Покоряването на шотландеца

Когато Маги не му отговори, той погледна към нея. Тя седеше тихо сама, без да му обръща внимание.

Без съмнение я нараних, след като я игнорирах тази сутрин. При мисълта болката премина през него и той се прокле вътрешно.

Не трябваше да идва на това пътуване. Никога не се е нагърбвал доброволно да пази жени. Ако не беше прекарал толкова много време с Маги през последните два дни, никога нямаше да узнае, колко много означава тя за него. Би могъл да изживее целия си живот в блажено невежество.

Въздъхвайки, той пое през дърветата до потока, който следваха.

Свали дрехите си и се потопи, но дори и студът на водата не можа да потисне горещата нужда, която изпитваше към нея. Повече, отколкото би могъл да я избие от ума си.

Брейдън се гмурна под водата и се постара да не мисли за червенокоси нимфи, които бяха в състояние да откраднат душите на мъжете.

Маги се взираше към дърветата в посоката, където беше изчезнал Брейдън. Ръцете й трепереха, докато обмисляше какво трябва да направи.

Хайде, призова я ума й. Вече взе решение.

Да, тя беше взела, но все още обмисляше действията си. Това беше като преструвките, които й носеха проблеми. Знаеше, че Брейдън не би я отпратил.

Но как щеше да се промени връзката им? След като го познаеше като любовник, никога не биха могли да се върнат оттам, от, където бяха започнали.

Разбира се, тя наистина не искаше да се връща назад и да бъде невидима за него.

Какво искаш?

- Искам чудо - прошепна тя.

В пълния си разцвет, разхождащо се по вода чудо. Искаше Брейдън да бъде неин. И ако оцелееше след срещата си с МакДъглас, не искаше да го целува за довиждане и да го гледа как се развлича с друга жена.

А ако умреш?

Тя се разтрепери още повече.

Затваряйки очите си, се опита да реши какво да прави. Докато се концентрираше, през ума й премина картина как Брейдън я държи. Можеше да го почувства, да го помирише.

Да го вкуси.

През целия си живот го искаше, единствено него. И тогава осъзна цялостната дълбочина на чувствата си към Брейдън. Не, не можеше да отиде в гроба или да преживее дори и ден, без да опознае човека, който бе откраднал сърцето й.

В крайна сметка, дори и ако това означаваше да го остави да си отиде, искаше да знае напълно какво е усещането да го обича като истинска жена.

Цялото й тяло се разтърси, Маги бавно се

изправи на крака, а след това се запъти към дърветата в търсене на единствения мъж, когото някога бе обичала.

Брейдън изсумтя докато прокарваше пръсти през гладката си мокра коса. Чувстваше се добре отново да бъде чист.

Наведе се до кръста, за да изплакне лицето си. И докато се изправяше, чу слаб плисък зад себе си.

Преди да успее да помръдне, две хубави мокри ръце обвиха кръста му и го придърпаха към идеално закръглени гърди, които погалиха вдлъбнатината на гърба му.

- Брейдън?

Той замръзна, когато чу гласа на Маги в ухото си, докато влажните й голи гърди прогаряха дупка в гръбнака му. Искаше да й каже нещо, но гърлото му беше толкова стегнато, че едва можеше да диша.

- Ще ми позволиш ли да правя любов с теб? - попита тя.

О, това е сън! Трябваше да е сън.

Със сигурност цветенцето няма да му...

Мислите му се разпръснаха, когато тя разхлаби хватката си около кръста му и го заобиколи.

Мили Боже, беше красива. Повече от всякога.

Погледът му премина по блестящото й тяло, поглъщайки я цялата. Влажната й червеникаво-

кафява коса се уви около палавото й, луничаво лице. Кадифените й, голи рамене блестяха от капчиците вода, които улавяха лъчите на слънцето.

Но най-силно го привлякоха гърдите й, той се загледа в тях, стегнати, с изпъкнали връхчета, които молеха за целувка на любовник. Докосване на любовник.

И в този момент си пожела водата да не беше толкова дълбока, изцяло стигаше до пъпа й, а той искаше да види повече от нея.

- Маги - въздъхна той. - Какво...

- Шшш - каза тя, поставяйки пръст на устните му. - Не казвай нищо, докато не съм си променила мнението. - Гладният й поглед се втренчи в тялото му, изражението й бе отчаяно. - Не искам да променям решението си.

Брейдън знаеше, че трябва да я отпрати. Щеше да бъде благородна, достойна постъпка, която трябваше да направи. Но след това, никога нямаше да бъде благороден или достоен.

И преди да може да вземе решение за каквото и да било, тя се протегна и погали с ръка гърдите му, около собственото му изпъкнало зърно, прокарвайки ноктите си все така нежно по кожата му. Хиляди тръпки преминаха през него, докато тялото му изгаряше отвътре.

Защо тя правеше това?

Защо ще иска мъж като него? Каквато и да бе причината, за него нямаше никакъв смисъл.

Тя премести ръката си от устните му, след което наведе глава и пое зърното му в устата си, засмуквайки го все така нежно.

Брейдън стенеше от удоволствието, което предизвика докосването на езика и устните й. И тогава тя направи най-невероятното нещо от всички възможни: потопи ръката си под водата и обгърна члена му с ръката си. Това нежно колебливо докосване на пръстите й по мъжествеността му премина по-дълбоко, отколкото физическия допир. Докосна го, изцяло достигайки до непокаяната му душа. Замаян и разгорещен, той беше на предела на разумната мисъл. Всичко, за което можеше да мисли, беше как най-накрая задоволява дълбокия си копнеж, който непрекъснато го измъчваше от момента, в който я беше видял да го предизвиква на вратата на църквата. Как я желаеше. Това беше извън разбирането, беше отчаяние, толкова дълбоко, че разкъсваше изцяло сърцето му.

Държейки лицето й в ръцете си, той наклони главата й и покри устните й със своите.

Тя въздъхна в устата му, докато продължаваше да гали подутата му мъжественост с ръка.

Инстинктивно, тялото на Брейдън се изви срещу дланта и пръстите й, оставяйки я да си проправи път към него, докато вкусваше сладостта на устните й.

Маги се страхуваше, че може да припадне, докато главата й се замайваше от вкуса му, от усещането на копринената му твърдост по върховете на пръстите й. Никога не бе предпо-

лагала какво би било усещането за един мъж. Брейдън беше толкова нежен и твърд в същото време. Като кадифе, опънато над стомана.

Да, искаше го. И ако това беше единственият начин да го има, тогава щеше да го вземе.

В този момент, беше неин, а тя щеше да го обича по начина, по който винаги бе мечтала да го обича.

С цялото си сърце.

Няма да има връщане назад. Без страх.

Никога не би искала друг мъж да я докосва по този начин. Да я целува. Да я държи. Брейдън беше единственият мъж, за който някога би изгоряла. Да вървят по дяволите страховете й.

Брейдън я вдигна на ръце и си проправи път към брега. Постави я на наметалото, което беше опънала там за тях.

- Планирала си всичко, нали? - попита той с лека, хумористична нотка в гласа си.

Маги кимна.

- А ако те бях отпратил? - попита той.

- Нямаше да ти позволя - прошепна тя, обви ръце около врата му и придърпа главата му към нейната за поредната дълга, дълбока и приятна целувка.

Брейдън не я разочарова, когато награби устните й като древен викинг. Тя въздъхна от задоволство и прокара ръцете си надолу по изваяния му, твърд гръб.

Той беше мъжът на мечтите й тя щеше да се наслади на това.

Мускулите му потрепваха и се огъваха под дланите й, докато гърдите му се търкаха в нейните. Възбуждайки я, дразнейки я. Доставяйки й удоволствие.

О, но усещането за него беше прекрасно. А вкусът му бе дори по-невероятен.

Нейният герой. Нейната любов.

Как й се искаше да може да го задържи така завинаги. Изгубени в този момент, където бяха само двамата. Без минало и без бъдеще, където нищо не би ги разделило.

Беше перфектно.

Той изостави устните й и си проправи път с изпепеляваща целувка към врата й, където засмука и подразни плътта й с езика и зъбите си. Маги изви гърба си, разтърсвана от удоволствие, докато ръцете му се плъзгаха по тялото й. Надолу по луничавите й рамене, около кръста й, до мястото, където той обхвана бедрата й с ръцете си.

Докато се преместваше към гърдите й, тя го спря.

Той я погледна намръщено.

- Това е моята фантазия - обясни Маги със смутена усмивка. Претърколи по гръб и го възседна през кръста. Улови момента, за да се наслади на усещането от твърдите му, стегнати мускули, галещи чувствителното място между краката й. Беше толкова странно начинът, по който тези мускули се свиваха, докато той дишаше. Инстинктивно,

тя се притисна в него, предизвиквайки трепет на очакване в тялото си и дълбоко ръмжене от Брейдън.

Всички чувства, които бе погребала, изплуваха и тя се предаде на мечтите и фантазиите си. На всички моменти, когато се бе оставяла на волята му.

Сега той беше изцяло неин. Чувстваше се необичайно свободна и въодушевена. Можеше да я напусне, когато настъпи утрото, но никога нямаше да я забрави.

Никога.

Брейдън се взираше с благоговение в нея, когато усети косъмчетата по протежение на бедрата й леко да дразнят корема му....

- И всъщност какво включва тази твоя фантазия? - попита той, докато се гледаха един друг.

Усмивката й стана по-широка. Наклони глава към неговата и вместо да го целуне, както той очакваше, доближи устни до врата му.

Брейдън изсъска от удоволствие от топлината на устните й, докато го изгаряха. Езикът й се стрелна по наболата брада на врата му, дразнейки и измъчвайки го с нестихващи вълни от наслада.

Беше толкова странно. Не можеше да преброи жените, които са правили това за него в миналото, и все пак никоя от тях никога не го бе карала да изпита такова странно чувство на напрежение. Такова усещане за пълнота.

И това, което го ужасяваше най-много, беше

фактът, че не можеше да я отблъсне. Нуждаеше от нея по начин, който не можеше да се опише.

Тя се наведе напред, така че гърдите й се притиснаха към неговите.

- Маги - прошепна той дрезгаво, прокарвайки ръце по гладката, блестяща кожа на гърба й. А тя спусна устните си надолу по тялото му.

Бавно, старателно, покри гърдите и ръцете му с изгарящите си целувки. Гърдите й се олюляваха насреща му, дразнеха неговите, докато ръцете й изследваха всеки сантиметър от кожата му.

Брейдън не можеше да си спомни жена, която да е била някога толкова смела с него. Човек, който изглеждаше, че получава удоволствие от това да му предоставя такова. Беше невероятно.

И в този момент, той осъзна колко много означава за него малкото му цветенце.

Светци, смилете се над душата му. Как трябваше да постъпи?

Да я отблъсне.

По-скоро щеше да умре, отколкото да я остави да си тръгне. Не мисли за това.

Не, няма. Просто ще се наслади на момента и жената. Изживей го без мисълта за утрешния ден. Точно сега бяха само двамата и не би позволил на никого, дори и на себе си, да развали това, което споделяха.

Маги се наслаждаваше на звука от стоновете на Брейдън и ръмженето, което изпълваше

ушите й. Може би трябваше да се притеснява от действията си, но беше сигурна. Ако беше готова за това, щеше да го направи изцяло и без задръжки.

Преди да свърши деня искаше да го опознае от главата чак до пръстите на краката му.

С тази мисъл в съзнанието си, тя насочи устните си към бедрото му. Брейдън затаи рязко дъх и стисна зъби, докато тръпки разтърсваха тялото му.

Маги се засмя гърлено, докато продължаваше безмилостното си изучаване.

Кой би си помислил, че такъв смел, силен мъж може да бъде повален с обикновена ласка?

Това откритие й даде сила и я развълнува още повече.

Той беше неин. Брейдън зарови ръка в косата й, тъй като се бореше с желанието да поеме контрол над ситуацията. Скоро щеше да получи шанса да й се насити. За момента щеше да я задоволи, оставяйки я да диктува правилата.

Но беше трудно. И с всяка изминала минута ставаше по-трудно.

Маги отново плъзна ръка по пулсиращото желание между краката му. И тогава, за негово пълно учудване, наведе главата си и го пое напълно в устата си.

Брейдън се разтърси целия, докато езикът й си играеше с него. Изсъска, взирайки се със страхопочитание в кестенявата й глава, зарове-

на между бедрата му.

Тя нямаше представа какво означаваше тази гледка за него. Самоотвержеността, нейната всеотдайност. Не получаваше само удоволствие от него като другите му любовници. Споделяше момента с него по начин, по който никоя не го бе правила преди.

И той я обичаше заради това.

Не бе способен да издържи повече, трябваше да я докосне, да я почувства.

Маги го погледна докато той преместваше тялото си.

- Брейдън?

Усмивката с трапчинка се появи за миг, докато се изтегна до нея с глава към краката й. Той позиционира бедрата си наравно с главата й.

- Не спирай - каза той, очите му бяга горещи и похотливи.

Преди да успее да отговори, той раздели бедрата й и зарови устни в нея.

Маги затвори очи и изстена при допира на езика му, забиващ се дълбоко в нея.

О, не можеше да повярва на това. Никога не бе изпитвала такова необуздано удоволствие. Желаейки да почувства повече, тя разтвори краката си по-широко. Той прие поканата й.

Тя прехапа устни и простена дълбоко и гърлено, после се върна към нежните грижи, които му отдаваше.

Споделянето му я трогна дълбоко. Това взаимно поделяне, наравно отдаване. Беше прек-

расно. Великолепно.

И ако оцелееха след срещата с МакДъглас, щеше да намери някакъв начин да запази този мъж за себе си. Без значение какво щеше да й струва.

Беше боец. Винаги е била такава и нямаше да се откаже от Брейдън. Никога. Не и докато той й принадлежеше и с двете - сърце и душа.

Главата на Брейдън се замая, когато отново усети устните и езика й около мъжествеността си. Обхвана бедрата й и ги притисна към себе си, докато прокарваше език по женствеността й, и усещаше трепета й с ръцете си.

Тя беше невероятна. Замисли се за всички тези години, в които нито веднъж не й бе обърнал внимание.

Ти си глупак!

Да, със сигурност беше. Но вече не. Никога вече нямаше да бъде сляп за нея.

Никога вече не би я игнорирал.

А чувството за собственост, което изпитваше към нея го уплаши още повече. Защото в този момент, тя бе пленила сърцето му, по начин, по който никоя друга жена не би могла да плени.

Само тя можеше да го унищожи. Само тя имаше власт над сърцето му и той трепна при новооткритието.

Маги не можеше да повярва какво се случва. От къде намери куража да направи тези неща с Брейдън, не знаеше. Но, о, беше прекрасно!

Споделянето в тяхната връзка я докосна до дъното на душата й. Беше толкова завладяващо, изпълващо, толкова невероятно, че би желала този момент никога да не свършва. Топлината на устните му я изгаряше докато я закачаше и смучеше. И още по-невероятно беше усещането на пръстите му, дълбоко вътре в нея. Вътре и вън и навсякъде. Тялото й тръпнеше и трепереше, докато главата й се замая от усещанията.

Затвори очите си. Усещането беше твърде силно за нея. И точно, когато беше сигурна, че ще умре от изживяването, тялото й се взриви.

Маги отметна главата си назад и изкрещя от удоволствие, сякаш светът се завъртя и наклони около нея.

Никога, никога не бе изпитвала подобно нещо.

А езикът му все още я измъчваше.

- О, Брейдън! - простена тя.

Той се засмя почти злорадо, докато целуваше бедрото й.

- Все още не съм приключил с теб - каза той, а гласът му бе закачлив и изпълнен с обещание.

Изправи се между краката й и позиционира тялото си върху нейното. Маги се пресегна и зарови ръце в косата му, докато той използваше коленете си, да разтвори краката й по-широко.

Постави устните си върху нейните, след което потъна дълбоко в тялото й.

Маги замръзна, когато болката победи удоволствието й.

- Брейдън?

- Шшт - прошепна той до устните й. - Дай си време.

Облегна се назад, отдалечавайки се от нея и леко провря ръката си между телата им, докато не намери сърцевината й. Маги бързо забрави болката, докато той нежно си играеше с тялото й, доставяйки й удоволствие отново.

Беше толкова внимателен и мил. От това, което бе чувала за други мъже, знаеше, че повечето от тях не се интересуваха дали ще наранят или не, жената при първия й път. Но Брейдън беше загрижен за нея.

И това обичаше най-много в него.

Инстинктивно, Маги се отри в него, и той я прониза още по-дълбоко, отколкото преди.

Брейдън прехапа устни, когато усети движенията й.

- Да, любов моя! - простена той и затвори очи, за да се наслади на топлата, стегната горещина на тялото й, която го обгръщаше. - Това е.

Дишането му стана неравномерно и той я остави да поеме контрол над момента, докато тя изцеждаше тялото му с нейното.

Никога не се беше чувствал така.

Отваряйки очите си, той видя учуденото изражение на лицето й. Да, тя обичаше да контролира.

За да я задоволи, Брейдън се превъртя, без

да се отделя от нея.

Маги въздъхна, когато се озова отново върху него. Тя се втренчи с благоговение в него и на странното усещане за тялото му вътре в нея и между краката й.

Очите му бяха тъмни и изпълнени с нежност, когато се пресегна и обхвана гърдите й с ръце си. Тя покри ръцете му със собствените си после повдигна тялото си, отпускайки се върху мъжествеността му.

- Да - задъха се той - това е.

И тогава ръката му се върна, за да я докосне между краката, докато тя го яздеше здраво и бързо.

И в този момент, когато тя достигна до ръба, той се присъедини към нея.

Задоволена и изтощена, Маги се изтегна върху гърдите му и просто се радваше на усещането за ръцете му около нея, докато дъхът му разбъркваше косата й.

Брейдън наклони главата си назад, разтърсен от това, което се бе случило между тях. Усещаше огъня вътре нея, но никога не бе предполагал за дълбочината на страстта й.

По-лошото бе, че бе далеч от задоволяването. Ако не друго, я желаеше повече от когато и да е било. Защото сега, когато изпита любовта й, той знаеше, че наистина няма друга като нея.

И това дяволски го уплаши.

Маги повдигна глава, за да погледне към него.

- Нещо не е наред ли? - попита тя, свъсвай-

ки вежди обезпокоена.

- Не - прошепна той, прокарвайки ръце по гърба й. Всъщност не лъжеше.

В интерес на истината, нещата никога не са били по-правилни.

И също така, никога по-погрешни.

Докато се обличаха Маги усещаше колко напрегнат е Брейдън, чувстваше го дори в костите си и от този факт я болеше. Не искаше да го оставя сам в това.

- Брейдън - повика го тя, за да привлече вниманието му. - Искам да знаеш, че не съжалявам.

Лицето му стана още по-неумолимо от преди и тя можеше да прочете мисълта „ще го направя" в очите му.

Сърцето й се сви и тя се извърна. Така да бъде. Наистина не изпитваше никакви чувства към нея и сега желаеше да я забрави. В този момент на Маги й се искаше да бе останала в лагера. Би могла...

- Маги - отвърна Брейдън и я придърпа в

прегръдката си. - Не съм разочарован от теб -

прошепна той. - Разочарован съм от себе си. Не

трябваше да се възползвам. Вината е в мен.

Той наклони глава, за да може да погледне в очите й.

- Защо дойде при мен?

- Защото те исках. - Тя се протегна и докосна наболата по бузата му брада. - Аз не искам нищо от теб Брейдън. Не очаквам и да се държиш с мен по различен начин от преди. Бях любопитна, а сега вече знам.

Брейдън стисна зъби при думите й. Проблемът беше, че сега той също знаеше. Тялото му се съживяваше при всяко нейно докосване и при аромата на току-що измитата й плът. Все още я желаеше.

В действителност можеше да я обладае отново още в този момент. И това го плашеше. Плашеше го повече от каквото и да било друго досега. По-скоро би тръгнал гол в битка срещу цял английски гарнизон, отколкото да срещне лицето й сега. Само ако знаеше, че може да й има доверие.

Можеш да опиташ.

Колко лесно звучеше. Но последствията щяха да са твърде страшни. Нито една жена не струваше колкото живота му. Това беше убеждението, с което живееше и това беше единствената истина, която не би забравил.

Маги забеляза тъмнината в погледа му. Беше взел своето решение, можеше да го почувства. И съдейки по твърдостта на тялото му, то не предвещаваше нищо добро за нея или сърцето й.

Очакваше толкова много. В действителност очакванията й бяха високи. Сега беше време да запази достойнството

си. Повдигна се на пръсти и целуна нежно брадясалата му буза.

- Благодаря ти - прошепна тя в ухото му, след което се отдръпна от прегръдката му и се отправи към лагера.

Брейдън затвори очи, когато почувства как болката го прониза. Разбра посланието й и това го разкъсваше, той не бе мъж, който тя заслужаваше. Наведе се и вдигна плейда си от земята и го сгъна. Спомените го връхлетяха. Спомени за това как тя лежи гола върху него и се отдава напълно на сливането им. Беше невероятна. А той беше истински задник. Голям и арогантен задник, който трябваше да бъде изведен и бит от всеки един от братята й. Въздъхвайки, той се опита да забрави за това, докато вървеше обратно към лагера.

Нощта беше дълга за Маги, тя не можа да заспи. През цялото време се въртя, докато се опитваше да измисли най-подходящите думи за пред МакДъглас.

По-лошото беше, че сънуваше Брейдън и отдаването си. Но от всички сънища, които имаше, най-ужасяващият беше как МакДъглас пронизва Брейдън с меча си, а тя безпомощно наблюдаваше, неспособна да му помогне.

Събуди се на сутринта, молейки се, а ръцете й трепереха.

- Добре ли си? - попитаха я Брейдън и Син, когато седна срещу тях.

Сърцето й биеше учестено и не можеше да направи друго, освен да кимне. Но това беше лъжа и тя го знаеше. Не беше добре. Не можеше да понесе ужаса, който изпитваше.

Всичко лежеше на раменете й. Провалеше ли се и тримата щяха да платят с живота си. Цяла сутрин паниката стискаше сърцето й. След като закусиха набързо, те препуснаха с конете, а сутринта отстъпи място на следобеда. Следяха за някой, който би могъл да ги забележи и предизвика. Но късметът бе на тяхна страна и не срещнаха никой.

В действителност беше доста зловещо, липсата на хора в зелените поля или по пътя, докато преминаваха през земите на МакДъглас и наближаваха замъка му. Изглеждаше сякаш светът е свършил и оцелелите са единствено те. Когато бяха само на няколко мили от целта си оставиха конете на една поляна да пасат и продължиха пеша.

- Мислиш ли, че конете ще са тук, когато се върнем? - попита Маги, когато Брейдън пусна и последното животно на свобода.

- Ще видим - отвърна той, докато двамата със Син скриваха седлата и юздите под един храст.

Маги кимна, нищо че той не спомена какво ще се случи с всички тях, ако не успееха.

Трябваше да стане - уверяваше се сама себе си, докато събираха багажа си и се отправиха към хълма, където ги очакваше замъкът, съдбата им и отмората.

Не можеше да се провали. Не и докато живота на Брейдън зависеше от нея.

Няколко часа преди да се смрачи достигнаха до старите каменни стени, които обграждаха крепостта МакДъглас.

Откакто Уилям Завоевателят беше властвал над Англия, тези стени пазеха МакДъгласови от враговете им. Никой никога не бе успял да превземе крепостта, да я обсади или да вземе за заложник леърда на клана.

Никой, докато Маги не изкова съюз с господарката на замъка и Сиана МакДъглас и жените й не прогониха мъжете си.

Напук на себе си Маги изпита малко гордост от постижението си, когато забеляза огромния лагер от мъже, струпан пред стените на замъка, а жените стояха на бойниците и им се подиграваха. Това наистина беше невероятна гледка. Надяваше се да може един ден да я сподели на внуците си.

Когато тримата пътници наближиха лагера, Маги забеляза, че мъжете бяха напуснали палатките си и се бяха събрали около един човек. Видът на лагера показваше на Маги, че Сиана МакДъглас не си е губила времето след заминаването й, за да изхвърли съпруга си и мъжете му. От намусените лица на мъжете тя можеше да отгатне, че те не споделяха веселието на Маги за положението им.

Брейдън я дръпна да спре, когато забеляза

МакДъглас. Едва тридесетгодишен Роби МакДъглас беше също толкова красив, колкото Мак-Алистърови, също толкова страховит леърд, в разцвета на силите си. С широки рамене и висок колкото Брейдън, мъжът можеше да уплаши и демон.

Той имаше червеникаво-руси къдрици и ярки сини очи. Освен осанката си, беше очевидно, че е мъж, роден да командва другите. Гърбът му беше изправен, а челюстта

му здраво стисната. Маги почувства как колената й се подкосяват от страх. В този момент разбра, че й липсва кураж.

Каква арогантна самохвалка съм, помисли си тя печално, като гледаше ръмженето на МакДъглас към мъжете около него.

Как щеше да се изправи срещу толкова страховит мъж?

Трябваше да го направи.

Бягай - крещеше умът й - бягай, преди да е станало късно.

Въпреки всичко не можеше да го направи. Никога през живота си не е била страхливка и това не беше момента да започне да бъде такава.

Ха! Започна да спори умът й. Това е прекрасен момент да се научиш да си страхлива!

Маги отказа да слуша. Поемайки си дълбоко въздух за кураж, тя пристъпи напред, но замръзна на мястото си, когато чу думите, които Роби МакДъглас крещеше на тълпата.

- Ще дам кралска награда в злато на всеки,

който ми донесе главата на Маги, дъщерята на Блар, забучена на копие. Кълна се, че предпочитам да си деля хляба с краля на Англия, отколкото с тази конско-муцунеста, краставо-жабешка подмазвачка!

Сърцето на Маги започна да бие учестено и в един миг си помисли, че все пак може да избяга.

Син се наведе и прошепна в ухото й - Какво чакаш? Върви и му кажи колко погрешно е това и да сложим край.

Вътрешно, Маги се изуми. В този момент не намираше Син за забавен. Никак даже.

Брейдън се намръщи на брат си я дръпна настрана. Но преди да успее да заговори, целия лагер притихна, когато един кон дотича от стените на замъка в кръга от палатките.

Мъжете разчупиха кръга си достатъчно, така че Маги видя един мъж да се свлича от гърба на бял кон.

И той беше покрит с... Или по-скоро беше мокър...? Замръзнала, Маги пристъпи напред, без да е съвсем сигурна дали може да вярва на собствените си очи и това, което си мислеше, че вижда.

Конят беше спрял и ездачът погледна своя леърд така, сякаш го боли стомаха. Когато се изправи на стремената, издаде странен пляскащ звук и след като прескочи с крак, за да слезе от коня, спускането му беше маркирано с преливаща се цветна пътека. Той изджвака пътя си до

МакДъглас, а около главата му кръжаха мухи и други насекоми.

Лицето на ездача помръкна, когато изръмжа:

- Тия женоря ме заляха с мед от главата до петите. Казаха, че следващият от нас, който се приближи до вратата, ще бъде накиснат в зеле.

Маги покри устата си с ръка, за да не се разсмее.

Роби МакДъглас изруга.

- Каза ли й, че идваш с мир?

- Да, милорд. Милейди отвърна, че няма да има примирие докато не види теб и Локлан МакАлистър един до друг пред портата.

Проклятието, което изрече Роби МакДъглас можеше да засрами предците му.

- Милорд - изрече Брейдън внезапно. Маги се вледени и го погледна втрещено.

Какво си мислеше той?

Сърцето й започна да препуска още по-бясно от преди, докато гледаше в зашеметено мълчание как Брейдън скъсява краткото разстояние между тях и се изправя лице в лице със смъртния враг на рода си.

Как, за Бога, можеше да е толкова спокоен и непоколебим, докато единственото нещо, което тя можеше да направи, е да не припадне?

Роби МакДъглас обърна враждебния си поглед към Брейдън.

- Не те познавам. Тишината беше оглушителна.

Брейдън кимна на Роби МакДъглас - на

мъжа, който се беше заклел в меча си да прати него и братята му в гроба.

Брейдън не можеше да повярва, че прави това. Трябваше да има специално място в ада за такива глупаци като него. Само се молеше да има още няколко години преди да разбере дали това е така или не.

В същото време трябваше да намери начин да сложи край на тази вражда преди тримата да бъдат заклани от мъжете или направени на зелници от жените.

- Не - отвърна Брейдън с равен тон, надявайки се да разсее страха и недоверието на леърда. — Не ме познаваш. Просто минавам оттук, но мисля, че мога да ви помогна в тази ситуация.

Брейдън устоя на желанието да изсумти на собствените си думи.

Как, за Бога, беше успял да се накисне така?

Света Дева Марио - помисли си Брейдън, не можеш ли да си държиш устата затворена поне за минута? Защо винаги набутваш себе си в центъра на битката?

Очите на Роби МакДъглас отразиха собствените му съмнения, че новодошлият може да справи с положението.

- Можеш ли, момченце? И как точно ще направиш това?

- Бих искал аз и братята ми да се опитаме

да поговорим с жените.

Мъжете избухнаха в смях, а някой от тях открито започнаха да се подиграват.

Мъжът, покрит целия с мед, изгледа невярващо Брейдън.

- Искаш да изглеждаш като мен ли? Брейдън сви рамене.

- Има и по-лоши неща от това да бъда накиснат в мед, случвало ми се е да ме замерят доста по-твърди от зеле неща. Но мисля, че с братята ми ще успеем да убедим жените да се вслушат в разума.

Смеейки се, Роби МакДъглас сложи ръце на бедрата си и поклати глава.

- Щом си изгубил ума си и искаш да опиташ, то аз ще се насладя на гледката на злощастната ви съдба. -

Брейдън кимна и поведе Маги и Син.

- Добре - прошепна той на Маги, докато вървяха бавно към вратите на замъка. - Това е единственият ти шанс. Трябва да накараш лейди МакДъглас да те изслуша.

- Ако тя не го направи?

Той размени решителен поглед със Син.

- Тогава се надявам да ми простиш, това, което ще трябва да направя, за да сложа край на враждата.

Мъчителният израз, изписан на лицето й разкъса сърцето му. Не искаше да добавя още грижи към тревогите й, но бяха стигнали твърде далеч, за да се върнат назад. Тя трябваше да успее.

Когато се доближиха до портата на замъка, няколко зелки полетяха към главата на Брейдън.

Той едва успя да се прикрие. Една възрастна жена, която ги беше запратила извика от мястото си на стената.

- Вече ви казахме, че мъжете ко...

- Спрете!

Маги разпозна гласа на Сиана МакДъглас. Господарката се взираше надолу в тях, сякаш цяла вечност. След една дълга минута, тя напусна мястото си на стената и Маги можеше да чуе тракането на обувките й, по дървените стъпала от другата страна.

Няколко секунди по-късно се чу шум от дрънчене и стържене на ключалка, след което една малка врата отстрани на главната порта се отвори, за да разкрие главата на красива жена, с година или две по-възрастна от Маги. Господарката на МакДъглас изглеждаше като ангел, със златните си къдрици, сплетени около главата й. Черно-синият раиран плейд, който носеше, караше нежната й кожа да изглежда кремава, а очите й сияйни.

- Маги, това ти ли си? - попита Сиана МакДъглас

- Да - отвърна Маги, - може ли да влезем?

- Да - съгласи се Сиана и отстъпи на безопасно разстояние от вътрешната страна на стената.

Жена на около четиридесет години, която държеше метлата си като меч, отвори портата само колкото да може Маги и придружителите й да влязат и веднага след като те се вмъкнаха тя

я затръшна и заключи.

Сиана пристъпи напред и взе ръката на Маги в своята. Бузите й бяха почервенели, а очите й блестяха от щастие.

- Приключили се? - попита тя. Маги поклати глава.

- Не и става още по-лошо. Мъжете от моя клан са готови да убият Локлан, ако той не се справи с това, а той отказва да го разреши, освен, ако твоят съпруг не спре да преследва живота на братята му.

Дамата пусна ръката на Маги и цялото щастие изчезна от лицето й.

- Света Дево - въздъхна Сиана, - какво ще правим тогава?

- Не знам - прошепна Маги, - уморих се от толкова кръвопролития, но се страхувам, че този път мъжете ни победиха.

- Милейди? - повика я Брейдън, привличайки вниманието им към себе си. - Знаете ли за нещо, което може да принуди съпруга ви да се откаже от тази вражда?

Лицето на Сиана стана студено и ядосано.

- Не. Той обичаше тази дяволска жена повече от всичко останало.

- Тогава защо се е оженил за теб? - попита Маги, но веднага съжали за глупавия си въпрос.

Въпреки това Сиана не изглеждаше ни най-малко изненадана от него. И когато отговори, гласа й беше напълно лишен от емоции.

- Заради парите ми и защото майка му нас-

тояваше да си вземе жена.

- Майка му? - попита Брейдън - Тя тук ли е?

- Стоя точно зад теб, паленце и държа дръжката на метлата готова да те поваля, ако помръднеш към някоя от нас. - Тя му хвърли един преценяващ поглед. - И не мисли, че съм толкова стара, за да не помня какво има наум един млад самец като теб.

Брейдън се обърна бавно, за да погледне жената, която ги беше пуснала да влязат вътре.

Агнес МакДъглас изглеждаше по-млада за годините си.

Нейната ягодово-руса коса имаше само няколко сиви кичура и сините й очи бяха дръзки и изпълнени с живот, което правеше жената да изглежда два пъти по-млада от годините си.

Тя постави дръжката на земята и я задържа като войник копие, а лявата си ръка сложи на кръста и му хвърли един изучаващ поглед.

- Казах на моя Роби, че тази жена е змия, още когато видях за първи път блуждаещите й очи. Знаех, че не е добра. Но той не искаше да ме слуша. Желаеше да я има, въпреки предупрежденията ми.

Маги пристъпи напред.

- Има ли нещо, което може да го накара... Агнес поклати глава преди Маги да довърши.

- Тя отрови моето момче с тези нейни постоянни сръдни.

Лицето на Сиана се бе превърнало в камък.

- Сега аз нося детето му и няма да му дам

живот, освен ако съпруга ми не престане да мечтае за тази жена. Син изсумтя.

- Мога ли да отбележа милейди, че се съмнявам да имате избор, когато трябва да родите детето си?

Сиана му хвърли смразяващ поглед. Син просто й се усмихна в отговор.

- Чакайте! - прекъсна ги Маги - Мисля, че имам план.

Брейдън потръпна при думите й. Господ да ги пази сега, той познаваше твърде добре Маги и плановете й.

Ако имаше поне малко разум, щеше да се върне обратно в Англия и да вземе и Син със себе си.

Той огледа жените, които ги заобикаляха. Всички погледи бяха втренчени в Маги и червата му се стегнаха още повече. Те бяха готови да я слушат.

Разбира се, че щяха да са. Те не знаеха в какво се забъркват.

Но той знаеше.

- Брат ми Ангъс често използваше едни думи - каза им Маги. - Не знаеш какво притежаваш, докато не го загубиш.

Вратът на Брейдън почервеня и някакво вътрешно предчувствие го караше да я сграбчи и да побегне обратно към вкъщи толкова бързо, колкото го държаха краката.

Но по дяволите, глупака му с глупак не по-

мръдваше.

- Е - продължи Маги - мисля, че знам на чин да покажем на Роби МакДъглас точно това, което има и да проверим дали то означава нещо

за него.

Веднъж, след като плановете за утрешния ден бяха изготвени, Агнес и Сиана отведоха Маги, Син и Брейдън в замъка, за да се нахранят и да приключат с подготовката. Маги остана достатъчно дълго, за да се увери, че всичко е готово, показвайки най-доброто си хладнокръвие. За разлика от мъжете тя не искаше да яде. Не и когато стомахът й беше вързан на възел и я преследваха множество съмнения.

Нуждаеше се от глътка свеж въздух и малко време насаме, за да помисли. Време, през което никой не можеше да види несигурността, която разкъсваше самообладанието й и я оставяше уязвима и уплашена. Маги излезе от главната кула на замъка и спря на върха на стълбите, за да огледа двора. Имаше слаба светлина и жените на бойниците бяха прекратили нападките си към мъжете, за да вечерят и да поклюкарстват една с друга.

Никой не й обърна внимание, когато слезе по стълбите и се заразхожда безцелно в тъмния двор.

В какао се забърках? питаше се Маги.

Вярно и тримата все още бяха живи, но имаше още много да се свърши, преди да се почувства победител. В края на краищата всичко зависеше от това дали МакДъглас се интересуваше какво ще се случи с жена му.

Ако той не...

Маги потрепери и наметна карирания шал около раменете си.

Завъртя се настрани и една тъмна сянка привлече вниманието й. Тя спря и обърна глава, за да се вгледа.

Първо си помисли, че си въобразява, но очертанията на едно тяло бяха твърде ясни. Някой се спотайваше там и освен ако инстинктите й не грешаха, сянката я наблюдаваше.

Мръщейки се, тя направи крачка напред, за да погледне малко по-внимателно своя призрак. Сянката отстъпи назад от лунната светлина и от възможността Маги да я види ясно. Тя изчака няколко мига, но сянката не изглеждаше много голяма и опасна.

В крайна сметка любопитството надделя над страха й.

Решена да научи, кой я наблюдава и защо, Маги се доближи до фигурата, за да открие едно седемгодишно момче, което се опитваше да й избяга.

Лицето му издаваше страх и той се оглеждаше, за да намери начин да избяга.

- Всичко е наред - каза му Маги нежно, об-

лекчена да открие, че е момче, а не някой злонамерен мъж.

Нямаше съмнение, че момчето беше гладно и търсеше храна или майка си.

- Не искам да те нараня.

Тя все още не можеше да види ясно чертите му, но можеше да различи контурите на слабичката му фигура и тясното му личице. За няколко секунди остана спокойна, докато то я изучаваше. От извивката на устните му, върху която падаше сянка, тя можеше да предположи, че той се нуждаеше от нея по някакъв начин.

- Ти онази мома от рода МакАлистър ли си? - попита той колебливо. - Бяха ми казали чи им'ла къса коса.

- Да, аз съм.

Маги чу облекчената му въздишка.

Твърде късно си спомни думите на Роби МакДъглас за главата й. И наградата за онзи, който му я занесе на поднос. Възможно ли беше момчето да е тук за това? Изглеждаше малко вероятно, но защо иначе ще иска да я намери?

- Моето име е Конър.

Маги се усмихна. Колко сладко. Името му беше като на дървеното конче, което Брейдън й беше подарил преди много години.

- И какво желаеш от мен, Конър? Момчето пристъпи в кръга лунна светлина,

където Маги най-после можеше да го види. Дъхът направо заседна в гърлото й, никога не беше виждала по-идеално копие на Брейдън. Черна-

та коса на хлапето стърчеше и се нуждаеше от сресване. Високата му, върлинеста фигура се нуждаеше от охранване, но тези очи...

Тя би познала навсякъде тези зеленикаво-кафяви очи. Но докато очите на Брейдън излъчваха закачливост и нежност, тези на момчето бяха твърди и измъчени. Беше ядосано и наранено.

- Искам да ме заведеш у дома - каза то. Гърдите на Маги се стегнаха още повече

при тази молба.

- У дома ли? - попита тя, молейки се това да е просто съвпадение. Може би, той беше далечен братовчед на Брейдън. Може би МакДъглас го бяха отвлекли, мислейки си да го използват срещу някой друг от мъжете в клана МакАлистър.

Умът й се опитваше да намери всякакво друго обяснение, освен очевидното.

- Да - отговори Конър. - Аз съм едно от техните копелета. Майка ми каза, че татко ми е бил МакАлистър и аз искам да отида в техния замък, за да се срещна със семейството си.

Главата й се замая, когато чу това обяснение на най-лошия си страх. Брейдън имаше син. Един син, от чийто вид можеше да съди, че е бил сериозно пренебрегнат. В този миг й се прииска да нахлуе в замъка и да извие врата на мъжа. Как смееше Брейдън да не поеме отговорност за действията си!

О, само почакай, Брейдън - помисли си тя — ще си платиш за това.

- А, къде е майка ти? - попита Маги.

Конър погледна встрани и очите му станаха още по-гневни от преди.

- Тя умря преди две лета. Аз останах със сестра й, но тя каза, че не иска някакви си копелета, които не правят това, което им се заповяда. Помислих си, след като си тук, дали не бих могъл да ти платя, за да ме вземеш с теб на връщане.

Конър пристъпи напред и протегна малката си върлинеста ръчичка, за да й покаже едно стъклено топче, блестящо камъче и едно парче овъглено сребро, което завъртя, за да й даде възможност, да го разгледа.

- Знам, че не е много - каза той - Но само това имам. Ако ме заведеш вкъщи при тях, ще ти дам всичко и се кълна, че ще намеря работа, за да платя както трябва, задет' се занимаваш с мен.

Очите й се напълниха със сълзи, когато погледна протегнатата му ръка.

Как е възможно някой да е толкова студен, че да изостави такова мило дете? Беше очевидно, че е добро хлапе. Въпреки гневът си той беше уважителен и честен.

Маги приклекна срещу него и погледна към отплатата му.

- Какво хубаво съкровище си имаш тук. Той кимна тържествено, като опипа стъкленото си топче.

- Това е било част от шнолата на майка ми. Беше паднало и аз исках да й го оправя, но тя умря, преди да спечеля достатъчно, за да платя на ковача да го поправи.

После докосна камъчето.

- Това взех от нашата къща, когато бях малко момче и ми казаха, че повече не мога да живея там.

И накрая докосна парчето сребро.

- Това беше пръстена, който баща ми е подарил на майка ми. Чичо ми се опита да го разтопи, но аз го грабнах от огъня, когато не гледаше и го скрих.

Той протегна ръка към нея и й предложи всичко, което имаше на този свят.

Преглъщайки сълзите си, Маги взе ръката му в своите две и я сви заедно със съкровищата му.

- Това е твърде щедро за мен, за да го взема. Тя свали плаща от раменете си и го загърна

с него.

- Не е нужно да ми плащаш, Конър. За мен ще бъде чест да те отведа оттук.

Щастие озари очите му, преди подозрението да помрачи погледа му.

- Какво искаш от мен тогава?

- Нищо.

Той я погледна с насмешка.

- Хората не правят добри неща за нищо. Винаги искат нещо в замяна.

Господи, момчето звучеше точно като Син, когато й говореше резервирано. Какви ли неща са му се случили, за да го направят толкова недоверчив на такава ранна възраст?

Тя се протегна и приглади един кичур от стърчащата коса на челото му, после сложи ръка

на студената, му буза.

- Не всички хора са такива.

Той все още я гледаше подозрително. Маги се изчерви и протегна ръка, за да хване неговата.

- Ял ли си нещо?

Конър се поколеба, преди да поеме ръката й.

- Жените няма да ми позволят да ям нищо 'щот съм мъж.

Тя стисна ръката му по-силно, докато минаваха през двора. Хлапето беше още далече от това да е мъж, въпреки че действията му бяха като на възрастен. Ох, само веднъж да се докопа до леля му и чичо му щеше да даде и на двамата да се разберат!

Как е възможно някой да е толкова жесток, след като беше очевидно, че момчето има добро сърце?

- Ела с мен - каза тя нежно, - и аз ще се погрижа да те нахраня.

Конър се закова на място, когато тя го поведе към замъка.

- Не - каза той - ако леля ми ме види, със сигурност ще ме бие.

Само да опита! Маги беше в такова настроение, че жената нямаше никакъв шанс. Но беше ясно, че момчето е видяло достатъчно насилие в живота си.

Сега то се нуждаеше от закрила и тя щеше да го пази независимо как.

- Тогава аз ще направя така, че тя да не те

види.

Маги задържа вледенените му ръце в своите, когато смени посоката и го въведа в замъка през задните стъпала до малката стая, която Сиана й беше дала за през нощта.

Беше доста мразовита вечер, за да остане навън, а бедният Конър беше бос и облечен в жълтеникаво-син плейд, който беше заприличал на дрипа. На Маги и беше невъзможно дори да си представи безсърдечието на леля му и чичо му. Никога не би могла да се отнесе с едно дете по този начин и още повече с някой, който й е роднина.

Маги отвори вратата на стаята си.

- Конър, дали майка ти някога е казала на баща ти за теб? — попита Маги, когато влезе в стаята, за да запали свещите на малката масичка пред огнището. Той се спря на вратата.

Маги видя как очите му се разтвориха широко, после се стрелнаха през стаята, за да видят разгарящия се огън, голямото легло, малката масичка и стол и топлите завивки. Той премигна неспособен да повярва, че тя го кани в такъв лукс.

Бързо се доближи до огъня и протегна слабите си ръчички, за да усети топлината му.

- Тя ми каза, че е отишла при него, за да му каже за мен, но когато е пристигнала в замъка, го е видяла там с красива девойка.

Конър се наведе към нея и изрече, следващите думи с приглушен шепот сякаш и споделяше някаква тайна.

- Тя каза, че те са се целували.

После се изправи и изрецитира останалото, което неговата майка беше набивала в главата му стотици пъти.

- Каза, че тогава е разбрала, че всички любовни думи, които той й е казал са били лъжа. Че всички мъже са лъжци и нищожества и ако Господ е бил наистина милостив, съм щял да се родя момиче като нея, а не още един мъж, пратен да разбие сърцето й.

Сърцето на Маги се сви при тези думи, думи, които бяха изречени спокойно, с тихо примирение. Неспособна да стои права тя падна на колене и прегърна силно момчето. В първия миг то се сви и започна да се дърпа, но тя го притисна още по-силно към себе си и отказа да го пусне. Детето се нуждаеше от любов. Нуждаеше от прегръдка и тя нямаше да загуби нито минута повече, без да му я даде.

За нейна изненада, той колебливо я прегърна със слабичките си, малки ръце и положи глава на рамото й.

- Знаеш ли, Конър, Бог е милостив и е направил чудо като е позволил да се родиш момче.

Той не отговори нищо, но тя можеше да почувства горещите му сълзи, които мокреха врата й.

Маги притисна главата му към рамото си и го залюля в прегръдката си, като го държеше толкова здраво, колкото можеше.

В този миг разбра какво щеше да направи

на мястото на Айлийн. Никога нямаше позвволи Син да бъде изолиран или да бъде отведен от враговете на баща му. Не можеше да си представи и да остави това дете да страда дори още един ден.

Не знаеше как Брейдън ще реагира на съществуването на Конър, но беше наясно какво трябва да направи.

- Знаеш ли, Конър - прошепна тя докато го люлееше - ако не искаш да останеш с твоето семейство, заедно със снаха ми Кейт имаме малка ферма. Тя има две малки деца, момченце и момиченце. Мислех си, че те може да се нуждаят от братовчед, който да ги наглежда.

Той отдръпна глава назад, за да я погледне.

Тя се усмихна и приглади косата му, сложи ръка на нежната му буза, докато му обясняваше какво има предвид.

- Мислех си, че ако предпочиташ, можеш да дойдеш да живееш с нас.

Намръщеното му изражение се превърна в невярващо, после очите му заблестяха.

- Ще имам семейство? Маги кимна.

- Да. Това, което искаш да имаш, а също и майка, която те обича. Да не говорим, че тя прави и най-добрите торти от бъз, които някога си опитвал.

За първи път го видя да се усмихва. Очите й отново се насълзиха, тя се протегна и докосна дълбоките трапчинки, с което развали усмивката му.

- Обещавам, да бъда добро момче и да ям само толкова, колкото ми даваш. Никога няма да си искам допълнително.

- Можеш да ядеш толкова колкото си поискаш.

- Наистина ли? Тя кимна.

- Урааа! - извика той, после бързо се сви и сложи ръка на устата си, като я погледна колебливо. - Извинявай за това.

- Нямам нищо против шума - каза Маги — Израснала съм с шест момчета и те винаги се ритаха и крещяха.

Тя се изправи на крака и разбърка косата му с ръка.

- Ще чакаш тук, докато ти донеса нещо за ядене.

Недоверието отново се върна в очите му, но не каза нищо, когато го остави.

Хиляди емоции я връхлетяха, когато мина по стълбите и бързо започна да събира храна върху една табла, след като каза на слугите, че иска да се храни сама. Никой не я попита нищо.

Веднъж, след като Маги натрупа достатъчно храна, за да напълни стомахчето на Конър, тя се върна обратно при него, като проклинаше безчувствените му роднини на всяка крачка.

Защо ли майката на Конър не беше казала на Брейдън въпреки всичко?

Маги не знаеше със сигурност, но предполагаше, че Брейдън ще прибере с удоволствие детето. А дори да не го направеше, Локлан със сигурност щеше да го стори.

Не съди майка му, Маги, каза си тя - това Господ сам ще направи.

Но беше трудно да се примири. Всъщност в този момент, не знаеше кого повече иска да набие - майката на Конър или Брейдън. Оставяйки таблата настрана за момент, тя отвори вратата на стаята си и видя Конър да стои на леглото. Той скочи от него ужасен да не би тя да му се кара и когато видя храната в ръцете й, отново възкликна.

Маги остави поставката на малката масичка до огъня и гледаше щастливо как той тъпче в устата си печено телешко, моркови, грах, лук и ябълки.

След като приключи с яденето, тя го сложи в леглото и го остави да сънува по-добри дни.

Той заспа веднага след като затвори очи. Маги се заслуша в лекото му дишане докато приглаждаше косата му с ръка.

- О, Брейдън - прошепна тя, питайки се как ще му каже, че е баща.

От една страна, можеше да го убие заради това, че е оставил момчето, но от друга страна, осъзнаваше, че е нямало как да знае за съществуването на Конър. Бедната му майка сигурно е нямала идея как е трябвало да постъпи и това, че е видяла как Брейдън се целува с друга, вероятно я е озлобило. Ако Маги беше на мястото на тази жена, щеше да стигне до Брейдън и така да се спречка с него докато не почне да отстъпва назад.

Но такава беше тя, а не бедната жена, на която са разбили сърцето.

Изведнъж се разтрепери, когато се замисли за самата себе си. Какво щеше да стане, ако и тя е бременна?

Отговорът беше прост.

- Ще го обичам толкова много колкото обичам и баща му - прошепна тя. И наистина щеше.

Точно както обичаше тази малка част от Брейдън, която похъркваше тихо в леглото й.

Какъвто бащата, такъв и синът.

Навеждайки се към него, тя го целуна леко по челото.

- Сладки сънища, миличко.

Зави го със завивката и тръгна да намери баща му.

Брейдън стоеше сам в залата. Всички останали бяха отишли да спят, за да се подготвят за утрешния ден. Дори Син беше изчезнал изненадващо, карайки Брейдън да се чуди дали брат му най-накрая не е намерил някое шотландско девойче, което да му е по вкуса. Със сигурност имаше сред какво да избира. Това беше лошата страна, за първи път в живота си никоя от тях не го привличаше ни най-малко.

Брейдън изруга.

- Тя ме превърна в проклет евнух- промърмори той, докато допиваше последните глътки на ейла си.

После се сети за думите на Маги: предпочиташ греяно вино..."

Отново изруга и се облегна на гърба на пейката. Как го правеше? Как беше прокарала път до добре защитеното му сърце?

Отново и отново можеше да я почувства срещу себе си. Да чуе шепота й в ухото си докато гърдите й се притискат в кожата му. Затвореше ли очи си припомняше усещането.

Последва нова ругатня.

Можеше да я прогони от мислите си. Да.

- Брейдън?

Той почти подскочи от стола си, когато чу гласа й да идва зад него.

Обърна се и я видя да стои в сенките.

- Мислех си, че си в леглото.

- Не мога да заспя - отвърна, тя като се приближи. Спря до масата и се наведе през нея, така че да може да го вижда докато говореше.

Брейдън задържа погледа си върху чашата. Не смееше да погледне към тези дълбоки кехлибарени очи, защото щяха да го омагьосат и да забрави какво трябва или по-точно какво не трябва да прави с нея.

- Какво си намислила? - попита той с безгрижие, каквото изобщо не чувстваше.

- Мислех си за нещо, което ми каза по-рано днес.

Тя спря и точно, когато се канеше да продължи мисълта си, Брейдън направи грешката да я погледне.

Сърцето го заболя от объркването и тревогата, които видя в очите й. Тя гледаше пода пред стола му, а веждите й бяха смръщени.

- И какво беше то? - подтикна я да продължи той, въпреки вътрешния му глас, който го молеше да остави тази тема.

Маги погледна нагоре и го прониза с погледа си.

- Ти каза, че ще се радваш да имаш свое собствено семейство. Наистина ли го мислеше?

Гърлото му внезапно се стегна. Значи това се въртеше в ума й. Сега искаше да се омъжи за него. А той не можеше да го направи. Не трябваше да го прави.

- Хайде, Маги, недей да си мислиш...

- Не мисля да се омъжвам за теб - каза тя остро. - Аз не съм жена за теб и ние и двамата го знаем. Просто исках да знам дали мислиш това, което каза. Искаш ли деца?

Той не можеше да си представи защо тя го пита подобно нещо.

Без да го желае, образът на едно дете се промъкна в ума му. Дете с гъстите къдрави коси на майка си и ясния лешников поглед на баща си. Можеше да види образите на детето толкова ясно в ума си и да чуе смеха му, докато то тича, сякаш бяха истински.

Най-лошото беше, че образа представля-

ваше желанието на сърцето му да направи това дете реалност.

- Не! - изрева той, в желанието си да изтрие образите в главата си колкото се може по-бързо.

Маги пребледня.

- Разбирам - отвърна тя тихо, после се отблъсна от масата. И него.

Брейдън се протегна, за да хване, ръката й и да я обърне към себе си.

- Маги, чакай, не мислех това!

- Да, мислеше го — отвърна тя и издърпа ръката си далеч от него. - Чух страстният ти отказ, който беше твърде красноречив.

- Това не беше насочено към твоя въпрос. — Беше насочено срещу собствените му безумни желания.

- Тогава отговор на какво беше? Брейдън отвори уста, за да отговори, но

после бързо я затвори. Не смееше да й каже истината. Щеше да я нарани дори повече, като знаеше, че това, което го тревожи, бе мисълта те да са свързани завинаги с едно дете.

Никога нямаше да я нарани по този начин.

- Аз... - мъчеше се да измисли нещо. Нещо, което да й каже, за да спаси чувствата й и което да не е пълна лъжа.

Но не можеше да измисли нищо. Трябваше да й каже истината или да я излъже.

Така че за първи път в живота си той я излъга.

- Не, не искам деца.

- Защо?

Отново видя образа на малкото момиченце в мислите си.

Затваряйки очи, Брейдън изтърси критиките, за които редовно беше наказван от Локлан.

- Правят бели и са мръсни. Маги го зяпна.

- Те са деца, Брейдън. Със сигурност мога да заявя, че и ти не си бил много чист в ранните си години.

- Но никого не съм хапал.

Бузите й почервеняха, когато го погледна.

- Това е жалко и аз никога не съм те хапала силно.

Тя се отдръпна настрани. Без да мисли, Брейдън я улови в ръцете си и я наклони назад.

- Не си тръгвай от мен ядосана.

- Дай ми една причина да не го направя. Опита се да измисли за нещо. Но не успя. В

действителност, всичко, което можеше да направи беше да гледа с копнеж влажните й устни и да си припомня вкуса им.

Без да се замисля, той се протегна и улови лицето и в ръка. Гневът беше накарал очите й да изглеждат черни.

- Брейдън...

Тя така и не получи възможността да довърши. Брейдън я придърпа към себе си и запечата устните й със своите. О, тя имаше такъв прекрасен вкус! Можеше да усети дъха й с езика си и

да вдиша сладкото й, женствено ухание.

Тя го прелъстяваше по начин, по който никоя жена не беше успяла досега. Караше го да се чувства благороден. Внимателен. Всемогъщ,

Маги беше видяла в него неща, които той дори не подозираше, че съществуват. По-лошото беше, че искаше да е мъжът, когото тя бе видяла.

- Маги - промърмори той, когато я придърпа в обятията си.

Тя знаеше, че трябва да се съпротивлява. Знаеше, че вероятно трябва да го мрази. Но не можеше. Въпреки грешките и миналото му, тя го обичаше. И винаги щеше да го обича.

И така тя се остави на магическата му сила. Позволи му да я завладее и да я, отведе, където поиска.

И точно сега се нуждаеше от него, желаеше го повече, отколкото преди. Той прокара ръка по гърба й, карайки я да потръпне от докосването му по кожата й. Маги задълбочи целувката им още повече, като хапеше и облизваше устните му с езика си, докато се опитваше да овладее сгорещеното си тяло, което жадуваше за неговото.

Брейдън стоеше изправен заедно с нея, след което бавно положи гърба й върху масата. Докосването му я изгаряше, той развърза връзките на ризата й, за да освободи едната й гърда за докосванията си. Ръката му пое меката заобленост в шепата си и разпали желанието й, докато устните му оставяха следа по врата й.

Маги зарови пръстите си в косата му и изстена, обзета от желание.

Той смъкна главата си надолу, за да поеме зърното й с устни. Маги простена при докосването му, а тялото й се възпламени. Никога досега не бе била толкова разгорещена. Брейдън за момент спря с изтънченото изтезание над тялото й.

- Кажи ми какво искаш от мен? - попита той, а гласът му беше плътен и дрезгав от обзелото го желание.

— Теб — промърмори тя, протягайки се към него. - Искам да правиш любов с мен, Брейдън.

Той потръпна при тази нейна молба. Неспособен да откаже на нито един от двамата, той вдигна плейда си и проникна целия в нея.

Простенаха едновременно. Гърдите й се бяха открили над развързаната й риза, а тя самата се гърчеше на масата под него. Брейдън наведе глава и целуна устните й със своите докато проникваше още по-дълбоко в нея.

Маги обви ръце около врата му и надигна ханша си, за да посрещне тласъците му. Движеха се един срещу друг силно и бързо, обхванати от потисканото с години желание.

Брейдън беше чакал цял живот за жена, която можеше да види в него нещо повече от красиво лице и богата кесия. В очите на Маги той беше мъж. Човешко същество с чувства и желания, също както нейните.

И в този момент, той осъзна най-ужасява-

щото нещо от всички. Беше се влюбил в нея.

Напълно, глупаво и безрезервно.

Само тя беше поискала непокорното му сърце. И той трепереше от страх и се учудваше на страните чувства, които предизвикваше в него. Светците да го пазят, но наистина беше изгубен.

Маги се изви към него, после замръзна и се разтрепери в ръцете му, когато освобождението й я заля.

Брейдън ускори тласъците си и после бързо достигна до своето собствено кътче от рая, когато се изля дълбоко в нея.

Маги лежеше на масата, а тялото й още усещаше пулсациите на освобождението. А Брейдън трепереше все още между краката й, когато тя се изправи и го целуна.

¦Целувката му беше дълбока и страстна и за нейно изумление, той започна отново да се възбужда.

- Не съм приключил с теб - промърмори той във врата й. - Кажи, че ще останеш с мен тази нощ.

- Ще остана с теб.

Брейдън излезе от нея и я вдигна на ръце. Понесе я по стълбите и се качи в стаята си.

Затвори вратата с петата си и не я пусна докато не стигна до леглото.

Внимателно я положи върху завивките и свали дрехите от тялото й.

Маги бързо се изправи на колене и го отърва от собствената му риза, плейда и ботушите

му. Можеше да го види само на светлината на огъня, но това беше достатъчно, за да се наслади на глада, който изпитваше към него. Тя се усмихна.

- Толкова си красив - каза му, спускайки ръка по голите му, мускулести гърди. Той потръпна от докосването й.

- И ти, малко цветенце, ти също си много красива.

Тя се присмя на думите му.

- Какъв си лъжец само.

Той поклати глава, като я положи да легне по гръб на завивките. Хипнотизирана Маги гледаше как отблясъците на огъня играеха по бронзовата му кожа, когато той наведе глава и обсипа гърдите й с целувки. Неистово желание се зароди дълбоко в нея докато тялото й молеше за докосването му.

Той прокара ръце по бедрата и ханша й, а езикът му бавно и внимателно описваше кръгчета около дясното й зърно.

Главата на Маги се замая.

- Това ти харесва, нали? - попита той

- Да - простена тя.

Когато той докосна с ръка центъра на женствеността й и започна да си играе с нежната плът, тя почувства как се изпълва с любов и привързаност.

- А това?

Не можеше да му отговори, всичко, което успяваше да направи бе да се извива под докос-

ванията му, търсеща прекрасното усещане на пръстите му, което жигосваше тялото й отново

и отново.

Брейдън се засмя, после сведе глава и замени пръстите си с устни.

Маги се изви надолу и зарови ръцете си в косите му докато той я даряваше с чисто удоволствие.

Повдигна дупето й с ръце и разтвори краката й по-широко, за да получи по-добър достъп до нея. Маги подпря крака на дюшека и се изви нагоре към търсещия му език.

Цялото й тяло трепереше от удоволствието, което я заливаше. Не можеше да понесе повече. Отдръпна се от него. Той изглеждаше изненадан, когато тя се изправи и го погледна.

- Мой ред е - каза тя, искайки да го дари със същото удоволствие, което той и беше доставил.

Брейдън се усмихна възхитен, когато тя се наведе напред застанала на четири крака.

О, изглеждаше невероятно в леглото му, късата й коса се беше накъдрила около лицето й докато го издърпваше, за да легне по гръб.

Вместо да го яхне през кръста, тя остана от дясната му страна. Взе ръката му в своята и я поднесе към устните си.

- Имаш такива прекрасни ръце - въздъхна тя, прокарвайки пръсти по кожата му. - Толкова силни и тъмни.

Маги постави пръста му в устата си и го

погали с език. Брейдън изсъска от удоволствие, докато тя смучеше чувствителната плът. Наблюдаваше я с благоговение, как редува пръстите му един по един, дарявайки на всеки елин същото чувствено внимание на езика и зъбите си.

Докато тя си траеше с него, той протегна другата си ръка и обхвана гърдата й.

Маги простена и освободи ръката му, която той бързо постави върху другата й гърда. Тя му се усмихна и покри ръцете му със своите.

Тази гледка му достави удоволствие. Но не можеше да се сравни с очите й, тъмни и приканващи, докато го наблюдаваше как я гледа.

Тя беше толкова поразителна. Начинът, по който му се отдаваше, без свян и задръжки. Никога не бе срещал друга като нея и искаше още. Протегна се към нея.

Маги сграбчи ръката му и го попита:

- Трябва ли да я вържа? Той се усмихна подло:

- Би ли?

Тя му се изсмя:

- Искаш ли да го направя?

- Трябва да кажа, че не ми се е случвало никога преди. Може би ще е интересно.

Тя го погледна учудено.

- Ще ми се довериш ли?

- Само ако обещаеш да ме развържеш, когато приключиш.

Очите й заблестяха подличко. Преди той да успее да се размисли, тя издърпа лентите от

ризите им и завърза китките му за колоните на леглото.

Брейдън не можеше да повярва, че се е съгласил и все пак имаше нещо невероятно еротично във всичко това. Беше напълно уязвим пред нея. Нещо, което не му се бе случвало с никоя друга в живота му.

Маги погледна към Брейдън, който лежеше върху белите ленени чаршафи. Тъмната му кожа контрастираше с белия лен. Мускулите на ръцете му изглеждаха още по напрегнати, когато тя се намести до него.

- Само смяташ да ме гледаш ли? - попита той.

- За момента, да. - Защото той изглеждаше толкова съблазнителен, лежащ там, с разпилени тъмни коси върху възглавниците, напълно гол, топъл и извиващ се върху завивките.

Имаше толкова много места от тялото му, които мечтаеше да изследва. Силните мускули на врата му. Очертанията на корема му, които изпъкваха при всяко негово вдишване. Но реши да започне първо с бедрата му.

Да, тези силни тъмни крака сякаш бяха най-привлекателната част от тялото му. Е, те и задникът му. Маги се усмихна. Щеше да го вкуси целия преди нощта да е свършила.

Премествайки се към стъпалата му, тя се намести между отворените му крака и прокара ръка нагоре по прасците и към кръста му.

Брейдън стисна зъби, когато ноктите й нежно одраскаха плътта му. Погледна надолу към

нея, когато тя наведе глава и започна да хапе плътта от вътрешната страна на бедрото му.

Нямаше болка само невероятно удоволствие. Никога не беше чувствал такова вълнение, когато езикът й нежно заигра около кожата му докато ръцете й го изучаваха.

Смеейки се тя вдигна поглед към него.

- Хмм - нехайно измърка, - къде би трябвало да се преместя после?

Чертаеше малки кръгчета с върха на пръста си върху бедрото му.

- Къде искаш да се преместиш после? - попита той.

Тя прехапа устни сякаш обмисляше въпроса му. Бързичко се премести до него и прокара пръст по очертанията на ухото му.

- Тук харесва ли ти?

- Да. - Той дишаше учестено сякаш по вените му течеше лава.

Тя се наведе напред и нежно погали ухото му с езика си.

Брейдън изсъска, а тялото му неволно трепна. Отново се беше върнал към живот, по-твърд дори от преди.

Тя спусна устните си надолу от ухото по челюстта му и изгори врата му с целувки. Брейдън се бореше с връзките, които го държаха.

- Искам да те докосна - каза той с глас, изпълнен с желание.

- Къде?

- Навсякъде.

Тя се засмя отново.

- Съжалявам, любов моя, но просто трябва да почакаш.

След това го възседна. Брейдън изви тялото си, така че тя се озова легнала по цялата дължина на торса му чак до кръста му.

- Убиваш ме! - простена той, желаейки отчаяно да я докосне, толкова, че едва понасяше всичко.

Маги се усмихна порочно на агонизиращия му тон, когато почувства как коремните му мускули потръпват под бедрата й. Гладът в очите му я изгори. Той надигна бедрата си и я изхвърли напред към гърдите си.

- Целуни ме, цветенце - заповяда той.

Тя го направи. Обви ръце около врата му и наклони устните му, за да срещнат нейните и го целуна с цялата страст, която притежаваше.

О, той имаше прекрасен вкус. Когато целувката им се задълбочи тя го почувства още по-твърд, притиснат до оголеното й бедро.

- Гладен си - каза тя като се отдръпна от устните му, за да погледне надолу към изпъкващата част от тялото му.

- Нямаш идея - отвърна той, останал без дъх.

Тя реши, че го е измъчвала достатъчно, затова се обърна и обви ръка около твърдата му мъжественост. Той целия потрепери.

- Това ти харесва, нали? - попита тя. - Да.

Тя плъзгаше пръсти по твърдината му и

нежно си играеше с него, а с другата си ръка приглади ивичката от косми, които започваха от пъпа му и стигаха до мъжествеността му. Той изръмжа и простена докато се гърчеше по-силно.

Маги се наслаждаваше на властта си.

Брейдън не можеше да мисли докато я наблюдаваше как го гледа. Погледът й беше изпълнен с любов и желание, което проникваше до дълбините на грешната му душа. Точно когато си мислеше, че няма да издържи повече, тя най-накрая се смили над него.

Очите й се замъглиха, когато се изправи над него и се плъзна върху мъжествеността му.

Той отпусна главата си назад и изръмжа, когато почувства стегнатата й плът около себе си. Отблъсквайки се нагоре той се плъзна в нея.

Никога не беше изпитвал нищо подобно, както когато го възседна. Усещането за тялото й плъзгащо се върху неговото, докато тя стенеше на ръба на върховно удоволствие. Изпита нужда да я почувства. Трябваше да я почувства.

Маги може би беше решила, че е достатъчно, след като му беше доставила невероятно удоволствие, затова развърза китките му.

С триумфално ръмжене Брейдън се изправи.

- Сега ти си моя - каза той игриво.

- Винаги съм била твоя - прошепна тя.

Преди да може да се замисли върху думите й той притисна гърба й към леглото, раздели бедрата й с коленете си и се гмурна в рая. Тя заби ноктите си в гърба му, когато той започна да се движи. Ускори ритъма на движенията си по-бързо и по-бързо, докато не помисли, че ще полудее.

Маги обви кръста му с крака и ръце, после отметна глава назад и изкрещя името му, когато достигна освобождението си.

Брейдън се засмя, докато продължаваше да се движи в нея.

- Точно така, Маги - шептеше той в ухото й. - Дръж ме. - В действителност, той не искаше никога да го пуска.

Тя го притискаше здраво към себе си и когато той достигна собственото си освобождение бе изцяло разтърсен.

Никога не беше срещал друга като нея. Брейдън остана да лежи, все още в нея, само за да усеща дъха й в ухото си. Гърдите й се притискаха в торса му и за първи път в живота си той не искаше да се отдръпне от нея. Ако беше възможно щеше да слее кожата си с нея и да остане така завинаги.

Да е вътре в нея беше вълшебно. Тялото му беше напълно задоволено, но той искаше още. Това беше най-странното и най-плашещото нещо, с което се беше сблъсквал.

Какво ли беше за нея? Тя беше магьосница.

Завъртайки се той я притисна към себе си. Тя се извъртя към дясната му страна, притисна глава към рамото му и го прегърна с едната си ръка.

За около час лежаха, без да говорят, просто се оставиха на чувството да се усещат един друг, благодарни за времето, което можеха да споделят и ужасени от това, което утрешния ден вещаеше.

Маги заспа в утрините часове.

Брейдън остана буден заслушан в дишането й докато я държеше в прегръдките си. Това беше толкова вълшебен звук.

Маги... прошепна той в косите й, знаейки, че трябва да я напусне, когато деня свърши.

Защо? възрази разума му.

Нямам избор!

Тя го вълнуваше по начин, по какъвто никоя друга не беше. Докосването й го правеше слаб и ставаше безпомощен пред нея. Дълбоко в себе си, знаеше, че може да й даде всичко, което поиска от него.

А това беше нещо, което никога нямаше да стори.

Не, веднъж, след като този ден отмине, връзката им щеше да приключи. Той трябваше да се погрижи за това.

Галейки челото й с устни, Брейдън си позволи за един миг да усети вкуса и мириса й. Затвори очи и остави тези усещания да го обземат. Щеше да пази тези спомени до края на живота си.

И те щяха да го преследват и във вечността.

- Сбогом, любов моя - прошепна той.

Маги се събуди бавно от тихото похъркване на Брейдън. Все още не й се ставаше и затова се сгуши по-близо до него, докато не си спомни, че бедният Конър я чака в стаята й.

Изплашена, момчето да не си помисли, че го е изоставила, тя бързо се изправи и облече.

С последен поглед към голата, спяща фигура на Брейдън, обвита в кожи, тя се втурна навън и взе ябълки, хляб и чаша мляко за Конър.

Маги знаеше, че трябваше да каже на Брейдън за сина му миналата нощ, но просто не намери подходящ момент. Особено не и след начина, по който Брейдън бе реагирал, когато го попита за деца.

Не, трябваше да изчака докато е по-благоразположен към тази възможност. Последното нещо, от което се нуждаеше Конър, бе да знае, че баща му мрази самата идея да има деца. Момчето бе достатъчно наранено и тя нямаше да прибави още болка към изстрадалата му душа.

И все пак, един глас в главата й повтаряше непрестанно да каже на Брейдън за Конър. Той

имаше право да знае.

Притиснала храната до гърдите си, Маги се опитваше да не мисли, за да не заплаче. И си беше обещала, че няма да плаче повече от необходимото.

Брейдън ще поеме по собствения си път, а

тя...

Тя ще се грижи за Конър. Момчето щеше да е щастливо с нея. Много по-щастливо, отколкото с чичовците и баща си. В края на краищата те бяха ергени, които имаха малко познания за децата. Това, от което Конър се нуждаеше най-много, бе майчина любов.

Ако не можеше да даде любовта си на Брейдън, тогава щеше да се задоволи да обсипе с нея детето му.

Маги се върна в стаята си, точно когато момчето се разшава.

Конър все още не бе напълно разбуден и се сви, когато тя се изправи над леглото му.

- Ще издоя кравите - изхленчи той и вдигна ръка, за да предпази главата си.

- Това съм аз, Конър - каза тя нежно, поставяйки храната и млякото на масата. - И няма никакви крави за доене. Той свали ръката си и примигна, сякаш не можеше да повярва на очите си.

- Донесох това за теб - каза тя, подавайки

му парче хляб.

Той го изяде толкова бързо, че тя се изплаши да не се задави.

- По-бавно, момче, ще ти стане зле.

Той я послуша, но само за минута, преди да се нахвърли отново върху него, а след това се протегна за млякото и ябълките.

Усмихвайки се на възторга му, Маги разреши косата му.

- Искам да знаеш, че трябва да отида да се срещна с МакДъглас след малко, но възможно най-скоро...

- Не - възкликна той с парче ябълка в уста. Детето преглътна тежко и се взря в нея с разширени от ужас очи. - Не можеш да го направиш. Той ще те убие!

- Всичко е наред - увери го тя, желаейки думите й също така да успокоят и нея. - Той няма да ме нарани.

- Напротив, ще го направи.

- Няма - настоя тя, надявайки се това да е вярно. - Ще се справя. Но искам ти да останеш тук, докато не се върна. Можеш ли да го направиш?

Зеленикаво-кафявите му очи бяха пълни с резервираност, но той кимна.

- Ще се върнеш, нали?

- Да - каза тя, надявайки се това да не се окаже лъжа.

Маги неохотно го остави и се върна при баща му. Докато вървеше осъзна, че днес е денят, в който Юън ще освободи Локлан. Надяваше се той и братята й все още да са здрави и невредими.

Възможно най-внимателно, тя побутна

Брейдън да се събуди.

- Брейдън - прошепна Маги и отмести косата от раменете му, преди да постави нежна целувка точно там, където малките косъмчета покриваха задната част на врата му. Ухапа леко плътта му със зъби. - Сутрин е.

Брейдън простена и се размърда леко, оголвайки единия си загорял крак пред жадния й поглед.

- Не може да е сутрин - промърмори той. — Аз тъкмо си легнах.

Маги се засмя, докато вдигаше кожата и се наслади на голия му гръб, който се откри пред погледа й. Можеше отново да го види в ума си, сякаш беше снощи. Невъздържан и напълно неин, гледайки я с полуотворени очи, докато го яздеше. Можеше да почувства силните му ръце върху бедрата си да я тласкат, както и да усети топлия му дъх върху кожата си.

Дори сега тялото й пламтеше за него.

Но единственото, което можеше да направи в момента, бе да се фокусира изцяло върху задачата, която й предстоеше, както и върху онзи, който чакаше долу.

- Сутрин е - повтори тя, - а ние имаме среща с леърда.

Той простена отново, преди да се претърколи и да й покаже съвършеното си мъжествено тяло.

- Добре - каза Брейдън, като потърка лицето си с ръце. - Нека да се срещнем със създателя си, нали?

Страните й пламнаха, когато видя пълната му ерекция на сутрешната светлина.

Брейдън се засмя като забеляза къде се бе спрял погледът й.

- Какво да кажа? Дори в сънищата ми, ти ме преследваш.

Той се изправи и я притегли към себе си.

- Погрижи се за...

Внезапно почукване по вратата го прекъсна.

- Брейдън? - повика го Син от другата страна.

- Станал съм - извика Брейдън на брат си и после промърмори под нос: - И е вероятно да си остана така, ако продължаваш да блъскащ по вратата.

- Чакаме те - каза Син.

- Ще се видим долу.

Маги му се усмихна свенливо.

- Те чакат.

От израза на лицето му тя можеше да каже, че Брейдън едва потиска някакъв саркастичен отговор. Мърморейки под носа си, той неохотно напусна леглото.

Маги му помогна да се облече и след това, ръка за ръка те слязоха надолу по стълбите.

Знаеше, че трябваше да му каже за Конър, преди да тръгнат, но поради някаква причина не можа. Момчето бе отхвърляно достатъчно. Тя щеше да го вземе вкъщи със себе си и след няколко месеца или дори години, когато Брейдън бъде по-готов за това, щеше да му каже.

Когато стигнаха до подножието на стълбите, видя как жените се събират в голямата зала. Въпреки големия им брой беше толкова тихо, че единственият звук, който Маги чуваше, бе биенето на сърцето в гърдите й.

Син се изправи от масата, където ядеше и ги посрещна на вратата.

- Сиана е в позиция - каза той. - Ще се уверя, че ще й бъде удобно до края на деня.

- Мислиш ли, че ще се получи? - попита Брейдън брат си.

Син сви рамене.

- Защо не? Никога не съм мислил, че ще стигнем толкова далече. Предполагам, че след час ще знаем със сигурност.

Брейдън погледна към Маги и стегна хватката си върху ръката й.

- Да, ще знаем.

Тогава Маги видя несигурност в очите му. Но се появи там само за миг, преди той да я прикрие.

Без да каже и дума повече, Брейдън я изведе от залата.

Отвън пред вратата, Агнес стоеше в дъното на стълбите, чакайки ги във вътрешния двор на замъка.

- Готова ли сте, милейди? - попита я Брейдън. Агнес кимна, а очите й бяха остри и лукави.

- Всички сме готови. И Господ да е на помощ на момчето ми, ако не реагира, както трябва. Може и да съм стара, но все още съм достатъчно пъргава, за да натупам задника му, ако

засрами възпитанието си.

Маги се усмихна, макар че беше напълно

ужасена,

С Брейдън между тях, тримата се насочиха към портата. Маги се прекръсти и прошепна тиха молитва за успех.

Жените, които стояха в редици на стените бавно отвориха портата.

Над мъжете внезапно настана тишина, когато се вторачиха в повдигащите се порти.

- Проклет да съм - каза Роби МакДъглас. Изражението на лицето му бе недоверчиво, когато пристъпи напред, за да ги посрещне на входа.

С невярваща усмивка той протегна ръка към Брейдън, който я пое и я разтърси отривисто.

- Как го направи, човече? Брейдън сви рамене.

- Не беше трудно.

- Така ще кажеш - отвърна Роби.

Той срещна погледа на майка си и след това погледна зад тях.

- Къде е Сиана?

- Отиде си - отговори майка му преди Брейдън да може да каже това, което бяха планирали, за да го заблудят.

Роби прие новината като крал, който току-що бе останал без трон. Усмивката изчезна от устните му и лицето на младия леърд се оцвети в яркочервено.

В очите му се разбушува ярост.

- Какво? - изрева Роби. - Какво искаш да

кажеш с това? Къде е отишла?

Агнес сложи ръце на хълбоците си и застана пред сина си нападателно.

- Тя не можеше повече да понася хленченето ти за Айзабел. И кой би могъл да я вини? Изненадвам се, че остана с теб и толкова, колкото остана.

Роби се втренчи и в трима им, сякаш се колебаеше първо кого да разцепи на две.

Гневът му беше очевиден, а всеки мускул в тялото му се бе стегнал.

- Кога си тръгна?

- Снощи - каза майка му. - Когато тази сутрин отидох да я събудя, намерих това. - Тя му подаде сгънатото парче хартия, което бяха приготвили предишната вечер.

Роби го прочете с треперещи ръце. С яростно проклятие, той се обърна към мъжете си.

- Претърсете замъка - нареди им той. — Искам да се уверя, че това не е някоя от шегите на Сиана.

- Не е шега - каза майка му твърдо. - Тя те напусна.

Точно тогава Маги видя онова, което те искаха да видят. Болката изписана на лицето на Роби, безпокойството и загубата. Независимо дали го признаваше или не, него го беше грижа за съпругата му.

Тя се усмихна.

- Пригответе конете - извика Роби на мъжете си.

- Защо? - попита Брейдън. - Ако не те е грижа за нея...

Очите на МакДъглас пламнаха.

- Защо не я спря?

- Тя каза, че дори няма да ти липсва - Брейдън отговори с точните думи, които самата Сиана бе използвала, за да ги откаже от този план. — Каза, че нито веднъж не си я поглеждал, тъй като пред очите ти е само образът на Айзабел.

Роби трепна сякаш го бяха ударили.

- Искам си моята Сиана обратно! - каза той с дрезгав и болезнен глас. - И няма да спра да я търся, докато не я намеря.

Едно от младите момчета доведе оседлан кои на Роби, но когато той се засили да се качи, Брейдън го спря.

- Не е нужно.

Преди Брейдън да може да обясни, нечии вик разцепи въздуха.

Маги се обърна и видя да се издига дим от една от малките сгради във вътрешния двор. Отне й още цяла секунда, преди да осъзнае за коя сграда става дума.

Тази, в която Сиана бе отишла да се скрие.

Гърлото й се стегна и Маги погледна ужасено как огънят опустошава сградата.

- Брейдън - извика тя, но той вече бягаше натам.

- Мили Боже - задъха се майката на Роби. - Сиана!

- Сиана? - повтори Роби.

- Тя е там - каза Маги и след това се затича към сградата, а Роби я последва по петите.

Маги наблюдаваше изплашено как Брейдън се затича нагоре към горящата сграда, но един от мъжете го дръпна назад.

- Твърде късно е - мъжът надвика рева на огъня. - Няма начин тя все още да е жива в този пожар.

Маги се загледа в оранжевите и червени пламъци, които се извиваха през сградата и се извисяваха нагоре към синьото утринно небе. Не можеше да повярва на това, което вижда.

Как можа да се случи?

О, Боже, о, Боже, о, Боже, умът й се замая от страх и болка.

Сиана бе мъртва!

И вината беше изцяло нейна. Този план беше неин. Глупавият, ужасен план, заради който сега горката Сиана бе мъртва.

- Къде е брат ми? - попита Брейдън.

Покривайки устата си с ръце, Маги се обърна да погледне към Брейдън, докато той оглеждаше тълпата за Син.

Една жена, която стоеше до нея поклати глава.

- Англичанинът се втурна вътре, за да спаси дамата веднага след като огънят започна. — Младата жена извърна поглед, а очите й бяха тъжни и пълни с мъка. - Той не се върна.

Краката на Маги се подкосиха и за миг тя не можеше да диша.

Агонизиращият вик на Брейдън последва този на МакДъглас. Двамата паднаха на колене докато наблюдаваха безпомощно как огънят поглъща сградата, където бяха Син и Сиана.

Сълзи изпълниха очите на Маги. Не това бе планът. Сиана трябваше само да чака там в случай, че МакДъглас претърси замъка. Тя трябваше да излезе в минутата, в която съпругът й понечеше да тръгне, за да я търси.

Всичко е по моя вина!

Болка разкъса гърдите й. Никога не бе възнамерявала да нарани някого. Никога!

Как щеше да живее със себе си след това?

- Брейдън - прошепна тя, поставяйки ръка на рамото му. - Толкова съжалявам.

Маги бе разкъсана от агонията, която видя в очите му, когато той вдигна поглед към нея. Тя бе причинила това. Тя ги бе убила.

Защо, о защо бе започнала всичко това?

В този миг МакДъглас се обърна към тях с диво ръмжене. С присвити очи той погледна към тях, сякаш ги виждаше за първи път.

- Ти говориш с женски глас - каза Роби обвинително.

Дишането му се накъса и той бавно се изправи от земята до целия си извисяващ се ръст. МакДъглас тръгна към нея като лъв, дебнещ заек.

- Ти си оная кучка Маги, нали?

Маги не можеше да говори, когато ужасът я заля. С широко отворени очи, тя се запрепъва далеч от него.

С практикувано, смъртоносно спокойствие Роби МакДъглас извади дългия си меч от ножницата. Убийственият блясък в очите му разкриваше точно и ясно намерението му.

Той щеше да я убие.

Смазана от мъка, вина и страх, Маги се отдръпна.

Успя да направи само една-две стъпки, когато треперещите й крака се подкосиха, и се намери седнала на земята и неподвижна. Напълно парализирана и зашеметена, тя погледна безпомощно към него.

Със смъртоносно студено изражение, леърд МакДъглас се извиси над нея като планина и раменете му скриха слънцето и небето.

Той вдигна меча си с две ръце, за да го забие в нея.

Точно когато Маги бе сигурна, че ще я наръга в корема, друг меч проблесна, отбивайки този на МакДъглас.

Леърдът изруга и се обърна, за да се изправи пред яростния Брейдън.

С предизвикателни и заплашителни очи, Брейдън насочи меча си в гърлото на МакДъглас.

- Ще трябва първо да минеш през мен, за да стигнеш до нея.

- Искаш да умреш заради нея? - попита Роби.

- Да - каза Брейдън без колебание. Погледна към Маги и за първи път тя видя любовта в очите му. - Бих умрял за нея.

- Тогава умри - каза Роби, преди да блъсне Брейдън назад и да го нападне с меча си.

Брейдън умело отвърна на удара му.

Маги не можеше да помръдне, нито да диша, докато ги наблюдаваше. Брейдън очевидно имаше повече умения. МакДъглас се биеше смело, но нямаше съмнение кой ще излезе победител. А ако Брейдън убиеше МакДъглас, тя и Брейдън бяха мъртви със сигурност.

МакДъглас изви меча си към гърдите на Брейдън. Последният отскочи назад.

Замахът му бе твърде голям и МакДъглас се препъна напред.

Брейдън притисна меча си към гърба на мъжа.

- Чакай!

Очите на Маги се разшириха, когато разпозна гласа на Син.

Но тя не смееше да отмести очите си от Брейдън, докато наблюдаваше в ням ужас предстоящия му удар.

Някак Брейдън спря острието си на сантиметри от гръбнака на Роби и го вдигна и отдалечи от своя опонент, точно навреме, за да го спаси от смъртоносен удар.

Маги издиша рязко, когато Брейдън се извърна от него.

Чак тогава тя погледна по посоката, от която Син се приближаваше към тях, придържайки лявата си ръка с дясната длан. Сиана вървеше

до него. Двамата бяха покрити със сажди, дрехите им бяха разкъсани, а лицата зачервени, но те бяха живи!

МакДъглас се надигна от земята с щастлив вик и се втурна към жена си, крещейки името й.

Все още разтреперана, Маги се усмихна, когато двамата се прегърнаха. Беше красива гледка. МакДъглас грабна жена си в прегръдката си и я целуна безмилостно.

Маги отмести поглед обратно към Брейдън. За нейна почуда, той не се бе затичал към Син.

Идваше към нея.

Очите му бяха пълни със загриженост, когато Брейдън протегна ръка към нея и й помогна да стане от земята. След това, за нейно още по-голямо учудване, той обви ръцете си толкова силно около тялото й, че тя се изплаши да не счупи ребрата й.

- Благодаря на Бога - прошепна той неведнъж в ухото й, докато просто я държеше близо до себе си.

Тогава тя разбра истината. Брейдън я обичаше. Той наистина я обичаше. Въпреки че не го бе казал, тя можеше да го почувства в стягането на прегръдката му, да го чуе в облекчението на гласа му, докато шепнеше името й.

В очите й се събраха сълзи и тя обви ръцете си около кръста му. Това беше много повече, отколкото някога се бе надявала. Във всичките си наивни мечти, бе копняла за това. А сега...

Чувстваше се сякаш тялото й крещи, лети

или пее, или прави нещо чудотворно, за да отпразнува радостта й.

Брейдън я пусна и хвана лицето й в ръцете си, а след това я целуна настървено.

Маги усети как сълзите й се стичат по бузите.

- Доведете лечител!

Тревожният вик ги раздели и чак тогава Брейдън погледна към мястото, на което стоеше Син.

Брат му бе паднал.

Сиана държеше главата на Син в скута си, докато викаше за помощ. МакДъглас бе коленичил до него.

Брейдън се затича към Син, а Маги го последва.

Сърцето й блъскаше в гърдите и страхът я обзе отново, когато погледна надолу към Син. Той лежеше на дясната си страна, а лявата му ръка кървеше и бе изгорена,

- Какво се случи? - попита Брейдън, когато коленичи долу до Син.

- Той ме спаси - обясни Сиана. - В един момент просто си стоях там и местех някои неща, а в следващия пожарът започна. Мисля, че може да съм бутнала свещта с някой от чувалите. Не съм сигурна. - Сълзи се стекоха по бузите й, когато Сиана погледна от Роби към Брейдън и после надолу към неподвижното тяло на Син, — Не знам какво се случи. Опитах се да изляза, но подгъва на дрехата ми беше затиснат. Не можех

да помръдна, а огънят беше навсякъде. Помислих си, че ще умра, затова започнах да крещя. Последното нещо, което знам, е, че Син беше там. Той ме освободи, и точно когато напускахме стаята, една греда падна пред него.

Сиана бе с широко отворени очи и изглеждаше смаяна от всичко, което се бе случило.

- Той избута гредата и ни изведе навън. Мислех си, че е добре - каза тя задъхано. - Каза, че е добре. Изглеждаше добре.

- Той просто се срина на земята - довърши Роби вместо нея.

Лечителката дойде иззад тълпата и ги избута, докато преглеждаше тялото на Син.

- Трябва да го внесем вътре.

Роби нареди на мъжете си да помогнат внимателно за пренасянето на Син до леглото.

Брейдън наблюдаваше безпомощно как отвеждат брат му. Той погледна към Маги и почувства ужасяваща разкъсваща болка в сърцето си. Ако не я бе защитил, можеше да спаси брат си.

Беше избрал нейната безопасност пред тази на собствената му кръв.

Как бе могъл да направи такова нещо?

Защо не се бе затичал първо при Син? Син беше негов брат. Той бе този, който се предполагаше, че Брейдън трябва да пази.

Маги се протегна да го докосне, но Брейдън се отдръпна от нея. Не искаше да чувства дланта й върху ръката си. Не и сега. Не и преди да може да приеме решението, което бе взел. И це-

ната, която бе възможно да плати като резултат от действията си.

- Брейдън? - обърна се тя към него. - Трябва да *e погрижа за Син - каза той игнориращо.

Маги ce намръщи, когато Брейдън я остави да стои сама на двора. Нещо не беше наред. Брейдън беше толкова нежен, преди да види Син.

Какво се бе случило?

По-обезкуражена от всякога, тя ги последва вътре.

Когато стигна до стаята на Син на горния етаж, Брейдън й нареди да си върви.

- Нека да помогна - настоя тя.

- Вече направи достатъчно - каза Брейдън, а гласът му бе изострен от гняв, който тя не разбираше.

С натежало сърце, Маги се обърна и слезе долу, за да види Конър.

Час по-късно, Брейдън стоеше отстрани до леглото, докато лечителката бъркаше в глинената си стомна за пиявица. Когато се приближи към Син, очите му се отвориха рязко и той се протегна със здравата си ръка да спре старата жена да постави противното създание върху кожата му.

- Сложи това отвратително нещо върху

мен, жено, и ще изтръгна сърцето ти. - Но трябва да ти...

- Кървях напълно достатъчно, а и аз лично

харесвам отровата в кръвта ми и нямам желание

тя да ме напуска - каза Син язвително. Брейдън, махни я от погледа ми.

Брейдън не възрази. Той направи това, което поиска брат му и след това се върна при леглото.

Лицето на Син беше бледо, но Брейдън можеше да види огъня на живота да гори ярко в черните му очи. Облекчението се разля по него, когато осъзна за първи път, откакто брат му беше паднал, че Син вече не е в опасност. - Къде е Маги? - попита Син.- Долу е. Син изви вежда.

- Защо е долу, сама? Брейдън безочливо игнорира въпроса.

- Помислих, че ще умреш. Син се присмя на думите му, докато се размърдваше в леглото, но след това изруга и се сгърчи от болка. Изсвистявайки, той се вгледа в изгорената си ръка и изви устни.

- Ще е нужно нещо повече от малко огън, за да ме убие.

- Това не беше малко огън.

Син му хвърли развеселен поглед.

- Повярвай ми, братко, беше. Нежелаейки да спори по въпроса, Брейдън поклати глава.

- Не трябваше да те оставям. Син го погледна намръщено с яростно изражение.

- Какви ги говориш, по дяволите?

- Трябваше да те накарам да дойдеш с мен отвън.

Изражението на Син крещеше: Да не си луд?

- Не съм някаква девойка, за да имам нужда малкият ми брат да ме защитава, Брейдън. В случай, че не си забелязал, аз съм един от най-страховитите рицари в Англия и Светите земи. Не твоя флаг кара цели армии да отстъпват на мига, а моят.

- И все пак ти си моя кръв.

Син го прониза с дълбок, изучаващ поглед.

- Това няма нищо общо с мен, нали?

- Разбира се, че има - настоя Брейдън. - Ти си моя кръв, а аз защитавах Маги, докато трябваше да защитавам теб.

- Не, малки братко. Мъжът защитава тези, които имат най-голяма нужда. Тези, които не могат да се защитят сами.

- Но аз избрах нейния живот пред твоя. Син наклони глава на една страна.

- След като и тя, и аз сме живи и здрави, не успявам да следвам логиката ти.

- Не си здрав. А и можеше да си мъртъв. Син изсумтя.

- Аз съм просто леко изгорен. Уверявам те, че съм пострадвал много по-зле от това. Но Маги? Какво стана с нея?

Брейдън стисна и отпусна челюстта си, когато се замисли за събитията от тази сутрин. Отново и отново можеше да я види на земята, докато МакДъглас насочваше меча си към нея.

Ужасът, който изпита тогава и страхът в сърцето му за живота й, се бяха отпечатали завинаги в паметта му.

- Планът й проработи - прошепна Брейдън. - Но когато Роби видя огъня, се опита да я убие.

- И?

- Аз я спасих.

- Рискувал си живота си заради нея? - попита Син невярващо.

Брейдън кимна. Син се засмя.

- Проклет да съм, малки братко. Ти най-накрая си покосен от стрелата на Купидон.

- Не е смешно - сопна се Брейдън. - Аз съм безсилен срещу нея.

Онзи изучаващ поглед отново се втренчи в

него.

- Така ли?

- Да - каза Брейдън с въздишка. - Един неин поглед и аз съм напълно погубен. Какво ще стане, ако някой ден тя ме накара да се отрека от кръвта си. Тогава какво?

- Ще тънеш в сладко блаженство, предполагам.

- Не си забавен.

Целият хумор се изпари от лицето на Син.

- Нито пък ти. Знаеш ли, Брейдън, научих се да не се доверявам на никого по принуда. Но ти...

Син не довърши изречението. Не се и налагаше. Брейдън знаеше какво имаше в предвид брат му.

Брейдън никога не бе изпитвал предателство на собствения си гръб. Бе научил най-трудните уроци на живота само като гледаше братята си.

- Мислиш ли, че мога да й се доверя? - попита Брейдън.

- *a това, не мога да отговоря. Единственият начин да разбереш, е да пробваш и да видиш.

- Ами ако на нея не може да се разчита? Син въздъхна и поклати глава, сякаш му бе

ядосан.

- Ти си по-силен от Киърън. Ще го преживееш. Но аз мисля малки братко, че ти пропускаш истинския въпрос. Ами ако на нея може да се разчита?

- Тогава съм маймунски задник.

Син се усмихна.

- Изглежда продължаваме да се връщаме към това, нали?

Брейдън *e засмя. Син бе прав. Беше време да спре да бъде късоглед и да поеме риска.

През целия си живот ce бе страхувал. Всички онези пъти, в които се бе мислил за силен, когато всъщност бе слаб и твърде уплашен, за да поеме някакъв риск.

Но Маги... Тя си заслужаваше.

Заслужаваше живота му, заслужаваше сърцето му. Заслужаваше всичко. И той нямаше да позволи на глупавите му страхове да ги разде-

лят нито минута повече.

Брейдън щеше да я намери и след това да се ожени за нея.

- Пожелай ми късмет.

Син кимна.

- *on chance, mon fiviv.*

Брейдън излетя от стаята, имайки нужда да намери Маги.

Той вземаше стълбите по две на веднъж, докато не влетя в препълнената зала, за да я намери. Там имате вероятно поне шестдесет човека, които се смееха и се осведомяваха за всички събития, случили се през последните няколко седмици.

Брейдън се огледа наоколо, но никъде не видя късата червеникаво-кафява коса на Маги или засмените и кехлибарени очи. Къде беше тя?

Той се отправи към вратата.

- Брейдън МакАлистър!

Викът на МакДъглас предизвика незабавно мълчание в залата и Брейдън замръзна на място.

Цялото му тяло се напрегна, когато се обър-

на към леърда, очаквайки най-лошото.

С неразгадаемо лице и ръце на хълбоците, Роби МакДъглас прекоси залата. Леърдът погледна Брейдън с присвити очи.

Нищо и никой не помръдна или издаде звук,

докато двамата мъже се преценяваха един друг. Когато Роби посегна към него, Брейдън

* късмет, братко (фр.) — Б.пр.

отстъпи назад, готов да нападне. Тогава за негова огромна изненада, мъжът обви ръце около него в братска прегръдка. Роби го плесна силно по гърба.

- Длъжник съм на теб и брат ти за това, че спасихте живота на жена ми и детето ми. От този ден нататък, МакДъглас ще бъдат съюзници на МакАлистър.

Брейдън примигна невярващо, когато силни викове изпълниха залата и заехтяха между каменните стени.

Мъжът не се опитваше да го убие? Той едва успя да приеме тази реалност. Роби го удари още веднъж силно по рамото и отстъпи назад.

- Ти си добро момче. Пребори гнева ми и донесе мир на клановете ни. Наистина си роден за преговори.

През ума на Брейдън мина мисълта, че заслугата не беше негова. А на Маги. Но сега не беше подходящото време да противоречи на МакДъглас. Не и когато мирът бе толкова скоро скрепен.

- Благодаря ти. Роби кимна.

- Вероятно търсиш Маги? - Да.

- Беше отвън по-рано. Последно видях, че се беше отправила към конюшнята.

Брейдън се смрази от чутото. Не, тя със сигурност не би...

О, кой заблуждаваше? Все пак си имаше работа с Маги.

Сякаш вече не бе тръгнала сама към дома си. Беше точно в неин стил да направи нещо такова.

Ужасен, той остави Роби и се затича толкова бързо, колкото краката го държаха. Ако беше направила нещо толкова глупаво, като да се върне в земите на МакАлистър сама, където онези крадци можеха да я намерят, сам щеше да я убие.

Целият разтреперан от страх, той отвори вратата на конюшнята н почти прегази едно малко дете.

— Извинявай - каза му той. - Търся...

Гласът на Брейдън заглъхна, когато погледна към момчето и видя себе си.

Брейдън замръзна, когато реалността се разби в него. Той бързо пресметна последния път, когато бе с жена от клана МакДъглас.

Беше точно около времето, когато враждата започна. Може би преди седем или осем години. Точно колкото възрастта на това момче. Той трепна.

Маги щеше да го убие! Умът му се вцепени и всичко, за което можеше да мисли, бе изражението на лицето й, когато разбере и ударът в слабините, който бе сигурен, че ще получи в същия миг, в който тя види момчето.

О, по дяволите, беше загазил. Детето го погледна предпазливо.

- Здравей - каза Брейдън, опитвайки се да не изплаши детето, докато вътрешно трепереше от ужас от това, което знаеше, че е направил. — Как се казваш?

- Конър - каза момчето. - Кой си ти? Брейдън не знаеше как да му отговори.

Аз съм баща ти, просто не му изглеждаше като най-добрия начин да се представи на

момчето, което, по всяка вероятност, щеше да го намрази до дън душа.

Така че, вместо това Брейдън смени темата.

- Къде са родителите ти? Момчето сви рамене. - Нямам такива. О, чакай! - каза той и очите му внезапно заблестяха. - Сега имам майка — той постави показалец на устните си, сякаш е в дълбок размисъл и се намръщи. - но мога

да си спомня името й.

- Не знаеш името на майка си?

Момчето се почеса по носа. - Истинската ми майка беше Фиа, но тя сега е с ангелите. А тази другата жена ще ме заведе у дома да живея с нея.

Фиа. Брейдън затърси в паметта си. Името му беше много познато, но изобщо не можеше да си и спомни. Но самият факт, че си припомни името толкова бързо, казваше достатъчно.

Мили Боже, това наистина бе синът му. Беше сигурен.

Той се бореше за въздух, когато емоциите преминаха през него: срам, щастие, вина, страх. Той изпита пълната гама човешки преживявания в рамките на няколко удара на сърцето.

- А баща ти? - попита Брейдън колебливо.

- Аз съм копеле - каза момчето, а гласът му бе пропит с гняв. - Баща ми не е искал майка ми.

Брейдън трепна така, сякаш детето го бе ударило.

- Може би не е така. Момчето поклати глава.

- Майка ми каза, че той обича други жени, така че не е искал само нея.

Брейдън затвори очи, когато думите го разкъсаха. Никога не бе искал едно дете да страда, заради постъпките му. О, Боже, как би могъл да оправи нещата с малкия приятел?

Някак щеше да го направи. Дори и да му отнеме остатъка от живота, той щеше да направи така, че това момче да разбере, че баща му го обича и ще го защитава.

Внезапно Брейдън чу позната мелодия отвън. И след миг позна сладкия звук от гласа на Маги.

Брейдън се вледени. Това не беше добре. Изобщо!

Трябваше да скрие момчето! Бързо. Иначе не можеше да каже какво ще направи Маги, ако го види.

Той отново си припомни реакцията на майка си към Син. Презрението на лицето й. Преди не бе способен да защити момчето, но сега щеше да го направи.

Щеше да го обясни на Маги веднъж, след като подреди нещата така, че детето да не бъде наранено от реакцията й.

- Конър - каза Брейдън, поставяйки нежно ръка на слабичкото му рамо. - Искаш ли да играем на една игра?

Лицето на момчето светна. - Да!

- Нарича се криеница. Намираш място и оставаш там, докато не те намеря.

Момчето изглеждаше скептично. Брейдън го побутна към задната част на ко-

нюшнята.

- Хайде отивай да се скриеш. Ще си покрия очите. Побързай. Момчето избяга.

Брейдън го чу да се изкачва по стълбата към плевника в съшия момент, в който вратата се отвори и Маги влезе.

Брейдън преглътна и на челото му се появиха капчици пот.

Тя носеше голяма кошница в ръце, сякаш бе ходила по сергиите. Маги замръзна в мига, в който го видя.

- Брейдън - каза тя студено. - Не очаквах да те видя тук.

Той преглътна, когато вината и болката го погълнаха. Не искаше да я нарани повече, отколкото искаше да нарани Конър.

Ох, беше се забъркал в страхотна каша. Само се надяваше да не загуби Маги заради това.

- Трябва да поговорим - каза той простичко.

- Защо? - попита тя. - Всичко бе казано. Казах ти, че никога няма да искам нещо от теб. И наистина го мислех. Сега, ако ме извиниш...

Той хвана ръката й, когато тя се опита да мине покрай него.

- Няма да ти позволя да се прибереш вкъщи

сама.

Тя го погледна сякаш беше ненормален.

- Да не мислиш, че съм луда? Не бих си го и представяла даже.

- Тогава какво правиш тук?

- Това не е твоя работа - каза Маги, но очи-

те й омекнаха и тя се протегна да докосне ръката му. - Мислех, че трябва да се погрижиш за Син.

- Той вече е в съзнание, но исках да видя теб.

- Защо?

Брейдън взе кошницата от ръцете й и я остави на земята. Хващайки ръката й той я поведе към вратата.

- Брейдън, аз...

- Шшш - прекъсна я той. - Трябва да говоря с теб насаме.

Тя огледа празната конюшня. - Не сме ли сами?

Брейдън погледна към плевника. Не искаше да рискува Конър да чуе как Маги ще реагира на новината за него.

- Ще се чувствам по-добре, ако отидем отвън. - Добре.

Брейдън я поведе навън и двамата застанаха точно до широката врата.

-Маги, аз... - гласът му се пречупи.

За първи път в живота си, той не знаеше как да говори с нея.

Нима можеше само да избъбри Маги, искам да се оженя за теб и докато обмисляш това, нека ти кажа за моя незаконен син?

Не, това нямаше да свърши работа.

"Маги, обичам те. Ще имаш ли нещо против, да се грижиш за моя..."

Нищо чудно, че баща му не искал да каже на майка му за Син. Това бе по-трудно отколкото си мислеше.

Маги знаеше, че никога не е бил светец, но да го мисли за развратник и да й бъде пред-

ставено доказателството за неговите авантюри, бяха две напълно различни неща.

Той просто не искаше да я загуби.

- Маги - започна той, изговаряйки бавно името й. - Има някои неща, които трябва да ти кажа и съм сигурен, че ще направя пълна бъркотия. Но моля те би ли ми дала време да се справя с това?

Тя кимна.

Брейдън си пое дълбоко дъх. Той не знаеше лесен начин да каже каквото бе в сърцето му, затова просто го изтърси:

- Обичам те и искам да се оженя за теб.

Шокът, изписан на лицето й бе почти комичен. Ръцете й започнаха да треперят веднага след като бе изрекъл думите.

- Брейдън, не знам какво да кажа.

- Кажи: Да, Брейдън, с радост ще се омъжа за теб.

- Брейдън, с радост ще се омъжа за теб, но не е толкова просто.

Гърдите му се стегнаха.

- Защо?

Погледът й се премести от него към конюшнята и после обратно към него. - Аз... аз... - Ти? - Аз...

Вратата на конюшнята се отвори преди тя да може да довърши изречението. Конър застана до тях.

Брейдън изруга тихо и отстъпи назад преди Маги да има възможността да го удари с коляно там, къде го щеше да го заболи най-много.

- Това моите сладки бисквитки и конфитюр ли са? - попита Конър Маги. - Надявам се, че са, защото миришат много вкусно.

- Да, мъниче, твои са и гледай да изпиеш цялото мляко.

Момчето сбърчи носле.

- Предпочитам бира.

- Но ще изпиеш млякото.

Челюстта му увисна и Брейдън завъртя поглед напред-назад между тях.

- Познаваш ли го?

- Разбира се, че ме познава - каза Конър. — Тя е новата ми майка.

Брейдън отстъпи още малко назад, докато обмисляше новината. - Но как...

- Срещнах го снощи - обясни Маги. - Той искаше да го отведа при МакАлистър.

В този миг той разбра защо тя го потърси миналата вечер.

- Затова ли ме попита за деца? Тя кимна.

- Не исках да нараниш чувствата на момчето. Брейдън избухна в смях.

Конър почесваше главата си докато местеше поглед между тях.

- Може ли да отида да ям вече?

- Да - каза Маги, - Но преди да отидеш, искам да те запозная с баща ти, Брейдън МакАлистър.

- Това не е баща ми - каза момчето. - Киърън МакАлистър е баща ми.

Двамата останаха като заковани на място, когато думите на момчето звъннаха в ушите им.

- Фиа, дъщерята на Брекън - каза Брейдън, когато си спомни името и девойката. Киърън се навърташе около нея в продължение на седмици, преди да срещне Айзабел.

- Ти си син на Киърън? - попита Маги Конър. - Сигурен ли си?

Момчето погледна към нея, сякаш беше полудяла.

- Да. Леля ми отиде да го потърси, когато майка ми почина, но се върна и каза, че той също е мъртъв и така тя остана с мен.

Брейдън застана на колене, за да може да погледне по-отблизо момчето.

Сега можеше да види разликата в лицето. Киърън и той имаха еднакъв цвят на очите и косата.

Той хвана лицето на момчето в ръцете си и се загледа в живото наследство, което Киърън им бе оставил.

- Нямаш представа колко много хора ще те обичат, там, където отиваме.

- Наистина ли? - попита Конър с висок глас и блеснали очи.

- Да - каза Маги, като коленичи до тях. — Като започнем с Брейдън и мен.

Брейдън погледна към нея с разтуптяно сърце.

- Щеше да го отгледаш, мислейки, че е мой и никога да не ми кажеш?

- Щях да ти кажа, когато сметнех, че си готов за това.

Той не можеше да повярва на ушите си. Толкова бе сгрешил за нея. Толкова много. И щеше да прекара остатъка от живота си, за да поправи това.

- Ти си невероятна.

Тя отвърна поглед смутено. Той взе ръката й и целуна кокалчетата на пръстите й.

- Благодаря ти, Маги. За всичко.

Този път, когато погледна към него, той се наведе напред и я целуна,

- Гадост! - изсумтя Конър. — Ама че гнусно. Брейдън се откъсна от нея със смях.

- Повярвай ми, момко, един ден изобщо няма да ти е гнусно.

- Ако този ден дойде някога, можеш да откъснеш главата ми и да я набучиш на кол.

- Отивай да ядеш - каза Маги с глас, изпълнен със смях.

Конър не се нуждаеше от повече увещаване. Той се втурна през глава към храната.

- Знаеш ли - каза Брейдън, проследявайки контура на бузата й с върховете на пръстите си, - ти така и не отговори на моето предложение. Ще се омъжиш ли за мен?

Маги прехапа устни и намръщи чело.

- А, защо бих желала това? Всичко, което някога си правил, е да ме мъчиш. А сега си мислеше, че съм толкова студена, че просто да отхвърля едно малко момче.

- Ти си мислеше, че съм толкова студен, че да не желая детето изобщо.

- Това беше твоя собствена грешка. Ти си

този, който каза, че децата смърдят. Брейдън се засмя.

- Да казах го, но не го мислех. - Той сложи ръка на бузата й, като се взря в тези кехлибарени очи, които го бяха докоснали чак до нечестивата му душа. - В интерес на истината, няма нещо на земята, което да желая повече от това да имам миризливо, палаво дете от теб.

- Наистина ли? Той кимна.

Лъчезарната усмивка на Маги озари цялото и лице.

- В такъв случай, Брейдън МакАлистър, с най-голямо удоволствие ще се омъжа за теб и ще имам много миризливи, палави деца от теб.

Епилог

Два месеца по-късно, Маги стоеше в разгара на своето сватбено тържество с треперещи ръце. Все още не можеше да повярва, че е истина!

Бе прекарала всички тези години в мечта за това, но нищо не можеше да се сравни с реалността.

Пеги, Мери и Сиана бърбореха около нея, поднасяйки своите поздравления.

Но вниманието на Маги бе фокусирано в другия край на стаята, където Брейдън стоеше с братята си и нейните братя, заедно с Конър и Роби МакДъглас, пиеше ейл и се смееше.

Син бе отново облечен като англичанин, а лявата му ръка вече не бе превързана заради изгореното. Ако не бе едва забележимият начин, по който я подкрепяше, никой не би разбрал, че някога изобщо е била наранена.

Конър се втурна между мъжете сякаш се наслаждаваше на тяхното търпеливо снизхождение към младежката му жизнерадост.

Юън се извисяваше над всички тях с мрачно лице, но от време на време Маги улавяше весели пламъчета в очите му, докато си разменяше обиди с Брейдън и Локлан, или разрошваше косата на Конър. А Роби.. все още бе странно да го види с тях. Никой не би предположил, че само преди няколко седмици те бяха смъртни врагове. Не можеше да проумее промяната, която Сиана и бебето й бяха направили със суровия леърд. Но все пак любовта правеше странни неща с хората.

В този момент, всичко в света бе наред и тя бе искрено благодарна за това чудо.

- О, Маги - възкликна Пеги. - Какви красиви обувки имаш.

Маги погледна надолу и видя, че лявата й обувка се подава изпод подгъва на полата й. Меките черни кожени пантофки с мънички розови цветчета, пришити по тях, бяха сватбен подарък от Брейдън.

Усмихвайки се, тя си спомни историята на Брейдън за Инъс и думите му относно обувките й, както и обета на съпруга й, че тя никога повече няма да притежава грозни обувки. - Благодаря ти - отвърна тя на Пеги. След малко Брейдън отиде при нея. Вземайки ръката й в своята, той постави нежна целувка върху кокалчетата на пръстите й.

- Чудех се къде се губиш. - Никога няма да бъда далеч - каза тя. - Не мога да си го позволя, тъй като не се знае, в чие легло е възможно да те открия.

Той се засмя.

- Знаеш много добре, цветенце. Има само една жена, която може да ме задоволи. И като говорим за... - той се наведе и прошепна в ухото

й предложение, от което страните й пламнаха.

- Брейдън! - възкликна изненадано тя. — Никога ли не се засищаш?

- Никога - каза той с дяволит блясък в очите. - Но от друга страна, ти също.

Маги прехапа устни като се огледа наоколо, за да види дали някой друг бе чул думите му. За щастие не, но в сърцето си, тя знаеше истината. Никога не се засищаше, когато ставаше дума за Брейдън.

Точно тогава той й подаде малък квадратен пакет, увит в ярешка кожа. Маги се усмихна докато го развързваше.

Откакто се бяха завърнали от земите на МакДъглас, Брейдън я обсипваше с безброй подаръци. Сребърни брошки, златни огърлици, сребърна четка за косата й. Беше й дал толкова много, че тя не можеше да си представи какъв би могъл да е този най-нов подарък.

Намръщвайки се, тя дръпна опаковката и откри най-меката тъмнозелена тъкан, която някога бе докосвала.

- Това е коприна - каза той в ухото й, докато я придърпваше назад към гърдите си и я прегръщаше през кръста. Облягайки брадичка на рамото й, той я залюля съвсем леко в прегръдката си.

- Смятам да те обвия в нея тази нощ и да те изям.

Бузите й се затоплиха още повече. Локлан заговори от другия край на стаята и всички незабавно запазиха мълчание.

- Знаете ли, когато за първи път чух, че мал-

кият ми брат се мотае из земите на МакДъглас, си помислих, че със сигурност е мъртвец. Никога не съм очаквал той да се върне у дома при нас, камо ли действително да успее да прекрати враждата. А ако някой ми бе казал, че ще се завърне с булка... Е, съвсем сигурен съм, че дяволът в момента проклина виелицата, докато се опитва да намери топлина.

Всички се засмяха.

Роби вдигна халбата си към тях.

- За Брейдън МакАлистър, най-добрият миротворец, раждан някога.

Ченето на Маги увисна, когато всички вдигнаха наздравица за постижението на Брейдън. Той се засмя и прошепна в ухото й:

- Не му противоречи, цветенце, не и ако не искаш да започнеш нова вражда. Ти и аз знаем истината.

Маги обърна глава, за да го погледне и се усмихна. Имаше много повече в този коментар, отколкото Брейдън мислеше.

За първи път тя знаеше истината. Обичаше Брейдън и той нея също, и никога нямаше да я напусне, както бе направил баща й с майка й. А тя никога нямаше да иска повече, отколкото той може да й даде.

Имаше само още една истина, която трябваше да споделят.

- Брейдън? - повика го тя сладко. - Когато става дума за деца какво предпочиташ, момче или момиче?

- Не бих могъл да желая повече от това да бъде с огнения дух и червеникаво-кафявата коса на майка си. Защо?

Тя се повдигна на пръсти и прошепна нежно в ухото му:

- Е, предполагам, че когато дойде следващото лято, ще знаем точно как той или тя ще изглежда.

Цялото лице на Брейдън се озари от новината. С триумфиращ вик, той я вдигна на ръце и я целуна страстно. Тълпата нададе одобрителни викове, насърчавайки целувката му.

- Да живеят Брейдън и Маги! И да живее любовта им!

Край

Using ePub Maker, be an easy ebook writer.

This book is created by a trial version of ePub Maker, thus some letters were masked as symbols of star.

Please visit www.epingsoft.com to buy.