни хора дотолкова да обезумеят, че да не могат да се откъснат един от друг, да нямат дори търпение да се доберат до леглото.

Тя се запита дали всяка жена поне веднъж в живота си не е била привлечена от някое лошо момче. Очевидно бе дошъл нейният ред. Може би Кени Травълър беше нещо като имунизация. Една доза щеше да я предпази от плейбои като него до края на живота й. Потънала в тези мисли, Ема се зае да закопчава блузата си.

Кени слезе от колата. Докато пъхаше тениската в джинсите, забеляза, че Ема се е закопчала накриво, но знаеше, че ако й го каже, тя отново ще се засегне и ще го упрекне, че пак я критикува.

Ема вдигна глава към него, а чувствените й, подути от целувките устни и разрешените й светло карамелени къдрици, незнайно защо, му напомниха за разтопен сладолед. Нещо странно и непонятно стана с него, разтапяйки вътрешностите му. Миналата нощ бе толкова прекрасна, че той дори не искаше да се сеща за нея, макар че, изглежда, не можеше да мисли за нищо друго и навярно тъкмо заради това откачи по време на детското състезание. А днес… в един момент спореха яростно, а в следващия бяха преплели тела в колата.

Не можеше да си спомни кога за последен път беше правил секс в кола. Едва ли изобщо някога му се бе случвало. На богатите хлапета не им се налагаше. Богатите хлапета разполагаха с вили, а ако и това не ги устройваше, имаха достатъчно пари, за да наемат стая в мотел в Лано.

Боже, колко му харесваше да се люби с нея. Целият този ентусиазъм и нетърпение. Тя не знаеше как да се сдържа или прикрива. Отдаваше се на сто и десет процента, точно както той обичаше.

Заради накриво закопчаните копчета, блузата й бе прилепнала към едната гърда и Кени сякаш отново почувства съблазнителната й тежест в ръката си. Докато се взираше в нея, го заля предателска вълна на нежност. И това го изнерви. Тя беше прекалено властна, твърде взискателна. Кени отлично съзнаваше, че трябва по-скоро да се избавят от това уединение и да потърсят безопасната компания на други хора, затова се изненада, когато следващите думи се изтърколиха от устните му:

— Искаш ли да се разходим до реката?

Тя примигна с прекрасните си меденокафяви очи.

— С удоволствие.

Сякаш я бе поканил на чай с препечени питки.

Тя се плъзна през седалката. Той й помогна да слезе, после задържа ръката й. Беше малка, но силна, Кени потри мазола отстрани на показалеца си в дланта й. Бълбукането на водата сякаш ги мамеше, докато приближаваха към реката. Той чу цвърченето на катерица, зова на присмехулник и всякакви други горски звуци, но Ема мълчеше и като никога не раздаваше заповеди. Как така бъбрица като нея се бе умълчала точно сега? Безмълвието й го изнервяше и той заговори, без да се усети:

— Преди малко доведох тук Пити.

— Той успокои ли се?

— Да. – Кени се прокашля. – Двамата с теб трябва да поговорим.

— Със сигурност – наежи се Ема. – Смятам, че само можеш да си благодарен, че от тази грозна случка има поне едно хубаво нещо. Никога повече няма да се държиш така с него.

Хапливият й тон би трябвало да го вбеси, но вместо това Кени се почувства по-добре, дори почти се успокои. Тя отлично знаеше какво означава това момченце за него и колко много съжалява той за това, което му бе причинил. Въпреки това не му се искаше тя да си навири носа прекалено много.

— Момчетата трябва да се закаляват от малки, за да не се превърнат в женчовци.

Ема имаше нахалството да се засмее.

— Откажи се, Кени. Когато става дума за Питър, ти омекваш като восък.

— Да, ами той е много специален. – Той се усмихна и понечи да смени темата, после осъзна, че искаше да обсъди още нещо с нея. Но не в личен план, а в професионален. В крайна сметка тя беше експерт по възпитанието на децата, нали?

— Виждаш ли, работата е там, че… нашият старец може да бъде доста суров и… просто се тревожа за Пити, това е всичко.

Очите й с цвета на разтопен мед го пронизаха като лазерни лъчи.

— Ти се страхуваш, че Уорън може да бъде лош баща за Питър, какъвто е бил за теб?

Той тутакси настръхна.

— Баща ми е правил това, което е било нужно. След начина, по който се държеше моята майка, той със сигурност не е можел да ме глези по цял ден.

— Не, но аз подозирам, че е изпаднал в другата крайност. Била съм свидетелка на нещо подобно при няколко от моите ученички. Съдейки по твоите думи, баща ти не е бил много често с теб, когато си се нуждаел от него, а когато е бил у дома, мога да си представя колко строго те е критикувал и упреквал.

— Обади ми се госпожа Снийд. Каза, че си откъснал главата на куклата Барби на Мери Бет. И после сия хвърлил в тоалетната. Само един страхливец може да причини подобно нещо на едно момиче. Един отвратителен малък страхливец

— Аз наистина бях един разглезен негодник.

— Да, но част от вината за това е била негова. Сигурна съм, че отчаяно си се стараел да привлечеш вниманието му и лошото ти поведение навярно е било единственият начин да го постигнеш. Ти си бил здраво, нормално дете, задушавано от истерична майка, а баща ти, изглежда, не се е намесвал, когато е трябвало. Наистина, Кени, ти си имал толкова ужасни родители, че е истинско чудо, че не си започнал да измъчваш и убиваш малки животни. Не е изненадващо, че все още таиш огорчение и обида в душата си.

— Никога не съм го казвал.

Но никой не можеше да спре лейди Ема, когато вече е набрала скорост, и тя продължи, все едно той не бе заговорил.

— Знаеш ли, ти наистина трябва да му простиш. Заради вас двамата.

Кени сви небрежно рамене.

— Нямам никаква представа за какво говориш.

— А сега съществува и проблемът с Питър. Ти се боиш, че баща ти ще го пренебрегва, също както някога е постъпвал с теб. Че на Питър ще се наложи да спечели любовта му, както е било с теб, вместо да я получи по рождение.

Той с мъка застави скованите си челюсти да се разтворят в прозявка.

— Толкова си пълна с лайняни теории, че ставаш за торене.

Но вместо да се обиди, тя стисна ръката му, която бе забравила, че държи.

— Не се тревожи толкова много за Питър. Шелби по нищо не прилича на майка ти и аз съм сигурна, че тя ще се превърне в непоколебима защитница на неговите права. Освен това подозирам, че баща ти се е поучил от грешките си. Начинът, по който те гледа, когато не го наблюдаваш, направо къса сърцето ми. А дори и да греша, Питър има преимущество, което ти не си имал.

— Така ли? И какво е то?

Той се почеса отегчено по ръката.

— Ти, разбира се.

Кени се почувства, сякаш ненадейно го бяха ударили с юмрук в корема. Затова отговорът му не прозвуча толкова небрежно, колкото му се искаше.

— Не е кой знае колко голямо богатство.

— Всъщност е доста голямо. Безусловната любов е могъща сила.

— Предполагам.

— Надявам се, че когато си спомняш детството, Кени, ти се гордееш със себе си. Не само си оцелял, но и си постигнал толкова много в живота. Трудно е човек да си представи по-объркани и сложни семейни отношения от твоите.

— А какво ще кажеш за Тори?

— Тори поне се е радвала на безусловната любов на единия си родител. А ти си бил лишен от всичко.

— Какви ги дрънкаш? Майка ми обожаваше земята, по която стъпвах. Точно в това беше проблемът.

— Това не е било истинска любов. Навярно чувствата й към теб са били движени от хиляди различни мотиви и емоции.

Тя имаше право. От Кени се очакваше да обича сляпо майка си, сякаш тя беше единственият човек в живота му.

— Кени, ангелчето ми, ти не искаш да си играеш с онези отвратителни момчета, истинска бяла измет. Остани при мен. Ще ти купя онзи нов самолет с дистанционно управление, който видяхме по телевизията. Всички те ще умрат от завист и ще искат да си играят с него. Сигурна съм, че ще станеш най-популярното момче в училище.

Вместо това стана най-мразеното и презираното.

— Да, предполагам, че може да си права – рече той, опитвайки се да звучи безгрижно.

— Аз съм нещо като експерт по темата.

Кени долови как гласът й леко се прекърши.

— Доколкото разбирам, не го каза само като професионалист.

Тя сви рамене.

— Не съвсем. Предполагам, че моите родители са ме обичали, но повече обичаха работата си. И аз бях доста самотна. – Издърпа ръката си от неговата и се отправи към брега на реката. Той я последва, доволен, че най-сетне обсъждаха не него, а нея.

Тя му се усмихна, когато той я настигна.

— Няма нищо по-скучно от това, да слушаш преуспели възрастни да хленчат за нещастното си детство, нали?

— Абсолютно вярно. – Той метна малко плоско камъче през реката към варовиковата скала, издигаща се на отсрещния бряг. Камъчето подскочи четири пъти, преди да потъне. – Струва ми се, че започвам да разбирам защо се държиш малко собственически, когато стане дума за „Сейнт Гъртруд”. Също както аз се държа малко собственически, щом стане дума за Пити. – Хвърли още един камък в реката, сетне погледна към Ема. Чувстваше се напрегнат, макар да не разбираше защо. – Виж, след като кажеш на херцога за случилото се помежду ни, ще се отървеш веднъж завинаги от него.

— Не зная – отвърна тя след кратко мълчание. – Той, изглежда, вярва в това, в което иска да вярва, не мислиш ли? – Сбърчи чело и изведнъж заприлича на властна кралица, заповядваща да отсекат нечия непокорна глава. – Не желая да му казвам за случилото се помежду ни! Това е нещо лично и не му е работа да завира проклетия си нос в нашите отношения!

Кени се усмихна, изпълнен с егоистично задоволство от отговора й.

— Май сама се натика в задънена улица.

Ема смотолеви нещо, което той не разбра, с изключение на проклет.

— Хващам се на бас, че мога да уцеля ето там. – Той посочи към големия камък, издигащ се от водата край отсрещния бряг. Хвърли камъчето, но не улучи. – Още два опита.

— Водата тук е толкова чиста. Това е най-красивото място.

— Винаги съм го обичал. Когато бях дете, идвах тук, след като набиех някого или го изтормозех до сълзи. – Приготви се да хвърли камъчето.

— Сигурна съм, че си вярвал, че ако се държиш много лошо, някой ще се намеси и ще сложи край на това.

— Предполагам. – Той отново не улучи. – Още веднъж.

Камъчето отскочи от големия си събрат.

— Отлично – усмихна се тя. – И точно това е направил Дали, нали? Сложил е край.

— Кой ти каза?

— Събрах две и две.

— Струва ми се, че за днес психоанализата ми стига. Освен това ти си откачената, а не аз. Само попитай отец Джоузеф.

Ема потръпна.

— Добре, че скоро си заминавам. Никога повече няма да посмея да погледна онзи мъж в очите.

Не му беше приятно да мисли за заминаването й, макар че в някои отношения нямаше търпение да се отърве от нея.

— Аз ще обясня какво се е случило. Или поне ще обясня по-голямата част. – Той обви ръка около врата й и започна да го разтрива. – Ако още имаме желание да отидем днес в Остин, по-добре да потегляме. Първо можем да се отбием у дома, ако искаш да се преоблечеш.

— Не би било зле.

Те се върнаха в къщата, но спалнята беше толкова неустоима, че така и не стигнаха до Остин.

Тори държеше емутата в далечния край на обширното имение на баща си. Така поне последиците от безразсъдното й начинание бяха далеч от очите й, ако не от мислите й. Преди развода, когато живееше в Далас, птиците бяха в ранчо в южната част на града, но издръжката им струваше много скъпо и тя убеди баща си да й позволи да ги премести тук. Сега бяха осемнайсет щраусоподобни грозници, с дълги шии, черни като сажди пера и тънки като вретена крака. Понякога Тори се опитваше да се убеди, че са много симпатични, но обикновено дори не си правеше този труд. Извърна поглед от гнездото с три големи изумруденозелени яйца.

— Този там до оградата е Елмър – рече тя. – Потомък на една от първите двойки. А неговата дама Поли е в средата на онази група.

— Ти си ги кръстила?

Тори вече съжаляваше, че се бе поддала на импулса да покани Декстър да види животните.

— Какво лошо има?

Той сведе поглед към нея. В изпъстрените му със зелени точици очи зад стъклата на очилата му с телени рамки бе стаена такава бездна от любопитство, че тя се изнерви.

— Аз не съм ранчер – поде той, – но предполагам, че по принцип е доста трудно да убиваш животни, на които си дал имена.

Вечерният ветрец издуха кичур коса върху бузата й.

— Дори и да нямаха имена, навярно нямаше да ми даде сърце да ги… О, няма значение. – Тори нетърпеливо затъкна кичура зад ухото си. – Беше глупаво да купувам емута, но бракът ми с Томи се разпадаше и навремето идеята ми се стори добра.

— Искала си да се издържаш сама. Разбираемо е.

— Беше глупаво.

Той пъхна ръце в поредния си панталон с цвят каки, явно притежаваше неизчерпаем запас.

— Ти обичаш да рискуваш. Случват се такива неща. Поне се опитваш да проявиш отговорност. Мнозина на твое място биха пуснали емутата на свобода, за да не се налага да ги изхранват.

— Доста съм безотговорна, но никога не бих направила нещо подобно.

— Не смятам, че си безотговорна.

Изрече го толкова искрено, че тя се почувства поласкана. Беше хубаво да си спечелил одобрението на толкова сериозен и почтен човек като Декстър О’Конър. Ала следващите му думи бързо разсеяха приятното чувство.

— Мислила ли си с какво ще се занимаваш, ако се оженим?

— Ние няма да се оженим!

— Вероятно не. Но ако го направим, ще е добре да намериш по-добър начин да прекарваш времето си, отколкото да се мотаеш из магазините и да се тревожиш за емутата си.

— Ти имаш купища пари. Мога да не излизам от магазините и това пак няма да се отрази съществено на банковата ти сметка. – Тя осъзна, че той отново я бе въвлякъл в дискусия за немислими неща.

— Работата не е в това. Когато вечер се прибирам у дома, ти навярно ще искаш да ме попиташ как е минал денят ми и аз ще ти разкажа това, което сметна, че ще ти е интересно. После ще те попитам как е минал твоят ден и какво ще ми разкажеш? Че е имало разпродажба на спортни стоки в „Нийман”? Ще е доста унизително за теб.

— Ти си голям чудак.

— Нямам предвид работа на пълен ден. Но е крайно време да дадеш на този свят нещо повече от красивото си лице. Никога няма да си щастлива, ако нямаш по-висша цел от пазаруването.

— Ти нямаш никаква представа какво ме прави щастлива!

— Какво би искала да направиш с живота си? – попита Декстър, без да обръща внимание на изявлението й. – И не говоря за деца, защото и двамата вече знаем какво мислиш по въпроса и само времето ще покаже.

Тя очакваше да я прониже познатата болка, както винаги, когато станеше дума за деца, но за пръв път нищо не изпита. Не разбираше защо. Какво толкова имаше у този умен чудак, което намираше за успокоително? Замисли се за разправията с баща си, когато узна кой стои зад заговора да я омъжат за Декстър. Той дори не се опита да отрече, нито дори се извини. Заяви само, че я обича, но вече му е писнало и повече няма да търпи глезотиите й. След това се бе почувствала абсолютно непотребна.

— Аз зная само да ругая, да играя голф и да се обличам с вкус.

— И? – Той зачака търпеливо.

— И нищо.

— Това може да е достатъчно за другите жени, но не и за теб. Ти си прекалено умна – отсече той с толкова сериозно изражение, че тя не се стърпя.

— Добре. Може би тая една мечта да се занимавам с… – Поколеба се, но после се реши. Защо пък не? – Може би с фотография.

— Фотография? Колко интересно!

Наистина изглеждаше заинтригуван и Тори внезапно поиска да му сподели повече. Започна плахо, но бързо се увлече и заговори по-уверено.

— През последната година научих много от Патрик. Той ми даде назаем един от фотоапаратите си и двамата прекарваме много време в тъмната стаичка. Той смята, че имам вярно око. – Изведнъж се засрами от ентусиазма си и побърза да добави: – Навярно просто е бил любезен.

— Сигурен съм, че не е вярно. – Открито му честно лице я подтикна да продължи.

— Обичам да снимам, Декс. Щом започна, губя представа за времето. С часове обикалям детски площадки. Сигурно някой ден ще ме арестуват като подозрителна, но обожавам да снимам деца. Те са толкова… – Гласът й пресекна.

— Не се притеснявай, Тори. Няма да ти се подигравам.

Тя долови разбиране и съчувствие в гласа му и се ядоса.

— Не зная защо изобщо си губя времето с тези преструвки. Ти призна, че искаш деца, а аз не мога да имам. Защо просто не ме оставиш на мира?

— Лекарите не са го потвърдили, така че защо аз да го приемам за чиста монета? Но ако се окаже истина, можем да си осиновим.

В гърдите й нещо трепна и сърцето й пропусна два удара.

— Би ли го направил?

— Разбира се. Казах ти, че искам да имам деца.

— Томи не даваше и дума да се издума за осиновяване.

— Проявила си много по-голям разум, като си купила емутата, отколкото когато си се омъжила за Томи.

— Напълно си прав! – засмя се Тори. Но Томи беше много по-красив.

— Красотата не е всичко. – За пръв път в гласа му прозвуча отбранителна нотка.

— Ти не изглеждаш зле, Декс. Всъщност – сега да не вземеш да си навириш носа – но от всички умници, които познавам, ти си най-красив. С изключение на Тед, но Кени е единственият, който може да го сложи в малкия си джоб по хубост, така че не се разстройвай.

— И колко точно „умници” познаваш?

— Хей, не забравяй, че разговаряш с принцесата на микрочиповете. Отраснала съм сред умници. Когато бях малка, татко често ме вземаше с него на работа.

— И наистина ли мислиш, че аз съм най-красивият?

Тя едва сподави усмивката си. Той действително беше много сладък по своя смотаняшки начин.

— Абсолютно.

— По принцип ми е все едно, но разбирам какво голямо значение има за теб външният вид.

Нещо в сухия, скован начин, по който го изрече, но в същото време като че ли и с известно притеснение, не остави сърцето й безразлично. Да не говорим за други по-интимни места по тялото й. Не си спомняше друг път да е била толкова объркана. Можеше да стори само едно.

— Добре, Декс, реших. Ще те тествам.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид в леглото. Ти, аз и матракът. Мисля, че е крайно време да видим на какво си способен.

Сковаността му изчезна и очите му развеселено блеснаха. Имаше нещо в насмешливите бръчици в ъгълчетата на очите му, които превърнаха зародилите се в нея искри в ярки пламъци.

— О, много ти се иска, нали? Ами ако ти кажа, че се пазя като награда за първата брачна нощ?

— Майтапиш се. Не желаеш да спиш с мен?

— Може да се каже, че мисля почти само за това. Но образно казано, защо да си купуваш теле, когато можеш да получиш месото даром?

— Ти се смяташ за някакъв вид награда!

— Определено. – Очите му заблестяха още по-ярко. – Не искам да ти се сторя нескромен и със сигурност нямаше да го спомена, ако ти не бе повдигнала въпроса, но аз съм страхотен любовник.

— Боже! – Тори завъртя очи.

Той се засмя, привлече я в обятията си, впи устни в нейните и я целува, докато й премаля. Някъде в глъбините на замаяния й разум се мярна мисълта, че той далеч не е толкова безразличен, колкото се преструва, но ръката му върху гърдите й събуждаше толкова приятни усещания, че Тори не бързаше да я отблъсне.

Декс наистина умееше да се целува. Когато езикът му нахлу в устата й, тя се опита да се убеди, че наистина е жалка, щом толкова е зажадняла за мъжко внимание, че е паднала дотам, да целува Декстър О’Конър. Ала в целувката му нямаше нищо жалко. Беше сладостна и еротична и я караше да жадува за още и още.

Двамата се отдръпнаха един от друг и когато престана да вижда звезди, тя осъзна, че господин Улегналост е разтърсен не по-малко от нея.

— Добре – задъхано промълви той. – Ще се оженя за теб.

Тори се притисна към топлата му гръд, усети дъха му на челото си и за частица от секундата й се прииска да каже „да”.

— О, Декс… само след месец ще съжаляваш.

— Не, няма. Нито пък ти.

Тори трябваше просто да си тръгне, но някакъв дявол в нея не й позволи.

— Първо леглото. После ще реша. Няма да купя котка в чувал.

Той се взря в нея и в ъгълчетата на устните му заигра опасна

усмивка.

— Засега двамата с теб ще стоим по-далеч от леглото. Но ако размисля, ти първа ще узнаеш за това.

17

Докато вървеше редом с Кени из не толкова оживената част на прочутия парк „Ривъруок” в Сан Антонио, на Ема изведнъж й хрумна, че лейди Сара Торнтьн може би е постъпила глупаво, връщайки се в Англия, след като толкова е обичала Тексас. Имаше нещо особено неустоимо в този щат: бликащата енергия, хората и необятните му простори. Улови се, че диша дълбоко, с пълни гърди, сякаш белите й дробове по някакво чудо се бяха увеличили. Не можеше да си го обясни, но тук се чувстваше по-дръзка, по-волна.

Последните пет дни бяха като вълшебна приказка. Кени я разведе из два от най-живописните тексаски града: Остин и Сан Антонио. В Остин той я забавлява с весели случки от дните си в колежа, докато й показваше университетския кампус. Когато тя приключи с работата си в библиотеката, той я заведе в сградата на Капитолия на щата Тексас, а после двамата обиколиха градските паркове и магазини. Вечеряха в приятни ресторанти и слушаха най-добрите оркестри в Остин.

Сан Антонио се оказа още по-вълнуващ. Сутрините Кени тренираше, а тя довърши изследванията си за статията си за дъщерите на републиката в библиотеката в Аламо. Следобедите прекарваха заедно. Ема никога не се бе смяла толкова много, нито бе спорила така оживено. Чувстваше тялото си приятно отмаляло и преситено от ласките на Кени и вече не можеше да си представи живота без него.

Облакът на депресията я обгръщаше все по-плътно, защото времето й в Тексас почти изтичаше. Последните няколко дни бяха изпълнени с безкрайно блаженство, но днес беше петък, а самолетът й отлиташе в неделя вечерта.

Младата жена подложи лице на порива на вятъра, твърдо решена да не разваля малкото оставащи й часове със самоанализи и размишления. Вместо това си припомни следобедната обиколка с Кени из Аламо. Той я запозна с най-забележителната светиня на Тексас и Ема осъзна, че всички онези исторически и биографични книги, разпръснати из къщата му, не са част от декораторските акценти на Патрик.

Голямата му топла длан стискаше успокояващо нейната. Докато се любуваше на красивата стара сграда на отсрещния бряг, Ема му се усмихна и замислено отбеляза:

— Ти наистина обичаш историята, нали?

— Откъде ти хрумна?

— Преди всичко знаеш удивително много за Тексас от повечето хора.

— Исках да завърша магистратура по история в колежа, но оценките ми от гимназията бяха толкова слаби, че моят наставник ме посъветва да се откажа от това намерение.

— Жалко.

— Едва ли. Той навярно е бил прав. Избрах си най-лесните предмети в университета, но дори по тях едва връзвах четворки. А в последната година напуснах, за да стана професионален спортист.

— Да, предполагам, че трябва да е било доста трудно да получиш повече от четворка, когато почти не си се вясвал на лекции.

Той я стрелна с любопитство.

— Откъде знаеш?

— Не беше особено трудно да се досетя. Достатъчни са пет минути в твоята компания. Честно, Кени, не съм срещала в живота си някой, който толкова се страхува да се изправи пред предизвикателствата.

Той пусна ръката й и се намръщи.

— В момента си в компанията на мъж, който през последните три години два пъти е бил шампион. Така че не ми говори за предизвикателства.

— Но печеленето на турнири е нещо различно, нали? – Ема улови отново ръката му и я стисна успокояващо. Знаеше, че този уикенд е особено труден за него. В Огъста започваше турнирът „Мастърс”, но Кени стоически пазеше мълчание по темата. – Игрището за голф навярно е единственото място на света, където не се боиш да покажеш пред хората колко усилено работиш.

— Защото това е единственото място в света, където работя усилено.

Тя му се усмихна и за миг притисна буза към ръката му.

— Откажи се, Кени, не можеш да ме излъжеш. Ти работиш усилено за много неща. Например тренировките. Просто съзнателно не показваш колко се стараеш, затова отстрани всичко изглежда толкова лесно.

— Толкова си пълна с…

— … че ставам за торене, зная. Ти искаш хората да повярват, че си мързелив. Сякаш смяташ, че не заслужаваш похвали.

— Глупости. – Ъгълчето на устата му нервно потръпна и тя разбра, че е засегнала болното му място.

Имаше толкова много теми, за които нито един от двамата не желаеше да говори, в това число временното му отстраняване от игра и нейните проблеми с херцог Бедингтън. През изминалите пет дни Ема се носеше сред чувствена мъгла, сякаш утрото никога нямаше да настъпи. Не бе забелязала някой да ги следи и сега, когато до заминаването й оставаха два дни, бе принудена да признае, че се е държала безотговорно. Не се бе опитала да се свърже с Хю, нито бе сторила каквото и да било, за да предизвика неодобрението му. Сякаш се намираше в еротичен рай, където бъдещето не съществуваше.

Стомахът й се присви от пристъп на паника, помитайки цялото удоволствие от деня.

— Сигурен ли си, че не можеш да си спомниш имената на някои от хората, които през онзи вечер бяха в дрогерията?

— Вече сто пъти ти казах, че тогава търсех връзки за обувките и не обърнах внимание.

— Но все трябва да си разговарял с някого.

— Дори и да е така, не си спомням.

Ема въздъхна унило. Нищо не бе постигнала – положението не се бе променило от деня, в който бе слязла от самолета.

— Бедингтън знаеше, че съм купила таблоид, значи, шпионинът му е бил в дрогерията. Но защо не му е докладвал за останалото?

На алеята се появи привлекателна жена, бягаща за здраве. Вързаната й на конска опашка коса се полюшваше предизвикателно, но Кени сякаш не я забеляза. Ема оценяваше факта, че когато беше с нея, той не поглеждаше други жени. Наистина беше прекрасен мъж, въпреки слабостите си. Умен и забавен. Освен това проявяваше изненадващо старомодна любезност. Въпреки че днес най-малко десетина пъти го обсаждаха фенове, той разговаряше учтиво с всички, ала в същото време ясно показваше, че е неин кавалер и е задължен най-вече към нея.

Стигнаха до края на парка и се обърнаха назад. Тук беше толкова тихо, далеч от шумните градски улици. Тишината се нарушаваше от време на време единствено от мотора на минаващо речно такси или бродещ турист. Усещането за усамотение й напомняше за „Сейнт Гъртруд” в късен следобед. Въпреки щуращите се навсякъде момичета, там имаше прекрасни уединени кътчета.

— Откъде ми хрумна, че шпионинът е мъж? – възкликна Ема изненадващо. – Със същия успех може да е и жена.

— Сега си спомням, че зърнах старата госпожа Колигън край един от щандовете. Вярно, че е на осемдесет, но е истинска фурия.

— Давай, подигравай се. Побиват ме тръпки само като си помисля, че някой ме е следил, а аз нямам представа кой е бил. И защо напоследък наблюдението спря?

— Разбирам как се чувстваш, скъпа. Знаеш какво мисля за привързаността ти към онази купчина камъни, затова е по-добре да премълча.

— Зная какво мислиш. – Ема го изгледа раздразнено. – Ти смяташ, че ще се превърна в една от онези „завеяни мили дами”. Че ще започна да си говоря сама, ще развъдя цяла сюрия кожи и ще нося онези стари пуловери, които миришат на молци.

— Трябва да призная, че нито едно от всичките тези неща не са ми идвали на ума. По-скоро си те представям с черен колан с жартиери…

— Само защото съм неомъжена англичанка и уважавам традициите, не означава, че съм ексцентрична.

— Мислите ти май щукнаха в неочаквана посока. Накъде по-точно клониш?

— О, не зная. Забрави.

— Знаете ли, лейди Ема, вместо да ме обвинявате в разни психически разстройства, ще е по-добре да избистрите помътения си ум.

— Помътен? Умът ми е бистър като сълза!

— Щом е така, защо упорито продължаваш да се смяташ за спаружена стара мома?

— Няма такова нещо. Но зная, че съвсем не съм секси парче.

— С чиста съвест мога да заявя, че това е пълна лъжа.

— Не е… – Тя го погледна сепнато. – Какво каза?

— Че си секси парче.

— Просто си любезен.

— Просто съм мъж. Виждаш ли, тази твоя уста…

— Ето че пак започваш! Толкова е несправедливо. Ако аз бях мъж, щяха да ме сметнат за силен водач. Но само защото съм жена, ме наричат командаджийка с маниерите на фелдфебел.

— Вярно е, но в момента не говорим за това. А за това, че имаш най-чувствената уста, която някога съм виждал.

— Чувствена?

— Ъхъ.

Ема преглътна. Втренчи се в него.

— Сега зная, че лъжеш.

— Аз лъжа само за маловажни неща. Трябва ли да ти напомням какво точно правеше с въпросната уста в осем часа тази сутрин?

Ема не вярваше, че той все още може да я накара да се изчерви, но се оказа, че е грешила.

— Да, ами, благодаря.

Кени се засмя и я привлече към себе си.

— Аз ти благодаря.

В место да се опита да се свърже с Хю, Ема прекара следващата сутрин в леглото с Кени, заета с дълги, сластни любовни игри. Не можеше да си представи, че на света съществува по-страстен, по-всеотдаен, по-нежен любовник. Жалко, че той толкова държеше да води играта. Не че тя искаше да доминира през цялото време – прекрасно беше да има толкова божествено опитен партньор – но понякога й се щеше да поеме инициативата, дори само за да експериментира с това негово великолепно тяло. Ема бе сигурна, че с времето щяха да решат този проблем, но за съжаление, точно време не им достигаше.

След като закусиха, без да бързат, двамата се отправиха към конюшнята и през следващите няколко часа яздиха в гората покрай брега на Педерналес. Кени, възседнал Шадоу, се бе отпуснал върху каубойското седло, докато Ема яздеше Чайна с английско седло.

— Кени, забелязал ли си…? Навярно само се самозалъгвам, но ми се струва, че татуировката ми започва малко да избледнява.

— Просто попива по-надълбоко в кожата, това е.

— Сигурно си прав. – Тя чу шумолене в гъсталака и видя един броненосец, заровил муцуна в корените на паднало дърво. За пръв път беше толкова близо до такова странно животно. Бедрата я боляха приятно от ездата или от тазсутрешните лудории в леглото.

Кени нахлупи стетсъна по-ниско на челото си.

— Мислех си… следващият срок ще започне след седмица, а изглежда, Антихриста не се е втурнал да отмени наказанието ми и да ме върне на игрището, затова не е нужно да бързаш да се връщаш. Защо не останеш още малко?

Ема се изправи на седлото и му метна бърз поглед.

— Билетите ми са туристическа класа и не може да се презаверяват.

— Аз ще се погрижа за билетите. Не се тревожи за това.

Стана й приятно, че той вече не бързаше да се отърве от нея.

Предложението му би трябвало да я зарадва, но вместо това я вкисна още повече. Ако не спяха заедно, Кени нямаше да иска тя да остане.

— Аз съм директорка на училището. Занятията може и да не започват веднага, но работата ми – да. Две седмици са най-дългата ваканция, която мога да си позволя.

— Не разбирам. Ти вече ми каза, че херцогът ще те уволни. Каква е разликата, ако изобщо не се явиш на работа?

— Той още не ме е уволнил и докато не го направи, аз отговарям за „Сейнт Гъртруд”. – Тя задъвка умислено долната си устна. – Все още разполагам с двайсет и четири часа. Може би все ще ми хрумне нещо.

Пътеката зави и те видяха в далечината къщата му. Ема си помисли колко силно бе обикнала това място. Обичаше това ранчо, този щат. Тук се чувстваше друг човек, не толкова самотна.

— Все пак – намръщи се Кени – не виждам защо да бързаш да се връщаш, когато си прекарваме толкова добре.

Те наистина си прекарваха добре – най-прекрасните мигове в живота й – и Ема не можа да потисне надигналата се в нея тъга.

— По-добре краят да е щастлив, не мислиш ли?

Отне му минута да проумее думите й.

— Да, предполагам, че си права.

— Разбира се, че съм права – заяви тя остро, прикривайки болката, която изпитваше.

Каквото и да бе искал да добави, остана неизречено, когато конюшнята се появи пред погледите им. Кени се изправи на седлото и изрече една цветиста псувня, от онези, заради които възпитаничките на „Сейнт Гъртруд” тутакси биваха изпращани в кабинета на директорката, за да изслушат назидателна лекция за благопристойната английска реч.

Тя проследи погледа му и видя група мъже, застанали до бял закрит микробус. Един от тях крепеше върху рамото си професионална видеокамера и ги снимаше, докато приближаваха. Друг стоеше малко настрани, забил поглед в бележника в ръката си. Той беше по-нисък от останалите и по-елегантно облечен, в тъмнокафяво спортно сако, бежов панталон и светлозелена спортна риза. Когато наближиха, тя зърна позлатени катарами да проблясват върху носовете на скъпите му мокасини.

— Дръж си устата затворена – изръмжа Кени. – Говоря сериозно, дръж си езика зад зъбите.

— Кои са те?

— Неприятности, ето какво са.

Като скъсиха още повече разстоянието, Ема забеляза, че Кени не откъсва поглед от мъжа с бележника. Беше среден на ръст, с квадратна челюст и остра, късо подстригана коса. Около мускулестия му врат на верижка висяха супермодерни слънчеви очила.

Операторът пристъпи към тях, насочил обектива директно към Кени, който дръпна юздите на коня си.

— Това е частна собственост, Стърджис.

— Никога не съм виждал ранчото ти, Кени. Чух, че тук е много приятно. Какво ще кажеш да ме разведеш наоколо? – Мъжът имаше плътен, добре модулиран тембър на професионален водещ. Усмивката му беше мазна и Ема тутакси се изпълни с неприязън към него.

— Няма да стане. – Кени скочи от седлото, подхвърли юздите на коняря и помогна на Ема да слезе.

— Това е бизнес, Кени, искам интервю.

— Ти си последният репортер, на когото бих дал интервю. Между другото, как е окото ти? Кой би си помислил, че толкова лесно ти тече кръв?

Мъжът го стрелна с неприкрита враждебност, после се извърна към Ема.

— Стърджис Рандъл. Журналист от „Уърлд Спортс Тудей” към международния спортен канал.

— Това е Ема – представи я Кени, преди тя да успее да отговори.

Това бе всичко – без фамилия и без титлата, с която Кени обичаше да се фука пред всички, с които се запознаваха – от продавачи до кондуктори, сякаш тя едва ли не беше член на кралското семейство, а не дребна благородничка.

Стърджис кимна, загубил всякакъв интерес към нея. Обект на вниманието му бе Кени, а не придружителката му.

— Докато се правиш на каубой, Тайгър Удс направи в Огъста десет удара под пара. Новината, че не си му съперник там, е истинска сензация, която съм длъжен да отразя най-подробно.

— А аз си мислех, че вече си направил достатъчно за мен.

— Ти ме нападна пред пет милиона фенове на голфа – наежи се Стърджис.

Ема бе чула историята от Тори и знаеше, че Стърджис го е ударил пръв, но както винаги Кени не се защити.

— Двамата сме професионалисти – продължи журналистът – и можем да загърбим миналото. Нека да разгледаме ранчото.

— Някой друг път.

— Момчетата от „Глоубъл Нашънал” смятат, че интервюто е добра идея. И след като са един от спонсорите ти и големи рекламодатели на моето шоу, те командват парада. Но ако не ти пука дали ще загубиш важен спонсор…

Ема кипна от ярост от това нахлуване в личния живот на Кени. Фактът, че той беше публична личност, не даваше право на всеки да си пъха носа в работите му.

Кени запази каменното си изражение.

— Никакви интервюта. Вече го казах на шефа ти.

— И на всеки репортер в страната – мазно добави Стърджис. – Разбирам, Кени. Затова ето какво ще ти кажа – ще ти снимаме задника, докато бягаш.

Той се ухили самодоволно, а лицето на Кени потъмня като буреносен облак. Отне й миг да схване. Сетне Ема разбра, че Кени не може да откаже, без да изглежда груб. Рандъл отлично знаеше, че Кени не би понесъл всеки американски поклонник на голфа да види как кумирът му се отдалечава с гръб към камерата.

В този миг кожата й настръхна, когато я осени неочаквано прозрение. Предоставяше й се златна възможност. Репортер! Телевизионна камера! Точно когато смяташе да се откаже, имаше невероятния шанс да се изложи пред целия свят, за какъвто дори и не бе сънувала. Дъхът й секна. Дори Бедингтън не би могъл да пренебрегне подобен скандал!

Кени я чу как пое забързано дъх и забеляза многозначителния блясък в очите й. Погледът й се стрелкаше от Стърджис към оператора и всички косми на врата му щръкнаха. Лейди Ема току-що бе осъзнала, че на тепсия й се поднасяше многомилионна аудитория в национален мащаб, която щеше да стане свидетел на всички щуротии, които й хрумнат.

Младият мъж се стегна. Ема беше чевръста особа и всяка секунда можеше да се хвърли на врата му, да се съблече гола или да се впусне в диви хавайски танци.

Ако не искаше кариерата му окончателно да отиде по дяволите, трябваше светкавично да я махне от тук, дори с цената на интервю.

— Добре – сви рамене гой. Защо не? Едно интервю е добра възможност истината да излезе наяве. – Обърна се към нея. – Ема, за теб ще е скучно. Почакай ме вътре, става ли?

Беше се подготвил за най-лошото и се опитваше да не мисли за това, че всеки миг тази английска лейди може да го направи за смях в средите на професионалния голф. Изцепките на Лий Тевино, коментарите на Бен Райт за лесбийките голфъри и дори кулинарните забележки на Фъзи Золър за пържените пилета и вареното зеле след „Мастърс” през 1997-а щяха да бледнеят пред това, което лейди Ема можеше да стовари на главата му.

И… нищо. За огромно изумление на Кени, Ема пое дълбоко дъх, кимна и се извърна. Идеше му да се ощипе. Наистина ли тя щеше да си тръгне просто така?

Без да погледне към камерите, тя се отправи към къщата, отказвайки се от последния си шанс да се озове в центъра на пикантен публичен скандал. И Кени знаеше отлично защо не се възпротиви. Защото не искаше да го нарани.

— Готови сме! – извика операторът. – Застани там, Кени!

Той се постара да изхвърли от главата си Ема и всичко свързано с нея и се насочи към оградата, опитвайки се да не мисли за саможертвата й. Във въображението му се заредиха пленителни картини, които го разсейваха – представяше си как изглеждаше тази сутрин, сгушена в съня си до него, със сбърчено чело, сякаш се опитваше да измъдри нещо скандално. Припомни си светло карамелените й къдрици, пръснати върху небесносинята калъфка на възглавницата, като медени дири по небето.

— Кени?

Той се сепна. Откога на развейпрах и женкар като него му хрумваха лиготии като медени дири по небето! Само това му липсваше! Обърна се решително към Стърджис.

— Да приключваме по-скоро с тази гадост.

Глупачка! Ема дръпна рязко чекмеджето, търсейки тирбушон. Беше профукала и последната възможност в живота си! И защо? Защото беше идиотка, ето защо! Пълна идиотка!

Вратата се удари с трясък в стената. Той изглеждаше напрегнат и ядосан. Страхотно! В момента тя нямаше нищо против една хубава кавга. Направо жадуваше за скандал! Каквото и да е, за да изпусне парата.

Кени се спря до плота, свали шапката си, погледна я и се усмихна. Докато се взираше в лицето й, напрежението напусна тялото му и той сякаш целият омекна. Преображението бе толкова поразително, че тя не можа напълно да го възприеме. Сякаш огромен буреносен облак бе разпръснат от ослепителен слънчев лъч.

Усмивката му грееше толкова ярко, че Ема имаше чувството, че потъва в море от топлина. Очите му… тези изумителни очи… Кожата й настръхна, сърцето й запрепуска бясно, кръвта й закипя във вените. Ушите й бучаха, погледът й се размъти, костите й омекнаха като разтопено олово. Ема се вкопчи отчаяно в ръба на плота.

След толкова страстни денонощия с него, тялото й пребиваваше в постоянна сексуална възбуда, ала това беше нещо различно. С нея ставаше нещо непонятно, непознати усещания струяха от потайни кътчета в душата й, за чието съществуване дори не бе подозирала.

Всичките й инстинкти за самосъхранение закрещяха неистово. Само не това! Моля те! Всичко друго, но не и това! Не и с този мъж! Моля те, Господи, не… и любов.

Тя го обичаше. Чувствата й не бяха обикновено увлечение. И осъзнаването на тази истина не бе станало така, както винаги си бе представяла – бавно и кротко, а по-скоро приличаше на мощно земетресение. Беше толкова неуместно. Толкова непрактично. И толкова ужасно, болезнено помитащо.

— Какво се е случило?

— Да се е случило? Не, няма нищо. Разбира се, че нищо не се е случило. Как мина интервюто? – Ема се надяваше, че Кени не е забелязал треперещите й ръце. Най-сетне бе намерила тирбушона и се опита да отвори бутилката бяло вино, която той преди това бе избрал.

Кени я взе от ръката й.

— Като се има предвид, че не го ударих нито веднъж, може да се каже, че мина добре. – Зави тирбушона в тапата и сетне отново я дари с проклетата си разтапяща усмивка. – Благодаря ти, че не се възползва от камерата.

Тя грабна солницата, за да намери работа на ръцете си. Патрик беше излязъл, за да прави снимки. Преди малко се радваше на уединението, но сега съжаляваше, че още не се е върнал.

— Какво искаш да кажеш?

— Знаеш съвсем точно какво искам да кажа.

Младата жена прехапа долната си устна и прокара палец по керамичното капаче на солницата.

— Ти си страхотна дама, знаеш го, нали, лейди Ема? И нямам предвид единствено в спалнята.

Тя се извърна към него и когато заговори, гласът й бе тънък и нерешителен, по нищо не приличащ на обичайния й тембър.

— Смяташ, че съм страхотна в спалнята?

— А ти не смяташ ли?

— Ами да, но това е, защото съм с теб.

Кени кимна охотно.

— Разбира се, че е заради мен, затова се приготви за огромно разочарование, когато се опиташ да направиш същото с някой друг. – Устните му започнаха бавно да се разтеглят в усмивка, но изведнъж се свиха.

И тя внезапно осъзна, че не може да си представи да се люби с някой друг. Не можеше да си представи, че ще бъде толкова разкрепостена и същевременно беззащитна. Защо бе решила да се отдаде точно на него? Тя никога не действаше прибързано, внимателно планираше всяка своя стъпка, тогава защо бе сметнала, че сексът е изключение? Когато му бе отдала тялото си, Ема несъзнателно му бе отдала всяка част от себе си, включително и тези, за които той не бе молил, нито бе искал.

От гърдите й се изтръгна приглушен стон.

— Какво ти е? Имаш вид, сякаш току-що си лапнала развалена стрида.

— По-лошо е от това.

— Ема?

— Не мога да говоря за това.

— Глупости, разбира се, че можеш. Кажи ми.

Да му каже, че го обича? Никога! Не й беше трудно да си представи реакцията му. Първо щеше да бъде смаян, после – ужасен. Повече нямаше да има никакви разговори тя да остане още малко, никаква непринуденост помежду им, нито от онези заслепяващи усмивки, които я караха да се чувства, сякаш потъва в океан от слънчева светлина.

И изведнъж я осени най-поразителното прозрение. Защо да не бъде откровена? По характер бе пряма, както се казва, хващаше бика за рогата, а и това бе идеалният начин да се спаси.

Признаването на истината ще бъде равносилно на ампутация. Бързо и брутално. Той ще се ужаси и ще сложи край на всякакви глупави фантазии за „деца с теменужени очи и щастлив живот, докато смъртта ги раздели”.

Без да си позволи да се замисли и разколебае, тя отвори уста и се чу да казва:

— Случи се най-абсурдното. – Прокашля се. – Току-що осъзнах… това е… най-досадното, невероятно глупаво, но… – Езикът едва се обръщаше в устата й. – Ще бъдеш абсолютно потресен. Вероятно ядосан. И напълно те разбирам.

Кени търпеливо чакаше.

— О, няма значение. Забрави. Аз… – Понечи да заговори за друго, но се възпря. Притежаваше много недостатъци, но страхливостта не бе сред тях. А и кой бе измислил правилото, че жената може да запази гордостта си само ако крие най-съкровените си чувства? Тя бе направена от по-твърд материал. – Разбираш ли, аз се влюбих в теб – изтърси и млъкна.