Съдбовно бягство

Луси смътно чуваше зад гърба си виковете на майката. Панда отново се гмурна под вълните. Луси огледа водата, опитвайки се да зърне нещо розово, ала не видя нищо. Панда изплува, пое дълбоко въздух и отново потъна.

В този миг Луси забеляза нещо. Може би беше само сянка, но тя се помоли да е нещо повече.

- Там! - изкрещя, когато той изплува.

Панда я чу, извърна се в посоката, която тя сочеше, и отново се скри под водата.

Остана сякаш цяла вечност. Тя се напрегна, за да го види, но той бе потънал твърде надълбоко.

Вълните се разбиваха в скалите, но ревът им не можеше да заглуши сърцераздирателните писъци на майката. Секундите се нижеха, сякаш бяха часове, но когато Панда най-после се показа, детето беше в ръцете му.

Главичката на малкото момиченце бе клюмнала на гърдите му. За Луси времето сякаш спря. И тогава детето се закашля.

Панда придържаше главичката му над беснеещите вълни, докато то кашляше и се давеше. Започна да се мята в ръцете му. Притиснал устни до ухото на детето, той му говореше. Бавеше се, за да му даде време да си поеме дъх, да разбере, че е в безопасност, преди да заплува с него през бурните вълни към брега.

Момиченцето бе обвило ръце около шията му, заровило лице на гърдите му. Той продължаваше да му говори. То като че ли вече дишаше по-леко. Луси не можеше да си представи какво му казва той. Извърна се към майката, която най-после бе успяла да се изкатери до Луси.

- Помахайте и - посъветва я Луси. - Нека да види, че всичко е наред.

От гърдите на майката се изтръгна задавен крясък, опитващ се да се пребори с вятъра:

- Всичко е наред, Софи! Всичко е наред! - Зад нея момчето наблюдаваше ставащото с широко отворени очи.

Луси се съмняваше, че Софи може да чуе майка си сред грохота на вълните, но детето не се опитваше да се изтръгне от ръцете на Панда. Той навярно беше уморен, но не спираше да му говори, докато напредваше бавно към брега въпреки водовъртежа.

Майката се опита да пропълзи покрай Луси към края на вълнолома, но тънките подметки на сандалите й се хлъзгаха към водата.

- Върнете се! - заповяда Луси. - Аз ще я взема.

Панда приближаваше. Улови погледа на Луси. Една вълна удари коленете й, когато тя се наведе. Младата жена събра сили и протегна ръце. Той вдигна детето и с почти свръхчовешка сила успя да го сложи в ръцете й. Софи слепешком се възпротиви на хватката на поредния непознат, но Луси я държеше здраво, докато Панда излизаше от водата. Майката напредваше към тях, но Софи се хвърли към Панда. Той я взе, притисна я към гърдите си и я понесе към скалите край пътеката. Силните му загорели ръце изглеждаха малко странно върху малката розова тениска.

Момиченцето се бе вкопчило в него. Панда приклекна и го залюля в прегръдките си.

- Вече си в безопасност, мъниче. Всичко свърши. Остави ли поне малко вода в езерото, или всичката я погълна? Обзалагам се, че си я изпила. Да се хванем ли на бас, че в езерото не е останала нито капка...

И продължи в същия дух. Говореше всякакви нелепици. Настояваше, че е пресушила цялото езеро, и когато Софи най-после се обърна и видя, че не е вярно, започна да спори с него.

На майката й бе нужно повече време, за да дойде на себе си. Тя ту прегръщаше дъщеря си така, сякаш никога повече нямаше да я пусне, ту благодареше на Панда през сълзи. В далечината Темпъл, която бе зарязала клековете и спринтираше покрай брега, се насочи обратно към тях, нищо неподозираща за разигралата се драма.

Панда слушаше търпеливо майката, която се бе впуснала в трескави обяснения откъде са дошли и защо бащата не е с тях. Той отново поговори със Софи и брат й. Когато най-после се увери, че жената може да шофира, й помогна да качи децата в колата. На раздяла тя непохватно го прегърна.

- Бог ви изпрати днес при нас. Вие бяхте неговият ангел.

- Да, госпожо - отвърна той със строгото изражение на полицай.

Жената най-после потегли от паркинга. По наболата брада на Панда все още проблясваха капки вода, но краищата на косата му вече започваха да се къдрят.

- Просто за да знаеш... - пророни Луси. - Вече не съм ти сърдита.

Той й се усмихна уморено.

- Дай ми няколко часа и ще коригирам това.

Малки пъпки топлина започнаха да разцъфват в сърцето й.

Появи се Темпъл, задъхана, със зачервено лице.

- Защо си мокър?

- Дълга история - промърмори той.

Докато пътуваха към дома, Луси не спираше да мисли колко търпелив бе той с истеричната майка. Ала най-вече си припомняше нежността, с която говореше на малката Софи. Начинът, по който се отнасяше с децата, не се вписваше в представата й за него. Дори малкият разглезен брат на Софи... Когато момчето започна да капризничи, задето не е център на внимание, на Луси й идеше да го удуши, но Панда го увлече в сериозен разговор за техниките на спасяване, които всеки „мъж“ е длъжен да знае.

Панда беше като хамелеон. В един момент - вкиснат грубиян, моторист, който едва може да свърже две думи; в следващия - безкомпромисен телохранител на най-взискателния клиент на света; а днес - кръстоска между супергерой и детски психолог.

Той я вълнуваше. Обезоръжаваше. Смущаваше. Тя знаеше, че хората не бива да се класифицират, но никога не бе срещала човек, на когото да е толкова трудно да лепнеш етикет.

Луси се намръщи, когато същата вечер видя съдържанието на чинията пред себе си - миниатюрно парче пилешко, гарнирано със спаружен зелен боб, изсушен в микровълновата печка. Темпъл се взираше с копнеж в хладилника, сякаш се надяваше по някакво чудо от диспенсъра за вода да потече горещ шоколад.

Панда бе мълчалив по време на цялата вечеря, но изведнъж избута чинията си настрани.

- Имам изненада за вас двете.

- Кажи ми, че включва шоколадова паста - заяви Луси. -Или ми позволи да сготвя нещо прилично. - Салатата бе единственият й принос към менюто, който й бе разрешен - само зеленчуци, без никакви гевезлъци като сирене, маслини, кротони или сметанови дресинги.

- Не. - Той се облегна на облегалката на стола. - Ще отидем да поплаваме и да погледаме фойерверките.

- Аз ще пропусна - заяви Темпъл. - Два каяка за трима не се вписва в представата ми за веселба.

Докато Темпъл довършваше вечерята си, Луси грабна суичъра и се измъкна навън, за да види какво бе намислил Панда. До кея бе закотвен туристически катер, с боядисани в черно корпус и каюта, дълъг може би около седем метра и половина, който не беше тук последния път, когато бе поглеждала натам.

- Откъде се взе това? - попита тя.

Панда хвърли две спасителни жилетки в шкафа на палубата.

- Преди два дни говорих с Големия Майк. Неговите момчета го докараха, докато бяхме на парада, и го скриха под навеса за лодки. Наех го до края на лятото.

- Какво е това? — полюбопитства Темпъл, която слизаше по стълбите.

След като Панда й обясни, Темпъл започна да пресмята колко калории може да изразходва с водни ски.

На Луси й дойде до гуша.

- Хайде да сключим сделка, Темпъл. Ако обещаеш да не използваш думата „калории“ до края на вечерта, утре ще тренирам с теб. Не много дълго - побърза да добави.

- Дадено - кимна Темпъл. - Наистина, Луси, дори не можеш да си представиш какво въздействие оказва една сериозна тренировка върху...

- Освен това не можеш да говориш за тренировки, мастни клетки, целулит или всякакви подобни дивотии - сряза я Луси. -Всъщност можеш да говориш само за мързелуване.

- Аз съм изцяло „за“ - обяви Панда и запали мотора.

Управляваше катера с лекотата, с която се справяше с всичко останало, с изключение на човешките взаимоотношения. Вятърът бе стихнал, небето се бе изяснило и звездите започваха да изгряват. Той увеличи скоростта, когато излязоха в открити води и се насочиха към мястото, което ги отделяше от градското пристанище. След като го заобиколиха, се срещнаха с фло-тилия търговски корабчета, които се полюшваха върху вълните в очакване на спектакъла, а светлините им проблясваха като светулки над водата. На някои от корабчетата се развяваха триъгълните флагчета на яхтклуба; други бяха украсени с патриотични знамена.

Когато влязоха в пристанището - достатъчно близо, за да виждат шоуто, но по-далеч от останалите кораби - Панда обърна носа на катера по течението, пусна котвата и угаси мотора. Във внезапно настъпилата тишина през водата долетяха смях и музика.

Темпъл грабна една възглавница и се устрои на носа на катера, оставяйки ги сами.

16.

Първите фойерверки избухнаха, разтваряйки над главите им чадър в червено и виолетово. Луси отпусна глава на облегалката на тапицираната пейка, разположена покрай кърмата на катера. Панда също се облегна, докато наблюдаваха многоцветната феерия сред удивително успокояваща тишина.

- Това, което направи днес с малката Софи, беше потресаващо - накрая промълви тя, когато над главите им се посипа бляскава дъга от звезди.

Тя долови как той сви рамене.

- Ти си добра плувкиня. Ако аз не бях там, ти щеше да скочиш във водата вместо мен.

Увереността в гласа му и хареса. Погледна към него и видя как в очите му проблеснаха сребристи комети.

- Езерото беше бурно. Не мисля, че щях да я измъкна.

- Щеше да направиш това, което трябва - кратко отвърна той и додаде: - Хората трябва по-добре да бдят над децата си.

Острата нотка в гласа му я изненада.

- Децата са много подвижни - отбеляза тя. - Трудно е за който и да било родител да ги следи всяка секунда. - Мачтите на платноходките подрънкваха в тишината между гърмежите, а водата се плискаше в корпуса на катера. - Ти разбираш децата. Предполагам, че това ме изуми.

Той кръстоса глезени. Пурпурни палми се разпиляха в звездна пътека, разцъфнаха оранжеви божури.

- Не може да си ченге и да не умееш да общуваш с деца.

- Всякакви банди, а?

- Банди. Липса на грижи. Насилие. Каквото ти дойде на ума.

По време на работата си Луси бе видяла много проблемни деца, макар да подозираше, че той се бе срещал с много повече.

Това й се струваше странно. Толкова бе свикнала да гледа на Панда като на съвършено чужд човек, че никога не й бе хрумвало, че двамата биха могли да имат нещо общо.

- Софи не искаше да те пусне.

Сребриста плачеща върба проблесна в тъмната нощ.

- Сладко хлапе.

Дали бяха виновни нощта, фойерверките, емоциите след това, което би могло да се превърне в ужасна трагедия, но следващите думи се изплъзнаха неканени от устните й.

- Някой ден от теб ще стане прекрасен баща.

Кратък, рязък смях.

- Това никога няма да стане.

- Ще размислиш, когато срещнеш подходящата жена. - Думите прозвучаха прекалено сантиментално и Вайпър й се притече на помощ. - Ще разбереш, когато я видиш. Ще е с криви палци, не особено придирчива.

- Не - усмихна се той. - Едно от многото преимущества на съвременната медицина.

- Какво искаш да кажеш?

- Вазектомия. Дар от медиците за такива като мен.

Залп от експлозии разцепи въздуха. Това беше толкова погрешно. Тя го бе видяла днес с децата, беше свидетел колко непринудено се държа с тях. Никога не би трябвало да прави нещо толкова безвъзвратно.

- Не мислиш ли, че си твърде млад, за да вземаш подобно решение?

- Когато става дума за деца, аз се чувствам стогодишен.

Тя твърде дълго се бе занимавала със закрила на деца, за да не знае с какво се налага да се сблъскват полицаите. На мъждивата светлина лицето му й се стори изтерзано, сякаш преследвано от призраците на миналото.

- Виждал съм прекалено много трупове - поде той. - Не само тийнейджъри, но и съвсем малки деца - петгодишни хлапета, на които още не са им паднали млечните зъби. Деца, станали жертва на експлозии, с откъснати крайници. - Тя наклони глава. - Виждал съм родители в най-лошия ден от живота им -продължи Панда. - И си обещах, че никога няма да преживея нещо подобно. Най-доброто решение, което някога съм вземал. Трудно е да изпълняваш добре работата си, ако всяка нощ се събуждаш, облян от студена пот.

- Ти си бил свидетел на възможно най-лошите сценарии. Какво ще кажеш за милионите деца, които израстват щастливи и безгрижни?

- А тези, които нямат този късмет?

- Нищо в живота не е гарантирано.

- Грешиш. Клъц тук, клъц там - това е дяволски добра гаранция.

Небето се освети от пищните финални фойерверки, гърмежите, пукотът и свистенето сложиха край на техния разговор. Тя уважаваше хората, които достатъчно добре разбираха себе си, за да знаят, че никога няма да бъдат добри родители, но инстинктът й подсказваше, че случаят с Панда не бе такъв.

Луси отново надделя над Вайпър. Това нямаше нищо общо с нея, освен като предзнаменование - сурово напомняне, че много мъже изпитват същите чувства по отношение на бащинството. Въпреки това, което бе причинила на Тед, Луси все още искаше един ден да се омъжи и да има деца. Ами ако се влюби в мъж като Панда, който не желае да бъде баща? Нещо, за което нямаше да се тревожи, ако не бе избягала от онази тексаска църква.

Темпъл се върна при тях и те се отправиха към къщи. Панда остана на катера, а Луси и Темпъл тръгнаха заедно към къщата.

- Има нещо в фойерверките - рече Темпъл, когато изкачиха стълбите. - Натъжават ме. Странно, нали?

- Хората са различни. - Луси също не се чувстваше особено весела, но фойерверките нямаха вина за това.

- Фойерверките правят повечето хора щастливи, но има нещо потискащо да наблюдаваш как цялата многоцветна красота умира толкова бързо. Сякаш ако не сме внимателни, това ще се случи и с нас. В един миг сияеш в цялото си великолепие - на върха на успеха. В следващия те няма и никой не си спомня името ти. Понякога се чудиш какъв е смисълът на всичко това.

Мрежестата врата проскърца, когато Луси я отвори. Светлината от лампата в кухнята, нескопосана имитация на „Тифани“, проникваше през прозорците.

- Ти си потисната, защото гладуваш. И между другото... мисля, че изглеждаш страхотно.

- И двете знаем, че това не е вярно. - Темпъл се срути върху един от шезлонгите, който Луси бе застлала с тъмночервена плажна кърпа. - Аз съм свиня.

- Престани да говориш за себе си по този начин.

- Говоря това, което виждам.

Вятърът бе катурнал едно от гърнетата с билки и Луси се приближи до етажерката, за да го вдигне. Уханието на розмарин и лавандула й напомни за Източната градина13 в Белия дом, но тази вечер мислите й бяха заети с нещо друго.

- Да си уязвим, не е грях. Ти ми каза, че си срещнала някого, но не се е получило. При такива случаи много жени изпадат в депресия.

- Мислиш, че съм намерила утеха на дъното на кутия с шоколадов сладолед?

- Доста честа утеха.

- Само че аз съм тази, която сложи край - рече Темпъл горчиво.

Луси взе лейката.

- Това не прави раздялата по-малко болезнена. Говоря от личен опит.

Темпъл бе прекалено погълната от собственото си нещастие, за да се впечатлява от проблемите на Луси.

- Макс ме нарече страхливка. Можеш ли да повярваш? Аз? Страхливка? Макс беше... - Тя изобрази кавички. - „Стига, Темпъл, можем да се справим.“ - Ръцете й се отпуснаха. - Не става.

- Сигурна ли си?

- Повече от сигурна. Някои проблеми никога не може да се разрешат. Но Макс... - Тя се поколеба. - Макс е от тези хора, за които чашата не само е наполовина пълна, но и наполовина пълна с фрапучино. Да гледаш на живота през розови очила, е доста нереалистично.

Луси се запита дали в случая географията няма вина: Макс живееше на Източното крайбрежие, а Темпъл - на Западното. Или може би Макс беше женен. Луси няма да разпитва. Макар че умираше от любопитство.

Но тактичността на предишната Луси стигаше само дотук. Тя остави лейката и се приближи до шезлонга.

- Не съм гледала много епизоди от „Островът на дебелите“... - Всъщност почти не бе гледала реалитито. - Но доколкото си спомням, консултациите с психолог са част от шоуто. - Много добре си спомняше. В предаването участваше жена психолог, която се появяваше в червени бикини и даваше консултации на участниците, живеещи в колибата - разбира се, всичко бе заснето с камера.

- Доктор Кристи. Тя е пълна откачалка. Има сериозни увреждания на хранопровода, благодарение на годините, когато си е бъркала с пръст в гърлото. Всички психолози са откачени.

- Понякога тъкмо жизненият опит ги прави добри в работата.

- Нямам нужда от психар, Луси. Въпреки че наистина съм ти благодарна, задето постоянно изтъкваш колко съм луда. Аз имам нужда единствено от воля и дисциплина.

Този път Луси нямаше намерение да бъде доброто момиченце.

- Ти също се нуждаеш от консултации. Панда не може вечно да виси над главата ти. Ако не разбереш...

- Ако не разбера какво ме измъчва... Дрън-дрън-дрън. Господи, ти говориш също като доктор Кристи.

- Тя все още ли си бърка с пръст в гърлото?

-Не.

- Тогава може би трябва да се вслушаш в думите й.

- Чудесно. - Темпъл скръсти ръце пред гърдите с такъв замах, че беше истинско чудо, че не си пукна някое ребро. - Ти смяташ, че имам нужда от консултации? Ти си нещо като социална работничка, нали?

- От години не съм. Понастоящем работя като лобист.

Темпъл махна пренебрежително, сякаш беше едно и също.

- Давай, консултирай ме. Да чуя. Кажи ми как да се избавя от желанието да поглъщам мазни и сладки храни, с високо съдържание на въглехидрати.

- Боя се, че ще трябва сама да го разбереш.

Темпъл скочи от шезлонга и влетя в къщата, затръшвайки вратата зад гърба си като сърдита тийнейджърка. Луси въздъхна. Тази вечер най-малко искаше подобни разправии.

След няколко минути Панда се качи по стълбите на верандата. Луси реши, че за днес разговорите й стигат, и тихомълком се изсули навън.

Тъкмо беше заспала, когато мобилният й телефон иззвъня. Затърси опипом нощната лампа, после се протегна към телефона.

- Здрасти, Луси. Надявам се, че не те събуждам. - Веселото чуруликане на Мег прозвуча малко фалшиво. - Е, как си?

Луси отметна косата от челото си и се взря в часовника върху нощното шкафче.

- Един часът сутринта е. Как мислиш, че съм?

- Наистина ли? Тук е само полунощ, но понеже нямам представа къде си, не е лесно да пресметна часовата разлика.

Луси схвана сарказма, но Мег нямаше право да я критикува. Вярно, че Луси не бе казала на най-добрата си приятелка къде се намира - всъщност почти нищо не й бе разказала - но Мег беше не по-малко уклончива. При все това Луси знаеше, че Мег се тревожи за нея.

- Няма да е задълго. Аз... ще ти кажа веднага щом мога. Точно сега всичко е малко... объркващо. - Претъркули се настрани. - Нещо не е наред ли? Звучиш ми притеснена.

- О, нещо определено не е наред. - Последва дълга пауза. -Какво ще кажеш, ако... - Гласът на Мег се повиши с половин октава, когато изстреля на един дъх: - Какво ще кажеш, ако се пробвам с Тед?

Луси седна в леглото, вече напълно разсънена, но не напълно сигурна, че е чула правилно.

- Да се пробваш? В смисъл...

-Да.

- С Тед?

- Бившия ти годеник.

- Знам кой е той. - Луси отметна чаршафа и провеси босите си крака от леглото. - Двамата с Тед сте... двойка?

- Не! Не, не сме двойка. За нищо на света. Става дума единствено за секс. - Мег говореше прекалено бързо. - И забрави. В момента изобщо не разсъждавам трезво. Изобщо не трябваше да се обаждам. Господи, как изобщо ми хрумна? Да предам приятелството ни по този начин. Не трябваше...

- Не! Не, радвам се, че се обади! - Луси скочи от леглото. Сърцето й препускаше, душата й летеше. - О, Мег, това е съвършено. Всяка жена би трябвало да прави любов с Тед Бодин.

- Не съм много сигурна, но... Наистина ли? Няма да имаш нищо против?

- Шегуваш ли се? - На Луси й се зави свят, усещаше се някак лека, зашеметена от този удивителен дар на боговете. - Знаеш ли колко виновна се чувствам все още? Ако преспи с теб... Ти си най-добрата ми приятелка. Ще спи с най-добрата ми приятелка! То е, като да получа опрощение от папата!

- Не е нужно да си чак толкова съкрушена- подметна Мег сухо.

Луси прескочи шортите, които бе зарязала на пода.

А после, на заден план, го чу. Гласа на Тед, дълбок и спокоен.

- Поздрави Луси от мен.

- Не съм ти вестоносец - сряза го Мег.

Луси преглътна с усилие.

-Той там ли е?

- Отговорът е „да“ - отвърна Мег.

Чувството на вина отново я обгърна.

- Поздрави го от мен. - Тя се отпусна на края на леглото. - И му кажи, че съжалявам.

Мег не говореше директно в телефона, но Луси я чуваше от-лично.

- Тя каза, че си изкарва страхотно, чука всеки срещнат мъж и това, че те е зарязала, е най-страхотното, което е направила в живота си.

Луси подскочи.

- Чух те. А той ще разбере, че лъжеш. Винаги разбира подобни неща.

Отговорът на Тед на измислиците на Мег беше пределно ясен:

- Лъжкиня.

- Махни се! - озъби му се Мег. - Действаш ми на нервите.

Луси стисна телефона.

- Наистина ли току-що каза на Тед Бодин, че ти действа на нервите?

- Възможно е - промърмори Мег.

Мили боже! Мили боже! Мили боже! Луси се опита да се овладее.

- Леле... Това не го очаквах.

- Кое не си очаквала? - В гласа на Мег прозвуча раздразнение. - За какво говориш?

- За нищо - преглътна Луси. - Обичам те. И приятно прекарване! - Тя затвори, подскочи и притисна телефона към гърдите. После затанцува из стаята.

Мег и Тед. Мег и Тед. Мег и Тед.

Разбира се.

Разбира се, разбира се, разбира се! Тед не беше сваляч. Не спеше с жени, към които не изпитваше привличане. И сега бе привлечен от Мег - ексцентричната, чудата, откачената най-добра приятелка на Луси, която бродеше по света без план и цел и пет пари не даваше за мнението на околните.

Мег Коранда и господин Съвършен. Нейните остри ръбове и неговата гладка повърхност. Нейната импулсивност и неговата предвидливост. И двамата бяха благословени с ум, лоялност и огромни сърца. Това беше безумен, непредсказуем съюз, сключен на небето, въпреки че, съдейки от тона на разговора им, нито един от двамата още не го бе осъзнал. Или поне Мег не го бе осъзнала. За Тед не беше сигурна.

На Луси не й бе трудно да си представи разправиите им. Мег - войнствена, с остър език; Тед - спокоен на повърхността, твърд и непреклонен отвътре. И докато мислеше за тях, липсващите парчета в пъзела, представляващ отношенията й с Тед, най-сетне си дойдоха по местата. Единственият препъникамък помежду им беше неспособността на Луси да се отпусне с него, чувството й, че трябва да се държи безупречно, за да бъде достойна за Тед. На Мег нямаше да й пука за подобно нещо.

Двамата бяха идеални един за друг. Ако не оплескат всичко. Което, имайки предвид характера на Мег, беше много вероятно. Но независимо дали помежду им щеше да се получи, или не, едно бе сигурно - щом Мег и Тед са заедно в леглото, Луси най-после бе напълно свободна.

След разговора, Луси бе твърде развълнувана, за да заспи. Заради зле регулираната климатична инсталация в къщата в нейната спалня беше прекалено топло. Тя отвори плъзгащите се врати, нахлузи джапанките, за да предпази босите си крака от тресчиците на пода, и излезе навън.

Буреносни облаци се тълпяха по небето. Младата жена подръпна влажното потниче от гърдите си. Под поривите на вятъра, с далечните светкавици на хоризонта, в компанията на мрачното тайнствено езеро тя най-после се почувства освободена от вината.

С ъгълчето на окото долови някакво движение, фигура - широки рамене, тесни бедра, с характерна дълга крачка - заобикаляше къщата. Когато мина покрай масата за пикник, той спря и се озърна, но тя се бе притаила в сенките и нямаше как да я види. Той прекоси двора, ускорявайки крачка. Когато стигна до горното стъпало на стълбата, се спря, отново се огледа и заслиза надолу към водата.

Може би той също страдаше от безсъние, но защо беше толкова потаен? Луси реши да разбере. Слезе от верандата. Докато прекосяваше двора, се спъна в кола за играта с подкови. Адски я заболя, но Вайпър за нищо на света нямаше да позволи такава дреболия като ударен палец да й попречи.

Леко накуцвайки, тя се добра до стъпалата. Не го виждаше долу, само самотната лампа на стълба светеше в края на пристана. Сцената й напомни за „Великият Гетсби“ и за възхищението на учителите по английски от тази книга, предпочитайки я пред други, които може би повечето тийнейджъри всъщност искат да изучават.

Докато се спускаше към пристана, тя стъпваше предпазливо, за да не я издаде шляпането на джапанките, въпреки че при брулещия вятър това бе малко вероятно. Когато стигна до най-долното стъпало, Луси внимателно запристъпва по скърцащите дъски към мъждивата жълтеникава светлина, идваща откъм навеса за лодки.

Миризмата на риба от разпенените води се смесваше с тези на старо въже, плесен и бензин, просмукали се в дъските. Разнасяше се тиха мелодия от опера, която тя не разпозна. Докато се прокрадваше в навеса, видя Панда да седи с гръб към нея, на пейката на кърмата на катера, подпрял босите си крака върху хладилна чанта. Носеше тениска и шорти, а ръката му бе заровена в огромен плик с картофен чипс.

- Ще си го поделим - рече той, без да се обръща, - ако обещаеш да мълчиш.

- Сякаш единственото ми удоволствие в живота е да си бъбря с теб - изрепчи се тя. А после добави, защото й харесваше да бъде груба: - Честно, Панда, ти не си достатъчно интелигентен, за да е интересно да се разговаря с теб.

Той разкръстоса глезените си върху хладилната чанта.

- Кажи го на научния ръководител на докторската ми дисертация.

- Ти нямаш научен ръководител на докторска дисертация -заяви тя, докато се катереше на палубата.

- Вярно е. Магистърската степен бе максималното, което мозъкът ми можа да понесе.

- Магистърската ти степен? Голям си лъжец. -Луси се пльосна на възглавницата до него.

Той се усмихна.

Тя се втренчи в него. Дълго и изпитателно.

- Кажи ми, че нямаш наистина магистърска степен.

Усмивката му се стопи и той доби престорено извинителен вид.

- Само от щатския университет в Уейн, не от някой от университетите от „Бръшляновата лига“. - Той пъхна парче чипс между зъбите си и се наведе, за да изключи музиката. - Това е една от онези степени, които получаваш във вечерните и неделните курсове за нас, простите работници, които не се зачитат в твоя свят.

Какво копеле. Тя го изгледа кръвнишки.

- Дявол да те вземе, Панда. Много повече ми харесваше, когато беше глупак.

- Погледни го откъм положителната страна - рече той и й подаде плика с чипс. - Аз все още не съм Тед Бодин.

- Никой от нас не е. - Луси пъхна ръка в плика и награби цяла шепа чипс. - Той спи с най-добрата ми приятелка.

-Мег?

- Откъде познаваш М... - Тя простена с наслада, когато езикът й вкуси солта по чипса. - О, боже, направо е върхът.

- Двамата с Мег си побъбрихме по време на онзи фарс, наречен репетиция на сватбената вечеря.

- Не съм изненадана. Ти си точно нейният тип. - Тя натъпка още чипс в устата си.

- Мег също е мой тип - призна той, когато гръмотевица разтърси навеса за лодки. - Макар че не мога да си я представя с Тед.

Но Луси можеше и сега само това имаше значение. Дъждът забарабани по покрива н навеса. Тя грабна още чипс и подпря крака на ръба на хладнината чанта редом до неговите.

- Имаш ли други лакомства, скрити някъде тук?

- Може би. - Погледът му се задържа върху голите й крака, явно не му харесваше това, което виждаше. Те бяха по-загорели от обичайното, но иначе си бяха съвсем наред, с изключение на една синина върху пищяла, започнала вече да пожълтява. Освен това синият лак на палеца й се бе олющил малко от удара в кола за подкови. Не си бе лакирала ноктите в синьо, откакто беше тийнейджърка. Спомняше си как лакираше в същия цвят ноктите на бебето Трейси, когато бяха само двете.

Погледът му се плъзна нагоре по краката й към раираните пижамени шорти. Смръщените му вежди й напомниха, че отдолу не носеше нито сутиен, нито бикини.

- Ти какво предлагаш? - попита той, а погледът му се задържа върху бедрата й със същото изражение на недоволство.

- Да предлагам? - Луси подръпна надолу крачолите на меките памучни шорти, което не се оказа много мъдър ход, тъй като се оголи значителна част от корема й. Или може би го бе направила нарочно, за да отмъсти за поведението му. Вече не знаеше какво да мисли, когато ставаше дума за Патрик Шейд. Пусна крака върху палубата. - Забрави ли колко хляб ти изпекох?

- Хлябът покрива наема, но не и моята вредна храна.

- Да бе, как не.

- Предполагам, че бихме могли да си я поделим. - Погледът му отново я обхождаше, плъзна се по тялото й, стигна до ключицата, сетне се спря върху гърдите, прозиращи под тънкия плат. Вече не изглеждаше толкова критичен, а когато поредната гръмотевица разтърси навеса, тя почувства как нещо в нея се пропука, предателско треперене, опасен тътен, нямащ нищо общо с бурята навън.

Очите му срещнаха нейните. Панда свали капака на хладнината чанта с босия си крак - жест, който не би трябвало да изглежда толкова съблазнителен. Тя отклони очи и погледна вътре, но вместо очакваните бутилки с бира и сода в лед, видя цяло съкровище - чипсове, солети, „Доритос“, лакрицови пръчки, топчета от малцово мляко, зрънчо със сирене и буркан с фъстъчено масло.

- Елдорадо - прошепна Луси благоговейно.

- Забраненият плод - отвърна той, но когато тя вдигна глава, Панда се взираше в нея, а не в запасите си.

Паянтовият стар навес за лодки се бе превърнал в тайна пещера, тънеща в полумрак, пълна със съблазън. Върху рамото й падна дъждовна капка, процедила се през течащия покрив. Той се протегна, докосна капката с върха на пръста си и я плъзна към ямката на ключицата й. Кожата й настръхна.

- Престани - промълви тя неубедително.

Панда се престори, че не разбира за какво говори тя. Още една капка падна върху бедрото й. Той я видя, но извърна очи и се протегна към хладнината чанта.

- Вероятно това не те интересува. - Извади буркана с фъстъченото масло.

- Грешиш. - Дори тя не бе сигурна дали има предвид фъстъчено масло, или нещо по-опасно.

Закотвеният катер леко се поклащаше във водата, поривът на вятъра запрати облак от водни пръски през отворения край на навеса. Дъждовните капки, стичащи се през покрива, заудряха по палубата и което беше още по-страшно, по хранителните припаси.

- Ела. - Панда взе хладилната чанта и я понесе към каютата, като наведе глава, преди да влезе вътре.

Вайпър го последва.

Каютата беше тясна, с малък камбуз и V-образно легло покрай носа на катера. Панда пусна хладилната чанта на пода и се свлече върху тъмносините винилови възглавници. Той я удостои с ленива усмивка, отвори буркана с фъстъченото масло, загреба малка бучка с една солета и й я подаде.

Двама зрели хора, които знаят какво искат... Една вазектомия... Един бивш годеник, който през същата нощ се любеше с най-добрата й приятелка... Звездите бяха идеално подредени.

Луси взе солетата и се облегна на възглавницата срещу Панда.

- Дори не обичам особено фъстъчено масло.

- Всичко е заради лишението - обясни той. - Това, което е забранено, става още по-желано. - Делеше ги съвсем малко пространство и начинът, по който я погледна, недвусмислено подсказваше какво мисли.

Луси държеше в ръка съвършено неприличен предмет - солета с топчица фъстъчено масло на върха. Друга жена на нейно място би се възползвала от това, но не и Вайпър. Тя бързо отхапа края на солетата.

- Май само аз ям.

- Имаш да наваксваш, аз започнах преди теб. - Той отвори пликче с лакрицови пръчки, но не извади нито една. Просто се взираше в нея. Не в краката или гърдите й. Само в нея, което беше още по-интимно. - Идеята не е добра - прозвуча дрезгавият му глас.

-Зная.

- Старая се да не мисля колко силно те желая.

Кожата й тутакси настръхна.

- И успяваш ли?

- Не особено.

В каютата бе твърде топло, прекалено тясно, ала тя не си тръгваше. Сякаш я пронизваха хиляди горещи стрелички. Искаше този мъж с помътнели очи, мастиленочерна коса и могъщо тяло. Но нямаше да направи първата крачка.

За него това не беше проблем. Сведе глава, скъсявайки и без това малкото пространство помежду им, взе от ръката й това, което бе останало от солетата, и я остави настрани.

- Подлудяваш ме - пророни Панда.

- Радвам се да го чуя - отвърна Луси, - но в момента не желая да разговарям.

Той се ухили с бандитската си усмивка, намести се на възглавниците и я придърпа към себе си в ъгъла. Съвсем слаба светлина се процеждаше в тяхната пещера, но тя успя да види как проблеснаха зъбите му, когато я обърна към себе си и наведе глава, за да я целуне.

Тя не бе искала целувката му в онзи долнопробен мотел в Мемфис, а изпълнената му с вина целувка на летището само я обърка, но тази бе съвършена.

Устните й се разтвориха. Езиците им се преплетоха в лудешки танц, търсеха се и се отблъскваха - великолепна увертюра към греха. Ръцете му се пъхнаха под потничето й - нейните под тениската му. Тя напипа мускулите и ставите, костите и сухожилията. Той откъсна устни от нейните и ги впи в зърното й, набъбнало под тънкия плат. Голото му бедро се намести между краката й. Тя се отърка о него, обви го с ръце.

Съвсем наблизо избухна светкавица, възвръщайки за кратко реалността. Тя плъзна устни по рамото му. - Не можем да го направим без презерватив.

Дъхът му сгряваше зърното й.

- Мислех, че не искаш да разговаряме.

- Независимо дали си си направил вазектомия, или не, трябва да...

- За всичко съм се погрижил - прошепна хрипливо Панда.

Със себе си ли ги носеше? Мисълта за миг я разсея, но в следващия миг той отново я целуваше и въпросът изчезна.

Над главите им отекна гръм. Катерът се поклащаше на котвата. Двамата задърпаха нетърпеливо дрехите си и когато останаха голи, се впуснаха в трескаво проучване. Онази нощ в Мемфис беше не толкова за секс, колкото да прекъсне окончателно връзките с Тед, ала сега бе различно. Вече не беше анонимно съвкупление с почти непознат мъж. Сега тя познаваше своя любовник и тази нощ бе неизбежна.

Гърдите й се гушеха в ръцете му... Дланите й стискаха хълбоците му... Изпиваха се с целувки. Той разтвори краката й, а тя дори не помисли да се възпротиви.

Той потърка женствеността й с пръсти. Разтвори нежната пъпка. Изследва я. Нахлу във влажната и мека плът.

Тя простена. Остави го да поиграе. И когато повече не можеше да издържа, се превърна в агресор, претъркули се настрани и се притисна към него, жадна да го вкуси с устни, да почувства с ръце силата му.

Когато повече не можеше да се сдържа, Панда отново я завъртя под себе си. Пръстите му непохватно се запипкаха с нещо. Възседна я. Ръцете му се пъхнаха под коленете й, разделиха ги, повдигнаха ги. Тялото му се притисна о нейното. Тя усети твърдата му набъбнала мъжественост.

Дрезгаво се отрониха неприлични думи.

Тихи, груби заповеди.

И той проникна в нея.

Отвън бурята бушуваше. Вътре вилнееше с още по-голяма сила. Накрая изригна.

Сладостта й му дойде твърде много. Докато Луси дремеше в сумрака, той изучаваше сенките, които тъмните й мигли хвърляха върху бледата кожа, която изглеждаше още по-бяла на фона на черната коса. Прокара кокалчета по извивката на лицето й. Зад всички тези груби и непукистки фрази, се криеше смутена и уязвима жена.

В главата му завиха предупредителни сирени. Взрив. Облак пясък, вкус на уиски, жегващ спомен. Той пропъди мрака.

Тя отвори очи и се вгледа в неговите.

- Беше приятно.

Прекалено нежно. Прекалено хубаво.

- Приятно? - Панда пъхна ръка под възглавницата и докосна плика с бонбони. Една лакрицова пръчка бе изпаднала. Той я взе и докосна с устни ухото й.

- Приготви се да си вземеш думите назад.

- Защо?

Той залюля пръчката пред очите й.

- Май постоянно забравяш какъв съм гадняр.

Луси се размърда под него, зелените точици в очите й заис-криха с интерес.

- Явно съм попаднала в беда.

- Г оляма.

Панда захапа нежно долната й устна със своята, а сетне бръсна нейната с лакрицовата пръчка. Прокара я по зърната й. По нежната кожа на корема. По разтворените й бедра. Между тях.

- Дявол - простена тя, когато той спря. - Направи го пак.

И той го направи, пак и пак, докато тя не грабна лакрицовата пръчка и не му върна сладкото мъчение. Ала Панда бе отприщил лъвицата в нея и тя не беше толкова внимателна като него. Когато й заяви, че му стига, тя му заповяда да се моли и какво му оставаше, освен да я накаже?

Той я метна върху възглавниците, шляпна я леко по дупето и поиска разплата. Или се опита. Защото всичко ставаше като в мъгла и не беше ясно кой кого наказва.

Отвън бурята започваше да стихва, но вътре едва сега се развихряше.

17.

Луси изсумтя възмутено като недоволна леля.

- Това беше твърде извратено за мен.

- Да бе. - Панда се опитваше да си спомни кога за последен път бе изпадал в такава самозабрава с жена. Двамата лежаха на тясното легло, телата им се притискаха едно о друго, кожата им лепнеше към виниловите възглавници и въпреки че я усещаше, това не му бе достатъчно. Измъкна ръка, подпря се на лакът и включи една от малките лампи, монтирани в дървената обшивка на носа.

Тя лежеше настрани, извивката на голото й рамо, талията и бедрото образуваха златиста дъга, а татуировката с дракона изглеждаше нелепо върху изящната шия. Малкото й носле, слава богу, освободено от противната халка, се смръщи презрително.

- Никога повече не го прави.

Той докосна долната й устна, подута от целувките.

- Утре в полунощ?

- Ако нямам по-интересно занимание.

- Мразя жените, които се правят на недостъпни.

Тя плъзна пръст по вената върху ръката му.

- Всъщност аз искам само да се добера до хранителните ти запаси. Ако се налага да легна с теб, защото ми се е приискало от твоя зрънчо със сирене, какво толкова?

- Обикновен прагматизъм.

- Престани да използваш високопарни думи. Това ме потиска. - Тя пъхна ръка зад главата си, разкривайки розовото петно върху гръдта, където брадата му бе оставила следа върху нежната кожа. Панда за нищо на света не би я наранил, ала тъмната страна на душата му изпита задоволство да види отпечатъка, който бе оставил върху нея.

Въпросът й го изтръгна от блажената му летаргия.

- Откъде се взеха презервативите?

Трябваше да се досети, че тя ще се хване за това.

- От джоба ми. Искаш ли още чипс?

- Разнасяш се наоколо с джобове, пълни с презервативи?

- Невинаги. Понякога. Кой иска да си лепне някое БПП14?

Луси подръпна един от опърпаните си розови дредове.

- Значи, ги мъкнеш със себе си, в случай че двамата с Темпъл решите малко да разнообразите тренировките?

Той я удостои с най-саркастичната си усмивка, надявайки се да я накара да млъкне.

- Точно така.

- Глупости. Вие двамата по-скоро ще си изгризете ноктите, отколкото да се чукате.

- Беше ми приятно да си поговорим.

Тя го прониза с онзи свой изпитателен поглед.

- Ти не знаеше, че тази вечер ще дойда тук, и въпреки това си се подготвил за действие. Това ме кара да вярвам, че наистина ходиш наоколо добре зареден.

- Точно това казах и аз, нали?

- Да, но не обясни защо.

Мамка му. Той се предаде.

- Защото ме подлудяваш, ето защо. Никога не зная, по дяволите, какво ще направиш в следващата минута. Или какво аз ще направя. А сега стига толкова приказки по въпроса.

Тя се усмихна, вдигна ръка и подръпна една от неговите вбесяващи къдрици с нежност, която го върна в суровата реалност. Той беше бившо ченге. Тя - дъщеря на президента. Той беше ръждясал метал. Тя - чисто злато. Освен това в душата му зееше мъртва пустота, широка цял километър, а тя бликаше от живот.

-Луси...

- О, боже... - Тя завъртя очи и се обърна по гръб. - Ето че си дойдохме на думата. Следва речта. - Снижи глас, имитирайки интонацията му: - Преди това да стигне по-далеч, Луси, трябва да съм сигурен, че не храниш напразни илюзии. Аз съм каубой, див и необуздан. Нито едно малко момиченце никога няма да опитоми мъж като мен. - Тя изкриви презрително устни. - Сякаш съм умряла да го правя.

- Нямаше да кажа това. - Всъщност точно това възнамеряваше да каже - не толкова саркастично, но тя бе схванала основната идея.

- Хайде да се изясним, Патрик. - Ръгна го в бицепса с върха на палеца. - В момента може и да съм объркана за бъдещето си, но зная, че то включва деца. А това изключва теб, така че всички усложнения, които твоята параноя поражда, са напразна загуба на и без това ограничените ти умствени способности. Ти си само за развлечение, господин Шейд. Липсващият елемент в моето пропиляно лято. Ето какво трябва да разбереш. - Тя го перна по гърдите. - Когато престанеш да ме задоволяваш, ще намеря някой друг, който достойно да те замести. Ясно ли е?

- Да те задоволявам?

- Харесва ми как звучи. - Погледът й стана сериозен. - Става дума само за секс. Нищо друго. По-добре да си наясно с това или ще сложим край още сега.

-Аз?! - Точно това искаше той да чуе (да й обясни), но никак не му се нравеше поведението й. Къде се бе дянала възпитаната булка беглец, която бе качил на мотора си? - Когато става дума за теб, нищо не може да бъде само секс - обобщи той.

-Ти така мислиш. Аз искам секс. Колкото по-мръсен, толкова по-добре. - Погледът й се прикова върху чатала му. - Имаш ли още лакрицови пръчки?

Панда трябваше в същия миг да я обърне по гръб и да й даде това, което искаше, но пренебрежителният й лекомислен тон го раздразни.

- Уморен съм - чу се да казва, не можейки да повярва, че думите са излезли от неговата уста.

- Цялата работа е в числата - сряза го тя. - Ти си много по-стар от мен.

- Не чак толкова много. - Той звучеше като вкиснат кретен, но преди да реши какво да предприеме, тя вече се плъзгаше от леглото, голата и кожа проскърца, докато се отлепяше от вини-ловите възглавници.

- На трийсет и шест и вече клонящ към залез. Размислих.

Той не искаше тя да размисля, но Луси вече си тананикаше весела песничка и надяваше парцалките, които минаваха за дрехи. Първо нахлузи през глава тясното оскъдно потниче. Долният му край се закачи върху едното розово зърно, задържа се там за миг, после се плъзна надолу. После цяла вечност се пъха в шортите. Когато стигна до вратата на каютата, се извърна към него.

- Почини си добре, любовнико. Имам големи планове за теб. Да видим дали си достатъчно мъж, за да си на ниво.

Той се усмихна, а тя изчезна - щастлива и волна, макар и само за кратко.

Луси се изкачи тичешком по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж, толкова доволна от себе си, че й идеше да се пръсне от радост. Дъждът бе спрял и сребристата лунна светлина се опитваше да проникне през облаците. Никога не бе разговаряла с мъж така, както с Панда. Беше изложила условията си, каза всичко, което искаше, и не й пукаше как се чувства той.

Притича през ливадата, като този път заобиколи отдалеч кола за играта с подкови. Не можеше да си представи Тед някога да прави с нея това, което бе направил Панда. Макар че можеше да си представи как той го прави с Мег. Не че особено й се искаше. Намръщи се и тръсна глава, за да пропъди картината, изникнала пред очите й.

Тя и Панда... Двама напълно различни хора... Една вазектомия... Точно това искаше за своето провалено лято. Възможност да бъде наистина лошо момиче.

Когато стъпи на верандата, тя се замисли за това, как хората правят списъци с нещата, които трябва да направят в живота си, преди да ритнат камбаната. Хрумна й, че в момента тя изпълняваше нещо като обратен житейски списък, вършейки нещата, които би направила още като тийнейджърка, ако живееше в друго семейство. Шантави прически, нелепи дрехи, татуировки. Тя бе зарязала идеален годеник, бе загърбила всичко, а сега се бе сдобила с абсолютно неприемлив любовник. Мислеше, че не вярва в мимолетните авантюри, но дали се бе убедила в това само защото авантюрите за една нощ са невъзможни за дъщерята на президента? Никакъв див животински секс за Луси Джорик.

Досега.

Възможно ли е това да е ключът? Дали извършването на всички неща, които бе пропуснала, е точно това, от което се нуждаеше, за да премине към следващия етап от живота си?

Тя залости плъзгащите се врати зад себе си, преоблече се в сухи дрехи и се покатери на леглото, но беше твърде развълнувана, за да заспи. Обратен житейски списък...

Луси стана от леглото и грабна жълтия бележник. Този път не се затрудняваше да намира правилните думи и преди да се усети, вече бе съставила идеалния списък. Точно такъв, какъвто й бе нужен.

Угаси светлината и се усмихна в мрака. После се замисли за лакрицовата пръчка и потръпна. Обърна възглавницата, стана от леглото и дръпна резето на плъзгащите се врати.

Нямаше никакво съмнение. Тя беше станала лошо момиче. И това я караше да се чувства толкова добре.

-Време за четене - оповести Бри, отваряйки вратата, водеща към малката предна веранда, както правеше през последните две седмици, откакто бе взела това решение.

- Лято е - възрази Тоби. - Не съм длъжен да чета книги през лятото. - Но въпреки мрънкането се надигна от килима във всекидневната и се потътри след нея навън.

На верандата имаше място само за две стари кафяви плетени кресла от ракита и малка дървена маса. Бри беше донесла лампа от спалнята, за да чете, след като Тоби си легне, но в края на деня се чувстваше толкова уморена, че обикновено първа заспиваше. Имаше възможност да почете в почивките между отливането на свещи, рисуването на картичките или експериментите с нова полировка за мебели от пчелен восък.

Докато разтваряше книгата, която четяха, младата жена за кой ли път се запита защо се занимава с това. Имаше достагьчно тревоги на главата. Беше средата на юли. Събирането на новата реколта от мед нямаше да започне преди началото на август, при това, ако имаше късмет, а както винаги, едва свързваше двата края. Опитваше се да създаде нови продукти, но й бяха нужни пари за материали, а и колко продукти щеше да продаде? Поне напоследък виждаше, че неприязънта на Тоби към нея започва да намалява, както се стопяваше и нейното раздразнение към него.

Плетеното кресло проскърца, когато той вдигна мръсните си крака върху ръба на възглавницата върху седалката.

- Аз мога и сам да чета добре. Не е нужно да ми четеш на глас, сякаш съм малко дете.

- Обичам да чета на глас - заяви тя. - Така мога да уча заедно с теб.

- Аз вече зная всичко това.

Това беше опашата лъжа. Той знаеше по-малко дори от нея, макар че тя с всеки изминал ден научаваше все повече нови неща.

С помощта на библиотекарката на острова Бри бе изровила няколко книги за възпитанието на деца от смесена раса, но откри, че повечето автори засягаха най-вече темата дали е пра-вилно, или не бели семейства да осиновяват чернокожи деца. Едва ли щяха да са й от полза. А голяма част от останалите не стигаха по-далеч от препоръки за грижата за косата, нещо, с което Тоби отлично се справяше и сам. Нито един от авторите не отговаряше на най-важния въпрос: как една бледа бяла жена трябва да внуши расова гордост и чувство за идентичност у това дете със златистокафява кожа?

Бри действаше по инстинкт.

Той провеси крак през страничната облегалка на креслото и зачака тя да започне да чете. Досега му бе прочела адаптираните биографии за деца на Фредерик Дъглас15, Букър Т. Вашингтон16 и Мартин Лутър Кинг, както и историята за създаването на Баскетболната лига за чернокожи. Тоби се възпротиви, когато тя намери книга за аболиционистката Соуджьрнър Трут17, затова тя започна да я чете на глас за себе си. След няколко страници той забрави предубеждението си относно „книгите за момичета“ и когато Бри стигна до края на първа глава, настоя да продължи.

Въпреки че беше уморена от ранното ставане днес, Бри чете близо час. Когато най-после затвори книгата, Тоби започна да човърка палеца на крака си.

- Взе ли някой филм, който да гледаме през уикенда?

- „Когато бяхме крале“. - Тя се нацупи. - Филмът е за бокса, за прочутия мач между Мохамед Али и Джордж Форман.

Той забрави за палеца и лицето му грейна.

- Наистина ли?

- Зная. Отвратително. Хайде вместо това да гледаме „Дневниците на принцесата“.

- За нищо на света!

Той й се ухили - истинска усмивка и още една примка в плетеницата от отрицателни чувства, обсебила душата й, се разплете. Понякога - не много често, само понякога - Тоби й се усмихваше така, както се усмихваше на Луси.

- Не му се връзвай на идиотщините - съветваше я Луси. - В същото време търси възможности да го докосваш. Той ще се отдръпва. Но ти въпреки това не се отказвай.

Бри се бе опитала да постави ръка на рамото му, когато той седеше край кухненската маса, но жестът й бе някак си пресилен и както Луси бе предсказала, той се изсули изпод ръката й и тя не повтори. Но от останалото нямаше намерение да се отказва. Беше я завладяло несвойствено твърдоглавие. Той щеше да научи за наследството на своя баща, независимо дали го искаше, или не.

Момчето пусна крака на пода и почеса глезена си с палец.

- Не си длъжна да гледаш филма с мен. Можеш да рисуваш или да се занимаваш с нещо друго.

Точно в момента това „нещо друго“ включваше очакването на десет коледни украшения във вид на стъклени пчели, които не можеше да върне. Всеки път когато Бри си помисляше за поръчката по интернет, която направи по компютъра в библиотеката, сърцето й се свиваше. С всеки изминал ден имаше все повече клиенти, но кой можеше да знае дали някой от тях ще пожелае да купи коледно украшение през лятото?

- Винаги заедно гледаме филмите - рече тя.

- Да, струва ми се би трябвало да гледаш. Тъй като си бяла и всичко останало, имаш много да учиш.

Бри вложи цялото си актьорско умение, за да изобрази един от саркастичните погледи на Луси.

- Като че ли ти пращиш от знания, господин Златистокафяв мъж.

На Тоби му се понрави, че го наричат мъж, и широко се ухили. Тя му се усмихна в отговор, а той продължи да се хили, докато не осъзна какво прави и тутакси се намръщи.

- Двамата с Големия Майк утре отиваме да яздим.

Бри още не можеше да повярва, че Майк се е сприятелил с Тоби само от добро сърце. От друга страна, той спазваше обещанието си и единствените пъти, когато бе разговарял с нея след посещението им в църквата преди две седмици, бяха кратките разговори по телефона, за да се уговорят кога да вземе Тоби.

Тоби й метна сърдит поглед.

- Ако не беше толкова гадна с него, той щеше да ти позволи да дойдеш с нас.

- Не мога да оставя лавката.

- Ако искаш, можеш. Луси ще я наглежда вместо теб.

Тоби наричаше Луси с истинското й име, след като веднъж подслуша разговора им с Бри, но тъй като дъщерите на бившите президенти не попадаха върху радарните екрани на дванайсетгодишните, той само отбеляза, че през цялото време е знаел, че Вайпър не е истинското й име.

Укрепващото приятелство между Бри и Луси означаваше за Бри много повече, отколкото помощта, която Луси й предлагаше. Тя наглеждаше фермерската лавка, за да може Бри да си почине. Двете заедно измислиха как да преместят големите дървени врати на склада за мед, които стърчаха от задната стена на лавката. Сега можеше да го заключва за през нощта, вместо постоянно да разнася бурканите с мед от къщата и обратно. Освен това Бри ценеше това, че Луси не критикуваше опитите й да се справи с възпитанието на Тоби.

Тоби се намести по-удобно в плетеното кресло.

- Майк ми каза да те питам дали имаш нещо против тази седмица той отново да ме заведе на църква, но аз не искам да ходя. Църквите са скучни.

На Бри й бе харесала службата в епископалната църква и с радост би отишла отново, но не искаше да се натъкне на Майк. Бри побутна обложката на книгата за Соуджърнър Трут.

- Може би трябва да намерим църква, която да не е скучна.

- Всички църкви са скучни.

- Не можеш да го знаеш със сигурност. Мислех си да пробваме някоя нова.

- Не искам да пробвам никакви нови църкви. Ще отида в старата с Големия Майк.

- Не и тази седмица. - Бри се колебаеше, когато Луси й подхвърли идеята, но сега взе решение. - В неделя ще отидем в „Милосърдно сърце“.

Очите му се разшириха от възмущение.

- Не можем да го направим. Това е църква за черни!

Няма що, голям успех след всички книги, които бяха изчели. И наистина какъв бе смисълът? След като Тоби не се интересуваше от корените на баща си, защо това трябваше да има значение за нея?

Защото просто имаше.

Луси усети уханието на бадемово масло, което използваше, за да помогне на Бри да приготви домашен крем. То превземаше аромата на прясно изпечен хляб, разнасящ се от торбата, окачена на кормилото на велосипеда. Тя идваше всеки ден, за да отмени Бри във фермерската лавка и да се включи в поредния опит в приготвянето на карамелени бонбони на медена основа. След като остане доволна от резултатите, смяташе да потопи бонбоните в шоколад и да ги поръси с морска сол. Засега усилията й не се увенчаваха с успех, но Луси не губеше надежда. Освен това печеше хляб в кухнята на Бри, под предлог че печката в къщата не поддържа нужната температура. Тя бе готова да сподели тайните си с Бри, но нямаше право да разкрива тези на Темпъл.

Това, с което не се занимаваше, беше писането на книгата. Още не можеше да реши откъде да започне. Нийли беше една от най-обаятелните жени на света, но Луси бе изхвърлила в кошчето всичко написано досега, при това още след първите няколко изречения. Баща й искаше да напише нещо лично, а не статия от Уикипедия. Нещо никак не беше наред, но тя нямаше представа какво.

Когато не се опитваше да пише или да помага на Бри с лавката, мислеше за своя обратен житейски списък. Точно тази сутрин спа до късно и преди да е изгубила смелост, проведе две майтапчийски обаждания. Разговорът се записва. Потвърждавам поръчката ви за четиресет и пет килограма пресен оборски тор. Ако искате да го разтоварим някъде другаде, а не върху алеята ви за коли, незабавно ни се обадете. Нашият номер е... - И тя затвори.

Пълна детинщина. Донякъде удовлетворително. Особено след като бе използвала телефона на Панда, в случай че обажданията се проследят.

Докато се приближаваше към къщата, Луси видя Темпъл да се мярка зад прозорците на горния етаж. Миналата седмица Тоби цъфна без предупреждение и видя Темпъл да тича нагоре-надолу по стъпалата на верандата, помъкнала петкилограмови гири. Както можеше да се очаква, Темпъл се разстрои - първо, задето я видяха, и второ, защото Тоби нямаше никаква представа коя е.

- Той е на дванайсет - опита се Луси да я успокои.

- Така се започва. Първо някое хлапе няма да знае името ти. И докато се усетиш, и четиресетгодишна домакиня от предградията няма да е чувала за теб и с кариерата ти е свършено.

- Ти си откачена - скастри я Вайпър. - Пълна откачалка. -После добави с по-смекчен тон: - Вече си свалила най-малко седем килограма и...

- Шест килограма и триста и петдесет грама.

- ...въпреки това, в което искаш да вярваш, изглеждаш фантастично. - Подмина без внимание подигравателното из-сумтяване на Темпъл. - Постигаш това, заради което си дошла и би трябвало да си на седмото небе от радост. Вместо това си по-вкисната от всякога. Как смяташ да се контролираш, когато минеш на обикновено хранене и Панда вече няма да те надзирава?

- Тогава всичко ще е различно. Ще се справя - отсече Темпъл и се връцна гневно.

Луси знаеше, че много жени, след като скъсат с любимия, намират утеха в храната, и макар че Темпъл почти не споменаваше Макс, явно раздялата им бе коренът на всичките й беди.

Колата на Панда тъкмо завиваше по алеята. Той бе започнал за кратко да оставя Темпъл сама, като обикновено отиваше да потича или излизаше с лодката в езерото. Наскоро на два пъти отскочи за малко до града. Тя слезе от велосипеда и го загледа как излиза от колата.

Мускулите под плътно прилепналата сива тениска изпъкваха отдалеч и въпреки че платът го скриваше, тя знаеше колко невероятно стегнат и корав е коремът му. От друга страна, тя бе качила още два килограма. След като никога в живота си не се бе тревожила за теглото си, тя дебелееше в къща, пълна с диетична храна. И когато й се удаваше случай да хапне истинска храна, като нескопосаните й медени карамелени бонбони, тя губеше контрол.

Обаче допълнителните килограми не бяха повлияли върху настоящия й тоалет - евтин сутиен в синьо и черно, боядисан чрез завързване на възли, разголващ гърдите повече от бански костюм, и шорти с абсурдно ниска талия, все едно беше по бикини.

Панда я приближи лениво и огледа одеянието й от пошлия сутиен до джапанките на платформи. Кимна към гаража.

- Да вървим.

- Да вървим? - С нехаен жест тя свали халката от носа си и я пъхна в джоба.

- Знаеш какъв е редът.

- Това не означава, че съм съгласна с него.

- Чака ме доста работа.

Луси наклони глава и подръпна един от дредовете си.

- Майната й на работата ти.

- Голяма грешка. - Той улови ръката й и я повлече през сянката, хвърлена от къщата, към гаража. Когато стигнаха до изкорубената странична врата, Панда я отвори с ритник. - Вътре!

- Не искам да влизам вътре. Искам...

- Не ми дреме какво искаш. - Той затръшна вратата зад тях.

Лъчите на следобедното слънце с мъка проникваха през покрития с паяжини прозорец. Гаражът беше задръстен със стари мебели, кашони, счупени плажни шезлонги и едно пробито кану. Въздухът бе натежал от миризмата на прах и моторно масло, а Панда ухаеше на боровинки и лятна жега.

- Разтвори крака.

- Плашиш ме.

- Хубаво.

- Нямам нищо непозволено у себе си. Кълна се.

Той й се озъби с най-противната си, най-застрашителната си гримаса.

- Тогава няма защо да се тревожиш.

- Аз... предполагам, е няма. - Тя притисна длани към грубата стена, но не помръдна крака.

Той ги разтвори с коляно.

- Не се прави, че не разбираш. Знаеш какво да правиш. - Дъхът му разроши косата около ушите й, а гласът му прозвуча с тихо хриптене: - На мен ми харесва не повече, отколкото на теб.

Не повече, естествено.

Очите и бавно се притвориха, когато пръстите му се плъзнаха отстрани по тялото й, от подмишниците до бедрата.

- Казах ти, чиста съм - настоя тя.

- Защо ли не ти вярвам? - Обгърна я и ръцете му се спряха под ключицата й. После дланите му се спуснаха надолу и обхванаха гърдите й.

Тя го погледна през рамо.

- Не повтаряй това, което каза миналия път.

- Какво съм казал? - прошепна той в ухото й.

- Ти каза: „Няма нищо тук“.

Той се усмихна, пъхна палци в чашките на сутиена и пощипна зърната й.

- Сгрешил съм.

Когато спря да измъчва гърдите й и се премести на нова територия, коленете й бяха омекнали, а кожата й пламтеше. Той продължи играта, прокарвайки ръце по вътрешната и външната страна на бедрата й, преди да открие главната цел.

- Мисля, че почувствах нещо.

Не беше единственият.

- Това е незаконно - промълви тя и размърда бедра.

- Оказване на съпротива при арест. - Пръстите му дръпнаха ципа на шортите й. - Сега ще се наложи да направя по-щателен обиск.

- О, не. Само не това. - Нямаше накъде да е по-неубедителна.

- Сама си си виновна. - Той събра коленете й и задърпа тесните шорти заедно с бикините.

- Опитвам се да бъда добро момиче, но е толкова трудно да се сдържаш.

- Нямаш представа колко. - Панда се притисна към нея, за да й покаже нагледно.

Беше изумително колко нови неизследвани места откриваше той в нея. Достатъчно, за да възрази тя немощно:

- Едно шоколадово блокче никога не може да се помести там.

- Винаги има първи път - прошепна дрезгаво той, дъхът му се учести като нейния.

- Проява на полицейско насилие - успя да отрони тя, докато той непохватно смъкваше шортите си.

- Ще боли само първата минута.

Изобщо не я заболя. Колкото до „минутата“... Едва ли. Панда притежаваше огромен самоконтрол.

- Приготви се. - Той повдигна бедрата й.

- Почакай...

- Твърде късно. - Облада я отзад.

Стенанието му заглуши вика й. Той долепи устни към тила й. Тя се притисна към него, докато той държеше тялото й в големите си ръце. Сред прахта и останките от живота на други хора те играеха своята игра, слели тела, докато се използваха един друг, даваха, вземаха. Беше примитивен секс. Див и мръсен. Секс за лошо момиче. Точно какъвто тя го искаше.

-Не ми гледай корема - рече тя, докато обуваше бикините си.

Той погали бузата й с палец.

- Защо?

- Закръглен е.

-Ах.

- Не е нужно да го произнасяш с този тон. - Тя напъха крака в шортите, глътна корема и вдигна ципа. Луси беше започнала целия този стриптийз обиск, когато го завлече в гаража след едно негово отскачане до града. Заяви му, че има сведения, че се опитва да внесе тънки пръчици от изсушено месо „Слим Джимс“. Той й каза, че неговият Джим не е нито тънък, нито изсушен. Луси го притисна към стената и обяви, че не той, а тя ще реши. Накрая бе принудена да признае, че той беше прав.

- Ти си виновен, че дебелея - обвини го Луси. - В къщата няма нищо друго освен шибана диетична храна и започвам да полудявам.

Веждата му се изви насмешливо, но той не коментира циничното й изявление.

- А какво ще кажеш за целия боклук, с който те гощавам всяка вечер на катера?

- Именно - тросна се тя. - Ако имах прилична храна, нямаше да се тъпча с твоите боклуци.

- Права си. Вината е моя. Обещавам - повече никакви чипсове. Никакви лакрицови пръчки. Ще се държа прилично.

-Да не си посмял!

Той се засмя и я привлече в прегръдките си, сякаш искаше да я целуне. Но те се целуваха само когато бяха в леглото - дълбоки целувки с езици, които повтаряха случващото се с телата им. Сексът с Панда беше, все едно да се снимаш в порнофилм, но без участието на трети лица. Той я пусна и отиде да огледа купчината боклуци. Неспокойствието му се бе завърнало. За разлика от нея, принудителното заточение на острова го изнервяше. Той имаше нужда от по-активни действия.

Луси нахлузи джапанките, докато той изучаваше огледалото в рамка от натрошени миди.

- Това не висеше ли в банята на долния етаж?

- Не. - Тя обожаваше да лъже. Това беше съвършено ново преживяване.

- Глупости. Вчера беше там.

- Наистина, Панда, за ченге имаш много скапани наблюдателни способности.

- Как ли пък не. Престани да пренареждаш моята къща. И стига си кепазила прасето ми.

- Не ти харесва превръзката на окото? Мисля, че е... -Луси млъкна, когато видя как Панда вдигна от пода на гаража сгънат жълт лист от бележник. Пристъпи бързо към него с протегната ръка.

- Сигурно е паднало от джоба, когато направо съдра шортите ми, докато ги събуваше.

- Не съм ги съдирал... Какво, по дяволите, е това? - Бидейки подозрителна персона, той разгъна листа и зачете.

- Дай ми го! - Тя се опита да го измъкне от пръстите му, но той го вдигна над главата й и зачете.

- „Обратен житейски списък“?

- Това е лично.

- На никого няма да кажа. - Прегледа написаното и се ухили. - Признавам, че и аз щях да се засрамя.

Когато най-после отпусна листа, вече бе твърде късно. Беше прочел всичко.

ОБРАТЕН ЖИТЕЙСКИ СПИСЪК

Избягай от къщи. *

Обличай се като уличница. *

Чукай се с когото ти падне.

Ругай колкото може по-често. *

Напий се на публично място.

Натискай се с мъже на публично място.

Пуши джойнт.

Предизвикай някого на бой. *

Майтапчийско обаждане по телефона. *

Легни, без да си сваляш грима. *

Плувай гола.

Спи до късно. *

Чеши се, оригвай се и прочее. *

- „Легни, без да си сваляш грима“ - подсвирна той. - Това се казва да живееш на ръба.

- Имаш ли представа колко е вредно за кожата?

- Сигурен съм, че в най-скоро време ще събереш смелост за подобен подвиг. Какво означават звездичките?

Добрата Луси щеше да се опита да смени темата, но Вайпър не я бе грижа какво ще си помисли той.

- Звездичките означават това, което съм вършила до четиринайсетата си година, но за съжаление, после съм зарязала. Възнамерявам да коригирам тази грешка и ако мислиш, че е тъпо, проблемът си е твой.

Ъгълчетата на устните му се повдигнаха.

- Тъпо? Майтапчийско обаждане по телефона? Откъде накъде ще си помисля, че майтапчийското обаждане по телефона е тъпо?

- Може би ще пропусна тази точка - заяви тя с невинно изражение.

Той огледа оскъдния й евтин топ.

- Затова пък отлично ти се удава да се обличаш като уличница. Имай предвид, че не се оплаквам.

- Благодаря. Наложи се да поръчам някои неща по интернет, но се получи.

- Определено. - Той посочи с пръст към списъка. - Пушенето на трева е незаконно.

- Оценявам загрижеността ви, полицай, но съм сигурна, че това не ви е попречило да пробвате.

Погледът му се плъзна по-надолу по листа.

- Никога не си плувала гола?

- Съди ме.

- Ще ме уведомиш, когато си готова да опиташ, нали?

- Мамка му, имам слаба памет.

- Ако смяташ да псуваш, прави го на място. Звучи нелепо. -Панда се намръщи. - Да се натискаш с мъже на публично място? С мен няма да стане.

- Бива. Ще намеря някой друг.

- Ще намериш, ама друг път - изръмжа той. - И можеш да зачеркнеш „чукай се с когото ти падне“, след като го правиш с мен.

- Няма начин. „С когото ти падне“ означава с повече от един партньор.

- Вече забрави ли Тед?

- Не се брои. Той ми предложи брак.

Панда доби такъв вид, сякаш се канеше да каже нещо по въпроса, но се отказа. Вместо това посочи рисунката, която тя бе надраскала в полето.

- Какво е това?

По дяволите. Луси изобрази новата си саркастична усмивка.

- „Хелоу Кити“18.

Той се подсмихна.

- Лошо момиче.

Босилекът върху металната етажерка изглеждаше малко повехнал. Тя скочи от шезлонга, за да го полее, откъсна няколко изсъхнали листа от здравеца и отново седна. Повъртя химикалката между пръстите си и започна да пише.

Отдадеността на моята майка на каузата за закрила на децата се корени в тийнейджърските ù години, когато е посещавала болни деца в болници и бежански лагери...

Нещо, което дядото на Луси подробно бе описал и нямаше да приветства плагиаторските й напъни.

Тя скъса страницата, извади обратния житейски списък от джоба и дописа още една точка:

Зарежи домашното.

После добави звездичка.

Бри никога не се бе чувствала в небрано лозе, както сега. Беше нормално афроамериканци да посещават църкви за бели -това пораждаше у бялото паство приятното чувство на единение - но да бъде единствената бяла в единствената църква за черни на острова я караше да се чувства неудобно. Никога не й бе харесвало да изпъква. Обичаше да се слива с тълпата. Но докато разпоредителят я водеше надолу по централната пътека на мисионерската църква „Милосърдно сърце“, Бри не забеляза нито едно лице толкова бяло като нейното.

Разпоредителят им подаде псалтирите и посочи пейката във втората редица. Дотук с плановете й да седнат отзад.

След като се настаниха, неудобството й нарасна. Така ли се чувстваше чернокожият, когато е сам в света на белите? Или може би вината бе в собствената й неувереност и всички прочетени книги, които я караха да се замисля много повече за расовите предразсъдъци, отколкото би трябвало.

Мисионерската църква „Милосърдно сърце“ беше втората най-стара църква на острова - ниска сграда от червени тухли, която никога нямаше да спечели награда за изящен стил, макар че олтарът изглеждаше наскоро обновен. Стените бяха боядисани в цвят на слонова кост, а високият таван беше облицован със светла дървена ламперия. Върху олтара бе застлано пурпурно покривало, а на предната стена висяха три сребърни кръста. Енориашите бяха малко, а въздухът ухаеше на парфюм, одеколон за бръснене и ориенталски лилиум.

Хората наоколо се усмихнаха приветливо. Мъжете носеха костюми, по-възрастните жени шапки, а младите жени бяха издокарани в пъстроцветни летни рокли. След първия химн една жена, за която Бри предположи, че е пастор, но се оказа дякон, поздрави паството и обяви темата на днешната проповед. Бри усети как се изчервява, когато жената я погледна.

- Днес имаме гости. Бихте ли се представили?

Бри не го очакваше и преди да събере смелост да заговори, чу гласа на Тоби:

- Аз съм Тоби Уийлър - рече той. - А това е Бри.

- Добре дошли, Тоби и Бри - каза жената. - Бог ни благослови, като днес ви доведе при нас.

- Все тая - промърмори Тоби под нос, докато енориашите хорово изрекоха „Амин“. Но за разлика от циничния си спътник, Бри почувства как се отпуска.

Службата започна. Тя бе свикнала със сдържаната интелектуална религия, но тази беше изпълнена със страст както в молитвите, така и във възхвалата на Бога. След края на службата дойдоха да я поздравят толкова много хора, че Бри им изгуби бройката, и нито един от тях не попита какво прави такава бледолика особа в тяхната църква. Една жена поговори с Тоби за програмата в неделното училище, а един свещеник - мъжът, когото Бри бе виждала в магазина за подаръци в града - изрази надежда, че те пак ще дойдат.

- Какво мислиш? - попита тя Тоби, когато се отправиха към стария шевролет „Кобалт“.

- Всичко мина добре. - Той извади ризата от колана на панталона. - Но моите приятели са в църквата на Големия Майк.

Единствените приятели, за които Тоби й бе говорил, бяха братята близнаци, които в момента не се намираха на острова. Майра му бе направила лоша услуга, като го бе държала настрани от връстниците му.

- Може би тук ще намериш нови приятели - предположи тя.

- Не желая. - Момчето отвори със замах вратата на колата. -Ще се обадя на Големия Майк и ще му кажа, че другата неделя ще отида на църква с него.

Бри зачака да я обземе привичното примирение. Ала не стана така. Вместо това тя хвана дръжката на колата, преди той да я затръшне, и се наведе към него.

- Аз съм шефът, аз харесвам тази църква и следващата седмица пак ще дойдем.

- Не е честно!

Той се опита да избута ръката й от вратата, но тя не помръдна и без да трепне, заяви с тона на Луси:

- Нито пък животът. Свиквай.

-Единственото, за което тя може да мисли, е черно, черно, черно - оплака се Тоби на Луси. Златистите му очи, обрамчени с гъсти мигли, изпускаха гневни искри. -Като че ли аз съм само това. Едно черно хлапе. Дори не съм аз. Тя е тъпкана с предразсъдъци. Тя е рейсист.

- Расист - поправи го Бри иззад тезгяха, където заковаваше нова редица рафтове, след като бе прибрала на сигурно място коледната украса, безценните си стъклени пчели. Те бяха пожънали огромен успех и тя бе поръчала допълнителни бройки.

- Расист - повтори Тоби. - Също като Еймс от сериала „Корени“.

- Надзирателят садист - поясни Бри.

- Правилно - усмихна се Луси. Тази седмица Бри заедно с Тоби гледаха стария минисериал и беше трудно да се каже кой от двамата бе по-запленен. - Децата трябва да знаят корените си - додаде Луси. - Да си афроамериканец, е част от твоето наследство, както и за моя брат Андре.

- Ами белите корени? - възрази Тоби. - Какво ще кажеш за тях?

Главата на Бри отново изникна изпод тезгяха.

- Вече ти казах. Родителите на твоята баба са били фермери от Върмонт.

- Тогава защо не изучаваме живота на върмонтските фермери? - тросна се Тоби. - Защо едните ми корени да са по-важни от другите?

Но Бри не се огъна.

- Не са по-важни. Но имат значение. - Отново се наведе зад тезгяха.

Въпреки дрязгите им Луси забеляза промяна в отношенията им. Двамата се гледаха един друг в очите и разговаряха по-често, макар че споровете им нямаха край. Освен това забеляза промяна и в самата Бри. Тя стоеше по-изправена, пушеше по-малко и говореше с по-голяма увереност. Като че ли терапевтичните свойства на меда й бяха вдъхнали сили.

Днес Луси се бе опитала да убеди Темпъл да тренира само по пет часа на ден и сериозно да обмисли принципа й „достатъчно добре“, но както можеше да се очаква, Темпъл не се съгласи. Много повече й провървя с хляба, който изпече в кухнята на Бри. Сега помагаше на Бри да довърши боядисването на четирите стари градински дървени стола в цветовете за великденските яйца - бледолилаво като зимзелен, светлосиньо, прасковено и нежножълто. На тях клиентите можеха да отдъхват в сянката на стария дъб, надвиснал над лавката. Бри се надяваше жизнерадостните им цветове да привлекат вниманието на шофьорите на преминаващите коли.

И може би столовете имаха ефект, защото една кола спря зад нея. Тя се обърна и видя тъмносив сув с илинойски номера. Сърцето й подскочи. Доколкото знаеше, Панда за пръв път се спираше тук на път към града, откакто бе отпуснал юздите на Темпъл. Той слезе от колата и с бавни крачки се насочи към нея.

- Ето къде прекарваш времето си. - Кимна към Тоби. - Здравей, Тоби. Луси днес изпече ли още хляб?

Тоби започваше да свиква с Панда. Миналата седмица двамата дори бяха излезли заедно с лодката.

- Пълнозърнест. Но пак е вкусен.

- Зная. Аз обичам крайшниците.

- Аз също.

- Готово. - С последен удар на чука Бри се изправи иззад тезгяха. - О, извинете - смотолеви тя, когато видя Панда. -Вдигах толкова шум, че не съм чула колата. С какво мога да ви помогна?

Луси пристъпи напред.

- Бри, това е Патрик Шейд, известен като Панда. Панда, запознай се с Бри Уест.

- Уест? - Усмивката на лицето на Панда се стопи. Той застина. После кимна отривисто и без да каже нито дума, се качи в колата и потегли.

18.

Сувът изчезна от погледите им. Бри побърза да се върне при рафтовете, опасващи фермерската лавка, и се зае да окачва коледните стъклени пчели върху клонките, които бе подредила зад бурканчетата с балсам за устни, восъчните свещи и сапуните във формата на цветя. Окачваше ги накриво и дори не се опитваше да спазва някаква аранжировка.

Когато Тоби отиде да вземе нещо за пиене, Луси се опита да разгадае току-що разигралата се сцена.

- Вие двамата с Панда познавате ли се?

Композицията с клоните опасно се наклони. Бри грабна две украшения и ги премести.

- Никога не сме се срещали.

- Но ти го познаваш?

Бри пренареди още едно от украшенията.

-Не.

Луси не й повярва.

- Смятам, че досега си разбрала, че можеш да ми вярваш поне малко.

Бри бутна кошничката със сапуните няколко сантиметра наляво. Раменете и се повдигнаха, когато пое дълбоко дъх.

- Някога живеех в къщата.

Луси се слиса.

- В къщата на Ремингтън?

Бри затършува в джоба за цигарите.

- Сабрина Ремингтън Уест. Цялото ми име.

- Защо никога не си го споменавала?

Бри зарея поглед към дърветата в посока на стария й дом. Мълча толкова дълго, че Луси реши, че няма да й отговори. Най-накрая приятелката й тихо изрече:

- Не обичам да говоря, нито дори да мисля за това, което е налудничаво, защото постоянно го мисля.

- Защо?

Бри пъхна по-надълбоко ръце в джобовете.

- Имам много спомени, свързани с къщата. Сложни спомени.

Луси разбираше от сложни спомени.

- В детството си прекарвах там всяко лято - заговори Бри. -Спрях да идвам, когато станах на осемнайсет, но останалите членове на семейството ми използваха къщата още дълги години след това, докато баща ми почина, а мама отиде в старчески дом. Накрая поддръжката стана твърде скъпа и братята ми я обявиха за продажба.

- И Панда я е купил.

Тя кимна.

- Знаех за него, но никога не сме се срещали. За мен беше шок да го видя. - Тя заби поглед в изпочупените си нокти. -Трудно е да зная, че там живее някой друг. - Погледна извинително Луси. - Трябваше да ти кажа, но не съм свикнала да споделям с хората.

- Всъщност не ми дължиш обяснение.

- Не е вярно. Не можеш да си представиш колко много означава за мен твоето приятелство. - Тя отново се зае да потупва джобовете си. - По дяволите, къде са ми цигарите?

- Ти ги остави в къщата, не помниш ли? Опитваш се да ги откажеш.

- Мамка му. - Бри се свлече върху бледожълтия дървен стол и добави почти предизвикателно: - Знаех, че Скот ми изневерява.

Луси се сепна за миг от смяната на темата.

- Твоят съпруг?

- Само на хартия. - Устните й се извиха в горчива насмешка. - Бях поласкана, когато той се влюби в мен, но не бяха минали и две години, когато той започна да кръшка. Разбрах го почти веднага.

- Сигурно те е заболяло.

- Заболя ме, но аз все го оправдавах. Той имаше магистърска степен. Аз напуснах колежа още през първата година, за да се омъжа за него, затова реших, че не съм достатъчно умна, за да задържа интереса му. Но той продължаваше да сменя любовниците си и повярвай ми, всички онези жени не бяха чак толкова умни.

- И какво ти каза той, когато го обвини в изневяра?

Бри подпря лакът на страничната облегалка на стола и обви другата си ръка около китката.

- Не го обвиних. Преструвах се, че нищо не зная. - Гласът й бе изпълнен с болка. - Можеш ли да си представиш? Какво съм мекотело, нали?

- Сигурно си имала причина.

- Разбира се. Не исках да се откажа от добре уредения си живот. - Тя се втренчи невиждащо в шосето. - Аз съм от онези жени, които феминисткото движение е подминало. Нямах амбиции за кариера. Исках това, което имаха жените, с които бях заобиколена, докато растях. Съпруг, деца. С последното не ми провървя. Скот дори отказваше да говорим за деца. - Тя се надигна от стола. - Исках красива къща. Никога да не се тревожа за пари. Да зная своето място. Исках онази сигурност толкова много, че бях готова да продам самоуважението си заради нея. Дори накрая... Преди година... - Бри замълча, обгърна се с ръце, лицето й помръкна. - Не аз го напуснах. Той ме заряза. Аз продължавах да се вкопчвам в брака. Вярната съпруга, която се оставя да я тъпчат.

Сърцето на Луси се сви от жалост.

- Бри...

Приятелката й избягна погледа й.

- Що за жена ще позволи да се отнасят така към нея? Къде беше гордостта ми? Достойнството ми?

- Може би сега си ги намерила.

Но Бри беше прекалено погълната от себеомраза, за да се вслуша в утешителните думи.

- Когато се погледна в огледалото, изпитвам единствено отвращение.

- Почисти огледалото и отново погледни. Аз виждам една невероятна жена, която успешно гради бизнес и е поела отговорността за едно трудно дете.

- Голям бизнес, няма що. Паянтова лавка насред пущинака.

- Изобщо не е паянтова. Огледай се. Това е Тадж Махал сред фермерските лавки. Медът е най-добрият, който някога съм вкусвала, постоянно спират нови клиенти, а ти продължаваш да добавяш нови продукти и вече си на печалба.

- Която тутакси влагам в нови буркани и коледни украси, без да споменавам калъпите за сапуни и няколкото килограма какаово масло за лосионите. Какво ще стане, когато дойде Денят на труда и туристите си заминат? Какво ще се случи, когато настъпи зимата и Тоби достигне върха на тийнейджьрския бунт?

Луси нямаше лесни отговори на тези въпроси.

- Досега с всичко си се справила. Обзалагам се, че ще се справиш и с това.

Луси виждаше, че Бри не й вярва, но тъй като изпитваше потребност да помага на другите хора да се чувстват по-добре, попита:

- Ами ако Скот се появи днес и ти признае, че е сгрешил? Ако те помоли да го приемеш обратно и ти обещае, че никога повече няма да ти изневерява? Какво ще направиш?

Бри се замисли.

- Ако Скот се появи? - попита тя бавно.

- Просто да допуснем.

- Ако Скот се появи... - Тя стисна челюсти. - Ще му кажа да върви на майната си.

Луси се ухили.

- Точно това мислех и аз.

Луси изчака, докато Панда завърши следобедната тренировка, преди да се качи на горния етаж. Историята на Бри обясняваше нейната реакция при срещата с него, но не и неговата. Той стоеше насред малката, претъпкана с мебели спалня, която бе избрал за себе си. Когато изхлузи мократа тениска през глава, потното му мускулесто тяло я разсея за миг. Но само за миг.

- Защо беше толкова груб с Бри?

Той седна на ръба на леглото, за да свали маратонките.

- Не разбирам за какво говориш.

- Със сигурност разбираш. - Една от маратонките тупна на пода. - Когато те запознах с Бри, ти скочи в колата и офейка като гимназист, закъсняващ за вечерния час. Дори не я поздрави.

- Нямам добри маниери. - Втората маратонка последва първата.

- Когато ти изнася, имаш отлични маниери.

Панда свали чорапите и ги сви на топка.

- Трябва да взема душ.

- Душът може да почака.

Но очевидно не можеше, защото той мина покрай нея, прекоси коридора и хлътна в банята. Ключалката щракна зад него.

През остатъка от следобеда всячески я избягваше. Луси лакира ноктите си с черен лак, боядиса бретона си в ярколилаво и освежи татуировката с дракона. После се качи на горния етаж, за да досажда на Темпъл, което се оказа огромна грешка. Злата кралица беше плувнала в пот заради тежката тренировка и още по-напушена след хапливата си лекция относно тъпия физкултурен принцип на Луси „достатъчно добре“.

Тя отхвърли всички предложения на Луси да й приготви нещо друго освен гола зелена салата и тази вечер те изядоха поредната замразена вечеря от суха пуйка, скашкан кафяв ориз, всичко гарнирано със слузесто пюре от пащърнак. Луси надяна любимото си нацупено изражение - нейната запазена марка, когато беше на четиринайсет.

- Това е пълна гадост.

- Както и това, да си дебел - тросна се Темпъл самодоволно.

- Ти също си гадна - уточни Луси.

Панда повдигна вежда. Темпъл се пресегна през масата, за да потупа успокоително ръката на Луси.

- Някого го е гепил предменструалният синдром.

Панда трясна лакът върху масата.

- Кълна се в Бога, че ако още веднъж чуя за предменструа-лен синдром, спазми или дори за женски пъпки, ще взривя нещо.

Темпъл махна безгрижно към вратата. Панда изръмжа. Луси още не бе успяла да го приклещи насаме, а не желаеше да говори за случилото се при фермерската лавка в присъствието на Темпъл, затова избра нов обект за заяждането си.

- Мразя тази маса.

- Супер - промърмори Панда.

- Той обича да тъне сред мизерия - изсумтя Темпъл. - Напомня му за отвратителното детство.

- Колко отвратително? - живна Луси. - Той никога нищо не ми е разказвал.

- Баща ми беше наркодилър. Когато съм бил на две години, го застрелял недоволен клиент - заяви той безстрастно. - Майка ми беше наркоманка. Апартаментът ни гъмжеше от плъхове. Това е любимата част на Темпъл.

- А той е крадял храна, за да не умрат от глад - допълни Темпъл жизнерадостно. - Не е ли тъжно?

Луси отмести чинията си. Не и се струваше редно Темпъл да знае за него много повече от нея.

- И какво друго ти е известно?

- Завършил е колежа с отличие - осведоми я Злата кралица.

Панда се намръщи, очевидно възмутен до дън душа от подобна

информация, която не го описваше като заплаха за обществото.

- А ти откъде знаеш?

- Гугъл - нацупи се Темпъл пренебрежително. - Не мислиш, че щях да продължа да те наемам, ако не съм те проучила?

- В Гугъл? Страхотен детектив си се извъдила.

- Освен това е служил в армията - продължи Темпъл с разкритията. - Пълна скука. За нещастие, не успях да изровя нито една романтична история. Обаче смятам, че спокойно можем да предположим, че пътят зад гърба му е осеян със стотици разбити женски сърца.

- Или безименни женски гробове - вметна Луси, което го накара да се усмихне.

Как можеше Темпъл всеки божи ден да тренира с Панда и да не изпита желание да разкъса дрехите му? Вместо това през всяка свободна минута зяпаше мрачно през прозореца. Луси се взираше изпитателно в дългата жила отстрани на врата му. Същата, която обичаше да хапе. Той забеляза интереса й и я погледна така, сякаш бе прочел мислите й.

Тази нощ Панда не се промъкна в спалнята й през плъзгащите се врати, а навесът за лодки остана тъмен. За пръв път от началото на авантюрата им не бяха заедно, което я караше да се пита... Ако с Бри го свързваше само къщата, защо той беше толкова потаен?

Дъждът, пръскащ по прозорците на следващата сутрин, напълно съответстваше на настроението й. Какво беше това, което той не желаеше да й разкаже? Луси искаше отношенията им да са ясни и открити - без неясни кътчета или мрачни тайни, над които да си блъска главата, когато не бяха заедно. Извади един стар жълт дъждобран, който някой от семейство Ремингтън, може би самата Бри, бе забравил в дрешника на горния етаж, и пое през мократа трева. Но вместо да се отправи към гората, зави към участъка земя на север от къщата - каменист район, простиращ се на площ около дванайсетина декара, за който отначало не подозираше, че принадлежи към имота. Когато стигна до върха на склона, вече се бе задъхала.

Панда стоеше на ръба на отвесната скала. Луси бе започнала да подозира, че това е любимото му място за усамотение. Носеше модно тъмносиво водонепромокаемо яке и дънки. Главата му бе открита, косата мокра и разрошена от вятъра. Тя огледа смуглото, покрито с дъждовни капки лице. Не изглеждаше особено радостен да я види.