Сребърният лебед

THE SILVER SWAN

Copyright © 2015 by Elena Delbanco

Обработка sqnka

© Анелия Данилова, превод от английски

© Фиделия Косева, дизайн на корица

Разпространява се безплатно в Интернет с любезното съдействие на Христо Блажев

София 2016

Сиела Норма АД

ISBN: 978-954-28-2143-4

Предупреждение!

Бойкотирайте Сиела - НЕ КУПУВАЙТЕ КНИГИТЕ ИМ!

Анотация

„Сребърният лебед“ е легендарно виолончело, създадено от самия Антонио Страдивариус през 1712 г. В наши дни то е собственост на прословутия виртуоз Александър Фелдмън, който иска да го предаде в ръцете на своята най-талантлива ученичка – дъщеря му Мариана. Тя обаче внезапно решава да прекрати бляскавата си кариера и да се посвети на грижи за баща си до неговата смърт.

При прочитането на завещанието я очаква жестока изненада – Фелдмън е оставил „Сребърният лебед“ на друг свой ученик, швейцареца Клод, син на негова близка приятелка. Още по-влудяващо е, че Мариана започва да изпитва неудържимо влечение към Клод, а и той не е безразличен към красивата дъщеря на виртуоза. В миналото на Фелдмън обаче се крие тайна, която ще постави двамата на изпитание – а любовта към музиката може да е по-могъща от привличането между тях.

Бащата на Елена Делбанко е бил известен челист, който е притежавал виолончелото „Графинята на Стайнлайн“, на което свирел самият Паганини. В своя роман тя описва колко красив, но и жесток е светът на класическата музика.

Съдържание:

ПРОЛОГ

1980

ПЪРВА ГЛАВА

Мариана, 2010

ВТОРА ГЛАВА

Клод

ТРЕТА ГЛАВА

Мариана

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Клод

ПЕТА ГЛАВА

Мариана

ШЕСТА ГЛАВА

Клод

СЕДМА ГЛАВА

Мариана

ОСМА ГЛАВА

Клод

ДЕВЕТА ГЛАВА

Мариана

ДЕСЕТА ГЛАВА

Клод

ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА

Мариана

ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА

Клод

ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА

Мариана

ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА

Клод

ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

Мариана

ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА

Клод и Мариана

СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА

Мариана и Клод

ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА

Мариана и Клод

2014

ЕПИЛОГ

2018

Sqnka

На Никълъс, завинаги

Сребърния лебед, който, докато беше жив, не можеше и нота да изпее,

Щом наближи смъртта, отключи закърнялото си гърло. Облегна гърдите си на обраслия с папури бряг

И така изпя първата си и последна песен.

„Сбогом радост, о, смърт, ела и затвори очите ми,

Сега живеят повече гъски, отколкото лебеди, повече

глупци, отколкото мъдреци.“

Орландо Гибънс,

Стар английски мадригал (1612 г.)