Придворната дама

Епилог

С поражението на хугенотите при Жарнак войната във Франция далеч не свършва. Докато кралските сили начело с Анри д’Анжу си връщат по-малките градове, през лятото на 1569 г. Колини получава подкрепа от Германия, разбива една по-малка армия и въстаниците превземат Поатие.

Междувременно Катерина Медичи прави неуспешен опит да отрови Колини, през април обещава награда от 50 000 екю за главата му, а през септември парламентът най-сетне официално го осъжда на смърт, след като два месеца преди това е обявил поста му за вакантен.

На трети октомври 1569 г. силите на Колини и Анжу се изправят една срещу друга в битката при Монконтур. Хугенотите понасят поражение, при което половината им пехота е избита, а Колини е опасно ранен от изстрел с пистолет.

Въпреки това през зимата той успява да си възстанови силите и през април 1570 г. повежда поход през Франция от Ним към Париж. В общи линии без препятствия стига до столицата заедно с армията си, като междувременно по пътя получава подкрепления с войска и оръжия, и на осми август 1570 г. Катерина е принудена да сключи ново примирие и подписва договора от Сен Жермен. Хугенотите отново получават право да изповядват вярата си, а в страната се възцарява мир.

На 18 август 1572 г. дъщерята на Катерина, Маргьорит дьо Валоа, сключва брак с един от водачите на хугенотите — Анри Наварски. С този съюз мирът изглежда сигурен и протестантските лидери пристигат в Париж, за да празнуват рамо до рамо с католиците.

Но сватбеното тържество е капан и по време на Вартоломеевата нощ между 23 и 24 август 1572 г. започва клане. Най-малко 2000 хугеноти са избити в Париж, още много други — в провинцията. Младият херцог Дьо Гиз нахлува в дома на Колини, убива го и хвърля тялото му през прозореца на двора, където един от привържениците на Гизите отрязва главата му, отнася я в Лувъра и я поднася на крал Шарл и кралицата майка. След това главата на Колини е балсамирана и изпратена на папата и кардиналите в Рим, така че с очите си да видят доказателството за смъртта на най-големия си враг.

Колкото до Анри д’Анжу, през 1574 г. амбициите му се осъществяват. Крал Шарл IX умира едва двадесет и три годишен и Анри е коронован като негов наследник под името Анри III, крал на Франция.

Накрая един коментар за това какво е да пишеш художествена проза за исторически лица и събития. Художествената измислица не е твърде голяма част от романа. Възползвала съм се от факта, че голяма част от събитията са добре документирани — от неуспешния опит за отвличане от страна на хугенотите през 1567 г. до убийството на Конде от Монтескьо през 1569 г. Разбира се, позволих си свобода в тълкуването на характерите и мотивите. Особено по отношение на Монтескьо. За него се знае само, че е бил гвардейски капитан и че е убил Конде, след като принцът се предава но време на битката при Жарнак. Това че той се превърна в основния злодей в романа е плод на собственото ми въображение, заради което се извинявам на Монтескьо и наследниците му.